Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
10/04/2019
П Р О Т О К О Л
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 23
На 10 април 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г., № 920-00-11, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добър ден, уважаеми колеги, гости, госпожо Омбудсман, госпожо Джумалиева!
Колеги, присъстващите са 8 народни представители. Комисията е от 15 човека, знаете, че един от нашите народни представители напусна и чакаме попълнение. Имаме кворум, предлагам да започваме заседанието.
Дневният ред за днес:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г., № 920-00-11, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г.
3. Разни.
Има ли други предложения за дневния ред? Не.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Гости по първа точка са: госпожа Мая Манолова – Омбудсман на Република България; госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман на Република България; госпожа Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативни уредби“.
Гост по втора точка е доц.д-р Ана Джумалиева – председател на Комисията, и доц.д-р Баки Хюсеинов – заместник-председател.
По първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
Съгласно чл. 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предстои да обсъдим Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., внесен на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана.
Давам думата на уважаваната от нас Омбудсман на Република България Мая Манолова.
Госпожо Манолова, имате думата.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя пред Вас Доклада за работата на институцията през 2018 г.
Докладът е в рамките на 385 страници, резюмето е в рамките на 100 страници. Ще се опитам да бъда кратка, макар че е трудно да се представи многостранната работа на институцията. Ако трябва с една или две думи да характеризирам случилото се през 2018 г., това е много работа в битките за справедливост на българските граждани, много усилия и енергия, положени от моя екип.
Всъщност добра илюстрация за свършеното са и жалбите, по които сме работили през миналата година. Отбелязваме ръст спрямо 2015 г. – първата година, в която встъпих в длъжност, жалбите са нараснали двойно – от 6200 на 12 890, като спрямо 2017 г. ръстът е в рамките на няколкостотин жалби, тъй като ние вече отдавна сме в условията да се състезаваме със себе си. Така или иначе числата за хората, които са преминали през приемната, е многократно увеличен – 36 892 са получили съдействие от институцията на Омбудсмана; посетили сме 139 населени места, като в 54 от тях сме организирали приемни; лично изслушаните от мен и от заместник-омбудсмана граждани в приемната също са над 3000 души, което показва, че наистина хората в България имат сериозни проблеми. Това е причината за нарастването на броя на жалбите в институцията. Както се шегуваме, ако видите, че с Диана нямаме работа, значи всичко в държавата е наред и хората нямат проблеми.
Сред по-сериозните и по-значими кампании и инициативи за миналата година би следвало да отличим кампанията в защита на правата на хората с увреждания, за пълно прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания и за започване на реформата в законодателството в България. Това стана факт благодарение на гражданската енергия, на протестите на майките на деца с увреждания, на подкрепата на Омбудсмана и на други институции, разбира се, и на народните представители, които гласуваха трите законопроекта, толкова важни за хората с увреждания: Закона за личната помощ, Закона за хората с увреждания, и през тази година – Закона за социалните услуги.
През следващата седмица ще финализираме друга, изключително важна кампания за институцията на омбудсмана – битката срещу двойните стандарти при храните. Започнахме тази кампания преди три години, бяхме първата институция, която заяви публично позиция и трябваше много време, за да убедим останалите институции, първо, че такъв проблем съществува и, второ, че този проблем може да бъде решен.
Мисля че е изключително позитивно и обнадеждаващо, че Европейският парламент ще гласува подкрепените промени от нас за пълна забрана на двойните стандарти при храните по време на своята последна сесия. Това ще бъде едно доказателство, че европейските институции работят в интерес на гражданите и могат да застанат на страната на гражданите, и когато става дума за огромни икономически интереси, защото всеки от нас е наясно, че мултинационалните компании, които печелят от предлагането на храни с по-евтини съставки, но с по-висока цена, реализират милиони, милиарди. Това са компании, които имат бюджети колкото брутния вътрешен продукт на няколко европейски държави, така че това е изключително положителен знак.
Очаквам българските евродепутати на 16 април да гласуват срещу двойните стандарти при храните и това да бъде една от успешните кампании. Само припомням, че през миналата година, в рамките на Българското председателство, Омбудсманът, офисът на омбудсмана, моят екип бяхме организатор на събитие на високо равнище, посветено на битката срещу двойните стандарти, в която се включи еврокомисарят Вера Юрова и всъщност от тук, от София, беше обявен нейният потребителски пакет и беше заявено намерението на Европейската комисия да пристъпи към промени в законодателството, което една година по-късно вече е факт. Това е успех за България.
Други важни битки са битките в социалната сфера. След малко ще се спра по-подробно на тях. Тук са битката за справедливо пенсиониране на миньорите, на хората, които полагат най-тежък труд – в най-сложна и нездравословна и опасна за живота и здравето среда, кампанията в подкрепа на сираци, останали без един или без двамата си родители. И по двете теми в крайна сметка щастливата развръзка настъпи след гласуване от страна на парламента на съответни промени в законодателството и по отношение на миньорския труд и пенсионирането на миньорите, и по отношение на предложенията, които направихме заедно със Златина Хаджипанайотова – майка на три деца сираци, за промяна в българското законодателство.
Разбира се, има и кампании, които сме започнали, но не са получили своето окончателно развитие. Такава е кампанията „Без такси в детските градини“, по която ще работим и през тази, и през следващата година.
Смятаме, че в условията на демографска криза за страната – изключвам София, където проблемът е с изграждането на още и още детски градини и детски ясли, училища в различните квартали, но в страната плащането на такси за ясла и за детска градина, особено за групите, които са със задължителен характер, наистина е проблем за младите семейства и би следвало да се търсят възможности от страна на държавата този проблем да бъде решен.
Социалната кухня на Омбудсмана също е едно много добро мероприятие. Всъщност идвам от там. И днес в социалната кухня има над 500 души – всеки ден между 500 и 700 души, се хранят в двора на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ на женския пазар, непосредствено до институцията на Омбудсмана. Всъщност реализираме този социален проект благодарение на социалната ангажираност и на добрите сърца на българските производители на храни, на търговските вериги – трябва да го призная – също така благодарение на много доброволци, които се включиха в организирането на тази кухня.
Националната кампания „Великден за всеки“ е в ход. Тя също има за цел да обърне внимание на обществото към проблемите на най-уязвимите – българските пенсионери, нашите майки и бащи, които наистина имат нужда от цялата подкрепа на българското общество.
Една от каузите, които се надявам, че ще завършим през тази година, е получаването на статут на институцията в съответствие с принципите за статута на националните правозащитни организации.
Ако трябва да отлича динамика в нарастването на жалбите и в тяхната относителна тежест, трябва да призная, че и през тази година най-много хората са се оплаквали срещу монополистите, срещу фирмите, които предоставят обществени услуги. Това е най-големият брой жалби – над 3000.
На второ място са жалбите за нарушени социални права – трудови права, право на социално осигуряване, право на социално подпомагане.
На трето място са жалби, свързани с правото на собственост, като тук отбелязваме трайна тенденция при нарастване броя на жалбите, свързани с екологични проблеми. Всъщност екологичните права на гражданите са сред новата категория права, които следва да бъдат защитавани. Това са жалби срещу изграждането на кариери, добив на полезни изкопаеми, които унищожават околната среда, жалби срещу замърсяването на води, срещу мръсния въздух, срещу застрояването на зелени площи, срещу високото строителство. Хората стават все по-чувствителни към това в каква среда живеят те и техните деца.
Има интересни статистически данни за това как са разпределени жалбите по региони, по области. Всъщност можете да проверите – всеки за Вашата област, ако това Ви интересува, от какво се оплакват хората в съответната област, също така резултатите от извършените проверки, обработените жалби, отправените препоръки, предложения, медиация, помирителни действия, осъществени от институцията, но няма да Ви засипвам със статистически данни.
Има динамика и в приемната на Омбудсмана. Гражданите, минали през приемната в София, са 5698 души, общо приети. Всъщност това са приетите от омбудсмана, заместник-омбудсмана, началника на кабинета и главния секретар. Всеки един от нас има по един ден от седмицата, в който приема граждани, така че с общи усилия ние четиримата сме приели 5698 души, като броят на хората, които са преминали като цяло през приемната в София, е над 20 хиляди.
По теми.
Правата на хората с увреждания, тъй като с това беше основна част от усилията на мен, на моя екип и на цялата институция, са изведени на първо място в Годишния доклад. Тъй като всички сте свидетели на това как премина кампанията и в крайна сметка как бяха приети законите, само обръщам внимание, че сега е в процес на изработване подзаконовата нормативна база, от която наистина ще зависи доколко законодателното усилие е имало своя смисъл, тъй като става дума за това как на място ще се извършват индивидуалните оценки, какви възможности ще се дават на хората за достъп до социални услуги, до финансова подкрепа, до лична помощ. Всичко това предстои и ние с моя екип сме активни участници в този процес. В случай че има проблеми с прилагането на това законодателство, включително ще си позволим да сезираме и Вас като Комисия, която защитава правата на човека, а хората с увреждания са сред най-уязвимите, които имат нужда от най-голяма защита.
