Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
07/11/2019
Протокол
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 24
На 7 ноември 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г.,
№ 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми гости, уважаеми колеги! Имаме кворум, откривам заседанието.
Дневният ред за днес:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Колеги, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Колеги, днес на заседанието наши гости са от Министерството на финансите: господин Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на финансите; Омбудсманът на Република България – госпожа Диана Ковачева, Цветанка Митева – началник на отдел „Финансово-счетоводен и стопански“ и главен счетоводител, и Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“; от Комисията за защита от дискриминация: Ана Джумалиева – председател, и Баки Хюсеинов – заместник-председател; от Дирекция вероизповедания: Емил Велинов – директор; от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет: Петя Първанова – председател; от „Св. Синод“: Западно и Средноевропейския митрополит Антоний, доцент Мария Кьосева, адвокат Радомир Чолаков; от Обединени Евангелски църкви: пастор Румен Борджиев; представител на Мюсюлманското изповедание Джелал Фаик – главен секретар на Главното мюфтийство; и представител на Католическата църква – Петко Вълов.
По първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г., № 902-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31 ОКТОМВРИ 2019 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на господин Ивайло Танев от Министерството на финансите да представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Танев.
ИВАЙЛО ТАНЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Накратко, бюджетната прогноза за следващите три години – 2020–2022 г., включва средносрочните икономически перспективи, фискалните цели и приоритети на правителството като приходните и разходните политики са продължение на заложените за същия период от пролетта, както и естествено са съобразени с макроикономическите аспекти, фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на мерки, засягащи бюджетната сфера. Както във всеки проект на бюджет, така и в този за следващата година, са заложени съответните приоритетни области, които надграждат вече заложените. За следващата година това са образование, здравеопазване, отбрана, пенсионната политика и политиката по доходите.
Във връзка с политиката по доходите, както знаете, е заложено 10-процентно увеличение на средствата за възнаграждения на служителите в бюджетната сфера. Предполагам, гостите, представители на ведомствата, които присъстват на заседанието, ще изкажат своето становище относно параметрите на техните проектобюджети за следващата година. Това е накратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Колеги, постъпили са писмени становища от Омбудсмана на Република България, от Комисията за защита от дискриминация, от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и от Обединени евангелски църкви.
В тази връзка, госпожо Омбудсман, имате думата.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Добър ден! Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на Комисията, уважаеми колеги! Ние сме провели среща с Министерството на финансите и в записка до тях сме обосновали необходимостта от допълнителни бюджетни средства. Съвсем накратко пред Вас бих искала да представя причините, поради които се обръщаме с такава молба и с такова искане.
Няма да се спирам на факта, който обикновено изтъква омбудсманът, че жалбите всяка година нарастват все повече и повече. В този смисъл, за 2018 г. ние имаме 12 819 жалби, които са внесени в институцията. Те са повече, отколкото през 2017 г., но всъщност аз бих искала да обърна внимание на две нови обстоятелства от тази година.
На първо място, от месец април 2019 г. институцията на Омбудсмана е акредитирана, както знаете, благодарение и на подкрепата на Народното събрание, с най-високия международен статут за правозащитна организация. Това е статут „А“ към ООН. Във връзка с това нарастват ангажиментите по наблюдение на правата на човека, изготвяне и предоставяне на становища пред всички комитети на ООН, включително и Съвета по правата на човека. Например сега през 2010 г. в Женева ще се проведе универсалният периодичен преглед, на който Омбудсманът е поканен, за да допринесе със своето становище за състоянието на правата на човека в България. Във връзка с това е необходимо да бъде укрепен капацитетът на Омбудсмана, тъй като нашата институция няма експерти със специалност „Международно право“. Така се е случило през годините.
Във връзка с нашия статут „А“. Той е свързан освен с ангажименти за явяване пред комитетите на ООН и изразяване на становища, но също така и с необходимостта, освен да защитава правата на човека и да ги насърчава, което пък изисква и кампании, например в училищата за предотвратяване на насилието, право на образование и така нататък. Това е първият момент от 2019 г., който е различен в сравнение с предходната.
На второ място, през същата година беше учреден Съвет за правата на хората с увреждания, който е създаден, за да следи за начина, по който Конвенцията на ООН за хората с увреждания се прилага. Това е съвет, в който ротационно председателстват за две години Омбудсманът, впоследствие Комисията за защита от дискриминацията.
Тъй като една от основните задачи на този съвет е да осъществява оценка на действащото законодателство за правата на хората с увреждания и съответствието му с Конвенцията на ООН за хората с увреждания. Тук се изискват средства, както и експертен потенциал да бъде укрепен, във връзка с изготвянето на такъв мониторинг. Днес проблемът е на Омбудсманът, утре ще бъде на Комисията за защита от дискриминация, тъй като ротационно на две години се сменя председателството.
На трето място, Омбудсманът като наблюдател на изпълнението на принудителните административни мерки по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за чужденците наблюдава принудителното отвеждане до границата и експулсирането. За тази дейност в годините също не сме имали финансиране.
Това са нашите аргументи в този смисъл. Всички останали дейности протичат нормално, изпълняваме ги в рамките на предвидения бюджет.
Наред с това напомням, че на институцията не е предоставен засега подходящ държавен сграден фонд и всъщност голяма част от нашите средства отиват за сградата, в която сме под наем.
В заключение, с така направените бележки относно необходимостта от допълнителен финансов и човешки ресурс, ние изразяваме подкрепа по принцип за Законопроекта за държавния бюджет на България за 2020 г. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Ковачева.
Госпожо Джумалиева, имате думата.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми представители на различни институции в България! Позволете ми от името на Комисията за защита от дискриминация да представя нашето становище, което е входирано в Народното събрание, така че няма да бъдем много подробни. Ще поставим само няколко акцента.
Всички Вие знаете, че това е единствен, независим, специализиран орган в областта на равенството и равнопоставеността. Ще отбележа, че имаме съществен недостиг и необходимост от допълнителни финансови средства за издръжка и персонал в Комисията за защита от дискриминация, тъй като имаме едни от най-ниските заплати на експертите и администрацията, които обаче трябва да притежават изключително задълбочени познания и да са компетентни в областта на правата на човека, да са запознати с вътрешното право на страната, международното право, практика на Съда по правата на човека, поради което считаме, че имаме необходимост и нужда от допълнителни финанси в областта на персонала.
Искам да подчертая за уважаемите депутати и участници в днешното заседание, че Комисията за защита от дискриминация продължава да работи във връзка с кампанията „Достъпна България“, която стартира в началото на 2018 г. и всъщност чрез нея ние се стараем и опитваме чрез експертизата, която притежаваме, и нашите регионални представители да направим обследване и проверка в цялата страна архитектурно дали са достъпни сградите за хората с увреждания, чрез изграждането на съоръжения за достъпност на гражданите. В тази връзка, мисля, че също имаме необходимост от допълнително финансиране на нашите експерти, които изключително много работят в тази област.
Освен това като орган, който има правомощията и компетентностите да проверява, извършва проверки и да постановява решения при констатиране на недостъпна архитектурна среда, тъй като знаем, че недостъпната архитектурна среда също е форма на дискриминация, считаме, че и ние като проверяващ орган също трябва част от сградите, където се намират нашите регионални офиси, също да бъдат съоръжени по надлежния ред. Считаме, че и в тази насока се нуждаем от малко допълнителни средства.
В изпълнението на Препоръка № 2 на Европейската комисия, Комисията за защита от дискриминация трябва да адаптира също своите офиси по места и да ги направи достъпни, поради което считаме, че имаме необходимост от допълнително финансови средства.
Това, което е важно за нас, е, че за реализирането и осъществяването на нашата превантивна дейност също се нуждаем от малко повече разбиране и допълнителни финансови средства, които да бъдат осигурени на Комисията за защита от дискриминация.
Във връзка с администрацията, начинът да задържим повече млади хора, амбициозни и ангажирани с проблемите на правата човека, е именно с малко по-високо заплащане на тези млади хора, които са се ангажирали да работят в сферата на правата на човека, защото това за мен е не само работа, а и призвание човек да се занимава с тази сфера на дейност. В текущата издръжка считаме, че е необходимо да се вземе под внимание и ако има възможност да ни се осигурят допълнителни средства за текущата издръжка на Комисията за защита от дискриминация.
Разбираме, че бюджетът е съобразен и при изготвянето му е била взета реалната обстановка. Други сфери също се нуждаят от финансиране, а може би в определена област и по-приоритетни от нашата институция.
Така че в голяма степен, уважаеми господа народни представители, ние молим, ако има възможност, да бъде увеличен малко бюджетът на Комисията за защита от дискриминация. Иначе, проявяваме разбиране за така представения бюджет, но за нас ще бъде трудно да изпълняваме в цялост нашите правомощия и компетенции с така предоставения ни бюджет, още повече че имаме и още няколко регионални офиса, които трябва да изградим и да назначим регионални представители. Благодаря Ви за вниманието и предоставената възможност.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря и аз.
Давам думата на госпожа Петя Първанова от Агенцията за бежанците.
Заповядайте.
ПЕТЯ ПЪРВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гости и колеги! Ще бъда изключително кратка. Изразила съм го и в становището.
Предвиденият бюджет за Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за 2020 г. в размера, в който е предвиден и съгласуван с първостепенния разпоредител, и одобрените средства по проекти и грантови споразумения ще е достатъчен. Ако трябва да говоря в цифри, около 20 милиона лева са потребни – 10 милиона осигурява държавата, 10 милиона са от фонда „Убежище, миграция и интеграция“.
Благодаря на Министерството на финансите и на Министерския съвет. Успяхме наистина да постигнем този път пълно покриване на потребностите. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Велинов, заповядайте.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Аз ще бъда малко по-точен и малко по-обстоен с цифрите. Ние направихме два доклада – единият до министъра на финансите през месец септември, другият след това до заместник-министъра на финансите, където предоставихме, четейки новия Закон за вероизповеданията, възможност на Министерството на финансите да решава какви субсидии ще ни даде. Това беше изработено заедно с нашата дирекция „Бюджет и финанси“.
