Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
29/06/2017
1. Обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерски съвет на 15 юни 2017 г.
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 3
На 29 юни 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека и при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерски съвет на 15 юни 2017 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,35 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Евгения Алексиева.
* * *
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Колеги, предлагам да започнем днешното заседание.
Днес аз ще водя заседанието на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Благодаря на всички, че се отзовахте за 12, 30 ч. Тъй като свършихме по-рано заседанието днес в парламентарната зала, ще можем да свършим по-рано и с тази задача, която имаме в нашата комисия – да разгледаме Административния мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2017 г.
Преди да започнем нашето заседание, тъй като вече имаме и кворум, искам да поздравя колегата Павел Шопов по случай неговия имен ден! (Ръкопляскания) Да му пожелаем всички най-вече здраве, много успехи, щастие и ползотворна работа.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да почетем Светите равноапостоли Петър и Павел.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Добре, ще ги почетем. Нашата комисия точно днес заседава – на този хубав празник.
Колеги, дневният ред за днес:
1. Обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерски съвет на 15 юни 2017 г.
2. Разни.
Ще помоля, който е за, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Гости на днешното заседание са: госпожа Росица Иванова – секретар на Съвета, госпожа Христина Христова – съветник в Политическия кабинет на Министър Валери Симеонов – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика, господин Никола Петков – съветник в Секретариата, и госпожа Ахавни Топакбашян – държавен експерт в Секретариата.
Здравейте и добре дошли!
Заявили участие за днес са и от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Пламен Генов и Станислав Косаков. Предполагам, че ще се присъединят по-късно към нас. Изпратили сме им СМС, че сме променили часа на днешното заседание, защото не отговарят на телефоните си.
Колеги, искам да Ви уведомя, че Административният мониторингов доклад е разпределен на няколко комисии в Народното събрание като нашата Комисия ще трябва да направи предложение за проект на решение. За момента е разгледан в Социалната комисия, в Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, където е приет.
Докладът днес, освен в нашата Комисия, ще бъде разгледан и в Комисията по здравеопазване. След това предстои разглеждането му в Комисията по образование и наука, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, както и в Комисията по култура и медии.
Зная, че нашата Комисия винаги е била диалогична и сме вземали решенията с консенсус, така че се надявам днес наистина да приемем този Доклад, за да можем да подготвим и проект за решение.
Всички колеги са получили Административния мониторингов доклад на имейлите си. Запознали сте се със съдържанието му. Ще помоля госпожа Росица Иванова да го представи в резюме и след това, ако имаме въпроси, да направим нашето обсъждане.
Заповядайте.
РОСИЦА ИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да вметна едно допълнение, че госпожа Христина Христова, освен съветник в Политическия кабинет на заместник министър-председателя по демографската и по социалната политика господин Валери Симеонов, е и заместник-председател на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси.
В съответствие с решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, Министерският съвет прие със свое Решение № 325 от 14 юни 2017 г. настоящия Административен мониторингов доклад и го внесе за разглеждане в Народното събрание. Докладът отчита напредъка за 2016 г. по изпълнение на мерките в плана за действие по Националната стратегия.
Съвсем в началото искам да внеса две пояснения. Това е Административен мониторингов доклад, в който всяко едно от министерствата, които отговарят за изпълнение на съответните приоритети в Националния план за действие към Стратегията, отчитат изпълнението на мерките.
Този доклад подлежи на обсъждане в парламентарните комисии от 2013 г. Вследствие на бележките, които ние сме получавали от Вас, искам да Ви информирам, че от тази година са предприети действия и мерки този Административен мониторингов доклад да има и характер на аналитичен такъв, тоест да изведе тенденциите, динамиката на развитие на определени мерки дали те работят или не работят по всеки един от приоритетите. Разбира се това ще се случи от тази година, тъй като в момента се изработва една система за мониторинг и контрол на Националната стратегия на Република България. Както всички знаете, съгласно Конституцията и законодателната рамка в нашата държава, данни по етнически признак не се събират и въз основа на това е изключително трудно ние да направим равносметка както на средствата, които са инвестирани за интеграции и по-специално за уязвими групи, насочени към ромските общности, така и към резултатите от мерките, които са планирани в съответния план.
Освен всичко, в понеделник ни предстои среща с Българската академия на науките и по-специално с Института за изследване и население и човека, които този доклад, съответно и материалите, които са подадени за изготвянето му от съответните министерства, ще направят за първи път тази година анализ на тези мерки, така че следващата година, живот и здраве, освен административен, както е той е определен в самата Национална стратегия, каквато е приета през 2012 г. от Вас, ние ще Ви представяме и аналитичен доклад за работещите мерки и съответно резултати.
По отношение на структурата на доклада всички сте запознати – всяко едно министерство подава информация по отношение на това какъв е напредъкът на изпълнение на мерките. С решение на Министерския съвет от миналата година се прие и актуализиране на Националния план за действие към Стратегията 2015 – 2020 г. Но тъй като 2020 г. е съвсем наблизо и чука на вратата, вече в Европа и тук мислим за хоризонт след 2020 г. Така че с всичко това, което преди малко Ви информирах, както за изготвянето на мониторинговата система, така и за анализа, който ще очакваме от БАН, независимо от това, че 2015 – 2020 г. Националният план за действие към Стратегията е актуализиран един път за този петгодишен период, вследствие на анализа, който получаваме, ние всяка година ежегодно от 2017 до 2020 г. ще променяме Националния план.
По структурата няма какво повече да се спирам. Бих се концентрирала върху изводите и върху препоръките, които се очертават в този доклад. Неведнъж съм казвала при представянето на Доклада пред Вас… Между другото всички колеги си разгледахме и стенограмата от миналата година какво сме говорили, какво сме Ви представили, за да можем наистина да отчетем напредъка, за който говоря в момента.
Всички от нас знаят, че интеграционната политика има дългосрочен характер и тя е част от цялостната стратегия за борба с бедността и социалното изключване. Ежегодните доклади показват, че усилията за осигуряване на условия за равен достъп до абсолютно всички обществени сфери продължават и принос за това имат всички заинтересовани страни, включително и неправителствените организации и ромските общности, защото, когато правиш политика за определена общност, няма как да я изключиш, тя може да има една от най-важните задачи при правенето на тази политика. Би ми се искало пътят, по който сме се насочили, да затвърди нашето мнение, че интеграционната политика може би е един от най-ярките примери за взаимодействието между централната власт, местните власти и гражданския сектор, и местните общности.
Сега съвсем набързо ще премина през препоръките и резултатите, които са отразени в доклада по сектори.
В областта на образованието, тъй като това е първият сектор, който е отразен в доклада, е изведен Законът за предучилищното и училищното образование и неговото приемане, което отразява настъпилите промени в общественото развитие и което отговаря на очакванията и на участниците в системата, и на обществото за по-качествен и пълноценен образователен процес.
За първи път в българското училище има въведен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Също така колегите в тяхната информация, която са подали от образованието, акцентират върху положителната мярка с въвеждането на целодневната организация на учебния ден за учениците от първи до седми клас, гарантирането на равния достъп до качествено образование на децата и учениците от малките населени места, защото това, което сме докладвали в предишните доклади от тази концентрация на внимание в малките населени места бяха изключени. В етнически смесените детски градини и училища, осигуряване на условия за максимален обхват и ранна адаптация на децата и учениците в системата на предучилищното образование, защото най-сериозните проблеми са там – проблеми с пълния обхват на децата, проблеми с невладеене на майчин език, проблеми с отпадане, проблеми с връщане обратно в училище и т.н.
През 2016 г. в областта на здравеопазването това, което се посочва като значителен напредък е увеличаването на здравните медиатори. Неведнъж сме споменавали и многобройни инициативи, включително с участието на народни представители и парламентарни комисии. Броят на здравните медиатори непрекъснато нараства, за тази година броят им е 215 от 115 население места, като е важно да се знае, че всички те са от ромски произход, общински служители и средствата за техните заплати идва от финансирането на делегираните дейности.
Министерството на здравеопазването е подало информация, че има значителен напредък с мобилните кабинети и прегледите, със средствата, които са отделени за прегледи на тези мобилни кабинети, също така и за оптимизирането на обхвата на профилактичните прегледи сред ромското население, особено сред малките деца. Години наред е имало проблем с майчиното и детското здравеопазване сред тези общности с ваксините и всички, поне в последните три месеца, сме свидетели на кампания на превенция по отношение на предотвратяване на епидемия от морбили в Пазарджик, Асеновград, Пловдив преди всичко в квартали с концентрирано ромско население.
В областта на жилищните условия няма какво толкова да се похвалим и тук наистина трябва да се мобилизират всички власти, тъй като единственото, което е заложено за следващия програмен период, са социални жилища. Изпълнява се една интегрирана схема за социално-икономическо развитие, в която имаше и такъв елемент. Тази схема е от 80 млн. лв., 50 млн. от които са за интегрирани мерки между трите области – образование, здравеопазване и трудова заетост, и 30 млн. лв. за изграждане на социални жилища само в големите 39 региона за градско развитие. Така че действително това, което трябва да мобилизира силите на всички, е да се направи преглед на незаконосъобразни, би било редно да използвам израза незаконосъобразни жилища, защото такива има в неурегулирани квартали. Това е в прерогативите на местните власти, но така или иначе Министерството на регионалното развитие също има своите отговорности, както и ДНСК, както и Кадастъра.
В областта на заетостта като успех се посочва мобилизирането на усилията на всички заинтересовани страни за активизиране на ромските общности по отношение на интеграцията на пазара на труда. Има редица програми.
Искам да кажа, че специално тази година в този програмен период 2014 – 2020 г. експлицитно в две от оперативните програми – Оперативна програма „Човешки ресурси” и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, ромската група експлицитно е посочена като таргетна група, така че има доста мерки, насочени към тях. Положителната практика е развитието и на трудовите борси, на които могат да се представят професии, занаяти и обучения за уязвими групи и такива като ромските общности, както и другият положителен пример, който Министерството на труда и социалната политика дава, това е трудовото медиаторство. Към настоящия момент имаме такива, те работят в бюрата по труда и похвалното е, че те не са на проектен признак, а са назначени към Агенцията по заетостта.
