Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
28/05/2020
П Р О Т О К О Л
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 28
На 28 май 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2019 г., № 020-00-7, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 27 март 2020 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добър ден на всички!
Преди да го открием искам само да Ви кажа: прочетох нещо, което много ме впечатли, написано от 10-годишно момиченце в неговия дневник. То пише така: Господи, откакто разбрах за теб вече не преписвам. И моля те, Господи, научи моите врагове да прощават на своите врагове – сиреч на нейните врагове. Много е дълбоко и много ме впечатли. Дано да се учим от тези чисти души! Явно, че децата имат толкова дълбока мисъл и мен много ме впечатли.
Днешния дневен ред, колеги, е:
1. Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2019 г., № 020-00-7, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 27 март 2020 г.
2. Разни.
Колеги, моля, който е „за“ този дневен ред, да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Както виждате наши гости днес са доцент доктор Ана Джумалиева и заместник-председателят Баки Хюсеинов. Здравейте!
Госпожо Джумалиева, това, което ме попитахте: тук има писмо от ръководството на Университета – доцент доктор адвокат Андрей Александров, пълномощник на Цанов, Несторов, Боюклиев. Давам Ви писмото, Вие също сте запозната. Аз също трябва да отговаря на това писмо. Ще им предам, че сме се запознали с това писмо. Отговорът си Вие ще го дадете. Вие ме запознахте, благодаря Ви. Това са неща, за които не можем да влияем на Вашата комисия –как вътре се гласува и как се предприемат тези неща, но писмото е тук, Вие си го имате, значи няма нужда и от връчване.
Пристъпваме към първа точка:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ПРЕЗ 2019 Г., № 020-00-7, ВНЕСЕН ОТ КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ НА 27 МАРТ 2020 Г.
Колеги, съгласно чл. 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предстои да обсъдим Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2019 г. Съгласно чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация Комисията за защита от дискриминация е представила отчета си в срок. Отчетът е подробен и представя постигнатите резултати в Комисията за защита от дискриминация, предоставен Ви е от сътрудниците на Комисията и предполагам, че Вие сте се запознали с него.
По този повод давам думата на доцент доктор Ана Джумалиева накратко да ни запознае с определените акценти.
Имате думата в резюме.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми, ако мога да говоря без маска.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, свалете я. Има достатъчно разстояние.
АННА ДЖУМАЛИЕВА: Съвсем накратко ще Ви запозная с отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за изминалата 2019 г.
Тази година ние поставихме своеобразни рекорди на първо място по отношение на постъпилите жалби и сигнали в комисията – 921. За сравнение например с предходните: през 2017 г. има 535 подадени жалби и сигнали, а през 2018 г. – 600.
С образуваните преписки отново поставяме своеобразен рекорд – 920. За сравнение с предходна година – 721.
За първи път в историята на Комисията за защита от дискриминация имаме 627 постановени решения. Броят самосезирания е нещото, с което Комисията много се гордее. В годините голяма част от Вас са запознати с дейността на Комисията за защита от дискриминация. Знаете, че винаги сме търпели критики затова, че по-рядко правим самосезирания. За изминалата година Комисията за защита от дискриминация има 601 самосезирания като голяма част от тях, са свързани с наличието и установена от нас недостъпна архитектурна среда. Оказана е независима правна помощ на жертвите от дискриминация – 1160 човека. Оказали сме помощ при попълване на документи, при желание за консултация и съвети от страна на Комисията за защита от дискриминация.
През тази година тенденцията отново е за преобладаващи оплаквания на хора с увреждания – повод за жалбите е недостъпната архитектурна среда. В Комисията за защита от дискриминация има оплаквания за: дискриминационен характер на нормативна и поднормативна правна уредба, за нееднакво отношение в сферата на здравеопазването, също така сигнали и жалби относно предоставянето на социални услуги при кандидатстването за работа.
Регионалните ни представители – разбира се, тук искаме да Ви кажем, че с Ваша помощ и подкрепа офисите през 2019 г. станаха 24. Надяваме се до година – година и половина да покрием всички 28. Да изградим 28 офиса по областен принцип, което всъщност е изпълнение и на препоръката, дадена от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността в един от мониторинговите доклади, за разкриване на офиси във всички области в страната.
Основен акцент в дейността на регионалните представители, са гражданите. Във фокуса на дейността на регионалните представители са всички граждани, засегнати от дискриминация, които се стремим и целим да получат по местоживеене независима помощ – консултация, как да защитят правото си на равно третиране. От анализа на проведените консултации от страна на нашите регионални представители се вижда, че гражданите споделят проблеми, свързани предимно в сферата на образованието, здравеопазването, трудовата заетост или работното място, предоставянето на стоки и услуги.
Продължаваме и с националната кампания „Достъпна България“, която започнахме през 2017 г. Като Ви казах, за изминалата година имаме също изключително много самосезирания именно във връзка с недостъпна архитектурна среда, където и нашите регионални представители, съвместно с членовете и други експерти на Комисията подпомагат и извършват проверки за недостъпна архитектурна среда.
Това, на което искам да поставя акцент, са меморандумите и споразуменията с други сродни на нас институции, които сме подписали през изминалата година. През месец март 2019 г. Комисията подписа Меморандум за сътрудничество с Националния съвет на религиозните общности в България, а именно с председателя на управителния съвет – господин Бирали.
През месец юни 2019 г. Иракската върховна комисия за правата на човека беше на посещение в КЗД. На посещение беше Али Ал Джарала – заместник-председател, доктор Али Акрам Ал Баяти – член на комисията, Мохан Атал Зуаби – служител на Комисията. Те бяха придружени и от депутат от иракския парламент – Ахмед Ал Кинали. Подписа се официален Меморандум за сътрудничество между двете институции. Официален гост на срещите беше и Джасим Мсауил – пълномощен министър, постоянен пратеник за управление на посолството на Република Ирак в България.
През месец август 2019 г. Българската Комисия за защита от дискриминация, подписа Меморандум за сътрудничество с Главния омбудсман на Република Турция – Шереф Малкоч, който беше на официално посещение в комисията, заедно с негово превъзходителство доктор Хасан Улусой – тогава посланик на Република Турция в Република България, и Ерман Топчу – съветник на дипломатическата мисия на Република Турция в Република България. В резултат на това посещение, беше подписан Меморандум за сътрудничество.
През месец февруари Комисията подписа и Споразумение за сътрудничество със Сдружение „Дива земя“. В резултат на това споразумение се обсъди възможността да се участва съвместно в проекти. Комисията участва в организираната детска асамблея.
Представителят на Върховния комисариат на организацията на обединените нации за бежанците в България – Матаяс Льо Рут, посети комисията през месец януари. Той сподели, че Върховният комисариат има интерес относно въпросите на дискриминацията не само спрямо бежанците, а и дискриминацията като явление само по себе си.
През месец февруари беше организиран семинар за престъпления от омраза, който беше организиран от Службата за демократични институции и човешки права на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Както знаете, Българската комисия за защита от дискриминация е контактна точка за България по въпросите за престъпления от омраза.
След това Комисията за защита от дискриминация беше домакин на среща на национално събитие по Програма „Джъстром“ на Съвета на Европа и Европейската комисия. Програмата е насочена към достъп до правосъдие на ромските жени. Като партньори по реализирането на Програмата бяха Комисията за защита от дискриминация, Омбудсмънът на Република България, Националното бюро за правна помощ, Националният съвет за сътрудничество по етнически, интеграционни въпроси и редица общини от страната.
През месец март студенти от Варненския свободен университет „Черноризец храбър“ посетиха Комисията за защита от дискриминация. Посещението беше свързано с техните следдипломни стажове по магистърска програма „Администрация и право“.
През месец март отново се проведе среща в КЗД със Сдружението за културно взаимодействие с председател на сдружението госпожа Халмие Индже, който посети Комисията за защита от дискриминация и заседания на нашата институция.
През месец март се проведе обучение в Страсбург на националните органи за равенство по Програма „Джъстром“, в което обучение взеха участие представители от българската Комисия за защита от дискриминация, както и от Гърция, Италия и Румъния.
През 2019 г., ние сме Ви споменавали и друг път, българската комисия стана член на европейската мрежа за органите по равнопоставеност и вече се превърна в традиция част от работните срещи на ЕКВИНЕТ да се провеждат в седалището на Комисията за защита от дискриминация. Представители и членове на Комисията участват в различните работни групи. Така през месец март в Комисията за защита от дискриминация се проведе редовно заседание на работната група на ЕКВИНЕТ по комуникационни стратегии и практики. Ние бяхме домакин на събитието, а в работната група участваше член от Комисията за защита от дискриминация.
Отново през месец март се проведе среща в КЗД с неправителствена организация от Германия. На срещата гостите бяха посрещнати от доцент Баки Хюсеинов. Представители на БЕТХЕЛ – неправителствена организация от Германия, водена от Георг Кремер – изпълнителен директор, посетиха КЗД и се запознаха с дейността ѝ. Тази организация полага грижи за стари хора с увреждания, за деца със специални потребности, които имат нужда от социализация. Прие се идеята, че двете институции могат да си партнират и да обменят добри практики.
