1.Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
2.Съвместно обсъждане с КПКОНПИ на правоприлагането на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в частта му относно установяване конфликта на интереси
3.Разни

---

ПРОТОКОЛ
№ 42


На 31 януари 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
2. Съвместно обсъждане с КПКОНПИ на правоприлагането на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в частта му относно установяване конфликта на интереси
3. Разни


Заседанието бе открито в 16,00 ч. и ръководено от заместник-председателя Спас Гърневски и председателя на Комисията господин Борис Ячев.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите, се прилагат към протокола.




* * *
ПРЕДС. СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ако искате да започнем, имаме кворум. Председателят ще дойде всеки момент.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
2. Съвместно обсъждане с КПКОНПИ на правоприлагането на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в частта му относно установяване конфликта на интереси
3. Разни
Други предложения за дневния ред, има ли?
Ако няма, който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
За 7 – приема се.
По първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2019 Г., № 902-00-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 24 ЯНУАРИ 2019 Г.
Имаме присъствие на гости, както следва: господин Евгени Стоянов – заместник-министър на Министерството на правосъдието, госпожа Биляна Белякова – директор на дирекция „Международно право, сътрудничество и европейски въпроси“.
Тази точка обсъждаме днес и ще получим информация по нея. Председателят на Народното събрание разпределя Годишната програма – парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз и в тази точка Програмата се разпределя на постоянните комисии, в триседмичен срок от получаването в комисиите, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на Европейските фондове, разработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
Позволете ми да дадем думата на господин Евгени Стоянов, във връзка с програмата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители! Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз са, както беше споменато се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията на Република България, чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и в изпълнение на чл. 1 ал. 1 т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет. Тя определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната. През текущата година е формулиран националният интерес по всеки един от тях. Тя гарантира координираното и ефективно участие на страната на всички нива в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и последователното прилагане на европейските политики.
Програмата е изготвена от дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет на основата на предложенията на работните групи по чл. 7 ал. 2 от Постановление на Министерския съвет № 85. На база на настоящия документ се разработват шестмесечните програми с приоритетните за Република България теми и досието по време на Румънското и Финландското председателство на Съвета на Европейския съюз. Според компетентността на Министерството на правосъдието аз имам готовност да Ви представя част от Годишната програма. Министерството на правосъдието е заложило две приоритетни теми в област правосъдие в годишната програма за 2019 г. – за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, а именно повишаване защита на интересите на децата и гарантиране правата на европейските граждани в областта на семейното право, посредством изменение на Регламент Брюксел 2а и подобряването на трансграничния достъп до електронни доказателства по наказателно правни въпроси.
По време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз Регламентът Брюксел 2а беше наш първостепенен политически приоритет в областта на гражданското право. Това решение беше обусловено от желанието на България за подобряване на действащите механизми, за връщане на отвлечени от родителите деца и за обективиране на взаимното доверие в правосъдните системи на държавите членки посредством улеснена процедура за признаване на съдебните актове в семейната област.
Основната цел на изменението е подобряването на правната рамка за защита на висшите интереси на детето чрез правилата приложими в рамките на Европейския съюз по отношение на родителската отговорност в трансгранични случаи и на тези, които касаят гражданските аспекти на отвличане на деца.
България проведе изключително интензивни обсъждания по този Регламент като в резултат на тях беше постигнат съществен напредък в периода на нашето председателство. Напредъкът обхвана най-важните отворени въпроси по акта. Именно това позволи приключването на преговорите по основната му част през месец декември 2018 г. За България е особено важно и останалата част от Регламента – съображенията и приложенията към него да бъдат бързо финализирани, тъй като това ще позволи окончателното приемане на акта.
През месец април 2018 г. Европейската комисия представи две законодателни предложения, които целят подобряването на трансграничния достъп до електронни доказателства – Регламент относно европейските заповеди за предоставяне и запазване на електронни доказателства по наказателно правни въпроси и Директива относно установяването на хармонизирани правила за определянето на представите, на целите на събирането на доказателства в наказателния процес. Тази тема също беше сред тези, които Българското председателство на Съвета на Европейския съюз посочи като приоритетни в своята област. В сърцевината на двете предложения за повишаването на скоростта на обмена на електронни доказателства, облекчаването на компетентните органи в осъществяването на този процес, гарантирането на правна сигурност за доставчиците на услуги и спазването на основните права на човека чрез предоставянето на ефективни средства за правна защита.
В рамките на Съвета по правосъдие и вътрешни работи през месец декември 2018 г. се постигна съгласие по текста на ниво министри. Работата по Директивата ще продължи през 2019 г. Изразяваме надежда за постигането на съгласие на политическо ниво в рамките на Румънското председателство като по този начин ще се завърши работата за електронните доказателства по наказателно правни въпроси.
Това е съвсем накратко. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Стоянов.
Аз се извинявам за закъснението. Благодаря на заместник-председателя господин Гърневски, че пое в свои ръце ръководството на заседанието.
Колеги, имате думата за предложения, коментари по така предложената Годишна програма. Вие знаете, че ние сме в правото си да направим предложения към тази програма, като не е необходимо да взимаме решение дали я приемаме или отхвърляме, така че заповядайте, откривам дебата по програмата.
За съжаление, в програмата липсва темата – борба с корупцията, или поне аз не видях, въпреки че се опитах задълбочено да я прочета. Съответно нашите препоръки, може би да са в тази посока.
Господин Стоянов, ако Вие имате нещо което конкретно касае работата на нашата комисия от Годишната програма, нещо което аз или моите колеги не сме успяли да видим.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Председател, до голяма степен програмата отразява приоритетите , които нашата страна е заложила по време на нашето председателство и от друга страна отразява и актовете, които Съветът на Европейския съюз е преценил, че следва да бъдат обсъждани, изработвани и ако приключи успешно законодателната процедура, най-накрая приети. Това е което мога да отговоря. Министерството на правосъдието и това което Ви информирах е отговорността за подобряване на двете теми подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства и семейното право, така нареченият и придобил популярност Регламент Брюксел 2а и неговото изменение. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, аз ще си позволява да Ви предложа докато колегите мислят върху изложеното в програмата. Колеги, Вие знаете, че чрез председателя на Народното събрание може да направим предложение до председателя на Комисията по европейски въпроси и контрол на еврофондовете за включването на теми или приоритети в Годишната работна програма. В тази връзка си мисля, че е добре да предложим това което съм си записал, алтернативно или обособяването на отделен раздел с наименование „Превенции и противодействие на корупцията“ в съдържанието на програмата, или включване на приоритетна тема „Превенция и противодействие на корупцията“, която би могла да бъде включена в направлението „Борба с тежката и организирана престъпност и тероризъм и напредък в изграждането на съюза на сигурност“. Все пак тази тема присъства и съответно да бъде дебатирана, ако, разбира се, колегите нямат нищо против. Комисията подкрепя това предложение и да чуем ако има други предложения.
