Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
01/11/2018
Протокол
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
ПРОТОКОЛ
№ 17
На 1 ноември, четвъртък, 2018 г. от 14,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет нa 29 октомври 2018 г.- първо гласуване.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по вероизповеданията и правата на човека Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум – може да започнем заседанието при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2018 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения Ви дневен ред.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Ще поясня за протокола, че колеги от „БСП за България“ и от нас двама са в други комисии в момента и са заявили своята воля как ще гласуват, така че всичко протича по Правилника. (Прочита списъка на гостите.)
Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г., № 802-01-49, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 29 ОКТОМВРИ 2018 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
От името на вносителя давам думата на господин Ивайло Танев от Министерството на финансите, за да представи Законопроекта.
Имате думата, господин Танев.
ИВАЙЛО ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости!
Бих искал накратко да отбележа приоритетните направления на Проектобюджета, които са четири: образование, където са включени и четирите стълба за финансиране на системата съгласно Закона за предучилищното и училищното образование; отбрана, където за следващата година общо разходите възлизат на 1 млрд. 839 млн. лв., което представлява близо 1,6% от брутния продукт, който би следвало да достигне, както знаете, 2 на сто до 2024 г.
Следващият е социалната политика. Знаете, в нея са засегнати хората с увреждания – двата Законопроекта за хората с увреждания и Закона за личната помощ.
Четвъртият е политиката по доходите, където освен минималната работна заплата, която ще се увеличи с 50 лв. и ще стане 560 лв., и 10%-но увеличение на средствата за заплати в бюджетния сектор.
На основание последния приоритет са увеличени средствата на ведомствата, чиито функции попадат в обхвата на настоящата Комисия.
Удовлетворени са и други видове разходи. Следва да спомена и субсидията за вероизповеданията, която от 5 млн. тази година се увеличава на 5,5 млн. лв. с всичките условности предвид Законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията. Засега това е от мен. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Танев.
Постъпили са писмени становища от омбудсмана на Република България, Комисията за защита от дискриминация, от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
По становищата давам думата, първо, на госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да изразя своето становище по държавния бюджет за 2019 г. в частта, която се отнася до институцията на омбудсмана.
Трябва да кажа, че с моя екип участвахме активно в бюджетната процедура, като в писмени становища, записки, доклади, а и в диалогов режим се опитахме да обосновем пред Министерството на финансите необходимостта от повече бюджетни средства за институцията на омбудсмана. Ще ги маркирам съвсем накратко.
Дори бегъл поглед върху работата на институцията, чисто количествен, показва, че по брой обработени жалби през 2017 г. сме работили два пъти повече в сравнение с 2015 г. и с 20% повече от 2016 г. Предполагам, че тази тенденция ще се запази и с приключването на тази календарна година. Така стои въпросът и с приключените жалби не само с тези, които са постъпили в институцията.
Омбудсманът действа като Национален превантивен механизъм и Комитетът за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа няколкократно приканва българските власти да се съобразят със световните правозащитни стандарти за работата на такъв институт като Националния превантивен механизъм, което означава достатъчно бюджет – самостоятелен, достатъчно хора, които да наблюдават ситуацията и спазването на правата на човека в местата за лишаване от свобода. Тук освен затворите и следствените арести са включени психиатриите, домовете за възрастни хора, мигрантските центрове, домовете за деца и всякакви други институции от затворен тип.
Според Закона за чужденците в Република България омбудсманът има и друга функция – да наблюдава екстрадирането на граждани извън територията на Република България. Министерството на вътрешните работи и Комисията за бежанците всъщност биха могли да бъдат по-точни за какъв обем от лица става дума. Става дума за хиляди хора. Така или иначе от омбудсмана се очаква да наблюдава тази процедура. Представете си как с наличния ресурс може да бъде изпълнено.
Омбудсманът в България е и детски омбудсман. Според европейските стандарти би следвало да има обособена дирекция с достатъчно квалифицирани кадри, които да извършват дейността по мониторинг върху правата на децата, но с бюджета, с който разполагаме, се случва просто на ръба на възможностите на двамата служители, които работят в тази дирекция.
Омбудсманът отговаря и за правата на хората с увреждания. Според двата нови закона, които в момента се обсъждат в парламента и предполагам ще бъдат приети, от омбудсманът се очаква да администрира работата на новия Съвет по наблюдение, на мониторинговия орган, който ще наблюдава как се спазва Конвенцията за правата на човека, ще изготвя годишни доклади, ще провежда кампании в тази посока – нещо, за което също не са отделени никакви допълнителни средства.
С промени в Закона за омбудсмана през тази година, в съответствие с Парижките принципи и в светлината на нашата акредитация с най-висок статут А на правозащитна институция, беше променен Законът за омбудсмана като се възложи защитата на правата на гражданите и от частно-правни субекти, тоест от банки, от застрахователни компании, от монополни дружества, което също увеличава много сериозно нашата работа.
На фона на всички тези нови отговорности реално бюджетът на институцията не е променен спрямо миналата година. Впрочем ние многократно отправяме настойчиви молби към правителството и към различни институции евентуално да ни бъде предоставена публична сграда, но до момента някакви сериозни предложения в тази посока не са постъпили. Не е във възможностите на омбудсмана да си намери сграда.
Направили сме няколко предложения, но те просто не се приемат.
Като извод от всичко изложено тук, което подробно съм описала в становището, което представих пред Комисията, не подкрепям държавния бюджет за 2019 г. в частта „бюджет на омбудсмана за 2019 г.“ по изложените съображения.
Нови дейности, нови отговорности, огромни очаквания от българските граждани и никаква възможност за увеличение на административния, кадровия, човешкия ресурс на институцията.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Колеги, предлагам да чуем всички и след това да отворим дискусията.
Комисията за защита от дискриминация – господин Хюсеинов, имате думата.
БАКИ ХЮСЕИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Комисията за защита от дискриминация като независим и специализиран държавен орган има определени функции, които трябва да изпълнява.
Искам да започна със заплатите на персонала. От 89 бройки ние сме назначили 79, тоест с 10 бройки сме по-малко и сме на ръба на минималните възнаграждения, които получават нашите хора по места. Работата при нас е специализирана, хората трябва да бъдат образовани. Освен образование и езикова култура няма как да задържим тези хора при нас, при положение че получават 700 – 800 лв. средна работна заплата.
Няма как да увеличим бюджета на Комисията в тази му част, по този параграф, тъй като нямаме средства и не можем да платим допълнителни възнаграждения, за да задържим хората. Няколко години работят, след това напускат и си търсят друго поприще.
Това е голям проблем пред нас. Искаме тези хора да бъдат стимулирани, да се оцени тяхното качество и да получават добро възнаграждение.
Разбира се, има 10% увеличение за догодина, обвързано с минималната работна заплата, установена за страната. Няма да стигне за увеличение на всички лица, които работят в Комисията за защита от дискриминация.
Комисията има определени функции съгласно Закона за защита от дискриминация, които трябва да изпълни. Освен с правораздавателна дейност, тя се занимава и с превантивна такава. Ние трябва да правим независими социологически изследвания, трябва да доказваме жертви на дискриминацията, които са попаднали под ударите на дискриминация, трябва да проверяваме работодатели по места – икономически субекти, от които много често хората се жалват, особено на пазара на труда, когато назначават и освобождават работници. Тоест имаме доста функции, които трябва да изпълняваме, но все пак те изискват и определени средства, за да обхванем територията на цяла България.
Искам само да спомена, че съгласно препоръка на Европейската комисия – всяка година я повтаряме в тази зала, ние сме задължени да откриваме регионални офиси в още четири областни града, където не можем да изпълним тази препоръка, тъй като ни трябват офиси, трябва да се оборудват, трябва да се назначи определен човек и всяка година ни четат в Европейската комисия и в европейските институции, че не сме изпълнили препоръката.
Ако можем да обхванем цялата територия на Република България ще е добре и за държавата. Все пак има райони, където няма регионални представители и няма как нашите хора да оказват помощ на жертвите, да посрещат хората, да ги направляват как да си подават жалбите към Комисията по различните признаци. Тоест има луфт, където ние сме зависими от средствата, които трябва да бъдат осигурени в тази насока.
Знаете, сигурно чувате и от средствата за масова информация – стартира кампания „Достъпна България“, където образувахме 478 производства – самосезирания, където няма достъпна архитектурна среда. Всички хора ще минат през Комисията, ще трябва да дадат обяснения защо изпълняват ангажиментите си към законите на страната, включително и към Закона за защита от дискриминация.
От друга страна, Комисията в своите регионални представителства няма достъпна архитектурна среда поради липса на средства, тоест търсим отговорност от едни хора, от икономически субекти, от държавни институции, а ние самите не можем да осигурим в нашите офиси достъпна архитектурна среда на хората, които наистина се нуждая от помощ, на хората, които са жертви. В тази връзка също ни трябват определени средства и ние веднага трябва да решим този въпрос. Кампанията не е временна, тя е постоянна и оттук нататък ще трябва да проверяваме кина, театри. Хората трябва да се социализират все пак и да бъдат полезни и на пазара на труда.
Не искам да бъда отегчителен, разбира се, ние сме си дали становището, но считам, че тези пари са крайно недостатъчни за изпълнение на функциите ни съгласно Закона за защита от дискриминация. Ако има въпроси, ще Ви отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Велинов, имате думата.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, за разлика от колегите, аз съм доволен от бюджета, който сме обсъдили, първо, в Министерския съвет, после с колегите от финансите.