Правата на децата също бяха акцент в работата на институцията. Нараства броят на жалбите, включително и на тези, които са подадени от деца. Традиционно проблемите са свързани с детската бедност, изобщо със семействата, застрашени от социално изключване, от начина по който функционира системата за закрила, родителските конфликти, които се отразяват много стресиращо и пагубно върху крехката детска психика, правата на децата с увреждания, детските градини, включително кампанията за безплатни детски градини, приобщаващото образование, което се оказа огромен проблем, тоест ние сме отчели законодателно и на хартия, че сме направили много за децата със специални образователни потребности, но реално те се сблъскват със стена от неразбиране и от формално отношение и в училище, и от другите деца, и от родителите – тук омбудсманът има много да прави; насилието, агресията, на която са подложени децата. Това са теми, по които ще продължаваме да работим – детското здравеопазване.
С огромно задоволство и с гордост искам да отбележа една награда, която получи институцията в тази сфера. Това е наградата „Златна ябълка“ на Националната мрежа за децата. Там са 153 детски организации. Тази награда ми е много ценна, защото никога не съм си мислила, че ще я получа. Преди повече от три години, когато встъпвах в длъжност „Омбудсман“ и по време на моя избор, именно тази организация беше сред противниците на хората, които искаха да бъда избрана за омбудсман, бяха и сред тези, които протестираха и, както те признаха, никога не са си мислили, че три години по-късно ще дадат най-голямата си награда именно на Омбудсмана и аз никога не съм си мислила, че ще получа тази награда от тях. Но това е пример за това, че предразсъдъците, предварителните нагласи, политическото нахъсване срещу публични фигури, робуването на политически догми и стигми – всичко това наистина може да бъде разбито, когато се работи от сърце, когато се работи за каузи. В такива случаи независимо кой какъв е, кой какви идеи споделя, хората, които работят заедно зад справедливи каузи, накрая се оказват от едната страна. Мисля, че това е много оптимистичен пример, изобщо и за начина, по който се развива публичният живот в България – не смея да кажа политическия, защото не е работа на омбудсмана да коментира нещата от тази гледна точка.
По отношение на правата на потребителите, както казах, те заемат най-големия дял. Само ще Ви обърна внимание върху ръста на жалбите на граждани срещу ВиК услугите. През миналата година ВиК услугите изместиха и „Топлофикация“, и мобилните оператори. Тук причините са не само в лошото качество на предоставяната вода, не само в проблемите с водоснабдяването, но и с повишаването цената на водата в резултат на реформата, която беше извършена във Водния сектор.
Обръщам Ви внимание, защото това е и резултат от законодателно решение. Въвеждането на единна цена на питейната вода наистина е изключително несправедливо по отношение на гражданите, особено по отношение на тези, които живеят в малки населени места, там където има гравитачно водоснабдяване, защото реално там няма никаква инвестиция и никакъв разход за снабдяването на тези населени места с вода, а те плащат по-високи сметки от хората, които живеят на жълтите павета. В селата в Шуменско плащат по 3,60 лв., при положение че цената в София е малко над 2 лв., което не е справедливо, не е честно. Аз съм подала жалба в Конституционния съд за начина, по който се формира тази цена, но просто обръщам внимание за това, че при случай би следвало тези текстове да бъдат променени и тази несправедливост да бъде поправена.
Броят на жалбите срещу фирми за бързи кредити, срещу колекторски фирми, срещу банки, срещу финансови институции, срещу частни съдебни изпълнители традиционно расте нагоре. Тук ще трябва да бъдат правени допълнителни промени след тези, които първоначално направихме по отношение на таксите и свръхправомощията на частните съдебни изпълнители. С моя екип готвим предложения за промени, които да касаят колекторските фирми – там трябва да има регламент, не може хора да се натискат, да се изнудват, да плащат дългове, които са погасени по давност. Също така е нужно много сериозно законодателно – ако не законодателно, то усилие по изпълнението на законовите разпоредби, регламентиращи фирмите за бързи кредити, защото мисля, че Законът е доста добър с неговия регламент – не повече от 50% да бъдат годишните разходи, които се начисляват върху един кредит. Но практиката обаче показва, че фирмите масово нарушават тези законови изисквания и по този начин един малък кредит в рамките на една година успява да нарасне не просто два-три пъти, а десет и повече пъти. Това съсипва живота на хиляди български семейства.
В тази връзка сме изготвили и Законопроект за частния фалит, но след като приключим с предложенията за промени в банковото законодателство, вече ще предложа на Вашето внимание и тези текстове.
Ще кажа две думи по социалните права и тъй като може би пресрочих времето, което предварително ми беше определено. Само ще кажа, че кампанията срещу некоректните работодатели, така нареченото модерно робство, която законодателно финализирахме в началото на миналата година и към която беше подходено с огромен скептицизъм, с откровени подигравки по отношение на мен като вносител и с внушения от сорта, че тези промени ще фалират едва ли не Фонда за гарантиране на вземания – нищо от това не се оказа вярно. През миналата година, благодарение на промените, които парламентът направи, за които настоявах в рамките на тази капания, над 5 хиляди души са си получили неплатените заплати от Фонда за гарантиране на вземания, като за целта са похарчени 8 млн. лв. Това наистина е десет пъти повече от предходната година, когато само 800 хил. лв. е платил Фондът, но 8 млн. лв. на 5 хиляди души това наистина е добре.
Освен това, което за мен е още по-важно – заради промените, които направихме и заплахата фирма, която не си плаща на работниците, да бъде дадена на съд с процедура по обявяване в несъстоятелност, каквито правомощие вече има Инспекцията по труда, над 100 фирми са се издължили своевременно към своите работници. Тъй като ние сме в непрекъсната връзка с Главна инспекция по труда – моите адмирации за работата на Инспекцията, но с общи усилия и те докладваха с огромно удовлетворение, че превантивно законодателните разпоредби са накарали некоректни работодатели да си платят на работниците, за да не се започва процедура по несъстоятелност и за да не се плащат дължимите възнаграждения от Солидарния фонд. Това е доказателство, че когато Омбудсманът работи добре с институциите, най-вече с Народното събрание, има резултати, които са важни за българските граждани, които българските граждани оценяват.
Спирам дотук. Готова съм да продължа или да отговоря на въпроси, тъй като следват: правото на образование, правото на здравеопазване, правото на собственост и на икономическа свобода, правото на здравословна и благоприятна околна среда, правото на добро управление и на добра администрация, правото на защита в изпълнителното производство, националният превантивен механизъм – огромна работа по отношение правата на хората, лишени от свобода, по отношение на въздействието върху нормативната уредба.
Това, освен законодателните предложения, са искане за тълкувателни решения, искания, отправени до Конституционния съд. Това е една глава, която от две години включваме в нашия Годишен доклад, по която работи особено активно Диана. Това са усилията на институциите за привеждане в изпълнение на изискванията на конвенциите, по които България е страна и включително изпълнение на решенията на Съда в Страсбург. Знаете, че при неизпълнение следват санкции за българската държава, които с общи усилия би следвало да преодоляваме и в крайна сметка да не допускаме.
Може накрая да видите малко снимки от нашата международна дейност, която през миналата година беше особено активна. Искам само да отбележа, че Българският омбудсман през миналата година беше организатор на Балканска мрежа на омбудсманите, беше проведено първото събитие и бях избрана за първия ротационен председател. През тази година в рамките на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз, следващият форум ще бъде в Букурещ и предполагам, че ще предам щафетата на румънския колега, който ще поеме ръководството на Балканската мрежа.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Колеги, имате думата, ако имате въпроси.
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Първоначално не мислех да взимам думата, но госпожа Манолова така ме възторгна, зашемети буквално с нейното изложение, та в един момент си рекох: за какво е Народното събрание, за какво е президент, за какво е правителство, той Омбудсманът си върши абсолютно всичко, той защитава правата и всичко вкарано в графа „Права на хората“ – и дейността на министъра на правосъдието, и на околната среда, и на земеделието и храните, и бих продължил… Накрая чухме вече и за международната дейност. Ами, и в международната дейност, там нещата са си вече решени, политиката на България, за какво са тези прения, битки в Народното събрание?
Само че разликата там между всички тези институции е, че те ядат бой отвсякъде, биват критикувани, бити политици, хора на номинални длъжности, но по отношение на Омбудсмана всичко е феърплей. До този момент не ми се е случило да чуя някаква критика, някакво недоволство, някакъв протест.
Всичко това би било много чудесно, ако госпожа Манолова бе назначена пожизнено за Омбудсман на Република България. Дотогава аз ще бъда спокоен, като я познавам добре и съм сигурен, че тя върши всичко в ползу роду, наистина от все сърце, възторжено, чисто.
Но ужас ме обхваща като виждам как тя прокарва пътя за фигурата на Омбудсмана, ако – не дай Боже – дойде следващ омбудсман, който не е обзет от тези нейни чисти намерения, а се окаже жив човек, който тръгне да работи, да не казвам в каква полза, или изобщо.
