Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
25/01/2018
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-02, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2018 г. – за първо гласуване
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, № 802-02-2, внесен от Министерски съвет на 12 януари 2018 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 9
На 25 януари 2018 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-02, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2018 г. – за първо гласуване
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, № 802-02-2, внесен от Министерски съвет на 12 януари 2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, предлагам да започнем заседанието. Налице е кворум.
Дневният ред е:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2018 г. – за първо гласуване
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, № 802-02-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2018 г.
3. Разни.
Преди гласуването на дневния ред, имам предложение, което ще поставя на гласуване: втора точка от днешния дневен ред да отпадне от заседанието. В парламента обсъдихме въпроса – твърде голямо е напрежението в обществото и сме убедени, че трябва да се проведат доста разговори, дебат върху тези въпроси, да се изчистят, знаете очаквахме нов превод и чак след това да се премине към разглеждане на тази ратификация.
Колеги, който е съгласен с моето предложение, точка две да отпадне...
Да, кажете, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, първо, не мисля, че отлагането ще намали напрежението. Личното ми мнение е, че нашата Комисия, особено като водеща, по-скоро трябва да отхвърли Конвенцията, а не да я отлага във времето.
Другото, водихме разговори – за нас като Комисия и като народни представители от изключителна важност е мнението, официалните позиции на вероизповеданията в България. Мисля, че те еднозначно всички показаха своето отношение към Конвенцията. Мисля, че като Комисия по вероизповеданията и правата на човека ние еднозначно трябва да покажем и да дадем сигнал, че сме против насилието над жени и ще предприемем съответните мерки това да се отрази в българското законодателство и да бъде прекратено и ограничено максимално.
От друга страна, като Комисия по вероизповеданията, трябва да защитим основни принципи и ценности на нашето общество. Важно е от страна на нашата Комисия да излъчим този сигнал и да изкажем мнението и позицията си към обществото.
Все пак, ако тази точка бъде отложена и отпадне от дневния ред на заседанието, предлагам да се направи извънредно заседание на Комисията по Ваша преценка, в което да бъдат поканени всички официални вероизповедания в България и да се проведе дискусията по темата.
Бяхме свидетели на обсъждане в Софийския университет, което се опита да замаже положението. Бяха поканени главно неправителствени организации, които поради българското законодателство са с неясно финансиране – откъде идват парите и чии интереси защитават. Мисля, че мястото за разговор по тази Конвенция и около проблемите, които засяга, са именно в Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Освен нас, официалните лица са вероизповеданията в България. Те трябва да дойдат тук, да проведем този разговор, защото го дължим на цялото българско общество.
Възразявам срещу отпадането, а по-скоро да гласуваме „против“ Конвенцията, както направиха вчера други комисии. Да не забравяме, че не сме народни представители на една или друга партия, а на целия български народ и да имаме смелостта, както Вашите колеги от ГЕРБ вчера гласуваха „против“ Конвенцията. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Мирчев, Вие ме учудвате, защото първо, отхвърлянето на какъвто и да е документ не е начин да убедиш обществото. Второ, днес Вашата парламентарна група, може би се разграничавате от нея, заяви, че иска референдум. Е как ще провеждаме референдум?! За какво да вземаме решение, след като Вие самите казвате, че трябва да се допитаме?!
След това, много правилно поставяте въпроса и аз съм „за“ не само, но основно с вероизповеданията в България трябва да направим и не една среща. Ако я отхвърлим изобщо – презумпцията е за борба с насилието върху жените?! Това, че има параграфи и членове, аз също съм за изясняване и да не присъстват в такъв документ. Такова е становището и на Българската православна църква и на другите вероизповедания. Няма да вземам отношение по тези неща, след като не трябва сега да го разглеждаме. Трябва максимално много срещи и дебати да проведем, за да стигнем до истината, да видим къде е генезисът на този протест и недоволство.
Аз също бях в университета. Не можете да кажете, че едностранно са поканени там. Дори омбудсманът е поканен, за да говори в подкрепа или неподкрепа. (Реплики от народния представител Стоян Мирчев при изключени микрофони.)
Затова казвам да не прехвърляме този дебат. Затова предложих коректно: имате възможност да гласувате и да кажете дали сте против, или за отхвърлянето на тази точка.
Ако остане точката в дневния ред, ще продължим да я гледаме. Такъв е Правилникът.
Господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Позволете ми няколко думи.
Уважаеми господин Велчев, уважаеми гости и колеги! Смятам, че се опитвате да изземете функцията не само на управляващите, но и на опозицията. Днес са поканени достатъчно авторитетни хора, включително управителният съвет на вероизповеданията и други гости, които имат основно място по дискутирането на тази тема. Ние пък сме водеща Комисия по разглеждане на Конвенцията.
Затова мисля, че е целесъобразно и законосъобразно всеки да каже още веднъж своето мнение. Ясно е, че първият етап, който трябваше да се проведе с консултации, със запознаване на обществото, е пропуснат. Имаме първи подпис през 2016 г.
По отношение на сравнението, което се дава с провеждане на референдума, примерът не е удачен. Ние имахме подобен референдум за Атомната централа „Белене“. (Реплики.) Резултатът беше „да“ и след това видяхме за ден и половина как се взе решение на Министерския съвет за спиране на централата, на другия ден се потвърди с декларация в Народното събрание. Затова е в интерес особено на нас – членовете на Комисията по вероизповеданията, на хората, които сме поканили, да заявят своето мнение.
Първо, да пуснем тази точка да се състои, да чуем всички мнения, да оформим протокола, да изпратим този протокол на председателя на Народното събрание – тя от своя страна да може да информира и Министерския съвет.
Не забравяйте, че, първо, знакови академици се изразиха по тази тема и изказаха мнение за Конвенцията, че е подвеждаща. Второ, имаше уважавани законодатели, които категорично се обявиха против Конвенцията. Имаше и различни други обществени организации – не тези, които Вие коментирате.
Нека не подвеждаме в тази част и министър-председателя, защото осем от министрите гласуваха против Конвенцията на заседание на Министерския съвет. Ние имаме случай, в който преди 75 години, когато министър-председателят Богдан Филов – през 1943 г., приема Постановление на Министерския съвет за изпращането на 20 хиляди евреи в Германия и концлагерите. Тогава патриархът, християнството, народът се изправиха срещу министър-председателя. Народът и християнството се изправиха заедно. Сега не подвеждайте министър-председателя, за да нямаме подобен аналогичен случай.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, колеги, но ние щяхме да отлагаме дебата. Аз мога да го задълбоча, но няма да е в полза на никой от нас, защото най-малкото такъв въпрос в присъствието на българското вероизповедание искате да го политизирате. Бях много ясен: въпросът не го махаме от дневния ред, просто трябва да се проведат дискусии и ще бъдат проведени.
Вие говорите за историята, аз трябва ли да напомням, че една партия беше забранила да си кръщаваме децата и да ходим в църква? Не искам да влизаме в такива спорове, защото ще го обърнем на пазар.
Затова казвам: минаваме към гласуване на дневния ред. Има две становища: едното е да се отхвърли точка втора, другото е да се приеме така дневният ред.
Процедурен въпрос – госпожа Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Господин Председател, питая към Вас едно голямо уважение и винаги предполагам, че и такова ще има, поне до края на мандата на това Народно събрание. Но аз ще Ви помоля най-приятелски да свалим тона и да Ви кажа, че все пак Вие сте първи сред равни. Ние сме тук народни представители, за да изразим една или друга позиция. Вие като водещ на заседанието може също да изкажете Вашата позиция, но да прекъсвате, да изразявате становища, мнения, не е този начинът, по който трябва да продължи разговора.
И затова извинявам се още веднъж, че се обръщам към Вас. Не можете да бъдете нито ментор на това заседание, нито с прекъсвания. Нека да успокоим малко топката, дайте възможност на всеки един народен представител, който желае да се изкаже. Всички сме равни. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не разбрах кого съм прекъснал. Мисля, че с цялото си уважение към Вас казах много ясно: да не политизираме, колеги, това нещо. Ще имаме възможност този въпрос да го разискваме.
Естествено, че се извинявам на представителите на организациите, които са дошли тук, а ние сме отменили точката, но ще имат възможност дори и в много по-широк кръг да присъстват на такива дебати и да си кажат мнението.
От самото начало, колеги, не съм правил сметка да водя дебат по този въпрос. Според мен сме тук, за да се чуем, както бяхме и в Университета, да чуем мнението на неправителствени организации и на вероизповеданията и да се съобразим с тях при гласуване.
Нямаме сега тази нагласа, защото, пак Ви казвам: много е важно. Казвам за себе си, а предполагам, че на всички не ни е ясно точно къде се крие разковничето и защо тези думи присъстват. Защото има и начини – аз например лично ще настоявам, когато парламентът ратифицира каквито и да е документи, да са на български език. Българският е официален език в Европейския парламент и в Европейския съюз. Защо трябва да ратифицираме документ на чужд език и преводът може да не е съвсем точен или да не е направен коректно? Ще настоявам на това да се ратифицира документ на български и той да е в сила, а не преводът или пък на друг език.
Не съм юрист и затова казвам, че не съм подготвен. Правилно днес отбелязахме, че ако трябваше да бъде водеща комисия или еднакво важна, бих казал, и Комисията по правни въпроси, защото тук има много точки, които, както виждате и на тях не са достатъчно ясни. И аз да влизам в ролята на велик юрист и да тълкувам тези международни норми не смятам, че е правилно.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И тримата изказали се до този момент взеха отношение по същество. Аз ще се опитам да не вземам отношение по същество.
