Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
22/03/2018
Протокол
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 11
На 22 март 2018 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18 януари 2018 г. – за първо гласуване.
2. Разни
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, да започваме, имаме кворум.
Който е съгласен с така предложения Ви дневен ред, моля да гласува.
За – 15 , против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
За гости на днешното заседание имахме заявка от Движение „Защита на гражданите и държавата“ и ГС „Разковнице“ за господин Пламен Генов и господин Костадин Нушев. Не ги виждам, но ако дойдат, да знаете, че само те са заявили участие.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Преминаваме към първа точка от дневния ред.
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 854-01-1, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 18 ЯНУАРИ 2018 г. – за първо гласуване.
Давам думата на господин Васил Антонов, от името на вносителя, да представи Законопроекта.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Със Законопроекта на Корнелия Нинова и група народни представители се предлага промяна на характера на умишлено причинена средна телесна повреда на близък роднина или съпруг, от престъпление от частен – в престъпление от общ характер, от категорията на така нареченото частно – публично обвинение и създаване на квалифициран по-тежко наказуем състав на осуетяване на изпълнението на съдебно решение или заповед за защита от домашно насилие.
Към момента умишлената средна телесна повреда по чл. 129 извършена между лица с родствена връзка са престъпления от частен характер. Тоест наказанието им се преследва след подаване на тъжба на пострадалия до Районния съд. Ако такава тъжба не е подадена, или впоследствие бъде оттеглена от пострадалия, то това престъпление не би могло да бъде наказано.
Със Законопроекта се предлага същите вече да се определят като престъпления от общ характер. Това ще означава три неща: първо, че за започването на наказателното производство ще е необходима тъжба на пострадалия, но подадена до прокуратурата, а не както е досега – в съда.
Второ, за разлика от същинското престъпление от частен характер, тъжбата не може да бъде оттеглена по искане на подалото я лице.
Трето, за разлика от частните, при които тези фази се пропускат, сега по наказателното производство ще се проведе досъдебно производство.
Освен аргумент е отношението между извършителя и пострадалия – съществуващите между тях близост и родствени връзки, и докъде може да навлезе в тях намесата на държавата.
Българската наказателно-правна традиция телесните повреди между лица от най-близък семеен кръг да са престъпления от частен характер, освен продължителна и ясна – не е самоцелна. На практика, в тези случаи за пострадалите е затруднено ефективно събиране и представяне на доказателства, свидетели, снабдяване с книжа и други документи, релевантни към доказването на престъплението. Освен това фактът на близост между извършител и пострадал, наличието на зависимост, страх и други подобни причини, могат да направят трудно, най-често практически невъзможно, организирането на обвинението от страна на пострадалите.
Както вече бе посочено, второто предложение за създаването на квалифициран по-тежко наказуем състав на престъплението по чл. 296 от Наказателния кодекс, който съдържа две форми на изпълнително деяние – неизпълнение на съдебното решение или на заповед за защита от домашно насилие. Това дава по-реална и навременна закрила, от друга страна промяната засилва превантивния ефект. Държавата ще реагира и деянието ще бъде наказуемо.
Предварителната оценка за въздействие на промяната на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в изключителна степен не натоварва бюджета във всичките му параметри, които разглеждаме и има приложени – да не ги зачитам.
Това е Законопроектът, по който представих мотивите. Ясно е, че в голяма степен той решава единият от проблемите или една от точките, които бяха предвидени в Истанбулската конвенция и то в частта, която е съществената и се нуждае от конкретност, промяна и засилване на някои наказания, както имаме нужда в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Много точно отбелязахте, че е част от Истанбулската конвенция, която ние, имайки предвид точно тези неща, подкрепихме.
Колеги, може би сте видели становищата по Законопроекта? Становището от Върховна касационна прокуратура е положително и отрицателни са становищата на Министерство на правосъдието и от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд.
