ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА „ФОРМИРАНЕ НА АНТИКОРУПЦИОННО СЪЗНАНИЕ/ПОВЕДЕНИЕ СРЕД МЛАДИТЕ ХОРА В УЧИЛИЩАТА“ СЪВМЕСТНО С МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА.

---

Гости в Комисията са: инж. Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката; и господин Коста Костов – главен експерт в Дирекция „Предучилищно и училищно образование“. Аз им благодаря, че отделиха време и се нагласиха по нашата програма днес.
Знаете, че на едно от миналите заседания на Комисията коментирахме с Вас Проект за предложение за образователна програма на нашата Комисия към Министерството на образованието и науката във връзка със Стратегия за формиране на антикорупционно съзнание и поведение сред младите хора в училищата. Това беше концепция в доста суров вариант на идейно ниво. В годините е имало няколко подобни проекта. В момента също се изпълняват подобни проекти. Мисля, че от 2004 г. е свободно избираем предмет (СИП) „Антикорупция“ в Програмата за обучение на средните училища. Има няколко инициативи, които са проекти – „Антикорупционно образование и гражданско равновесие“ в Софийския университет „Климент Охридски“; колегите от КПКОНПИ работят много успешно по проект за антикорупционно образование в българските висши училища с УНСС. Направили сме справка за някои от практиките в някои от другите европейски държави и в държави извън Европейския съюз.
Идеята е да обсъдим в работен вариант с представители на МОН подобна идея.
Пак казвам: концепцията е още на идеен вариант.
Мнение на Комисията е, че подобен проект би бил реализиран резултатно и успешно само ако се подготви от специалисти от МОН, от хора, които познават детската психология, педагози, които могат да направят подобен, по-особен материал, какъвто е антикорупцията, антикорупционно поведение и съзнание по-достъпен за младите хора. Казвам това, за да не създадем впечатление, че ние като Комисия се опитваме да натрапим нещо – даваме го като идея. Ако МОН реши да работи в тази посока по подобен проект, сме готови, ако са необходими законодателни инициативи, в някои от образователните закони да предприемем подкрепа, за да мине по-бързо.
В тази връзка поканихме представителите на МОН – госпожа Михайлова, която отговаря за средното образование, да коментираме по-нататъшни съвместни действия.
Колегите от КПКОНПИ работят още от миналата година, така че, ако МОН има виждане по този въпрос, можем да предложим парламентарна подкрепа.
Идеята е да събудим интерес към подобен предмет и учебен материал.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Всички членове на нашата комисия прегърнаха идеята за такъв вид обучение на децата. Обединихме се около това, че Вие от Министерството сте хората, които могат да кажат как подобно нещо може да се адаптира към програмата на децата.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Колеги, аз не подкрепям тази идея. Ще се обоснова по-късно защо. Не се присъединявам към нея и го казах на изнесеното заседание.
Искам да изслушам гостите и тогава ще взема по-подробно отношение защо не одобрявам тази идея. Защо примерно не обучаваме децата примерно да не крадат, което е по-често явление при децата, отколкото корупцията? Децата почти не извършват корупционни престъпления. Нямат възможност за това.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Ние по това няма какво решение да вземем. Целта е да отворим дебат по темата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! МОН смята, че темата е изключително важна от обществена гледна точка, тя не е важна само за училището. Факт е, че това, което през годините се случва, се е случвало под формата на свободно избираема подготовка, защото, за да може да не се случва едно явление в определена възраст, трябва да бъдат положени основи. Задачата на образованието не е само да преподава знания, а задачата на образованието е да формира и отношение. Ето защо смятаме, че така предложената стратегия е добър знак, за това, че участваме активно в изграждането на едно активно гражданско общество. Темата за корупцията по принцип е включена в учебната програма по „Гражданско образование“ в 11. и 12. клас. Знаете, че предметът „Гражданско образование“ е предмет, който не е съществувал в нашето училище.
