Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 год., № 720-00-9, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 01.06.2017 г.

---

На 8 юни 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и изслушване по сигнали във връзка с установяване на нарушения по Раздел II от ПОДНС „Етични норми за поведение на народните представители“, с вх.№ ККИПЕ-753-22/11 от 02.06.2017 год. и вх.№ ПГ-723-00-9/12 от 02.06.2017 год.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 год., № 720-00-9, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 01.06.2017 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гостите се прилага към протокола.

Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Борис Ячев.

ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ЗА 2016 ГОД., № 720-00-9, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 01.06.2017 г.

От Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси тук присъстват господин Николай Николов – временно изпълняващ длъжността „Председател“ на Комисията, и госпожа Катя Станева – член на Комисията.
Колеги, имахте възможност да се запознаете с Доклада на Комисията. Той е доста изчерпателен и обемен. Ще дам думата на господин Николов за кратко запознаване с дейността на Комисията през подотчетния период, след което ще имате възможност за задаване на въпроси, мнения, уточнения и оценки, ако има такива.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, членове на Постоянната комисия, колеги! На първо място, бих искал да благодаря за това, че е отправена покана до нашата институция да представим Годишния доклад за дейността на Комисията за 2016 г. пред постоянната Комисия за борба с корупцията.
Трябва да кажа едно важно уточнение, че всъщност Докладът за дейността на Комисията е внесен в изпълнение на чл. 22а, ал. 7 от Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси още на 20 януари. Целта беше, докато имаше действащо Народно събрание – Четиридесет и третото, да внесем доклада. Ние сме може би първият орган, пожелал такава форма на парламентарен контрол. Впоследствие се оказа, че е необходимо и информирахме с писмо, входящ номер от 1 юни 2017 г., председателя на Четиридесет и четвъртото народно събрание за това, че такъв доклад е депозиран на 20 януари и докладът е пред Вас.
Второто нещо, което е важно и което бих искал да кажа и в началото, е структурата на Доклада. Тя включва пет основни раздела, а именно: производствата за установяване на конфликт на интереси, административнонаказателната дейност, превантивната дейност, международната дейност, разбира се, проблемите на административния капацитет.
Две хиляди и шестнадесета година беше всъщност петата цяла година от дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Като самостоятелна институция, Комисията функционира от месец юни 2011 г.
Особеност на Доклада, която вероятно сте отбелязали, забелязали, е, че ние представяме цифри и факти по основните критерии за дейността на Комисията – не само за отчетната 2016 г., но и за целия период от юни 2011 г. Идеята, целта беше да представим една цялостна визия за това какво се случва с конфликта на интереси в България през последните пет години и половина.
Накратко по тези основни направления като цифри, като факти, като тенденции.
През целия период от пет години и половина пред Комисията са образувани 1748 производства за конфликт на интереси по отношение на 2096 лица, заемащи публична длъжност, в частност през изминалата година производствата са 249. Това, което е важно, е, че огромната, голямата част от тях – 236 от всички тези производства, са по сигнали преди всичко на граждани и, разбира се, на юридически лица.
Този Закон е много силен в частта за това, че дава възможност за граждански контрол, непосредствен и директен, върху публичната власт. Задължени лица по Закона са над 115 хиляди лица, заемащи публична длъжност, както сме отразили в Доклада, но това, което е съществено е, че тези, които адресират сигнали до нас за злоупотреби, които са във форма на административното нарушение и конфликт на интереси, не е задължително, не се изисква да бъдат засегнати от съответното допуснато нарушение, да е засегнат техен интерес, техни права. Формулировката, която е използвана в Закона, в чл. 23, е „всеки, който разполага с данни за конфликт на интереси“.
От тази гледна точка винаги всяка година гражданите са най-активни по отношение на сигналоподаването за нарушения по Закона за конфликт на интереси.
Приели сме 236 решения по образуваните производства, 46 са по същество за установяване и неустановяване конфликт на интереси и 190 съответно за прекратяване.
