Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика
18/01/2018
1.Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, №702-01-55 от 19.12.2017 г., внесен от Министерски съвет.
2.Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2017 год., №820-00-1 от 11.01.2018 г.
ПРОТОКОЛ
№ 13
На 18 януари 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55 от 19.12.2017 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2017 г., № 820-00-1 от 11.01.2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Борис Ячев.
* * *
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Уважаеми колеги! Имаме кворум.
Откривам днешното заседание на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Представям на Вашето внимание следното предложение за дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55 от 19.12.2017 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2017 г., № 820-00-1 от 11.01.2018 г.
3. Разни.
Имате ли други предложения за дневен ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 8, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
По точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 702-01-55 ОТ 19.12.2017 г., внесен от Министерския съвет
Наш гост е господин Евгени Стоянов – заместник-министър. Казвам му: „Добре дошъл!“.
Уважаеми колеги, постъпил е с разпореждане на председателя на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева за разглеждане Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс под № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 19.11.2017 г.
Ние не сме водеща комисия. Водеща е Комисията по правни въпроси, но Законопроектът трябва да бъде разгледан и от нашата комисия.
Законопроектът ще бъде представен от господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието.
Заповядайте, господин Стоянов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Представям на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, одобрен от Министерския съвет с Решение от 19.12.2017 г.
С представения на Вашето внимание законопроект се разширява и прецизира съществуващата нормативна уредба относно наказателно-правната защита срещу корупционните деяния в частния сектор.
Основната цел на Законопроекта е да се уеднакви режимът на този вид престъпления като се създадат предпоставки наказателно-правните норми да се прилагат симетрично, както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор.
Законопроектът е в съответствие с няколко стратегически документа, а именно – Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021, по-конкретно Приоритет 28 „Гарантиране ефективна, бърза и справедлива съдебна власт“, включително чрез продължаване на съдебната реформа в борбата с корупцията; Цел 87 „Справедливо, бързо и ефективно правосъдие“; Мярка 330 „Изпълнение на актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система“, също така изпълнение на 17-те препоръки от Доклада по Механизма за сътрудничество и оценка, както и на Независимия технически анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата на Република България, който е изготвен от службата за подкрепа към Европейската комисия.
Горепосочените обстоятелства обусловиха необходимостта от законодателни изменения и преразглеждане на съставите относно престъпленията по служба, съществуващите към момента наказателни механизми за ограничаване на проявяваните форми на корупция в частния сектор, и се нуждаят от изключително сериозно и задълбочено преосмисляне в частта относно корупционните престъпления, предвид факта, че нарушението или злоупотребата със служебно положение не се прилага за длъжностни лица в търговски дружества, кооперации и други подобни в частния сектор по същия начин, както за длъжностните лица в публичния сектор и държавните институции.
Съгласно съдебната практика, в Тълкувателно решение № 2 от 2011 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС се сочи, че длъжностните лица от търговски дружества и други юридически лица, които не са обществени организации не могат да бъдат субект на престъпленията по Глава осма от Особената част на Наказателния кодекс, в която и систематически е уредено престъплението „подкуп“.
Конкретно със Законопроекта се предлагат изменения в чл. 93 от Наказателния кодекс, като се разширява обхватът на понятието „длъжностно лице“. Качеството „длъжностно лице“ трябва да се признае изрично и на заемащите служба в общинската администрация, което без съмнение ги поставя в публично-правната сфера, независимо дали изпълняват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество.
Налице са аргументи, че трябва да се направят следващи стъпки, които да осигурят равно третиране на длъжностните лица по чл. 93, т. 1, буква „б“ от Наказателния кодекс, изпълняващи ръководна дейност или дейност, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, независимо от правно-организационната форма, чрез която имуществото се стопанисва и управлява.
Необходимо е заедно с държавните предприятия в определението да се включат изрично и общинските такива. Подобно на държавните предприятия, те не могат да бъдат обхванати от понятието „юридическо лице“, затова Законът следва да приравни положението на ръководещите или извършващите и дейност по пазене и управление на чуждо имущество в държавните и в общинските предприятия, като изрично признае качеството на длъжностно лице на вторите.
Същите доводи, свързани с равното третиране, налагат нормата на чл. 93, т. 1, буква „б“ от Наказателния кодекс да бъде допълнена като се признае качеството на длъжностно лице и на изпълняващите ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на имущество на търговски обединения, така наречените „консорциуми“.
Предвид изложеното се предлага в Глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс да се създаде състав на общо длъжностно престъпление със субект длъжностни лица в частния сектор, като се инкриминира поведението на длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши правата си и от това произлязат значителни вредни последици за друго физическо или юридическо лице, или обединение.
Предложението е обвързано и с предложение за осъвременяване на диспозицията на престъпленията по Глава осма, Раздел ІІ от Особената част на Наказателния кодекс по начин да се достигне до синхронизиране на наказателно-правната закрила на обществените отношения, които гарантират законосъобразното и добросъвестно изпълнение на правомощията на длъжностните лица по служба, независимо от сектор, в който те осъществяват своята дейност.
Предвижда се чрез предлаганите изменения и допълнения в чл. 224 от Наказателния кодекс, наказателната отговорност да се носи, независимо от това дали дарът или облагата имат имуществен характер или не, както е в съставите на подкупа в публичния сектор.
С възприетия подход формите на изпълнителното деяние се доближават до тези на пасивния подкуп в обществения сектор, като се запазват и се отчитат различията в родовия обект и качеството на лицето, което поиска или приеме неследваща се облага.
Бих искал да приключа с обяснението, че всъщност промените в Наказателния кодекс, които се представят днес на Вашето внимание са едно естествено продължение на Антикорупционния закон, който беше приет преди Нова година, беше повторно гласуван след ветото от президента и в тази връзка следва да се отчитат всичките разпоредби, които днес в най-кратка форма представих.
С оглед на посоченото от мен, предлагам на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, да одобри Проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и да предложи на Народното събрание неговото приемане на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси и мнения.
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Заместник-министър, поради какви причини са предложенията да се завишат толкова чувствително наказанията за подкуп? Те и без това са доста сериозни.
Ако отговорът е, че това е борба срещу корупцията, едва ли ще бъде много точно. Това няма да доведе до никаква борба срещу корупцията и като самите наказания и досега са много големи.
На този въпрос първоначално искам да чуя някакъв отговор. Сега са до десет години. Ето тук имам едно, като адвокат, обвинение за 50 евро подкуп. Наказанието – до 20 хил. лв. глоба и лишаване от свобода до 10 години, за 50 евро подкуп на катаджия. Нима това е малко наказание, че е необходимо още да се увеличават? (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Ако става въпрос за конкретното обвинение, предполагам, че това би следвало да се квалифицира като малозначителен случай.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Найденов даде пример просто.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: За мен също това е учудващо. В случая имам предвид, че при такива параметри на приетия подкуп, винаги е приложима разпоредбата на малозначителния случай в Наказателния кодекс, но това е лично мое мнение.
Така определените наказания в, предполагам визирате чл. 304 от Наказателния кодекс… Това е нашето предложение като вносители, защото смятаме, че това е въпрос по целесъобразност и със завишаване на наказанието смятаме, че по-добре ще се постигне като цяло политиката, която налагаме за противодействие и борба с корупцията.
Естествено, ако това се счете за прекалено завишено наказание, има възможност да не бъде одобрено. Това е въпрос по целесъобразност. Преценили сме, че така ще постигнем по-ефективно нашите цели.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И други въпроси имаше господин Найденов – заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Аз започнах с това, че ако считате, че това ще доведе до по-добра борба срещу корупцията – да, но преди наказанията също бяха големи и след това се увеличиха, но корупцията продължава да расте, така че по-големите наказания не стряскат тези, които дават или тези, които вземат подкуп. И досегашните законови текстове за този вид престъпления са доста сериозни, много сериозни, бих казал.
И други текстове има, където се предвижда – и по тях ще взема отношение, но сега конкретно за подкупа говоря – аз няма да подкрепя това предложение…
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми колеги, аз ще се постарая да бъда кратък.
В своето представяне господин заместник-министъра пропусна, че с изменението в Закона се променя и нещо много важно и това е понятието за щетата и за данък, голям и особено голям размер, където връзката става вече с минималната работна заплата. Това е съществено изменение и мисля, че също трябва да бъде отбелязано, но това е само информативно.
Аз имам също няколко забележки по самите текстове и по начина на тяхното оформяне.
Не знам какво е отношението на частния сектор, което е най-важното тук, в случая, но по принцип в общата борба с корупцията, на първо четене смятаме като група да подкрепим засега Закона, като между двете четения трябва да бъдат направени сериозни корекции, за което говори и господин Найденов, по някои от текстовете, за да се прецизират и да могат да постигнат ефекта на изменението на Наказателния кодекс.
Мисля, че колкото и да говорим, в тези изменения на Наказателния кодекс няма голямата връзка, която поне аз като народен представител очаквах с новоприетия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Тези текстове, едно към едно като ги погледнеш, са си само промени в Наказателния кодекс. Те може да имат някаква виртуална или, така да се каже, комплексна, структурна връзка, но те нямат пряка връзка между действията на Комисията и измененията в Наказателния кодекс.
Счита се, че явно тук завишаване на наказанията, това, което ни е препоръчано по Механизма за сътрудничество и други неща, ние ги удовлетворяваме с тези изменения в този най-важен кодекс, който е наказателния, но, струва ми се, че тази синхронизация поне засега отсъства и ние ще следим от тук нататък какъв ще бъде и дебатът в Правната комисия, като водеща комисия. Ще видим какво ще бъде нашето окончателно становище, но поне като начало ще подкрепим на първо четене Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Сложна е доста материята. Мисля, че не само и от гледна точка на юристите, но и от гледна точка на обществения отзвук, с този Закон разбирам промените, които се въвеждат, които, така или иначе, са ни препоръчани от Механизма за сътрудничество и оценка и мисля, че ще трябва много внимателно да го гледаме между първо и второ четене. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Госпожо Сидорова, заповядайте.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз имам един въпрос. Може би съм пропуснала, тъй като не съм се задълбочила в текста, но ректорите на висшите училища има ли ги в промяната, която се предлага, защото знаем, че университетите в България са място, където съществува корупция и редовно имаме новини за случващото се там. Дали в тези нови промени ще влязат и ректорите и дали те ще бъдат засегнати от това, което се предлага?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Извинявайте, нещо доуточняващо, просто го забравих.
В мотивите по-скоро, по-нататък в текста го няма, много често се споменава „общинско предприятие“. Аз може би го разбирам в смисъла, че това е общинско търговско дружество. И това има предвид изменението в Закона.
