Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
31/05/2018
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020, № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 13
На 31 май 2018 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020, № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, да започваме, имаме кворум.
Който е съгласен с така предложения Ви дневен ред, моля да гласува.
За – 11 , против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание гости са от Националния съвет за сътрудничество по етнически интеграционни въпроси Росица Иванова – секретар на Съвета и Даниела Николова – държавен експерт.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Преминаваме към първа точка от дневния ред.
АДМИНИСТРАТИВЕН МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ЗА 2017 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ 2012 2020, № 802-00-23, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 МАЙ 2018 Г.
Давам думата на госпожа Росица Иванова накратко да представи доклада. Колеги, предполагам, че сте запознали с документите, докладите и анексите.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаеми, господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, имам удоволствието да Ви представя Административния мониторингов доклад за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите. Тази стратегия бе приета на 1 март 2012 г. С решение на Народното събрание от 2013 г. до настоящия момент всяка година в определени комисии се представят резултатите по изпълнение на плана за действие към Стратегия, след което докладът от миналата година да бъде разискван и в пленарна зала.
Бих се спряла върху това, което е по-различно в доклада за тази година. Докладът се изготвя от структурата, която я представлявам. Това е Секретариат на Националния съвет за сътрудничество по етнически интеграционни въпроси. Това е звено, което е базирано в Министерския съвет и координира хоризонталните политики на основните министерства, които имат отношение към изпълнение на традирани мерки за ромско включване. Приоритетите на Стратегията са шест. Няма да ги изброявам. Всички министерства изработват план за действие, което е оперативното изпълнение на Стратегията, залагат мерки, съответно залагат индикатори. Ние всяка година следим чрез анализ на резултатите, представяме доклад, който е обобщен в Административен мониторингов.
Искам да обърна внимание, че това наистина е административен доклад, който отчита изпълнение на мерките. В годините назад, включително от Вашата комисия, ние сме имали препоръки да обърнем по-голямо внимание върху аналитичната част на този доклад и върху тенденции, графики, справки, таблици и така нататък. Така че тази година към доклада има приложен доклад от БАН, на който всички материали, които бяха предоставени от министерствата ние ги дадохме за обработка и БАН направи един кратък анализ на база на това което беше получил като информация за някои основни изводи и тенденции. Най-богат анализ бе направен и фокусиран към приоритет образование, тъй като бяха разгледани много нормативни актове и малко по-малко към другите хоризонтални приоритети. Данните, които бяха дадени са изключителни оскъдни, говорим за измеримост, защото в наратив в страници хиляди се дава, но въпросът е какво би могло да се екстрадира, да се извлече да се направи съответния анализ.
Трето, което всяка година, говоря пак за структурата на доклада, третата част, която представяме всяка година е изпълнение на мерките на общинските и областните планове за действие. Мисля, че това ще бъде изключително полезно за всеки един от Вас, тъй като бихте могли да се запознаете в района, откъдето сте определени, какво съответната община, област е извършвала точно по тази интеграционна политика.
Искам да обърна внимание в доклада, и с това започваме, че тази година се изпълни договор за изработване на система за мониторинг, точно на тази Стратегия. Живот и здраве догодина, през 2019г., ние ще отчитаме мерките – в анализи, тенденции, графики, справки, защото тази система е основана на индикаторен модели, който пък се измерва с количествени стойности, така че в процентно отношение можем да Ви дадем и какво е съотношението на политиките и резултатите от общата към традитираната, тази която специално е фокусирана към роми. Това е по отношение на структурата на доклада.
По отношение на Комисията, в която ние се намираме, ние сме администрация, която не работи с граждани, но бих Ви запознала с това което ние правили заедно съвместно с неправителствения сектор и за това за което граждани най-често ни звънят.
По време на преброявания сме имали доста проблеми от гледна точка на анкетните карти, точно по етническата принадлежност и това беше проблем, с който активно участвахме и не можахме да се справим. За какво по-точно говоря? Бих Ви дала само следния пример, че ако преди години и асоциацията на всеки от нас, когато кажем Столипиново, всеки от нас си мисли, че е ромски квартал, съобразно данните от последното преброяване, бихме казали, че вече не е ромски, а е турски, защото всички там от последното преброяване са се самоопредели от турска етническа принадлежност.
Друго, за което граждани се обръщат към нас са въпроси преди всичко свързани с дискриминация. Ние ги насочваме към Комисията за защита от дискриминация, затова и сме поискали от Комисията информация, също да дават техни справки, как по етнически признак е подадено към монета. Друго, което е ново и до настоящия момент не сме го включвали, ние приобщихме и синдикати, говорим за работни групи, които също да ни дават информации, взаимодействие с граждани. Те са ни подали информация, че са направени 19 мероприятия в 127 уязвими групи, в които влизат хора с увреждания, роми и така нататък.
По отношение на нашата работа с неправителствените организации, Европа не ни задължи, но така много силно ни препоръча, всяка една държава членка да си направи платформа, казва се вече ромска, която да има национален обхват. Какво представлява тази платформа? Да се идентифицират абсолютно всички стейхолдъри на английски, играчи на български, заинтересовани страни също по вертикала и хоризонтала. Всички хора, които имат някакво отношение към интеграционна политика да могат да бъдат идентифицирани по вертикала институции, по хоризонтала абсолютно, на местно ниво, стигайки до лидери, но лидери в смисъла на думата водачите на съответните и обществени личности. България направи своята платформа. Резултатите от тази платформа беше да се изготви регистър, така че ние имаме регистър с неправителствени организации, които съставляват граждани от български етнически произход, но работят за проблематиката на ромска общност и такива, които са се идентифицирали от ромски етнически произход и работят за ромска проблематика.
Трудно, бихме могли, има напрежение в сектора, който е съставен от гражданските организации, работещи в това направление, защото както е при Съвета за тристранно сътрудничество при нас няма как. За нашия ресор няма как ние да имаме национално представени организации, защото съобразно Конституцията за самоопределянето на етническа принадлежност всяка организация представлява сама себе си. Няма как една организация, въпреки че в по-голямата си част, организации с опит, история, имат претенции да представляват определена етническа група няма как да стане. Това са основните проблеми, които има, с които ние се срещаме.
Надяваме се, че с конференцията, която направихме само преди два дни, ние като държава ясно заявяваме, че живо се интересуваме и не ни е безразлично какво ще се случи след 2020.
Завършвам с едно заключение от гледна точка на хората, които от години работим и Ви представяме този доклад – интеграционната политика и то по отношение на ромите не е атрактивна политика за политиците. Тя е атрактивна през определени активни периоди. Това е политика, която няма подкрепа от гражданствеността. Всичко това прави изключително всичко което се изгражда и гради.
Медиите – медиите, категорично не им представлява интерес нищо, което се прави по отношение и хубаво и лошо. Това е една от основните причини да битува мнението в хората, че нищо не се прави за подобряване на статуса на тази общност в България. Аз твърдя, че това не е така и пак правя препратка към мероприятието, което направихме преди два дни, което беше знаете всяка политика по време на Българското председателството на Съвета на Европейския съюз прави мероприятие. Ние също имахме мероприятие, оценено от Европейската комисия. На една маса се събраха началници от Европейската комисия. Доста рядко се случва от толкова генерални дирекции – Съвет на Европа, Организация за сигурност и сътрудничество и други – Световна банка, посланици, много рядко 110 души бяха в Националния дворец на културата и съм сигурна, че сте изненадани от това което Ви казвам, защото по медиите нито ред. Това не се отрази нито по телевизии, нито в интернет пространство, нито в комюникета, хроники и където и да е. Ние имаме едно изключително добро СV пред Европа и ние много се стараем, лично аз, екипът ми и те знаят за това, защото има чуваемост, видимост, вижда се какво правим. Като че ли това което ние правим, тук в България, не се вижда, поради причините, които изброих.