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господи Председател, уважаеми господин Заместник-министър, аз бих подкрепил Вашето предложение в тази му част да има отделен раздел, който да не бъде много голям, но който да доведе до координация на антикорупционните органи в Европейския съюз, които да работят в една посока. Ние сами знаем какви са те, как са изградени, как функционират. Те често дават информации и доклади за България. Ние все още не сме излезли съвсем от тази зона на мониторинга, особено по тези проблеми, защото ако го сложим в другия раздел, той е с твърде друга лексика. Зачетох го вкъщи, намерих пасажа и сега, извинете ме, но в един такъв документ ми е много трудно да разбера, но дано западните колеги го разбират повече. „В областта на борбата с тежката организирана престъпност ще продължи прилагането на политическия цикъл на Европейския съюз. Водещият инструмент за планиране, изпълнение и отчитане на действията срещу основни заплахи за сигурността.“ Извинявайте, от това изречение какво да разбирам, все пак съм човек, който разбира какво чете.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Недялков, това може да е един малък цикъл. Отделен раздел с наименование „Превенция и противодействие на корупцията“, както е по-скоро в профила на нашата комисия.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Точно така. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
Колеги, ако нямате предложения Ви предлагам да подкрепим общото предложение, което с господин Недялков формираме в момента. Да предложим чрез председателя на Народното събрание до председателя на Комисията по европейски въпроси и еврофондове Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика предлага да бъде включено в разискването за изработка на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз обособяването на отделен раздел с наименование „Превенция и противодействие на корупцията“ в съдържанието на Програмата.
Колеги, които е „за“ да подкрепим това предложение, моля да гласува.
Единодушно 9 за.
Благодаря на гостите от Министерството на правосъдието – на господин Стоянов и на госпожа Белякова, с пожелание за успешен ден.
Точка втора:
СЪВМЕСТНО ОБСЪЖДАНЕ С КПКОНПИ НА ПРАВОПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО В ЧАСТТА МУ ОТНОСНО УСТАНОВЯВАНЕ КОНФЛИКТА НА ИНТЕРЕСИ
Да поканим гостите от КПКОНПИ – заповядайте, господин Георгиев, господин Славчев.
Заседанието е открито за медии и граждани, тъй като няма да коментираме конкретни казуси, а и днес господин Пламен Георгиев – председател на КПКОНПИ, и господин Антон Славчев – заместник-председател са поканени от нас, за да коментираме няколко въпроса, свързани със законодателни инициативи на народни представители и група народни представители. На миналото заседание на Комисията взехме решение да обсъдим предварително с ръководството на КПКОНПИ, за да има смисъл и резултат от тези евентуални законодателни инициативи.
Добре дошли, господин Георгиев и господин Славчев!
На последното заседание на парламентарната комисия за борба с корупция, конфликт на интереси и парламентарна етика обсъдихме две законодателни предложения, инициативи на наши колеги. Едното е свързано с правоприлагането на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, конкретно в частта му установяване на конфликт на интереси и беше коментирана идеята доколко е възможно да бъде върната централизираната форма на проверка и установяване на конфликт на интереси, така както беше преди приемането на този закон – съществуваше централизирана комисия. Аз веднага ще кажа, че всички сме наясно, че няма как да се върнат функциите, тоест няма как да се създаде нова, на мястото на една закрита вече от Народното събрание със закон комисия, но да се коментира, господин Георгиев и господин Славчев, доколко в момента децентрализираната форма на проверка и установяване на конфликта на интереси работи. Имате ли такава информация, такова наблюдение. Доколко тя е ефективна, доколко дава резултат и дали евентуално би могло да се помисли за някакъв нов вид централизирано оформяне по проверка и установяване на конфликт на интереси?
Следващата тема беше също от членове на Комисията относно проверка на крупни приватизационни сделки от определен отрязък от време, от последните години.
Третата тема, по която, господин Георгиев, искахме да коментираме беше Вашето отношение към внесения законопроект за промяна в Закона за противодействие на корупцията, което на този етап не се разглежда в парламентарните комисии, включително в нашата. Предстои публичен дебат, обществено обсъждане. Знаете, че там имаше няколко предложения за промени, които породиха публичен дебат, така че това са темите, по които бихме искали да разговаряме, за които Ви поканихме днес. Благодаря Ви, че се отзовахте.
Уважаеми колеги, господин Недялков, да Ви дам думата ако искате по първата тема, свързана с правоприлагането на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество в частта му на конфликта на интереси – Ваша беше идеята от миналия път.
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа от Комисията! Повдигнат този въпрос на базата на наблюденията и опита, които вече се натрупват от прилагането на новия закон, където се вижда, че прилагането му от различни комисии, звена по места създава определени трудности и до известна степен разностранни критерии по определянето на това дали има или няма конфликт на интереси. Не всички случаи се разглеждат, те са твърде малко, и от парцелирането на дейността по установяването на конфликт на интереси води също до това което казах, до различни критерии в различните структури на държавната и общинската власт по места. Затова аз предизвиках тази дискусия и направих предложението – не може ли отново в рамките на комисията, която сега съществува да се създаде звено и да бъде върната една по изпитана и вече утвърдена и натрупала опит система, както в работата на предишната комисия по установяване на конфликт на интереси, така вече имаше и натрупан опит от съдебна практика. Мисля, че когато беше приет Законът за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество имаше дискусия на тази тема, но тя беше бързо потушена от гледна точка на това, законът да бъде приет, да се сформира новата комисия и да започне тя работа. Аз мисля, че такава същностна промяна в Закона би довела до известна универсалност на критериите и така също на уеднаквяване на опита и до известна степен контролиране на нещата независимо от различните прояви на конфликт на интереси, които възникват, както в общинските структури, така и в различните регионални и други структури на държавната власт. Това е което имам да кажа, като мога да се включа отново нататък в дискусията. Благодаря лично на господата, че се отзоваха на нашата покана. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, по тази тема други мнения и идеи?
Заповядайте господин Георгиев.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Действително тази идея беше дискутирана по време на приемане на антикорупционния закон и тогава се отхвърли с мотивите, че изключително много лица биха попаднали в полезрението на Комисията, говорим за около 140 хиляди лица. В момента лицата, които са във висшите етажи на властта са около 8 хиляди. Виждате каква е голяма разликата. Това беше единствено мотивът за отхвърлянето, просто се възлагат страшно много нови дейности, знаете, запознал съм Ви с тях, които има Комисията и тя ще бъде свръх натоварена и опасението беше, че няма да успее да се справи с огромното натоварване и в тази сфера.