Защо говоря? Защото общинско предприятие е предприятие по Закона за общинската собственост и то няма функциите на общинско търговско дружество. Това са две различни неща и може би в мотивите това трябва да бъде коригирано. Това е просто като моя вметка към текста на мотивите. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Ще се опитам да отговоря систематизирано.
По отношение на изказването Ви за това, че не съм маркирал измененията в данъци в големи размери и в особено големи размери – действително е така. Нямаше го в изложението.
Само да обясня, че то само на пръв поглед изглежда значителна промяна, но ако се направи една чисто математическа аритметика – данъци в големи размери, това е надхвърляне на 3 хил. лв., в особено големи размери – 12 хил. лв. Сега сме го приравнили това спрямо минималната работна заплата. Към настоящия момент данъци големи размери биха били 5100 лв., а в особено големи размери – 15 300 лв., което е съизмеримо с настоящата уредба, но заради динамиката на икономическите отношения считаме, че това е по-правилен критерий, именно минималната работна заплата.
По отношение на общинските предприятия – действително, имаме предвид контрапункта на държавните предприятия, по Закона за общинската собственост. Приемам го това като аргумент.
По отношение на ректорите – в Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, ние не сме избрали подход, който е подобен на така наречения „Антикорупционен закон“, където правим каталог, списък с определени длъжностни лица. Въпрос на съдебна практика е дали ректорите ще влязат в понятието за тези престъпления. Лично мое мнение е, че те влизат. Сега вече зависи от статута на висшето училище, дали то ще е държавно, дали ще е частно, зависи от конкретните факти, но това е една от нашите цели, но ние не искаме да правим каталог с професии, например – лекари, комисии на ТЕЛК, които в момента, Вие знаете, има много примери… Освен че са рискови, сега чисто формално погледнато – лекар, който си работи в частната клиника, не може да бъде обвинен в престъпление „подкуп“, трябва да се търси някаква друга форма.
Вие знаете, по телевизията често са давали – комисия от НЕЛК, която очевидно осъществява такива корупционни действия и изведнъж се оказва, че понеже няма статут на държавен орган, всъщност не носи и отговорност. Или, примерно, такива знакови дела, които са, както делото КТБ, по простата причина, че висшият мениджмънт ръководи частна банка, акционерно дружество, той по никакъв начин не попада в престъпленията по служба.
Примерите са много, но според мен, за да завърша, би следвало да влязат ректорите на висшите училища в нормите, които ние предлагаме да бъдат променени. (Реплики.)
По време на общественото обсъждане не сме получавали конкретно, не искам да Ви подвеждам, но по спомени, не сме получавали конкретни бележки.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, аз пак ще се спра на подкупа, обаче по чл. 301. Аз не знам колегите до колко са запознати, но виждам, че за престъпление по чл. 302 наказанието се иска да бъде завишено с лишаване от свобода с от 10 до 20 години. За глобата няма да говоря. Убийствата са с такова наказание – от 10 до 20 години. Там имат право на доживотна присъда изключая, но като лишаване от свобода – това са наказанията и за убийството.
Считате ли, че това е толкова уместно – такъв вид престъпление, с такова високо наказание, докато глобата е малка? Глобата е малка – до 15 хил. лв., а наказанието е до 20 години лишаване от свобода. Говоря за чл. 302, последния абзац.
Практиката показва, че даже и да има такъв осъден по чл. 302, то се дава минимално наказание или около средния размер. Кому е нужно да се завишава това наказание, като долната граница се сваля на 10 години?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Промяната в чл. 302 е в т. 1, където се добавят субекти – от лице, което заема отговорно служебно положение, от съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган, или от полицейски орган.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Не – друго е. Член 302а, т. 3, за подкуп.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Член 302а е друго! Защото чух чл. 302.
Тук отговорът ми би бил същият. Донякъде навлизаме и в теорията. Основната идея е, че наказателната политика се изразява в криминализация на деянията и диференциация на наказателната отговорност.
Счели сме, че поради обществената нетърпимост на конкретно тези престъпления – подкуп, а той е стълбът на понятието „корупция“. Около него се развива то. Счели сме, че поради тази обществена нетърпимост това би било най-правилното решение. Практиката ще покаже дали е било така.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: На мен ще ми бъде интересно, ако бъде осъден за подкуп – такива длъжностни лица, какво е наказанието, което се е получило. Аз нямам такава статистика и много се съмнявам дали е дадено максимално наказание, което е било към момента, когато е било извършено това престъпление, та камо ли сега да се завишават още повече, но – добре, получих отговор от Вас.
Сега само искам да се спра на чл. 145а, ал. 1, където се правят редица изменения: думите „до 3 години“ се заменят с „до 5 години“ и в ал. 2 думите „до 5 години“ се заменят с „до 6 години“.
Само да разясня за тези, които, ако не знаят – до 3 години се счита, че това е леко престъпление, до 5 години се счита, че е леко престъпление. Тук наказанието по ал. 1 се заменя „от 3 до 6 години“, значи то вече не е леко престъпление, щом е над 5 години.
Същото се отнася и за ал. 2 на чл. 145 – „до 5 години“ се заменя с „до 6 години“.
Не зная какъв ще бъде отговорът, но искам да чуя какви са мотивите, причините тези престъпления, които сега са считани за леки, само с едно изменение на една година, вече да се водят тежки престъпления, а не леки. Наказанието е почти също и почти никога не се дава максимумът на тези наказания, ако лицето не е осъждано. Пък даже и да е осъждано, пак не се дава максимумът. Това искам да разбера.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Тук само бих си позволил да посоча кой е всъщност съставът на чл. 145а от Наказателния кодекс – който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство.
Отново – ал. 2, когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, отново считам, че тук нагласите в обществото са такива, че именно по тази чувствителна тема би следвало такива деяния от леки, както коректно отбелязахте, да станат тежки престъпления.
Считаме, че конкретно темата за специалните разузнавателни средства, поради своята чувствителност, заслужава такава наказателно-правна защита. Обществените отношения, които се развиват и които биват защитавани от тази разпоредба, със завишаване на наказанието считаме, че ще получат една по-висока защита.
Отново това е въпрос по целесъобразност, въпрос за диференциацията на наказателната отговорност, но, в края на краищата, това ще бъде оценка на законодателя, който е Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Господин Стоянов, като човек, обвиняем по този текст преди години с прословутия запис Ловеч гейт, който не беше направен със специални разузнавателни средства, но поради това, че нямаше друг член в Наказателния кодекс, където да бъде повдигнато обвинение, мисля, че в самия чл. 145а трябва да има също изменение, за да се уточни терминът „специално разузнавателно средство“.
Нещо, направено с касетофона на сцената, не може да бъде специално разузнавателно средство, дори когато да бъде приложено към министър, така че в случая завишаването на наказанието, това имах и аз като мотив, между първо и второ четене този § 2 да отпадне, защото тук въобще не му е мястото. Той би трябвало в Наказателния кодекс да се гледа на друго място. Това не е корупционно престъпление – използването на специални разузнавателни средства неправомерно, независимо от кого или в качеството му на длъжностно лице.
Едната хипотеза е, когато това е външно лице, а другото – в качеството му на длъжностно лице. Просто не му е мястото в това изменение. Това е мое мнение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви.
СИМЕОН НЕЙДЕНОВ: Господин Стоянов, не винаги по-тежките наказания са по-справедливи наказания. Те може обратен ефект да имат. Аз разбрах, че основната идея е, по Закон като са определени по-строги наказания, това ще секне престъпността, или извършването на подкупи или друг вид престъпления. Това не е така, всички го знаем.
Конкретен пример са тези законодателни промени, които се приеха по Закона за движение по пътищата – санкциите се увеличиха, но нарушенията, катастрофите, смъртните случаи също се увеличиха. Това не доведе до никакъв положителен ефект.
Считам, че и тук ще бъде същото и поради тази причина аз се въздържам и не одобрявам тези високи наказания, които се предлагат с тези изменения. Повтарям още веднъж: и досегашните са много високи наказания за всички тези престъпления. И колкото и да са ниски или високи, пак не се прилагат към максималния размер тези наказания. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
Други въпроси имате ли?
Аз имам един въпрос към господин Стоянов – едно по-скоро предложение. Тук, и в новия ЗИД, и в досега действащия Наказателния кодекс, в чл. 93 се използва понятието „отговорно служебно положение“. Виждам, че то механично е привнесено и в новия ЗИД.
Не считате ли, господин Стоянов, че е време да се направи определение на това понятие – „отговорно служебно положение“?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Има резон във Вашите думи, но според мен това ще доведе до прекалено много теоретични спорове и прекалено много дискусии ще има и това би забавило в известна степен законопроекта, който сме внесли, защото това е едно, по мое мнение, спорно понятие, недостатъчно изследвано и не сме били в състояние да го дефинираме в хода на изготвянето на законопроекта. Естествено, винаги би могло да се пристъпи към дефиниция на това конкретно понятие.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Питам, защото то действително е спорно и създава предпоставки за разнопосочно тълкуване. И в тази връзка донякъде поставя под съмнение и част от следващи разпоредби, които са свързани или се отнасят към това понятие. Да знаете, че в правораздаването дадената възможност за тълкуване по един или друг начин на определени понятия води до съмнения в обективността на самото правораздаване.
Други въпроси имате ли, колеги?
И аз да кажа две думи по отношение на Законопроекта.
Нормално беше и крайно време беше да се предложат промени в Наказателния кодекс, които да осигурят равно третиране на длъжностните лица в частния сектор, така както е в държавния и в публичния сектор.
Безспорно е, че измененията, които се предлагат за така наречените „корупционни престъпления“ до голяма степен ще уеднаквят режима на този вид престъпления като се предлагат симетрично в частен, общински и публичен сектор.
Присъединявам се обаче към изказаните резерви на някои от колегите по отношение на адекватността на наказанията спрямо размера на нарушенията. Това е едната резерва, която изразявам.
Другата е – може би беше необходимо в този ЗИД на Наказателния кодекс да се помисли за уеднаквяване на рамката по отношение на обхвата на лицата от Антикорупционния закон, защото в Антикорупционния закон, въпреки че имаше малко дебат, в крайна сметка мнозинството се обедини около това, че е полезно обхватът на лицата, с които ще се занимава Антикорупционният закон да бъде увеличен. Знаете, че там влязоха и ректори на висши учебни заведения, управители на болници с държавно финансиране, Фонд „Земеделие“, горски стопанства и така нататък. Да не изброявам.
