Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по вероизповеданията и правата на човека
25/05/2017
    1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
    2. Обсъждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
    3. Разни.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по вероизповеданията и правата на човека



    П Р О Т О К О Л
    № 1


    На 25 май 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния


    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
    2. Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
    3. Разни

    Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човек, и гости се прилага към протокола.
    Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.

    * * *

    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, добър ден. Приветствам и пожелавам успешна работа през този парламент в тази Комисия. Имаме кворум. Предложеният дневен ред е:
    1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работа на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
    2. Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 май 2017.
    3. Разни.
    Надявам се, че докато минем първата точка, омбудсманът ще дойде.
    Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
    За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
    Благодаря Ви.
    За гостите на заседанието ще оставя списъка, защото от омбудсмана няма никой, но ще дойдат.
    По точка първа:
    Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работа на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
    Предполагам, че сте видели Правилника за работа. За колегите, които бяха в предишното Народно събрание в тази Комисия, виждат, че няма някакви промени. Ако Вие имате някакви забележки за промени в Правилника за вътрешните правила, моля да ги предложите.
    Да, заповядайте. (Народният представител Чавдар Велинов говори при изключени микрофони.)
    Може ли да си включите микрофона?!
    ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Имам само едно предложение: в чл. 9, т. 3 – „кворумът е налице след 15 минути, председателят на Комисията открива заседанието при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всички членове“. Предвид квотния принцип, който имаме при изграждане на Комисията, Ви предлагам да е не „една трета“, а „половината“.
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Половината е по закон.
    ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Тук при нас е една трета. Аз предлагам да е половината от състава на Комисията.(Реплики.) Има ли половината, заседанието се провежда. Ако след 15 минути се окаже, че няма кворум, тогава може да се проведе заседанието на Комисията и при наличния състав, но не по-малко от една трета, а зз предлагам „но не по малко от половината“.
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Пак повтарям – ако има половината, има кворум. То тогава е излишно да се чака. Няма смисъл да се чака 15 минути. Това е направено за екстрени ситуации. (Реплики.)
    Това искам да обясня, че, ако има половината, то ще се проведе. Няма смисъл от тези 15 минути и след това да се проведе. Разбираме се, нали.
    ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Добре оттеглям предложението.
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, имате ли други предложения?
    ВАЛИНТИНА НАЙДЕНОВА: Ако може нещо по отношение на Глава трета.
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да Ви помоля, тъй като все още не се познаваме, нека всеки да се представя, когато говори, за стенограмата.
    ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Валентина Найденова.
    По отношение на Глава трета „Заседания на Комисията“, чл. 8, ал. 1 – „редовните заседания се провеждат в четвъртък по време на сесиите в сградата на Народното събрание“, а в старите правила пише часа. Тук в ал. 2 пише така: „когато обстоятелствата налагат, могат да бъдат провеждани извънредни заседания извън посочения ден, час и място“. Аз предлагам „час“ да отпадне в такъв случай.
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, права сте. Когато обсъждахме това нещо, имахме предвид, че в предишното Народно събрание някой път може да го проведем и от 14,30 ч., от 15,00, от 15,30 ч., така че оставихме за всяко едно заседание Вие да бъдете уведомени и ще Ви бъде посочен часът – правилно е. След това, не сме го променили.
    Доби, да се премахне часът, за да бъде в синхрон с предишното.
    Ето тук във втора точка, посоченият час по предходната алинея се премахва.
    Обикновено сме в една зала, в която и миналата година си провеждахме заседанията – това е зала № 1 в другата сграда, от страната на Двореца, влиза се от официалния вход и там е самата зала. Тя е хубава, нова и ние там ще си провеждаме заседанията, но, когато има извънредни заседания, може би ще трябва да се уточни друга зала, ако тази е заета.
    Други?
    ДОРА ХРИСТОВА: Казвам се Дора Христова.
    Искам да попитам има ли възможност да се промени денят на Комисията, или не е възможно?
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не е възможно, защото знаете, че всички комисии заседават в сряда или четвъртък. Те са и разпределени, така че сега, ако я променим, може да съвпадне с много комисии. Както и да местим, дали ще е в сряда или в четвъртък…
    ДОРА ХРИСТОВА: А часът колко ще бъде?
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ами, ще видим. Има и един такъв момент, когато някой от Вас е в друга комисия, може да отиде в другата комисия, но да се обади…
    Заповядайте, госпожо Манолова. (Влиза омбудсманът Мая Манолова.)
    Обажда се и казва, че ще закъснее и казва как ще гласува за дадената точка. Винаги се гледа къде има по-важно гласуване, за да може да присъства в тази комисия. Винаги ще съвпада, все пак те са 23 комисии в два дена, в почти едни и същи часове са провеждат.
    В миналия парламент ги провеждахме в 15,30 ч., когато има съвпадане на повечето от хората, но това ще го уредим, не се притеснявайте, винаги може при наличие на ангажименти да се обадите и да кажете как ще гласувате. Затова не сме определили часа, но, ако стане така, че има други важни заседания в същия ден и от 14,00 ч., ние ще го изместим от 15,30 ч., ще се съобразим с колегите.