Видели сте тези становища така, че откривайки разискванията искам да кажа: запознах се с материалите и аз също смятам, че някои параграфи и конкретни моменти в Наказателния кодекс би трябвало да се засилят и не само тук, при защитата на насилието главно при жените – в случая, но в последно време обсъждаме и много други неща. Престъпления, които смятаме, че са с вече неактуално строги наказания, би трябвало да станат по-строги, да се завишат и санкциите, включително в медиите днес имаше становище относно примерно – кражбата на автомобили, тя досега се тълкуваше по един начин и затова този бизнес процъфтява. Ние сме за това, може би в следващи моменти, както този законопроект, ще подкрепим на първо четене, така и всеки един законопроект в областта на наказателното право, аз лично съм склонен да подкрепям, защото това е единствената гаранция да се намалят престъпленията.
Естествено, че между първо и второ четене ще имаме възможности и ние и вносителите, ако трябва да внесат някакви промени. Така че това е моето становище.
Колеги, имате думата по този законопроект.
Заповядайте, господин Бояджиев.
ДЕНЧО БОЯДЖИЕВ: Благодаря Ви.
Аз също подкрепям проекта за изменение на Наказателния кодекс. Колегите юристи, които работят в тази материя много добре знаят, че вече има немалка съдебна практика по тази проблематика. Една част от тези дела, които стигат до съдебна инстанция, и които по сега действащото законодателство са от частен характер, по различни причини – основно от въздействие върху лицата, които са задействали процедурата – се прекратяват. Било чрез допълнително упражняване на заплаха, било чрез заплащане на някакви суми и така нататък, това осуетява правораздаването. Същевременно мисля, че наличието на такъв по-демократичен, по-либерален режим пък развързва ръцете на хората, които злоупотребяват с такива права, и до голяма степен създават предпоставки за страх в хората, че едно такова престъпление евентуално може да остане ненаказано. От тази гледна точка считам, че мотивите, които законодателите предлагат в тази им сфера, до голяма степен ще бъдат една гаранция не само за превенция, но и за реално овъзмездяване на проблематиката, страхът и насилието които те са претърпели.
Нашият Наказателен кодекс в някои отношения е много демократичен по отношение на определен род престъпления заложени в него. Както и вие се изразихте: едно по-конкретно, по-ясно, по-категорично законодателство ще бъде до голяма степен превенция против „развързаната фантазия“, ако мога да кажа, на хората, които потенциално създават престъпления и са опасност за гражданите. В този смисъл мисля, че проектът заслужава внимание, заслужава подкрепа. Да, между първо и второ четене могат да бъдат прецизирани още някои неща в него, но мисля, че това изменение до голяма степен ще внесе някакъв баланс и сигурност в хората, които могат да бъдат потенциални жертви на такова насилие. В този смисъл подкрепям Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви колеги.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Алексиева. Точно си мислех дали жена ще вземе думата.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Като жена искам да взема отношение по предложените промени в Законопроекта. В много голяма степен подкрепям и становището на Министерството на правосъдието. При мен малко е спорно дали изцяло съм „за“ промените в този законопроект, или по-скоро трябва един цялостен подход в повече законопроекти, където да бъдат направени промени. Това е във връзка с Националната програма за превенция за насилието над жени 2017 – 2020 г., гласувана от Министерския съвет и въз основа на която Министерството на правосъдието трябва да изготви пакета от мерки и да направи съответния анализ.