Отново през месец март се проведе среща между заместник-министър Георг Георгиев и доцент доктор Алек Оскар – председател на организацията на българските евреи „Шалом“ в България, с всички служители, членове и експерти от КЗД, в присъствието и на господин Роберт Джераси. Бяха разгледани въпроси, свързани със словото на омразата и възможностите за бъдещи съвместни действия след приемането на България в Международния алианс за възпоменание на Холокоста. Беше изказана и демонстрирана решителна воля за борба срещу всички форми на антисемитизъм и език на омразата в българското общество.
През март месец се проведе и среща в Комисията с Младежка ЛГБТ организация „Действие“ с представител Венета Лимберова и председател Деница Любенова – членове на организацията.
През месец април се проведе среща със специалния докладчик на ООН – Мод де Бор-Букикио, специален докладчик на ООН относно продажбата на деца, детската проституция и детската порнография, придружена от Шушан Сайчайн. Те се срещнаха с представители и членове на КЗД и обсъдиха въпросите и проблемите, пред които се изправят институциите. Госпожа Мод де Бор-Букикио изрази благодарност към председателя на комисията. От своя страна, заявих, че имам готовност за едно задълбочено сътрудничество между КЗД и ООН за гарантиране защита правата на децата в Република България.
През месец април се проведе научна конференция в град Долна Митрополия – традиционна международна научна конференция, чийто домакин е факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“. Един от основните пленарни доклади беше изнесен от мен и касаеше въпросите за дискриминация на уязвими групи в Република България. От името на КЗД се връчиха плакети на полковник професор доктор инженер Марин Маринов и полковник доцент доктор инженер Живко Петров за приноса им в развитието на институционалните връзки между КЗД и Университета.
Представители на УНИЦЕФ посетиха България през месец април. На посещение беше Фени Какама – регионален съветник по достъп до правосъдие в УНИЦЕФ. Той беше придружен от Елена Атанасова – програмен директор „Мониторинг права на детето“ УНИЦЕФ България. На срещата присъства също и Дани Колева – програмен директор „Закрила на детето“.
През месец април студенти от УНСС бяха на стаж в КЗД. Те завършваха специалност „Публична администрация“ и обучението им беше осъществено от членовете на КЗД и от служители на Комисията. Те всеобхватно и подробно бяха запознати със Закона за защита от дискриминация, спецификата в дейността на комисията и с практиката от производството пред КЗД.
След това представители на Югозападния университет „Неофит Рилски“ и на академичната общност от Киргизката Република посетиха КЗД. За нас връзката с младите хора, със студентите, с учениците е изключително важна, защото ние винаги им споделяме, че всъщност те после се превръщат в наши посредници и популяризират дейността на КЗД.
През месец май първият съветник в посолството на Република Полша посети КЗД – Ярослав Годун, беше на посещение в КЗД. В резултат на това посещение трябваше, в края на месец юни цялата Комисия за защита от дискриминация по покана на Република Полша, да бъдем на гости при полския омбудсман и при други неправителствени организации, за да обменим опит и идеи как да си сътрудничим в бъдеще. За съжаление, предвид извънредната ситуация, отложихме пътуването за малко по-нататък – след месец септември. Именно на тази среща се обсъди бъдещото сътрудничество на полските държавни институции и неправителствени организации с българската КЗД.
След това комисията участва в Десета юбилейна национална конференция на подкрепа на жените в тази област.
През месец юни се проведе официална среща с Джасим Нима Массабил – постоянен представител на посолството на Република Ирак в София, като бяха обсъдени възможностите за обща дейност и съвместен проект между нашата КЗД и Върховната комисия по правата на човека в Ирак.
През месец юни се проведе и посещение на представители на КЗД в община Сливо поле, където членове на комисията участваха в среща с кметовете в общината, социалните работници и представители на синдикати и държавни институции.
През месец юли членове на КЗД участваха във възпоменателна церемония в резиденцията на турския посланик.
По моя покана израелския посланик беше на посещение в КЗД. Нейно превъзходителство госпожа Ирит Лилиан, която е била много кратно в комисията, но по повод приключването на нейния мандат си направихме прощална среща и изпращане на Нейно Превъзходителство.
След това през месец септември взехме участие във второто заседание по Проекта на ЕКВИНЕТ относно стандартите на органите за равенство в Париж, където участие взе доктор Баки Хюсеинов. Той проведе среща с Трендафилос Ловкарелис – генерален директор на Националната комисия против расовата дискриминация в Италия. Двамата обмениха добри практики и беше обсъдена необходимостта от разработването и ползването на индикатори за условията, създадени от органите по равенство и акредитирането в национално ниво.
Госпожа Ана Джумалиева взе участие в Конференцията на високо ниво във връзка с 25-годишнина на Европейската комисия против расизма и нетолерантността. Бяхме поканени специално за участие заедно със заместник-председателя и главния секретар. Делегацията беше съпровождана от професор Ирена Илиева, която всъщност е представителя на България в Европейската комисия против расизма и нетолерантността. Бяха поставени въпроси за начините за постигане на устойчиво включване на групите, изложени на расизъм и нетолерантност в общностите ни. Взехме участие в среща с комисаря по правата на човека на Съвета на Европа. На тази среща се осъществи обмен на мнения между комисаря по правата на човека и европейските органи за равенство, членовете на ЕКВИНЕТ. За да се даде възможност за откровена и открита дискусия, срещата беше проведена при закрити врати, по правилата на Кралския институт за международни отношения.
През месец октомври се проведе посещение на представители на КЗД в Турция. На официално посещение по покана на Главния омбудсман на Република Турция бяха председателят, доцент Хюсеинов и доцент Надежда Йонкова. Беше направено посещение на институцията на Омбудсмана. Бяха осъществени срещи със Сюлейман Арслан – ръководител на институцията за правата на човека и равенството, една сродна на нас институция, с която сме поели ангажимента да работим заедно и да споделим нашия добър опит и практика натрупани в годините, защото за тях това е една сравнително нова институция, ако не се лъжа от 2016 г. В Турция се проведоха срещи с Шилиан Ергиз – заместник-председател на Комисия по равенство на възможностите за жените и мъжете на Великото национално събрание на Турция, с председателя на Комисията по петиции на Великото национално събрание на Турция – Михриман Елмаз Атир, с Хакан Чавуш Оглу – председател на Комитета за разследване на правата на човека на Великото национално събрание на Турция. Българската делегация присъства и на откриването на учебната година на Университета „Алтънбаш“ в Истанбул, където председателят произнесе приветствено слово и денят ни завърши със среща с Конфедерацията на Балканските емигранти в Бурса.
През месец септември – октомври, членове на КЗД участваха, в конференция на високо равнище за равенство на половете в Хелзинки. Участието на нашите членове беше в Конференция „Европа за половото равенство и правенето на равносметка и предприемане на действия“. В програмата на дневния ред на Конференцията, бяха заложени преглед на постигнатото в борбата за половото равенство в последните 25 години – тема, която изключително вълнува и е от правомощията и на КЗД. Всичко това беше по повод 25-та годишнина от Пекинската платформа за действие на ООН и обсъждане на проблемите, които стоят по пътя на половото равенство. Бяха представени основните констатации от Доклада „Пекин плюс 25“ от Европейския институт за равенство между половете.
През месец октомври, по покана на Омбудсмана на Чехия – Анна Шабатова, представители на КЗД участваха в Международна конференция в Чехия. Членовете на КЗД Наско Атанасов и доктор Орлин Колев присъстваха на Международна конференция „Закон за борбата с дискриминацията 2009 – 2019 г. и десетгодишното пътуване към справедливостта“, която се проведе в Сената на парламента на Чехия. Целта на конференцията беше да се оценят десетте години от създаването на чешкия закон за борба с дискриминацията.
През месец октомври в КЗД се проведе среща със специалния докладчик на ООН по въпросите за насилието над жените – Дубровка Симонович. Заедно с Роберта Серентино неин сътрудник по правата на човека в службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека. Те посетиха комисията и се срещнаха и разговаряха с председателя на КЗД по въпросите за насилието над жените. На срещата се обсъдиха нови стандарти в европейското и международното право, както и необходимостта от цялостна система за международна закрила на жените като специфична, уязвима група, нуждаеща се от специална защита.
През месец ноември в комисията се проведе посещение на турския посланик – негово превъзходителство доктор Хасан Улусой. Той беше посрещнат от председателя и заместник-председателя. Доктор Хасан Улусой изрази удовлетворението си от осъществените през неговия мандат контакти и връзки между българската Комисия за защита от дискриминация и Омбудсмана на Република Турция и Комисията за равенство в Турция. Ние от своя страна, във връзка с приключването на мандата му в България, му пожелахме още много професионални успехи на дипломатическото поприще.
Представители на Комисията за защита от дискриминация участваха в Международна конференция на омбудсманите по покана на Шереф Малкоч – главен омбудсман на Турция. В четвъртата заключителна сесия на Конференцията, изнесох Доклад на тема: „Да не оставяме никого да изоставяме“.
Сесията беше посветена на бъдещите роли на противозащитните органи за защита на принципите, които ги ръководят и за споделянето на отговорностите между органите по правата на човека и по равнопоставеността.