Може би трябва да се помисли, според мен, между първо и второ четене може да стане, като законодателна инициатива и на отделни групи, и на народни представители, този обхват да бъде синхронизиран с обхвата на тези промени в Наказателния кодекс, защото тук колегите, които се изказаха в тази насока са прави, че се позволява известно тълкуване кой попада. И Вие самият не бяхте достатъчно аргументиран, да го кажа така, примерно за ректорите. Това е единият пример. Аз мога да дам пример за Фонд „Земеделие“, за болници и така нататък, където също се борави с доста средства държавни или общински, и където степента от възникване на корупционни практики е изключително висока.
Аз също ще подкрепя Законопроекта на първо четене и между първо и второ четене всичко онова, което имаме като резерви или като предложения, ще бъде внесено и се надявам това до допринесе за подобряване на Законопроекта.
Колеги, други въпроси или мнения имате ли?
Господин Заместник-министър, искате ли думата преди гласуването? Не. Добре.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване така разглеждания Законопроект. Който е съгласен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс под № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 19.12.2017 г. да бъде подкрепен на първо гласуване, моля да гласува.
Гласували: за – 6, против – 2, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене в нашата Комисия.
Благодаря на господин Стоянов за участието в заседанието и представянето на Законопроекта.
Поканете гостите по точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ЗА 2017 г., № 820-00-1 ОТ 11.01.2018 г.
Уважаеми колеги от Комисията, заповядайте.
Пристъпваме към разглеждането на т. 2 от дневния ни ред.
Гости по тази точка, както и да представят Доклада, са господин Николай Николов – временно изпълняващ длъжността „Председател“ на Комисията, и госпожа Катя Станева – член на Комисията.
Колеги, на Ваше разположение беше Годишния доклад на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Въпреки предстоящите промени, които ще настъпят в Комисията, с господин Николов се разбрахме, че е нормално този Доклад за отчета на тяхната дейност да бъде разгледан, защото това е оценка за усилията, за дейността на Комисията през изминалата година, а и ще ни даде по-пълна представа за начина, по който трябва да работи новия антикорупционен орган оттук нататък в сферата на установяване и предотвратяване на конфликт на интереси.
Да представи Доклада накратко, давам думата на господин Николов – заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа, членове на Постоянната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика! Наистина, първо бихме искали да благодарим за тази бърза реакция и за бързото включване в дневния ред на Постоянната комисия на разглеждането на нашия Доклад.
Мотивът за толкова бързото внасяне на Доклада – законният срок е 31 март, е именно влизането в сила на новия Антикорупционен закон, както и желанието да отчетем дейността на Комисията през цялата 2017 г. на достатъчно авторитетен форум. Ние дължим отчет на Народното събрание, дължим отчет на обществеността.
Докладът е приет на 9 януари, внесен е в парламента на 11 януари 2018 г.
Традиционно той има пет основни раздела, които са пред Вас: първият касае производствата за конфликт на интереси, дейността по установяване; вторият касае административно-наказателната дейност, свързана най-вече с декларациите за конфликт на интереси; третият е превантивната дейност на Комисията във връзка с това тежко правонарушение, и на следващо място е международната дейност и, разбира се, обща характеристика на случилото се по отношение на административния капацитет на Комисията.
Мога да кажа три основни характеристики на периода 2017 г. и те са следните: на първо място имаме по-висок брой приключили административни производства за установяване на конфликт на интереси и то с около 14% в сравнение с 2016 г.
На второ място имаме проверка както на публичността на декларациите, така и на сроковете за подаване на декларациите в системата на изпълнителната, на законодателната власт.
И на трето място имаме, бих казал, една засилена превантивна дейност в няколко основни насоки.
За всяко едно от тези направления накратко – традиционно, както може би трета поредна година, Докладът всъщност по основните характеристики за дейността на Комисията обхваща данни от 2011 г. до отчетната 2017 г., за да се даде една по-пълна представа на това какво се е случило с държавната функция „установяване на конфликт на интереси“ през този продължителен период от шест години и половина, в които Комисията действа.
По отношение на дейността по установяване на конфликт на интереси – през изминалата година в Комисията са образувани 240 производства. Това означава средно по едно на всеки работен ден. Огромната част от тях идват по сигнали на граждани, които по този начин упражняват правото си на контрол върху публичните власти.
На второ място имаме 7 самосезирания на Комисията и на трето място имаме 10 искания на заинтересовани лица по отношение на тях да се произнесем дали има или не конфликт на интереси.
Както казах, приключили са за целия период 2011-2017 г. В Комисията са образувани 1988 производства. Тъй като процесът на получаване на сигнали продължава и през настоящата година, от началото на година – 13, вече за целия период на функциониране на Комисията имаме точно 2001 производства за установяване на конфликт на интереси. Минахме една граница, образно казано.
През изминалата година сме приключили 271 производства, както казах – с 14% повече в сравнение с 2016 г. По-висок процент от тях - 69 от всички 279, са с процедури по същество.
Мога да кажа, че установените случаи на конфликт на интереси за целия период от шест години и половина, са 109 и касаят около 140 лица, заемащи публична длъжност.
По отношение на административно-наказателната дейност, тук имаме спад в сравнение с 2016 г., което се дължи на това, че през 2016 г., както коментирахме, през месец юни ние проверихме сроковете за подаване на декларации на около 8800 лица, заемащи публична длъжност в местното самоуправление и всички, които минаха през избори. Сега нямахме избор на толкова много публични лица тази година.
Това, което е същественото, е, че общо санкциите, които бяха наложени през миналата година, са 191 724 лв., за целия период от шест години и половина наложените санкции възлизат на 2 млн. 195 хил. лв. Това са глоби и имуществени санкции.
По отношение на превенцията на конфликта на интереси бих искал да спра Вашето внимание на четири основни пункта – на първо място, обученията през изминалата година бяха адресирани най-вече към областните съвети за превенция на корупцията към едно регионално ниво. Нашите наблюдения показаха, че именно в териториалните служби на държавната администрация, регионални здравни инспекции, районни управления „Образование“ и така нататък, има недостатъчно информация по отношение на понятието за конфликт на интереси. Това е средното ниво на държавния апарат, затова решихме, предложихме и това всъщност се включи в Антикорупционния план на правителството за изпълнение на мониторинга от 2016 г., решихме във всички 12 областни центрове съвместно с областните управители, в които не бяхме провеждали такива обучения, да ги проведем през цялата 2016 г.
Успяхме да проведем с 12 областни управител 12 обучения и така за всички 28 области сме направили такива обучителни дейности в периода на функциониране на Комисията. Имаме също така и шест допълнителни обучения с органи на НАП, с Главна дирекция „Въздухоплаване“ и така нататък.
На следващо място – мисля, че когато представихме Отчета за 2016 г. стана дума за това, един от най-сериозните проблеми в материята на конфликта на интереси, е непубликацията на декларациите за конфликт на интереси на интернет страниците на съответните институции.
В България условно, поне според Доклада на Министерския съвет, има 603 административни органа – това е от всяко министерство, до различни центрове, които са изградени към Министерския съвет, включително и териториални държавни служби. За всеки един от тези 603 органа в рамките на седем месеца ние отправихме писмо, с което поискахме регистрите на декларациите и на второ място поискахме, разбира се, тези от 603-те органа, които не бяха публикували декларациите на своите служители на съответния сайт, да го направят.
Резултатът от тази 7-месечна кампания, която много сериозно ангажира администрацията на Комисията и то във всичките аспекти, в това число и общата, е следният: 28% от 603 органа бяха публикували декларациите на своите служители преди проверката. След тази проверка, макар да сме със снаряжение, образно казано, с право на административно наказване за това нарушение, този процент стана 78%! В това число от 265 общини едва около 10% бяха публикували декларациите на служителите в общинските администрации, а след нашия призив, образно казано, 90% от кметовете на общини в 265 общински администрации изпълниха това задължение. Това дава възможност на гражданите да следят статута на съответните лица, заемащи публична длъжност, разбира се, според действащия институт на декларациите, разбира се, да подават сигнали, разбира се, да се ориентират за смени, да искат отстраняване на нередовности и според нас това драматично променя, тоест създава условия за по-сериозна антикорупционна среда, като цяло. От 28% преди кампанията – 78%, 603 административни органа, без да имаме задължение.
Считаме, че това беше изключително полезно усилие, което натрупва практика и опит и за последващо приложение на новия Закон, който се очертава да влезе в сила във вторник.
На следващо място – по отношение на превенцията трябва да кажа, че европейските представители по реда на Мониторинга за сътрудничество и проверка нееднократно са поставяли въпроса за наличие на конфликти на интереси във връзка с процедури за провеждане на обществените поръчки. В тази връзка ние в рамките на международната дейност поставихме такава мярка, предложихме я на Министерския съвет, която беше утвърдена – да засилим сътрудничеството между нашата институция и шест административни контролни органа, които осъществяват такъв тип контрол върху обществените поръчки – Сметна палата, Агенция „Държавна финансова инспекция“ и така нататък.
Това сътрудничество прерасна в едно споразумение, по силата на което те са задължени да ни предоставят сигнали за установени конфликти на интереси по повод на обществени поръчки при техни проверки, съответно ние им дължим съответната информация. Споразумението е подписано и е в сила от 3 октомври. До момента сме получили от Агенция „Държавна финансова инспекция“ 7 сигнала за нарушения на обществени поръчки във връзка с конфликт на интереси по повод на техни проверки.
И на последно място по отношение на превенцията, но, разбира се, не на последно по значение – промени се първият и вторият ешелон на изпълнителната власт, и то двукратно – през изминалата година, предвид проведените избори, разбира се, законодателният орган също се промени. В тази връзка се извършиха, поиска се информация, включително и от Вашата Постоянна комисия, и се извърши проверка на сроковете за подаване на декларации от новите органи, които бяха излъчени.
За първи път от Народното събрание, което е излъчено, нито един народен представител не е просрочил срока за подаване на декларации по Закона за конфликт на интереси. Това за първи път се случва.
На второ място се оказа, че и президентът, и вицепрезидентът, и двата министерски съвета в срок са си подали декларациите.
По отношение на втория ешелон на изпълнителната власт – областни, заместник-областни управители и заместник-министри, по-различно стоят нещата: десет такива не са си подали декларациите в срок, според сигнал, който получихме. За 6 са съставени съответните актове. При служебното правителство, при действащо правителство – пет лица от тези категории не са си подали декларациите в срок. Съставени са четири акта.
За сравнение – при Министерския съвет, излъчен през 2013 г. имаше около 50 или 60 заместник-министри, областни и заместник-областни управители, които бяха изпуснали тези срокове.