Искам да Ви уведомя, че си бях приготвил сигурно най-гневното и най-радикално изказване, което съм правил до този момент във всичките си мандати в Народното събрание. Това, че тук не трябва да се политизира абсолютно не е вярно, това е висша политика, защото цивилизационният избор на една държава е сигурно най-висшата, ама най-висшата политика. Това са исторически вземани решения. От изхода на всичко това, което тръгна преди десетина дни, зависи дали България ще остане в лоното на християнския свят и цивилизацията, или ще се плъзне по пътя на педерастлъка, лесбийството и както се вижда има и по-лошо от това.
Така че тук всички оправдания за превода, за борбата за правата на жените и децата, всичко това са опити за излизане от същността на нещата, опит за завоалиране. В никакъв случай не можем да кажем, че има неясни неща, абсолютно всичко е ясно. То е просто прозрачно, като на дъното на Рилските езера.
Другото е опит за шикалкавене, за леко отпускане, минаване и аз съм сигурен, че и тези, които са привържениците за негласуването на Конвенцията, вътрешно се раздират. Аз разбирам тяхната драма. Те в момента просто не са на себе си. Честните хора се чудят какво да правят между партийното решение, собствената си съвест и своето християнско виждане, особено след становището на Светия Синод малко трудно е някой да каже нещо повече. Аз обаче призовавам към умереност и мъдрост.
Поначало за мен този дебат е позорно изобщо да го водим. Преди 10, или 20, или 30 години той беше немислим, но гадовете правят така. Те пускат нещо, работят дълго над него, обработват го, вкарват го постепенно до един момент и любима тяхна приказка е „дебат“. Да водиш дебат за содомия, за педерастия и другите там идиотии и с деца, включително не е недостойно, няма думи за това, не и престъпно – това са слаби думи. Така, че на мен не ми се иска дори да водя дебат за тези неща. Мен ме е срам от това, че майка ми с ушите си може да чуе, че аз произнасям тези думи, че ние говорим за тези неща изобщо.
Предлагам да вървим със синхрон с общата линия, която беше поета с изказването от ГЕРБ днес, с решението на Правната комисия вчера за отлагане, за излизане от ситуацията. Ние като народ трябва да излезем от ситуацията, разбирате ли ме – за това че натресохме на обществото изобщо тази тема.
Винаги съм бил на мнение, дори когато бъде постигната победа, а мисля, че противниците на Конвенцията го правим в настоящия момент, за един разум и за една умереност. Просто да се спрем.
Аз сигурно съм най-екстремния по въпроса от „Обединени патриоти“, да не говорим за „Атака“. Ние преди много години предупреждавахме, че ще дойде този момент, когато ни оплюваха, обругаваха, обвиняваха във фашизъм, комунизъм и всякакви общи „-изми“.
Но хайде да се спрем! В един момент човек трябва да се спре, да се огледа, да види какво става, какво се получава и затова съм на мнение да отпадне точката от дневния ред, с което се надявам в национален план изобщо темата да бъде потъпкана, забравена, да я махнем от главите си и това, което се случи, да ни бъде урок.
Може би за някакви отстъпки, за някакъв мораториум, който щеше да отпадне, друг щеше да ни бъде натресен; едно такова европейско хитруване, или как да го нарека, отстъпчици, някакви ползички. Да ни бъде за урок, да не правим компромис с големите идеи, с истинските стойности. Да не правим компромис тогава, когато се потъпква християнска ценност. И затова нека да отпадне от дневния ред, всички даже с консенсус единодушно да го гласуваме и да чакаме.
Ако някой иска да си троши главата, да стане за резил, меко казано, да продължи да консумира негативи, каквито вече бяха отбелязани, няма спор в това, нека продължава. Ние сме непреклонни на позицията си и няма да мръднем от нея в името на абсолютно нищо. Благодаря. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Колеги, има ли още от Вас някой да вземе думата?
Да, слушам Ви.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Едно уточнение към това, което преди малко каза господин Велчев.
Не е проблемът в Конвенцията и нейния превод на български. Отварям една съвсем кратка скоба – както е преведено понятието „джендър“, то може да се преведе и така е преведено: като „пол“. Има такъв превод. Може да се преведе и като „социален пол“. Но не е това проблемът на Конвенцията. Както и да го преведем, така или иначе официалните им версии са на английски и на френски точно на тази Конвенция.
Това, което Вие заявихте като желание, точно за тази Конвенция не може да се случи, тъй като тя е гласувана или приета е силно казано, защото тя дори не е гласувана от Съвета на Европа, а в Съвета на Европа явно официалните езици са английски и френски. В Европейския съюз вече документите излизат на всички официални езици на членовете на Европейския съюз, а от Съвета на Европа членуват и Азърбайджан и Албания, така че няма как на всяка една страна още в генезиса си да бъде такъв екземпляр.
Както е записана Конвенция, в крайна сметка, ако бъде ратифицирана, тя ще влезе в нейния английски или френски вариант, където в двата случая има понятието „джендър“.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, колега.
За радост, нищо не е ратифицирано още.
Има ли други мнения?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Една реплика, ако позволите към господин Шопов. Много силно му беше встъплението, изложението, но всъщност изводът му беше изключително покриващ се със становището на ГЕРБ и продължението, което колегата каза за джендърите.
Иска ми се все пак – ние сме Водеща комисия, да оформим едно… Съгласен съм дори, че може да не е днес. Но самите ние трябва да имаме становище по Конвенцията. Не можем да търсим реванш в превода. Ясно е, че от 28 страни знаем как стават някои неща – 17 са подкрепили, но като се започне от началото не е единствената Конвенция, единственият закон.
Явно е, че трябва обсъждане, но тук не става въпрос само за политика. Наистина политиката е водещата, но политиката не може да минава на територията, а тук в случая има минаване на политиката на територията на вероизповеданията. Преминава се границата, а говорим за отделяне на власти, отделяне на държавата от вероизповеданията.
В тази връзка смятам, че дори днес да нямаме становище, ние като Комисия трябва да изградим. Това е целта на водещата комисия. Сега под някаква степен имате го – простото мнозинство ще затворим темата и я хвърляме да мине след Председателството. И ако има как и да се забрави, може би така Ви се иска.
Морално темите са поставени на дневен ред и обществото ще остане с грешна представа и за Европейския съюз, и за ценностите на Европейския съюз, и за отделните ценности и отделните вероизповедания и интереси.
В тази връзка са моят апел и предложение: ние като Комисия да изготвим едно становище, ако не днес, но да отидем към изготвяне на становище, което да бъде становище и към другите комисии. Защото Законодателната комисия си каза становището, Външната комисия, другите– Младежта и спорта, а ние, като основна Комисия, нямаме становище.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Ние си вървим към пълен дебат по тази точка, както и да е. Явно Правилника не искате да го спазвате повече, Ваша воля.
Има ли още изказвания?
Минаваме към гласуване по реда на предложенията.
Който е съгласен т. 2 да отпадне, моля да гласува.
За – 8, против – 4, въздържали се няма.
Който желае, може да остане за следващата точка.
Още един път извинения, но ще прочета и гостите на днешното заседание: Негово Високо преосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил – дядо Гавриил за нас е чест, че сте тук сред нас; от Министерство на правосъдието: Десислава Ахладова – заместник-министър на правосъдието, и Мирена Ценова – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“; от Министерство на външните работи: Тодор Стоянов – заместник-министър на външните работи, и Мария Спасова – директор на дирекция „Права на човека“; омбудсманът на Република България – госпожа Мая Манолова; заместник-омбудсмана госпожа Диана Ковачева също е тук.
Благодаря още веднъж на останалите и на гостите, тъй като втора точка отпада.
Ваше Преосвещенство, искате думата, така ли? Не мога да Ви откажа, разбира се.
ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, драги гости! Искам първо от Негово Светейшество Светия синод на Българската православна църква да Ви благодаря за уважението, което проявихте, за това, че много отдавна сте ни предупредили, че когато това се гледа в Комисията и ние непременно ще трябва да дадем становище и ще бъдем поканени, и действително това го изпълнихте.
Искам също да Ви пожелая от Негово Светейшество и Светия синод на българската православна църква: Господ да Ви дава винаги мъдрост, да сте здрави и повече от всичко да обичате нашата родина и нейното духовно първо благо, защото ако има духовно, ще има и материално. Ако няма духовно, и материалното не струва за нищо. Знаете, че Господ е казал в Евангелието: каква полза за човека, ако придобие цял свят, ако вреди на душата си. Това е нещо и бих искал само да кажа това: през 1979 г. ООН е приела Конвенция също за защита на жените и децата, която много малко се различава от сегашната, само че там няма „джендър“. Добре, защо не се е изпълнявала тази Конвенция досега, като я има?
И другото нещо да Ви кажа – няма по-голямо уважение към жената от християнството, защото Света Богородица е най-свят и най-велик човек. Господин Исус Христос естествено, той е и Бог, той е и човек, докато Света Богородица е истински човек и тя има най-голямото уважение. Повече от това какво можем за една жена да направим? След като Света Богородица, която света е пълен с нейни икони, чудеса и тя е на най-високо място. Как да не почитаме жената и да не искаме отношението към нея да бъде най-справедливо и най-християнско?! Така че в това няма никакво съмнение.