Аз през цялото време се чудих, мисля си, че нещо бъркам, пък и няколко пъти си задавам въпроса: Конституцията ли не познавам, или моята парламентарна и политическа практика до този момент нещо ми изневерява, като опит, който съм събрал. Преди малко тя ме провокира с това – подала е жалба до Конституционния съд. Да, чу се затова и аз още оттогава се чудя, госпожо Манолова, каква е тази жалба? Има ли право Омбудсманът? Вие да ме насочите някъде в законите – да съм пропуснал, да имате право на инициатива за конституционна жалба? Това, първо.
Второ, много пъти до този момент се говореше и медиите щедро що тиражираха, първо, беше законодателна инициатива – Омбудсманът внесъл законопроект. Как го внася този законопроект? Има ли Омбудсманът, аз ли се бъркам, право на законодателна инициатива?
После беше трансформирана тази вест, че е косвена законодателна инициатива. Аз в правото до този момент, може би малко съм учил, недобре съм подготвен, пък и практиката ми е малка, понятието „косвена“ законодателна инициатива – това не разбирам.
И пак да завърша с това: няма нищо лично в това, което казвам. Напротив, моите адмирации, най-добри чувства към Мая Манолова като политик, като физическо лице, но винаги пред Вас в Комисията и в пленарната зала съм пледирал за спазване на Конституцията, всеки от нас да си знае ролята, да си знае функциите. Защото ако това не се прави, ако една институция се бърка в работата на други институции, ако превишава своите правомощия, се създава шум в демократичната система, от който нищо добро не може да произтече. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Шопов.
Колеги?
Аз само ще кажа, че съм на противоположното мнение на господин Шопов, защото явно Омбудсманът има добър, тоест отличен пиар, защото с 80% от Доклада, който казахте, аз съм запознат от медиите. Така че нищо не ме изненадва в този доклад. Наистина работите добре и си вършите работата. Тези неща са по-тясно професионални, които Шопов отбеляза. Не съм юрист, не мога да кажа.
Колеги? Нямате.
Накратко, госпожо Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да отговоря на колегата Шопов, с когото се познаваме отдавна и наистина сме работили дълги години.
Да, Омбудсманът има право на конституционна жалба в случаите, когато са нарушени правата на гражданите – чл. 150, ал. 3. В случая, когато гражданите са принудени през законодателството да плащат така наречената единна цена на водата, сме намерили аргументи, че това нарушава техни права. Ами, да. (Реплика на народния представител Павел Шопов.)
Аз от началото на тази година съм подала три и той ги разглежда – за съжаление, например жалбата срещу юрисконсултските възнаграждения, срещу тези огромни суми, които се присъждат на юристи на монополни дружества и на различни институции, които гражданите са принудени да плащат, тази жалба например щеше да изиграе огромна положителна роля, но тя беше приета за неоснователна от Конституционния съд.
От друга страна, има и жалби, които са удовлетворени. Например в началото на тази година Конституционният съд уважи жалбата ми срещу уволняването по силата на закона на държавни служители, които са в пенсионна възраст. Тема, която бяхме поставили с госпожа Казакова – шефа на Миграционната агенция.
Наистина има жалби, които са уважени, има такива, които не са, което е нормално. Всъщност Конституционният съд преценява съответствието с норми на Конституцията. Аз много се надявам, че жалбата, която се отнася до ВиК услугите и до единната цена ще бъде удовлетворена и това ще бъде полезно за всички институции, защото ще свали голяма част от напрежението, което съществува сред хората в малките населени места.
По отношение на законодателните инициативи, Омбудсманът има точно такава инициатива, каквато имат и всички български граждани и институции – да внесат законопроект и да предложат на народните представители да ги разгледа. Вярно е, че в Закона за омбудсмана пише, че в случаите, в които Омбудсманът констатира, че има нарушение на права на граждани, отправя препоръки и предложения до Народното събрание или до Министерския съвет за предприемане на законодателни промени.
За улеснение на народните представители, вместо да преразкажа въпросните промени и променете този закон в този и този смисъл, предлагам текстове, което всъщност би могъл да направи и правят много български граждани и неправителствени организации – внасят закони, припознават се от депутати и след това стават факт. За справка – част от предложенията, които сега са направени между първо и второ четене по ГПК, отнасящи се до банките, са направени от двама съдии. Те са от екипа, с който работихме – момчетата ги внесоха, припознал ги е депутат и те ще бъдат разглеждани от Правната комисия. Това е практика, утвърдена във времето. Тъй като аз съм била председател на Комисията за взаимодействие с гражданското общество, през тази комисия са минали много предложения, внесени по този начин – гражданска инициатива предлага проект, припознава се от депутати и се обсъжда. А дали се приема – решават депутатите.
И по отношение на активността на Омбудсмана. Смятам, уважаеми господин Шопов, че активността на Омбудсмана, желанието да свършим повече и повече работа, да защитим още и още нарушени граждански права, работи в интерес на институциите. Хората имат отдушник, хората имат към кого да се обърнат и това помага като цяло и на институциите. Във всички случаи, в които има мъдро и мислещо управление, то залага на такива институции като Омбудсмана, които играят ролята на коректив, без да са опозиция.
Мисля, че тази институция има своето място в демократичните общества и в България и се надявам, че Омбудсманът, който ще изберете следващата година, ще продължи това действие – активност в полза на гражданите, битки докрай. Това е добре за държавата, за демокрацията, за институциите и за управляващите.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Омбудсман.
Колеги, други? Няма.
Закривам разискванията.
Искам да допълня това, с което започнахте, че ако нямате работа, значи всичко в държавата е добре. Пожелавам Ви да нямате работа. Аз също смятам и за парламента, че когато парламентът няма работа, значи законите са в ред и са качествени, а не непрекъснато да ги доработваме.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Точно така е, да.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, преминаваме към гласуване по първа точка – Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря, госпожо Омбудсман. Знам, че и в други комисии Ви чакат. Колегите също ги чакат в други комисии, днес е много натоварено.
Колеги, съгласно чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, трябва да предложим Проект за решение по Доклада, който ще гласуваме в залата:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г.“
Който е за това решение, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ЗА 2018 г., № 920-00-11, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г.
Съгласно чл. 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предстои да обсъдим Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г.
Съгласно чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация, Комисията за защита от дискриминация е представила в срок в Народното събрание Отчет за дейността си за 2018 г. Отчетът е подробен. Представя постигнатите резултати в работата на Комисията за защита от дискриминация. Предоставен Ви е от сътрудниците на Комисията и сте запознати с него.
По този повод давам думата на доц.д-р Ана Джумалиева, която е председател на Комисията.
Имате думата.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Велчев – председател на Комисията, уважаеми дами и господа народни представители, гости, които се намирате в залата! За мен е отговорност и в същото време е удоволствие да Ви представя Отчета за изминалата година. Отчетът е за 2018 г. и представя работата на Комисията за защита от дискриминация във всички области на дейността й, като той е равносметка за извършеното през годината и отразява постигнатите резултати, основните констатации, изводи и оценки.
В резюме само ще кажа, че бележим година на своеобразни рекорди.
На първо място, постъпилите през 2018 г. жалби и сигнали, за сравнение например с 2017 г., когато са били 535, в 2018 г. са 751. Образуваните преписки са 721. За сравнение с предходната 2017 г. са 301.
Имаме и рекорд в постановените решения – 511 решения. Това е най-голямата бройка решения, които Комисията е постановила до този момент. За сравнение през 2017 г. – 450.
Един много голям рекорд за нас са самосезиранията, тъй като миналата година търпяхме критика от уважаваните народни представители, че имаме малък брой самосезирания. Действително за 2017 г. сме имали два броя самосезирания. През 2018 г. имаме рекорден брой. Никога досега от създаването си, Комисията не е имала толкова много самосезирания – 386 на брой.
Оказана независима помощ на жертвите от дискриминация – 1156. За сравнение с предходната година – 912.
Открити приемни, организирани от регионалните представители – 677.
Граждани, посетили регионалните ни офиси – 4236.
През изминалата година Комисията, упражнявайки правомощията си, в сътрудничество с редица институции на национално и международно ниво, продължи активно да участва, на първо място, като работодател по програма „Старт в кариерата“ и „КРОС-БИ“, които бройки ни се отпускат от Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика. Отново обърнахме внимание към младите хора и приехме при нас стажанти – 6 младежи и 8 трайно безработни лица, които изпълняват проекти по ОПДУ и по ОП РЧР.
Девет от най-срещаните защитени признаци, образувани през 2018 г. са:
- увреждане – присъства в 459 преписки;
- лично положение – в 180 преписки;
- обществено положение – в 57 преписки;
- възраст – в 51 преписки;
- етническа принадлежност – в 28 преписки;
- имуществено състояние – в 23 преписки;
- образование – в 21 преписки;
- убеждение – в 20 преписки; и
- пол – в 19 преписки.