При провеждани частични избори, в това число за кметове на кметства, също сме искали информация и сме извършвали такива проверки.
В заключение може би трябва да кажа, че имаме във връзка с административния капацитет на Комисията План по бюджета за 2017 г. да се постъпят доброволно в Комисията 40 хил. лв. Постъпилата сума от наложени санкции, доброволно платени в Комисията, са 46 хил. лв. Общо сумата, която е постъпила в Комисията от санкции, наложени от Комисията, в това число чрез принудително събиране от страна на данъчните органи за цялата 2017 г. възлиза на 176 хил. лв.
Това, което е важно, е, че имаме около 20% отново неизползван бюджет, основно фонд „Работна заплата“ и възстановен 1 млн. 300 хил. лв., които са ни предоставени в рамките на разходната част. Също така имаме заверка на Годишния отчет за дейността на Комисията за 2016 г., извършена през 2017 г. на най-високото ниво – Годишен финансов отчет. Имам предвид от Сметната палата.
И на последно място – за изминалата 2017 г. също в рамките на текущ контрол, проведен в край на декември и приключил буквално преди няколко дни, за първите 9 месеца на 2017 г. също имаме заверка от Сметната палата.
Това, което е важно в заключение само да го кажа: през последните шест години и половина България имаше действащ механизъм за установяване на конфликт на интереси. Неговата същностна характеристика беше централизацията. Тя даде възможност за единна и централизирана практика по установяването на конфликт на интереси, даде възможност за системност в усилията за превенция, макар и при недостатъчна нормативна уредба и на последно място – даде и резултати.
В момента във всеки административен орган, и във всеки орган, където работят лица, заемащи публична длъжност понятието за конфликт на интереси и практиките за недопускането му се познават. И, както казах вече, още един пример само да кажа – драматично се промениха условията и спазването на реда за подаване на декларации.
Например, миналата година мисля, че го казахме, при проверка наша в 2012 г. се установи, че от 5100 общински съветници, избрани октомври 2011 г., 3000 не си бяха подали декларациите за несъвместимост. При аналогична наша проверка в резултат на системните усилия, които са полагани, обаче през 2016 г. от избраните в октомври 2015 г. отново 5100 съветника се оказа само, че 77 не са подали в срок декларациите си за несъвместимост.
Това беше и е действащ механизъм. Може би да пожелаем успех от тук нататък в неговото приложение. А иначе това, което трябва да се каже също, е, че наследството може би на Комисията за конфликт на интереси, образно казано, остава идеята за превенция, превенцията като приоритет, добрите практики и механизми, които се насложиха във връзка с реализирането на тази идея.
Благодаря и може би колегата Станева, разбира се, да…
КАТЯ СТАНЕВА: Ако позволите.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте.
КАТЯ СТАНЕВА: Аз искам само да допълня, че наистина без да прозвучи самохвално, Комисията реализира съответни успехи, за които положихме не малко усилия, като освен с цялостната друга дейност, която Законът ни вменяваше да изпълняваме, ние изведохме превенцията в своята работа.
Хубавото е, че вече навсякъде се знае що е то конфликт на интереси и че всяко едно от лицата, заемащи публична длъжност, трябва да се съобразяват с този Закон и да го изпълнява.
Независимо от това през какви перипетии мина този състав на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, хубавото беше, че ние продължихме да работим и продължихме да работим в екип. Никога за нищо не изоставихме нашия временно изпълняващ длъжността „Председател“ сам да взема решение. Във всяко едно отношение решенията са вземани колективно, което беше и положителното в нашата работа.
Съвсем накрая искам да изкажа личната си благодарност към Постоянната комисия във Ваше лице, че винаги сме срещали разбиране, винаги сме срещали съдействие, винаги сме срещали подкрепа в нашата работа и нашите действия, за което лично благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси по Доклада, за мнения.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията!
Може много дълго да се говори по този последен Доклад на Комисията, който Вие представяте и не случайно в него, тези, които са се запознали с него от членовете, ще намерят една ретроспекция за цялостната дейност на Комисията от нейното създаване досега, сравнителни таблици, диаграми, които показват как през годините си е вършила работата Комисията, въпреки че тя повече от две години не е в пълен състав. Аааа, четири години и половина! Извинявайте, но много бързо върви времето… (Оживление.)
Можем да изразим и съжаление, че с новия Закон работата на Комисията, поне по мое лично мнение, което изказвам, силно се ограничава. Досегашната работа на Комисията под предлог и претекст, че част от нейните функции се разхвърлят на регионални браншови звена, аз така го наричам, но по принцип е така, които ще вземат решение и се губи основното, което е в дейността на Комисията – критерият и оценката на всеки един отделен случай, което е много важно.
За да го преведа на разбираем език бих казал така – ако в едно село кметът е съдействал съпругата му, или майка му или някой друг да заеме длъжност в читалището на селото, въпреки че тя е изявена самодейка, тук тази Комисия би оценила този случай, в който някой, който е дал конфликта на интереси по един начин, но местната комисия, където в една малка община има и вражди, има и роднински връзки, хората се познават, веднага този случай едва ли не ще прерасне като най-големия случай на конфликт на интереси в тази община.
Тази реалност, разбиране за реалност мисля, че с новия Закон не успяваме да я запазим. Това е една слабост и аз тук приветствам председателя на Комисията, който направи сериозни предложения между първо и второ четене. Съжалявам, че те не бяха приети. В този дух бяха – за запазване на централизираната функция на Комисията, дори в новия й вид.
Да се надяваме, че това, което е направено от Комисията в обществото като разбиране на конфликт на интереси, а то не е малко, даже мен ме учуди, че в Отчета пише, че даже и в Тутракан сте били в последната година, дори и там! Това, което е правено, което вече хората на местното самоуправление, на различните звена и така нататък, го знаят, е положително, но в работата на Комисията и с този Отчет, който е даден, трябва да знаете, че имаше още много работа един такъв орган да я върши.
Аз бях краен, дори по едно време ми беше хрумнала идеята въобще от Закона да отпадне тази Комисия, от новия Закон за противодействие на корупцията и на отнемане на незаконно придобитото имущество. Тя да остане като отделен орган, но, така или иначе, това не стана. Видях, че няма да мине въобще и щяха да го приемат като налудничава идея.
Защо казвам това? Защото се оказа, че има също материя, която тук трябва да се работи. Например, преди малко обсъждахме ръководните екипи на дружествата с държавно участие. Примерно, тези, които са подопечни на Министерството на икономиката. Ако и Вие ми помогнете – къде мога да намеря публичния регистър, обявен в интернет в сайта на Министерството на икономиката, че Ви черпя, или на някои други такива структури. Те някак си са останали. Къде е конфликтът на интереси – на тези, които са на тези държавни дружества, НЕК-ове, МЕК-ове и така нататък? И големи държавни дружества? Има едно дружество още „Електроника“, има… Те са купища останали още държавни дружества, така че тези хранилки, които са, по някой път даже и не ги декларират. Те просто участват в тези бордове, получават си възнагражденията и така нататък.
Това е и на базата на моя досега натрупан опит в тази сфера и е хубаво, че остава след Вашата работа както книгата на господин Николов, която наскоро беше представена, така и това, което Вие сте създали като архив. Във Вашите решения е понятно за какво става дума. Те са конкретни случаи, които Вие сте решили.
Дано остане този дух на работа от новата Комисия! Това е моето пожелание. Да пожелаем здраве на досегашното ръководство и нови пътища! Така е често в живота.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на господин Недялков.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Примерно, от вторник започва да действа новия Закон. Има сигнал до мен в четвъртък. Къде трябва да го насоча този сигнал? Чисто практически въпрос: на кого в новата Комисия, като там…
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ячев.
Уважаема госпожо Сидорова, уважаеми народни представители! Аз смятам поне, че приетият Закон, който се очаква утре да излезе в „Държавен вестник“ урежда сравнително елегантно, бих казал, и ефективно този тип въпроси. Ситуацията е следната: сигнали за конфликт на интереси до понеделник включително, би трябвало да се депозират в нашата Комисия. След тази дата би трябвало да се депозират в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която поема нашите функции.
Висящите производства, които са при нашата Комисия в момента, са около 60-65 броя. Следва да се довършат от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество по стария ред, който предизвиква два акта – един установителен и един санкционен, докато новите производства, които се образуват от вторник нататък, трябва да се проведат по новия ред, който предвижда с един акт колективният орган да установява и да санкционира конфликт на интереси.
Така че моят съвет е, ако желаете по-бързо и ефикасно да се развие процедурата, да задържите до вторник включително, защото този ред е доста по-ефективен за установяване и санкциониране. Събира две производства в едно.
Наистина, днес беше последното заседание на Комисията и имаме, може би с оглед на приемственост, също да кажем, уговорка с ръководството на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество във вторник да се срещнем и да обясним какво предаваме, за да има приемственост и дано добрите практики да останат в перспектива. Разбира се, вече дейността не само на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която ще има междинна дейност в следващия период от два месеца, вероятно, или повече, а в новия орган, който би следвало да е фокусиран преди всичко в противодействие на корупцията.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Госпожа Станева искаше само нещо да допълни. Моля.
КАТЯ СТАНЕВА: Извинявайте, господин Председател. Зависи и кое лице от лицата, заемащи публична длъжност се иска да бъде санкционирано. Ако то е от компетенциите на новия орган, ще го изпратите към него, но ако е от компетенцията, както казахте и Вие, на другите органи, които трябва да се занимават, трябва го изпратите там. Това само исках да допълня. За жалост – да, и Вашата работа се усложнява. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други изказвания, колеги?
И аз искам да благодаря на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за добрата съвместна работа, макар и за сравнително кратко време в този мандат.
Мисля, че отношенията ни бяха изключително диалогични, колегиални. Изказвам и аз съжаление, че не успяхме да запазим досега действащата система за разглеждане на конфликта на интереси, централизираната система. Дай Боже, онова, което беше прието с новия Законопроект, да се окаже също толкова ефективно и резултатно.
Пожелавам успех, господин Николов, и на Вас, и на Вашите колеги в бъдещи професионални поприща!
Колеги, който е съгласен с така предложения за разглеждане Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2017 г., под № 820-00-1, внесен от Комисията на 11,01.2018 г., моля да гласува за внасянето му в Народното събрание.
Гласували: за – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се, благодаря Ви.
С това и тази точка втора е изчерпана.
Благодаря, господин Николов, госпожо Станева!
Колеги, искам да Ви задържа за малко по точка:
РАЗНИ.
Обсъждането по нея ще бъде под формата на неофициален разговор.
Благодаря, закривам заседанието.
