1. Приемане на Вътрешни правила за дейността на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
2. Приемане на Правила на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика по прилагането на етичните норми за поведение на народните представители, съгласно Раздел ΙΙ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г., № 720-00-2, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 11 май 2017 г.
4. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика




П Р О Т О К О Л
№ 1


На 18 май 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Приемане на Вътрешни правила за дейността на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
2. Приемане на Правила на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика по прилагането на етичните норми за поведение на народните представители, съгласно Раздел ΙΙ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г., № 720-00-2, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 11 май 2017 г.
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
В заседанието по т. 3 взеха участие господин Пламен Георгиев Димитров – председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, и господин Иво Диков Иванов – заместник-председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Борис Ячев.

* * *

ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Добър ден, уважаеми колеги.
Откривам първото заседание на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика
Предлагам на Вашето внимание следният дневен ред за днешното заседание, който е от четири точки:
1. Приемане на Вътрешни правила за дейността на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
2. Приемане на Правила на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика по прилагането на етичните норми за поведение на народните представители, съгласно Раздел ΙΙ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г., № 720-00-2, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 11 май 2017 г.
4. Разни.

Имате ли предложения и допълнения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред..
Гласували 8: за – 8, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРИЕМАНЕ НА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ И ПАРЛАМЕНТАРНА ЕТИКА.
Колеги, всички сте получили, имате на разположение и сте се запознали с Проекта за Вътрешни правила за дейността на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Това са правилата, които се основават на Конституцията, на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Искам да попитам имате ли предложения, допълнения по така предложените Вътрешни правила за дейността на комисията?
Ако има, ще ги обсъдим член по член, ако няма, предлагам да гласуваме ан блок цялото предложение за приемане на Вътрешни правила за дейността на нашата комисия.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Господин председател, уважаеми членове на комисията, правилата са традиционни, те се основават и на Закона за предотвратяване на конфликт на интереси, в който изискват точно такива неща.
За по-голяма яснота бих искал да разшифроваме – те са Вътрешни правила, „повече от половината от членовете“ и „повече от една трета от членовете“, за да бъде законно заседанието на комисията.
Искам да го направим, като запишем в ал. 4 на чл. 3 „шестима членове“ и „четирима членове“. Тъй като ние сме малка комисия, това може да породи някакви съмнения за това дали едно заседание е законно или не. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
Имате ли други предложения?
Предложението на господин Недялков са направени по отношение на чл. 3, ал. 4.
Предлагате да бъде записано цифром и словом – „6 (шест)“, или може би да бъде „най-малко шестима членове на комисията“ и при следващото „най-малко четирима“.
Имате ли други предложения по така предложените Вътрешни правила? – Не виждам.
Предлагам да гласуваме ан блок от чл. 1 до чл. 3, ал. 3 , тъй като по тях няма предложения.
Ще гласуваме предложените промени в ал. 4 и цялата останала част – също ан блок, където няма предложения.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Господин председател, ако няма други предложения към Вътрешните правила, може да гласуваме само предложението, което направих, и след това, ако се приеме, да гласуваме всичко ан блок.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Добре.
Предложението на господин Недялков е в чл. 3, ал. 4 да бъде записано по следния начин:
„Ал. 4. Заседанията на Комисията са редовни, когато присъстват не по-малко от шестима от нейните членове . Ако в обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, Комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-.малко от четирима от нейните членове. Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите членове. Членовете на Комисията се подписват в присъствена книга на заседанието. За заседанието на Комисията се води пълен аудио запис и стенографски протокол.“
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували 8: за – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване цялото предложение за Вътрешни правила за дейността на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика с направената промяна в чл. 3, ал. 4.
Който е съгласен тези Вътрешни правила да станат действащи правила за нашата Комисия, моля да гласува.
Гласували 8: за – 8, против и въздържали се – няма.
Вътрешните правила за дейността на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика се приемат единодушно.
С това приключихме т. 1 от дневния ред.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРАВИЛА НА КОМИСИЯТА ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ И ПАРЛАМЕНТАРНА ЕТИКА ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЕТИЧНИТЕ НОРМИ ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, СЪГЛАСНО РАЗДЕЛ ΙΙ ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Пред Вас имате Проект за Правила на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика по прилагането на етичните норми за поведение на народните представители, съгласно Раздел ΙΙ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги, имате думата по Проекта за Правила на комисията.
Ако няма предложения или коментари, предлагам да гласуваме и Общият проект за Правила на комисията.
Не виждам предложения.
Подлагам на гласуване така предложените Правила на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика по прилагането на етичните норми за поведение на народните представители, съгласно Раздел ΙΙ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Който е съгласен тези Правила да бъдат приети като Правила на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, моля да гласува.
Гласували 8: за – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Приключихме и с т. 2 от дневния ред.
По т. 3 не знам дали са дошли нашите гости. – Все още ги няма. Те са за 16,30 ч.
Очакваме господин Пламен Димитров – председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, и господин Иво Иванов – заместник-председател на Комисията, които ще представят Доклада за дейността на Комисията през 2016 г.
Бих искал да покажа форма, по която се обработват сигналите в комисията. (Председателят запознава членовете на Комисията на изключени микрофони.)

(Председателят и заместник-председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество влизат в залата.)
Здравейте!
Казвам добре дошли на господин Пламен Димитров – председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, и на господин Иво Иванов – заместник-председател на Комисията.

Уважаеми колеги, пристъпваме към точка трета от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО ПРЕЗ 2016 Г. № 720-00-2, ВНЕСЕН ОТ КОМИСИЯТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО НА 11 МАЙ 2017 Г.
Давам думата на господин Пламен Димитров – председател на Комисията, за представяне доклада.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, първо, бих искал да благодаря, че ни предоставяте възможността да отчетем дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество в толкова скорошен период – само месец след конституиране на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Също така се надявам, че срещите ни занапред да са и с по-голям интензитет, защото в общи линии действително веднъж в годината докладваме какво сме свършили, но ако и през годината възникнат някакви въпроси, някакъв интерес, ще се радваме да дойдем и да отговорим пред Вас, защото действително работата на Комисията в последните години придоби доста голям обем. Искам да декларирам тук пред Вас, че ще се радваме дори и на по-чести срещи, а не само веднъж в годината да Ви информираме за нашата работа и за успехите, и за проблемите, които срещаме.
Позволете ми съвсем накратко да Ви представя основните показатели на дейността на Комисията за отнемаме на незаконно придобито имущество за изминалата 2016 г. През отчетната година продължихме да работим по два закона – действаше първият Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Съвсем накратко ще обясня – това беше Закон, при който ние можехме да отнемаме имущество само, когато има влязла в сила осъдителна присъда срещу определено лице по наказателно производство. Тоест получаваше се понякога една голяма дупка между периода, в който ние запорираме едно имущество, и чакаме, понякога и години, да приключат наказателното дело на едно лице съдът да се произнесе окончателно – Върховният съд, с присъда „Виновен“, което понякога води и до много неблагоприятни последици за лицата. Много години наред имуществото им стои запорирано. Това може да доведе до фалит на предприятия. Но в крайна сметка края на 2012 г., беше приет новият Закон за отнемане на незаконно придобито имущество, при който вече в България се въведе така наречената „гражданска конфискация“.
Гражданската конфискация действа понастоящем освен в България, също така в Ирландия, във Великобритания. По принцип това е англосаксонски модел, но действа в Словакия и Словения също, държавите в Европа, които вече са като нас с континенталната правна система. Има елементи от гражданската конфискация в италианския модел, но там е само в някои случаи, които са свързани с мафията. Има също така елементи от гражданската конфискация и в Естония, но не можем да кажем, че там е изчистен моделът, както у нас.
