Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
04/10/2018
П Р О Т О К О Л
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 15
На 4 октомври 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от н.п. Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от н.п. Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г. – за първо гласуване.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Откривам заседанието
Дневният ред на днешното заседание е обявен.
Има ли други предложения по дневния ред?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Вчера в Законодателната комисия, въпреки че г-жа Нинова е един от вносителите, колегите от БСП за България изразиха несъгласие по предлаганите два закона, защото имаше много противоречия от отделните вероизповедания. Възражението на Синода е от 21 страници. Днес научаваме от медиите, че в резултат на възражението от парламентарната ни група се е състояла среща с министър-председателя и представителите на вносителите. На срещата не бяха поканени представители на БСП и другият зам.-председател на парламентарната комисия.
Предлагам като т. 1 днес да бъде изнесена информация за днешната среща и да чуем становището на Православното вероизповедание. Говоря като зам.-председател на Комисията и като представител на 6-те наши членове в Комисията.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Няма как преди да гласуваме дневния ред аз да поискам мнение от вероизповеданията. След като гласуваме дневния ред ще дам думата на вносителите и на онези от вероизповедания, които желаят да вземат отношение.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 6.
Дневният ред е приет. (Представя гостите.)
Давам думата на Йордан Цонев по
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги и гости! Законопроектът извървя много стръмен път. За първи път има консенсус между парламентарно представените партии по заявеното желание държавата да започне по-сериозно финансиране на вероизповеданията. Този факти не бива да го отминаваме. За повече от година се опитахме да направим законопроект, зад който да застане целия парламент, но не успяхме. Колегите от Обединените патриоти ще представят своя законопроект.
Задачите на Законопроекта са няколко:
Първо, да осигури нов модел на финансиране за стабилност на вероизповеданията. Предлага се с над 1% от заявилите своята принадлежност към определено вероизповедания през последното преброяване през 2012 г. да получават държавна субсидия по друг ред, чрез който да имат право да заплащат на свещенослужители. Ако остане неразходвана част – да имат право да я разходват за други дейности, описани в закона – социални, образователни, за строителство и поддръжка на молитвени домове. Такива вероизповедания, които отговарят на това условия след преброяването, са две – Източноправославното и Мюсюлманското. Останалите вероизповедания ще продължават да получават субсидия по досегашния ред – чрез Закона за държавния бюджет, през Дирекцията по вероизповедания, както и досега. Те няма да бъдат лишени от субсидия.
За контрола на средствата, които отпуска държавата. Тук имахме напрежение, защото някои текстове не бяха достатъчно ясни. Волята на вносителите на законопроекта беше да бъдат проверявани само средствата, които държавата отпуска, а не и собствените приходи. Днес уточнихме този въпрос и между първо и второ четене ще внесем необходимите корекции, за да бъде недвусмислено! Определя се начинът на финансирането – със заявка от всяко вероизповедание до Дирекцията по вероизповеданията, преди началото на бюджетната процедура. Това ще бъде както модела, който използваме години наред за политическите партии - определя се финансирането на един подаден глас. Сложен е таван – по 10 лв. на глас, но не повече от 15 милиона. Тук също ще уточняваме някои неща между първо и второ четене. Решаваща ще бъде думата на Министерството на финансите.
Заплатата на един свещенослужител ще бъде приравнена на заплатата на един учител. Надявам се, че това ще отвори вратата да мислим за вероучение.
Законопроектът е свързан с някои въпроси на националната сигурност – финансирането от чужбина, участието на свещенослужители и проповедници в проповеди в страната. Смятахме да има уведомителен режим до Дирекцията по вероизповедания, за да има яснота кой къде ще води проповед. Имаше записано „задължителен разрешителен режим“, но това не отговаряше на волята на вносителите. Режимът ще бъде „уведомителен“. Няма правно основание да е разрешителен. Това ще бъде променено.
Спорни момента са кои дарения да бъдат анонимни и кои да не бъдат, за да могат да бъдат проверявани от съответните органи, особено даренията от чужбина. Не е решен въпросът с финансирането и функционирането на диоцезите на БПЦ зад граница. Това трябва да го решим.
Има текстове за духовните училища – как да се създават, за висшите ще става с решение на Министерския съвет, но всяко вероизповедание има право да създава такива училища; как тези, които не са български граждани, ще могат да извършват свещенослужителска дейност на територията на България. Смятам, че последният въпрос не е уреден добре в законопроекта, но между първо и второ четене трябва да уредим добре въпроса, защото има вероизповедания, където всички свещенослужители са чужди граждани.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предлагам да изслушаме и вносителя на втория Законопроект и след това да ги дискутираме заедно. Възражения? Няма.
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на различните вероизповедания, уважаеми гости! Вече пет месеца на страницата на Народното събрание е качен нашият законопроект, внесен от представители на трите формации от групата на „Обединените патриоти“.
Имахме възможност да се запознаем със становищата на различните институции и на различните вероизповедания. Прави най-общо впечатление, че институциите, в случая представителите на Министерството на образованието, на Министерството на финансите, на Министерството на правосъдието, като цяло по-скоро изразяват положителна оценка. Разбира се, дават своите препоръки за корекции към нашия законопроект.
За сметка на това представителите на вероизповеданията почти изцяло категорично се противопоставят. Приятно впечатление прави, че все пак по отделни моменти считат, че нещо положително сме предвидили в нашия законопроект. Именно поради тази причина се надявам Комисията да се обедини, да подкрепи Законопроекта на първо гласуване, за да имаме възможност между първо и второ гласуване да се направят широки обществени дискусии, със спокоен тон, да се формира работна група. Разбира се, това ще бъде Ваше предложение, в която да присъстват представители на различните политически сили и представители на различни вероизповедания, където да направят така, че евентуално да се излезе с интегрирани общи предложения за промени в Законопроекта. Защото слушайки господин Цонев, виждам много съответствия между това, което сме подготвили, особено в частта на финансирането. Спокойно може да се обсъдят общи промени на Законопроекта. Ясно е, че са необходими такива промени, защото 16 години динамичният свят по край нас ги предизвиква. Задължително преди да продължим и да подходим към някакви промени, трябва да има широка обществена дискусия.
Направленията, в които са подготвени нашите промени, са по отношение на финансирането.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колега Йорданов, Вие в момента представяте Законопроекта от името на вносителя, но вносителят е тук.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Аз също съм един от вносителите.
Другото, което не чух в предходния Законопроект, е по отношение на регистрационния режим, където също са необходими корекции, обучението в средни и висши духовни училища, административните санкции и други несъществени предложения. По всяко едно от нашите 35 предложения за промени сме готови да дебатираме, да се съобразим с всяко разумно предложение и да извършим нужната корекция. Това е необходимо да се случи след приемането на първо четене.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие ще вземете ли отношение, господин Веселинов?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И двата законопроекта са отговор на едно и също желание – на първо място, да се спре и ограничи чуждото влияние върху някои български вероизповедания, което е в полза на националната сигурност.
На второ място, да се препятства радикализмът като едно глобално явление, което има своите прояви и в България. В това отношение може би нашият законопроект е по-изчерпателен, с повече предложения. Някои от тях породиха доста силни дебати. Всичко е въпрос са диалог и постигане на необходимия баланс.
Такива бяха и нашите намерения като вносители. Този законопроект беше внесен и разработен по инициатива на вицепремиера Красимир Каракачанов. Всъщност единствената причина законопроектът ни да бъде внесен преди да е започнала серията от консултации, някои които вече бяха направени с вероизповеданията, беше появата на другия Законопроект в Деловодството. Тъй като базисното правило в Правилника на Народното събрание е, че сходни законопроекти трябва да се гледат заедно, когато са внесени в близко време, ние побързахме да го внесем, за да не бъде затворена тази процедура.
В нашето предложение имаме една допълнителна посока, която е много важна. Става дума за допълнителното финансиране на часовете по религия, съответно на религиозното образование в училищата, като има възможност по утвърдени от МОН програми да бъдат извършвани обучителни програми на територията на самите вероизповедания, което ще даде още една възможност да се разшири духовното пространство на нашето образование.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, по двата законопроекта са постъпили становища от Министерството на правосъдието, министъра на финансите, министъра на образованието и науката, от Светия синод на Българската православна църква, от мюсюлманско изповедание, Католическата църква, Епархийския съвет на Арменската Апостолическа Православна църква, Адвокатска и правозащитна организация „Свобода за всеки“ Национален алианс Обединени божии църкви.
Становищата са Ви изпратени от експертите. Убеден съм, че колегите са се запознали с тези становища. Те са много изчерпателни. Във всичките становища има много забележки, за което ще дадем в бъдеще повече време между първо и второ четене. Идеята е да се създаде работна група с представители на основните вероизповедания и заинтересованите лица, за да може да достигнем до пълен консенсус.
