Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика
11/04/2019
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
2. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на Пламен Георгиев Димитров като председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 954-02-18, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019 г.
3. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на Антон Томов Славчев като заместник-председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, № 954-02-19, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019 г.
ПРОТОКОЛ
№ 47
На 11 април 2019 г., четвъртък, от 15,30 ч., се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
2. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на Пламен Георгиев Димитров като председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 954-02-18, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019 г.
3. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на Антон Томов Славчев като заместник-председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, № 954-02-19, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019 г.
4. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика Борис Ячев.
* * *
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, добър ден!
Откривам днешното заседание на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
На Вашето внимание е предложен дневен ред в четири точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
2. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на Пламен Георгиев Димитров като председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 954-02-18, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019 г.
3. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на Антон Томов Славчев като заместник-председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 954-02-19, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019 г.
4. Разни.
Колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против и въздържал се – няма.
Приема се дневният ред.
Знаете, че Комисията ни работи в намален състав поради отсъствие на колегите от БСП.
По точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
За обсъждането на Законопроекта от Министерството на отбраната е господин Атанас Запрянов – заместник-министър; господин Валентин Гагашев – Главен инспектор на Инспектората на Министерството на отбраната; госпожа Елена Маркова – държавен инспектор и госпожа Нина Чебишева – началник отдел „Нормативно осигуряване на отбраната“.
Давам думата на господин Запрянов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! С предлагания Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предлагат изменения, насочени в няколко направления.
Едно от направленията касае конкретно дейността на Комисията. С цел създаване на яснота относно кръга от лицата, за които възникват задължения за подаване на декларация по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извън лицата, заемащи висши публични длъжности, се предлага изрична уредба, съгласно която задължени лица да бъдат военнослужещи и цивилните служители от Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, за които се прилага Законът за държавния служител и Кодекса на труда, както и военнослужещи и цивилните служещи от звена и на длъжности, за които е установен завишен корупционен риск.
Аргумент за необходимостта от изключването на военнослужещи и цивилните служители от Българската армия в цялост като задължени лица е обстоятелството, че числеността на Българската армия представлява държавна тайна. В този смисъл е и становището на Държавната комисия по сигурност на информацията, посочено в мотивите към Законопроекта, съгласно което информацията относно щатната и списъчната численост на личния състав в системата на отбраната е класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация и не следва до същата да се предоставя свободен достъп.
Предвид изложеното по отношение на военнослужещи и цивилните служители от Българската армия не може да се изпълни задължението на органа по избора или назначаването, да поддържа публичен регистър на подадените декларации при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни, каквото е и изискването на законодателя – § 2, ал. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за приложение на КОНПИ, и по този начин не може да се изпълни един от принципите на Закона за публичност на имуществено задължените лица.
В допълнение следва да се има предвид и факта, че с предлаганото изменение не се дерогира задължението военнослужещи да декларират имотните си състояния – тоест всичките военнослужещи, и доходите си, тъй като за всеки един от тях съществува задължение по чл. 148а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – при подписване на договор за военна служба, да подаде декларация за имотното си състояние и доходите си, като при промяна е длъжен в едномесечен срок от настъпването й също да декларира това обстоятелство.
Наред с горното в Законопроекта се предлага и отмяна на чл. 331 от Закона за отбраната и въоръжените сили, поради факта че се дублира с административно-наказателната разпоредба на чл. 173 от ЗПКОНПИ, като е налице несъответствие на административния наказващ орган за едно и също нарушение, както и предвидените размери на глобите по двата закона за едно и също нарушение.
Например имаме офицер лекар – подполковник, на когото министърът му е наложил санкция, и ако санкцията е по КОНПИ, трябваше да го глобим от 100 до 300 лв., а всъщност той е глобен с минималната сума от 1000 лв., тъй като нашият закон е от 1000 до 3000 лв. Това несъответствие в двата закона трябва да бъде отстранено.
Наличие на административно-наказателни разпоредби в двата закона за едно и също нарушение е недопустимо. Целта е по отношение на военнослужещите и цивилните служители по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, задължени лица по § 2, ал. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ, да се прилагат административно-наказателните разпоредби, приложими и за останалите задължителни субекти от Закона за приложение на КОНПИ.
Искам за медиите, тъй като това вероятно ще предизвика интерес сред гражданите, да се разбере сегашното състояние. Сегашното състояние е всеки редник трябва да подаде декларация за конфликт на интереси и за корупция. Той освен да продаде автомата си и бойните си дрехи, не извършва никаква друга дейност, която да го корумпира, а това са много хора. От една страна, издаваме, числеността на въоръжените сили, тероризираме хората да подават документи, без те да имат отношение към борбата с корупцията. Така че ние не дерогираме изискване на Закона от цялото Министерство, от пряко подчинените формирования. Всички, които се занимават с обществени поръчки, администрациите в агенциите да подават декларации, но военнослужещите от бойните поделения, които нямат нищо общо с корупционни прояви, тъй като при тях няма корупционен риск, ще бъдат освободени от тези промени. Така ще спазим и Закона за защита на класифицираната информация да не събираме данни за въоръжените ни сили. Иначе, с тези публични данни, може да разберете поименно всяко поделение, всички длъжности и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси по предложения Законопроект.
Искам да попитам господин заместник-министъра: съгласно Методологията за оценка на корупционни риск по Вашето предложение за изменение на Закона, имате ли информация колко звена и длъжности попадат в категорията със завишен корупционен риск?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Извършваме такава собствена дейност – оценка на корупционния риск, от нашите одитни органи и от Инспектората, тъй като имаме Съвет по антикорупция в Министерството на отбраната. Имаме предвид кои категории не трябва да се изключват от Закона и те няма да се изключват, като, разбира се, това, което ни препоръча и КОНПИ, можем да разширим списъка на лицата с корупционен риск според тяхната методика, тъй като чакаме нова методика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, други въпроси?
По отношение на конфликта на интереси как стои ситуацията в Министерството на отбраната – компетентни, подготвени специалисти да осъществяват проверката по конфликт на интереси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: В Закона за отбраната и въоръжените сили има предвидени норми за конфликт на интереси и те са установени, които касаят както цивилните служители, така и военнослужещите.
Мисля, че преди година допълнихме Закона именно с цел да включим и цивилните служители в декларирането на конфликт на интереси, не само военнослужещите. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Генерал.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Има резон предложението, което дава Министерството на отбраната. Аргументите бяха казани от заместник-министъра и наистина е точно така. В края на краищата, за да се запази секретността, която касае Българската армия, смятам, че трябва да се подкрепи Законопроектът.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други изказвания има ли? Не виждам.
Предлагам Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика да подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
Който е за подкрепа на Законопроекта, моля да гласува.