Това, което е важно, е, че за целия период от пет години и половина от тези 1748 сме приключили 1650 производства с 1548 решения на Комисията. Това е сериозна натовареност през целия този период. Отделно от това сме провели 81 заседания през цялата изминала 2016 г.
Бих искал да кажа една много добра тенденция, която се очерта в сравнение с предходните години. Тя е, че 70% от решените 236 производства са решени в незадължителния двумесечен срок за провеждане на производството от депозиране на сигнала пред Комисията. Изключително важно е да има бързина на тази процедура, която може да доведе до тежко административно наказание. Затова има такава реална тенденция – едва 35% от решените през 2014 г. производства бяха в този незадължителен и инструктивен двумесечен срок, 51% – през изминалата 2015 г., а през настоящата – 70%.
За административнонаказателната дейност на Комисията бих искал да кажа, че тя бележи значителен ръст и напредък.
(В залата влиза господин Паскал Бояджийски – член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.)
Господин Паскал Бояджийски – член на Комисията също, който е назначен от Министерския съвет.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Добре дошъл!
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: По второто направление за административнонаказателната дейност имаме съществен напредък. При 102 наказателни постановления и резолюции, издадени през 2015 г., техният брой през настоящата година е 249, много по-голям, тоест два пъти и половина в сравнение с 2015 г. Съответно приблизително толкова е по-голям и ръстът на образуваните административнонаказателни производства.
В административнонаказателната дейност е важно, че Комисията има функции да проверява по сигнали, разбира се, сроковете за подаване на декларации по Закона за конфликт на интереси и, разбира се, да налага съответните санкции. Минималният размер на санкцията за недепозирана декларация по Глава трета от Закона възлиза на 1000 лв.
Както казах, крайните актове са 249. Това представлява 40% от всички наказателни постановления и резолюции, издадени за периода от пет години и половина.
Защо имаме това удвояване? Изключително напрежение за Комисията, за нейните служители беше провеждането на една кампания, която целеше проверка на сроковете за подаване на декларации от всички 8702 общински съветници и кметове, които бяха избрани на редовните избори през месец октомври 2015 г.
Тази кампания се проведе на етапи, защото има 3-месечни срокове за произнасяне от получаване на сигнала до съставяне на актове за установяване на административно нарушение. Обхвана цялата страна, проведе се в периода месец януари – месец септември 2016 г.
Резултатите от тази кампания са повече от добри и отлични, в много отношения показателни за развитието на конфликта на интереси в България. Защо казвам това? Защото при 5100 общински съветници, които по аналогична проверка през 2011 г., след тогавашните местни избори, проверихме, се установи, че около 3000 от тях – една огромна цифра, изобщо не знаеха, че трябва да подават декларации за несъвместимост по Закона за конфликт на интереси. Това беше третата година от приложението на Закона, той действа от 1 януари 2009 г.
За сравнение също около 5100 общински съветници, избрани на редовните избори 2015 г. – следващи избори, след пет години работа на Комисията, след предупредително, по-скоро напомнително писмо, което написахме до всеки един от 265-те председатели на общинските съвети още през месец ноември 2015 г., когато нямаше още избрани председатели на общински съвети, когато течеше процесът на конституиране на местните парламенти, и заради съвместна работа с Националното сдружение наръчник, който написахме – има две страници по това как се подават декларациите по Закона за конфликт на интереси, предназначен за новоизбрани съветници, който се раздава на първата сесия на всяко едно заседание на общинския съвет, се установи, че имаме само 78 съветници, които са си подали декларациите – до 10 от тях изобщо не бяха подавали декларации, и бяха подали по-голямата част от тях със закъснение 2, 3, 7, 8, 10 дни.
