П Р О Т О К О Л

---

П Р О Т О К О Л
№ 25


На 6 февруари 2020 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“, № 1, Източно крило, зала 1, от 14,00 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,13 ч. и се ръководи от Красимир Велчев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, днешният дневен ред е:
1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
2. Разни.
Ако всички сте съгласни, моля да гласуваме дневния ред,
12 гласа „за“, без против и въздържал се.

По първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 Г., № 002-00-3, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ЯНУАРИ 2020 Г.
Колеги, накратко искам да Ви запозная с това, което Министерският съвет внася. Съгласно чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз. Председателят на Народното събрание я разпределя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на другите постоянни комисии, които изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и работната програма на Европейската комисия за съответната година.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове като взема предвид и предложенията на другите комисии, изработва Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите, на актове и институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол.
Проектът се обсъжда и приема от Народното събрание, след което се изпраща на Министерския съвет. Внесената от Министерския съвет Годишна програма определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тях. Тя гарантира координираното и ефективно участие на страната на всички нива в процеса на вземане на решения днес и последователното прилагане на европейските политики. На база на настоящия документ се разработват шестмесечните програми с приоритетните за Република Българя теми и досиета по време на Хърватското и Германското председателство на Съвета на ЕС.
В Годишната програма, която е представена за 2020 г. от Министерския съвет, към нас специално липсват въпроси. На Вас може би Ви е изпратена и виждате, че по тези въпроси, по които Министерският съвет е разработил своята Програма – не знам защо Комисията по културата и медиите винаги е последна, или културата е на последно място, но нас изобщо ни няма. Така че ние можем да участваме с предложения, разбира се, в другите комисии, почти всички от Вас участват и в други комисии.
Да Ви кажа и какво трябва да направим. Ние сме подготвили становище от нашата комисия, което трябва да гласуваме вече като становище от днешното заседание:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по вероизповеданията и правата на човека
относно Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.