В областта на върховенството на закона и на антидискриминацията в Доклада е споменато, че институциите и гражданските организации провеждат редица инициативи, които са свързани с повишаване на осведомеността на обществото относно проблемите на ромските общности. В интерес на истината, колкото и клиширано да звучи, наистина интеграцията е двустранен процес и колкото по-често ние употребяваме израза „ние” и „те” толкова повече напредък няма да има.
Това е институцията. Ние сме представителите и примера на това ние да престанем да използваме тези термини „ние” и „те”, тоест ние българите и те ромите. Мисля, че това е едно ключово послание, което колкото по-рано се случва, толкова по-скоро интеграцията би имала напредък и устойчив характер.
Изминалият период показва, че за решаването на съществуващите проблеми и за постигане на целите на интеграционната политика са необходими още много, много усилия. В никакъв случай с този Административен мониторингов доклад институциите и съответните министерства, отговорни за изпълнение на мерките, не показват, че са направени изключителни резултати, така щото всички да бъдат доволни, но за случването на всичко това е необходима политическа воля, последователни усилия, мониторинг, икономически растеж, дългосрочно планиране, ефективно използване на финансови ресурси и пак опираме до проблемите на бедността и социалното изключване.
Както започнах, така и ще приключа своето експозе – този проблем е част от дългосрочната ни борба със социалното изключване и с проблемите, свързани с бедността.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, имате думата. Откривам дебата.
Кой иска да вземе отношение по дебата?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Да, виждаме и по доклада, че много неща са свършени. Искам леко да обърна внимание главно на образованието.
Мисля че още много може да се желае там. Какво имам предвид? Точно по отношение на началното и предучилищното образование. Имах срещи миналия месец с училищно настоятелство в едно от големите ромски училища във Филиповци. Там се чувства едно положително отношение. От ромските фамилии в тези години явно стигнаха до извода, че най-голямата инвестиция, която може да се прави, е в образованието на децата и това би довело до истинска интеграция на ромското население, но в областта на предучилищното възпитание те все още срещат проблеми с преподавателски кадри. Ние им помогнахме там по отношение на допълнителни помещения, защото знаете, че децата трябва да могат да стоят целодневно.
С това искам да Ви обърна внимание и Вие да наблегнете точно на предучилищното образование, защото знаем, че много от децата, тръгвайки първи клас, дори не говорят български език. Големи проблеми има и в 75-о училище във Факултета. С директора Сивков доста често обсъждаме тези неща.
Това е моята препоръка и желание – и Вие по-често да се срещате с учителите, за да чувстват подкрепата на държавата, защото съм имал случаи, в които говоря с учителите и те казват: „Господин Велчев, оттук като си тръгнем вечер, си отиваме пеша през Факултета. Няма смисъл да Ви казваме какви заплахи сме получавали, ако пишем на детето двойка”.
За трудовата заетост знам, че се полагат усилия, има и програми и средства, моята молба е главно за образованието. Ако обърнем достатъчно сериозно внимание на предучилищното образование, мисля, че резултатите ще са налице и там.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаеми гости специалисти, представители на различните институции! Длъжен съм да напомня нашата трайна и константа позиция от патриотичните сили, изразявана и чрез „Атака”, и чрез НФСБ, и чрез ВМРО многократно, а и други партии или граждански образувания, които не са партийно представени в нашата коалиция. Винаги, когато се е правела и Стратегията, резултатите, от която сега се отчитат, преди много години ние сме изразявали своя скепсис, че хвърлените усилия, вложените средства, направените програми са напразни и няма да доведат до определени резултати. Вместо този ресурс да бъде хвърлен там, където е необходимо, ние го хвърляме в каца без дъно. Знаете каква е поговорката и знаете какъв е смисълът на това сравнение, което правя.
И така едни хора от нас ще се занимават години наред по темата, ще има едни институции, ще има заплати, ще има пари, които ще бъдат употребявани, но в крайна сметка ефектът ще бъде никакъв или в най-добрия случай почти никакъв.
Първо, за да бъда по-кратък, защото темата е огромна, всичко това е противоконституционно. България е еднонационална държава, в нея се забранява и се преследва всякаква дискриминация и отделяне, и сепаратизъм, но в същото време Конституцията по тази логика забранява и всичко онова, което се прави изнесено пред скоби за всяка една отделна етническа или народностна общност, защото това само по себе си е също дискриминация спрямо останалата част от българския народ. Това са привилегии, това са средства, които се дават предвид на етническа принадлежност. Това е съвсем конституционно и законово. И ако някой ми оспори, че това не е така…
Второ, това са привнесени от чужбина либералнически виждания, стратегии, които не се отнасят само до нашата страна, които са ни насадени в периода на войнстваща либералщина и соросоядство и в момента отчитаме последиците от онази епоха преди 10-15 години, когато всичко, което хвърчеше във въздуха, се ядеше от либералите.
Трето, според нас е нужна оценка и преоценка на всичко това, което се прави в тази насока и тази област, и пълна ревизия на огромните пари и средства, които са изляти в тази насока – десетки и стотици милиони, за да се направи проверка за корупция, които не са демократични. И както е тръгнала в парламента модата на комисиите, защо да не поискаме да се направи в това отношение една комисия да видим къде са изразходени средствата за социални жилища и изобщо соросоядските фондации какво са отнесли, какво са прибрали към себе си, какви комисионни, какви средства, защото нещата до голяма степен минават през тях.
Да се направи една преценка и да се види кои от средствата откъде са дошли, през къде са минали и за какво са похарчени. Направим ли това и обществото бръкне ли най-после в тази рана, тук не ще мирише, а не знам какво ще бъде. И всички сме наясно с този факт, но се усмихваме, продължаваме си, а в други отношения се чудим откъде да вземем някой лев, за да го употребим за по-полезни нужди.
Бих продължил с четвърто, и пето, и шесто, и седмо, но няма да бъда толкова обстоятелствен.
Разбира се ще подкрепя, ще гласувам със „за” за този доклад по простата причина, че ние лоялно участваме в управлението със съответните права и задължения и всички произтичащи от това последици и след като това е акт, внесен на държавно ниво от съответното място, той трябва да бъде подкрепен. Мисля, че чест ще направи на опозицията, ако предприеме действия и ако изложи аргументи, подобни на нашите. Но това, което ще гласуваме, има формално значение, затова не се и замислям. Аналогично на други доклади и отчети, които идват от най-различни институции, те се приемат машинално.
Спирам дотук. Поставям отново тези проблеми, както винаги ние от „Атака” сме поставяли пръста в раната. Минават години и се вижда, че сме прави. И сега разбирам от погледите Ви и от начина, по който ме слушате, че съм прав, някои, разбира се, не съвсем.
Госпожо Христова, спомняте ли си някога при тройната коалиция този въпрос стоеше, Волен Сидеров направи изказване, аз направих в този смисъл, в който сега го правя?
Нашата комисия не е водеща по проблема, за съжаление, но бихме могли сериозно да се замислим и да кажем: „Стига!”.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Други колеги?
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Господин Шопов намеси опозицията, та да кажем и ние няколко думи.
Госпожо Председател, колеги, уважаеми гости! Господин Шопов намеси една много важна тема в изказването си, а именно, че утвърждаването принципите на мултикултурализма водят точно до тези проблеми – ние всяка година харчим все по-големи средства за интегриране дали ще е на роми, дали ще е на някакви други общности в обществото ни, а резултатите са все по-тежки и отчайващи. Сами сме свидетели на това, което се случва от няколко дни в Асеновград.
Друг основен проблем, който се задълбочава, е неграмотността и тя идва главно в тези общности. Процентът на неграмотността сред децата идва точно от тези общности.
Похвала за доклада! Той е сто страници, за разлика от предните два доклада, които бяха по-обемни. В този доклад, който сте ни предоставили, числата са впечатляващи. Усвоени са редица средства, говорим за десетки милиони. За добре свършената работа относно доклада имате лично моята по хвала.
Но самият доклад ражда редица въпроси. И тук пак ще се върна на това, което казах – системата, принципите на мултикултурализма се провалиха в Европа, включително последните терористични актове са от хора, които са второ, трето поколение в Западна Европа. Точно тези принципи, които в доклада можем да ги различим под формата на интеркултурното образование, тоест ти потъпкваш културните ценности, културните принципи на една общност и общонационалната идентичност, за да се опиташ да интегрираш хора, които реално променят принципите на общността, в която се опитваш да ги интегрираш. И най-накрая какво излиза? – Не ние тях интегрираме, не те нас, а се получава един конфликт в самото общество. И пак ще се върна на последните събития от преди няколко дена – българи застават срещу българи, тук няма значение кой от каква общност е, и едната страна са българи, и другата страна са българи.
На този проблем на мултикултурализма, на интеркултурното образование като провален, трябва да намерим решение и да видим как можем да се справим с недостатъците, до които доведе.
Друго нещо, което ме притеснява от доклада и поражда съмнение в числата, са едни 25 млн. лв., които са заделени за интегриране на неграмотни възрастни. Първо, откъде ние взимаме тези възрастни, откъде разбираме, че те са неграмотни. Второ, как ще ги интегрираме, на какъв език ще се случва това? Кой ще го прави? Въпросите са много.
Ще Ви върна тук на Закона за предучилищното и училищно образование, когато го предлагахме. Тогава предложение на нашата парламентарна група беше да се създадат училища „втори шанс”, но те да са държавна отговорност, а не парите за интегриране на тези възрастни, които са неграмотни, да минават през неправителствени организации и да отчитаме едни добри резултати, но на практика истината да е съвсем различна. И тези хора да са все по-дезинтегрирани и да се десоциализират от обществото.
