Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2017 г., № 820-00-11, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество на 30 март 2018 г.
2. Сигнали, жалби и отговори по тях.
3. Изслушване на представители на Гражданско сдружение „Покана за доброволно изпълнение“.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 25
На 03 май 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2017 г., № 820-00-11, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество на 30 март 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802 01 14, внесен от Министерския съвет на 19 април 2018 г.
3. Разглеждане и информация за сигнали, жалби и отговори по тях, постъпили в Комисията.
4. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14.32 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Борис Ячев.
* * *
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание.
Предварително Ви беше раздаден дневен ред, в който възникнаха малко промени. Предлагам на Вашето внимание следният дневен ред за днешното заседание: (Изчита дневния ред.)
Веднага в хода на представянето, колеги, Ви предлагам да отменим разглеждането на точка втора „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт“, внесен от Министерския съвет, като предлагам точка трета, съответно сигналите, жалби и отговори да бъде точка втора и да приемем нова точка трета: „Изслушване на представители на Гражданско сдружение „Покана за доброволно изпълнение“. Тук дължа едно обяснение.
Знаете, четохме едни писма с леко ултимативен тон миналата, по-миналата седмица. Имахме решение тогава, даже си спомням, че господин Вълков го предложи, да направим някакви постъпки за изслушване. Представителите на тези НПО-та са били при колегите от Правната комисия. Днес нашите експерти са били подложени на тотален натиск да се проведе това изслушване и аз на своя глава реших да ги поканя, още повече че имахме подобно съгласие. В рамките на по 10 минути съм дал време и на двете НПО-та да ги изслушаме, за да не създадем впечатление, че се опитваме да прикрием нещо или че не желаем да получим информация, която те, както твърдят, имат и искат да споделят с нашата комисия.
Това е дневният ред:
1. Доклада на КОНПИ.
2. Сигнали, жалби и отговори по тях.
3. Изслушване на представители на Гражданско сдружение „Покана за доброволно изпълнение“.
4. Разни.
Предложения по дневния ред, колеги, имате ли?
Моля да гласуваме.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Имам удоволствието да кажа „Добре дошли!“ на пълния състав на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Позволете ми от името на нашата парламентарна комисия да пожелая успех на ръководството на новия орган! С много отговорности е натоварена Вашата бъдеща дейност. Успех и на господин Георгиев! Ние ще се виждаме във връзка с приетите процедурни правила на нашата комисия. Периодично ще се срещаме с ръководството на антикорупционния орган, за да получаваме периодична информация и по дела с висок обществен интерес.
Благодаря на господин Георгиев и на неговия екип за това, че днес се отзоваха в пълен състав, хем да се запознаем, и да разгледаме по точка първа доклад, който касае дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2017 г. Прецених, въпреки че КОНПИ не съществува в досегашния си вид, е нормално да разгледаме и приемем отчета, още повече че има доста резултати, които са отчетени в този доклад и това, според мен, е оценка за добрата работа на досега действащата Комисия.
Докладът е раздаден на колегите, запознали сме се с него, каквото имаме като въпроси и коментар, ще го направим. След нашето разглеждане докладът ще бъде внесен и съответно приет от Народното събрание на някое от следващите заседания.
Господин Георгиев, заповядайте да представите най-важното от Доклада за дейността Ви през 2017 г. като председател на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин заместник-председател, уважаеми членове на Комисията народни представители! Първо, бих искал да извиня отсъствието на последния член на Комисията. Причината е изключително важна. До последно се работи по декларацията, която всички Вие и ние трябва да подадем. Живот и здраве, ако всичко е нормално, утре вече ще гласуваме декларацията, тоест утре на сайта ни ще бъде качена новата декларация по новия закон, която трябва да подадем. Колегата, в чийто ресор са декларациите по Регистъра за публичност на имущество, помоли, защото дори в настоящия момент продължават да работят по модела на декларацията, тъй като реално имахме само два работни дни след избора на новия състав. Ако всичко е нормално, утре ще се гласува декларацията, за да може Вие и всички останали да имате достатъчно време за събиране на данните, които се искат по декларацията. Това е единствената причина за отсъствието на госпожа Къдрева от днешното заседание. Иначе аз държа на госпожа Къдрева.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Ние сме успокоили колегите – тези 240 колеги, че в срок ще имат достатъчно време да си попълнят декларацията.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Мисля, че ще се справим. Това е причината.
Аз държах да присъства цялата Комисия, независимо че останалите членове не са били миналата година част от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, но останалите органи се вляха, преименува се тази комисия и мисля за израз на уважение към Вас, че новата комисия вече е тук. Занапред ще се виждаме по-често.
Съвсем накратко. Първо, искам да благодаря на всички членове на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, с които от началото на годината се виждаме често във връзка с избора на новата Антикорупционна комисия. Благодаря за Вашето разбиране, подкрепа. Благодаря и на опозицията за градивната критика, която ние приемаме и ще се постараем да подобрим всички аспекти в нашата работа. Надявам се Комисията да успее да докаже в скоро време в своите решения, че не се влияе по никакъв начин от политическа принадлежност или обвързаности, а си е поставила една-едничка цел и тя е реална борба с корупцията. Надявам се за в бъдеще и с Вас да се срещаме по често. Разчитаме във Ваше лице да намерим сигурен и отговорен съюзник в изпълнение на тежката мисия, която законът ни възлага.
Съвсем накратко ще Ви представя последния отчетен доклад на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Позволявам си да започна с констатацията, че 2017 г. беше най успешната година в историята на бившата КОНПИ. По отношение на отнетото в полза на държавата имущество общо през отчетната година е отнето имущество с влезли в сила решения на съда на стойност 27 млн. 791 хил. 708,97 лв. За 12-годишния период от създаването на първата комисия, тоест от 2005 г., тогава беше Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, впоследствие беше Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, са влезли в сила 263 съдебни решения. Стойността на общо отнетото имущество за цялото съществуване до края на 2017 г. е 109 млн. 227 хил. 389 лв., в това число, разбира се, 244 решения на стойност 103 милиона по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, и 19 решения на стойност 6 млн. 201 хил. лв. вече по сега действащия закон. Има много искове, внесени от Комисията. Общо Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество – бивша вече, е внесла 737 искания в съда на обща стойност малко над 3 милиарда за отнемане на имущество. Това са съдебни процедури, които в момента текат, и ако са успешни за Комисията, измерението на отнетото имущество наистина ще е много, много, многократно надвишаващо тези цифри, които споделям. Разбираемо е, че по първия закон има най-много влезли в сила решения, защото процедурата е тежка – триинстанционна, отнема време. Чисто в съдебната фаза минават три-четири-пет години време, което не накърнява по никакъв начин интересите на държавата, имуществото е запорирано, възбранено, има наложени възбрани и запори. При успешни искове на Комисията това имущество влиза в полза на държавата във вида, в който е било намерено към датата на налагане на обезпечителни мерки.
