1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 702-01-26, внесен от Министерски съвет на 6 октомври 2017 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 754-01-71, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 6 октомври 2017 г.
3. Представяне и обсъждане на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския Съюз, № 702-00-27 от 13 юли 2017 г.
4. Разглеждане и информация за сигнали, жалби и отговори по тях, постъпили в Комисията.
5. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 6


На 12 октомври 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 702-01-26, внесен от Министерски съвет на 6 октомври 2017 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 754-01-71, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 6 октомври 2017 г.
3. Представяне и обсъждане на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския Съюз, № 702-00-27 от 13 юли 2017 г.
4. Разглеждане и информация за сигнали, жалби и отговори по тях, постъпили в Комисията.
5. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гостите се прилага към протокола.

Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Борис Ячев.

* * *

ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум.
Откривам заседанието на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Предлагам на Вашето внимание един по-обемен дневен ред за днес:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, №702-01-26, внесен от Министерски съвет на 6 октомври 2017 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, №754-01-71, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 6 октомври 2017 г.
3. Представяне и обсъждане на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския Съюз, № 702-00-27 от 13 юли 2017 г.
4. Разглеждане и информация за сигнали, жалби и отговори по тях, постъпили в Комисията.
5. Разни.

Имате ли предложения по така предложения дневен ред.
Ако нямате, моля да гласуваме.
За – 9, против и въздържали се няма.
Знаете, че днес Комисията заседава в намален състав.
Приема се дневния ред.
Ще Ви прочета списък на гостите, поканени на днешното заседание на Комисията, които ще вземат участие в представянето и обсъждането на съответните законопроекти и точки от дневния ред:
- От Министерство на правосъдието господин Евгени Стоянов – заместник-министър;
- От Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси господин Николай Николов – временно изпълняващ длъжността председател на Комисията; госпожа Катя Станева – член на Комисията;
- От Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество господин Пламен Георгиев – председател на Комисията; Антоанета Цонкова – член на Комисията, и господин Иво Иванов – член на Комисията.
Законопроектът по точка втора ще бъде представен от колегата Крум Зарков – народен представител от БСП.

Уважаеми колеги, започваме с точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, № 702-01-26, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 6 ОКТОМВРИ 2017 Г.
Давам думата, от името на вносителите, на господин Евгени Стоянов – заместник-министър, да представи Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане незаконно придобито имущество, № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2017 г.
Заповядайте, господин Стоянов.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика!
Представям на Вашето внимание Проект на закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Ще се постарая съвсем накратко да представя основните положения в него.
Настоящият Проект отговаря на необходимостта от създаване на по-ефективен механизъм за противодействие на корупцията по високите етажи на властта. Няколко основни цели, считаме, че се постигат с него.
На първо място, защитаваме интересите на обществото.
На второ място, това се случва чрез ефективно противодействие на корупцията. Създаваме необходимите гаранции, че лицата, които заемат висши публични длъжности, изпълняват правомощията и задълженията си честно и съобразно Конституцията и законите на страната.
Считаме, че с този Проект се предотвратява възможността за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него.
С предлагания Законопроект се преодоляват слабостите, които произтичат от фрагментираната нормативна уредба в сферата на противодействието на корупцията.
Сега съществуващото законодателство се състои от Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, части от Закона за Държавната агенция за Национална сигурност, Закона за сметната палата.
Това фрагментирано законодателство съответно води и до наличието на различни органи, които са натоварени с антикорупционни функции – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Центъра за превенция на корупцията, Сметната палата – съответното звено, и съответното заедно в ДАНС.
С предлагания Законопроект се кодифицира фрагментираната нормативна база, считаме, че се отразява волята за създаване на Единен антикорупционен орган за противодействие на корупцията. Създаваме единен подход за координация и ефективно междуинституционално и международно взаимодействие в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта.
Считаме, че създаваме механизъм за оптимално преструктуриране, което е свързано със закриването и преобразуването на съществуващите институции.
Кои са най-важните положения в Законопроекта?
На първо място, разширява се кръгът от лица, които стават задължени да подават декларация. Като основа за кръга от лица е взет Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Тази основа е разширена, като се включат определени нови категории.
Пример в това отношение са общинските съветници, главните архитекти на общините и регионите, ректорите на държавните висши училища, управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения, които се финансират от бюджета на НЗОК.
Допълнително са включени и категории лица, които заемат позиции, които са с определен повишен риск от корупция, като например ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, ръководителите на Дирекцията за Национален строителен контрол и редица други.
Чрез субектния обхват на Закона се цели постигане на необходимата публичност и осигуряване на възможност за проверка на имуществото на лица, които имат решаващи функции при разходването на определен публичен ресурс.
На следващо място, с Проекта се създава нов единен независим антикорупционен орган. Комисията е предвидено да бъде колективен орган, който се състои от петима членове – председател, заместник-председател и трима членове. Необходимо изискване за председателя, заместник-председателя и членовете е да са български граждани, като за всеки един от тях има различни критерии за стаж. За председателя се предвижда той да бъде с десет години юридически стаж, за заместник-председателя – юридически, респективно икономически, с образователно-квалификационна степен „магистър“, отново 10 години, за членовете е необходимо да има десет години професионален стаж.
Механизмът, по който е заложено да се избира и да се конституира тази Комисия. Председателят се избира от Народното събрание, по предложение на народните представители, а заместник-председателите и другите членове се избират отново от Народното събрание, но по предложение на председателя на Комисията, в израз на така определения от нас екипен принцип, именно председателят да определя хората, с които ще осъществява своята дейност.
Предвидено е Народно събрание да осъществява контрол върху Комисията. При поискване членовете на Комисия са длъжни да се явят при покана и да предоставят необходимата и релевантна информация.
В Законопроекта сме предвидили защита на лицето, което е подало сигнала. По този начин гарантираме, че той няма да търпи неблагоприятни последици. Аргументирали сме връзките между Комисията и другите компетентни национални институции. Считаме, че усъвършенстваме правната уредба в частта за конфликта на интереси.
С това искам да завърша с последните изречения, които са, че с приемането на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, ще се постигнат определени положителни обществени резултати, а именно интегрирано решение за противодействие на корупцията като приоритет в усилията на държавата за гарантиране на равенството пред Закона и отговорността на лицата, които заемат висши публични длъжности. Ще бъде изградена ефективна система за противодействие и превенция на корупцията и ще се постигне гаранция, че лицата, които вземат висши публични длъжности, ще изпълняват, както вече казах, задълженията и правомощията си честно и почтено съобразно Конституцията и законите на страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря, господин Заместник-министър.
В Комисията са постъпили становища по отношение на Законопроекта на Министерския съвет съответно от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и от Комисията за отнемане на законно придобито имущество.
Аз ще помоля председателите на двете комисии накратко да запозная членовете на парламентарната Комисия с техните становища.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси участва активно в работната група, която изготви представения от господин Стоянов Законопроект. Ние участвахме на възможно най-високо ниво, в интензивния график по изработването на този проект през месеците юни и юли, настоящата година. Тримата членове на Комисията – ние вече четири години действаме в непопълнен състав.
Това, което е важно, е, че в рамките на тази активност ние представихме доста наши идеи, които, част от тях бяха възприети в рамките на представения пред Вас Законопроект. Например за намаляване на санкциите във връзка с различните нива, лица заемащи публична длъжности, е една диференциация на санкциите за лицата, които вземат висши публични длъжности и лицата, които заемат публични длъжности на средните и, бих казал, ниските етажи на властта.