Понеже колегата Велчев каза тук за училищата, ще Ви кажа, колега, че това е едната страна на монетата и съм съгласен с Вас. Аз идвам от район, където демографската катастрофа е с космически размери, говоря за Силистренска област. Там проблемът е различен. Там, за да оцелеят училищата, тъй като младите и децата ги няма почти, училищата и директорите правят всичко възможно да привличат тези роми. Това е с една-единствена цел, че с ученика вървят и пари. Това е единственият начин училището да оцелее. И тези деца по книга завършват своето образование, изкарваме ги от групата на неграмотните, но те реално са напълно неграмотни и е невъзможно да се социализират в обществото под никаква форма. Това беше една от грешките, които допуснахме при приемането на новия закон тук. Казвам и ние от БСП, тъй като никой не даде алтернатива на промяна на начина на финансиране. И когато го комбинираме с демографската криза, тоест катастрофа в такива райони, стигаме до момента, че тези деца на книга една част от тях завършват, но реално са напълно неграмотни.
И понеже Вие в представянето си намесихте и Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, разберете, че не трябва да разчитаме програмите, защото точно тази програма в момента е спряна и не можем да разчитаме постоянно на европарите. Трябва да намерим лостове да се справяме с тези проблеми на интеграцията сами, защото България до преди десетилетия беше един от примерите как добре се справя с интеграцията, и поне неграмотността сред тази прослойка беше по-ниска.
Проблемите са много. Аз лично в този доклад намирам повече въпроси, отколкото отговори.
Също така не можем да приравняваме децата с риск, децата в неравностойно положение с децата от ромски произход, защото не всички деца с ромски произход са деца с проблеми. Има деца от ромски произход, които нямат тези проблеми, за които се говори именно в този доклад.
Друг проблем, който намерих аз лично в доклада, е констатацията за безотговорно отношение на реализирането на проекти, тоест тук говорим за провалените проекти, как ще се справим повече да няма или да минимизираме тези провалени проекти, защото един провален проект е класически пример за опит за източване на пари, който в някакъв момент се е провалил.
Най-накрая ще завърша с това, че ако са осигурени жилища на 334 нуждаещи се лица, то и нашата представа и въобще политика за така наречените „ромски гета“, трябва да бъде преосмислена и преразгледана.
С това ще завърша. Ние ще подкрепим доклада, тъй като е свършена голяма работа, но възникват много въпроси, които трябва да намерят своето място и при обсъждането в залата, тъй като, ако продължаваме и не променим политиката за интегриране на който и да било в обществото, проблемите ще се задълбочават, а няма да се разрешават.
Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин Мирчев.
Искам да помоля да говорим малко по-кратко и да се придържаме към правилника.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колега, Вие говорихте за финансирането точно за образованието. Моето мнение е, че проблемът не е във финансирането. Естествено, че трябва всичко това, което искаме да направим, включително и социализирането на тези малцинства, струва пари, както и сигурността.
Друг е въпросът, за което аз се присъединявам към Вас – контролът. И аз съм го поставил не само в тази област. Контролът и контрол над контролните органи. Не знам от Инспектората при Вас в Силистра какво правят? Няма как, ако има достатъчно добър контрол, да няма резултат и да казваме: Ние им даваме пари, те за какво ги харчат? Парите се използват, въпросът е обаче има ли контрол на този Инспекторат върху преподаватели, директори дали наистина оттам излизат неграмотни деца. Но тук специално не можем да обвиним авторите на доклада или институциите, които се занимават с тези фондове, както и господин Шопов спомена за злоупотреби. За злоупотреби можем да говорим само тогава, когато има доказателства, за това има органи. Ние не сме разследващ орган и можем да си казваме нашето мнение, но не можем да хвърляме обвинения.
Затова по-скоро трябва да се обърне внимание, ето една забележка, Инспекторатите да си гледат работата съвестно, защото и тук, не само в Силистра, а и в София също има случаи, където деца излизат полуграмотни.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Съвсем накратко, господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Колега, училище под 200 ученика страда от хроничен финансов недостиг. В малките населени места училищата са с маломерни паралелки – 30, 40, 50 деца и там едни 10 ромчета издържат училището с това, че просто са записани в него. Функционалната неграмотност в България е 40%. Тук не говорим за локален проблем в една или друга област, тук говорим за проблем в цялата система. Функционална неграмотност – 40%!
И всичко започва от финансирането. Когато нямаш пари да издържаш една система, оттам проблемите започват да се трупат един след друг.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Други колеги?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Преди да задам въпрос за доклада, искам да дам един пример от Бургаско как български роми, които са за втори-трети клас, но вече са на 30-40 години, придобиват образователен ценз, включително средно образование – това, за което говори господин Мирчев. Ясно е, че училищата в някои части изнемогват, масово подбор на роми, които ходят един-два пъти на три месеца и след това си вземат изпитите. Даже местният кмет от селото е питал: „Добре, как Ви протичат изпитите?”, тъй като вземат пет-шест изпита по пет-шест предмета в рамките на един ден. И отговорът е: „Просто трябва да слушаме много внимателно, защото първият изпит е по география, задава им се теста, при което преподавателят започва: по първа точка е отговор „г”, по втора точка е отговор „в”.” Най-накрая всички минават. Как се усвояват тези 25 милиона, за които той каза, е ясно. Какво образование придобиват? Между другото чух, че скоро ще правят абитуриентски бал в съответното село хора на 40-50 години – агнета, поканили са преподаватели.
Имам един въпрос към колегите гости. В Стратегията за интеграция на ромите 2012 – 2020 г. е ясно, че има разписани мерки и някои цели, които са поставени. Тъй като докладът е за 2016 г., въпросът ми е конкретно за 2016 г., която разглеждаме, има ли някакви по-конкретни мерки или подмерки, които да са приложени и изпълнени? И според Вас, тъй като Вие сте писали доклада, тоест имате целия поглед върху това какво се случва и са свършили институциите в България за 2016 г., след тази година ромите в България по-интегрирани ли са от 2015 г. или не?
И второ, като правихте резюме на доклада, не посочихте никакви финансови параметри. На мен ми се ще да чуем обобщено за 2016 г., колкото и да е трудно, защото там не влизат само ромски деца, а и деца от домове, но все пак какъв финансов ресурс – държавен или привлечен отвън, е отишъл за тази интеграция на ромите, за която говорим?
Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Има ли други колеги, които искат да вземат отношение?
Заповядайте, господин Садъков.
Накратко ще Ви помоля само. Благодаря.
ХАЙРИ САДЪКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще се опитам да бъда максимално кратък, защото в другата комисия, в която участвам, взех отношение по същия доклад, тук ще взема отношение по нещо различно.
Ще спомена за интеграцията въобще като процес, като осъзната необходимост. Ако я нямаше, надали щеше Европейският съюз да е тръгнал да се разширява. Така че интегрирането на каквито и да е групи, които имат необходимост от нещо, което да им е полезно, за да могат да се приобщят, да подобрят условията си на живот, да подобрят, колкото и те да упорстват, да отказват да възприемат тези правила, би трябвало да върви като процес и това е необходимо.
Стратегията, която страната ни има, е положителна и добра. Проблемът идва от контрола на разходването на средствата, които са насочени, за да може да върви този процес. Защото мисля, че за всеки е ясно, че каквито и средства да са насочени през тези сектори, които са ни представени в този отчет – образование, здравеопазване и така нататък, реалният ефект, ако погледнем в дълбочина, е много малък. Ако го сравним и съпоставим с обема на средствата, наистина е нещо, което търпи критика. Така че в основата си Стратегията трябва да продължи, стратегически трябва да продължи да се работи, но трябва да се погледне в детайли как да проконтролираме тези средства, че да дават необходимия ефект след време тези общности, малцинства, които и да са те, да не бъдат проблем за страната, или поне да бъдат колкото е възможно по-малък проблем. Там е основата и разковничето на всичко, което трябва да се прави и да се променя.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Госпожо Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Благодаря.
Мисля, че няма нещо страшно дори и да надникнем в кацата и да не виждаме дъното, където ние ще хвърляме и хвърляме тези средства, защото ако се опитаме да погледнем малко отстрани, нека да си спомним и препоръките на някои американски експерти, които още преди ние да усетим това, те предвиждаха, че ще се увеличава ромското население и ще трябва да се обърне особено внимание на него.
И пак за парите – независимо от сумата, нека не съжаляваме за нея, вярно е контрол трябва, съгласна съм с всичко това, но да погледнем все едно, че това е наш видим експеримент. Не че ние ги отделяме от останалите граждани на Република България. Има проблем в това общо гражданство в България и ние трябва да знаем какво става там, тези пари да бъдат насочени, да можем да ги опознаем по-добре, за да можем да взимаме съответните мерки. Проблемът е болен, обществото е болно, но там има нещо, което е по-болно и ние просто трябва да открием какво става.
За мен са важни не толкова парите, които са дадени, или които ще дават, да, трябва да продължи, трябва да се дава, не че ние игнорираме това, но за нас е важно какви изводи ще се направят. И тези изводи всяка година да се отчитат – какво става там, за да видим някъде отива ли нещо, което не е добре, не се приема от обществото.
За образованието – да, безспорно това е най-важният елемент. Малко странично е, но ако ние като държава имахме тези възможности да дадем на всяко едно българско дете, както го правят в по-заможните държави, включително и на роми, едни обувки, едни маратонки в началото на учебната година, не смея да кажа за два чифта, един спортен екип – зимен и летен, това ще бъде донякъде добре и за ромските деца, защото генетично ромите са с много по-изразени гени по отношение на спорта. Не казва, че българският ген не е добър, но те имат нещо заложено.
По отношение на болестите ще взема отношение в другата комисия, тяхното кръстосване е твърде затворено и води до много други болести, които възникват, за разлика от останалите граждани.
Мисля, че трябва да се продължи в тази посока, не бива да се страхуваме. Имаме други много по-важни проблеми.