Какво означава гражданска конфискация? След като се повдигне вече обвинение срещу едно лице, се изпраща уведомление до нас от прокуратурата. Разбира се, могат да ни уведомят – освен прокуратурата, когато има влязла в сила присъда в чужбина, ни уведомява Министерството на правосъдието, пък другият вариант, когато има акт за административно нарушение ни уведомяват органите на митническите власти. Но основният източник на уведомление е повдигнато обвинение срещу определено лице за конкретен вид престъпление. Това са най-вече корупционни престъпления, организирана престъпна група, трафик на хора. Това са тези сериозни престъпления. Когато получим уведомление за такова престъпление, ние започваме нашето производство, което е напълно независимо от наказателното. Тоест прокуратурата днес може да повдигне обвинение, утре да прекрати делото, за нас това вече няма никакво значение. Ние си вършим нашата проверка и ако установим, че за 10-годишен период назад има несъответствие повече от 150 хил. лв., тоест едно лице не може да докаже откъде има 150 хил.лв. за 10 години, тогава ние обезпечаваме имуществото, замразяваме го и внасяме иск в съда. Позитивите на гражданската конфискация са, че само три месеца стои замразено имуществото. След като ние замразим имуществото на лицето, имаме 3-месечен срок, в който лицето идва пред нас и декларира откъде има законни доходи. Разбира се, ние няма как да изчерпим всички източници. Ние проверяваме НАП, НОИ, навсякъде проверяваме, но е възможно едно лице да има, например наследство в чужбина, за което ние няма откъде да имаме информация и затова го поканваме да бъде така добро да дойде и да декларира откъде е източника на доходи на това лице. Ако то успее да докаже пред нас, че има законни доходи, разбира се, не се стига изобщо до иск на Комисията, но ако не докаже – след изтичане на трите месеца ние вкарваме иск за отнемане и се пристъпва към отнемане на имуществото. Като, пак казвам, напълно независимо производство. Ето, има много такива примери – лица, които са оправдани впоследствие. Това за нас няма никакво значение. Нашите случаи продължават пред съда.
Затова, с това отклонение, исках да обясня двата закона, защото ние продължаваме и до ден-днешен да работим по отменения закон. Знаете в наказателното производство понякога отнема години да се стигне до осъдителна присъда и поради това продължават производствата и по отменения закон.
По отменения закон, който действаше до 2012 г., през миналата година сме взели само едно решение за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Логично, защото решенията са били в предишните години. Сега основният брой решения, които взимаме, са вече по новия закон, който действа вече четвърта година.
Приети са решения за прекратяване на 18 производства за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – това е отново по отменения закон, в размер на 12 млн. лв. Тук имаше едно тълкувателно решение на съда, в което съдът каза, пак за отменения закон говоря, че трябва да има връзка между престъпната дейност и имуществото, което отнемаме. С това вече стана доста сложно, тоест, грубо казано, лицето върши едно престъпление и ние трябва да докажем, че незаконните доходи са именно от това престъпление. Разбирате, че това е много трудно да се докаже за нас. Понеже имаше противоречива практика, някои съдии не изискваха това, но някои съдии го искаха и съдът постанови това и затова загубихме доста дела по отменения закон. По новия закон вече такъв проблем нямаме.
През 2016 г. Комисията е приела три решения за внасяне на мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки – отново по отменения закон, и е взела 9 решения за внасяне на мотивирани искания за отнемане в полза на държавата на придобито имущество по отменения закон на обща стойност малко повече от 4 млн. лв. През 2016 г. са влезли в сила в 31 съдебни решения за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Това са решения, по които отново вече са се довършвали делата по отменения закон на обща стойност 16 млн. 874 хил. 445 лв. Това всъщност е най-голямото отнето имущество в историята на Комисията. Досега през 2013 г. и 2014 г. имахме малко над 13 милиона, а миналата година вече отнехме 16 млн. 874 хил. лв., тоест с решение на съда сме доказали, че това е незаконно придобито имущество.
Между другото, въпреки че не сме на тази година, тази година също тръгна много успешно за Комисията. До настоящия момент вече имаме отнемания за повече от 11 млн. 400 хил. лв. – говоря за отнемания с влезли в сила присъди и с окончателно произнасяне на Върховния касационен съд.
Накратко и за вече сега действащия закон – гражданската конфискация. През 2016 г. в териториалните звена на Комисията са получени 1994 уведомления за 2857 лица. Разбира се, в едно уведомление, особено когато се касае за организирана престъпна група, то е едно уведомление, но там има група от лица, минимум три, може и повече – пет, шест, седем. Затова лицата, срещу които сме образували проверки, са повече от уведомленията, които сме получили.
За периода след влизането в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от края на 2012 г. до края на 2015 г. в териториалните дирекции на Комисията са получени общо 8152 уведомления по отношение на 10 104 лица, за което са образувани 8001 проверки. Има разминаване между уведомленията и проверките, защото понякога прокуратурата ни уведомява – по закон са задължени да ни уведомяват само за образувано производство. Когато е образувано производство срещу едно лице, ние не образуваме проверка. Ние образуваме проверка само, когато има повдигнато обвинение. Но така или иначе по закон прокуратурата трябва да ни уведомява и затова. Те ни уведомяват, но ние няма как да образуваме проверка, само защото е образувано производство срещу едно лице.
Комисията е приела решение през изминалата година за внасяне в съдилищата на общо 60 искания за обезпечение на бъдещи искове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 1 млрд. 657 млн. 604 хил. 690 лв. Разбира се, тук основна роля е искът срещу господин Цветан Василев. Знаете, това беше четвъртата по големина банка в България, която фалира. Ние на този етап успяхме да убедим съда и да докажем, че един по принцип напълно законен източник на доходите, какъвто е банковия кредит, в конкретния случай е бил всъщност един незаконен доход, защото се е целяло източването на тази банка.
Съдът възприе нашите мотиви, наложи обезпечение. Там има 27 ответника, обезпечили сме реално имущество повече от 1 млрд. 500 хил. лв. Искът ни е за 2,2 млрд. лв. Седемстотин милиона лева са изтекли по един или друг начин. Ние ги виждаме, че са незаконни, но така или иначе не сме успели да ги открием. Но мисля, че и това, което сме открили, и това, което анализирахме в нашия доклад, това беше най-големият иск въобще в историята на Комисията, мисля изобщо и в историята на нашата правна система, такъв обем, толкова обемист иск досега не е вкарван в съда. Така че ние там вече сме на етап отнемане на имущество. Вече сме пред съда.
Съвсем накратко. Няма да Ви обременявам със сума ти цифри, защото, ако и Вие имате някакви въпроси за мен, ще е удоволствие да Ви отговаря.
Общо за периода след влизане в сила на Закона за отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество от края на 2012 г. до края на 2016 г. Комисията вече е обезпечила имущество на стойност 2 млрд. 295 млн. 796 хил. 831 лв. и сме внесли 140 искания по новия закон, тоест вече имаме 140 дела пред съда за отнемане на незаконно придобито имущество. През 2016 г., за която е настоящия доклад, който сме представители пред Вас, са внесени 34 иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 2 млрд. 227 млн. 362 хил. лв. Естествено отново основна част в тези искове е искът срещу Цветан Василев.
През месец февруари 2016 г. по решение на Комисията в Софийския градски съд е внесен иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу господин Цветан Радоев Василев, там се претендира отнемане на имущество на обща стойност 2 млрд. 203 млн. 445 хил. лв. Това е срещу Цветан Радоев Василев, членовете на неговото семейство и контролираните от него търговски дружества - общо 27 ответника. Между другото, това доведе и до забавяне на делото, защото там претендираме имущество на фирми в Люксембург, Швейцария, Гърция. Трудно се издирват, трудно се призовават, част от фирмите въобще не могат да се намерят на адресите, които са посочени. По данни, там хората, които живеят, казват, че на тези адреси изобщо не е имало такива фирми, но разбира се, ако не успеят да се издирят тези фирми, нашата правна система предвижда назначаване на особен представител. Тоест, това не значи, че делото няма да тръгне. Делото ще тръгне и ще се развива, но всички страни поискаха допълнителен срок за отговор, защото нашата искова молба, мисля, че беше около 700-800 страници, и няколко десетки хиляди страници в томовете доказателства. Съдът даде време на страните да се запознаят, да отговарят – такива са процедурите в гражданския процес, така че това доведе до забавяне. Тук вече това не зависи от нас, това са чисто съдебни процедури.