През месец ноември новият израелски посланик – Негово Превъзходителство Йорам Елрон, бе на официално посещение в Комисията за защита от дискриминация и беше посрещнат от мен. Ние посочихме редица съвместни инициативи, в които Комисията за защита от дискриминация участва, съвместно с Организацията на евреите в България „Шалом“. Посочихме, че сме изразили недоволство срещу провеждането на Луковмарш, че сме се включили активно и сме подписали Меморандум „Заедно срещу езика на омразата“. Негово Превъзходителство Йорам Елром бе запознат пряко с производството на КЗД като посети заседателната зала и наше заседание.
През месец ноември, комисарят по правата на човека в Съвета на Европа беше на посещение в Комисията за защита от дискриминация. На официално посещение бе госпожа Дуня Миятович – комисар по правата на човека в Съвета на Европа, която беше придружена от Патриша Отвос – съветник в службата на комисаря по правата на човека в Съвета на Европа; Юзгюр Дерман – заместник-директор на службата на Комисаря по правата на човека в Съвета на Европа и Франсоа Кемп – съветник служба на комисаря по правата на човека в Съвета на Европа.
От страна на Комисията участвахме всички членове на Комисията за защита от дискриминация. Гостите бяха запознати с дейността на Комисията и с въпросите, които са от наша компетентност. В своето обръщение Дуня Миятович подчерта, че посещението ѝ в КЗД е първото нейно официално посещение в България в качеството ѝ на комисар по правата на човека. Тя прояви интерес към дискриминацията като явление у нас, към проблемите с права на ромите, както и към свободата на медиите. Бе засегнат и въпросът за езика на омразата срещу уязвимите групи.
През месец ноември КЗД има участие в Годишната среща за престъпление от омраза, където във Виена участваха членове и експерти от Комисията. Целта на срещата беше създаването на възможност за обмен на опит и инициативи за добри практики между националните точки за контакт – Бюрото за демократични институции правата на човека на ОСС, прокуратурата и академичните среди, споделянето на информация за текущите проекти и представляващи конкретен интерес за националните контактни точки за престъпления от омраза, и търсенето на перспективи и предложения от националните точки за контакт.
Представителите на КЗД запознаха аудиторията с добрия опит на България – всички заинтересовани органи да взаимодействат с КЗД за целите на ангажиментите в рамките на Бюрото за демократични ценности и права.
През месец декември представители на Комисията за защита от дискриминация, участваха по покана на Татяна Маскалкова – Омбудсман на Руската федерация, участваха в Третата международна конференция на омбудсманите, където участие взеха доцент Анна Джумалиева, доцент Баки Хюсеинов и доцент Надежда Йонкова.
В третото пленарно заседание на Конференцията, изнесох Доклад на тема: „Защита от дискриминация при упражняване правото на образование на децата – мигранти, българските антидискриминационни стандарти и механизъм. Ние имаме практика и опит в това отношение, включително казуси, за които Комисията за защита от дискриминация е сезирана, и посочихме добри практики от нашата дейност. Сесията беше посветена на защита правата на мигрантите, бежанците и лицата без гражданство.
През месец декември представители на Комисията участваха в заседание на Евразийския алианс на омбудсманите, където бяхме слушатели. За нас беше интересно, тъй като ние участваме в Европейска мрежа на органите за равнопоставеност, да си сверим часовниците и да видим на какво ниво сме. Алиансът е първият в историята правозащитен съюз, който обединява усилията на държавни правозащитни институции от Европа и Азия. Руският Омбудсман – Татяна Маскалкова беше така любезна да ни покани да присъстваме и да видим как те развиват своята дейност.
Друго, което искам да подчертая и с което много се гордеем, е, че свършихме изключително добра работа в сферата на образованието. Преди известно време, може би вече година и половина-две подписахме Меморандум за сътрудничество с министъра на образованието, за което ние сме му изключително благодарни и признателни., тъй като в нашия Закон е записано, че в детските градини, в училищата, във висшите училища трябва да се познават въпросите за правата на човека, защитата от дискриминация и неравното третиране.
В резултат на този подписан меморандум между нашите институции, искам да Ви кажа, че до този момент са се провели множество обучителни семинари. Обучили сме над 350 директори на училища като нашето желание и идея са да продължим с обученията. Това е и разбирането на министъра на образованието. Включително сме обучили и директори, и училища от смесени региони по въпросите за защитата от дискриминация – как да предотвратяват неравното третиране в училища, и как въобще да разбират кои проявни форми могат да доведат до неравно третиране. Самите обучителни семинари продължават два дни и освен теоретична част има и интерактивни занимания, в които ние им подготвяме казуси от сферата на образованието. Смея да твърдя, че един от признаците, по които имаме сравнително много оплаквания, това е признак образование. В тези интерактивни занимания, в които ние подготвяме казуси – ролеви игри, всъщност си сменяме ролите с учителите. Те се опитват – като членове на Комисията или като комисари, да решат по най-справедливия за тях начин определения казус, който сме подготвили в конкретния случай.
Освен това съгласно Споразумението с Министерството на образованието и науката на тези семинари провеждаме много задълбочено, теоретично обучение на учителите като ги запознаваме в дълбочина с нашата практика и с много теоретични въпроси. Включително въпроси, свързани с преодоляването на стереотипи, предразсъдъци и така нататък.
Ако ми позволите още минута и ще приключа. В момента продължаваме с реализирането вече в продължение на една година на Проект „Противодействие на дискриминацията на пазара на труда“. Като по този проект също правим обучителни семинари, защото една от нашите основни дейности е не само решаването на конкретни казуси, жалби и сигнали, които са поставени пред Комисията за защита от дискриминация, а всъщност една от нашите основни дейности е и превенцията. Превенцията я осъществяваме, именно чрез проектите, които реализираме, чрез тези обучения, образователни пособия, които създаваме в областта и в сферата на дискриминацията.
Освен това през изминалата година стартира и започна един международен проект, в който бяхме поканени и се включихме, съвместно с Белгия: „Родители на работа“. В този проект участват Белгия, Естония, Португалия, където всъщност ще изучим опита и ще направим сравнителен анализ с резултати, които ще изведем, за проблемите, с които се сблъскват родителите на работа, или младите родители – било то майките, или бащите също могат да бъдат в тази позиция и да се сблъскат с проблемите на дискриминацията.
Именно този Проект „Родители на работа“, който го реализираме съвместно с Белгия, Португалия и Естония е по Програма „Права, равенство и гражданство“ към Европейския съюз. Тук сме си поставили едни специфични цели, взаимно обучение между партньорите. Тоест да изследваме опита и практиката между нас и останалите държави, които участват в Проекта, да изготвим и разработим инструментариум и учебен материал за работодателите, да изготвим ръководство за ангажиране на работодателите.
През изминалата година, Комисията за защита от дискриминация реализира и Проект по Оперативна програма „Добро управление“. Проектът е с партньор Центъра за оценка за въздействие на законодателството в изпълнение на Проект „Участие на заинтересованите страни в националните политики по недискриминация, равенство и защита на основните права“ по Оперативна програма „Добро управление“. В този проект, ние бяхме като една подкрепяща, партнираща организация, което още веднъж идва да покаже, че Комисията за защита от дискриминация винаги е отворена да работи и да си сътрудничи с неправителствените организации, неправителствения сектор в Република България.
Разбира се, има проблеми и предизвикателства както пред всяка институция, пред които и ние сме изправени в своята работа. Съвсем накратко като акцент ще поставя…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, …… ние сме го чели. Просто 40 – 50 минути, доста подробно. Благодаря.
Просто завършвайте. Казахте още една минута, а то продължи още 15 минути.
При нас, знаете в парламента има и време за изказване. Депутатите са ограничени. Извинявайте, не Ви упреквам, но…
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Мисля, че се улисах. Въобще не съобразих как мина времето.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие правите месечен отчет. Всички месеци поотделно и допълнително всички останали. Ние сме го чели. Завършете, извинявайте.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Искам само да кажа за предизвикателствата, пред които сме изправени. Разбира се, винаги на първо място казваме: финансов ресурс, който ни е необходим, за което Вие винаги сте ни подкрепяли като ресорна Комисия и сте се застъпвали затова да ни бъдат осигурени достатъчно финанси. Разбира се, той ни трябва за това, защото ни трябва и все повече експертен капацитет, който да работи по проблемите на неравното третиране и защитата от дискриминация.
Още веднъж се извинявам. Трябваше да ме прекъснете. Аз не усетих как мина времето. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз благодаря, доцент Джумалиева, за толкова подробния отчет.
Колеги, имате думата за въпроси, ако нещо не Ви е станало ясно от Отчета?
Госпожа Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема доцент доктор Джумалиева, благодаря, за обстойния доклад, който представихте на нашето Внимание.
Имам един кратък въпрос: в началото Вие споменахте, че за тази година жалбите са се увеличили на 921, спрямо предходни години, за предната заявихте – 535. Може ли да кажете, че по този начин като цяло са се увеличили жертвите на дискриминация? Също така, ако са се увеличили, какви са причините затова? Имате ли някакъв анализ по какъв признак? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Един момент! Знаете, какъв е Правилника за изслушване. Нека всеки, който има да зададе въпрос, а след това в рамките на три минути госпожа Джумалиева ще отговори.
