Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
12/10/2017
Протокол
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 12 октомври 2017 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 6 юли 2017г. - за първо гласуване.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26 юли 2017г. - за първо гласуване.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15, 00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги! Добре дошли на гостите!
Ще прочета дневния ред, Вие сте запознати.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 6 юли 2017 г. – за първо гласуване.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26 юли 2017г. – за първо гласуване.
3. Разни.
Чухте дневния ред, който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание от Министерството на правосъдието госпожа Диана Боева – главен експерт в дирекция „Съвет по законодателството“; от Министерството на вътрешните работи госпожа Ирена Дамянова – началник на отдел „Нормотворческа дейност и право на ЕС“ в Дирекция „Правно-нормативна дейност“; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството госпожа Нина Симеонова – началник на отдел „ГРАО“ и се радвам, че между нас е гостът ни Мелнишният епископ дядо Герасим – главен секретар на Светия синод. Благодаря Ви, че сте сред нас. И от Национално движение на българските граждани – Красен Петров.
Преминаваме към
Първа точка от дневния ред.
Уважаеми колеги, от името на вносителите давам думата на господин Ерджан Ебатин да представи Законопроекта.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Благодаря Ви, колеги.
Като вносител на Законопроект за гражданската регистрация, предлагам на Вашето внимание в § 1 и § 2 изменение на Закона за гражданската регистрация.
Мотивите за тази промяна ще представя много накратко. Често се случва, когато сме по нашите региони, да постъпват оплаквания от наши избиратели и граждани, че в случаи, когато се изискват актове и документи по гражданска регистрация, се изискват и данни, които са свързани със задължителното преименуване в периода от 1985 г., въпреки че със собствен акт те са си променили имената в началото на демократичните процеси, в началото на 90-те години.
Считаме, че това създава психологически дискомфорт, още повече че става въпрос за напомняне на период, свързан с тоталитарния режим, който е отречен от всички демократични сили. Мисля, че в парламента няма политическа сила, която да приема този срамен акт в българската политика. Още по-лошо е, че има политическа организация, която не отрича този срамен акт. (Реплики от народния представител Николай Тишев.)
Затова нашата парламентарна сила считаме, че трябва да бъдат направени такива изменения в Закона за гражданската регистрация, които да не позволяват напомняне на този срамен период в българската политика. Още повече че всички български граждани са равни пред Закона и не би следвало да има дискриминационно отношение на същия този Закон, според който определена част от българските граждани още в началото на 90-те години са възстановили истинските си имена и не може да има административни актове или административни последици в сегашната административна дейност и база на функциониране на законодателството, които да напомнят за имена, които са заличени по тяхна собствена воля.
Затова предлагаме изменение в чл. 40 към § 1: при издаване на удостоверение, преписи от актове за гражданско състояние от гражданите да не може да се изисква предоставяне на лични данни, които са се намирали в единната система и свързаните с нея регистри, но са били заличени във връзка с българското законодателство. Тоест от една страна, тези актове вече са заличени административно, но под някаква форма съществуват следи, които по някакъв начин се изискват. Тоест няма законово основание това да се иска. Има нужда от синхронизация на вътрешното законодателство.
Също така ние не искаме тези следи да бъдат заличени за български граждани, които не са заявили по собствена воля промяна на имената си и връщане на техните имена съгласно исконните си права и свободи, а само за тези граждани, които съгласно българското законодателство, са възстановили имената си както са били. Също така за тези български граждани, чиито имена насилствено са били сменени през 1985 г., но не са имали възможност да си ги възстановят, защото са починали преди да имат тази възможност и това да се направи служебно. Тоест има нужда от синхронизация на българското законодателство.
Аз също съм част от тези български граждани и по собствена воля съм си възстановил името, както е било. При условие че фигурирам в единния регистър със сегашните имена няма никакво основание в българското законодателство да съществуват практики за изискване на имената, които били насилствено сменени. Тоест има нужда от синхронизация, колеги, за нищо друго не става въпрос. Благодаря Ви за разбирането и търпението да ме изслушате.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ебатин.
Колеги, ще дам думата за становище по Законопроекта.
Първо, давам думата на госпожа Нина Симеонова от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Госпожо Симеонова, имате думата.
НИНА СИМЕОНОВА (МРРБ): Благодаря Ви.
Становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е изразено с писмо до Вас. Все пак бих искала отново да повторя казаното в него.
И към момента съществува ал. 2 в чл. 40, която всъщност забранява да се изискват лични данни при издаване на удостоверения и преписи от актовете по гражданско състояние. Това, което се предлага, е единствено изменение по отношение на заличени вече. Това би имало смисъл, ако бъдат приети по-нататъшните предложения.
По принцип възможността за имената, знаете, че съществува от 1990 г. със Закона за имената на българските граждани, впоследствие в Закона за гражданската регистрация, но винаги принципът е бил на базата на волеизявлението на живото лице. Поддържаме този принцип. Възможността и в момента съществува за живите лица по чл. 19а. За починалите лица до 30 юни 2001 г. е в § 1б.
С измененията в Закона за гражданската регистрация от 2015 г. § 17 от Преходните и заключителните разпоредби дава възможност по искане на наследник да се промени името на починало лице, независимо от датата, на която то е починало, тоест това ограничени по § 1б в § 17 е отпаднало. Все пак поддържаме да има някакво волеизявление. Това е доста дълъг период от време, в който законодателството позволява тази промяна.
И другото, възлага се на Главна дирекция „ГРАО“ служебно да възстанови, съответно да заличи тези имена в цялата система на „Гражданска регистрация и административно обслужване на населението“.
Тази система функционира на три нива. На национално ниво е дирекция „ГРАО“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но ние поддържаме единствено в електронен вид регистъра на населението и електронния регистър на актовете за гражданско състояние, като в последния регистър всъщност фигурират актове за гражданско състояние съставени само след 1 януари 2000 г.