Общо за периода на влизане в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както казах, вече са предявени искове почти за 2,3 млн. лв.
През 2016 г. тази цифра – първата, която казах за отнетото имущество, беше по отменения закон. Общо, по отменения и по новия Закон за гражданска конфискация, отнетото имущество от Комисията е 18 млн. 774 хил. 295 лв. Това е по решение на съда. От съществуването на Комисията досега имаме влезли в сила 222 съдебни решения за отнемане на имущество на обща стойност 81 млн. 435 хил. 680 лв.
Съвсем накратко да Ви кажа и за бюджета на Комисията.
Бюджетът на Комисията през 2016 г. е бил 6 млн. 132 хил. лв. Ние също така участвахме и в Програма по Норвежкия финансов механизъм. Между другото, Комисията изгради един уникален механизъм за връзка между Комисията и дирекциите, понеже нашата Комисия има дирекции и в петте апелативни района – София, Пловдив, Варна, Бургас. Освен това имаме и много териториални звена по много различни градове. Колегите идваха постоянно в София, за да докладват. Сега имаме криптирана връзка, изградена благодарение на този Норвежки механизъм и имаме два големи монитора, на които виждаме колегите от всички дирекции. Това е собствена криптирана наша връзка, не минаваме през интернет, на много високо ниво на сигурност. Оттук нататък вече не се налага колегите да пътуват до София, защото разбирате, че това е загуба и на време. Един човек примерно от Варна или Бургас, за да дойде да докладва пред Комисията, евентуално да остане, да преспи и да се върне, губи два дни. Това са разходи, но това вече успяхме да го преодолеем, благодарение на Норвежкия финансов механизъм, с който изградихме тази наистина, бих казал, уникална система за връзка и то криптирана мрежа на най-високо ниво на защита, защото всички наши проверки са класифицирана информация.
Имаме много добро междуинституционално сътрудничество. Миналата година – 12 съвместни екипа с прокуратурата. През годините създаваме съвместни екипи, води се общо разследване между прокурор и инспектори от Комисията, за да може ние да помогнем на тях. Примерно по делата по пране на пари в Комисията работят професионално инспектори икономисти. В прокуратурата няма икономисти, там работят юристи и общия начин на работа е да се даде например едно дело на един експерт, който да даде експертиза. Много по-добре е от самото начало да участва държавен орган, какъвто е Комисията, икономист, който да насочи хода на разследването. Това се оцени от прокуратурата и затова имаме съвместни екипи. Разбира се, гледаме съвместните екипи да са наистина по най-сериозните случаи.
Комисията е най-свързаният орган въобще в тази държава. През периода 2013 – 2016 г. вече имаме електронен достъп до всички държавни институции. Списъкът е много дълъг, тоест, всеки един инспектор в Комисията разполага с електронен подпис, вкарва го в компютъра и с няколко натискания на бутона, той достъпва до исканата информация. Имаме достъп до ГРАО, Дирекция „Български документи за самоличност“ при Министерство на вътрешните работи, Търговски регистър, Регистър БУЛСТАТ, СИЕЛА, Икар, Централна база КАТ, Централен регистър на особените залози, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ при Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Агенция „Митници“, Патентно ведомство, Единна информационна система за противодействие на престъпността, базите данни на Национална агенция по приходите, Държавен фонд „Земеделие“, Агенция по геодезия, картография и кадастър, Националния осигурителен институт. Имаме дори достъп и сключено споразумение, това, което не представлява банкова тайна, за достъп до масивите на Българо-американска кредитна банка, също така и до ПроКредит банк. Разбира се, само тази информация, която не представлява банкова тайна. Естествено това, което представлява банкова тайна, вече става с решение на районния съд, който разкрива банкова тайна.
Съвсем накратко, извинявам се, ако съм Ви оттегчил, но доста неща бяха свършени за международния обмен на информацията. При нас има една уникална система, която работи със сродни институции като нашата. За разлика от съдебните органи, ние не се налага да пишем международни поръчки и да чакаме, което понякога отнема и години изпълнение на международна поръчка. Ние получаваме информацията буквално в рамките на ден-два до три едно лице дали има активи, на едно лице какви са доходите му в чужбина, благодареине на много доброто сътрудничество в международните мрежи КАРИН, СИЕНА, „АРО Платформ“. Доскоро бяхме дори в ръководната група на КАРИН. Това е мрежа на такива институции за отнемане на имущество като нашата. Независимо дали има гражданска конфискация или не, във всички държави има такива институции. Някъде чакат присъда, откакто беше нашият стар закон, другаде, както при нас, не чакат, но такива институции има навсякъде.
Нашето виждане е, че така или иначе пътят е към гражданската конфискация. Виждате, няколко държави сме въвели, но вече има и директиви, които слагат някакви минимални стандарти. Разбира се, те са много минимални, но идеята е очевидно, че това нещо ще се развива. Миналата година бяха поканени наши експерти да представят работещата система на България в Украйна, където също, независимо, че не е член на Европейския съюз, те искат да въведат гражданската конфискация и за Изтока.
В много тясна връзка и сътрудничество сме с Интерпол. Между другото, имаме точка, вече изградихме в Комисията за достъп директно и до базата данни на Европол, както казах КАРИН, „Евроджъст“, „Егмонт груп“, Международния наказателен съд, Международния валутен фонд – с всички тези органи се е налагало миналата година да комуникираме по един или друг начин, Световната банка, службата на ООН по наркотици и престъпност, ОЛАФ и други.
Настина, не мисля, че ще е пресилено, ако кажа, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество седи много добре в международните институции. Аз имах възможност миналата година да отида в Брюксел и да представя работата по някои от най-големите случаи на Комисията и мисля, че много добре се прие представителството на Комисията там.
Накратко това са обобщените данни. Разбира се, Вие разполагате с доклада на Комисията и, според мен, най-важният показател за нейната работа е постоянно повишаващият се
брой решения на съда и виждате вече сумата, която беше миналата година, ние доказахме, че е незаконно придобита и е доста голяма. Комисията вече играе значителна роля за връщане на загубеното доверие на гражданите в държавните институции и, бих казал, за ерозиралото у някои граждани чувство на справедливост, защото имаме примери, в които се налага наказание на извършител на престъплението „условна присъда“. Самите разбирате, че тя има превъзпитателно въздействие, но едва ли то е толкова силно, а ние на същото това лице отнемаме имущество. Примерно му отнемаме апартамента, или къщата, в която живее. Мисля си, че това има още по-силно въздействие върху това лице, за да може наистина да преосмисли пак дали занапред ще върши такива престъпления. Това е и основната цел и роля на Комисията – чрез нашата работа да се създаде превенция и в един момент човек да си каже:“Ами то по-изгодно ми излиза да отида да си платя данъците, отколкото да върша някакви престъпления, защото веднъж ще ме погне прокуратурата и може да ме вкара в затвора, втори път може да ме погне Комисията, тя пък да ми отнеме имуществото. Не е ли по-добре наистина да си платя данъците?“.
Всъщност това е и превенцията вследствие на нашата работа. Мисля, че е най-важното. Извинявайте, ако съм прекалил. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Бяхте доста изчерпателен господин Председател. Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за мнения, въпроси, препоръки по доклада на Комисията.
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Аз имам два въпроса. Понякога започват дела с обвинение, но в крайна сметка, те завършват с оправдателни присъди. Делата, по които се предвижда конфискация на имущество или на част от имущество. Как реагира, Комисията занапред? Това е първият въпрос. Вторият въпрос – при обвинение по членове от Наказателния кодекс, където се предвижда конфискацията, съдът приключи делото с осъдителна присъда, но не е задължително да наложи конфискация на част от имущество или на цялото имущество. Тоест произнася се само с осъдителна присъда без конфискация. Комисията как реагира и как продължава работата, която е започнала?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Найденов.