За да бъда съвсем кратък, ще Ви представя дейността на КОНПИ през 2017 г. по няколко основни показателя, съгласно отменените два закона – вече и вторият закон е отменен. Законът за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност е най-първият закон, в който се искаше влязла в сила присъда, за да може да се отнема имущество от Комисията, и Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество - това е така наречената „гражданска конфискация“, Законът, който действаше до приемане на последния Закон за противодействие на корупцията, където вече не се изискваше влязла в сила присъда, за да може да бъде отнемано имущество. По реда на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, през 2017 г. няма образувани нови производства. Логично този закон вече от края на 2002 г. не действа, тоест няма как да има вече новообразувани производства повече от пет години по този закон. От края на 2012 г., както казах, този закон вече не действа. Комисията е приела 19 решения за прекратяване на производства по този закон. Те и тези решения вече са малко, защото този закон изчерпва своята функция. Основната причина за прекратяванията е липса на връзка между престъпна дейност и имуществото, което би могло да бъде отнето. Знаете, споделял съм пред Вас, имаше едно тълкувателно решение на Върховния съд, което казва по първия закон, свързан с престъпната дейност, че трябва да има връзка между престъпната дейност и имуществото, което подлежи на отнемане. Ние бяхме на друго становище, но при положение че има такова решение на Върховния съд, бяхме длъжни да се съобразим. Когато няма такава връзка, например когато имуществото е придобито, преди да се извърши престъплението, естествено логично няма как да се докаже връзка, защото е извършено преди престъпната дейност, затова с моя заповед по всяко едно от тези производства се разделяше периодът преди престъпната дейност и след престъпната дейност. Дори да има несъответствие, когато то се касае за имуществото преди престъпната дейност, тези производства се прекратяват, защото няма как да докажем връзка с престъпната дейност.
През 2017 г. Комисията е приела шест решения за внасяне на мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки по този закон на стойност приблизително два милиона и половина. Имаме и 10 решения за внасяне на мотивирани искания за отнемане в полза на държавата на обща стойност 5 млн. 470 хил. лв.
Последният показател, през миналата година са влезли в сила 28 съдебни решения, но затова пък има много влезли в сила по първият закон съдебни решения, защото вече е извървяна съдебната процедура, на обща стойност 23 млн. 676 хил. 264 лв. Като положителен резултат в дейността на Комисията през 2017 г. отчитаме постановяването и на пет влезли в сила съдебни решения за имущество, което е над един милион.
Относно дейността на Комисията вече по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, така наречената гражданска конфискация, през 2017 г. в териториалните звена са регистрирани 1773 уведомления по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, за 2366 лица – разминаването идва в това, че в някои уведомления има посочени повече от едно лице, особено когато се касае за организирани престъпни групи, може да са и голяма цифра лица, затова броят на лицата е по-голям от броя на уведомленията. По тези уведомления са образувани 1813 проверки. Относителният дял на образуваните проверки спрямо лицата, за които са получени уведомления през отчетния период, е 76,63%. По отношение на 533 проверявани лица са изготвени протоколи за отказ от образуване на проверки поради липса на правно основание най-често, понеже Законът задължава да бъде уведомявана Комисията, когато има образувано производство, не когато има повдигнато обвинение и това за нас не е годно уведомление. Можем да работим само когато има повдигнато обвинение. Когато дойдат уведомленията, че има образувано производство, от прокуратурата ни уведомяват, защото Законът ги задължава, в този случай ние просто отказваме. Ако впоследствие се повдигне обвинение спрямо лицето, вече се образува производство, ако не, дотам приключва дейността ни.
След приключване на проверките по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и обсъждане на мотивираните доклади, изготвени от териториалните директори, Комисията на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 вече от отменения закон е приела 131 решения за прекратяване на проверки, поради (липса на) значително несъответствие между имуществото и нетните доходи на проверяваните лица. Това са случаите, когато нямаме надвишаване повече от 250 хил. лв. за период от 10 години назад.
През 2016 г. Комисията е прекратила 246 проверки, казвам го за сравнение. През 2017 г. Комисията е образувала 101 производства по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В хода на проверките по 100 от производствата е установено наличие на значително несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 250 хил. лв. за проверявания период от 10 години. По едно производство е установено значително несъответствие в размер на 150 хил. лв., но и то е образувано, защото след последните промени вече несъответствието беше намалено от 250 на 150 хил. лв. Тези промени бяха приети в края на 2016 г.
Комисията е приела решение за внасяне за внасяне в съдилищата на 104 искания за обезпечения на бъдещи искове на Комисията, за имущество на обща стойност 272 млн. 420 хил. 937 лв. Тук може би е мястото да се каже, че всички предявени искове на Комисията са уважени и допуснати от съдилищата, което намирам, че също е показател за обосноваността на нашите искания. Разбира се, в едно вече бъдещо производство ще се прецени дали исковете са основателни, или не. Самият факт, че нямаме нито един отказ за налагане на обезпечителни мерки, говори, че сме били достатъчно обосновани пред съда, за да мотивираме необходимостта от налагане на такива обезпечителни мерки. Прекратили сме 3 производства през 2017 г., съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, след като са обсъдени възраженията на проверяваните лица и са взети предвид посочени от тях доказателства. След налагане на обезпечителните мерки лицата са били поканени. Те очевидно са били 104 случая. В 3 от случаите лицата са успели да докажат от къде имат законни доходи и са паднали под 250 хил. лв. В тези 3 случая Комисията е прекратила проверките, защото няма значително несъответствие.
През 2017 г. са внесени 95 иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 76 млн. 671 хил. 100 лв. Останалите искове са внесени вече през 2018 г. Те са по производства, които са взети в края на годината, затова идва това разминаване между сумата на обезпеченото и исковете за отнемане. Общо за периода след влизането в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, от края на 2012 до 2017 г. пред компетентните съдилища в страната са предявени 192 иска по Закона, който така казах, за да е по-ясно, гражданската конфискация е на обща стойност 2 млрд. 364 млн. 742 хил. 57 лв.
По последният показател отнемане на имущество през 2017 г. по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество са уважени общо 13 иска на Комисията, с които е отнето имущество в полза на държавата на обща стойност 4 млн. 115 хил. 445 лв.
Няма да се спирам на структурата, укрепването на административния капацитет на Комисията. Тази информация сме изложили в нашия отчет.
Накрая само няколко думи да кажа за инстуционалното и международно сътрудничество на Комисията, което не само ще продължава, но възнамеряваме да задълбочим и в новата Комисия, в изпълнение на подписаната на 11 март 2013 г., Инструкция за реда и спазване на срока за осъществяване на взаимодействие между Комисиятаq Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи, органите към министъра на финансите и прокуратурата на Република България, и последвалото на 3 септември 2013 г. със сключено споразумение създаване на междуведомствени екипи между нашата Комисия и прокуратурата, са сключени общо 29 споразумения за съвместни екипи през 2017 г. за 59 лица. Това са съвместни екипи между Комисията и прокуратурата по определен брой случаи, в които имаме много имущество, лица с обществен интерес, които трябва да се работят приоритетно от екипи между прокурори и инспектори. В резултат на ефективното сътрудничество с другите ведомства и организации в периода 2013 – 2017 г. органите на КОМПИ извършват справки и ползват електронен регистър. На практика, мисля, всички бази данни на ГРАО, дирекция „Български документи за самоличност“ при Министерството на вътрешните работи, Търговският регистър, Регистъра на БУЛСТАТ, СИЕЛА, ИКАР, „Централна база данни“, КАТ, Централният регистър на особените залози, Централен депозитар, Главна дирекция „Гражданско въздухоплаване и администрация“, още много са, няма да ги изреждам, практически, както и преди съм казвал, всеки инспектор има електронен подпис и цялата необходима база данни, с изключение на тази, която иска съдебна санкция, като банкова тайна, може да се снабди, седейки на стола си, от компютъра.