В крайна сметка това означава спад от 40 пъти на нарушителите. Това е един много ясен индикатор и критерий, че този Закон действа, особено в сферата на местното самоуправление. Тя е изключително важна, защото през отчетната 2016 г., също както при всяка една от предходните години, голямата част от производствата за конфликт на интереси, които се провеждат пред Комисията, 53% - повече от половината, касаят именно дейците на местното самоуправление. Тогава, когато изборните длъжности, хората на изборна длъжност влизат всъщност с редовност на декларациите, или една огромна част от тях, то означава, че още в началото са си поставили като цел в своя управленски мандат да спазват тази насока. Трябва да кажа също, че имаме 86 кметове на кметства и само един кмет на община, другите са кметове на кметства, които не бяха спазили тези срокове. Цифрата на кметовете също е много по-голяма.
Тази кампания, както казах, беше голямо напрежение, но заради многото усилия, включително напомнителното писмо, тя даде своите резултати. Искам да кажа и да подчертая специално, че тя не е прецедент. Това не се прави само за органите на местно самоуправление, излъчени в края на 2015 г.
След провеждането на всякакъв тип национален и местен избор, в това число за президент, за Народно събрание съответно, след смяна на първия и втория ешелон на изпълнителната власт, визирам министри, заместник-министри, областни и заместник-областни управители, изпълнителни агенции, директори, ние правим подобни писма, с които искаме информация да извършат съответните органи съответната проверка и да установят дали е налице ситуация на конфликт на интереси.
Факт е, че институционалната система, която съществува в България за конфликт на интереси, не опира само до нашата Комисия, която е сравнително скромен административен орган, има 265 функциониращи постоянни комисии към общинските съвети, има Парламентарна комисия за конфликт на интереси.
Всеки орган по назначаването в момента съхранява тези декларации, длъжен е да ги контролира и съответно да изпраща уведомления за неспазване на съответните срокове, а когато има данни за нарушение на Закона за конфликт на интереси, е длъжен да изпрати съответен сигнал до Комисията.
Също така от миналата година установихме една традиция – при провеждане на частични избори да се изисква информация за всеки кмет на кметство. Имаше два общински съвета, избрани през 2016 г., след касиране на съответните избори, за тях също, а също така в Доклада на Министерския съвет за състоянието на администрацията, който се приема обичайно май – юни, тези административни органи, които са посочили, че техни служители – 40 или двама например, които не са подали декларации през съответната предходна година, този път за 2015 г., доклада за Министерски съвет за състоянието на администрацията, приет през месец май 2016 г., също от тези административни органи искаме такава информация като по назначаване.
Превенцията е изключително важна за дейността на Комисията. Ние преодоляхме етапа, в който имахме затруднения в осъществяването ѝ.
Действащият Закон за конфликт на интереси е изключително беден от към уредба на това как се превентира, как се предотвратява, това тежко административно нарушение. Въпреки това от година на година инструментариумът, бих казал, арсеналът на средствата, чрез които се опитваме да превентираме всякакви форми на нарушение, както конфликта на интереси като такъв, така и нарушенията относно подаването на декларациите, което не е класически конфликт на интереси, се обогатява.
Ние утвърдихме един институт на редовните годишни срещи на органите, които отговарят за конфликта на интереси в България, те се провеждат през месец ноември. Имаме също така традиция да отговаряме, това е санкционирано в Правилника на Комисията, на питания на граждани, които не са извършили, тоест лица, заемащи публична длъжност, които не са извършили съответното изпълнение на служебното задължение, имат съмнение, че то би могло да доведе до ситуации на конфликт на интереси. В този случай те съгласно Правилника могат да се обърнат писмено към Комисията и да поставят въпрос дали ще изпаднат в такава ситуация – 302 е бройката на тези отговори за целия период от пет години и половина, 54 – за миналата година.
Също така много ярка форма на превенция е проверката на сроковете за подаване на декларации. Обучителната дейност е изключително важна. Тя се наложи като система на работата на Комисията от 2014 г. За целия период от пет години и половина сме провели 68 обучения съвместно с Националното сдружение на общините, с Асоциацията на българските градове и региони, съвместно с областните управители, съветите за превенция на корупцията, които са изградени и съществуват към всеки един областен управител.
