Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика
18/01/2018 първо гласуване
ДОКЛАД
за първо гласуване
вх.№853-22-1 от 23.01.2018г.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 702-01-55, внесен от Министерски съвет на 19.11.2017 г.
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое заседание, проведено на 18.01.2018 г. разгледа и обсъди на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55, внесен от Министерски съвет на 19.11.2017 г. На заседанието присъства от Министерство на правосъдието - зам.-министър Евгени Стоянов.
Мотивите на законопроекта бяха представени от г-н Стоянов, който изтъкна че идеята е да се разшири и прецизира съществуващата нормативна уредба относно наказателно-правната защита срещу корупционните деяния в частния сектор.
Основната цел на законопроекта е да се уеднакви режимът на този вид престъпления като се създадат предпоставки наказателно-правните норми да се прилагат симетрично, както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор.
Законопроектът е в съответствие с няколко стратегически документа, а именно – Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021, по-конкретно Приоритет 28 - „Гарантиране ефективна, бърза и справедлива съдебна власт“, включително чрез продължаване на съдебната реформа в борбата с корупцията; Цел 87 „Справедливо, бързо и ефективно правосъдие“; Мярка 330 - „Изпълнение на Актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система“, както и изпълнение на 17-те препоръки от Доклада по Механизма за сътрудничество и оценка.
Горепосочените обстоятелства обуславят необходимостта от законодателни изменения и преразглеждане на съставите относно престъпленията по служба, съществуващите към момента наказателни механизми за ограничаване на проявяваните форми на корупция в частния сектор, и се нуждаят от изключително сериозно преосмисляне в частта относно корупционните престъпления, предвид факта, че нарушението или злоупотребата със служебно положение не се прилага за длъжностни лица в търговски дружества, кооперации и други подобни в частния сектор по същия начин, както за длъжностните лица в публичния сектор и държавните институции.
Съгласно съдебната практика, в Тълкувателно решение № 2 от 2011 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС се посочва, че длъжностните лица от търговски дружества и други юридически лица, които не са обществени организации не могат да бъдат субект на престъпленията по Глава осма от Особената част на Наказателния кодекс, в която и систематически е уредено престъплението „подкуп“.
Конкретно със законопроекта се предлагат изменения в чл. 93 от Наказателния кодекс, като се разширява обхватът на понятието „длъжностно лице“. Качеството „длъжностно лице“ трябва да се признае изрично и на заемащите служба в общинската администрация, което без съмнение ги поставя в публично-правната сфера, независимо дали изпълняват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество.
Необходимо е заедно с държавните предприятия в определението да се включат изрично и общинските такива. Подобно на държавните предприятия, те не могат да бъдат обхванати от понятието „юридическо лице“, затова Законът следва да приравни положението на ръководещите или извършващите дейност по пазене и управление на чуждо имущество в държавните и в общинските предприятия, като изрично признае качеството на длъжностно лице на вторите.
Същите доводи, свързани с равното третиране, налагат нормата на чл. 93, т. 1, буква „б“ от Наказателния кодекс да бъде допълнена като се признае качеството на длъжностно лице и на изпълняващите ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на имущество на търговски обединения, така наречените „консорциуми“.
Предвид изложеното се предлага в Глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс да се създаде състав на общо длъжностно престъпление със субект длъжностни лица в частния сектор, като се инкриминира поведението на длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши правата си и от това произлязат значителни вредни последици за друго физическо или юридическо лице, или обединение.
Предложението е обвързано и с предложение за осъвременяване на диспозицията на престъпленията по Глава осма, Раздел ІІ от Особената част на Наказателния кодекс по начин да се достигне до синхронизиране на наказателно-правната закрила на обществените отношения, които гарантират законосъобразното и добросъвестно изпълнение на правомощията на длъжностните лица по служба, независимо от сектора, в който те осъществяват своята дейност.
Предвижда се чрез предлаганите изменения и допълнения в чл. 224 от Наказателния кодекс, наказателната отговорност да се носи, независимо от това дали дарът или облагата имат имуществен характер или не, както е в съставите на подкупа в публичния сектор.
С възприетия подход формите на изпълнителното деяние се доближават до тези на пасивния подкуп в обществения сектор, като се запазват и отчитат различията в родовия обект и качеството на лицето, което поиска или приеме неследваща се облага.
Подчертано бе, че промените в Наказателния кодекс, които се предлагат са едно естествено продължение на Антикорупционния закон, който беше приет преди Нова година и беше повторно гласуван след ветото от президента.
Отношение по законопроекта взеха следните народни представители: Борис Ячев, Симеон Найденов, Милко Недялков и Кристина Сидорова. Г-н Найденов изрази несъгласие с предлаганите по-високи наказания залегнали в измененията на НК, като несъизмерими със степента на обществената опасност на деянията. Г-н Ячев направи предложение да се дефинира понятието „отговорно служебно положение“, тъй като то е спорно и създава предпоставки за разнопосочно тълкуване, а в правораздаването дадената възможност за тълкуване по един или друг начин на определени понятия води до съмнения в обективността на самото правораздаване.
След проведената дискусия, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика: с 6 гласа - „За“; 0 гласа - „Въздържал се“ и 2 гласа - „Против“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55, внесен от Министерски съвет на 19.11.2017 г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ЯЧЕВ
за първо гласуване
вх.№853-22-1 от 23.01.2018г.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 702-01-55, внесен от Министерски съвет на 19.11.2017 г.