Увеличи се и броят на банките, с които сме сключили споразумения за обмен на информация: Про Кредит банк, Българо-американска кредитна банка. Важното е, че вече влезе в сила и ползваме Регистъра на банковите сметки и сейфове, който се поддържа от Българска народна банка. Вече много се скъсява пътят. Не трябва да пишем писма до всички банки, а влизайки в този единен регистър, това беше изключително улеснение за нас и съм убеден, и за другите органи, които се занимават с разкриване на престъпления.
Още споразумения имаме сключени с Изпълнителна агенция „Сертификационен вид наследства от европейски, земеделски фондове“. Имаме и други допълнителни споразумения с различни институции за взаимодействие. Подписан е Меморандум за сътрудничество с Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари с цел по-тясно взаимодействие и обединяване на усилията в превенцията за изпирането на пари, корупцията и финансовите престъпления. С прокуратурата на Република България, разбира се, продължаване нашето много добро и ползотворно сътрудничество във връзка с реализирането на Проект „Повишаване на капацитета и мотивацията на прокурорите в наказателното преследване“ в контекста на новите предизвикателства, свързани с организираната престъпност, както и с Асоциация „Прозрачност без граници“, имаме сключено споразумение относно противодействие на корупцията и гарантиране на прозрачност и достъп до информация.
По линия на международното сътрудничество сме направили 42 проверки за установено движимо и недвижимо имущество, придобито от незаконна и престъпна дейност в чужбина, чрез каналите за обмен на информация КАРИН, СИЕНА, АРО платформа. Получените материали са приложени към съответните преписки. По същите канали ние пък сме получили 83 искания за проверка на движимо и недвижимо имущество в България, на които сме отговори в срок. През 2017 г. по искане на Комисията са постановени съдебни решения на Варненския окръжен съд и Софийския градски съд, с които се допуска налагане на обезпечителни мерки във връзка с установено недвижимо и движимо имущество в чужбина. Комисията е изпратила съдебни решения до компетентните органи на Федерална република Германия и Френската република с оглед тяхното признаване и привеждане в изпълнение.
Има и много други международни организации, с които в хода на миналата година сме поддържали контакти по един или друг повод – ИНТЕРПОЛ, ЕВРОПОЛ, КАРИН, АРИНС, РРАГ, ЕВРОДЖЪСТ, ЕГМОНТ – всичко това е описано в доклада и с абревиатурите, там има съкращенията, така че не искам да отнемам повече Вашето време с международното сътрудничество. Тук продължава представяне на международното сътрудничество – Комитета „Монивал“ и така нататък, АРО платформа. Всичко е описано в доклада.
В заключение ще си позволя отново да подчертая, че в сравнение в предходните години дейността на КОМПИ през 2017 г. отчете ръст по следните основни показатели: брой на образуваните производства по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Рекордна е миналата година, най-много производства бяха образувани по този закон; брой на внесените в съдилищата искания за налагане на обезпечителни мерки, разбира се, едното кореспондира с другото; брой на внесените в съдилищата искания за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество.
Последния показател, който обаче в никакъв случай не е последен по важност, стойността на отнетото в полза на държавата имущество миналата година беше най-голямото досега в историята на Комисията.
Накратко, това е по последния доклад на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря на господин Георгиев.
Колеги, давам думата за изказвания, мнения.
Заповядайте.
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-председател, членове! Докладът е изчерпателен. Работата е огромна. Това личи и по самите резултати, които сте постигнали.
Искам само да попитам за следното. В едно Ваше изказване преди това казахте за КТБ. Докъде стигна казусът КТБ? Има ли развитие? Знам, че е трудно, но все пак да знаем докъде сте стигнали по този въпрос. Благодаря Ви.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Много болна тема за мен и за всички, защото даже във връзка с един мой коментар във връзка с този казус си докарах искане от Висшия съдебен съвет да обърна внимание, че видите ли, по някакъв начин съм се месил в работата на съда, което беше отхвърлено от Висшия съдебен съвет. За съжаление, казусът КТБ, мога да го кажа вече отговорно, е блокиран. Блокиран е, защото съдът прецени, че трябва да се направи едно преюдициално запитване дали нашият Закон за гражданска конфискация не противоречи на европейското право, или не.
Позволих си да направя коментар, след като съдът вече взе това решение за направа на преюдициално запитване. Ще обясня какво означава това. Това означава, че се сезира Съдът на Европейския съюз. Разбира се, нашият закон и нашите закони трябва да отговарят на законите на Европейския съюз. Това означава една процедура, която в най-добрия случай ще отнеме около 2 години, за да може Съдът на Европейския съюз да се произнесе този казус. Аз си позволих да направя коментар, защото за мен беше много странно защо това искане за преюдициално тълкуване беше направено около 2 години, след като внесохме иска. Бяха възприети безкритично в съда мотивите на ответната страна. В гражданското производство ние внасяме нашия иск. Защитата на господин Василев направи възражения и след около 2 години съдът реши да се съобрази с възраженията. За мен имаше и неверни факти в искането на съда, а именно: съдът пита дали това решение противоречи на Директива 2012/2, която според съда е неправилно транспонирана от българската държава. Позволих си да взема отношение, защото тази директива и до ден днешен все още не е транспонирана. Затова взех отношение с една позиция, че всъщност съдът безкритично е възприел възраженията на другата страна, без да поиска нашето мнение.
Тук сега пред Вас мога да кажа и нещо ново, което се случи. Преди няколко дни същият състав на съда по друго аналогично дело, в смисъл пак по новия Закон, разбира се, не с иск за 2,2 милиарда, а с иск за около 1 милион, съдът изиска нашето становище дали следва да бъде спирано и това дело, или не. Мен това ме притеснява, че по делото срещу Цветан Василев съдът не изиска нашето становище и направи преюдициално запитване по абсолютно идентичен казус с друго дело, разбира се, несъразмерно като иск на Комисията. Съдът сега иска нашето становище, така че ние ще дадем това становище, но фактът е факт – съдът го спря.
Моето голямо притеснение беше, да не започне това да действа като плевел и да започнат да бъдат спирани и другите дела, защото питането е дали законът противоречи на европейското право. Да, прецедент е, ако другите съдилища приемат това питане, всичките повече от 200 иска по закона, делата трябва да бъдат спрени. А сега имаме само едно дело, по което има произнасяне от Пловдивския окръжен съд, в което съдът възприе вероятно моите мотиви и отказа да спре делото, като прецени, че няма основание да се спира, защото очевидно тази директива не касае, това е и най-важният въпрос – Директива 2012/2 изобщо не касае гражданската конфискация, тя касае така наречената „разширена конфискация“ в наказателното право – да може да се отнема не само прекият предмет на престъпление, но и плодовете. Той няма нищо общо с гражданската конфискация и в тази директива изрично се предвижда – има текст, в който се казва, че тя не засяга всички други съществуващи механизми, които предвиждат други начини на отнемане на имущество. Така или иначе съдът е преценил така. За съжаление, Гражданскопроцесуалният кодекс не ни дава възможност да обжалваме това произнасяне на съда, защото европейското право има приоритет, но ако други съдилища спират на същото основание, тях вече можем да обжалваме, защото те не са по това дело. За съжаление, казусът с Цветан Василев е блокиран за продължителен период от време.