    Други предложения, колеги? Не виждам.
    Който е съгласен с така предложените Вътрешни правила за организация, моля да гласува. Благодаря Ви.
    За – 16 , против – няма, въздържали се – няма.
    Ще представя гостите в днешното заседание. (Реплики.)
    Колеги, представям омбудсмана и неговия екип: Полина Стоянова – началник кабинет, и Емилия Караабова – директор на дирекция „Връзки с обществеността“. Добър ден и на Вас!
    Да минем към точка втора.
    Съгласно чл. 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предстои да обсъдим:
    Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана.
    И така, давам думата на госпожа Мая Манолова – Омбудсман на Република България, да представи доклада си.
    Имате думата, госпожо Манолова.
    МАЯ МАНОЛОВА: Здравейте.
    Уважаеми господин Велчев, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността още в първото заседание на Комисията да представя моя доклад за работата през 2016 г.
    Докато се организира представянето на презентацията, чисто технически, ще кажа няколко думи. Това е докладът за работата на омбудсмана. Постарахме се да бъдем кратки, но не успяхме да вместим под 250 страници. Презентацията също е в рамките на около един час. Ще се опитам в началото, за да използвам времето в което имате търпение да ме слушате, да представя по-главното от работата на институцията за 2016 г.
    Ако трябва да кажа с едно изречение за институцията на омбудсмана, 2016 г. беше година на действие. Така усетих и така разчетох очакванията на хората към институцията, а именно за практически действия, за конкретна намеса, за защита на гражданите и за конкретно решаване на техните проблеми.
    Затова днес не върви обичайният подход да дойда, да Ви обясня какви са проблемите в държавата, да Ви кажа какво трябва да се направи и да се върна обратно в институцията, нито пък да Ви засипя с числа. Затова сме избрали един друг подход и аз, като познавам ангажиментите и натовареността на депутатите, ще се опитам съвсем в началото да кажа най-важното.
    Често ме питат кое е най-важното, най-значимото, кои са най-големите победи, които омбудсманът постигна през 2016 г. Това, наистина е един труден въпрос с почти невъзможен отговор, защото за всеки човек или за група от хора, които са се обърнали към мен по даден проблем, най-значимото е решаването на техния проблем и най-голямата победа е, ако техният проблем е бил решен.
    Ако трябва да погледна нещата от моя гледна точка на омбудсман, за мен най-голямата победа е, че се пречупи мнението за институцията от мнението, че омбудсманът е, едва ли не, арменският поп; една институция от която нищо не зависи; гара разпределителна за жалби и дежурната оплаквачка по проблемите на хората в една институция, която конкретно действа и решава проблеми, институция, която е готова да стои зад всеки човек, зад всеки проблем и да си държи на думата.
    Сред по-големите кампании, които проведохме и, които се отнасят до правата на много хора, е затварянето на арбитражните съдилища за граждани. Приключихме с паралелната съдебна система, която осъждаше десетки, бих казала стотици хиляди граждани. Само да припомня, че един от тези съдилища – този в „Манастирски ливади“, образуваше над 100 хиляди дела годишно.
    Втора много важна кауза, която завърши успешно, беше кампанията за отпадане на ДДС върху дарените храни. Това също е много важна стъпка за стотици хиляди бедни и гладни български граждани, защото се създават улеснения, механизъм, чрез който излишните храни да стигат до хората, които имат нужда от тях. Това е важно не само за бедните, това е важно за производителите, за хранителния бранш, а също така и за нас като общество, защото се учим да бъдем по-толерантни и по-съпричастни.
    Тази кампания тръгна от кампанията „Великден за всеки“, която е единствената кампания насочена към възрастните хора. Подкрепихме ги с близо 1 млн. лв. през миналата година в пари и храни, надградихме с кампания, която развиваме през тази година с Министерство на земеделието и храните. Кампанията е „Не хаби – дари!“, която е ориентирана към всички нас като граждани срещу пилеенето и разхищаването на храни, с която кампания смятаме да влезем в българските училища сред децата, за да се създава нагласа от малки за уважение и респект към храните.
    В битката срещу монополните дружества и топлофикациите, макар да водихме усилено през цялата година, не можем да отбележим особено сериозен напредък, но трябва да споменем, че поне успяхме да намалим шест пъти юрисконсултските възнаграждения, което иначе погледнато, никак не е малко защото досега в съдебен процес едно монополно дружество успяваше да си начисли няколко пъти по 300 лв. – минималното възнаграждение за юрисконсулт е поне три пъти по 300, като се сложи изпълнителното производство. Сега монополистът може да си начисли няколко пъти по 50, обикновено три пъти по 50.
    И кампанията „В нашите ръце“, която е посветена на правата на българските деца. Според мен, красноречиво доказателство за повишеното доверие на българските граждани към институцията е рекордният брой жалби и сигнали, които постъпиха през миналата година при мен и моя екип. Почти двойно увеличение – 10 640 жалби са постъпили в институцията, като по 9675 сме приключили проверките, 17 362 души са приети и са консултирани в приемната на омбудсмана, като общо сме оказали непосредствено съдействие с решаване на проблема, със съвет, с препоръка на 27 037 души, което е с 12 хиляди повече от предходната година.