Господин Димитров, имате думата.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми, господин Найденов, точно това е идеята на гражданската конфискация. Всъщност, гражданската конфискация не е наказание. Прокуратурата преследва лицето и го наказва. Идеята на гражданската конфискация е точно това да се преследва –имуществото, не лицето. За нас няма абсолютно никакво значение едно лице дали ще бъде оправдано или не. Идеята въобще за въвеждане на принципа да ни уведомяват при повдигнато обвинение беше, че все пак като вършим проверка по някакъв начин се засягат правата на лицето и трябваше да се ограничи по някакъв начин кръга на лицата, за които да можем да вършим проверки. Смята се, че все пак прокуратурата, когато е… И все пак, когато едно лице е извършило някакво престъпление, има някакви доказателства за едно извършено престъпление, дори те да не са достатъчни за достигане на осъдителна присъда, очевидно че има някакви данни.
Аз, като бивш прокурор, мога да Ви кажа, че понякога чисто обективно не могат да се съберат по реда на наказателния процес доказателства, защото по една или друга причина няма как чисто процедурно да се спазват процедурите за събиране на тези доказателства. И в този случай влиза комисията, която само вижда приходите и разходите на лицето и, ако има несъответствие повече от 150 хил. лв., тя отнема имуществото без изобщо да я интересува какво се случва с наказателното произвоство. Просто това е кръга от лицата, които са предвидени в закона, които ние проверяваме. Но нас изобщо не ни вълнува от там, нататъка какво се случва с наказателното производство, защото това е граджанската конфискация. И така законодателят ограничи кръга от лицата, които ние да проверяваме. Утре може да се окаже, че може да работим и по друг начин, в смисъл чрез подадени сигнали. Всъщност това вече е работа на Вас, на законодателите, да прецените кои лица ще проверяваме. Но за нас няма абсолютно никакво значение какво се случва с наказателното лице в последствие. Имаме вече такива доста случаи по новия закон, по които са оправдани лицата, но ние сме установили, че има несъотвествие. Тези лица не могат да докажат от къде имат доходи и нашите производства продължават в съда.
Във връзка с конфискацията, действително за част от тези престъпления, по които ние работим, имам предвид едно наказание „конфискация“. Но тук по никакъв начи не може да се получи колизия, защото нашето производство се движи успоредно с наказателното. Разбира се, едното приключва първо. Вече по новия закон може да е нашето, може да е наказателното, защото, както казах, ние не чакаме осъдителна присъда. Ако ние отнемем имущество и после съда постанови конфискация, той постановява конфискация например на една втора от имуществото. Просто ние вече ще сме отнели част от имуществото и няма как да му се отнеме втори път това имущество на лицето. Просто ще се конфискува една втора от по-малкото имущество. По същия начин обратното – ако приключи първо наказателното производство и се отнеме една втора от имуществото на лицето имаме изрична разпоредба в нашия закон, която казва, че отнетото по друг ред вече в полза държавата няма как да се отнеме. Тоест тогава просто ние ще отнемем остатъка от имуществото на лицето. Така че в никой случай няма колизия.
А пък за престъпленията, разбира се, за които не се предвижда такова наказание или пък, както Вие казахте, съда, ако не наложи такова наказание, това няма никакво значение, защото това е наказателния съд. Ние сме гражданска конфискация, друг ред. Изобщо, затова казвам, че само повдигането на обвинението има значение. От там нататък вече съдът дали ще конфискува имущество, дали ще бъде осъдено лицето за нас няма никакво значение. Това е гражданската конфискация, която е насочена не срещу лицето, а срещу имуществото му. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
Други въпроси, колеги?
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми, господин Председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги! Моят въпрос е малко така да погледнем на нещата. Запознах се и в електронен вид с доклада. Тук го прегледах пак. Възстанових си някои неща. Това е един добре структуриран доклад. Изглежда добре по европейските стандарти. Понеже тук вече работим по един нов принцип – Закона за гражданската конфискация. Моят въпрос е: защо е такъв малък дела на хората, извършващи икономически престъпления? които, бих искал да кажа, че за мен е престъпление натрупването и на големи количества Данък добавена стойност, дори от еднолични търговци, което вече може да стане и връзката с Националната агенция по приходите, именно в тази сфера. По-лесно става като че ли, ако лицето участва в криминално престъпление или в престъпна група и тогава вече се вижда, че може да му се търси сметка.
Тази сфера на дейност на Комисията, като че ли до сега, поне според мен, публичността, която давате, е по-малко засегната.
Вторият ми въпрос е относно реализацията на конфискуваното имущество, особено конфискуваните имоти. Наскоро и в средствата за масова информация показаха, че хора, с които Вие сте си свършили работа, има решение на съда, продължават да живеят с някакъв минимален наем. И това не е само то.
Тази комисия, която съществува към Министерския съвет за това имущество, като че ли няма и много варианти. И тук именно трябва да се направят предложения за законодателни проблеми. Тук и ние, като парламентаристи, да си свършим работата.
Последният ми въпрос е за бъдещето – как виждате, съвсем накратко или поне с няколко думи, бъдещето на Комисията при евентуалното приемане на един нов закон за борба срещу корупцията? Може ли Вашата комисия да стане – Вие я похвалихте с връзки, с всичко, един от органите, който да бъде основен в държавата в борбата с корупция?
Накрая искам да Ви приветствам, че правилно забелязахте, че чувството на несправедливост у хората до такава степен е изострено, че то просто се прехвърли в човешките отношения и доведе до отчуждението на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на господин Недялков.
Само един коментар. Да, действително при последния вариант за предложение на антикорупционен закон, там бяха залегнали параметри на новия антикорупционен орган, който включваше като база основно дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), като, разбира се, трябва да бъдем изключително прецизни, като законодатели, така добрите резултати от работата на Комисията до тук да бъдат запазени и в същото време да се гарантира и нейната самостоятелност. Така че това е само просто като коментар.
Господин Димитров, да отговорите на въпросите.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател. За първия въпрос – икономическите престъпления, защо е малък делът? В крайна сметка това не зависи от нас. Ние отнемаме там, където намерим имущество. Аз много съм си мислил по този въпрос.
При нас проблемът е такъв, че ние провеждаме една проверка в рамките на една година. Може да бъде удължена до 6 месеца, тоест 1 година и 6 месеца е максималният срок. По време на тази проверка лицето не е със замразено имущество. То знае, че го проверяваме, защото му е повдигнато съответното обвинение. Ние сме длъжни да го проверим, щом има това обвинение. И в този период, ако то продаде някакво имущество, разбира се, ние имаме опцията да докажем, че третото лице е знаело, но сами си давате смета, че е много трудно да се докаже, че третото лице знае, че разпореденото имущество е придобито с незаконни доходи.
Много съм си мислил над този въпрос, ако ние имахме възможност да запорираме имущество в началото на проверката. Тук обаче е деликатен въпроса с правата и на гражданите. Защото това значи ние да запорираме имущество без още да сме установили несъответствие – деликатно е.
Например в Италия, когато се касае за автомобили, за по-бързо развалящи се вещи се процедира – те се отнемат от лицето и се продават незабавно, а парите се вкарват по банкова сметка и ако впоследствие производството има успешен изход за държавата, то се отнема в полза на държавата. Ако – не, се връщат на лицето. Но тук се притеснявам дали пък няма да засегнем… Деликатен е въпросът.
Безспорно ще се повиши ефективноста, ако ние можем в началото на проверката да запорираме имущество без още да сме направили нашия анализ, защото дори един прост анализ е изключително трудоемка дейност. Едни такива ординарни случаи, които ние работим примерно за държане на наркотици, дори едно младо лице без особени доходи, то има доста банкови сметки. Ние трябва първо да питаме всички банки, къде са му банковите сметки. След това трябва да разкрием банкова информация, след това да анализираме движението. Знаете един човек без особени доходи, колко много движение има – плащане на сметки и така нататък. Отнема време. Няма как! Особено пък по-сложните случаи – още повече. Така че отнема време и тук вече е въпроса: какво ще намерим ние в момента, когато вече наложим обезпечителните мерки? Но, за съжаление, то не зависи от нас. Такъв е законът, каквото намерим, ние го замразяваме и тръгваме да го отнемаме, но не зависи от нас.