На следващо място, за миналата година по-типичното от тези обучения, които проведохме, е, че имахме един цикъл от седем обучения, също за новоизбраните органи на местно самоуправление. Съвместно с Националното сдружение на общините страната беше разделена – бяха поканени всички кметове, председатели на общински съвети, постоянните комисии към общинските съвети. Целта е да обясним какво е конфликтът на интереси.
Имаме огромна административна и съдебна практика за тези вече осем години от действието на Закона. Имаме по редица конкретни случаи утвърдена практика какво и какво не е конфликт на интереси – и в местното самоуправление, и за експертите в държавната администрация, разбира се, и за лицата на изборна длъжност и така нататък. Важно е тази практика да стигне до задължените лица. Тя няма място в компютърната система АПИС само, нито в папки, в които се съхранява съдебната практика на хартиен носител.
Тези типични казуси – обобщени, анализирани, изведени, трябва да стигнат съответно до задължените лица, за да знаят те как да действат и да въведем чрез тези обучения едно обучение на обучителя. Там присъстват главни секретари на общини, главни секретари на ведомства. Миналата година имаме странично за Министерство на отбраната едно обучение през месец октомври, освен това за три изпълнителни агенции и така нататък.
Това, което може би трябва да кажа в заключение, е, че има още може би четири важни момента, които трябва да бъдат изведени.
Комисията изпълни всички четири мерки, които бяха заложени в Плана на правителството, приет през месец февруари 2016 г., относно изпълнението на препоръките по мониторинга на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия. Те бяха свързани с провеждане на обучителна дейност, 13 проведени обучения през изминалата година. Бяха свързани с проверка на регистрите на декларации в 265 общински съвета.
Навсякъде във всички 265 има регистри на декларации, свързани с проверка на сроковете, за което вече подробно говорих, свързани са и с изготвен анализ за действието и резултатите от приложението на този Закон, най-вече по отношение на евентуални пропуски в нормативната уредба.
За периода юни 2011 – 2016 г. анализът беше изготвен, депозиран е в Народното събрание, Министерство на правосъдието и Министерския съвет през юли 2016 г. Надявам се да бъде полезен. Той е бих казал е част от изстрадания опит на Комисията на този етап, да бъде полезен в по-нататъшната дейност за предотвратяване на корупционно поведение по принцип, в частност на конфликт на интереси.
На следващо място, бих искал също да отбележа, че през миналата година проведохме международен форум, който беше в София през месец октомври – организация „Регионална антикорупционна инициатива“, която включва всички антикорупционни органи в балканските страни, проведе тук заключителния си форум във връзка с изготвянето на проект на междудържавен договор, който след евентуално подписване и ратифициране да уреди въпроса с размяна на данни между антикорупционните органи относно имуществени декларации и декларации за интереси на лица, заемащи публична длъжност, размяна на данни по електронен път. Така че този тип проверки на декларациите да бъдат не само на територията на националната база данни, а и да обхващат евентуални имущества, които са зад граница в балканския свят, образно казано.
Последното нещо, което бих искал да кажа може би, което всъщност е също важно, имаме добро взаимодействие с редица неправителствени организации. Най-яркият пример за това миналата година беше, че съвместно с фондация „Достъп до информация“ атакувахме, образно казано, най-острия проблем във връзка с публикацията на декларациите. И това е проблемът със защита на личните данни при публикация на съответните декларации. Много от административните органи, които са задължени да правят това, се аргументират, че липсват декларации за съгласие, за публикации на лични данни на техните служители, чиито декларации трябва да бъдат публикувани в съответния сайт.
Затова ние отправихме такова становище до Комисията за защита на личните данни, искане за становище, съвместно неправителствени организации и държавен орган. Получихме отговор. Яснотата, която добихме от този отговор, е какво представляват личните данни, по смисъла на ЗПУКИ и на Закона за защита на личните данни и най-вече, че такива декларации са необходими само, ако предстои публикация на лични данни.