Това, което обаче е важното и което е същественото, и което подробно сме изложили в приетата още през месец август 2017 година на заседание на нашата Комисия становище по разглеждания Законопроект, е че в рамките на този Законопроект не се отрази едно наше друго предложение, а именно да се запази централизираната система за установяване и санкциониране на конфликт на интереси.
Още през месец юли, когато бяхме любезно поканени от Постоянната комисия в тази зала, изложихме аргументите си за запазване на тази система. Те се състоят в следното: съгласно сега действащата система Комисията за конфликт на интереси има правомощия за 115 000 приблизително лица, заемащи публична длъжност на ръководни, на експертни позиции в системата на законодателната и изпълнителната власт, в това число органите на местно самоуправление. Малка част от тях са избираемите длъжности, по-голямата част от тях са назначаемите длъжности.
Съгласно Проекта, чл. 6 предвижда един брой, който не е изяснен, от лица, заемащи висши публични длъжности, но да речем, че е може би над 10 000, правомощие за установяване и санкциониране на конфликт на интереси да има новият антикорупционен орган, който предстои да бъде създаден в колективен формат. За другите лица, съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на Закона, които основно заемат експертни длъжности, в това число ръководни длъжности в различни администрации – общини, министерства, началници на отдели, директори на дирекции и така нататък. За тях се предвижда, съответните органи по избор или назначаване, да имат функции по установяване и санкциониране на конфликт на интереси.
При това положение от един орган, в рамките на сега съществуващата централизирана система, ще се получи ситуация, при която няколкостотин органа ще имат правомощия да установяват и санкционират конфликт на интереси за целия обем от сега приблизително около 115 000 души.
В нашето становище сме изложили аргумента за запазване на централизираната система, с цел уеднаквяване на практиката по приложението на Закона и, разбира се, с цел това, че специализирана администрация в София, която действа като централен орган, е много по-добре, отколкото тези функции да бъдат разхвърляни на няколкостотин органа, някои от по-малките органи в страната, включително държавни, не само малки общини, едва ли ще имат необходимия експертен капацитет, за да се справят със задача да разглеждат в рамките на един мандат от четири години, да речем, пет или шест производства за конфликт на интереси в съответната администрация.
Разбира се, имаме и други предложения. Представили сме ги в писмена форма. Искам да кажа, че това наше становище честно и коректно беше представено от първото до последното заседание на работната група. То не е изненада, беше представено пред Вас, изразяваме го още веднъж и го поддържаме, защото вярваме, че това е най-добрата възможност, с оглед на държавния интерес, за осъществяване на държавната дейност по установяване и санкциониране на конфликт на интереси, запазване на централизираната система.
Вие трябва да изслушате всички становища и, разбира се, крайното решение, каквото и да е то, е на законодателния орган. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Николов.
Давам думата на господин Пламен Георгиев от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за становище.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми членове на Комисията. Предвид това, че се намираме все пак на първо четене, аз искам да заявя, че за нас Законът следва да бъде подкрепен. Това е един плод на доста продължителен труд на работната група, в която участваха наши колеги.
Искам да обърна внимание, че чисто правно-технически Законът е много грамотно и добре написан. Наистина са взети предвид в голяма степен всички бележки на всички специализирани органи и са отразени в окончателния вариант на Закона.
Имаме и ние някои дребни забележки, които може би са по-скоро за между първо и второ четене. Съвсем накратко бих ги маркирал.
Първата досежно непредвидената разлика в категориите труд. Знаете, че в този орган влиза една дирекция от ДАНС – Държавната агенция „Национална сигурност“ и там се предвижда служителите от тази Агенция да са първа категория труд, да имат други социални придобивки, които да нямат останалите органи в Комисията, включително и членовете. Някак си се създава до известна степен един такъв момент, в който би имало някаква демотивация. Аз мога да говоря само за органите по нашия Закон, които от начало докрай извършват проверките, които представляват и пред съда, в последствие нашите искове. Считам, че трябва да се създаде уеднаквена уредба досежно социалните придобивки, категорията труд, щом се цели да се създаде един такъв орган, който наистина да работи ефективно, все пак трябва да имат такива социални придобивки хората, които работят в този орган.
Имаме и някои други дребни бележки за допълване на някои разпоредби, но не ми се ще да се спирам. Ние детайлно сме ги дали, те са наистина минимални, още повече че сме на първо четене на този Закон.
Мога единствено да кажа като общение, защото аз мога да говоря само досежно нашата дейност, че законодателната рамка такава, каквато е в момента и такава, каквато е в новия Закон. Дори, бих казал, в голямата си степен е запазена, а там, където не е запазена, е подобрена. Така че относно дейността на нашата Комисия, като евентуално част от един бъдещ такъв орган, категорично мога да кажа, че законодателната рамка е добра. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря, господин Георгиев.
Уважаеми колеги, откривам дискусията. Чухте становищата на двете комисии, мотивите на вносителя.
Давам думата за мнения, коментари по така внесения Законопроект.
Ако трябва аз ще взема думата, за да дам тон малко на дискусията.
Парламентарната група на „Обединени патриоти“ ще подкрепи внесения от Министерския съвет Законопроект за борба с корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Няколко са новите и важните неща в него.
На първо място, самата процедура по изработване на Законопроекта. За разлика от други опити за законотворчество в областта на антикорупционното правораздаване в предишни мандати на Народното събрание, този път Законопроектът беше изработен при открити, прозрачни процедури, подложен на широко обществено и публично обсъждане, с участието на различни представители на различни органи, които имат отношение към противодействие на корупцията. Навреме и с широк политически и обществен дебат беше проведена работата на цялата работна група.
Няколко са важните според мен, съществени моменти, които дават основание този Законопроект да получи нашата парламентарна подкрепа.
На първо място, дадено легално определение на деянието „корупция“.
На второ място, разширен е кръгът – това е между другото дискусионен въпрос, защото и на публичното обсъждане в Народното събрание имаше различни мнения от различните представители на правоохранителните органи, но според нас разширяването на кръга на лицата, заемащи висши публични длъжности, които ще бъдат задължени да подават декларации за имуществено състояние, прибавянето не само на общински съветници, а и на управителите, ректорите на държавни висши училища, управители на болнични заведения, лечебни заведения, които се финансират от бюджета на Здравната каса, членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите, Държавен фонд „Земеделие“, Национален строителен надзор – това действително е една сериозна и, надявам се, резултатна мярка за противодействие на корупцията.
Разширяването на кръга на обстоятелства, които подлежат на деклариране, тука е включено за първи път и деклариране на чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства на стойност над 10 000 лв., които лицето ползва трайно, повече от три месеца, в рамките на година, също е стъпка във вярната посока за реално антикорупционно законодателство.
Ние категорично подкрепяме избора на председател и членове на Комисията от Народното събрание, защото, считаме, че парламентарният контрол върху дейността на новия антикорупционен орган е нещо, което е изключително важно и ще бъде гаранция за неговата обективна и прозрачна работа.
Подкрепям и категоричното решение да не се разглеждат анонимни сигнали – нещо, което беше, между другото, един от основните препъни камъни в предишните антикорупционни Законопроекти. Имам предвид Антикорупционния закон на госпожа Кунева, която до края така и не можа да преодолее желанието си анонимните сигнали да присъстват по една или друга форма в Закона.
Има няколко дискусионни въпроса, разбира се, които между първо и второ четене трябва да бъдат изчистени в комисии или в пленарната зала.