Пак казвам, аз си позволих да изкажа моето становище, с което рискувах да си навлека гнева и на Висшия съдебен съвет, защото имаше предположения, че се меся в работата на съда. Аз направих обаче това мое изказване след като вече беше взето това решение от съда, така че не виждам как бих могъл да повлияя на съда, след като съдът вече се е произнесъл. Исках да дам гледна точка и насока на останалите съдилища, защото се рискува всеки един съд да започне да спира делата на същото основание. Исках да дам другата гледна точка. Досега имаме едно такова произнасяне, ще видим и занапред как ще е, но конкретно за КТБ вече няма какво да се направи по този казус. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Георгиев, за изчерпателния отговор.
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема Комисия! Един кратък коментар от едно изречение. По моему делото КТБ не е само Цветан Василев, но това е мой коментар.
Въпросът ми е общ – единия бих го нарекъл философски, а другият е по-конкретен.
Господин Георгиев, Вашето становище – как мислите, защо въпреки добрите резултати, които отчитате, въпреки че всяка година нараства обемът на конфискуваното имущество, заведените дела и така нататък, в обществото остава привкусът, че липсва справедливост? Отнемането на незаконно придобито имущество някак си не се връща като справедливост в обществото. Обектите ли са твърде ограничени, размерите ли, ефектът от дейността ли не е добър? Просто Вие да ни кажете, защото все пак това е същностен въпрос.
И другият: имате ли някакви данни за разходите и обезщетенията по загубените дела? Един мой въпрос отдавна. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Философски въпрос – философски отговор, предполагам, господин Георгиев.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Аз мога да дам съвсем конкретен отговор. Има много отнето имущество. Въпросът е, че може би трябва да се подобри системата на разпореждане с това отнето имущество. Това съм споделял и преди с Вас, че отнемаме например един имот в нежелан квартал, който е оценен от съда на 100, 200 или 300 хиляди – няма кой да ги даде тези пари. За съжаление, масовата практика е тези имоти да се изкарват на публична продан и да се намалява цената. Даже има и много лоши примери, в които лица, от които сме отнели имуществото, си го изкупуват обратно. Какъв ще бъде ефектът? Естествено, че бъде негативен, независимо че ние сме свършили работата си. Може би трябва да се помисли как да се реализира отнетото имущество.
Тук, в доклада за тази година, сме посочили общата стойност на имуществото, на обезщетенията, които сме платили – малко над 1 милион мисля, че са. Основната сума, която е платена, е точно след влизане в сила на тълкувателното решение, в което се търси връзка между престъпната дейност и имуществото. Това е причината през тази година да имахме един сериозен ръст на изплатените обезщетения.
Госпожо Цонкова, ако Вие имате нещо да ме допълните? Сумата трябва да я погледнем точно – в доклада я има. Написали сме я. Има я точно заради това, че се поставяха тези въпроси. На фона на 109 отнети милиона мисля, че ефективността е безспорна. Въпросът е, че нямаше как да знаем за това тълкувателно решение на съда. Нашата позиция беше друга, но ние взехме мерки – прекратихме много дела и затова Ви казвам, че делим периода, гледаме да прекратяваме тия дела, за които виждаме, че няма как да се докаже връзка между престъпната дейност и отнетото имущество. Има и дела, по които ние считаме, че имаме нашите аргументи, но съдът не се съгласява с тях и в крайна сметка отхвърля исковете. Ние не можем да тръгнем поголовно да прекратяваме всички дела, само защото има такова тълкувателно решение. Доколкото можахме, се съобразихме, но това е причината за изгубените дела и за обезщетенията. Над 1 милион е сумата, но говорим за сумата за цялото съществуване на Комисията, това всъщност е една година. Това е годината, последваща тълкувателното решение на съда. Това е годината, в която има сериозна сума за платени обезщетения по загубени дела. Накратко това е отговорът.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на господин Георгиев.
Колеги?
Аз ще кажа само две изречения – един изчерпателен доклад, с подчертано повишение на ръста на основните показатели. Господин Георгиев каза в кои отношения за 2017 г. дейността на Комисията бележи ръст. Според мен докладът и отчетените в него резултати за пореден път доказват ефективността на тази Комисията както в състава й и в правомощията, които действаха досега, така и в бъдещия състав и правомощия, формулирани с новия Закон за противодействие на корупцията.
В същото време мисля, че онова, което е посочено като проблем в досегашната дейност на Комисията, най-вероятно ще стои като проблем и пред бъдещия й състав, имам предвид финансови проблеми, проблеми относно обезпечаване с подобаващ бюджет, проблема с окомплектоване на пълния щат и според мен най-сериозният проблем на този етап – подходящ сграден фонд за Комисията. В тази връзка, тук говоря вече от името на цялата парламентарна комисия, тук сме представители на паритетен принцип на всички парламентарно представени партии, имате пълна подкрепа, господин Георгиев и уважаеми членове на Комисията, по отношение на решаването на всеки един от тези проблеми, както тогава, когато се налага да бъде защитен подобаващ бюджет за дейността на новия антикорупционен орган, така и по отношение на по-бързото решаване на проблема с подходящ сграден фонд, за да може всички дирекции на Комисията да бъдат на едно място, да се стиковат и работата да върви в по-добра посока, по-добър административен капацитет.
И още едно мнение от нас: тъй като ние ще се виждаме периодично, всичко онова, което Вие прецените, че в хода на Вашата оперативна дейност, в хода на Вашата административна дейност, на дейността по отношение на разкриване и предотвратяване на корупционни практики считате, че трябва да претърпи законодателни изменения, ние като хора, които може да внесем и да защитим съответните законови промени, свързани с промяна на нормативна уредба, мисля, че нашата Комисия може да бъде един добър инструмент и орган в партньорство с Вас, който да направи така, че законодателството да не пречи, а да подпомага дейността на Вашата комисия.
Други въпроси и мнения имате ли, колеги? Ако нямате, предлагам с гласуване да приемем Доклада за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2017 г. Чухме резултатите, чухме анализа.
Който е „за“ приемането на доклада, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържал се – 1.
Благодаря на уважаемата Комисия. Пожелавам ползотворна работа!
Възникнаха няколко казуса.
Декларациите – много е важно.
Господин Георгиев, имаме едно запитване от Комисията за защита на личните данни. В чл. 6 са изброени всички останали комисии, но освен ръководителят на комисията, членовете не знаят пред кого да подават декларации. Може би някакво тълкуване?
(След почивката.)
Продължаваме с точка втора:
Не се публикува!
Колеги, предпоследната точка е:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ “ПОКАНА ЗА ДОБРОВОЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ“.
(Влизат представителите на Гражданското сдружение.)
Само да Ви кажа, че проведохме дебат в рамките на Комисията и решението е да се придържаме към процедурните правила на Комисията и заседанието да бъде закрито, тоест да няма заснемане и документиране. Достатъчно е, че се записва в протокол.
Наши гости днес са представители на Гражданско сдружение „Покана за доброволно изпълнение“ с неговия председател господин Ивайло Илиев.
Моля да представите и останалите за протокола.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Госпожа адвокат Светла Миланова – член на Управителния съвет на нашето гражданско сдружение, и адвокат Данчо Стоянов, който помага по делата, които водим срещу частните съдебни изпълнители (ЧСИ) и е запознат с практиката на Софийския районен съд, Пловдивския районен съд, Пернишкия районен съд и Врачанския поради делата, които води. Той води около 500 дела на свои клиенти. Това, което ще изложим пред Вас, ще бъде потвърдено от практиката на господа адвокатите.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Вие ли ще говорите?