Факт е обаче, че когато говорим за учебен предмет и учебна програма изобщо, естествено, говорим от 1. до 12. клас, това определено ще доведе до повече часове и затова нашето виждане е, че факултативната подготовка също остава изключително добър начин за провеждане на такова обучение. Естествено, че трябва да бъде съобразено и с възрастовите особености. Това, което си говорихме и с колегата от Комисията отвън, е свързано със създаването на ясна и здрава ценностна система, за да не се случват такива неща.
Безспорно тази тема може да бъде засегната до голяма степен и в часовете по философия в 10. клас, но смятаме, че до 10. клас трябва да бъде като част, тоест да засилим интегративните връзки вътре в самите предмети, защото всички предмети, свързани с гражданско образование и с обществените науки, биха били подходящи да се засегне съответно темата.
Тук, в Стратегията, имаше предложение, на което обърнахме внимание, като дейности и кампания. Смятаме, че може да се намерят допирните точки с Комисията. Ние се срещнахме с Комисията в Министерството на образованието и науката и смятам, че тази стратегия трябва да бъде съвместно разработена.
Имаме определени виждания за изчистване, защото говорим за напълно нов предмет за учителите. Всъщност какво означава за Вас напълно нов предмет, с оглед на това, че учебните планове са разработени чисто технологично. Затова нашето предложение е това да бъде във факултативните часове, което е напълно реалистично, а темата е изключително важна.
С мен е експертът по „Гражданско образование“. Той в по-големи подробности може да говори за учебната програма по „Философия“, за това къде вижда връзката с предложената тематика.
Важно да знаем, че темата за корупцията всъщност е заложена и в Наредба № 13 за гражданското, здравното, екологичното и културното образование. В голяма степен там се залага и тематиката за часа на класа. Тук обаче вече е въпросът: дали класният ръководител е достатъчно подготвен да разисква такава тема. Смятаме за изключително полезно да се използват възможностите, които ние като екип даваме на различни представители по важни и значими теми, както примерно безопасност на движението, допускаме часове съвместно с представители на външни организации, защото това води до по-голям респект на човека, който застава пред учениците. Да обучим учителите е добра идея и е необходимо за квалификацията им, но по отношение на въздействието в класната стая и на учениците смятаме, че то може да се направи съвместно с представители на комисиите и на всички, които са подготвени, на тези хора, които реално работят по въпроса.
Предлагам господин Костов да допълни.
КОСТА КОСТОВ: Смятам действително, че е много съществено тази стратегия да бъде съвместно дело. Миналата седмица бях в разговор с представители на КПКОНПИ. Те предлагат много сходни, близки неща и за да има ефект това, което предприемаме, е добре да бъде единно, да не се разпръсва по различни програми.
Що се отнася до необходимостта от антикорупционно обучение и дали не е рано в училище, като че ли отговорът е ясен от само себе си, че в големите класове със сигурност не е рано, защото те още в гимназията гласуват и е много важно да знаят проблема именно с корумпирането на техния глас, продаването на гласовете, защото корупцията е и в такива измерения.
Образованието, доколкото задава опции като етимология, е важно все пак, но по различен начин, естествено, в различни пределни етапи да обучава в гражданки ценности, които в последна сметка да доведат до нетолерантна среда за корупцията.
Безспорно корупцията опира до склонност на човека да печели извън правилата и няма как да бъде изцяло изтръгната, но проблемът днес е за формиране на среда, която до голяма степен да бъде порицаваща такива явления.
Гражданското образование е образование в ценности и тези ценности засягат и отношението към кражбата, към корупцията, към различни неграждански практики, като превенция.
Другото, което искам да подчертая е, понеже споменахте за един СИП, който беше преди време свободно избираем…
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Кажете малко повече. Той е от 2004. С каква продължителност е бил?
КОСТА КОСТОВ: Той имаше средства да се провежда и с приключването на средствата приключи след около три, четири години. Той продължи общо към шест години, беше много силен три години, а в следващите три години вече беше заглъхващ – към 2010 г.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: В кои класове се провеждаше, защото пише „в средните класове“?