(Закрито в 17,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ЯЧЕВ
Стенограф:
Вася ЙОРДАНОВА
2.Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2017 год., №820-00-1 от 11.01.2018 г.
ПРОТОКОЛ
№ 13
На 18 януари 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55 от 19.12.2017 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2017 г., № 820-00-1 от 11.01.2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Борис Ячев.
* * *
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Уважаеми колеги! Имаме кворум.
Откривам днешното заседание на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Представям на Вашето внимание следното предложение за дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-55 от 19.12.2017 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2017 г., № 820-00-1 от 11.01.2018 г.
3. Разни.
Имате ли други предложения за дневен ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 8, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
По точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 702-01-55 ОТ 19.12.2017 г., внесен от Министерския съвет
Наш гост е господин Евгени Стоянов – заместник-министър. Казвам му: „Добре дошъл!“.
Уважаеми колеги, постъпил е с разпореждане на председателя на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева за разглеждане Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс под № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 19.11.2017 г.
Ние не сме водеща комисия. Водеща е Комисията по правни въпроси, но Законопроектът трябва да бъде разгледан и от нашата комисия.
Законопроектът ще бъде представен от господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието.
Заповядайте, господин Стоянов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Представям на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, одобрен от Министерския съвет с Решение от 19.12.2017 г.
С представения на Вашето внимание законопроект се разширява и прецизира съществуващата нормативна уредба относно наказателно-правната защита срещу корупционните деяния в частния сектор.
Основната цел на Законопроекта е да се уеднакви режимът на този вид престъпления като се създадат предпоставки наказателно-правните норми да се прилагат симетрично, както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор.
Законопроектът е в съответствие с няколко стратегически документа, а именно – Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021, по-конкретно Приоритет 28 „Гарантиране ефективна, бърза и справедлива съдебна власт“, включително чрез продължаване на съдебната реформа в борбата с корупцията; Цел 87 „Справедливо, бързо и ефективно правосъдие“; Мярка 330 „Изпълнение на актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система“, също така изпълнение на 17-те препоръки от Доклада по Механизма за сътрудничество и оценка, както и на Независимия технически анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата на Република България, който е изготвен от службата за подкрепа към Европейската комисия.
Горепосочените обстоятелства обусловиха необходимостта от законодателни изменения и преразглеждане на съставите относно престъпленията по служба, съществуващите към момента наказателни механизми за ограничаване на проявяваните форми на корупция в частния сектор, и се нуждаят от изключително сериозно и задълбочено преосмисляне в частта относно корупционните престъпления, предвид факта, че нарушението или злоупотребата със служебно положение не се прилага за длъжностни лица в търговски дружества, кооперации и други подобни в частния сектор по същия начин, както за длъжностните лица в публичния сектор и държавните институции.
Съгласно съдебната практика, в Тълкувателно решение № 2 от 2011 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС се сочи, че длъжностните лица от търговски дружества и други юридически лица, които не са обществени организации не могат да бъдат субект на престъпленията по Глава осма от Особената част на Наказателния кодекс, в която и систематически е уредено престъплението „подкуп“.
Конкретно със Законопроекта се предлагат изменения в чл. 93 от Наказателния кодекс, като се разширява обхватът на понятието „длъжностно лице“. Качеството „длъжностно лице“ трябва да се признае изрично и на заемащите служба в общинската администрация, което без съмнение ги поставя в публично-правната сфера, независимо дали изпълняват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество.
Налице са аргументи, че трябва да се направят следващи стъпки, които да осигурят равно третиране на длъжностните лица по чл. 93, т. 1, буква „б“ от Наказателния кодекс, изпълняващи ръководна дейност или дейност, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, независимо от правно-организационната форма, чрез която имуществото се стопанисва и управлява.
Необходимо е заедно с държавните предприятия в определението да се включат изрично и общинските такива. Подобно на държавните предприятия, те не могат да бъдат обхванати от понятието „юридическо лице“, затова Законът следва да приравни положението на ръководещите или извършващите и дейност по пазене и управление на чуждо имущество в държавните и в общинските предприятия, като изрично признае качеството на длъжностно лице на вторите.
Същите доводи, свързани с равното третиране, налагат нормата на чл. 93, т. 1, буква „б“ от Наказателния кодекс да бъде допълнена като се признае качеството на длъжностно лице и на изпълняващите ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на имущество на търговски обединения, така наречените „консорциуми“.
Предвид изложеното се предлага в Глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс да се създаде състав на общо длъжностно престъпление със субект длъжностни лица в частния сектор, като се инкриминира поведението на длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши правата си и от това произлязат значителни вредни последици за друго физическо или юридическо лице, или обединение.
Предложението е обвързано и с предложение за осъвременяване на диспозицията на престъпленията по Глава осма, Раздел ІІ от Особената част на Наказателния кодекс по начин да се достигне до синхронизиране на наказателно-правната закрила на обществените отношения, които гарантират законосъобразното и добросъвестно изпълнение на правомощията на длъжностните лица по служба, независимо от сектор, в който те осъществяват своята дейност.
Предвижда се чрез предлаганите изменения и допълнения в чл. 224 от Наказателния кодекс, наказателната отговорност да се носи, независимо от това дали дарът или облагата имат имуществен характер или не, както е в съставите на подкупа в публичния сектор.
С възприетия подход формите на изпълнителното деяние се доближават до тези на пасивния подкуп в обществения сектор, като се запазват и се отчитат различията в родовия обект и качеството на лицето, което поиска или приеме неследваща се облага.
Бих искал да приключа с обяснението, че всъщност промените в Наказателния кодекс, които се представят днес на Вашето внимание са едно естествено продължение на Антикорупционния закон, който беше приет преди Нова година, беше повторно гласуван след ветото от президента и в тази връзка следва да се отчитат всичките разпоредби, които днес в най-кратка форма представих.
С оглед на посоченото от мен, предлагам на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, да одобри Проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и да предложи на Народното събрание неговото приемане на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси и мнения.
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Заместник-министър, поради какви причини са предложенията да се завишат толкова чувствително наказанията за подкуп? Те и без това са доста сериозни.
Ако отговорът е, че това е борба срещу корупцията, едва ли ще бъде много точно. Това няма да доведе до никаква борба срещу корупцията и като самите наказания и досега са много големи.
На този въпрос първоначално искам да чуя някакъв отговор. Сега са до десет години. Ето тук имам едно, като адвокат, обвинение за 50 евро подкуп. Наказанието – до 20 хил. лв. глоба и лишаване от свобода до 10 години, за 50 евро подкуп на катаджия. Нима това е малко наказание, че е необходимо още да се увеличават? (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Ако става въпрос за конкретното обвинение, предполагам, че това би следвало да се квалифицира като малозначителен случай.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Найденов даде пример просто.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: За мен също това е учудващо. В случая имам предвид, че при такива параметри на приетия подкуп, винаги е приложима разпоредбата на малозначителния случай в Наказателния кодекс, но това е лично мое мнение.
Така определените наказания в, предполагам визирате чл. 304 от Наказателния кодекс… Това е нашето предложение като вносители, защото смятаме, че това е въпрос по целесъобразност и със завишаване на наказанието смятаме, че по-добре ще се постигне като цяло политиката, която налагаме за противодействие и борба с корупцията.
Естествено, ако това се счете за прекалено завишено наказание, има възможност да не бъде одобрено. Това е въпрос по целесъобразност. Преценили сме, че така ще постигнем по-ефективно нашите цели.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И други въпроси имаше господин Найденов – заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Аз започнах с това, че ако считате, че това ще доведе до по-добра борба срещу корупцията – да, но преди наказанията също бяха големи и след това се увеличиха, но корупцията продължава да расте, така че по-големите наказания не стряскат тези, които дават или тези, които вземат подкуп. И досегашните законови текстове за този вид престъпления са доста сериозни, много сериозни, бих казал.
И други текстове има, където се предвижда – и по тях ще взема отношение, но сега конкретно за подкупа говоря – аз няма да подкрепя това предложение…
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми колеги, аз ще се постарая да бъда кратък.
В своето представяне господин заместник-министъра пропусна, че с изменението в Закона се променя и нещо много важно и това е понятието за щетата и за данък, голям и особено голям размер, където връзката става вече с минималната работна заплата. Това е съществено изменение и мисля, че също трябва да бъде отбелязано, но това е само информативно.
Аз имам също няколко забележки по самите текстове и по начина на тяхното оформяне.
Не знам какво е отношението на частния сектор, което е най-важното тук, в случая, но по принцип в общата борба с корупцията, на първо четене смятаме като група да подкрепим засега Закона, като между двете четения трябва да бъдат направени сериозни корекции, за което говори и господин Найденов, по някои от текстовете, за да се прецизират и да могат да постигнат ефекта на изменението на Наказателния кодекс.
Мисля, че колкото и да говорим, в тези изменения на Наказателния кодекс няма голямата връзка, която поне аз като народен представител очаквах с новоприетия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Тези текстове, едно към едно като ги погледнеш, са си само промени в Наказателния кодекс. Те може да имат някаква виртуална или, така да се каже, комплексна, структурна връзка, но те нямат пряка връзка между действията на Комисията и измененията в Наказателния кодекс.
Счита се, че явно тук завишаване на наказанията, това, което ни е препоръчано по Механизма за сътрудничество и други неща, ние ги удовлетворяваме с тези изменения в този най-важен кодекс, който е наказателния, но, струва ми се, че тази синхронизация поне засега отсъства и ние ще следим от тук нататък какъв ще бъде и дебатът в Правната комисия, като водеща комисия. Ще видим какво ще бъде нашето окончателно становище, но поне като начало ще подкрепим на първо четене Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Сложна е доста материята. Мисля, че не само и от гледна точка на юристите, но и от гледна точка на обществения отзвук, с този Закон разбирам промените, които се въвеждат, които, така или иначе, са ни препоръчани от Механизма за сътрудничество и оценка и мисля, че ще трябва много внимателно да го гледаме между първо и второ четене. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Госпожо Сидорова, заповядайте.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз имам един въпрос. Може би съм пропуснала, тъй като не съм се задълбочила в текста, но ректорите на висшите училища има ли ги в промяната, която се предлага, защото знаем, че университетите в България са място, където съществува корупция и редовно имаме новини за случващото се там. Дали в тези нови промени ще влязат и ректорите и дали те ще бъдат засегнати от това, което се предлага?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Извинявайте, нещо доуточняващо, просто го забравих.
В мотивите по-скоро, по-нататък в текста го няма, много често се споменава „общинско предприятие“. Аз може би го разбирам в смисъла, че това е общинско търговско дружество. И това има предвид изменението в Закона.