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Ще изчета нещата, около страничка и малко повече, тъй като ме предупредиха, че времето е малко. След това ще представя материала на всеки един поотделно.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, дами и господа! На първо място, благодаря за възможността, която ни давате да бъдем изслушани пред Вас и да Ви изложим от името на нашето Гражданско сдружение „Покана за доброволно изпълнение“ системния проблем в правосъдната ни система, в която се коренят злоупотреби, които са в компетентността на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Накратко за проблема.
На 23 януари 2018 г. проведох среща с председателя на Първо гражданско отделение на Софийския районен съд, на която стана ясно, че порочната практика на Софийския районен съд да не се издават съдебни актове, да не се изготвят съобщения за връчване на заповедите за изпълнение по чл. 418, ал. 5 от ГПК, да не се издават разпореждания по чл. 42 от ГПК, съобщенията да се връчват от частните съдебни изпълнители, както и констатираното от прокурора Занев от Специализираното звено „Антикорупция“ при СГП, които многократно съм прилагал и са изпратени в посочения имейл на сайта на Народно събрание до всички господа депутати, до всички присъстващи народни представители и на всички останали народни представители – изпратили сме на 240 народни представители документите, подадени към Вашата комисия на посочения имейл на сайта на Народно събрание, целящи да гарантират правото на информираност на страните в процеса и преди всичко на длъжниците.
Порочната практика да не се връчват заповеди и да се удостоверява връчването им по специален образец по Наредба № 7, чл. 2, т. 20, по чл. 55 от ГПК дава възможност на взискателите да вземат изпълнителния лист, преди да са дали възможност на длъжника да възрази и да подаде жалба до съда. Това от своя страна води до явно нарушаване и вреди на бюджета в размер на 2% държавна такса, което до момента е съизмеримо със сумата от над един млрд. лв. пряка вреда за бюджета, а може би и повече – това са наши груби изчисления!
В моя случай, засягам и единичен случай, без да визирам конкретно, по изпълнителните ми дела, образувани в СРС и при подадени възражения, без да са издадени разпореждания на съда по чл. 42 от ГПК, и да са връчители на съобщенията по заповедните производства заедно с издадената заповед в комплект с бланка за възражения по чл. 414 и документите по чл. 417 от ГПК, въз основа на които е издадена заповедта, видно от преписа на разпореждането за уважаване на заявлението, въз основа на което е издадена и самата заповед. По всички граждански дела и изпълнителни такива съм подавал възражения и частни жалби, като съдът, въпреки че липсва какъвто и да е опит за връчване, е отказвал с аргумента, че съм пропуснал преклузивния срок, който не е започнал дори да тече, тъй като това става с удостоверяващия документ, разписката, която трябва да се върне в районния съд. Това представлява нерегламентирана държавна помощ по отношение на взискателите ми, сред които е и бившият финансов министър Стоян Александров, срещу когото е повдигнато обвинение и тече разследване за лихварска дейност.
Другото проявление на тези нарушения се изразява в това, че делата в съдилищата биват съхранявани в така наречената „тъмна стая“ и се стига до парадокса изпълнителните листа по делата да напуснат кориците на делото, преди същите да бъдат приключени, като отговорността за това е изцяло на съда.
Обобщено, гореизложените порочни действия и бездействия от страна на съдиите и частните съдебни изпълнители ни дават основания да приемем, че същите действат като организирана корупционна схема, за която може да свидетелства качената информация и впоследствие свалена от сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители за спонсориране от страна на първите на Софийския районен съд (СРС). Информацията беше налична, в момента е свалена. Надявам се, че Вие като орган може да изискате кои от частните съдебни изпълнители са спонсорирали СРС, с какви суми и как са разходвани същите суми.
Въпросите, които отправяме към Вас и ще очакваме отговор, са следните?
ГПК ли е неясен, или има изградена корупционна схема за масово неиздаване на съдебни актове и неприключване на делата по заповедното производство?
Втори въпрос, конфликт на интереси ли е спонсорирането на СРС от страна на адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители? Каква е връзката между тях и има ли такава?
Трети въпрос, такава взаимовръзка води ли до ощетяване на бюджета с несъбирането на цялата държавна такса от 4%? Представлява ли това нерегламентирана държавна помощ?
Целта ни: да бъдем изслушани, да вземат отношение по горепоставените въпроси госпожа Теодора Точкова, като главен съдебен инспектор, Лозан Панов – председател на Върховния касационен съд и отговарящ за точното и еднакво прилагане на закона, Георги Дичев – председател на Камарата на частните съдебни изпълнители, и Цецка Цачева – министър на правосъдието, както и да се предприемат действия за контрол върху дейността на съдиите и частните съдебни изпълнители за преодоляване на изложения порочен кръг.
Очакваме в максимално кратък срок развитие в тази връзка. Подчертаваме, че Сдружението ни е национално и се състои от потърпевши от системното неспазване на закона от страна на съда в цялата страна и от частните съдебни изпълнители в болшинствената си част. Проблемът е национален, като от същия са засегнати над 3,5 млн. българи – подчертавам, 3,5 български граждани, малки и средни предприятия.
По отношение на посочените проблеми Сдружението ни е внесло петиция в Европейската комисия, която е одобрена за разглеждане още от май месец миналата година и очакваме в най-скоро време да бъдем поканени за изслушване. Освен това сме сезирали и всички български евродепутати, както и всички членове и заместник-членове на Комисията по петиции в Европейския парламент. Сдружението ни прави всичко в името на общото благо и в основата на нашите действия не би трябвало да се търсят лични интереси.
Извинявам се, че посочих моя личен случай, в който са спестени от бюджета на държавата 200 хил. лв. и повече. Това е само по моя случай, затова го подчертавам! Представяте ли си за какви други суми става въпрос!
Ако не получим съдействие след представените сериозни проблеми, сме готови да организираме протести, за да изразим гражданската си позиция, като протестите са законоустановена форма за даване на гласност на гражданите.
Допълвам, че сме изпратили материали във връзка с темата за изслушването ни сега, но сме на разположение да представим всякакви други доказателства, тъй като в момента сме ограничени от времето. Надяваме се да ни бъде дадена друга възможност, когато ще сме способни да подкрепим нашите твърдения с още много и други доказателства.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Илиев.
Друг от Вашите колеги ще вземе ли думата?
ДАНЧО СТОЯНОВ: Ще се съсредоточа върху корупцията в съдебната система. Тя се изразява на няколко нива, като причините са функционални, организационни и създаване на порочна съдебна практика.
На най-ниско ниво – районен съд, корупцията се изразява преди всичко в съдебен състав-вещо лице-фирми с господстващо положение на пазара, която благодарение на тази схема и във връзка с допълнителни държавни органи, какъвто е КЕВР, Министерство на енергетиката, се превръща в институционален монопол.
Тотално нарушение на ГПК, колкото и да е несъвършен, тотално нарушение на ГПК! Допускат се въпроси по експертизи, без да имат отношение към спора, изцяло се заобикаля чл. 128 – оперативна разпоредба, извършват се експертизи по данни, писмени документи, които ги няма в кориците по делото. Проблемът е от много дълго време. Нито един министър на правосъдието досега не си постави такава цел, макар че към Висшия адвокатски съвет и адвокатските колегии нееднократно сме отправяли призив за наредба за експертизите. Без тази подзаконова регламентация вещите лица добиха прозвището „зловещи лица“ – сериозно го казвам.