По отношение на интеграцията ние се питаме тези пари оправдаха ли се, дали се интегрирахме? И аз ще Ви кажа един прост пример. В едно село и българи, и роми, и турци ходят еднакво – взимат си чантичката и отиват да си купят нещо от магазина, или минава автобус, или микробус. Те не ходят да работят. Масово запустяват малки и дребни парчета земи. Защо? – не говоря. Ние ги отучихме да работят, всички ги отучихме, няма значение дали са роми. Ето една интеграция, само че не добър вид интеграция.
Казвам го малко странично, нека всеки си направи своя извод, дали не сме ги интегрирали, вярно бедност, но по отношение на овладяване на агресията – това, което се опитваме да направим като едно общество. И може би тук нямаме никакви проучвания в тази насока, но мисля, че това ще бъде много важно, защото преобладаващото население, което изпълва затворите, са предимно роми. Не бива да се страхуваме от тях, защото ромите обичат своите деца. Ромите са невероятни. Дори за кратко време пари ще намерят и ще дадат, за да може да се лекува едно дете. Гледат ги. Ако сравните една българска родилка, на която се носят съвсем скромни плодове, нямате си представа какво носят ромите само и само от уважение и към родилката, и към близките.
Има дребни неща, ние трябва да ги опознаваме. Колкото повече ги опознаем, дай Боже да кажем: да, ние вече всичко знаем за тях, ние знаем къде трябва да пренасочим средства, да помогнем. Да не говорим, че останалите проблеми като общество са ни твърде големи. Не ги лансираме, искаме да направим изводите и да работим за подобряването. Това не изключва да се грижим и за другите, само че не е обект на днешната среща.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Съвсем накратко, господин Байчев, заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря. Съвсем кратък ще бъда.
Аз също прочетох доклада, между другото за пръв път чета такъв доклад, направи ми впечатление, че е стотина страници, колегата каза преди са били по-кратки докладите. Само че в тези стотина страници преобладава една констативна част, една описателна част какво е направило съответното министерство или ведомство. Както казаха правилно – не са правени никакви анализи. Добре, поне за Вас си не сте ли си направили някакви изводи в сравнение с предишни години, да можем да имаме някаква база за сравнение?
Аз съм нов народен представител, не съм бил досега и нямам идея какво се е случвало миналата, по-миналата година, повече пари ли са изразходвани?
И другото, от всеки един проект, който е залаган и изпълнен, не говоря за провалените, някой прави ли си изобщо труда да направи един извод за себе си какъв е коефициентът на полезно действие от този проект – влагат се еди-какви си пари, а какво излиза? Примерно, ако ще е в областта на ограмотяването, вложени са 3 млн. лв., а са ограмотени 3-ма души, 33, 333? Какъв е полезният ефект от цялата тази история? Защото в един момент ние даваме пари за една интеграция, заради самата интеграция. Мисля, че трябва да търсим полезния ефект от всяко едно действие.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Ако няма други колеги, съвсем накратко искам да се присъединя към колегите, които се изказаха, че са необходими нови мерки, които да се включат в тази Стратегия и в работата с ромското общество, за да има по-добри и устойчиви резултати, и да има по-голяма ефективност и прозрачност при изразходване на средствата, защото мисля, че това ни вълнува всички.
Това, което разбрах от Доклада, е, че най-важното е усилията да са насочени към партньорство между институции, гражданско общество и в случая конкретно на ромската общност, за да може да бъдат постигнати тези резултати, които всички очакваме, въз основа на средствата, които се дават.
Ще помоля, госпожо Иванова, съвсем накратко да отговорите на зададените въпроси и отправените препоръки, за да можем след това да преминем към гласуване.
Благодаря.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаема госпожо Председател, ще опитам да отговоря накратко.
Дефинирах три групи въпроси: първата е относно стратегическата рамка, която касае директно стратегията; втората група въпроси са свързани с финансирането; и третата група въпрос – положителният ефект от вложените средства.
По отношение на стратегическата рамка, несериозно е в толкова кратко време да говоря, но на 7 април 2012 г. Европейската комисия излезе с комюнике, с което задължи абсолютно всички държави – членки на Европейския съюз, да изработят свой документ, който да бъде насочен към интеграция на уязвими групи, такива като ромите. И тъй като в България данни по етнически признак не се събират, екипът, който е до мен, участва в написването на нашата Стратегия, нека да не е никак самохвално, тя е в първата петица на Европейската комисия като най-добри стратегии.
Под черта на първа страница на Стратегията е написано, че тази стратегия, освен за роми, се отнася и за такива уязвими групи, които живеят в сходни на ромите условия, така че по отношение на стратегическата рамка, веднага след стратегията, тъй като това е политическият документ, който определя визията на една политика, се изготви Национален план за действие, в който сте видели, че министерствата отразяват изпълнение на мерките.
След което всички сме съгласни, че политиката се случва най-вече на местно ниво, тогава ние изградихме една методическа рамка, с която задължихме общините да си направят общински планове за действие в изпълнение на Националната стратегия – от 264 общини 220 имат такива.
И цикълът, с който завършваме нашата стратегическа рамка, е тази система за мониторинг и контрол – това, за което абсолютно всички вие питате.
Преминавам плавно към втората група въпроси – финансиране. Няма как да бъде казано колко средства са дадени за роми, поради простата причина.
Първо, на мен не ми е известно, аз от 2005 г. се занимавам абсолютно професионално само с това в структурата, която представлявам, на мен не ми е известно да има отделен ресурс от националния бюджет, с изключение на това, което тук от 2013 г. рапортуваме, което да е експлицитно за ромите. Знаем, че когато една политика се прави и когато държавата иска да се случва нещо, интеграционната политика е хоризонтална политика, тоест отговорност на много министерства, няма такъв бюджет, тоест националният бюджет трябва да е основен, а европейските средства да са допълващия бюджет…
Преминавам към европейските средства. Аз не съм представител на управляващите органи на седемте оперативни програми, но има споразумения за партньорство между Европейската комисия и Република България, в които именно тези оперативни програми, за които говорим, са вложени тези мерки. Така че не бих могла да дам никаква информация по отношение на това как са изхарчени, защо са изхарчени, контрол и така нататък.
Единственото, на което мога да отговоря конкретно на въпроса: колко са по-интегрирани 2015 и 2016 г., още веднъж казвам: данни по етнически признак не се събират. Ние не правим политика за роми, тоест в България не се прави политика за роми, ромска политика. Политиката е обща за благосъстоянието на всеки един гражданин на републиката, но тук ние отчитаме мерки, които да могат да допринесат за по-добрия достъп на по-уязвимите от нас и такива, които са като ромите.
По отношение на образованието няма как да се дадат точни и конкретни цифри, защото там националните програми са целеви в една национална програма за приобщаване, за включване на лица в нещо, тя е целева – примерно 20 милиона. Няма как да ги отделиш и да кажеш колко е за роми. Има мерки, които са насочени към определената политика. Единствено в Министерството на труда и социалната политика, и то в Агенцията по заетостта, когато се регистрират лицата по доброволен принцип могат да попълнят анкети. Данни, които са ни дадени от Министерство на здравеопазването – за обучение на здравни медиатори за 2016 г. са отишли 13 500 лв., тъй като те трябва да са сертифицирани и тогава трябва да се направи сметката за 215 здравни медиатори, които са назначени в общините, какъв е целевият ресурс за 12 месеца. И отделно това, което е дадено от националния бюджет конкретно за Министерството на здравеопазването са 214 500 и няколко лева за прегледи с мобилни кабинети, и то прегледи, които са в махали преди всичко с концентрирано ромско население.
По отношение на това дали те са по-интегрирани от 2015 или 2016 г. – това не мога да Ви кажа, но мои лични впечатления бих Ви казала, че са следните. Общините започнаха да припознават този проблем. Тогава, когато в 2012 г. беше приета тази Стратегия, абсолютно никой не гледаше сериозно на проблема. Това е огромна крачка и напредък, че общините припознават проблема, планират мерки, залагат в общинските си бюджети. Дори имаме общини, които не желаят да приемат такъв общински план, защото… И те не могат да обяснят защо.
По отношение на тази дисциплина, за това, че самите общини започват да работят в партньорство със самата ромска общност, говори и това, че в тези програми, които цитирах, една от задължителните мерки община, ако иска да кандидатства за такива ресурси, задължително трябва да има общински план. И то общински план в изпълнение на тази Национална ромска стратегия.
Това са резултатите. Това не е малко. Говоря за след 1989 г., когато наистина е проблемно. Това не е малко като постигане, като напредък, че самите общини също припознават, политиките се случват на местно ниво. Това, че докладът е сто страници, на диск има още 1000, защото всеки един народен представител може да си изиска от диска да види в неговата област и в неговата община какви мерки са се случили, тъй като там кметовете и областните управители са ни предоставили тази информация, но, за да не е толкова обемна, ние сме си отделили само информацията, която е подадена от министерствата.
И нека да не съм супер песимистична, но Световната банка дава много интересни резултати.
Още веднъж казвам, че интеграционната политика е хоризонтална и ако трябва да търсим къде да инвестираме по-напред, да, безспорно в образование. Бихме казали, че 2050 г. всеки трети трудоспособен младеж до 29-годишна възраст ще бъде от ромски произход. Така че много добре трябва да си направим сметка къде и как да инвестираме, защото няма нищо лошо в това, че ще е от ромски произход, но ако този млад, работоспособен човек няма съответната квалификация за какъв икономически растеж ще говорим?
Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Предлагам да закрием дискусията, ако няма повече въпроси, колеги, и да преминем към гласуване.
Обявявам гласуване по първа точка – Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2017 г.
Който е за, колеги, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Приемаме Административния мониторингов доклад.
Нашата комисия трябва да предложи проект за решение по доклада.
Сега ще Ви изчета проекта за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Национална стратегия на Република България
за интегриране на Ромите (2012 – 2020)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с Раздел VIII, т. 6 от Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020)
РЕШИ:
Приема Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020)“
Който е за, колеги, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Благодаря за участието на колегите и гостите в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 13,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгения Алексиева
Стенограф:
Нина Иванова
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 3
На 29 юни 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека и при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерски съвет на 15 юни 2017 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,35 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Евгения Алексиева.