Защо говоря? Защото общинско предприятие е предприятие по Закона за общинската собственост и то няма функциите на общинско търговско дружество. Това са две различни неща и може би в мотивите това трябва да бъде коригирано. Това е просто като моя вметка към текста на мотивите. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Ще се опитам да отговоря систематизирано.
По отношение на изказването Ви за това, че не съм маркирал измененията в данъци в големи размери и в особено големи размери – действително е така. Нямаше го в изложението.
Само да обясня, че то само на пръв поглед изглежда значителна промяна, но ако се направи една чисто математическа аритметика – данъци в големи размери, това е надхвърляне на 3 хил. лв., в особено големи размери – 12 хил. лв. Сега сме го приравнили това спрямо минималната работна заплата. Към настоящия момент данъци големи размери биха били 5100 лв., а в особено големи размери – 15 300 лв., което е съизмеримо с настоящата уредба, но заради динамиката на икономическите отношения считаме, че това е по-правилен критерий, именно минималната работна заплата.
По отношение на общинските предприятия – действително, имаме предвид контрапункта на държавните предприятия, по Закона за общинската собственост. Приемам го това като аргумент.
По отношение на ректорите – в Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, ние не сме избрали подход, който е подобен на така наречения „Антикорупционен закон“, където правим каталог, списък с определени длъжностни лица. Въпрос на съдебна практика е дали ректорите ще влязат в понятието за тези престъпления. Лично мое мнение е, че те влизат. Сега вече зависи от статута на висшето училище, дали то ще е държавно, дали ще е частно, зависи от конкретните факти, но това е една от нашите цели, но ние не искаме да правим каталог с професии, например – лекари, комисии на ТЕЛК, които в момента, Вие знаете, има много примери… Освен че са рискови, сега чисто формално погледнато – лекар, който си работи в частната клиника, не може да бъде обвинен в престъпление „подкуп“, трябва да се търси някаква друга форма.
Вие знаете, по телевизията често са давали – комисия от НЕЛК, която очевидно осъществява такива корупционни действия и изведнъж се оказва, че понеже няма статут на държавен орган, всъщност не носи и отговорност. Или, примерно, такива знакови дела, които са, както делото КТБ, по простата причина, че висшият мениджмънт ръководи частна банка, акционерно дружество, той по никакъв начин не попада в престъпленията по служба.
Примерите са много, но според мен, за да завърша, би следвало да влязат ректорите на висшите училища в нормите, които ние предлагаме да бъдат променени. (Реплики.)
По време на общественото обсъждане не сме получавали конкретно, не искам да Ви подвеждам, но по спомени, не сме получавали конкретни бележки.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, аз пак ще се спра на подкупа, обаче по чл. 301. Аз не знам колегите до колко са запознати, но виждам, че за престъпление по чл. 302 наказанието се иска да бъде завишено с лишаване от свобода с от 10 до 20 години. За глобата няма да говоря. Убийствата са с такова наказание – от 10 до 20 години. Там имат право на доживотна присъда изключая, но като лишаване от свобода – това са наказанията и за убийството.
Считате ли, че това е толкова уместно – такъв вид престъпление, с такова високо наказание, докато глобата е малка? Глобата е малка – до 15 хил. лв., а наказанието е до 20 години лишаване от свобода. Говоря за чл. 302, последния абзац.
Практиката показва, че даже и да има такъв осъден по чл. 302, то се дава минимално наказание или около средния размер. Кому е нужно да се завишава това наказание, като долната граница се сваля на 10 години?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Промяната в чл. 302 е в т. 1, където се добавят субекти – от лице, което заема отговорно служебно положение, от съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган, или от полицейски орган.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Не – друго е. Член 302а, т. 3, за подкуп.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Член 302а е друго! Защото чух чл. 302.
Тук отговорът ми би бил същият. Донякъде навлизаме и в теорията. Основната идея е, че наказателната политика се изразява в криминализация на деянията и диференциация на наказателната отговорност.
Счели сме, че поради обществената нетърпимост на конкретно тези престъпления – подкуп, а той е стълбът на понятието „корупция“. Около него се развива то. Счели сме, че поради тази обществена нетърпимост това би било най-правилното решение. Практиката ще покаже дали е било така.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: На мен ще ми бъде интересно, ако бъде осъден за подкуп – такива длъжностни лица, какво е наказанието, което се е получило. Аз нямам такава статистика и много се съмнявам дали е дадено максимално наказание, което е било към момента, когато е било извършено това престъпление, та камо ли сега да се завишават още повече, но – добре, получих отговор от Вас.
Сега само искам да се спра на чл. 145а, ал. 1, където се правят редица изменения: думите „до 3 години“ се заменят с „до 5 години“ и в ал. 2 думите „до 5 години“ се заменят с „до 6 години“.
Само да разясня за тези, които, ако не знаят – до 3 години се счита, че това е леко престъпление, до 5 години се счита, че е леко престъпление. Тук наказанието по ал. 1 се заменя „от 3 до 6 години“, значи то вече не е леко престъпление, щом е над 5 години.
Същото се отнася и за ал. 2 на чл. 145 – „до 5 години“ се заменя с „до 6 години“.
Не зная какъв ще бъде отговорът, но искам да чуя какви са мотивите, причините тези престъпления, които сега са считани за леки, само с едно изменение на една година, вече да се водят тежки престъпления, а не леки. Наказанието е почти също и почти никога не се дава максимумът на тези наказания, ако лицето не е осъждано. Пък даже и да е осъждано, пак не се дава максимумът. Това искам да разбера.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Тук само бих си позволил да посоча кой е всъщност съставът на чл. 145а от Наказателния кодекс – който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство.
Отново – ал. 2, когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, отново считам, че тук нагласите в обществото са такива, че именно по тази чувствителна тема би следвало такива деяния от леки, както коректно отбелязахте, да станат тежки престъпления.
Считаме, че конкретно темата за специалните разузнавателни средства, поради своята чувствителност, заслужава такава наказателно-правна защита. Обществените отношения, които се развиват и които биват защитавани от тази разпоредба, със завишаване на наказанието считаме, че ще получат една по-висока защита.
Отново това е въпрос по целесъобразност, въпрос за диференциацията на наказателната отговорност, но, в края на краищата, това ще бъде оценка на законодателя, който е Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Господин Стоянов, като човек, обвиняем по този текст преди години с прословутия запис Ловеч гейт, който не беше направен със специални разузнавателни средства, но поради това, че нямаше друг член в Наказателния кодекс, където да бъде повдигнато обвинение, мисля, че в самия чл. 145а трябва да има също изменение, за да се уточни терминът „специално разузнавателно средство“.
Нещо, направено с касетофона на сцената, не може да бъде специално разузнавателно средство, дори когато да бъде приложено към министър, така че в случая завишаването на наказанието, това имах и аз като мотив, между първо и второ четене този § 2 да отпадне, защото тук въобще не му е мястото. Той би трябвало в Наказателния кодекс да се гледа на друго място. Това не е корупционно престъпление – използването на специални разузнавателни средства неправомерно, независимо от кого или в качеството му на длъжностно лице.
Едната хипотеза е, когато това е външно лице, а другото – в качеството му на длъжностно лице. Просто не му е мястото в това изменение. Това е мое мнение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви.
СИМЕОН НЕЙДЕНОВ: Господин Стоянов, не винаги по-тежките наказания са по-справедливи наказания. Те може обратен ефект да имат. Аз разбрах, че основната идея е, по Закон като са определени по-строги наказания, това ще секне престъпността, или извършването на подкупи или друг вид престъпления. Това не е така, всички го знаем.
Конкретен пример са тези законодателни промени, които се приеха по Закона за движение по пътищата – санкциите се увеличиха, но нарушенията, катастрофите, смъртните случаи също се увеличиха. Това не доведе до никакъв положителен ефект.
Считам, че и тук ще бъде същото и поради тази причина аз се въздържам и не одобрявам тези високи наказания, които се предлагат с тези изменения. Повтарям още веднъж: и досегашните са много високи наказания за всички тези престъпления. И колкото и да са ниски или високи, пак не се прилагат към максималния размер тези наказания. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
Други въпроси имате ли?
Аз имам един въпрос към господин Стоянов – едно по-скоро предложение. Тук, и в новия ЗИД, и в досега действащия Наказателния кодекс, в чл. 93 се използва понятието „отговорно служебно положение“. Виждам, че то механично е привнесено и в новия ЗИД.
Не считате ли, господин Стоянов, че е време да се направи определение на това понятие – „отговорно служебно положение“?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Има резон във Вашите думи, но според мен това ще доведе до прекалено много теоретични спорове и прекалено много дискусии ще има и това би забавило в известна степен законопроекта, който сме внесли, защото това е едно, по мое мнение, спорно понятие, недостатъчно изследвано и не сме били в състояние да го дефинираме в хода на изготвянето на законопроекта. Естествено, винаги би могло да се пристъпи към дефиниция на това конкретно понятие.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Питам, защото то действително е спорно и създава предпоставки за разнопосочно тълкуване. И в тази връзка донякъде поставя под съмнение и част от следващи разпоредби, които са свързани или се отнасят към това понятие. Да знаете, че в правораздаването дадената възможност за тълкуване по един или друг начин на определени понятия води до съмнения в обективността на самото правораздаване.
Други въпроси имате ли, колеги?
И аз да кажа две думи по отношение на Законопроекта.
Нормално беше и крайно време беше да се предложат промени в Наказателния кодекс, които да осигурят равно третиране на длъжностните лица в частния сектор, така както е в държавния и в публичния сектор.
Безспорно е, че измененията, които се предлагат за така наречените „корупционни престъпления“ до голяма степен ще уеднаквят режима на този вид престъпления като се предлагат симетрично в частен, общински и публичен сектор.
Присъединявам се обаче към изказаните резерви на някои от колегите по отношение на адекватността на наказанията спрямо размера на нарушенията. Това е едната резерва, която изразявам.
Другата е – може би беше необходимо в този ЗИД на Наказателния кодекс да се помисли за уеднаквяване на рамката по отношение на обхвата на лицата от Антикорупционния закон, защото в Антикорупционния закон, въпреки че имаше малко дебат, в крайна сметка мнозинството се обедини около това, че е полезно обхватът на лицата, с които ще се занимава Антикорупционният закон да бъде увеличен. Знаете, че там влязоха и ректори на висши учебни заведения, управители на болници с държавно финансиране, Фонд „Земеделие“, горски стопанства и така нататък. Да не изброявам.