За – 7, против и въздържал се – няма.
Приема се Законопроектът.
Пристъпваме към разглеждане на точка втора и точка трета от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРАВООТНОШЕНИЕТО НА ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, № 954-02-18, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019г.
Точка трета е със сходен:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРАВООТНОШЕНИЕТО НА АНТОН ТОМОВ СЛАВЧЕВ КАТО ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, № 954-02-19, ВНЕСЕН СЪЩО ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 4 АПРИЛ 2019 Г.
Понеже двата Проекта на решение са идентични, предлагам да коментираме и да дебатираме по двата едновременно. Иска се едно и също нещо.
Уважаеми колеги, на 4 април 2019 г. в Деловодството на Народното събрание са внесени два Проекта на решение от госпожа Корнелия Нинова и група народни представители, които са с искане за решения за предсрочно прекратяване на правоотношенията на Пламен Георгиев Димитров като председател и член на КПКОНПИ и на Антон Томов Славчев като заместник-председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.
С разпореждане на Председателя на Народното събрание законопроектите са разпоредени на нашата комисия и Комисията по правни въпроси. Ние поканихме, но липсват вносителите, за да ни запознаят с мотивите, затова съвсем накратко ще зачета – Вие сте запознати, разбира се, част от мотивите.
„Мотиви към Проекта на решение за предсрочно прекратяване правомощията на Пламен Георгиев Димитров като председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Приетият на 12 януари 2018 г. от Четиридесет и четвъртото народно събрание Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество бе афиширан като финалната стъпка от страна на управляващите в усилията им да дадат дължим отговор на очевидния проблем с корупцията по високите етажи на властта. Той трябваше да създаде необходимата правна рамка в обезпечаване на това лицата, заемащи висши публични длъжности, да изпълняват правомощията си по законосъобразен начин и да не се облагодетелстват чрез поверената им власт; създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията си или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите. Това при приемането бе записано като една от целите на Закона и още тогава народни представители от БСП са изразили своите съмнения относно неговата ефективност и притеснение за възможни злоупотреби с власт.
Основна част от отговорността за постигане на заложените цели управляващите възложиха на КПКОНПИ, като специализиран орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията.
Комисията е колегиален орган, чиито членовете би трябвало да притежават високи професионални и нравствени качества, избират се от Народното събрание и са с минало и настоящо положение, което не оставя съмнение, че вършат своята работа компетентно, честно, без зависимости и при спазване на законите. Особено важна е ролята на председателя на Комисията, който освен широките си правомощия, я представлява пред обществеността и би следвало да е гарант за цялостния й интегритет.
С избора на заместник-председател и членове, последвал избора за Председател на 8 март 2018 г., Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество бе сформирана на 26 април 2018 г.
По-малко от година след това, между другото, период на поредица от действия, дали повод за основателни съмнения за възможностите на Комисията да отговори на обществените очаквания, институцията според вносителите е дискредитирана, а около почтеността на председателя й Пламен Георгиев Димитров са налице сериозни съмнения.
В серия медийни публикации и разследвания бяха поставени под въпрос истинността на данните, декларирани в имуществените му декларации, реалната стойност на притежаваното от него и семейството му имущество, както и наличието на достатъчно средства с доказан произход, за да се сдобие с него на пазарни цени – все въпроси от компетенцията на оглавяваната от него Комисия, които правят невъзможно по-нататъшното изпълнение на служебните му задължения.
Нежеланието на господин Георгиев до отговори убедително на поставените въпроси и невъзможността да разсее съмненията около имущественото си състояние безспорно представлява „тежко нарушение“ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“
С мотиви, сходни, аналогични на внесения Проект на решение за предсрочно освобождаване на Пламен Георгиев, се иска оставката на господин Антон Славчев.
„За господин Антон Славчев също се появиха публикации, които поставят под съмнение пълнотата на декларираното му имуществено състояние.
Публично известно е, че според вътрешното разпределение Антон Славчев отговаря за дейностите на Глава девета от Закона за противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности.
Именно тук е една от най-важните дейности на Комисията, свързана с проверката, потвърждаването или не на получени данни за лицата, заемащи висши публични длъжности. Недопустимо е около фигурата на заместник-председателя да има каквито и да е съмнения.
Според Закона при наличие на тежко нарушение от страна на заместник-председателя председателят незабавно трябва да свика Комисията, която да се произнесе с решение. Имайки предвид, че самият председател към момента е в същата ситуация, то народните представители от ПГ „БСП за България“ се възползваме от предоставената законова възможност да започнем процедура за предсрочното освобождаване на Антон Славчев на основание чл. 11, ал. 4, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7. за извършено тежко нарушение.“
Това са мотивите, които прочетох поради липса на вносители в днешното заседание на Комисията.
Откривам дебата.
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Уважаеми колеги, уважаеми журналисти!
Когато беше сформирана настоящата Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, всички колеги на тази маса си дадохме дума, че ще се постараем този орган да заработи принципно, безпристрастно, че няма да се спре нито един сигнал, че той ще бъде пращан при съответните инстанции, които извършват последващите проверки, няма да има случай, който да сложи чадър или съмнение към когото и да е, независимо дали е народен представител, министър – хората, които попадат под различни разпореждания на антикорупционния закон.
До ден-днешен няма нито един случай, който да е бил спрян от тази комисия. Всички колеги сме работили стриктно – знаете, че нашата комисия е паритетна, тя е с по двама представители от всяка политическа сила.
Нашата комисия периодично изслушва работата на КОНПИ. Тази година за тях беше изключително сложна – първата година от този нов, за първи път от 30 години насам, рестрикционен закон. Всички колеги в досегашните изслушвания, включително и тези от БСП са на мнение, че КОНПИ заработи много сериозно, на високи обороти, при много тежки условия – преструктуриране, кадрово обезпечаване, сградно обезпечаване и така нататък.
Съжалявам, че ги няма колегите от БСП, за да потвърдят тези думи, защото след гласуване са ги потвърждавали тук.
Като чух мотивите и погледнах подписката, мисля, че и в тази подписка, а и в много други случаи от последните дни има поводи за хора, които също да попаднат под проверки по Закона за антикорупция, хора, за които също би могло да има искане да бъдат освободени от своите постове и то за доказани дела и престъпления срещу закона.
В последната седмица дори имаше тълкуване, включително и на Консултативния съвет за национална сигурност, където се дадоха и квалификации за работата на КОНПИ – едва ли не, че този закон не работи, а представител на нашата Комисия, която е изслушала доклада на КОНПИ за дейността й за миналата година, не беше допуснат да присъства на Съвета при президента, както и представители на самата КОНПИ. Присъстваха хора, които, пак повтарям, също биха могли да бъдат допълнени в тези предложения.