В съдебно-техничеките експертизи се нарушават два обективни закона. Последното решение 477 от 13 април тази година по делото за сградната инсталация е нарушение на обективен закон на физиката, Закона на Нютон, забележете, учи се в VІІІ клас. Всеки, който е минал осми клас по мое време, го знае. Не може температурата на топлата вода от ТЕЦ-а да тръгва 70⁰С, а в блока да я изчисляват при 90⁰С. Има загуби. Представяте ли си за какво безобразие става въпрос? Ако изчислиш по Закона на Нютон, се получава, че в помещенията, където се отопляваме, трябва да са минуис 10⁰С, по техните итзчисления. Ето защо има и дело, мисля по сигнал на Булгаргаз – те фактурират много повече, отколкото реално могат да произведат.
Имайте предвиди, че 2,8 млн. българи са извън страната, голяма част от тях са затворили апартаментите и напуснали. Те съдят тези хора, макар че няма физически достъп. Подзаконовата нормативна база е под всякаква критика, макар че нямаш радиатори, защото нямат достъп, те ти начисляват на пълна мощност, защото не си отворил апартамента, за да видят. А те са пломбирали радиаторите, свалили са ги и са поставили тапи, но не го признават. Тяхната нормативна подзаконова база е с някакви общи условия, които не са приети, за която няколко пъти си изпускам нервите и питам съдиите как са си взели дипломите и изпита по облигационно право. Има двама професори – проф. Попов, който ми преподаваше, лека му пръст, на стр. 117 в учебника е написал какво значи „Общи условия“ – това е само предложение за сключване на договор. Разбирате ли какви фрапиращи нарушения?
Вторият закон, който се нарушава, изучава се малко по-рано – в шести клас, но заради нас това нещо вече го няма в учебниците. За подгряване на един кубичен метър вода с 1⁰С, са необходими 998 джаула. Това е физика. Ние сме синя планета, водата е основно средство и нейните свойства са еталон за всички други течности на нашата планета. Това се знае от децата от шести клас. Какъв е този специфичен разход – че като се подгрява топлата вода на 45⁰С, трябва да се получи 52,335? Вече стигаме до 200. Когато питаш вещите лица защо е нарушен физическият закон, те отговарят, че физическият закон не важал за „Топлофикация“. Разбирате ли – физическият закон не важи за България?! Законът на Нютон не важи за България, не важи за „Топлофикация“! Това са просто смешни неща. Такива експертизи се приемат и се толерират от съда.
Големият проблем е липса на контрол, институционален и всякакъв!
На втора инстанция – градския съд или окръжния съд, корупционната схема е с частните съдебни изпълнители. Дори да си загубил делото, да кажем допуснал си грешки, не си бил прав, загубил си делото, не те уведомяват, получаваш известието директно от ЧСИ, че е образувано дело срещу теб, без да имаш възможност да си получиш решението, да прецениш можеш ли, имаш ли възможност да си потърсиш защита пред ВКС. Не – ще бъдеш уведомен с покана за доброволно изпълнение. Там пишат и допълнителни такси.
Третото ниво е ВКС. Махнете чл. 280 от ГПК! Това е противоконституционно. ВКС не може да извършва конституционната си дейност – да упражнява контрол по закон, ако той не бъде сезиран. Всички дела към „Топлофикация“ са под 5000 лв., да не говорим, че „Топлофикация“ е търговско дружество и трябва да са 20 хил. лв., за да можеш да сезираш ВКС.
Още навремето проф. Корнезов казваше, че това е противоконституционна разпоредба, а те имаха наглостта да заведат дело в Конституционния съд и публично да заявят, че няма да изпълняват конституционното си задължение. Като не искат, да се махат. Вие сте тези, които ще им кажете какво ще работят. Те са длъжни да спазват Конституцията.
Заповедното производство е едностранно производство между ищеца, там вече взискател, защото в изпълнително производство е по чл. 410, и съд, в това производство длъжникът не участва. Как ще защити той конституционните си права по чл. 122, след като той не участва, а Конституцията му гарантира да участва във всеки стадий на процеса? Цялото заповедно производство е противоконституционно в този му вид. Трябва да бъде точно обратно. Нарушен е основен принцип в правото и Директивата 9313 го казва – липсата на волеизявление не значи съгласие. Съгласието е с писмена декларация, че си декларирал. Във всички учебници се учи, че когато в съда нямате изразена воля, решението е нищожно.
Аз имам решения, мога да Ви ги покажа, където СГС и ВКС ми казват, че заповедният съд гледа заявлението само от външна страна, без да изследва произхода, дължи ли се, не се ли дължи, на какво основание се дължи. Аз питам: това заявление да не е ценна книга, само че не издадена от длъжника, а от взискателя. Това е пълно безобразие! В чл. 411, ал. 2 и в чл. 413 пише, че съдът може да откаже частично, не само пълно, но и частично. Как няма да разгледа произхода на дълга!? Това е безобразие, хора! Просто ГПК в този му вид не може да продължи да съществува!
По отношение на частните съдебни изпълнител (ЧСИ). Министърът на правосъдието назначава частните съдебни изпълнители. Вие кажете някой управител на фирма да назначава лице в друга фирма или някой министър да назначава хора извън неговото министерство. Той има функционална компетентност само в неговото министерство. Ами това Народно събрание, което създаде Закона за частните съдебни изпълнител, не излезе ли извън правомощията си? Защо създаде четвърта, частна власт?! Как частен съдебен изпълнител ще дойде и ще ми запорира сметки, ще ми продава имоти и друго?! Откъде накъде?! Власт над власт може да има само държавен служител, и то само във връзка с функционалните му задължения. Частно лице да има властнически функции?! Извинявайте, ама тази фигура е позната по нашите територии. 1400 г., когато хасидите са изгонени от Испания, идват тук, тогава не сме били държава, били сме без суверенитет, съществували сме, но сме запазили държавността си все пак, за да възкръснем, идват в Османската империя и предлагат услугите си на падишаха. Събират данъците му. Знаем какви са резултатите. Знаем, че после точно тези хасиди ликвидираха цялата Османска династия.
Вие ни върнахте в Средновековието бе, хора! В Средновековието – как частно изпълнение?! Аз съм подготвил и съвсем скоро ще заведа дело във Върховния административен съд. Ще искам всички заповеди, с които министрите са назначили частни съдебни изпълнители, да бъдат прогласени за нищожни на това основание.
Има и други проблеми, но поради ограниченото време спирам.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
СВЕТЛА МИЛАНОВА: Ние сме тук с една-единствена цел: да алармираме за сериозни нарушения в съдебното производство, и то в заповедното производство. Директно и буквално има съдебен произвол както от самите съдебни състави, които не издават необходимите съдебни актове, не спазват процедурата, записана точно и ясно в закона, има конституционно решение за произнасянето по заповедното производство, че то е строго формално. Всякакви коментари за какво са необходими разпореждания, за какво са необходими някакви си съдебни актове, като може процедурата да бъде съвсем кратка, са абсолютно необосновани и несъстоятелни.