Откривам разискванията и давам думата на Павел Шопов.
РАЗИСКВАНИЯ ПО ДВЕТЕ ТОЧКИ ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ПАВЕЛ ШОПОВ: Първи взимам думата. То е, за да очертая много силните противоречия, които съществуват по повод на тези два законопроекта. Тук изглеждаме мирни, тихи, спокойни и консенсусни, но по всичко личи, че не е така. Когато в началото на този мандат помолих коалиционните ни партньори от ВМРО да имаме Законопроект, то беше, защото това е изключително сложна материя. Тя трябва да бъде консенсусно решавана. Тук става въпрос не за чисто политически отношения, а за висша сфера в нашия живот. Много правилно предвидих тогава, че колкото и хубав Законопроект да внесем, той без съответните консултации не можеше да мине. Така и стана. Внесохме хубав Законопроект. От „Атака“ даже се въздържахме. Опитвахме се да пледираме. Всичко това го разказвам заради технологията, защото то е много поучително. Тогава пледирах, че законопроектът трябва да стане с ГЕРБ, с БСП и с „Воля“, но виждате какъв е парадоксът – представител от ДПС представя Законопроекта, в който партия от мнозинството не участва в съставянето на Законопроекта, а си има отделен законопроект.
Кой е виновен за това? Виновни сме ние от „Обединени патриоти“. Защо? Защото не подходихме по логичния начин. Ако искаме тези проблеми да се решат, трябваше да го направим с ГЕРБ.
Ще се върна малко назад. Четиридесет и второто народно събрание беше страшно неуспешно в общ план за държавата, но изключително неуспешно като работа на тази комисия. Едва ли някой си спомня господин Пламен Славов, който беше председател на Комисията. Тук е господин Антонов и той ще си спомни как тази комисия обикаляше по вероизповеданията, по църквите, взимаше мненията и за краткото време на работа на Четиридесет и второто народно събрание реши проблеми за такса смет, за нотариалните актове. И това беше работата на тази комисия.
И се стигна до днешния момент, когато сме се събрали на тази маса и разглеждаме тези два законопроекта при силно несъгласие. За да седнем тук и да разговаряме днес, до голяма степен трябваше да се кандърдисваме, совалки, в които бяха ангажиран министър-председателят, Светият синод и се стига до тази доста конфузна ситуация с внесени два законопроекта, за които аз специално считам, че нито единият, нито другият е добър. Ако почна да ги критикувам поотделно, мисля, че ще нажежа много обстановката. А за да сме тук, се е стигнало и до едно съгласие, че между двете четения ще бъдат оправени проблемите. Като стар депутат Ви казвам, че от тук нататък ще започне жонглиране, надцакване, излъгване и прилъгване – такава е практиката, не само в българския парламент, така е навсякъде по света – за да не бъдат решени проблемите така, както трябва, и да останат навън.
Законопроектът на ВМРО е по-добър, дава по-добри гаранции, той е и по категоричен, другият в това отношение е толкова обтекаем, толкова рамков, че вероучение няма да бъде въведено в близките няколко години. Казвам го отговорно, защото има други фактори – те са и външни в голямата си част – които мощно работят, за да не бъде въведено вероучение.
По втория въпрос – за финансирането. Този закон облагодетелства мюсюлманското вероизповедание, защото по толкова лева на човек, колкото са заявили на последното преброяване, цифрата се доближава до определеното за православната църква – 15 милиона, а нуждите като брой изповядващи вероизповеданието, сами разбирате, са много различни. Тук надничат интересите на ДПС и ловко вкарани, от тук нататък ще бъдат защитавани с уговорката във връзка с националната сигурност, която трябва да бъде защитена, с уведомителния режим.
Друго нещо, което пак касае ДПС. Говори се за религиозен екстремизъм. Религиозният екстремизъм – тук не правя партийна пропаганда – не може да бъде християнски нито като православен, нито като католически, той не може да бъде армено-католически. Той е ясно какъв може да бъде. И тук ще видите, че ще има обструкции, пазарлъци между двете четения.
От тук нататък аз, в моите гласувания няма да се ръководя от никакви авторитети, политически фигури, лица, нареждания, заповеди. От тук нататък аз ще подчиня моите действия, думи, изказвания за в бъдеще единствено на волята на това, което реши и прецени Светият синод, патриархът български, уважаемите високи преосвещенства, и ще се консултирам с другите християнски църкви и представители на израелското вероизповедание. Това е моята позиция. Тук не сме толкова политици, тук сме християни, хора, които трябва да служим на българските граждани.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма да влизам в тона на колегата Шопов, не защото изрече неща, за които не мисля, че тук им е мястото да се казват, голяма част от тях са неистини, но ще кажа, че нямате право да атакувате Движението за права и свободи по тези теми.
Само една неточност ще Ви кажа. Въпросните промени, за които говорите, не станаха нито през Комисията по вероизповедания, нито автори бяха тези, които казахте. Тези промени станаха – може да видите, аз няма да кажа кой ги е направил, защото не е редно друг да каже, но може да видите в протоколите кой ги е направил, от коя комисия са минали, в кои закони и така нататък.
Иначе се солидаризирам, че комисиите работят добре, но взех думата, защото не желая партията, която представлявам по тези въпроси, която винаги е била с добри предложения в полза на всички вероизповедания – законодателството да бъде в услуга на вероизповеданията, да помага и подпомага тяхната дейност. Примерите затова са много, включително и онзи закон, който реши проблемът с разкола. ДПС беше управляваща партия и вложи своята дан да бъде решен този разкол. Взех думата, за да защитя партията, която представлявам, от този тип разговори.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Цонев.
Тези разговори можем да ги провеждаме в залата и аз мисля, че тук не е темата и мястото за това.
Ваше Високопреосвещенство, имате думата.
МИТРОПОЛИТ ЙОАН: Уважаеми господин Председател, почитаеми представители, господин Бирали, уважаеми Отец Петко, уважаема госпожо Заместник-министър на образованието, почитаеми господин Заместник-председателю, Ваши Високопреосвещенства, многоуважаема аудитория!
Българската православна църква даде свое подробно становище относно двата законопроекта, които бяха внесени. Становището е подробно изработено от нашите юристи доцент Кьосева, господин Радомир Чолаков и госпожа Спиридонова.
Ние вчера участвахме в Правна комисия. Светият Синод заяви своите идеи по внесените законопроекти. Те засягат фундамента на вероизповеданията в България и отношенията с държавата. Законопроектите не бяха обсъждани предварително и ние решихме, че е добре наше представителство, с благословията на Негово Светейшество българският Патриарх Софийски митрополит Неофит, Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Ловченският митрополит Гаврил и в този състав, в който сме, да бъдем в тази комисия.
Пред Комисията ние огласихме гласно едно наше възвание, едно становище, по-скоро обръщение на Светия Синод, стъпващо на позициите на нашето становище. Беше поискана среща от името на Негово Светейшество с господин министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов. Тази среща се състоя днес в Светия Синод в 12,15 ч. На нея присъстваха господин министър-председателят, господин Цветан Цветанов, господин Искрен Веселинов, господин Йордан Цонев. Ние изложихме следното в шест точки, въз основа на вчерашния огласен текст пред Правна комисия:
1. Светият Синод е против пълният контрол върху финансите на вероизповеданията.
2. Дарителството има право на анонимност, никой няма право да нарушава това право. Право на църквата е само тя да знае своите дарители.
3. Да не се поставя ограничение в размера на субсидията, което е записано в Закона. Субсидията да се определя както досега, със Закона за държавния бюджет или чл. 28 от действащия сега Закон за вероизповеданията.
4. Светият Синод възрази против увеличаване правомощията на Дирекция „Вероизповедания“, защото тя не е управителен орган.
5. Възразихме против понятието „религиозен радикализъм“, тъй като това понятие няма ясно определение и е чуждо на правния мир. То има своята широта и може да бъде възприемано в отделни контекстове в един или друг смисъл.
6. Ние възразихме против определението „заплати“ на свещениците. Държавата не може да определя как ще се разпределят средствата, защото тя недокрай познава вътрешното право на Църквата. Църквата има йерархия и в този смисъл уравниловката между отделните свещенослужители не всеки път е приложима. От друга страна, правото на проповед е изконно право на отделното вероизповедание и бяха засегнати някои моменти около богослуженията – излизане извън храма, което се случва в нашия случай, посещението на делегации някога, когато някои от проектите изискваха разрешението на Дирекция „Вероизповедания“ (патриаршеска делегация или архиерейска делегация).