И другото, което искам да кажа, и ще завърша. Оказва се, че думата „джендър“ и думата „джендем“ имат един и същ индоевропейски корен. Джендем е ад, джендър е най-вероятно социален пол. Благодаря Ви много. Пожелавам на всички Божия помощ.
Вижте – ние сме благодарни на правителството, много ни е помогнало, но ние не тръгнахме срещу съвестта си и не можем да го направим. Може някой да ни се сърди, но истината е повече от всичко. Аз съм живял немалко, бил съм и в другото време, и в това – мога да Ви кажа не съм безгрешен, но съвестта никога не ме е укорявала в това отношение. Бил съм верен на България, бил съм верен на вярата, искам такъв да остана до края на живота. Пожелавам го и на вас! Благодаря Ви и извинявайте.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, дядо Гавриил. Благодаря Ви за точните думи.
Колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОМБУДСМАНА, № 802-01-2, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 2 ЯНУАРИ 2018 Г. – за първо гласуване.
По т. 1 от дневния ред - Съгласно чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, преди да пристъпим към разглеждането на Законопроекта, Ви уведомявам, че внесеният Законопроект отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане, и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От името на вносителя – тъй като тук са дадени и двете министерства, давам първо думата на госпожа Ахладова – заместник-министър на правосъдието, да представи Законопроекта.
Заповядайте, госпожо Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предвиждат се с представения на Вашето внимание Законопроект няколко основни промени в тази област, а именно в Закона за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, одобрен от Министерския съвет с Решение № 825 от 29 декември 2017 г.
На първо място, се предвижда изрична разпоредба, според която омбудсманът не само защитава, но и насърчава основните права и свободи. Промяната е във връзка с правомощието на омбудсмана да отправя препоръки и предложения до Министерския съвет и до Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на правата на човека.
Искам да кажа, че тази промяна е предприета и във връзка с действителното положение, в което от 2017 г. в Годишния доклад на омбудсмана е включена нова глава, която се отнася до наблюдението, което извършва институцията за ефективно прилагане на ключови конвенции, по които България е страна.
На второ място – развива се конституционно установеното правомощие на омбудсмана да се застъпва за всички права и свободи на гражданите, независимо дали са нарушени от публичноправни или частноправни субекти. Към настоящия момент в Закона за омбудсмана действията и бездействията на частноправните субекти остават извън обхвата на Закона, макар да не са изключени от Конституцията.
С оглед на това се предвижда промяна и актуализиране на чл. 2. Въвеждат се правила, гарантиращи прозрачност на процедурата при избор на омбудсман, заместник-омбудсман и при назначаване на служители в институцията. Като гаранция за публичност и прозрачност при избора на омбудсмана и заместник-омбудсмана е предвидено тайното гласуване да бъде заменено с явно такова. Към изискванията за заемане на длъжностите „омбудсман“ и „заместник-омбудсман“ е добавено изискване за предишен опит в областта на правата на човека.
Изрично са предвидени принципите на прозрачност, ефективност, плурализъм, недискриминация при подбор и назначаване на служители в институцията.
На пето място, в Законопроекта се предвижда задължително уведомяване на омбудсмана при изготвяне на проекти за нормативни актове, за да може същият да представя становища относно нормативното засягане на правомощията му като национален превантивен механизъм.
Предложените изменения и допълнения са в съответствие с отправени препоръки от Подкомитета по акредитация към ООН, изпълнението на които ще осигури на институцията пълно съответствие с Парижките принципи и ще даде право да кандидатства за най-високия статут на правозащитна институция – статут „А“.
В допълнение, измененията са съгласувани както с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, така и с Бюрото за демократични институции и правата на човека във Варшава.
С оглед на гореизложеното, предлагам на Комисията по вероизповеданията и правата на човека Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, както и същата да предложи приемането му в Народното събрание на първо гласуване. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ахладова.
Сега давам думата на господин Тодор Стоянов – заместник-министър на външните работи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Омбудсман! Представеният на Вашето внимание Законопроект е израз на стремежа на Република България за достигане на най-висшите стандарти на закрила в сферата на правата на човека. Националният омбудсман в изпълнение на конституционно заложените му задължения ще има възможност да осигурява ефективна защита на правата на българските граждани, включително при нарушения в частния сектор и да съблюдава и насърчава спазването на международните инструменти за защита на правата на човека в рамките на Организацията на обединените нации и Съвета на Европа.
Към настоящия момент страната ни разполага с две национални институции по правата на човека, акредитирани със статут „Б“, съгласно така наречените „Парижки принципи“. Това са омбудсманът и Комисията за защита от дискриминация.
Това означава, че законодателството все още не отразява всички най високи стандарти, на които трябва да отговаря статута и правомощията на националния орган за защита на правата на човека и не предоставя пълна закрила на правата на българските граждани.
През месец февруари 2016 г. националните институции по правата на човека бяха информирани от министъра на външните работи, че след изтичане на пет години от последната акредитация имат право да кандидатстват за определяне на по-висок статут, в случая статут „А“.
Във връзка с това националният омбудсман започна процедура за повишаване на статута си, което да доведе до усъвършенстване на механизмите за защита на правата и свободите на българските граждани.
Реакредитацията за придобиване на по-висок статут протича в рамките на специална процедура пред Подкомитета по акредитация. Необходимо е институцията на омбудсмана да се съобрази с отправените през 2011 г. конкретни препоръки част, от които включват и необходимостта за изменение и допълнение в Закона за омбудсмана.
Предложените на Вашето внимание изменения и допълнения са в съответствие с получени коментари по конкретните текстове от Подкомитета по акредитация към ООН и са одобрени от него.
Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието, съгласно решение на Националния координационен механизъм от 31 октомври 2016 г. подкрепиха инициативата на омбудсмана да кандидатства за статут „А“ и внесоха предложенията за промени в Закона за омбудсмана в Министерски съвет със съвместен доклад от страна на министъра на външните работи и министъра на правосъдието.
Министерският съвет одобри решението за внасяне на промените на свое заседание на 20 декември миналата година. Във връзка с горното Министерство на външните работи потвърждава своята убеденост от необходимостта за приемане на промените в Закона за омбудсмана.
Обръщаме внимание, че те не излизат извън заложената в Конституцията рамка за работа на институцията и че няма да доведат до допълнителни бюджетни тежести. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
За становище давам думата на омбудсмана на Република България – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това, че изразявам пълната си подкрепа за Законопроекта, който е внесен от правителството, за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана.
Причините за внасянето на този Законопроект са две.
Първата е свързана с течащата реакредитация на институцията на омбудсмана. В момента институцията има статут „Б“ към Подкомитета за акредитация към ООН и трябва да се премине през процедура по реакредитация, предвид изтичането на петгодишния срок от предната, но тъй като институцията отговаря на част от изискванията на Подкомитета беше взето решение да кандидатстваме за най-високия статут на правозащитна организация, което е добре и за българските граждани, тъй като правозащитният орган на държавата ще има най-висок статут според световните стандарти.
Втората причина е несъответствието на Закона за омбудсмана с Българската конституция – с чл. 91а от Конституцията, който казва, че омбудсманът се застъпва за правата и свободите на българските граждани, а в Закона са предвидени определени ограничения в тази дейност.
Ако трябва да бъда по-конкретна, първата по-сериозна промяна, която се предлага, е да се даде възможност на омбудсмана, тоест да се включи изрична разпоредба освен да защитава, но и да насърчава правата на българските граждани – нещо, което ние правим и в момента, но е необходимо изричното му изписване.
Също така да следи и да информира за ефективното прилагане на международните договори в България. Нещо, което също правим, тъй като има един специален раздел в доклада на омбудсмана, който внасяме всяка година и, който се изготвя под ръководството на госпожа Ковачева и прави преглед на осъдителните решения срещу България, на предприетите мерки, на състоянието правата на човека.
Втората промяна, която се изисква и от Подкомитета за акредитация, ще отстрани и противоречието с Българската конституция е възможността омбудсманът да защитава основни права на гражданите, не само когато са накърнени от публичноправни субекти, но и от частноправни субекти. Какво имам предвид?! В момента най-големият брой жалби в институцията, които постъпват са срещу монополни дружества – топлофикации, ВиК-та, електроразпределителни дружества, мобилни оператори, фирми за бързи кредити, банки, частни съдебни изпълнители, казуси за неплатени заплати, тежко нарушени трудови права, трудова експлоатация. Те се причиняват както от публичноправни субекти, така и от частноправни субекти, тъй като правото на труд е основно конституционно право например и би следвало омбудсманът да може да го защитава. Ако не защитаваме това, какво да защитаваме?! Така че предложението на Министерския съвет е в посока това несъответствие да бъде отстранено.
Третите по-сериозни промени са свързани с процеса на избор на омбудсман и на заместник-омбудсман, тъй като според последните решения през последните години на различните парламенти беше възприето, че по-демократичната процедура за избор е не тайното, а явното гласуване. Всъщност Министерският съвет предлага и ние абсолютно подкрепяме изборът на омбудсмана да се извършва с явно гласуване. От собствен опит мога да кажа, че наистина по-добре е да има явен вот, след това да няма въпросителни кой как е гласувал и кой кого е подкрепил.
Предлагат се също така промени в начина, по който се назначава администрацията на омбудсмана, като тук също правилата за подбор за назначаване трябва да стават след конкурс, при пълна публичност и прозрачност, според изискване на Комитета за акредитация към ООН – при спазване на принципите на плурализъм, тоест да бъдат представени биологични полове, имам предвид националности, вероизповедания, така че да има наистина плурализъм във формирането на администрацията на институцията.