    Както поех ангажимент пред тази Комисия, когато ме изслушвахте за кандидат омбудсман, опитах се и изнесох изцяло работата на институцията на терен. През миналата година сме били в повече от 50 населени места, близо 60, с 27 изнесени приемни, така че хората от най-отдалечените точки на страната да имат непосредствен и пряк достъп до мен и моя екип.
    Проведохме и първите тематични открити приемни. Например в приемната, която беше посветена на проблемите със Столичната топлофикация, присъстваха над 250 души. На първата приемна по проблемите на децата и техните права в Перник имаше над 30 души.
    Един от проблемите свързани с жалбите е, че все още има един голям брой жалби, които са, образно казано, недопустими, тъй като визират проблеми, които са извън правомощията на омбудсмана, но решението на мен и на моя екип е да отговаряме на всички и, ако не с друго, да се опитаме да помогнем със съвет на всеки гражданин, който се обърнал към нас, независимо от това какво е естеството на неговия проблем.
    А положителното – положителната тенденция, малко се разминаваме тук с това, което гледате, положителната тенденция е, искам специално да подчертая, доброто сътрудничество и взаимодействие с институциите и с администрацията на централно и на местно ниво, благодарение на което успяхме да решим толкова проблеми, включително доброто сътрудничество с парламента.
    В крайна сметка, като ударихме чертата за миналата година, всяка втора препоръка, отправена от омбудсмана е изпълнена, независимо коя е институцията, към която е адресирана.
    В топ пет на нарушените права на жалбите срещу нарушени права, очаквано на първо място, са жалбите срещу монополни дружества, срещу доставчици на обществени услуги – потребителските жалби. Вторият кръг жалби са за нарушени социално-икономически права, третият кръг „право на собственост“, четвърти – основни права и свободи, и петият – лошо административно обслужване. При всички тях има ръст над 100%.
    По отношение правата на потребителите няма да е изненадващо това, че най-голям брой жалби – 886, през миналата година има срещу топлофикационните дружества, 531 срещу мобилните оператори, 503 срещу електроснабдителните дружества, 422 срещу ВиК-тата, 322 срещу банките.
    В резултат на активната дейност по конкретни проблеми, която развивахме, се опитах и да уплътня всички правомощия на институцията, включително правото на косвена законодателна инициатива, като през миналата година – 2016, внесохме 11 законопроекта. Те всички са свързани с права на български граждани – арбитражните съдилища, ЧСИ-тата, банките, монополите, юрисконсултските възнаграждения, изборните права на българите в чужбина, екотаксите, правата децата с увреждания, децата в родителски конфликт, правосъдието за деца, здравеопазването, съдебните такси и така нататък.
    Бяха отправени четири искания до Конституционния съд. Както виждате не злоупотребявам с това правомощие на институцията, отнасям се към него изключително внимателно и след консултации с Консултативния съвет, който функционира при институцията. Четири са конституционните жалби – първата беше свързана със законодателното решение за ограничаване варенето на домашната ракия. Това беше знаково – първата жалба на омбудсмана, но така или иначе там темата беше за защита на малките срещу големите. В крайна сметка, все пак парламентът преразгледа това свое решение. Другата жалба, която също беше отхвърлена от Конституционния съд, беше за противоконституционалността на юрисконсултските възнаграждения, които се начисляват за сметка на длъжника в съдебен процес, за което народните представители проявиха повече чувствителност от Конституционния съд и в крайна сметка променихме заедно текста и жалбите по Изборния кодекс. Тук едва ли ми се сърдите, но отпадна санкцията, която съществуваше в Изборния кодекс за заличаване на българските граждани от избирателните списъци в случай, че два пъти не са гласували. Мисля, че през призмата на времето всички сме съгласни, че такава санкция, ако искаме да вдигаме избирателната активност, не работи в тази посока.
    Сега малко по конкретните теми.
    Правата на децата. Току-що ги представих в съответната ресорна комисия, така че няма да ги представям пред Вас. Ако някой се интересува, съм готова да отговарям на въпроси.
    Правата на потребителите. Това е тема, която отново ще стои на вниманието на институцията, затова според мен е добре да кажа по едно изречение за проблемите на гражданите и възможните решения срещу всеки един от монополистите, които душáт живота на хората.