Наистина се прави, гради се и нещата са доста по-различни, отколкото примерно преди две или три години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз благодаря.
Колеги, Вие имате думата за въпроси и мнения.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми, господин Велчев, уважаеми колеги, гости! Ясно е, че няма да подкрепим съответно доклада, който внася Министерския съвет. Няма да го подкрепим не поради други причини – политически или каквито и да са било други, а точно поради финала, който констатира госпожа Иванова. Политиката за ромите продължава да бъде в докладите, програмите и да липсва конкретност. Вярно е, че всичко е минало по министерства дори като гледам отделните раздели започва с образование, здравеопазване, заетост, жилищна среда и така нататък. Реално да се поставят нещата мисля, че по този начин са поставени фиктивно и така ще бъде дълго време. Защо? Защото ще отчетем програмите, доклада, мнозинството ще го приеме в Народното събрание, но реално какво ще се промени от това. Ние още сега имаме някои проблеми, които години наред следват своя път без да се решават, само да се отчитат и тук ги приемаме, било то въздържали се, против от опозицията, но управлението винаги преминава.
За нас основната тема, която трябва да бъде в ромския доклад трябва да започва с МВР.
Първо, какво се върши в МВР-то? Присъствието в ромските гета и население места, ако искате ги наречете, по-меко казано, дали се профилактират хората? Голяма част от престъпността идва точно от тези и невзети мерки навреме, тя се развива в една прогресивна величина. Профилактика на хората навършили 18 години, по-скоро на ромките, навършили 18 години, които вече имат до три или повече от три деца. Знаете ли каква е тази цифра, госпожо Иванова, като коментираме тези неща? Колко са майките, отделно от колко бащи, не искам да го поставям, но колко са ромските майки, които са до 18 години, защото много лесно ще ги проверите, те след отива в социалното министерство. Какво правим преди това? Гледам тук докладът, който е за МВР колко много срещи са направени и обучени са хората и така нататък и не Ви обвинявам Вас, разбира се. Истината е, че от тук трябва да се започне, а не от социалното министерство – колко са социално заетите, по кои програми зелени работни места да отидат да се подпише някой. Трябва да си кажем, че много често тези хора, които се подписват без да ходят на работа, това са основно тарторите, които участват в купуването на гласове и осигуряват предимство на известно на кой, имаме примера с Галиче. От 290 гласували – 205 в циганската махала, където отиват някъде, не говоря, че са отишли при кандидата от ГЕРБ, те утре ще отидат другаде. Спомняте ли си какво е присъствието на МВР. Поставя се фиктивно въпроса и не само, че не е атрактивен, както го казахте, всеки започва политическия разговор с участие преди избори, съответно от МВР присъствието в ромските население места. Къде го виждате това присъствие? В доклада са изброени големите областни центрове с много роми.
Първо, според нямаме картината, която да е обхванала. Поставям дребни неща. За да завърша с МВР – от тук трябва да тръгне информацията. Чул съм един единствен човек, от както се занимавам с обществена и политическа дейност, който е осъден за това, че на 14 години е станал баща, а пък момичето родило на 12 години. Няма я профилактиката. То е хубаво да няма осъдени, но я няма профилактиката.
От тук отиваме на здравеопазването. Мамографи, други минали безплатно направени прегледи. Ние знаем какво е здравеопазването в България. Добре, като са минали през мамограф какво следва от това? Имаме ли цифрата какво се е случило, къде са изпратени, къде са излекуваните? Всеки от тях не платили няма да се случи нищо. Всеки ден се сблъскваме с това и го знаем как е. Говоря, на реална основа да поставим нещата за да започнем да ги решаваме. Иначе докладът върви хубаво, гладко, отделните програми, особено по социалната политика, ги погледнах и останах с впечатлението, че този доклад потвърждава точно в голяма степен осигуряването на социалните плащания на всички тези хора, които преди това под една или друга форма нарушават принципите и законите на държавата, а социалното плащане трябва да дойде в самия край. То трябва да ги срещне нуждаещите се хора, но не бива начинът по който е поставено прозира в доклада.
Същата работа е и с образованието за голямо съжаление. Тази година, която премина Министерството, не трябва да изкривяваме нещата, опитаха да върнат ромите и това и ние сме го правили в училищата. Заключението също е фиктивност. Хората, ангажирани от Министерството разпределиха ако борбата в София кой къде да се намести в по-престижно училище, в населението места, особено малките, малките общини, кой къде да запълни бройката, защото е ясно, че училище което падне под 100 ученици и под 70-80 без общината да се намеси тотално да помага нищо не се случва. Не може да се рентира това училище.
Знаете, няма смисъл, но все пак да Ви го кажа записване фиктивно. След това при посещение в тези училища празни класни стаи. Случвало ми се е да посетя празни класни стаи с по един, два, пет ученика и то много често те не са в класните стаи. Това, разбира се, не е нещо с което Ви запознавам, но все пак искам да си го кажем, като приемаме един доклад, независимо как, да знаем какво се случва и да си кажем тези неща и да не ги отминаваме.
По отношение на културата съм съгласен, че има определени сфери, в които трябва да търсим реализацията на тези деца, те са наши деца под една или друга форма, те са български деца, макар и да са роми в определени сфери. Световна практика е, има го това и по отношение на спорта, на културата, длъжници са и Европа по отношение на нас. Виждал съм в Европа, знаете ли в Испания колко са ромите, някой знае ли? Значително по-малко отколкото в България, но значително говоря десетки, ако двадесет или тридесет пъти. Сравнете средствата, които са изляти там. (Реплика.)
Сравнете ги да видите колко са средствата там? И не само в Испания. Другото което е, има в Европа подобни учебни заведения, където под една или друга форма те са за хората, които са на ръба за дискриминация, те са предимно роми да си кажем, но в голяма степен от тях те влизат и получават занаят. Има я схемата и формата с която се получава, ясно е, това са зидарите, мазачите, шивачите, обущарите и други подобни, които с най-първичен труд, но това от което има нужда и държавата в момента.
Културата е по-лесно, дадеш ли му хляба в ръцете, да го организираш, превантивно да спазва закона, той ще търси по законен начин да си изкарва хляба. Няма ли го това, ще се получи това, което в момента се получава в България. За нас, не го констатирам, не се делим на управляващи и опозиция, но остава впечатлението, че колкото по-малко хора от ромските произход са в България, толкова по-добре и то наистина е така като резултат. Ние не правим необходимото за да може не да ги интегрираме тези хора, да не позволяваме те да отиват в другата крайност, да стават престъпници още на ранна възраст.
Последно е жилища – моделът е такъв, погледнах доклада, на две места са изхарчени някакви пари. Лично аз не съм видял, виждал съм, че непрекъснато циганските общности, както е по-известно в страната, предимно се заселват в кварталите без регулация, без комунално обслужване, без всякакви условия и от там в някакъв момент, както в Стара Загора и надолу Петричко, Хаджидимово мисля, че беше се пристъпват и към крайни мерки, но това е постфактум. Това нещо след като се похабил държавен ресурс и са похабени и съдбите на много хора.
В тази връзка в заключение, мога да кажа, че няма да подкрепим доклада, единствено по тази причини, че той е формален, замазва проблемите в голяма степен докладът е сам за себе си, но нищо конкретно не решава за бъдещето. Тук не говоря за атрактивност, говоря за фиктивност, говоря за прикриване и системно прикриване на проблемите по отношение на ромската общност след което всички стават потърпевши, най-вече те. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Антонов.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Миналата година, си спомням, че през месец юни приехме Доклада. Тогава имах доста критични бележки, но въпреки това накрая при гласуването ние го подкрепихме, защото аз лично се надявах тези критични бележки да намерят своето място в държавната политика през тази една година и да отчетем наистина прогрес в тази интеграция, която обсъждаме в момента.