Имате ли други въпроси, колеги?
Госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Първо, от къде черпите информация при самосезирането на Комисията?
Второ, да Ви благодаря затова, че успяхте със скромните пари, за които ние вечно се борим в залата, да изградите още четири – по моя преценка, имайки стара информация, такива представителства в областите. Значи остават Ви още четири, така че със следващия бюджет ще трябва да ги осигурим, господин Председател.
Мисля, че Вие спокойно показахте по хоризонтала и вертикала връзките на Комисията. Няма да ги повтарям. Мен ме интересува и би трябвало като препоръка по нататък да отчете в своята работа, какви са връзките и взаимоотношенията, имало ли е сезиране на институциите – имам предвид Народното събрание, Министерския съвет? За Народното събрание не говоря, председателят току-що демонстрира по много деликатен начин и направи едно сезиране към Вас.
По отношение на Министерския съвет Вие казахте за Министъра на образованието. Другата институция остава президентството.
В крайна сметка, за да можем да запазим тази комисия и за в бъдеще, защото знаете, колко много атаки имаше в началото, когато започнахме работа и аз не го крия, трябва да работим заедно, а някак като чели Вие работите на високи обороти, но другите изостават от това. Така имам чувството.
Така че занапред помислете за тази ниша, която не е доразвита.
Последно. Вие казахте за много срещи, които сте направили с различни институции, главни омбудсмани на различни държавни, предимно Турция, която е най-близка и изглежда, че е най-позната и по принцип на българите по ред причини и взаимни връзки. Понеже от нашето Европредседателство темата беше „Западните Балкани“, може би бих дала към Вас като препоръка, знам, че всичко е и пари, но все пак едно кратко и обозримо бъдеще да почерпим опита, да предадем и останалите наши съседи – Гърция, Македония, Сърбия и Румъния.
Това е, което имах към Вас да кажа. Извинявам се, че след малко трябва да отида на Комисия, но ще изчакам още пет минути за отговор.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, други въпроси имате ли?
Доцент Джумалиева, ако може в рамките максимум на пет минути да отговорите.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Много благодаря за въпросите, интереса и доброто отношение към нашата институция.
Във връзка с първия въпрос за увеличените постъпили жалби и сигнали в Комисията за защита от дискриминация. Ние не водим статистически данни по какъв признак има най-много дискриминирани лица, но като цяло различните уязвими групи попадат най-често под ударите на дискриминация. От това, че има увеличаване на жалбите и на сигналите не можем да направим заключение, че видите ли правата на човека или неравното третиране в България е засилено. Ние, винаги го отдаваме и се стараем да реализираме превантивна дейност на това, че гражданите, включително и в малките населени места, са запознати с правата си, с това къде могат да се обърнат, че могат да потърсят Комисията за защита от дискриминация. Затова винаги много сме държали да имаме регионални представители на място, защото всеки регионален представител в съответната област извършва приеми в малките общини. Тоест гражданите не е необходимо да пътуват, за да са във връзка с Комисията за защита от дискриминация. Лично ще бъда много доволна и удовлетворена, ако това е причината, да имаме повече жалби и сигнали в Комисията за защита от дискриминация, гражданите все повече да познават правата си и да се доверяват на институциите, които са компетентни да решат техните въпроси. Ако това Ви удовлетворява като отговор?
По другите поставени въпроси. Първо, от къде черпим информация за самосезиранията? Основно самосезиранията в Комисията, в момента можем да ги разделим на два типа.
Първите и многобройни самосезирания, са във връзка с недостъпната архитектурна среда. Членовете на Комисията и нашите регионални представители по места, извършват проверки. Създават се специални протоколи. На базата на тези протоколи след приемане от деветчленния състав се образува производство.
Другият случай, в който много често се самосезираме е и по информация станала ни известна от медии, от предавания, от интернет сайтове. Достатъчно е един от членовете на Комисията, един от деветимата члена да подаде искане в деветчленния състав въпросът да се обсъди. Тоест по всеки обществено значим въпрос, имаме правото и възможността да извършим това самосезираме. Тоест от всички средства масова информация, дори и в разговор с граждани, ако те ни информират или сигнализират за нещо, имаме възможността да се самосезираме.
По повод отчета за връзките. В Отчета, аз просто реших да поставя акцента на международната дейност, но искам да Ви кажа, че първо, ние много добре работим с Народното събрание. Първия наш досег с Народното – с институцията, е Комисията по правата на човека. Даже имам огромното желание да направим един съвместен семинар, на който в много големи подробности да Ви запознаем с дейността на Комисията и да Ви презентираме нашата дейност, защото, Вие всъщност сте нашите представители и хората, които сте най-запознати с дейността на Комисията.
Тук е момента да подчертаем, че ние имаме изключително добро сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика. Министерството на труда и социалната политика е наш партньор, включително и по последния ни Проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Между другото преди три години или четири, за първи път Комисията за защита от дискриминация стана конкретен бенефициент по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Такова нещо не е било, но стана благодарение и на желанието на изпълнителната власт в лицето на Министерството на труда и социалната политика, да ни включат в тази оперативна програма, което ни гарантира една свобода в осъществяването и извършването на превантивната дейност, и, разбира се, за нас ще бъде удоволствие.
Много добре координираме с Министерския съвет и си сътрудничим с Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси.
Миналата седмица имахме среща с министъра на вътрешните работи, където също мислим да поработим по престъплението от омраза и по словото на омраза.
По въпроса за нашите партньори с Македония, Гърция, Сърбия сме се срещали, даже обмисляхме идея – преди две години в България беше на посещение от Сърбия, комисаря по равенство на половете – 2018 г., тази година, ние да ги посетим. Включително в Русия се срещнахме със сръбския омбудсман и той ни покани да отидем да посетим не само комисаря за равенство на половете, а и сръбския омбудсман.
С Македонската комисия се познаваме. Надявам се като отшуми всичко покрай коронавируса и тази извънредна обстановка да се върнем към един нормален ритъм на работа и на взаимно споделяне между институциите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Велинов имаше въпроси и аз имах, но ще ги спестим. Ще ги зададем по нататък, защото всички имаме и други комисии. Предстои ни и втора точка. Благодаря Ви.
Колеги, закривам разискванията.
Обявявам гласуване по т. 1 – Отчет на дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2019 г., № 020-00-7, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 27 март 2020 г.
Съгласно чл. 90, ал. 4 от Правилника за организация на дейността на Народното събрание трябва да приложим Проект за решение по Отчета. Ще Ви го прочета и след това ще го гласуваме.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация – 2019 г.“
За – 13, против – 1, въздържали се – няма.
Благодаря Ви, доцент Джумалиева и доцент Баки Хюсеинов.
Продължаваме с втора точка:
РАЗНИ.
Колеги, с госпожа Желева днес обсъждахме – има писмо от Рилския манастир и до мен, и може би до всички Вас. Ако до някои от Вас няма, ще Ви кажа: касае се, знаете всяка година се отпуска бюджет на Рилския манастир по 600 хил. лв. като за паметник на културата и за поддържане на самия паметник на културата.
Аз се запознах с писмото. Благодаря на госпожа Желева, че запозна – говорихме в парламента.
Възложих на госпожа Менда Стоянова да провери въпроса, защото досега практиката беше такава: парите за ремонти, които се отпускаха – тези целевите, те се отпускаха за Рилския манастир, за Бачковския и за Троянския манастир.
Когато се обадих и на господин Велинов да го питам, разбрах, че от тази година, не знам по каква причина – ще научим и след това ще вземем отношение, бюджетът, който беше гласуван за вероизповеданията, а парите знаете много добре, че никога не са били толкова много… Само за сведение за колегите, които не са били по-отдавна в Четиридесет и първото народно събрание, бюджетът беше милион и половина за вероизповеданията, а сега надхвърля 50 милиона. Няма друга институция с толкова увеличен бюджет. Тези пари, този път не знам защо, господин Велинов каза, че изобщо не са на разположение на Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет. Предполага, че всички са преведени на Светия Синод. Ще проверим това нещо. Лично ще настоявам, казвам го и затова Ви запознавам с това, че върху парите трябва да има някакъв контрол, както и досега е имало – върху ремонта, защото това е наше задължение да поддържаме тези паметници на културата.
Някак си отчетите и да си минава всичко, и самият Светия Синод да си разпределя на кой ще даде, мисля, че не е най-правилното нещо, но ще проверим – възложил съм. Менда Стоянова каза, че ще провери в Министерството на финансите кой е определил и тогава ще дадем отговор.
Подкрепям и Вашето становище. Мисля, че и то е такова. Не може всичко да даваме на вероизповеданията и те да си определят. Нещо, което след това е задължение на държавата, защото ето, част от нас сме и в Комисията по медиите и културата, да падне грижата за паметниците на културата е нещо, което винаги съм смятал и съм взимал присърце. Водил съм доста битки затова нещо за определени паметници на културата – не всички успешно, но мисля, че е наше задължение. Това е едно от първите неща, които трябва всеки един от нас да прави, защото това е паметта на нацията и ние точно това трябва да пазим. Благодаря Ви.
Нещо от Ваша страна? Няма.
Благодаря за присъствието на всички, за отношението.
До нови срещи!