Това е, на първо място, вменените на Комисията оперативно-издирвателни функции. Знаете, че това е един много дискусионен въпрос. Включването на ДАНС, експлоатирането на дирекция от ДАНС, експлоатирането и притежаването на специалните разузнавателни средства, е въпрос, който трябва да бъде много детайлно записан в Проектозакона, а не както в момента, е записано, че тези въпроси ще бъдат така по-общо, тези въпроси ще бъдат регламентирани с длъжностните характеристики, в зависимост от спецификата на дейността. Това е една формулировка, която, считам, че трябва да бъде изчистена.
Разбира се, от това, което двете комисии споменаха като дебатни и като проблемни, тук бихме подкрепили идеята за оставането на сегашната система, за централизирана система за установяване на конфликт на интереси – нещо, което според мен доказва, че е полезно, защото всеки от нас има представа от това как работят общинските комисии за установяване на конфликт на интереси. Освен че са силно политизирани, под съмнение може да бъде поставена и професионалната подготовка на членовете, участващи в тези комисии и, разбира се, това, което председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество господин Георгиев спомена като проблем, който може да се появи, относно различния социален статус и придобивки на служителите в новото антикорупционно звено.
Наясно сме и на публичното обсъждане в Народното събрание бяха изнесени данни, включително председателят на ДАНС, че – аз мисля, че това не е тайна, че една голяма част от служителите на Дирекция „Антикорупция“, които трябва да се влеят в новото звено, в момента търсят възможности за преминаване на друга работа, пак в системата на ДАНС, за да запазят тези социални придобивки, защото не са сигурни, че те ще бъдат запазени.
От друга страна, действително вършенето на еднакъв по обем и като специфика работа, но при различен вид социални поощрения и възнаграждения, ще доведат до демотивация голяма част от служителите на новия антикорупционен орган, така че това е проблем, който трябва да бъде не само дискутиран, а трябва да се намери максимално добро решение.
Това е като коментар по отношение на Закона.
Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Гърневски, заповядайте.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Аз няма да го повтарям онези аргументи, повечето от които, да не кажа всичките, изцяло приемам като основание за изразеното мнение на „Обединени патриоти“. Това всъщност е становище и на Парламентарната група на ГЕРБ.
Да, има детайли, които вероятно ще бъдат изчистени между първо и второ четене. Обект на най-оживен разговор, да го кажа, обществен,или между партиите – дебат, спор, кой всъщност, под коя шапка да бъде това звено, кой да избере председателя. Развиват се различни тези.
Първо, добре е, че екипът, който е работил по този Законопроект е свършвал огромна работа, включително отговорна, сериозна и задълбочена.
Второ, това, което се предлага, според нас ще свърши много добра работа. Знаете, че и основните критики към страната ни са липсата на този механизъм за действие, за чистота на управление, както беше изразено от колегите. И понеже България е парламентарна република, а виждате и тези дни имаше процеси в парламента, които правят така, че в парламента няма как да остане скрита, неосветена каквато и да е дейност, камо ли на едно такова отговорно звено.
От парламентарната трибуна – най-високата трибуна в Републиката, всъщност е и местото, от което от този Парламент според нас трябва да бъде излъчено ръководството на тази група. Убеден съм, че парламентът има всички механизми за изключително сериозен контрол и няма как да стане този Закон и тези хора, които ще го изпълняват, които ще го провеждат, да се превърнат в инструмент на репресии или натиск към някой.
Напротив, парламентът е мястото, където този процес трябва да завърши финала си, да бъде пред този Закон и най-после да започне да действа.
Така че изцяло се присъединявам към мнението на „Обединени патриоти“, на господин Ячев. Всъщност това не е и мое мнение, това е мнение на парламентарната ни група.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин зам.-министър, уважаеми ръководители на двете досегашни комисии, а все още и сегашни! Разрешете ми да изразя съвсем различно мнение. Успях да се запозная макар и не толкова задълбочено, но изключително пунктуално с предложения Проект за закон и впечатлението ми, че той едва ли може да бъде оценен като някаква нова, решителна и коренно различна стъпка от досега постигнатото в сферите, в които той засяга.
Искам да ви кажа, че до голяма част е видна еклектиката в предложения Законопроект. Той е разделен така, а и в някои отношения, мисля, че отстъпва от досега постигнатото, той е разделен на няколко части.
Първата част е едно обяснение какво ще бъде Комисията, а в Преходните и заключителните разпоредби се разкрива какво точно е тя. Преименува се едната комисия и в нея се вливат другата комисия, звената от Сметната палата от досегашния БОРКОР и едно звено от ДАНС.
Така и горе-долу е структуриран Законът. Неслучайно от Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, заявяват в своето становище, че в новия закон се е отстъпило от вече достигнатото. Добре, че и това поне не е направено от сега достигнатата гражданска конфискация в досегашния Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Но от тук нататък, нищо съществено. Казвам го съвсем отговорно. Особено бях впечатлен от тази глава, която е сложена в Закона – Глава девета, Противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица.
Уважаеми господин заместник-министър, кои са тези прояви, къде са те в Закона, кой ги разкрива? Значи, и досега имаме конфискация на имуществата. Ние приехме с единодушие Вашия доклад и досега всичките тези форми ги имаше. Даже стимулирахме Комисията за конфликт на интереси да изисква местните комисии да работят, работодателите да публикуват това. Те не ги бяха и публикували в значителната си част декларациите на своите подчинени. Сега това се връща отново на работодатели и на други звена и така нататък, отстъпление.
Струва ми се, ще застъпя това мнение, че от няколко работещи структури и други, които нямат значителни резултати, обединението в една комисия няма да може да постигне нещо съществено, което всъщност трябва да е Закона. Хубаво, дава се едно определение, спорно е. Аз ще Ви предложа между първо и второ четене, ако бъде приет Законът, друго определение за корупция, защото самото определение – извинявайте, не съм юрист, но не можеш да обясниш нещо като казваш, че проява на корупция е когато е налице… Извинявайте, но само по себе си… Тук по-скоро се говори за звеното по чл. 16, ал. 2, как то ще бъде структурирано и как ще се заплаща, вместо да се каже какво ще прави тази Комисия като цяло. Имаме една част по декларациите, имаме една част по конфликта на интереси, по имуществените декларации, по отнемане на незаконното имущество. Кое е обединяващото?
Ако можете да отговорите, мога да променя мнението си.
Затова няма да подкрепя този Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
Господин Стоянов.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Аз не смятам, че определението страда от такива дълбоки пороци. Само малко предистория да дам. Всъщност то се основава на международно признатото като най-добро на „Трансперънси Интернешънъл“, „Прозрачност без граници“. По смисъла на това определение корупцията, предполагам повечето го знаете, е злоупотреба с поверена власт, с цел извличане на облага. Всъщност на тази основа ние сме доразвили определението. Същността е, че когато в резултат на заеманата висша публична длъжност, се установят някакви злоупотреби или неизпълнение на служебни задължения и когато целта е пряко или косвено извличане на материална или нематериални облага, да се покрият състава на тази дефиниция.
От тук минаваме към Глава девета, всъщност когато тази специализирана дирекция установи такива прояви на корупция, в резултат на някаква информация, тя е може да се задейства.
За да не бъде прекалено теоретично, бих могъл да дам пример. Да кажем, ректорът на Държавно висше училище, извинявам се, ако примерът не е удачен, по някакъв начин влезне и се обърне към студентите с думата: тази година омъжвам дъщеря си или строя вила, сещайте се. Или, да кажем, някакви такива негови прояви. От една страна, няма според мен да покрие състав на престъпление, но биха дали повод за проверка на неговите действия.