По нашите сметки и гледайки Закона, вероизповеданията трябваше да получат 52 млн. лева. Това беше за всички вероизповедания, като се съобразихме с това, че за вероизповеданията се полагат субсидии не по-малко от 10,00 лв. на човек – съм определил, съобразно статистиката. Да, но към ал. 2, т. 1 пише, че за вероизповеданията с по-малко от 1 на сто на самоопределили се към съответно вероизповедание спрямо общия брой, в размер определен за всяко вероизповедание. Да, но кой определя този размер?
Така нашият бюджет-предложение фактически не беше щателно изпипан, в смисъл че ние дадохме равноправно, без да дискриминираме някое вероизповедание, по 10,00 лв. на самоопределил се член. При това положение израелтяните щяха да получат 7 хил. лв., защото са се определили 706 човека като изповядващи вярата. Арменското апостолическо вероизповедание са 1715 човека и трябваше да получат 17 хил. лв. Това значи, че двете вероизповедания ги закриваме тотално. Обърнах се към колегите на Иво и поискахме поне да остане като миналата година – по 70 хиляди, за да може да се плаща ток, вода. Евреите не са много дашни, даже и богатите. Те даряват на културата, но не даряват на вероизповеданията.
В това отношение решихме да поискаме от нашите партньори как виждат те нещата с новия бюджет. Това значи Православната църква, Главното мюфтийство, католиците, протестантските организации и други. Те ни дадоха техните виждания. Тези виждания изпратих в Министерството на финансите да ги ползват колегите.
Св. Синод, прави му чест, че поиска сума по-малка с 10 милиона. Те поискаха 28 милиона за заплати и 5 милиона за капиталови разходи. Мюсюлманите останаха на тази сума, която им е определена с бюджета, за което им благодаря. Колегите от Евангелския съюз поискаха спрямо бройката да получат това, което им се полага – 640 хил. лв., и католиците – 480 хил. лв., ако дадем по 10,00 лв. на човек.
Аз затова попитах, господин Председател, кой определя – Парламентът, или Министерството на финансите в тази точка първа на ал. 2? Явно не сме ние. Аз не мога да не се съобразя с това, което Министерският съвет е гласувал като бюджет, защото аз какво съм, една дирекция там. Министерският съвет е приел едни рамки, които аз съм длъжен да приема, но искам да кажа това, което мисля.
Това, което мисля, че ако тази година не подкрепим католическата църква и протестантите, защото на другите колегите се съгласиха да дадат по 70 хил. лв., за да не ги закрием, ще постъпим уместно. Както казваше един предишен министър: пицата е много постна, но ние се съобразяваме не с действително нужното, а с това, което все пак е във възможностите на Министерството на финансите.
Съжалявам, че колегите от Министерството на финансите не се съобразиха с друго. Ще Ви кажа с кое. На мен дясната ръка, когато обсъждаме проблеми на религията – затова всички са заедно и всички са в този съвет на религиозните общности и нямаме проблеми, обсъждаме заедно проблемите, ние бяхме гласували 15 хил. лв. и 40 хил. лв. за издаване на религиозна литература. Зачеркнаха ги 55 хил. лв., които на нас ни служиха за научни конференции, за издаване на докладите от тези научни конференции, които за тази година са изключително положителни. Праснаха ги. Праснаха 90 хил. лв. – други вероизповедания. Те мислят, че само протестантски вероизповедания има други, ама другите тук са заявили като 90 хиляди. Къде са Бяло братство, да не почвам, къде са мормони – те не са към Евангелския съюз, и тях ги лишихме от пари. Значи Комисията по дискриминацията може да ни скъса ушите веднага. Тези суми не трябваше да падат от бюджета.
Още повече, господин Председател, гарантирано казано пред Вас сега – Св. Синод е поискал 28 милиона за заплати и 5 милиона за капиталови разходи. Ако те не получат капиталови разходи, до тази година с помощта на дирекцията се ремонтираха около 200 църкви на година, а мюсюлманите ремонтираха по 30-35 джамии. От догодина Ви гарантирам, че една църквичка и джамия няма да бъде ремонтирана, защото няма капиталови разходи за това. Никой не поглежда, че това го няма заложено в бюджета. Има заложени заплати – малко, много ще получат някакви заплати, макар че учителската заплата ще се вдигне догодина. Ако следим Закона, трябва да вдигнем заплатите на свещениците. Тогава отиваме директно на кино.
Това са проблемите, които ме интересуват.
Още един проблем, който е много важен и искам да го знаете, господин Председател. И тази година бях подложен на една въртележка, но от догодина със сигурност. В момента в България са регистрирани три мюсюлмански вероизповедания. Едното е мюсюлманското изповедание, което е Главното мюфтийство на Мустафа Алиш Хаджи, другото е Сунитско ханефитското на Недим Генджев и третото, което се наложи да регистрираме, защото ни праснаха от Европейския съюз и Страсбург, е мюсюлманска общност „Ахмадия“. Досега са три. В момента едно вероизповедание седи в Апелативния съд и е в момент да получи регистрация, а то е точно име, което е записано в Закона: мюсюлманско вероизповедание – Главно мюфтийство. Те са запазили името и в момента са в апелация. И догодина като излезе това решение за мюсюлманското вероизповедание, което е в Закона, аз на кого ще дам парите?! И тези 5 милиона точно на кой? На тези, които ще се регистрират, на „Ахмадия“ или на това… Това не ми е ясно и моля да го имате предвид, защото това вероизповедание – те са запазили името, отдавна мина през Софийски градски съд, в апелацията няма как да им откажат. Щом регистрираха и „Ахмадия“, край. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз благодаря.
Искам едно уточнение. Тези въпроси, господин Велинов, към нас ли са, към парламента?
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Не. Искам да ги знаете. Не към Вас. Просто да знаете, че това може да настъпи.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз разбирам, но започнахте с постната пица. Тя отдавна не е постна и всички го знаят, защото това беше по времето, когато имаше криза в целия свят.
Ще Ви кажа, че в японския парламент бюджетът се определя от председателя на комисията по финанси. В Япония е така. Ние не сме Япония. Всички тези въпроси са към Министерския съвет и по-специално към Министерството на финансите според мен.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Ние сме ги поставили.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това е хубаво, че сте ги поставили, защото ние – само искам да кажа, и от другите комисии, в които съм бил, че за първи път бюджетът е напълно балансиран, а това и колегите ще го потвърдят, за първи път няма излишъци, предвидени в този бюджет, естествено, няма и дефицит. Това, с една дума казано, че за да дадем на някой, независимо на кой, трябва да вземем от друг бенефициент.
Нашата комисия държим да има достатъчно пари за тези, които са към нас, както в момента сте всички тук. Естествено е, че всеки, както и няма министър-председател, който да не иска да увеличи заплатите и пенсиите. Въпросът обаче е, че за да дадеш пари или да изхарчиш някакви пари, първо, трябва да ги получиш. Първо, трябва да ги имаме в бюджета.
По другия въпрос: доколко целият този бюджет е правилно и правдиво разпределен на всички? Така че аз спирам до тук, ние ще Ви изслушаме. Естествено, затова е срокът между първо и второ четене.
Господин Велинов, ние с Вас ще говорим, защото има и много други въпроси, които възникват. Как се разпределят отделно във вероизповеданията парите, които получават от бюджета, защото това са пари на българските граждани, на българските избиратели, от техните данъци? Естествено, че пък ние като народни представители даваме пълен отчет на хората, които са ни изпратили в парламента, как се харчат парите. Благодаря Ви.
Ваше Високопреосвещенство, имате думата.
ЗАПАДНО И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ: Аз благодаря за дадената ми възможност.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Като представител на Св. Синод, който днес заедно с нашите високо уважаеми юристи господин Чолаков и госпожа Кьосева сме тук, първо, искам да кажа, че Св. Синод на Българската православна църква в предстоящото заседание на 12 ноември тази година ще изготви, разисква и внесе официално становище в писмен вид, както е редно, в Комисията по правата на човека и вероизповеданията относно така предложения Проектобюджет, който касае и в своята си част финансирането на Българската православна църква.
Както спомена и господин Велинов, това, което ние сме подали като параметри, които ни бяха искани от Министерството на финансите за изготвянето на този настоящ бюджет, са именно тези цифри, които той спомена, че 28 милиона ще бъдат нужни за заплати на свещенослужителите в цялата Българска православна църква, както и 5 млн. лв. за капиталови разходи, така че ние ще внесем нашите забележки по така предложения окончателен вариант между първо и второ четене Проектобюджет за Българската православна църква в тази си част.
Другото, което също Св. Синод отбелязва и ще отбележи в своя писмен доклад е, че до миналата година имаше вътре в самия бюджет изрично финансиране на Ставропигиалните манастири в България като паметници от световно значение. Тук не става въпрос за заплати. Не го виждаме в този бюджет, но ние ще изпратим становище. Благодарим все пак на българската държава изцяло за изпълняването на ясно поетия ангажимент, който е поел към свещенослужителите. Това наистина е една много голяма помощ за нашите свещенослужители в България. Те го оценяват и благодарят за това, което българската държава прави. Надяваме се в контекста на увеличаването на самите възнаграждения на учителите, към които е приравнена свещеническата заплата, да бъде предвидено това в тези бюджети, за да може все пак да бъдем в унисон с така поетия ангажимент към свещенослужителите, а и законът, който в крайна сметка предвижда именно това увеличение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз Ви благодаря. (Реплики извън микрофона.)
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Господин Председател, само да поясня, че манастирите са включени вътре в тази цифра. Този един милион е включен и ние ще го напишем това в писмото. Този един милион фактически е включен в цифрата, която е дадена като заплати, да знаете. Просто да знае и владиката.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, това ще го уточним, разбира се.
И аз една дума. Господин Велинов, защото казахте за този проблем, който възниква за регистрацията на вероизповеданията. Знаете, ние с Вас сме го обсъждали. Дори и когато направихме работната група за новия законопроект, ние поставихме въпроса, дори и аз поставих въпроса – нещо да се направи в Закона, но чаках от Вас, от вероизповеданията, Вие да го направите, а не държавата да се намесва във Вашите църковни неща. Дайте предложение. Ние сме може би държава рекордьор в света, която има толкова вероизповедания на глава от населението. Няма 200 вероизповедания никъде, да не говорим, че в много по-големи държави са с по 12-13 вероизповедания.