Разбира се, поне аз считам, че така е правилно, трябва да изхождаме не от това дали някой не би си свършил работата, а това, че в крайна сметка да се дава възможност да се свърши работата. Аз съм далеч от мисълта, че местните комисии не биха си свършила качествено работата. Още повече че към нас се задават въпроси, на които ние като орган за методическо ръководство винаги даваме становище. Исках да изясня каква е философията и смисълът за приемане на тази разпоредба, защото натоварването щеше да е много голямо с оглед и на новите дейности, които има Комисията. Преди е имало Комисия за конфликт на интереси, сега вече има антикорупционна, която има и дейности по отнемане, по разследване и по превенция на корупцията, и всичко това ние сме като една фуния. Ние не сме като съд, прокуратура. Например в прокуратурата всеки един прокурор е независим, той си взема решение и само съвсем минимален брой, не мога да кажа процентно съотношение, но много малко решения стигат нагоре по веригата. Докато при нас всяко едно решение от едно най-елементарно становище по законопроект, всичко трябва да се вземе с решение на Комисията. Уверявам Ви, заседанието вчера беше с над 100 точки в дневния ред, имаме и друго заседание тази седмица. Това беше идеята за децентрализирания модел. В същото време, обаче, разбира се, Вие сте народни представители и аз ще се съглася с господин Недялков. Да, разбира се, съществува опасност да има противоречива практика. Такава няма как да не съществува като не е един и същ органът, който взима решение. Пак казвам ние бихме могли, даваме методически указания, но ако се вземе такова решение, което е напълно възможно, единствената ми молба е да се подложи на дискусия, защото все пак трябва малко да се укрепи капацитетът на Комисията и не да се възлагат нови задължения без да има предвиден ресурс, защото и бюджетът на Комисията, всичко е прието. Няма откъде да извадим нови пари и да назначим примерно още 10 или 20 души в Комисията, които ще са необходими с оглед на нарасналия обем работа. По принцип казах, че това е било съображението, с което се отхвърли централизираният модел. Ние имаме възможност, ако се реши това и наистина се създаде реален механизъм, и се укрепи капацитетът на Комисията. Ако имаме тази възможност тогава, разбира се, могат да бъдат назначени нови хора, които ще бъдат обучени как се работи и тогава опасението за евентуални различни решения, практика не би съществувало. Но, пак апелирам, не е невъзможно, но това беше логиката на закона и местните комисии в крайна сметка да си вършат съвестно и добронамерено работата, още повече, че ние всеки един път когато има въпроси даваме указания, така че Ваше е решението. Не казвам твърдо не, казвам какви са моите опасения. Ако решите да подкрепите това все пак трябва да е сериозно обмислено решение и да се укрепи капацитета на Комисията, защото реално в тази дирекция мисля, че са 6 или 7 души, които вършат тази работа – малко са. От 140 хиляди – 8 хиляди разлика е голяма. Не е невъзможно може да го направим, но ще трябва да укрепим капацитета си. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Георгиев, някакво наблюдение, информация, казахте, че предлагате методическа помощ на местните комисии, впечатление от тяхната работа – доколко е резултатна и ефективна? Ясно е, че след като няма равнопоставен капацитет така, че да вършат равнопоставени работи.
Друга информация да имате?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Все още нямаме, защото този закон от много скоро действа. Те не са задължени да ни изпращат на нас уведомления за случаи, в които са установили конфликт на интереси, вероятно има такива случаи, те може би са в съда, но вече ще имаме реална информация след като излязат съдебните решения. Те са публични и тогава ще може да направим този анализ, те са в административния съд и като цяло процедурата протича доста по-бързо от другите производства – гражданските и наказателните. Мисля, че е реално до края на тази година вече да имаме и първите решения, които ще може да анализираме и видим дали наистина правилно прилагат Закона. Досега като са отправяли питания, са: какво да направим, правилно ли е или не. Ние отговаряме как е правилно, но оттам нататък нямаме поглед какво са свършили. Единствено съдът е меродавен орган и трябва да излязат няколко решения и тогава вече ще можем да имаме реална представа. Засега има няколко решения, но те са само въз основа на наши установени конфликти на интереси, за местните комисии все още такива не са излезли. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
Аз това, което разбрах, е, че смятате ако се създаде или ако се осигури допълнителен административен капацитет на КПКОНПИ не е невъзможно, разбира се, в рамките на тази година финансово надали може да се случи, но да речем за една следваща финансова бюджетна година, е възможно да бъдат разкрити между 10, 15, 20 бройки, които да могат да поемат и тази функция. Много може да се дебатира за какво беше закрита предишната Комисия по предотвратяване и установяване конфликт на интереси. На база на резултатите от нейната работа ние в началото работехме като Комисия за съвсем кратко време там. Аз си спомням, че имаше едно забавяне по казуси с месеци, но да не коментираме.
Колеги имате думата.
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Да благодарим на господин Георгиев и господин Славчев, че са тук. Никога няма да забравя първото заседание на нашата комисия, когато всички независимо, че сме от различни политически сили на паритетен принцип си дадохме дума, че тази комисия ще се опита действително да слага пръст в раната и да работи за противодействие на корупцията. Всички чакахме новия закон, новия орган – резултатите са налице. Очевидно имаме вече и действащ закон и възможности за една по-сериозна борба.
Ако тази работа по противодействие на корупцията, конфликта на интереси остане само в рамките на тези 8 хиляди души и не посегне и към опити за сериозна превенция и интервенция в местните власти, тя няма да бъде свършена работа. В много от случаите, дори корупционните практики са свързани от горе до долу по различни теми и решения. Изключителен ресурс за държавата изтича през местните власти. Не е тайна, че по места се създават цели местни мафии и организации на определени принципи, а не на политически. Дори на места има достатъчно примери, в които има преплитане между отделни политически сили – уж антагонистични по определени корупционни практики. Ако не посегне Законът и опита за борба с корупцията да стигне и обхване по възможност този широк периметър, никакъв смисъл няма, че едно ниво е обхванато, но надолу нещата се размиват, като в една бездънна каца изтичат ресурси.
По места е много страшно – местните власти и интереси, независимо от политическия цвят там са доста сериозни, много големи и едно 10, 15 или 20 човека, разбира се, че на тях им трябва необходимия капацитет, но вместо излишни комисии, които нищо не правят долу и съществуват, по-добре да се задели ресурс, да бъде централизирана тази битка, защото те оттук ще хванат нещо и долу това ще се размие и ще изчезне. Няма да има ефективност от тази борба. Дискусия съм абсолютно убеден, че трябва да има.
Аз мисля, че всички ние сме убедени и на миналото заседание това всички го изразихме – да отворим тази дискусия, хората ще направят един разчет какво е необходимо за обезпечаване на Комисията, но по-добре да се даде ресурс и да гони една ефективност и то общо за страната, отколкото просто да спрем донякъде и няма да има ефект. Мисля, че това е правилно. Благаодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Гърневски.
Госпожа Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Георгиев, господин Славчев, колеги! Абсолютно се изказвам в подкрепа на господин Гърневски, защото личното ми впечатление, е, че има отстъпление в борбата с конфликта на интереси. Една изградена структура, както казахме и преди малко, я няма вече – имаме нови 1000 структури по места. В малките общини, в общини с 5 хиляди човека, там всички са роднини. Кой на кого ще следи конфликта на интереси? В този момент ние поставяме реалната борба с конфликта на интереси под въпрос, защото знаете как се случват нещата в тези общини, дори и малко по-големи. Вдига се телефона и се казва: „Абе човек, гледай сега, там поговори с другите и не излизайте с решение, че има конфликт, няма какво да се направи, ние така или иначе живеем заедно“. Това обезсмисля реално текстовете в Закона и обезсмисля и самата борба. Нека да се задели ресурс за 20, 30 ако трябва човека, ако трябва, но нека да имаме една централизирана структура, която да следи какво става надолу. Да, имаше забавяне, но спомняте си, че там имаше други процеси, които се случваха в Комисията за конфликт на интереси. В последните години, мисля, че в последната година, излязоха с доста решения, така че работете в тази посока, имате нашата подкрепа отново да се централизира процесът, защото иначе просто остава на хартия, едни комисии – поне това, което съм виждала в моята община, тя даже и не се събира. Може би има някакъв документ, че е проведено заседание, че са разгледани казуси, но дотам – нищо повече, нито някой прави разследване, нито някой проверява факти и данни. Обезсмисляме всичко, което е постигнато.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, колеги.
Господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Вие наистина сте заети, господин Георгиев и господин Славчев, с много други неща. (Реплики.)
Може би не знаете, но и аз ако Ви попитам, сега няма да може да кажете, колко органи по назначаването по места и колко общински съвети са приели решение за сформиране на комисиите? (Реплики.)
Госпожа Сидорова е права, като изтъква тези факти. Като човек, който работи с интернет, съм се опитал да вляза в познатите ми общини – дали те са публикували на своите интернет сайтове сега необходимите декларации за конфликт на интереси – голяма част са старите, които не са и така нататък. Парламентът направи отсрочка за общинските съветници, те не декларират конфликт на интереси сега и така нататък, но кметове на населени места, кметски наместници и други органи – там си има също комисии…
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: След половин година идват нови, които ще трябва да декларират.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: … да, ще говорим по третата тема за това. Това предизвиква определено един интерес, защото голяма част от функционирането и действията на общинските съвети, в този период, когато няма деклариране на интереси, е също доста интересно за наблюдение. Аз като човек, който съм чувствителен така да се каже към мириса на корупцията и по професия, и сега в тази комисия като народен представител, усещам как в много от общинските съвети из един път всичко е под контрол, всичко е точно, както казва господин Гърневски, всичко е раздадено и бюджетът е направен така, че удовлетворява първо, амбициите на брой на общинските съветници и след това другите функции на общините. От това се тревожа и то, че ги няма там тези декларации и никой не декларира примерно неговите роднини и другите, къде имат конфликт на интереси, какви са връзките им, дали имат парични средства, които от някого да са зависими, дадени пари в заем – няма да разказвам декларациите.
В тази връзка също е интересно относно декларирането на имущественото състояние и конфликта на интереси. Местните комисии не могат да направят този анализ за хората, за които отговарят. Те нямат капацитета. Това ми е втората тема, че местните комисии нямат и този капацитет, с който да подходят. Те по-скоро ще решат нещата, както казаха моите колеги – на това, кой чий човек е или от коя политическа сила е. Да не задълбочаваме нещата. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ. Благодаря на господин Недялков.
Господин Георгиев, заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми народни представители! Аз мисля, че законодателят подходи правилно, първоначално като не даде това като допълнителна функция, защото и без това бяхме наистина в началото изключително натоварени. Тогава трябваше да се структура Комисията, за да работи, виждате вече, работи, постига резултати, но може би след като се структурирахме, заработихме на пълни обороти, това нещо вече може би е на дневен ред и вероятно точно сега е моментът да го дискутираме и да се случи. Ако приемете, разбира се, ние можем да направим един, естествено, той ще бъде ориентировъчен анализ колко евентуално души би трябвало допълнително да се назначат, защото все пак и проверката на имуществените декларации – изключително много ще нарасне бройката, която трябва да проверяваме, но ние можем да направим един анализ, колкото и да е все пак условен, защото не можем да бъдем точни. И бихме могли да представим, ако представлява за Вас интерес, според нас разчет, какъв ресурс би бил необходим на Комисията, защото ако искаме наистина да свършим нещо, и ако искаме да го свършим както трябва, мисля, че наистина трябва да се съобразим и какво би било необходимо. След като изготвим и този анализ, бихме могли да го представим на Вашето внимание, и ще разчитаме евентуално, ако се реши, че това ще е пътят още повече, че да, сега и трета точка вече има и внесени промени на Закона реално. Не знам те с какъв интензитет ще се гледат, защото ако се поотложат във времето, възможно е между първо и второ четене да се правят предложения – не знам, вече какво ще е или пък това може да е отделна промяна, защото тя ще е тежка, свързана с допълнителен ресурс. Това е Ваша преценка, но мисля, че би било полезно ние да кажем нашето мнение какъв според нас ресурс би бил необходим. Аз сега нямам готовност да кажа, защото не съм възложил, но ако приемете, ще възложа на колегите, те да кажат тяхното мнение, за да разчитаме и на Вашата подкрепа, този ресурс да бъде осигурен, за да можем реално и ние да вършим тази работа ефективно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Възможно е, когато тази или подобна законодателна инициатива се обсъди между парламентарните групи и получи необходимата парламентарна подкрепа, тя винаги може да бъде внесена. Както виждате, специално в рамките на нашата комисия има настройка за мислене поне единомислие в тази посока. Който и да е закон, не е свещена крава, той може да бъде отварян и затварян по всяко едно време. Ако тръгне подобна законодателна инициатива, дали ще бъде с тази законодателна инициатива, която в момента тече, предложенията на колегите Данаил Кирилов и Хамид Хамид, или ще бъде отделна законодателна инициатива, за нас беше по-важно да чуем Вашето мнение, Вашия анализ и, разбира се, готовността за поемане на подобен ангажимент или мнението, че този ангажимент трябва да остане в рамките на местните комисии, както е в момента по места.
Дебатът по тази тема, господин Георгиев, и господин Славчев, явно ще продължи. Ако Вие можете да предоставите напред във времето един подобен анализ, върху който да стъпим и ние, и съответно, тръгвайки на тази законодателна инициатива вече да подпомогнем осигуряването на финансов и административен ресурс. Мисля, че това е нещо, което ще задоволи и общественото мнение.
Господин Гърневски, заповадайте по темата, която коментирахме, свързана с приватизационни сделки, ако сме изчерпали първия въпрос?
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Господин Георгиев, господин Славчев, може би на две, три наши заседания на комисиите сме обсъждали един такъв въпрос и искахме с Вас да го споделим, дали е възможно и ако е възможно как да стане. Виждате, че вече тридесет години в прехода и така наречената „криминална приватизация“ всеки ден обществото се залива от най-различни легенди, митове, може би истини за различни корупционни схеми и престъпления по време на този преход, облагодетелстване на определени хора, независимо от цвят или от каквото и да е. Това което Вие постигнахте тази година с крупните олигарси, с безсметните богатства. Явно, за да притежава, да стигне човек до такива ситуации на безсметни богатства, всичко това е дошло от този народ, от тази държава, няма откъде да дойде иначе, случаи с приватизации, фалирали, разпродадени заводи, хора, които не са получавали заплати и ощетени.
Тази тема имам чувството, аз като с по-дълъг стаж в този процес, макар и на локално място, имам чувството, че това няма да спре и още 30 години и непрекъснато ще се губи една невероятна енергия, излишна, било на служби, на органи.
Между нас възникна една такава идея, предложих да я обсъдим, разбира се, не знам дали е утопична или не, но мислите ли, че е възможно, извън всичко, което Вие правите, да Ви подпомогнем с опити за предложения и дано да стане решение, ако е възможно, на обществено-политически принцип, открито, прозрачно, примерно да бъдат определени 100, 150, 200 или не знам, колкото са случаи – обществено значими и дебат в това общество, приватизационни или други такива сделки, които са ежедневно обект на писания, на войни, на борби, на политика, на губене на време, един орган, който е достатъчно сериозен и се определи какъв да бъде той, да изведе пред скоба от този приватизационен процес 150 обществено значими сделки, които да бъдат проверени, но по всички правила на проверката – с експертизи – счетоводни, данъчни, работи, истории, произход на капитали на определени сделки? Може да са 50, може да са 20, ще се определи колко са. И там, където всичко си е чисто се казва: това е законно, Следприватизационен закон, всичко е изпълнено, един път завинаги трябва да се задраска.