Това в най-кратка форма бих могъл да дам като разяснение по повод на дефиницията и на действията, които ще извършва дирекцията по Глава девета. Всъщност това е само едно от действията, които ще бъдат извършвани, с цел противодействие на корупцията. Другите са описани в чл. 3, точно под определението. Има десет позиции, като всяка една от тях в определена степен ще противодейства, включително деклариране на несъвместимост, осигуряване на публичния достъп до декларациите, проверката на декларацията. Всичко това в своята съвкупност ще е противодействие на корупцията. Няма да се фокусира само върху Главата девета, за която стана въпрос преди малко.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви.
Други мнения, въпроси, колеги?
Госпожа Сидорова
КРИСТИНА СИДОРОВА: Ние от Парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепим този Законопроект. Миля, че стана ясно от изказването на господин Недялков.
Първо, уважаеми господин Председател и колеги народни представители, уважаеми председатели на комисии и господин заместник-министър! Тъй като ние имаме наш законопроект, който има съвсем различна философия, който запазва досега съществуващите комисии, които работят добре, и сме убедени, че събирайки ги в една обща, няма да се постигне целта, която трябва да се постигне чрез приемането на един такъв Законопроект.
Така че „БСП за България“ твърдо стои зад предложението, което след малко ще представи господин Зарков и няма да подкрепи така предложения Законопроект на Министерството на правосъдието.
Силно съм скептичен, че с този Законопроект, който предлагате Вие тук, ще може да се преборим с корупцията в България. Освен това, което каза господин Недялков, имаше и становища на съсловни организации, които също изразяват, така да се каже, несъгласие с част от текстовете. Предполагам, че ще има повече становища, когато влезе в залата.
Пак казвам, ние няма да подкрепим това предложение.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Други мнения, колеги?
Ако няма, преминаваме към гласуване.
Който е „за“ да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2017 г., моля да гласува.
За – 6, против – 2, въздържали се – няма.
С това приключваме по точка първа.

Преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА СРЕД ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ, № 754-01-71, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 6 ОКТОМВРИ 2017 Г.
Както казах, колеги, в началото, представител на вносителите е народният представител от БСП господин Крум Зарков.
Давам му думата.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател, за поканата и за възможността да участвам в заседанието на Комисията.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми представители на Комисията за конфискация на имущество и на Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси! Рядко човек има случай да говори пред аудитория, която наистина разбира от въпроса. Затова аз ще се отделя малко от формалните мотиви, които са изписани в нашия Законопроект, които, сигурен съм, всички сте се запознали и прочели.
Тръгнахме от една идея, която беше оспорвана в предишни народни събрания от различни състави, а именно да има нов единен орган за борба с корупцията. Тази идея през месец януари беше подкрепена от всички политически сили. Излезе поредният доклад, в него една от седемнадесетте препоръки е това. Там пише, ако не се лъжа, нов ефективен орган за борба с корупцията. В техническите документи, които придружават доклада се появява името „единен“. Казвам това, защото в процеса на дискусията „ефективен“ започна да отпада, за сметка на „единен“. И това беше една от причините, поради които ние да подходим към изготвяне на друг законопроект.
Неслучайно се спомена, и то именно в Комисията за борба с корупцията, тоест ресорната за това, що е то корупция. И трябва да се спрем една минута на този момент. Естествено е, че за българските граждани корупция не представлява нещо от Наказателния кодекс, то не представлява дори това, което е изписано като дефиниция в Законопроекта, предложен от правителството, както и дефиницията на „Трансперънси“, корупция е общото разлагане на държавността.
Затова, когато ние политиците говорим, много често размиваме нещата до степен, до която никой орган и никой закон сам по себе си не може да реши.
Защо казвам това? Няма да съм многословен.
Защото съм убеден, че никога не може да се даде верен отговор, ако преди това не се постави правилният въпрос. Кой е правилният въпрос, който ние се опитваме да решим с нов ефективен орган за борба с корупцията?
Въпросът за качествена, ефективна, бърза и справедлива конфискация на престъпно имущество? Не. Този въпрос се поставя не толкова остро, защото имаме институция, която работи, която успя да се установи, която има и проблеми, които си заслужава да бъдат разгледани отделно. Не е това въпросът.
Въпросът с установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и последващите административни санкции? Не! Там има комисия, която има своите проблеми и на която, между другото, и ние сме длъжници до голяма степен, както и органите, които трябва да назначават членовете, но не е това проблемът, който нито ние, нито гражданите, нито Европейската комисия идентифицира като проблем. Проблемът е липсата на резултати в това, което наричаме „борба с корупцията“. И как се определя този резултат, включително според Комисията – по броя на осъдителните присъди, по броя на повдигнатите обвинения. Няма трети вариант. И това ни позиционира само и единствено в рамките на наказателното преследване. Ако идентифицираме проблема, че е разследването, то проблемът „разследване“ трябва да се опитаме да оправим. След като имаме тази цел, средствата за тази цел се нарича „разследване по Наказателно-процесуалния кодекс“ и нищо друго! А органът трябва вече да бъде конституиран спрямо целта и спрямо средствата, която ще преследва и които ще прилага.
Затова предлагаме орган – едноличен, а не колегиален.
Ясно е на всички, че колегиалното начало предполага друг тип функции. То неслучайно е избрано за комисии като тези, чиито представители имаме честта да изслушаме днес. Там се търси баланс, там се търси квази-юрисдикционност, тоест това са хора, които разглеждат преписки и се опитват да стигнат до общо решение. Там не се изисква нито подобна степен на конфиденциалност, нито степен на оперативност, тъй като това са административни органи.
Защо казвам конфиденциалност? Защото конфиденциалността е основна гаранция, както за ефективност, тъй като всички знаем какво ще стане когато всяка партия сложи своите квоти, както за ефективност на наказателното преследване, но така и защита срещу тези, които евентуално биха могли да бъдат преследвани. Защото изтичането на една информация, особено за политик или публично лице, може да бъде пагубна – и това също трябва да се има предвид.
Говорим за парламентарен контрол. И ние вследствие на много срещи, които имахме, в нашия Закон добавихме и допълнихме, обръщам Ви внимание, процедура на отчетност чрез един доклад, какъвто познават и комисиите, които са тук. Но парламентарен контрол, който дава право на парламентаристите, на депутатите да привикват този орган и да му изискват информация, е край на неговата независимост. А без независимостта му, той няма да бъде ефективен. Защо тогава е отделен? Защо го слагаме някъде в институционалния пейзаж?
Спомнете си защо и как бяха създадени комисиите, които днес сливаме. Те имат своята предистория. Преди КПУКИ имаше парламентарна тази Комисия, преди КОМПИ имаше КУИППД. Преди КУИППД с това се занимаваше прокуратурата. Те бяха създадени, за да бъдат самостоятелни. Те бяха създадени нарочно след големи дебати, сред огромни дебати, които някои от по-опитните колеги си спомнят. В тези комисии тогава се произвеждаше същия дебат – няма ли да бъдат извънредни, няма ли да бъдат бухалки. Но, не, законодателят реши, че това са специфични материи, които изискват самостоятелни и независими институции. Сега тази самостоятелност, само няколко години по-късно, става проблем и трябва да бъде слята в едно. Ние вървим непрекъснато две напред, една назад и резултатите ни го показват.