Направете така, моля Ви всички – аз ще Ви подкрепя и колегите ще Ви подкрепят, дайте да направим така закона, че има толкова смешни имена и такива смешни вероизповедания, които аз лично, ако бях на Ваша страна, щях да го приема като подигравка. Това не са вероизповедания. За да се спасят от плащане на данъци – ми утре такива, ако малко охлабим закона, ще искат да минат и на заплата към държавния бюджет.
Главното мюфтийство има думата.
Заповядайте.
ДЖЕЛАЛ ФАИК: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, представители на институциите в България, на вероизповеданията! Мюсюлманско изповедание е изключително доволно от бюджета за миналата година. Разбира се, в рамките на закона, което позволява, Законът позволява да имаме точно 5 млн. 770 хил. лв., като не по-малко от 10,00 лв. за самоопределил се като мюсюлманин в България. И това е точната бройка. Ние сме доволни от това, за което благодарим.
В момента много се успокои обстановката между имамите, защото всички започнаха да получават заплати. Тук трябва да поздравим и правителството, защото не бяха покрити около 300 имама в България, които работеха на доброволни начала, но сега в момента получават заплата. Завишихме заплатите на имамите в цялата страна с 30%, което в момента е задоволително, защото стига нивото на минималната работна заплата за страната.
Завишихме и капиталовата част, разходите, които са за ремонти на храмове и така нататък. Това е хубавото. Благодаря за поетия ангажимент. Миналата година, знаете, колко трудно беше за всички нас, какъв труден период мина.
Само и единствено забележка към вносителите. Моля да се промени името, наименованието за Мюсюлманското вероизповедание, което да бъде Мюсюлманско изповедание. Така да остане, както е по устав при нас. Да остане – Мюсюлманско изповедание. Защото в момента се спекулира с това име, атакува се. Ние сме дали и писмено становище до Комисията с точното наименование на изповеданието, но въпреки това – не знам защо, се оставя една отворена вратичка – Мюсюлманско изповедание, Република България – Главно мюфтийство. Нека да се промени и да остане Мюсюлманско изповедание. Да не се спекулира. Все пак Мюсюлманско изповедание е едно вековно изповедание – от 1909 г. е действаща, с Указ на тогавашния цар Фердинанд.
Така че тези новосъздали се изповедания, които казват, че са мюсюлмански – ахмедия, меджидия, неджетия, няма как да стане, и не трябва да позволи държавата това нещо. Ние сме изповедание с 20 районни мюфтийства, пет наместничества, с персонал от 860 души и администрация от 120, което обхваща цялата страна. Няма как едно новосформирало се изповедание да претендира, че те трябва да получат тази субсидия от държавата. Те просто нямат този капацитет, те нямат и хората. А ето Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание, което така се е регистрирало, кажете ми, колко души са? – Ами, човек и половина са.
Така че аз предлагам вносителите, нека да коригират това наименование и да бъде за мюсюлманско вероизповедание –Мюсюлманско изповедание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Ето, ако още миналата година бяхме направили закона, така че регистрацията да е, както Вие предполагате, че трябва да бъде, нямаше да има, а и за в бъдеще няма да има такива неща.
Сега аз не мога да взема отношение, защото най-малко пък съм запознат с мюсюлманското вероизповедание. И християнството е преди хиляди години, но и там има различни – католици, протестанти. Аз не мога да се намесвам в божите работи. Вие по-добре, ако имате някакви предложения, дайте ги, ще бъдат обсъдени и ще бъде направено всичко.
Заповядайте, господин Вълов.
ПЕТКО ВЪЛОВ: Уважаеми депутати, Ваше Високопреосвещенство, дами и господа! Вярно е, че за вероизповеданията, които са под 1%, няма критерии за определяне на субсидията. Досега това е ставало по, така да кажем, егалитарен принцип – еднакво сме получавали трите вероизповедания – евреи, арменци и католици, една и съща сума. Тази година за първи път и евангелската общност и протестантската църква получават субсидия, което приветстваме, разбира се. Тук става въпрос за елементарна аритметика. Само да кажа, че протестантските общности, които са 60 000 души, получават 160 хил. лв., а католическата църква, която е 50 000, бихме си казали, че ще получи 150 хиляди, но получава колкото и преди – 70 хиляди, тоест сега ние не можем да разберем много принципа, на който е – егалитарен или пропорционален?
Има един вид три степени на финансирането – тези, които са над 1%, по пропорционален принцип, според броя, а тези, които са двете най-малки, в смисъл малки по брой, а не по значимост – евреите и арменците, получават един гарантиран минимум, а ние, заедно с протестантските църкви, сме близо до единия процент, предлагам да получаваме някаква диференцирана сума или, да кажем, нашето да е приближено до тази на протестантската, тоест да има някакви мерки и теглилки, или някаква логика на финансирането. Понеже тук не става въпрос за дарение, което го приемаш и казваш благодаря, а тук се разпределят парите на данъкоплатците, затова би трябвало да има някакви мерки и теглилки, така казано. Не, че им завиждаме, разбира се, но моето предложение е малко тази сума…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Говорим за справедливост.
ПЕТКО ВЪЛОВ: Да, да кажем едно 140 или 150 – да има някакъв баланс в моите очи. Това е.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Яз го записах като въпрос. На мен също ми е чудно, аз също не мога да Ви дам обяснение, защото съвсем логично поставяте въпроса. И аз не мога да си обясня защо.
ПЕТКО ВЪЛОВ: Да, ние сме вярващи, но малко аритметика все пак би трябвало да има.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, в случая не въпроса да се намали тяхната субсидия, а Вашата да има логика в изчисляването.
Господин Велинов, ще го поставим този въпрос и Вие също ще помагате да поставим този въпрос.
Други колеги?
Имате думата.
РУМЕН БОРДЖИЕВ: Аз съм от Обединени евангелски църкви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми Ваши преосвещенства и колеги от религиозните общности и институции! Становището на Обединени евангелски църкви ние го дадохме писмено в Комисията и в него сме изразили нашето виждане, че като трета по численост религиозна общност в страната, дори над 1% според правилната аритметика на преброяването, но наистина тези 64 500 близо, само 160 хил. лв. за цялата година подпомагане дейността…
След думите, които господин Велинов каза, аз нищо не бих допълнил, защото той много ясно и много точно, познавайки отвътре дейността на вероизповеданията и в частност протестантската общност, много ясно каза това. Заставаме зад неговите думи и нашето желание е наистина според това, което законотвореца е дал като разяснение в Закона, да бъде изпълнено. По никакъв начин да няма дискриминация между отделните вероизповедания.
Преглеждайки Проектобюджета, искам да благодаря и да похваля всички, които са участвали в неговото създаване, въпреки че не сме специалисти, но на пръв поглед си личи, че е положен много труд, много усилия, за да може тези средства, предвидени в общия бюджет, да бъдат разпределени за цялата страна. Но до голяма степен средствата, които се отделят за духовната дейност в страната и образованието може би, определят до голяма степен и състоянието на нацията.
Може би ние се стремим все повече и повече да печелим материални средства, да влагаме в неща, които наистина връщат нашите инвестиции, но духовното изграждане на нацията е първостепенно. Може би, когато днес говорим за възстановяване на нацията и в този период на преход, на първо място, трябва да се постави духовното изграждане, духовното възстановяване след един дълъг период на атеизъм, на безбожие, ако искаме българският народ и България като нация да просперира, нека започнем от духовното. Това е моят апел.
Нашето становище сме го изложили. И, как да кажа, не искаме милост, а искаме това, което законотворецът е предвидил. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря и аз.
Аз напълно споделям това, което казвате за духовното извисяване на нацията. Мисля, че точно по този повод и премиерът господин Борисов приравни, както и ние тук, мисля, че всички депутати, независимо от тяхната оцветка или идеология, ние също смятаме, че църквата и вероизповеданията са част от будителите в България. Неслучайно всички подкрепихме да се отпуснат средства – и в Закона е казано, че и свещенослужителите трябва да получават близо до заплатите, ако не са същите, на преподавателите, на българските будители.
Въпреки че всяко такова нещо, откровено казано, винаги събужда това чувство, за което преди малко говорихме, че трябва да остане чувството за справедливост за всички. Това трудно се постига.
Честно да Ви кажа, откакто съм в парламента, виждам, че много трудно се постига това нещо – хората да остават с такова чувство, защото всеки, малко или много, по някой път се чувства ощетен и много е тънка границата – да постигнеш идеалното, е трудно, но ние ще се постараем.
Всички забележки, които Вие отправихте, ние ще ги имаме предвид и на второ четене може би, дано... Но пак Ви казвам, че при един такъв балансиран бюджет, трябва от някой да вземем, за да дадем на друг. В други бюджети винаги имаше процент предвиден излишък, който можеше да попълва буфери, така наречените буфери, тук ние го нямаме.
Господин Велинов, искате да кажете нещо.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Аз понеже не бях приключил, изчаквах колегите. Действително, господин Председател, такъв бюджет вероизповеданията не са имали. Това е от тази година. Ние имахме общо 5 милиона. Справяли сме се и с 5 милиона, а сега имаме 38 милиона, значи би трябвало да се справим. Аз като кажа какъв бюджет имаме и тези около мен припадат някои, които имат по
2 – 3 милиона.
Действително не сме имали такъв бюджет и аз смятам, че колегите ще се справят и с този бюджет. Но, ето, обръщам се тук във Ваше присъствие към колегата от финансите, поне тези
40 – 45 хил. лв., които са за междурелигиозния диалог, на основаниечл. 35 от Закона, в който държавата трябва да създава мир между тези вероизповедания и да им помага в това нещо, някак си смятам, че 45 хил. лв. могат да се намерят.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: От кое от вероизповеданията да ги вземем? Нали казах, че е балансиран бюджета. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Аз мога да му кажа на колегата…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, добре.
Да и да Ви допълня, че 2009 г. – все пак мисля, че всички тук знаят много добре, че беше 1,5 милиона бюджета. Само 2009 г. – не беше толкова отдавна, преди 10 години. Така беше бюджета за всичките вероизповедания – 1,5 милиона.
