ПРОТОКОЛ

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по
вероизповеданията и правата на човека




П Р О Т О К О Л

№ 26


На 27 февруари 2020 г., четвъртък, от 15,00 ч. се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на омбудсман, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по вероизповеданията и правата на човека, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители се прилага към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Красимир Велчев – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Здравейте, колеги. Имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред:
1. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на омбудсман, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по вероизповеданията и правата на човека, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Разни.
Колеги, има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
На заседанието присъства, познавате я, Ива Митева – директор на дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“.

По точка първа.
Съгласно чл. 8 от Закона за омбудсмана омбудсманът се избира от Народното събрание. Според чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изборът на различни органи, които се избират от Народното събрание, трябва да бъде публичен и прозрачен, да се извършва чрез изслушване на съответните кандидати в съответната комисия по одобрени правила. Проектите на правилата съгласно чл. 93, ал. 7 от ПОДНС се изработват от комисията.
Комисията изготви и предлага на Народното събрание Проект на решение, който трябва да бъде гласуван и приет в пленарната зала. След като Комисията изслуша кандидатите по тези правила, внася доклад от изслушването. На членовете на Комисията е предоставен Проектът за решение.
Колеги, в тази връзка сме поканили госпожа Митева. Тъй като тук има един казус, който присъства само в Закона за омбудсмана, искам Вашето мнение по този член 10, който, както е представен сега в Закона за омбудсмана…
Иначе единственото изменение в Закона е само това, че гласуването трябва да бъде явно, защото преди е било тайно. По Закона за избор на омбудсман вече трябва да бъде явно. Само това е променено в това наше становище.
Член 10 какво казва? Тук се мъчим, тълкуваме го и не ни е ясно, защото може да се тълкува и така, и така. „Предложение за избор на омбудсман могат да правят народните представители, парламентарните групи и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза.“ По принцип знаете, че могат да се правят предложения, но тук не става ясно самото внасяне на кандидатурите, защото сами знаете – има стотици NGO-та.
Ако всички примерно решат да внесат по едно предложение, какво става – те ще блокират работата на парламента, първо. Второ, Вие знаете, че не може при внасянето – така разсъждаваме не само от юридическа гледна точка, но когато се внасят такива предложения, обикновено, както и при Изборния кодекс, трябва някой да носи тази отговорност за дадения кандидат. Тук обаче не става ясно това кой ще внася, а иначе при всички други предложения, да, може да се предлагат, но внасянето може да стане само или от народен представител, или от политическа партия – политическа група. Това нещо не е казано и е спорно, но, както каза госпожа Митева, всички други неща се зачитат за правилни, ако се приемат от Народното събрание.
Така че ако ние внесем в текста, който е при нас – по нашия проект за решение, точка първа – „РЕШИ:“, вижте тук как е записано:
„1. Предложения за омбудсман се правят от народни представители, парламентарни групи или юридически лица с нестопанска цел в обществена полза“ и се добавя, че внасянето на тези предложения на юридическите лица става, както е в Изборния кодекс – от народен представител или парламентарна група. Това да го добавим като текст в Проекта за решение, който ние изготвяме.
Аз казах, че ще се съглася само при положение, че имаме пълно съгласие по тази точка. То е и логично това, което го говорим.
Затова Ви моля да се изкажете по тази точка и да кажете подкрепяте ли всички.
В противен случай не мога да понеса отговорността сам – може примерно да се появят много кандидати, а не се знае кой откъде е и кой носи отговорност за тези предложения. В крайна сметка Народното събрание пак отнася всичко – вярно, колективен орган и колективно решение, но отговорността винаги я приемам и като лична.
Имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Смятам, че добре е направена формулировката по този начин – „І.1“. Дава се възможност и на НПО-тата, колкото и да са на брой, чрез народните представители да покажат техните предложения, стига да ги имат. От друга страна, се дава възможност вече в писмена форма самото внасяне да извършва народен представител или парламентарна група. Мисля, че не бива да се тревожим от това – всеки народен представител би могъл да се съобрази с решението на групата или да не се съобрази и да си внесе съответното предложение.
Друго е колко предложения ще направиш – с това „І.1.“ ние казваме, че всеки народен представител има право поне за едно лице да направи, а не пет-шест – тогава ще забатачим работата на Народното събрание. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо Найденова, аз също държа, че НПО-та могат да предлагат, но едно е да предложиш според мен, друго е да внесеш. Внасянето да става, както е по Изборния кодекс. Тук не е записано – затова трябва да добавим този текст. Затова Ви питам.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Ние ще го добавим.