За съжаление, въпреки опита в Доклада това нещо да се покаже реалността остава същата, дори съм склонен да кажа, че в дадени моменти държавата с действието си и с политиката си влоши нещата, и ще бъда конкретен.
Днес мисля да не повтарям нещата, които преди година си ги говорихме, но при една държава, където по-скоро може да се нарече, че принципите са на културен плурализъм и където трябва да се спазва наложеният обществен ред, тази неофициална политика за разпространяване на мултикултурализма, продължава да не може да интегрира ромите и Вие сами го доказахте с това, че на последното преброяване изведнъж ромите от роми са станали турци. Тоест държавата няма абсолютно, и тя даже работи в посока, да няма абсолютно никакъв ангажимент – установеният правовия ред да бъде наложен там.
Ще Ви дам пример, защото преди малко казах, с образованието. Измина повече от година за налагането на новия закон за средното образование. Уж, чрез този закон, щяхме да оправим нещата и в цялата образователна система, но и сред малцинствата.
Аз съм съгласен с това, което каза господин Антонов, да, опитахме се да върнем тези деца, но по-скоро се опитахме да ги върнем еднократно, но и като PR акция, защото те, първо, не останаха в училище реално.
Второ, неграмотността и в цялата държава, и функционалната неграмотност, но и сред малцинствата продължава да бъде голям процент и да се увеличава.
Един пример ще дам. Вчера, когато пътувах от Силистра за София слушах „Хоризонт“. В момента, уж се опитваме, да оправим проблема със записването на децата, да не може всички деца да се запишат в едно училище, а да се записват по местоживеене. Това става по електронен начин. Оказа се, че точно този нов модел за записване в училищата отблъсква ромите поради простия факт, че те не могат да използват интернет платформата и учители се оплакваха от цялата Русенска област, а там има няколко такива района, в които живеят роми, че те не могат да се запишат в училище. Имаше интервю на пряка линия – учителите ходят да се молят от къща на къща. Самите роми не могат да разберат какво ги карат да направят учителите. Учителите им обясняват, че имат три дни, в които трябва да дойдат с децата, с документите в съответното училище, за да може някой учител да им попълни вместо тях в интернет платформата данните, а ромите казват: „А ние сега не можем. Те децата са някъде, правят нещо. Ще дойдем след един месец.“
Тоест, ние се опитахме да оправим един глобален за България проблем, но точно чрез този опит ние затруднихме хората, които се опитваме да интегрираме да стигнат до училището.
Един друг проблем, който аз не видях в Доклада. Преди година, когато говорихме, спомняте си, тогава бяха големите размирици в Асеновград на такава основа – и ги коментирахме точно тук. Тази година за моя радост няма такъв тип проблеми, но последните месеци сме свидетели на това, че хора от тези малцинства, които държавата не е успяла да интегрира, участват в трафика на хора и това са много тежки престъпления от международно равнище.
Тук, пак ще повторя това, което каза и колегата Антонов, освен, че ние не се справяме с престъпната дейност в тези общества, те набират все по-големи мащаби и се развиват. Поради тази причина, въпреки че си личи, че по Доклада е извършен сериозен труд, той реално не дава картината и реалността на нещата в държавата, не отчита грешките, които сме направили през тази една година и в никакъв случай не дава бегли опити за решаването на тези проблеми.
Аз също съм на мнение, че Докладът е фиктивен и формален, въпреки опита да изглежда като един много сериозен труд. За разлика от миналата година, когато подкрепихме, поне аз тогава го подкрепих, тази година ще се въздържа, няма да подкрепя Доклада и мисля, че в пленарната зала, където трябва да бъде истинския дебат има още неща, които трябва да си кажем. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Колеги?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Макар че ние знаехме тази информация, но като че ли не й обръщахме внимание. Едва ли не сега трябва да ни се повтори, за да се върнем към нея. Това, че една част от ромите в определен квартал, който се цитира, а аз имам наблюдения и в други места, се самоопределят като турци. За мен това е много сериозна констатация. Ако имахме наблюдението в години как върви това, хора, които преди това са били като роми и после се самоопределят като турци, за съжаление нямаме достатъчно информация, ще видим, че нещата предполагам, че вървят с много по-бързи темпове.
Казвам го това, защото в едно от селата, където често ходя съседката ми казва: Бях на екскурзия – която е ромка, чистокръвна ромка, живее с българин и казва: „Бях на екскурзия, нашата партия ни заведе на екскурзия.“ Викам, че коя партия? Директно дори ще кажа – партия ДПС.
Казвам го това, защото не изключвам този процес да е много отдавна и ние не е лошо да имаме такава информация, пак казвам, с какво темпо, как и колко реално роми се самоопределят като роми. Защото Вашето наблюдение е за ромска интеграция, то не е за турска интеграция. И ако ще се дават пари, първо, ще се проучи кои се самоопределят като роми и трябва да се работи с тях. Друг е въпросът, какво правим с останалите, които видимо са еди какви си, но се самоопределят като турци. Ние социално ли правим една дискриминация към всички останали? Тоест, вадим едни, а за другите какво правим?!
Би трябвало да си отговорим на този въпрос. Ако сега не можем, може би трябва да го намерим този изход. Ако те ще са роми – чудесно роми, ние ще правим това и това – за ромското. Но, ако те са турци – извинявайте, Вие сте…! Така.
Другото, което ме притеснява това е така наречената неграмотност сред ромите. Скоро бях в Медицинска академия, чаках на пейката и една ромка дойде, защото не може да си попълни документите за операция за постъпване в болница, и естествено никой не ѝ обръща внимание. Дават ѝ го, оправяй се там! Каква е тази неграмотност като проценти? Расте ли с годините за децата, които са на училищна възраст? Пак казвам, за ромчетата. Тази неграмотност расте ли, намалява ли, какви са нашите тенденции по принцип? Защото точно неграмотността създава много големия проблем.
Второто, което е тук бе казано и от колегата и за това, че ромите населяват предимно кварталите, където няма изразена или изградена инфраструктура. Какво правим?
Ние им позволяваме най-спокойно да нарушават законите на страната. Тук също трябва много точно и ясно да се каже: ти, като гражданин на Република България можеш ли да живееш ли там, не можеш ли, защо другите не отиват да си строят и те така на гола поляна и куп, куп други неща. Тук и самите институции също не си изпълняват своите задължения. Не можем дълго време да разчитаме на полиция, защото знаем обикновено се съобразяват ромите с присъствието на полиция, но само дотам, нищо повече. Даже някои от тях желаят да бъдат в полицията, така по-грамотните, но не винаги ги взимат затова. Така че основно действително остава една профилактика, но ако тя ще бъде насочена профилактика в образование, здравеопазване, култура нека, тя да бъде насочена точно към ромския етнос ли трябва да бъде наречен, с тяхната култура, дори по отношение на езика – вечер на ромски език и така нататък, които учителите много добре знаят без да нарушат, и без да не пресекат линията, където става много опасно, защото едно към три засега са ромите спрямо останалите българи, но те ще стават все повече. Казвам го това, защото турците при тях също темпът на раждане е намалял и не раждат по толкова много деца, Вие го знаете това. Специално турците, които са в България. Ето защо ромите са едно не е вярно, че не им обръщат внимание, това е просто много златен мед, но аз съм притеснена, че много сме закъсняли, страшно много. Спирам дотук със своите разсъждения и дано бъда полезна с тях за Вашата бъдеща работа.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Колеги, аз съвсем накратко искам да кажа, за съжаление, и госпожа Найденова, и господин Мирчев, и господин Антонов са много прави в тези свои забележки. Но слушайки ги внимателно – образованието, когато говорим може би това е разковничето на всичко, което е следствие от ниското образование, бих казал не знам, казвал съм го и друг път в тази комисия, аз между 2001 и 2008 бях в училищното настоятелност на най-голямото ромско училище. Лошото е, че там бяха успели, често събирах 10-те ромски фамилии, бяхме успели така да направим, че да присъстват децата, да има присъствие, за което и тази година има напредък в това отношение.