Колеги, отварям дебата.
Вие имате, господин Шопов, думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Председател, за всички е ясно, че тези две години и половина, през този мандат на Народното събрание, по отношение на вероизповеданията станаха чудеса. Това, с което господин Велинов завърши, е абсолютно правилно. Точно така – десетки милиони, вместо онези – отначало бяха три и половина преди пет – шест години, после станаха четири, четири и половина, после пет, пет и половина. Сега се касае вече и нещата се свеждат до едни фини настройки, за да се внесе повече справедливост, предвидимост и повече принципност при разпределението на тези пари. Затова говорим в момента.
Ще започна с проблемите. Тръгват си представителите на Св. Синод и на Православната църква, но за мен тук въпросите са два.
Единият въпрос е да се спази принципа на, така да се каже, десетте лева на самоопределил се, въпреки че от Православната църква не се желае цялата сума.
Другият въпрос е на отделен ред да се изведат парите за трите Ставропигиални манастира, защото тук не се касае само до въпроси, свързани с Православната църква и вероизповеданието, а тези три манастира като паметници на културата имат особени функции. Всички най-значими и важни гости се водеха в Рилския манастир, Троянския или Бачковския по време на Председателството. Това продължава и сега, така и ще бъде. Затова тези 26 милиона, които се дават, трябва или по някакъв начин да се диференцират, да се изведат по някакъв начин парите за тези три манастира – отделно да се знае, че тези пари отиват за тези три манастира. Това са въпросите.
Те не са тежки, въпрос на техника по изготвяне на бюджета. Според мен това трябва се свърши. В тази насока ми се обадиха и помолиха и игумени на манастири, и монаси от тези манастири. Това за мен трябва да се направи.
Тук, като че ли, малко му е лесно на министъра – дава 26 млн. лв. и вика, оправяйте се, разпределяйте ги за заплати, за капиталови разходи, за ремонт на други църкви или за манастири. Това не е подход. За тези три манастира нещата са особени и затова те трябва да се изведат.
По другия въпрос – за католическото вероизповедание и на евангелските църкви, въпросът може да бъде решен и то с едни пари, които те са съвсем съизмерими като представителност в българското общество. Въпросът е да се погледне много елементарно – да съобразени едната с другата. Не може, нали има някаква дискриминация и тя е очевидна, тя е логична. Тук няма нужда да си нито икономист, нито политик, за да я съзреш, да я видиш.
Колкото до мюсюлманското вероизповедание, спомняте си за мен беше голяма драма, когато приемахме Закона и Ви казах каква грешка ще направим със записването на наименование в този Закон, което е в противоречие на Конституцията, и досегашната практика законово да бъде отразявано като вероизповедание само Българската православна църква. Това си имаше своят смисъл, имаше значение. И сега става едно мазало, от което, честно да Ви кажа, не знам как ще излезем. Тук уважаемият представител на Мюсюлманското вероизповедание си има свое виждане, своя версия, то е пристрастно, разбира се.
Аз разбирам какъв е проблемът. Ще Ви кажа, според мен, как е възможно да излезем от тази ситуация – то има и законов проблем и в момента с разпределението, с плащането на заплатите… Нещата ще се оправят с преброяването догодина. Това е начинът, за да се излезе, господин Виденов, от тази трудна ситуация. Тя е много трудна, много тежка.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще завърша.
Колкото до искане за увеличение на парите от Омбудсмана или от Комисията по дискриминация, откакто съм тук и са създадени тези две институции, всяка година има искане за увеличение, увеличение, увеличение. Нормално. Всяка администрация иска увеличение на парите. Винаги, съвсем благовидно, се изтъкват едни нови, нови и нови дейности, задачи, задачи и задачи.
Не се наемам тук пред Вас, в този състав, да преценявам доколко всичко това е основателно. Имам чувството, че се превръщат в две мега институции, които се докосват, засягат до абсолютно всичко в българския обществен, икономически, политически и всякакъв един живот.
Отново тук прави чест на представителя от уважаемата Агенция за бежанците, която е на най-тежкият фронт в обществото, защото за мен това е фронт, това е защита, точно фронт, която учудващо за администрация, скромно и съвсем искрено и почетено, заявява, че е доволна от този бюджет. Ние трябва да си го кажем, че при нужда държавата винаги трябва да откликне, защото това е приоритет. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Извинявайте, само един момент.
Като независим депутат за този бюджет гласувам „въздържал се“, а сега ще Ви помоля да ме освободите, за да отида в другата Комисия да пледирам за спасяването на едни…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, никой не може да задържа един депутат на едно място. Благодаря Ви.
Господин Антонов, Вие сте.
Заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Взимам повод и от думите на господин Шопов. Наистина православното вероизповедание дадоха добра оценка за бюджета, но смятам, че и въпросите, които след това възникнаха ни подсказват, че не сме го решили докрай въпроса с бюджета на православието.
Наистина ставропигиалните манастири трябва да бъдат отделени на определен отделен ред и оттам да се знае средствата, които влизат за тях, какви са. Троянският манастир е възстановен. Остава Бачковският и Рилският към него, но тук възниква и още един въпрос. Последните две години – и то именно по наши предложения, бяха отделени средства лично от министър-председателя, и донякъде се извърши ремонт в Зографския манастир – Атонският манастир. Не бива темпото да пада. При този голям бюджет, който имаме, смятам, че под милион и половина, два, ако не бъдат отделени за него, там само след няколко години, ако това се случи, отново ще трябва да бъдат отделяни много средства, за да стигнем на това ниво. Категорично в тази връзка възразявам и ще направя това предложение да бъдат отделени конкретно средства за Атонския манастир.
Другото, което пак така, обръщайки се назад с няколко години давност – отново ние, а и чрез бюджета и в допълнение от министър-председателя бяха отделени средства за обследване на храм „Александър Невски“. Напомням, че в основите на „Александър Невски“ е криптата. В криптата са едни от най-ценните икони, които са събрани от много други манастири, от много други светини. Не е добро състоянието им. То е добро дотолкова, доколкото се съхраняват с големи усилия. Обаче работи долу влагата и трябва след това обследване, разбрахме, че средствата са горе-долу наполовина от това, което ние си мислехме първоначално. Много хубава работа свърши тук и дирекцията, и другите институции, но нека да се опитаме да не спираме до тук.
Може би нещо, което заслужава внимание – Факултетът, който е по православие, също е в центъра на града и иска средства.
Наистина става много, но в центъра на София – извършиха се основно ремонти, булеварди, предвидени са тук и отделните ядра на централните площади, според мен това е минимума, още повече че този бюджет е нарастващ бюджет, който беше тази година, следващата година. Това, което може, което има готовност с проекти, нека да се опитаме още сега с излишъците, с една част от сумата да се помогне още сега, ако има. Не знам, господин Велинов, какво е необходимо, но трябва да стане, ако има нещо в готовност да се помогне още тази година.
Тук, господин Председател, с наша обща намеса, мисля, че това би могло да стане предложение към Министерския съвет.
Толкова по отношение на вероизповеданията.
Подкрепям това, че трябва да има определена сума за двете вероизповедания, за които стана въпрос. На много ниско ниво са, въпреки че са се справяли и с още по-ниско ниво, но трябва да има някаква отлика от това, което е във връзка със Закона, и трябва да имат подкрепа. Комисията за защита от дискриминацията – повтаряме се, но наистина ще гласуваме „против“ бюджета, ако не бъдат подкрепени с увеличен бюджет. Защо? Защото години наред вече говорим, че трябва да децентрализираме тази дейност. На две, три седмици от нашия район големи групи хора идват, за да защитават интересите си по различни теми в Комисията. Една голяма част от това натоварено движение в едната и в другата посока би могло да се преодолее като се открият регионални центрове, било то – не искам да ги определям къде да бъдат, достатъчно опит има в тази система и в самата Комисия, но поне по един регионален център би трябвало на първо време да бъдат открити, макар и експериментално. Това, разбира се, става с отделяне на малко средства. „За“ съм да няма прекалено администриране и увеличаване на администрацията, защото много често тук се възползват, политически се изкушават, които управляват, но в дадената ситуация, мисля, че трябва да подкрепим това решение, колкото и да изисква допълнително, и то не иска толкова много средства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Колеги, въпроси?
Заповядайте, госпожо Джумалиева.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Извинявам се, че отново взимам думата, но в подкрепа на уважавания народен представител искам да кажа, понеже и преди малко се направиха асоциации, че ние сме, заедно с омбудсмана, мега институции и така нататък.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние сме с бюджет по-малко от 3 млн. лв. Всяка година, когато молим за малко повече средства, ние разбираме, че не сме единствените в държавата, които се нуждаят от допълнително финансиране, но така или иначе, още през 2006 г. с изменението и допълнението, което е направено в Закона за защита от дискриминация съгласно препоръките, които са дадени от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, е казано, че е добре и трябва българската Комисия за защита от дискриминация да изгради своите регионални представителства. Ние вече толкова години говорим за един не толкова голям ресурс, за който ние молим като финансови средства. Още повече да не забравяме, че тук преди малко беше казано за културата, която е изключително важна за самоопределянето ни като народ, като нация. Изключително важно за нас е, ако щете за спокойствието на всички граждани в държавата, именно институциите, които се борят и защитават правата на човека, също да бъдат обезпечени. Това е също задължение, което е предвидено и препоръка по отношение на България, институциите в сферата на правата на човека да бъдат финансови обезпечени. Те са независими институции. Ние единствено се отчитаме с отчет пред Народното събрание на Република България и пред Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Ние разбираме ситуацията, разбираме нуждите като цяло в страната, но ние знаем, че именно в Комисията по вероизповеданията и правата на човека имаме наши съмишленици в тази наша обща кауза, която е именно правата на човека. Защото правата на човека – за тях няма почивен ден, за тях не трябва да има ограничение и лимити. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, доцент Джумалиева.
Колеги, изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Обявявам гласуване по точка първа:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване.
Моля, колеги, който е „за“, да гласува:
За – 9, против – 3, въздържал се – 1.
Благодаря Ви на всички. Желая Ви успех!