    По отношение с „Топлофикация“ – започвам с нея. Това са най-честите оплаквания, ще ги погледнете, по отношение на „Топлофикация“, и то на Столичната топлофикация. Това е една битка, която провеждам от първия момент, в който станах омбудсман, и в която упражних всичките си правомощия, които съществуват, и такива, които са изобщо на ръба на закона. Срещнах се с всички институции; проведох една публична дискусия с участието на всички отговорни институции; написах специален доклад по проблемите, които топлофикационните дружества създават на хората, внесох го за разглеждане от съответните органи; специализирана приемна само по проблемите на Столичната топлофикация; бях няколко пъти в парламентарните комисии: Комисията по енергетика, Комисията по наблюдение на КЕВР; писах жалба до Конституционния съд; написах жалба до Върховния касационен съд и там е образувано тълкувателно дело, на което пледирах лично, и по което очаквам произнасяне по прословутата такса „сградна инсталация“; срещах се с еврокомисаря по защита на потребителите и този по енергетиката; участвах в подготовката на законодателни промени с Министерството на енергетиката, които, за съжаление, така и не стигнаха до парламента; заведох дело пред Административния съд срещу „Топлофикация“. Направих какво ли не – бях няколко пъти на заседание на Столичен общински съвет, на столичните комисии; срещах се с кмета, с председателя на Столичен общински съвет, с ръководството на „Топлофикация“, с КЕВР; присъствах многократно на заседания на КЕВР, на Комисията за защита на потребителите и на каквото се сетите. Затова няма да се сърдите за извода, който ще направя, „Топлофикация“ – София продължава в рамките на последните няколко десетилетия, да се ползва с много сериозен институционален и политически чадър. И там, предупреждавам, че ще има негативни развития и за столичани, защото това е едно дружество, което не може да бъде накарано да преведе своята дейност върху основите на ефективност и уважение към неговите клиенти – ремонтните програми, безобразията, които се случват там, внушението към клиентите. Едно дружество в условията на монопол, което има 440 хиляди домакинства за абонати, от които има сигурни приходи, независимо дали ползват или не; и заради такса „сградна инсталация“ с КЕВР, която работи в услуга на този монополист; със Столичен общински съвет, в който нито един съветник, независимо от коя група е от политическия спектър не може да бъде накаран да вземе някакво по-решително отношение, и в крайна сметка ситуацията е такава, каквато е.
    Това, което успяхме да направим заедно, благодаря на народните представители, е намаляването шест пъти на юрисконсултските възнаграждения, което засегна най-много „Топлофикация“, която в добавка, водеше годишно през 2015 г. 21 хиляди дела срещу свои клиенти. Умножете три пъти по 300, за колко милиона лева става дума, които си прибират допълнително от столичани – над 15 милиона. Освен това има договори с адвокатски кантори за няколко милиона лева. Има и външни услуги, също за няколко милиона лева и макар, че дружеството всяка година е на загуба 30-40-50 милиона, заплатите растат.
    Така или иначе продължаваме напред и през тази година „Топлофикация“ е на нашето внимание, подала съм жалба срещу повишаване цената на парното. Предполагам, че наесен проблемите с новия отоплителен сезон отново ще ескалират.
    Вторият кръг от жалби са срещу мобилните оператори. И тук имаме повече от два пъти ръст. Всички монополисти злоупотребяват с техните клиенти, ако не бъдат притискани и регулирани от съответните органи. Многократно съм писала препоръки и съм се обръщала и към Комисията за защита на потребителите за активирането на мобилен интернет, без да го е поискал клиентът, при това на изключително високи цени. Това особено е некоректна злоупотреба по отношение на възрастните хора, които даже въобще не ползват интернет, накрая се събуждат с едни натоварени сметки, а също и включването на мобилните номера в SMS игри, без тяхно съгласие, което също – играеш или не, в крайна сметка плащаш по левче на всяко включване.
    По отношение на жалбите срещу електроснабдителните дружества имаме 80-процентен ръст – 503 жалби за миналата година. Тук поставям на Вашето внимание проблемите, които и през тази година ще възникнат, свързани с либерализацията на енергийния пазар, и по-специално със защитата на уязвимите потребители – организират форум по тази тема. Излязла съм с множество конкретни предложения – да бъдат защитени социално слабите от либерализацията, от възможни злоупотреби, некоректни практики, повишаване на цени. Надявам се парламентът също да има своя ангажимент към тази тема.
    По отношение на ВиК операторите проблемите са стандартни – с качеството на водата, с ремонтите и реконструкциите във ВиК мрежата, с цените. Все още в България в ХХI век има населени места, които са с режим на питейната вода, и то големи населени места. Такъв е случаят със Севлиево, където многократно се срещах с гражданите и с отговорните институции, срещнах се с няколко махали в Троян и с други населени места, които очакват своето решение през тази година.
    На обществения транспорт няма да се спирам.
    Сметосъбирането също е една тема, която възмущава, да не кажа вбесява българските граждани. След като бяха направени законодателни промени, и то в онова далечно време, в което и аз бях народен представител, затова, че ще се съобрази формирането на таксата с количеството изхвърлени отпадъци, в крайна сметка подзаконовите актове, и по-специално методиката така и не бяха приети. И сега, въпреки очакванията на хората, този проблем е отложен някъде във времето. Така или иначе просто съобщавам на вашето внимание, че това дразни българските граждани.