По втория Ви въпрос. Благодаря Ви за този въпрос, защото това е един много хубав въпрос и това е една много болна тема за нас. Защото в крайна сметка, да, ние доказваме пред съда на три инстанции, където сме доказали миналата година 18,7 милиона, че са незаконно придобити. Въпросът е: какво се случва обаче след това? След това нашата работа, разбира се, приключва до този момент, но това не означава, че за нас не е важно какво се случва след това. Има много лоши примери, както гледахме преди няколко дни по телевизията – отнети имущества, отнети къщи от тези „Ало, измамници“, които са… Тези къщи вече са в полза на държавата, държавата има изпълнителен титул, изпълнителен лист. Държавата не прави нищо.
Какво прави държавата? Изкарва ги на продажба. Извинявайте, ама очевидно е, че няма голям интерес към една суперлуксозна къща в ромската махала. Аз не бих си купил, вероятно и повечето от Вас не биха. То имота си е суперлуксозен, той си струва примерно 150 – 200 хил. лв., защото те наистина са много луксозни. Ако сте гледали предаването сте видели за какви луксозни имоти става дума. Но няма интерес от тези имоти. Очевидно е, че има нужда от някаква по-гъвкава система.
Тук искам да споделя пред Вас, че има една Европейска директива 2014/42 на Европейския съюз. За съжаление, ние изпуснахме и срока за транспониране. Така че може би разчитам и на Вашата подкрепа тази Директива да бъде транспонирана част по-скоро, защото вече сме в наказателна процедура. Тази Директива предвижда, когато има конфискувано от прокуратурата имущество и съответно при нас вече има реда за гражданска конфискация, тоест отнето от Комисията, защото ние безспорно отнемаме повече имущество, да има отделен орган, който да се занимава само с това имущество. Тоест, дали този орган ще е отделна дирекция към съществуващата примерно дирекция в НАП, дали ще е една нова агенция, това вече е друг въпрос. Но понеже в Европейския съюз са си дали сметка, че точно това е проблемът, че с отнето такова имущество има големи дефицити – то трудно се продава, то е на някой престъпник например, но човек, ако купи едно такова имущество, рискува да си вкара голям проблем в живота.
Така че идеята е да има един такъв орган, който само това да работи, нищо друго, един такъв централен орган, който да се занимава само с това – с отнетото и конфискувано имущество, защото по този начин ще се покаже, че наистина държавата е фиктивна, защото в момента се получава обратното. Ние отнемаме имуществото, даваме изпълнителен лист, НАП започва да го вадят на продажби, първа продажба няма кандидат, втора – няма, трета – няма, и хората казват: „Абе, какво говори, тази Комисия? Отнела това имущество, те, хората, си живеят там, въобще не са им…?!“
Вместо да се случва нещо добро, се получава точно обратното в момента. Така че аз мисля, че ако се транспонира тази Директива, а ние така или иначе трябва да го направим, защото вече сме в наказателна процедура, иначе ще плащаме и санкции – държавата. Ако се транспонира тази Директива 2014/42 на Европейския съюз и се създаде един такъв орган, който ефективно да управлява отнетото имущество, тогава мисля, че нещата ще потръгнат и няма да има такива лоши примери.
Между другото, имаме и примери, когато отнемаме незаконно имущество от лица, които нямат никакво налично имущество. Например осъждаме лице, видели сме, че 500 хиляди или 400 хиляди незаконни са минали през банкови сметки, които тези пари той е изтеглил и изчезват. (Реплики.)
Няма значение! Нашият закон казва: „Вие отнемате равностойността, когато не виждате имуществото“. Не даваме изпълнителен титул на държавата, тоест това лице дължи на държавата 400, 500 или 600 хил. лв. Ами държавата да бъде така добра да си ги събере. Държавата да влезе в къщата на това лице – да му опише телевизора, компютъра. Държавата да започне да удържа от неговата заплата, тя вече е отнела това имущество. Това нещо не знам защо не се случва.
Аз си мисля, че ако се създаде един такъв орган, който само по това ще работи, това наистина вече ще е много по-успешно и ще се повиши ефективността наистина на нашата работа, защото, за съжаление, нашата работа приключва до момента на снабдяване на решението на съда. От там нататък вече други органи трябва да осребрят това имущество и може би аз не съм убеден, че най-добрият орган е Националната агенция по приходите сама и ще Ви кажа защо. Примерно за един служител в Националната агенция по приходи много по-лесно е да обложи с данък една голяма фирма, който е ясен и лесно събираем, много по-трудно е чрез съдия-изпълнител да се влезе, да се описват телевизори, да се описват компютри. Това е трудно и не носи голяма събираемост, но тук идеята на тази Комисия е точно друга – ние не сме Приходна агенция, ние сме правозащитен орган. Идеята е в тези случаи да се вижда от гражданите, че това нещо се случва, че това имущество се отнема, че заплатата на лицето се запорира и затова наистина дори, ако е в НАП такъв орган, според мен, трябва да е наистина една отделна дирекция, която само с това да се занимава, защото от нашата работа и от работата на Комисията трябва наистина да има видимост и реалност на резултатите, а не ние да сме отнели имущество, а нищо да не се случва с него.
По третия въпрос, съжалявам, тук мисля, че няма да мога да отговоря. Все пак Вие сте законодателите, Вие ще трябва да прецените как да структурирате и как да приемете новия закон, не бих си позволил аз да…
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Добре де, но няма да откажете в бъдеще да бъдете в помощ и на тази Комисия.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Каквото ми се възложи.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Много Ви благодаря за отговора и на втория въпрос. Само искам да добавя, че понеже професионално съм се занимавал с тези неща в няколко града, включително Левски и така нататък, получава се така, че тези, които живеят във вече отнетите имоти, не плащат вече данък, а плащат наем колкото е данъка за имота за годината. Това няма никакво възпитаващо действие.
……..: Извинявайте, ужасно звучи, но…
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други въпроси, колеги?
Господин Нецов. Заповядайте.
СЛАВИ НЕЦОВ: Господин Председател, господин Димитров, уважаеми колеги! Много правилно господин Димитров каза, че трябва да има звено, не знам точно дали дирекция, дали звено, но то трябва да съхранява това имущество, а в големите градове като София, Варна, Бургас богатите хора – не е страшно, но ако дойдат в едно малко село като Бяла Слатина или например известния Ценко от Галиче, както знаете. Първо, тази дирекция ще утежни, защото тя трябва да разреши хора да пазят имуществото. Там нито един човек няма да отиде, да влезе в къщата на циганския бос. Няма как да отиде. И не може да го купи, не може да го… И с годините някой трябва да пази това имущество и това ще обремени пък самото или звено, или дирекция или нещо, което … То трябва да съхрани това, да го запази, за да може да реализира след това продажба или да върне част от парите на държавата. Как ще стане? Особено тези босове, които са страшни там и няма оправяне. Трябва да има човек за да живее, полиция или нещо друго. Там го пазиха сега – аз понеже съм от Бяла Слатина – жандармерията стои, държавата плаща цял ден да стоят трима жандармеристи или пет, да охраняват имуществото и така нататък. Това малко е притеснително, иначе всичко друго е прекрасно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря. Това беше Вашето мнение.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Имам два въпроса. Първият ми въпрос е: каква е причината максималния праг от 250 хил. лв. да падне на 150 хил. лв., като недоказано имущество, при положение, че минималната и средната заплата, и въобще стандартът на живот в България растат, тук има спад на доказуемото имущество до 150 хил. лв., над 150 по-скоро?
Вторият ми въпрос е: предполагам, че не е задължително тези имоти да се изнесат на публична продан? Те могат да бъдат предоставени на община, на държавата и там могат да бъдат използвани по-рационално, без да имат притеснение, че бившият собственик на този имот ще влезе в конфликт с държавата или с общината, ако тези имоти бъдат дадени било то за детска градина, за хоспитали, или за други такива учреждения. Това ми беше вторият въпрос.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Заповядайте господин Председател.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Найденов, това е законодателно решение. От края на миналата година прагът беше намален, но искам да Ви обърна внимание, че това беше една много дискутирана тема, даже се поставяше въпрос: защо изобщо има праг? Защото откъде-накъде едно лице, ако не може да си докаже едни доходи, ще може да ги реализира?