Доволен съм, защото, първо, бюджетът е разпределен правилно – 5 млн. 500 хил. лв., с 500 хил. лв. повече тази година. Имайте предвид обаче, че тази и следващата година смятаме да се довършат две нови църкви – едната в Румъния, където сега ще ни предоставят терен от близо 2 дка., в Букурещ и искат да бъде с българска архитектура. Също така в ЮАР, в Хамбург, в Одрин правим малка къщичка на свещеника и в Мадрид. В Мадрид имаме помощ и от бизнесмени.
В това отношение средствата, които се полагат за наши църковни общини зад граница, са добри. Ще ги използваме правилно.
Повишени са средствата и за Православната църква – близо 3 млн. лв. ще получи тя за ремонт на молитвените си домове; мюсюлманите ще получат близо половин милион и така нататък. Важното е, че отделихме средства за насърчаване на междурелигиозния диалог. Толерантността е превенция на дискриминацията. Това е модерна тема. През месец има заседания в Европейската комисия, в ООН по тези въпроси. Засега България е давана за пример. Смятам с тези средства да сформираме съвет, който ще бъде и към Националния съвет на религиозните общности, но и самостоятелно звено, което ще помага на Дирекция „Вероизповедания“ да насърчава това, което има между религиозните общности и да запази паритет, както е било досега – взаимно уважение между религиозните общности, взаимно подпомагане, когато е нужно.
С една дума, накратко, благодаря на колегите от финансите, че се съобразиха и малко увеличиха нашия бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Велинов.
Госпожо Първанова, имате думата.
ПЕТЯ ПЪРВАНОВА: Държавна агенция за бежанците изпрати доста дълго становище. Убедена съм, че то е обективно.
Два са въпросите, които особено ни вълнуват.
Съвсем накратко искам да представя защо предвиденият бюджет за 2019 г. в размер на 8 млн. 900 хил. и малко отгоре, се явява половината от прогнозата, която ние сме поискали. Не ни удовлетворява.
Към настоящия момент Агенцията разполага с четири териториални поделения с имат капацитет за настаняване – 5190 места. По отношение на щата – имаме 302 щатни бройки, които се финансират от държавния бюджет и 100 щатни бройки, финансирани от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“.
През 2016 г. – 2018 г. основната дейност на Агенцията, свързана с режийни, осигуряване на охрана, на преводачи, на строителни дейности вследствие на множеството проблеми, които имахме в Агенцията, имуществото беше доста сериозно увредено, всичко това е поемано от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“.
До момента не сме настоявали за увеличение на бюджета, но пред нас стои проблемът с човешкия ресурс. Заплатите в Агенцията са заплати на държавна структура, второстепенен разпоредител. На всички е известно, че това са заплати, които не могат да се конкурират със заплатите в министерствата. При нас се получава това, което и колегата каза: подготвяме едни кадри и те след две години отиват някъде. Не можем да задържим хората си. Реално, бидейки специализирана администрация, работейки с живи хора, не само с документи, просто обръщам внимание – работим с живи хора и произвеждаме производство.
По своя правен характер това производство е административно, но в голяма степен се доближава до съдебното производство по Наказателния кодекс. Ние осъществяваме регистрация, прием, снемане на идентичност, пръстови отпечатъци, непрекъснат пряк контакт с лицата, търсещи закрила – знаете, това са лица, които идват от държави, където има военни конфликти, винаги има съмнение какъв е техният профил, свързано е и с националната сигурност. Хората, които работят при нас, в един момент решават, че това възнаграждение не им е достатъчно и предпочитат да отидат да се развиват на друго място. Това е съвсем накратко. Няма да изпадам в други подробности.
В този смисъл, преди да разберем, че заплатите в държавните структури ще бъдат увеличени с 10% за перо персонал, поискахме 15% увеличение, за да може по някакъв начин да се доближим, да станем конкурентни на другите държавни структури. Чудесно е, че с 10% ще се увеличат заплатите, но ние отново оставаме на опашката.
От началото на годината са напуснали 29 държавни служители, от тези 402, които казах, само 168 са ми държавни служители. От тях 29 са напуснали, 4 са на ръководна длъжност, включително и началник отдели. Това изключително много затруднява работата. Управляваме средства за 20 милиона евро, 64 обществени поръчки имаме за тази година, работим с двама човека в отдел „обществени поръчки“ и с 3 инженери в „Управление на собствеността“. Просто е непосилно с възнагражденията, които осигуряваме – началник отдел е с 1200 лв. възнаграждение. Опитвам се на тримесечие да осигурявам допълнително възнаграждение, тази година едва два пъти съм успяла, тоест прескочихме второто тримесечие в третото успяхме да го направим. Екипът е мотивиран. Наистина за две и половина години успяхме да направим от Агенцията нещо, което вече да не предизвиква укорите – знаете, и от Европейския съюз идваха и непрекъснато казваха: нещата не са добре, обстановката е по-зле от трети държави и прочие, и прочие.
Наистина моля да бъдем подкрепени и тези 10%, които се осигуряват за държавната администрация на Държавнато агенция за бежанците, да бъдат 15%, за да имаме конкурентност и да няма това текучество.
Другото, което не ни е признато, са капиталовите разходи. Имаме над 80 хиляди преписки от създаването на Агенцията. Длъжни сме 30 години да съхраняваме бежанските досиета и вече не остана никакво място по центрове, в Агенцията и така нататък. За тази година имахме средства, но тъй като много бавно се осъществи процедурата по прехвърляне на управление на собствеността, стартирала накрая на 2017 г., ние го получихме през месец септември 2018 г. и връщаме на бюджета един милион в момента, които бяха предвидени за изграждане на това архивохранилище. Тоест по отношение на средствата, които бихме искали, очевидно е, че няма да стигнем до прогнозата за 16 милиона, но милион и половина искаме допълнително от това, което е предвидил държавният бюджет.
Другият въпрос, който искам да поставя, отново е свързан с човешкия ресурс. В Преходните и заключителни разпоредби се предвижда промяна на Закона за държавния служител, с което Агенцията се обезглавява. По отношение на лицата, упражнили право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, именно лица, които са работили в структурите на МВР, на Министерството на отбраната, на ДАНС и така нататък – в агенцията има 20 държавни служители, които са от така наречените млади пенсионери. От тях 8 са ръководен състав 2 са директори, 4 – началник отдел, юрисконсулт, да не изреждам нататък. Всичко това съм го написала. Наистина ще бъде крах за Агенцията.
Лично съм ходила да уговарям тези хора да работят при нас. Както казах, независимо, че се водим администрация, по своята същност ние сме някакъв хибрид между работа на терен и администрация. Папката, документът само ни придружават в работата ни на терен.
В този смисъл съм дала няколко предложения по промяната в Закона за държавния служител, където предлагам да е недопустимо лица, упражнили право на пенсия, да работят в държавната администрация, което означава, че от 1 февруари ние ще трябва да заключим Агенцията.
Предлагаме: чл. 69 да отпадне. Доколкото разбрах става въпрос за около 1650 служители, които продължават да работят в държавната администрация и са бивши служители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, ДАНС и прочие. Ако това не се приеме, да се допълни или някак си да се комбинира, поне да се допише: да са навършили възрастта за трета категория. Това са млади хора. Вие знаете, че до 2014 г. Законът за Министерството на вътрешните работи предвиждаше възможност органът по назначаване да упражни правото на пенсия на служител, навършил 52 години и 10 месеца и имащ кумулативно 27 години трудов стаж. Много са такива случаите в битността ми, докато работех там. Всеки орган се е възползват от тази си възможност и много са служителите, които са освободени – при мен са трима, които всъщност не са упражнили правото си на пенсия по своя воля.
Наистина моля да се обсъдят предложенията ни. Може да се комбинират, може да се мисли както примерно е при майките – ако те по-рано се върнат на работа, да взимат половината от ДОО, което им се осигурява и да си взимат заплатата.
Между другото, разговарях с колеги в Германия – когато миграционният наплив стана вече нетърпим, те си върнаха всичките пенсионирани служители. Направиха си сметката, очевидно направен е анализ – половината пенсия и заплатата. Според мен е възможно да се мисли в тази посока. Не става въпрос за много хора, а те са важни. Това са хора, които дори усещат, ако някъде ще има размирица, ако нещо има да се случи, те предварително го разбират и няма да се случват неща като в Харманли. Тогава в Харманли девет месеца нямаше директор, нямаше началник отдел по производството една година. Такива хора, които искат да дойдат на малките заплати в Агенцията, на изключително специфичната и недотам приятна работа, ги търсим със свещ. Ако сега се окаже, че и тези, които сме намерили, трябва да ги освободим, наистина не знам как можем да продължим да работим. Моля наистина да подкрепите предложенията ни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Колеги, чухте становищата.
Откривам дебатите.
Господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, дами и господа! Понякога наистина ми се иска да подкрепим бюджета, но и сега много трудно ще стане, господин Велчев, за голямо съжаление, и веднага казвам защо.
Още когато започна медиацията по новия бюджет, много внимателно слушах всичко, което каза господин Горанов. Той ще повтори тази пледоария и в пленарната зала. Чухме за ръстовете и това, което каза господин Танев.
Има някои неща обаче, които са притеснителни. Наистина бюджетът дава на всеки по всичко с няколко процента отгоре, но при конкретните коментари виждаме, че в комисиите, и агенциите, които са наши подведомствени, не са наред нещата.
Конкретно ще спомена само няколко неща.