Съответно на регионално ниво са нашите териториални структури, които също поддържат регионална база данни, която е част от националната база данни. Тоест разполагаме само с електронни регистри. Де факто за първи път името на човека се вписва в неговия акт за раждане, което първоначално е на хартиен носител като официален документ. Разбира се, този акт се съхранява в общинските администрации, съответно актовете за брак и актовете за раждане. Практически това заличаване не може да бъде извършено от Главна дирекция „ГРАО“. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Симеонова.
Колеги, ще дам думата и на Ирена Дамянова от Министерството на вътрешните работи, за да може да проведем дебати след това.
ИРЕНА ДАМЯНОВА (МВР): Както каза и колежката, изразихме нашата официална позиция със становище.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството изложиха подробно своите мотиви, които ние също поддържаме в значителна степен.
Смятаме също, че служебно заличаване не би следвало да се допуска, тъй като това е волеизявление на лицето, което трябва да заяви лично.
По отношение на тези лични данни искам да кажа също, че съгласно чл. 112 от Закона за гражданската регистрация ЕСГРАОН предоставя ежедневно на Министерството на вътрешните работи актуална информация от национална база данни „Население“, което е предпоставка за изграждане на нашите информационни фондове. За МВР е от изключителна важност да има пълен обем от информация по отношение на едно лице.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Колеги, сега имате възможност за дискусия, мнения по Законопроекта.
Доколкото разбрах, от ГРАО казват, че на практика физически не е възможно да стане това нещо, защото не разполагате с предишните имена на преименуваните хора.
НИНА СИМЕОНОВА: Има случаи, в които разполагаме, но това е само в електронния регистър, с който разполагаме, а данните в този регистър постъпват от общинските администрации, които са извън нашата структура. Там се съхранява първоизточникът на тези данни - актовете по гражданско състояние. В тези актове вписвания, допълнения и изменения или заличаване могат да правят само длъжностни лица по гражданско състояние, каквито са кметовете на общини и упълномощени от тях длъжностни лица.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Ако може да изкажа и аз мнение по темата. Не мисля, че това е просто един опит за техническо регулиране на определени неправди от миналото. Това е един процес, в който ДПС участва от не едно Народно събрание назад.
Първият въпрос, който искам да си задам, е: защо се връщаме само за преименуването от 1985 г.? Преименуване над българи има още от пристигането на Първата османска армия по нашите земи при падането ни под турско робство и това не е еднократен акт, включително след Освобождението са ставали на различни етапи – къде доброволно, къде не толкова доброволно. Ние сме се концентрирали само върху 1985 г.
Ще цитирам Мидхат Паша малко преди Освобождението: „Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат ни татарите, нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в ислям през епохите на завоевания в следващите години.“ Тоест, ако решим да връщаме имената, можем да се върнем доста по-назад и да ги върнем такива, каквито са били преди 100, 200, 300, 500 години.
Самото законодателство чрез изявления на наследниците дава това нещо да се случи.
В никакъв случай не искам да оправдавам процесите от 1985 г. Включително в нашата партия тогава, хора във висшите етажи на партията са били против това преименуване. Това е грешка, която е извършена от онзи режим, но онзи режим си е понесъл последиците и демократичните процеси в България след 1989 г. са позволили на тези хора, които са се чувствали ощетени, да възвърнат своята чест чрез възстановяване на имената си.
Искам тук да отворя още една скоба, че през 2001 г., когато имаше възможност за връщане на старите имена, не всички го направиха. До ден-днешен има българи, които са живи, особено хора на изкуството и културата, които в този акт на преименуване са видели начин да бъдат част от обществото и да се припознаят в българското общество чрез запазване на своите имена, които са българо-европейски.
Процесът на преименуване не е едностранен и това, което се опитвате да ни представите като чисто техническа поправка на една несправедливост, по същество е втори възродителен процес, защото ние не знаем от тези хора, които са починали преди 2001 г., кои от тях искат да върнат, кои искат да запазят имената, които са им били дадени 1985 г.
По същество това е опит и акт от Вашата страна да дестабилизирате една част от нашето общество, като отидете в своите изборни райони и да заявите при тях: „Ето, те са против Вас, против Вашите права“ и по този начин да ги отклоните от целостта на нашето общество.
Мисля, че това предложение на изменение на Закона е един агресивен акт срещу българското общество и особено срещу паметта на тези хора, защото, пак ще повторя – в част от тези българи, които са починали преди 2001 г., но са променили своите имена през 1985 г., със сигурност има такива, които биха запазили своите български имена, тъй като те се чувстват преди всичко българи. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мирчев, аз няма какво повече да добавя. Щях да говоря точно в този смисъл. Вие много хубаво цитирахте Мидхат Паша.
Това е поредният опит на ДПС в този парламент да покаже някакви политически мускули, остатък от политическа мощ и възможности. ДПС го е правило във всички парламенти, стъпка по стъпка, малко по малко, понякога и невинно, но това е трайно като тенденция: да завоюва територии, да завоюва позиции и да се легитимира пред това население на България, които претендират, че всъщност представлява и води. Това е целта на предложението по Закона.
Нещата ни връщат малко в годините. Спомняте си в 1984 г. как слушахме Радио „Свободна Европа“. Има едни такива приемани за „служебно вмешателство в информационни масиви“ и периодически по заповед, нареждане, по схема, по план се заличаваше миналото, историята, паметта на обществото.
Тук е същото. Нищо по-тоталитарно няма в това предложение – служебно, по инициатива, защото така ще бъдат представени нещата на ДПС, да се зачеркват отминали епохи. Друго е оценката – хубави, лоши, човеконенавистни или положителни, доброволни или недоброволни. Господин Мирчев спомена, че много хора си запазиха имената, запазиха си наставките. Има и в момента в ДПС такива наши колеги.
Но да се намесваме във волята, това за мен е нечувано! На мен ми е известен до най-малката подробност, като динамика, като психология, този плач за репресираност, за пострадалост. Някои хора, които и в момента са в ДПС, са участвали в този процес. Но имам чувството, като че ли те по този начин искат да изкупят вината си, ако имат изобщо някакво чувство за вина.