КОСТА КОСТОВ: Самото учебно помагало беше тежко, дори за самите средни класове беше много тежко, не беше съобразено с учениците, но се провеждаше. Спомням си, че по това време самата свободно избираема подготовка не предполагаше задължаване на всички да избират, но имаше и натиск към училищата, огромен брой групи СИП, които изучаваха антикорупция. В момента няма такива СИП-ове. Тогава се казваше „свободно избираема подготовка“, сега се казва „факултативна“ или „допълнителна подготовка“, факултативни се часовете. Няма значение самото наименование, но в тези часове особено по-малките училища трудно отделят средства за тяхното финансиране. Не е като задължително избираемата подготовка или сега разширената подготовка, която фактически е гарантирана през бюджета и там не може да не се случват такъв тип курсове.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Важно е да се подчертае, че в момента предоставянето на инициативата е на самите училища. Тоест, класни ръководители, съответно имат познати, интерес, но към момента това са епизодични събития. Всичко зависи от самото училище, тоест, ако училището е инициативно, това може да се случва.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Видях по някакви медии подобна кампания: влизат хора и обясняват нещо, но мисля, че това е малко рисковано, защото не знаем дали са професионално подготвени. Видях заместник-областен управител да влиза и говори нещо за антикорупция, общински съветник и така нататък.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Да, това са вътрешни инициативи на самите училища, няма го в този смисъл, който ние бихме искали – да надграждаме. Смисълът да бъде в училище е обучението да бъде преплетено в самите учебни предмети, което означава да осигурим надграждане, да не е епизодично. Иначе няма да има ефект.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Подобен тип самодейност, ако не се върши професионално, може да има обратния ефект.
КРИСТИНАСИДОРОВА: Най-много да объркаме децата.
КОСТА КОСТОВ: Сега в часа на класа е заложено по един час годишно от І до VII клас и два часа годишно от VIII клас от часа на класа да бъдат посветени на корупция и антикорупция. Това е предвидено в Наредба № 13, Приложение 5 – това разписание в часа на класа.
В Наредба № 13 се допуска в часа на класа да влизат представители и експерти от държавни организации, от неправителствени организации, тоест в часа на класа училището в най-голяма степен се отваря към другите, които могат да влязат и да научат на нещо учениците.
Безспорно има и някакъв тип риск в това, но без такова отваряне няма как училището по принцип да бъде адекватно на развитието на обществото. Това е едното.
В този смисъл от КОНПИ предложиха паралелно действие по няколко направления. Едното беше свързано с вид кампания в дадена седмица на антикорупцията. Часът, предвиден да бъде за антикорупция в училищата, ще бъде в тази седмица, след което ще бъдат представени най-добрите практики, проведени в този час. Не е необходимо това да е само в часа, може да бъде и в извънкласна дейност – посещение на различни институции, свързани с проблема. Това има състезателен характер и най-добрите практики ще бъдат наградени. Това е едната посока, която ангажира часа на класа, тоест използване на нормативно заложена възможност.
Втората зададена, предложена възможност е през разработване на учебна програма в разширена или допълнителна подготовка, тоест СИП и ЗИП. Да има възможност там, където училището има подготвени хора и има интерес, да може да се провежда такъв тип обучение по антикорупция. Това може да бъде кръстено дори с различни имена, например „Права на детето и антикорупция“ или „Гражданско образование и антикорупция“, защото когато става въпрос за този тип подготовка в универсализирана държавна програма, тя ще бъде програма, която ще се утвърждава в последна сметка – така е заложено в Закона – от директора на училището. Когато се изготвя стратегия и искаме да има приложени такива програми, това ще облекчи изключително много учителите, училищата да могат да работят по такива програми.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: А защо не може да бъде универсализирана държавна програма?
КОСТА КОСТОВ: При този тип подготовка така е заложено в закона – програмите се утвърждават от министъра на образованието и науката, с едно изключение – обучението по религия, но мисля, че това обучение има различен характер. По принцип, когато се утвърждава нещо, което не е от задължителната общообразователна подготовка, а това смятам, че също е в рамките на съвременните процеси, все пак училището трябва да има известна свобода по програмите, по образователните политики в частта, която е създадена по закон – затова.