    Колекторските фирми и подхвърлянето на вземания – 60% ръст на жалбите спрямо 2015 г. Това е тема, която традиционно стои на вниманието на омбудсмана, защото мутренските прийоми, които стандартно се използват, наистина са неприемливи за българските граждани. Хората не знаят, че тяхно задължение е продадено, много често, че вече са дадени на съд от фирма, на която не дължат. Има проблеми с личните им данни, които се продават реално от един доставчик на обществени услуги или от една финансова институция на неизвестна фирма, която след това оперира с всичките данни и по един силов начин най-често събират дълговете от гражданите. Тук решението би следвало да бъде законодателно и аз работя по него. Като първа стъпка според мен е да се забрани на всички доставчици на обществени услуги да продават дълговете на техните клиенти на фирми за събиране на вземания.
    По отношение на финансовите услуги – има проблеми с всички субекти, които са в тази сфера. Аз, например, живеех с мисълта, че през 2013 г. с промените в Закона за потребителския кредит, сме решили например проблемите с бързите кредити. Като се сложи ГПР таван 51% и се сложиха правила, искам да Ви информирам, че тези правила просто не се спазват и че на този пазар ситуацията не е по-различна от преди да приемем тези промени. Така че тук ще трябва да се пипа, като трябва да се внимава какъв ще бъде уклонът евентуално на предстоящите промени, защото прекалено рестриктивният режим води до това, че просто никой не го спазва. В момента се спазват тези 50% на хартия, но се начисляват такси и огромни комисионни за това, че са ти осигурили някаква гаранция в случаите, в които ти е необезпечен кредит-поръчител или че са ти направили някоя друга услуга. Но в крайна сметка един дълг от 1000 лв. спокойно може да стане 5000 лв., 10 000 лв. и изобщо колкото се сетите, и животът на гражданите да бъде съсипан.
    Тук са и банките, за които аз съм внесла конкретни предложения.
    Може би, докато сме още на тази тема, тъй като не знам още колко търпение ще проявите по следващите слайдове и проблеми, които съм приготвила, и работата, която съм свършила, да кажа няколко думи с молба за подкрепа от страна на Вашата Комисия. Става дума за единия от законопроектите, които внесох през председателя на парламента, отнасящи се до частните съдебни изпълнители, монополните дружества и банките. В предния парламент подобни законодателни предложения бяха внесени от групата на „Обединените патриоти“. В рамките на този парламент вече са внесени от две парламентарни групи, но аз съм поискала среща с всички парламентарни групи и моля също така да предадете на Вашите ръководства за моята настоятелна молба да се срещна с Вас. Дотук имах такава среща с патриотите и мисля, че там постигнахме пълна разбиране по темата за това какви промени промени трябва да бъдат направени с частните съдебни изпълнители, които злоупотребяват с гражданите, с банките и с монополните дружества.
    Очаквам за потвърждение и съм поискала с писмо такава среща от парламентарната група на ГЕРБ и от парламентарната група на ДПС, където подробно да обоснова моите предложения.
    Но, повярвайте ми, в един от следващите слайдове ще стане дума – лавинообразно нарастват оплакванията на хората от издевателствата на частните съдебни изпълнители – от това, че биват осъдени без да са уведомени; от това, че им се наслагват огромни допълнителни такси, лихви, разноски върху основния дълг и той нараства неимоверно; от това, че им се запорират за едно задължение всички банкови сметки, трудовото възнаграждение, възбранява им се имотът, запорират им се МПС-та и цялото имущество; от това, че им се пипат несеквестируемите плащания, които вървят към тях; от това, че се продават на безценица недвижими имоти, буквално за жълти стотинки, че хората в крайна сметка остават вечни длъжници. Могат да се намерят разумни балансирани решения, които да не са изцяло в интерес на длъжниците, но в момента действащата система е изцяло в интерес на кредиторите, на тези, които са тръгнали да си събират дълговете. И това, ако стигнем по-далеч в разсъжденията, е една от причините и за бедността в България, ако щете и за миграцията и за демографската криза. Защото маса млади и активни българи, просто напуснаха България, защото не могат да се справят с този проблем.
    Връщам се към презентацията. Правата на хората с увреждания също е проблем, който може би ще стои на вниманието и на Вашата Комисия. Искам да Ви обърна внимание специално на темата с личната помощ. В момента работна група в институцията работи по изработването на един изцяло нов закон в тази посока. Всеки от Вас има впечатление от своя избирателен район. Абсолютно неефективна е действащата система, в която например асистентската грижа е решена на проектен принцип. Тоест няма никаква устойчивост – сега си асистент на твоето дете, след това шест месеца не си, после пак си. Особено е драстичен проблемът на семействата на деца с увреждания, които са избрали да се грижат за своите деца, така че те имат нужда от цялата подкрепа, която могат да получат от държавата и от институциите и законодателните промени са едно от възможните решения.
    Социалните права на гражданите е друга тема, която преобладаваше в жалбите през миналата година – стопроцентен ръст – от 761 жалби през 2015 г. на 1429 през 2016 г.
    Огромен е проблемът, който съществува в момента с неплатени заплати, забавени възнаграждения, невнесени осигурителни вноски, неплатен извънреден труд и в една част от тези случаи работодателят просто е прехвърлил фирмата, най-често на инвеститор образно казано, който е на социални помощи, който не може да бъде издирен и да бъде накаран да плати на своите работници или в още по-лошия случай – той е на същото място, със същите машини, но под друго име – работи и се прави едва ли не, че не познава хората, които понякога 10 или 20 години са работили за него.