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое заседание, проведено на 18.01.2018 г. разгледа и обсъди на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55, внесен от Министерски съвет на 19.11.2017 г. На заседанието присъства от Министерство на правосъдието - зам.-министър Евгени Стоянов.
Мотивите на законопроекта бяха представени от г-н Стоянов, който изтъкна че идеята е да се разшири и прецизира съществуващата нормативна уредба относно наказателно-правната защита срещу корупционните деяния в частния сектор.
Основната цел на законопроекта е да се уеднакви режимът на този вид престъпления като се създадат предпоставки наказателно-правните норми да се прилагат симетрично, както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор.
Законопроектът е в съответствие с няколко стратегически документа, а именно – Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021, по-конкретно Приоритет 28 - „Гарантиране ефективна, бърза и справедлива съдебна власт“, включително чрез продължаване на съдебната реформа в борбата с корупцията; Цел 87 „Справедливо, бързо и ефективно правосъдие“; Мярка 330 - „Изпълнение на Актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система“, както и изпълнение на 17-те препоръки от Доклада по Механизма за сътрудничество и оценка.
Горепосочените обстоятелства обуславят необходимостта от законодателни изменения и преразглеждане на съставите относно престъпленията по служба, съществуващите към момента наказателни механизми за ограничаване на проявяваните форми на корупция в частния сектор, и се нуждаят от изключително сериозно преосмисляне в частта относно корупционните престъпления, предвид факта, че нарушението или злоупотребата със служебно положение не се прилага за длъжностни лица в търговски дружества, кооперации и други подобни в частния сектор по същия начин, както за длъжностните лица в публичния сектор и държавните институции.
Съгласно съдебната практика, в Тълкувателно решение № 2 от 2011 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС се посочва, че длъжностните лица от търговски дружества и други юридически лица, които не са обществени организации не могат да бъдат субект на престъпленията по Глава осма от Особената част на Наказателния кодекс, в която и систематически е уредено престъплението „подкуп“.
Конкретно със законопроекта се предлагат изменения в чл. 93 от Наказателния кодекс, като се разширява обхватът на понятието „длъжностно лице“. Качеството „длъжностно лице“ трябва да се признае изрично и на заемащите служба в общинската администрация, което без съмнение ги поставя в публично-правната сфера, независимо дали изпълняват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество.
Необходимо е заедно с държавните предприятия в определението да се включат изрично и общинските такива. Подобно на държавните предприятия, те не могат да бъдат обхванати от понятието „юридическо лице“, затова Законът следва да приравни положението на ръководещите или извършващите дейност по пазене и управление на чуждо имущество в държавните и в общинските предприятия, като изрично признае качеството на длъжностно лице на вторите.
Същите доводи, свързани с равното третиране, налагат нормата на чл. 93, т. 1, буква „б“ от Наказателния кодекс да бъде допълнена като се признае качеството на длъжностно лице и на изпълняващите ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на имущество на търговски обединения, така наречените „консорциуми“.
Предвид изложеното се предлага в Глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс да се създаде състав на общо длъжностно престъпление със субект длъжностни лица в частния сектор, като се инкриминира поведението на длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши правата си и от това произлязат значителни вредни последици за друго физическо или юридическо лице, или обединение.
Предложението е обвързано и с предложение за осъвременяване на диспозицията на престъпленията по Глава осма, Раздел ІІ от Особената част на Наказателния кодекс по начин да се достигне до синхронизиране на наказателно-правната закрила на обществените отношения, които гарантират законосъобразното и добросъвестно изпълнение на правомощията на длъжностните лица по служба, независимо от сектора, в който те осъществяват своята дейност.
Предвижда се чрез предлаганите изменения и допълнения в чл. 224 от Наказателния кодекс, наказателната отговорност да се носи, независимо от това дали дарът или облагата имат имуществен характер или не, както е в съставите на подкупа в публичния сектор.
С възприетия подход формите на изпълнителното деяние се доближават до тези на пасивния подкуп в обществения сектор, като се запазват и отчитат различията в родовия обект и качеството на лицето, което поиска или приеме неследваща се облага.
Подчертано бе, че промените в Наказателния кодекс, които се предлагат са едно естествено продължение на Антикорупционния закон, който беше приет преди Нова година и беше повторно гласуван след ветото от президента.
Отношение по законопроекта взеха следните народни представители: Борис Ячев, Симеон Найденов, Милко Недялков и Кристина Сидорова. Г-н Найденов изрази несъгласие с предлаганите по-високи наказания залегнали в измененията на НК, като несъизмерими със степента на обществената опасност на деянията. Г-н Ячев направи предложение да се дефинира понятието „отговорно служебно положение“, тъй като то е спорно и създава предпоставки за разнопосочно тълкуване, а в правораздаването дадената възможност за тълкуване по един или друг начин на определени понятия води до съмнения в обективността на самото правораздаване.
След проведената дискусия, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика: с 6 гласа - „За“; 0 гласа - „Въздържал се“ и 2 гласа - „Против“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55, внесен от Министерски съвет на 19.11.2017 г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ЯЧЕВ