Не знам обаче какъв ще бъде резултата, в който и аз леко се съмнявам, защото не знам дали обществеността знае, но голяма част от тези, включително от това училище – 75-то училище е най голямото ромско училище на Балканите. За съжаление, излизат и неграмотни дори в осми клас. Това е поради поне, аз бях стигнал до това заключение, и то в резултат на учителски съвети, среща с учителите, те казват, че не чувстват защитата, ако щете дали от полиция, от държава, защото казват вечер като си тръгнем от тук училището е в горната част на Факултета, надолу, ако съм писала, една учителка ми каза двойка на някой от ромчетата не знам дали ще стигна до последната спирка на десетката.
Това са проблеми, колеги, които аз също бих казал, че съм запознат – болни проблеми, когато говорим и господин Антонов спомена имало е зидари, мазачи. Да, така е, колеги, но тогава имаше задължителна военна служба. Не искам да влизам в ролята на моите колеги от Патриотичния блок, но за мен, едно от големите престъпления към държавата е премахването на тази служба, защото имаше Строителни войски, където независимо дали са роми или българи, турци, каквито ще да са, ако нямат необходимото образование влизаха там, и за две години ставаха зидари, мазачи, шивачи, получаваха професия, излизайки на 20 години от казармата можеха да се реализират на пазара на труда, имаха занаят. Сега излиза на 18 години от училище, освен да краде и да лъже… За съжаление, това са неща, които в какъв смисъл искам да Ви кажа защо примерно ние ще подкрепим този доклад, защото все пак това е нещо, което се прави в тази сфера и благодаря и на опозицията за това, което те казаха. Надявам се, че при следващия доклад, дали ще бъдем ние или други тук на това място, ще отчетат вече някакви резултати, защото всичко това, което казвате, аз го разбирам и за мен също е обезпокоително, ако щете и това, че ако едно ромче, както каза господин Антонов на 14 години е баща дори и на 16, а майката е на 12 при тях няма съдебна мярка или следствие, защото било традиция. Ако това се извърши от българче или друга националност това е престъпление и влиза в затвора.
Много са нещата, колеги, но все пак има нещо, което се прави в тази насока, защото не е и толкова лесно след толкова години натрупани неща при ромите този проблем.
Интересно, виждам че тези, които работят в Испания, скоро гледах едно предаване по наша медия как там децата им учат, асоциират ги много по-лесно. Ходят на работа редовно и то много съвестно ходят на работа. Тук не знам, може би да, но не може да прехвърлим вината само на един. Цялото общество може би имаме вина, аз също чувствам тази вина, че този проблем не можем да го решим толкова бързо колкото ни се иска. Дано за бъдещото време нещо направим всички заедно по този въпрос. Благодаря Ви.
Вие искахте думата, съвсем кратко, ако обичате.
РОСИЦА ИВАНОВА: Много ще бъда кратка и ще започна от Испания.
На територията на Европа живеят между 10 и 12 милиона роми. Деветстотин и седемдесет хиляди от тях живеят на територията на Испания. Испания харчи годишно за интегриране на ромите 36 милиона евро. Пет процента от тези 970 хиляди души живеят в импровизирани гета. Повече от половината имат стандарти, апартаменти или къщи. Седемдесет и пет процента от тези хора имат професии, ходят на работа и като ходят на работа, и то такива професии, за да могат да превъзмогнат това социално изключване.
Населението на Испания, ако не се лъжа е някъде около 46 милиона. България – официално преброяване 350 хиляди роми от близо 7 милиона, това е 4,9% неофициално съобразно това, което казвам, защото много от ромите се самоопределят като турци и други, неофициално 800 хиляди или близо 10% от тези 7 милиона. От националния бюджет – пари за интеграция на роми, ако трябва да сравняваме България и Испания къде е нашата вина, която работим за тази политика. Тоест да тръгнем от предпоставките, които са ако ще се равняваме къде е България, къде е Испания?
Стратегията – Националната стратегия, нашата документа, който разглеждаме в момента на първа страница под черта на футър е написано, че тази стратегия се отнася за ромите и за такива, които живеят в сходно на ромите положение. Тоест ние визираме точно турските етнически общности от различната конюнктура по различен начин, когато те се определят като един етнос или друг. Тази стратегия, този документ важи и обхваща, ние сме предвидили този дефицит и ние го обхващаме.
Бяха конкретизирани сферите на образование и на здравеопазване. Няма как съобразно Конституцията на Република България ние да заклеймяваме някой. Бях в болница и видях, че ромка е неграмотна. Няма как да стане! Бяхме в училище и констатираме, че само ромчетата са неграмотни. Няма как да стане, защото там статистиката по етнос не се води. Това, че някой е по мургав или по-светъл не ни дава на никой правото да го определяме за такъв. Аз работя в тази сфера от 15 години. Аз съм етническа българка. Много пъти, когато съм била на мероприятия, включително с народни представители мен са ме питали: а бе девойче ти от кои си? Въпреки, че съм на 53 години: девойче ти от кои си? Ми казвала съм от калдарашите съм. Да видя реакция! Тази реакция: ах, да, да, добре, ти си от нашите! Не ме е обиждало това, но ме обижда фактът, че някой се опитва на мен да ми дава етническа принадлежност, което не е негова работа. Така че по тази причина няма как в доклада да видите конкретни цифри, няма как да стане това нещо, защото ще нарушим много, много правилници.
Преди доста години имам предвид пет, шест една заместник министърка на образованието се опита да прави такава статистика, с анкети, в които трябваше децата да бъдат определени и тя след граждански бунт, тя на секундата беше уволнена. Мога да продължавам и доста, защото много професионално съм задълбала в тази тематика, не искам да показвам пред Вас, колко много знания имам. Правя сметка да приключа дотук. Наистина, когато ние трябва да съпоставяме позиции, когато трябва да поставяме държави и когато трябва да поставяме нека да гледаме изходната точка от къде е. Най-важното много правилно да си дадем сметка проблемът на ромската интеграция какъв е? Той социален ли е или етнически? Защото аз твърдя, че той и социален, и етнически. Трябва да го разглеждаме като проблем на бедността, защото заключението на всички сектори от целия този доклад е, че пропастта между бедните и тези, които се отлепили става все по-голяма, и каквито и мерки да правим, ние тази пропаст вместо тя да се сближава, тя става все по голяма. Тоест един път това е проблем на бедността, втори път това е чисто социален проблем и трети път това е етнически проблем. Докато ние заклеймяваме и казваме по медиите: ром обра и никога не казваме българин закла, защото всеки ден гледаме телевизия и ни облъчват с такава статистика, тенденцията ще е същата.
Последно само да заключа, наистина последно изречение –през 2011 г. комюнике на Европейската комисия ни задължи да имаме такава стратегия и да включим само четири приоритета – образование, здравеопазване, заетост и жилищна политика. Това е причината ние да отчитаме напредък точно по тези приоритети, а да не започваме с МВР, превенция и така нататък, като МВР, превенция въобще не стояха в препоръките да бъдат обхванати, и да бъдат разглеждани. Благодаря, за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Колеги? Няма други желаещи.
Закривам дебата.
Обявявам гласуване по т. 1 –Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г., № 802-00-23, внесен от Министерския съвет, на 3 май 2018 г.
Който е „за“ да гласува.
За –7 , против – 4, въздържали се - няма.
Колеги, сега трябва да Ви запозная с
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с Раздел VIII, т. 6 от Националната стратегия на Република България за интегриране на
ромите 2012 – 2020 г.
РЕШИ:
Приема административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г.
Да го прeгласуваме още веднъж това решение, което ще бъде в залата, да го гласуваме официално
Който е „за“ моля да гласува.
За – 6, против – 5, въздържали се – няма.