Смятам, че с промените в Наказателния кодекс не се изчерпва изцяло темата за домашното насилие и насилието върху жени, но мисля, че една крачка в тази посока е добра. Затова по-скоро ще го подкрепя и за второто четене, ако имаме някакви предложения можем да направим такива, както и всички останали, които имат съображения по Законопроекта. Разбрах, че и в Правната комисия е имало доста дебати относно това дали може лицето, което е пострадало, да си оттегли жалбата. Въпреки че не съм юрист смятам, че след като това престъпление минава към общ характер, просто няма как това нещо да се случи. Така че – или има престъпление или няма. Мисля, че е по-добре да подкрепим този законопроект на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Колеги, четейки доклада на Правната комисия виждам, че главно спорът се върти около това дали да оттегли жалбата си. Хубаво, че ще имаме време между първо и второ четене всеки да каже, и в зала и преди това, да формира някакво мнение по този въпрос. На този етап аз няма да изразявам становище, но госпожа Алексиева подчерта за насилието и лично аз подкрепям това, което казахте, че изменението на Наказателния кодекс трябва да бъде по-комплексно. Не става дума само за насилието над жените. Не само на шега, но наистина знам случаи, в които насилието е над мъжете. Подчертахте няколко пъти, че насилието е над жените, но не трябва да гледаме само, че жалбоподателя ще бъде жена, той може да бъде и мъж. Още повече има едни други представители на семейството, които на много места са малтретирани – това са възрастните хора. Мисля, че в бъдеще, когато говорим за насилие, трябва да обърнем внимание, че това е насилие, при което хората не се оплакват, защото няма на кого. При един строг закон, който ще даде смелост и ще мотивира хората, които са възрастни и са малтретирани, да имат смелостта да поискат помощта и намесата на държавата.
Има ли други изказвания, колеги? Жените – кажете Вие. Щом не вземате отношение – значи явно Вие не страдате от този проблем.
Заповядайте, госпожо Фикирлийска.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, като член на Правната комисия, искам да споделя това, че там дебатът се въртеше точно около това, дали може гражданин, който е подал веднъж жалба за домашно насилие, може да я оттегли. Смятам, че трябва наистина да се помисли в тази насока, защото това би помогнало на семейства, в които за пръв път се случва семейно насилие, да могат да си възвърнат добрите отношения, да не се отива веднага към по-строги мерки, към съд и така нататък. Споровете се въртяха основно около това. Хубаво е всички да помислим в тази насока и да стигнем до най-доброто решение. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Има ли други мнения, колеги?
Аз четох становището на Правната комисия. Колегата се изказа по този въпрос и по-скоро съм на неговото мнение, защото обикновено, затова няма и осъдени. Веднага се намесват адвокати, отиват или ще заплашват или ще предлагат пари, и накрая резултатът е никакъв, а престъпление има.
Заповядайте, господин Бояджиев.
ДЕНЧО БОЯДЖИЕВ: Ако реално стане да имаме тази възможност, то и сега я има в сегашния текст. Какъв е смисълът да правим промяната? Нали целта е в края на краищата обвинението, държавата, да се намесят там, където такива фактори могат да бъдат налице и по някакъв начин да повлияят върху психиката на този, който е бил потърпевш. Двеста на сто съм убеден, че в такива случаи, все пак аз съм и адвокат, и съм запознат с практиката. Веднага тръгва обработване на хората, които са подали сигнала в момента и в едно 60 – 70 %, ако не и повече, Вие добре знаете, че тези дела не стигат до осъдителни решения. Те просто се прекратяват поради оттегляне – дали на комерсиална основа, дали на друга основа, дали от гледна точка на тази хипотеза, която в Правна комисия развиваме, че това все пак може да е някакво изключение и така нататък. Обикновено хората не стигат от едно изключение до съдебната зала. До съдебната зала стигат тогава, когато има вече наслоеност, когато има рецидиви, и когато, дето се казва, до гуша ти е дошло и не можеш повече да търпиш – хващаш адвокат, пишеш тъжбата и тръгва наказателното производство, ако остане – останалото, безсмислена е тази промяна, която можем да направим. Защото пак по същия начин, по същата пътечка, ще се стига до прекратяване на производството.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Напълно Ви подкрепям и съм съгласна. Само споделих това, което е повод на дискусията.