* * *
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Колеги, предлагам да започнем днешното заседание.
Днес аз ще водя заседанието на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Благодаря на всички, че се отзовахте за 12, 30 ч. Тъй като свършихме по-рано заседанието днес в парламентарната зала, ще можем да свършим по-рано и с тази задача, която имаме в нашата комисия – да разгледаме Административния мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2017 г.
Преди да започнем нашето заседание, тъй като вече имаме и кворум, искам да поздравя колегата Павел Шопов по случай неговия имен ден! (Ръкопляскания) Да му пожелаем всички най-вече здраве, много успехи, щастие и ползотворна работа.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да почетем Светите равноапостоли Петър и Павел.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Добре, ще ги почетем. Нашата комисия точно днес заседава – на този хубав празник.
Колеги, дневният ред за днес:
1. Обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерски съвет на 15 юни 2017 г.
2. Разни.
Ще помоля, който е за, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Гости на днешното заседание са: госпожа Росица Иванова – секретар на Съвета, госпожа Христина Христова – съветник в Политическия кабинет на Министър Валери Симеонов – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика, господин Никола Петков – съветник в Секретариата, и госпожа Ахавни Топакбашян – държавен експерт в Секретариата.
Здравейте и добре дошли!
Заявили участие за днес са и от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Пламен Генов и Станислав Косаков. Предполагам, че ще се присъединят по-късно към нас. Изпратили сме им СМС, че сме променили часа на днешното заседание, защото не отговарят на телефоните си.
Колеги, искам да Ви уведомя, че Административният мониторингов доклад е разпределен на няколко комисии в Народното събрание като нашата Комисия ще трябва да направи предложение за проект на решение. За момента е разгледан в Социалната комисия, в Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, където е приет.
Докладът днес, освен в нашата Комисия, ще бъде разгледан и в Комисията по здравеопазване. След това предстои разглеждането му в Комисията по образование и наука, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, както и в Комисията по култура и медии.
Зная, че нашата Комисия винаги е била диалогична и сме вземали решенията с консенсус, така че се надявам днес наистина да приемем този Доклад, за да можем да подготвим и проект за решение.
Всички колеги са получили Административния мониторингов доклад на имейлите си. Запознали сте се със съдържанието му. Ще помоля госпожа Росица Иванова да го представи в резюме и след това, ако имаме въпроси, да направим нашето обсъждане.
Заповядайте.
РОСИЦА ИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да вметна едно допълнение, че госпожа Христина Христова, освен съветник в Политическия кабинет на заместник министър-председателя по демографската и по социалната политика господин Валери Симеонов, е и заместник-председател на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси.
В съответствие с решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, Министерският съвет прие със свое Решение № 325 от 14 юни 2017 г. настоящия Административен мониторингов доклад и го внесе за разглеждане в Народното събрание. Докладът отчита напредъка за 2016 г. по изпълнение на мерките в плана за действие по Националната стратегия.
Съвсем в началото искам да внеса две пояснения. Това е Административен мониторингов доклад, в който всяко едно от министерствата, които отговарят за изпълнение на съответните приоритети в Националния план за действие към Стратегията, отчитат изпълнението на мерките.
Този доклад подлежи на обсъждане в парламентарните комисии от 2013 г. Вследствие на бележките, които ние сме получавали от Вас, искам да Ви информирам, че от тази година са предприети действия и мерки този Административен мониторингов доклад да има и характер на аналитичен такъв, тоест да изведе тенденциите, динамиката на развитие на определени мерки дали те работят или не работят по всеки един от приоритетите. Разбира се това ще се случи от тази година, тъй като в момента се изработва една система за мониторинг и контрол на Националната стратегия на Република България. Както всички знаете, съгласно Конституцията и законодателната рамка в нашата държава, данни по етнически признак не се събират и въз основа на това е изключително трудно ние да направим равносметка както на средствата, които са инвестирани за интеграции и по-специално за уязвими групи, насочени към ромските общности, така и към резултатите от мерките, които са планирани в съответния план.
Освен всичко, в понеделник ни предстои среща с Българската академия на науките и по-специално с Института за изследване и население и човека, които този доклад, съответно и материалите, които са подадени за изготвянето му от съответните министерства, ще направят за първи път тази година анализ на тези мерки, така че следващата година, живот и здраве, освен административен, както е той е определен в самата Национална стратегия, каквато е приета през 2012 г. от Вас, ние ще Ви представяме и аналитичен доклад за работещите мерки и съответно резултати.
По отношение на структурата на доклада всички сте запознати – всяко едно министерство подава информация по отношение на това какъв е напредъкът на изпълнение на мерките. С решение на Министерския съвет от миналата година се прие и актуализиране на Националния план за действие към Стратегията 2015 – 2020 г. Но тъй като 2020 г. е съвсем наблизо и чука на вратата, вече в Европа и тук мислим за хоризонт след 2020 г. Така че с всичко това, което преди малко Ви информирах, както за изготвянето на мониторинговата система, така и за анализа, който ще очакваме от БАН, независимо от това, че 2015 – 2020 г. Националният план за действие към Стратегията е актуализиран един път за този петгодишен период, вследствие на анализа, който получаваме, ние всяка година ежегодно от 2017 до 2020 г. ще променяме Националния план.
По структурата няма какво повече да се спирам. Бих се концентрирала върху изводите и върху препоръките, които се очертават в този доклад. Неведнъж съм казвала при представянето на Доклада пред Вас… Между другото всички колеги си разгледахме и стенограмата от миналата година какво сме говорили, какво сме Ви представили, за да можем наистина да отчетем напредъка, за който говоря в момента.
Всички от нас знаят, че интеграционната политика има дългосрочен характер и тя е част от цялостната стратегия за борба с бедността и социалното изключване. Ежегодните доклади показват, че усилията за осигуряване на условия за равен достъп до абсолютно всички обществени сфери продължават и принос за това имат всички заинтересовани страни, включително и неправителствените организации и ромските общности, защото, когато правиш политика за определена общност, няма как да я изключиш, тя може да има една от най-важните задачи при правенето на тази политика. Би ми се искало пътят, по който сме се насочили, да затвърди нашето мнение, че интеграционната политика може би е един от най-ярките примери за взаимодействието между централната власт, местните власти и гражданския сектор, и местните общности.
Сега съвсем набързо ще премина през препоръките и резултатите, които са отразени в доклада по сектори.
В областта на образованието, тъй като това е първият сектор, който е отразен в доклада, е изведен Законът за предучилищното и училищното образование и неговото приемане, което отразява настъпилите промени в общественото развитие и което отговаря на очакванията и на участниците в системата, и на обществото за по-качествен и пълноценен образователен процес.
За първи път в българското училище има въведен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Също така колегите в тяхната информация, която са подали от образованието, акцентират върху положителната мярка с въвеждането на целодневната организация на учебния ден за учениците от първи до седми клас, гарантирането на равния достъп до качествено образование на децата и учениците от малките населени места, защото това, което сме докладвали в предишните доклади от тази концентрация на внимание в малките населени места бяха изключени. В етнически смесените детски градини и училища, осигуряване на условия за максимален обхват и ранна адаптация на децата и учениците в системата на предучилищното образование, защото най-сериозните проблеми са там – проблеми с пълния обхват на децата, проблеми с невладеене на майчин език, проблеми с отпадане, проблеми с връщане обратно в училище и т.н.
През 2016 г. в областта на здравеопазването това, което се посочва като значителен напредък е увеличаването на здравните медиатори. Неведнъж сме споменавали и многобройни инициативи, включително с участието на народни представители и парламентарни комисии. Броят на здравните медиатори непрекъснато нараства, за тази година броят им е 215 от 115 население места, като е важно да се знае, че всички те са от ромски произход, общински служители и средствата за техните заплати идва от финансирането на делегираните дейности.
Министерството на здравеопазването е подало информация, че има значителен напредък с мобилните кабинети и прегледите, със средствата, които са отделени за прегледи на тези мобилни кабинети, също така и за оптимизирането на обхвата на профилактичните прегледи сред ромското население, особено сред малките деца. Години наред е имало проблем с майчиното и детското здравеопазване сред тези общности с ваксините и всички, поне в последните три месеца, сме свидетели на кампания на превенция по отношение на предотвратяване на епидемия от морбили в Пазарджик, Асеновград, Пловдив преди всичко в квартали с концентрирано ромско население.
В областта на жилищните условия няма какво толкова да се похвалим и тук наистина трябва да се мобилизират всички власти, тъй като единственото, което е заложено за следващия програмен период, са социални жилища. Изпълнява се една интегрирана схема за социално-икономическо развитие, в която имаше и такъв елемент. Тази схема е от 80 млн. лв., 50 млн. от които са за интегрирани мерки между трите области – образование, здравеопазване и трудова заетост, и 30 млн. лв. за изграждане на социални жилища само в големите 39 региона за градско развитие. Така че действително това, което трябва да мобилизира силите на всички, е да се направи преглед на незаконосъобразни, би било редно да използвам израза незаконосъобразни жилища, защото такива има в неурегулирани квартали. Това е в прерогативите на местните власти, но така или иначе Министерството на регионалното развитие също има своите отговорности, както и ДНСК, както и Кадастъра.
В областта на заетостта като успех се посочва мобилизирането на усилията на всички заинтересовани страни за активизиране на ромските общности по отношение на интеграцията на пазара на труда. Има редица програми.
Искам да кажа, че специално тази година в този програмен период 2014 – 2020 г. експлицитно в две от оперативните програми – Оперативна програма „Човешки ресурси” и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, ромската група експлицитно е посочена като таргетна група, така че има доста мерки, насочени към тях. Положителната практика е развитието и на трудовите борси, на които могат да се представят професии, занаяти и обучения за уязвими групи и такива като ромските общности, както и другият положителен пример, който Министерството на труда и социалната политика дава, това е трудовото медиаторство. Към настоящия момент имаме такива, те работят в бюрата по труда и похвалното е, че те не са на проектен признак, а са назначени към Агенцията по заетостта.