Някои от самосезиранията, за които Ви споменах, че имаме своеобразен рекорд, голяма част от тях са във връзка с проверките, които започнахме със стартиралата от нас кампания „Достъпна България“. Голяма част от тези самосезирания са именно по повод на недостъпната архитектурна среда, която, съгласно Закона за защита от дискриминация, е форма на дискриминация.
Други самосезирания – например личната на задочна форма на обучение в специалност „Право“.
На следващо място, по случая с агресията спрямо деца в Центъра за деца и младежи с увреждания „Хризантема“ в община Габрово.
На трето място, самосезиране за насилието на деца в Център за настаняване от семеен тип в Борован.
Също така се самосезирахме, че 9-о основно училище в Благоевград не приема първокласници от ромски произход.
Самосезирахме се също за проблем, свързан с ограничен достъп до питейна вода на жителите на село Маслиново, община Хасково.
И, както Ви споделих, десетки самосезирания по достъпна среда.
Ще поставя акцент на международната дейност на Комисията за защита от дискриминация.
Първо, значимо събитие през годината за членовете на Комисията беше участието на Комисията за защита от дискриминация в обучително посещение в САЩ, като то се реализира по покана и с финансовата помощ на Държавния департамент на САЩ по Програма за лидерство на департамента за международни посещения. Тук е момента да изкажем нашите най-големи благодарности за оказаната подкрепа и съдействие на Негово превъзходителство посланик Ерик Рубин и на Организацията на евреите в България „Шалом“, които ни оказваха съдействие и ни подкрепяха през цялото време по повод на реализирането на това обучително посещение.
Това събитие е с ярък отпечатък върху всички членове на Комисията, тъй като за първи път в историята на тази програма, така ни беше обяснено, целият състав на институцията посещава и участва едновременно в обучителното посещение, което се организира. За нас беше изключително важно и много интересно, посетихме Вашингтон, Филаделфия и Ню Йорк, тъй като там се запознахме с работата и дейността на институции, които се занимават със сродни и сходни на нас проблеми, като разгледахме и споделихме нашия опит и практика. Освен това изследвахме опита, който се прилага на федерално, щатско и локално ниво в Съединените американски щати.
След обучителното посещение ни бяха връчени и сертификати за участието в това обучително двуседмично обучение.
През изминалата година Комисията за защита от дискриминация констатира с тревога, че има ескалация на езика на омразата и дискриминационно отношение заради изказано мнение и заявени позиции. По този повод ние излязохме с една декларация – призив за помирение и за неизползване на езика на омразата от всички членове на нашето общество.
Комисията за защита от дискриминация за първи път в историята си, от създаването й до наши дни, беше посетена и от Жан Пол Ленер, който е председател на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността в Съвета на Европа. През месец април той беше на посещение в България и посети и нашата институция, като след това разбрахме, че е имало изключителен отзвук за дейността на българската Комисия за защита от дискриминация, тай като Жан-Пол Ленер – председателят на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността е разказал и запознал останалите членове на ЕКРН с дейността на българската институция. За нас това е изключително важно, тъй като уважаваните народни представители знаят, че както ние, така и други институции, които се занимават с правата на човека, включително и държавата, подлежат на мониторинг от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността.
През месец април Европейската мрежа на органите за неравнопоставеност и работната група проведоха заседание в седалището на българската комисия, като участие взеха органи и представители на органи за равенството от Португалия, Австрия, Норвегия, Белгия, Малта, Сърбия, Словакия, Естония, Литва, Словения, Албания и Полша. Комисията за защита от дискриминация инициира и взе участие в редица форуми, работни срещи, групи, семинари и дискусии, които бяха осъществени, както и на редица формални и неформални контакти.
Освен това Комисията за защита от дискриминация чрез нейните членове и експерти активно участваше в работните групи, които са създадени към Европейската мрежа на органите за равнопоставеност, а именно за законодателство за равнопоставеност, равнопоставеност на половете, комуникационни практики и стратегии и формирането на политики, като ние подробно сме казали в Отчета – имате представено като информация какво точно сме работили и сме участвали в тези работни групи.
Пак искам да се върна на кампанията „Достъпна България“, която реализираме и е безсрочна. През 2018 г. се изготвиха множество протоколи за достъпност и над 700 обекта в столицата и в страната бяха проверени за достъпна архитектурна среда, пред която са изправени хората с увреждания.
През изминалата година обучихме и над 300 директори на училища във връзка с равенството и недискриминацията и проблемите или въпросите, пред които е изправена Комисията за защита от дискриминация в сферата на образованието и по-конкретно по преписките, които разглеждаме ние по признак „образование“. Директорите на училищата бяха обучени в 2-дневни семинари. За нас това е огромно постижение и се надяваме тази година да продължим работата в тази насока.
По повод обучението на директорите на училищата разработихме презентации, обучителни модули и наръчник, в който подробно сме отразили нашата практика и как да не се допуска дискриминация.
Освен това през изминалата година започнахме и развиваме много сериозно една дейност, която среща голям интерес и отзвук в медиите. Подготвяме специални доклади. Такъв специален доклад беше подготвен от заместник-председателя на Комисията за защита от дискриминация и гласуван от членовете на Комисията доц. Баки Хюсеинов, който тъй като е специалист на пазара на труда и икономическите науки, подготви доклад за дискриминацията на пазара на труда на жените и проблемите за равенство на половете.
Друг доклад, който подготвихме в Комисията и който първоначално беше изготвен от господин Петър Кичашки, беше във връзка с данните, които сме събрали до този момент и с описание в страната на достъпната архитектурна среда като обявихме код „червено“ за недостъпна архитектурна среда в България.
През изминалата година, както знаят уважаеми народни представители, ние наподобяваме на квази съдебна юрисдикция и при нас производството се разглежда в специализирани заседателни състави и много наподобява на производство, което се реализира в съда, разбира се, по Закона за защита на конкуренцията и по правилата, приети за нашето производство. Но в значими актове, с които се гордеем през изминалата година, е това, че Комисията за защита от дискриминация постанови решение по преписка – няма да цитирам преписките и номерата на решенията, но заседателен състав на КЗД е установил, че чрез разпоредбите на чл. 164б от Кодекса на труда и кореспондиращия му чл. 53а от Кодекса за социално осигуряване се допуска по-неблагоприятно третиране спрямо всички осиновители на деца над 5-годишна възраст, което не съответства на регламентираната в чл. 2, т. 2 от Закона за защита от дискриминация цел на Закона, а именно равенство пред закона – равенство във възможностите, и че представлява непряка дискриминация.
В рамките на отчетния период конкретен пример за резултат е и действието на правни норми, с които се допуска еднакво третиране на различни случаи, а от там и непряка дискриминация по отношение на определени категории родители – осиновители на деца, които с оглед възрастта на осиновеното дете, обвързано и с датата на съдебното решение са поставени в различен режим при ползването на отпуск за отглеждане на дете до 5-годишна възраст. Това е пак решение, постановено от Комисията за защита от дискриминация, като специализираният състав е постановил, че има дискриминация.
Хората с увреждания са една от най-уязвимите групи в нашето общество. В тази връзка имаме редица решения, няма да ги цитирам в подробности.
Комисията за защита от дискриминация се е произнесла и по обществено значима тема – обект на медийна известност, въз основа на доклад за самосезиране на член на Комисията за наличие на дискриминация по признак „лично положение“, „имуществено състояние“, „възраст“ и „увреждания“ във връзка с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“.
В Комисията за защита от дискриминация при изготвянето и постановяването на своите решения винаги се стараем да се позоваваме на практиката на Европейския съд по правата на човека и да съблюдаваме за международните актове, а в тази връзка не само за международните, а и за европейските такива актове.
С това мисля, че просрочвам времето – извинявам се, ако много съм го просрочила, и ще приключа. Още веднъж Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Джумалиева.
Днес има доста комисии, даже Вашата точка сме я включили за утре, защото има доста неща, които трябва да се обсъждат, а тук комисиите не могат да насмогнат. Благодаря Ви.
Колегите, които излязоха, казаха, че ще гласуват „за“.
Колеги, имате ли някакви въпроси? Не.
След като няма въпроси, преминаваме към гласуване по точка втора на Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г., № 920-00-11, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г.
Моля, колеги, който е съгласен, да гласува. Господин Шопов каза, има някакви съображения, че ще гласува „против“.
Гласували 9: за – 8, против – 1, въздържали се няма.
Отчетът за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г. е приет.
Съгласно чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трябва да предложим Проект за решение по отчета за гласуване:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчет за дейността на
Комисията за защита от дискриминация
за 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г.“
Колеги, който е „за“ това решение, което ще се предложи и в пленарната зала, моля да гласува.
Гласували 9: за – 8, против – 1, въздържали се няма.
Приема се решението.
Благодаря Ви, госпожо Джумалиева!
Колеги, по трета точка:
РАЗНИ.