Може би трябва да се помисли, според мен, между първо и второ четене може да стане, като законодателна инициатива и на отделни групи, и на народни представители, този обхват да бъде синхронизиран с обхвата на тези промени в Наказателния кодекс, защото тук колегите, които се изказаха в тази насока са прави, че се позволява известно тълкуване кой попада. И Вие самият не бяхте достатъчно аргументиран, да го кажа така, примерно за ректорите. Това е единият пример. Аз мога да дам пример за Фонд „Земеделие“, за болници и така нататък, където също се борави с доста средства държавни или общински, и където степента от възникване на корупционни практики е изключително висока.
Аз също ще подкрепя Законопроекта на първо четене и между първо и второ четене всичко онова, което имаме като резерви или като предложения, ще бъде внесено и се надявам това до допринесе за подобряване на Законопроекта.
Колеги, други въпроси или мнения имате ли?
Господин Заместник-министър, искате ли думата преди гласуването? Не. Добре.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване така разглеждания Законопроект. Който е съгласен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс под № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 19.12.2017 г. да бъде подкрепен на първо гласуване, моля да гласува.
Гласували: за – 6, против – 2, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене в нашата Комисия.
Благодаря на господин Стоянов за участието в заседанието и представянето на Законопроекта.
Поканете гостите по точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ЗА 2017 г., № 820-00-1 ОТ 11.01.2018 г.
Уважаеми колеги от Комисията, заповядайте.
Пристъпваме към разглеждането на т. 2 от дневния ни ред.
Гости по тази точка, както и да представят Доклада, са господин Николай Николов – временно изпълняващ длъжността „Председател“ на Комисията, и госпожа Катя Станева – член на Комисията.
Колеги, на Ваше разположение беше Годишния доклад на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Въпреки предстоящите промени, които ще настъпят в Комисията, с господин Николов се разбрахме, че е нормално този Доклад за отчета на тяхната дейност да бъде разгледан, защото това е оценка за усилията, за дейността на Комисията през изминалата година, а и ще ни даде по-пълна представа за начина, по който трябва да работи новия антикорупционен орган оттук нататък в сферата на установяване и предотвратяване на конфликт на интереси.
Да представи Доклада накратко, давам думата на господин Николов – заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа, членове на Постоянната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика! Наистина, първо бихме искали да благодарим за тази бърза реакция и за бързото включване в дневния ред на Постоянната комисия на разглеждането на нашия Доклад.
Мотивът за толкова бързото внасяне на Доклада – законният срок е 31 март, е именно влизането в сила на новия Антикорупционен закон, както и желанието да отчетем дейността на Комисията през цялата 2017 г. на достатъчно авторитетен форум. Ние дължим отчет на Народното събрание, дължим отчет на обществеността.
Докладът е приет на 9 януари, внесен е в парламента на 11 януари 2018 г.
Традиционно той има пет основни раздела, които са пред Вас: първият касае производствата за конфликт на интереси, дейността по установяване; вторият касае административно-наказателната дейност, свързана най-вече с декларациите за конфликт на интереси; третият е превантивната дейност на Комисията във връзка с това тежко правонарушение, и на следващо място е международната дейност и, разбира се, обща характеристика на случилото се по отношение на административния капацитет на Комисията.
Мога да кажа три основни характеристики на периода 2017 г. и те са следните: на първо място имаме по-висок брой приключили административни производства за установяване на конфликт на интереси и то с около 14% в сравнение с 2016 г.
На второ място имаме проверка както на публичността на декларациите, така и на сроковете за подаване на декларациите в системата на изпълнителната, на законодателната власт.
И на трето място имаме, бих казал, една засилена превантивна дейност в няколко основни насоки.
За всяко едно от тези направления накратко – традиционно, както може би трета поредна година, Докладът всъщност по основните характеристики за дейността на Комисията обхваща данни от 2011 г. до отчетната 2017 г., за да се даде една по-пълна представа на това какво се е случило с държавната функция „установяване на конфликт на интереси“ през този продължителен период от шест години и половина, в които Комисията действа.
По отношение на дейността по установяване на конфликт на интереси – през изминалата година в Комисията са образувани 240 производства. Това означава средно по едно на всеки работен ден. Огромната част от тях идват по сигнали на граждани, които по този начин упражняват правото си на контрол върху публичните власти.
На второ място имаме 7 самосезирания на Комисията и на трето място имаме 10 искания на заинтересовани лица по отношение на тях да се произнесем дали има или не конфликт на интереси.
Както казах, приключили са за целия период 2011-2017 г. В Комисията са образувани 1988 производства. Тъй като процесът на получаване на сигнали продължава и през настоящата година, от началото на година – 13, вече за целия период на функциониране на Комисията имаме точно 2001 производства за установяване на конфликт на интереси. Минахме една граница, образно казано.
През изминалата година сме приключили 271 производства, както казах – с 14% повече в сравнение с 2016 г. По-висок процент от тях - 69 от всички 279, са с процедури по същество.
Мога да кажа, че установените случаи на конфликт на интереси за целия период от шест години и половина, са 109 и касаят около 140 лица, заемащи публична длъжност.
По отношение на административно-наказателната дейност, тук имаме спад в сравнение с 2016 г., което се дължи на това, че през 2016 г., както коментирахме, през месец юни ние проверихме сроковете за подаване на декларации на около 8800 лица, заемащи публична длъжност в местното самоуправление и всички, които минаха през избори. Сега нямахме избор на толкова много публични лица тази година.
Това, което е същественото, е, че общо санкциите, които бяха наложени през миналата година, са 191 724 лв., за целия период от шест години и половина наложените санкции възлизат на 2 млн. 195 хил. лв. Това са глоби и имуществени санкции.
По отношение на превенцията на конфликта на интереси бих искал да спра Вашето внимание на четири основни пункта – на първо място, обученията през изминалата година бяха адресирани най-вече към областните съвети за превенция на корупцията към едно регионално ниво. Нашите наблюдения показаха, че именно в териториалните служби на държавната администрация, регионални здравни инспекции, районни управления „Образование“ и така нататък, има недостатъчно информация по отношение на понятието за конфликт на интереси. Това е средното ниво на държавния апарат, затова решихме, предложихме и това всъщност се включи в Антикорупционния план на правителството за изпълнение на мониторинга от 2016 г., решихме във всички 12 областни центрове съвместно с областните управители, в които не бяхме провеждали такива обучения, да ги проведем през цялата 2016 г.
Успяхме да проведем с 12 областни управител 12 обучения и така за всички 28 области сме направили такива обучителни дейности в периода на функциониране на Комисията. Имаме също така и шест допълнителни обучения с органи на НАП, с Главна дирекция „Въздухоплаване“ и така нататък.
На следващо място – мисля, че когато представихме Отчета за 2016 г. стана дума за това, един от най-сериозните проблеми в материята на конфликта на интереси, е непубликацията на декларациите за конфликт на интереси на интернет страниците на съответните институции.
В България условно, поне според Доклада на Министерския съвет, има 603 административни органа – това е от всяко министерство, до различни центрове, които са изградени към Министерския съвет, включително и териториални държавни служби. За всеки един от тези 603 органа в рамките на седем месеца ние отправихме писмо, с което поискахме регистрите на декларациите и на второ място поискахме, разбира се, тези от 603-те органа, които не бяха публикували декларациите на своите служители на съответния сайт, да го направят.
Резултатът от тази 7-месечна кампания, която много сериозно ангажира администрацията на Комисията и то във всичките аспекти, в това число и общата, е следният: 28% от 603 органа бяха публикували декларациите на своите служители преди проверката. След тази проверка, макар да сме със снаряжение, образно казано, с право на административно наказване за това нарушение, този процент стана 78%! В това число от 265 общини едва около 10% бяха публикували декларациите на служителите в общинските администрации, а след нашия призив, образно казано, 90% от кметовете на общини в 265 общински администрации изпълниха това задължение. Това дава възможност на гражданите да следят статута на съответните лица, заемащи публична длъжност, разбира се, според действащия институт на декларациите, разбира се, да подават сигнали, разбира се, да се ориентират за смени, да искат отстраняване на нередовности и според нас това драматично променя, тоест създава условия за по-сериозна антикорупционна среда, като цяло. От 28% преди кампанията – 78%, 603 административни органа, без да имаме задължение.
Считаме, че това беше изключително полезно усилие, което натрупва практика и опит и за последващо приложение на новия Закон, който се очертава да влезе в сила във вторник.
На следващо място – по отношение на превенцията трябва да кажа, че европейските представители по реда на Мониторинга за сътрудничество и проверка нееднократно са поставяли въпроса за наличие на конфликти на интереси във връзка с процедури за провеждане на обществените поръчки. В тази връзка ние в рамките на международната дейност поставихме такава мярка, предложихме я на Министерския съвет, която беше утвърдена – да засилим сътрудничеството между нашата институция и шест административни контролни органа, които осъществяват такъв тип контрол върху обществените поръчки – Сметна палата, Агенция „Държавна финансова инспекция“ и така нататък.
Това сътрудничество прерасна в едно споразумение, по силата на което те са задължени да ни предоставят сигнали за установени конфликти на интереси по повод на обществени поръчки при техни проверки, съответно ние им дължим съответната информация. Споразумението е подписано и е в сила от 3 октомври. До момента сме получили от Агенция „Държавна финансова инспекция“ 7 сигнала за нарушения на обществени поръчки във връзка с конфликт на интереси по повод на техни проверки.
И на последно място по отношение на превенцията, но, разбира се, не на последно по значение – промени се първият и вторият ешелон на изпълнителната власт, и то двукратно – през изминалата година, предвид проведените избори, разбира се, законодателният орган също се промени. В тази връзка се извършиха, поиска се информация, включително и от Вашата Постоянна комисия, и се извърши проверка на сроковете за подаване на декларации от новите органи, които бяха излъчени.
За първи път от Народното събрание, което е излъчено, нито един народен представител не е просрочил срока за подаване на декларации по Закона за конфликт на интереси. Това за първи път се случва.
На второ място се оказа, че и президентът, и вицепрезидентът, и двата министерски съвета в срок са си подали декларациите.
По отношение на втория ешелон на изпълнителната власт – областни, заместник-областни управители и заместник-министри, по-различно стоят нещата: десет такива не са си подали декларациите в срок, според сигнал, който получихме. За 6 са съставени съответните актове. При служебното правителство, при действащо правителство – пет лица от тези категории не са си подали декларациите в срок. Съставени са четири акта.
За сравнение – при Министерския съвет, излъчен през 2013 г. имаше около 50 или 60 заместник-министри, областни и заместник-областни управители, които бяха изпуснали тези срокове.
При провеждани частични избори, в това число за кметове на кметства, също сме искали информация и сме извършвали такива проверки.