За да няма съмнение, ние като Комисия, която има наблюдение върху доклада, аз ще прочете само три пункта от Доклада на Комисията на КОНПИ, изнесен тук, за да е ясно все пак как работи този закон, какво е направил за тази една година, работи или не работи. След това ще се спра на конкретния въпрос.
Първото, което е направено: влезли са в сила решения за отнемане на незаконно придобито, престъпно имущество през 2018 г. на обща стойност 13 млн. 100 хил. 617 лв.; внесени са 161 иска за налагане на обезпечителни мерки с цена на исковете в размер на 348 млн. 981 хил. 679 лв., като тенденцията е тази цифра да расте прогресивно съгласно тяхната дейност и в център и по места, където се структурират сериозно и в момента; успешно е проведена кампанията за приемане и обработване на декларациите за имущество и интереси – декларациите, които така наречените хора, попадащи под рестрикцията на този закон, трябва да подават, където най-лесно може да се провери тяхното съответствие; проверени са общо 9084 лица, които попадат под разпореждането на Закона; съставен е доклад за несъответствие на близо 10% от тези хора – 778 човека нямат изрядни декларации, в които има съответни разминавания, в това число 29 народни представители, 11 министри и заместник-министри, 98 главни архитекти в общини и райони, 148 кметове и заместник-кметове, 61 председатели на общински съвети, 91 управители на лечебни заведения, 44 директори на държавни горски и ловни стопанства, 27 изпълнителни директори на държавни агенции, 19 началници на митнически бюра, където се води борбата с контрабандата, 12 ректори на висши учебни заведения. Забележете, особено в политическата част, която изброих в началото, има попаднали хора в доклада за несъответствие от всички политически сили, тоест това показва, че в работата на КОНПИ няма чадър и изпълняват стриктно този закон.
Явно и очевидно е с последните случаи да се дебатират конкретни мерки, които биха могли да отговорят, включително и на така наречената афера „Апартаментгейт“, защото, виждате, че тя се разшири и засегна много хора в това общество – не само хора, попадащи под този закон, а и обикновени хора, ако се проверят техните имуществени сделки. Това е необходимо и съм сигурен, че ще се направи, за да бъде по-обективен този разговор.
По конкретния случай – смятам, че няма да е справедливо и отговорно да гласуваме исканите оставки. Няма да е справедливо това да бъде приложено към тях! И други хора, които при всички положения от това, което сме изчели, чули и разбрали в тази една седмица, в тези десет дни, имат драстично по-високи нарушения и престъпление, извършвани било в миналото, било сега.
В този смисъл предлагам като принципна Комисия, както сме правили и в други случаи, които сме разглеждали, да се изчака проверката на органите, които я извършват – прокуратурата. Тя да ни запознае с резултата от проверката. Ако в тази проверка се докажат закононарушения, престъпления или има достатъчно мотиви да се иска оставка на тези хора, ако това бъде доказано, аз ще съм първият, който ще гласува за такава оставка.
Обратно – ако няма такива обстоятелства, ние не сме съд, не сме съдии, нито пък можем да издаваме присъди, без да чуем резултатите от проверката. Няма как предварително да взимаме решения – все пак, всеки е невинен до доказване на противното, както много хора твърдят и вероятно е така, за да окачим на въже невинни хора, ако пък се докаже, че са невинни.
Моето предложение е да изчакаме проверката. Тя е обществено значима, наблюдава се ежедневно от цялото общество. След приключване на проверката да се съберем, да поканим медиите пак, открито, принципно, всеки с гласа си да поеме своята политическа отговорност. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Гърневски.
Колеги, други изказвания.
Господин Найденов, заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми медии!
По случая Пламен Георгиев и Антон Славчев тече прокурорска проверка. Прокурорската проверка ще излезе със становище дали има извършено престъпление, или няма извършено престъпление. С трето решение не може да излезе. Това са двата варианта от тази проверка. Едва тогава резултатите ще ни дадат основание да преценим какво да правим.
Мисля, че не следва да изпреварваме прокурорската проверка, която, както казах, ще излезе с определено становище, и ако сега предприемем някакви действия относно искането на колегите от БСП, може би ще сбъркаме.
Лично аз ще се въздържа или ще бъда против това предложение, тъй като, както казах, не знаем какво ще излезе от проверката. Няма да е морално да изпреварваме хода на проверката. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Хаккъ.
ИХСАН ХАККЪ: Колеги, исках да видя нашите Вътрешни правила – какво сме гласували, когато сме формирали нашата комисия. Нямаме право да съдим хората – това, първо.
В рамките на чл. 13 от Вътрешните ни правила, които са част от правилата във връзка с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато имаме констатирано нарушение, но засега нямаме констатирано нарушение, така че не сме съдът, който трябва да определи проекторешенията.
Ние имаме право да се произнасяме по чл. 10 от нашите вътрешни правила, където се казва, че Комисията може да се произнася по проекторешения. Тъй като нямаме достатъчно основание да се произнесем по проекторешенията, които са внесени от колегите от БСП, предлагам да видим решението на прокуратурата, да бъде както е обявено по медиите и тогава да се произнесе нашата комисия, спазвайки Правилника и Вътрешните правила на нашата комисия. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други изказвания, колеги?
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Тези хора, които са отправили това искане, моралът и принципът изисква, когато трябва да предложиш оставки и такива действия, да присъстваш на заседанието – било членовете, и част от вносителите, да се мотивират пред всички нас, да присъстват тук, а не, стоейки в нелегалност да раздаваш позиви за присъди.
Призовавам ги, когато излязат резултатите, да присъстват тук и заедно с тях да пристъпим към гласуване и да видим как ще спазваме принципите.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Поради липса на вносителите изчетох мотивите, господин Гърневски.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, искам да кажа, че подкрепям казаното и от господин Найденов, и от господин Хаккъ, и от господин Гърневски. Мисля, че Комисията ще е единодушна в това свое гласуване.
Освен това искам да напомня на всички, както сме гласували принципно до момента – на предишното заседание на Комисията разглеждахме подобен казус с бивш кмет на един град, разглеждали сме и на други наши колеги народни представители и винаги сме взимали принципни решения. Трябва да бъде направена проверката, да се излезе с решение и тогава и ние ще вземем решение. В крайна сметка ние не сме съдии, не решаваме съдбата на тези хора. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на господин Вълков.
Колеги, други изказвания?
Аз искам да взема отношение абсолютно без политика, по същество. Онова, което е смущаващо в мотивите на вносителите на Проекта на решение, преди всичко е формулировката на така нареченото тежко нарушение. В своите мотиви вносителите и на двата Проекта на решения за предсрочно прекратяване пълномощията, посочват разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, където е записано, че „правоотношението на член на Комисията се прекратява предсрочно от Народното събрание при наличие на обстоятелства по т. 7 – в случая тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения“.