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Катя Данчева
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 28
На 28 май 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2019 г., № 020-00-7, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 27 март 2020 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добър ден на всички!
Преди да го открием искам само да Ви кажа: прочетох нещо, което много ме впечатли, написано от 10-годишно момиченце в неговия дневник. То пише така: Господи, откакто разбрах за теб вече не преписвам. И моля те, Господи, научи моите врагове да прощават на своите врагове – сиреч на нейните врагове. Много е дълбоко и много ме впечатли. Дано да се учим от тези чисти души! Явно, че децата имат толкова дълбока мисъл и мен много ме впечатли.
Днешния дневен ред, колеги, е:
1. Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2019 г., № 020-00-7, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 27 март 2020 г.
2. Разни.
Колеги, моля, който е „за“ този дневен ред, да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Както виждате наши гости днес са доцент доктор Ана Джумалиева и заместник-председателят Баки Хюсеинов. Здравейте!
Госпожо Джумалиева, това, което ме попитахте: тук има писмо от ръководството на Университета – доцент доктор адвокат Андрей Александров, пълномощник на Цанов, Несторов, Боюклиев. Давам Ви писмото, Вие също сте запозната. Аз също трябва да отговаря на това писмо. Ще им предам, че сме се запознали с това писмо. Отговорът си Вие ще го дадете. Вие ме запознахте, благодаря Ви. Това са неща, за които не можем да влияем на Вашата комисия –как вътре се гласува и как се предприемат тези неща, но писмото е тук, Вие си го имате, значи няма нужда и от връчване.
Пристъпваме към първа точка:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ПРЕЗ 2019 Г., № 020-00-7, ВНЕСЕН ОТ КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ НА 27 МАРТ 2020 Г.
Колеги, съгласно чл. 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предстои да обсъдим Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2019 г. Съгласно чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация Комисията за защита от дискриминация е представила отчета си в срок. Отчетът е подробен и представя постигнатите резултати в Комисията за защита от дискриминация, предоставен Ви е от сътрудниците на Комисията и предполагам, че Вие сте се запознали с него.
По този повод давам думата на доцент доктор Ана Джумалиева накратко да ни запознае с определените акценти.
Имате думата в резюме.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми, ако мога да говоря без маска.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, свалете я. Има достатъчно разстояние.
АННА ДЖУМАЛИЕВА: Съвсем накратко ще Ви запозная с отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за изминалата 2019 г.
Тази година ние поставихме своеобразни рекорди на първо място по отношение на постъпилите жалби и сигнали в комисията – 921. За сравнение например с предходните: през 2017 г. има 535 подадени жалби и сигнали, а през 2018 г. – 600.
С образуваните преписки отново поставяме своеобразен рекорд – 920. За сравнение с предходна година – 721.
За първи път в историята на Комисията за защита от дискриминация имаме 627 постановени решения. Броят самосезирания е нещото, с което Комисията много се гордее. В годините голяма част от Вас са запознати с дейността на Комисията за защита от дискриминация. Знаете, че винаги сме търпели критики затова, че по-рядко правим самосезирания. За изминалата година Комисията за защита от дискриминация има 601 самосезирания като голяма част от тях, са свързани с наличието и установена от нас недостъпна архитектурна среда. Оказана е независима правна помощ на жертвите от дискриминация – 1160 човека. Оказали сме помощ при попълване на документи, при желание за консултация и съвети от страна на Комисията за защита от дискриминация.
През тази година тенденцията отново е за преобладаващи оплаквания на хора с увреждания – повод за жалбите е недостъпната архитектурна среда. В Комисията за защита от дискриминация има оплаквания за: дискриминационен характер на нормативна и поднормативна правна уредба, за нееднакво отношение в сферата на здравеопазването, също така сигнали и жалби относно предоставянето на социални услуги при кандидатстването за работа.
Регионалните ни представители – разбира се, тук искаме да Ви кажем, че с Ваша помощ и подкрепа офисите през 2019 г. станаха 24. Надяваме се до година – година и половина да покрием всички 28. Да изградим 28 офиса по областен принцип, което всъщност е изпълнение и на препоръката, дадена от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността в един от мониторинговите доклади, за разкриване на офиси във всички области в страната.
Основен акцент в дейността на регионалните представители, са гражданите. Във фокуса на дейността на регионалните представители са всички граждани, засегнати от дискриминация, които се стремим и целим да получат по местоживеене независима помощ – консултация, как да защитят правото си на равно третиране. От анализа на проведените консултации от страна на нашите регионални представители се вижда, че гражданите споделят проблеми, свързани предимно в сферата на образованието, здравеопазването, трудовата заетост или работното място, предоставянето на стоки и услуги.
Продължаваме и с националната кампания „Достъпна България“, която започнахме през 2017 г. Като Ви казах, за изминалата година имаме също изключително много самосезирания именно във връзка с недостъпна архитектурна среда, където и нашите регионални представители, съвместно с членовете и други експерти на Комисията подпомагат и извършват проверки за недостъпна архитектурна среда.
Това, на което искам да поставя акцент, са меморандумите и споразуменията с други сродни на нас институции, които сме подписали през изминалата година. През месец март 2019 г. Комисията подписа Меморандум за сътрудничество с Националния съвет на религиозните общности в България, а именно с председателя на управителния съвет – господин Бирали.
През месец юни 2019 г. Иракската върховна комисия за правата на човека беше на посещение в КЗД. На посещение беше Али Ал Джарала – заместник-председател, доктор Али Акрам Ал Баяти – член на комисията, Мохан Атал Зуаби – служител на Комисията. Те бяха придружени и от депутат от иракския парламент – Ахмед Ал Кинали. Подписа се официален Меморандум за сътрудничество между двете институции. Официален гост на срещите беше и Джасим Мсауил – пълномощен министър, постоянен пратеник за управление на посолството на Република Ирак в България.
През месец август 2019 г. Българската Комисия за защита от дискриминация, подписа Меморандум за сътрудничество с Главния омбудсман на Република Турция – Шереф Малкоч, който беше на официално посещение в комисията, заедно с негово превъзходителство доктор Хасан Улусой – тогава посланик на Република Турция в Република България, и Ерман Топчу – съветник на дипломатическата мисия на Република Турция в Република България. В резултат на това посещение, беше подписан Меморандум за сътрудничество.
През месец февруари Комисията подписа и Споразумение за сътрудничество със Сдружение „Дива земя“. В резултат на това споразумение се обсъди възможността да се участва съвместно в проекти. Комисията участва в организираната детска асамблея.
Представителят на Върховния комисариат на организацията на обединените нации за бежанците в България – Матаяс Льо Рут, посети комисията през месец януари. Той сподели, че Върховният комисариат има интерес относно въпросите на дискриминацията не само спрямо бежанците, а и дискриминацията като явление само по себе си.
През месец февруари беше организиран семинар за престъпления от омраза, който беше организиран от Службата за демократични институции и човешки права на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Както знаете, Българската комисия за защита от дискриминация е контактна точка за България по въпросите за престъпления от омраза.
След това Комисията за защита от дискриминация беше домакин на среща на национално събитие по Програма „Джъстром“ на Съвета на Европа и Европейската комисия. Програмата е насочена към достъп до правосъдие на ромските жени. Като партньори по реализирането на Програмата бяха Комисията за защита от дискриминация, Омбудсмънът на Република България, Националното бюро за правна помощ, Националният съвет за сътрудничество по етнически, интеграционни въпроси и редица общини от страната.
През месец март студенти от Варненския свободен университет „Черноризец храбър“ посетиха Комисията за защита от дискриминация. Посещението беше свързано с техните следдипломни стажове по магистърска програма „Администрация и право“.
През месец март отново се проведе среща в КЗД със Сдружението за културно взаимодействие с председател на сдружението госпожа Халмие Индже, който посети Комисията за защита от дискриминация и заседания на нашата институция.
През месец март се проведе обучение в Страсбург на националните органи за равенство по Програма „Джъстром“, в което обучение взеха участие представители от българската Комисия за защита от дискриминация, както и от Гърция, Италия и Румъния.
През 2019 г., ние сме Ви споменавали и друг път, българската комисия стана член на европейската мрежа за органите по равнопоставеност и вече се превърна в традиция част от работните срещи на ЕКВИНЕТ да се провеждат в седалището на Комисията за защита от дискриминация. Представители и членове на Комисията участват в различните работни групи. Така през месец март в Комисията за защита от дискриминация се проведе редовно заседание на работната група на ЕКВИНЕТ по комуникационни стратегии и практики. Ние бяхме домакин на събитието, а в работната група участваше член от Комисията за защита от дискриминация.
Отново през месец март се проведе среща в КЗД с неправителствена организация от Германия. На срещата гостите бяха посрещнати от доцент Баки Хюсеинов. Представители на БЕТХЕЛ – неправителствена организация от Германия, водена от Георг Кремер – изпълнителен директор, посетиха КЗД и се запознаха с дейността ѝ. Тази организация полага грижи за стари хора с увреждания, за деца със специални потребности, които имат нужда от социализация. Прие се идеята, че двете институции могат да си партнират и да обменят добри практики.