    Работодателите се обидиха на термин, който използвам – „съвременно робство“, но какво друго, ако не робство е, когато работиш над машината, много често много над 8 часа – 10 и 12 часа, плюс събота, плюс неделя, плюс всички празници, нямаш право да отидеш до тоалетна, да се обадиш по телефон, да вземеш отпуска. И накрая, за благодарност, след като си работил по този начин десетилетия за един работодател, той те изхвърля на улицата, без да ти плати заработените пари. Тук виждам, че е госпожа Диана Йорданова, която е председател на Времената комисия, моля за една специална чувствителност към тези проблеми, които наистина са много обременяващи за една голяма част от българските граждани.
    Правото на образование – мисля да не навлизам в детайли.
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, ние нямаме и много време, госпожо Манолова.
    МАЯ МАНОЛОВА: Какво да кажа вместо заключителни думи?! И през тази година на моето внимание ще стоят най-сериозните проблеми на гражданите. В момента работя по Законопроекта за личния фалит, който ще бъде едно доразвитие на Закона срещу злоупотребите на ЧСИ-ита, финансови институции и монополни дружества. Много се надявам, след като обсъдите, подобрите и приемете този Закон, заедно да работим и по другата тема, която е много важна гражданите, свързана с така наречените „вечни длъжници“.
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, за безспорната работата, която сте свършили. Опитах се не подробно да чета Вашия отчет, но основните неща. Отчитам, че това е една много трудна работа, защото да се занимаваш само с проблемите през цялото си работно време и цялото ти ежедневие да минава в среща с хора с много проблеми никак не е лесно. Това го отчитам.
    Има въпроси, които аз мисля да поставям, но няма да имаме възможност сега да разискваме всички тези неща. Само ще маркирам някои от проблемите, включително когато говорите за електроснабдителните дружества, няколко пъти в миналия парламент поставях въпроси пред Комисията, въпреки, че не бях член на тази Комисия, но ходех на заседанията на Комисията за контрол над КЕВР. Поставях въпроси, които не мога да си обясня защо не се решават. Не искам да упреквам никой в тези комисии, но моето лично мнение е, че проблемите идват от това, че контролните органи, агенции и комисии, които са създадени за тази цел, бих казал, че не си вършат достатъчно добре работата.
    Ще кажа, че може би ще направим една среща с Вас за въпроси както за банките, така и за електроразпределителните дружества. Има явни нарушения, очевадни, очебийни – например вече 30 г. има фирми, които все още са собственици на трафопостовете, да не говорим за други, които са си изградили тези трафопостове. Продължава един феномен във фактурите, които получават тези фирми, а и граждани: има една графа „ниско напрежение“ където таксата като цена е най-висока върху цената на тока, мисля че е 3-4 стотинки.
    Те вземат тези пари, без ниското напрежение от трафопоста, а ниското напрежение не е от трафопоста, а нататък към мрежата – без да е тяхна, те си начисляват. Няколко пъти поставям този въпрос, че няма логиката и по никакъв закон те не могат да вземат наем от нещо, което не е тяхно. Това е един от главните проблеми, както и сроковете, както и таксите за изкупуване, защото също един пример им дадох тогава, че един трафопост, който е направен от фирми, който те за да го изкупят, условието е таксата за присъединяване, забележете, на трите фирми, които трябваше да платят след като се подпише договорът, не след като го изкупят. При подписване на договора, фирмите веднага трябва да платят на електроразпределителните дружества такса „присъединяване“, която беше по-висока от стойността на трафопоста. И питам: добре, няма ли някой да обърне внимание на тези елементарни неща?
    Другото, което казвате за банките – в предишния парламент с господин Байрактаров много обсъждахме тези въпроси. Може би Вие при тази среща сте обсъждали за банките. Имаше много протести –сигурно сте ги наблюдавали – в Русе, и в други градове, мисля, че и Бургас. Това, че банката е отпуснала някакъв заем на инвеститора, естествено, ипотекира сградата, но когато минава срокът, банката вместо да си търси парите от самия инвеститор, започва да търси парите си от тази сграда, от тези които са собственици вече. Там знаете, има хора, които са обезщетени за терени и така нататък. В същото време собствениците са ипотекирали лични имоти и други апартаменти, които не са продадени, но банката естествено си избира да си иска от тези, които са поставени в нишата и няма къде да ходят.
    За тези промени също имахме идеи. Хубаво е специално за тези неща заедно с Вас и с колегите в парламента да внесем малко справедливост, защото мисля, че проблемът идва от негодуването, което Вие сама подчертахте, че много хора дори напускат страната, защото виждат, че точно казано няма справедливост.