Вносителите изтъкват, че, цитирам от мотивите: „нежеланието на господин Георгиев да отговори убедително на поставените въпроси и невъзможността да разсее съмненията около имущественото си състояние безспорно представляват тежко нарушение по смисъла на същия чл. 11, ал. 1, т. 7.“
Същото се твърди и за господин Антон Славчев, който не е дал никакви обяснения за появилите се публикации, които поставят под съмнение пълнотата в деклариране на неговото имуществено състояние, което, според вносителите също представлява тежко нарушение по смисъла на Закона.
Тук обаче е необходимо да отбележим, че цитираната разпоредба, на която се основават претенциите на вносителите, е неправилно употребена с оглед на това, че тя не дава легална дефиниция на понятието „тежко нарушение“ и няма как да се направи оценка, първо, дали е извършено нарушение и, второ – ако е извършено нарушение, то квалифицира ли се по своя характер като тежко нарушение.
Дори и в самия Закон няма легално определение на понятието „тежко нарушение“. Не са посочени нито признаци на това деяние, нито хипотези, които попадат под обхвата на този термин. Това е по правната или по фактическата страна на мотивите.
Благодаря на всички колеги от Комисията, които днес присъстват тук, защото отново не внесохме политически мотив, поне аз не видях такъв, защото предвид паритетния принцип, по който е съставена Комисията ни, много лесно беше днес тук да се изтъкнат само политически мотиви и на базата на политическо решение, взето от съответната парламентарна група, да се гласува „за“ или „против“, тоест за приемане или за отхвърляне на Проекта на решение, предложен от колегите от „БСП за България“.
За пореден път нашата парламентарна Комисия показа, че подхожда професионално и неутрално към подобни проблеми и направените изказвания от страна на всички членове на Комисията, са в посока на това – да се изчакат резултатите от назначената прокурорска проверка, и тогава да се вземе съответното решение. Така ли да разбирам Вашите изказвания и Вашата позиция?
В тази връзка, ако няма други изказвания по този въпрос, ще се опитам да формулирам – записах част от изказванията, които и господин Гърневски, и господин Хаккъ направиха, и господин Вълков, да Ви предложа и по точка втора и по точка трета следния Проект на решение:
Парламентарната Комисия за борба с корупция, конфликт на интереси и парламентарна етика взе следното:
„РЕШЕНИЕ
1. Да изиска от главния прокурор резултатите от назначената проверка по изнесени факти и обстоятелства около имотното състояние на господин Пламен Георгиев и господин Антон Славчев.
2. След запознаване с резултатите от проверката парламентарната Комисия да се произнесе по Проекта на решение, внесен от госпожа Корнелия Нинова и група народни представители за предсрочно прекратяване правомощията на Пламен Георгиев като председател и Антон Славчев като заместник-председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество“.
Колеги, дайте мнение, редакция по така предложения текст, други предложения.
Тогава още веднъж изчитам:
„Проект!
Парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика
РЕШИ:
1. Да изиска от главния прокурор резултатите от назначената проверка на изнесени факти и обстоятелства относно имотното състояние на представители на ръководството на КПКОНПИ.
2. След запознаване с резултатите от проверката парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика да се произнесе по Проекта на решение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за предсрочно прекратяване правомощията на господин Пламен Георгиев като председател и господин Антон Славчев като заместник-председател на КПКОНПИ“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Имам предложение към Комисията за бъдещи периоди: когато постъпват подобни или каквито ѝ да са материали от политически или представени в парламента партии по въпроси, касаещи нашата компетентност, да не бъдат разглеждани, ако на заседанието на Комисията не присъстват представителите на съответната партия. (Реплики.)
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Гърневски, не политизирайте!
Не е фатално, че няма представители на вносителите. Като председател Ви запознах с мотивите, плюс това те са публично известни.
По точка четвърта:
РАЗНИ
Имам предложение във връзка с проведеното в понеделник заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента във връзка с това, което господин Спас Гърневски говори в неговото експозе по точка втора и трета. Знаете, че там за пореден път беше повдигнат въпросът за изготвянето на нов Закон за противодействие на корупцията.
Това е въпрос, от който се интересуват живо както представителите на медиите, така и голяма част от българското общество.
Считам, че такъв дебат трябва да бъде започнат и проведен, когато имаме ясното съзнание и ясното виждане за това какви са резултатите от в момента действащия Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество – той ефективен ли е, резултатен ли е, може ли и трябва ли да бъде усъвършенстван и в каква посока?
Без да сме наясно с позитивите и негативите от сега действащия Закон, мисля, че не може с лека ръка да се вземе политическо или парламентарно решение за изготвянето на изцяло нов Законопроект за противодействие на корупцията.
В тази връзка – знаете, че има Национален център за парламентарни изследвания, който работи към Народното събрание – бих искал да Ви предложа Проект на решение, който да излезе от нашата Комисия като тясно специализирана по този проблем.
Проект на решение, с който да възложим на Националния център за парламентарни изследвания да извърши последваща оценка на въздействие за проверка на резултатите от прилагането на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, като дадем, да речем, едномесечен срок, в който тази оценка да бъде извършена – в едномесечен срок от възлагането.
Колеги, пак казвам, първо, трябва да използваме максимално ресурса, който Националният център по парламентарни изследвания има. Това са специалисти, които са привлечени от Народното събрания като капацитет.
На второ място, освен резултатите, които КПКОНПИ отчита не само при регулярните изслушвания, които правим в Комисията на всеки три месеца, но и в Годишния доклад, който беше внесен при нас и в пленарната зала през месец март и приет от Народното събрание, освен тези резултати ние нямаме друга възможност за обратна връзка – да видим как, по какъв начин приетият и действащ вече Закон за противодействие на корупцията работи на терен, приема ли се от обществото, има ли възможности той да бъде усъвършенстван, трябва ли да бъде усъвършенстван, трябва ли да бъде изоставен и да се върви изцяло към нов Закон.
Мисля, че подобна оценка за въздействието на резултатите от прилагането на Закона дотук ще ни помогне, това няма да бъде определящо, но ще ни помогне да вземем аргументирано решение при този дебат.
Имате ли други предложения, колеги?
Ако нямате предлагам: това да стане решение на Комисията:
„1. Възлага на Националния център за парламентарни изследвания, извършване на последваща оценка на въздействието за проверка на резултатите от прилагането на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.
2. Дава едномесечен срок тази оценка да бъде извършена“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Други по точка разни? Няма.
За да приключим заседанието, по така взетото решение по точка втора и трета, още утре ще изготвя искане до главния прокурор да бъдем запознати с резултатите от проверката в момента, когато те станат факт.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ЯЧЕВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
2. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на Пламен Георгиев Димитров като председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 954-02-18, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019 г.
3. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на Антон Томов Славчев като заместник-председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, № 954-02-19, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019 г.
ПРОТОКОЛ
№ 47
На 11 април 2019 г., четвъртък, от 15,30 ч., се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
2. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на Пламен Георгиев Димитров като председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 954-02-18, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019 г.
3. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на Антон Томов Славчев като заместник-председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, № 954-02-19, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019 г.
4. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика Борис Ячев.
* * *
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, добър ден!
Откривам днешното заседание на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
На Вашето внимание е предложен дневен ред в четири точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
2. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на Пламен Георгиев Димитров като председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 954-02-18, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019 г.
3. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на Антон Томов Славчев като заместник-председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 954-02-19, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019 г.
4. Разни.
Колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против и въздържал се – няма.
Приема се дневният ред.
Знаете, че Комисията ни работи в намален състав поради отсъствие на колегите от БСП.
По точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
За обсъждането на Законопроекта от Министерството на отбраната е господин Атанас Запрянов – заместник-министър; господин Валентин Гагашев – Главен инспектор на Инспектората на Министерството на отбраната; госпожа Елена Маркова – държавен инспектор и госпожа Нина Чебишева – началник отдел „Нормативно осигуряване на отбраната“.
Давам думата на господин Запрянов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! С предлагания Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предлагат изменения, насочени в няколко направления.
Едно от направленията касае конкретно дейността на Комисията. С цел създаване на яснота относно кръга от лицата, за които възникват задължения за подаване на декларация по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извън лицата, заемащи висши публични длъжности, се предлага изрична уредба, съгласно която задължени лица да бъдат военнослужещи и цивилните служители от Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, за които се прилага Законът за държавния служител и Кодекса на труда, както и военнослужещи и цивилните служещи от звена и на длъжности, за които е установен завишен корупционен риск.
Аргумент за необходимостта от изключването на военнослужещи и цивилните служители от Българската армия в цялост като задължени лица е обстоятелството, че числеността на Българската армия представлява държавна тайна. В този смисъл е и становището на Държавната комисия по сигурност на информацията, посочено в мотивите към Законопроекта, съгласно което информацията относно щатната и списъчната численост на личния състав в системата на отбраната е класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация и не следва до същата да се предоставя свободен достъп.
Предвид изложеното по отношение на военнослужещи и цивилните служители от Българската армия не може да се изпълни задължението на органа по избора или назначаването, да поддържа публичен регистър на подадените декларации при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни, каквото е и изискването на законодателя – § 2, ал. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за приложение на КОНПИ, и по този начин не може да се изпълни един от принципите на Закона за публичност на имуществено задължените лица.
В допълнение следва да се има предвид и факта, че с предлаганото изменение не се дерогира задължението военнослужещи да декларират имотните си състояния – тоест всичките военнослужещи, и доходите си, тъй като за всеки един от тях съществува задължение по чл. 148а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – при подписване на договор за военна служба, да подаде декларация за имотното си състояние и доходите си, като при промяна е длъжен в едномесечен срок от настъпването й също да декларира това обстоятелство.
Наред с горното в Законопроекта се предлага и отмяна на чл. 331 от Закона за отбраната и въоръжените сили, поради факта че се дублира с административно-наказателната разпоредба на чл. 173 от ЗПКОНПИ, като е налице несъответствие на административния наказващ орган за едно и също нарушение, както и предвидените размери на глобите по двата закона за едно и също нарушение.
Например имаме офицер лекар – подполковник, на когото министърът му е наложил санкция, и ако санкцията е по КОНПИ, трябваше да го глобим от 100 до 300 лв., а всъщност той е глобен с минималната сума от 1000 лв., тъй като нашият закон е от 1000 до 3000 лв. Това несъответствие в двата закона трябва да бъде отстранено.
Наличие на административно-наказателни разпоредби в двата закона за едно и също нарушение е недопустимо. Целта е по отношение на военнослужещите и цивилните служители по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, задължени лица по § 2, ал. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ, да се прилагат административно-наказателните разпоредби, приложими и за останалите задължителни субекти от Закона за приложение на КОНПИ.
Искам за медиите, тъй като това вероятно ще предизвика интерес сред гражданите, да се разбере сегашното състояние. Сегашното състояние е всеки редник трябва да подаде декларация за конфликт на интереси и за корупция. Той освен да продаде автомата си и бойните си дрехи, не извършва никаква друга дейност, която да го корумпира, а това са много хора. От една страна, издаваме, числеността на въоръжените сили, тероризираме хората да подават документи, без те да имат отношение към борбата с корупцията. Така че ние не дерогираме изискване на Закона от цялото Министерство, от пряко подчинените формирования. Всички, които се занимават с обществени поръчки, администрациите в агенциите да подават декларации, но военнослужещите от бойните поделения, които нямат нищо общо с корупционни прояви, тъй като при тях няма корупционен риск, ще бъдат освободени от тези промени. Така ще спазим и Закона за защита на класифицираната информация да не събираме данни за въоръжените ни сили. Иначе, с тези публични данни, може да разберете поименно всяко поделение, всички длъжности и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси по предложения Законопроект.
Искам да попитам господин заместник-министъра: съгласно Методологията за оценка на корупционни риск по Вашето предложение за изменение на Закона, имате ли информация колко звена и длъжности попадат в категорията със завишен корупционен риск?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Извършваме такава собствена дейност – оценка на корупционния риск, от нашите одитни органи и от Инспектората, тъй като имаме Съвет по антикорупция в Министерството на отбраната. Имаме предвид кои категории не трябва да се изключват от Закона и те няма да се изключват, като, разбира се, това, което ни препоръча и КОНПИ, можем да разширим списъка на лицата с корупционен риск според тяхната методика, тъй като чакаме нова методика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, други въпроси?
По отношение на конфликта на интереси как стои ситуацията в Министерството на отбраната – компетентни, подготвени специалисти да осъществяват проверката по конфликт на интереси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: В Закона за отбраната и въоръжените сили има предвидени норми за конфликт на интереси и те са установени, които касаят както цивилните служители, така и военнослужещите.
Мисля, че преди година допълнихме Закона именно с цел да включим и цивилните служители в декларирането на конфликт на интереси, не само военнослужещите. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Генерал.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Има резон предложението, което дава Министерството на отбраната. Аргументите бяха казани от заместник-министъра и наистина е точно така. В края на краищата, за да се запази секретността, която касае Българската армия, смятам, че трябва да се подкрепи Законопроектът.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други изказвания има ли? Не виждам.
Предлагам Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика да подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
Който е за подкрепа на Законопроекта, моля да гласува.
За – 7, против и въздържал се – няма.
