Изслушване на кандидатите за длъжността „Председател“ на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия за борба с корупцията,
конфликт на интереси и парламентарна етика





П Р О Т О К О Л
№ 60
На 3 декември 2019 г., вторник, в сградата на Народното събрание се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Изслушване на кандидатите за длъжността „Председател“ на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и гости се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 9,00 ч. и ръководено от господин Борис Ячев – председател на Комисията.

* * *








ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги членове на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика!
Казвам „Добро утро!“ и колегите народни представители, на господин Симеон Найденов, на господин Сотир Цацаров и на медиите.
Колеги, откривам днешното заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Предлагам предварително съгласуван с Вас дневен ред в една точка, а именно:
Изслушване на кандидатите за длъжността „Председател“ на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Моля, колегите членове на Комисията, да гласуват.
Гласували 8 народни представители: за 8, против и въздържали се няма.

По точка единствена от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ДЛЪЖНОСТТА „ПРЕДСЕДАТЕЛ“ НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО.

Уважаеми колеги, на 6 ноември 2019 г. със свое решение Народното събрание на Република България прие Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Правила за представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, както и Процедурата за избор от Народното събрание.
В законоустановения срок са постъпили две предложения от народния представител за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а именно кандидатурата на господин Симеон Георгиев Найденов и кандидатурата на господин Сотир Стефанов Цацаров. Предложенията за кандидатите заедно с всички документи са публикувани на специализирания сайт на интернет страницата на Народното събрание и са публично оповестени.
Съгласно Раздел III от Процедурните правила на кандидатите е извършена проверка по Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към „Държавна сигурност“ и разузнавателните служби на Българската народна армия. Резултатите от проверката са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. И за двамата кандидати не са открити документи, установяващи принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към „Държавна сигурност“ и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Към предложенията на явилите се кандидати са представени всички изискуеми, съгласно Раздел III, т. 2 и 3 от Процедурните правила документи, а именно: с писмени мотиви, автобиографии, дипломи за висше образование, декларации и документи, удостоверяващи изискванията по чл. 8, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, писмени концепции за стратегическо управление, ако бъдат избрани, декларации за несъвместимост по образец и декларации за имущество и интереси по образец, като кандидатите отговарят на всички изисквания за заемане на длъжността.
Със свое решение от заседание, проведено на 28 ноември 2019 г., парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика допусна до изслушване кандидатите господин Симеон Георгиев Найденов и господин Сотир Стефанов Цацаров, подредени по азбучен ред на собствените им имена.
И двамата кандидати са в залата заедно с народните представители, които ще представят техните кандидатури.
За сведение на колегите, които ще представят кандидатурите, за информация на самите кандидати и за информация на присъстващите в залата представители на медии и обществени организации, искам съвсем накратко да припомня Раздел V от Процедурните правила за избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Съгласно Раздел V изслушването се провежда на открито заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, което се извършва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика изслушва допуснатите кандидати по поредността им в списъка. Вносител на предложението – народен представител, представя кандидата в изложение до 2 минути. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да представи концепцията си за работа като председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в изложение до 15 минути за всеки кандидат.
Народните представители – членове на Комисията, могат да задава въпроси към кандидата, включително и такива от становища, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, висши училища и научни организации. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.
На всеки кандидат се предоставя правото на отговор след задаването на въпрос към него. Времето за отговор на всеки въпрос също е до 2 минути.
От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика внася в Народното събрание подробен и мотивиран доклад от изслушването, към който се прилага списък на кандидатите, подредени по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилага и Проект за решение за избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Съгласно тези правила, уважаеми колеги и дами и господа, присъстваме към представяне и изслушване на кандидатите по азбучен ред на собствените им имена.
Първо ще бъде представена кандидатурата на господин Симеон Найденов. Тук е колегата Пламен Христов, който е един от вносителите на предложение на неговата кандидатура. След мотивите на господин Пламен Христов и изслушване на концепцията на господин Симеон Найденов, ще дадем възможност и на вносителя на предложението за кандидатурата на господин Цацаров да направи своето предложение, концепцията му ще изслушаме, след това ще бъдат задавани въпроси към двамата кандидати.
Господин Христов, заповядайте.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати, уважаеми гости! Имам удоволствието да представя на вашето внимание кандидатурата на народния представител от Политическа партия „ВОЛЯ“ Симеон Найденов за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Ще започна с това, че за нас от ВОЛЯ борбата с корупцията и незаконното забогатяване на гърба на българския народ и държавата е също толкова важна, както и борбата с картелите, която е наша визитна картичка. Ето защо ние се отнесохме с особена отговорност към издигането на кандидатура за председател на тази комисия. Още повече богатата палитра от личности в нашата партия имаме самочувствието, че можем да предложим достоен кандидат, какъвто безспорно е господин Симеон Найденов.