Има ли по точка „Разни“
Няма.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Мария Николова
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 13
На 31 май 2018 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020, № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, да започваме, имаме кворум.
Който е съгласен с така предложения Ви дневен ред, моля да гласува.
За – 11 , против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание гости са от Националния съвет за сътрудничество по етнически интеграционни въпроси Росица Иванова – секретар на Съвета и Даниела Николова – държавен експерт.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Преминаваме към първа точка от дневния ред.
АДМИНИСТРАТИВЕН МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ЗА 2017 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ 2012 2020, № 802-00-23, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 МАЙ 2018 Г.
Давам думата на госпожа Росица Иванова накратко да представи доклада. Колеги, предполагам, че сте запознали с документите, докладите и анексите.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаеми, господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, имам удоволствието да Ви представя Административния мониторингов доклад за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите. Тази стратегия бе приета на 1 март 2012 г. С решение на Народното събрание от 2013 г. до настоящия момент всяка година в определени комисии се представят резултатите по изпълнение на плана за действие към Стратегия, след което докладът от миналата година да бъде разискван и в пленарна зала.
Бих се спряла върху това, което е по-различно в доклада за тази година. Докладът се изготвя от структурата, която я представлявам. Това е Секретариат на Националния съвет за сътрудничество по етнически интеграционни въпроси. Това е звено, което е базирано в Министерския съвет и координира хоризонталните политики на основните министерства, които имат отношение към изпълнение на традирани мерки за ромско включване. Приоритетите на Стратегията са шест. Няма да ги изброявам. Всички министерства изработват план за действие, което е оперативното изпълнение на Стратегията, залагат мерки, съответно залагат индикатори. Ние всяка година следим чрез анализ на резултатите, представяме доклад, който е обобщен в Административен мониторингов.
Искам да обърна внимание, че това наистина е административен доклад, който отчита изпълнение на мерките. В годините назад, включително от Вашата комисия, ние сме имали препоръки да обърнем по-голямо внимание върху аналитичната част на този доклад и върху тенденции, графики, справки, таблици и така нататък. Така че тази година към доклада има приложен доклад от БАН, на който всички материали, които бяха предоставени от министерствата ние ги дадохме за обработка и БАН направи един кратък анализ на база на това което беше получил като информация за някои основни изводи и тенденции. Най-богат анализ бе направен и фокусиран към приоритет образование, тъй като бяха разгледани много нормативни актове и малко по-малко към другите хоризонтални приоритети. Данните, които бяха дадени са изключителни оскъдни, говорим за измеримост, защото в наратив в страници хиляди се дава, но въпросът е какво би могло да се екстрадира, да се извлече да се направи съответния анализ.
Трето, което всяка година, говоря пак за структурата на доклада, третата част, която представяме всяка година е изпълнение на мерките на общинските и областните планове за действие. Мисля, че това ще бъде изключително полезно за всеки един от Вас, тъй като бихте могли да се запознаете в района, откъдето сте определени, какво съответната община, област е извършвала точно по тази интеграционна политика.
Искам да обърна внимание в доклада, и с това започваме, че тази година се изпълни договор за изработване на система за мониторинг, точно на тази Стратегия. Живот и здраве догодина, през 2019г., ние ще отчитаме мерките – в анализи, тенденции, графики, справки, защото тази система е основана на индикаторен модели, който пък се измерва с количествени стойности, така че в процентно отношение можем да Ви дадем и какво е съотношението на политиките и резултатите от общата към традитираната, тази която специално е фокусирана към роми. Това е по отношение на структурата на доклада.
По отношение на Комисията, в която ние се намираме, ние сме администрация, която не работи с граждани, но бих Ви запознала с това което ние правили заедно съвместно с неправителствения сектор и за това за което граждани най-често ни звънят.
По време на преброявания сме имали доста проблеми от гледна точка на анкетните карти, точно по етническата принадлежност и това беше проблем, с който активно участвахме и не можахме да се справим. За какво по-точно говоря? Бих Ви дала само следния пример, че ако преди години и асоциацията на всеки от нас, когато кажем Столипиново, всеки от нас си мисли, че е ромски квартал, съобразно данните от последното преброяване, бихме казали, че вече не е ромски, а е турски, защото всички там от последното преброяване са се самоопредели от турска етническа принадлежност.
Друго, за което граждани се обръщат към нас са въпроси преди всичко свързани с дискриминация. Ние ги насочваме към Комисията за защита от дискриминация, затова и сме поискали от Комисията информация, също да дават техни справки, как по етнически признак е подадено към монета. Друго, което е ново и до настоящия момент не сме го включвали, ние приобщихме и синдикати, говорим за работни групи, които също да ни дават информации, взаимодействие с граждани. Те са ни подали информация, че са направени 19 мероприятия в 127 уязвими групи, в които влизат хора с увреждания, роми и така нататък.
По отношение на нашата работа с неправителствените организации, Европа не ни задължи, но така много силно ни препоръча, всяка една държава членка да си направи платформа, казва се вече ромска, която да има национален обхват. Какво представлява тази платформа? Да се идентифицират абсолютно всички стейхолдъри на английски, играчи на български, заинтересовани страни също по вертикала и хоризонтала. Всички хора, които имат някакво отношение към интеграционна политика да могат да бъдат идентифицирани по вертикала институции, по хоризонтала абсолютно, на местно ниво, стигайки до лидери, но лидери в смисъла на думата водачите на съответните и обществени личности. България направи своята платформа. Резултатите от тази платформа беше да се изготви регистър, така че ние имаме регистър с неправителствени организации, които съставляват граждани от български етнически произход, но работят за проблематиката на ромска общност и такива, които са се идентифицирали от ромски етнически произход и работят за ромска проблематика.
Трудно, бихме могли, има напрежение в сектора, който е съставен от гражданските организации, работещи в това направление, защото както е при Съвета за тристранно сътрудничество при нас няма как. За нашия ресор няма как ние да имаме национално представени организации, защото съобразно Конституцията за самоопределянето на етническа принадлежност всяка организация представлява сама себе си. Няма как една организация, въпреки че в по-голямата си част, организации с опит, история, имат претенции да представляват определена етническа група няма как да стане. Това са основните проблеми, които има, с които ние се срещаме.
Надяваме се, че с конференцията, която направихме само преди два дни, ние като държава ясно заявяваме, че живо се интересуваме и не ни е безразлично какво ще се случи след 2020.
Завършвам с едно заключение от гледна точка на хората, които от години работим и Ви представяме този доклад – интеграционната политика и то по отношение на ромите не е атрактивна политика за политиците. Тя е атрактивна през определени активни периоди. Това е политика, която няма подкрепа от гражданствеността. Всичко това прави изключително всичко което се изгражда и гради.
Медиите – медиите, категорично не им представлява интерес нищо, което се прави по отношение и хубаво и лошо. Това е една от основните причини да битува мнението в хората, че нищо не се прави за подобряване на статуса на тази общност в България. Аз твърдя, че това не е така и пак правя препратка към мероприятието, което направихме преди два дни, което беше знаете всяка политика по време на Българското председателството на Съвета на Европейския съюз прави мероприятие. Ние също имахме мероприятие, оценено от Европейската комисия. На една маса се събраха началници от Европейската комисия. Доста рядко се случва от толкова генерални дирекции – Съвет на Европа, Организация за сигурност и сътрудничество и други – Световна банка, посланици, много рядко 110 души бяха в Националния дворец на културата и съм сигурна, че сте изненадани от това което Ви казвам, защото по медиите нито ред. Това не се отрази нито по телевизии, нито в интернет пространство, нито в комюникета, хроники и където и да е. Ние имаме едно изключително добро СV пред Европа и ние много се стараем, лично аз, екипът ми и те знаят за това, защото има чуваемост, видимост, вижда се какво правим. Като че ли това което ние правим, тук в България, не се вижда, поради причините, които изброих.