Това са по-важните предложения. Останалите предполагам, Вие ще ги видите или вече сте ги видели. Съгласувани са промените и с ОССЕ и с Подкомитета за акредитацията напълно отговарят на световните изисквания на най-високите стандарти, така че нашата молба със заместник-омбудсмана Диана Ковачева е да подкрепите този Законопроект.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата – чухте становищата на омбудсмана.
Аз също смятам, че Законопроектът е навременен, както казахте и за самата институция омбудсман, така че го подкрепям напълно.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Ако може аз.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Не знам колеги, дали си спомняте в Народното събрание казах преди време, че работата на омбудсмана ще расте, включително ролята на нашата Комисия, както и други комисии, които са към нас. Прогнозата се сбъдна не само поради това, че тези институции работят много добре и успешно, но действително една бъдеща акредитация ще даде по-голямо самочувствие на хората, които работят там, ще даде и на нас, като държава. Мисля, че стъпките в тази посока са правилни и аз съвсем чистосърдечно и открито бих подкрепила Законопроекта.
Ще помоля само при стенографския запис да се коригира и после при подписа да се обърне внимание: „Народното събрание явно гласува заместник-омбудсмана“, понеже беше казано омбудсманът как се гласува и затова, ако може после да прегледате стенографския протокол.
МАЯ МАНОЛОВА: Предложението е от тайно гласуване за омбудсмана, да стане явно.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Да, но и заместник-омбудсмана по същия начин.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, да, то е така и в момента.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: И двете институции.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това не се променя. Едната си имаше такова гласуване, за другата сега го въвеждаме.
Благодаря, госпожо Найденова.
Други колеги?
Господин Шопов?
Имате думата, господин Шопов
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря.
Аз съм доста притеснен и не знам какво да кажа, защото отдавна следя някои развития във връзка с тази институция. Между приелите текста на чл. 91 в Конституцията някога навремето съм и знам как беше замислен той – по отношение на други фигури и лица, които трябваше да бъдат първи, втори е омбудсманът.
Тогава Конституцията беше замислена като институция за борба в конкретиката в частните случаи, в проявленията на законите, на нормативните актове, на политиките. Тоест има проблем „Х“, казус, при който лицето омбудсман да се притече на помощ на гражданина, на юридическото лице и да помогне. Минава време и както е нормално за всяка институция, институцията започна да си прибавя, да претендира все повече и да желае да напълва съдържанието, разбира се, под благовидния предлог – това не е лошо, не го осъждам, да бъде по-ефективна и стигнахме до положение тук от няколко месеца, от една две години. Нищо лошо не казвам срещу Мая Манолова, тя е бурна, напориста, много успешна, разбира се, върши много работа в държавата, но аз говоря институционално, конституционно.
Тук нещата са въпрос не и на такива обикновени юристи като мен или други в Народното събрание, а на конституционалисти, които могат да преценят съотношенията, тънките пропорции, тънките настройки в институциите на какво имат те право, няма ли да влязат в противоречие с правомощията на други институции, дали това е добре или не е добре за обществото. За мен тук са нещата.
Стигна се до едни драми. Знаете, съществува вече в конституционноправната терминология понятието „косвена законодателна инициатива“. Не сте юристи повечето тук, но на мен ми идва да падна от термина, от фразата.
Бяхме свидетели на едни такива инициативи, които да, бяха положителни, приеха се, но и не, защото в крайна сметка конституционният ред и основните демократични начала дават на определени институции в момента основни правомощия, които като че ли някой дерогира, оспорва или може да счита, че е някак си по-, тъй като е с по-добри намерения и по-работи и се грижи за интересите на гражданите. Трябва по някакъв начин да… Вие добре ме разбирате.
Сигурно в така внесения Законопроект има положителни моменти, но аз винаги съм се притеснявал и много съм се пазил от такива Законопроекти, в които всичко е хубаво, както и с Истанбулската конвенция – борим се срещу на пръв поглед за правата на жените и насилието над тях, но в кацата с този мед има няколко лъжички катран. И съм бил изключително внимателен с точно такива законопроекти, защото се използват красиви опаковки на бонбончета и вътре има нещо, да не казвам отрова, но много смущаващо и разваля целия вкус на бонбона. Много често това е спекулативно.
От тази гледна точка съм много внимателен, не знам какво да Ви кажа, какво да Ви препоръчам. Аз ще гласувам „въздържал се“ с изключителното внимание оттук нататък и съм раздвоен – ще следя дебата.
Ето например омбудсманът се произнесе и по въпроса за Истанбулската конвенция в общия хор за тази Конвенция, в битката за правата на жените, нали така?! Омбудсманът се произнасяше по въпроса за мажоритарния вот, и то много категорично. (Реплики от омбудсмана Мая Манолова.) Не знам, но всичко е във връзка с правата на хората.
Много ме е страх омбудсманската институция да не се превърне в най-популистката институция в държавата. Тя по начало е такава – казвам в хубавия смисъл, защото думата популизъм има и положително звучене. Тоест винаги и в синхрон, винаги в съзвучие с интересите на гражданите, което не е трудно – срещу партии, срещу Народно събрание, срещу правителство, срещу позиция на президент, на Конституционния съд, на една купчина разни комисии, на служби, на министерства, на всичките нас, които нещо правим, но винаги има нещо, което в крайна сметка там няма нужда да се правят баланси, взимаш есенцията, която използваш, за да се харесаш на някого.
От тази гледна точка, аз пак Ви казвам: нещата са много тънки и за мен не са еднозначни. Аз тук нямам нищо лично, не хвърлям обвинения. В тази връзка, когато мисля за институции – това е една от работите ми, аз не мисля кой е конкретният представител на една институция, той може да е много положителен, много добър, много свестен, много отговорен, но сигурен ли съм кой ще дойде и ще използва така вкараното съдържание от нас в правомощията му в негативен план.
Никога не съм робувал и за мен това не е било цел: дайте в едни международни институции, видите ли да се направим на незнам на какви, та да минем от степен или класация „Б“, в класация „А“ или обратно – в по-горния ред.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Шопов.
Други колеги? Не.
Госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Искам да благодаря на госпожа Найденова за добрите думи. Наистина много се стараем, за да подкрепим гражданите с нарушени права. Настина статут „А“ би ни дал повече самочувствие не само на нас, но и на българските граждани, че защитата на правата на човека е на най-високо европейско и световно ниво. Ние сме част от Европа и от света и мисля, че няма нищо лошо в това.
Що се отнася до забележките на господин Шопов, нека да кажа, че ние нито за секунда не сме изоставяли работата си по конкретни жалби и даже в сравнение с 2015 г. през тази година имаме два и повече пъти жалби, които са постъпили в институцията. Има и една друга статистика, която е не по-малко важна – ние сме отговорили и сме приключили със съдействие два пъти повече жалби отколкото през 2015 г., тоест, ние не само ги получаваме, но и ги работим, което става с пълно напрежение и 100% отдаденост на хората, които работят в институцията. Това не е моя заслуга, аз не мога да го постигна. Постигаме го заедно на предела на силите си, защото наистина за всеки човек най-важен от всички проблеми, с които се занимава институцията, е точно неговият проблем и ние не можем да отминем нито един. Уверявам Ви – не го отминаваме. Няма жалби или сигнал, какъвто и да е, даже да е извън нашите правомощия, да не посъветваме гражданина и да не се опитаме по някакъв начин да му помогнем – телефон, интернет, фейсбук, приемна, писмени жалби, изнесени приемни.
Що се отнася до косвената законодателна инициатива, ще Ви кажа нещо, което може би ще свали ореола около тази „косвена законодателна инициатива“ на омбудсмана. Всъщност такава имат всички български граждани.
Законопроектите, които внасям, е ни повече, ни по-малко допустимо някой народен представител да ги внесе и след това да бъдат обсъдени и приети, отколкото, ако който и да е български гражданин да си направи труда да подготви законопроект и да го внесе в парламента. Всъщност това са правата на българските граждани – да правят предложения до институциите, и това е допустимо за всеки български гражданин.
В крайна сметка решението дали да бъде внесен, дали да бъде обсъден, дали да бъде приет и как точно да бъде приет е на народните представители. Решението винаги е Ваше, защото Вие сте институцията, която кове законите. Благодаря, но ние много внимаваме.
По отношение на популизма предвид събитията напоследък можем да спорим, има на какво да се учим от други по темата „популизъм“. (Реплики от народния представител Павел Шопов.)
Ще се постараем да оправдаем очакванията освен на българските граждани, но и на народните представители, че честно, добросъвестно, в интерес на гражданите и в името на справедливостта ще си вършим работата.
Готови сме да слушаме критики, не сме идеални, не сме безгрешни и ние правим пропуски и ние понякога не сме прави и благодаря за всички критични бележки, които са отправени към момента и ще бъдат отправени към институцията. Наистина Законопроектът е важен, за да бъдат регламентирани дейности, които ние и без това извършваме.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Не виждам други желаещи да се изкажат.
Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-02, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2018 г.
За – 11, против няма, въздържал се – 1.
Законопроектът се приема на първо четене.
Колеги, по точка „Разни“ имате ли нещо? Няма.
Да благодарим на омбудсмана и на представителите на Министерството на външните работи и на Министерството на правосъдието за участието.