Имам чувството, че изсмукват от пръстите си, с повод и без повод, причини да внесат нещо – хеле нещо услуга, хеле да направят една неистова атака срещу някой и го обвинят в най-черни и недемократични практики, възгледи, виждания, думи, които е изрекъл, та да могат по някакъв начин да го поолекотят, някои да му окаже отнякъде влияние да бъде по-корпоративен, по-кротък, по-консенсусен. Сигурен съм, че тези опити ще продължат.
Скоро бяхме свидетели на един опит за това. Той обаче си изпълни целта. По начина, по който беше отразен, студията, в които бяха канени определени хора, плюнките, които се изплюха от нещо практически абсолютно несъществуващо като проблем и юридически абсолютно несъстоятелно да се реализира, да се приложи, се извличаше политически позитив. В случая това за мен е нелогично, въпреки че е малко по-невинно, по-носталгично и леко по-нежно казано в сравнение с миналия път.
Затова винаги съм пледирал по отношение на подобни напъни от ДПС да се реагира с „въздържал се“, защото това е знакът да разберат къде са, че са противоконституционна партия.
Тук периодически сме поставени да си пилим нервите, да ни карат нас, българите да се чувстваме виновни за волята на мъртвите. Ще видите, че в скоро време ще бъдат направени опити за облекчение при връщане на гражданства на хора, които са забравили, на техните наследници и наследниците на техните наследници, които отдавна живеят в чужда страна. На тях нарочно не им се дава гражданство, защото тази чужда страна не дава току-така гражданство. Затова твърдо не.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Шопов.
Има ли други?
Господин Велинов.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Няколко неща ще кажа, тъй като колегите казаха основното. Искам да подчертая защо не бих подкрепил това предложение. За мен е изключително важно, че се бърка в родовата памет, която е основа на националната памет. Не бих подкрепил такова предложение, независимо от това коя политическа сила го предлага. Не подкрепям.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По принцип не съм привърженик на крайните изказвания и този път ще бъде така. Все пак винаги реагирам не конкретно изказването на колегата от ДПС, но реагирам на човек и на хора, които от една страна отричат дадено действие или постъпка, а след това по същия начин действат в друга ситуация, а именно: може да твърдим, че 1986 – 1989 година процесът е бил насилствен, тоест без съгласието на част от българските граждани, без тяхното изрично съгласие, макар че поне формално не е било така, а в момента действаме по същия начин като нов възродителен процес за мъртвите без да знаем какво е било тяхното желание да им връчим административно старите имена. Тоест един път отричаме едно действие, след това предлагаме подобно.
Второ, все пак приемаме, че е имало убеждаване, натиск или както искате го наречете за по-голямата част от тези граждани да си сменят имената, но така или иначе формално е имало заявление от всеки един от тях.
В момента дори и това няма и няма как да стане, защото няма как да накараме мъртвия да напише заявление.
От тази гледна точка мисля, че нашата позиция е ясна.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожа Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: За мъртвите няма защо да говорим, защото е ясно – те не са тук, не могат да се защитят. Не е морално да се говори, както каза колегата няма значение коя политическа сила би се осмелила изобщо да разрови такава тема.
Да кажа няколко думи за живите. Четейки предложението мисля, че има някой, който се страхува от българското си име в миналото. Понеже всички вървим в една посока, загърбили сме страха, трябва да кажем на тези хора, че няма нищо страшно, нищо срамно от това, че са имали българско име в даден период от биографията си. Ако някой се страхува, това е друг въпрос. Той може би има за какво да се страхува и да иска такъв акт от нас – да се унищожи част от история, архив и така нататък? Това е сондаж – имаме ли го, нямаме ли го, докъде се простира, кой го съхранява? Изобщо все едно е нямало този човек.
Мисля, че това е акт на страх и затова се внася при нас. Тези хора трябва да бъдат успокоени, защото нямат основание за това. Но те не бива да пречат и на институциите да си вършат работата или да имат това, което им е нужно, за да я вършат спокойно.
Аз също смятам да не подкрепям това предложение.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията, колеги.
Минаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 6 юли 2017 г.
За – 0, против – 12, въздържали се -1.
Законопроектът не се приема.
Благодаря на господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Колеги, благодаря на експертите от институциите за мнението им. Приемам някои от аргументите от юридическа гледна точка.
Останалите аргументи не искам да разглеждам, защото те бяха политически. Поне за себе си като вносител мога да заявя, че нямам никаква идея да противопоставям една част на обществото на друга – това, което в момента слушам като аргументи.
На мен наистина ми се струва, че въобще не разбирате за какво става въпрос, за проблема, който съществува. По отношение на последното изказване – никой не се страхува от тези имена, които са били преди. Включително искам да кажа, че се срамувам дори заради Вас.
Въпрос на оценка на ценности е да осъзнаете за какво става въпрос. Не сте го осъзнали, разглеждате ситуацията като опит да се противопоставим, да създадем напрежение – не е така. Напрежение има, факт е, че не се осъзнава. Наистина пожелавам това, което говорите да стане действителност, защото всеки един от Вас говори, че ние едва ли не обграждаме част от населението, от избирателите и не допускаме те да гласуват за други. В основата на изказванията прозвучава това – че създаваме разделителни линии. Пожелавам Ви да разчупите тези разделителни линии, колеги, обаче истински да ги пречупите.
На мен също не ми е приятно, казвам честно, ние да задаваме модел, господин Шопов, за политическо взаимодействие, за комуникация в обществото, където в ДПС има различни етноси, а това да не се вижда никъде.
Мисля, че много политически партии не осъзнават реалностите. Светът се променя и не се променя на добре. Навлизат нови конфронтационни линии, притискат ни съседи и така нататък. Не ни възприемайте по този начин, защото това реално създава предпоставки за проблеми в националната сигурност. Гледате много теснопартийно, за да създадете политически рейтинг, да приберете определени гласове от гледна точка на своите ценности, от гледна точка на ценностите на общността, но това според мен е пагубно.