Там обаче, където се намерят престъпления, нарушения, измами, това вече да попадне под ударите и проверката на Комисията с нейните правила. Тук не става въпрос за трибунал, не става въпрос за уличаване на хора. Но има много натрупана несправедливост, много заграбен ресурс, а този заграбен ресурс по някакъв начин се върти, навлязъл е в политическия живот, манипулира мнения, манипулира общество. Не може да продължи някак си така трябва да се върви напред. Но преди да бъде затворена страницата, поне за значимите неща да бъде прочетена и да е ясно. Нито ще има кал върху хора, които достойно са си свършили работата, честно и почтено. На онези, които са измамили тази държава, на гърба на народа, да се получи някаква справедливост за тези хора.
Защото, за да са малки пенсии, за да са малки заплатите, за да сме в това положение, този ресурс някъде е отишъл, той няма къде да отиде при хора със самолети и острови, и яхти, замъци, крият ги, търсят ги, не могат да ги върнат. Хората по места ни срещат всеки ден по улиците и питат, и задават този въпрос, може да е утопичен, но е реален, съществува тук в обществото.
Това беше, което сме обсъждали и затова решихме да чуем и Вашето компетентно мнение, като изпълнители на новия антикорупционен закон.
Ако трябва да помислите, да не ни отговаряте веднага, на следващо заседание като се видим, дали е възможна една такава реакция, пък и ние като Комисия, избрана тук от сериозни хора, които сме поели този ангажимент, да сме спокойни, че сме се опитали да свършим нещо?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на господин Гърневски.
Господин Георгиев, заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гърневски, уважаеми народни представители! Аз доколкото разбирам, идеята е да се създаде някакъв орган, който да е различен от Комисията – орган, който да извърши тези проверки. Така го разбрах или самата Комисия. (Реплики извън микрофона.)
Кой да върши тази проверка ми е мисълта. (Реплики извън микрофона.)
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Може би да има и представители на медии, от всички политически сили, паритетен орган, който като започне от началото и казва: тази сделка, тази сделка, тази сделка – са обществено значими.
Разбира се, че органът по Закона. Той си има вече всички правила от там нататък как да го направи.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Да, сега разбрах.
БОРИС ЯЧЕВ: Поканихме Ви, да Ви товарим с работа.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Няма значение. За това сме тук.
На първия въпрос, дали мисля, че може да го направите. Ние сме парламентарна република, Народното събрание може да направи всичко, което прецени. Парламентарна република сме, Вие сте избраните депутати в тази държава, така че, ако решите, естествено, че можете да го направите това нещо.
Аз по-скоро бих разделил на първо четене въпроса от два аспекта.
Първият аспект е, ако искаме да се понесе наказателна отговорност от тези лица, за съжаление, тук съм леко песимистичен, защото давностните срокове като цяло за приватизационни сделки, ако се касае, те са изтекли. Така че, едва ли ще може да се понесе наказателна отговорност от лицата.
Но отговорността в крайна сметка не е само наказателна. Една такава проверка би могла да изнесе едни факти. Това, че е изтекла наказателната отговорност и не може да се понесе, не означава, че всичко по тези сделки е било чисто и законосъобразно. И би могло, знаем каква е вопиющата липса на справедливост в нашето общество, и една такава проверка би могла, констатациите, да разкрият някои нарушения, които после, как да кажа, да се понесе една морална отговорност от тези хора, които ще се установи, че, да, наказателно давността ги спасява, но в същото време те са извършили едни нарушения, които са укорими и това ще бъдат евентуално едни постигнати резултати от работата на Комисията.
Това обаче ще е свързано с евентуални законодателни промени, защото в противен случай, ако сега се пусне сигнал за една приватизационна сделка, ние няма как да извършим проверка, защото ще направим първата констатация, първата работа на юриста, може би леко в кръга на шегата е, да провериш дали можеш да не го свършиш, защото има пречки и работата ще е безсмислена, ако установим, че е изтекла давността, ние няма как да проверим тези сделки.
Но, ако си измени нашият закон и се предвиди изрично, че такива сделки, които са от този обществен или друг съвет, следва да бъдат проверени, независимо от давностните срокове. В такъв случай ние ще извършим цялостната такава проверка. Няма да стигнем до констатация за взаимодействие с прокуратурата, именно защото е изтекъл давностният срок, но ще излезем с констатации, които бихме могли, съгласно Закона, може да се предвиди след извършване на тази проверка резултатите да се предоставят в Народното събрание, което да се запознае с тях и съответно тези резултати да получат необходимата публичност.
Разбира се, говоря съвсем хипотетично. Напълно възможно е в едни такива проверки да се установи, че не се касае просто за едно длъжностно престъпление, което е покрито по давност. Може да се установи, че има много по-тежки и квалифициращи обстоятелства. И тогава всъщност да не са покрити тези деяния от давност. Аз говоря за най-честите обвинения, които се получават за такъв тип престъпления. Те са срещу длъжностните лица за извършено престъпления по служба. То е покрито отдавна, но може да има много други особености, които да променят правната квалификация и даже да се понесе в такъв случай и наказателна отговорност.
Разбира се, това ще са като цяло по-малко от случаите, защото основните обвинения, които бяха повдигани във връзка с тези сделки са именно срещу длъжностните лица.
Накратко на въпроса Ви – да, възможно е. Очакванията за наказателна отговорност вероятно не трябва да са много големи поради изтеклите давностни срокове, но, ако се възложи, можем да извършим, разбира се, такава проверка. Усмихвам се, защото това отново ще касае дейността на разследващите, която е дирекцията, която е към моя заместник, господин Антон Славчев, които и сега са доста натоварени.
За миналата година повече от 700 сигнала мисля, че регистрирахме. Сега само за месец януари сме на 70 или 80 сигнала. Явно хората имат вяра, поне засега, пишат до нас сигнали.
Но така или иначе, въпросът е отново същият. Ще трябва някакво евентуално разширяване на капацитета, което обаче може би тук няма да е толкова голямо, каквото би било по другата тема и реално биха могли няколко души, които приоритетно да поемат тази работа. Защото, ако искаме да свършим реално работата, те трябва да работят само по такъв тип сделки, защото тук има доста особености и е по-различно от стандартния тип. Тук има приватизационни сделки, приватизационни договори и трябва да се гледат много наредби и инструкции, които вече отдавна са отменени. Така че наистина би трябвало да има една по-тясна квалификация. Разбира се, това може да бъде направено.
Отговорът ми е да, може да бъде направено. Въпросът вече е на политическо решение и какви са очакванията. Пак казвам, ако очакванията са за наказателна отговорност, по-скоро бих бил песимистичен. Но, ако очакванията са за един друг тип морална по скоро отговорност и изчистване на името или пък даване на становище, че някой е извършил нарушения, но само давността го е спасила, тогава да излезем пред обществото и да кажем окончателно – тези сделки са чисти, тези не са. Това може да се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Гърневски, заповядайте.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Вероятно има много случаи, те няма да са толкова много, вероятно тези сделки, но в тях има случаи, в които има извършени много сериозни престъпления. И там вече би могло да отпадне такава възможност.