Благодаря, колеги, закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Емилия Огнянова
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, № 802-02-2, внесен от Министерски съвет на 12 януари 2018 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 9
На 25 януари 2018 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-02, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2018 г. – за първо гласуване
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, № 802-02-2, внесен от Министерски съвет на 12 януари 2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, предлагам да започнем заседанието. Налице е кворум.
Дневният ред е:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2018 г. – за първо гласуване
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, № 802-02-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2018 г.
3. Разни.
Преди гласуването на дневния ред, имам предложение, което ще поставя на гласуване: втора точка от днешния дневен ред да отпадне от заседанието. В парламента обсъдихме въпроса – твърде голямо е напрежението в обществото и сме убедени, че трябва да се проведат доста разговори, дебат върху тези въпроси, да се изчистят, знаете очаквахме нов превод и чак след това да се премине към разглеждане на тази ратификация.
Колеги, който е съгласен с моето предложение, точка две да отпадне...
Да, кажете, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, първо, не мисля, че отлагането ще намали напрежението. Личното ми мнение е, че нашата Комисия, особено като водеща, по-скоро трябва да отхвърли Конвенцията, а не да я отлага във времето.
Другото, водихме разговори – за нас като Комисия и като народни представители от изключителна важност е мнението, официалните позиции на вероизповеданията в България. Мисля, че те еднозначно всички показаха своето отношение към Конвенцията. Мисля, че като Комисия по вероизповеданията и правата на човека ние еднозначно трябва да покажем и да дадем сигнал, че сме против насилието над жени и ще предприемем съответните мерки това да се отрази в българското законодателство и да бъде прекратено и ограничено максимално.
От друга страна, като Комисия по вероизповеданията, трябва да защитим основни принципи и ценности на нашето общество. Важно е от страна на нашата Комисия да излъчим този сигнал и да изкажем мнението и позицията си към обществото.
Все пак, ако тази точка бъде отложена и отпадне от дневния ред на заседанието, предлагам да се направи извънредно заседание на Комисията по Ваша преценка, в което да бъдат поканени всички официални вероизповедания в България и да се проведе дискусията по темата.
Бяхме свидетели на обсъждане в Софийския университет, което се опита да замаже положението. Бяха поканени главно неправителствени организации, които поради българското законодателство са с неясно финансиране – откъде идват парите и чии интереси защитават. Мисля, че мястото за разговор по тази Конвенция и около проблемите, които засяга, са именно в Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Освен нас, официалните лица са вероизповеданията в България. Те трябва да дойдат тук, да проведем този разговор, защото го дължим на цялото българско общество.
Възразявам срещу отпадането, а по-скоро да гласуваме „против“ Конвенцията, както направиха вчера други комисии. Да не забравяме, че не сме народни представители на една или друга партия, а на целия български народ и да имаме смелостта, както Вашите колеги от ГЕРБ вчера гласуваха „против“ Конвенцията. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Мирчев, Вие ме учудвате, защото първо, отхвърлянето на какъвто и да е документ не е начин да убедиш обществото. Второ, днес Вашата парламентарна група, може би се разграничавате от нея, заяви, че иска референдум. Е как ще провеждаме референдум?! За какво да вземаме решение, след като Вие самите казвате, че трябва да се допитаме?!
След това, много правилно поставяте въпроса и аз съм „за“ не само, но основно с вероизповеданията в България трябва да направим и не една среща. Ако я отхвърлим изобщо – презумпцията е за борба с насилието върху жените?! Това, че има параграфи и членове, аз също съм за изясняване и да не присъстват в такъв документ. Такова е становището и на Българската православна църква и на другите вероизповедания. Няма да вземам отношение по тези неща, след като не трябва сега да го разглеждаме. Трябва максимално много срещи и дебати да проведем, за да стигнем до истината, да видим къде е генезисът на този протест и недоволство.
Аз също бях в университета. Не можете да кажете, че едностранно са поканени там. Дори омбудсманът е поканен, за да говори в подкрепа или неподкрепа. (Реплики от народния представител Стоян Мирчев при изключени микрофони.)
Затова казвам да не прехвърляме този дебат. Затова предложих коректно: имате възможност да гласувате и да кажете дали сте против, или за отхвърлянето на тази точка.
Ако остане точката в дневния ред, ще продължим да я гледаме. Такъв е Правилникът.
Господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Позволете ми няколко думи.
Уважаеми господин Велчев, уважаеми гости и колеги! Смятам, че се опитвате да изземете функцията не само на управляващите, но и на опозицията. Днес са поканени достатъчно авторитетни хора, включително управителният съвет на вероизповеданията и други гости, които имат основно място по дискутирането на тази тема. Ние пък сме водеща Комисия по разглеждане на Конвенцията.
Затова мисля, че е целесъобразно и законосъобразно всеки да каже още веднъж своето мнение. Ясно е, че първият етап, който трябваше да се проведе с консултации, със запознаване на обществото, е пропуснат. Имаме първи подпис през 2016 г.
По отношение на сравнението, което се дава с провеждане на референдума, примерът не е удачен. Ние имахме подобен референдум за Атомната централа „Белене“. (Реплики.) Резултатът беше „да“ и след това видяхме за ден и половина как се взе решение на Министерския съвет за спиране на централата, на другия ден се потвърди с декларация в Народното събрание. Затова е в интерес особено на нас – членовете на Комисията по вероизповеданията, на хората, които сме поканили, да заявят своето мнение.
Първо, да пуснем тази точка да се състои, да чуем всички мнения, да оформим протокола, да изпратим този протокол на председателя на Народното събрание – тя от своя страна да може да информира и Министерския съвет.
Не забравяйте, че, първо, знакови академици се изразиха по тази тема и изказаха мнение за Конвенцията, че е подвеждаща. Второ, имаше уважавани законодатели, които категорично се обявиха против Конвенцията. Имаше и различни други обществени организации – не тези, които Вие коментирате.
Нека не подвеждаме в тази част и министър-председателя, защото осем от министрите гласуваха против Конвенцията на заседание на Министерския съвет. Ние имаме случай, в който преди 75 години, когато министър-председателят Богдан Филов – през 1943 г., приема Постановление на Министерския съвет за изпращането на 20 хиляди евреи в Германия и концлагерите. Тогава патриархът, християнството, народът се изправиха срещу министър-председателя. Народът и християнството се изправиха заедно. Сега не подвеждайте министър-председателя, за да нямаме подобен аналогичен случай.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, колеги, но ние щяхме да отлагаме дебата. Аз мога да го задълбоча, но няма да е в полза на никой от нас, защото най-малкото такъв въпрос в присъствието на българското вероизповедание искате да го политизирате. Бях много ясен: въпросът не го махаме от дневния ред, просто трябва да се проведат дискусии и ще бъдат проведени.
Вие говорите за историята, аз трябва ли да напомням, че една партия беше забранила да си кръщаваме децата и да ходим в църква? Не искам да влизаме в такива спорове, защото ще го обърнем на пазар.
Затова казвам: минаваме към гласуване на дневния ред. Има две становища: едното е да се отхвърли точка втора, другото е да се приеме така дневният ред.
Процедурен въпрос – госпожа Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Господин Председател, питая към Вас едно голямо уважение и винаги предполагам, че и такова ще има, поне до края на мандата на това Народно събрание. Но аз ще Ви помоля най-приятелски да свалим тона и да Ви кажа, че все пак Вие сте първи сред равни. Ние сме тук народни представители, за да изразим една или друга позиция. Вие като водещ на заседанието може също да изкажете Вашата позиция, но да прекъсвате, да изразявате становища, мнения, не е този начинът, по който трябва да продължи разговора.
И затова извинявам се още веднъж, че се обръщам към Вас. Не можете да бъдете нито ментор на това заседание, нито с прекъсвания. Нека да успокоим малко топката, дайте възможност на всеки един народен представител, който желае да се изкаже. Всички сме равни. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не разбрах кого съм прекъснал. Мисля, че с цялото си уважение към Вас казах много ясно: да не политизираме, колеги, това нещо. Ще имаме възможност този въпрос да го разискваме.
Естествено, че се извинявам на представителите на организациите, които са дошли тук, а ние сме отменили точката, но ще имат възможност дори и в много по-широк кръг да присъстват на такива дебати и да си кажат мнението.
От самото начало, колеги, не съм правил сметка да водя дебат по този въпрос. Според мен сме тук, за да се чуем, както бяхме и в Университета, да чуем мнението на неправителствени организации и на вероизповеданията и да се съобразим с тях при гласуване.
Нямаме сега тази нагласа, защото, пак Ви казвам: много е важно. Казвам за себе си, а предполагам, че на всички не ни е ясно точно къде се крие разковничето и защо тези думи присъстват. Защото има и начини – аз например лично ще настоявам, когато парламентът ратифицира каквито и да е документи, да са на български език. Българският е официален език в Европейския парламент и в Европейския съюз. Защо трябва да ратифицираме документ на чужд език и преводът може да не е съвсем точен или да не е направен коректно? Ще настоявам на това да се ратифицира документ на български и той да е в сила, а не преводът или пък на друг език.
Не съм юрист и затова казвам, че не съм подготвен. Правилно днес отбелязахме, че ако трябваше да бъде водеща комисия или еднакво важна, бих казал, и Комисията по правни въпроси, защото тук има много точки, които, както виждате и на тях не са достатъчно ясни. И аз да влизам в ролята на велик юрист и да тълкувам тези международни норми не смятам, че е правилно.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И тримата изказали се до този момент взеха отношение по същество. Аз ще се опитам да не вземам отношение по същество.