Отново през месец март се проведе среща между заместник-министър Георг Георгиев и доцент доктор Алек Оскар – председател на организацията на българските евреи „Шалом“ в България, с всички служители, членове и експерти от КЗД, в присъствието и на господин Роберт Джераси. Бяха разгледани въпроси, свързани със словото на омразата и възможностите за бъдещи съвместни действия след приемането на България в Международния алианс за възпоменание на Холокоста. Беше изказана и демонстрирана решителна воля за борба срещу всички форми на антисемитизъм и език на омразата в българското общество.
През март месец се проведе и среща в Комисията с Младежка ЛГБТ организация „Действие“ с представител Венета Лимберова и председател Деница Любенова – членове на организацията.
През месец април се проведе среща със специалния докладчик на ООН – Мод де Бор-Букикио, специален докладчик на ООН относно продажбата на деца, детската проституция и детската порнография, придружена от Шушан Сайчайн. Те се срещнаха с представители и членове на КЗД и обсъдиха въпросите и проблемите, пред които се изправят институциите. Госпожа Мод де Бор-Букикио изрази благодарност към председателя на комисията. От своя страна, заявих, че имам готовност за едно задълбочено сътрудничество между КЗД и ООН за гарантиране защита правата на децата в Република България.
През месец април се проведе научна конференция в град Долна Митрополия – традиционна международна научна конференция, чийто домакин е факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“. Един от основните пленарни доклади беше изнесен от мен и касаеше въпросите за дискриминация на уязвими групи в Република България. От името на КЗД се връчиха плакети на полковник професор доктор инженер Марин Маринов и полковник доцент доктор инженер Живко Петров за приноса им в развитието на институционалните връзки между КЗД и Университета.
Представители на УНИЦЕФ посетиха България през месец април. На посещение беше Фени Какама – регионален съветник по достъп до правосъдие в УНИЦЕФ. Той беше придружен от Елена Атанасова – програмен директор „Мониторинг права на детето“ УНИЦЕФ България. На срещата присъства също и Дани Колева – програмен директор „Закрила на детето“.
През месец април студенти от УНСС бяха на стаж в КЗД. Те завършваха специалност „Публична администрация“ и обучението им беше осъществено от членовете на КЗД и от служители на Комисията. Те всеобхватно и подробно бяха запознати със Закона за защита от дискриминация, спецификата в дейността на комисията и с практиката от производството пред КЗД.
След това представители на Югозападния университет „Неофит Рилски“ и на академичната общност от Киргизката Република посетиха КЗД. За нас връзката с младите хора, със студентите, с учениците е изключително важна, защото ние винаги им споделяме, че всъщност те после се превръщат в наши посредници и популяризират дейността на КЗД.
През месец май първият съветник в посолството на Република Полша посети КЗД – Ярослав Годун, беше на посещение в КЗД. В резултат на това посещение трябваше, в края на месец юни цялата Комисия за защита от дискриминация по покана на Република Полша, да бъдем на гости при полския омбудсман и при други неправителствени организации, за да обменим опит и идеи как да си сътрудничим в бъдеще. За съжаление, предвид извънредната ситуация, отложихме пътуването за малко по-нататък – след месец септември. Именно на тази среща се обсъди бъдещото сътрудничество на полските държавни институции и неправителствени организации с българската КЗД.
След това комисията участва в Десета юбилейна национална конференция на подкрепа на жените в тази област.
През месец юни се проведе официална среща с Джасим Нима Массабил – постоянен представител на посолството на Република Ирак в София, като бяха обсъдени възможностите за обща дейност и съвместен проект между нашата КЗД и Върховната комисия по правата на човека в Ирак.
През месец юни се проведе и посещение на представители на КЗД в община Сливо поле, където членове на комисията участваха в среща с кметовете в общината, социалните работници и представители на синдикати и държавни институции.
През месец юли членове на КЗД участваха във възпоменателна церемония в резиденцията на турския посланик.
По моя покана израелския посланик беше на посещение в КЗД. Нейно превъзходителство госпожа Ирит Лилиан, която е била много кратно в комисията, но по повод приключването на нейния мандат си направихме прощална среща и изпращане на Нейно Превъзходителство.
След това през месец септември взехме участие във второто заседание по Проекта на ЕКВИНЕТ относно стандартите на органите за равенство в Париж, където участие взе доктор Баки Хюсеинов. Той проведе среща с Трендафилос Ловкарелис – генерален директор на Националната комисия против расовата дискриминация в Италия. Двамата обмениха добри практики и беше обсъдена необходимостта от разработването и ползването на индикатори за условията, създадени от органите по равенство и акредитирането в национално ниво.
Госпожа Ана Джумалиева взе участие в Конференцията на високо ниво във връзка с 25-годишнина на Европейската комисия против расизма и нетолерантността. Бяхме поканени специално за участие заедно със заместник-председателя и главния секретар. Делегацията беше съпровождана от професор Ирена Илиева, която всъщност е представителя на България в Европейската комисия против расизма и нетолерантността. Бяха поставени въпроси за начините за постигане на устойчиво включване на групите, изложени на расизъм и нетолерантност в общностите ни. Взехме участие в среща с комисаря по правата на човека на Съвета на Европа. На тази среща се осъществи обмен на мнения между комисаря по правата на човека и европейските органи за равенство, членовете на ЕКВИНЕТ. За да се даде възможност за откровена и открита дискусия, срещата беше проведена при закрити врати, по правилата на Кралския институт за международни отношения.
През месец октомври се проведе посещение на представители на КЗД в Турция. На официално посещение по покана на Главния омбудсман на Република Турция бяха председателят, доцент Хюсеинов и доцент Надежда Йонкова. Беше направено посещение на институцията на Омбудсмана. Бяха осъществени срещи със Сюлейман Арслан – ръководител на институцията за правата на човека и равенството, една сродна на нас институция, с която сме поели ангажимента да работим заедно и да споделим нашия добър опит и практика натрупани в годините, защото за тях това е една сравнително нова институция, ако не се лъжа от 2016 г. В Турция се проведоха срещи с Шилиан Ергиз – заместник-председател на Комисия по равенство на възможностите за жените и мъжете на Великото национално събрание на Турция, с председателя на Комисията по петиции на Великото национално събрание на Турция – Михриман Елмаз Атир, с Хакан Чавуш Оглу – председател на Комитета за разследване на правата на човека на Великото национално събрание на Турция. Българската делегация присъства и на откриването на учебната година на Университета „Алтънбаш“ в Истанбул, където председателят произнесе приветствено слово и денят ни завърши със среща с Конфедерацията на Балканските емигранти в Бурса.
През месец септември – октомври, членове на КЗД участваха, в конференция на високо равнище за равенство на половете в Хелзинки. Участието на нашите членове беше в Конференция „Европа за половото равенство и правенето на равносметка и предприемане на действия“. В програмата на дневния ред на Конференцията, бяха заложени преглед на постигнатото в борбата за половото равенство в последните 25 години – тема, която изключително вълнува и е от правомощията и на КЗД. Всичко това беше по повод 25-та годишнина от Пекинската платформа за действие на ООН и обсъждане на проблемите, които стоят по пътя на половото равенство. Бяха представени основните констатации от Доклада „Пекин плюс 25“ от Европейския институт за равенство между половете.
През месец октомври, по покана на Омбудсмана на Чехия – Анна Шабатова, представители на КЗД участваха в Международна конференция в Чехия. Членовете на КЗД Наско Атанасов и доктор Орлин Колев присъстваха на Международна конференция „Закон за борбата с дискриминацията 2009 – 2019 г. и десетгодишното пътуване към справедливостта“, която се проведе в Сената на парламента на Чехия. Целта на конференцията беше да се оценят десетте години от създаването на чешкия закон за борба с дискриминацията.
През месец октомври в КЗД се проведе среща със специалния докладчик на ООН по въпросите за насилието над жените – Дубровка Симонович. Заедно с Роберта Серентино неин сътрудник по правата на човека в службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека. Те посетиха комисията и се срещнаха и разговаряха с председателя на КЗД по въпросите за насилието над жените. На срещата се обсъдиха нови стандарти в европейското и международното право, както и необходимостта от цялостна система за международна закрила на жените като специфична, уязвима група, нуждаеща се от специална защита.
През месец ноември в комисията се проведе посещение на турския посланик – негово превъзходителство доктор Хасан Улусой. Той беше посрещнат от председателя и заместник-председателя. Доктор Хасан Улусой изрази удовлетворението си от осъществените през неговия мандат контакти и връзки между българската Комисия за защита от дискриминация и Омбудсмана на Република Турция и Комисията за равенство в Турция. Ние от своя страна, във връзка с приключването на мандата му в България, му пожелахме още много професионални успехи на дипломатическото поприще.
Представители на Комисията за защита от дискриминация участваха в Международна конференция на омбудсманите по покана на Шереф Малкоч – главен омбудсман на Турция. В четвъртата заключителна сесия на Конференцията, изнесох Доклад на тема: „Да не оставяме никого да изоставяме“.
Сесията беше посветена на бъдещите роли на противозащитните органи за защита на принципите, които ги ръководят и за споделянето на отговорностите между органите по правата на човека и по равнопоставеността.