Има един друг вид – подавани реално сигнали, и то не от отделни граждани дори, а от обществени структури. Аз съм внасял такъв сигнал в тази комисия, в който преди да изтече давностният срок от 10 години, е подаден сигнал и то до Народното събрание, до органи, обаче, преди да изтече този срок никой не започва проверка, след месеци изтича този давностен срок. Не говоря за дребни неща.
Тук с колеги сме коментирали, когато говорим за отклонено държавно и общинско имущество за над милиард и нещо, и пет лева не е получила нито държавата, нито общината, които и да са те, не коментирам в момента, и да няма виновни. Това как е възможно да стане не знам?
Прибирате се вкъщи, апартамента Ви празен и виновни няма.
Поне в такива случаи би могло да се търси не само моралната отговорност, но и наказателна, ако се промени Закона. Хора, прокурор или някой друг е получил тези сигнали и не е реагирал, той не си е изпълнил задълженията може би, или съответният орган, който е бил, и е прикрил съзнателно, изчаквайки да мине давност на срока. Всеки случай може би е различен. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, по темата.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Такава една идея може да се приветства, но, както и господин Георгиев забеляза, в нея има още много неща за избистряне.
Аз бих казал, че нашият председател постави тази идея, която възникна след разговори и господин Гърневски я анонсира, като приватизацията, само приватизацията, но явно, че тук се разбира едно по-широко понятие – и продажби, и сделки между държавата и частни лица, и така нататък. Защото, ако вземем само приватизацията, то и досега приватизацията имаше една Агенция, която се занимаваше и тя още се занимава, мисля, не е закрита от нас се занимава с тази дейност и тя проверяваше определено сделки, даваше разрешение. Тя продължи своята работа с, може би на Вас не Ви е известно, но аз познавам и този процес, с довършване проблема на приватизацията. Отварям една скоба, например оказва се, че в капитала на едно предприятие не е било земята под него. След това и тази Агенция по приватизацията даваше право, чрез нея, чрез областните управители и други държавни структури, предприятието си купуваше на твърди преференциални цени или дружеството, което е приватизирало дадено дружество и така нататък. Сложен е процесът.
Но там имаше и раздел в тази агенция, който се занимаваше със следприватизационен контрол. Той следеше дали се изпълнява приватизационният договор и след известен период, когато свършваха задълженията по приватизационния договор, той вече даваше карт бланш на купувача, да го наречем, или този, който се е явил на търг или на конкурс, да приключи сделката по приватизация.
Това са тези, които бяха касовите, отделно пък масовата, смесената приватизация и така нататък. Този цял преход, както казва господин Гърневски е много объркан. Той явно иска да се отдели от второто, което е трудно, да се отделят няколко сделки, които имат сериозен обществен интерес. За него имат правото на обществен интерес едни, за Слави Нецов – други, за генерал Симеонов – трети, за мен – четвърти, пети.
Тук трудно понятието „обществен интерес“ може да бъде критерия, по който да се каже, за кои сделки е изтекла давността и другите процедури по закупуване, по приватизация и за кои – не. За кои сделки при изпълнението, на които е изтекла давността за длъжностни престъпления, както Вие, господин Георгиев, намекнахте. Затова по тази идея може би ще трябва да се поработи още повече с един широк състав от юристи и от други, които да могат да кажат тази работа. В тази комисия изразявам съжалението си, един път ще го изразя най-малко от трибуната на Народното събрание, че след като първият председател на това 44-ото Народно събрание имаше добрата идея да събере един юридически екип, който може да помага на структурите на Народното събрание, каквато е нашата комисия, определено по такива неща, стигна се дотам, че разбирам, че този орган вече се разформирова. Това е моето мнение. В идеята има нещо, защото, както господин Георгиев каза: „Чувството за справедливост у хората е много накърнено“. Ние като изразители на хората, като изразители на тяхното обществено мнение, трябва да кажем кое, всъщност очакват хората. Тези хора да ги видят в затвора. На тези хора да бъде конфискувано и одържавено имуществото или да се върне, както господин Гърневски каза, за някаква социална справедливост и така нататък, и така нататък. Трябва да изясним, какво целим. Това имам предвид.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, парите нямат морал. Така че, както господин Георгиев каза: „Ако ще изобличим някой, за да се почувства така унизен или обществото да види, че някой е извършил престъпление, няма да има наказателна отговорност, няма смисъл от това. Това ще бъде въртене на празна шайба. Те, ако имаха морал и съвест нямаше да извършат тези големи приватизационни сделки. Зад всяко голямо богатство се крие и престъпление.
Считам, че има направени такива сделки, за които давностният срок не е изтекъл. Например, около до преди 10 години е извършена някаква сделка, мисля, че може да се хване за неизтекъл срок, този който го е извършил.
За старите е безсмислено да бъдат изобличавани някои хора –няма смисъл. Така че, ако господин Гърневски или други колеги могат да посочат, такива сделки, които са извършени последните 10 години, може да се направи опит, да се търси наказателна отговорност, съответно и последствията с присъди, с конфискация и така нататък. Предлагам, апелирам към всеки колега, който може да посочи, който знае за такива сделки последните години да сигнализира, да се вземат мерки. Веднага да бъдат извършени проверки, съответно, за да не изтекат и тези срокове, да се образуват досъдебни производства. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, други мнения?
Господин Гърневски даде няколко идеи затова как може да стартира подобен процес. Разбира се, трябва да има първо, воля на Народното събрание, ако се тръгне в тази посока. Може би някаква комисия, която е с участието на парламентаристи, на медии, както казахте, на общественици може би, която действително да определи кои са най-притеснителните да ги наречем сделки. Тук съм съгласен с господин Недялков извън, не само в обхвата на приватизацията, на приватизационния процес, разбира се, и всякакъв друг тип подобни отношения. Ако това стигне в крайна сметка до представителите на КПКОНПИ, убеден съм, че те това, което е в рамките на тяхното правомощие ще могат да го направят като проверка, със съответните резултати. Още повече, че солиден опит в областта на оценка и отнемане на незаконно придобито имущество, ако се докаже че е такова там мисля, че има предостатъчно специалисти и хора, които работят в тази сфера.
Последно изречение от господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ако дори има промяна в Закона, ако е възможно, затова ни трябват, разбира се, и то много сериозни юристи и корифеи в правото. Има промяна, подадени са реални сигнали и някой ги е крил в някакво бюро, и чака година или две да изтече десетата година, поне ще знаем кой е крил тези сигнали, кое бюро ги е крило, и този човек продължава ли още днес да бъде част от тази система. Това също не е маловажно. Ако има престъпление вътре, тогава нещата стават много по-сериозни – за това говорим. В края на краищата моралът е част от развитието на едно общество. Този някой си стои още и продължава да върши други неща, защото никой не му е търсил сметка. Ако търсим, дори морална справедливост, там където има престъпление, доколкото знам при доказани престъпления, престъпления, не нарушения може и давността да се гледа по друг начин, тогава тоест, в конкретния случай.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Гърневски.