Ние това го изложихме днес и в процеса на разговора се разбрахме, че е необходимо да се сформира работна комисия с нашите юристи, с наше участие и със специалистите, които са работили по законопроектите, и да се започне обсъждане и изчистване на отделните въпроси, несъгласия и неясноти.
Това е едно добро решение, защото то няма как по друг начин да стане. Ако не стигнем до съгласие по някои въпроси, ще останем да отстояваме позицията, такава, каквато е в становището на Светия Синод.
Няма да изчитам цялото обръщение, ние го фиксирахме в няколко пункта. Становището е подробно, юристите са достатъчно компетентни, то е прочетено, огласено от три месеца и повече време. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, Ваше Високопреосвещенство.
Заповядайте.
АСАН ИМАМОВ: Представител съм на мюсюлманското изповедание. Нашето становище също е дадено писмено, с подробности и детайли. В голямата си част се припокрива с разбирането на Българската православна църква, както по отношение на това, че Законът за вероизповеданията не е закон, който трябва регламентира механизми за защита на националната сигурност и за предотвратяване на финансови злоупотреби.
Изцяло споделям мнението за личния акт на дарение и правото на анонимност. В тази връзка становищата на вероизповеданията се припокриват. Изложили сме го в текст.
Ще взема отношение по конкретен текст – предлагана промяна, която е изключително важна за мюсюлманското изповедание. Предлага се нова редакция на чл. 33, който в сегашния си вид се състои от седем алинеи, като Висшият ислямски институт съществува на основание чл. 33, ал. 7.
В предложения Законопроект се предлага този текст да има шест алинеи, тоест законовото основание за съществуването на това учебно заведение – доколкото знам не е само то – отпада. Заведение, което не е висше учебно заведение по Закона за висшето образование, а е такова именно на посоченото правно основание в Закона за вероизповеданията, това е доста стряскащо за мюсюлманското изповедание, тъй като от една страна изключително се държи кадрите да бъдат обучавани в България – пак по съображение за сигурност, а от друга страна не ни се предоставя тази възможност, тъй като към днешна дата е непосилно да създадем Висше учебно заведение по Закона за висшето образование, а само по Закона за вероизповеданията.
БИРАЛИ БИРАЛИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми представители на религиозните общности, уважаеми членове на Комисията! Ислямският институт тази година започна 20-та си година. Районните мюфтии са 20, от тях само един-двама са тези, които не са завършили Висшия ислямски институт. Давам Ви този факт като пример, затова, че Висшият ислямски институт в този преходен момент е много необходим за подготовка на кадри и свещенослужители. Голяма част от нашите имами за от завършилите Висшият ислямски институт. Тези, които са завършили висши учебни заведения извън държавата, нямат тази голяма реализация, отколкото завършилите във Висшия ислямски институт.
При влизането на Закона по този начин, ние влизаме в една колизия с това къде ще подготвяме нашите свещенослужители – все пак това е религия и няма как нерелигиозни хора, които не изповядват религията, да подготвят свещенослужители.
Тук сме представители на Националния съвет на религиозните общности. Имаме консенсус върху всички тези проблеми, което е хубаво. Това е един сигнал за всички, които внасят тези два закона и впоследствие, когато се разискват законопроектите, ние имаме готовността да участваме в работни групи, за да се сондират мнения и да се стигне до един консенсус, който да доведе до комфорт на всички ни.
Абсолютно се противопоставяме – това го казвам от името на Националния съвет на религиозните общности – за това религиите да бъдат поставени под въпросителен, че са проблем за националната сигурност. Досега, в новата история на България, демократичните и след демократичните промени, въпреки всички мнения и декларации, ние нямаме такъв пример за такъв религиозен екстремизъм, напротив, всички изповедания работят за благото на обществото, за изграждане на ценностната система и ние гарантираме и се надявам, че ще продължим да гарантираме тази наша линия. Всички имаме консенсус, което е добро за всички нас, независимо от различните ни изповедания и вери. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Бирали.
Мисля, че точно това ще е тема на тези работни групи, защото и становището на Министерството на образованието съвпада до голяма степен. С господин Цонев сме на едно мнение, че в процеса на работа – точно затова ще бъдат тези работни групи – такива въпроси да се изчистят и да не стане така, че това да е пречка на Вашия институт да работи, както и Министерството на образованието, което казва, че това не е и не би трябвало да влиза в Закона за образованието.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Едно пояснение. Проблемът на Висшия ислямски институт е не с неговото функциониране, а с това, че няма статут на висше учебно заведение по Закона за висшето образование. Това в годините беше една дълга Ваша битка.
В ал. 4 на чл. 33 е казано: „Регистрираните вероизповедания могат да откриват висши училища при условията и по реда на Закона за висшето образование“. Вие функционирате сега не по този ред. Подавате си документите по този ред и училището ще стане висше. Това предвижда Законопроектът. Аз не съм автор на този текст, нито моите колеги. Този текст беше даден в консултация между отделните министерства – Министерството на финансите заедно с Министерството на образованието. В хода на разискванията всички ще вземем участие и текстът може да се подобри.
ОТЕЦ ПЕТКО ВЪЛОВ: Уважаеми държавници, архиереи, дами и господа! Много са нещата, които ни притесняват. Едно от тях са чуждестранните служители. Католическата църква е наднационална. Светият престол няма Министерство на външните работи, има отдел за отношение с другите страни, тоест няма чужди и наши и за нас е напълно нормално да имаме служители от цял свят – около 100 йеромонаси и монахини – в България, Индия, Корея, Африка. Те всички проповядват на български и са добре приети от съответните общности.
В краткия период на комунизма всички чуждестранни наши служители бяха експулсирани в рамките на броени дни и едно връщане към тези времена ще е лош знак.
Няма католически учебни заведения в България. Всички са завършили на Запад. Условие за ръкоположени е висше богословско образование. Не виждам как Министерство на образованието ще трябва да ни препитва, за да ни легализира дипломи, които са от авторитетни западни университети. Този казус с дипломите как ще бъде е решен?
За финансирането, както държавата се ползва от чуждестранни фондове, така и църквата пише проекти, търси фондонабиране от други страни. Смятам, че това е напълно нормално. За ремонтите в моята малка енория в Ново Делчево съм писал проекти в Германия, Белгия. Смятам че няма нищо лошо, особено в държава като нашата, когато се разчита на помощи отвън. Не виждам това да е някаква опасност за държавната сигурност, което ни се внушава с новия законопроект, както и едва ли не сме финансово некоректни. Вменяват ни се някакви нови задължения за отчетност, различни от тези по законите на страната – счетоводни и финансови, които ние спазваме стриктно. Спомена се за националната сигурност, която си има съответните закони, които я регламентират. Не е мястото Закон за вероизповеданията да се занимава с националната сигурност. Много от държавите нямат Закон за вероизповеданията, например в Италия няма Дирекция по вероизповеданията. Тези неща са решени по съвсем друг начин.
Това, което ми прави впечатление, е големият брой регистрирани вероизповедания в България, които са над 120. Предполагам, че в Индия вероизповеданията са по-малко. Трябва да има по-разумен критерий за регистриране на вероизповедание. Нашето тук се превръща в някакви клубове и дружинки, които достатъчно е да декларират, че нямат антихуманни дейности, и могат да бъдат регистрирани като вероизповедания. Регистрирани са включително и тангристи, и обединени езически вероизповедания. Това също може да е предмет на Закона за вероизповеданията.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, отец Вълов.
Има регистрирани 176 вероизповедания. Днес говорихме с господин Цонев, че само за няколко месеца се вдигна този брой и трябва да се вземат някакви мерки. Все пак трябва да се съобразяваме и с европейските закони за правата на човека, трябва да го направим съвместно всички така, че това да се прекрати. Всички знаят защо са толкова вероизповеданията – защото са освободени от данъци.
След като регистрацията е само уведомителен режим – събира се едно семейство, регистрират някакво изповедание и се освобождават от данъци. Благодаря на вносителите, че предизвикаха този дебат. Много неща трябва сега да се изчистят. Така беше и с проблема относно бурките. Седнахме, решихме го така, преди още този проблем да се задълбае, че след нас държави като Франция и други западни държави сега вземат мерки, а ние първи го решихме.
РУМЕН БОРДЖИЕВ (председател на Обединени евангелски църкви): Уважаеми господин Председател и заместник председатели на Комисията, представители на религиозните вероизповедания, народни представители! Протестантското вероизповедание е трето по численост в Република България. Изказвам своето становище относно двата законопроекта веднага след тяхното внасяне.