На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2020 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-22-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
При обсъжданията народните представители взеха предвид и работната програма на Европейската комисия за 2020 г. Членовете на Комисията изразиха подкрепата си за внесената от Министерския съвет Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2020 г. и я приеха за сведение.
Комисията по вероизповеданията и правата на човека няма предложения за включване на подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции в Годишната работна програма на Народното събрание.“
Това ще го гласуваме, естествено. Всеки както иска, така може да го гласува. Какво имаме предвид? Вие много добре знаете, че нещата, които ние сме отстоявали за правата на човека, мисля, че в много отношения според мен, това е моето мнение, сме изпреварили някои европейски страни дори и в законодателство по отношение на правата на човека.
Няма да се връщам на въпроси като Истанбулската конвенция, защото за мен лично, а мисля, че и за Вас, този въпрос е приключен. След като е противоконституционно това решение, ние не можем да взимаме отношение по нещо. Затова и тук аз нямам никакви предложения.
Ако Вие имате някакви предложения, разбира се, може да ги кажете, да ги впишем тук по въпросите на правата на човека, но наблюдавайки нещата как стават и как се развиват в Европа, аз мисля, пак повтарям, че ние сме в позиции, в които не виждам какво можем да поставим като проблеми. Пак казвам, ако Вие смятате, че има въпроси, които бихме поставили за разрешаване, които касаят правата на човека, да се включат в европейската програма.
За вероизповеданията пак не го поставям, защото въпросът е още по-деликатен, тъй като в Европа има и католици, и протестанти, и мюсюлмани, а ние тук сме православна държава, така че надали ще може да се обсъждат проблеми с вероизповеданията, било то на ниво Европейска комисия. А да не казвам, че и там сме доста по-напред, защото няма може би държава в света, да не ходим в Европа, в която да има над 200 регистрирани вероизповедания. Ние сме най-демократично предразположени към вероизповеданията.
Така че, колеги, спирам дотук.
Откривам разискванията с това кратко предисловие.
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Предвид на казаното от Вас, уважаеми господин Председател, и на ситуацията такава, каквато е, доста тъжно и обезнадеждаващо е да правим коментари. Аз съм съгласен с много от нещата. Ние сигурно сме най-независимата Комисия по въпросите, в смисъл, че нищо не зависи от нас. Не знам кой ни бута, та се клатим, за да даваме това становище.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Комисията трябва да даде становище.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Част от институционалната формалност на нещата е да бъдеш сезиран и съответно тогава, когато си сезиран, да изразиш акт, да излъчиш становище и да се обективираш. И аз не виждам върху какво ние бихме могли да кажем нещо повече от това, което казахте Вие в Доклада. Това, от една страна.
От друга страна, и в България, и в Европейския съюз и двете теми са в някакво окаяно състояние като тѐзи, като действия, като реални практики. Едно, в Европейския съюз няма нищо общо това образование, с което и да е от вероизповеданията – нито в католическото, вече станахме пет държави с източноправославно вероизповедание, нито в протестантството. Там, където може би нещо да се налее вода в мелницата на мюсюлманството, не казвам нищо тенденциозно или лошо в това отношение, то се прави в Европа, но в Западна Европа се прави всичко възможно за католическото вероизповедание. Баналните примери са: премахнати са кръстовете от училищата, даже понятието „Коледа“ или „Рождество Христово“ се неглижира и едва ли не се забранява – бих продължил до безкрайност да давам примери в това отношение, но да не се отклоняваме.
Що се касае пък до правата на човека, какви права на човека? Това е ужасяващо. Цяла революция направихме на базата на този зов, на този стон, на този призив за права на човека, а виждаме в момента, че се погазват права на човека по най-безобразния начин точно в тези най-напреднали страни във връзка с правата на човека. Няма да давам примери, разбира се.
Така че не знам какво да кажем, да си изсмучем от пръстите. Моята дилема е дали изобщо да представяме, задължени ли сме, разпределена ли е тази тема тук от уважаемата госпожа председателка?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз няма сам да си правя заседание.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тоест назначено е заседание.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако много сме се претоварили с работа, разбирам упрека, че няма смисъл – има по-важни неща, с които да се занимаем. Но тъй като в последно време има…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не. Тази комисия свърши сигурно най-много работа в това Народно събрание. Този упрек не го казвам с ирония. Ние направихме две-три исторически неща, които нито една Комисия не е успяла да направи до този момент. Който разбира какво е сторено в тази комисия – разбира, който не разбира – никога няма да разбере, разбира се. Но както е казал нашият Господ Исуус и спасителят Исуус Христос: „Който има очи – да вижда, и уши – да слуша“. Ще Ви кажа само едно: тази комисия за първи път отново от десетилетия и столетия създаде връзката между държава и вяра, без значение е, че и мюсюлманите получават – добре е и това, но това е исторически акт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие, разбира се, сте по-отдавна в парламента. 2009 г. бюджетът за вероизповеданията беше милион и половина, сега бюджетът е 50 милиона. Няма такава сфера толкова много да се обръща внимание, и то вече 20 години след 1989 г. През тези години, както за образованието е изпуснато времето и хората да се обгрижат и да се просветят малко е късно, но мисля, че е хубаво това, което направихме.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Аз не можах да разбера колегата, не разбрах всъщност аргументите, не разбрах дали ще подкрепи становището на Комисията. Ние определено ще се въздържим в подкрепата си. Няма да гласуваме „против“, но ще се въздържим, тъй като смятаме, че тази година Интерпарламентарната асамблея по православие, която се доминира в последната година от Гърция, последните една-две години от Гърция, е заложила при общата ни подкрепа да бъде Година на Европейския съюз. И неслучайно всички срещи, които се провеждат, включително официалната Асамблея ще бъде през юни в Европейския съюз, в Брюксел, така че считаме, че липсата на предложения в Програмата не е добър знак и по тази причина нашата парламентарна група ще се въздържим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим Становището на нашата комисия, което прочетох преди малко, моля да гласува.
10 гласа „за“, без „против“, 6 гласа „въздържал се“.
Заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Понеже закъснях, става въпрос за Годишната програма за участие на България в процеса на решения на Европейския съюз – за това ли говорим?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, точно така.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Аз гласувам „за“, но бих искала да изразя някои свои резерви по отношение на тази програма. Става въпрос за тази част, която засяга енергийните измерения на европейската Зелена сделка, тъй като смятам, че …
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колежке, те не са при нас. Във всяка една Комисия това нещо се обсъжда и там по ресорите ще се изразят тези неща, може да има и предложение за бележки. Ние говорим тук по въпроса за правата на човека.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Само за вероизповеданията и за права на човека. Ясни неща. Добре.

По второ точка:
РАЗНИ.
Има ли някой нещо да каже? Няма.
Благодаря Ви за участието и приятен ден!
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,29 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Красимир Велчев


Стенограф:

Янка Иванова