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Красимира Коева
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 24
На 7 ноември 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г.,
№ 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми гости, уважаеми колеги! Имаме кворум, откривам заседанието.
Дневният ред за днес:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Колеги, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Колеги, днес на заседанието наши гости са от Министерството на финансите: господин Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на финансите; Омбудсманът на Република България – госпожа Диана Ковачева, Цветанка Митева – началник на отдел „Финансово-счетоводен и стопански“ и главен счетоводител, и Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“; от Комисията за защита от дискриминация: Ана Джумалиева – председател, и Баки Хюсеинов – заместник-председател; от Дирекция вероизповедания: Емил Велинов – директор; от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет: Петя Първанова – председател; от „Св. Синод“: Западно и Средноевропейския митрополит Антоний, доцент Мария Кьосева, адвокат Радомир Чолаков; от Обединени Евангелски църкви: пастор Румен Борджиев; представител на Мюсюлманското изповедание Джелал Фаик – главен секретар на Главното мюфтийство; и представител на Католическата църква – Петко Вълов.
По първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г., № 902-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31 ОКТОМВРИ 2019 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на господин Ивайло Танев от Министерството на финансите да представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Танев.
ИВАЙЛО ТАНЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Накратко, бюджетната прогноза за следващите три години – 2020–2022 г., включва средносрочните икономически перспективи, фискалните цели и приоритети на правителството като приходните и разходните политики са продължение на заложените за същия период от пролетта, както и естествено са съобразени с макроикономическите аспекти, фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на мерки, засягащи бюджетната сфера. Както във всеки проект на бюджет, така и в този за следващата година, са заложени съответните приоритетни области, които надграждат вече заложените. За следващата година това са образование, здравеопазване, отбрана, пенсионната политика и политиката по доходите.
Във връзка с политиката по доходите, както знаете, е заложено 10-процентно увеличение на средствата за възнаграждения на служителите в бюджетната сфера. Предполагам, гостите, представители на ведомствата, които присъстват на заседанието, ще изкажат своето становище относно параметрите на техните проектобюджети за следващата година. Това е накратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Колеги, постъпили са писмени становища от Омбудсмана на Република България, от Комисията за защита от дискриминация, от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и от Обединени евангелски църкви.
В тази връзка, госпожо Омбудсман, имате думата.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Добър ден! Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на Комисията, уважаеми колеги! Ние сме провели среща с Министерството на финансите и в записка до тях сме обосновали необходимостта от допълнителни бюджетни средства. Съвсем накратко пред Вас бих искала да представя причините, поради които се обръщаме с такава молба и с такова искане.
Няма да се спирам на факта, който обикновено изтъква омбудсманът, че жалбите всяка година нарастват все повече и повече. В този смисъл, за 2018 г. ние имаме 12 819 жалби, които са внесени в институцията. Те са повече, отколкото през 2017 г., но всъщност аз бих искала да обърна внимание на две нови обстоятелства от тази година.
На първо място, от месец април 2019 г. институцията на Омбудсмана е акредитирана, както знаете, благодарение и на подкрепата на Народното събрание, с най-високия международен статут за правозащитна организация. Това е статут „А“ към ООН. Във връзка с това нарастват ангажиментите по наблюдение на правата на човека, изготвяне и предоставяне на становища пред всички комитети на ООН, включително и Съвета по правата на човека. Например сега през 2010 г. в Женева ще се проведе универсалният периодичен преглед, на който Омбудсманът е поканен, за да допринесе със своето становище за състоянието на правата на човека в България. Във връзка с това е необходимо да бъде укрепен капацитетът на Омбудсмана, тъй като нашата институция няма експерти със специалност „Международно право“. Така се е случило през годините.
Във връзка с нашия статут „А“. Той е свързан освен с ангажименти за явяване пред комитетите на ООН и изразяване на становища, но също така и с необходимостта, освен да защитава правата на човека и да ги насърчава, което пък изисква и кампании, например в училищата за предотвратяване на насилието, право на образование и така нататък. Това е първият момент от 2019 г., който е различен в сравнение с предходната.
На второ място, през същата година беше учреден Съвет за правата на хората с увреждания, който е създаден, за да следи за начина, по който Конвенцията на ООН за хората с увреждания се прилага. Това е съвет, в който ротационно председателстват за две години Омбудсманът, впоследствие Комисията за защита от дискриминацията.
Тъй като една от основните задачи на този съвет е да осъществява оценка на действащото законодателство за правата на хората с увреждания и съответствието му с Конвенцията на ООН за хората с увреждания. Тук се изискват средства, както и експертен потенциал да бъде укрепен, във връзка с изготвянето на такъв мониторинг. Днес проблемът е на Омбудсманът, утре ще бъде на Комисията за защита от дискриминация, тъй като ротационно на две години се сменя председателството.
На трето място, Омбудсманът като наблюдател на изпълнението на принудителните административни мерки по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за чужденците наблюдава принудителното отвеждане до границата и експулсирането. За тази дейност в годините също не сме имали финансиране.
Това са нашите аргументи в този смисъл. Всички останали дейности протичат нормално, изпълняваме ги в рамките на предвидения бюджет.
Наред с това напомням, че на институцията не е предоставен засега подходящ държавен сграден фонд и всъщност голяма част от нашите средства отиват за сградата, в която сме под наем.
В заключение, с така направените бележки относно необходимостта от допълнителен финансов и човешки ресурс, ние изразяваме подкрепа по принцип за Законопроекта за държавния бюджет на България за 2020 г. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Ковачева.
Госпожо Джумалиева, имате думата.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми представители на различни институции в България! Позволете ми от името на Комисията за защита от дискриминация да представя нашето становище, което е входирано в Народното събрание, така че няма да бъдем много подробни. Ще поставим само няколко акцента.
Всички Вие знаете, че това е единствен, независим, специализиран орган в областта на равенството и равнопоставеността. Ще отбележа, че имаме съществен недостиг и необходимост от допълнителни финансови средства за издръжка и персонал в Комисията за защита от дискриминация, тъй като имаме едни от най-ниските заплати на експертите и администрацията, които обаче трябва да притежават изключително задълбочени познания и да са компетентни в областта на правата на човека, да са запознати с вътрешното право на страната, международното право, практика на Съда по правата на човека, поради което считаме, че имаме необходимост и нужда от допълнителни финанси в областта на персонала.
Искам да подчертая за уважаемите депутати и участници в днешното заседание, че Комисията за защита от дискриминация продължава да работи във връзка с кампанията „Достъпна България“, която стартира в началото на 2018 г. и всъщност чрез нея ние се стараем и опитваме чрез експертизата, която притежаваме, и нашите регионални представители да направим обследване и проверка в цялата страна архитектурно дали са достъпни сградите за хората с увреждания, чрез изграждането на съоръжения за достъпност на гражданите. В тази връзка, мисля, че също имаме необходимост от допълнително финансиране на нашите експерти, които изключително много работят в тази област.
Освен това като орган, който има правомощията и компетентностите да проверява, извършва проверки и да постановява решения при констатиране на недостъпна архитектурна среда, тъй като знаем, че недостъпната архитектурна среда също е форма на дискриминация, считаме, че и ние като проверяващ орган също трябва част от сградите, където се намират нашите регионални офиси, също да бъдат съоръжени по надлежния ред. Считаме, че и в тази насока се нуждаем от малко допълнителни средства.
В изпълнението на Препоръка № 2 на Европейската комисия, Комисията за защита от дискриминация трябва да адаптира също своите офиси по места и да ги направи достъпни, поради което считаме, че имаме необходимост от допълнително финансови средства.
Това, което е важно за нас, е, че за реализирането и осъществяването на нашата превантивна дейност също се нуждаем от малко повече разбиране и допълнителни финансови средства, които да бъдат осигурени на Комисията за защита от дискриминация.
Във връзка с администрацията, начинът да задържим повече млади хора, амбициозни и ангажирани с проблемите на правата човека, е именно с малко по-високо заплащане на тези млади хора, които са се ангажирали да работят в сферата на правата на човека, защото това за мен е не само работа, а и призвание човек да се занимава с тази сфера на дейност. В текущата издръжка считаме, че е необходимо да се вземе под внимание и ако има възможност да ни се осигурят допълнителни средства за текущата издръжка на Комисията за защита от дискриминация.
Разбираме, че бюджетът е съобразен и при изготвянето му е била взета реалната обстановка. Други сфери също се нуждаят от финансиране, а може би в определена област и по-приоритетни от нашата институция.
Така че в голяма степен, уважаеми господа народни представители, ние молим, ако има възможност, да бъде увеличен малко бюджетът на Комисията за защита от дискриминация. Иначе, проявяваме разбиране за така представения бюджет, но за нас ще бъде трудно да изпълняваме в цялост нашите правомощия и компетенции с така предоставения ни бюджет, още повече че имаме и още няколко регионални офиса, които трябва да изградим и да назначим регионални представители. Благодаря Ви за вниманието и предоставената възможност.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря и аз.
Давам думата на госпожа Петя Първанова от Агенцията за бежанците.
Заповядайте.
ПЕТЯ ПЪРВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гости и колеги! Ще бъда изключително кратка. Изразила съм го и в становището.
Предвиденият бюджет за Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за 2020 г. в размера, в който е предвиден и съгласуван с първостепенния разпоредител, и одобрените средства по проекти и грантови споразумения ще е достатъчен. Ако трябва да говоря в цифри, около 20 милиона лева са потребни – 10 милиона осигурява държавата, 10 милиона са от фонда „Убежище, миграция и интеграция“.
Благодаря на Министерството на финансите и на Министерския съвет. Успяхме наистина да постигнем този път пълно покриване на потребностите. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Велинов, заповядайте.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Аз ще бъда малко по-точен и малко по-обстоен с цифрите. Ние направихме два доклада – единият до министъра на финансите през месец септември, другият след това до заместник-министъра на финансите, където предоставихме, четейки новия Закон за вероизповеданията, възможност на Министерството на финансите да решава какви субсидии ще ни даде. Това беше изработено заедно с нашата дирекция „Бюджет и финанси“.