Ако може, още нещо да попитам: в т. 2, б. „г“ дали има някаква грешка? Не вникнах много в решението за Приложение № 2, че кандидатът отговаря на условията за избор на народен представител.
ИВА МИТЕВА: По закон е така. Трябва да отговаря на условията за народен представител – да не е поставен под запрещение, да не изтърпява наказание лишаване от свобода и да е навършил 21 години. Това са изискванията. Затова и декларацията е така. Тъй като омбудсманът има Вашия имунитет – той се ползва с имунитет на народен представител. Затова слагаме и тази проверка отзад – свидетелство за съдимост, да се извърши служебно, тъй като пък ако има влязла в сила присъда, да не може да изпълнява длъжността. За народния представител не е влязла в сила присъда, а просто ефективно да я изтърпява. Това е разликата.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Други въпроси, колеги?
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Може ли в текста по „І.1.“ самия термин „внасят“ да го заменим с „правят“, „извършват“? „Предложения за омбудсман се правят от народни представители“ и така нататък.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Точно това тя...
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: А, Вие това предлагате? Не съм разбрал, извинете.
ИВА МИТЕВА: Това е разликата. Днес много четохме мотивите при внасянето на Законопроекта – той е бил внесен от Министерския съвет и е свързан с едни препоръки на ООН.
Говорихме и с колегите от Омбудсмана да ни обяснят каква е била идеята. За съжаление, онова, което пише в мотивите, е само да има публичност и прозрачност – това, което се осигурява. И те самите казват – не е била идеята да се подменят или NGO-тата да бъдат поставени на равна основа с депутата.
В Комисията – добре, от колкото и NGO-та да постъпят предложения, Вие ще ги обсъдите. Обаче това ще отиде след това в пленарната зала. Вие трябва да ги допуснете в пленарната зала – да станат равнопоставени с Вас и да излязат на трибуната, за да ги защитават, защото те се явяват вече вносители на предложенията. Поради това започнахме да разсъждаваме дали това е била идеята и както разбрахме, явно никой не се е замислил и не е била това идеята.
По-скоро – даже в мотивите на Законопроекта се обяснява процедурата на предлагане на заместник-омбудсмана от омбудсмана: всички NGO-та правят до омбудсмана, но той пак си избира един, който ни предлага на нас. Тоест пак той прави пресявката и той се явява вносителят – не всички. Общо взето, и той е едноличен орган.
Така че разликата, която е тук – Законът казва да има публичност и прозрачност; чл. 93 от Правилника, който, знаете, е с ранг на закон, казва – процедурата трябва да има решение на Народното събрание; условията и редът за избора, вече доразписани, трябва да са в тези правила. Приемате ги с решение на Народното събрание, тоест с акт на Народното събрание парламентът казва какво е имал предвид и го е доразвил. Мисля, че като че ли е по-ясно и по-честният подход.
От друга страна, в самия Правилник и в Закона за омбудсмана изрично е предвидено, че той осъществява сътрудничество само с NGO-та с предмет на дейност в областта на правата на човека. Дори и това не е записано в този текст. Тоест тук всякакви NGO-та, независимо от предмета им на дейност, могат да участват, което още повече отваря вратата, въпреки че смисълът на Закона за омбудсмана не е такъв. Така че това няма да се прави като ограничение. Нека всички да си дадат предложението.
Същото го търсихме като аналогия с омбудсмана. Знаете, че за омбудсмана същото го пише в Закона – той може да прави предложения за промени в нормативната уредба, но това не значи, че той ще инициира закона и той ще внесе подзаконовия акт в Министерския съвет. Някой трябва да му го разпознае – това не е записано също в Закона, това е въпрос после на практика.
Мисля, че тук, особено след като минаваме и през решение на Народното събрание, можем да кажем – да, нека всички си направят предложенията пред Народното събрание, но ако някой депутат ги разпознае, той вече да ги внесе – да ги оформи като предложение на народния представител и да носи отговорността за това.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Мирчев, искахте думата.
СТОЯН МИРЧЕВ: В мен лично се поражда противоречие от този казус. Не говоря само за текста. Ще Ви кажа защо.
От една страна, конституционно Народното събрание има две роли – законодателна и парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Друг, освен Министерския съвет и Народното събрание, няма право да внася законопроекти в Народното събрание и да ги гласува. Тоест от тази гледна точка стои малко странно да се правят предложения директно от неправителствения сектор. Разбира се, тук говорим за юридически лица, които са регистрирани по съответните закони.
От друга гледна точка работата на омбудсмана е пряко свързана точно с тези неправителствени организации и гражданите поотделно, като същността на тези неправителствени организации – тук не казвам дали е редно, или не, поради деинсталирането на държавата – смяната на икономическия модел и така нататък, голяма част, голяма роля от функциите на държавата бяха прехвърлени върху точно такъв тип неправителствени организации – NGO-та, НПО-та, или както ще ги наричаме.