Вие вече сте имали възможност да се запознаете с биографията му, но нека да я изтъкна отново. Той е юрист с повече от 35-годишна практика. Роден е на 30 август 1951 г. в село Белоградец, Варненско. Завършва право в Москва. Започва кариерата си в системата на МВР като следовател, а от 1998 г. е вписан като адвокат в Адвокатска колегия – Варна.
Не е пресилено да кажа, че почти целият му съзнателен живот е преминал в борба с престъпността, работил е по много дела, включително и такива, свързани с корупцията.
Наред с впечатляващата професионална биография на господин Найденов, той има авторитета на почтен и отговорен човек. Вие вече го познавате от работата му в Народното събрание и знам, че ще се съгласите с мен, че той е изключително подходящ да заеме тази отговорна позиция.
Длъжностите, на които е заставал през живота си, са били свързани с вземането на своевременни и отговорни решения, демонстрирането на активна позиция в защита правата на българските граждани и защитаването на законността в България.
Всички тези професионални качества, наред с високия морал, и най-вече независимостта от задкулисието са особено важни за бъдещия председател на Комисията и господин Найденов определено ги притежава.
Нека да откроя няколко важни елемента от неговата концепция, зад които Политическа партия „ВОЛЯ“ застава категорично.
На първо място е превенцията на корупцията. Това означава ресорната комисия да използва ефективно своите законови инструменти, за да следи за изпълнението на антикорупционните мерки, да анализи корупционния риск, да идентифицира корупционни фактори и зони на корупция.
Нашата парламентарна група подкрепя идеята в концепцията на господин Найденов за по-голяма публичност, отчетност на работата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Всички знаем, че корупцията е първата причина за високата бедност у нас.
Обществото ни определено има право да знае как работят компетентните органи и дали наистина предприемат всички мерки за намаляването на този проблем или са поредната куха структура, която е създадена, за да имитира дейност.
Вторият акцент в концепцията на господин Найденов, който ние подкрепяме, е засилване на взаимодействието на Комисията и другите държавни институции, органите на местното самоуправление, международни организации със сходен предмет на дейност. Ние сме убедени, че само с общи усилия на всички институции този проблем може да бъде сведен до минимум, а международните контакти ще допринесат не само за споделянето на опит и добри практики, но и случаите на корупция у нас ще осветявани много по-ефективно.
Не на последно място в работата на бъдещия председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество ние виждаме задължението партньорство с неправителствения сектор, с представителите на бизнес организациите, отново с цел ефективно сътрудничество за събиране и анализ на информация за съвместни действия в борбата срещу злоупотребата с власт, за лично облагодетелстване или прокарване на задкулисни интереси.
Антикорупционното образование на младите поколения също е заложено като идея в корупцията на господин Найденов и ние смятаме, че то би било задължителен и полезен ход.
Уважаеми колеги, битката с този недъг на обществото ни, завзел все повече всички нива на обществения живот и държавната структура, не е лесна. Само пълна прозрачност и стриктно прилагане на законите може да осигури на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество нужната подкрепа от страна на българския народ, за да може Комисията да изпълни качествено своето предназначение. Крайно време е всички да видим реални резултати от работата й.
Ние от „ВОЛЯ“ сме убедени, че господин Найденов като председател на Комисията ще допринесе за нейното ефективно действие и авторитет в обществото. Надявам се да подкрепите неговата достойна кандидатура за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и да пожелая успех на кандидатите. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Давам думата на господин Симеон Найденов за представяне на неговата концепция за работа като председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цацаров, уважаеми гости! Позволете ми, на първо място, да благодаря на народните представители, които са ме номинирали за заемане на длъжността „Председател“ на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Благодаря за положителната оценка, която е дадена за моята работа и доверието, което ми е гласувано.
Представената от мен концепция е кратка, но за сметка на това сбита, ясна и обхваща всички аспекти, които считам, че са необходими за борбата с корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
В синтезиран вид концепцията дава представа как и по какъв начин ще работи Комисията, ако бъда избран за неин председател. Най-важното за този орган е да спазва принципите на законност, независимост, почтеност, безпристрастност и прозрачност. За мен е от изключително важно значение осигуряването на държавна политика в областта на превенцията на корупцията. Това е много важно изискуемо условие за правилната работа на тази комисия.
Всичко това предполага и по-голяма отчетност за дейността на Комисията пред обществото, в която да бъде извършена платформата на информационната кампания с антикорупционна насоченост.
Считам, че кадровата обезпеченост към момента не е достатъчна и следва да се увеличи съставът на дирекциите, като се подберат нови и качествени хора, които да имат нужните познания и желания да работят срещу корупцията. Всички тези нови кадри планирам да преминат проверка за почтеност. Ще предложа и по-адекватно заплащане за тази важна и отговорна работа. Ще бъдат привлечени добре подготвени експерти от всякакво естество, които да помагат на Комисията за справяне с това тежко явление като корупцията.
Всичко това съответно означава разширение на сградния фонд, който да поеме новия персонал.
Антикорупционната култура на хората трябва да залегне в програмата на училищата и университетите. В тази насока за мен от голямо значение е осигуряването на дейности за разпространяване на информация, базирана на извършените анализи и свързана с противодействие на корупцията.