Конкретно за Дирекция „Вероизповедание“ – господин Велинов каза, че е много доволен от това, което му определяте като бюджет. Вероятно е така, но само тези 500 хиляди лева, които споменахме с храмовете в Букурещ, Хамбург, Мадрид, ЮАР и Истанбул, виждаме, че тази сума е много ниска.
В този ръст не виждам нищо реално предвидено, още повече че с храм-паметника „Свети Александър Невски“, спомняте си бюджета в края на миналата година – имахме пререкания на второ четене по отношение „Света Гора“ и храм-паметник „Свети Александър Невски“. Това, което тогава не се прие при третото гласуване, реално министър-председателят успя да го прокара и се извърши ремонта на южното крило на „Света Гора“. Не съм ходил тази година, не мога да кажа какъв е начинът, но се надявам скоро да го видя, за да преценим как е станал. По обща оценка е добре.
Храм паметник „Свети Александър Невски“ – правиха се някакви проучвания, но нищо конкретно не се говори. По числата, които са заложени, не виждам нищо подобно, така че храм паметник „Александър Невски“ го няма до края на годината, няма да го има и догодина.
Като Комисия по правата на човека и вероизповеданията ние сме коментирали със Синода, пък и не само със Синода за Рилския манастир. В Троянския манастир се направи нещо много хубаво и неслучайно честването на годишнината на патриарха беше там, пък и министър-председателят направи посещения там. Направи се нещо много хубаво – завършването на пълната реконструкция, запази се цялото творчество на зографите, всички икони. Имаме обаче тежки проблеми в Рилския манастир и сега е моментът тук да бъдат отбелязани тези проблеми.
Другият момент. Промените, които се предвиждат в Закона за вероизповеданията, независимо дали ще бъде приет, или не, ние вече коментирахме за други заплати по отношение не само на Синода, но и във всички вероизповедания. Знаем какви са целите там. Дали ще бъдат приети, или не, но тук не виждаме нищо заложено. Дори и да бъде приет Законът, дори и да не бъде приет, ние нищо не сме споменали по отношение на заплатите.
По отношение колата на госпожа Манолова. Няма спор, че по отношение на това, което върши, няма да се изморя да казвам, че нейната институция е с най-голямо натоварване през последните години и неслучайно тя е с най-голямо обществено доверие.
В § 14 в Преходните и заключителни разпоредби се заличава омбудсманът и се отнемат колата и шофьорът му.
Господин Танев, след като давате на всички, този въпрос ще задам и на господин Горанов, давате на всички и защо сте предвидили точно тук, предизборно ли е, да вземете колата на госпожа Манолова? Не мога да си отговоря на този въпрос.
И на госпожа Манолова задавам този въпрос – какво толкова е объркала, за да стане така? Тя е натоварена с функции, ясно е, че много повече пътува от другите и трябва да се ползва от кола.
Господин Председател, мисля, че тук е Вашата роля и много Ви моля да вземете отношение. Мисля, че това не трябва да стига до залата, този въпрос трябва предварително да го решим.
По отношение на Комисията за защита от дискриминация. Защо трябва да говорим едно и също всяка година? Като дойде време за техните доклади и ние се червим, и те се червят някой път, че не изпълняват някои функции. Защо предварително не сме този буфер, не им създадем възможност да не идват всички жалби до тях. Дайте експериментално да го направим една година. Да направим едно такова звено в Северна България, защото е видно за всички, че там ситуацията е по-трагична. Нека да го заложим в този бюджет, който е толкова богат бюджет, малко да размърдаме тези неща.
Не ми се говори за заплатите, но каза се за Агенцията за бежанците. Ясно, че тези институции изостават от всички други, особено от министерствата. Съгласен съм, че трябва поне да има някакво открояване, за да се създаде един гръбнак на институцията и на кадрите, които изнасят работата. Обикновено няколко човека носят работата в тези институции.
Има и други неща, които вероятно ще влязат в залата от нас. Предвид това, което споменах дотук, държа да отбележа, че това са причини, поради които ние няма да подкрепим този бюджет, а и по принцип бюджетът е по малко на всички отгоре.
Не коментирам фонд „Земеделие“, там се вдигнаха осигуровките – нещо много фрапиращо. Знам, че те са на минимални заплати и всяко вдигане с по 10, 20, 50 лв., осигурителните прагове за тях са убийствени, а сега почти двойно се вдигнаха. Има и други, но да не изпадаме в детайли.
По принцип ние с колегите не подкрепяме този партиен бюджет.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Веднага ще взема думата, тъй като споменахте, че като председател трябва да взема отношение. Вие се обърнахте и към Министерството на финансите, но искам да Ви кажа предварително, че те не определят Националната служба за охрана кого ще охранява. Тя не е персонална служба за охрана, а национална – първо.
Второ, има Комисия, която казва кой, кога и по какъв ред се обслужва от НСО. Има точно определени правила, при които се взима това решение.
Искам да Ви кажа, ако не знаете, че част от министрите в кабинета, включително и министър Горанов, се е отказал от услугите на Националната служба за охрана. Пак казвам, има органи, които решават, така че каквото и да искам да направя, не съм в положение на човек, който да казва кой да се охранява от НСО и кой – не.
По въпроса за бюджета. Наистина бюджетът, затова и господин Танев е тук, да се увеличи на всички с 10%, все пак е нещо.
По въпроса за вероизповеданията, не съм адвокат, за да отговарям вместо тях, но все пак хайде да не забравяме някои неща. През 2009 г. бюджетът на вероизповеданията беше милион и половина, сега е пет милиона и половина. Надали има друг бюджет толкова много увеличен за периода, в който ГЕРБ е бил на власт.
За новия Законопроект, искам да допълня – в момента заседаваме, има работна група, няма как да предвидим в държавния бюджет пари за разход, при положение че законът не минал, а и няма гаранции, че този законопроект ще мине. Знаете ангажиментът на министър-председателя – ако не се постигне консенсус с основните вероизповедания и вносителите на Законопроекта, той няма да бъде внесен за второ четене. Вчера обсъждахме – предложих срокът да се удължи на три седмици, но имаше притеснения, че може би и тези три седмици няма да стигнат за нови предложения. Уверих Светия Синод в лицето на дядо Гаврил, че ще преминем към вариант Б – изтегля се Законопроектът, докато вносителите не постигнат съгласие с основните вероизповедания. Мисля, че това не е въпрос, който трябва да обсъждаме сега.
Госпожо Първанова, знам за проблема с кадрите, който не е само при Вас. С Вас говорихме и по телефона. Все пак мисля си и за нещо друго. Изключвам присъстващите, защото и госпожа Манолова доста работа върши, по други данни през 2009 г. администрацията в България е била точно два пъти по-малко. Непрекъснато говорим, че много хора напуснаха страната. Въпреки че икономиката расте, работната ръка е голям дефицит и то на специалисти в определени области. Също като човек от бизнеса, в който съм бил, и мисля, че все още съм в тази категория, най-трудно в момента е да се намери квалифицирана работна ръка, да не говорим за инженери и техници.
Ще поставя на обсъждане това, което предлагате. Скоро на друг форум коментирахме каква е философията на категоризацията, какъв смисъл имат категориите. Защо човекът се е пенсионирал на 50 години, като може да докара до 70 години? Като пилот Ви казвам, че когато работех в авиацията, възрастта за пенсиониране на пилотите беше 55 г. Сега премахнаха тази граница за първа категория и на 65 г. се пенсионират. Философията на този законопроект е, че хората, които работят до 55 години – първа категория, толкова са амортизирани, че не могат повече да работят. Това е философията.
Аз дори съм привърженик и на други мерки – не да се премахнат категориите, но от друга страна, казах Ви по телефона, принципно да не отваряме вратата така, че ако дадем възможност, изведнъж да се окаже, че всички искат да минат точно през тази врата. При това състояние на държавата и особено на пенсионния фонд, мисля, че не би трябвало да се взима и пенсия, и заплата от бюджета. Това може би са имали предвид вносителите – че се взима и пенсия, и заплата. В много държави има и варианта, който Вие предлагате – примерно една част да се взима от пенсията и другата от заплатата. Да, това е вариант, който може би ще трябва да обсъдим по-добре.
Още когато госпожа Бъчварова беше министър, е поставяла въпроса в парламентарната група – че трябва да върне много от хората, които са се пенсионирали. Примерно пенсионира се, взима 20 брутни заплати и се връща на същата длъжност. Тогава в нашата парламентарна група реагираха, че не го възприемаме за нормално. Знам, че не достигат парите.
Госпожо Манолова, мисля, че ме разбрахте – ние не можем да решим Вашия проблем.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз ще подкрепя поставения въпрос с въвеждането на несъвместимост ранно пенсионираните да заемат държавна служба. На практика това се прави без предупреждение, неочаквано. Аз също имам жалби от граждани, притеснени от заложеното в бюджета. Организирах им срещи с депутати, за да бъде поставена тази тема.
Практиката през бюджетните закони с Преходни разпоредби да се правят промени в други закони, вместо да бъде ограничавана във времето – трябва да признаем, че винаги е съществувала, просто се разраства. Единадесет закона се променят през Закона за държавния бюджет.