На мен ми беше ясно, че няма да мине. Не го приемам като драма, като противопоставяне, но наистина Ви пожелавам да гледате по-широко на нещата. Благодаря за отделеното внимание.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря и аз.
Мисля, че доказваме, че правим всичко възможно да не се разделя обществото. Това е факт в много смесени райони, където ГЕРБ има кметове и членове на ГЕРБ от всякакви други етноси.
Благодаря, но аз също мисля да си пожелаем да не използваме чувствата на хората за теснопартийни цели.
Преминаваме към
Втора точка от дневния ред.
Давам думата на господин Шопов от името на вносителите да представи Законопроекта.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Нашият законопроект е за нещо съвсем реално, създаващо проблеми, включително на съдилищата, които на исканията на гражданите, отговарят с „не!“. И правилно, защото не съществува възможност по съдебен ред да бъде коригирано съществуващото положение.
В чужбина, както всички знаете, се раждат много българчета. Тези българчета понякога се записват с две имена. Когато родителите идват да ги запишат в България, не могат да ги запишат по нашата именна система с три имена. Това е проблемът и той трябва да се реши по законодателен ред.
Разбира се, между две четения текстовете както винаги се питат, прецизират, защото ги гледат професионалисти по въпросите, юристи. Нашата идея е, когато по желание на родителите се иска да се даде второ име, ако няма такова. Ако ме питате мен, с колегите разговарях, да не вземе някой да каже: „Това е насилие!“, дори когато такова дете бъде вписано в България моето лично мнение е това да става задължително – щом го вписват, да се взема бащиното име.
Сега ние предлагаме нещо по-либерално: детето да бъде вписано по желание на родителите и това да може да става тогава, когато детето е вписано – заварено положение, с две имена.
Говоря съвсем разговорно и не го излагам официално като за пред Комисията, но го правя, за да бъде смилаемо и лесно достъпно. Това са предложенията за промяна в два текста на Закона.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Шопов.
Колеги, знаете, че по Законопроекта са постъпили становища от Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Комисията за защита от дискриминация и от омбудсмана на Република България.
Сега ще дам думата на представителите на министерствата. Първо на госпожа Диана Боева – главен експерт в Съвета по законодателството в Министерството на правосъдието.
Госпожо Боева, имате думата.
ДИАНА БОЕВА (МП): Благодаря Ви.
От страна на Министерството на правосъдието е изразено писмено становище в подкрепа на така представения Законопроект и ние го поддържаме. Това е от наша страна. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Боева.
Госпожа Дамянова.
ИРЕНА ДАМЯНОВА (МВР): Подкрепяме Законопроекта и считаме, че това ще запълни една празнота.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Госпожа Нина Симеонова.
НИНА СИМЕОНОВА (МРРБ): От страна на Министерството в неговото становище не е изразена нито подкрепа, нито неподкрепа. В него са изразени нашите опасения, защото смятаме, че с добавянето на бащиното име се създава възможност за съставяне на официални документи за едно и също лице с различни имена. Нашето тълкуване е, че наистина добавянето е промяна, че впоследствие това би затруднило гражданина, ако трябва да доказва, че имената са него – името от собствено и фамилно и името, състоящо се от собствено, бащино и фамилно. Съдебната практика е доста разнопосочна по отношение възможността за добавяне или не.
Може би наистина няма еднозначност в тълкуването на сегашния текст на Закона. В крайна сметка считаме, че ако наистина Вие прецените, че има създадени такива обществени отношения, които трябва да бъдат урегулирани, можете да го направите. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, няма да чета становището на омбудсмана, само заключението на омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация.
Омбудсманът на Република България в края на своето изложение казва: „Във връзка с гореизложеното, моята препоръка е Законопроектът да бъде разгледан в максимални кратки срокове с оглед защитата на правата на голям кръг от граждани и възстановяване на справедливостта“. Те подкрепят Законопроекта.
От Комисията за защита от дискриминация госпожа Джумалиева казва: „Предвид изложените аргументи, предложените от вносителите текстове са в духа на целите на Закона за защита от дискриминация, националното и европейското антидискриминационно законодателство, а именно изравняване на възможностите на деца, родени в Република България с тези, които са родени извън предели“.
Откривам разискванията, имате думата.
СТОЯН МИРЧЕВ: Законопроектът за мен, първо, е свързан с българските традиции. В нашето общество винаги бащиното име е фигурирало. Лично в моето семейство има такъв проблем и ще се радвам, ако бъде прието в българското Народно събрание такъв Законопроект.
Единствено, мисля между първо и второ четене, ако има затруднения, да оправим и тях, (шум и реплики), ако има юридически затруднения от поправката, която предвиждаме.
НИНА СИМЕОНОВА: За такова лице би могло да възникне някакво затруднение, защото трябва впоследствие да притежава документ и за чужбина, в който ще бъде вписан само със собствено и фамилно име, защото там така фигурира. В България ще има български документи за самоличност, в които ще бъде със собствено бащино и фамилно име.
Възможно е при легитимацията пред някакъв орган този орган да поиска удостоверение за идентичност на имената. За това става въпрос. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да направим така: между първо и второ четене ще седнем и ще говорим какво да се направи допълнително по този Законопроект, за да няма спънки. Да не направим някакъв законопроект, който да вкара в тупик някои наши идеи и хората да срещнат проблеми.
НИНА СИМЕОНОВА: Не може да не бъде издаден такъв документ. Няма проблем за издаването.
Въпросът е, че може да бъде затруднен с това, че допълнително трябва да бъде снабден. Това е единственото опасение, няма друг проблем. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Други мнения, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26 юли 2017 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет от Комисията.
Благодаря на колегите и на гостите. Радвам се, че бяхте с нас.