В заключение може би трябва да кажа, че имаме във връзка с административния капацитет на Комисията План по бюджета за 2017 г. да се постъпят доброволно в Комисията 40 хил. лв. Постъпилата сума от наложени санкции, доброволно платени в Комисията, са 46 хил. лв. Общо сумата, която е постъпила в Комисията от санкции, наложени от Комисията, в това число чрез принудително събиране от страна на данъчните органи за цялата 2017 г. възлиза на 176 хил. лв.
Това, което е важно, е, че имаме около 20% отново неизползван бюджет, основно фонд „Работна заплата“ и възстановен 1 млн. 300 хил. лв., които са ни предоставени в рамките на разходната част. Също така имаме заверка на Годишния отчет за дейността на Комисията за 2016 г., извършена през 2017 г. на най-високото ниво – Годишен финансов отчет. Имам предвид от Сметната палата.
И на последно място – за изминалата 2017 г. също в рамките на текущ контрол, проведен в край на декември и приключил буквално преди няколко дни, за първите 9 месеца на 2017 г. също имаме заверка от Сметната палата.
Това, което е важно в заключение само да го кажа: през последните шест години и половина България имаше действащ механизъм за установяване на конфликт на интереси. Неговата същностна характеристика беше централизацията. Тя даде възможност за единна и централизирана практика по установяването на конфликт на интереси, даде възможност за системност в усилията за превенция, макар и при недостатъчна нормативна уредба и на последно място – даде и резултати.
В момента във всеки административен орган, и във всеки орган, където работят лица, заемащи публична длъжност понятието за конфликт на интереси и практиките за недопускането му се познават. И, както казах вече, още един пример само да кажа – драматично се промениха условията и спазването на реда за подаване на декларации.
Например, миналата година мисля, че го казахме, при проверка наша в 2012 г. се установи, че от 5100 общински съветници, избрани октомври 2011 г., 3000 не си бяха подали декларациите за несъвместимост. При аналогична наша проверка в резултат на системните усилия, които са полагани, обаче през 2016 г. от избраните в октомври 2015 г. отново 5100 съветника се оказа само, че 77 не са подали в срок декларациите си за несъвместимост.
Това беше и е действащ механизъм. Може би да пожелаем успех от тук нататък в неговото приложение. А иначе това, което трябва да се каже също, е, че наследството може би на Комисията за конфликт на интереси, образно казано, остава идеята за превенция, превенцията като приоритет, добрите практики и механизми, които се насложиха във връзка с реализирането на тази идея.
Благодаря и може би колегата Станева, разбира се, да…
КАТЯ СТАНЕВА: Ако позволите.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте.
КАТЯ СТАНЕВА: Аз искам само да допълня, че наистина без да прозвучи самохвално, Комисията реализира съответни успехи, за които положихме не малко усилия, като освен с цялостната друга дейност, която Законът ни вменяваше да изпълняваме, ние изведохме превенцията в своята работа.
Хубавото е, че вече навсякъде се знае що е то конфликт на интереси и че всяко едно от лицата, заемащи публична длъжност, трябва да се съобразяват с този Закон и да го изпълнява.
Независимо от това през какви перипетии мина този състав на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, хубавото беше, че ние продължихме да работим и продължихме да работим в екип. Никога за нищо не изоставихме нашия временно изпълняващ длъжността „Председател“ сам да взема решение. Във всяко едно отношение решенията са вземани колективно, което беше и положителното в нашата работа.
Съвсем накрая искам да изкажа личната си благодарност към Постоянната комисия във Ваше лице, че винаги сме срещали разбиране, винаги сме срещали съдействие, винаги сме срещали подкрепа в нашата работа и нашите действия, за което лично благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси по Доклада, за мнения.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията!
Може много дълго да се говори по този последен Доклад на Комисията, който Вие представяте и не случайно в него, тези, които са се запознали с него от членовете, ще намерят една ретроспекция за цялостната дейност на Комисията от нейното създаване досега, сравнителни таблици, диаграми, които показват как през годините си е вършила работата Комисията, въпреки че тя повече от две години не е в пълен състав. Аааа, четири години и половина! Извинявайте, но много бързо върви времето… (Оживление.)
Можем да изразим и съжаление, че с новия Закон работата на Комисията, поне по мое лично мнение, което изказвам, силно се ограничава. Досегашната работа на Комисията под предлог и претекст, че част от нейните функции се разхвърлят на регионални браншови звена, аз така го наричам, но по принцип е така, които ще вземат решение и се губи основното, което е в дейността на Комисията – критерият и оценката на всеки един отделен случай, което е много важно.
За да го преведа на разбираем език бих казал така – ако в едно село кметът е съдействал съпругата му, или майка му или някой друг да заеме длъжност в читалището на селото, въпреки че тя е изявена самодейка, тук тази Комисия би оценила този случай, в който някой, който е дал конфликта на интереси по един начин, но местната комисия, където в една малка община има и вражди, има и роднински връзки, хората се познават, веднага този случай едва ли не ще прерасне като най-големия случай на конфликт на интереси в тази община.
Тази реалност, разбиране за реалност мисля, че с новия Закон не успяваме да я запазим. Това е една слабост и аз тук приветствам председателя на Комисията, който направи сериозни предложения между първо и второ четене. Съжалявам, че те не бяха приети. В този дух бяха – за запазване на централизираната функция на Комисията, дори в новия й вид.
Да се надяваме, че това, което е направено от Комисията в обществото като разбиране на конфликт на интереси, а то не е малко, даже мен ме учуди, че в Отчета пише, че даже и в Тутракан сте били в последната година, дори и там! Това, което е правено, което вече хората на местното самоуправление, на различните звена и така нататък, го знаят, е положително, но в работата на Комисията и с този Отчет, който е даден, трябва да знаете, че имаше още много работа един такъв орган да я върши.
Аз бях краен, дори по едно време ми беше хрумнала идеята въобще от Закона да отпадне тази Комисия, от новия Закон за противодействие на корупцията и на отнемане на незаконно придобитото имущество. Тя да остане като отделен орган, но, така или иначе, това не стана. Видях, че няма да мине въобще и щяха да го приемат като налудничава идея.
Защо казвам това? Защото се оказа, че има също материя, която тук трябва да се работи. Например, преди малко обсъждахме ръководните екипи на дружествата с държавно участие. Примерно, тези, които са подопечни на Министерството на икономиката. Ако и Вие ми помогнете – къде мога да намеря публичния регистър, обявен в интернет в сайта на Министерството на икономиката, че Ви черпя, или на някои други такива структури. Те някак си са останали. Къде е конфликтът на интереси – на тези, които са на тези държавни дружества, НЕК-ове, МЕК-ове и така нататък? И големи държавни дружества? Има едно дружество още „Електроника“, има… Те са купища останали още държавни дружества, така че тези хранилки, които са, по някой път даже и не ги декларират. Те просто участват в тези бордове, получават си възнагражденията и така нататък.
Това е и на базата на моя досега натрупан опит в тази сфера и е хубаво, че остава след Вашата работа както книгата на господин Николов, която наскоро беше представена, така и това, което Вие сте създали като архив. Във Вашите решения е понятно за какво става дума. Те са конкретни случаи, които Вие сте решили.
Дано остане този дух на работа от новата Комисия! Това е моето пожелание. Да пожелаем здраве на досегашното ръководство и нови пътища! Така е често в живота.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на господин Недялков.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Примерно, от вторник започва да действа новия Закон. Има сигнал до мен в четвъртък. Къде трябва да го насоча този сигнал? Чисто практически въпрос: на кого в новата Комисия, като там…
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ячев.
Уважаема госпожо Сидорова, уважаеми народни представители! Аз смятам поне, че приетият Закон, който се очаква утре да излезе в „Държавен вестник“ урежда сравнително елегантно, бих казал, и ефективно този тип въпроси. Ситуацията е следната: сигнали за конфликт на интереси до понеделник включително, би трябвало да се депозират в нашата Комисия. След тази дата би трябвало да се депозират в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която поема нашите функции.
Висящите производства, които са при нашата Комисия в момента, са около 60-65 броя. Следва да се довършат от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество по стария ред, който предизвиква два акта – един установителен и един санкционен, докато новите производства, които се образуват от вторник нататък, трябва да се проведат по новия ред, който предвижда с един акт колективният орган да установява и да санкционира конфликт на интереси.
Така че моят съвет е, ако желаете по-бързо и ефикасно да се развие процедурата, да задържите до вторник включително, защото този ред е доста по-ефективен за установяване и санкциониране. Събира две производства в едно.
Наистина, днес беше последното заседание на Комисията и имаме, може би с оглед на приемственост, също да кажем, уговорка с ръководството на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество във вторник да се срещнем и да обясним какво предаваме, за да има приемственост и дано добрите практики да останат в перспектива. Разбира се, вече дейността не само на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която ще има междинна дейност в следващия период от два месеца, вероятно, или повече, а в новия орган, който би следвало да е фокусиран преди всичко в противодействие на корупцията.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Госпожа Станева искаше само нещо да допълни. Моля.
КАТЯ СТАНЕВА: Извинявайте, господин Председател. Зависи и кое лице от лицата, заемащи публична длъжност се иска да бъде санкционирано. Ако то е от компетенциите на новия орган, ще го изпратите към него, но ако е от компетенцията, както казахте и Вие, на другите органи, които трябва да се занимават, трябва го изпратите там. Това само исках да допълня. За жалост – да, и Вашата работа се усложнява. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други изказвания, колеги?
И аз искам да благодаря на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за добрата съвместна работа, макар и за сравнително кратко време в този мандат.
Мисля, че отношенията ни бяха изключително диалогични, колегиални. Изказвам и аз съжаление, че не успяхме да запазим досега действащата система за разглеждане на конфликта на интереси, централизираната система. Дай Боже, онова, което беше прието с новия Законопроект, да се окаже също толкова ефективно и резултатно.
Пожелавам успех, господин Николов, и на Вас, и на Вашите колеги в бъдещи професионални поприща!
Колеги, който е съгласен с така предложения за разглеждане Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2017 г., под № 820-00-1, внесен от Комисията на 11,01.2018 г., моля да гласува за внасянето му в Народното събрание.
Гласували: за – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се, благодаря Ви.
С това и тази точка втора е изчерпана.
Благодаря, господин Николов, госпожо Станева!
Колеги, искам да Ви задържа за малко по точка:
РАЗНИ.
Обсъждането по нея ще бъде под формата на неофициален разговор.
Благодаря, закривам заседанието.
(Закрито в 17,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ЯЧЕВ
Стенограф:
Вася ЙОРДАНОВА