Третата писта, която най-много се отбелязва във Вашата стратегия, е свързана с интегрирането. До голяма степен в предмета „Философия и гражданско образование“ този проблем е интегриран, включително понятието „корупция“ е изведено не само в програмата по гражданско образование, но и при тези, които ще учат профилиращ предмет „Философия“ в 11 и 12. клас в модула „Философия и политика“.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Важно е да се отбележи, че профилиращият предмет е само за училища, които са го избрали, в смисъл – не говорим за всички класове. Нашето виждане е, че трябва да се тръгне по една универсална писта, която да обхваща всички класове.
КОСТА КОСТОВ: Това не засяга всички. Предмет, който засяга всички, и то в ранна възраст – 3. – 4. клас, е предметът „Човек и общество“. Тук директно имам възражение срещу предложението да се учи същността на корупцията 1. – 12. клас. За същността на корупцията на децата от 1. – 4. клас в никакъв случай не би могло да се говори. В този смисъл то е по-добре да бъде премахнато.
Тук има много съществени неща, които са важни и могат да повлияят след това за разбиране на необходимостта от взаимодействие и спазване на правила при общуването. Това е заложено в обучението 1. – 4. клас. Тук при краткото представяне на тази програма в 3. клас е изписано следното: „Чрез изучаване на учебния предмет учениците се приобщават към правилата на демократичното социално поведение и се поставят основни начала на гражданската култура“. Няма как при това „се поставят“ да не се ограничи впоследствие и средата, толерантна към корупцията.
Нещата са обвързани, но трябва да се съобразяват. В Италия имаше един неуспешен проект, когато решиха да говорят пряко за корупция при малките ученици, но се отказаха от него.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Те не могат да го разберат, мънички са.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Ясно е, че трябва…
КРИСТИНА СИДОРОВА: …това да става с възрастта, изучаването да бъде от 5. клас нагоре.
РЕПЛИКИ: И от по-нагоре.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Да, да.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Днес са изключително информирани децата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Времето, когато психологически може да се въздейства, да има осъзнаване на процесите, е към 6. клас. От възраст от 13 години може да стане това. След това – към 11. – 12. клас, става вече късно.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Те вече са оформени личности.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Те вече гласуват, някои от тях сигурно са участвали и в корупционни схеми.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Ако чакаме гражданското образование в 11. – 12. клас, означава да изпуснем полагането на основите.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Ако имаше вероучение, тези неща нямаше да бъдат нужни.
КОСТА КОСТОВ: Вероучение няма никъде. Има предмет „Религия“.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: По отношение на Стратегията имаме някои чисто технически забележки – има посочени предмети, които ще се изучават още една-две години в зависимост от класа, в който се намират, например „Психология и логика“, „Етика и право“. Предметът вече се нарича „История и цивилизации“. В този смисъл има какво да се подобри и терминологично да се изчисти. Да кажем, че има какво да работим по Стратегията. Като цяло смятаме, че е добре да се развива темата в образованието.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Да се даде зелена светлина.
КОСТА КОСТОВ: Корумпирането може да има по-широк смисъл и може да се внедри при по-малките. Примерно можеш да подкупваш любовта на детето – това си е корупционна практика, макар и в морален аспект, несъответен със закона. Тези неща имат значение. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Понятията за малката и голямата корупция са залегнали с тази идея – започвайки от житейско, битово ниво, до наказуеми практики.
Пак казвам: това е само идея, която не се бие с правеното от КПКОНПИ или с практиката, която има МОН в момента. Имам усещането, че идейно се върви в тази посока, а ние като Комисия можем да съдействаме законодателно или нещо, което касае парламентарната подкрепа. Не бихме могли – поне аз нямам такава претенция, мисля и колегите, да участваме като експерти. Там трябва да бъдат психолози, педагози, да бъде съобразено с възрастовите особености и развитието на децата в различните степени.