Ако се вслушаме внимателно в изказванията на представителите на вероизповеданията, виждаме много по-голям синхрон в тези изказвания, отколкото между самите два законопроекта, които са представени. Протестантското вероизповедание продължава да поддържа становището, че е редно между двете четения на Законопроекта да има специално сформирана комисия, на която да бъдат поканени представители на основните вероизповедания, които членуват в Националния съвет на религиозните общности. И ако там бъдат изгладени разногласията или различията между законовносителите и самите изпълнители, или тези към които ще бъде насочен Законът за вероизповеданията, предполагам, че на второ четене би минал много по-лесно. Самите предложения и след това изпълнението ще бъде от полза на всички изповедания.
Моля адвокат Грета Ганева, която е секретар на Обединени евангелски църкви, да направи допълнение по това изложение.
ГРЕТА ГАНЕВА: Ние сме представили подробно изложение, с което вярвам, че сте се запознали. В този момент ще маркирам само допълнително някои нови неща, които смятам, че трябва да бъдат взети предвид, и то най-вече във връзка с концепцията и философията на Законопроекта, която е предмет на разглеждане в днешното заседание.
На първо място критерият численост, който е въведен, е съобразен с данните от последното преброяване. Обръщам Ви внимание и Ви моля да вземете предвид, че последното преброяване е извършено преди осем години, то нямаше задължителен характер, беше доброволно.
Не на последно място частта „Религиозна принадлежност“ беше неглижирана. Много често, когато наши представители са били интервюирани за попълване на тези данни, те са се представяли като протестанти. За анкетиращите не е било ясно какви са и попълвали или християни, или православни, в което няма нищо лошо. Ние не се противопоставяме. Такива са били инструкциите, такива са били хората, ресурсите и възможностите. Ние нужда от финансиране нямаме. И като знаем с какъв бюджет разполага държавата, не поставяме този въпрос. Но този въпрос е от значение тогава, когато става дума по-нататък в съдържанието на проектозаконите, в частта за възможност за откриване на духовни училища. Там също се поставя този праг и той вече пряко ни засяга.
С основните постановки на Светия Синод – абсолютно и напълно ги подкрепяме и се съгласяваме. Поздравления за екипа, който е изготвил становището. Също така подкрепям всичко, което се каза и от мюсюлманското вероизповедание и от представителите на католиците.
Моля Ви да вземете предвид също, че когато става дума за финансиране, и в двата законопроекта съществуват ограничения за даренията. Не разбираме мотивите за това. В днешното заседание се изтъкнаха мотиви за внасяне на нова логика на финансиране с оглед подпомагане на вероизповеданията. Приемаме, съгласяваме се, благодарни сме за тази грижа.
Но защо бутаме логиката, която е свързана с даренията и установени практики? Дарението е правен институт, който от римско време насам има константен състав. То не може да бъде поставено под условен или разрешителен режим, какъвто в случая се въвежда. Не може между дарител и дарен да стои разрешение на държавен орган, какъвто в случая се предвижда. Освен това не може да има предварителен договор за дарения. Има константна практика на Върховния касационен съд, в която се казва, че предварителен договор за дарение е нищожен, тоест не поражда правно действие.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но ние влизаме в детайли, които са за второ четене.
ГРЕТА ГАНЕВА: По отношение дирекция „Вероизповедания“ поддържаме аргументите за това, че се разширяват твърде много правомощията. Съмняваме се относно това какъв е ресурсът на дирекция „Вероизповедания“. Но и в двата законопроекта виждаме правомощия да дават разрешения. При това липсата на разрешения ще се счита в определен срок за мълчалив отказ. Тоест има последици, с които ще трябва да се съобразим. Моля в тази насока също да говорим нататък.
По отношение на регистрационния режим – нас не ни касае пряко, защото ние вече сме регистрирани. ако липсват предпоставките за извършване на регистрация на определено вероизповедание, след като вече то е било регистрирано, Дирекция „Вероизповедания“ или прокуратура може да поиска …
Във връзка с религиозния екстремизъм. Това не е религия. Това е идеология с религиозни елементи, поради което щом има идеология, тя има политически цели. И няма да решим въпроса с религиозен екстремизъм, като уреждаме въпроси с друга материя, какъвто е въпросът за вероизповеданията. Благодаря. (Йордан Цонев напуска поради заетост.)
ВИКТОР КОСТОВ: Член съм на Софийска адвокатска колегия от 1992 г. и всички тези законопроекти – тъй като проявявам специален интерес към свободата на съвестта и религията – съм ги чел и съм минал през всички тези неща. Представлявам освен това и Национален алианс обединени божи църкви и още една деноминация, която е Национален християнски център. И тук искам да стане ясно, че Обединени евангелски църкви са представители на част от протестантството в страната. Има различни видове деноминации, които малко се различават. И в този смисъл, когато се дебатира по отношение между двете четения – аз много се надявам, че няма само членовете на Националния съвет на религиозните общности да бъдат поканени, а ще има един по-широк поглед върху тези, които могат да дадат гледна точка.
Тези два законопроекта не бива да влизат в парламента. Те трябва да умрат тук, в Комисията, поради факта, че в самата си същност те противоречат на демократичния дух на българската държава – с толерантно отношение към вярата, противоречат също и на Европейската конвенция за правата на човека, на международното право и на българската Конституция.
Същността на тези законопроекти можем да я проследим исторически от началото на демокрацията в България от 1991 г. насам. Ще се върна малко назад. В последните три години Министерството на правосъдието внесе такъв законопроект. Сега имаме обединено усилие на всички парламентарни партии да внесат един законопроект, който застрашава конституционния ред в страната. Защо това е така? Защото Конституцията в България е основана на демократичните ценности, включително и Европейската конвенция за правата на човека, която е част от българското право.
Ще Ви дам една статистика от Европейския съд за правата на човека, пред който съм се явявал с други адвокати и сме печелили дела срещу България по случая на чл.9. „Свободата на съвестта и на религията“ – се казва в Европейската конвенция. Резултатът е, че България е на второ място от изгубени дела. Става въпрос, че жалбоподателят, който се е жалвал пред Европейския съд, е спечелил делото.
На второ място, в страни, в които няма свобода на религията…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Приключвайте.
ВИКТОР КОСТОВ: Не знам защо не е ясно, че всъщност трябва да бъдат прочетени документите, които формират българската Конституция и българската свобода на вероизповеданието. Има едно Решение № 5 по конституционно дело № 11, българският Върховен съд се е изказал по този въпрос, Конституционният съд също. Ние трябва да сме наясно, че не може държавата да бъде регулатор на отношения, в които тя не участва. Светска България трябва да бъде светска държава, не атеистична. В случая виждаме една дискриминация, но философията на тези законопроекти, е, че религиите са опасни за българското общество. Това нещо не може да бъде прието в парламента.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Частично съм удовлетворен от дискусията в дебата. Ние не сме готови да внесем този закон. Трябваше първо да минем през едно обществено обсъждане и да чуем всички становища и мнения. Така или иначе вносителите са извършили голям обем работа. В България ние притежаваме един добър Закон по вероизповеданията. Наистина може би не съвършен, но кореспондиращ с Конституцията, разделението на властите и основните права на отделните вероизповедания.
Два са пътищата за решаване на въпросите, които обсъждаме днес. Единият е с промяна в Закона за вероизповеданията, а другият е позицията на отделните вероизповедания – с промени във всички останали други закони, които кореспондират със Закона за вероизповеданията. Така или иначе ние сме тръгнали по този път и следва да свършим прецизно работата си.
Подкрепяме изграждането на работната група, която беше коментирана от Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан. Ще подкрепим символично с моя глас фактически създаването на тази работна група. Ще се съобразим при работата в работната група с основните аргументи, които се дадоха, с шестте точки, а и не само, за преодоляване на различията и категорично ще поставя пред моите колеги въпросите, които възникнаха днес.
На второ четене няма да подкрепим Закона, ако евентуално не бъдат преодолени по-голяма част от различията или нямаме категорична яснота.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Антонов. Бъдете сигурни, че както и Вие, така и ние сме християни, но да не казваме сега кой е по-голям християнин.
Нашето желание е с пълен консенсус да се изработи един Законопроект. Откакто влязох в парламента се убедих, че добър закон няма.
Има ли още някой от колегите да иска думата? Няма.
Закривам разискванията и обявявам първо гласуване по т. 1: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, № 854-01-34. Внесен е от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г., първо гласуване.
За – 9, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
Обявявам гласуване по т. 2: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, № 854-01-35. Внесен е от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г., първо гласуване.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4. Приема се.
Благодаря на присъстващите.
Искам да Ви уверя, че когато и да пожелаете, аз съм готов за срещи, ако щете и за по едно кафе.