Специално по отношение на тези хора предложението е абсолютно несправедливо. На практика от 1 януари те ще са един месец в условията на предизвестие, след това месец по-късно ще останат без работа. Става дума за хора, които са в активна възраст и които – съгласна съм с аргументите, че част от тях са пенсионирани без тяхно желание – биха могли да бъдат полезни в различните структури. В момента е много трудно да извадим аргументи срещу вносителя, защото нито има оценка на въздействието – адекватно направена, нито има обществено обсъждане, за да спорим с аргументи кое в крайна сметка е добре за държавата. Нали това е целта на всеки един бюджет – да вземе най-добрите решения за обществото и за държавата?! Смятам, че това е нечестно решение по отношение на правата на тези хора, от една страна, от друга страна, това не е в общ интерес.
Не съм повдигала до този момент и не бих повдигнала предложението на вносителя през бюджета отново с промяна в закон да ми вземе шофьора и автомобила. Никога не съм била специално привързана към някоя служба, в случая не съм и привързана към НСО.
Факт е, че от мен се очаква да съм на място, да съм на терен, да съм там, където хората имат проблеми. Те очакват от мен, изискват и настояват да съм там, където са техните проблеми. За целта са ми необходими автомобил и шофьор – няма да го крия.
Проблемът е по-скоро свързан и с бюджета на институцията. Колегите в институцията, тяхната работа също е свързана с пътувания. Националният превантивен механизъм трябва да е на терен. Експулсирането, за да се отиде да се направи проверка защо извеждат примерно чужденец, трябва да се отиде на място.
Децата – този мониторинг се прави също на терен във всички институции в държавата. Тоест работата ми е свързана с пътуване. Признавам, че в момента, в който стана ясно това предложение на вносителя, ми се обадиха много хора. Имам десетки предложения хора да ме возят безплатно, включително македонският омбудсман, който е тук, каза, че тъй като довечера трябва да съм в Дупница, те ще ме откарат до там и могат да ме вземат от Куманово до Кюстендил и прочие.
Разбира се, има и обществен транспорт. Например в момента обмислям идеята да направя приемна във влака София – Варна, и сигурно ще го организирам следващата седмица. Ще обявя на гражданите спирките; който иска ще се качи, после ще изпратя може би билетите във Финансовото министерство на жалбоподателите. Тук са възможни различни варианти. Не съм човек, който ще плаче за такова нещо. Изобщо не бих поставила въпроса, но, както и да е, без коментар.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Мисля, че правилно ме разбрахте – аз не съм да останете без шофьор, а казах, че ние не решаваме този въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлага се в бюджета. В закона пише кой може, кой – не.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Казах дали трябва да Ви кара НСО, или не. В такъв смисъл го казвам. Нали знаете кой го определя.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Съвсем накратко с два въпроса.
Господин Велинов, относно четирите най-важни и големи български манастири. Миналата година си спомняте при какъв драматизъм бяха отпуснати и приети парите за Рилския манастир и за Зографския манастир.
За Троянския и Бачковския манастир не питам, защото там предишни години масирано се отпуснаха пари, с които се решиха най-важните проблеми. Въпреки че доста от нещата и проблемите се решиха за Зографския манастир и за Рилския манастир, какви са намеренията тази година?
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Уважаеми господин Шопов, мислех да взема отношение точно по тези въпроси, които постави и господин Антонов.
Доволен съм от това, което получаваме като пари, с които да ремонтираме спешно някои неща и храмове на вероизповеданията в България. Действително тази година сме ремонтирали 248 православни църкви – направили сме покривите. Направили сме ремонт на 46 джамии. Забелязва се, че хората все повече отделят средства.
За големите обекти, за които говорите – Свети Георги Зограф, южното крило. Първите плочки закарах през 1994 г., тогава и тоалетни нямаше. Южното крило сега стана, все едно е хотел с три звезди. И това е за монасите, за да се пренесе една част от тях там.
Стои Банското крило, което ще отнеме 4,5 милиона евро. Нашите монаси не искат да взимат пари от Европейския съюз, макар че им се дават, защото парите са били дяволски. Много време се опитвам да ги убедя, че сигурно и от нашите пари има дяволски – бандитите, които плащат данъци, но те не искат да взимат пари от Европа. Отвън направихме ремонти – болницата, пристанището, кулата, всичко стана, но вътре не дават да се пипне с европейски пари. Разчитат на България. Това е относно Зографския манастир.
Господин Шопов много добре е запознат, защото всяка година сме заедно там и добре вижда. Разбира се, помагат и много хора.
Относно Рилския манастир. Действително за Рилският манастир държавата трябва да помогне и помага. Там има малка вина и игуменът. Ние имаме четири сгради, които държавата е построила – на полицията, пощата, кметството и пожарната. Трета, четвърта година тези сгради стоят така, защото игуменът си беше навил на главата, че пречиствателната станция трябва да бъде на друго място и не подписваше плана на община Рила. Заради него загубихме, без пари щяха да ни дадат пречиствателната станция от Министерството на околната среда и водите. Сега заради него трябва да купуваме такава станция и да я монтираме. Полицаите спят в будките, където дават дежурства. Единият сяда, другият стои буден при готови сгради, при това, че сме разчели с МВР и с Пожарната оборудването на дежурна стая, стая за задържане. Обсъдили сме обзавеждането на модерна поща. Това е. Вината не е само в нас. Може да се гласуват тези средства, но да се проконтролират директно от Министерството на културата, да се види какво правят с тези пари, защото те не вложиха един лев там.
Относно другите два манастира, прав сте – за Троянския манастир действително се вложиха средства. Стана и Антимовото крило, стана и старото Патриаршеско крило, възстановиха се масивите със сини сливи, които са извън манастира. Красота е да се погледне.
Точно такива проблеми има Рилският манастир, защото той е към ЮНЕСКО. Предлагал съм директно на патриарха да сменят ръководството на манастира, за да се вземат по-дейни мерки. Не можем да стоим така. Не е само до парите. Оплакват се, че не им достигали горите за сеч. Напротив, говорих с Изпълнителна агенция по горите – една трета са отсекли от това, което им се полага като дървен материал. Е, какво да им даваме повече?
Храм-паметникът „Свети Александър Невски“. Господин Антонов, за него действително се заделиха малко пари. Започва сондирането от Института по строителство и архитектура.
За Богословския факултет имаме вече трето предписание от Столична община. Там ще направим някоя беля и ще падне. Там също трябват шест и половина милиона лева. Откъде да вземем тези пари?
Бачково засега е добре. Поддържа Семинарията и Академията, но поддържа учениците и преподавателите. Сега Министерският съвет задели 600 хиляди лева, защото беше трагично състоянието на семинарската сграда. Възстановихме, разбира се, с 2 млн. и 3000 лв., които отпусна правителството, сградата на Семинарията. Идете да видите отзад, където ще бъдат настанени по двама – все едно е лицей. Сега ще има кандидати за Семинарията. Досега нямахме. Молехме деца да отидат да учат за свещеници. С тези ремонти действително се направиха много неща.
Да не говоря за новите църкви. Най-после ще довършим църквата в „Меден рудник“ на Бургас и довършваме катедралата в Ловеч. Това е само малко. Затова казах, че съм доволен от това, което сме обсъдили с колегите. Не че ми стига, но съм доволен, защото все пак успяхме да помогнем и на протестантски организации, и на сънародниците ни навън. Субсидираме все още с по 500 евро наши свещенослужители, макар и малко, но си плащат режийните разноски. Работят и допълнително и така се издържат нашите свещенослужители зад граница. Благодаря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Само не разбрах – за Зографския и за Рилския манастир не се предвижда в крайна сметка нищо, така ли?
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Не се предвижда нищо, да. Имаме заложени средства, които са за паметници на културата. Не говоря за националните паметници на културата. На трите трябва да им се отдели много сериозно внимание, но заделените пари са малко. Или трябва да го направим – поне Рилския манастир както трябва. Да направим обиколното трасе около манастира.
На празници не съм чул чужденци да псуват, но като ги накараш да ходят 5 км, при условие че трасето на теснолинейката стои отдясно и може еднопосочно да стане цялото движение… Това трябва да го решим с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Няма да питаме игумена, ще решаваме въпроса със Синода. Така е поставен въпросът. Това е много важно.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Велинов.
Колеги, други мнения?
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Господин Велинов, Вие споменахте 4,5 милиона за Света гора. Да си поставим някаква цел за следващата година. По същия начин според мен трябва и за „Свети Александър Невски“ – каква е сумата, която трябва да бъде?
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: По предварителни данни там трябва да се раздели. Направихме една хитрост. Синът на заместник-министъра на Македония и Тракия завършваше „Архитектура“ и му дадохме дипломна работа, за да направи кулата на Банското крило – тя е по средата. И те я възстановиха.
Може да разделим крилото на две части: към Южното и обратно. Ще ги разделим на по два милиона. Ако два милиона се намерят, едната част ще стане и догодина – другата част.
Следващият въпрос. Мисля, че по предварителни изчисления са необходими 21 милиона лева.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Все пак трябва да ги заявим по някакъв начин. Те няма да паднат сами. Сега са 20 млн., догодина ще са 23 млн. лв. При този бюджет, мисля, че господин Велчев може да се пребори с господин Горанов.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само премиерът може да се пребори с него.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Господин Велчев, това имах предвид. Може да се мобилизирате.
По отношение автомобила на госпожа Манолова. Прецедент ще стане това и ще получите много сериозен отговор в залата, ако не се коригира дотогава.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Затова нещата се решават в залата. Предлагате, гласува се и толкова! Парламент е това.
Ако няма други мнения, закривам разискванията.
Подлагам гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2018 г.
За – 9, против – 6, въздържали се – няма.
Благодаря на всички.
Да се надяваме, че нещо би могло да се промени между първо и второ четене.