Точка Разни
Колеги, имате ли въпроси? Не.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,55 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 12 октомври 2017 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 6 юли 2017г. - за първо гласуване.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26 юли 2017г. - за първо гласуване.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15, 00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги! Добре дошли на гостите!
Ще прочета дневния ред, Вие сте запознати.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 6 юли 2017 г. – за първо гласуване.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26 юли 2017г. – за първо гласуване.
3. Разни.
Чухте дневния ред, който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание от Министерството на правосъдието госпожа Диана Боева – главен експерт в дирекция „Съвет по законодателството“; от Министерството на вътрешните работи госпожа Ирена Дамянова – началник на отдел „Нормотворческа дейност и право на ЕС“ в Дирекция „Правно-нормативна дейност“; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството госпожа Нина Симеонова – началник на отдел „ГРАО“ и се радвам, че между нас е гостът ни Мелнишният епископ дядо Герасим – главен секретар на Светия синод. Благодаря Ви, че сте сред нас. И от Национално движение на българските граждани – Красен Петров.
Преминаваме към
Първа точка от дневния ред.
Уважаеми колеги, от името на вносителите давам думата на господин Ерджан Ебатин да представи Законопроекта.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Благодаря Ви, колеги.
Като вносител на Законопроект за гражданската регистрация, предлагам на Вашето внимание в § 1 и § 2 изменение на Закона за гражданската регистрация.
Мотивите за тази промяна ще представя много накратко. Често се случва, когато сме по нашите региони, да постъпват оплаквания от наши избиратели и граждани, че в случаи, когато се изискват актове и документи по гражданска регистрация, се изискват и данни, които са свързани със задължителното преименуване в периода от 1985 г., въпреки че със собствен акт те са си променили имената в началото на демократичните процеси, в началото на 90-те години.
Считаме, че това създава психологически дискомфорт, още повече че става въпрос за напомняне на период, свързан с тоталитарния режим, който е отречен от всички демократични сили. Мисля, че в парламента няма политическа сила, която да приема този срамен акт в българската политика. Още по-лошо е, че има политическа организация, която не отрича този срамен акт. (Реплики от народния представител Николай Тишев.)
Затова нашата парламентарна сила считаме, че трябва да бъдат направени такива изменения в Закона за гражданската регистрация, които да не позволяват напомняне на този срамен период в българската политика. Още повече че всички български граждани са равни пред Закона и не би следвало да има дискриминационно отношение на същия този Закон, според който определена част от българските граждани още в началото на 90-те години са възстановили истинските си имена и не може да има административни актове или административни последици в сегашната административна дейност и база на функциониране на законодателството, които да напомнят за имена, които са заличени по тяхна собствена воля.
Затова предлагаме изменение в чл. 40 към § 1: при издаване на удостоверение, преписи от актове за гражданско състояние от гражданите да не може да се изисква предоставяне на лични данни, които са се намирали в единната система и свързаните с нея регистри, но са били заличени във връзка с българското законодателство. Тоест от една страна, тези актове вече са заличени административно, но под някаква форма съществуват следи, които по някакъв начин се изискват. Тоест няма законово основание това да се иска. Има нужда от синхронизация на вътрешното законодателство.
Също така ние не искаме тези следи да бъдат заличени за български граждани, които не са заявили по собствена воля промяна на имената си и връщане на техните имена съгласно исконните си права и свободи, а само за тези граждани, които съгласно българското законодателство, са възстановили имената си както са били. Също така за тези български граждани, чиито имена насилствено са били сменени през 1985 г., но не са имали възможност да си ги възстановят, защото са починали преди да имат тази възможност и това да се направи служебно. Тоест има нужда от синхронизация на българското законодателство.
Аз също съм част от тези български граждани и по собствена воля съм си възстановил името, както е било. При условие че фигурирам в единния регистър със сегашните имена няма никакво основание в българското законодателство да съществуват практики за изискване на имената, които били насилствено сменени. Тоест има нужда от синхронизация, колеги, за нищо друго не става въпрос. Благодаря Ви за разбирането и търпението да ме изслушате.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ебатин.
Колеги, ще дам думата за становище по Законопроекта.
Първо, давам думата на госпожа Нина Симеонова от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Госпожо Симеонова, имате думата.
НИНА СИМЕОНОВА (МРРБ): Благодаря Ви.
Становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е изразено с писмо до Вас. Все пак бих искала отново да повторя казаното в него.
И към момента съществува ал. 2 в чл. 40, която всъщност забранява да се изискват лични данни при издаване на удостоверения и преписи от актовете по гражданско състояние. Това, което се предлага, е единствено изменение по отношение на заличени вече. Това би имало смисъл, ако бъдат приети по-нататъшните предложения.
По принцип възможността за имената, знаете, че съществува от 1990 г. със Закона за имената на българските граждани, впоследствие в Закона за гражданската регистрация, но винаги принципът е бил на базата на волеизявлението на живото лице. Поддържаме този принцип. Възможността и в момента съществува за живите лица по чл. 19а. За починалите лица до 30 юни 2001 г. е в § 1б.
С измененията в Закона за гражданската регистрация от 2015 г. § 17 от Преходните и заключителните разпоредби дава възможност по искане на наследник да се промени името на починало лице, независимо от датата, на която то е починало, тоест това ограничени по § 1б в § 17 е отпаднало. Все пак поддържаме да има някакво волеизявление. Това е доста дълъг период от време, в който законодателството позволява тази промяна.
И другото, възлага се на Главна дирекция „ГРАО“ служебно да възстанови, съответно да заличи тези имена в цялата система на „Гражданска регистрация и административно обслужване на населението“.
Тази система функционира на три нива. На национално ниво е дирекция „ГРАО“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но ние поддържаме единствено в електронен вид регистъра на населението и електронния регистър на актовете за гражданско състояние, като в последния регистър всъщност фигурират актове за гражданско състояние съставени само след 1 януари 2000 г.