Господин Георгиев, нещо по темата?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: От тази гледна точка това, което каза господин Гърневски, евентуално ако се касае не за длъжностни престъпления, извинявам се ако не съм разбрал коректно, ако се касае за престъпления срещу правосъдието, например, укриване на доказателства – да, но за тях наистина по-скоро би могло да се дири наказателна отговорност, защото те са приключили в един доста по продължителен период, защото по-късно са били разследванията. За съжаление, за самите деяния, аз си позволих да кажа това, защото основният принцип в наказателното право е, че действа най благоприятния закон. Тоест дори да се измени Законът, да се предвиди, че се спира даже давността за тези деяния, ще е действал по-благоприятният закон, така че там няма как да се търси отново. В други аспекти, което каза господин Гърневски, смисъл има. Наистина ако има хора, които са прикрили такива деяния и се установи това, и се докаже, и те продължават да работят в системата би могло да се дирят данни за извършени престъпления срещу правосъдието, а именно, дали ще е вещно, лично укривателство и така нататък. Затова казвам: много е разнообразна палитрата и ми е трудно да взема конкретно отношение. В тази идея има някакъв резон. Ако могат наистина да се отсеят такива сделки, да се възложат на Комисията, аз мога да кажа, че ние ще се заемем и ще проверим. Ще направим всичко, което е необходимо, за да установим каква е истината и не само за самите сделки, дали са приватизационни, или други, а дали всъщност има длъжностни лица, дали ще са от съдебната система, или от други системи, които не са си свършили работата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, за изразената готовност, господин Георгиев.
Третата тема беше свързана с Ваш поглед върху Законопроект, който продължава да е актуален. Това са законодателните инициативи във връзка с променяне на Закона за противодействие на корупцията и конфликт на интереси, внесен от колегите Данаил Кирилов и господин Хамид Хамид. Той в момента се обсъжда и в комисии, обсъжда се и публично – обществен дебат тече по него. Бях помолил за едно Ваше становище, господин Георгиев, така и така сте тук заедно с господин Славчев, който мисля, че има най-тясно отношение към част от законодателните инициативи. Един кратък коментар по предложенията, на колегите народни представители, ако обичате!
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми народни представители! Не съм се подготвил, не са пред мен текстовете, но ние позиция имаме. В по-голямата си част от текстовете, трябва да изразя подкрепа, защото действително това са разпоредби, които наистина липсваха в първоначалния вариант на Закона. Наистина, господин Славчев, това са част от разпоредбите, касаят именно дейността за разкриване на корупционни престъпления. Там категорично можем да кажем, че в тази част изразяваме подкрепа, защото се получи малко, така че след като се създаде Антикорупционната комисия, част от правомощията, които имаше дирекцията, за която отговаря господин Славчев и която беше към ДАНС, просто отпаднаха по непонятни причини.
В крайна сметка това, че една дирекция се премести от една структура в друга, лично в мен буди недоумение защо, трябва да й намаляваме правомощията. Има неща, които сега де факто връщат всъщност правомощия, които тази дирекция е имала преди и по непонятни причини отпаднаха от окончателния вариант на Закона.
Разбира се, има и по-дискусионни разпоредби, като тази разпоредба за общинските съветници. Там промените в Закона за местното самоуправление – подлежи всичко на дискусия. Пак казвам това е Ваша преценка – преценка на народните представители. Знам, че от една страна би създала тази разпоредба сериозни проблеми за някои общински съвети. Още повече за тяхното сформиране. Знаем особено за по-малките общини, но в същото време в крайна сметка това е една антикорупционна мярка, която беше приета. Така че въпрос на визия е, вече оттук нататък е Ваше решението. Ако Вие приемете да отпадне тази разпоредба, съответно ние няма да ги проверяваме тях. За тях няма да е налице конфликт на интереси, когато е в разпоредбите на новия Закон, така, както са предвидени. Ако не отпадне – ще са, и тогава ние ще вършим тези проверки. Това е Ваша преценка. Ние не можем да го кажем. Вие, единствено като народни представители трябва да решите кой е по-правилният подход. Защото единствено, разбира се, то както винаги в живота всяко решение има плюсове и минуси. Защото от една страна – да, хубаво е да казваме: ние даваме всички възможности, не, трябва да има никакво съмнение, но пък аз доколкото знам законодателната инициатива е именно по тази причина, че в малките населени места в един момент може да се създадат сложни ситуации. (Реплики.)
Всъщност тази тема Вие по-добре я знаете от мен. Вие сте политици, аз не съм политик и не мога да го кажа. По-скоро хора, които са по-квалифицирани, дали те не биха били в някакъв конфликт на интереси. Така или иначе това е Ваша преценка, не е моя и няма как да я коментирам аз. Каквото прецените, това ще е. Ако прецените да отпадне разпоредбата, тогава няма да има в тези случаи конфликт на интереси, ако не, ще има.
Въпросът е, че има може би още, дори няколко две-три предложения, които ние така, четейки разпоредбите, може би са пропуснати. Ако Вие приемете, ние бихме могли да дадем един цялостен коментар по всичките внесени предложения от Вашите колеги. Също така да посочим, не са много нещата, има две-три неща, които обаче касаят особено дейността на новата дирекция в Комисията по управление на обезпечено имущество. Знаете, че преди няколко дни вече нашата Комисия отговаря за имуществото, което е запорирано от прокуратурата, по наказателни производства.
Това е огромен обем работа. Само автомобилите, които ще трябва да бъдат прехвърлени в нашата комисия са хиляди. Това са автомобили в различни районни управления, някои от тях в ужасно състояние. За всеки един трябва да се направи експертиза да се види в какво състояние се предава, защото вероятно от тези лица в един момент ще се търси отговорност. Това е огромен обем работа. Там има някои разпоредби във връзка с дейността на тази дирекция, които може би биха били предмет на подобряване. Както и сега в момента примерно в такива случаи бързоразвалящи се стоки, давам само конкретен пример, които биха могли с разрешение на съда да бъдат продадени. В момента разпоредбите предвиждат, че това трябва да се прави от съдия изпълнител, дължат се големи такси. Спокойно това могат да ги правят органите на НАП, които първо, че ще го правят без такси, второ, че те така или иначе го правят имат експертизата, ние с тях сме провели срещи и, те казаха: за нас няма абсолютно никакъв проблем дали ще го направим в началото на производството или в края на производството. Има такива разумни предложения, които са пропуснати сега от предложените, така че ако приемете бихме могли да дадем първо анализ, разбира се, това ще е нашата гледна точка върху тези предложения и да отправим и молба, и предложение към Вас, няма да са много, това са няколко – две, три, пет предложения, които според нас биха били уместни да бъдат, ако приеме някой от Вас или Комисията като цяло инициатива да ги предложи между първо и второ четене, за нас би било много полезно.
Но, като цяло лично, аз и като се запознахме подкрепям предложенията. По някои въпроси, както казах въпросите са по скоро политически, вече Вие трябва да прецените как да са. Там, аз не мога да поема отговорност, не мога да взема решение, това вече е Ваш избор. Наистина има някои неща, от които бихме имали нужда и, за да не се налага, сега има промяна на Закона, след няколко месеца Комисията да каже: ама пропусна се това или онова.