Колеги, имате ли предложения по точка втора:
РАЗНИ.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
ПРОТОКОЛ
№ 17
На 1 ноември, четвъртък, 2018 г. от 14,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет нa 29 октомври 2018 г.- първо гласуване.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по вероизповеданията и правата на човека Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум – може да започнем заседанието при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2018 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения Ви дневен ред.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Ще поясня за протокола, че колеги от „БСП за България“ и от нас двама са в други комисии в момента и са заявили своята воля как ще гласуват, така че всичко протича по Правилника. (Прочита списъка на гостите.)
Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г., № 802-01-49, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 29 ОКТОМВРИ 2018 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
От името на вносителя давам думата на господин Ивайло Танев от Министерството на финансите, за да представи Законопроекта.
Имате думата, господин Танев.
ИВАЙЛО ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости!
Бих искал накратко да отбележа приоритетните направления на Проектобюджета, които са четири: образование, където са включени и четирите стълба за финансиране на системата съгласно Закона за предучилищното и училищното образование; отбрана, където за следващата година общо разходите възлизат на 1 млрд. 839 млн. лв., което представлява близо 1,6% от брутния продукт, който би следвало да достигне, както знаете, 2 на сто до 2024 г.
Следващият е социалната политика. Знаете, в нея са засегнати хората с увреждания – двата Законопроекта за хората с увреждания и Закона за личната помощ.
Четвъртият е политиката по доходите, където освен минималната работна заплата, която ще се увеличи с 50 лв. и ще стане 560 лв., и 10%-но увеличение на средствата за заплати в бюджетния сектор.
На основание последния приоритет са увеличени средствата на ведомствата, чиито функции попадат в обхвата на настоящата Комисия.
Удовлетворени са и други видове разходи. Следва да спомена и субсидията за вероизповеданията, която от 5 млн. тази година се увеличава на 5,5 млн. лв. с всичките условности предвид Законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията. Засега това е от мен. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Танев.
Постъпили са писмени становища от омбудсмана на Република България, Комисията за защита от дискриминация, от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
По становищата давам думата, първо, на госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да изразя своето становище по държавния бюджет за 2019 г. в частта, която се отнася до институцията на омбудсмана.
Трябва да кажа, че с моя екип участвахме активно в бюджетната процедура, като в писмени становища, записки, доклади, а и в диалогов режим се опитахме да обосновем пред Министерството на финансите необходимостта от повече бюджетни средства за институцията на омбудсмана. Ще ги маркирам съвсем накратко.
Дори бегъл поглед върху работата на институцията, чисто количествен, показва, че по брой обработени жалби през 2017 г. сме работили два пъти повече в сравнение с 2015 г. и с 20% повече от 2016 г. Предполагам, че тази тенденция ще се запази и с приключването на тази календарна година. Така стои въпросът и с приключените жалби не само с тези, които са постъпили в институцията.
Омбудсманът действа като Национален превантивен механизъм и Комитетът за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа няколкократно приканва българските власти да се съобразят със световните правозащитни стандарти за работата на такъв институт като Националния превантивен механизъм, което означава достатъчно бюджет – самостоятелен, достатъчно хора, които да наблюдават ситуацията и спазването на правата на човека в местата за лишаване от свобода. Тук освен затворите и следствените арести са включени психиатриите, домовете за възрастни хора, мигрантските центрове, домовете за деца и всякакви други институции от затворен тип.
Според Закона за чужденците в Република България омбудсманът има и друга функция – да наблюдава екстрадирането на граждани извън територията на Република България. Министерството на вътрешните работи и Комисията за бежанците всъщност биха могли да бъдат по-точни за какъв обем от лица става дума. Става дума за хиляди хора. Така или иначе от омбудсмана се очаква да наблюдава тази процедура. Представете си как с наличния ресурс може да бъде изпълнено.
Омбудсманът в България е и детски омбудсман. Според европейските стандарти би следвало да има обособена дирекция с достатъчно квалифицирани кадри, които да извършват дейността по мониторинг върху правата на децата, но с бюджета, с който разполагаме, се случва просто на ръба на възможностите на двамата служители, които работят в тази дирекция.
Омбудсманът отговаря и за правата на хората с увреждания. Според двата нови закона, които в момента се обсъждат в парламента и предполагам ще бъдат приети, от омбудсманът се очаква да администрира работата на новия Съвет по наблюдение, на мониторинговия орган, който ще наблюдава как се спазва Конвенцията за правата на човека, ще изготвя годишни доклади, ще провежда кампании в тази посока – нещо, за което също не са отделени никакви допълнителни средства.
С промени в Закона за омбудсмана през тази година, в съответствие с Парижките принципи и в светлината на нашата акредитация с най-висок статут А на правозащитна институция, беше променен Законът за омбудсмана като се възложи защитата на правата на гражданите и от частно-правни субекти, тоест от банки, от застрахователни компании, от монополни дружества, което също увеличава много сериозно нашата работа.
На фона на всички тези нови отговорности реално бюджетът на институцията не е променен спрямо миналата година. Впрочем ние многократно отправяме настойчиви молби към правителството и към различни институции евентуално да ни бъде предоставена публична сграда, но до момента някакви сериозни предложения в тази посока не са постъпили. Не е във възможностите на омбудсмана да си намери сграда.
Направили сме няколко предложения, но те просто не се приемат.
Като извод от всичко изложено тук, което подробно съм описала в становището, което представих пред Комисията, не подкрепям държавния бюджет за 2019 г. в частта „бюджет на омбудсмана за 2019 г.“ по изложените съображения.
Нови дейности, нови отговорности, огромни очаквания от българските граждани и никаква възможност за увеличение на административния, кадровия, човешкия ресурс на институцията.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Колеги, предлагам да чуем всички и след това да отворим дискусията.
Комисията за защита от дискриминация – господин Хюсеинов, имате думата.
БАКИ ХЮСЕИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Комисията за защита от дискриминация като независим и специализиран държавен орган има определени функции, които трябва да изпълнява.
Искам да започна със заплатите на персонала. От 89 бройки ние сме назначили 79, тоест с 10 бройки сме по-малко и сме на ръба на минималните възнаграждения, които получават нашите хора по места. Работата при нас е специализирана, хората трябва да бъдат образовани. Освен образование и езикова култура няма как да задържим тези хора при нас, при положение че получават 700 – 800 лв. средна работна заплата.
Няма как да увеличим бюджета на Комисията в тази му част, по този параграф, тъй като нямаме средства и не можем да платим допълнителни възнаграждения, за да задържим хората. Няколко години работят, след това напускат и си търсят друго поприще.
Това е голям проблем пред нас. Искаме тези хора да бъдат стимулирани, да се оцени тяхното качество и да получават добро възнаграждение.
Разбира се, има 10% увеличение за догодина, обвързано с минималната работна заплата, установена за страната. Няма да стигне за увеличение на всички лица, които работят в Комисията за защита от дискриминация.
Комисията има определени функции съгласно Закона за защита от дискриминация, които трябва да изпълни. Освен с правораздавателна дейност, тя се занимава и с превантивна такава. Ние трябва да правим независими социологически изследвания, трябва да доказваме жертви на дискриминацията, които са попаднали под ударите на дискриминация, трябва да проверяваме работодатели по места – икономически субекти, от които много често хората се жалват, особено на пазара на труда, когато назначават и освобождават работници. Тоест имаме доста функции, които трябва да изпълняваме, но все пак те изискват и определени средства, за да обхванем територията на цяла България.
Искам само да спомена, че съгласно препоръка на Европейската комисия – всяка година я повтаряме в тази зала, ние сме задължени да откриваме регионални офиси в още четири областни града, където не можем да изпълним тази препоръка, тъй като ни трябват офиси, трябва да се оборудват, трябва да се назначи определен човек и всяка година ни четат в Европейската комисия и в европейските институции, че не сме изпълнили препоръката.
Ако можем да обхванем цялата територия на Република България ще е добре и за държавата. Все пак има райони, където няма регионални представители и няма как нашите хора да оказват помощ на жертвите, да посрещат хората, да ги направляват как да си подават жалбите към Комисията по различните признаци. Тоест има луфт, където ние сме зависими от средствата, които трябва да бъдат осигурени в тази насока.
Знаете, сигурно чувате и от средствата за масова информация – стартира кампания „Достъпна България“, където образувахме 478 производства – самосезирания, където няма достъпна архитектурна среда. Всички хора ще минат през Комисията, ще трябва да дадат обяснения защо изпълняват ангажиментите си към законите на страната, включително и към Закона за защита от дискриминация.
От друга страна, Комисията в своите регионални представителства няма достъпна архитектурна среда поради липса на средства, тоест търсим отговорност от едни хора, от икономически субекти, от държавни институции, а ние самите не можем да осигурим в нашите офиси достъпна архитектурна среда на хората, които наистина се нуждая от помощ, на хората, които са жертви. В тази връзка също ни трябват определени средства и ние веднага трябва да решим този въпрос. Кампанията не е временна, тя е постоянна и оттук нататък ще трябва да проверяваме кина, театри. Хората трябва да се социализират все пак и да бъдат полезни и на пазара на труда.
Не искам да бъда отегчителен, разбира се, ние сме си дали становището, но считам, че тези пари са крайно недостатъчни за изпълнение на функциите ни съгласно Закона за защита от дискриминация. Ако има въпроси, ще Ви отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Велинов, имате думата.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, за разлика от колегите, аз съм доволен от бюджета, който сме обсъдили, първо, в Министерския съвет, после с колегите от финансите.