Тъй като има опасения, че част от тях прокарват външна политика поради начина на финансиране, аз лично съм свидетел на редица НПО-та, които наистина решават проблеми в интерес на български граждани и на някакви групи от български граждани. Тоест случаят е много специфичен. И е редно този сектор да има и своя начин за предложения.
Така написан, текстът не им дава никаква възможност. Това дали ще го има като текст, припознаване или не – и да го няма този текст, неправителствената организация, като дойде на Комисията и като каже: ние предлагаме лицето Хикс, всеки народен представител или група може да го припознае или не. Тоест този текст, така написан, реално не носи никаква юридическа последица след себе си. И да го има, и да го няма, практиката ще е една и съща. Идва NGO-то Хикс, казва: това е нашият човек, харесвате ли го – аз, като народен представител, казвам: харесвам го. Има ли го този текст, няма ли го – мога винаги да го припозная, да го внеса като мое и да кажа: това е на NGO-то.
От друга гледна точка за това, което Вие казахте, също не се бях замислил – те няма как да са равнопоставени и да защитават своя кандидат в пленарната зала. Това значи съвсем да размием Конституцията, задълженията, правата и отговорностите, които дава тя. Не знам дали не е по-редно да намерим някакъв среден вариант те наистина да могат да предлагат в комисиите – неправителствени юридически лица, включително после тези хора да могат да бъдат гласувани в залата, макар и предложени от неправителствените организации, без да имат право да защитават съответната си номинация в залата.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Мирчев, ако им дадем възможност – малка вратичка отваряте, значи ние ги приравняваме с отговорностите, функциите и задачите на един народен представител, на една парламентарна група. Затова казвам, че ако този текст – тя ще го прочете… Ние не казваме, че няма да предлагат – напротив, ще разглеждаме техните предложения в Комисията; въпросът е, че вече, за да влезе в залата, като Комисия носим цялата отговорност за това какво влиза в залата като законодателна дейност.
Ето, както Вие казвате – да, правилно, нека да направим текста, но ясен, защото по някой път точно от неясни текстове…
Да може тук да се знае, защото за мен това е най-важно – когато се издига човек на дадена позиция, кой носи отговорността за това нещо. Не после да кажат: откъде да знам, тя някаква неправителствена организация. Не е сериозно. Затова казвам: пак ще бъдат предлагани тук, но, както Вие казахте, текстът да бъде такъв, че като обсъждаме заедно с Вас самите кандидати, да, някой от нас може да припознае, даже парламентарна група може да се спре на някое от представените предложения от НПО-тата. Но в залата вече да се знае кой застава зад този кандидат.
Съгласен ли сте с това? (Реплика от народния представител Стоян Мирчев.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: И аз подкрепям това.
Вижте, Мирчев – по-далече така наречените НПО-та. Това е основна теза, тя е нишка, която трябва да бъде следвана. От подобни пробиви обществото през всичките тези 30 години страшно много е патило. Затова политическата отговорност се носи от определените в Конституцията и законите субекти, които са носители на правата, задълженията – тези, които реално държат…
Това са неопределени субекти – те се чудят как да се вклинят в това. Те са петимни да получат такава възможност и ще видите какво ще последва. Изобщо не бива да си го помисляме.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, може ли да предложа: „Предложения за омбудсман правят/извършват народни представители, парламентарни групи или юридически лица с нестопанска цел в обществена полза и се внасят чрез народни представители или парламентарни групи“ и така нататък?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Както е в Изборния – ето, тя ще предложи да е както в Изборния кодекс.
ИВА МИТЕВА: В Изборния кодекс пък вижте как е: „Когато народен представител или група направи предложение въз основа на предложение на неправителствена организация, това се отбелязва в него“. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Аз Ви предложих просто вариант.
ИВА МИТЕВА: Ако и „в него“, ние това го мислихме най-елегантно, с най-малко пипане – просто се слага запетая след юридически лица и става: „които се внасят…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, дайте точния текст, да го впишем тук и да го гласуваме.
ИВА МИТЕВА: Вие както казвате, ако те ще предложат, те си правят предложенията до парламента. Само че тече срок, тоест Вие в този 7-дневен срок, ако сте разпознали някого и сте го харесали, трябва да го направите, защото в Комисията започвате да ги обсъждате, след като срокът за предложения вече е изтекъл. Разбирате ли?
Има нещо друго тук – не съм убедена, че този текст е съобразен с процедурните правила, които са въведени в чл. 93 на Правилника, който също е с ранг на закон. Ако си спомняте, там го има текста и е въведено, че NGO-тата могат да представят становища и да задават въпроси. От една страна, ние с ранг на закон – с Правилника, сме им казали: това, което Ви даваме на Вас, е да представяте становища и да задавате въпроси; изведнъж пък в друг закон им казваме: ама Вие можете да правите предложения – едното малко се бие с другото. Като може да прави предложения, какви становища ще представя, разбирате ли? Той направо ще си прави предложение човекът.