Съответно на регионално ниво са нашите териториални структури, които също поддържат регионална база данни, която е част от националната база данни. Тоест разполагаме само с електронни регистри. Де факто за първи път името на човека се вписва в неговия акт за раждане, което първоначално е на хартиен носител като официален документ. Разбира се, този акт се съхранява в общинските администрации, съответно актовете за брак и актовете за раждане. Практически това заличаване не може да бъде извършено от Главна дирекция „ГРАО“. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Симеонова.
Колеги, ще дам думата и на Ирена Дамянова от Министерството на вътрешните работи, за да може да проведем дебати след това.
ИРЕНА ДАМЯНОВА (МВР): Както каза и колежката, изразихме нашата официална позиция със становище.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството изложиха подробно своите мотиви, които ние също поддържаме в значителна степен.
Смятаме също, че служебно заличаване не би следвало да се допуска, тъй като това е волеизявление на лицето, което трябва да заяви лично.
По отношение на тези лични данни искам да кажа също, че съгласно чл. 112 от Закона за гражданската регистрация ЕСГРАОН предоставя ежедневно на Министерството на вътрешните работи актуална информация от национална база данни „Население“, което е предпоставка за изграждане на нашите информационни фондове. За МВР е от изключителна важност да има пълен обем от информация по отношение на едно лице.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Колеги, сега имате възможност за дискусия, мнения по Законопроекта.
Доколкото разбрах, от ГРАО казват, че на практика физически не е възможно да стане това нещо, защото не разполагате с предишните имена на преименуваните хора.
НИНА СИМЕОНОВА: Има случаи, в които разполагаме, но това е само в електронния регистър, с който разполагаме, а данните в този регистър постъпват от общинските администрации, които са извън нашата структура. Там се съхранява първоизточникът на тези данни - актовете по гражданско състояние. В тези актове вписвания, допълнения и изменения или заличаване могат да правят само длъжностни лица по гражданско състояние, каквито са кметовете на общини и упълномощени от тях длъжностни лица.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Ако може да изкажа и аз мнение по темата. Не мисля, че това е просто един опит за техническо регулиране на определени неправди от миналото. Това е един процес, в който ДПС участва от не едно Народно събрание назад.
Първият въпрос, който искам да си задам, е: защо се връщаме само за преименуването от 1985 г.? Преименуване над българи има още от пристигането на Първата османска армия по нашите земи при падането ни под турско робство и това не е еднократен акт, включително след Освобождението са ставали на различни етапи – къде доброволно, къде не толкова доброволно. Ние сме се концентрирали само върху 1985 г.
Ще цитирам Мидхат Паша малко преди Освобождението: „Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат ни татарите, нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в ислям през епохите на завоевания в следващите години.“ Тоест, ако решим да връщаме имената, можем да се върнем доста по-назад и да ги върнем такива, каквито са били преди 100, 200, 300, 500 години.
Самото законодателство чрез изявления на наследниците дава това нещо да се случи.
В никакъв случай не искам да оправдавам процесите от 1985 г. Включително в нашата партия тогава, хора във висшите етажи на партията са били против това преименуване. Това е грешка, която е извършена от онзи режим, но онзи режим си е понесъл последиците и демократичните процеси в България след 1989 г. са позволили на тези хора, които са се чувствали ощетени, да възвърнат своята чест чрез възстановяване на имената си.
Искам тук да отворя още една скоба, че през 2001 г., когато имаше възможност за връщане на старите имена, не всички го направиха. До ден-днешен има българи, които са живи, особено хора на изкуството и културата, които в този акт на преименуване са видели начин да бъдат част от обществото и да се припознаят в българското общество чрез запазване на своите имена, които са българо-европейски.
Процесът на преименуване не е едностранен и това, което се опитвате да ни представите като чисто техническа поправка на една несправедливост, по същество е втори възродителен процес, защото ние не знаем от тези хора, които са починали преди 2001 г., кои от тях искат да върнат, кои искат да запазят имената, които са им били дадени 1985 г.
По същество това е опит и акт от Вашата страна да дестабилизирате една част от нашето общество, като отидете в своите изборни райони и да заявите при тях: „Ето, те са против Вас, против Вашите права“ и по този начин да ги отклоните от целостта на нашето общество.
Мисля, че това предложение на изменение на Закона е един агресивен акт срещу българското общество и особено срещу паметта на тези хора, защото, пак ще повторя – в част от тези българи, които са починали преди 2001 г., но са променили своите имена през 1985 г., със сигурност има такива, които биха запазили своите български имена, тъй като те се чувстват преди всичко българи. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мирчев, аз няма какво повече да добавя. Щях да говоря точно в този смисъл. Вие много хубаво цитирахте Мидхат Паша.
Това е поредният опит на ДПС в този парламент да покаже някакви политически мускули, остатък от политическа мощ и възможности. ДПС го е правило във всички парламенти, стъпка по стъпка, малко по малко, понякога и невинно, но това е трайно като тенденция: да завоюва територии, да завоюва позиции и да се легитимира пред това население на България, които претендират, че всъщност представлява и води. Това е целта на предложението по Закона.
Нещата ни връщат малко в годините. Спомняте си в 1984 г. как слушахме Радио „Свободна Европа“. Има едни такива приемани за „служебно вмешателство в информационни масиви“ и периодически по заповед, нареждане, по схема, по план се заличаваше миналото, историята, паметта на обществото.
Тук е същото. Нищо по-тоталитарно няма в това предложение – служебно, по инициатива, защото така ще бъдат представени нещата на ДПС, да се зачеркват отминали епохи. Друго е оценката – хубави, лоши, човеконенавистни или положителни, доброволни или недоброволни. Господин Мирчев спомена, че много хора си запазиха имената, запазиха си наставките. Има и в момента в ДПС такива наши колеги.
Но да се намесваме във волята, това за мен е нечувано! На мен ми е известен до най-малката подробност, като динамика, като психология, този плач за репресираност, за пострадалост. Някои хора, които и в момента са в ДПС, са участвали в този процес. Но имам чувството, като че ли те по този начин искат да изкупят вината си, ако имат изобщо някакво чувство за вина.