Доволен съм, защото, първо, бюджетът е разпределен правилно – 5 млн. 500 хил. лв., с 500 хил. лв. повече тази година. Имайте предвид обаче, че тази и следващата година смятаме да се довършат две нови църкви – едната в Румъния, където сега ще ни предоставят терен от близо 2 дка., в Букурещ и искат да бъде с българска архитектура. Също така в ЮАР, в Хамбург, в Одрин правим малка къщичка на свещеника и в Мадрид. В Мадрид имаме помощ и от бизнесмени.
В това отношение средствата, които се полагат за наши църковни общини зад граница, са добри. Ще ги използваме правилно.
Повишени са средствата и за Православната църква – близо 3 млн. лв. ще получи тя за ремонт на молитвените си домове; мюсюлманите ще получат близо половин милион и така нататък. Важното е, че отделихме средства за насърчаване на междурелигиозния диалог. Толерантността е превенция на дискриминацията. Това е модерна тема. През месец има заседания в Европейската комисия, в ООН по тези въпроси. Засега България е давана за пример. Смятам с тези средства да сформираме съвет, който ще бъде и към Националния съвет на религиозните общности, но и самостоятелно звено, което ще помага на Дирекция „Вероизповедания“ да насърчава това, което има между религиозните общности и да запази паритет, както е било досега – взаимно уважение между религиозните общности, взаимно подпомагане, когато е нужно.
С една дума, накратко, благодаря на колегите от финансите, че се съобразиха и малко увеличиха нашия бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Велинов.
Госпожо Първанова, имате думата.
ПЕТЯ ПЪРВАНОВА: Държавна агенция за бежанците изпрати доста дълго становище. Убедена съм, че то е обективно.
Два са въпросите, които особено ни вълнуват.
Съвсем накратко искам да представя защо предвиденият бюджет за 2019 г. в размер на 8 млн. 900 хил. и малко отгоре, се явява половината от прогнозата, която ние сме поискали. Не ни удовлетворява.
Към настоящия момент Агенцията разполага с четири териториални поделения с имат капацитет за настаняване – 5190 места. По отношение на щата – имаме 302 щатни бройки, които се финансират от държавния бюджет и 100 щатни бройки, финансирани от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“.
През 2016 г. – 2018 г. основната дейност на Агенцията, свързана с режийни, осигуряване на охрана, на преводачи, на строителни дейности вследствие на множеството проблеми, които имахме в Агенцията, имуществото беше доста сериозно увредено, всичко това е поемано от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“.
До момента не сме настоявали за увеличение на бюджета, но пред нас стои проблемът с човешкия ресурс. Заплатите в Агенцията са заплати на държавна структура, второстепенен разпоредител. На всички е известно, че това са заплати, които не могат да се конкурират със заплатите в министерствата. При нас се получава това, което и колегата каза: подготвяме едни кадри и те след две години отиват някъде. Не можем да задържим хората си. Реално, бидейки специализирана администрация, работейки с живи хора, не само с документи, просто обръщам внимание – работим с живи хора и произвеждаме производство.
По своя правен характер това производство е административно, но в голяма степен се доближава до съдебното производство по Наказателния кодекс. Ние осъществяваме регистрация, прием, снемане на идентичност, пръстови отпечатъци, непрекъснат пряк контакт с лицата, търсещи закрила – знаете, това са лица, които идват от държави, където има военни конфликти, винаги има съмнение какъв е техният профил, свързано е и с националната сигурност. Хората, които работят при нас, в един момент решават, че това възнаграждение не им е достатъчно и предпочитат да отидат да се развиват на друго място. Това е съвсем накратко. Няма да изпадам в други подробности.
В този смисъл, преди да разберем, че заплатите в държавните структури ще бъдат увеличени с 10% за перо персонал, поискахме 15% увеличение, за да може по някакъв начин да се доближим, да станем конкурентни на другите държавни структури. Чудесно е, че с 10% ще се увеличат заплатите, но ние отново оставаме на опашката.
От началото на годината са напуснали 29 държавни служители, от тези 402, които казах, само 168 са ми държавни служители. От тях 29 са напуснали, 4 са на ръководна длъжност, включително и началник отдели. Това изключително много затруднява работата. Управляваме средства за 20 милиона евро, 64 обществени поръчки имаме за тази година, работим с двама човека в отдел „обществени поръчки“ и с 3 инженери в „Управление на собствеността“. Просто е непосилно с възнагражденията, които осигуряваме – началник отдел е с 1200 лв. възнаграждение. Опитвам се на тримесечие да осигурявам допълнително възнаграждение, тази година едва два пъти съм успяла, тоест прескочихме второто тримесечие в третото успяхме да го направим. Екипът е мотивиран. Наистина за две и половина години успяхме да направим от Агенцията нещо, което вече да не предизвиква укорите – знаете, и от Европейския съюз идваха и непрекъснато казваха: нещата не са добре, обстановката е по-зле от трети държави и прочие, и прочие.
Наистина моля да бъдем подкрепени и тези 10%, които се осигуряват за държавната администрация на Държавнато агенция за бежанците, да бъдат 15%, за да имаме конкурентност и да няма това текучество.
Другото, което не ни е признато, са капиталовите разходи. Имаме над 80 хиляди преписки от създаването на Агенцията. Длъжни сме 30 години да съхраняваме бежанските досиета и вече не остана никакво място по центрове, в Агенцията и така нататък. За тази година имахме средства, но тъй като много бавно се осъществи процедурата по прехвърляне на управление на собствеността, стартирала накрая на 2017 г., ние го получихме през месец септември 2018 г. и връщаме на бюджета един милион в момента, които бяха предвидени за изграждане на това архивохранилище. Тоест по отношение на средствата, които бихме искали, очевидно е, че няма да стигнем до прогнозата за 16 милиона, но милион и половина искаме допълнително от това, което е предвидил държавният бюджет.
Другият въпрос, който искам да поставя, отново е свързан с човешкия ресурс. В Преходните и заключителни разпоредби се предвижда промяна на Закона за държавния служител, с което Агенцията се обезглавява. По отношение на лицата, упражнили право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, именно лица, които са работили в структурите на МВР, на Министерството на отбраната, на ДАНС и така нататък – в агенцията има 20 държавни служители, които са от така наречените млади пенсионери. От тях 8 са ръководен състав 2 са директори, 4 – началник отдел, юрисконсулт, да не изреждам нататък. Всичко това съм го написала. Наистина ще бъде крах за Агенцията.
Лично съм ходила да уговарям тези хора да работят при нас. Както казах, независимо, че се водим администрация, по своята същност ние сме някакъв хибрид между работа на терен и администрация. Папката, документът само ни придружават в работата ни на терен.
В този смисъл съм дала няколко предложения по промяната в Закона за държавния служител, където предлагам да е недопустимо лица, упражнили право на пенсия, да работят в държавната администрация, което означава, че от 1 февруари ние ще трябва да заключим Агенцията.
Предлагаме: чл. 69 да отпадне. Доколкото разбрах става въпрос за около 1650 служители, които продължават да работят в държавната администрация и са бивши служители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, ДАНС и прочие. Ако това не се приеме, да се допълни или някак си да се комбинира, поне да се допише: да са навършили възрастта за трета категория. Това са млади хора. Вие знаете, че до 2014 г. Законът за Министерството на вътрешните работи предвиждаше възможност органът по назначаване да упражни правото на пенсия на служител, навършил 52 години и 10 месеца и имащ кумулативно 27 години трудов стаж. Много са такива случаите в битността ми, докато работех там. Всеки орган се е възползват от тази си възможност и много са служителите, които са освободени – при мен са трима, които всъщност не са упражнили правото си на пенсия по своя воля.
Наистина моля да се обсъдят предложенията ни. Може да се комбинират, може да се мисли както примерно е при майките – ако те по-рано се върнат на работа, да взимат половината от ДОО, което им се осигурява и да си взимат заплатата.
Между другото, разговарях с колеги в Германия – когато миграционният наплив стана вече нетърпим, те си върнаха всичките пенсионирани служители. Направиха си сметката, очевидно направен е анализ – половината пенсия и заплатата. Според мен е възможно да се мисли в тази посока. Не става въпрос за много хора, а те са важни. Това са хора, които дори усещат, ако някъде ще има размирица, ако нещо има да се случи, те предварително го разбират и няма да се случват неща като в Харманли. Тогава в Харманли девет месеца нямаше директор, нямаше началник отдел по производството една година. Такива хора, които искат да дойдат на малките заплати в Агенцията, на изключително специфичната и недотам приятна работа, ги търсим със свещ. Ако сега се окаже, че и тези, които сме намерили, трябва да ги освободим, наистина не знам как можем да продължим да работим. Моля наистина да подкрепите предложенията ни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Колеги, чухте становищата.
Откривам дебатите.
Господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, дами и господа! Понякога наистина ми се иска да подкрепим бюджета, но и сега много трудно ще стане, господин Велчев, за голямо съжаление, и веднага казвам защо.
Още когато започна медиацията по новия бюджет, много внимателно слушах всичко, което каза господин Горанов. Той ще повтори тази пледоария и в пленарната зала. Чухме за ръстовете и това, което каза господин Танев.
Има някои неща обаче, които са притеснителни. Наистина бюджетът дава на всеки по всичко с няколко процента отгоре, но при конкретните коментари виждаме, че в комисиите, и агенциите, които са наши подведомствени, не са наред нещата.
Конкретно ще спомена само няколко неща.