ДЕНЧО БОЯДЖИЕВ: Губи се въобще философията на този казус, защото той не е толкова елементарен. Той е много често срещан в съдебните зали, докато вече наличието на намесата на прокуратурата е достатъчно ясна гаранция, че наистина този който е виновен, ще си понесе съответната отговорност с всички последствия. В зависимост от степента на насилието, може да мине с едно по-облекчено наказание, може да има смекчаващи вината обстоятелства, и така нататък, но това гарантира, че такъв насилник, в края на краищата ще получи правилно възмездие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Имали други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Ако мога само да добавя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбира се.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Това е една от първите стъпки, които прави българското законодателство. Без да го познавам добре, поради естеството на моята работа, без да познавам европейското, но мисля, че българското ще го изпревари, че ние тичаме пред вятъра. Ще изпреварим твърде европейското законодателство по отношение защита на тези хора, без да конкретизираме пола. Чрез този закон, а дори и следващите, които вероятно трябва да тръгват в тази посока, ако нещо не е актуално, или бъдат изменени, трябва да се разбере, че ние в България уважаваме човека. Уважаваме човешкото достойнство и най-важното – ние уважаваме онези 45 см, които са личното пространството около човека. Там не можеш да пипнеш, ей така, да влезеш с ръка, и с крак, с каквото и да е. Четиридесет и пет сантиметра – това около човека е личното му пространство. Никой няма право без собственото му желание, неговото желание да му посяга.
Да Ви кажа, само да се посмеете малко по повод днешното ни заседание: даваха едно легло, върху него стъпили мъж и жена и се карат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Има ли други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията и обявявам гласуване по точка едно, а именно:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18 януари 2018 г.
Моля, който е „за“ Законопроекта – да гласува.
За – 15 , против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Преминаваме към втора точка от дневния ред
РАЗНИ.
Имате ли колеги, да кажете нещо по тази точка? Няма.
Колеги, благодаря Ви за заседанието. Приятна вечер!
(Закрито в 14, 55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Катя Данчева
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 11
На 22 март 2018 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18 януари 2018 г. – за първо гласуване.
2. Разни
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, да започваме, имаме кворум.
Който е съгласен с така предложения Ви дневен ред, моля да гласува.
За – 15 , против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
За гости на днешното заседание имахме заявка от Движение „Защита на гражданите и държавата“ и ГС „Разковнице“ за господин Пламен Генов и господин Костадин Нушев. Не ги виждам, но ако дойдат, да знаете, че само те са заявили участие.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Преминаваме към първа точка от дневния ред.
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 854-01-1, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 18 ЯНУАРИ 2018 г. – за първо гласуване.
Давам думата на господин Васил Антонов, от името на вносителя, да представи Законопроекта.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Със Законопроекта на Корнелия Нинова и група народни представители се предлага промяна на характера на умишлено причинена средна телесна повреда на близък роднина или съпруг, от престъпление от частен – в престъпление от общ характер, от категорията на така нареченото частно – публично обвинение и създаване на квалифициран по-тежко наказуем състав на осуетяване на изпълнението на съдебно решение или заповед за защита от домашно насилие.
Към момента умишлената средна телесна повреда по чл. 129 извършена между лица с родствена връзка са престъпления от частен характер. Тоест наказанието им се преследва след подаване на тъжба на пострадалия до Районния съд. Ако такава тъжба не е подадена, или впоследствие бъде оттеглена от пострадалия, то това престъпление не би могло да бъде наказано.
Със Законопроекта се предлага същите вече да се определят като престъпления от общ характер. Това ще означава три неща: първо, че за започването на наказателното производство ще е необходима тъжба на пострадалия, но подадена до прокуратурата, а не както е досега – в съда.
Второ, за разлика от същинското престъпление от частен характер, тъжбата не може да бъде оттеглена по искане на подалото я лице.
Трето, за разлика от частните, при които тези фази се пропускат, сега по наказателното производство ще се проведе досъдебно производство.