В областта на върховенството на закона и на антидискриминацията в Доклада е споменато, че институциите и гражданските организации провеждат редица инициативи, които са свързани с повишаване на осведомеността на обществото относно проблемите на ромските общности. В интерес на истината, колкото и клиширано да звучи, наистина интеграцията е двустранен процес и колкото по-често ние употребяваме израза „ние” и „те” толкова повече напредък няма да има.
Това е институцията. Ние сме представителите и примера на това ние да престанем да използваме тези термини „ние” и „те”, тоест ние българите и те ромите. Мисля, че това е едно ключово послание, което колкото по-рано се случва, толкова по-скоро интеграцията би имала напредък и устойчив характер.
Изминалият период показва, че за решаването на съществуващите проблеми и за постигане на целите на интеграционната политика са необходими още много, много усилия. В никакъв случай с този Административен мониторингов доклад институциите и съответните министерства, отговорни за изпълнение на мерките, не показват, че са направени изключителни резултати, така щото всички да бъдат доволни, но за случването на всичко това е необходима политическа воля, последователни усилия, мониторинг, икономически растеж, дългосрочно планиране, ефективно използване на финансови ресурси и пак опираме до проблемите на бедността и социалното изключване.
Както започнах, така и ще приключа своето експозе – този проблем е част от дългосрочната ни борба със социалното изключване и с проблемите, свързани с бедността.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, имате думата. Откривам дебата.
Кой иска да вземе отношение по дебата?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Да, виждаме и по доклада, че много неща са свършени. Искам леко да обърна внимание главно на образованието.
Мисля че още много може да се желае там. Какво имам предвид? Точно по отношение на началното и предучилищното образование. Имах срещи миналия месец с училищно настоятелство в едно от големите ромски училища във Филиповци. Там се чувства едно положително отношение. От ромските фамилии в тези години явно стигнаха до извода, че най-голямата инвестиция, която може да се прави, е в образованието на децата и това би довело до истинска интеграция на ромското население, но в областта на предучилищното възпитание те все още срещат проблеми с преподавателски кадри. Ние им помогнахме там по отношение на допълнителни помещения, защото знаете, че децата трябва да могат да стоят целодневно.
С това искам да Ви обърна внимание и Вие да наблегнете точно на предучилищното образование, защото знаем, че много от децата, тръгвайки първи клас, дори не говорят български език. Големи проблеми има и в 75-о училище във Факултета. С директора Сивков доста често обсъждаме тези неща.
Това е моята препоръка и желание – и Вие по-често да се срещате с учителите, за да чувстват подкрепата на държавата, защото съм имал случаи, в които говоря с учителите и те казват: „Господин Велчев, оттук като си тръгнем вечер, си отиваме пеша през Факултета. Няма смисъл да Ви казваме какви заплахи сме получавали, ако пишем на детето двойка”.
За трудовата заетост знам, че се полагат усилия, има и програми и средства, моята молба е главно за образованието. Ако обърнем достатъчно сериозно внимание на предучилищното образование, мисля, че резултатите ще са налице и там.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаеми гости специалисти, представители на различните институции! Длъжен съм да напомня нашата трайна и константа позиция от патриотичните сили, изразявана и чрез „Атака”, и чрез НФСБ, и чрез ВМРО многократно, а и други партии или граждански образувания, които не са партийно представени в нашата коалиция. Винаги, когато се е правела и Стратегията, резултатите, от която сега се отчитат, преди много години ние сме изразявали своя скепсис, че хвърлените усилия, вложените средства, направените програми са напразни и няма да доведат до определени резултати. Вместо този ресурс да бъде хвърлен там, където е необходимо, ние го хвърляме в каца без дъно. Знаете каква е поговорката и знаете какъв е смисълът на това сравнение, което правя.
И така едни хора от нас ще се занимават години наред по темата, ще има едни институции, ще има заплати, ще има пари, които ще бъдат употребявани, но в крайна сметка ефектът ще бъде никакъв или в най-добрия случай почти никакъв.
Първо, за да бъда по-кратък, защото темата е огромна, всичко това е противоконституционно. България е еднонационална държава, в нея се забранява и се преследва всякаква дискриминация и отделяне, и сепаратизъм, но в същото време Конституцията по тази логика забранява и всичко онова, което се прави изнесено пред скоби за всяка една отделна етническа или народностна общност, защото това само по себе си е също дискриминация спрямо останалата част от българския народ. Това са привилегии, това са средства, които се дават предвид на етническа принадлежност. Това е съвсем конституционно и законово. И ако някой ми оспори, че това не е така…
Второ, това са привнесени от чужбина либералнически виждания, стратегии, които не се отнасят само до нашата страна, които са ни насадени в периода на войнстваща либералщина и соросоядство и в момента отчитаме последиците от онази епоха преди 10-15 години, когато всичко, което хвърчеше във въздуха, се ядеше от либералите.
Трето, според нас е нужна оценка и преоценка на всичко това, което се прави в тази насока и тази област, и пълна ревизия на огромните пари и средства, които са изляти в тази насока – десетки и стотици милиони, за да се направи проверка за корупция, които не са демократични. И както е тръгнала в парламента модата на комисиите, защо да не поискаме да се направи в това отношение една комисия да видим къде са изразходени средствата за социални жилища и изобщо соросоядските фондации какво са отнесли, какво са прибрали към себе си, какви комисионни, какви средства, защото нещата до голяма степен минават през тях.
Да се направи една преценка и да се види кои от средствата откъде са дошли, през къде са минали и за какво са похарчени. Направим ли това и обществото бръкне ли най-после в тази рана, тук не ще мирише, а не знам какво ще бъде. И всички сме наясно с този факт, но се усмихваме, продължаваме си, а в други отношения се чудим откъде да вземем някой лев, за да го употребим за по-полезни нужди.
Бих продължил с четвърто, и пето, и шесто, и седмо, но няма да бъда толкова обстоятелствен.
Разбира се ще подкрепя, ще гласувам със „за” за този доклад по простата причина, че ние лоялно участваме в управлението със съответните права и задължения и всички произтичащи от това последици и след като това е акт, внесен на държавно ниво от съответното място, той трябва да бъде подкрепен. Мисля, че чест ще направи на опозицията, ако предприеме действия и ако изложи аргументи, подобни на нашите. Но това, което ще гласуваме, има формално значение, затова не се и замислям. Аналогично на други доклади и отчети, които идват от най-различни институции, те се приемат машинално.
Спирам дотук. Поставям отново тези проблеми, както винаги ние от „Атака” сме поставяли пръста в раната. Минават години и се вижда, че сме прави. И сега разбирам от погледите Ви и от начина, по който ме слушате, че съм прав, някои, разбира се, не съвсем.
Госпожо Христова, спомняте ли си някога при тройната коалиция този въпрос стоеше, Волен Сидеров направи изказване, аз направих в този смисъл, в който сега го правя?
Нашата комисия не е водеща по проблема, за съжаление, но бихме могли сериозно да се замислим и да кажем: „Стига!”.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Други колеги?
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Господин Шопов намеси опозицията, та да кажем и ние няколко думи.
Госпожо Председател, колеги, уважаеми гости! Господин Шопов намеси една много важна тема в изказването си, а именно, че утвърждаването принципите на мултикултурализма водят точно до тези проблеми – ние всяка година харчим все по-големи средства за интегриране дали ще е на роми, дали ще е на някакви други общности в обществото ни, а резултатите са все по-тежки и отчайващи. Сами сме свидетели на това, което се случва от няколко дни в Асеновград.
Друг основен проблем, който се задълбочава, е неграмотността и тя идва главно в тези общности. Процентът на неграмотността сред децата идва точно от тези общности.
Похвала за доклада! Той е сто страници, за разлика от предните два доклада, които бяха по-обемни. В този доклад, който сте ни предоставили, числата са впечатляващи. Усвоени са редица средства, говорим за десетки милиони. За добре свършената работа относно доклада имате лично моята по хвала.
Но самият доклад ражда редица въпроси. И тук пак ще се върна на това, което казах – системата, принципите на мултикултурализма се провалиха в Европа, включително последните терористични актове са от хора, които са второ, трето поколение в Западна Европа. Точно тези принципи, които в доклада можем да ги различим под формата на интеркултурното образование, тоест ти потъпкваш културните ценности, културните принципи на една общност и общонационалната идентичност, за да се опиташ да интегрираш хора, които реално променят принципите на общността, в която се опитваш да ги интегрираш. И най-накрая какво излиза? – Не ние тях интегрираме, не те нас, а се получава един конфликт в самото общество. И пак ще се върна на последните събития от преди няколко дена – българи застават срещу българи, тук няма значение кой от каква общност е, и едната страна са българи, и другата страна са българи.
На този проблем на мултикултурализма, на интеркултурното образование като провален, трябва да намерим решение и да видим как можем да се справим с недостатъците, до които доведе.
Друго нещо, което ме притеснява от доклада и поражда съмнение в числата, са едни 25 млн. лв., които са заделени за интегриране на неграмотни възрастни. Първо, откъде ние взимаме тези възрастни, откъде разбираме, че те са неграмотни. Второ, как ще ги интегрираме, на какъв език ще се случва това? Кой ще го прави? Въпросите са много.
Ще Ви върна тук на Закона за предучилищното и училищно образование, когато го предлагахме. Тогава предложение на нашата парламентарна група беше да се създадат училища „втори шанс”, но те да са държавна отговорност, а не парите за интегриране на тези възрастни, които са неграмотни, да минават през неправителствени организации и да отчитаме едни добри резултати, но на практика истината да е съвсем различна. И тези хора да са все по-дезинтегрирани и да се десоциализират от обществото.