Конкретно за Дирекция „Вероизповедание“ – господин Велинов каза, че е много доволен от това, което му определяте като бюджет. Вероятно е така, но само тези 500 хиляди лева, които споменахме с храмовете в Букурещ, Хамбург, Мадрид, ЮАР и Истанбул, виждаме, че тази сума е много ниска.
В този ръст не виждам нищо реално предвидено, още повече че с храм-паметника „Свети Александър Невски“, спомняте си бюджета в края на миналата година – имахме пререкания на второ четене по отношение „Света Гора“ и храм-паметник „Свети Александър Невски“. Това, което тогава не се прие при третото гласуване, реално министър-председателят успя да го прокара и се извърши ремонта на южното крило на „Света Гора“. Не съм ходил тази година, не мога да кажа какъв е начинът, но се надявам скоро да го видя, за да преценим как е станал. По обща оценка е добре.
Храм паметник „Свети Александър Невски“ – правиха се някакви проучвания, но нищо конкретно не се говори. По числата, които са заложени, не виждам нищо подобно, така че храм паметник „Александър Невски“ го няма до края на годината, няма да го има и догодина.
Като Комисия по правата на човека и вероизповеданията ние сме коментирали със Синода, пък и не само със Синода за Рилския манастир. В Троянския манастир се направи нещо много хубаво и неслучайно честването на годишнината на патриарха беше там, пък и министър-председателят направи посещения там. Направи се нещо много хубаво – завършването на пълната реконструкция, запази се цялото творчество на зографите, всички икони. Имаме обаче тежки проблеми в Рилския манастир и сега е моментът тук да бъдат отбелязани тези проблеми.
Другият момент. Промените, които се предвиждат в Закона за вероизповеданията, независимо дали ще бъде приет, или не, ние вече коментирахме за други заплати по отношение не само на Синода, но и във всички вероизповедания. Знаем какви са целите там. Дали ще бъдат приети, или не, но тук не виждаме нищо заложено. Дори и да бъде приет Законът, дори и да не бъде приет, ние нищо не сме споменали по отношение на заплатите.
По отношение колата на госпожа Манолова. Няма спор, че по отношение на това, което върши, няма да се изморя да казвам, че нейната институция е с най-голямо натоварване през последните години и неслучайно тя е с най-голямо обществено доверие.
В § 14 в Преходните и заключителни разпоредби се заличава омбудсманът и се отнемат колата и шофьорът му.
Господин Танев, след като давате на всички, този въпрос ще задам и на господин Горанов, давате на всички и защо сте предвидили точно тук, предизборно ли е, да вземете колата на госпожа Манолова? Не мога да си отговоря на този въпрос.
И на госпожа Манолова задавам този въпрос – какво толкова е объркала, за да стане така? Тя е натоварена с функции, ясно е, че много повече пътува от другите и трябва да се ползва от кола.
Господин Председател, мисля, че тук е Вашата роля и много Ви моля да вземете отношение. Мисля, че това не трябва да стига до залата, този въпрос трябва предварително да го решим.
По отношение на Комисията за защита от дискриминация. Защо трябва да говорим едно и също всяка година? Като дойде време за техните доклади и ние се червим, и те се червят някой път, че не изпълняват някои функции. Защо предварително не сме този буфер, не им създадем възможност да не идват всички жалби до тях. Дайте експериментално да го направим една година. Да направим едно такова звено в Северна България, защото е видно за всички, че там ситуацията е по-трагична. Нека да го заложим в този бюджет, който е толкова богат бюджет, малко да размърдаме тези неща.
Не ми се говори за заплатите, но каза се за Агенцията за бежанците. Ясно, че тези институции изостават от всички други, особено от министерствата. Съгласен съм, че трябва поне да има някакво открояване, за да се създаде един гръбнак на институцията и на кадрите, които изнасят работата. Обикновено няколко човека носят работата в тези институции.
Има и други неща, които вероятно ще влязат в залата от нас. Предвид това, което споменах дотук, държа да отбележа, че това са причини, поради които ние няма да подкрепим този бюджет, а и по принцип бюджетът е по малко на всички отгоре.
Не коментирам фонд „Земеделие“, там се вдигнаха осигуровките – нещо много фрапиращо. Знам, че те са на минимални заплати и всяко вдигане с по 10, 20, 50 лв., осигурителните прагове за тях са убийствени, а сега почти двойно се вдигнаха. Има и други, но да не изпадаме в детайли.
По принцип ние с колегите не подкрепяме този партиен бюджет.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Веднага ще взема думата, тъй като споменахте, че като председател трябва да взема отношение. Вие се обърнахте и към Министерството на финансите, но искам да Ви кажа предварително, че те не определят Националната служба за охрана кого ще охранява. Тя не е персонална служба за охрана, а национална – първо.
Второ, има Комисия, която казва кой, кога и по какъв ред се обслужва от НСО. Има точно определени правила, при които се взима това решение.
Искам да Ви кажа, ако не знаете, че част от министрите в кабинета, включително и министър Горанов, се е отказал от услугите на Националната служба за охрана. Пак казвам, има органи, които решават, така че каквото и да искам да направя, не съм в положение на човек, който да казва кой да се охранява от НСО и кой – не.
По въпроса за бюджета. Наистина бюджетът, затова и господин Танев е тук, да се увеличи на всички с 10%, все пак е нещо.
По въпроса за вероизповеданията, не съм адвокат, за да отговарям вместо тях, но все пак хайде да не забравяме някои неща. През 2009 г. бюджетът на вероизповеданията беше милион и половина, сега е пет милиона и половина. Надали има друг бюджет толкова много увеличен за периода, в който ГЕРБ е бил на власт.
За новия Законопроект, искам да допълня – в момента заседаваме, има работна група, няма как да предвидим в държавния бюджет пари за разход, при положение че законът не минал, а и няма гаранции, че този законопроект ще мине. Знаете ангажиментът на министър-председателя – ако не се постигне консенсус с основните вероизповедания и вносителите на Законопроекта, той няма да бъде внесен за второ четене. Вчера обсъждахме – предложих срокът да се удължи на три седмици, но имаше притеснения, че може би и тези три седмици няма да стигнат за нови предложения. Уверих Светия Синод в лицето на дядо Гаврил, че ще преминем към вариант Б – изтегля се Законопроектът, докато вносителите не постигнат съгласие с основните вероизповедания. Мисля, че това не е въпрос, който трябва да обсъждаме сега.
Госпожо Първанова, знам за проблема с кадрите, който не е само при Вас. С Вас говорихме и по телефона. Все пак мисля си и за нещо друго. Изключвам присъстващите, защото и госпожа Манолова доста работа върши, по други данни през 2009 г. администрацията в България е била точно два пъти по-малко. Непрекъснато говорим, че много хора напуснаха страната. Въпреки че икономиката расте, работната ръка е голям дефицит и то на специалисти в определени области. Също като човек от бизнеса, в който съм бил, и мисля, че все още съм в тази категория, най-трудно в момента е да се намери квалифицирана работна ръка, да не говорим за инженери и техници.
Ще поставя на обсъждане това, което предлагате. Скоро на друг форум коментирахме каква е философията на категоризацията, какъв смисъл имат категориите. Защо човекът се е пенсионирал на 50 години, като може да докара до 70 години? Като пилот Ви казвам, че когато работех в авиацията, възрастта за пенсиониране на пилотите беше 55 г. Сега премахнаха тази граница за първа категория и на 65 г. се пенсионират. Философията на този законопроект е, че хората, които работят до 55 години – първа категория, толкова са амортизирани, че не могат повече да работят. Това е философията.
Аз дори съм привърженик и на други мерки – не да се премахнат категориите, но от друга страна, казах Ви по телефона, принципно да не отваряме вратата така, че ако дадем възможност, изведнъж да се окаже, че всички искат да минат точно през тази врата. При това състояние на държавата и особено на пенсионния фонд, мисля, че не би трябвало да се взима и пенсия, и заплата от бюджета. Това може би са имали предвид вносителите – че се взима и пенсия, и заплата. В много държави има и варианта, който Вие предлагате – примерно една част да се взима от пенсията и другата от заплатата. Да, това е вариант, който може би ще трябва да обсъдим по-добре.
Още когато госпожа Бъчварова беше министър, е поставяла въпроса в парламентарната група – че трябва да върне много от хората, които са се пенсионирали. Примерно пенсионира се, взима 20 брутни заплати и се връща на същата длъжност. Тогава в нашата парламентарна група реагираха, че не го възприемаме за нормално. Знам, че не достигат парите.
Госпожо Манолова, мисля, че ме разбрахте – ние не можем да решим Вашия проблем.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз ще подкрепя поставения въпрос с въвеждането на несъвместимост ранно пенсионираните да заемат държавна служба. На практика това се прави без предупреждение, неочаквано. Аз също имам жалби от граждани, притеснени от заложеното в бюджета. Организирах им срещи с депутати, за да бъде поставена тази тема.
Практиката през бюджетните закони с Преходни разпоредби да се правят промени в други закони, вместо да бъде ограничавана във времето – трябва да признаем, че винаги е съществувала, просто се разраства. Единадесет закона се променят през Закона за държавния бюджет.
Специално по отношение на тези хора предложението е абсолютно несправедливо. На практика от 1 януари те ще са един месец в условията на предизвестие, след това месец по-късно ще останат без работа. Става дума за хора, които са в активна възраст и които – съгласна съм с аргументите, че част от тях са пенсионирани без тяхно желание – биха могли да бъдат полезни в различните структури. В момента е много трудно да извадим аргументи срещу вносителя, защото нито има оценка на въздействието – адекватно направена, нито има обществено обсъждане, за да спорим с аргументи кое в крайна сметка е добре за държавата. Нали това е целта на всеки един бюджет – да вземе най-добрите решения за обществото и за държавата?! Смятам, че това е нечестно решение по отношение на правата на тези хора, от една страна, от друга страна, това не е в общ интерес.