Освен аргумент е отношението между извършителя и пострадалия – съществуващите между тях близост и родствени връзки, и докъде може да навлезе в тях намесата на държавата.
Българската наказателно-правна традиция телесните повреди между лица от най-близък семеен кръг да са престъпления от частен характер, освен продължителна и ясна – не е самоцелна. На практика, в тези случаи за пострадалите е затруднено ефективно събиране и представяне на доказателства, свидетели, снабдяване с книжа и други документи, релевантни към доказването на престъплението. Освен това фактът на близост между извършител и пострадал, наличието на зависимост, страх и други подобни причини, могат да направят трудно, най-често практически невъзможно, организирането на обвинението от страна на пострадалите.
Както вече бе посочено, второто предложение за създаването на квалифициран по-тежко наказуем състав на престъплението по чл. 296 от Наказателния кодекс, който съдържа две форми на изпълнително деяние – неизпълнение на съдебното решение или на заповед за защита от домашно насилие. Това дава по-реална и навременна закрила, от друга страна промяната засилва превантивния ефект. Държавата ще реагира и деянието ще бъде наказуемо.
Предварителната оценка за въздействие на промяната на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в изключителна степен не натоварва бюджета във всичките му параметри, които разглеждаме и има приложени – да не ги зачитам.
Това е Законопроектът, по който представих мотивите. Ясно е, че в голяма степен той решава единият от проблемите или една от точките, които бяха предвидени в Истанбулската конвенция и то в частта, която е съществената и се нуждае от конкретност, промяна и засилване на някои наказания, както имаме нужда в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Много точно отбелязахте, че е част от Истанбулската конвенция, която ние, имайки предвид точно тези неща, подкрепихме.
Колеги, може би сте видели становищата по Законопроекта? Становището от Върховна касационна прокуратура е положително и отрицателни са становищата на Министерство на правосъдието и от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд.
Видели сте тези становища така, че откривайки разискванията искам да кажа: запознах се с материалите и аз също смятам, че някои параграфи и конкретни моменти в Наказателния кодекс би трябвало да се засилят и не само тук, при защитата на насилието главно при жените – в случая, но в последно време обсъждаме и много други неща. Престъпления, които смятаме, че са с вече неактуално строги наказания, би трябвало да станат по-строги, да се завишат и санкциите, включително в медиите днес имаше становище относно примерно – кражбата на автомобили, тя досега се тълкуваше по един начин и затова този бизнес процъфтява. Ние сме за това, може би в следващи моменти, както този законопроект, ще подкрепим на първо четене, така и всеки един законопроект в областта на наказателното право, аз лично съм склонен да подкрепям, защото това е единствената гаранция да се намалят престъпленията.
Естествено, че между първо и второ четене ще имаме възможности и ние и вносителите, ако трябва да внесат някакви промени. Така че това е моето становище.
Колеги, имате думата по този законопроект.
Заповядайте, господин Бояджиев.
ДЕНЧО БОЯДЖИЕВ: Благодаря Ви.
Аз също подкрепям проекта за изменение на Наказателния кодекс. Колегите юристи, които работят в тази материя много добре знаят, че вече има немалка съдебна практика по тази проблематика. Една част от тези дела, които стигат до съдебна инстанция, и които по сега действащото законодателство са от частен характер, по различни причини – основно от въздействие върху лицата, които са задействали процедурата – се прекратяват. Било чрез допълнително упражняване на заплаха, било чрез заплащане на някакви суми и така нататък, това осуетява правораздаването. Същевременно мисля, че наличието на такъв по-демократичен, по-либерален режим пък развързва ръцете на хората, които злоупотребяват с такива права, и до голяма степен създават предпоставки за страх в хората, че едно такова престъпление евентуално може да остане ненаказано. От тази гледна точка считам, че мотивите, които законодателите предлагат в тази им сфера, до голяма степен ще бъдат една гаранция не само за превенция, но и за реално овъзмездяване на проблематиката, страхът и насилието които те са претърпели.