През месец ноември новият израелски посланик – Негово Превъзходителство Йорам Елрон, бе на официално посещение в Комисията за защита от дискриминация и беше посрещнат от мен. Ние посочихме редица съвместни инициативи, в които Комисията за защита от дискриминация участва, съвместно с Организацията на евреите в България „Шалом“. Посочихме, че сме изразили недоволство срещу провеждането на Луковмарш, че сме се включили активно и сме подписали Меморандум „Заедно срещу езика на омразата“. Негово Превъзходителство Йорам Елром бе запознат пряко с производството на КЗД като посети заседателната зала и наше заседание.
През месец ноември, комисарят по правата на човека в Съвета на Европа беше на посещение в Комисията за защита от дискриминация. На официално посещение бе госпожа Дуня Миятович – комисар по правата на човека в Съвета на Европа, която беше придружена от Патриша Отвос – съветник в службата на комисаря по правата на човека в Съвета на Европа; Юзгюр Дерман – заместник-директор на службата на Комисаря по правата на човека в Съвета на Европа и Франсоа Кемп – съветник служба на комисаря по правата на човека в Съвета на Европа.
От страна на Комисията участвахме всички членове на Комисията за защита от дискриминация. Гостите бяха запознати с дейността на Комисията и с въпросите, които са от наша компетентност. В своето обръщение Дуня Миятович подчерта, че посещението ѝ в КЗД е първото нейно официално посещение в България в качеството ѝ на комисар по правата на човека. Тя прояви интерес към дискриминацията като явление у нас, към проблемите с права на ромите, както и към свободата на медиите. Бе засегнат и въпросът за езика на омразата срещу уязвимите групи.
През месец ноември КЗД има участие в Годишната среща за престъпление от омраза, където във Виена участваха членове и експерти от Комисията. Целта на срещата беше създаването на възможност за обмен на опит и инициативи за добри практики между националните точки за контакт – Бюрото за демократични институции правата на човека на ОСС, прокуратурата и академичните среди, споделянето на информация за текущите проекти и представляващи конкретен интерес за националните контактни точки за престъпления от омраза, и търсенето на перспективи и предложения от националните точки за контакт.
Представителите на КЗД запознаха аудиторията с добрия опит на България – всички заинтересовани органи да взаимодействат с КЗД за целите на ангажиментите в рамките на Бюрото за демократични ценности и права.
През месец декември представители на Комисията за защита от дискриминация, участваха по покана на Татяна Маскалкова – Омбудсман на Руската федерация, участваха в Третата международна конференция на омбудсманите, където участие взеха доцент Анна Джумалиева, доцент Баки Хюсеинов и доцент Надежда Йонкова.
В третото пленарно заседание на Конференцията, изнесох Доклад на тема: „Защита от дискриминация при упражняване правото на образование на децата – мигранти, българските антидискриминационни стандарти и механизъм. Ние имаме практика и опит в това отношение, включително казуси, за които Комисията за защита от дискриминация е сезирана, и посочихме добри практики от нашата дейност. Сесията беше посветена на защита правата на мигрантите, бежанците и лицата без гражданство.
През месец декември представители на Комисията участваха в заседание на Евразийския алианс на омбудсманите, където бяхме слушатели. За нас беше интересно, тъй като ние участваме в Европейска мрежа на органите за равнопоставеност, да си сверим часовниците и да видим на какво ниво сме. Алиансът е първият в историята правозащитен съюз, който обединява усилията на държавни правозащитни институции от Европа и Азия. Руският Омбудсман – Татяна Маскалкова беше така любезна да ни покани да присъстваме и да видим как те развиват своята дейност.
Друго, което искам да подчертая и с което много се гордеем, е, че свършихме изключително добра работа в сферата на образованието. Преди известно време, може би вече година и половина-две подписахме Меморандум за сътрудничество с министъра на образованието, за което ние сме му изключително благодарни и признателни., тъй като в нашия Закон е записано, че в детските градини, в училищата, във висшите училища трябва да се познават въпросите за правата на човека, защитата от дискриминация и неравното третиране.
В резултат на този подписан меморандум между нашите институции, искам да Ви кажа, че до този момент са се провели множество обучителни семинари. Обучили сме над 350 директори на училища като нашето желание и идея са да продължим с обученията. Това е и разбирането на министъра на образованието. Включително сме обучили и директори, и училища от смесени региони по въпросите за защитата от дискриминация – как да предотвратяват неравното третиране в училища, и как въобще да разбират кои проявни форми могат да доведат до неравно третиране. Самите обучителни семинари продължават два дни и освен теоретична част има и интерактивни занимания, в които ние им подготвяме казуси от сферата на образованието. Смея да твърдя, че един от признаците, по които имаме сравнително много оплаквания, това е признак образование. В тези интерактивни занимания, в които ние подготвяме казуси – ролеви игри, всъщност си сменяме ролите с учителите. Те се опитват – като членове на Комисията или като комисари, да решат по най-справедливия за тях начин определения казус, който сме подготвили в конкретния случай.
Освен това съгласно Споразумението с Министерството на образованието и науката на тези семинари провеждаме много задълбочено, теоретично обучение на учителите като ги запознаваме в дълбочина с нашата практика и с много теоретични въпроси. Включително въпроси, свързани с преодоляването на стереотипи, предразсъдъци и така нататък.
Ако ми позволите още минута и ще приключа. В момента продължаваме с реализирането вече в продължение на една година на Проект „Противодействие на дискриминацията на пазара на труда“. Като по този проект също правим обучителни семинари, защото една от нашите основни дейности е не само решаването на конкретни казуси, жалби и сигнали, които са поставени пред Комисията за защита от дискриминация, а всъщност една от нашите основни дейности е и превенцията. Превенцията я осъществяваме, именно чрез проектите, които реализираме, чрез тези обучения, образователни пособия, които създаваме в областта и в сферата на дискриминацията.
Освен това през изминалата година стартира и започна един международен проект, в който бяхме поканени и се включихме, съвместно с Белгия: „Родители на работа“. В този проект участват Белгия, Естония, Португалия, където всъщност ще изучим опита и ще направим сравнителен анализ с резултати, които ще изведем, за проблемите, с които се сблъскват родителите на работа, или младите родители – било то майките, или бащите също могат да бъдат в тази позиция и да се сблъскат с проблемите на дискриминацията.
Именно този Проект „Родители на работа“, който го реализираме съвместно с Белгия, Португалия и Естония е по Програма „Права, равенство и гражданство“ към Европейския съюз. Тук сме си поставили едни специфични цели, взаимно обучение между партньорите. Тоест да изследваме опита и практиката между нас и останалите държави, които участват в Проекта, да изготвим и разработим инструментариум и учебен материал за работодателите, да изготвим ръководство за ангажиране на работодателите.
През изминалата година, Комисията за защита от дискриминация реализира и Проект по Оперативна програма „Добро управление“. Проектът е с партньор Центъра за оценка за въздействие на законодателството в изпълнение на Проект „Участие на заинтересованите страни в националните политики по недискриминация, равенство и защита на основните права“ по Оперативна програма „Добро управление“. В този проект, ние бяхме като една подкрепяща, партнираща организация, което още веднъж идва да покаже, че Комисията за защита от дискриминация винаги е отворена да работи и да си сътрудничи с неправителствените организации, неправителствения сектор в Република България.
Разбира се, има проблеми и предизвикателства както пред всяка институция, пред които и ние сме изправени в своята работа. Съвсем накратко като акцент ще поставя…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, …… ние сме го чели. Просто 40 – 50 минути, доста подробно. Благодаря.
Просто завършвайте. Казахте още една минута, а то продължи още 15 минути.
При нас, знаете в парламента има и време за изказване. Депутатите са ограничени. Извинявайте, не Ви упреквам, но…
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Мисля, че се улисах. Въобще не съобразих как мина времето.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие правите месечен отчет. Всички месеци поотделно и допълнително всички останали. Ние сме го чели. Завършете, извинявайте.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Искам само да кажа за предизвикателствата, пред които сме изправени. Разбира се, винаги на първо място казваме: финансов ресурс, който ни е необходим, за което Вие винаги сте ни подкрепяли като ресорна Комисия и сте се застъпвали затова да ни бъдат осигурени достатъчно финанси. Разбира се, той ни трябва за това, защото ни трябва и все повече експертен капацитет, който да работи по проблемите на неравното третиране и защитата от дискриминация.
Още веднъж се извинявам. Трябваше да ме прекъснете. Аз не усетих как мина времето. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз благодаря, доцент Джумалиева, за толкова подробния отчет.
Колеги, имате думата за въпроси, ако нещо не Ви е станало ясно от Отчета?
Госпожа Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема доцент доктор Джумалиева, благодаря, за обстойния доклад, който представихте на нашето Внимание.
Имам един кратък въпрос: в началото Вие споменахте, че за тази година жалбите са се увеличили на 921, спрямо предходни години, за предната заявихте – 535. Може ли да кажете, че по този начин като цяло са се увеличили жертвите на дискриминация? Също така, ако са се увеличили, какви са причините затова? Имате ли някакъв анализ по какъв признак? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Един момент! Знаете, какъв е Правилника за изслушване. Нека всеки, който има да зададе въпрос, а след това в рамките на три минути госпожа Джумалиева ще отговори.