Приема се Законопроектът.
Пристъпваме към разглеждане на точка втора и точка трета от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРАВООТНОШЕНИЕТО НА ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, № 954-02-18, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 април 2019г.
Точка трета е със сходен:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРАВООТНОШЕНИЕТО НА АНТОН ТОМОВ СЛАВЧЕВ КАТО ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, № 954-02-19, ВНЕСЕН СЪЩО ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 4 АПРИЛ 2019 Г.
Понеже двата Проекта на решение са идентични, предлагам да коментираме и да дебатираме по двата едновременно. Иска се едно и също нещо.
Уважаеми колеги, на 4 април 2019 г. в Деловодството на Народното събрание са внесени два Проекта на решение от госпожа Корнелия Нинова и група народни представители, които са с искане за решения за предсрочно прекратяване на правоотношенията на Пламен Георгиев Димитров като председател и член на КПКОНПИ и на Антон Томов Славчев като заместник-председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.
С разпореждане на Председателя на Народното събрание законопроектите са разпоредени на нашата комисия и Комисията по правни въпроси. Ние поканихме, но липсват вносителите, за да ни запознаят с мотивите, затова съвсем накратко ще зачета – Вие сте запознати, разбира се, част от мотивите.
„Мотиви към Проекта на решение за предсрочно прекратяване правомощията на Пламен Георгиев Димитров като председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Приетият на 12 януари 2018 г. от Четиридесет и четвъртото народно събрание Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество бе афиширан като финалната стъпка от страна на управляващите в усилията им да дадат дължим отговор на очевидния проблем с корупцията по високите етажи на властта. Той трябваше да създаде необходимата правна рамка в обезпечаване на това лицата, заемащи висши публични длъжности, да изпълняват правомощията си по законосъобразен начин и да не се облагодетелстват чрез поверената им власт; създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията си или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите. Това при приемането бе записано като една от целите на Закона и още тогава народни представители от БСП са изразили своите съмнения относно неговата ефективност и притеснение за възможни злоупотреби с власт.
Основна част от отговорността за постигане на заложените цели управляващите възложиха на КПКОНПИ, като специализиран орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията.
Комисията е колегиален орган, чиито членовете би трябвало да притежават високи професионални и нравствени качества, избират се от Народното събрание и са с минало и настоящо положение, което не оставя съмнение, че вършат своята работа компетентно, честно, без зависимости и при спазване на законите. Особено важна е ролята на председателя на Комисията, който освен широките си правомощия, я представлява пред обществеността и би следвало да е гарант за цялостния й интегритет.
С избора на заместник-председател и членове, последвал избора за Председател на 8 март 2018 г., Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество бе сформирана на 26 април 2018 г.
По-малко от година след това, между другото, период на поредица от действия, дали повод за основателни съмнения за възможностите на Комисията да отговори на обществените очаквания, институцията според вносителите е дискредитирана, а около почтеността на председателя й Пламен Георгиев Димитров са налице сериозни съмнения.
В серия медийни публикации и разследвания бяха поставени под въпрос истинността на данните, декларирани в имуществените му декларации, реалната стойност на притежаваното от него и семейството му имущество, както и наличието на достатъчно средства с доказан произход, за да се сдобие с него на пазарни цени – все въпроси от компетенцията на оглавяваната от него Комисия, които правят невъзможно по-нататъшното изпълнение на служебните му задължения.
Нежеланието на господин Георгиев до отговори убедително на поставените въпроси и невъзможността да разсее съмненията около имущественото си състояние безспорно представлява „тежко нарушение“ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“
С мотиви, сходни, аналогични на внесения Проект на решение за предсрочно освобождаване на Пламен Георгиев, се иска оставката на господин Антон Славчев.
„За господин Антон Славчев също се появиха публикации, които поставят под съмнение пълнотата на декларираното му имуществено състояние.
Публично известно е, че според вътрешното разпределение Антон Славчев отговаря за дейностите на Глава девета от Закона за противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности.
Именно тук е една от най-важните дейности на Комисията, свързана с проверката, потвърждаването или не на получени данни за лицата, заемащи висши публични длъжности. Недопустимо е около фигурата на заместник-председателя да има каквито и да е съмнения.
Според Закона при наличие на тежко нарушение от страна на заместник-председателя председателят незабавно трябва да свика Комисията, която да се произнесе с решение. Имайки предвид, че самият председател към момента е в същата ситуация, то народните представители от ПГ „БСП за България“ се възползваме от предоставената законова възможност да започнем процедура за предсрочното освобождаване на Антон Славчев на основание чл. 11, ал. 4, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7. за извършено тежко нарушение.“
Това са мотивите, които прочетох поради липса на вносители в днешното заседание на Комисията.
Откривам дебата.
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Уважаеми колеги, уважаеми журналисти!
Когато беше сформирана настоящата Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, всички колеги на тази маса си дадохме дума, че ще се постараем този орган да заработи принципно, безпристрастно, че няма да се спре нито един сигнал, че той ще бъде пращан при съответните инстанции, които извършват последващите проверки, няма да има случай, който да сложи чадър или съмнение към когото и да е, независимо дали е народен представител, министър – хората, които попадат под различни разпореждания на антикорупционния закон.
До ден-днешен няма нито един случай, който да е бил спрян от тази комисия. Всички колеги сме работили стриктно – знаете, че нашата комисия е паритетна, тя е с по двама представители от всяка политическа сила.
Нашата комисия периодично изслушва работата на КОНПИ. Тази година за тях беше изключително сложна – първата година от този нов, за първи път от 30 години насам, рестрикционен закон. Всички колеги в досегашните изслушвания, включително и тези от БСП са на мнение, че КОНПИ заработи много сериозно, на високи обороти, при много тежки условия – преструктуриране, кадрово обезпечаване, сградно обезпечаване и така нататък.
Съжалявам, че ги няма колегите от БСП, за да потвърдят тези думи, защото след гласуване са ги потвърждавали тук.
Като чух мотивите и погледнах подписката, мисля, че и в тази подписка, а и в много други случаи от последните дни има поводи за хора, които също да попаднат под проверки по Закона за антикорупция, хора, за които също би могло да има искане да бъдат освободени от своите постове и то за доказани дела и престъпления срещу закона.
В последната седмица дори имаше тълкуване, включително и на Консултативния съвет за национална сигурност, където се дадоха и квалификации за работата на КОНПИ – едва ли не, че този закон не работи, а представител на нашата Комисия, която е изслушала доклада на КОНПИ за дейността й за миналата година, не беше допуснат да присъства на Съвета при президента, както и представители на самата КОНПИ. Присъстваха хора, които, пак повтарям, също биха могли да бъдат допълнени в тези предложения.