За сравнение, във Великобритания този праг е 10 хил. паунда. Там ако е над 10 хил. паунда имуществото трябва да бъде отнемано. Сега законодателят прецени и го намали на 150 хиляди. Има аргументация, защото в крайна сметка в България знаем, че има едни такива отношения родители – деца. До много късни години родителите подкрепят, поддържат децата си, не дават договори, документи, когато се дават парични суми, когато се подкрепят. Така че аз приветствам това да има някакъв праг, който е на доказуемост, тоест казваме О'кей, десет години назад, 150 хил. лв. няма да доказват от къде ги имат. Предполага се, че са дадени от някой по някакъв начин, но дали е висок или нисък, това вече е преценка на законодателя, не е на Комисията. След като ни се даде на нас какъв е прагът, ние правим несъответствието. От едната страна слагаме плюсовете, от другата – минусите, ако има несъответствие отнемаме, ако няма прекратяваме.
По втория въпрос. Благодаря Ви за този въпрос, защото това е нещо, което аз говорих още от началото на нашия мандат и, слава Богу, постигнахме и успех. В последните промени на закона се предвижда, че не по-малко от 30% от имуществото трябва да отива за социални цели. В момента Национална агенция по приходите – Пловдив, е в имот, отнет от Комисията, който е отнет от Димитър Желязков, мисля че с прякор Митьо Очите. Службата по вписванията в Несебър също е в сграда, отнета от Комисията. Така че има такива положителни примери и аз точно това си мисля, че трябва да има един орган наистина, както и по тази Директива, който наистина да обмисли как да се реализира това имущество и за социални цели. Защото какъв по-добър пример за добрата работа и за силата на държавата, да се отнема от един престъпник един имот, в който нормално никое лице не иска да живее, и там да стане детска градина или библиотека. Даже в Италия имат много добра практика. Там буквално слагат едни големи табели „Отнето от мафията“. Купувате си кисело мляко, на което пише: „Ферми, които са отнети от мафията“ – да се покаже силата на държавата.
Мафията е силна, но държавата е по-силна. Отнема и по този начин се показва силата на държавата, така че безспорно тук е слабост и аз се надявам сега вече и с последните промени в нашия Закон, че минимум 30% трябва да отиват за социални цели, наистина това ефективно да се реализира, за да може да се виждат наистина резултатите от нашата дейност.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря. Други въпроси?
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Но има и обратни примери – когато мафията отнеме от държавата огромно имущество. И аз тук питам: на първо четене как стоят нещата? Сега ще се задълбоча.
Не е въпрос към Комисията, въпроса е към нашата Комисия, защото има и обратни примери, когато – хайде мафията или организирана престъпност, или определена схема придобива крупни обществени имоти, и то примерно като в град като Пловдив. Когато са придобити със схема през общински съвет, с такава схема направено, че един човек без да даде пет лева, да може да завземе общински имот и обществени изключително скъпи и атрактивни, и най-хубавите на един град за 150 млн. лв.
Когато с тези 150 млн. лв. отива и приватизира Пловдивския панаир и стига до приватизация на над половин милиард имущество – общинско и държавно вече. И когато са работили редица органи, хора, общественици, включително и общинския съвет на Пловдив е депозирал още в ноември един доклад с искане и до държавните институции, включително до главен прокурор, доклад до Народното събрание, докладът така и не е попаднал в предшестващата от нас Комисия. Защото, когато го търсих януари месец, се оказа, че е пратен в папката и други писма на читатели, на зрители, но писмо на Общински съвет с такъв сигнал с молба за проверка от Комисията по корупция, тоест тя да излезе със сигнал до съответните институции, ясно е кои са те – прокуратурата извършва тези проверки. Когато потъват едни такива доклади, когато главен прокурор е сезиран ноември месец – в чантата ми е там, в квартирата, точно с входящи номера.
Когато окръжният прокурор на Пловдив е сезиран на 21 февруари примерно, той има срок един месец да отговори има ли данни за нарушение или не. Ако има данни, да образува съответното досъдебно производство. Понеже пък текат срокове, които могат да се окажат давностни в един момент и община като Пловдив, не говорим за Цонко, да пие една голяма студена вода, когато ти отнемат шест декара от Стария град. Старият град на Пловдив, знаете там под каква юрисдикция – шест декара. Представяте ли си колко земя и колко струва тя, когато 150 …. да правиш УПИ там. Когато ти отнемат 400 декара земя в Пловдив – това не е Делиормана, това е Пловдив, и редица други имоти.
Значи нетърпимостта към тези прояви. Вие сте накрая – следствието, тоест това, което е доказано, и Вие почвата да го търсите. Ама, как заедно да работим за онова, което трябва да се докаже, което се прикрива, над което има чадър, над което има чадър? Аз Ви говоря, ето, за половин милиард.
Говорят днес в парламента за пенсии, говорят за 100 лв., говорят за 20 лв., за 50 лв. Представяте ли си държавата какво имущество?! Това е Пловдив, а в колко още областни градове, в колко области олигарси има и какво нещо е отнето и се знае, и се слага чадър. Тоест нещо друго трябва да се случи изобщо в законодателството, изобщо в борбата срещу корупцията, срещу организираната престъпност, срещу това нещо.
Сега говорим за Румъния, но там се случва нещо. Тук за дребните неща – добре, хващаме ги. Хванахме Ванко 1, великолепно! Ама как да хванем онова, което е почти доказано от съответните органи и което се прикрива?
И аз не знам, господин Председател, тъй като днес е първо заседание на Комисията, но на следващото заседание чрез Вас, чрез сътрудниците си ще Ви пратя оня доклад, който е в парламента в момента, който прати Общинския съвет – Пловдив, на 28 ноември, 10,20 ч. е постъпил в Главна прокуратура, там при съответното длъжностно лице, в Окръжна прокуратура, и никой не знае в момента има ли, води ли се преписка, няма ли. Там бяха посочени срокове, които на 19 април изтичаха. Криминална полиция е работила още 2010 г., други структури и други органи. И в края на краищата никой не е уведомен аджеба имали данни за нарушение за това, което сме предоставили. Става въпрос – това е Общинския съвет на Пловдив, който е разглеждал на тричасово заседание обстоятелства, факти за престъпления, за нарушение на законите. На Търговския закон и на всичко, по което става една такава схема. Значи в тази държава ако ние не хванем едрите неща, няма смисъл да гоним кокошкарите и кокошките.
Това, което сме направили, както аз днеска, доколкото можах преди да тръгна, четох доклада и като го получихме – много работа сте свършили, но на фона на голямото, което е ставало в тази държава, и което все пак може да се хване, е много малко.
Не е Ваша вината. Вината е на други органи, на друга воля, на други зависимости и ние всички с Вас, като мъже, все пак не на 20 години, си даваме сметка за какво става въпрос.
Аз ще предоставя на уважаемата Комисия, господин Председател, всички данни, обстоятелства, резюмета, доклади и кои са вкарвани в съответните органи. Имаме ли ние, доколкото разбирам имаме, поне да попитаме тези органи, до които сме пратили нещата, аджеба, някой проверявал ли е, работи ли, докъде са стигнали, има ли данни за нарушения, има ли опасност да изтече давностният срок, а преди това защо не са образували досъдебно производство, което да прекрати този давностен срок? След това вече си има органи, които да докажат дали това са престъпления, дали това са нарушения, дали това са кражби, дали са мафии, но мафията, по лично мое мнение, е недосегаема. Ние гоним опашките, скъсаните опашки на мафията но мафията си хвърчи, тя си има държава и, за съжаление, надявам се, че поне сега в този състав, в това издание хората са ни гласували доверие, можем да поставим и по-дълбоко въпроси, пръстите и ръцете в раните и да искаме да почнат да се проявяват големите работи. Ако въобще може би има нужда от законодателство, промяна, защото се казва 10 годишен давностни срок изтича, каквото било – било. Обаче може би трябва да има някаква промяна в законите, ако преди тези 10 години да изтекат, ако са сезирани отговорни институции, които трябва да проверяват тези неща и да излизат. Или са реагирали по някакъв начин този – господин Димитров, не знам Вие как мислите, но този давностен срок не би трябвало да важи. Тоест сезирал си еди коя си институция с данни за престъпления, констатации и факти, но тя си мълчи, защото е недосегаема и няма кой да реагира и изтича този срок. Трябва ли по този начин да потъват обществени значими средства, заради това, че някой просто не си е свършил работата или обратното – да не изтича този срок, а оня, който не си е свършил работата, да си носи отговорността, ако има такава? Ако няма …
Ето едни такива въпроси ме вълнуват. И ако позволи господин Председателя и Вие всички, аз на следващото заседание ще Ви предоставя поне този доклад като пример за източване на крупни обществени средства, много значими, с резюме, което да Ви въведе, а доклада и сега е в Народното събрание, тъй като беше потулен някъде от някои служители. Когато помолих господин Цветанов, това беше в края на януари, да видим къде е, и човека се разтърси и го намери. Пратили го там някъде. Както и да е! Но като факти да вземем един пример и той да ни е като критерий какво не трябва да става и какво трябва да става. Благодаря Ви.