По нашите сметки и гледайки Закона, вероизповеданията трябваше да получат 52 млн. лева. Това беше за всички вероизповедания, като се съобразихме с това, че за вероизповеданията се полагат субсидии не по-малко от 10,00 лв. на човек – съм определил, съобразно статистиката. Да, но към ал. 2, т. 1 пише, че за вероизповеданията с по-малко от 1 на сто на самоопределили се към съответно вероизповедание спрямо общия брой, в размер определен за всяко вероизповедание. Да, но кой определя този размер?
Така нашият бюджет-предложение фактически не беше щателно изпипан, в смисъл че ние дадохме равноправно, без да дискриминираме някое вероизповедание, по 10,00 лв. на самоопределил се член. При това положение израелтяните щяха да получат 7 хил. лв., защото са се определили 706 човека като изповядващи вярата. Арменското апостолическо вероизповедание са 1715 човека и трябваше да получат 17 хил. лв. Това значи, че двете вероизповедания ги закриваме тотално. Обърнах се към колегите на Иво и поискахме поне да остане като миналата година – по 70 хиляди, за да може да се плаща ток, вода. Евреите не са много дашни, даже и богатите. Те даряват на културата, но не даряват на вероизповеданията.
В това отношение решихме да поискаме от нашите партньори как виждат те нещата с новия бюджет. Това значи Православната църква, Главното мюфтийство, католиците, протестантските организации и други. Те ни дадоха техните виждания. Тези виждания изпратих в Министерството на финансите да ги ползват колегите.
Св. Синод, прави му чест, че поиска сума по-малка с 10 милиона. Те поискаха 28 милиона за заплати и 5 милиона за капиталови разходи. Мюсюлманите останаха на тази сума, която им е определена с бюджета, за което им благодаря. Колегите от Евангелския съюз поискаха спрямо бройката да получат това, което им се полага – 640 хил. лв., и католиците – 480 хил. лв., ако дадем по 10,00 лв. на човек.
Аз затова попитах, господин Председател, кой определя – Парламентът, или Министерството на финансите в тази точка първа на ал. 2? Явно не сме ние. Аз не мога да не се съобразя с това, което Министерският съвет е гласувал като бюджет, защото аз какво съм, една дирекция там. Министерският съвет е приел едни рамки, които аз съм длъжен да приема, но искам да кажа това, което мисля.
Това, което мисля, че ако тази година не подкрепим католическата църква и протестантите, защото на другите колегите се съгласиха да дадат по 70 хил. лв., за да не ги закрием, ще постъпим уместно. Както казваше един предишен министър: пицата е много постна, но ние се съобразяваме не с действително нужното, а с това, което все пак е във възможностите на Министерството на финансите.
Съжалявам, че колегите от Министерството на финансите не се съобразиха с друго. Ще Ви кажа с кое. На мен дясната ръка, когато обсъждаме проблеми на религията – затова всички са заедно и всички са в този съвет на религиозните общности и нямаме проблеми, обсъждаме заедно проблемите, ние бяхме гласували 15 хил. лв. и 40 хил. лв. за издаване на религиозна литература. Зачеркнаха ги 55 хил. лв., които на нас ни служиха за научни конференции, за издаване на докладите от тези научни конференции, които за тази година са изключително положителни. Праснаха ги. Праснаха 90 хил. лв. – други вероизповедания. Те мислят, че само протестантски вероизповедания има други, ама другите тук са заявили като 90 хиляди. Къде са Бяло братство, да не почвам, къде са мормони – те не са към Евангелския съюз, и тях ги лишихме от пари. Значи Комисията по дискриминацията може да ни скъса ушите веднага. Тези суми не трябваше да падат от бюджета.
Още повече, господин Председател, гарантирано казано пред Вас сега – Св. Синод е поискал 28 милиона за заплати и 5 милиона за капиталови разходи. Ако те не получат капиталови разходи, до тази година с помощта на дирекцията се ремонтираха около 200 църкви на година, а мюсюлманите ремонтираха по 30-35 джамии. От догодина Ви гарантирам, че една църквичка и джамия няма да бъде ремонтирана, защото няма капиталови разходи за това. Никой не поглежда, че това го няма заложено в бюджета. Има заложени заплати – малко, много ще получат някакви заплати, макар че учителската заплата ще се вдигне догодина. Ако следим Закона, трябва да вдигнем заплатите на свещениците. Тогава отиваме директно на кино.
Това са проблемите, които ме интересуват.
Още един проблем, който е много важен и искам да го знаете, господин Председател. И тази година бях подложен на една въртележка, но от догодина със сигурност. В момента в България са регистрирани три мюсюлмански вероизповедания. Едното е мюсюлманското изповедание, което е Главното мюфтийство на Мустафа Алиш Хаджи, другото е Сунитско ханефитското на Недим Генджев и третото, което се наложи да регистрираме, защото ни праснаха от Европейския съюз и Страсбург, е мюсюлманска общност „Ахмадия“. Досега са три. В момента едно вероизповедание седи в Апелативния съд и е в момент да получи регистрация, а то е точно име, което е записано в Закона: мюсюлманско вероизповедание – Главно мюфтийство. Те са запазили името и в момента са в апелация. И догодина като излезе това решение за мюсюлманското вероизповедание, което е в Закона, аз на кого ще дам парите?! И тези 5 милиона точно на кой? На тези, които ще се регистрират, на „Ахмадия“ или на това… Това не ми е ясно и моля да го имате предвид, защото това вероизповедание – те са запазили името, отдавна мина през Софийски градски съд, в апелацията няма как да им откажат. Щом регистрираха и „Ахмадия“, край. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз благодаря.
Искам едно уточнение. Тези въпроси, господин Велинов, към нас ли са, към парламента?
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Не. Искам да ги знаете. Не към Вас. Просто да знаете, че това може да настъпи.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз разбирам, но започнахте с постната пица. Тя отдавна не е постна и всички го знаят, защото това беше по времето, когато имаше криза в целия свят.
Ще Ви кажа, че в японския парламент бюджетът се определя от председателя на комисията по финанси. В Япония е така. Ние не сме Япония. Всички тези въпроси са към Министерския съвет и по-специално към Министерството на финансите според мен.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Ние сме ги поставили.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това е хубаво, че сте ги поставили, защото ние – само искам да кажа, и от другите комисии, в които съм бил, че за първи път бюджетът е напълно балансиран, а това и колегите ще го потвърдят, за първи път няма излишъци, предвидени в този бюджет, естествено, няма и дефицит. Това, с една дума казано, че за да дадем на някой, независимо на кой, трябва да вземем от друг бенефициент.
Нашата комисия държим да има достатъчно пари за тези, които са към нас, както в момента сте всички тук. Естествено е, че всеки, както и няма министър-председател, който да не иска да увеличи заплатите и пенсиите. Въпросът обаче е, че за да дадеш пари или да изхарчиш някакви пари, първо, трябва да ги получиш. Първо, трябва да ги имаме в бюджета.
По другия въпрос: доколко целият този бюджет е правилно и правдиво разпределен на всички? Така че аз спирам до тук, ние ще Ви изслушаме. Естествено, затова е срокът между първо и второ четене.
Господин Велинов, ние с Вас ще говорим, защото има и много други въпроси, които възникват. Как се разпределят отделно във вероизповеданията парите, които получават от бюджета, защото това са пари на българските граждани, на българските избиратели, от техните данъци? Естествено, че пък ние като народни представители даваме пълен отчет на хората, които са ни изпратили в парламента, как се харчат парите. Благодаря Ви.
Ваше Високопреосвещенство, имате думата.
ЗАПАДНО И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ: Аз благодаря за дадената ми възможност.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Като представител на Св. Синод, който днес заедно с нашите високо уважаеми юристи господин Чолаков и госпожа Кьосева сме тук, първо, искам да кажа, че Св. Синод на Българската православна църква в предстоящото заседание на 12 ноември тази година ще изготви, разисква и внесе официално становище в писмен вид, както е редно, в Комисията по правата на човека и вероизповеданията относно така предложения Проектобюджет, който касае и в своята си част финансирането на Българската православна църква.
Както спомена и господин Велинов, това, което ние сме подали като параметри, които ни бяха искани от Министерството на финансите за изготвянето на този настоящ бюджет, са именно тези цифри, които той спомена, че 28 милиона ще бъдат нужни за заплати на свещенослужителите в цялата Българска православна църква, както и 5 млн. лв. за капиталови разходи, така че ние ще внесем нашите забележки по така предложения окончателен вариант между първо и второ четене Проектобюджет за Българската православна църква в тази си част.
Другото, което също Св. Синод отбелязва и ще отбележи в своя писмен доклад е, че до миналата година имаше вътре в самия бюджет изрично финансиране на Ставропигиалните манастири в България като паметници от световно значение. Тук не става въпрос за заплати. Не го виждаме в този бюджет, но ние ще изпратим становище. Благодарим все пак на българската държава изцяло за изпълняването на ясно поетия ангажимент, който е поел към свещенослужителите. Това наистина е една много голяма помощ за нашите свещенослужители в България. Те го оценяват и благодарят за това, което българската държава прави. Надяваме се в контекста на увеличаването на самите възнаграждения на учителите, към които е приравнена свещеническата заплата, да бъде предвидено това в тези бюджети, за да може все пак да бъдем в унисон с така поетия ангажимент към свещенослужителите, а и законът, който в крайна сметка предвижда именно това увеличение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз Ви благодаря. (Реплики извън микрофона.)
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Господин Председател, само да поясня, че манастирите са включени вътре в тази цифра. Този един милион е включен и ние ще го напишем това в писмото. Този един милион фактически е включен в цифрата, която е дадена като заплати, да знаете. Просто да знае и владиката.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, това ще го уточним, разбира се.
И аз една дума. Господин Велинов, защото казахте за този проблем, който възниква за регистрацията на вероизповеданията. Знаете, ние с Вас сме го обсъждали. Дори и когато направихме работната група за новия законопроект, ние поставихме въпроса, дори и аз поставих въпроса – нещо да се направи в Закона, но чаках от Вас, от вероизповеданията, Вие да го направите, а не държавата да се намесва във Вашите църковни неща. Дайте предложение. Ние сме може би държава рекордьор в света, която има толкова вероизповедания на глава от населението. Няма 200 вероизповедания никъде, да не говорим, че в много по-големи държави са с по 12-13 вероизповедания.