Не съм повдигала до този момент и не бих повдигнала предложението на вносителя през бюджета отново с промяна в закон да ми вземе шофьора и автомобила. Никога не съм била специално привързана към някоя служба, в случая не съм и привързана към НСО.
Факт е, че от мен се очаква да съм на място, да съм на терен, да съм там, където хората имат проблеми. Те очакват от мен, изискват и настояват да съм там, където са техните проблеми. За целта са ми необходими автомобил и шофьор – няма да го крия.
Проблемът е по-скоро свързан и с бюджета на институцията. Колегите в институцията, тяхната работа също е свързана с пътувания. Националният превантивен механизъм трябва да е на терен. Експулсирането, за да се отиде да се направи проверка защо извеждат примерно чужденец, трябва да се отиде на място.
Децата – този мониторинг се прави също на терен във всички институции в държавата. Тоест работата ми е свързана с пътуване. Признавам, че в момента, в който стана ясно това предложение на вносителя, ми се обадиха много хора. Имам десетки предложения хора да ме возят безплатно, включително македонският омбудсман, който е тук, каза, че тъй като довечера трябва да съм в Дупница, те ще ме откарат до там и могат да ме вземат от Куманово до Кюстендил и прочие.
Разбира се, има и обществен транспорт. Например в момента обмислям идеята да направя приемна във влака София – Варна, и сигурно ще го организирам следващата седмица. Ще обявя на гражданите спирките; който иска ще се качи, после ще изпратя може би билетите във Финансовото министерство на жалбоподателите. Тук са възможни различни варианти. Не съм човек, който ще плаче за такова нещо. Изобщо не бих поставила въпроса, но, както и да е, без коментар.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Мисля, че правилно ме разбрахте – аз не съм да останете без шофьор, а казах, че ние не решаваме този въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлага се в бюджета. В закона пише кой може, кой – не.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Казах дали трябва да Ви кара НСО, или не. В такъв смисъл го казвам. Нали знаете кой го определя.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Съвсем накратко с два въпроса.
Господин Велинов, относно четирите най-важни и големи български манастири. Миналата година си спомняте при какъв драматизъм бяха отпуснати и приети парите за Рилския манастир и за Зографския манастир.
За Троянския и Бачковския манастир не питам, защото там предишни години масирано се отпуснаха пари, с които се решиха най-важните проблеми. Въпреки че доста от нещата и проблемите се решиха за Зографския манастир и за Рилския манастир, какви са намеренията тази година?
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Уважаеми господин Шопов, мислех да взема отношение точно по тези въпроси, които постави и господин Антонов.
Доволен съм от това, което получаваме като пари, с които да ремонтираме спешно някои неща и храмове на вероизповеданията в България. Действително тази година сме ремонтирали 248 православни църкви – направили сме покривите. Направили сме ремонт на 46 джамии. Забелязва се, че хората все повече отделят средства.
За големите обекти, за които говорите – Свети Георги Зограф, южното крило. Първите плочки закарах през 1994 г., тогава и тоалетни нямаше. Южното крило сега стана, все едно е хотел с три звезди. И това е за монасите, за да се пренесе една част от тях там.
Стои Банското крило, което ще отнеме 4,5 милиона евро. Нашите монаси не искат да взимат пари от Европейския съюз, макар че им се дават, защото парите са били дяволски. Много време се опитвам да ги убедя, че сигурно и от нашите пари има дяволски – бандитите, които плащат данъци, но те не искат да взимат пари от Европа. Отвън направихме ремонти – болницата, пристанището, кулата, всичко стана, но вътре не дават да се пипне с европейски пари. Разчитат на България. Това е относно Зографския манастир.
Господин Шопов много добре е запознат, защото всяка година сме заедно там и добре вижда. Разбира се, помагат и много хора.
Относно Рилския манастир. Действително за Рилският манастир държавата трябва да помогне и помага. Там има малка вина и игуменът. Ние имаме четири сгради, които държавата е построила – на полицията, пощата, кметството и пожарната. Трета, четвърта година тези сгради стоят така, защото игуменът си беше навил на главата, че пречиствателната станция трябва да бъде на друго място и не подписваше плана на община Рила. Заради него загубихме, без пари щяха да ни дадат пречиствателната станция от Министерството на околната среда и водите. Сега заради него трябва да купуваме такава станция и да я монтираме. Полицаите спят в будките, където дават дежурства. Единият сяда, другият стои буден при готови сгради, при това, че сме разчели с МВР и с Пожарната оборудването на дежурна стая, стая за задържане. Обсъдили сме обзавеждането на модерна поща. Това е. Вината не е само в нас. Може да се гласуват тези средства, но да се проконтролират директно от Министерството на културата, да се види какво правят с тези пари, защото те не вложиха един лев там.
Относно другите два манастира, прав сте – за Троянския манастир действително се вложиха средства. Стана и Антимовото крило, стана и старото Патриаршеско крило, възстановиха се масивите със сини сливи, които са извън манастира. Красота е да се погледне.
Точно такива проблеми има Рилският манастир, защото той е към ЮНЕСКО. Предлагал съм директно на патриарха да сменят ръководството на манастира, за да се вземат по-дейни мерки. Не можем да стоим така. Не е само до парите. Оплакват се, че не им достигали горите за сеч. Напротив, говорих с Изпълнителна агенция по горите – една трета са отсекли от това, което им се полага като дървен материал. Е, какво да им даваме повече?
Храм-паметникът „Свети Александър Невски“. Господин Антонов, за него действително се заделиха малко пари. Започва сондирането от Института по строителство и архитектура.
За Богословския факултет имаме вече трето предписание от Столична община. Там ще направим някоя беля и ще падне. Там също трябват шест и половина милиона лева. Откъде да вземем тези пари?
Бачково засега е добре. Поддържа Семинарията и Академията, но поддържа учениците и преподавателите. Сега Министерският съвет задели 600 хиляди лева, защото беше трагично състоянието на семинарската сграда. Възстановихме, разбира се, с 2 млн. и 3000 лв., които отпусна правителството, сградата на Семинарията. Идете да видите отзад, където ще бъдат настанени по двама – все едно е лицей. Сега ще има кандидати за Семинарията. Досега нямахме. Молехме деца да отидат да учат за свещеници. С тези ремонти действително се направиха много неща.
Да не говоря за новите църкви. Най-после ще довършим църквата в „Меден рудник“ на Бургас и довършваме катедралата в Ловеч. Това е само малко. Затова казах, че съм доволен от това, което сме обсъдили с колегите. Не че ми стига, но съм доволен, защото все пак успяхме да помогнем и на протестантски организации, и на сънародниците ни навън. Субсидираме все още с по 500 евро наши свещенослужители, макар и малко, но си плащат режийните разноски. Работят и допълнително и така се издържат нашите свещенослужители зад граница. Благодаря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Само не разбрах – за Зографския и за Рилския манастир не се предвижда в крайна сметка нищо, така ли?
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Не се предвижда нищо, да. Имаме заложени средства, които са за паметници на културата. Не говоря за националните паметници на културата. На трите трябва да им се отдели много сериозно внимание, но заделените пари са малко. Или трябва да го направим – поне Рилския манастир както трябва. Да направим обиколното трасе около манастира.
На празници не съм чул чужденци да псуват, но като ги накараш да ходят 5 км, при условие че трасето на теснолинейката стои отдясно и може еднопосочно да стане цялото движение… Това трябва да го решим с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Няма да питаме игумена, ще решаваме въпроса със Синода. Така е поставен въпросът. Това е много важно.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Велинов.
Колеги, други мнения?
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Господин Велинов, Вие споменахте 4,5 милиона за Света гора. Да си поставим някаква цел за следващата година. По същия начин според мен трябва и за „Свети Александър Невски“ – каква е сумата, която трябва да бъде?
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: По предварителни данни там трябва да се раздели. Направихме една хитрост. Синът на заместник-министъра на Македония и Тракия завършваше „Архитектура“ и му дадохме дипломна работа, за да направи кулата на Банското крило – тя е по средата. И те я възстановиха.
Може да разделим крилото на две части: към Южното и обратно. Ще ги разделим на по два милиона. Ако два милиона се намерят, едната част ще стане и догодина – другата част.
Следващият въпрос. Мисля, че по предварителни изчисления са необходими 21 милиона лева.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Все пак трябва да ги заявим по някакъв начин. Те няма да паднат сами. Сега са 20 млн., догодина ще са 23 млн. лв. При този бюджет, мисля, че господин Велчев може да се пребори с господин Горанов.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само премиерът може да се пребори с него.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Господин Велчев, това имах предвид. Може да се мобилизирате.
По отношение автомобила на госпожа Манолова. Прецедент ще стане това и ще получите много сериозен отговор в залата, ако не се коригира дотогава.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Затова нещата се решават в залата. Предлагате, гласува се и толкова! Парламент е това.
Ако няма други мнения, закривам разискванията.
Подлагам гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2018 г.
За – 9, против – 6, въздържали се – няма.
Благодаря на всички.
Да се надяваме, че нещо би могло да се промени между първо и второ четене.
Колеги, имате ли предложения по точка втора:
РАЗНИ.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