Извинявайте, че частен случай, но това не е частен случай, това е обществен случай, много дълбок.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гърневски.
Разбира се Комисията има механизъм да проследи съдбата на и на този, и на други сигнали, които постъпват. Така, че както се казва, на правилното място сте.
Господин Тодоров, заповядайте.
АНТОН ТОДОРОВ: Господин Председател, благодаря.
Колеги! Господин Димитров и господин Иванов, благодаря Ви за срещата. Докладът наистина е впечатляващ.
Аз смятах да задам четири въпроса. Два от тях господин Недялков ги зададе и аз само ще акцентирам. Това, което изговорихме, ние си го записахме, но има ли техническа възможност от Ваша страна да бъде систематизирано по начин, който нас да ни улесни в евентуалните законодателни промени? Тоест всичко това, което изговорихме, и аз си записах и за Европейската директива, и за това, което трябва да стане във връзка с реализацията на тези имоти. Особено ми си иска да ни дадете международният опит. Аз винаги съм разчитал, че няма никакъв смисъл да измисляме топла вода, велосипед и всичко това. Това което ми казахте за Италия, например е изключително интересно. А Италия все пак е страна, която е наследник на Римското право, и не смятам, че след като там се е реализирало това предварително запориране и разпродаване на имущество при започване на проверката, тези хора едва ли са по- малко правно образовани от нас.
Аз смятам, че наистина по отношение на усещането за справедливост при хората е стигнало до кокала. И няма да се учудя, ако в един момент, още през тази година, бъдем свидетели на някакви масови излияния на това усещане за несправедливост.
Така че, ако приемете, бихте ли систематизирали Вашите хора всички тези неща, които ги правим, за да можем още на следващото заседание да си направим нещо като екшън план, с който да започнем да ги решаваме едно по едно, защото иначе, според мен, няма да има смисъл.
Второто, което ми се иска да кажа, е във връзка с един казус, който Вие казахте, че той е уникален по отношение на обема – 2 милиарда и 203 милиона, става дума за Цветан Василев. В общественото мнение се наложи разбирането, че всъщност главен прокурор и съдебна система са в основа на рухването на КТБ. Ако питате някой на улицата, рухването на КТП е зли козни на, примерно, кръгове около Пеевски, главния прокурор и някои други. Не знам дали е така, но все ми се струва, че тези фирми, за които говорих и които трудно откривате и някои от тях изобщо не можете да откриете, са направени от хора от близкото и по-далечно обкръжение на Цветан Василев.
Доколкото съм запознат, в източването на КТБ има случаи, които не знам колегите дали ги знаят, но има 10 милиона давани кредит на фирма, чието обезпечение е една метла.
РЕПЛИКА: И без обезпечение.
АНТОН ТОДОРОВ: И без обезпечение.
И хората в тези фирми са шофьори, охранители и други такива. Дайте ни тази информация систематизирана, за да можем ние съответно да – не е добра думата „обработим“ общественото мнение, а да кажем каква е истината по този въпрос. Защото, ако един човек не е направил престъпление, защо му е нужно да бяга в Белград и да си изтегля там и съпругата, и всички други неща.
Изобщо цялата тази схема около КТБ е в основата на избуяването на, според мен, вредни и политически проекти, които паразитират на незнанието сред голяма част от хората на истината за източването на КТБ. Да, сигурно Пеевски, някакви 90 милиона бяха взели заеми, не знам дали ги е върнал, мисля, че ги е върнал. Но не мисля, че главният прокурор е в основата на рухването на КТБ. Няма как – 2 милиарда 203 милиона не са източени от Цацаров при всички негови несъвършенства като главен прокурор, за които всички ние тук казахме мнението си.
Третото, което ми се иска да кажа, е, че антикорупционно бюро, доколкото аз имам информация, ще има. Вашата Комисия ще бъде ядрото на това бюро. Знам там, че пада доста ниско прага на недоказаните доходи, доста под 150 хиляди. Знам, че ще бъде от четири отделни части – БОРКОР, тази част от Сметната палата, която проверява имуществените декларации, и Вашата Комисия също. Така че аз чакам час по-скоро то да бъде структурирано. Надявам се, че Вие ще бъдете също вътре, дай Боже, и като председател и да започнем да работим заедно.
Приемате ли идеята да структурираме някакъв екшън план и, ако за Вас не е проблем и за колегите, ако го приемат, на следващото заседание да бъдете тук, да уточним какво сме приели и ясно да разпишем като някакъв график, за да можем след два месеца да кажем: „Хора, седнахме, свършихме това като решения. Тези неща са подобрени към добро. Ето това са нашите резултати.“?
Не излезем ли пред хората, каквото и да свършим, ако не е медийно представено ясно, доказуемо, ефекта за усещането за справедливост няма да бъде променен, а ние се нуждаем от голяма степен от подкрепа сред общественото мнение за това, което правим. В общи линии това е, което исках да кажа. Благодаря. (Реплика от народния представител Спас Гърневски.)
Аз ще се изразя леко афористично. Бих искал, както сме в целия състав на Комисията първият, който е осъден от големите бандити на прехода лично да го съпроводим до затвора. Аз лично бих го съпровождал, като му осигурим едно нормално пребиваване там.
Имайте предвид, че наистина не вкараме ли няколко души в затвора, които са ясни бандити, господин Гърневски говори наистина за едни свирепи кражби в Пловдив. Ами такива те не са само в Пловдив. Вие, ако погледнете това, което е ставало със „Софийски имоти“ и, ако видите хора от СДС, защото и двамата сме били в СДС, и видим хора, които изкупиха на безценица стотици магазини. Стотици магазини! То просто е такъв скандал! И един от хората от Демократическа партия, който беше изпълнителен директор на „Софийски имоти“, поради давност всичко отиде и замина. Край!
Ето така си ги представям нещата.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Тодоров.
Три думи само и ще Ви дам възможност за отговор.
Напълно подкрепям Вашите думи, затова защото Вие предлагате всъщност Комисията да бъде една активна партнираща страна. За съжаление, говоря за КОНПИ, за съжаление, нашата парламентарна Комисия не е като другите комисии, тя няма ресор, министерство, с което да си партнира, да бъдат вкарани законопроекти, да даваме препоръки и така нататък.
За съжаление, в практиката на тази Комисия беше досега наложено – просто изслушват доклада на КОНПИ и на други специализирани органи и приема или не приема доклада.
Това, което господин Тодоров предлага, аз мисля, че ще бъде подкрепено и от ръководството на КОНПИ затова, защото действително можем да бъдем не само взаимно полезни, Вие може да дадете много добри идеи за това, което предстои и като законодателство.
В миналото Народно събрание доклада, Антикорупционният закон, беше връщан на няколко пъти с много сериозни забележки от всички парламентарни групи, независимо мнозинство или опозиция. Аз не знам доколко Вие сте били питани за мнение, но действително Вашата Комисия ще бъде гръбнака на един нов антикорупционен орган и онова, което имате като добри практики, трябва да бъде ползвано по целесъобразност.