За да няма съмнение, ние като Комисия, която има наблюдение върху доклада, аз ще прочете само три пункта от Доклада на Комисията на КОНПИ, изнесен тук, за да е ясно все пак как работи този закон, какво е направил за тази една година, работи или не работи. След това ще се спра на конкретния въпрос.
Първото, което е направено: влезли са в сила решения за отнемане на незаконно придобито, престъпно имущество през 2018 г. на обща стойност 13 млн. 100 хил. 617 лв.; внесени са 161 иска за налагане на обезпечителни мерки с цена на исковете в размер на 348 млн. 981 хил. 679 лв., като тенденцията е тази цифра да расте прогресивно съгласно тяхната дейност и в център и по места, където се структурират сериозно и в момента; успешно е проведена кампанията за приемане и обработване на декларациите за имущество и интереси – декларациите, които така наречените хора, попадащи под рестрикцията на този закон, трябва да подават, където най-лесно може да се провери тяхното съответствие; проверени са общо 9084 лица, които попадат под разпореждането на Закона; съставен е доклад за несъответствие на близо 10% от тези хора – 778 човека нямат изрядни декларации, в които има съответни разминавания, в това число 29 народни представители, 11 министри и заместник-министри, 98 главни архитекти в общини и райони, 148 кметове и заместник-кметове, 61 председатели на общински съвети, 91 управители на лечебни заведения, 44 директори на държавни горски и ловни стопанства, 27 изпълнителни директори на държавни агенции, 19 началници на митнически бюра, където се води борбата с контрабандата, 12 ректори на висши учебни заведения. Забележете, особено в политическата част, която изброих в началото, има попаднали хора в доклада за несъответствие от всички политически сили, тоест това показва, че в работата на КОНПИ няма чадър и изпълняват стриктно този закон.
Явно и очевидно е с последните случаи да се дебатират конкретни мерки, които биха могли да отговорят, включително и на така наречената афера „Апартаментгейт“, защото, виждате, че тя се разшири и засегна много хора в това общество – не само хора, попадащи под този закон, а и обикновени хора, ако се проверят техните имуществени сделки. Това е необходимо и съм сигурен, че ще се направи, за да бъде по-обективен този разговор.
По конкретния случай – смятам, че няма да е справедливо и отговорно да гласуваме исканите оставки. Няма да е справедливо това да бъде приложено към тях! И други хора, които при всички положения от това, което сме изчели, чули и разбрали в тази една седмица, в тези десет дни, имат драстично по-високи нарушения и престъпление, извършвани било в миналото, било сега.
В този смисъл предлагам като принципна Комисия, както сме правили и в други случаи, които сме разглеждали, да се изчака проверката на органите, които я извършват – прокуратурата. Тя да ни запознае с резултата от проверката. Ако в тази проверка се докажат закононарушения, престъпления или има достатъчно мотиви да се иска оставка на тези хора, ако това бъде доказано, аз ще съм първият, който ще гласува за такава оставка.
Обратно – ако няма такива обстоятелства, ние не сме съд, не сме съдии, нито пък можем да издаваме присъди, без да чуем резултатите от проверката. Няма как предварително да взимаме решения – все пак, всеки е невинен до доказване на противното, както много хора твърдят и вероятно е така, за да окачим на въже невинни хора, ако пък се докаже, че са невинни.
Моето предложение е да изчакаме проверката. Тя е обществено значима, наблюдава се ежедневно от цялото общество. След приключване на проверката да се съберем, да поканим медиите пак, открито, принципно, всеки с гласа си да поеме своята политическа отговорност. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Гърневски.
Колеги, други изказвания.
Господин Найденов, заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми медии!
По случая Пламен Георгиев и Антон Славчев тече прокурорска проверка. Прокурорската проверка ще излезе със становище дали има извършено престъпление, или няма извършено престъпление. С трето решение не може да излезе. Това са двата варианта от тази проверка. Едва тогава резултатите ще ни дадат основание да преценим какво да правим.
Мисля, че не следва да изпреварваме прокурорската проверка, която, както казах, ще излезе с определено становище, и ако сега предприемем някакви действия относно искането на колегите от БСП, може би ще сбъркаме.
Лично аз ще се въздържа или ще бъда против това предложение, тъй като, както казах, не знаем какво ще излезе от проверката. Няма да е морално да изпреварваме хода на проверката. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Хаккъ.
ИХСАН ХАККЪ: Колеги, исках да видя нашите Вътрешни правила – какво сме гласували, когато сме формирали нашата комисия. Нямаме право да съдим хората – това, първо.
В рамките на чл. 13 от Вътрешните ни правила, които са част от правилата във връзка с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато имаме констатирано нарушение, но засега нямаме констатирано нарушение, така че не сме съдът, който трябва да определи проекторешенията.
Ние имаме право да се произнасяме по чл. 10 от нашите вътрешни правила, където се казва, че Комисията може да се произнася по проекторешения. Тъй като нямаме достатъчно основание да се произнесем по проекторешенията, които са внесени от колегите от БСП, предлагам да видим решението на прокуратурата, да бъде както е обявено по медиите и тогава да се произнесе нашата комисия, спазвайки Правилника и Вътрешните правила на нашата комисия. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други изказвания, колеги?
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Тези хора, които са отправили това искане, моралът и принципът изисква, когато трябва да предложиш оставки и такива действия, да присъстваш на заседанието – било членовете, и част от вносителите, да се мотивират пред всички нас, да присъстват тук, а не, стоейки в нелегалност да раздаваш позиви за присъди.
Призовавам ги, когато излязат резултатите, да присъстват тук и заедно с тях да пристъпим към гласуване и да видим как ще спазваме принципите.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Поради липса на вносителите изчетох мотивите, господин Гърневски.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, искам да кажа, че подкрепям казаното и от господин Найденов, и от господин Хаккъ, и от господин Гърневски. Мисля, че Комисията ще е единодушна в това свое гласуване.
Освен това искам да напомня на всички, както сме гласували принципно до момента – на предишното заседание на Комисията разглеждахме подобен казус с бивш кмет на един град, разглеждали сме и на други наши колеги народни представители и винаги сме взимали принципни решения. Трябва да бъде направена проверката, да се излезе с решение и тогава и ние ще вземем решение. В крайна сметка ние не сме съдии, не решаваме съдбата на тези хора. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на господин Вълков.
Колеги, други изказвания?
Аз искам да взема отношение абсолютно без политика, по същество. Онова, което е смущаващо в мотивите на вносителите на Проекта на решение, преди всичко е формулировката на така нареченото тежко нарушение. В своите мотиви вносителите и на двата Проекта на решения за предсрочно прекратяване пълномощията, посочват разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, където е записано, че „правоотношението на член на Комисията се прекратява предсрочно от Народното събрание при наличие на обстоятелства по т. 7 – в случая тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения“.