Имате ли нещо да кажете по тази точка? Нямате. Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Катя Бешева
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 23
На 10 април 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г., № 920-00-11, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добър ден, уважаеми колеги, гости, госпожо Омбудсман, госпожо Джумалиева!
Колеги, присъстващите са 8 народни представители. Комисията е от 15 човека, знаете, че един от нашите народни представители напусна и чакаме попълнение. Имаме кворум, предлагам да започваме заседанието.
Дневният ред за днес:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г., № 920-00-11, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г.
3. Разни.
Има ли други предложения за дневния ред? Не.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Гости по първа точка са: госпожа Мая Манолова – Омбудсман на Република България; госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман на Република България; госпожа Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативни уредби“.
Гост по втора точка е доц.д-р Ана Джумалиева – председател на Комисията, и доц.д-р Баки Хюсеинов – заместник-председател.
По първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
Съгласно чл. 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предстои да обсъдим Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., внесен на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана.
Давам думата на уважаваната от нас Омбудсман на Република България Мая Манолова.
Госпожо Манолова, имате думата.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя пред Вас Доклада за работата на институцията през 2018 г.
Докладът е в рамките на 385 страници, резюмето е в рамките на 100 страници. Ще се опитам да бъда кратка, макар че е трудно да се представи многостранната работа на институцията. Ако трябва с една или две думи да характеризирам случилото се през 2018 г., това е много работа в битките за справедливост на българските граждани, много усилия и енергия, положени от моя екип.
Всъщност добра илюстрация за свършеното са и жалбите, по които сме работили през миналата година. Отбелязваме ръст спрямо 2015 г. – първата година, в която встъпих в длъжност, жалбите са нараснали двойно – от 6200 на 12 890, като спрямо 2017 г. ръстът е в рамките на няколкостотин жалби, тъй като ние вече отдавна сме в условията да се състезаваме със себе си. Така или иначе числата за хората, които са преминали през приемната, е многократно увеличен – 36 892 са получили съдействие от институцията на Омбудсмана; посетили сме 139 населени места, като в 54 от тях сме организирали приемни; лично изслушаните от мен и от заместник-омбудсмана граждани в приемната също са над 3000 души, което показва, че наистина хората в България имат сериозни проблеми. Това е причината за нарастването на броя на жалбите в институцията. Както се шегуваме, ако видите, че с Диана нямаме работа, значи всичко в държавата е наред и хората нямат проблеми.
Сред по-сериозните и по-значими кампании и инициативи за миналата година би следвало да отличим кампанията в защита на правата на хората с увреждания, за пълно прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания и за започване на реформата в законодателството в България. Това стана факт благодарение на гражданската енергия, на протестите на майките на деца с увреждания, на подкрепата на Омбудсмана и на други институции, разбира се, и на народните представители, които гласуваха трите законопроекта, толкова важни за хората с увреждания: Закона за личната помощ, Закона за хората с увреждания, и през тази година – Закона за социалните услуги.
През следващата седмица ще финализираме друга, изключително важна кампания за институцията на омбудсмана – битката срещу двойните стандарти при храните. Започнахме тази кампания преди три години, бяхме първата институция, която заяви публично позиция и трябваше много време, за да убедим останалите институции, първо, че такъв проблем съществува и, второ, че този проблем може да бъде решен.
Мисля че е изключително позитивно и обнадеждаващо, че Европейският парламент ще гласува подкрепените промени от нас за пълна забрана на двойните стандарти при храните по време на своята последна сесия. Това ще бъде едно доказателство, че европейските институции работят в интерес на гражданите и могат да застанат на страната на гражданите, и когато става дума за огромни икономически интереси, защото всеки от нас е наясно, че мултинационалните компании, които печелят от предлагането на храни с по-евтини съставки, но с по-висока цена, реализират милиони, милиарди. Това са компании, които имат бюджети колкото брутния вътрешен продукт на няколко европейски държави, така че това е изключително положителен знак.
Очаквам българските евродепутати на 16 април да гласуват срещу двойните стандарти при храните и това да бъде една от успешните кампании. Само припомням, че през миналата година, в рамките на Българското председателство, Омбудсманът, офисът на омбудсмана, моят екип бяхме организатор на събитие на високо равнище, посветено на битката срещу двойните стандарти, в която се включи еврокомисарят Вера Юрова и всъщност от тук, от София, беше обявен нейният потребителски пакет и беше заявено намерението на Европейската комисия да пристъпи към промени в законодателството, което една година по-късно вече е факт. Това е успех за България.
Други важни битки са битките в социалната сфера. След малко ще се спра по-подробно на тях. Тук са битката за справедливо пенсиониране на миньорите, на хората, които полагат най-тежък труд – в най-сложна и нездравословна и опасна за живота и здравето среда, кампанията в подкрепа на сираци, останали без един или без двамата си родители. И по двете теми в крайна сметка щастливата развръзка настъпи след гласуване от страна на парламента на съответни промени в законодателството и по отношение на миньорския труд и пенсионирането на миньорите, и по отношение на предложенията, които направихме заедно със Златина Хаджипанайотова – майка на три деца сираци, за промяна в българското законодателство.
Разбира се, има и кампании, които сме започнали, но не са получили своето окончателно развитие. Такава е кампанията „Без такси в детските градини“, по която ще работим и през тази, и през следващата година.
Смятаме, че в условията на демографска криза за страната – изключвам София, където проблемът е с изграждането на още и още детски градини и детски ясли, училища в различните квартали, но в страната плащането на такси за ясла и за детска градина, особено за групите, които са със задължителен характер, наистина е проблем за младите семейства и би следвало да се търсят възможности от страна на държавата този проблем да бъде решен.
Социалната кухня на Омбудсмана също е едно много добро мероприятие. Всъщност идвам от там. И днес в социалната кухня има над 500 души – всеки ден между 500 и 700 души, се хранят в двора на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ на женския пазар, непосредствено до институцията на Омбудсмана. Всъщност реализираме този социален проект благодарение на социалната ангажираност и на добрите сърца на българските производители на храни, на търговските вериги – трябва да го призная – също така благодарение на много доброволци, които се включиха в организирането на тази кухня.
Националната кампания „Великден за всеки“ е в ход. Тя също има за цел да обърне внимание на обществото към проблемите на най-уязвимите – българските пенсионери, нашите майки и бащи, които наистина имат нужда от цялата подкрепа на българското общество.
Една от каузите, които се надявам, че ще завършим през тази година, е получаването на статут на институцията в съответствие с принципите за статута на националните правозащитни организации.
Ако трябва да отлича динамика в нарастването на жалбите и в тяхната относителна тежест, трябва да призная, че и през тази година най-много хората са се оплаквали срещу монополистите, срещу фирмите, които предоставят обществени услуги. Това е най-големият брой жалби – над 3000.
На второ място са жалбите за нарушени социални права – трудови права, право на социално осигуряване, право на социално подпомагане.
На трето място са жалби, свързани с правото на собственост, като тук отбелязваме трайна тенденция при нарастване броя на жалбите, свързани с екологични проблеми. Всъщност екологичните права на гражданите са сред новата категория права, които следва да бъдат защитавани. Това са жалби срещу изграждането на кариери, добив на полезни изкопаеми, които унищожават околната среда, жалби срещу замърсяването на води, срещу мръсния въздух, срещу застрояването на зелени площи, срещу високото строителство. Хората стават все по-чувствителни към това в каква среда живеят те и техните деца.
Има интересни статистически данни за това как са разпределени жалбите по региони, по области. Всъщност можете да проверите – всеки за Вашата област, ако това Ви интересува, от какво се оплакват хората в съответната област, също така резултатите от извършените проверки, обработените жалби, отправените препоръки, предложения, медиация, помирителни действия, осъществени от институцията, но няма да Ви засипвам със статистически данни.
Има динамика и в приемната на Омбудсмана. Гражданите, минали през приемната в София, са 5698 души, общо приети. Всъщност това са приетите от омбудсмана, заместник-омбудсмана, началника на кабинета и главния секретар. Всеки един от нас има по един ден от седмицата, в който приема граждани, така че с общи усилия ние четиримата сме приели 5698 души, като броят на хората, които са преминали като цяло през приемната в София, е над 20 хиляди.
По теми.
Правата на хората с увреждания, тъй като с това беше основна част от усилията на мен, на моя екип и на цялата институция, са изведени на първо място в Годишния доклад. Тъй като всички сте свидетели на това как премина кампанията и в крайна сметка как бяха приети законите, само обръщам внимание, че сега е в процес на изработване подзаконовата нормативна база, от която наистина ще зависи доколко законодателното усилие е имало своя смисъл, тъй като става дума за това как на място ще се извършват индивидуалните оценки, какви възможности ще се дават на хората за достъп до социални услуги, до финансова подкрепа, до лична помощ. Всичко това предстои и ние с моя екип сме активни участници в този процес. В случай че има проблеми с прилагането на това законодателство, включително ще си позволим да сезираме и Вас като Комисия, която защитава правата на човека, а хората с увреждания са сред най-уязвимите, които имат нужда от най-голяма защита.