Действащият Закон – чл. 17, ал. 2 за конфликт на интереси, забранява публикация на лични данни. Трябва да бъдат анонимизирани или заличени всички данни, съдържащи се в тези две основни декларации – за несъвместимост и за конфликт на интереси, по принцип, които се съдържат.
С благодарност за това, че ни слушахте, освен че ни поканихте.
С едно извинение към господин Найденов, че вчера в Правната комисия се представи приблизително същото експозе, сме готови да отговаряме на Вашите въпроси.
Колеги, ако имате допълнение?
КАТЯ СТАНЕВА: Работихме с Народното събрание, като през целия период на работа на нашата комисия, са ни съдействали. Трябва да отбележим и това.
ПАСКАЛ БОЯДЖИЙСКИ: Работихме в добро взаимодействие с Комисията по конфликт на интереси към Народното събрание, както и с други комисии, и сме срещали желание да ни се предоставят исканите доказателства в най-кратки срокове.
Наистина готови сме да отговаряме на въпроси. Колегата обстойно представи работата ни.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на ръководство на Комисията.
От своя страна искам да кажа, че тук се срещаме в един почти изцяло обновен състав на парламентарната Комисия. Членовете на Комисията, включително и аз като председател, сме нови хора, но всички колеги са професионалисти – хора, които са с опит в обхвата на Комисията и се надявам на едно ползотворно сътрудничество както с Вас, така и с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Всъщност двете комисии, в чиято дейност се припокриваме, и с чийто обхват ще работим.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения по Доклада.
Аз имам само два много кратки въпроса. Единият е свързан с нещо, което питахме и колегите от Комисия за конфискуване на незаконно придобито имущество, нормативната уредба според Вас достатъчно ефективна ли е, нуждае ли се от усъвършенстване, синхронизирана ли с европейската нормативна уредба?
Ако с нещо ние, като народни представители, освен членове на тази Комисия, като законодателна инициатива можем ли да бъдем полезни, сега е времето да го кажете. Както и в рамките на целия мандат, разбира се.
И вторият въпрос. Споменахте за взаимодействието с местните комисии за установяване и предотвратяване конфликта на интерес, които са към общински съвети. Има ли проблеми в тяхното функциониране? Питам, защото тук една част от колегите идват от местната власт и знаем, че много трудно заработиха, поне в началото тези комисии. Аз поне нямам впечатление как в момента функционират те, просто като мнение или като оценка. Благодаря Ви.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: По първия въпрос, този въпрос е поставен и на заседание на Постоянната комисия за борба с корупцията и в предходния състав. Аз ще резюмирам проблемите по действащата нормативна уредба до три основно. Разбира се, има много детайли, но тези три сякаш са най-важни.
Първо, минимален размер на глобата от 1000 лв. за неподадена декларация за несъвместимост – в седмодневен, и съответно в тридесетдневен – за конфликт на интереси по принцип. Също така минимален срок на глобата от 1000 лв. и за закъснение и неспазване на седмодневния срок за деклариране на изменения в тези две декларации. Твърде висока цифра, твърде висок минимален праг. Има изключителна пъстрота на този субективен обхват от 115 хил. души. Тук влизат и директорите на селските училища. Имаме висящи производства в момента срещу трима или четирима директори на селски училища при нас. Влизат и министрите. Или да речем, членове на бордове на директори на търговски дружества, които имат по-високо възнаграждение от стандартите за държавна заплата съответно, тъй като са на специфично гражданско правоотношение.
Добре е тази цифра от 1000 лв. да бъде намалена. Предлагали сме в предходни състави ориентировъчна цифра от 300 лв. Това не означава, че тези, които са с по-висока длъжностна позиция, с по-високо възнаграждение, съответното неподаване на декларация засяга по-съществено обществените отношения, няма да бъдат санкционирани с 1000 лв. Но с това намаляване на този минимален праг, съответно ще се съобрази, както казах, голямото разнообразие на лица, които са задължени по този закон.