Вносителите изтъкват, че, цитирам от мотивите: „нежеланието на господин Георгиев да отговори убедително на поставените въпроси и невъзможността да разсее съмненията около имущественото си състояние безспорно представляват тежко нарушение по смисъла на същия чл. 11, ал. 1, т. 7.“
Същото се твърди и за господин Антон Славчев, който не е дал никакви обяснения за появилите се публикации, които поставят под съмнение пълнотата в деклариране на неговото имуществено състояние, което, според вносителите също представлява тежко нарушение по смисъла на Закона.
Тук обаче е необходимо да отбележим, че цитираната разпоредба, на която се основават претенциите на вносителите, е неправилно употребена с оглед на това, че тя не дава легална дефиниция на понятието „тежко нарушение“ и няма как да се направи оценка, първо, дали е извършено нарушение и, второ – ако е извършено нарушение, то квалифицира ли се по своя характер като тежко нарушение.
Дори и в самия Закон няма легално определение на понятието „тежко нарушение“. Не са посочени нито признаци на това деяние, нито хипотези, които попадат под обхвата на този термин. Това е по правната или по фактическата страна на мотивите.
Благодаря на всички колеги от Комисията, които днес присъстват тук, защото отново не внесохме политически мотив, поне аз не видях такъв, защото предвид паритетния принцип, по който е съставена Комисията ни, много лесно беше днес тук да се изтъкнат само политически мотиви и на базата на политическо решение, взето от съответната парламентарна група, да се гласува „за“ или „против“, тоест за приемане или за отхвърляне на Проекта на решение, предложен от колегите от „БСП за България“.
За пореден път нашата парламентарна Комисия показа, че подхожда професионално и неутрално към подобни проблеми и направените изказвания от страна на всички членове на Комисията, са в посока на това – да се изчакат резултатите от назначената прокурорска проверка, и тогава да се вземе съответното решение. Така ли да разбирам Вашите изказвания и Вашата позиция?
В тази връзка, ако няма други изказвания по този въпрос, ще се опитам да формулирам – записах част от изказванията, които и господин Гърневски, и господин Хаккъ направиха, и господин Вълков, да Ви предложа и по точка втора и по точка трета следния Проект на решение:
Парламентарната Комисия за борба с корупция, конфликт на интереси и парламентарна етика взе следното:
„РЕШЕНИЕ
1. Да изиска от главния прокурор резултатите от назначената проверка по изнесени факти и обстоятелства около имотното състояние на господин Пламен Георгиев и господин Антон Славчев.
2. След запознаване с резултатите от проверката парламентарната Комисия да се произнесе по Проекта на решение, внесен от госпожа Корнелия Нинова и група народни представители за предсрочно прекратяване правомощията на Пламен Георгиев като председател и Антон Славчев като заместник-председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество“.
Колеги, дайте мнение, редакция по така предложения текст, други предложения.
Тогава още веднъж изчитам:
„Проект!
Парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика
РЕШИ:
1. Да изиска от главния прокурор резултатите от назначената проверка на изнесени факти и обстоятелства относно имотното състояние на представители на ръководството на КПКОНПИ.
2. След запознаване с резултатите от проверката парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика да се произнесе по Проекта на решение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за предсрочно прекратяване правомощията на господин Пламен Георгиев като председател и господин Антон Славчев като заместник-председател на КПКОНПИ“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Имам предложение към Комисията за бъдещи периоди: когато постъпват подобни или каквито ѝ да са материали от политически или представени в парламента партии по въпроси, касаещи нашата компетентност, да не бъдат разглеждани, ако на заседанието на Комисията не присъстват представителите на съответната партия. (Реплики.)
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Гърневски, не политизирайте!
Не е фатално, че няма представители на вносителите. Като председател Ви запознах с мотивите, плюс това те са публично известни.
По точка четвърта:
РАЗНИ
Имам предложение във връзка с проведеното в понеделник заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента във връзка с това, което господин Спас Гърневски говори в неговото експозе по точка втора и трета. Знаете, че там за пореден път беше повдигнат въпросът за изготвянето на нов Закон за противодействие на корупцията.
Това е въпрос, от който се интересуват живо както представителите на медиите, така и голяма част от българското общество.
Считам, че такъв дебат трябва да бъде започнат и проведен, когато имаме ясното съзнание и ясното виждане за това какви са резултатите от в момента действащия Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество – той ефективен ли е, резултатен ли е, може ли и трябва ли да бъде усъвършенстван и в каква посока?
Без да сме наясно с позитивите и негативите от сега действащия Закон, мисля, че не може с лека ръка да се вземе политическо или парламентарно решение за изготвянето на изцяло нов Законопроект за противодействие на корупцията.
В тази връзка – знаете, че има Национален център за парламентарни изследвания, който работи към Народното събрание – бих искал да Ви предложа Проект на решение, който да излезе от нашата Комисия като тясно специализирана по този проблем.
Проект на решение, с който да възложим на Националния център за парламентарни изследвания да извърши последваща оценка на въздействие за проверка на резултатите от прилагането на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, като дадем, да речем, едномесечен срок, в който тази оценка да бъде извършена – в едномесечен срок от възлагането.
Колеги, пак казвам, първо, трябва да използваме максимално ресурса, който Националният център по парламентарни изследвания има. Това са специалисти, които са привлечени от Народното събрания като капацитет.
На второ място, освен резултатите, които КПКОНПИ отчита не само при регулярните изслушвания, които правим в Комисията на всеки три месеца, но и в Годишния доклад, който беше внесен при нас и в пленарната зала през месец март и приет от Народното събрание, освен тези резултати ние нямаме друга възможност за обратна връзка – да видим как, по какъв начин приетият и действащ вече Закон за противодействие на корупцията работи на терен, приема ли се от обществото, има ли възможности той да бъде усъвършенстван, трябва ли да бъде усъвършенстван, трябва ли да бъде изоставен и да се върви изцяло към нов Закон.
Мисля, че подобна оценка за въздействието на резултатите от прилагането на Закона дотук ще ни помогне, това няма да бъде определящо, но ще ни помогне да вземем аргументирано решение при този дебат.
Имате ли други предложения, колеги?
Ако нямате предлагам: това да стане решение на Комисията:
„1. Възлага на Националния център за парламентарни изследвания, извършване на последваща оценка на въздействието за проверка на резултатите от прилагането на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.
2. Дава едномесечен срок тази оценка да бъде извършена“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Други по точка разни? Няма.
За да приключим заседанието, по така взетото решение по точка втора и трета, още утре ще изготвя искане до главния прокурор да бъдем запознати с резултатите от проверката в момента, когато те станат факт.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ЯЧЕВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