Няма да се спирам върху процедурата за назначаване на новото ръководство на тази служба, която ние предлагаме.
Първо, защото тя концентрира непрекъснато дебата, а не е може би най-важният въпрос, но ние предлагаме това да бъде от президента на републиката по причини, които са пак свързани с независимостта на органа.
Считаме, че той трябва да бъде възможно най-отдалечен от изпълнителната власт, както и от мнозинството, което излъчва тази изпълнителна власт. Те са взаимно свързани. И е ясно, че когато този избор става от Народното събрание – да, ние сме парламентарна република, но нека си кажем истината, че решение на Народното събрание значи решение на мнозинството в Народното събрание, на същото мнозинство, което е излъчило правителството. Аз, за съжаление, за мое най-голямо съжаление, корупцията е явление неразделно от властта. Може да има страшно много хора, които да искат да бъдат корумпирани, но ако нямат власт, няма да могат. Срещу тях не трябва да се борим особено.
Искам да кажа две думи, какви са най големите гаранции както за ефективност, така и срещу евентуално репресии и които считам, че са преимущества на нашия Закон.
Първо, трябва ясно да се ограничи броят на лицата, срещу които могат да бъдат задействани подобни правомощия. Стриктният брой на лицата, може да е 5000, 6000, 10 000 човека, ако включим вътре и общинските съветници, но 10 000 и 10 000 точно. И толкова. И те самите знаят, още откогато стават на съответната длъжност, че ще бъдат подложени на този специален режим. Защото в другия закон всеки един български гражданин подлежи на работа по този Закон – всеки един, поради основанията за започване на дейност. Значи, стриктно определение, казваме: Вие сте стъпили господин заместник-министър върху Закона за публичността на имуществото на публични лица, ние също, добре, но само тях. Само тях и никой друг! Това е гаранцията, че нормалният гражданин няма да бъде засегнат от някаква извънредна институция.
И другата гаранция, е материалната. Само за определени неща. Този определен кръг лица може да бъде подопечен на работата на този орган само при определени дейности, действия. И единствения начин да определим корупцията, така че тя да има някакви рамки, а да не е всеобщото чувство на липса на държавност и на несправедливост, е да се обърнат към Наказателния кодекс, към наказателно правната ни доктрина, към Единния класификатор за корупционни престъпления, определен от Главната прокуратура и да видим, кои са онези престъпления, кои са онези престъпни състави, които са корупционни, според нашата доктрина, и да ги изброим. Тоест двойна гаранция – по материя и по субект. И когато определено длъжностно лице е в този списък, прояви деяния, които подлежат на квалификация по онзи списък от състави, той знае, че ще бъде работен от тази Комисия.
Няма да продължавам повече.
Искам само да кажа, че вследствие на много сериозните консултации, които проведохме, както и вследствие на публичния дебат, който се ангажира от лятото насам, и който мисля, че е полезен, каквото и да се случи накрая, ние нанесохме някои корекции в първоначалния вариант, сред които е предвидена процедурата, която да осигурява публичност на решението – как се стига до назначаването на съответния директор от президента или избирането на заместник-директорите от Народното събрание. Изключихме експлицитно възможността за започване на работа по анонимни сигнали, господин Председател, тъй като обърнахме внимание на това, прехвърлихме начините, по които ще се работи със специални разузнавателни средства към Закона за специалните разузнавателни средства, тоест няма да има отделен център с техническа обезпеченост, който да работи с тази чувствителна материя и още редица малки, но важни детайли, с които се опитахме да подобрим Закона.
Завършвам с апел да подходим към този въпрос не с инат, а да дадем възможност на Народното събрание в крайна сметка да намери решението. Вие току-що приехте единия Законопроект, единия вариант. Не отхвърляйте втория вариант. Имаме още какво да си кажем, имаме още по какво да работим, има еволюция и в правителствения Законопроект, където също бяха включени сега разпоредби, които подобряват разследването или се опитват поне да подобрят начина, по който се разследва този тип престъпления, чрез промени в НПК и натоварване на следствената служба. Тоест имаме идентифициран общ проблем.
Нека да продължим този дебат. Мисля, че той е полезен и за нас и за цялото общество.
Още веднъж Ви благодаря за възможността да представя този Законопроект.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на господин Зарков.
Колеги, искам да обърна внимание, че няма постъпили становища по отношение на Законопроекта, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители от БСП поради, както ми обясниха, краткият период от време, в който влезе в Комисията.
Господин Заместник-министър, ако имате някакво становище или мнение, мога да Ви дам думата, ако не, ще дам думата на колегите за обсъждане.
РЕПЛИКА: Не, нямам.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Добре.
Господин Гърневски, заповядайте.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Искал леко да поспоря с господин Зарков в последната част на неговото изказване, видите ли, да, парламентът избира, но избира парламентарното мнозинство. Мнозинство има във всяка една институция, господин Зарков. Та нима в президентството, зад президента няма мнозинство? Вашата партия публично от трибуната на Народното събрание, дори и в последното заседание, става и казва: „Ние избрахме този президент и той е наш“.
Сутринта Вие бяхте в едно студио и спорихте с политик от ГЕРБ. Представете си хипотезата – политическа криза и година и половина няма избрано правителство от парламента, има служебно правителство. В същото време Комисията е назначена от президента. Нима тази Комисията ще проверява правителството избрано от президента? И дали сме сигурни, че ще го прави? Може и да го прави, но може и да не го прави.
Аз ще Ви дам два примера, които се случиха в този парламент. Днес от заседанието отсъства заместник-председателя на тази Комисия, защото човекът, разбира се, че не е заради шега в една телевизия, а бяха други причините, които предизвикаха недоволството срещу нещо, защото много хора се страхуваха той да не оглави една друга комисия, но използваха този формален повод за шегата в „Нова телевизия“. Човекът, ето, прояви достойнство, партията му също виждате, че не реагира, за да си осигури свободата на словото, и този човек вече днес го няма тук. Тоест парламентът, пак си повтарям, има механизми да самоотзовава или да отзовава. Там нищо не може да остане скрито.
Припомням Ви и началото на мандата на това правителство и на този парламент, така нареченият, с шега го казвам, разбира се, „Хитлер гейт“. Ами един човек, избран за заместник-министър, излезе снимка, че някъде, пред някаква восъчна статуя в Париж си направил шега, козирувайки там пред Хитлер, този човек беше освободен веднага от правителството.
В същото време президентски съветник се оказа, че се обличал като Хитлер, пак на шега, но президентската институция не намери сили да бъде адекватна и да реагира по същия начин. Макар, че за мен тези два случая са абсолютно смешни. Те са абсолютно невинни спрямо много други неща, но аршинът трябва да бъде еднакъв.
Така че, аз съм убеден, че парламентът е мястото, което като парламентарна република трябва да носи цялата отговорност, защото, ако това политическо мнозинство, което днес управлява и не се бори с корупция, и с развитието на страната като цяло, на следващи избори мнозинството ще бъде друго и тогава други хора ще определят каква да бъде политиката, включително и в този орган, какъв да бъде контролът.
Така че нека не принизяваме – България все пак не е президентска, тя е парламентарна република, и всички 240 депутати са отговорни пред този народ, независимо дали са сини, червени или зелени, и пред проблемите, които са в това общество. Виждате, че заедно можем да спорим, може да се караме, но сядаме заедно, обсъждаме и винаги там може да се намират решения, или от онези, които ще бъдат след нас. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря, господин Гърневски.