Второ, ние в момента имаме два акта във връзка с процедурата за конфликт на интереси. Първият е установителният акт. Той е дело на колективния орган образно казано, процесуален продукт от работата на колективния орган и е резултат от едно кратко двумесечно производство. Казахме, че се опитваме да спазим този незадължителен срок. С него се установява или неустановява конфликт на интереси. След като се установи конфликт на интереси, има възможност съответното лице, както сме написали в Доклада, да оспорва пред две съдебни инстанции. След като влезе решението за конфликт на интереси, в момента имаме две такива процедури, в кратък едномесечен срок от датата на влизане в сила на решението, да речем от решение на Върховния административен съд, като окончателно, следва в едномесечния срок да се издаде наказателно постановление – втори санкционен акт, както се казва. В този случай с това наказателно постановление лицето се санкционира за вече установения конфликт на интереси.
Това означава два акта с различен предмет, всеки един от които се обжалва пред две съдебни инстанции. Това в известна степен прави процедурата твърде продължителна.
Отчитаме една тенденция, особено тази година и края на миналата година, че от момента на постъпване на сигнала в Деловодството на Комисията до момента на влизане на наказателното постановление за налагане на санкцията в рамките на четири съдебни инстанции, поради не бих казал „по-обиграните съдилища“, а така поради сложилата се съдебна практика и по-автоматизираната съдебна процедура срокът, в който продължава производството от влизане на сигнала в сила до наказателното постановление намалява до около две години и половина, три. Преди това беше за един продължителен период от три години и половина, което в известна степен затормозява процедурата и губи нейния ефект.
И третото нещо, за което поне аз се сещам, имаме един дефект, който е периферен за нарушение на Глава пета от Закона, където се нарушава задължение, след като лицето загуби публичната си длъжност, след като мине в частния сектор, са предвидени два реда за установяване. Единият ред е с решение на Комисията по чл. 27а, а другият ред е с акт за установяване на административно нарушение. Понякога се оказваме в парадоксалната ситуация едновременно да се налага да прилагаме двата реда за установяване на едно и също нарушение. Това е на първо четене по нормативната уредба.
ПАСКАЛ БОЯДЖИЙСКИ: Аз мога да допълня колегата от там, където той спря – тази процедура по санкционирането на нарушения по Глава пета, след освобождаване на публичната длъжност, които не са конфликт на интереси, очевидно е плод на една по-бърза законодателна работа, която се е случила през 2009 г. и след това през 2010 г., тъй като се получава смесване с другите състави за нарушение на закона, по които се съставят само актове за установяване на нарушения.
Подобна процедура има предвидена във възможността лицата, заемащи публична длъжност, да поискат сами от Комисията да се установи по отношение на тях конфликт на интереси, тоест да се вземе решение има или няма конфликт на интереси и тя е сложена в главата за превенция. Само че, тъй като конфликтът за интереси е административно нарушение, то може да бъде такова само, ако бъде извършено. Бъдещо административно нарушение няма. Бъдещо престъпление, също няма. И питането: „Ще бъде ли в конфликт на интереси, ако подпиша договор като кмет или като лице, заемащо публичност, да си упражня правомощия, нека да го кажа по общо със свързано с мен лице“, или какъвто е въпросът, ние по този казус не можем да се произнесем, прекратяваме производството. Защото питаме лицето: „Какво сте извършил?“ Той казва: „Нищо не съм извършил, предстои да извърша. Ще се разпоредя с властта, която ми е дадена по закон“. И ние му казваме: „Ние не можем да установим дали има конфликт на интереси или няма, тъй като още не сте се произнесъл. Произнесете се, и тогава ни запитайте.“
Съгласете се, че това не играе в значителна степен превантивна функция, а по-скоро обратното – спира хората да подават сигнали към нас. Тези, които се обръщат към нас, или не са прочели до края закона, или искат да изчистят името си, съзнавайки, че са упражнили някакво действие и считат, че това не е конфликт на интереси.