    Ще свърша дотук. Надявам се ще имаме и други срещи с Вас специално по някакви проблеми. Готови сме да седнем и да поговорим за конкретни неща, които Вие сега в началото на тази година и в момента ще поставите. Мисля, че ще имате пълната подкрепа тук за законодателни промени, така че след като е в името на хората, които са ни изпратили тук, мисля, че точно това е и нашето задължение. Благодаря Ви.
    Господин Шопов иска думата.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако има повече време щях да направя дълго изказване и нямаше да влизам съвсем в този тон, който е тръгнал на срещата ни.
    Когато слушах госпожа Манолова, се възхищавах от енергията й, от всичко, което е направила, от идеите й за онова, което трябва да се направи, но в същото време потръпвах при мисълта, ако на тази позиция – омбудсман, застанеше един недобросъвестен човек към каква власт би се насочил, би пожелал да придобие, защото това изложение включва всичко. Няма нищо от обществения, икономическия, политическия, културния, стопанския, духовния и още бих продължил – какъв ли не живот, който да не влиза в правомощията на омбудсман. И всичко това на базата на едно просто записване в Конституцията преди няколко години, че се въвежда фигурата на омбудсман, дори тази чужда за мен думичка, която за мен нищо не значи. Тя не е преведена на български.
    Какво искам да кажа?! Нужна е след толкова години, не знам защо досега няма, някаква регламентация на тази институция. Иначе казано институцията става толкова опасна, колкото в момента виждаме институцията на един председател на съд, без значение колко висш или нисш е той, който се опитва и никой в България не забелязва този факт – да говори от името на цялото общество. Представете си за съдебна реформа и се лигитимира и искайки срещи с този, с онзи, с високопоставени лица, институции, за да може да се легитимира. А той е нито повече, нито по-малко шеф – даже не и на съдиите в своя съд, ами на секретарките, на деловодителските, на сградата, където се помещава този съд, и член на Висшия съдебен съвет.
    Правя тази аналогия, за да предпазя и настоящия, и бъдещия омбудсмани от това да не влизат в тази роля. Защото неволно, виждам от най-добри съобръжения, влиза в тази роля на всичко едновременно накуп – и на Народно събрание, и на президент, и на министър-председател, и на местна власт, и на съдебна власт, тоест, пенкелер. И се внасят едни закони за Изборния кодекс със становище и позиции по определени въпроси, защото има там един момент – това било в интерес и в името и за грижата на хората. Да, това е така и за заплатите, и за частния съдебен изпълнител, и за сметосъбирането, и за топлофикационните дружества. Да, да, да – дълго. Това е целият наш живот.
    От тази гледна точка аз мога да говоря още дълго в това отношение, привеждайки доводи, но няма време. Едно от нещата, за което омбудсманът май трябва да помисли, е най-после както всяка една институция е регламентирана със статут, със закон, с правила –да се влезе в този коловоз и тук. Иначе със следващия омбудсман или кой знае с кой подред след Вас, госпожо Манолова, може да стане много опасно. Благодаря.
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
    … : Може ли да кажа едно изречение?
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, само че и другите искат да.
    МАЯ МАНОЛОВА: Това е голям комплимент. Защото проблемът на тази институция допреди да стана омбудсман беше, че се възприемаше като една институция, от която нищо не зависи, която няма никакви правомощия, която не може да реши никакъв проблем. И искам само да отбележа, че откакто съм омбудсман, промени в Закона не са правени. Нито е променян Правилника за работа на омбудсмана.
    С това ще кажа, че една институция е такава, каквато е личността, която я заема.
    РЕПЛИКИ: И правилата.
    МАЯ МАНОЛОВА: Правилата – тъй като съм юрист, за мен законът е над всичко. Абсолютно спазваме правилата, но от друга страна, Вие в момента си гледате от Вашата камбанария. От друга страна, хората в България именно заради това чувство за нарушена справедливост, заради неравенствата, бедността, мизерията, несправедливостите имат нужда от поне една институция, която наистина да ги слуша и да стои до тях.
    Вие нямате представа как преминава един ден не само на мен, но и на всеки човек от моя екип. И, ако това е институция без самочувствие, в крайна сметка това е едно достижение, и то не на съвременната демокрация, защото първият омбудсман е възникнал през XVII век в Швеция. Кралят го е измислил. И тук умната власт, умният парламент, умното правителство могат да използват тази институция, защото тогава кралят го е измислил как да има едни хора, които да са сред хората, които да сигнализират къде са проблемите и в крайна сметка да работи институцията и за гражданите, и за властта. Затова после се възпроизвежда и в момента я има в абсолютно всички европейски държави. Ние сме последната европейска държава, която въведе институцията. Вярвайте ми, че във всяка една от тези държави стоят уважавани хора начело, които имат история, биография. Аз съм се срещала с тях. Бяха ми детските омбудсмани на гости – 27 броя. Това е топ елитът на обществеността във всяка държава. Хора с авторитет, с правомощия, със самочувствие, чиито глас се чува.
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Все пак трябва да приемем и доклада, защото така ще ни мине времето и няма да можем да го приемем. (Реплики.)
    Колеги, предлагам да минем към гласуване на доклада, защото сме и на заседание, а пък ако имате нещо съвсем накратко.