Наистина се прави, гради се и нещата са доста по-различни, отколкото примерно преди две или три години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз благодаря.
Колеги, Вие имате думата за въпроси и мнения.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми, господин Велчев, уважаеми колеги, гости! Ясно е, че няма да подкрепим съответно доклада, който внася Министерския съвет. Няма да го подкрепим не поради други причини – политически или каквито и да са било други, а точно поради финала, който констатира госпожа Иванова. Политиката за ромите продължава да бъде в докладите, програмите и да липсва конкретност. Вярно е, че всичко е минало по министерства дори като гледам отделните раздели започва с образование, здравеопазване, заетост, жилищна среда и така нататък. Реално да се поставят нещата мисля, че по този начин са поставени фиктивно и така ще бъде дълго време. Защо? Защото ще отчетем програмите, доклада, мнозинството ще го приеме в Народното събрание, но реално какво ще се промени от това. Ние още сега имаме някои проблеми, които години наред следват своя път без да се решават, само да се отчитат и тук ги приемаме, било то въздържали се, против от опозицията, но управлението винаги преминава.
За нас основната тема, която трябва да бъде в ромския доклад трябва да започва с МВР.
Първо, какво се върши в МВР-то? Присъствието в ромските гета и население места, ако искате ги наречете, по-меко казано, дали се профилактират хората? Голяма част от престъпността идва точно от тези и невзети мерки навреме, тя се развива в една прогресивна величина. Профилактика на хората навършили 18 години, по-скоро на ромките, навършили 18 години, които вече имат до три или повече от три деца. Знаете ли каква е тази цифра, госпожо Иванова, като коментираме тези неща? Колко са майките, отделно от колко бащи, не искам да го поставям, но колко са ромските майки, които са до 18 години, защото много лесно ще ги проверите, те след отива в социалното министерство. Какво правим преди това? Гледам тук докладът, който е за МВР колко много срещи са направени и обучени са хората и така нататък и не Ви обвинявам Вас, разбира се. Истината е, че от тук трябва да се започне, а не от социалното министерство – колко са социално заетите, по кои програми зелени работни места да отидат да се подпише някой. Трябва да си кажем, че много често тези хора, които се подписват без да ходят на работа, това са основно тарторите, които участват в купуването на гласове и осигуряват предимство на известно на кой, имаме примера с Галиче. От 290 гласували – 205 в циганската махала, където отиват някъде, не говоря, че са отишли при кандидата от ГЕРБ, те утре ще отидат другаде. Спомняте ли си какво е присъствието на МВР. Поставя се фиктивно въпроса и не само, че не е атрактивен, както го казахте, всеки започва политическия разговор с участие преди избори, съответно от МВР присъствието в ромските население места. Къде го виждате това присъствие? В доклада са изброени големите областни центрове с много роми.
Първо, според нямаме картината, която да е обхванала. Поставям дребни неща. За да завърша с МВР – от тук трябва да тръгне информацията. Чул съм един единствен човек, от както се занимавам с обществена и политическа дейност, който е осъден за това, че на 14 години е станал баща, а пък момичето родило на 12 години. Няма я профилактиката. То е хубаво да няма осъдени, но я няма профилактиката.
От тук отиваме на здравеопазването. Мамографи, други минали безплатно направени прегледи. Ние знаем какво е здравеопазването в България. Добре, като са минали през мамограф какво следва от това? Имаме ли цифрата какво се е случило, къде са изпратени, къде са излекуваните? Всеки от тях не платили няма да се случи нищо. Всеки ден се сблъскваме с това и го знаем как е. Говоря, на реална основа да поставим нещата за да започнем да ги решаваме. Иначе докладът върви хубаво, гладко, отделните програми, особено по социалната политика, ги погледнах и останах с впечатлението, че този доклад потвърждава точно в голяма степен осигуряването на социалните плащания на всички тези хора, които преди това под една или друга форма нарушават принципите и законите на държавата, а социалното плащане трябва да дойде в самия край. То трябва да ги срещне нуждаещите се хора, но не бива начинът по който е поставено прозира в доклада.
Същата работа е и с образованието за голямо съжаление. Тази година, която премина Министерството, не трябва да изкривяваме нещата, опитаха да върнат ромите и това и ние сме го правили в училищата. Заключението също е фиктивност. Хората, ангажирани от Министерството разпределиха ако борбата в София кой къде да се намести в по-престижно училище, в населението места, особено малките, малките общини, кой къде да запълни бройката, защото е ясно, че училище което падне под 100 ученици и под 70-80 без общината да се намеси тотално да помага нищо не се случва. Не може да се рентира това училище.
Знаете, няма смисъл, но все пак да Ви го кажа записване фиктивно. След това при посещение в тези училища празни класни стаи. Случвало ми се е да посетя празни класни стаи с по един, два, пет ученика и то много често те не са в класните стаи. Това, разбира се, не е нещо с което Ви запознавам, но все пак искам да си го кажем, като приемаме един доклад, независимо как, да знаем какво се случва и да си кажем тези неща и да не ги отминаваме.
По отношение на културата съм съгласен, че има определени сфери, в които трябва да търсим реализацията на тези деца, те са наши деца под една или друга форма, те са български деца, макар и да са роми в определени сфери. Световна практика е, има го това и по отношение на спорта, на културата, длъжници са и Европа по отношение на нас. Виждал съм в Европа, знаете ли в Испания колко са ромите, някой знае ли? Значително по-малко отколкото в България, но значително говоря десетки, ако двадесет или тридесет пъти. Сравнете средствата, които са изляти там. (Реплика.)
Сравнете ги да видите колко са средствата там? И не само в Испания. Другото което е, има в Европа подобни учебни заведения, където под една или друга форма те са за хората, които са на ръба за дискриминация, те са предимно роми да си кажем, но в голяма степен от тях те влизат и получават занаят. Има я схемата и формата с която се получава, ясно е, това са зидарите, мазачите, шивачите, обущарите и други подобни, които с най-първичен труд, но това от което има нужда и държавата в момента.
Културата е по-лесно, дадеш ли му хляба в ръцете, да го организираш, превантивно да спазва закона, той ще търси по законен начин да си изкарва хляба. Няма ли го това, ще се получи това, което в момента се получава в България. За нас, не го констатирам, не се делим на управляващи и опозиция, но остава впечатлението, че колкото по-малко хора от ромските произход са в България, толкова по-добре и то наистина е така като резултат. Ние не правим необходимото за да може не да ги интегрираме тези хора, да не позволяваме те да отиват в другата крайност, да стават престъпници още на ранна възраст.
Последно е жилища – моделът е такъв, погледнах доклада, на две места са изхарчени някакви пари. Лично аз не съм видял, виждал съм, че непрекъснато циганските общности, както е по-известно в страната, предимно се заселват в кварталите без регулация, без комунално обслужване, без всякакви условия и от там в някакъв момент, както в Стара Загора и надолу Петричко, Хаджидимово мисля, че беше се пристъпват и към крайни мерки, но това е постфактум. Това нещо след като се похабил държавен ресурс и са похабени и съдбите на много хора.
В тази връзка в заключение, мога да кажа, че няма да подкрепим доклада, единствено по тази причини, че той е формален, замазва проблемите в голяма степен докладът е сам за себе си, но нищо конкретно не решава за бъдещето. Тук не говоря за атрактивност, говоря за фиктивност, говоря за прикриване и системно прикриване на проблемите по отношение на ромската общност след което всички стават потърпевши, най-вече те. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Антонов.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Миналата година, си спомням, че през месец юни приехме Доклада. Тогава имах доста критични бележки, но въпреки това накрая при гласуването ние го подкрепихме, защото аз лично се надявах тези критични бележки да намерят своето място в държавната политика през тази една година и да отчетем наистина прогрес в тази интеграция, която обсъждаме в момента.