Реплика.
Господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Гърневски, не беше подходящ много примера Ви с това, че ако има парламентарна криза и президента година и половина е назначил правителство, това е лошо. Защото, когато има парламентарна криза, ще има избори след избори, а президентът винаги ще бъде избран от първия път. Най-много от два тура. Затова това е една по-стабилна институция. Това Ви говоря.
Трябва да знаете, че за „гейтовете“ в тази Комисия няма да говорите, защото все пак аз съм майстор на „гейтовете“ точно от моят „Ловеч гейт“, който един път доказа, че „гейтовете“ – това е, когато разкриваш какво мислят управляващите, тяхното поведение. Те не са лоши от тази гледна точка. И примерите, които дадохте тук, са също от това.
Значи, „гейтовете“ в нашето общество, в българското, е да покажеш какво мисли управляващото мнозинство. Това беше и около „Хитлер гейт“, това беше и около нашият колета Антон Тодоров, когото много добре разбирам. Само не можах да разбера думите му, когато той казваше: „Абе, аз съм толкова време в различни неща и нямам кола, и нямам жилище“ и така нататък, това дали не беше подкана по новия Закон…?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви.
Госпожа Сидерова.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаеми колеги, господин Гърневски, имам само един въпрос.
Каква е гаранцията, че няма да се случи това, което се случва с Комисията за конфликт на интереси, която, както каза господин Николов, четири години работи в непълен състав? Избира се също от парламента.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други въпроси?
Заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „Воля“ ще подкрепи предложението, тъй като считаме, че то е добро, даже много добро.
Господин Зарков освен това изложи мотиви, защо са го предложили и аз одобрявам тези мотиви. Ще подкрепим предложението. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Найденов.
Други колеги?
Ако позволите, аз имам два въпроса към вносителите.
Господин Зарков, в чл. 55 от Вашия Законопроект е записано, че контролът върху новия антикорупционен орган, ще се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание. Остава впечатление, че ще бъде обособена специална комисия. Не е постоянната Комисия, която е в момента.
Какво е Вашето виждане, каква е идеята всъщност?
Нова комисия, която ще бъде излъчена в рамките на парламентарните групи, която ще наблюдава и контролира този антикорупционен орган. Така ли е?
КРУМ ЗАРКОВ: За чл. 55 ще отговоря конкретно. Това е формулировка, използвана и в други закони. Тя не предполага създаването на специална комисия, но предполага в компетенциите на съществуваща комисия – в този случай ресорната, каквато съществува, в която сме в момента, да поеме и този товар, този труд. Но това не предполага създаване на специална комисия, чрез Правилника на Народното събрание за точно този орган.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Две съображения бих искал да изкажа.
Законопроектът с вносители госпожа Корнелия Нинова и колегите народни представители от БСП, мисля, че акцентира изключително много и специално само върху противодействие на корупцията, обработването на декларациите за имущество и интересите на лицата, заемащи публични длъжности. Мисля, че въпросът с придобитото имущество, при наличие на конфликт на интереси или при наличие на корупция, остава встрани от предмета на дейност на този Закон. Тук има председател на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Това е единият ми въпрос.
На второ място, ние, разбира се, сме силно резервирани към възможността председателят на новия антикорупционен орган да бъде назначаван от президента. Тук не схванах логиката: защо председателят във вашия Законопроект се назначава от президента, а зам.-председателите се избират от Народното събрание? Това опит за някакъв баланс ли е?
Тук господин Гърневски, ако логиката на мисълта му бъде продължена, вменявайки избора в ръцете на президента, с цел да бъде максимално отдалечено от изпълнителната и законодателната власт, в лицето на Парламента и на Министерския съвет, какво правим със ситуация, а тези ситуации, между другото, в последните няколко години се случват доста често, за съжаление, когато сме в действие на служебно правителство, назначено от президента, което повече от ясно е, че той е много близо до президента като институция и като личности, подбрани от него, как би действал? Би ли действал прозрачно и обективно този антикорупционен орган, който изцяло е под контрола на президента? Благодаря.
Други въпроси?
Заповядайте.
ИХСАН ХАЛИЛ: Уважаеми господин Председател, Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ достатъчно добре се запозна и с двата законопроекта.
Последният, който Вие представихте господин Зарков, ние ще го подкрепим. Ще го подкрепим, защото има неща, които трябва да бъдат взети от него. Това означава, че между първо и второ четене „Движението за права и свободи“ също ще има забележки както на предния, така и във Вашия Законопроект. Сега в момента ще го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Господин Зарков, да отговорите и да пристъпим към гласуване, ако няма други съображения.
Аз искам само да подканя, ако имат желание представителите и на двете комисии – на КОМПИ, и на Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – също могат да вземат участие в дебата. Ваше е решението.
Да, господин Зарков, слушаме Ви.
КРУМ ЗАРКОВ: Аргументът за служебното правителство. По Конституция служебно правителство може да има два месеца. Това е неговият срок на дейност. Най-корумпираното да е, най-зверското да е, да няма никакъв шанс – два месеца. И сега, честно казано, този аргумент работи в наша полза. Защото след като се идентифицира, че е толкова страшно правителството да е близко до този орган, не щеш ли за два месеца, какво остава за онази конструкция, където този орган ще е постоянно под диктата на правителството. (Реплика от народния представител Милко Недялков.)
Служебното правителство не може да е аргумент в тази полза. Действително трябва да се търси далечина между този орган и изпълнителната власт. Самият факт, че Вие го подсказвате, че това е проблем, показва, че трябва да търсим тази далечина. Това е извънредна конституционна ситуация.
Знаете, че има Конституционно решение, което казва под какъв контрол – парламентарен, включително, може да бъде подложено едно служебно правителство, включително след като е изтекла неговата функция. Отгоре на всичко той има де факто ограничени правомощия в организирането на нови избори. Наистина това е детайл. Самият факт, че Вие се спирате на него, ми показва, че сме напипали правилната нишка.
Парламентът и аз се отнасям с огромно уважение към аргумента, че ние сме парламентарна република. Според мен това е една от основните гаранции за свободата и демокрацията в България. Факт е, че сме парламентарна република. Парламентът обаче е органът парекселанс, политически орган парекселанс. Тук се прави политика. Органът, за който ние говорим, ще има изпълнителни функции, а не законодателни. Той е част от изпълнителната власт, а изпълнителната власт има две глави по нашата Конституция. Едната е правителството, където са повечето такива органи, и другата е президентството, където има такива органи исторически поставени там по определени причини. За съжаление, ние сме в такъв исторически период. Знаете, при президента доскоро бяха много важни служби, включително разузнаването. Защо? Защото той дава някаква стабилност и надпартийност.
Последно. За придобитото имущество, господин Председател. Именно, защото тази тема ми е много ценна, не искам тя да бъде вкарвана в един куп. Защото, разберете, и тук са хора, които го знаят. Няма орган от пет или от петнадесет члена в България или в чужбина, който да може да разглежда една преписка едновременно по Гражданския процесуален кодекс, по Административно-процесуалния кодекс и да работи и да насрочва оперативни действия по Наказателно-процесуалния кодекс. Такъв процесуален жонгльор не съществува. Това ще блокира Комисията, това ще доведе до непреодолими юридически проблеми. Това ще доведе до това, че една преписка, а между другото, в момента едни инспектори от Комисията по отнемане на имущество работят стотици преписки наведнъж, ще се върти в този орган без да може никога да излезе.