Понеже колегата Велчев каза тук за училищата, ще Ви кажа, колега, че това е едната страна на монетата и съм съгласен с Вас. Аз идвам от район, където демографската катастрофа е с космически размери, говоря за Силистренска област. Там проблемът е различен. Там, за да оцелеят училищата, тъй като младите и децата ги няма почти, училищата и директорите правят всичко възможно да привличат тези роми. Това е с една-единствена цел, че с ученика вървят и пари. Това е единственият начин училището да оцелее. И тези деца по книга завършват своето образование, изкарваме ги от групата на неграмотните, но те реално са напълно неграмотни и е невъзможно да се социализират в обществото под никаква форма. Това беше една от грешките, които допуснахме при приемането на новия закон тук. Казвам и ние от БСП, тъй като никой не даде алтернатива на промяна на начина на финансиране. И когато го комбинираме с демографската криза, тоест катастрофа в такива райони, стигаме до момента, че тези деца на книга една част от тях завършват, но реално са напълно неграмотни.
И понеже Вие в представянето си намесихте и Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, разберете, че не трябва да разчитаме програмите, защото точно тази програма в момента е спряна и не можем да разчитаме постоянно на европарите. Трябва да намерим лостове да се справяме с тези проблеми на интеграцията сами, защото България до преди десетилетия беше един от примерите как добре се справя с интеграцията, и поне неграмотността сред тази прослойка беше по-ниска.
Проблемите са много. Аз лично в този доклад намирам повече въпроси, отколкото отговори.
Също така не можем да приравняваме децата с риск, децата в неравностойно положение с децата от ромски произход, защото не всички деца с ромски произход са деца с проблеми. Има деца от ромски произход, които нямат тези проблеми, за които се говори именно в този доклад.
Друг проблем, който намерих аз лично в доклада, е констатацията за безотговорно отношение на реализирането на проекти, тоест тук говорим за провалените проекти, как ще се справим повече да няма или да минимизираме тези провалени проекти, защото един провален проект е класически пример за опит за източване на пари, който в някакъв момент се е провалил.
Най-накрая ще завърша с това, че ако са осигурени жилища на 334 нуждаещи се лица, то и нашата представа и въобще политика за така наречените „ромски гета“, трябва да бъде преосмислена и преразгледана.
С това ще завърша. Ние ще подкрепим доклада, тъй като е свършена голяма работа, но възникват много въпроси, които трябва да намерят своето място и при обсъждането в залата, тъй като, ако продължаваме и не променим политиката за интегриране на който и да било в обществото, проблемите ще се задълбочават, а няма да се разрешават.
Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин Мирчев.
Искам да помоля да говорим малко по-кратко и да се придържаме към правилника.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колега, Вие говорихте за финансирането точно за образованието. Моето мнение е, че проблемът не е във финансирането. Естествено, че трябва всичко това, което искаме да направим, включително и социализирането на тези малцинства, струва пари, както и сигурността.
Друг е въпросът, за което аз се присъединявам към Вас – контролът. И аз съм го поставил не само в тази област. Контролът и контрол над контролните органи. Не знам от Инспектората при Вас в Силистра какво правят? Няма как, ако има достатъчно добър контрол, да няма резултат и да казваме: Ние им даваме пари, те за какво ги харчат? Парите се използват, въпросът е обаче има ли контрол на този Инспекторат върху преподаватели, директори дали наистина оттам излизат неграмотни деца. Но тук специално не можем да обвиним авторите на доклада или институциите, които се занимават с тези фондове, както и господин Шопов спомена за злоупотреби. За злоупотреби можем да говорим само тогава, когато има доказателства, за това има органи. Ние не сме разследващ орган и можем да си казваме нашето мнение, но не можем да хвърляме обвинения.
Затова по-скоро трябва да се обърне внимание, ето една забележка, Инспекторатите да си гледат работата съвестно, защото и тук, не само в Силистра, а и в София също има случаи, където деца излизат полуграмотни.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Съвсем накратко, господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Колега, училище под 200 ученика страда от хроничен финансов недостиг. В малките населени места училищата са с маломерни паралелки – 30, 40, 50 деца и там едни 10 ромчета издържат училището с това, че просто са записани в него. Функционалната неграмотност в България е 40%. Тук не говорим за локален проблем в една или друга област, тук говорим за проблем в цялата система. Функционална неграмотност – 40%!
И всичко започва от финансирането. Когато нямаш пари да издържаш една система, оттам проблемите започват да се трупат един след друг.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Други колеги?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Преди да задам въпрос за доклада, искам да дам един пример от Бургаско как български роми, които са за втори-трети клас, но вече са на 30-40 години, придобиват образователен ценз, включително средно образование – това, за което говори господин Мирчев. Ясно е, че училищата в някои части изнемогват, масово подбор на роми, които ходят един-два пъти на три месеца и след това си вземат изпитите. Даже местният кмет от селото е питал: „Добре, как Ви протичат изпитите?”, тъй като вземат пет-шест изпита по пет-шест предмета в рамките на един ден. И отговорът е: „Просто трябва да слушаме много внимателно, защото първият изпит е по география, задава им се теста, при което преподавателят започва: по първа точка е отговор „г”, по втора точка е отговор „в”.” Най-накрая всички минават. Как се усвояват тези 25 милиона, за които той каза, е ясно. Какво образование придобиват? Между другото чух, че скоро ще правят абитуриентски бал в съответното село хора на 40-50 години – агнета, поканили са преподаватели.
Имам един въпрос към колегите гости. В Стратегията за интеграция на ромите 2012 – 2020 г. е ясно, че има разписани мерки и някои цели, които са поставени. Тъй като докладът е за 2016 г., въпросът ми е конкретно за 2016 г., която разглеждаме, има ли някакви по-конкретни мерки или подмерки, които да са приложени и изпълнени? И според Вас, тъй като Вие сте писали доклада, тоест имате целия поглед върху това какво се случва и са свършили институциите в България за 2016 г., след тази година ромите в България по-интегрирани ли са от 2015 г. или не?
И второ, като правихте резюме на доклада, не посочихте никакви финансови параметри. На мен ми се ще да чуем обобщено за 2016 г., колкото и да е трудно, защото там не влизат само ромски деца, а и деца от домове, но все пак какъв финансов ресурс – държавен или привлечен отвън, е отишъл за тази интеграция на ромите, за която говорим?
Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Има ли други колеги, които искат да вземат отношение?
Заповядайте, господин Садъков.
Накратко ще Ви помоля само. Благодаря.
ХАЙРИ САДЪКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще се опитам да бъда максимално кратък, защото в другата комисия, в която участвам, взех отношение по същия доклад, тук ще взема отношение по нещо различно.
Ще спомена за интеграцията въобще като процес, като осъзната необходимост. Ако я нямаше, надали щеше Европейският съюз да е тръгнал да се разширява. Така че интегрирането на каквито и да е групи, които имат необходимост от нещо, което да им е полезно, за да могат да се приобщят, да подобрят условията си на живот, да подобрят, колкото и те да упорстват, да отказват да възприемат тези правила, би трябвало да върви като процес и това е необходимо.
Стратегията, която страната ни има, е положителна и добра. Проблемът идва от контрола на разходването на средствата, които са насочени, за да може да върви този процес. Защото мисля, че за всеки е ясно, че каквито и средства да са насочени през тези сектори, които са ни представени в този отчет – образование, здравеопазване и така нататък, реалният ефект, ако погледнем в дълбочина, е много малък. Ако го сравним и съпоставим с обема на средствата, наистина е нещо, което търпи критика. Така че в основата си Стратегията трябва да продължи, стратегически трябва да продължи да се работи, но трябва да се погледне в детайли как да проконтролираме тези средства, че да дават необходимия ефект след време тези общности, малцинства, които и да са те, да не бъдат проблем за страната, или поне да бъдат колкото е възможно по-малък проблем. Там е основата и разковничето на всичко, което трябва да се прави и да се променя.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Госпожо Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Благодаря.
Мисля, че няма нещо страшно дори и да надникнем в кацата и да не виждаме дъното, където ние ще хвърляме и хвърляме тези средства, защото ако се опитаме да погледнем малко отстрани, нека да си спомним и препоръките на някои американски експерти, които още преди ние да усетим това, те предвиждаха, че ще се увеличава ромското население и ще трябва да се обърне особено внимание на него.
И пак за парите – независимо от сумата, нека не съжаляваме за нея, вярно е контрол трябва, съгласна съм с всичко това, но да погледнем все едно, че това е наш видим експеримент. Не че ние ги отделяме от останалите граждани на Република България. Има проблем в това общо гражданство в България и ние трябва да знаем какво става там, тези пари да бъдат насочени, да можем да ги опознаем по-добре, за да можем да взимаме съответните мерки. Проблемът е болен, обществото е болно, но там има нещо, което е по-болно и ние просто трябва да открием какво става.
За мен са важни не толкова парите, които са дадени, или които ще дават, да, трябва да продължи, трябва да се дава, не че ние игнорираме това, но за нас е важно какви изводи ще се направят. И тези изводи всяка година да се отчитат – какво става там, за да видим някъде отива ли нещо, което не е добре, не се приема от обществото.
За образованието – да, безспорно това е най-важният елемент. Малко странично е, но ако ние като държава имахме тези възможности да дадем на всяко едно българско дете, както го правят в по-заможните държави, включително и на роми, едни обувки, едни маратонки в началото на учебната година, не смея да кажа за два чифта, един спортен екип – зимен и летен, това ще бъде донякъде добре и за ромските деца, защото генетично ромите са с много по-изразени гени по отношение на спорта. Не казва, че българският ген не е добър, но те имат нещо заложено.
По отношение на болестите ще взема отношение в другата комисия, тяхното кръстосване е твърде затворено и води до много други болести, които възникват, за разлика от останалите граждани.
Мисля, че трябва да се продължи в тази посока, не бива да се страхуваме. Имаме други много по-важни проблеми.