Правата на децата също бяха акцент в работата на институцията. Нараства броят на жалбите, включително и на тези, които са подадени от деца. Традиционно проблемите са свързани с детската бедност, изобщо със семействата, застрашени от социално изключване, от начина по който функционира системата за закрила, родителските конфликти, които се отразяват много стресиращо и пагубно върху крехката детска психика, правата на децата с увреждания, детските градини, включително кампанията за безплатни детски градини, приобщаващото образование, което се оказа огромен проблем, тоест ние сме отчели законодателно и на хартия, че сме направили много за децата със специални образователни потребности, но реално те се сблъскват със стена от неразбиране и от формално отношение и в училище, и от другите деца, и от родителите – тук омбудсманът има много да прави; насилието, агресията, на която са подложени децата. Това са теми, по които ще продължаваме да работим – детското здравеопазване.
С огромно задоволство и с гордост искам да отбележа една награда, която получи институцията в тази сфера. Това е наградата „Златна ябълка“ на Националната мрежа за децата. Там са 153 детски организации. Тази награда ми е много ценна, защото никога не съм си мислила, че ще я получа. Преди повече от три години, когато встъпвах в длъжност „Омбудсман“ и по време на моя избор, именно тази организация беше сред противниците на хората, които искаха да бъда избрана за омбудсман, бяха и сред тези, които протестираха и, както те признаха, никога не са си мислили, че три години по-късно ще дадат най-голямата си награда именно на Омбудсмана и аз никога не съм си мислила, че ще получа тази награда от тях. Но това е пример за това, че предразсъдъците, предварителните нагласи, политическото нахъсване срещу публични фигури, робуването на политически догми и стигми – всичко това наистина може да бъде разбито, когато се работи от сърце, когато се работи за каузи. В такива случаи независимо кой какъв е, кой какви идеи споделя, хората, които работят заедно зад справедливи каузи, накрая се оказват от едната страна. Мисля, че това е много оптимистичен пример, изобщо и за начина, по който се развива публичният живот в България – не смея да кажа политическия, защото не е работа на омбудсмана да коментира нещата от тази гледна точка.
По отношение на правата на потребителите, както казах, те заемат най-големия дял. Само ще Ви обърна внимание върху ръста на жалбите на граждани срещу ВиК услугите. През миналата година ВиК услугите изместиха и „Топлофикация“, и мобилните оператори. Тук причините са не само в лошото качество на предоставяната вода, не само в проблемите с водоснабдяването, но и с повишаването цената на водата в резултат на реформата, която беше извършена във Водния сектор.
Обръщам Ви внимание, защото това е и резултат от законодателно решение. Въвеждането на единна цена на питейната вода наистина е изключително несправедливо по отношение на гражданите, особено по отношение на тези, които живеят в малки населени места, там където има гравитачно водоснабдяване, защото реално там няма никаква инвестиция и никакъв разход за снабдяването на тези населени места с вода, а те плащат по-високи сметки от хората, които живеят на жълтите павета. В селата в Шуменско плащат по 3,60 лв., при положение че цената в София е малко над 2 лв., което не е справедливо, не е честно. Аз съм подала жалба в Конституционния съд за начина, по който се формира тази цена, но просто обръщам внимание за това, че при случай би следвало тези текстове да бъдат променени и тази несправедливост да бъде поправена.
Броят на жалбите срещу фирми за бързи кредити, срещу колекторски фирми, срещу банки, срещу финансови институции, срещу частни съдебни изпълнители традиционно расте нагоре. Тук ще трябва да бъдат правени допълнителни промени след тези, които първоначално направихме по отношение на таксите и свръхправомощията на частните съдебни изпълнители. С моя екип готвим предложения за промени, които да касаят колекторските фирми – там трябва да има регламент, не може хора да се натискат, да се изнудват, да плащат дългове, които са погасени по давност. Също така е нужно много сериозно законодателно – ако не законодателно, то усилие по изпълнението на законовите разпоредби, регламентиращи фирмите за бързи кредити, защото мисля, че Законът е доста добър с неговия регламент – не повече от 50% да бъдат годишните разходи, които се начисляват върху един кредит. Но практиката обаче показва, че фирмите масово нарушават тези законови изисквания и по този начин един малък кредит в рамките на една година успява да нарасне не просто два-три пъти, а десет и повече пъти. Това съсипва живота на хиляди български семейства.
В тази връзка сме изготвили и Законопроект за частния фалит, но след като приключим с предложенията за промени в банковото законодателство, вече ще предложа на Вашето внимание и тези текстове.
Ще кажа две думи по социалните права и тъй като може би пресрочих времето, което предварително ми беше определено. Само ще кажа, че кампанията срещу некоректните работодатели, така нареченото модерно робство, която законодателно финализирахме в началото на миналата година и към която беше подходено с огромен скептицизъм, с откровени подигравки по отношение на мен като вносител и с внушения от сорта, че тези промени ще фалират едва ли не Фонда за гарантиране на вземания – нищо от това не се оказа вярно. През миналата година, благодарение на промените, които парламентът направи, за които настоявах в рамките на тази капания, над 5 хиляди души са си получили неплатените заплати от Фонда за гарантиране на вземания, като за целта са похарчени 8 млн. лв. Това наистина е десет пъти повече от предходната година, когато само 800 хил. лв. е платил Фондът, но 8 млн. лв. на 5 хиляди души това наистина е добре.
Освен това, което за мен е още по-важно – заради промените, които направихме и заплахата фирма, която не си плаща на работниците, да бъде дадена на съд с процедура по обявяване в несъстоятелност, каквито правомощие вече има Инспекцията по труда, над 100 фирми са се издължили своевременно към своите работници. Тъй като ние сме в непрекъсната връзка с Главна инспекция по труда – моите адмирации за работата на Инспекцията, но с общи усилия и те докладваха с огромно удовлетворение, че превантивно законодателните разпоредби са накарали некоректни работодатели да си платят на работниците, за да не се започва процедура по несъстоятелност и за да не се плащат дължимите възнаграждения от Солидарния фонд. Това е доказателство, че когато Омбудсманът работи добре с институциите, най-вече с Народното събрание, има резултати, които са важни за българските граждани, които българските граждани оценяват.
Спирам дотук. Готова съм да продължа или да отговоря на въпроси, тъй като следват: правото на образование, правото на здравеопазване, правото на собственост и на икономическа свобода, правото на здравословна и благоприятна околна среда, правото на добро управление и на добра администрация, правото на защита в изпълнителното производство, националният превантивен механизъм – огромна работа по отношение правата на хората, лишени от свобода, по отношение на въздействието върху нормативната уредба.
Това, освен законодателните предложения, са искане за тълкувателни решения, искания, отправени до Конституционния съд. Това е една глава, която от две години включваме в нашия Годишен доклад, по която работи особено активно Диана. Това са усилията на институциите за привеждане в изпълнение на изискванията на конвенциите, по които България е страна и включително изпълнение на решенията на Съда в Страсбург. Знаете, че при неизпълнение следват санкции за българската държава, които с общи усилия би следвало да преодоляваме и в крайна сметка да не допускаме.
Може накрая да видите малко снимки от нашата международна дейност, която през миналата година беше особено активна. Искам само да отбележа, че Българският омбудсман през миналата година беше организатор на Балканска мрежа на омбудсманите, беше проведено първото събитие и бях избрана за първия ротационен председател. През тази година в рамките на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз, следващият форум ще бъде в Букурещ и предполагам, че ще предам щафетата на румънския колега, който ще поеме ръководството на Балканската мрежа.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Колеги, имате думата, ако имате въпроси.
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Първоначално не мислех да взимам думата, но госпожа Манолова така ме възторгна, зашемети буквално с нейното изложение, та в един момент си рекох: за какво е Народното събрание, за какво е президент, за какво е правителство, той Омбудсманът си върши абсолютно всичко, той защитава правата и всичко вкарано в графа „Права на хората“ – и дейността на министъра на правосъдието, и на околната среда, и на земеделието и храните, и бих продължил… Накрая чухме вече и за международната дейност. Ами, и в международната дейност, там нещата са си вече решени, политиката на България, за какво са тези прения, битки в Народното събрание?
Само че разликата там между всички тези институции е, че те ядат бой отвсякъде, биват критикувани, бити политици, хора на номинални длъжности, но по отношение на Омбудсмана всичко е феърплей. До този момент не ми се е случило да чуя някаква критика, някакво недоволство, някакъв протест.
Всичко това би било много чудесно, ако госпожа Манолова бе назначена пожизнено за Омбудсман на Република България. Дотогава аз ще бъда спокоен, като я познавам добре и съм сигурен, че тя върши всичко в ползу роду, наистина от все сърце, възторжено, чисто.
Но ужас ме обхваща като виждам как тя прокарва пътя за фигурата на Омбудсмана, ако – не дай Боже – дойде следващ омбудсман, който не е обзет от тези нейни чисти намерения, а се окаже жив човек, който тръгне да работи, да не казвам в каква полза, или изобщо.