* * *
В точка Разни имате ли, колеги, да кажете нещо? Няма.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Карамфил Матев
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 15
На 4 октомври 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от н.п. Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от н.п. Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г. – за първо гласуване.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Откривам заседанието
Дневният ред на днешното заседание е обявен.
Има ли други предложения по дневния ред?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Вчера в Законодателната комисия, въпреки че г-жа Нинова е един от вносителите, колегите от БСП за България изразиха несъгласие по предлаганите два закона, защото имаше много противоречия от отделните вероизповедания. Възражението на Синода е от 21 страници. Днес научаваме от медиите, че в резултат на възражението от парламентарната ни група се е състояла среща с министър-председателя и представителите на вносителите. На срещата не бяха поканени представители на БСП и другият зам.-председател на парламентарната комисия.
Предлагам като т. 1 днес да бъде изнесена информация за днешната среща и да чуем становището на Православното вероизповедание. Говоря като зам.-председател на Комисията и като представител на 6-те наши членове в Комисията.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Няма как преди да гласуваме дневния ред аз да поискам мнение от вероизповеданията. След като гласуваме дневния ред ще дам думата на вносителите и на онези от вероизповедания, които желаят да вземат отношение.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 6.
Дневният ред е приет. (Представя гостите.)
Давам думата на Йордан Цонев по
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги и гости! Законопроектът извървя много стръмен път. За първи път има консенсус между парламентарно представените партии по заявеното желание държавата да започне по-сериозно финансиране на вероизповеданията. Този факти не бива да го отминаваме. За повече от година се опитахме да направим законопроект, зад който да застане целия парламент, но не успяхме. Колегите от Обединените патриоти ще представят своя законопроект.
Задачите на Законопроекта са няколко:
Първо, да осигури нов модел на финансиране за стабилност на вероизповеданията. Предлага се с над 1% от заявилите своята принадлежност към определено вероизповедания през последното преброяване през 2012 г. да получават държавна субсидия по друг ред, чрез който да имат право да заплащат на свещенослужители. Ако остане неразходвана част – да имат право да я разходват за други дейности, описани в закона – социални, образователни, за строителство и поддръжка на молитвени домове. Такива вероизповедания, които отговарят на това условия след преброяването, са две – Източноправославното и Мюсюлманското. Останалите вероизповедания ще продължават да получават субсидия по досегашния ред – чрез Закона за държавния бюджет, през Дирекцията по вероизповедания, както и досега. Те няма да бъдат лишени от субсидия.
За контрола на средствата, които отпуска държавата. Тук имахме напрежение, защото някои текстове не бяха достатъчно ясни. Волята на вносителите на законопроекта беше да бъдат проверявани само средствата, които държавата отпуска, а не и собствените приходи. Днес уточнихме този въпрос и между първо и второ четене ще внесем необходимите корекции, за да бъде недвусмислено! Определя се начинът на финансирането – със заявка от всяко вероизповедание до Дирекцията по вероизповеданията, преди началото на бюджетната процедура. Това ще бъде както модела, който използваме години наред за политическите партии - определя се финансирането на един подаден глас. Сложен е таван – по 10 лв. на глас, но не повече от 15 милиона. Тук също ще уточняваме някои неща между първо и второ четене. Решаваща ще бъде думата на Министерството на финансите.
Заплатата на един свещенослужител ще бъде приравнена на заплатата на един учител. Надявам се, че това ще отвори вратата да мислим за вероучение.
Законопроектът е свързан с някои въпроси на националната сигурност – финансирането от чужбина, участието на свещенослужители и проповедници в проповеди в страната. Смятахме да има уведомителен режим до Дирекцията по вероизповедания, за да има яснота кой къде ще води проповед. Имаше записано „задължителен разрешителен режим“, но това не отговаряше на волята на вносителите. Режимът ще бъде „уведомителен“. Няма правно основание да е разрешителен. Това ще бъде променено.
Спорни момента са кои дарения да бъдат анонимни и кои да не бъдат, за да могат да бъдат проверявани от съответните органи, особено даренията от чужбина. Не е решен въпросът с финансирането и функционирането на диоцезите на БПЦ зад граница. Това трябва да го решим.
Има текстове за духовните училища – как да се създават, за висшите ще става с решение на Министерския съвет, но всяко вероизповедание има право да създава такива училища; как тези, които не са български граждани, ще могат да извършват свещенослужителска дейност на територията на България. Смятам, че последният въпрос не е уреден добре в законопроекта, но между първо и второ четене трябва да уредим добре въпроса, защото има вероизповедания, където всички свещенослужители са чужди граждани.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предлагам да изслушаме и вносителя на втория Законопроект и след това да ги дискутираме заедно. Възражения? Няма.
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на различните вероизповедания, уважаеми гости! Вече пет месеца на страницата на Народното събрание е качен нашият законопроект, внесен от представители на трите формации от групата на „Обединените патриоти“.
Имахме възможност да се запознаем със становищата на различните институции и на различните вероизповедания. Прави най-общо впечатление, че институциите, в случая представителите на Министерството на образованието, на Министерството на финансите, на Министерството на правосъдието, като цяло по-скоро изразяват положителна оценка. Разбира се, дават своите препоръки за корекции към нашия законопроект.
За сметка на това представителите на вероизповеданията почти изцяло категорично се противопоставят. Приятно впечатление прави, че все пак по отделни моменти считат, че нещо положително сме предвидили в нашия законопроект. Именно поради тази причина се надявам Комисията да се обедини, да подкрепи Законопроекта на първо гласуване, за да имаме възможност между първо и второ гласуване да се направят широки обществени дискусии, със спокоен тон, да се формира работна група. Разбира се, това ще бъде Ваше предложение, в която да присъстват представители на различните политически сили и представители на различни вероизповедания, където да направят така, че евентуално да се излезе с интегрирани общи предложения за промени в Законопроекта. Защото слушайки господин Цонев, виждам много съответствия между това, което сме подготвили, особено в частта на финансирането. Спокойно може да се обсъдят общи промени на Законопроекта. Ясно е, че са необходими такива промени, защото 16 години динамичният свят по край нас ги предизвиква. Задължително преди да продължим и да подходим към някакви промени, трябва да има широка обществена дискусия.
Направленията, в които са подготвени нашите промени, са по отношение на финансирането.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колега Йорданов, Вие в момента представяте Законопроекта от името на вносителя, но вносителят е тук.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Аз също съм един от вносителите.
Другото, което не чух в предходния Законопроект, е по отношение на регистрационния режим, където също са необходими корекции, обучението в средни и висши духовни училища, административните санкции и други несъществени предложения. По всяко едно от нашите 35 предложения за промени сме готови да дебатираме, да се съобразим с всяко разумно предложение и да извършим нужната корекция. Това е необходимо да се случи след приемането на първо четене.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие ще вземете ли отношение, господин Веселинов?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И двата законопроекта са отговор на едно и също желание – на първо място, да се спре и ограничи чуждото влияние върху някои български вероизповедания, което е в полза на националната сигурност.
На второ място, да се препятства радикализмът като едно глобално явление, което има своите прояви и в България. В това отношение може би нашият законопроект е по-изчерпателен, с повече предложения. Някои от тях породиха доста силни дебати. Всичко е въпрос са диалог и постигане на необходимия баланс.
Такива бяха и нашите намерения като вносители. Този законопроект беше внесен и разработен по инициатива на вицепремиера Красимир Каракачанов. Всъщност единствената причина законопроектът ни да бъде внесен преди да е започнала серията от консултации, някои които вече бяха направени с вероизповеданията, беше появата на другия Законопроект в Деловодството. Тъй като базисното правило в Правилника на Народното събрание е, че сходни законопроекти трябва да се гледат заедно, когато са внесени в близко време, ние побързахме да го внесем, за да не бъде затворена тази процедура.
В нашето предложение имаме една допълнителна посока, която е много важна. Става дума за допълнителното финансиране на часовете по религия, съответно на религиозното образование в училищата, като има възможност по утвърдени от МОН програми да бъдат извършвани обучителни програми на територията на самите вероизповедания, което ще даде още една възможност да се разшири духовното пространство на нашето образование.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, по двата законопроекта са постъпили становища от Министерството на правосъдието, министъра на финансите, министъра на образованието и науката, от Светия синод на Българската православна църква, от мюсюлманско изповедание, Католическата църква, Епархийския съвет на Арменската Апостолическа Православна църква, Адвокатска и правозащитна организация „Свобода за всеки“ Национален алианс Обединени божии църкви.
Становищата са Ви изпратени от експертите. Убеден съм, че колегите са се запознали с тези становища. Те са много изчерпателни. Във всичките становища има много забележки, за което ще дадем в бъдеще повече време между първо и второ четене. Идеята е да се създаде работна група с представители на основните вероизповедания и заинтересованите лица, за да може да достигнем до пълен консенсус.