Ще бъде изключително, ако колегите от Комисията подкрепят подобен тип партньорска работа. Ще бъде много полезно и за нас, като Комисия, защото ние ще бъдем информирани. А за Вас като орган, който ще има съдействие в наше лице и парламентарно, и през различни институции, ние ще бъдем улеснени в онова, което предстои като законодателна дейност – нещо, което ни е вменено като народни представители, а Вие ще чувствате една гаранция, една сигурност за това, което вършите.
Имахте да отговорите на въпросите на господин Тодоров. Благодаря.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Разбира се, ако позволите, съвсем накратко да отговоря и на господин Гърневски. Всички лица, за които ние сме получили уведомления, са проверени. За съжаление, лицата, които казахте, очевидно нямат повдигнати обвинения, поради което не сме уведомени. Но вече оттук нататък Ваша преценка, Ваше правомощие е да прецените дали ще разширите начина на работа на Комисията. Дали ще можем да работим, не само когато има повдигнато обвинение, а дали ще има някакви други пътища, по които да се преценява по кои лица да работим.
Аз мога да Ви гарантирам, че всяко едно лице, за което сме уведомени, ще работим. И това е един много силен механизъм – гражданската конфискация. Споменахте Румъния, да, де, но там я няма гражданската конфискация.
Тук въобще не ни интересува лицето. Ние започваме, само смятаме доходите, виждаме дали има несъответствие и отнемаме имуществото. Не влизаме в едни тежки процедурни доказвания, които изискват в някои случаи вината на едно лице да се докаже. Още повече и Международният съд е казал, че, разбира се, когато се касае за наказателно производство там трябва да се докаже вината на едно лице - ... – извън разумно съмнение. Тоест, ако трябва да го кажем 99,9%. Докато, когато се касае за гражданска конфискация, има … – кое е по-вероятното. Тоест имуществото, дори Международният съд казва, че е напълно съответно с международното законодателство, ако ,грубо казано, докажеш с 51%, че едно имущество е незаконно придобито и то да се отнеме. И съдът казва, че това е законно, защото това не е срещу лицето, а това е срещу имуществото. Затова казвам, че ние имаме един много силен инструмент, който, ако, разбира се, се доразвие да можем да работим и по други лица, бихме могли да проверяваме без да търсим наказателната отговорност.
За съжаление, за десетте години аз съм скептично настроен, защото Конституционният съд се произнесе по Закона и в първоначалния вариант Законът предвиждаше да проверяваме 15 години назад, но Конституционният съд казва, че общата давност в Гражданското право е 10 години и трябва да има някаква правна сигурност и заради това трябва да се сложи някъде точка, с оглед гарантиране на гражданския оборот. И заради това ние проверяваме само 10 години назад, а това е конституционно решение, за съжаление.
Благодаря на господин Тодоров за отправените въпроси, господин Председател, и на Вас за предложението да партнираме. За нас ще бъде изключителна чест и ние наистина имаме готовност. Досега транспонирането на тази директива, която казах, имаше работна група в Министерството на правосъдието, която обаче не стигна до никъде. Това беше в предишните кабинети.
Наши експерти разработиха дори разпоредби, като предложение, които обаче не видяха бял свят. Вероятно те не са идеални, вероятно трябва да се корегират, но все пак аз винаги съм изхождал от това, че е по-добре да имаш нещо пред себе си, дори и да е лошо, върху което да работиш. Така че с удоволствие ще предоставим на Вас нашите идеи за изменение и в НПК, с оглед конфискацията, и съответно в нашия Закон, с оглед на отнетото имущество. Разбира се, че можем да Ви предоставим и кратка справка какъв е международният опит, защото имаше едно проучване на „Трансперънси интернешнъл“, в което казват, че оценяват нашата система, италианската, румънската и казаха, че нашата действа най-добре до момента на отнемане. Но италианската е много по-добра после, вече на реализиране на отнетото имущество. Тоест, абсолютно сте прав, че има практики, които очевидно са по-добри в определените етапи. Така че, аз поемам ангажимента да систематизираме и да Ви предоставим тази информация.
Освен на Цветан Василев, ние категорично доказахме и нашата теза, с която засега убедихме съда, за да наложи тези обезпечителни мерки , че тази Банка системно и поетапно е източвана. Ще Ви дам няколко примера.
Например сградата, централната сграда, в която в момента се помещава Банката е закупена от юридическо лице, на което се предоставя кредит, мисля, че беше 20 милиона, но да не излъжа точно с цифрите, не съм сигурен, но беше няколко десетки милиона кредит на фирма, която е създадена няколко месеца преди да кандидатства за този кредит. Фирма без никаква дейност. Тази фирма купува централната сграда на Банката, впоследствие я препродават през две-три фирми и впоследствие Банката се нанася там и си плаща наем, защото взима тази сграда от една от фирмите по веригата. Тоест Банката си дава парите за закупуване на сградата, после си плаща и наем за ползването на тази сграда.
Абсолютно сте прав, че ние констатирахме благодарение, разбира се, и на прокуратурата, защото ние доскоро нямахме право да снемаме обяснения от лица, беше ни отнето това право. Сега вече с промените от Нова година, вече имаме право да го правим, и ползвахме разказите на свидетелите от прокуратурата и оттам категорично се доказва, че има не един, не два, не три, не пет такива кредита, които се отпускат абсолютно необосновано на фирми без никаква история, които очевидно целта е единствено и само да се отнемат активите на Банката.
Ние имахме няколко христоматийни примера как Банката е ползвана между другото и като личен портфейл на изпълнителния директор на Банката. (Реплики.)
Защото имаме един случай, в който се закупуват едни облигации, препродават се, тоест от една фирма, на която спешно се отпуска заем, после тази фирма ги взима, препродава ги в чужбина на печалба, връща си заема на Банката, но очевидно тази фирма е нямала тези пари, а просто са й дадени – явно някаква сделка, постигната е там договореност за по-висока цена.
Имаме много такива примери, които, разбира се, ще изготвим до Вас с едно изложение.
Нашият иск е огромен, той е над 800 страници, но ние ще извадим само тези най-знакови примери, които биха били интерес, и ще ги предоставим на Вашето внимание.
Молбата ми е единствено, ако следващото заседание е другата седмица, да ни дадете малко по-голям срок.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: След празниците.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Добре.
Вчера имах едно много щастливо събитие – имам нов син. Така че съм излязъл малко, поне една седмица ще ползвам да помогна на майката да се грижи за детето. Защото е много трудно с малко дете. На всеки три часа трябва да се храни и така нататък. Но аз всичко ще организирам, ще го подготвя и ще Ви предоставя.
Господин Председател, изключително Ви благодаря за това предложение, защото аз мисля, че ние сме наистина естествени партньори в борбата с корупцията. Антикорупционната комисия и нашата Комисия и за нас е изключително важно да видим във Ваше лице наистина една партньорска институция, към която подаваме нашите идеи. Разбира се, Вие вече ще прецените кои да подкрепите, кои – не, но наистина имаме идеи, които мисля, че благодарение на Вашата подкрепа, а именно Антикорупционната комисия, биха могли да се случат. Така че това е изключителна възможност и за нас самите да си партнираме и да се виждаме по-често. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, ако изчерпахме въпросите?
Между другото, ще отворя само една скоба. Бях член на Временната комисия за КТБ в миналото Народно събрание и ще ми е интересно какви са резултатите. Всъщност онова, което Комисията установи. Аз установявам от Вашия доклад и Вашите думи, че Вие може би сте едни гърди напред пред всички останали институции, които трябваше да се занимават с казуса КТБ.
Добре, колеги по точка трета от дневния ред – Доклада за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г., предлагам нашата Комисия да приеме Доклада за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 8: за – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви.
Благодаря на господин Димитров и на господин Иво Иванов за отделеното време.
Довиждане и до нови срещи!
Колеги остана точка – Разни.
Ако нямаме нищо по нея?
Благодаря. Няма предложения по точка „Разни“.
С това закривам първото заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарната етика.
Благодаря Ви за присъствието.
Успешна вечер!

(Закрито в 17,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Борис Ячев
Стенограф:
Мая Станкова