Нашият Наказателен кодекс в някои отношения е много демократичен по отношение на определен род престъпления заложени в него. Както и вие се изразихте: едно по-конкретно, по-ясно, по-категорично законодателство ще бъде до голяма степен превенция против „развързаната фантазия“, ако мога да кажа, на хората, които потенциално създават престъпления и са опасност за гражданите. В този смисъл мисля, че проектът заслужава внимание, заслужава подкрепа. Да, между първо и второ четене могат да бъдат прецизирани още някои неща в него, но мисля, че това изменение до голяма степен ще внесе някакъв баланс и сигурност в хората, които могат да бъдат потенциални жертви на такова насилие. В този смисъл подкрепям Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви колеги.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Алексиева. Точно си мислех дали жена ще вземе думата.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Като жена искам да взема отношение по предложените промени в Законопроекта. В много голяма степен подкрепям и становището на Министерството на правосъдието. При мен малко е спорно дали изцяло съм „за“ промените в този законопроект, или по-скоро трябва един цялостен подход в повече законопроекти, където да бъдат направени промени. Това е във връзка с Националната програма за превенция за насилието над жени 2017 – 2020 г., гласувана от Министерския съвет и въз основа на която Министерството на правосъдието трябва да изготви пакета от мерки и да направи съответния анализ.
Смятам, че с промените в Наказателния кодекс не се изчерпва изцяло темата за домашното насилие и насилието върху жени, но мисля, че една крачка в тази посока е добра. Затова по-скоро ще го подкрепя и за второто четене, ако имаме някакви предложения можем да направим такива, както и всички останали, които имат съображения по Законопроекта. Разбрах, че и в Правната комисия е имало доста дебати относно това дали може лицето, което е пострадало, да си оттегли жалбата. Въпреки че не съм юрист смятам, че след като това престъпление минава към общ характер, просто няма как това нещо да се случи. Така че – или има престъпление или няма. Мисля, че е по-добре да подкрепим този законопроект на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Колеги, четейки доклада на Правната комисия виждам, че главно спорът се върти около това дали да оттегли жалбата си. Хубаво, че ще имаме време между първо и второ четене всеки да каже, и в зала и преди това, да формира някакво мнение по този въпрос. На този етап аз няма да изразявам становище, но госпожа Алексиева подчерта за насилието и лично аз подкрепям това, което казахте, че изменението на Наказателния кодекс трябва да бъде по-комплексно. Не става дума само за насилието над жените. Не само на шега, но наистина знам случаи, в които насилието е над мъжете. Подчертахте няколко пъти, че насилието е над жените, но не трябва да гледаме само, че жалбоподателя ще бъде жена, той може да бъде и мъж. Още повече има едни други представители на семейството, които на много места са малтретирани – това са възрастните хора. Мисля, че в бъдеще, когато говорим за насилие, трябва да обърнем внимание, че това е насилие, при което хората не се оплакват, защото няма на кого. При един строг закон, който ще даде смелост и ще мотивира хората, които са възрастни и са малтретирани, да имат смелостта да поискат помощта и намесата на държавата.
Има ли други изказвания, колеги? Жените – кажете Вие. Щом не вземате отношение – значи явно Вие не страдате от този проблем.
Заповядайте, госпожо Фикирлийска.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, като член на Правната комисия, искам да споделя това, че там дебатът се въртеше точно около това, дали може гражданин, който е подал веднъж жалба за домашно насилие, може да я оттегли. Смятам, че трябва наистина да се помисли в тази насока, защото това би помогнало на семейства, в които за пръв път се случва семейно насилие, да могат да си възвърнат добрите отношения, да не се отива веднага към по-строги мерки, към съд и така нататък. Споровете се въртяха основно около това. Хубаво е всички да помислим в тази насока и да стигнем до най-доброто решение. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Има ли други мнения, колеги?