Имате ли други въпроси, колеги?
Госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Първо, от къде черпите информация при самосезирането на Комисията?
Второ, да Ви благодаря затова, че успяхте със скромните пари, за които ние вечно се борим в залата, да изградите още четири – по моя преценка, имайки стара информация, такива представителства в областите. Значи остават Ви още четири, така че със следващия бюджет ще трябва да ги осигурим, господин Председател.
Мисля, че Вие спокойно показахте по хоризонтала и вертикала връзките на Комисията. Няма да ги повтарям. Мен ме интересува и би трябвало като препоръка по нататък да отчете в своята работа, какви са връзките и взаимоотношенията, имало ли е сезиране на институциите – имам предвид Народното събрание, Министерския съвет? За Народното събрание не говоря, председателят току-що демонстрира по много деликатен начин и направи едно сезиране към Вас.
По отношение на Министерския съвет Вие казахте за Министъра на образованието. Другата институция остава президентството.
В крайна сметка, за да можем да запазим тази комисия и за в бъдеще, защото знаете, колко много атаки имаше в началото, когато започнахме работа и аз не го крия, трябва да работим заедно, а някак като чели Вие работите на високи обороти, но другите изостават от това. Така имам чувството.
Така че занапред помислете за тази ниша, която не е доразвита.
Последно. Вие казахте за много срещи, които сте направили с различни институции, главни омбудсмани на различни държавни, предимно Турция, която е най-близка и изглежда, че е най-позната и по принцип на българите по ред причини и взаимни връзки. Понеже от нашето Европредседателство темата беше „Западните Балкани“, може би бих дала към Вас като препоръка, знам, че всичко е и пари, но все пак едно кратко и обозримо бъдеще да почерпим опита, да предадем и останалите наши съседи – Гърция, Македония, Сърбия и Румъния.
Това е, което имах към Вас да кажа. Извинявам се, че след малко трябва да отида на Комисия, но ще изчакам още пет минути за отговор.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, други въпроси имате ли?
Доцент Джумалиева, ако може в рамките максимум на пет минути да отговорите.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Много благодаря за въпросите, интереса и доброто отношение към нашата институция.
Във връзка с първия въпрос за увеличените постъпили жалби и сигнали в Комисията за защита от дискриминация. Ние не водим статистически данни по какъв признак има най-много дискриминирани лица, но като цяло различните уязвими групи попадат най-често под ударите на дискриминация. От това, че има увеличаване на жалбите и на сигналите не можем да направим заключение, че видите ли правата на човека или неравното третиране в България е засилено. Ние, винаги го отдаваме и се стараем да реализираме превантивна дейност на това, че гражданите, включително и в малките населени места, са запознати с правата си, с това къде могат да се обърнат, че могат да потърсят Комисията за защита от дискриминация. Затова винаги много сме държали да имаме регионални представители на място, защото всеки регионален представител в съответната област извършва приеми в малките общини. Тоест гражданите не е необходимо да пътуват, за да са във връзка с Комисията за защита от дискриминация. Лично ще бъда много доволна и удовлетворена, ако това е причината, да имаме повече жалби и сигнали в Комисията за защита от дискриминация, гражданите все повече да познават правата си и да се доверяват на институциите, които са компетентни да решат техните въпроси. Ако това Ви удовлетворява като отговор?
По другите поставени въпроси. Първо, от къде черпим информация за самосезиранията? Основно самосезиранията в Комисията, в момента можем да ги разделим на два типа.
Първите и многобройни самосезирания, са във връзка с недостъпната архитектурна среда. Членовете на Комисията и нашите регионални представители по места, извършват проверки. Създават се специални протоколи. На базата на тези протоколи след приемане от деветчленния състав се образува производство.
Другият случай, в който много често се самосезираме е и по информация станала ни известна от медии, от предавания, от интернет сайтове. Достатъчно е един от членовете на Комисията, един от деветимата члена да подаде искане в деветчленния състав въпросът да се обсъди. Тоест по всеки обществено значим въпрос, имаме правото и възможността да извършим това самосезираме. Тоест от всички средства масова информация, дори и в разговор с граждани, ако те ни информират или сигнализират за нещо, имаме възможността да се самосезираме.
По повод отчета за връзките. В Отчета, аз просто реших да поставя акцента на международната дейност, но искам да Ви кажа, че първо, ние много добре работим с Народното събрание. Първия наш досег с Народното – с институцията, е Комисията по правата на човека. Даже имам огромното желание да направим един съвместен семинар, на който в много големи подробности да Ви запознаем с дейността на Комисията и да Ви презентираме нашата дейност, защото, Вие всъщност сте нашите представители и хората, които сте най-запознати с дейността на Комисията.
Тук е момента да подчертаем, че ние имаме изключително добро сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика. Министерството на труда и социалната политика е наш партньор, включително и по последния ни Проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Между другото преди три години или четири, за първи път Комисията за защита от дискриминация стана конкретен бенефициент по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Такова нещо не е било, но стана благодарение и на желанието на изпълнителната власт в лицето на Министерството на труда и социалната политика, да ни включат в тази оперативна програма, което ни гарантира една свобода в осъществяването и извършването на превантивната дейност, и, разбира се, за нас ще бъде удоволствие.
Много добре координираме с Министерския съвет и си сътрудничим с Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси.
Миналата седмица имахме среща с министъра на вътрешните работи, където също мислим да поработим по престъплението от омраза и по словото на омраза.
По въпроса за нашите партньори с Македония, Гърция, Сърбия сме се срещали, даже обмисляхме идея – преди две години в България беше на посещение от Сърбия, комисаря по равенство на половете – 2018 г., тази година, ние да ги посетим. Включително в Русия се срещнахме със сръбския омбудсман и той ни покани да отидем да посетим не само комисаря за равенство на половете, а и сръбския омбудсман.
С Македонската комисия се познаваме. Надявам се като отшуми всичко покрай коронавируса и тази извънредна обстановка да се върнем към един нормален ритъм на работа и на взаимно споделяне между институциите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Велинов имаше въпроси и аз имах, но ще ги спестим. Ще ги зададем по нататък, защото всички имаме и други комисии. Предстои ни и втора точка. Благодаря Ви.
Колеги, закривам разискванията.
Обявявам гласуване по т. 1 – Отчет на дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2019 г., № 020-00-7, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 27 март 2020 г.
Съгласно чл. 90, ал. 4 от Правилника за организация на дейността на Народното събрание трябва да приложим Проект за решение по Отчета. Ще Ви го прочета и след това ще го гласуваме.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация – 2019 г.“
За – 13, против – 1, въздържали се – няма.
Благодаря Ви, доцент Джумалиева и доцент Баки Хюсеинов.
Продължаваме с втора точка:
РАЗНИ.
Колеги, с госпожа Желева днес обсъждахме – има писмо от Рилския манастир и до мен, и може би до всички Вас. Ако до някои от Вас няма, ще Ви кажа: касае се, знаете всяка година се отпуска бюджет на Рилския манастир по 600 хил. лв. като за паметник на културата и за поддържане на самия паметник на културата.
Аз се запознах с писмото. Благодаря на госпожа Желева, че запозна – говорихме в парламента.
Възложих на госпожа Менда Стоянова да провери въпроса, защото досега практиката беше такава: парите за ремонти, които се отпускаха – тези целевите, те се отпускаха за Рилския манастир, за Бачковския и за Троянския манастир.
Когато се обадих и на господин Велинов да го питам, разбрах, че от тази година, не знам по каква причина – ще научим и след това ще вземем отношение, бюджетът, който беше гласуван за вероизповеданията, а парите знаете много добре, че никога не са били толкова много… Само за сведение за колегите, които не са били по-отдавна в Четиридесет и първото народно събрание, бюджетът беше милион и половина за вероизповеданията, а сега надхвърля 50 милиона. Няма друга институция с толкова увеличен бюджет. Тези пари, този път не знам защо, господин Велинов каза, че изобщо не са на разположение на Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет. Предполага, че всички са преведени на Светия Синод. Ще проверим това нещо. Лично ще настоявам, казвам го и затова Ви запознавам с това, че върху парите трябва да има някакъв контрол, както и досега е имало – върху ремонта, защото това е наше задължение да поддържаме тези паметници на културата.
Някак си отчетите и да си минава всичко, и самият Светия Синод да си разпределя на кой ще даде, мисля, че не е най-правилното нещо, но ще проверим – възложил съм. Менда Стоянова каза, че ще провери в Министерството на финансите кой е определил и тогава ще дадем отговор.
Подкрепям и Вашето становище. Мисля, че и то е такова. Не може всичко да даваме на вероизповеданията и те да си определят. Нещо, което след това е задължение на държавата, защото ето, част от нас сме и в Комисията по медиите и културата, да падне грижата за паметниците на културата е нещо, което винаги съм смятал и съм взимал присърце. Водил съм доста битки затова нещо за определени паметници на културата – не всички успешно, но мисля, че е наше задължение. Това е едно от първите неща, които трябва всеки един от нас да прави, защото това е паметта на нацията и ние точно това трябва да пазим. Благодаря Ви.
Нещо от Ваша страна? Няма.
Благодаря за присъствието на всички, за отношението.
До нови срещи!
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Катя Данчева