Направете така, моля Ви всички – аз ще Ви подкрепя и колегите ще Ви подкрепят, дайте да направим така закона, че има толкова смешни имена и такива смешни вероизповедания, които аз лично, ако бях на Ваша страна, щях да го приема като подигравка. Това не са вероизповедания. За да се спасят от плащане на данъци – ми утре такива, ако малко охлабим закона, ще искат да минат и на заплата към държавния бюджет.
Главното мюфтийство има думата.
Заповядайте.
ДЖЕЛАЛ ФАИК: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, представители на институциите в България, на вероизповеданията! Мюсюлманско изповедание е изключително доволно от бюджета за миналата година. Разбира се, в рамките на закона, което позволява, Законът позволява да имаме точно 5 млн. 770 хил. лв., като не по-малко от 10,00 лв. за самоопределил се като мюсюлманин в България. И това е точната бройка. Ние сме доволни от това, за което благодарим.
В момента много се успокои обстановката между имамите, защото всички започнаха да получават заплати. Тук трябва да поздравим и правителството, защото не бяха покрити около 300 имама в България, които работеха на доброволни начала, но сега в момента получават заплата. Завишихме заплатите на имамите в цялата страна с 30%, което в момента е задоволително, защото стига нивото на минималната работна заплата за страната.
Завишихме и капиталовата част, разходите, които са за ремонти на храмове и така нататък. Това е хубавото. Благодаря за поетия ангажимент. Миналата година, знаете, колко трудно беше за всички нас, какъв труден период мина.
Само и единствено забележка към вносителите. Моля да се промени името, наименованието за Мюсюлманското вероизповедание, което да бъде Мюсюлманско изповедание. Така да остане, както е по устав при нас. Да остане – Мюсюлманско изповедание. Защото в момента се спекулира с това име, атакува се. Ние сме дали и писмено становище до Комисията с точното наименование на изповеданието, но въпреки това – не знам защо, се оставя една отворена вратичка – Мюсюлманско изповедание, Република България – Главно мюфтийство. Нека да се промени и да остане Мюсюлманско изповедание. Да не се спекулира. Все пак Мюсюлманско изповедание е едно вековно изповедание – от 1909 г. е действаща, с Указ на тогавашния цар Фердинанд.
Така че тези новосъздали се изповедания, които казват, че са мюсюлмански – ахмедия, меджидия, неджетия, няма как да стане, и не трябва да позволи държавата това нещо. Ние сме изповедание с 20 районни мюфтийства, пет наместничества, с персонал от 860 души и администрация от 120, което обхваща цялата страна. Няма как едно новосформирало се изповедание да претендира, че те трябва да получат тази субсидия от държавата. Те просто нямат този капацитет, те нямат и хората. А ето Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание, което така се е регистрирало, кажете ми, колко души са? – Ами, човек и половина са.
Така че аз предлагам вносителите, нека да коригират това наименование и да бъде за мюсюлманско вероизповедание –Мюсюлманско изповедание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Ето, ако още миналата година бяхме направили закона, така че регистрацията да е, както Вие предполагате, че трябва да бъде, нямаше да има, а и за в бъдеще няма да има такива неща.
Сега аз не мога да взема отношение, защото най-малко пък съм запознат с мюсюлманското вероизповедание. И християнството е преди хиляди години, но и там има различни – католици, протестанти. Аз не мога да се намесвам в божите работи. Вие по-добре, ако имате някакви предложения, дайте ги, ще бъдат обсъдени и ще бъде направено всичко.
Заповядайте, господин Вълов.
ПЕТКО ВЪЛОВ: Уважаеми депутати, Ваше Високопреосвещенство, дами и господа! Вярно е, че за вероизповеданията, които са под 1%, няма критерии за определяне на субсидията. Досега това е ставало по, така да кажем, егалитарен принцип – еднакво сме получавали трите вероизповедания – евреи, арменци и католици, една и съща сума. Тази година за първи път и евангелската общност и протестантската църква получават субсидия, което приветстваме, разбира се. Тук става въпрос за елементарна аритметика. Само да кажа, че протестантските общности, които са 60 000 души, получават 160 хил. лв., а католическата църква, която е 50 000, бихме си казали, че ще получи 150 хиляди, но получава колкото и преди – 70 хиляди, тоест сега ние не можем да разберем много принципа, на който е – егалитарен или пропорционален?
Има един вид три степени на финансирането – тези, които са над 1%, по пропорционален принцип, според броя, а тези, които са двете най-малки, в смисъл малки по брой, а не по значимост – евреите и арменците, получават един гарантиран минимум, а ние, заедно с протестантските църкви, сме близо до единия процент, предлагам да получаваме някаква диференцирана сума или, да кажем, нашето да е приближено до тази на протестантската, тоест да има някакви мерки и теглилки, или някаква логика на финансирането. Понеже тук не става въпрос за дарение, което го приемаш и казваш благодаря, а тук се разпределят парите на данъкоплатците, затова би трябвало да има някакви мерки и теглилки, така казано. Не, че им завиждаме, разбира се, но моето предложение е малко тази сума…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Говорим за справедливост.
ПЕТКО ВЪЛОВ: Да, да кажем едно 140 или 150 – да има някакъв баланс в моите очи. Това е.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Яз го записах като въпрос. На мен също ми е чудно, аз също не мога да Ви дам обяснение, защото съвсем логично поставяте въпроса. И аз не мога да си обясня защо.
ПЕТКО ВЪЛОВ: Да, ние сме вярващи, но малко аритметика все пак би трябвало да има.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, в случая не въпроса да се намали тяхната субсидия, а Вашата да има логика в изчисляването.
Господин Велинов, ще го поставим този въпрос и Вие също ще помагате да поставим този въпрос.
Други колеги?
Имате думата.
РУМЕН БОРДЖИЕВ: Аз съм от Обединени евангелски църкви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми Ваши преосвещенства и колеги от религиозните общности и институции! Становището на Обединени евангелски църкви ние го дадохме писмено в Комисията и в него сме изразили нашето виждане, че като трета по численост религиозна общност в страната, дори над 1% според правилната аритметика на преброяването, но наистина тези 64 500 близо, само 160 хил. лв. за цялата година подпомагане дейността…
След думите, които господин Велинов каза, аз нищо не бих допълнил, защото той много ясно и много точно, познавайки отвътре дейността на вероизповеданията и в частност протестантската общност, много ясно каза това. Заставаме зад неговите думи и нашето желание е наистина според това, което законотвореца е дал като разяснение в Закона, да бъде изпълнено. По никакъв начин да няма дискриминация между отделните вероизповедания.
Преглеждайки Проектобюджета, искам да благодаря и да похваля всички, които са участвали в неговото създаване, въпреки че не сме специалисти, но на пръв поглед си личи, че е положен много труд, много усилия, за да може тези средства, предвидени в общия бюджет, да бъдат разпределени за цялата страна. Но до голяма степен средствата, които се отделят за духовната дейност в страната и образованието може би, определят до голяма степен и състоянието на нацията.
Може би ние се стремим все повече и повече да печелим материални средства, да влагаме в неща, които наистина връщат нашите инвестиции, но духовното изграждане на нацията е първостепенно. Може би, когато днес говорим за възстановяване на нацията и в този период на преход, на първо място, трябва да се постави духовното изграждане, духовното възстановяване след един дълъг период на атеизъм, на безбожие, ако искаме българският народ и България като нация да просперира, нека започнем от духовното. Това е моят апел.
Нашето становище сме го изложили. И, как да кажа, не искаме милост, а искаме това, което законотворецът е предвидил. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря и аз.
Аз напълно споделям това, което казвате за духовното извисяване на нацията. Мисля, че точно по този повод и премиерът господин Борисов приравни, както и ние тук, мисля, че всички депутати, независимо от тяхната оцветка или идеология, ние също смятаме, че църквата и вероизповеданията са част от будителите в България. Неслучайно всички подкрепихме да се отпуснат средства – и в Закона е казано, че и свещенослужителите трябва да получават близо до заплатите, ако не са същите, на преподавателите, на българските будители.
Въпреки че всяко такова нещо, откровено казано, винаги събужда това чувство, за което преди малко говорихме, че трябва да остане чувството за справедливост за всички. Това трудно се постига.
Честно да Ви кажа, откакто съм в парламента, виждам, че много трудно се постига това нещо – хората да остават с такова чувство, защото всеки, малко или много, по някой път се чувства ощетен и много е тънка границата – да постигнеш идеалното, е трудно, но ние ще се постараем.
Всички забележки, които Вие отправихте, ние ще ги имаме предвид и на второ четене може би, дано... Но пак Ви казвам, че при един такъв балансиран бюджет, трябва от някой да вземем, за да дадем на друг. В други бюджети винаги имаше процент предвиден излишък, който можеше да попълва буфери, така наречените буфери, тук ние го нямаме.
Господин Велинов, искате да кажете нещо.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Аз понеже не бях приключил, изчаквах колегите. Действително, господин Председател, такъв бюджет вероизповеданията не са имали. Това е от тази година. Ние имахме общо 5 милиона. Справяли сме се и с 5 милиона, а сега имаме 38 милиона, значи би трябвало да се справим. Аз като кажа какъв бюджет имаме и тези около мен припадат някои, които имат по
2 – 3 милиона.
Действително не сме имали такъв бюджет и аз смятам, че колегите ще се справят и с този бюджет. Но, ето, обръщам се тук във Ваше присъствие към колегата от финансите, поне тези
40 – 45 хил. лв., които са за междурелигиозния диалог, на основаниечл. 35 от Закона, в който държавата трябва да създава мир между тези вероизповедания и да им помага в това нещо, някак си смятам, че 45 хил. лв. могат да се намерят.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: От кое от вероизповеданията да ги вземем? Нали казах, че е балансиран бюджета. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Аз мога да му кажа на колегата…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, добре.
Да и да Ви допълня, че 2009 г. – все пак мисля, че всички тук знаят много добре, че беше 1,5 милиона бюджета. Само 2009 г. – не беше толкова отдавна, преди 10 години. Така беше бюджета за всичките вероизповедания – 1,5 милиона.