Откривам разискванията и давам думата на Павел Шопов.
РАЗИСКВАНИЯ ПО ДВЕТЕ ТОЧКИ ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ПАВЕЛ ШОПОВ: Първи взимам думата. То е, за да очертая много силните противоречия, които съществуват по повод на тези два законопроекта. Тук изглеждаме мирни, тихи, спокойни и консенсусни, но по всичко личи, че не е така. Когато в началото на този мандат помолих коалиционните ни партньори от ВМРО да имаме Законопроект, то беше, защото това е изключително сложна материя. Тя трябва да бъде консенсусно решавана. Тук става въпрос не за чисто политически отношения, а за висша сфера в нашия живот. Много правилно предвидих тогава, че колкото и хубав Законопроект да внесем, той без съответните консултации не можеше да мине. Така и стана. Внесохме хубав Законопроект. От „Атака“ даже се въздържахме. Опитвахме се да пледираме. Всичко това го разказвам заради технологията, защото то е много поучително. Тогава пледирах, че законопроектът трябва да стане с ГЕРБ, с БСП и с „Воля“, но виждате какъв е парадоксът – представител от ДПС представя Законопроекта, в който партия от мнозинството не участва в съставянето на Законопроекта, а си има отделен законопроект.
Кой е виновен за това? Виновни сме ние от „Обединени патриоти“. Защо? Защото не подходихме по логичния начин. Ако искаме тези проблеми да се решат, трябваше да го направим с ГЕРБ.
Ще се върна малко назад. Четиридесет и второто народно събрание беше страшно неуспешно в общ план за държавата, но изключително неуспешно като работа на тази комисия. Едва ли някой си спомня господин Пламен Славов, който беше председател на Комисията. Тук е господин Антонов и той ще си спомни как тази комисия обикаляше по вероизповеданията, по църквите, взимаше мненията и за краткото време на работа на Четиридесет и второто народно събрание реши проблеми за такса смет, за нотариалните актове. И това беше работата на тази комисия.
И се стигна до днешния момент, когато сме се събрали на тази маса и разглеждаме тези два законопроекта при силно несъгласие. За да седнем тук и да разговаряме днес, до голяма степен трябваше да се кандърдисваме, совалки, в които бяха ангажиран министър-председателят, Светият синод и се стига до тази доста конфузна ситуация с внесени два законопроекта, за които аз специално считам, че нито единият, нито другият е добър. Ако почна да ги критикувам поотделно, мисля, че ще нажежа много обстановката. А за да сме тук, се е стигнало и до едно съгласие, че между двете четения ще бъдат оправени проблемите. Като стар депутат Ви казвам, че от тук нататък ще започне жонглиране, надцакване, излъгване и прилъгване – такава е практиката, не само в българския парламент, така е навсякъде по света – за да не бъдат решени проблемите така, както трябва, и да останат навън.
Законопроектът на ВМРО е по-добър, дава по-добри гаранции, той е и по категоричен, другият в това отношение е толкова обтекаем, толкова рамков, че вероучение няма да бъде въведено в близките няколко години. Казвам го отговорно, защото има други фактори – те са и външни в голямата си част – които мощно работят, за да не бъде въведено вероучение.
По втория въпрос – за финансирането. Този закон облагодетелства мюсюлманското вероизповедание, защото по толкова лева на човек, колкото са заявили на последното преброяване, цифрата се доближава до определеното за православната църква – 15 милиона, а нуждите като брой изповядващи вероизповеданието, сами разбирате, са много различни. Тук надничат интересите на ДПС и ловко вкарани, от тук нататък ще бъдат защитавани с уговорката във връзка с националната сигурност, която трябва да бъде защитена, с уведомителния режим.
Друго нещо, което пак касае ДПС. Говори се за религиозен екстремизъм. Религиозният екстремизъм – тук не правя партийна пропаганда – не може да бъде християнски нито като православен, нито като католически, той не може да бъде армено-католически. Той е ясно какъв може да бъде. И тук ще видите, че ще има обструкции, пазарлъци между двете четения.
От тук нататък аз, в моите гласувания няма да се ръководя от никакви авторитети, политически фигури, лица, нареждания, заповеди. От тук нататък аз ще подчиня моите действия, думи, изказвания за в бъдеще единствено на волята на това, което реши и прецени Светият синод, патриархът български, уважаемите високи преосвещенства, и ще се консултирам с другите християнски църкви и представители на израелското вероизповедание. Това е моята позиция. Тук не сме толкова политици, тук сме християни, хора, които трябва да служим на българските граждани.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма да влизам в тона на колегата Шопов, не защото изрече неща, за които не мисля, че тук им е мястото да се казват, голяма част от тях са неистини, но ще кажа, че нямате право да атакувате Движението за права и свободи по тези теми.
Само една неточност ще Ви кажа. Въпросните промени, за които говорите, не станаха нито през Комисията по вероизповедания, нито автори бяха тези, които казахте. Тези промени станаха – може да видите, аз няма да кажа кой ги е направил, защото не е редно друг да каже, но може да видите в протоколите кой ги е направил, от коя комисия са минали, в кои закони и така нататък.
Иначе се солидаризирам, че комисиите работят добре, но взех думата, защото не желая партията, която представлявам по тези въпроси, която винаги е била с добри предложения в полза на всички вероизповедания – законодателството да бъде в услуга на вероизповеданията, да помага и подпомага тяхната дейност. Примерите затова са много, включително и онзи закон, който реши проблемът с разкола. ДПС беше управляваща партия и вложи своята дан да бъде решен този разкол. Взех думата, за да защитя партията, която представлявам, от този тип разговори.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Цонев.
Тези разговори можем да ги провеждаме в залата и аз мисля, че тук не е темата и мястото за това.
Ваше Високопреосвещенство, имате думата.
МИТРОПОЛИТ ЙОАН: Уважаеми господин Председател, почитаеми представители, господин Бирали, уважаеми Отец Петко, уважаема госпожо Заместник-министър на образованието, почитаеми господин Заместник-председателю, Ваши Високопреосвещенства, многоуважаема аудитория!
Българската православна църква даде свое подробно становище относно двата законопроекта, които бяха внесени. Становището е подробно изработено от нашите юристи доцент Кьосева, господин Радомир Чолаков и госпожа Спиридонова.
Ние вчера участвахме в Правна комисия. Светият Синод заяви своите идеи по внесените законопроекти. Те засягат фундамента на вероизповеданията в България и отношенията с държавата. Законопроектите не бяха обсъждани предварително и ние решихме, че е добре наше представителство, с благословията на Негово Светейшество българският Патриарх Софийски митрополит Неофит, Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Ловченският митрополит Гаврил и в този състав, в който сме, да бъдем в тази комисия.
Пред Комисията ние огласихме гласно едно наше възвание, едно становище, по-скоро обръщение на Светия Синод, стъпващо на позициите на нашето становище. Беше поискана среща от името на Негово Светейшество с господин министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов. Тази среща се състоя днес в Светия Синод в 12,15 ч. На нея присъстваха господин министър-председателят, господин Цветан Цветанов, господин Искрен Веселинов, господин Йордан Цонев. Ние изложихме следното в шест точки, въз основа на вчерашния огласен текст пред Правна комисия:
1. Светият Синод е против пълният контрол върху финансите на вероизповеданията.
2. Дарителството има право на анонимност, никой няма право да нарушава това право. Право на църквата е само тя да знае своите дарители.
3. Да не се поставя ограничение в размера на субсидията, което е записано в Закона. Субсидията да се определя както досега, със Закона за държавния бюджет или чл. 28 от действащия сега Закон за вероизповеданията.
4. Светият Синод възрази против увеличаване правомощията на Дирекция „Вероизповедания“, защото тя не е управителен орган.
5. Възразихме против понятието „религиозен радикализъм“, тъй като това понятие няма ясно определение и е чуждо на правния мир. То има своята широта и може да бъде възприемано в отделни контекстове в един или друг смисъл.
6. Ние възразихме против определението „заплати“ на свещениците. Държавата не може да определя как ще се разпределят средствата, защото тя недокрай познава вътрешното право на Църквата. Църквата има йерархия и в този смисъл уравниловката между отделните свещенослужители не всеки път е приложима. От друга страна, правото на проповед е изконно право на отделното вероизповедание и бяха засегнати някои моменти около богослуженията – излизане извън храма, което се случва в нашия случай, посещението на делегации някога, когато някои от проектите изискваха разрешението на Дирекция „Вероизповедания“ (патриаршеска делегация или архиерейска делегация).