Искам да Ви уведомя, че си бях приготвил сигурно най-гневното и най-радикално изказване, което съм правил до този момент във всичките си мандати в Народното събрание. Това, че тук не трябва да се политизира абсолютно не е вярно, това е висша политика, защото цивилизационният избор на една държава е сигурно най-висшата, ама най-висшата политика. Това са исторически вземани решения. От изхода на всичко това, което тръгна преди десетина дни, зависи дали България ще остане в лоното на християнския свят и цивилизацията, или ще се плъзне по пътя на педерастлъка, лесбийството и както се вижда има и по-лошо от това.
Така че тук всички оправдания за превода, за борбата за правата на жените и децата, всичко това са опити за излизане от същността на нещата, опит за завоалиране. В никакъв случай не можем да кажем, че има неясни неща, абсолютно всичко е ясно. То е просто прозрачно, като на дъното на Рилските езера.
Другото е опит за шикалкавене, за леко отпускане, минаване и аз съм сигурен, че и тези, които са привържениците за негласуването на Конвенцията, вътрешно се раздират. Аз разбирам тяхната драма. Те в момента просто не са на себе си. Честните хора се чудят какво да правят между партийното решение, собствената си съвест и своето християнско виждане, особено след становището на Светия Синод малко трудно е някой да каже нещо повече. Аз обаче призовавам към умереност и мъдрост.
Поначало за мен този дебат е позорно изобщо да го водим. Преди 10, или 20, или 30 години той беше немислим, но гадовете правят така. Те пускат нещо, работят дълго над него, обработват го, вкарват го постепенно до един момент и любима тяхна приказка е „дебат“. Да водиш дебат за содомия, за педерастия и другите там идиотии и с деца, включително не е недостойно, няма думи за това, не и престъпно – това са слаби думи. Така, че на мен не ми се иска дори да водя дебат за тези неща. Мен ме е срам от това, че майка ми с ушите си може да чуе, че аз произнасям тези думи, че ние говорим за тези неща изобщо.
Предлагам да вървим със синхрон с общата линия, която беше поета с изказването от ГЕРБ днес, с решението на Правната комисия вчера за отлагане, за излизане от ситуацията. Ние като народ трябва да излезем от ситуацията, разбирате ли ме – за това че натресохме на обществото изобщо тази тема.
Винаги съм бил на мнение, дори когато бъде постигната победа, а мисля, че противниците на Конвенцията го правим в настоящия момент, за един разум и за една умереност. Просто да се спрем.
Аз сигурно съм най-екстремния по въпроса от „Обединени патриоти“, да не говорим за „Атака“. Ние преди много години предупреждавахме, че ще дойде този момент, когато ни оплюваха, обругаваха, обвиняваха във фашизъм, комунизъм и всякакви общи „-изми“.
Но хайде да се спрем! В един момент човек трябва да се спре, да се огледа, да види какво става, какво се получава и затова съм на мнение да отпадне точката от дневния ред, с което се надявам в национален план изобщо темата да бъде потъпкана, забравена, да я махнем от главите си и това, което се случи, да ни бъде урок.
Може би за някакви отстъпки, за някакъв мораториум, който щеше да отпадне, друг щеше да ни бъде натресен; едно такова европейско хитруване, или как да го нарека, отстъпчици, някакви ползички. Да ни бъде за урок, да не правим компромис с големите идеи, с истинските стойности. Да не правим компромис тогава, когато се потъпква християнска ценност. И затова нека да отпадне от дневния ред, всички даже с консенсус единодушно да го гласуваме и да чакаме.
Ако някой иска да си троши главата, да стане за резил, меко казано, да продължи да консумира негативи, каквито вече бяха отбелязани, няма спор в това, нека продължава. Ние сме непреклонни на позицията си и няма да мръднем от нея в името на абсолютно нищо. Благодаря. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Колеги, има ли още от Вас някой да вземе думата?
Да, слушам Ви.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Едно уточнение към това, което преди малко каза господин Велчев.
Не е проблемът в Конвенцията и нейния превод на български. Отварям една съвсем кратка скоба – както е преведено понятието „джендър“, то може да се преведе и така е преведено: като „пол“. Има такъв превод. Може да се преведе и като „социален пол“. Но не е това проблемът на Конвенцията. Както и да го преведем, така или иначе официалните им версии са на английски и на френски точно на тази Конвенция.
Това, което Вие заявихте като желание, точно за тази Конвенция не може да се случи, тъй като тя е гласувана или приета е силно казано, защото тя дори не е гласувана от Съвета на Европа, а в Съвета на Европа явно официалните езици са английски и френски. В Европейския съюз вече документите излизат на всички официални езици на членовете на Европейския съюз, а от Съвета на Европа членуват и Азърбайджан и Албания, така че няма как на всяка една страна още в генезиса си да бъде такъв екземпляр.
Както е записана Конвенция, в крайна сметка, ако бъде ратифицирана, тя ще влезе в нейния английски или френски вариант, където в двата случая има понятието „джендър“.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, колега.
За радост, нищо не е ратифицирано още.
Има ли други мнения?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Една реплика, ако позволите към господин Шопов. Много силно му беше встъплението, изложението, но всъщност изводът му беше изключително покриващ се със становището на ГЕРБ и продължението, което колегата каза за джендърите.
Иска ми се все пак – ние сме Водеща комисия, да оформим едно… Съгласен съм дори, че може да не е днес. Но самите ние трябва да имаме становище по Конвенцията. Не можем да търсим реванш в превода. Ясно е, че от 28 страни знаем как стават някои неща – 17 са подкрепили, но като се започне от началото не е единствената Конвенция, единственият закон.
Явно е, че трябва обсъждане, но тук не става въпрос само за политика. Наистина политиката е водещата, но политиката не може да минава на територията, а тук в случая има минаване на политиката на територията на вероизповеданията. Преминава се границата, а говорим за отделяне на власти, отделяне на държавата от вероизповеданията.
В тази връзка смятам, че дори днес да нямаме становище, ние като Комисия трябва да изградим. Това е целта на водещата комисия. Сега под някаква степен имате го – простото мнозинство ще затворим темата и я хвърляме да мине след Председателството. И ако има как и да се забрави, може би така Ви се иска.
Морално темите са поставени на дневен ред и обществото ще остане с грешна представа и за Европейския съюз, и за ценностите на Европейския съюз, и за отделните ценности и отделните вероизповедания и интереси.
В тази връзка са моят апел и предложение: ние като Комисия да изготвим едно становище, ако не днес, но да отидем към изготвяне на становище, което да бъде становище и към другите комисии. Защото Законодателната комисия си каза становището, Външната комисия, другите– Младежта и спорта, а ние, като основна Комисия, нямаме становище.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Ние си вървим към пълен дебат по тази точка, както и да е. Явно Правилника не искате да го спазвате повече, Ваша воля.
Има ли още изказвания?
Минаваме към гласуване по реда на предложенията.
Който е съгласен т. 2 да отпадне, моля да гласува.
За – 8, против – 4, въздържали се няма.
Който желае, може да остане за следващата точка.
Още един път извинения, но ще прочета и гостите на днешното заседание: Негово Високо преосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил – дядо Гавриил за нас е чест, че сте тук сред нас; от Министерство на правосъдието: Десислава Ахладова – заместник-министър на правосъдието, и Мирена Ценова – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“; от Министерство на външните работи: Тодор Стоянов – заместник-министър на външните работи, и Мария Спасова – директор на дирекция „Права на човека“; омбудсманът на Република България – госпожа Мая Манолова; заместник-омбудсмана госпожа Диана Ковачева също е тук.
Благодаря още веднъж на останалите и на гостите, тъй като втора точка отпада.
Ваше Преосвещенство, искате думата, така ли? Не мога да Ви откажа, разбира се.
ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, драги гости! Искам първо от Негово Светейшество Светия синод на Българската православна църква да Ви благодаря за уважението, което проявихте, за това, че много отдавна сте ни предупредили, че когато това се гледа в Комисията и ние непременно ще трябва да дадем становище и ще бъдем поканени, и действително това го изпълнихте.
Искам също да Ви пожелая от Негово Светейшество и Светия синод на българската православна църква: Господ да Ви дава винаги мъдрост, да сте здрави и повече от всичко да обичате нашата родина и нейното духовно първо благо, защото ако има духовно, ще има и материално. Ако няма духовно, и материалното не струва за нищо. Знаете, че Господ е казал в Евангелието: каква полза за човека, ако придобие цял свят, ако вреди на душата си. Това е нещо и бих искал само да кажа това: през 1979 г. ООН е приела Конвенция също за защита на жените и децата, която много малко се различава от сегашната, само че там няма „джендър“. Добре, защо не се е изпълнявала тази Конвенция досега, като я има?
И другото нещо да Ви кажа – няма по-голямо уважение към жената от християнството, защото Света Богородица е най-свят и най-велик човек. Господин Исус Христос естествено, той е и Бог, той е и човек, докато Света Богородица е истински човек и тя има най-голямото уважение. Повече от това какво можем за една жена да направим? След като Света Богородица, която света е пълен с нейни икони, чудеса и тя е на най-високо място. Как да не почитаме жената и да не искаме отношението към нея да бъде най-справедливо и най-християнско?! Така че в това няма никакво съмнение.