Колеги, отварям дебата.
Вие имате, господин Шопов, думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Председател, за всички е ясно, че тези две години и половина, през този мандат на Народното събрание, по отношение на вероизповеданията станаха чудеса. Това, с което господин Велинов завърши, е абсолютно правилно. Точно така – десетки милиони, вместо онези – отначало бяха три и половина преди пет – шест години, после станаха четири, четири и половина, после пет, пет и половина. Сега се касае вече и нещата се свеждат до едни фини настройки, за да се внесе повече справедливост, предвидимост и повече принципност при разпределението на тези пари. Затова говорим в момента.
Ще започна с проблемите. Тръгват си представителите на Св. Синод и на Православната църква, но за мен тук въпросите са два.
Единият въпрос е да се спази принципа на, така да се каже, десетте лева на самоопределил се, въпреки че от Православната църква не се желае цялата сума.
Другият въпрос е на отделен ред да се изведат парите за трите Ставропигиални манастира, защото тук не се касае само до въпроси, свързани с Православната църква и вероизповеданието, а тези три манастира като паметници на културата имат особени функции. Всички най-значими и важни гости се водеха в Рилския манастир, Троянския или Бачковския по време на Председателството. Това продължава и сега, така и ще бъде. Затова тези 26 милиона, които се дават, трябва или по някакъв начин да се диференцират, да се изведат по някакъв начин парите за тези три манастира – отделно да се знае, че тези пари отиват за тези три манастира. Това са въпросите.
Те не са тежки, въпрос на техника по изготвяне на бюджета. Според мен това трябва се свърши. В тази насока ми се обадиха и помолиха и игумени на манастири, и монаси от тези манастири. Това за мен трябва да се направи.
Тук, като че ли, малко му е лесно на министъра – дава 26 млн. лв. и вика, оправяйте се, разпределяйте ги за заплати, за капиталови разходи, за ремонт на други църкви или за манастири. Това не е подход. За тези три манастира нещата са особени и затова те трябва да се изведат.
По другия въпрос – за католическото вероизповедание и на евангелските църкви, въпросът може да бъде решен и то с едни пари, които те са съвсем съизмерими като представителност в българското общество. Въпросът е да се погледне много елементарно – да съобразени едната с другата. Не може, нали има някаква дискриминация и тя е очевидна, тя е логична. Тук няма нужда да си нито икономист, нито политик, за да я съзреш, да я видиш.
Колкото до мюсюлманското вероизповедание, спомняте си за мен беше голяма драма, когато приемахме Закона и Ви казах каква грешка ще направим със записването на наименование в този Закон, което е в противоречие на Конституцията, и досегашната практика законово да бъде отразявано като вероизповедание само Българската православна църква. Това си имаше своят смисъл, имаше значение. И сега става едно мазало, от което, честно да Ви кажа, не знам как ще излезем. Тук уважаемият представител на Мюсюлманското вероизповедание си има свое виждане, своя версия, то е пристрастно, разбира се.
Аз разбирам какъв е проблемът. Ще Ви кажа, според мен, как е възможно да излезем от тази ситуация – то има и законов проблем и в момента с разпределението, с плащането на заплатите… Нещата ще се оправят с преброяването догодина. Това е начинът, за да се излезе, господин Виденов, от тази трудна ситуация. Тя е много трудна, много тежка.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще завърша.
Колкото до искане за увеличение на парите от Омбудсмана или от Комисията по дискриминация, откакто съм тук и са създадени тези две институции, всяка година има искане за увеличение, увеличение, увеличение. Нормално. Всяка администрация иска увеличение на парите. Винаги, съвсем благовидно, се изтъкват едни нови, нови и нови дейности, задачи, задачи и задачи.
Не се наемам тук пред Вас, в този състав, да преценявам доколко всичко това е основателно. Имам чувството, че се превръщат в две мега институции, които се докосват, засягат до абсолютно всичко в българския обществен, икономически, политически и всякакъв един живот.
Отново тук прави чест на представителя от уважаемата Агенция за бежанците, която е на най-тежкият фронт в обществото, защото за мен това е фронт, това е защита, точно фронт, която учудващо за администрация, скромно и съвсем искрено и почетено, заявява, че е доволна от този бюджет. Ние трябва да си го кажем, че при нужда държавата винаги трябва да откликне, защото това е приоритет. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Извинявайте, само един момент.
Като независим депутат за този бюджет гласувам „въздържал се“, а сега ще Ви помоля да ме освободите, за да отида в другата Комисия да пледирам за спасяването на едни…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, никой не може да задържа един депутат на едно място. Благодаря Ви.
Господин Антонов, Вие сте.
Заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Взимам повод и от думите на господин Шопов. Наистина православното вероизповедание дадоха добра оценка за бюджета, но смятам, че и въпросите, които след това възникнаха ни подсказват, че не сме го решили докрай въпроса с бюджета на православието.
Наистина ставропигиалните манастири трябва да бъдат отделени на определен отделен ред и оттам да се знае средствата, които влизат за тях, какви са. Троянският манастир е възстановен. Остава Бачковският и Рилският към него, но тук възниква и още един въпрос. Последните две години – и то именно по наши предложения, бяха отделени средства лично от министър-председателя, и донякъде се извърши ремонт в Зографския манастир – Атонският манастир. Не бива темпото да пада. При този голям бюджет, който имаме, смятам, че под милион и половина, два, ако не бъдат отделени за него, там само след няколко години, ако това се случи, отново ще трябва да бъдат отделяни много средства, за да стигнем на това ниво. Категорично в тази връзка възразявам и ще направя това предложение да бъдат отделени конкретно средства за Атонския манастир.
Другото, което пак така, обръщайки се назад с няколко години давност – отново ние, а и чрез бюджета и в допълнение от министър-председателя бяха отделени средства за обследване на храм „Александър Невски“. Напомням, че в основите на „Александър Невски“ е криптата. В криптата са едни от най-ценните икони, които са събрани от много други манастири, от много други светини. Не е добро състоянието им. То е добро дотолкова, доколкото се съхраняват с големи усилия. Обаче работи долу влагата и трябва след това обследване, разбрахме, че средствата са горе-долу наполовина от това, което ние си мислехме първоначално. Много хубава работа свърши тук и дирекцията, и другите институции, но нека да се опитаме да не спираме до тук.
Може би нещо, което заслужава внимание – Факултетът, който е по православие, също е в центъра на града и иска средства.
Наистина става много, но в центъра на София – извършиха се основно ремонти, булеварди, предвидени са тук и отделните ядра на централните площади, според мен това е минимума, още повече че този бюджет е нарастващ бюджет, който беше тази година, следващата година. Това, което може, което има готовност с проекти, нека да се опитаме още сега с излишъците, с една част от сумата да се помогне още сега, ако има. Не знам, господин Велинов, какво е необходимо, но трябва да стане, ако има нещо в готовност да се помогне още тази година.
Тук, господин Председател, с наша обща намеса, мисля, че това би могло да стане предложение към Министерския съвет.
Толкова по отношение на вероизповеданията.
Подкрепям това, че трябва да има определена сума за двете вероизповедания, за които стана въпрос. На много ниско ниво са, въпреки че са се справяли и с още по-ниско ниво, но трябва да има някаква отлика от това, което е във връзка със Закона, и трябва да имат подкрепа. Комисията за защита от дискриминацията – повтаряме се, но наистина ще гласуваме „против“ бюджета, ако не бъдат подкрепени с увеличен бюджет. Защо? Защото години наред вече говорим, че трябва да децентрализираме тази дейност. На две, три седмици от нашия район големи групи хора идват, за да защитават интересите си по различни теми в Комисията. Една голяма част от това натоварено движение в едната и в другата посока би могло да се преодолее като се открият регионални центрове, било то – не искам да ги определям къде да бъдат, достатъчно опит има в тази система и в самата Комисия, но поне по един регионален център би трябвало на първо време да бъдат открити, макар и експериментално. Това, разбира се, става с отделяне на малко средства. „За“ съм да няма прекалено администриране и увеличаване на администрацията, защото много често тук се възползват, политически се изкушават, които управляват, но в дадената ситуация, мисля, че трябва да подкрепим това решение, колкото и да изисква допълнително, и то не иска толкова много средства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Колеги, въпроси?
Заповядайте, госпожо Джумалиева.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Извинявам се, че отново взимам думата, но в подкрепа на уважавания народен представител искам да кажа, понеже и преди малко се направиха асоциации, че ние сме, заедно с омбудсмана, мега институции и така нататък.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние сме с бюджет по-малко от 3 млн. лв. Всяка година, когато молим за малко повече средства, ние разбираме, че не сме единствените в държавата, които се нуждаят от допълнително финансиране, но така или иначе, още през 2006 г. с изменението и допълнението, което е направено в Закона за защита от дискриминация съгласно препоръките, които са дадени от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, е казано, че е добре и трябва българската Комисия за защита от дискриминация да изгради своите регионални представителства. Ние вече толкова години говорим за един не толкова голям ресурс, за който ние молим като финансови средства. Още повече да не забравяме, че тук преди малко беше казано за културата, която е изключително важна за самоопределянето ни като народ, като нация. Изключително важно за нас е, ако щете за спокойствието на всички граждани в държавата, именно институциите, които се борят и защитават правата на човека, също да бъдат обезпечени. Това е също задължение, което е предвидено и препоръка по отношение на България, институциите в сферата на правата на човека да бъдат финансови обезпечени. Те са независими институции. Ние единствено се отчитаме с отчет пред Народното събрание на Република България и пред Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Ние разбираме ситуацията, разбираме нуждите като цяло в страната, но ние знаем, че именно в Комисията по вероизповеданията и правата на човека имаме наши съмишленици в тази наша обща кауза, която е именно правата на човека. Защото правата на човека – за тях няма почивен ден, за тях не трябва да има ограничение и лимити. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, доцент Джумалиева.
Колеги, изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Обявявам гласуване по точка първа:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване.
Моля, колеги, който е „за“, да гласува:
За – 9, против – 3, въздържал се – 1.
Благодаря Ви на всички. Желая Ви успех!
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Красимира Коева