Ние това го изложихме днес и в процеса на разговора се разбрахме, че е необходимо да се сформира работна комисия с нашите юристи, с наше участие и със специалистите, които са работили по законопроектите, и да се започне обсъждане и изчистване на отделните въпроси, несъгласия и неясноти.
Това е едно добро решение, защото то няма как по друг начин да стане. Ако не стигнем до съгласие по някои въпроси, ще останем да отстояваме позицията, такава, каквато е в становището на Светия Синод.
Няма да изчитам цялото обръщение, ние го фиксирахме в няколко пункта. Становището е подробно, юристите са достатъчно компетентни, то е прочетено, огласено от три месеца и повече време. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, Ваше Високопреосвещенство.
Заповядайте.
АСАН ИМАМОВ: Представител съм на мюсюлманското изповедание. Нашето становище също е дадено писмено, с подробности и детайли. В голямата си част се припокрива с разбирането на Българската православна църква, както по отношение на това, че Законът за вероизповеданията не е закон, който трябва регламентира механизми за защита на националната сигурност и за предотвратяване на финансови злоупотреби.
Изцяло споделям мнението за личния акт на дарение и правото на анонимност. В тази връзка становищата на вероизповеданията се припокриват. Изложили сме го в текст.
Ще взема отношение по конкретен текст – предлагана промяна, която е изключително важна за мюсюлманското изповедание. Предлага се нова редакция на чл. 33, който в сегашния си вид се състои от седем алинеи, като Висшият ислямски институт съществува на основание чл. 33, ал. 7.
В предложения Законопроект се предлага този текст да има шест алинеи, тоест законовото основание за съществуването на това учебно заведение – доколкото знам не е само то – отпада. Заведение, което не е висше учебно заведение по Закона за висшето образование, а е такова именно на посоченото правно основание в Закона за вероизповеданията, това е доста стряскащо за мюсюлманското изповедание, тъй като от една страна изключително се държи кадрите да бъдат обучавани в България – пак по съображение за сигурност, а от друга страна не ни се предоставя тази възможност, тъй като към днешна дата е непосилно да създадем Висше учебно заведение по Закона за висшето образование, а само по Закона за вероизповеданията.
БИРАЛИ БИРАЛИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми представители на религиозните общности, уважаеми членове на Комисията! Ислямският институт тази година започна 20-та си година. Районните мюфтии са 20, от тях само един-двама са тези, които не са завършили Висшия ислямски институт. Давам Ви този факт като пример, затова, че Висшият ислямски институт в този преходен момент е много необходим за подготовка на кадри и свещенослужители. Голяма част от нашите имами за от завършилите Висшият ислямски институт. Тези, които са завършили висши учебни заведения извън държавата, нямат тази голяма реализация, отколкото завършилите във Висшия ислямски институт.
При влизането на Закона по този начин, ние влизаме в една колизия с това къде ще подготвяме нашите свещенослужители – все пак това е религия и няма как нерелигиозни хора, които не изповядват религията, да подготвят свещенослужители.
Тук сме представители на Националния съвет на религиозните общности. Имаме консенсус върху всички тези проблеми, което е хубаво. Това е един сигнал за всички, които внасят тези два закона и впоследствие, когато се разискват законопроектите, ние имаме готовността да участваме в работни групи, за да се сондират мнения и да се стигне до един консенсус, който да доведе до комфорт на всички ни.
Абсолютно се противопоставяме – това го казвам от името на Националния съвет на религиозните общности – за това религиите да бъдат поставени под въпросителен, че са проблем за националната сигурност. Досега, в новата история на България, демократичните и след демократичните промени, въпреки всички мнения и декларации, ние нямаме такъв пример за такъв религиозен екстремизъм, напротив, всички изповедания работят за благото на обществото, за изграждане на ценностната система и ние гарантираме и се надявам, че ще продължим да гарантираме тази наша линия. Всички имаме консенсус, което е добро за всички нас, независимо от различните ни изповедания и вери. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Бирали.
Мисля, че точно това ще е тема на тези работни групи, защото и становището на Министерството на образованието съвпада до голяма степен. С господин Цонев сме на едно мнение, че в процеса на работа – точно затова ще бъдат тези работни групи – такива въпроси да се изчистят и да не стане така, че това да е пречка на Вашия институт да работи, както и Министерството на образованието, което казва, че това не е и не би трябвало да влиза в Закона за образованието.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Едно пояснение. Проблемът на Висшия ислямски институт е не с неговото функциониране, а с това, че няма статут на висше учебно заведение по Закона за висшето образование. Това в годините беше една дълга Ваша битка.
В ал. 4 на чл. 33 е казано: „Регистрираните вероизповедания могат да откриват висши училища при условията и по реда на Закона за висшето образование“. Вие функционирате сега не по този ред. Подавате си документите по този ред и училището ще стане висше. Това предвижда Законопроектът. Аз не съм автор на този текст, нито моите колеги. Този текст беше даден в консултация между отделните министерства – Министерството на финансите заедно с Министерството на образованието. В хода на разискванията всички ще вземем участие и текстът може да се подобри.
ОТЕЦ ПЕТКО ВЪЛОВ: Уважаеми държавници, архиереи, дами и господа! Много са нещата, които ни притесняват. Едно от тях са чуждестранните служители. Католическата църква е наднационална. Светият престол няма Министерство на външните работи, има отдел за отношение с другите страни, тоест няма чужди и наши и за нас е напълно нормално да имаме служители от цял свят – около 100 йеромонаси и монахини – в България, Индия, Корея, Африка. Те всички проповядват на български и са добре приети от съответните общности.
В краткия период на комунизма всички чуждестранни наши служители бяха експулсирани в рамките на броени дни и едно връщане към тези времена ще е лош знак.
Няма католически учебни заведения в България. Всички са завършили на Запад. Условие за ръкоположени е висше богословско образование. Не виждам как Министерство на образованието ще трябва да ни препитва, за да ни легализира дипломи, които са от авторитетни западни университети. Този казус с дипломите как ще бъде е решен?
За финансирането, както държавата се ползва от чуждестранни фондове, така и църквата пише проекти, търси фондонабиране от други страни. Смятам, че това е напълно нормално. За ремонтите в моята малка енория в Ново Делчево съм писал проекти в Германия, Белгия. Смятам че няма нищо лошо, особено в държава като нашата, когато се разчита на помощи отвън. Не виждам това да е някаква опасност за държавната сигурност, което ни се внушава с новия законопроект, както и едва ли не сме финансово некоректни. Вменяват ни се някакви нови задължения за отчетност, различни от тези по законите на страната – счетоводни и финансови, които ние спазваме стриктно. Спомена се за националната сигурност, която си има съответните закони, които я регламентират. Не е мястото Закон за вероизповеданията да се занимава с националната сигурност. Много от държавите нямат Закон за вероизповеданията, например в Италия няма Дирекция по вероизповеданията. Тези неща са решени по съвсем друг начин.
Това, което ми прави впечатление, е големият брой регистрирани вероизповедания в България, които са над 120. Предполагам, че в Индия вероизповеданията са по-малко. Трябва да има по-разумен критерий за регистриране на вероизповедание. Нашето тук се превръща в някакви клубове и дружинки, които достатъчно е да декларират, че нямат антихуманни дейности, и могат да бъдат регистрирани като вероизповедания. Регистрирани са включително и тангристи, и обединени езически вероизповедания. Това също може да е предмет на Закона за вероизповеданията.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, отец Вълов.
Има регистрирани 176 вероизповедания. Днес говорихме с господин Цонев, че само за няколко месеца се вдигна този брой и трябва да се вземат някакви мерки. Все пак трябва да се съобразяваме и с европейските закони за правата на човека, трябва да го направим съвместно всички така, че това да се прекрати. Всички знаят защо са толкова вероизповеданията – защото са освободени от данъци.
След като регистрацията е само уведомителен режим – събира се едно семейство, регистрират някакво изповедание и се освобождават от данъци. Благодаря на вносителите, че предизвикаха този дебат. Много неща трябва сега да се изчистят. Така беше и с проблема относно бурките. Седнахме, решихме го така, преди още този проблем да се задълбае, че след нас държави като Франция и други западни държави сега вземат мерки, а ние първи го решихме.
РУМЕН БОРДЖИЕВ (председател на Обединени евангелски църкви): Уважаеми господин Председател и заместник председатели на Комисията, представители на религиозните вероизповедания, народни представители! Протестантското вероизповедание е трето по численост в Република България. Изказвам своето становище относно двата законопроекта веднага след тяхното внасяне.