На следващо място, наистина няма абсолютно никакъв контрол върху частните съдебни изпълнители. Ние като адвокати виждаме, че по никакъв начин не можем да упражним с правни средства контрол върху ЧСИ. Те възпрепятстват възможността на длъжниците да обжалват каквото и да е, тъй като се надписват такси върху такси. Ако таксата за обжалване пред държавен съд е 25 лв., частният съдебен изпълнител прави така, че поставя длъжниците в невъзможност да обжалват, поставят такси 50, 100, 200 лв.
На следващо място, когато като адвокати кажем: „Трябва да се запознаем с делото на длъжника, направете копие на делото“, то струва 10 лв. според тарифата за частните съдебни изпълнители, ни искат по 400, 500, по 600 лв.! Не ни позволяват да се възползваме от т. 8 от тарифата на ЧСИ и да ни се направи копие. Това е практика. Мога да кажа конкретни ЧСИ: Якимов и някои други, за които няма сила, няма оплакване, където и да пишем, те остават недосегаеми! Казват: „Това е. Платете 500 лв., ще Ви издадем копие от изпълнителен лист“.
Стават страшни неща, които са несъвместими изобщо с европейското правораздаване и с регламентите на Европейския съюз за максимално ниво на защита на потребителите. Тези, които са станали длъжници, са потребители от договори с някакви банки и монополи. На практика тези хора са поставени в изключително неравнопоставено положение и не могат да се защитят по никакъв начин, защото когато искаме да приложим разпоредбите на ГПК да бъдат освободени от такси, защото са хора, изпаднали в крайно тежко положение, по-голямата част от тях дори не могат да си позволят да платят адвокатски хонорар, те са просто в невъзможност, за тях ЧСИ казват, че не могат да ги освободят от заплащане на такса. Не е ясно дали ГПК приложим ли е за производствата, които текат при ЧСИ, или те имат съвсем други разпоредби, които нямат нищо общо с ГПК.
Случват се много страшни и странни неща. Това са много хора, хиляди случаи, които са се натрупали. Ние имаме достатъчно информация и достатъчно случаи, това не е изключение от правилото, а то е правилото, което в момента се налага! Малко са ЧСИ, които следват наистина точно закона, позволяват и дават възможност на длъжниците да заявят по някакъв начин дали те дължат или не дължат.
Преминават като трактор, не позволяват на хората да кажат и една думичка, просто ги превръщат в длъжници. След като веднъж един потребител се превърне в длъжник, това трае 10-20 години. Следващото поколение също влиза в тази графа.
Между последните ми случаи има заповедно производство, издадено срещу малолетно дете. „Топлофикация“ е издала заповед за изпълнение срещу дете, което е било непълнолетно, и това става за периода, когато то е било на 10 години, чрез неговия законен представител, който е бил в чужбина, в друга страна – абсолютно противоречие и нищо общо с прилагането на закона. Оказва се, че ние сме наясно, че има противоречия, че има сериозни пороци, но не можем да се противопоставим на това нещо като адвокати.
Да, виждаме, че има съдебен произвол, но какво от това?! Нашите частни жалби се връщат и ни казват: „Няма проблеми“, но то не е така.
Според мен институционалният контрол липсва, буквално липсва по отношение на частните съдебни изпълнители и на съда – това, което става.
Това наистина е обща практика. Трудно е да се повярва, защото ние представяме тези факти на много места и ни отговарят, че не е възможно да не се издават съдебни актове, не е възможно да не се връчват книжа, не е възможно всичко това, но в крайна сметка ние го виждаме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
ДАНЧО СТОЯНОВ: Агенцията за събиране на вземанията от Търговския регистър е ЕАД. Агенциите биват изпълнителни и държавни. Частни лица! Докъде стигнахме?! Ето, заповядайте, да видите какви функции изпълнява. (Подава документ.)
Кредитът е изключително банкова сделка, извършва се само от банки. Те имат право да придобиват и да изкупуват кредити, да влизат в кредити, да влизат и да придобиват от банки. Погледнете само предмета им на дейност!
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Ясна е ситуацията. Това е обсъждано и по групи.
Колеги, имате ли коментар?
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Искам да Ви питам правили ли сте среща с Правната комисия, тъй като тук повечето не сме юристи.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Имали са изслушване вчера.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Аз възприемам нещата едно към едно, не съм специалист, като цитирате членове, ние не сме в материята.
Наистина това са безобразия, които трябва да се оправят. Юристите от Правната комисия трябва да кажат, а Вие да подскажете къде трябва да се пипне, за да се махне това нещо. Де факто това означава тормоз, да не кажа нещо по-силно.
ДАНЧО СТОЯНОВ: Имал съм многократни срещи с много граждански организации, включително и с председателя на ВКС, много дълъг разговор беше. Показах му всичко. Той поиска да му ги предоставя. Официално съм му ги депозирал. Имам отговор, само че неподписан от него, сега като се срещнем, ще го попитам това ли е неговият отговор, защото тогава той изрази съвсем различно становище. Той каза, че това са безобразия и трябва да бъдат решени, но не всички са от неговата компетентност. Има неща за Народното събрание, неща за министъра на правосъдието, защото подзаконовите нормативни актове – наредбите, се издават от него, а той може само да организира, доколкото законът му позволява да изпълни конституционните си задължения по чл. 124 за еднакво прилагане на законите.
Аз поисках и справка, попитах ги на база на какви данни вземат решения. Оказа се, че нямат никакви данни. Поисках от МП – и там не ми дадоха. Поисках по Закона за достъп до обществена информация броя на делата в районния, в градския, в апелативния и ВКС – общия брой на делата – колко от тях са заповедни, колко са по исковото производство, колко са на „Топлофикация“ искови и колко са ответниците, мога да Ви го представя – до миналата година, до 16 април, исках ги три години назад. Резултатите, като ги видя председателят на ВКС, се хвана за главата. За пό миналата година има 11 хил. заповедни производства на „Топлофикация“. По-малко от 2000 са оспорени, тоест над 9000 са влезли директно. Над 50% от делата на районния съд са за „Топлофикация“ и са заповедни. За какво говорим за изпълнение? Какво контролира ВКС в този случай?! Какво контролира, след като над 90% от делата са за под 5000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, която казва, че под 5000 лв. са делата за граждански искове, и 20 хил. лв. за търговски, не подлежат на касационно обжалване? Какво контролира за еднакво прилагане на закона?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други изказвания, колеги?
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Понеже тези въпроси ме вълнуват, а и аз решавам отскоро единичен случай, който е направо трагичен – това, което каза госпожа Миланова, наистина е така – също се касае за малолетен човек от Ловеч, който става длъжник на софийската „Топлофикация“, като наследник на родители и на семейство – правен абсурд.
Проблемът е, че това, което излагате, е многопластов проблем. Вие говорихте освен за частните съдебни изпълнители и спазването на НПК, също и за вещите лица, което е част от производството. Господин Илиев акцентира и върху правото на информация на хората – всеобщо човешко право.
Мисля, че тези неща, господин Председател, ако не ние, които не сме специалисти, но поне на базата на това изслушване, на нещата, които има, заедно със специалистите, да разбием нещата в няколко групи и да се опитаме да ги дадем на различните комисии на Народно събрание за тяхно решаване. Говорим примерно за промяна в Закона за ЧСИ, това е първото, да се види кои са проблемите и докъде е тяхната власт. Те ли са причината районните съдилища да изпращат направо актовете – изпълнителните листове, направо на съдебните изпълнители, а не на длъжниците? Нека да се видят тези неща и дали това ще изисква промяна на НПК.