Аз през цялото време се чудих, мисля си, че нещо бъркам, пък и няколко пъти си задавам въпроса: Конституцията ли не познавам, или моята парламентарна и политическа практика до този момент нещо ми изневерява, като опит, който съм събрал. Преди малко тя ме провокира с това – подала е жалба до Конституционния съд. Да, чу се затова и аз още оттогава се чудя, госпожо Манолова, каква е тази жалба? Има ли право Омбудсманът? Вие да ме насочите някъде в законите – да съм пропуснал, да имате право на инициатива за конституционна жалба? Това, първо.
Второ, много пъти до този момент се говореше и медиите щедро що тиражираха, първо, беше законодателна инициатива – Омбудсманът внесъл законопроект. Как го внася този законопроект? Има ли Омбудсманът, аз ли се бъркам, право на законодателна инициатива?
После беше трансформирана тази вест, че е косвена законодателна инициатива. Аз в правото до този момент, може би малко съм учил, недобре съм подготвен, пък и практиката ми е малка, понятието „косвена“ законодателна инициатива – това не разбирам.
И пак да завърша с това: няма нищо лично в това, което казвам. Напротив, моите адмирации, най-добри чувства към Мая Манолова като политик, като физическо лице, но винаги пред Вас в Комисията и в пленарната зала съм пледирал за спазване на Конституцията, всеки от нас да си знае ролята, да си знае функциите. Защото ако това не се прави, ако една институция се бърка в работата на други институции, ако превишава своите правомощия, се създава шум в демократичната система, от който нищо добро не може да произтече. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Шопов.
Колеги?
Аз само ще кажа, че съм на противоположното мнение на господин Шопов, защото явно Омбудсманът има добър, тоест отличен пиар, защото с 80% от Доклада, който казахте, аз съм запознат от медиите. Така че нищо не ме изненадва в този доклад. Наистина работите добре и си вършите работата. Тези неща са по-тясно професионални, които Шопов отбеляза. Не съм юрист, не мога да кажа.
Колеги? Нямате.
Накратко, госпожо Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да отговоря на колегата Шопов, с когото се познаваме отдавна и наистина сме работили дълги години.
Да, Омбудсманът има право на конституционна жалба в случаите, когато са нарушени правата на гражданите – чл. 150, ал. 3. В случая, когато гражданите са принудени през законодателството да плащат така наречената единна цена на водата, сме намерили аргументи, че това нарушава техни права. Ами, да. (Реплика на народния представител Павел Шопов.)
Аз от началото на тази година съм подала три и той ги разглежда – за съжаление, например жалбата срещу юрисконсултските възнаграждения, срещу тези огромни суми, които се присъждат на юристи на монополни дружества и на различни институции, които гражданите са принудени да плащат, тази жалба например щеше да изиграе огромна положителна роля, но тя беше приета за неоснователна от Конституционния съд.
От друга страна, има и жалби, които са удовлетворени. Например в началото на тази година Конституционният съд уважи жалбата ми срещу уволняването по силата на закона на държавни служители, които са в пенсионна възраст. Тема, която бяхме поставили с госпожа Казакова – шефа на Миграционната агенция.
Наистина има жалби, които са уважени, има такива, които не са, което е нормално. Всъщност Конституционният съд преценява съответствието с норми на Конституцията. Аз много се надявам, че жалбата, която се отнася до ВиК услугите и до единната цена ще бъде удовлетворена и това ще бъде полезно за всички институции, защото ще свали голяма част от напрежението, което съществува сред хората в малките населени места.
По отношение на законодателните инициативи, Омбудсманът има точно такава инициатива, каквато имат и всички български граждани и институции – да внесат законопроект и да предложат на народните представители да ги разгледа. Вярно е, че в Закона за омбудсмана пише, че в случаите, в които Омбудсманът констатира, че има нарушение на права на граждани, отправя препоръки и предложения до Народното събрание или до Министерския съвет за предприемане на законодателни промени.
За улеснение на народните представители, вместо да преразкажа въпросните промени и променете този закон в този и този смисъл, предлагам текстове, което всъщност би могъл да направи и правят много български граждани и неправителствени организации – внасят закони, припознават се от депутати и след това стават факт. За справка – част от предложенията, които сега са направени между първо и второ четене по ГПК, отнасящи се до банките, са направени от двама съдии. Те са от екипа, с който работихме – момчетата ги внесоха, припознал ги е депутат и те ще бъдат разглеждани от Правната комисия. Това е практика, утвърдена във времето. Тъй като аз съм била председател на Комисията за взаимодействие с гражданското общество, през тази комисия са минали много предложения, внесени по този начин – гражданска инициатива предлага проект, припознава се от депутати и се обсъжда. А дали се приема – решават депутатите.
И по отношение на активността на Омбудсмана. Смятам, уважаеми господин Шопов, че активността на Омбудсмана, желанието да свършим повече и повече работа, да защитим още и още нарушени граждански права, работи в интерес на институциите. Хората имат отдушник, хората имат към кого да се обърнат и това помага като цяло и на институциите. Във всички случаи, в които има мъдро и мислещо управление, то залага на такива институции като Омбудсмана, които играят ролята на коректив, без да са опозиция.
Мисля, че тази институция има своето място в демократичните общества и в България и се надявам, че Омбудсманът, който ще изберете следващата година, ще продължи това действие – активност в полза на гражданите, битки докрай. Това е добре за държавата, за демокрацията, за институциите и за управляващите.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Омбудсман.
Колеги, други? Няма.
Закривам разискванията.
Искам да допълня това, с което започнахте, че ако нямате работа, значи всичко в държавата е добре. Пожелавам Ви да нямате работа. Аз също смятам и за парламента, че когато парламентът няма работа, значи законите са в ред и са качествени, а не непрекъснато да ги доработваме.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Точно така е, да.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, преминаваме към гласуване по първа точка – Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря, госпожо Омбудсман. Знам, че и в други комисии Ви чакат. Колегите също ги чакат в други комисии, днес е много натоварено.
Колеги, съгласно чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, трябва да предложим Проект за решение по Доклада, който ще гласуваме в залата:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г.“
Който е за това решение, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ЗА 2018 г., № 920-00-11, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г.
Съгласно чл. 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предстои да обсъдим Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г.
Съгласно чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация, Комисията за защита от дискриминация е представила в срок в Народното събрание Отчет за дейността си за 2018 г. Отчетът е подробен. Представя постигнатите резултати в работата на Комисията за защита от дискриминация. Предоставен Ви е от сътрудниците на Комисията и сте запознати с него.
По този повод давам думата на доц.д-р Ана Джумалиева, която е председател на Комисията.
Имате думата.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Велчев – председател на Комисията, уважаеми дами и господа народни представители, гости, които се намирате в залата! За мен е отговорност и в същото време е удоволствие да Ви представя Отчета за изминалата година. Отчетът е за 2018 г. и представя работата на Комисията за защита от дискриминация във всички области на дейността й, като той е равносметка за извършеното през годината и отразява постигнатите резултати, основните констатации, изводи и оценки.
В резюме само ще кажа, че бележим година на своеобразни рекорди.
На първо място, постъпилите през 2018 г. жалби и сигнали, за сравнение например с 2017 г., когато са били 535, в 2018 г. са 751. Образуваните преписки са 721. За сравнение с предходната 2017 г. са 301.
Имаме и рекорд в постановените решения – 511 решения. Това е най-голямата бройка решения, които Комисията е постановила до този момент. За сравнение през 2017 г. – 450.
Един много голям рекорд за нас са самосезиранията, тъй като миналата година търпяхме критика от уважаваните народни представители, че имаме малък брой самосезирания. Действително за 2017 г. сме имали два броя самосезирания. През 2018 г. имаме рекорден брой. Никога досега от създаването си, Комисията не е имала толкова много самосезирания – 386 на брой.
Оказана независима помощ на жертвите от дискриминация – 1156. За сравнение с предходната година – 912.
Открити приемни, организирани от регионалните представители – 677.
Граждани, посетили регионалните ни офиси – 4236.
През изминалата година Комисията, упражнявайки правомощията си, в сътрудничество с редица институции на национално и международно ниво, продължи активно да участва, на първо място, като работодател по програма „Старт в кариерата“ и „КРОС-БИ“, които бройки ни се отпускат от Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика. Отново обърнахме внимание към младите хора и приехме при нас стажанти – 6 младежи и 8 трайно безработни лица, които изпълняват проекти по ОПДУ и по ОП РЧР.
Девет от най-срещаните защитени признаци, образувани през 2018 г. са:
- увреждане – присъства в 459 преписки;
- лично положение – в 180 преписки;
- обществено положение – в 57 преписки;
- възраст – в 51 преписки;
- етническа принадлежност – в 28 преписки;
- имуществено състояние – в 23 преписки;
- образование – в 21 преписки;
- убеждение – в 20 преписки; и
- пол – в 19 преписки.