Ако се вслушаме внимателно в изказванията на представителите на вероизповеданията, виждаме много по-голям синхрон в тези изказвания, отколкото между самите два законопроекта, които са представени. Протестантското вероизповедание продължава да поддържа становището, че е редно между двете четения на Законопроекта да има специално сформирана комисия, на която да бъдат поканени представители на основните вероизповедания, които членуват в Националния съвет на религиозните общности. И ако там бъдат изгладени разногласията или различията между законовносителите и самите изпълнители, или тези към които ще бъде насочен Законът за вероизповеданията, предполагам, че на второ четене би минал много по-лесно. Самите предложения и след това изпълнението ще бъде от полза на всички изповедания.
Моля адвокат Грета Ганева, която е секретар на Обединени евангелски църкви, да направи допълнение по това изложение.
ГРЕТА ГАНЕВА: Ние сме представили подробно изложение, с което вярвам, че сте се запознали. В този момент ще маркирам само допълнително някои нови неща, които смятам, че трябва да бъдат взети предвид, и то най-вече във връзка с концепцията и философията на Законопроекта, която е предмет на разглеждане в днешното заседание.
На първо място критерият численост, който е въведен, е съобразен с данните от последното преброяване. Обръщам Ви внимание и Ви моля да вземете предвид, че последното преброяване е извършено преди осем години, то нямаше задължителен характер, беше доброволно.
Не на последно място частта „Религиозна принадлежност“ беше неглижирана. Много често, когато наши представители са били интервюирани за попълване на тези данни, те са се представяли като протестанти. За анкетиращите не е било ясно какви са и попълвали или християни, или православни, в което няма нищо лошо. Ние не се противопоставяме. Такива са били инструкциите, такива са били хората, ресурсите и възможностите. Ние нужда от финансиране нямаме. И като знаем с какъв бюджет разполага държавата, не поставяме този въпрос. Но този въпрос е от значение тогава, когато става дума по-нататък в съдържанието на проектозаконите, в частта за възможност за откриване на духовни училища. Там също се поставя този праг и той вече пряко ни засяга.
С основните постановки на Светия Синод – абсолютно и напълно ги подкрепяме и се съгласяваме. Поздравления за екипа, който е изготвил становището. Също така подкрепям всичко, което се каза и от мюсюлманското вероизповедание и от представителите на католиците.
Моля Ви да вземете предвид също, че когато става дума за финансиране, и в двата законопроекта съществуват ограничения за даренията. Не разбираме мотивите за това. В днешното заседание се изтъкнаха мотиви за внасяне на нова логика на финансиране с оглед подпомагане на вероизповеданията. Приемаме, съгласяваме се, благодарни сме за тази грижа.
Но защо бутаме логиката, която е свързана с даренията и установени практики? Дарението е правен институт, който от римско време насам има константен състав. То не може да бъде поставено под условен или разрешителен режим, какъвто в случая се въвежда. Не може между дарител и дарен да стои разрешение на държавен орган, какъвто в случая се предвижда. Освен това не може да има предварителен договор за дарения. Има константна практика на Върховния касационен съд, в която се казва, че предварителен договор за дарение е нищожен, тоест не поражда правно действие.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но ние влизаме в детайли, които са за второ четене.
ГРЕТА ГАНЕВА: По отношение дирекция „Вероизповедания“ поддържаме аргументите за това, че се разширяват твърде много правомощията. Съмняваме се относно това какъв е ресурсът на дирекция „Вероизповедания“. Но и в двата законопроекта виждаме правомощия да дават разрешения. При това липсата на разрешения ще се счита в определен срок за мълчалив отказ. Тоест има последици, с които ще трябва да се съобразим. Моля в тази насока също да говорим нататък.
По отношение на регистрационния режим – нас не ни касае пряко, защото ние вече сме регистрирани. ако липсват предпоставките за извършване на регистрация на определено вероизповедание, след като вече то е било регистрирано, Дирекция „Вероизповедания“ или прокуратура може да поиска …
Във връзка с религиозния екстремизъм. Това не е религия. Това е идеология с религиозни елементи, поради което щом има идеология, тя има политически цели. И няма да решим въпроса с религиозен екстремизъм, като уреждаме въпроси с друга материя, какъвто е въпросът за вероизповеданията. Благодаря. (Йордан Цонев напуска поради заетост.)
ВИКТОР КОСТОВ: Член съм на Софийска адвокатска колегия от 1992 г. и всички тези законопроекти – тъй като проявявам специален интерес към свободата на съвестта и религията – съм ги чел и съм минал през всички тези неща. Представлявам освен това и Национален алианс обединени божи църкви и още една деноминация, която е Национален християнски център. И тук искам да стане ясно, че Обединени евангелски църкви са представители на част от протестантството в страната. Има различни видове деноминации, които малко се различават. И в този смисъл, когато се дебатира по отношение между двете четения – аз много се надявам, че няма само членовете на Националния съвет на религиозните общности да бъдат поканени, а ще има един по-широк поглед върху тези, които могат да дадат гледна точка.
Тези два законопроекта не бива да влизат в парламента. Те трябва да умрат тук, в Комисията, поради факта, че в самата си същност те противоречат на демократичния дух на българската държава – с толерантно отношение към вярата, противоречат също и на Европейската конвенция за правата на човека, на международното право и на българската Конституция.
Същността на тези законопроекти можем да я проследим исторически от началото на демокрацията в България от 1991 г. насам. Ще се върна малко назад. В последните три години Министерството на правосъдието внесе такъв законопроект. Сега имаме обединено усилие на всички парламентарни партии да внесат един законопроект, който застрашава конституционния ред в страната. Защо това е така? Защото Конституцията в България е основана на демократичните ценности, включително и Европейската конвенция за правата на човека, която е част от българското право.
Ще Ви дам една статистика от Европейския съд за правата на човека, пред който съм се явявал с други адвокати и сме печелили дела срещу България по случая на чл.9. „Свободата на съвестта и на религията“ – се казва в Европейската конвенция. Резултатът е, че България е на второ място от изгубени дела. Става въпрос, че жалбоподателят, който се е жалвал пред Европейския съд, е спечелил делото.
На второ място, в страни, в които няма свобода на религията…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Приключвайте.
ВИКТОР КОСТОВ: Не знам защо не е ясно, че всъщност трябва да бъдат прочетени документите, които формират българската Конституция и българската свобода на вероизповеданието. Има едно Решение № 5 по конституционно дело № 11, българският Върховен съд се е изказал по този въпрос, Конституционният съд също. Ние трябва да сме наясно, че не може държавата да бъде регулатор на отношения, в които тя не участва. Светска България трябва да бъде светска държава, не атеистична. В случая виждаме една дискриминация, но философията на тези законопроекти, е, че религиите са опасни за българското общество. Това нещо не може да бъде прието в парламента.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Частично съм удовлетворен от дискусията в дебата. Ние не сме готови да внесем този закон. Трябваше първо да минем през едно обществено обсъждане и да чуем всички становища и мнения. Така или иначе вносителите са извършили голям обем работа. В България ние притежаваме един добър Закон по вероизповеданията. Наистина може би не съвършен, но кореспондиращ с Конституцията, разделението на властите и основните права на отделните вероизповедания.
Два са пътищата за решаване на въпросите, които обсъждаме днес. Единият е с промяна в Закона за вероизповеданията, а другият е позицията на отделните вероизповедания – с промени във всички останали други закони, които кореспондират със Закона за вероизповеданията. Така или иначе ние сме тръгнали по този път и следва да свършим прецизно работата си.
Подкрепяме изграждането на работната група, която беше коментирана от Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан. Ще подкрепим символично с моя глас фактически създаването на тази работна група. Ще се съобразим при работата в работната група с основните аргументи, които се дадоха, с шестте точки, а и не само, за преодоляване на различията и категорично ще поставя пред моите колеги въпросите, които възникнаха днес.
На второ четене няма да подкрепим Закона, ако евентуално не бъдат преодолени по-голяма част от различията или нямаме категорична яснота.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Антонов. Бъдете сигурни, че както и Вие, така и ние сме християни, но да не казваме сега кой е по-голям християнин.
Нашето желание е с пълен консенсус да се изработи един Законопроект. Откакто влязох в парламента се убедих, че добър закон няма.
Има ли още някой от колегите да иска думата? Няма.
Закривам разискванията и обявявам първо гласуване по т. 1: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, № 854-01-34. Внесен е от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г., първо гласуване.
За – 9, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
Обявявам гласуване по т. 2: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, № 854-01-35. Внесен е от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г., първо гласуване.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4. Приема се.
Благодаря на присъстващите.
Искам да Ви уверя, че когато и да пожелаете, аз съм готов за срещи, ако щете и за по едно кафе.
* * *
В точка Разни имате ли, колеги, да кажете нещо? Няма.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Карамфил Матев