Казвам го съвсем отговорно, мисля, че и двете основни звена, които ще се влеят в този нов орган – и Комисията за конфискация, и Комисията за конфликт на интереси, ще загубят, а няма да спечелят от своята ефективност.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Зарков.
Реплика от господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Господин Зарков, казахте една неточност. На служебното правителство единствената и основна задача е да направи изборите. Минават изборите, нямаме избрано правителство, служебното правителство започва да подготвя следващите избори. В една европейска страна три години нямаше правителство. Искам да Ви кажа, че и за Президентството има едно, и много по-анонимно мнозинство, отколкото е това в парламента. Въпрос на доверие на избирателите, защото суверенът са избирателите.
Нямах намерение в предишното изказване да дам тези примери, камо ли да отговоря на господин Недялков за Ловеч, защото там наскоро приключи снимането на един филм. Такива неща показа в една друга държава, че ще се въздържите от Вашия гейт, който споменахте. Но, ето Ви два конкретни случая – политически, с народни представители. Двама души от парламентарната група, на която принадлежа, бяха атакувани доста сериозно. Спомняте си случая в Добрич, спомняте си и вчерашния случай с господин Тодоров. Въпрос на морал е на това мнозинство – дали е в Президентството или е в Парламента, и на отделните народни представители.
И в двата случая атакуваните от ГЕРБ народни представители на минутата подадоха своите оставки. Не чакаха да им бъде изчистено името, да минат през съд. (Реплика от народния представител Милко Недялков.)
Ваш депутат беше уличен в най-тежкото вътрешно-политическо престъпление – купуване на гласове, никаква реакция! Ама ние ще чакаме да му се изчистило името…?!
Значи, ето Ви случаи, които показват, че мнозинствата, ако нямат този морал, който и да прави – назначава или контролира този орган, ако там няма морал, органът може да злоупотреби и, обратно. Парламентът има много по-големи механизми, от която и да е друга институция в България, да контролира.
Затова като парламентарна република тя трябва да поеме от политическата отговорност да избере този орган. Днес е това мнозинство, органът е избран. След пет месеца може да има избори и да дойде друго мнозинство, винаги след като има опозиция в един парламент, а не диктатура – еднолично управление, има механизми за контрол и това го е показала демокрацията по цял свят. И едноличното управление е доказало в България какво представлява, когато сме диктатура. Така че нека с такъв плам да не отнемаме ролята на парламента да си върши работа по Конституция.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гърневски.
Други мнения от председателите на двете комисии? Не.
Благодаря Ви.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Под формата на дуплика искам да кажа, че въпросът може да бъде решен извън тези политически страсти и имаме нужда да го решим. Всички тези казуси, които изреждате – къде правилни, къде неправилни, нито един от тях няма да бъде решен с онзи закон, или с този. Не трябва да смесваме.
Когато говорите за морал, естествено, че е така, но ако бяхме толкова морални, нямаше да сме на последно място в класацията на „Трансперънси“, чиято дефиниция взимаме, за да внесем в правителствения закон. Вместо да им вземем дефиницията, да им вземем практиките.
Последно, наистина няма да отговоря, макар че би трябва да отговоря, за да защитя колегите, които споменахте, само от уважение към професионалистите, които са тук и които наистина не заслужават, тук пред тях да се мацаме така.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Да не влизаме в тази тема.
Прекратявам дискусията и пристъпваме към гласуване.
Който е „за“ да бъде подкрепен на Първо гласуване Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 754-01-71, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 6 октомври 2017 г., моля да гласува!
За – 6, против – 1, въздържали се – 2.
Благодаря на господин Зарков.

Продължаваме по точка трета:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОГРАМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, № 702-00-27 ОТ 13 ЮЛИ 2017 Г.
Дължа малко разяснение на Комисията.
Председателят на Народното събрание е разпределил до председателите на парламентарните комисии, приетата на 23 юни 2017 г. 18-месечна Програма на Съвета на Европейския съюз, която е изготвена съвместно от естонското, българското и австрийското председателство с приноса на европейска служба за външно действие. В тази Програма са заложени приоритетите на председателството на България през следващата година – 1 януари – 30 юни 2018 г.
Онова, което касае нашата Комисия, основно е, приоритетите в сектор „Правосъдие“. Това, разбира се, не изключва в рамките на дебата да бъдат коментирани и останалите сектори.
Вие сте запознали, беше Ви изпратено на електронната поща на всички Вас тази програма.
Тук като представител на Министерството на правосъдието е господин Евгени Стоянов – заместник-министър, отново ще му дам думата съвсем накратко да представи програмата и приоритетите основно в сектор „Правосъдие“.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Председател, съвсем накратко ще представя приоритетите, които Министерството на правосъдието предлага в област „Правосъдие“.
Предложили сме тези приоритети да залегнат в Програмата на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз. Както отбелязахте, на 23 юни в рамките на заседанието на Европейския съвет беше подписано от премиерите на трите държави. Този проблем беше оформен като Програма на Съвета на Европейския съюз.
Конкретно за област „Правосъдие“, Министерството на правосъдието ще работи интензивно в три насоки.
На първо място, това е създаването на Европейската прокуратура, на второ място, електронното правосъдие, наказателно правосъдие, електронни доказателства.
На трето място, Проектът за регламент – по отношение на компетентността, признаването и изпълнението на решенията по брачни въпроси. Въпроси, свързани с родителската отговорност и така нареченото „международно отвличане на деца“. Този Проект за регламент е по познат като „Брюксел IIа“.
Съвсем накратко ще маркирам трите приоритета.
Създаването на Европейската прокуратура – 8 юли 2017 г. по време на Съвета на Европейския съюз, правосъдие и вътрешни работи, 20 държави членки, сред които и България, постигнаха така наречения „общ подход“ по Проекта на регламент за създаване на Европейската прокуратура.
В изключителен интерес на Република България е създаването на Службата на Европейската прокуратура.
Предвижда се чрез разследващи камери от централата на Европейската прокуратура да се наблюдава работата и да се дават указания на делегирани национални прокурори в държавите членки, които ще провеждат разследвания на място и ще внасят делата в съответния национален съд.
Предвидени са процедури съгласно, които да се извършват мерки за разследване по облекчен ред. Ще бъде възможно прокурори от различни държави членки да работят съвместно по дела на територията на тези държави, под контрола на централата на Европейската прокуратура.
Европейските прокурори ще бъдат избирани по специални процедури, които са създадени от Съвета на Европейския съюз, при отчитане на техния интегритет. Ще им бъде даден специален статут на европейски служители. Ще им бъде позволено в екипи със своите колеги от различни държави членки да осъществяват съвместно тези разследвания.
Друг важен момент е създаването на Единна информационна система на Европейската прокуратура, чрез която ще се следят делата и ще се насочват към съответните разследващи органи.
Всичко това ще допринесе България активно да съдейства на процеса за преодоляване на корупцията, за който стана въпрос и преди малко. Ще се противодейства на финансовите измами на европейско ниво, което е част и от вътрешната политика на Република България и е в изпълнение на Механизма за сътрудничество и оценка, препоръките в този Механизъм.
Приключва с Европейската прокуратура, че на дата 26 и 27 март 2018 г. е планирана конференция, която да бъде в рамките на председателството на България.
Вторият приоритет, е електронно правосъдие „Наказателно правосъдие в киберпространството – електронни доказателства“ – това също е тема, която е приоритет на трите държави – Естония, България, Австрия. Темата е приоритетна. Стремежът на България какъв ще е в тази област – да се провеждат интензивни дискусии. Там, за съжаление, са в по-начален етап нещата, в сравнение с Европейската прокуратура. Стремежът е да се постигне така нареченият „частичен общ подход“ по това конкретно досие.
