Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека


П Р О Т О К О Л
№ 6

На 14 септември 2017 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 7 юли 2017 г. – за първо гласуване.
2. Разни

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.

* * *

ПРЕДС.КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред е раздаден. Съображения? Няма.
Който е „за“, моля да гласува. За – 15, против и въздържали се – няма. Дневният ред е приет.
Преминаваме към

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Давам думата на г-н Джейхан Ибрямов да представи Законопроекта.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Законопроектът касае малка част от българските граждани. Направена е ревизия на проекта, касаещ репресираните лица, които вече не са сред нас.
Законопроектът цели допълване на категориите лица, които се считат политически и граждански реабилитирани, но не попадат в чл. 2. Тези, които ще бъдат добавени, са хора, пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим. Действащият сега закон не включва тази категория лица. Тяхната реабилитация не е възможна въз основа на съществуващите основания, тъй като срещу тях няма произнесена наказателна присъда, нито са били лишавани от свобода или интернирани.
Няма съмнение, че тази категория лица отговаря на общия смисъл и целите на ЗПГРРЛ. Целта е да бъде направено официално признание на факта на репресии, извършени от комунистическия режим. Тази репресия е несъвместима с ценностите и принципите на демократичното общество. Категорията на хората, която се предлага, са упражнявали основното си право на мирен протест в защита на свои законни права и интереси. Пострадалите не са имали възможност да получат защита по съдебен или друг ред. Конкретни факти за такива инциденти има от далечните протести през 1947 г. против колективизацията, през 1972 г., 1974 и 1985 г. против принудителната смяна на имената.
При много инциденти е документиран фактът на разпръскване с огнестрелно оръжие от силите на МВР на мирни митинги, при което са простреляни протестиращите. Примери – от 13 март 1972 г. в с. Барутин, Смолянско, където хората от МВР използват оръжие и раняват хора. Този човек все още е жив.
Предложената формулировка не е ограничена единствено по тези инциденти. Пострадалите биха могли да потърсят реабилитация по силата на този закон.
Помирението по отношение на неотдавнашното ни минало е ключов елемент за интегритета на нацията, но тази цел не може да бъде постигната чрез премълчаване или забравяне, а чрез политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица.
Приемането на този закон не е свързано с допълнителни финансови средства. Няма да се наложи извършването на значими административни промени, няма да възникне допълнителна административна тежест, не се въвеждат нови такси или други тежести за гражданското общество. Няма да възникне необходимостта от промени в други нормативни актове.
Моля да подкрепите нашия законопроект, защото няма да окаже финансови затруднения на институциите. Касае се за около 15 души.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Изискахме становища от Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика. Те са Ви изпратени, но да изслушаме представителите на двете министерства.
ИВАН ЕНИЧАРОВ (МФ): Имахме възможност да изразим позиция още в далечната 2015 г., когато е бил представен на предишното Народно събрание. Тогава е бил отхвърлен както от комисията, така и от пленарната зала.
Представеният сега законопроект с нищо не се различава от онзи. Дори в § 5 от проекта е предвидено, че той се прилага още от 2015 г., тоест има ретроактивно действие, което е недопустимо в българското законодателство.
Министерството на финансите не подкрепя законопроекта поради следното. Категориите лица са твърде общо определени – пострадали от огнестрелно оръжие от органи на МВР по време на мирни протести. Считано от 1 април 2015 г. им се дължи еднократно обезщетение, както и право да получат добавка към пенсията си. Това са финансови ангажименти, които не могат да бъдат допуснати без яснота за колко хора става въпрос и за какви средства.
Много общо са определени категориите лица и не е ясно дали са пострадали в резултат на действия на органите на МВР чрез нанасянето на лека, средна или тежка телесна повреда. Не може лицата да бъдат третирани по един и същ начин.
Според нас кръгът на лицата излиза от предмета на обхват на действащия закон, където е прието, че се признава политическа и гражданска реабилитация в зависимост от политическите убеждения, религиозните вярвания или произхода на хората. Това, че някой е пострадал от огнестрелно оръжие на органите на МВР, не се свързва с действащите принципи на закона.
За пръв път в този законопроект немотивирано се предлага да се допусне добавка към пенсиите на наследниците на тези лица. Това е в противоречие с принципите на ДОО. ДОО работи на разходопокривен принцип, където осигурителните вноски на работещите се използват за изплащане на пенсиите. Размерът на пенсията зависи от осигурителния принос на лицата и от осигурителните вноски, които се определят на база доходите на населението. Правото на придобиване на пенсия и на добавката към нея и начинът на нейното определяне са регламентирани в КСО. Регламентирането на добавките към пенсиите на репресирани лица трябва да е съобразено с действащото законодателство.
Законопроектът не е съобразен със Закона за публичните финанси – законопроектите да имат ясни финансови разчети за изпълнението им и да се прави предварителна оценка за въздействието. Предложената предварителна оценка (такава има) според нас е некоректна, защото е посочено, че няма да са необходими никакви средства за прилагането му. Затова МФ не подкрепя законопроекта.