И другото, което искам да кажа, и ще завърша. Оказва се, че думата „джендър“ и думата „джендем“ имат един и същ индоевропейски корен. Джендем е ад, джендър е най-вероятно социален пол. Благодаря Ви много. Пожелавам на всички Божия помощ.
Вижте – ние сме благодарни на правителството, много ни е помогнало, но ние не тръгнахме срещу съвестта си и не можем да го направим. Може някой да ни се сърди, но истината е повече от всичко. Аз съм живял немалко, бил съм и в другото време, и в това – мога да Ви кажа не съм безгрешен, но съвестта никога не ме е укорявала в това отношение. Бил съм верен на България, бил съм верен на вярата, искам такъв да остана до края на живота. Пожелавам го и на вас! Благодаря Ви и извинявайте.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, дядо Гавриил. Благодаря Ви за точните думи.
Колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОМБУДСМАНА, № 802-01-2, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 2 ЯНУАРИ 2018 Г. – за първо гласуване.
По т. 1 от дневния ред - Съгласно чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, преди да пристъпим към разглеждането на Законопроекта, Ви уведомявам, че внесеният Законопроект отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане, и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От името на вносителя – тъй като тук са дадени и двете министерства, давам първо думата на госпожа Ахладова – заместник-министър на правосъдието, да представи Законопроекта.
Заповядайте, госпожо Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предвиждат се с представения на Вашето внимание Законопроект няколко основни промени в тази област, а именно в Закона за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, одобрен от Министерския съвет с Решение № 825 от 29 декември 2017 г.
На първо място, се предвижда изрична разпоредба, според която омбудсманът не само защитава, но и насърчава основните права и свободи. Промяната е във връзка с правомощието на омбудсмана да отправя препоръки и предложения до Министерския съвет и до Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на правата на човека.
Искам да кажа, че тази промяна е предприета и във връзка с действителното положение, в което от 2017 г. в Годишния доклад на омбудсмана е включена нова глава, която се отнася до наблюдението, което извършва институцията за ефективно прилагане на ключови конвенции, по които България е страна.
На второ място – развива се конституционно установеното правомощие на омбудсмана да се застъпва за всички права и свободи на гражданите, независимо дали са нарушени от публичноправни или частноправни субекти. Към настоящия момент в Закона за омбудсмана действията и бездействията на частноправните субекти остават извън обхвата на Закона, макар да не са изключени от Конституцията.
С оглед на това се предвижда промяна и актуализиране на чл. 2. Въвеждат се правила, гарантиращи прозрачност на процедурата при избор на омбудсман, заместник-омбудсман и при назначаване на служители в институцията. Като гаранция за публичност и прозрачност при избора на омбудсмана и заместник-омбудсмана е предвидено тайното гласуване да бъде заменено с явно такова. Към изискванията за заемане на длъжностите „омбудсман“ и „заместник-омбудсман“ е добавено изискване за предишен опит в областта на правата на човека.
Изрично са предвидени принципите на прозрачност, ефективност, плурализъм, недискриминация при подбор и назначаване на служители в институцията.
На пето място, в Законопроекта се предвижда задължително уведомяване на омбудсмана при изготвяне на проекти за нормативни актове, за да може същият да представя становища относно нормативното засягане на правомощията му като национален превантивен механизъм.
Предложените изменения и допълнения са в съответствие с отправени препоръки от Подкомитета по акредитация към ООН, изпълнението на които ще осигури на институцията пълно съответствие с Парижките принципи и ще даде право да кандидатства за най-високия статут на правозащитна институция – статут „А“.
В допълнение, измененията са съгласувани както с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, така и с Бюрото за демократични институции и правата на човека във Варшава.
С оглед на гореизложеното, предлагам на Комисията по вероизповеданията и правата на човека Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, както и същата да предложи приемането му в Народното събрание на първо гласуване. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ахладова.
Сега давам думата на господин Тодор Стоянов – заместник-министър на външните работи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Омбудсман! Представеният на Вашето внимание Законопроект е израз на стремежа на Република България за достигане на най-висшите стандарти на закрила в сферата на правата на човека. Националният омбудсман в изпълнение на конституционно заложените му задължения ще има възможност да осигурява ефективна защита на правата на българските граждани, включително при нарушения в частния сектор и да съблюдава и насърчава спазването на международните инструменти за защита на правата на човека в рамките на Организацията на обединените нации и Съвета на Европа.
Към настоящия момент страната ни разполага с две национални институции по правата на човека, акредитирани със статут „Б“, съгласно така наречените „Парижки принципи“. Това са омбудсманът и Комисията за защита от дискриминация.
Това означава, че законодателството все още не отразява всички най високи стандарти, на които трябва да отговаря статута и правомощията на националния орган за защита на правата на човека и не предоставя пълна закрила на правата на българските граждани.
През месец февруари 2016 г. националните институции по правата на човека бяха информирани от министъра на външните работи, че след изтичане на пет години от последната акредитация имат право да кандидатстват за определяне на по-висок статут, в случая статут „А“.
Във връзка с това националният омбудсман започна процедура за повишаване на статута си, което да доведе до усъвършенстване на механизмите за защита на правата и свободите на българските граждани.
Реакредитацията за придобиване на по-висок статут протича в рамките на специална процедура пред Подкомитета по акредитация. Необходимо е институцията на омбудсмана да се съобрази с отправените през 2011 г. конкретни препоръки част, от които включват и необходимостта за изменение и допълнение в Закона за омбудсмана.
Предложените на Вашето внимание изменения и допълнения са в съответствие с получени коментари по конкретните текстове от Подкомитета по акредитация към ООН и са одобрени от него.
Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието, съгласно решение на Националния координационен механизъм от 31 октомври 2016 г. подкрепиха инициативата на омбудсмана да кандидатства за статут „А“ и внесоха предложенията за промени в Закона за омбудсмана в Министерски съвет със съвместен доклад от страна на министъра на външните работи и министъра на правосъдието.
Министерският съвет одобри решението за внасяне на промените на свое заседание на 20 декември миналата година. Във връзка с горното Министерство на външните работи потвърждава своята убеденост от необходимостта за приемане на промените в Закона за омбудсмана.
Обръщаме внимание, че те не излизат извън заложената в Конституцията рамка за работа на институцията и че няма да доведат до допълнителни бюджетни тежести. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
За становище давам думата на омбудсмана на Република България – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това, че изразявам пълната си подкрепа за Законопроекта, който е внесен от правителството, за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана.
Причините за внасянето на този Законопроект са две.
Първата е свързана с течащата реакредитация на институцията на омбудсмана. В момента институцията има статут „Б“ към Подкомитета за акредитация към ООН и трябва да се премине през процедура по реакредитация, предвид изтичането на петгодишния срок от предната, но тъй като институцията отговаря на част от изискванията на Подкомитета беше взето решение да кандидатстваме за най-високия статут на правозащитна организация, което е добре и за българските граждани, тъй като правозащитният орган на държавата ще има най-висок статут според световните стандарти.
Втората причина е несъответствието на Закона за омбудсмана с Българската конституция – с чл. 91а от Конституцията, който казва, че омбудсманът се застъпва за правата и свободите на българските граждани, а в Закона са предвидени определени ограничения в тази дейност.
Ако трябва да бъда по-конкретна, първата по-сериозна промяна, която се предлага, е да се даде възможност на омбудсмана, тоест да се включи изрична разпоредба освен да защитава, но и да насърчава правата на българските граждани – нещо, което ние правим и в момента, но е необходимо изричното му изписване.
Също така да следи и да информира за ефективното прилагане на международните договори в България. Нещо, което също правим, тъй като има един специален раздел в доклада на омбудсмана, който внасяме всяка година и, който се изготвя под ръководството на госпожа Ковачева и прави преглед на осъдителните решения срещу България, на предприетите мерки, на състоянието правата на човека.
Втората промяна, която се изисква и от Подкомитета за акредитация, ще отстрани и противоречието с Българската конституция е възможността омбудсманът да защитава основни права на гражданите, не само когато са накърнени от публичноправни субекти, но и от частноправни субекти. Какво имам предвид?! В момента най-големият брой жалби в институцията, които постъпват са срещу монополни дружества – топлофикации, ВиК-та, електроразпределителни дружества, мобилни оператори, фирми за бързи кредити, банки, частни съдебни изпълнители, казуси за неплатени заплати, тежко нарушени трудови права, трудова експлоатация. Те се причиняват както от публичноправни субекти, така и от частноправни субекти, тъй като правото на труд е основно конституционно право например и би следвало омбудсманът да може да го защитава. Ако не защитаваме това, какво да защитаваме?! Така че предложението на Министерския съвет е в посока това несъответствие да бъде отстранено.
Третите по-сериозни промени са свързани с процеса на избор на омбудсман и на заместник-омбудсман, тъй като според последните решения през последните години на различните парламенти беше възприето, че по-демократичната процедура за избор е не тайното, а явното гласуване. Всъщност Министерският съвет предлага и ние абсолютно подкрепяме изборът на омбудсмана да се извършва с явно гласуване. От собствен опит мога да кажа, че наистина по-добре е да има явен вот, след това да няма въпросителни кой как е гласувал и кой кого е подкрепил.
Предлагат се също така промени в начина, по който се назначава администрацията на омбудсмана, като тук също правилата за подбор за назначаване трябва да стават след конкурс, при пълна публичност и прозрачност, според изискване на Комитета за акредитация към ООН – при спазване на принципите на плурализъм, тоест да бъдат представени биологични полове, имам предвид националности, вероизповедания, така че да има наистина плурализъм във формирането на администрацията на институцията.