Подробно сме описали такива процедури въз основа на опита, който натрупахме и в анализа, който представихме на Народното събрание, и в становищата си по отношение на Законопроекта за антикорупционен закон от миналата година. Като същност, като проблеми, които забелязахме за пет години, мисля, че сме ги структурирали там и пред Вас успяхме в един по-кратък вид да ги представим сега.
КАТЯ СТАНЕВА: Аз, ако позволите, искам да допълня.
Вие попитахте за пропуски в законодателството, които биха могли да подпомогнат работата на органа. Аз искам тук да кажа обратното на това. Положителното в настоящия закон е централизирането на проблемите, които решава той. Един централен орган, когато функционира, той е колективен орган, работят по един и същи начин, по един и същи метод, по един и същи стил и лицата, заемащи публична длъжност, могат да си сверяват часовника – освен по закона, да си сверяват часовника и по работата на този орган. За тях вече е много по ясно да разберат как се работи, как се установява конфликта на интереси, с кои действия той би нарушил закона. Аз също ще си позволя, той не е предмет на настоящото обсъждане, но проектите, които се въртяха в последните две години, с които се иска отново децентрализация.
Но така или иначе и в мониторинга на Европейската комисия, пък и в работата на този орган, се установи, че централизираната работа по конфликта на интереси допринася по-бързо и в по-голяма степен за преодоляване непознаването на конфликта на интереси и избягването на допускане на конфликт на интереси. Това исках да допълня. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Едно изречение само по втория въпрос, просто съвсем накратко – работят ли, не работят ли?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Два са проблемите. Много е разнообразна тематиката, с която се натоварват комисиите. Те естествено не могат да бъдат специализирани за конфликт на интереси. Понякога се съвместява конфликтът на интереси със социални дейности, здравеопазване, понякога със законност и обществен ред, което е най-логичното, а понякога – с образованието и просветата. Това е единият проблем.
Вторият проблем, който се очертава, и това всъщност е единственият проблем – има 265 комисии, всички поддържат регистри, всички съхраняват декларациите. Забелязваме, че провеждат заседание по темата „Конфликт на интереси“, и то не само, когато поискаме доказателства в 14-дневен срок, по някой общински съветник или кмет – по отношение на тези категории лица от тях, трябва да искаме доказателства, провеждат заседания, на които разглеждат и сигналите, които са постъпили при тях, за да вземат решение да ни ги пратят по компетентност.
Драматични случаи на некомпетентност на постоянните комисии, които наблюдавахме в 2011 г. и в 2015 г. от типа те да вземат решение за установяване на конфликт на интереси, което е абсолютно нищожно, защото нямат такава компетентност, вече не наблюдаваме. Има растеж и добро развитие, тази институционална система работи, която е многопластова.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
По отношение на законодателните инициативи смея да говоря от името на членовете на Комисията, че всичко онова, което води до подобряване на законодателната уредба, на нормативната уредба за работа на Вашата Комисия, ако Вие, разбира се, в срещите, които предстоят в този ранг и в този мандат, всичко онова, което Вие дадете като препоръки или като предложения, всеки един от народните представители има право на инициатива и може да стане вносител или съвносител на подобни предложения.
Тепърва предстои да влезе новият антикорупционен закон. Тогава ние ще го обсъждаме, разбира се, ще изискаме като Комисия и Вашето становище, и ако нещо от онова, което Вие сте предложили не е залегнало в него, имате нашата подкрепа всички добри предложения да намерят място, защото това действително е един закон, който много внимателно трябва да бъде огледан – да не се бърза с приемането, защото това е закон, който може да пребори корупцията, но може и да отвори широко вратите за други действия, които не кореспондират с демокрацията.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Въпросът ми е за публичността на декларациите, които подават задължените лица и не може ли да има в закона такава норма, която да позволя на Комисията по някакъв начин да санкционира тези, които не публикуват декларациите на задължените лица?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Неделяков.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: И аз благодаря за този съвсем уместен въпрос. Това е може би най-острият въпрос за конфликта на интереси в България в момента. Има известен ръст. Член 17, ал. 2 от Закона за конфликт на интереси изисква всички органи, които имат задължения да съхраняват декларации, да ги публикуват на техния сайт. Споменах за това.