Съотнесено към Република България електронното правосъдие е част от съдебната реформа, която е планирана. Новите технологии навлизат с голяма скорост във всички области и следва да бъде отразено адекватно и това положение.
Предстои да се въведе електронна платформа Е-кодекс за обмен на съдебни книжа между всичките държави – членки на Европейския съюз.
Третата приоритетна област, по която ще работим в област „Правосъдие“, това е Проектът за регламент относно компетентност, признаване и изпълнение на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и международното отвличане на деца.
В този Проект на регламент се решават въпроси, свързани със случаи на международни отвличания на деца, настаняване на деца под институционална грижа или в семейство за отглеждане на деца в друга държава членка.
Въвеждат се мерки за повишаване на ефективността и подобряване на функционирането на механизма за връщане на деца. Въвежда се самостоятелна процедура за съгласие, която се прилага при всички случаи на трансгранично настаняване. Има и други детайли, които мога да разясня при необходимост на членовете на Вашата Комисия. Това са в най-тесни рамки приоритетите на правителството в област „Правосъдие“.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Стоянов.
Давам думата на представителите на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – господин Георгиев, след това и на другата Комисия за конфликт на интереси – господин Николов.
Мнения, допълнения, предложения.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми членове на Комисията! Имаме едно конкретно предложение във връзка със Стратегията, и то, естествено, касае нашата дейност.
Знаете, че в 18-месечната програма на Съвета за периода 1 юли 2017 – 31 декември 2018 г. в Раздел V – „Съюз на свобода, сигурност и правосъдие“ е записано, че трите председателства, включително и българското, ще придвижат работата на Европейската програма за сигурност, с цел изграждане на истински съюз на сигурност. Това предполага подобряване на ефективността на наличните инструменти за борба с тероризма, финансирането на тероризма, изпирането на пари, киберпрестъпността и организираната престъпност.
В Европейската програма за сигурност противодействието на организираната престъпност, наред с борбата с тероризма и киберпрестъпността, изрично е посочено като основен приоритет за европейската сигурност, който изисква незабавни действия. Там се подчертава, че основната цел на организираната престъпност е печалба. Това е съвсем естествено. Следователно, правоприлагащите органи трябва да имат капацитета да насочат работата си към финансирането на организираната престъпност, което често е свързано с корупцията, измамите, фалшифицирането и контрабандата.
Едно от действията за противодействие на организираната престъпност, посочени в документа, е именно преразглеждането на възможните мерки за неоснована на присъда конфискация.
Искам да кажа, че нашата страна е много напред от другите страни в Европейския съюз. Знаете, че е въведена гражданската конфискация. Резултатите от година на година са все по-добри. Тази година, само досега, сме отнели вече с влезли в сила присъди почти двадесет и два милиона и половина, което е въобще в цялата история на Комисията един много добър резултат, което се оценява от всички други страни по международни форуми, по които сме били, по срещи. Само преди около две седмици тук идваха британски прокурори при нас, където въвеждат необяснимото богатство – те имат гражданска конфискация, но досега не са прилагали необяснимото богатство за обучение. Те наистина оцениха изключително високо нашата работа и искат да продължим сътрудничеството си.
Отделно от това наши експерти участваха в Украйна. Там Министерството на правосъдието на Украйна беше домакин на една среща. Отново нашите експерти са поканени там, за да въведат българския модел на гражданска конфискация.
Посолството на Литва тези дни поиска от нас информация относно българското законодателство за неоснованата присъда на присъда конфискация. Тоест, считам, че в тази сфера ние сме много напред от другите държави и мисля, че множеството примери и конференции, по които съм бил, навсякъде изключително позитивно оценяват дейността на нашата Комисия. Не искам да изброявам всички тези срещи, представяния на нашата дейност.
Ако ми разрешите, съвсем накрая да формулирам и нашето конкретно предложение, а именно в частта „Европа на консенсуса“, предлагаме по точката „Сигурност и миграция“, в предпоследния абзац, относно сигурността и борбата с престъпността и тероризма, предлагаме да се добави още едно изречение в този предпоследен абзац, а именно: „България ще насърчи обмена на опит и информация по отношение на неоснованата на присъда конфискация, като ефективен инструмент в борбата с организираната престъпност.“
Считаме, че това е изключително важно. Няма да се впускам подробно да обяснявам колко ефективни са пътищата за неформален обмен, канали за обмен на информация на органите като нашия, които се занимават с неоснованата на присъда конфискация. Само като практически пример ще дам, че една молба за правна помощ, която е каналния ред за придобиване на информация, който се използва от правосъдните органи, отнема в най-добрите случаи половин година, а при нас информацията се придобива до дни.
Намирам, че в тази сфера наистина ние сме водеща държава и с оглед на това, че когато председателства Европейският съюз, би трябвало и ние да допринесем с нещо, с което освен вече започнатите теми, които ще търпят развитие – нещо, което бихме могли ние да допринесем като един уникален наш инструмент. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на господин Георгиев.
Давам думата на господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, колеги! Трябва да кажа, че за разлика от гражданската конфискация, където има множество регламенти на ниво Европейски съюз, които уреждат тази материя на ниво федерално – съюз, в сферата на конфликта на интереси такава глобална уредба няма. Има такава уредба в един-единствен регламент в рамките на Европейския съюз, който касае разходване на средствата на Европейския съюз. В тази връзка ние предложение към този Проект нямаме.
Отчитаме и факта, разбира се, че национална уредба в сферата на конфликта на интереси има в около половината от страните в рамките на Европейския съюз и то основно в Източна Европа.
Все пак държа да подчертая, че към националния опит, който имаме в сферата на конфликта на интереси, са проявили интерес също представители на испански и холандски магистрати, а също така тази година от „Трансперънси Интернешънъл“ – Прага, в Чехия по-скоро, проявиха много сериозен интерес към българския опит в сферата на конфликта на интереси дотолкова, доколкото имаме, но там където е европейския регламент в сферата на конфликти на интереси, усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз, България е едва на 16 място от 28 страни членки по открити и установени нарушения в конфликт на интереси, във връзка с усвояване на еврофондовете, докато Чешката република е на 27 място. Тоест там, където има регламент, очевидно той работи и се прилага в България. Това, разбира се, не е заслуга само на нашия орган, а и на много други органи и структурите на МВР – там има дирекция „АФКОС“, Българската прокуратура. Разбира се, инспекторатите във всяко едно от министерствата, което усвоява и му е възложено да действа в сферата на Европейския съюз.
От тази гледна точка, ние директни предложения към този Проект поради различния характер на уредбата на конфискацията в сравнение с конфликта, за което си позволявам да кажа, че имам известен поглед, нямаме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
Само да кажа на господин Георгиев, че когато бъде изготвен протокола от заседанието на Комисията, Вашето предложение ще бъде внесено при председателя на Народното събрание, за да може да влезе, защото това е Проект на програма, която е изпратена, за да може да влезе при цялостното обсъждане на Програмата в Народното събрание и да стане факт.
Колеги, мнения, предложения по темата? Ако нямате, нямаме процедура за гласуване.
Това беше изслушване и запознаване с Програмата за председателството на България в рамките на следващата година на Европейския съюз.
Благодаря на гостите.
Да пожелая успешен ден!