Това са по-важните предложения. Останалите предполагам, Вие ще ги видите или вече сте ги видели. Съгласувани са промените и с ОССЕ и с Подкомитета за акредитацията напълно отговарят на световните изисквания на най-високите стандарти, така че нашата молба със заместник-омбудсмана Диана Ковачева е да подкрепите този Законопроект.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата – чухте становищата на омбудсмана.
Аз също смятам, че Законопроектът е навременен, както казахте и за самата институция омбудсман, така че го подкрепям напълно.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Ако може аз.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Не знам колеги, дали си спомняте в Народното събрание казах преди време, че работата на омбудсмана ще расте, включително ролята на нашата Комисия, както и други комисии, които са към нас. Прогнозата се сбъдна не само поради това, че тези институции работят много добре и успешно, но действително една бъдеща акредитация ще даде по-голямо самочувствие на хората, които работят там, ще даде и на нас, като държава. Мисля, че стъпките в тази посока са правилни и аз съвсем чистосърдечно и открито бих подкрепила Законопроекта.
Ще помоля само при стенографския запис да се коригира и после при подписа да се обърне внимание: „Народното събрание явно гласува заместник-омбудсмана“, понеже беше казано омбудсманът как се гласува и затова, ако може после да прегледате стенографския протокол.
МАЯ МАНОЛОВА: Предложението е от тайно гласуване за омбудсмана, да стане явно.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Да, но и заместник-омбудсмана по същия начин.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, да, то е така и в момента.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: И двете институции.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това не се променя. Едната си имаше такова гласуване, за другата сега го въвеждаме.
Благодаря, госпожо Найденова.
Други колеги?
Господин Шопов?
Имате думата, господин Шопов
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря.
Аз съм доста притеснен и не знам какво да кажа, защото отдавна следя някои развития във връзка с тази институция. Между приелите текста на чл. 91 в Конституцията някога навремето съм и знам как беше замислен той – по отношение на други фигури и лица, които трябваше да бъдат първи, втори е омбудсманът.
Тогава Конституцията беше замислена като институция за борба в конкретиката в частните случаи, в проявленията на законите, на нормативните актове, на политиките. Тоест има проблем „Х“, казус, при който лицето омбудсман да се притече на помощ на гражданина, на юридическото лице и да помогне. Минава време и както е нормално за всяка институция, институцията започна да си прибавя, да претендира все повече и да желае да напълва съдържанието, разбира се, под благовидния предлог – това не е лошо, не го осъждам, да бъде по-ефективна и стигнахме до положение тук от няколко месеца, от една две години. Нищо лошо не казвам срещу Мая Манолова, тя е бурна, напориста, много успешна, разбира се, върши много работа в държавата, но аз говоря институционално, конституционно.
Тук нещата са въпрос не и на такива обикновени юристи като мен или други в Народното събрание, а на конституционалисти, които могат да преценят съотношенията, тънките пропорции, тънките настройки в институциите на какво имат те право, няма ли да влязат в противоречие с правомощията на други институции, дали това е добре или не е добре за обществото. За мен тук са нещата.
Стигна се до едни драми. Знаете, съществува вече в конституционноправната терминология понятието „косвена законодателна инициатива“. Не сте юристи повечето тук, но на мен ми идва да падна от термина, от фразата.
Бяхме свидетели на едни такива инициативи, които да, бяха положителни, приеха се, но и не, защото в крайна сметка конституционният ред и основните демократични начала дават на определени институции в момента основни правомощия, които като че ли някой дерогира, оспорва или може да счита, че е някак си по-, тъй като е с по-добри намерения и по-работи и се грижи за интересите на гражданите. Трябва по някакъв начин да… Вие добре ме разбирате.
Сигурно в така внесения Законопроект има положителни моменти, но аз винаги съм се притеснявал и много съм се пазил от такива Законопроекти, в които всичко е хубаво, както и с Истанбулската конвенция – борим се срещу на пръв поглед за правата на жените и насилието над тях, но в кацата с този мед има няколко лъжички катран. И съм бил изключително внимателен с точно такива законопроекти, защото се използват красиви опаковки на бонбончета и вътре има нещо, да не казвам отрова, но много смущаващо и разваля целия вкус на бонбона. Много често това е спекулативно.
От тази гледна точка съм много внимателен, не знам какво да Ви кажа, какво да Ви препоръчам. Аз ще гласувам „въздържал се“ с изключителното внимание оттук нататък и съм раздвоен – ще следя дебата.
Ето например омбудсманът се произнесе и по въпроса за Истанбулската конвенция в общия хор за тази Конвенция, в битката за правата на жените, нали така?! Омбудсманът се произнасяше по въпроса за мажоритарния вот, и то много категорично. (Реплики от омбудсмана Мая Манолова.) Не знам, но всичко е във връзка с правата на хората.
Много ме е страх омбудсманската институция да не се превърне в най-популистката институция в държавата. Тя по начало е такава – казвам в хубавия смисъл, защото думата популизъм има и положително звучене. Тоест винаги и в синхрон, винаги в съзвучие с интересите на гражданите, което не е трудно – срещу партии, срещу Народно събрание, срещу правителство, срещу позиция на президент, на Конституционния съд, на една купчина разни комисии, на служби, на министерства, на всичките нас, които нещо правим, но винаги има нещо, което в крайна сметка там няма нужда да се правят баланси, взимаш есенцията, която използваш, за да се харесаш на някого.
От тази гледна точка, аз пак Ви казвам: нещата са много тънки и за мен не са еднозначни. Аз тук нямам нищо лично, не хвърлям обвинения. В тази връзка, когато мисля за институции – това е една от работите ми, аз не мисля кой е конкретният представител на една институция, той може да е много положителен, много добър, много свестен, много отговорен, но сигурен ли съм кой ще дойде и ще използва така вкараното съдържание от нас в правомощията му в негативен план.
Никога не съм робувал и за мен това не е било цел: дайте в едни международни институции, видите ли да се направим на незнам на какви, та да минем от степен или класация „Б“, в класация „А“ или обратно – в по-горния ред.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Шопов.
Други колеги? Не.
Госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Искам да благодаря на госпожа Найденова за добрите думи. Наистина много се стараем, за да подкрепим гражданите с нарушени права. Настина статут „А“ би ни дал повече самочувствие не само на нас, но и на българските граждани, че защитата на правата на човека е на най-високо европейско и световно ниво. Ние сме част от Европа и от света и мисля, че няма нищо лошо в това.
Що се отнася до забележките на господин Шопов, нека да кажа, че ние нито за секунда не сме изоставяли работата си по конкретни жалби и даже в сравнение с 2015 г. през тази година имаме два и повече пъти жалби, които са постъпили в институцията. Има и една друга статистика, която е не по-малко важна – ние сме отговорили и сме приключили със съдействие два пъти повече жалби отколкото през 2015 г., тоест, ние не само ги получаваме, но и ги работим, което става с пълно напрежение и 100% отдаденост на хората, които работят в институцията. Това не е моя заслуга, аз не мога да го постигна. Постигаме го заедно на предела на силите си, защото наистина за всеки човек най-важен от всички проблеми, с които се занимава институцията, е точно неговият проблем и ние не можем да отминем нито един. Уверявам Ви – не го отминаваме. Няма жалби или сигнал, какъвто и да е, даже да е извън нашите правомощия, да не посъветваме гражданина и да не се опитаме по някакъв начин да му помогнем – телефон, интернет, фейсбук, приемна, писмени жалби, изнесени приемни.
Що се отнася до косвената законодателна инициатива, ще Ви кажа нещо, което може би ще свали ореола около тази „косвена законодателна инициатива“ на омбудсмана. Всъщност такава имат всички български граждани.
Законопроектите, които внасям, е ни повече, ни по-малко допустимо някой народен представител да ги внесе и след това да бъдат обсъдени и приети, отколкото, ако който и да е български гражданин да си направи труда да подготви законопроект и да го внесе в парламента. Всъщност това са правата на българските граждани – да правят предложения до институциите, и това е допустимо за всеки български гражданин.
В крайна сметка решението дали да бъде внесен, дали да бъде обсъден, дали да бъде приет и как точно да бъде приет е на народните представители. Решението винаги е Ваше, защото Вие сте институцията, която кове законите. Благодаря, но ние много внимаваме.
По отношение на популизма предвид събитията напоследък можем да спорим, има на какво да се учим от други по темата „популизъм“. (Реплики от народния представител Павел Шопов.)
Ще се постараем да оправдаем очакванията освен на българските граждани, но и на народните представители, че честно, добросъвестно, в интерес на гражданите и в името на справедливостта ще си вършим работата.
Готови сме да слушаме критики, не сме идеални, не сме безгрешни и ние правим пропуски и ние понякога не сме прави и благодаря за всички критични бележки, които са отправени към момента и ще бъдат отправени към институцията. Наистина Законопроектът е важен, за да бъдат регламентирани дейности, които ние и без това извършваме.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Не виждам други желаещи да се изкажат.
Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-02, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2018 г.
За – 11, против няма, въздържал се – 1.
Законопроектът се приема на първо четене.
Колеги, по точка „Разни“ имате ли нещо? Няма.
Да благодарим на омбудсмана и на представителите на Министерството на външните работи и на Министерството на правосъдието за участието.
Благодаря, колеги, закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Емилия Огнянова