Проблемът е, че това не се изпълнява масово като изискване. Ние нямаме санкция, както каза и господин Недялков, нямаме право на санкция, на глоба, за тези административни ръководители или председатели на постоянни комисии, които не изпълняват това задължение. Това е много остър въпрос.
Според изследвания на Фондация „Достъп до информация“, които са по техния Годишен доклад, за последните три години процентът на задължени органи, които са публикували декларации, върви към 32%, 34%, 37% по тяхна последна справка от 7 февруари до 31 март. Това касае 566 административни органа, в това число общински, 265 администрации.
Ние констатирахме този проблем много отдавна и вярваме, че няма никакъв смисъл от тези декларации, дори да са подадени в срок от първата до последната, ако те стоят по шкафове и чекмеджета. Тяхното място е на сайта на съответния административен орган. Ето защо в момента провеждаме една кампания. Може би в аванс да я кажем. Тя стартира в края на месец март и имаме вече съгласие с колегите, с Фондация „Достъп до информация“ също имаме размяна на данни.
Всички тези 566 органа, за които имаме базисните данни – 37%, да получат от нас писма, с които да им изискаме регистъра на декларациите, там, където имаме право на санкция – 2000 лв. минимален размер, и заедно с това да изискаме, това е мярката, която предприехме, тъй като нямаме санкция, да ги призовем, да ги помолим да изпълнят задължението тези от тях, които, разбира се, не са го изпълнили – останалите 63%. Започнахме с общините. До момента имаме вече извадка от 100 общини, които са от първите 10 области по азбучен ред, която извадка сочи, че едва 20 от тях имаха публикация на декларации на съответния сайт.
След нашето писмо-призив от останалите 80 се оказа, че 50 вече публикуваха своите декларации на своя сайт. Смятаме да продължим с подобна кампания. Това няма да струва почти нищо на държавния бюджет. Това са 566 писма до всички органи, до последния – да сравним към края на ноември, когато ще приключи тази кампания по наши предварителни разчети, да сравним до края на ноември резултатите от тази кампания и да се надяваме, че тази тенденция от първите 100 общини, първите 100 административни органи ще продължи. Аз много благодаря за този въпрос.
Може да се замислим и за евентуално предвиждане на санкция в новия Закон, съответно за тези административни ръководители, които не са поставили декларациите на сайта. Разбира се, по този въпрос публичността е изключително важна. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
Само да вметна, че нашата Комисия е в добрите 37%. Всичките, близо 500 декларации, са обработени по Закона за защита на личните данни и са качени в законоустановения срок на сайта на Комисията.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Ако позволите, Постоянната комисия на парламента винаги е била за пример в това отношение. И парламентът, като цяло, е бил за пример. Ние изискахме информация за спазване на сроковете за подаване на декларация. Надявам се, че и там нещата също ще са отлични на по-късен етап.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Уважаеми колеги, понеже не виждам други въпроси и изказвания, предлагам да преминем към гласуване по точка втора.
По точка втора предлагам Проект за решение:
„Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика приема Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г., № 620-00-9, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 1 юни 2017 г.“
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема Докладът.
Благодаря на ръководството на Комисията.
Желая Ви до нови срещи!

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.17, Т.2 ОТ ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА НА КБККИПЕ, СТЕНОГРАФСКИЯТ ПРОТОКОЛ ПО Т.1 ОТ ДНЕВНИЯ РЕД НА ЗАСЕДАНИЕТО НЕ СЕ ПУБЛИКУВА НА ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦАТА НА КОМИСИЯТА!