ПЕТЯ МАЛАКОВА (МТСП): Нашето становище значително се припокрива със становището на МФ. В официалното си становище пишем, че обезщетенията и добавките към пенсиите, които са за сметка на държавния бюджет, са конкретен разход и затова трябва да се вземе мнението на МФ.
Ние също считаме, че с предложените промени в чл. 1 и чл. 2 се разширява значително кръгът на лицата. У нас се породи съмнение, че доказването на обстоятелството, че тези лица са пострадали поради конкретно посочените в закона причини – произход, политически убеждения или религиозни вярвания в толкова отдалечен период назад е трудно доказуемо. Притеснява ни, че се дават допълнителни права на наследниците на тези лица. С предложението за промени в чл. 9 се нарушава възприетия досега принцип – добавката към пенсиите да се отпуска само на лица, които поради репресията или не са могли да работят през определен период от време, защото са били в затвори или трудово-възпитателни общежития и други, посочени в закона, или са били принудени да работят ниско квалифицирана работа (примерно лица с висше образование са били принуждавани да работят на строителни обекти и т.н.). С промените на чл. 9 се излиза извън обхвата на тези хипотези. Затова не бихме могли да подкрепим този подход.
Неприемливо е, че се дава обратна сила на закона и се предвижда пораждане на права за лицата за период от две години и половина назад.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Законопроектът е бил разгледан в Комисията по социална политика и не е бил приет.
Преди две години също е бил разглеждан в комисиите и в пленарната зала и е бил отхвърлен.
Откривам разискванията.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Подкрепям становищата на Министерството на финансите и на Министерството на труда и социалната политика. Не бива да се взираме в миналото. Не мога да разбера каква е причинно-следствената връзка наследниците на пострадалите сега да получават възнаграждение.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Става ясно, че няма да подкрепим законопроекта, при цялото ми уважение към колегите от ДПС. Няма достатъчно фактически материал за това, което се коментира в Закона. Предложението е за единици лица. Законопроектът е огледален на предишния, само подписите са различни. Нека затворим тази страница, която не е безспорна. Нека гледаме в бъдещето.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ние също няма да подкрепим закона, но изчаквах да се изкажете. Становищата на двете министерства са категорични и ясни. Преди имаше категория „активни борци“. Знаете как обществото реагираше на тези привилегии. Колкото до допълнението към пенсиите – не можем да се върнем към стари практики отпреди 10 ноември 1989 г.
ХАЙРИ САДЪКОВ: Становищата на двете ведомства са важни, защото когато приемаме закон, трябва да имаме хоризонт напред – как ще повлияе.
Това, което се е разглеждало през 2015 г., има по-скоро морален аспект. Затова се поставя наново, за да Ви ангажира вниманието. Демокрацията е изживяла дълъг път преди да се случи в нашата страна. Има хора, които са били причина, за да се стигне до демокрацията. Тук става въпрос за много ограничен кръг от хора, които няма да станат повече от това, което са. Говорим за минал период, ясно е в какви събития са участвали. Ще си представят документите и ще видим, че са съвсем малко хора. Да отчетем онова, което са свършили, е може би най-малкото, което можем да направим. Искаме да бъдат зачетени пред закона, да им бъде дадена възможност, а дали ще кандидатстват, е друг въпрос. Това е силен сигнал, че днешните поколения отчитаме извършеното през годините и онова, което е било неправомерно по техен адрес от онези, които са упражнявали властта. Тук по-силна е моралната част на признанието, а не финансовата.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Не съм очаквал по-различно мнение от колегите в комисията. Беше казано „да не се връщаме към практиките отпреди 10 ноември“. Това не е практика отпреди 10 ноември. Ако говорим за практика отпреди 10 ноември, днес от парламентарната трибуна народен представител говореше, когато отхвърляхме ветото на президента, за негови практики отпреди 10 ноември, как са били много добри и трябвало да бъдат прилагани. Ставаше дума за конституционни съображения.
Тук става дума за морален акт. Ние сме парламентарна група, която защитава правата на всички български граждани. Когато си сред тези хора и чуваш тяхната болка, няма как да не реагираш.
Ако трябва, пак ще го внесем след още 6 месеца. Бъдете убедени! Аз лично съм преживял тази мъка. Също съм бил бит в онзи режим, но това е друга тема. Оставяме на Вашата съвест. Няма да бъдете обвинявани ни най-малко. Напротив. Не сме очаквали други становища на МФ и МТСП, но сме длъжни като политическа партия, в наименованието на която се съдържа изразът „права и свободи“, докато има поне морално възмездие, това ще бъде подлагано на дневен ред от наша страна.
Моля да преосмислите решението си и ако може – да подкрепите този законопроект.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, г-н Ибрямов. Само ще допълня, че никой от нас не е отричал, че преди 10 ноември е имало и положителни практики. Живял съм в това време. За съжаление обаче имаше много неща, които не са движени в правилна посока.
Други мнения?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Нещата се изясниха. Предлагам да гласуваме.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Няма други изказвания. Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от н. п. Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 7 юли 2017 г.
„За“ – 2, против – 13, въздържали се – няма. Законопроектът не се приема.
Преминаваме към

ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД – РАЗНИ
Има ли въпроси, които да бъдат поставени? Няма.
Благодаря на колегите от МФ и МТСП за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,35 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Красимир Велчев