Колеги, изказвания?
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаеми господин Председател, колеги! Разбрах, че има подкрепа от МОН на принципна основа да се случи един от трите варианта на такъв вид обучение. Да може децата в момента, когато се формира тяхното съзнание и ценности, да имат знанието по какъв начин се борим с корупцията, която се определя като един от основните проблеми на съвременното българско общество.
Тук е моментът заедно с колегите от КПКОНПИ да стигнем до точния формат, в който това да влезе в училище – естествено, през експертите и хората, които работят по антикорупцията; да не се политизира по никакъв начин темата, нито да се използват по нея българските ученици.
Днес съм много доволна от срещата, защото усещането ми е, че имаме цел и посока, които гоним: по някакъв начин да намерим вариант, през който това да влезе в програмите – било през факултативната подготовка, дали в часа на класа. Беше направено предложение да се постараем да го направим пилотно в началото на новата учебна година в някое от българските училища, където има интерес от страна на ръководствата им, за да видим дали ще тръгне. Вие сте експертите, специалистите в образованието, които да кажете дали ще тръгне. Ние само предлагаме идеите и начините.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Имате ли методология, имате ли наблюдение, понеже споменахте, че има училища, където в часа на класния се канят експерти или гости по тема „Антикорупция“, имате ли впечатления какъв е ефектът, има ли интерес сред учениците?
КОСТА КОСТОВ: Не, нямам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Това са идеи и няма как да има методика, по която да отчетем съответно резултатите, защото това не е структурирано, а е само инициатива.
КОСТА КОСТОВ: Самата наредба действа от 2017 г., тоест от много отскоро позволява такъв тип включване.
Има други програми, например тази с Висшия съдебен съвет, която като цяло се приема много добре от учениците. Истината е, че повечето от тези училища желаят да продължават, но няма възможност за включване на нови, защото капацитетът на хората, които могат да влизат в часовете, е ограничен. В доста области едни и същи училища продължават и имат желание да участват в тази програма на ВСС.
В началото те имаха проблем с достъпа до учениците, но когато напипаха начина, по който могат да общуват с ученици, и започнаха да дават повече примери от практиката, а не толкова само информация, действително интересът на учениците стана по-голям.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Ние затова сме посочили тази Програма на ВСС като добър образец.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Децата много често чуват думата „корупция“ от медиите.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: И от нас, и от родители, навсякъде.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Провеждани ли са някъде подобни срещи в часа на класния?
КОСТА КОСТОВ: Не, няма такава статистика.
Ще дам друга статистика. Въпросът, на който учениците тази година в най-голяма степен отговориха на матурата по философия – 95%, обикновено най-големият процент за най-лесния въпрос е около 85%, беше следният: „Корупцията е“ и се дават различни възможности: стратегия, манипулация, но 95% отговарят, че е престъпление. Това непрекъснато се коментираше по медиите около изборите.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Това не е много радостно.
КОСТА КОСТОВ: В медиите непрекъснато се повтаряше, че купуването и продаването на гласове е престъпление.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Това не е много вярно, защото в Наказателния кодекс не е дефинирано като престъпление.
КОСТА КОСТОВ: Както виждате обаче, медиите въздействат, че корупцията е престъпление. Въпросът всъщност беше дали купуването и продаването на гласове е престъпление.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Господин Председател, колеги, уважаеми гости, считам, че от съзнанието на децата и непълнолетните думата „корупция“ трябва да се избие, а не да ги обучаваме как да не извършват корупция.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Е, то като си заровим главата в пясъка, няма да изчезне.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Имам голям опит в работата с непълнолетни, и то престъпници, извършители на престъпления. Около 20 години съм бил следовател и знам защо децата извършват престъпления, както и какъв е ефектът, когато някой примерно бъде задържан под стража, а след това излезе от ареста. Те излизат като герои пред своите съученици, които ги сочат с пръст, че са големи екшънгерои. Това излиза от тях.