Бихме могли да дадем предложения, ако Вие приемете нашата протегната ръка за сътрудничество в тази насока и да дадем цялостен анализ. Той ще е писмен, тъкмо ще има и повече време да седнете да видите нашия анализ разпоредба по разпоредба и да предложим, ако приемете между първо и второ четене и допълнително. Пак казвам не са много, за няколко разпоредби, но наистина има нужда, според нашите експерти, след като те се запознаха с внесените предложения смятат, че още няколко неща има нужда.
Все пак това е може би първата така голяма ревизия на Закона, имаше няколко промени, но те бяха в една или друга разпоредба. Това е първата, голяма, сериозна ревизия на Закона, досега е нямало такава голяма с толкова много разпоредби, които като са разумни, ние ги подкрепяме, но може би има нужда от още малко. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Комисията е отворена, мисля, че говоря от името на всички колеги, за всякакви разумни предложения, да използвам този термин от страна на КПКОНПИ и те биха намерили вносители в лицето или на отделни народни представители или на Комисията като цяло, така че ще бъде полезно и за нас.
Аз все пак очаквам и Вашия конкретен анализ по-задълбочено по предложените законопроекти, за да може и ние като членове на Комисията и като представители на отделни парламентарни групи да си направим своята позиция.
Колеги, имате ли въпроси?
Знам, че е дебат, не обсъждаме Закона, искахме една предварителна позиция от представителите на КПКОНПИ.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Няма да повтарям това, но казвам едно нещо, което е интересно може би и за присъстващите тук хора от медиите.
Въобще не трябва да изваждаме общинските съветници от обсега на Закона – от чл. 6. Казвам защо? Защото чл. 6 от този да го наречем нашия Закон се вкара и в някои други закони. Например в Закона за защита на лични те данни, точно в члена, където голяма част от съсловието журналисти го считат за ограничение на техните права.
В този член, който току-що се прие и, където не се знае дали ще бъде върнат или няма да бъде върнат, се вкара този закон, което значи, че, ако извадим сега оттам съветниците, ние облагодетелстваме всички съветници с още един бонус. Те остават под много висока степен на закрила на личните данни, което значи, че местните колеги журналисти, другите въобще няма да могат да напишат нищо за тях. Ето затова го казвам.
В страната иначе стават много интересни неща, господин Георгиев, да Ви кажа изземват правомощията на Вашите комисии. Шефът на БОП днес е казал в Ловеч – главен комисар Ивайло Спиридонов, отправя апел към лекарското съсловие да не се поддава на корупционни практики, защото са заловили шефката на ТЕЛК в Ловеч с пари за даване на ТЕЛК. Той заяви, че: „само МВР и Прокуратурата са институциите, които ще дисциплинират това съсловие.“
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Съревнование между институциите.
Заповядайте, господин Георгиев за заключителни думи.
Господин Славчев, ако иска нещо, защото…
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Ако ми позволите понеже казвате, точно в тази връзка е едно от предложенията, доколкото аз се запознах от народните представители. Защото ние констатирахме това, че други институции продължават да вършат проверки за лица, което е изцялов нашата компетентност, съгласно Закона. Затова има и в тези промени една разпоредба, която казва, че ако длъжностно лице не изпрати случая, по който е компетентна комисията, подлежи на санкция, а именно глоба. Това е един начин наистина да се дисциплинират, защото всъщност сами разбирате, че реално това е и прокорупционна предпоставка. Ако един некомпетентен орган върши проверката едно, едно, че после в съда вече е много дискусионно дали ще може да оцени събрани доказателства от некомпетентен орган, но дори и да се приеме, ако не се препратят на нас такива сигнали, може да е точно друго основанието, че не се иска да се отиде в един независим антикорупционен орган да се върши проверката, ами както казахте Вие на местно ниво, местната полиция или някой друг орган. Така че едно от предложенията в тези разпоредби е именно тази. Ако има такива случаи и ние констатираме, че се върши незаконосъобразна проверка, и не ни се изпращат материалите, които, за съжаление, вече констатирахме. Ето и Вие констатирате такива случаи, да подлежат на глоба самите вече шефове на полицейски управления и така нататък, които са си превишили правомощията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Много добра идея.
Колеги?
Господин Славчев, ако имате нещо?
АНТОН СЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Точно това, което каза председателят на Комисията, когато обсъждахме идеите какво да предложим за изменение и допълнение в Закона, едно от основните неща беше точно това.
Трябва да Ви кажа, че наистина не е приятно институции, които нямат компетентност да съхраняват тази информация незнайно колко дълго време. Дори и към момента в Закона е казано категорично, който разполага с информация за корупция, следва да я предостави на органите на Комисията. Поради тази причина ние двамата с председателя обсъждахме това нещо, разсъждавахме над текста и го предложихме. Тук в действителност има необходимост от Вашата подкрепа, това е много важно, защото това трябва да бъде в компетентния орган. Да не се окаже в голяма част от случаите, че много институции разполагат с такава информация и си я държат.
Дори, аз тук бях по-краен, председателят знае. Не само глоба, аз исках да предложим и по-сериозни санкции за тези институции, които имат информация и не я предоставят било, както каза господин Гърневски: дали да не изтече срокът, дали да не отмине случаят и да бъде предоставена. Защото Вие знаете много добре първо, ресурсът на другите служби е огромен, там говорим за десетки хиляди служители на терен, всеки един служител на терен от уличния полицай до съответния инспектор на високо ниво имат по голяма възможност – колкото повече хора, толкова повече възможности за придобиване на информация.
Законът ни е поставил в това условие, ние даваме максимума от себе си и ще продължим да го даваме. Но без подкрепата на другите институции, информацията, да се държи при тях няма как ние да можем в пълен обем да изпълним това, което очаквате от нас. Така че ще разчитаме на Вашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Добър завършек, господин Славчев.
Господин Найденов – едно изречение.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Понеже възниква този въпрос, аз искам да кажа, че с глоби няма да се оправят тези неща. В Наказателния кодекс има такива престъпления, например за изработка и разпространение на фалшиви пари, банкноти, който знае и не каже, и не съобщи това, носи наказателна отговорност. Така че, аз мисля да се направи такова предложение, който знае за корупция да подлежи на наказателна отговорност, ако не съобщи за това. Деликатна е работата, но само тогава ще имат страх хората или ръководители да докладват такива случаи на корупция. С глоби ще направи корупция за един милион, а пък ще го глобят 1000 лв. не е съществено за него. Така че да се помисли по този въпрос дали не може да се внесе в Правната комисия предложение за търсене на наказателна отговорност, ако не се съобщи за корупцията, ако се знае за нея.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Колеги, закривам дебата по точка втора.
Благодарим на ръководството на КПКОНПИ.
Успешна вечер Ви желая!
Колеги, по точка трета разни имаме ли нещо?
Господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВНКИ: Господин Председател, получих официално в парламента един сигнал за корупция, който…
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Връчвате го
на господин Георгиев ли?
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Практиката досега беше да връчим на нашите експерти, те да го обработят, за да остане следа и да го пратят при Вас. Но, ако не дойде до една седмица да не стане така, че крием сигнал. За над милион е все пак този сигнал.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Добре, господин Гърневски.
По точка „Разни“ колеги, имаме ли друго?
Закривам заседанието.
Благодаря Ви.
Приятна вечер!

(Закрито в 17.30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Борис Ячев


Стенограф:

Мария Николова