За съжаление, въпреки опита в Доклада това нещо да се покаже реалността остава същата, дори съм склонен да кажа, че в дадени моменти държавата с действието си и с политиката си влоши нещата, и ще бъда конкретен.
Днес мисля да не повтарям нещата, които преди година си ги говорихме, но при една държава, където по-скоро може да се нарече, че принципите са на културен плурализъм и където трябва да се спазва наложеният обществен ред, тази неофициална политика за разпространяване на мултикултурализма, продължава да не може да интегрира ромите и Вие сами го доказахте с това, че на последното преброяване изведнъж ромите от роми са станали турци. Тоест държавата няма абсолютно, и тя даже работи в посока, да няма абсолютно никакъв ангажимент – установеният правовия ред да бъде наложен там.
Ще Ви дам пример, защото преди малко казах, с образованието. Измина повече от година за налагането на новия закон за средното образование. Уж, чрез този закон, щяхме да оправим нещата и в цялата образователна система, но и сред малцинствата.
Аз съм съгласен с това, което каза господин Антонов, да, опитахме се да върнем тези деца, но по-скоро се опитахме да ги върнем еднократно, но и като PR акция, защото те, първо, не останаха в училище реално.
Второ, неграмотността и в цялата държава, и функционалната неграмотност, но и сред малцинствата продължава да бъде голям процент и да се увеличава.
Един пример ще дам. Вчера, когато пътувах от Силистра за София слушах „Хоризонт“. В момента, уж се опитваме, да оправим проблема със записването на децата, да не може всички деца да се запишат в едно училище, а да се записват по местоживеене. Това става по електронен начин. Оказа се, че точно този нов модел за записване в училищата отблъсква ромите поради простия факт, че те не могат да използват интернет платформата и учители се оплакваха от цялата Русенска област, а там има няколко такива района, в които живеят роми, че те не могат да се запишат в училище. Имаше интервю на пряка линия – учителите ходят да се молят от къща на къща. Самите роми не могат да разберат какво ги карат да направят учителите. Учителите им обясняват, че имат три дни, в които трябва да дойдат с децата, с документите в съответното училище, за да може някой учител да им попълни вместо тях в интернет платформата данните, а ромите казват: „А ние сега не можем. Те децата са някъде, правят нещо. Ще дойдем след един месец.“
Тоест, ние се опитахме да оправим един глобален за България проблем, но точно чрез този опит ние затруднихме хората, които се опитваме да интегрираме да стигнат до училището.
Един друг проблем, който аз не видях в Доклада. Преди година, когато говорихме, спомняте си, тогава бяха големите размирици в Асеновград на такава основа – и ги коментирахме точно тук. Тази година за моя радост няма такъв тип проблеми, но последните месеци сме свидетели на това, че хора от тези малцинства, които държавата не е успяла да интегрира, участват в трафика на хора и това са много тежки престъпления от международно равнище.
Тук, пак ще повторя това, което каза и колегата Антонов, освен, че ние не се справяме с престъпната дейност в тези общества, те набират все по-големи мащаби и се развиват. Поради тази причина, въпреки че си личи, че по Доклада е извършен сериозен труд, той реално не дава картината и реалността на нещата в държавата, не отчита грешките, които сме направили през тази една година и в никакъв случай не дава бегли опити за решаването на тези проблеми.
Аз също съм на мнение, че Докладът е фиктивен и формален, въпреки опита да изглежда като един много сериозен труд. За разлика от миналата година, когато подкрепихме, поне аз тогава го подкрепих, тази година ще се въздържа, няма да подкрепя Доклада и мисля, че в пленарната зала, където трябва да бъде истинския дебат има още неща, които трябва да си кажем. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Колеги?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Макар че ние знаехме тази информация, но като че ли не й обръщахме внимание. Едва ли не сега трябва да ни се повтори, за да се върнем към нея. Това, че една част от ромите в определен квартал, който се цитира, а аз имам наблюдения и в други места, се самоопределят като турци. За мен това е много сериозна констатация. Ако имахме наблюдението в години как върви това, хора, които преди това са били като роми и после се самоопределят като турци, за съжаление нямаме достатъчно информация, ще видим, че нещата предполагам, че вървят с много по-бързи темпове.
Казвам го това, защото в едно от селата, където често ходя съседката ми казва: Бях на екскурзия – която е ромка, чистокръвна ромка, живее с българин и казва: „Бях на екскурзия, нашата партия ни заведе на екскурзия.“ Викам, че коя партия? Директно дори ще кажа – партия ДПС.
Казвам го това, защото не изключвам този процес да е много отдавна и ние не е лошо да имаме такава информация, пак казвам, с какво темпо, как и колко реално роми се самоопределят като роми. Защото Вашето наблюдение е за ромска интеграция, то не е за турска интеграция. И ако ще се дават пари, първо, ще се проучи кои се самоопределят като роми и трябва да се работи с тях. Друг е въпросът, какво правим с останалите, които видимо са еди какви си, но се самоопределят като турци. Ние социално ли правим една дискриминация към всички останали? Тоест, вадим едни, а за другите какво правим?!
Би трябвало да си отговорим на този въпрос. Ако сега не можем, може би трябва да го намерим този изход. Ако те ще са роми – чудесно роми, ние ще правим това и това – за ромското. Но, ако те са турци – извинявайте, Вие сте…! Така.
Другото, което ме притеснява това е така наречената неграмотност сред ромите. Скоро бях в Медицинска академия, чаках на пейката и една ромка дойде, защото не може да си попълни документите за операция за постъпване в болница, и естествено никой не ѝ обръща внимание. Дават ѝ го, оправяй се там! Каква е тази неграмотност като проценти? Расте ли с годините за децата, които са на училищна възраст? Пак казвам, за ромчетата. Тази неграмотност расте ли, намалява ли, какви са нашите тенденции по принцип? Защото точно неграмотността създава много големия проблем.
Второто, което е тук бе казано и от колегата и за това, че ромите населяват предимно кварталите, където няма изразена или изградена инфраструктура. Какво правим?
Ние им позволяваме най-спокойно да нарушават законите на страната. Тук също трябва много точно и ясно да се каже: ти, като гражданин на Република България можеш ли да живееш ли там, не можеш ли, защо другите не отиват да си строят и те така на гола поляна и куп, куп други неща. Тук и самите институции също не си изпълняват своите задължения. Не можем дълго време да разчитаме на полиция, защото знаем обикновено се съобразяват ромите с присъствието на полиция, но само дотам, нищо повече. Даже някои от тях желаят да бъдат в полицията, така по-грамотните, но не винаги ги взимат затова. Така че основно действително остава една профилактика, но ако тя ще бъде насочена профилактика в образование, здравеопазване, култура нека, тя да бъде насочена точно към ромския етнос ли трябва да бъде наречен, с тяхната култура, дори по отношение на езика – вечер на ромски език и така нататък, които учителите много добре знаят без да нарушат, и без да не пресекат линията, където става много опасно, защото едно към три засега са ромите спрямо останалите българи, но те ще стават все повече. Казвам го това, защото турците при тях също темпът на раждане е намалял и не раждат по толкова много деца, Вие го знаете това. Специално турците, които са в България. Ето защо ромите са едно не е вярно, че не им обръщат внимание, това е просто много златен мед, но аз съм притеснена, че много сме закъсняли, страшно много. Спирам дотук със своите разсъждения и дано бъда полезна с тях за Вашата бъдеща работа.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Колеги, аз съвсем накратко искам да кажа, за съжаление, и госпожа Найденова, и господин Мирчев, и господин Антонов са много прави в тези свои забележки. Но слушайки ги внимателно – образованието, когато говорим може би това е разковничето на всичко, което е следствие от ниското образование, бих казал не знам, казвал съм го и друг път в тази комисия, аз между 2001 и 2008 бях в училищното настоятелност на най-голямото ромско училище. Лошото е, че там бяха успели, често събирах 10-те ромски фамилии, бяхме успели така да направим, че да присъстват децата, да има присъствие, за което и тази година има напредък в това отношение.