Същият ефект може да се получи и тук. Ако започнем да ги обучаваме по програмата, тук виждам програма и за първи клас, Вашето изказване беше, че може да бъде извършено в последните часове, но ако започнем от началото и ги заредим с думата „корупция“, някои могат да се научат как да не допускат корупция, но някои могат да се научат как по-добре да я правят. Те ще се научат от малки да я правят, защото са много изобретателни.
По-добре усилията на образованието да бъдат насочени в друга насока: как и защо да не се употребяват наркотици и защо да не се извършват други престъпления, а не това престъпление, което непълнолетен не може да извърши. Тези престъпления се извършват от пълнолетни лица, които имат средства – те извършват корупционните схеми, а не ученици или непълнолетни лица. При тях е невъзможно това да стане.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Те ще станат пълнолетни.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Трябва много внимателно да се помисли по въпроса. Мисля, че той би могъл да има и негативно влияние върху децата – от малки да ги учим на думата „корупция“. Те я чуват по телевизии и медии, но друго е, ако и в училище започне да им се втълпява. Мисля, че това няма да доведе до положителен резултат, напротив, може да им стане нарицателно, да се усъвършенстват и да имат идеи как по-добре и бързо да извършват корупция.
Наскоро бях чел, че някакъв ученик предложил дар на учителка, за да извърши нещо за него.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: И без да я имаше тази дума, се предлагаха дарове. (Смях, оживление.)
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Подкуп е да дадеш дар или материална облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено нещо.
Аз не подкрепям идеята от първите, от долните класове да се въведе тази програма.
Последният пример, който дадохте, е, че на матурата са отговорили правилно, но там повечето са били пълнолетни или на границата между 17 и 18 години. Те могат да бъдат обучавани, но както е залегнало тук – за малките класове, не е правилно отсега да ги възпитаваме за тази дума.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Аз лично смятам, че би могло да започне обучаването на учениците по този въпрос след 4. клас. Смятам, че би могло да се приспособи към програмата и под някаква форма да бъде обяснено що е то „корупция“ и как бихме могли да противодействаме на корупцията, защото децата не растат в саксия. Един ден, като станат на 18 години, трябва да знаят какво е това и какво би могло да се случи; какви са последствията и как биха могли да ги корумпират. Не може да се правим, че този проблем не съществува. Трябва да противодействаме и единият начин, според мен основният, е да обучаваме в тази посока.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Колеги, още изказвания?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на Министерството! Склонен съм да се съглася с Вашата теза. Самото дефиниране на понятието и отделянето му от другите неща да стане на по-късна възраст.
Още от малки децата трябва да бъдат научени – това каза и господин Найденов – да различават доброто и злото. Това е по-важното. Неслучайно госпожа Александрова говори за обучение по религия и т.н. Това е част от създаването на ценностната система у най-малките, която е най-трудна. Може би в най-ранната детска възраст децата трябва да се научат точно на това. Те го учат и по-късно.
Успях да се запозная с дисциплината „Морал и право“, сега е „Етика и право“, то е така, защото етиката е науката за морала, това са терминологични проблеми.
Мисля, че точно в най-ранния етап трябва да се научат. Сега между доброто и злото, които едно дете учи, корупцията е само част от злото. Корупцията не е цялото понятие за зло. Може би корупцията ще трябва леко да се причислява като едно от злите неща в обществото.
Трябва да се създадат преди всичко ценности, които в съвременното общество започнаха да губят смисъл. Те губят смисъл именно от тези, които не се занимават с децата си. Бих казал, че тук заслугата не е толкова на училището, колкото на семейството, което трябва да създаде у децата си навик да различават доброто и злото.
В живота ми се наложи на стари години отново да преживявам детската психика и нейното разположение. Тук е прав господин Симеон Найденов, който каза, че и общуването с интернет – това отворено глобално общество, създава у децата други кумири, други герои; то създава убеждението, че силният, който може да упражни силата, има и правото, има и моралното право, дори е и красивият в обществото. Извинявайте, че се впускам в такива разсъждения, но е така.