    Господин Ибрямов?
    ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Председател, благодаря.
    Имах няколко въпроса, но ще ги обърна много кратко в коментар относно доклада. Бих желал в следващия доклад догодина, да сме живи и здрави, евентуално да приемем тези препоръки.
    Много интересно на какво се дължи причината жалбите да бъдат 100% увеличени?! Нали така казахте – има 100% ръст на жалбите тази година?! Коя е причината? Това е много важно. Дали е чисто човешката немарливост и недобро отношение на самия човек към различните закони, които действат в тази държава и отношението нали ме разбирате – на самия човек, или недоброто отношение на отделните институции? Предполагам разбрахте за какво става дума?! Много е важно да чуем коя е причината всяка година жалбите миналата да бъдат с 100% ръст.
    Второ, направих си труда да прочета изключително обстойно Вашия доклад и тъй като Вие сте юрист ще ме разберете много правилно. В България има различни общности, които спадат към отделни етнически религиозни групи. Дали има жалби – не желая отговор, просто приемете го като препоръка, дали има жалби на етническа религиозна основа? В доклада не срещнах никъде. Дали Вие като омбудсман сте си направили труда да се самосезирате относно тези жалби?
    Поздравявам Ви, че за първи път включвате в доклада си и разглеждате четири отделни конвенции. Първата е във връзка с правата на човека и свободите на база на Съвета на Европа. Много е важно да чуем дали националните институции са преведени в съответствие със съдържанието на тази европейска конвенция. Това е много важно на база критичната обстановка, в която живеем на Балканите и всичко случващо се около нас в района. Приемете го, като препоръка. Благодаря.
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
    Господин Антонов, съвсем накратко, че няма да имаме време.
    ВАСИЛ АНТОНОВ: Съвсем кратък ще бъда, господин Председател, благодаря Ви.
    Изключително впечатлен съм от отчета, който направи госпожа Манолова. Голямо количество труд е хвърлено за този отчет. Но той в себе си отразява и разностранната дейност, която обхваща институцията. Разбирам, че времето е кратко.
    Имаме два варианта да приемем доклада. Единият да го приемем с позитивна оценка – такава, каквато е оценката и на обществото, а виждам, че и ние се ориентираме към нея.
    Другият начин е да разгледаме доклада в поне още три-четири комисии, да го разделим по раздели, така както си е, съответно да поканим институциите, които касае, защото докладът обхваща десетки въпроси, десетки групи въпроси.
    Наистина по отношение на Закона, който приехме за функциите на омбудсмана, и аз не съм съгласен с името и може би идва моментът, който трябва да му поставим едно българско име, защото реално това е общественият защитник.
    Нашата група се придържа към позитивната оценка. Имаме препоръки и ще спомена една-две от тях – те са по отношение на законодателството.
    Вярно е, не бива да се засяга, госпожа Манолова, тя е юрист, но и юристите са тези, които прехвърляха там жилища, имоти, парцели и други истории. Това става именно пак с юристите. Така че не само морално трябва висока подготовка.
    Другото, което смятам да засегна, ще го засегна в изказването в залата, защото наистина институцията обхваща много важни неща.
    По отношение законодателната инициатива трябва да се продължава все пак да се търси и общественото обсъждане преди това, а и в момента, когато се вкарват законопроектите от омбудсмана, би могло да се търси и подкрепата и предварително. Разбира се, и след това това ще се случи, но тук виждаме нашата роля, защото и колегата каза, пък и никой не го отрече в собствените изказвания, ние защитаваме интересите на различните групи хора и, разбира се, и на държавните институции. Самият факт, че държавните институции потрепват от този доклад и от това, което ще се извърши, това нас ни радва и ще поддържаме едно такова отношение. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
    Колеги, предлагам да приключваме с разискванията.
    Аз не говоря за положителна или отрицателна оценка. Мисля, че ще се приеме. Докладът се гласува и от там нататък, ако има някакви конкретни въпроси, естествено, че госпожа Манолова винаги е добре дошла.
    И така закривам разискванията. Минаваме към гласуване на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г. № 739-302-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
    Който е съгласен и приема доклада, моля да гласува.
    Благодаря, колеги.
    За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
    Докладът се приема.
    Благодаря Ви, госпожо Манолова. (Шум и реплики.)
    Колеги, не сме свършили дневния ред.
    Трябва да гласуваме и проекта за решение на Комисията.
    Съгласно чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трябва да предложа този проект.
    Гласуване на Проект за решение:
    „Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана приема Доклада за дейността на омбудмана на Република България през 2016 г.“
    Искам да го гласуваме, както е по Правилник.
    За – 17, против и въздържали се няма.
    Благодаря.
    Колеги, по точка „Разни“ предполагам, че няма, но знаете тук сме и винаги може да се обръщате.
    Не Ви представих ръководството, но Вие сте ги знаете, чели сте.
    Следващо заседание – ще видим от постъпилите законопроекти.

    (Закрито в 14,02 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Красимир Велчев


    Стенограф:
    Емилия Огнянова
    Форма за търсене
    Ключова дума