По отношение на интеграцията ние се питаме тези пари оправдаха ли се, дали се интегрирахме? И аз ще Ви кажа един прост пример. В едно село и българи, и роми, и турци ходят еднакво – взимат си чантичката и отиват да си купят нещо от магазина, или минава автобус, или микробус. Те не ходят да работят. Масово запустяват малки и дребни парчета земи. Защо? – не говоря. Ние ги отучихме да работят, всички ги отучихме, няма значение дали са роми. Ето една интеграция, само че не добър вид интеграция.
Казвам го малко странично, нека всеки си направи своя извод, дали не сме ги интегрирали, вярно бедност, но по отношение на овладяване на агресията – това, което се опитваме да направим като едно общество. И може би тук нямаме никакви проучвания в тази насока, но мисля, че това ще бъде много важно, защото преобладаващото население, което изпълва затворите, са предимно роми. Не бива да се страхуваме от тях, защото ромите обичат своите деца. Ромите са невероятни. Дори за кратко време пари ще намерят и ще дадат, за да може да се лекува едно дете. Гледат ги. Ако сравните една българска родилка, на която се носят съвсем скромни плодове, нямате си представа какво носят ромите само и само от уважение и към родилката, и към близките.
Има дребни неща, ние трябва да ги опознаваме. Колкото повече ги опознаем, дай Боже да кажем: да, ние вече всичко знаем за тях, ние знаем къде трябва да пренасочим средства, да помогнем. Да не говорим, че останалите проблеми като общество са ни твърде големи. Не ги лансираме, искаме да направим изводите и да работим за подобряването. Това не изключва да се грижим и за другите, само че не е обект на днешната среща.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Съвсем накратко, господин Байчев, заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря. Съвсем кратък ще бъда.
Аз също прочетох доклада, между другото за пръв път чета такъв доклад, направи ми впечатление, че е стотина страници, колегата каза преди са били по-кратки докладите. Само че в тези стотина страници преобладава една констативна част, една описателна част какво е направило съответното министерство или ведомство. Както казаха правилно – не са правени никакви анализи. Добре, поне за Вас си не сте ли си направили някакви изводи в сравнение с предишни години, да можем да имаме някаква база за сравнение?
Аз съм нов народен представител, не съм бил досега и нямам идея какво се е случвало миналата, по-миналата година, повече пари ли са изразходвани?
И другото, от всеки един проект, който е залаган и изпълнен, не говоря за провалените, някой прави ли си изобщо труда да направи един извод за себе си какъв е коефициентът на полезно действие от този проект – влагат се еди-какви си пари, а какво излиза? Примерно, ако ще е в областта на ограмотяването, вложени са 3 млн. лв., а са ограмотени 3-ма души, 33, 333? Какъв е полезният ефект от цялата тази история? Защото в един момент ние даваме пари за една интеграция, заради самата интеграция. Мисля, че трябва да търсим полезния ефект от всяко едно действие.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Ако няма други колеги, съвсем накратко искам да се присъединя към колегите, които се изказаха, че са необходими нови мерки, които да се включат в тази Стратегия и в работата с ромското общество, за да има по-добри и устойчиви резултати, и да има по-голяма ефективност и прозрачност при изразходване на средствата, защото мисля, че това ни вълнува всички.
Това, което разбрах от Доклада, е, че най-важното е усилията да са насочени към партньорство между институции, гражданско общество и в случая конкретно на ромската общност, за да може да бъдат постигнати тези резултати, които всички очакваме, въз основа на средствата, които се дават.
Ще помоля, госпожо Иванова, съвсем накратко да отговорите на зададените въпроси и отправените препоръки, за да можем след това да преминем към гласуване.
Благодаря.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаема госпожо Председател, ще опитам да отговоря накратко.
Дефинирах три групи въпроси: първата е относно стратегическата рамка, която касае директно стратегията; втората група въпроси са свързани с финансирането; и третата група въпрос – положителният ефект от вложените средства.
По отношение на стратегическата рамка, несериозно е в толкова кратко време да говоря, но на 7 април 2012 г. Европейската комисия излезе с комюнике, с което задължи абсолютно всички държави – членки на Европейския съюз, да изработят свой документ, който да бъде насочен към интеграция на уязвими групи, такива като ромите. И тъй като в България данни по етнически признак не се събират, екипът, който е до мен, участва в написването на нашата Стратегия, нека да не е никак самохвално, тя е в първата петица на Европейската комисия като най-добри стратегии.
Под черта на първа страница на Стратегията е написано, че тази стратегия, освен за роми, се отнася и за такива уязвими групи, които живеят в сходни на ромите условия, така че по отношение на стратегическата рамка, веднага след стратегията, тъй като това е политическият документ, който определя визията на една политика, се изготви Национален план за действие, в който сте видели, че министерствата отразяват изпълнение на мерките.
След което всички сме съгласни, че политиката се случва най-вече на местно ниво, тогава ние изградихме една методическа рамка, с която задължихме общините да си направят общински планове за действие в изпълнение на Националната стратегия – от 264 общини 220 имат такива.
И цикълът, с който завършваме нашата стратегическа рамка, е тази система за мониторинг и контрол – това, за което абсолютно всички вие питате.
Преминавам плавно към втората група въпроси – финансиране. Няма как да бъде казано колко средства са дадени за роми, поради простата причина.
Първо, на мен не ми е известно, аз от 2005 г. се занимавам абсолютно професионално само с това в структурата, която представлявам, на мен не ми е известно да има отделен ресурс от националния бюджет, с изключение на това, което тук от 2013 г. рапортуваме, което да е експлицитно за ромите. Знаем, че когато една политика се прави и когато държавата иска да се случва нещо, интеграционната политика е хоризонтална политика, тоест отговорност на много министерства, няма такъв бюджет, тоест националният бюджет трябва да е основен, а европейските средства да са допълващия бюджет…
Преминавам към европейските средства. Аз не съм представител на управляващите органи на седемте оперативни програми, но има споразумения за партньорство между Европейската комисия и Република България, в които именно тези оперативни програми, за които говорим, са вложени тези мерки. Така че не бих могла да дам никаква информация по отношение на това как са изхарчени, защо са изхарчени, контрол и така нататък.
Единственото, на което мога да отговоря конкретно на въпроса: колко са по-интегрирани 2015 и 2016 г., още веднъж казвам: данни по етнически признак не се събират. Ние не правим политика за роми, тоест в България не се прави политика за роми, ромска политика. Политиката е обща за благосъстоянието на всеки един гражданин на републиката, но тук ние отчитаме мерки, които да могат да допринесат за по-добрия достъп на по-уязвимите от нас и такива, които са като ромите.
По отношение на образованието няма как да се дадат точни и конкретни цифри, защото там националните програми са целеви в една национална програма за приобщаване, за включване на лица в нещо, тя е целева – примерно 20 милиона. Няма как да ги отделиш и да кажеш колко е за роми. Има мерки, които са насочени към определената политика. Единствено в Министерството на труда и социалната политика, и то в Агенцията по заетостта, когато се регистрират лицата по доброволен принцип могат да попълнят анкети. Данни, които са ни дадени от Министерство на здравеопазването – за обучение на здравни медиатори за 2016 г. са отишли 13 500 лв., тъй като те трябва да са сертифицирани и тогава трябва да се направи сметката за 215 здравни медиатори, които са назначени в общините, какъв е целевият ресурс за 12 месеца. И отделно това, което е дадено от националния бюджет конкретно за Министерството на здравеопазването са 214 500 и няколко лева за прегледи с мобилни кабинети, и то прегледи, които са в махали преди всичко с концентрирано ромско население.
По отношение на това дали те са по-интегрирани от 2015 или 2016 г. – това не мога да Ви кажа, но мои лични впечатления бих Ви казала, че са следните. Общините започнаха да припознават този проблем. Тогава, когато в 2012 г. беше приета тази Стратегия, абсолютно никой не гледаше сериозно на проблема. Това е огромна крачка и напредък, че общините припознават проблема, планират мерки, залагат в общинските си бюджети. Дори имаме общини, които не желаят да приемат такъв общински план, защото… И те не могат да обяснят защо.
По отношение на тази дисциплина, за това, че самите общини започват да работят в партньорство със самата ромска общност, говори и това, че в тези програми, които цитирах, една от задължителните мерки община, ако иска да кандидатства за такива ресурси, задължително трябва да има общински план. И то общински план в изпълнение на тази Национална ромска стратегия.
Това са резултатите. Това не е малко. Говоря за след 1989 г., когато наистина е проблемно. Това не е малко като постигане, като напредък, че самите общини също припознават, политиките се случват на местно ниво. Това, че докладът е сто страници, на диск има още 1000, защото всеки един народен представител може да си изиска от диска да види в неговата област и в неговата община какви мерки са се случили, тъй като там кметовете и областните управители са ни предоставили тази информация, но, за да не е толкова обемна, ние сме си отделили само информацията, която е подадена от министерствата.
И нека да не съм супер песимистична, но Световната банка дава много интересни резултати.
Още веднъж казвам, че интеграционната политика е хоризонтална и ако трябва да търсим къде да инвестираме по-напред, да, безспорно в образование. Бихме казали, че 2050 г. всеки трети трудоспособен младеж до 29-годишна възраст ще бъде от ромски произход. Така че много добре трябва да си направим сметка къде и как да инвестираме, защото няма нищо лошо в това, че ще е от ромски произход, но ако този млад, работоспособен човек няма съответната квалификация за какъв икономически растеж ще говорим?
Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Предлагам да закрием дискусията, ако няма повече въпроси, колеги, и да преминем към гласуване.
Обявявам гласуване по първа точка – Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2017 г.
Който е за, колеги, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Приемаме Административния мониторингов доклад.
Нашата комисия трябва да предложи проект за решение по доклада.
Сега ще Ви изчета проекта за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Национална стратегия на Република България
за интегриране на Ромите (2012 – 2020)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с Раздел VIII, т. 6 от Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020)
РЕШИ:
Приема Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020)“
Който е за, колеги, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Благодаря за участието на колегите и гостите в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 13,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгения Алексиева
Стенограф:
Нина Иванова