Така нахвърляни проблемите, са верни, тук-таме миришат на корупция. Вие изтъкнахте, че частните съдебни изпълнители са спонсорирали съда, направо искам да кажа, че това е чиста, скандална корупция. Трябвало е по някакъв начин да се реагира и да му се даде достатъчно гласност. Нека разпределим нещата, за да видим оттук нататък как да решим проблема, повдигнат от това гражданско сдружение.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други изказвания, колеги?
Аз подкрепям това, което каза господин Недялков.
Всъщност няма народен представител, при когото да не са постъпвали сигнали за произвол на частните съдебни изпълнители. Убеден съм, че от всички 240 колеги поне по един, по два броя, в зависимост кой откъде е народен представител, са постъпвали сигнали и жалби от потърпевши за подобен произвол, включително и при мен. През изминалия мандат бях зает с много дълга процедура, включително когато госпожа Мая Манолова беше член на българския парламент, впоследствие като омбудсман също сме кореспондирали. Имаше нагласа сред колегите за законодателна инициатива за ограничаване произвола на ЧСИ. Мисля, че тя все още стои у повечето парламентарни групи и у народните представители, като законодатели.
Съгласен съм с господин Недялков, че за да бъде решен проблемът, а не да се вадят евтини дивиденти, е необходимо той да бъде разделен на няколко етапа или сектора.
Вие говорите за наличие на корупционни практики. Искам да Ви уведомя, че с решение на нашата Комисия още преди 3 седмици или месец, когато постъпи първото уведомление от Вас, сме изпратили по компетентност сигналите, които считаме, че се съдържат във Вашето изложение, в новия антикорупционен орган. Комисията, задействайки се по тези сигнали, ако намери достатъчно доказателства, Вие ще бъдете поканени за изслушване допълнително в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, която днес беше тук по т. 1 – новия състав на Комисията, ще бъдете поканени за изслушване. Това е едната част – наличие или липса на корупционни схеми.
По отношение ограничаване произвола на ЧСИ, там е необходима законодателна инициатива. Много ще улесните дейността на всяка парламентарна група и на народните представители, ако с конкретни неща – къде в законодателството кое трябва да се пипне, разбира се, това ще стане и след преценка на парламентарните комисии и парламентарните групи, кое според Вас създава възможността за този произвол, за който говорим в момента.
Това са конкретните неща.
Аргументацията е ясна. Необходимо е да се вкара онова, което Вие виждате като хора, които се занимавате в детайли, разбира се, тук има и колеги юристи, за да се види какво законодателство може да бъде променено като база.
Не знам какво сте разговаряли с колегите от Правната комисия, какъв ангажимент са поели те, но ние като Комисия можем това да поемем като ангажимент – от една страна, разследване на всички сигнали за корупционни практики в този процес; от друга страна, като народни представители да подкрепим стъпки по отношение промяна в законодателството. Мисля това за най-практично. Всичко останало ще бъде пожелания, от които няма да има резултат. Мисля, че това не е нито Вашата, нито нашата цел.
Имате ли нещо конкретно, а Вие със сигурност имате – за промени в закони, по отделните парламентарни групи, по комисии, и в нашата, и в Правната комисия, според мен е най-добре да го изпратите до всяка парламентарна група, за да има по-голяма парламентарна подкрепа, защото тук никой не трябва да вади политически дивиденти. Въпросът трябва да бъде решен.
Господин Гърневски иска думата.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Тук освен за промени в законодателството, най-вероятно ще са необходими, но след анализ на целия процес, става въпрос за най-сериозното нещо – за спазване на законите! Преди един час ние с Вас, господин Председател, се занимавахме със случай за кражба на 1 милиард, по-голямата част на който е минала през вписвания в съда, съда, който определя процедура за вещи лица, за оценки, за различия на оценки, експертите знаят, знае госпожата… Аз не съм юрист, но зная на база на това, което сме чели в материалите, че съдът днес трябва да определи комисия и дата за оценка или вещите лица, че трябва да мине едноседмичен срок, в който те да се запознаят с това, което ще оценяват, и този същият съд още не е издал заповедта, а на следващия ден вписва готова оценка за стотици хиляди лева, за милиони! Как можа това вещо лице да отиде, да ги види и оцени?! Как съдът можа да приеме апорт в сделка с чиниите на ресторанта, с вилиците и с тавите?!
Независимостта на съдебната система е великолепна за развити общества, обаче тази независимост се превръща в определени случаи в слободия! В определени случаи, когато се опитваш да реагираш, се казва: „Кои сте Вие, бъркате се в съдебната система?!“ Всъщност голяма част от произвола на прехода, в който беше ощетена държавата, мина през съдебната система през различни варианти. Съдебните частници излязоха по-късно, вещите лица и всичко това като процес – корупцията е във всяко кътче на системата с разновидните й дейности. Затова трябва да се анализира. Това трябва да е много сериозен дебат – и парламентарен, и обществен, защото става дума за неприкосновеност.
А че ги има тези неща, всички ежедневно сме свидетели, произвол било срещу частни интереси, било срещу обществени интереси, става дума за огромни обществени средства.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Гърневски.
Благодаря на представителите на Гражданско сдружение „Покана за доброволно изпълнение“. Мисля, че това, което коментирахме преди малко, е най-резултатното, най-ефикасното, в две посоки – наличие на корупционни практики и законодателни инициативи. На разположение сме и по двата аспекта на този проблем. Има и заявено желание, има и воля от народните представители, така че с воля можем да направим тази конкретна промяна в законодателството. Благодаря Ви.
Казвам го като лично мнение: освен в Правна комисия и в нашата комисия, е добре да бъде депозирано до всяка една парламентарна група, ако ще се променя законодателството, това да се направи с мнозинство. Тук няма цвят, когато има корупция. Най-добре предложенията за промени в закона да бъдат до всяка парламентарна група. Поискайте и среща с тях.
ДАНЧО СПАСОВ: Имаме конкретни предложения. Много лесно се решава въпросът. Ще Ви го кажем…
Единият вариант за решаване на въпроса е следният. Държавните съдени изпълнители са към районните съдилища и са на териториален принцип – по райони. Защо не станат към окръжните и да им се даде възможност?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Има ли го това внесено?
ДАНЧО СПАСОВ: Има го, разбира се. В Народно събрание съм го внесъл още преди пет години. Знаете ли колко благодарност имам…
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Да бъдем експедитивни. Съставът на Народно събрание за 5 години се сменя няколко пъти. Ако го внесете сега, поемам ангажимент това да стигне до парламентарните групи, така че да се задейства. Не можем да носим отговорност за нещо, което е внесено преди пет години. Нека бъдем експедитивни и сега. Моля да внесете това като предложение, за да има резултат.
Последни думи, господин Илиев.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Благодаря, че ми дадохте думата.
Последно, приветствам това, което каза почитаемият Гърневски. Проблемът не е в законодателната инициатива и да се промени законът. Проблемът е, че той масово и тотално не се спазва. Така са го направили, че порочната практика да изглежда като нормална такава – проблемът е такъв. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря и аз.
Успешен ден Ви желая!
Колеги, има още една точка:
РАЗНИ.
Имате ли нещо по нея? Не.
Благодаря за присъствието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17.35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борис Ячев
Стенограф:
Виржиния Петрова