Аз четох становището на Правната комисия. Колегата се изказа по този въпрос и по-скоро съм на неговото мнение, защото обикновено, затова няма и осъдени. Веднага се намесват адвокати, отиват или ще заплашват или ще предлагат пари, и накрая резултатът е никакъв, а престъпление има.
Заповядайте, господин Бояджиев.
ДЕНЧО БОЯДЖИЕВ: Ако реално стане да имаме тази възможност, то и сега я има в сегашния текст. Какъв е смисълът да правим промяната? Нали целта е в края на краищата обвинението, държавата, да се намесят там, където такива фактори могат да бъдат налице и по някакъв начин да повлияят върху психиката на този, който е бил потърпевш. Двеста на сто съм убеден, че в такива случаи, все пак аз съм и адвокат, и съм запознат с практиката. Веднага тръгва обработване на хората, които са подали сигнала в момента и в едно 60 – 70 %, ако не и повече, Вие добре знаете, че тези дела не стигат до осъдителни решения. Те просто се прекратяват поради оттегляне – дали на комерсиална основа, дали на друга основа, дали от гледна точка на тази хипотеза, която в Правна комисия развиваме, че това все пак може да е някакво изключение и така нататък. Обикновено хората не стигат от едно изключение до съдебната зала. До съдебната зала стигат тогава, когато има вече наслоеност, когато има рецидиви, и когато, дето се казва, до гуша ти е дошло и не можеш повече да търпиш – хващаш адвокат, пишеш тъжбата и тръгва наказателното производство, ако остане – останалото, безсмислена е тази промяна, която можем да направим. Защото пак по същия начин, по същата пътечка, ще се стига до прекратяване на производството.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Напълно Ви подкрепям и съм съгласна. Само споделих това, което е повод на дискусията.
ДЕНЧО БОЯДЖИЕВ: Губи се въобще философията на този казус, защото той не е толкова елементарен. Той е много често срещан в съдебните зали, докато вече наличието на намесата на прокуратурата е достатъчно ясна гаранция, че наистина този който е виновен, ще си понесе съответната отговорност с всички последствия. В зависимост от степента на насилието, може да мине с едно по-облекчено наказание, може да има смекчаващи вината обстоятелства, и така нататък, но това гарантира, че такъв насилник, в края на краищата ще получи правилно възмездие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Имали други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Ако мога само да добавя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбира се.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Това е една от първите стъпки, които прави българското законодателство. Без да го познавам добре, поради естеството на моята работа, без да познавам европейското, но мисля, че българското ще го изпревари, че ние тичаме пред вятъра. Ще изпреварим твърде европейското законодателство по отношение защита на тези хора, без да конкретизираме пола. Чрез този закон, а дори и следващите, които вероятно трябва да тръгват в тази посока, ако нещо не е актуално, или бъдат изменени, трябва да се разбере, че ние в България уважаваме човека. Уважаваме човешкото достойнство и най-важното – ние уважаваме онези 45 см, които са личното пространството около човека. Там не можеш да пипнеш, ей така, да влезеш с ръка, и с крак, с каквото и да е. Четиридесет и пет сантиметра – това около човека е личното му пространство. Никой няма право без собственото му желание, неговото желание да му посяга.
Да Ви кажа, само да се посмеете малко по повод днешното ни заседание: даваха едно легло, върху него стъпили мъж и жена и се карат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Има ли други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията и обявявам гласуване по точка едно, а именно:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18 януари 2018 г.
Моля, който е „за“ Законопроекта – да гласува.
За – 15 , против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Преминаваме към втора точка от дневния ред
РАЗНИ.
Имате ли колеги, да кажете нещо по тази точка? Няма.
Колеги, благодаря Ви за заседанието. Приятна вечер!
(Закрито в 14, 55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Катя Данчева