Имам чувството, че изсмукват от пръстите си, с повод и без повод, причини да внесат нещо – хеле нещо услуга, хеле да направят една неистова атака срещу някой и го обвинят в най-черни и недемократични практики, възгледи, виждания, думи, които е изрекъл, та да могат по някакъв начин да го поолекотят, някои да му окаже отнякъде влияние да бъде по-корпоративен, по-кротък, по-консенсусен. Сигурен съм, че тези опити ще продължат.
Скоро бяхме свидетели на един опит за това. Той обаче си изпълни целта. По начина, по който беше отразен, студията, в които бяха канени определени хора, плюнките, които се изплюха от нещо практически абсолютно несъществуващо като проблем и юридически абсолютно несъстоятелно да се реализира, да се приложи, се извличаше политически позитив. В случая това за мен е нелогично, въпреки че е малко по-невинно, по-носталгично и леко по-нежно казано в сравнение с миналия път.
Затова винаги съм пледирал по отношение на подобни напъни от ДПС да се реагира с „въздържал се“, защото това е знакът да разберат къде са, че са противоконституционна партия.
Тук периодически сме поставени да си пилим нервите, да ни карат нас, българите да се чувстваме виновни за волята на мъртвите. Ще видите, че в скоро време ще бъдат направени опити за облекчение при връщане на гражданства на хора, които са забравили, на техните наследници и наследниците на техните наследници, които отдавна живеят в чужда страна. На тях нарочно не им се дава гражданство, защото тази чужда страна не дава току-така гражданство. Затова твърдо не.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Шопов.
Има ли други?
Господин Велинов.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Няколко неща ще кажа, тъй като колегите казаха основното. Искам да подчертая защо не бих подкрепил това предложение. За мен е изключително важно, че се бърка в родовата памет, която е основа на националната памет. Не бих подкрепил такова предложение, независимо от това коя политическа сила го предлага. Не подкрепям.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По принцип не съм привърженик на крайните изказвания и този път ще бъде така. Все пак винаги реагирам не конкретно изказването на колегата от ДПС, но реагирам на човек и на хора, които от една страна отричат дадено действие или постъпка, а след това по същия начин действат в друга ситуация, а именно: може да твърдим, че 1986 – 1989 година процесът е бил насилствен, тоест без съгласието на част от българските граждани, без тяхното изрично съгласие, макар че поне формално не е било така, а в момента действаме по същия начин като нов възродителен процес за мъртвите без да знаем какво е било тяхното желание да им връчим административно старите имена. Тоест един път отричаме едно действие, след това предлагаме подобно.
Второ, все пак приемаме, че е имало убеждаване, натиск или както искате го наречете за по-голямата част от тези граждани да си сменят имената, но така или иначе формално е имало заявление от всеки един от тях.
В момента дори и това няма и няма как да стане, защото няма как да накараме мъртвия да напише заявление.
От тази гледна точка мисля, че нашата позиция е ясна.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожа Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: За мъртвите няма защо да говорим, защото е ясно – те не са тук, не могат да се защитят. Не е морално да се говори, както каза колегата няма значение коя политическа сила би се осмелила изобщо да разрови такава тема.
Да кажа няколко думи за живите. Четейки предложението мисля, че има някой, който се страхува от българското си име в миналото. Понеже всички вървим в една посока, загърбили сме страха, трябва да кажем на тези хора, че няма нищо страшно, нищо срамно от това, че са имали българско име в даден период от биографията си. Ако някой се страхува, това е друг въпрос. Той може би има за какво да се страхува и да иска такъв акт от нас – да се унищожи част от история, архив и така нататък? Това е сондаж – имаме ли го, нямаме ли го, докъде се простира, кой го съхранява? Изобщо все едно е нямало този човек.
Мисля, че това е акт на страх и затова се внася при нас. Тези хора трябва да бъдат успокоени, защото нямат основание за това. Но те не бива да пречат и на институциите да си вършат работата или да имат това, което им е нужно, за да я вършат спокойно.
Аз също смятам да не подкрепям това предложение.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията, колеги.
Минаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 6 юли 2017 г.
За – 0, против – 12, въздържали се -1.
Законопроектът не се приема.
Благодаря на господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Колеги, благодаря на експертите от институциите за мнението им. Приемам някои от аргументите от юридическа гледна точка.
Останалите аргументи не искам да разглеждам, защото те бяха политически. Поне за себе си като вносител мога да заявя, че нямам никаква идея да противопоставям една част на обществото на друга – това, което в момента слушам като аргументи.
На мен наистина ми се струва, че въобще не разбирате за какво става въпрос, за проблема, който съществува. По отношение на последното изказване – никой не се страхува от тези имена, които са били преди. Включително искам да кажа, че се срамувам дори заради Вас.
Въпрос на оценка на ценности е да осъзнаете за какво става въпрос. Не сте го осъзнали, разглеждате ситуацията като опит да се противопоставим, да създадем напрежение – не е така. Напрежение има, факт е, че не се осъзнава. Наистина пожелавам това, което говорите да стане действителност, защото всеки един от Вас говори, че ние едва ли не обграждаме част от населението, от избирателите и не допускаме те да гласуват за други. В основата на изказванията прозвучава това – че създаваме разделителни линии. Пожелавам Ви да разчупите тези разделителни линии, колеги, обаче истински да ги пречупите.
На мен също не ми е приятно, казвам честно, ние да задаваме модел, господин Шопов, за политическо взаимодействие, за комуникация в обществото, където в ДПС има различни етноси, а това да не се вижда никъде.
Мисля, че много политически партии не осъзнават реалностите. Светът се променя и не се променя на добре. Навлизат нови конфронтационни линии, притискат ни съседи и така нататък. Не ни възприемайте по този начин, защото това реално създава предпоставки за проблеми в националната сигурност. Гледате много теснопартийно, за да създадете политически рейтинг, да приберете определени гласове от гледна точка на своите ценности, от гледна точка на ценностите на общността, но това според мен е пагубно.