Някои от самосезиранията, за които Ви споменах, че имаме своеобразен рекорд, голяма част от тях са във връзка с проверките, които започнахме със стартиралата от нас кампания „Достъпна България“. Голяма част от тези самосезирания са именно по повод на недостъпната архитектурна среда, която, съгласно Закона за защита от дискриминация, е форма на дискриминация.
Други самосезирания – например личната на задочна форма на обучение в специалност „Право“.
На следващо място, по случая с агресията спрямо деца в Центъра за деца и младежи с увреждания „Хризантема“ в община Габрово.
На трето място, самосезиране за насилието на деца в Център за настаняване от семеен тип в Борован.
Също така се самосезирахме, че 9-о основно училище в Благоевград не приема първокласници от ромски произход.
Самосезирахме се също за проблем, свързан с ограничен достъп до питейна вода на жителите на село Маслиново, община Хасково.
И, както Ви споделих, десетки самосезирания по достъпна среда.
Ще поставя акцент на международната дейност на Комисията за защита от дискриминация.
Първо, значимо събитие през годината за членовете на Комисията беше участието на Комисията за защита от дискриминация в обучително посещение в САЩ, като то се реализира по покана и с финансовата помощ на Държавния департамент на САЩ по Програма за лидерство на департамента за международни посещения. Тук е момента да изкажем нашите най-големи благодарности за оказаната подкрепа и съдействие на Негово превъзходителство посланик Ерик Рубин и на Организацията на евреите в България „Шалом“, които ни оказваха съдействие и ни подкрепяха през цялото време по повод на реализирането на това обучително посещение.
Това събитие е с ярък отпечатък върху всички членове на Комисията, тъй като за първи път в историята на тази програма, така ни беше обяснено, целият състав на институцията посещава и участва едновременно в обучителното посещение, което се организира. За нас беше изключително важно и много интересно, посетихме Вашингтон, Филаделфия и Ню Йорк, тъй като там се запознахме с работата и дейността на институции, които се занимават със сродни и сходни на нас проблеми, като разгледахме и споделихме нашия опит и практика. Освен това изследвахме опита, който се прилага на федерално, щатско и локално ниво в Съединените американски щати.
След обучителното посещение ни бяха връчени и сертификати за участието в това обучително двуседмично обучение.
През изминалата година Комисията за защита от дискриминация констатира с тревога, че има ескалация на езика на омразата и дискриминационно отношение заради изказано мнение и заявени позиции. По този повод ние излязохме с една декларация – призив за помирение и за неизползване на езика на омразата от всички членове на нашето общество.
Комисията за защита от дискриминация за първи път в историята си, от създаването й до наши дни, беше посетена и от Жан Пол Ленер, който е председател на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността в Съвета на Европа. През месец април той беше на посещение в България и посети и нашата институция, като след това разбрахме, че е имало изключителен отзвук за дейността на българската Комисия за защита от дискриминация, тай като Жан-Пол Ленер – председателят на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността е разказал и запознал останалите членове на ЕКРН с дейността на българската институция. За нас това е изключително важно, тъй като уважаваните народни представители знаят, че както ние, така и други институции, които се занимават с правата на човека, включително и държавата, подлежат на мониторинг от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността.
През месец април Европейската мрежа на органите за неравнопоставеност и работната група проведоха заседание в седалището на българската комисия, като участие взеха органи и представители на органи за равенството от Португалия, Австрия, Норвегия, Белгия, Малта, Сърбия, Словакия, Естония, Литва, Словения, Албания и Полша. Комисията за защита от дискриминация инициира и взе участие в редица форуми, работни срещи, групи, семинари и дискусии, които бяха осъществени, както и на редица формални и неформални контакти.
Освен това Комисията за защита от дискриминация чрез нейните членове и експерти активно участваше в работните групи, които са създадени към Европейската мрежа на органите за равнопоставеност, а именно за законодателство за равнопоставеност, равнопоставеност на половете, комуникационни практики и стратегии и формирането на политики, като ние подробно сме казали в Отчета – имате представено като информация какво точно сме работили и сме участвали в тези работни групи.
Пак искам да се върна на кампанията „Достъпна България“, която реализираме и е безсрочна. През 2018 г. се изготвиха множество протоколи за достъпност и над 700 обекта в столицата и в страната бяха проверени за достъпна архитектурна среда, пред която са изправени хората с увреждания.
През изминалата година обучихме и над 300 директори на училища във връзка с равенството и недискриминацията и проблемите или въпросите, пред които е изправена Комисията за защита от дискриминация в сферата на образованието и по-конкретно по преписките, които разглеждаме ние по признак „образование“. Директорите на училищата бяха обучени в 2-дневни семинари. За нас това е огромно постижение и се надяваме тази година да продължим работата в тази насока.
По повод обучението на директорите на училищата разработихме презентации, обучителни модули и наръчник, в който подробно сме отразили нашата практика и как да не се допуска дискриминация.
Освен това през изминалата година започнахме и развиваме много сериозно една дейност, която среща голям интерес и отзвук в медиите. Подготвяме специални доклади. Такъв специален доклад беше подготвен от заместник-председателя на Комисията за защита от дискриминация и гласуван от членовете на Комисията доц. Баки Хюсеинов, който тъй като е специалист на пазара на труда и икономическите науки, подготви доклад за дискриминацията на пазара на труда на жените и проблемите за равенство на половете.
Друг доклад, който подготвихме в Комисията и който първоначално беше изготвен от господин Петър Кичашки, беше във връзка с данните, които сме събрали до този момент и с описание в страната на достъпната архитектурна среда като обявихме код „червено“ за недостъпна архитектурна среда в България.
През изминалата година, както знаят уважаеми народни представители, ние наподобяваме на квази съдебна юрисдикция и при нас производството се разглежда в специализирани заседателни състави и много наподобява на производство, което се реализира в съда, разбира се, по Закона за защита на конкуренцията и по правилата, приети за нашето производство. Но в значими актове, с които се гордеем през изминалата година, е това, че Комисията за защита от дискриминация постанови решение по преписка – няма да цитирам преписките и номерата на решенията, но заседателен състав на КЗД е установил, че чрез разпоредбите на чл. 164б от Кодекса на труда и кореспондиращия му чл. 53а от Кодекса за социално осигуряване се допуска по-неблагоприятно третиране спрямо всички осиновители на деца над 5-годишна възраст, което не съответства на регламентираната в чл. 2, т. 2 от Закона за защита от дискриминация цел на Закона, а именно равенство пред закона – равенство във възможностите, и че представлява непряка дискриминация.
В рамките на отчетния период конкретен пример за резултат е и действието на правни норми, с които се допуска еднакво третиране на различни случаи, а от там и непряка дискриминация по отношение на определени категории родители – осиновители на деца, които с оглед възрастта на осиновеното дете, обвързано и с датата на съдебното решение са поставени в различен режим при ползването на отпуск за отглеждане на дете до 5-годишна възраст. Това е пак решение, постановено от Комисията за защита от дискриминация, като специализираният състав е постановил, че има дискриминация.
Хората с увреждания са една от най-уязвимите групи в нашето общество. В тази връзка имаме редица решения, няма да ги цитирам в подробности.
Комисията за защита от дискриминация се е произнесла и по обществено значима тема – обект на медийна известност, въз основа на доклад за самосезиране на член на Комисията за наличие на дискриминация по признак „лично положение“, „имуществено състояние“, „възраст“ и „увреждания“ във връзка с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“.
В Комисията за защита от дискриминация при изготвянето и постановяването на своите решения винаги се стараем да се позоваваме на практиката на Европейския съд по правата на човека и да съблюдаваме за международните актове, а в тази връзка не само за международните, а и за европейските такива актове.
С това мисля, че просрочвам времето – извинявам се, ако много съм го просрочила, и ще приключа. Още веднъж Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Джумалиева.
Днес има доста комисии, даже Вашата точка сме я включили за утре, защото има доста неща, които трябва да се обсъждат, а тук комисиите не могат да насмогнат. Благодаря Ви.
Колегите, които излязоха, казаха, че ще гласуват „за“.
Колеги, имате ли някакви въпроси? Не.
След като няма въпроси, преминаваме към гласуване по точка втора на Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г., № 920-00-11, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г.
Моля, колеги, който е съгласен, да гласува. Господин Шопов каза, има някакви съображения, че ще гласува „против“.
Гласували 9: за – 8, против – 1, въздържали се няма.
Отчетът за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г. е приет.
Съгласно чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трябва да предложим Проект за решение по отчета за гласуване:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчет за дейността на
Комисията за защита от дискриминация
за 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г.“
Колеги, който е „за“ това решение, което ще се предложи и в пленарната зала, моля да гласува.
Гласували 9: за – 8, против – 1, въздържали се няма.
Приема се решението.
Благодаря Ви, госпожо Джумалиева!
Колеги, по трета точка:
РАЗНИ.
Имате ли нещо да кажете по тази точка? Нямате. Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Катя Бешева