Затова трябва да подпомогнем децата да учат кое е доброто и злото и към това да притурим, че една от най-големите злини в обществото, но не най-всеобхватната злина, е корупцията.
Много правилна е инициативата на председателя на нашата комисия това да се вплете в учебните програми. Нека като комисия да подпомагаме господин Ячев всеки проект в тази област да намери финансиране. Вярвам, че и Министерството ще го подкрепи.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Само кратка реплика на господин Недялков. Той каза, че съвременното общество губело ценностите си. Всичко започва от семейството.
Аз дадох пример в залата и сеща ще Ви дам пример, ще Ви заведа всички в едно малко селце и ще видите каква е ролята на семейството и църквата, не казвам коя църква, за да не правим пропаганда на определено вероизповедание. Ще видите родителите – добри, достойни граждани, които се занимават със селскостопанска и всякаква друга работа, дечицата им всяка неделя са с тях в съответната църква, ще ги видите спретнати, облечени, с чантички, с ранички, рейсът ги чака, кара ги в съседното голямо село, където е училището, тези деца са от малцинството, но са по-добри ученици от българчетата в същото училище. Това са ценности.
И когато казвате, че в съвременното общество нямало ценности, трябва да споделя, че когато бях седмокласник, моята баба и бабата на мой съученик ни заведоха на Великден на църква, а на другия ден в специалното училище ни остригаха с голи глави, че сме били на църква. В нашето общество е имало и други ценности. Нека не политизираме нещата, а да видим реалното.
Трябва да се направи нещо за корупцията – да бъдат запознати в по-късните класове, прав си. Българската православна църква също трябва да се намеси, да си изпълнява задълженията; семейството и църквата трябва да си кажат думата, а не само училището.
Като говорим за корупция: едно хубаво четиво за българския преход за тези 30 години и ще научат всичко за корупцията – как се прави, как не се прави и как нищо не се прави срещу нея. Толкова добре ще се запознаят, че няма да има проблем.
Поздравявам председателя за инициативата.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Само една реплика, господин Гърневски: докато се намеси църквата, нека образованието да действа. То е по-лекият вариант.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Образованието работи. Ако възпиташ детето от малко в ценности, ако не знае десетте божи заповеди: не кради, не лъжи, не убивай, то няма как да поеме по-късно другите неща.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Има обаче семейства, където това не се е случвало. Мисля, че там, където отсъства църквата и семейството, тъкмо тук е ролята на училището да помогне.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Училището е важно.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Много е важно детето от малко да знае, че не дава подарък, за да получи нещо насреща. Като занесеш на учителката кола и бонбони, няма да ти пишат шестица – това е важно да се знае. То започва от шести клас да носи кола и бонбони на учителя по музика, а в 11. клас ще си даде гласа, а след това ще отиде и ще даде на кмета нещо – говоря примерно. Детето трябва да знае, че това не е добро, а е нещо лошо. Това да бъде заложено още от ранна възраст.
Да, семейството е основното. Където няма семейство, няма кой да го замести.
Църквата в някакъв момент също помага, но образованието е важно.
Когато тези три неща се съберат, след години можем да имаме ново поколение, за което корупцията няма да е такъв бич, както в момента. Няма да чуваме всеки ден какво се е случило, кой на кого дал, защо спечелил или защо не е спечелил поръчка – това виждаме в момента. Трябва да пробваме да заложим на това.
СПАС ГЪРЕВСКИ: Самите преподаватели да бъдат нови, достойни хора, а не политизирани. Разбирам това да се случи в някое село, там е политизирано на различен, още първобитен характер. В центъра на София обаче не може учителка да каже: „Вчера дядо ти говори много в парламента, сега искам да те вдигна да видя ти как говориш“. На следващата вечер семейството вечеря, а детето оставя манджата си, защото показвали дядото по телевизията, отива да чете. Питат го какво става. Отговаря: „Дядо ми говори, утре учителката пак ще ме вдига“.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Това е добро за детето, карат го да учи! (Смях, оживление.)