Не знам обаче какъв ще бъде резултата, в който и аз леко се съмнявам, защото не знам дали обществеността знае, но голяма част от тези, включително от това училище – 75-то училище е най голямото ромско училище на Балканите. За съжаление, излизат и неграмотни дори в осми клас. Това е поради поне, аз бях стигнал до това заключение, и то в резултат на учителски съвети, среща с учителите, те казват, че не чувстват защитата, ако щете дали от полиция, от държава, защото казват вечер като си тръгнем от тук училището е в горната част на Факултета, надолу, ако съм писала, една учителка ми каза двойка на някой от ромчетата не знам дали ще стигна до последната спирка на десетката.
Това са проблеми, колеги, които аз също бих казал, че съм запознат – болни проблеми, когато говорим и господин Антонов спомена имало е зидари, мазачи. Да, така е, колеги, но тогава имаше задължителна военна служба. Не искам да влизам в ролята на моите колеги от Патриотичния блок, но за мен, едно от големите престъпления към държавата е премахването на тази служба, защото имаше Строителни войски, където независимо дали са роми или българи, турци, каквито ще да са, ако нямат необходимото образование влизаха там, и за две години ставаха зидари, мазачи, шивачи, получаваха професия, излизайки на 20 години от казармата можеха да се реализират на пазара на труда, имаха занаят. Сега излиза на 18 години от училище, освен да краде и да лъже… За съжаление, това са неща, които в какъв смисъл искам да Ви кажа защо примерно ние ще подкрепим този доклад, защото все пак това е нещо, което се прави в тази сфера и благодаря и на опозицията за това, което те казаха. Надявам се, че при следващия доклад, дали ще бъдем ние или други тук на това място, ще отчетат вече някакви резултати, защото всичко това, което казвате, аз го разбирам и за мен също е обезпокоително, ако щете и това, че ако едно ромче, както каза господин Антонов на 14 години е баща дори и на 16, а майката е на 12 при тях няма съдебна мярка или следствие, защото било традиция. Ако това се извърши от българче или друга националност това е престъпление и влиза в затвора.
Много са нещата, колеги, но все пак има нещо, което се прави в тази насока, защото не е и толкова лесно след толкова години натрупани неща при ромите този проблем.
Интересно, виждам че тези, които работят в Испания, скоро гледах едно предаване по наша медия как там децата им учат, асоциират ги много по-лесно. Ходят на работа редовно и то много съвестно ходят на работа. Тук не знам, може би да, но не може да прехвърлим вината само на един. Цялото общество може би имаме вина, аз също чувствам тази вина, че този проблем не можем да го решим толкова бързо колкото ни се иска. Дано за бъдещото време нещо направим всички заедно по този въпрос. Благодаря Ви.
Вие искахте думата, съвсем кратко, ако обичате.
РОСИЦА ИВАНОВА: Много ще бъда кратка и ще започна от Испания.
На територията на Европа живеят между 10 и 12 милиона роми. Деветстотин и седемдесет хиляди от тях живеят на територията на Испания. Испания харчи годишно за интегриране на ромите 36 милиона евро. Пет процента от тези 970 хиляди души живеят в импровизирани гета. Повече от половината имат стандарти, апартаменти или къщи. Седемдесет и пет процента от тези хора имат професии, ходят на работа и като ходят на работа, и то такива професии, за да могат да превъзмогнат това социално изключване.
Населението на Испания, ако не се лъжа е някъде около 46 милиона. България – официално преброяване 350 хиляди роми от близо 7 милиона, това е 4,9% неофициално съобразно това, което казвам, защото много от ромите се самоопределят като турци и други, неофициално 800 хиляди или близо 10% от тези 7 милиона. От националния бюджет – пари за интеграция на роми, ако трябва да сравняваме България и Испания къде е нашата вина, която работим за тази политика. Тоест да тръгнем от предпоставките, които са ако ще се равняваме къде е България, къде е Испания?
Стратегията – Националната стратегия, нашата документа, който разглеждаме в момента на първа страница под черта на футър е написано, че тази стратегия се отнася за ромите и за такива, които живеят в сходно на ромите положение. Тоест ние визираме точно турските етнически общности от различната конюнктура по различен начин, когато те се определят като един етнос или друг. Тази стратегия, този документ важи и обхваща, ние сме предвидили този дефицит и ние го обхващаме.
Бяха конкретизирани сферите на образование и на здравеопазване. Няма как съобразно Конституцията на Република България ние да заклеймяваме някой. Бях в болница и видях, че ромка е неграмотна. Няма как да стане! Бяхме в училище и констатираме, че само ромчетата са неграмотни. Няма как да стане, защото там статистиката по етнос не се води. Това, че някой е по мургав или по-светъл не ни дава на никой правото да го определяме за такъв. Аз работя в тази сфера от 15 години. Аз съм етническа българка. Много пъти, когато съм била на мероприятия, включително с народни представители мен са ме питали: а бе девойче ти от кои си? Въпреки, че съм на 53 години: девойче ти от кои си? Ми казвала съм от калдарашите съм. Да видя реакция! Тази реакция: ах, да, да, добре, ти си от нашите! Не ме е обиждало това, но ме обижда фактът, че някой се опитва на мен да ми дава етническа принадлежност, което не е негова работа. Така че по тази причина няма как в доклада да видите конкретни цифри, няма как да стане това нещо, защото ще нарушим много, много правилници.
Преди доста години имам предвид пет, шест една заместник министърка на образованието се опита да прави такава статистика, с анкети, в които трябваше децата да бъдат определени и тя след граждански бунт, тя на секундата беше уволнена. Мога да продължавам и доста, защото много професионално съм задълбала в тази тематика, не искам да показвам пред Вас, колко много знания имам. Правя сметка да приключа дотук. Наистина, когато ние трябва да съпоставяме позиции, когато трябва да поставяме държави и когато трябва да поставяме нека да гледаме изходната точка от къде е. Най-важното много правилно да си дадем сметка проблемът на ромската интеграция какъв е? Той социален ли е или етнически? Защото аз твърдя, че той и социален, и етнически. Трябва да го разглеждаме като проблем на бедността, защото заключението на всички сектори от целия този доклад е, че пропастта между бедните и тези, които се отлепили става все по-голяма, и каквито и мерки да правим, ние тази пропаст вместо тя да се сближава, тя става все по голяма. Тоест един път това е проблем на бедността, втори път това е чисто социален проблем и трети път това е етнически проблем. Докато ние заклеймяваме и казваме по медиите: ром обра и никога не казваме българин закла, защото всеки ден гледаме телевизия и ни облъчват с такава статистика, тенденцията ще е същата.
Последно само да заключа, наистина последно изречение –през 2011 г. комюнике на Европейската комисия ни задължи да имаме такава стратегия и да включим само четири приоритета – образование, здравеопазване, заетост и жилищна политика. Това е причината ние да отчитаме напредък точно по тези приоритети, а да не започваме с МВР, превенция и така нататък, като МВР, превенция въобще не стояха в препоръките да бъдат обхванати, и да бъдат разглеждани. Благодаря, за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Колеги? Няма други желаещи.
Закривам дебата.
Обявявам гласуване по т. 1 –Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г., № 802-00-23, внесен от Министерския съвет, на 3 май 2018 г.
Който е „за“ да гласува.
За –7 , против – 4, въздържали се - няма.
Колеги, сега трябва да Ви запозная с
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с Раздел VIII, т. 6 от Националната стратегия на Република България за интегриране на
ромите 2012 – 2020 г.
РЕШИ:
Приема административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г.
Да го прeгласуваме още веднъж това решение, което ще бъде в залата, да го гласуваме официално
Който е „за“ моля да гласува.
За – 6, против – 5, въздържали се – няма.
Има ли по точка „Разни“
Няма.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Мария Николова