Този текст беше направен в Правилника – за становищата и за въпросите, за да даде право на юридическите лица да участват в работата, да участват в процеса, да го наблюдават точно с оглед на тази публичност и прозрачност. В Изборния кодекс вече стъпката е една напред – че те могат да се правят чрез депутати.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, дайте да го направим – ние можем да си говорим до утре. Да уточним текста.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Това е езиково според мен тук. Аз говоря, че е принципно вярно, но тук става дума за термини и употребата им, защото става дума за следното: задраскваме „се внасят от“ и го правим „се издигат / се правят от народни представители, парламентарни групи“ и прочее – само добавяме „и се внасят чрез народни представители или парламентарни групи. Предложенията се внасят в писмена форма“ и си продължава. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Не, не, такъв текст, както си е тук. По същество го приехме преди малко за коректен. Мирчев го обоснова – дали ще го има, дали няма да го има, няма никакво значение.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (към Ива Митева): Нали го мислихме? Дайте го както е – като предложение ще…
ИВА МИТЕВА: По-добре да го дадем като изречение второ. Нека си остане: се правят от народни представители, групи и юридически лица – да е ясно, че никой не им отнема правото да си направят предложенията до парламента. Оттам нататък да кажем второ изречение: „Предложенията на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза се внасят чрез народни представители или парламентарни групи“. Така е най-честно. (Реплики при изключени микрофони.)
Не, народният представител директно си ги внася.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Това, което разбирам от разговора, е, че всички сме убедени в Проекта за решение, в който пише, че всички предложения трябва да се внесат от народни представители или от цяла парламентарна група – една, две и така нататък. Тъй като в Закона за омбудсмана, в Глава втора, чл. 10 изрично пише: „Предложение за избор на омбудсман могат да правят народните представители, парламентарните групи и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза“, това нещо може да фигурира като точка първа в нашия Проект за решение – „І.1“.
Втора точка да бъде: „Предложенията за омбудсман се внасят чрез народни представители или парламентарни групи. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията“ и така нататък.
Това е същото като Вашето предложение – просто систематизирано според Закона и правилника, който в момента ние правим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Мисля, че така е най-честно. (Реплики при изключени микрофони.)
Госпожо Митева, запишете го това като предложение – първа точка, втора точка, и да го гласуваме.
Други колеги?
Госпожа Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Ако си спомняте, колеги, понеже възникна, когато обсъждахме правилата за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, единственото нещо, което беше променено от старите правила (казвам Ви го, защото е от кухнята, тогава дали сте обърнали внимание), беше това, че точно тази проверка за принадлежност към бившите структури я прави администрацията – цитирам точно, но не ги нося, съжалявам – на Народното събрание. До този момент председателят на Комисията по същия начин, както и при нас е оформено, трябва да поиска да се направи тази предварителна проверка. Струва ми се, с оглед това, че говорим за електронно управление и така нататък, бихме могли да разтоварим председателя от тази част и да се използва онова, което са направили в това предложение – администрацията на Народното събрание да направи такава проверка.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз няма лично да ходя там – ще го възложа на администрацията.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Трябва да го възлагате, тоест по различен начин…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбирам Ви, но нали разбирате, че за това имаме сътрудници – отново администрацията ще го направи, така че това е формално? След като съществува така в този закон, всяка промяна може да…
Ако няма други предложения, искам да прочета Проекта за решение с внесената поправка:

„РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на омбудсман, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в
Комисията по вероизповеданията и правата на човека, както и процедурата за избор от Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 91а, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 8 от Закона за омбудсмана и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на омбудсман, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по вероизповеданията и правата на човека, както и процедурата за избор от Народното събрание.“
Моля да гласуваме предложения Проект за решение.
За – 15, против – няма, въздържали се – 0.

Имате ли някакви предложения по втора точка? Няма.
Закривам заседанието. Благодаря Ви, колеги, за участието.

(Закрито в 15,30 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев




Стенограф:
Райна Зарева