СЛАВИ НЕЦОВ: Това е много хубаво като идея. Аз подкрепям Министерството за часовете, годините и така нататък.
Искам обаче да попитам: как ще накараме, имате ли реална представа, защото сега си говорим виртуално, дали всички деца могат да дойдат на училище, както едно време, когато ние ходехме, нямаше дете да не ходи на училище. Сега аз знам, ако не знаете, в Бяла Слатина голяма част, да не кажа стотици деца не ходят на училище.
И друго: тези, които са записани, знаете по-добре от мен, са записани формално. Аз влизам в часа, стоят отвън и пушат. Те обаче ги водят, че присъстват, защото иначе ще загубят и времето, и парите, и всичко.
Ако ние не накараме децата да отидат на училище, за каква корупция ще им говорим?! Това е най-важното според мен.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Спираме им помощите и готово.
СЛАВИ НЕЦОВ: Говоря за реални дела за образованието.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Това е малко встрани от темата. Ако иска, госпожа Михайлова да отговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Изключително важно е да говорим за тези неща. Ако се върнем към Аристотел, макар да не съм философ, а инженер, но той е казал, че естетическите категории се получават в сравнение – за да знаем кое е красивото, трябва да познаваме кое е грозното; за знаем кое е добро, трябва да знаем кое е лошо. Ето защо темата трябва да бъде интегрирана не просто само тази тема, а изграждането на ценностна система в училище.
Проблемът, който се засилва в момента, са многото очаквания училището да е компенсаторният механизъм за това, което не се случва в семейството. Нека си кажем, че не във всички семейства се случват тези неща. Факт е, че понякога трябва да пазиш и собствените си деца, за да не попадат в твоята сянка, при положение че те вървят правилно по пътя си.
Има толкова практики, които ние като общество и като зрели хора сме длъжни да изчистим. Ето защо разработваме и стратегия за възпитателната работа, защото семейството е основата. Факт е, че в училище идват ученици от различни семейства, от различни социални групи, с различни интереси. За щастие твърдя, че образованието е най-чистата сфера и там учителите се опитваме да имаме ясни категории за добро и зло и как да се получават нещата.
Важно е да отбележа, че ние променихме философията, концепцията на делегираните бюджети. Парите се дават на институции, на паралелки, а не следват пряко броя на учениците именно с цел да не се случват тези неща.
Аз лично съм писала много тройки и четворки и не съжалявам за това. Честно казано, не съм писала шестици, защото така трябва. Устоите на един човек са много важни. Устоите на нашите деца ще бъдат семейството и образованието, защото образованието може да промени човека. Промяната минава през образованието, но не е само образованието.
Интегрирано можем да работим и в тази насока.
СЛАВИ НЕЦОВ: А как ще обхванем всички деца?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Обхванали сме 22 хиляди ученици повече. Надяваме се да продължим с общи усилия.
СЛАВИ НЕЦОВ: А още 30 хиляди са навън.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Смятам, че досега толкова ученици не са влизали в класните стои. Сега следва по-сложният процес – процесът вътре в класните стаи. От тази отговорност никой не бяга. МОН носи отговорността си.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, да благодарим на госпожа Михайлова и господин Костов за днешното присъствие.
Оставаме с разбиране, че МОН подкрепя идеята, че реалното противодействие на корупцията не може да стане само с усилията на законодателството. Необходимо е формиране на гражданско съзнание и психология още от най-ранна възраст.
Ние ще се информираме периодично по тези варианти, свързани с час на класния, разработена учебна програма в ЗИП и СИП – вариантите, които господин Костов изброи, как тази тема постепенно ще се интегрира в средното образование.
Оставаме на разположение за законодателна подкрепа; ако е необходимо, за политическа подкрепа от отделните парламентарни групи – също.
Ще синхронизираме и усилията си с колегите от КПКОНПИ. Нашето общо желание е поне част от идеите на този проект да бъдат реализирани, което означава, че ще се видим на по-късен етап.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Ще чакаме бележки по стратегията.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря за присъствието. Успешен ден Ви желая!