На мен ми беше ясно, че няма да мине. Не го приемам като драма, като противопоставяне, но наистина Ви пожелавам да гледате по-широко на нещата. Благодаря за отделеното внимание.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря и аз.
Мисля, че доказваме, че правим всичко възможно да не се разделя обществото. Това е факт в много смесени райони, където ГЕРБ има кметове и членове на ГЕРБ от всякакви други етноси.
Благодаря, но аз също мисля да си пожелаем да не използваме чувствата на хората за теснопартийни цели.
Преминаваме към
Втора точка от дневния ред.
Давам думата на господин Шопов от името на вносителите да представи Законопроекта.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Нашият законопроект е за нещо съвсем реално, създаващо проблеми, включително на съдилищата, които на исканията на гражданите, отговарят с „не!“. И правилно, защото не съществува възможност по съдебен ред да бъде коригирано съществуващото положение.
В чужбина, както всички знаете, се раждат много българчета. Тези българчета понякога се записват с две имена. Когато родителите идват да ги запишат в България, не могат да ги запишат по нашата именна система с три имена. Това е проблемът и той трябва да се реши по законодателен ред.
Разбира се, между две четения текстовете както винаги се питат, прецизират, защото ги гледат професионалисти по въпросите, юристи. Нашата идея е, когато по желание на родителите се иска да се даде второ име, ако няма такова. Ако ме питате мен, с колегите разговарях, да не вземе някой да каже: „Това е насилие!“, дори когато такова дете бъде вписано в България моето лично мнение е това да става задължително – щом го вписват, да се взема бащиното име.
Сега ние предлагаме нещо по-либерално: детето да бъде вписано по желание на родителите и това да може да става тогава, когато детето е вписано – заварено положение, с две имена.
Говоря съвсем разговорно и не го излагам официално като за пред Комисията, но го правя, за да бъде смилаемо и лесно достъпно. Това са предложенията за промяна в два текста на Закона.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Шопов.
Колеги, знаете, че по Законопроекта са постъпили становища от Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Комисията за защита от дискриминация и от омбудсмана на Република България.
Сега ще дам думата на представителите на министерствата. Първо на госпожа Диана Боева – главен експерт в Съвета по законодателството в Министерството на правосъдието.
Госпожо Боева, имате думата.
ДИАНА БОЕВА (МП): Благодаря Ви.
От страна на Министерството на правосъдието е изразено писмено становище в подкрепа на така представения Законопроект и ние го поддържаме. Това е от наша страна. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Боева.
Госпожа Дамянова.
ИРЕНА ДАМЯНОВА (МВР): Подкрепяме Законопроекта и считаме, че това ще запълни една празнота.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Госпожа Нина Симеонова.
НИНА СИМЕОНОВА (МРРБ): От страна на Министерството в неговото становище не е изразена нито подкрепа, нито неподкрепа. В него са изразени нашите опасения, защото смятаме, че с добавянето на бащиното име се създава възможност за съставяне на официални документи за едно и също лице с различни имена. Нашето тълкуване е, че наистина добавянето е промяна, че впоследствие това би затруднило гражданина, ако трябва да доказва, че имената са него – името от собствено и фамилно и името, състоящо се от собствено, бащино и фамилно. Съдебната практика е доста разнопосочна по отношение възможността за добавяне или не.
Може би наистина няма еднозначност в тълкуването на сегашния текст на Закона. В крайна сметка считаме, че ако наистина Вие прецените, че има създадени такива обществени отношения, които трябва да бъдат урегулирани, можете да го направите. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, няма да чета становището на омбудсмана, само заключението на омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация.
Омбудсманът на Република България в края на своето изложение казва: „Във връзка с гореизложеното, моята препоръка е Законопроектът да бъде разгледан в максимални кратки срокове с оглед защитата на правата на голям кръг от граждани и възстановяване на справедливостта“. Те подкрепят Законопроекта.
От Комисията за защита от дискриминация госпожа Джумалиева казва: „Предвид изложените аргументи, предложените от вносителите текстове са в духа на целите на Закона за защита от дискриминация, националното и европейското антидискриминационно законодателство, а именно изравняване на възможностите на деца, родени в Република България с тези, които са родени извън предели“.
Откривам разискванията, имате думата.
СТОЯН МИРЧЕВ: Законопроектът за мен, първо, е свързан с българските традиции. В нашето общество винаги бащиното име е фигурирало. Лично в моето семейство има такъв проблем и ще се радвам, ако бъде прието в българското Народно събрание такъв Законопроект.
Единствено, мисля между първо и второ четене, ако има затруднения, да оправим и тях, (шум и реплики), ако има юридически затруднения от поправката, която предвиждаме.
НИНА СИМЕОНОВА: За такова лице би могло да възникне някакво затруднение, защото трябва впоследствие да притежава документ и за чужбина, в който ще бъде вписан само със собствено и фамилно име, защото там така фигурира. В България ще има български документи за самоличност, в които ще бъде със собствено бащино и фамилно име.
Възможно е при легитимацията пред някакъв орган този орган да поиска удостоверение за идентичност на имената. За това става въпрос. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да направим така: между първо и второ четене ще седнем и ще говорим какво да се направи допълнително по този Законопроект, за да няма спънки. Да не направим някакъв законопроект, който да вкара в тупик някои наши идеи и хората да срещнат проблеми.
НИНА СИМЕОНОВА: Не може да не бъде издаден такъв документ. Няма проблем за издаването.
Въпросът е, че може да бъде затруднен с това, че допълнително трябва да бъде снабден. Това е единственото опасение, няма друг проблем. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Други мнения, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26 юли 2017 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет от Комисията.
Благодаря на колегите и на гостите. Радвам се, че бяхте с нас.
Точка Разни
Колеги, имате ли въпроси? Не.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,55 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