Ще бъдат преразгледани изискванията за попълване на данъчните декларации за имуществени интереси, тъй като считам, че настоящите са малко усложнени и не всички лица, които към момента попълват декларации, трябва да правят това.
В концепцията си съм заложил и вижданията си за Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за сътрудничество и взаимодействие с други държавни институции и органи. На първо място, Прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Държавна агенция „Национална сигурност“ и други.
В борбата срещу корупцията, уважаеми колеги и гости, е много сложна борба. Този вид престъпления се доказват много по-трудно, отколкото другите видове престъпления. Така че в тази насока се изисква голям професионализъм, знания и опит.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, уважаеми гости! Бил съм от двете страни на бариерата – като обвинител и като защитник на много лица, извършили престъпления от различен вид. Освен това повече от две години и половина съм член на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, в която сме разглеждали и обсъждали много сигнали, свързани с корупция. Този опит ще ми бъде полезен и ще ми помогне, ако бъда избран за председател на Комисията да ръководя безпристрастно, обективно, правилно и безкомпромисно борбата срещу корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на господин Симеон Найденов.
Давам думата на господин Емил Димитров, за да представи кандидатурата на господин Сотир Цацаров.
Заповядайте, колега!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми кандидати, драги гости! Господин Цацаров е завършил висше образование по специалността „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с отличен общ успех в следването и на държавните изпити с отличен 6,00. Положил е теоретико-практически изпити и е придобил юридическа правоспособност на 30 юли 1992 г. Има общ юридически стаж в размер на повече от 27 години, от които близо 20 години и 3 месеца като съдия в районен и окръжен съд, а останалите като главен прокурор на Република България – длъжност, заемана от него и понастоящем.
Кандидатът има отлична професионална подготовка, свързана точно с естеството на работата на длъжността, за която предлагаме избирането му. Като съдия, с изключение на първите две години от съдийската му кариера в районен съд, е разглеждал само наказателни дела. Участвал е в множество обучения и проекти, свързани с повишаване на квалификацията му като юрист и в частност като наказателен съдия. Бил е повишен на място в най-висок ранг – съдия във ВКС и ВАС.
Като главен прокурор винаги е демонстрирал висока степен на познаване на правната материя и висока ерудиция. От началото на мандата си до настоящия момент главният прокурор Сотир Цацаров е отправил до Конституционния съд общо девет искания, от които три – за задължително тълкуване на норми от Конституцията, свързани с организацията и правомощията на съдебната власт, и шест – за обявяване на противоконституционност на законови разпоредби: в Закона за държавния бюджет, в Закона за администрацията, в Закона за МВР, Наказателния кодекс и други. По четири от тях предявените искания са уважени, а две дела са завършили с прекратяване. В същото време по образувани от други органи конституционни дела от името на главния прокурор винаги са представяни обосновани становища.
Активна е и дейността на главния прокурор по иницииране на тълкувателни актове от върховните съдилища. Само до ВКС – Общото събрание на Наказателната колегия, от него са отправяни 14 искания за постановяване на тълкувателни решения.
Господин Сотир Цацаров е бил изслушван многократно в Народното събрание както в пленарна зала по реда на чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, така и пред постоянни и временни комисии, включително и в нашата Комисия за противодействие на контрабандата и борба със сенчестата икономика, когато са разглеждани въпроси, свързани с работата на държавното обвинение. При тези изслушвания главният прокурор винаги е бил много добре подготвен и демонстрирал висока степен на правни знания. Същият извод може да бъде направен и по отношение на експертното му участие в законодателния процес – имам предвид Правната комисия, от името на Прокуратурата на Република България, особено при обсъждане на ЗИД на НК, на НПК, на Закона за съдебната власт, Закона, визиращ и дейността на Комисията, за която говорим в момента – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, и други.
Сотир Цацаров притежава и много добър опит като административен ръководител, първоначално на районен съд и на окръжен съд, а впоследствие и на държавното обвинение. Умее да организира финансовата, административната и кадровата работа в цялата система на българската прокуратура.
Значителния действия бяха извършени именно в мандата на настоящия главен прокурор в насока противодействие на корупцията. През септември 2013 г. по инициатива на главния прокурор след подписването на споразумение между Прокуратурата на Република България, МВР и ДАНС бе създаден специализиран междуведомствено звено за разследване на престъпления, извършени от магистрати.
Много добро е взаимодействието на прокурорските органи с Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Резултатите от противодействието на корупцията бяха отчетени от главния прокурор и с представени от него доклади пред Консултативния съвет за национална сигурност, свикан от Президента, съответно на 9 октомври 2017 г. и на 8 април 2019 г.
Последният доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка от 22 октомври 2019 г. отчете значителен напредък по Показател 4, а именно корупция по високите етажи с краен извод, цитирам: „Извършеният от България напредък по линия на международното сътрудничество е достатъчен за изпълнение на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към Европейския съюз“.
Описаното по-горе в този извод не означава, че противодействието на корупцията у нас е постигнало резултати, които напълно удовлетворяват българските граждани. Напротив, Докладът на Европейската комисия е израз на сериозните очаквания към бъдещата работа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, най-малко поради необходимостта институциите, включително и Комисията, да спечелят общественото доверие и да си изградят репутацията на независимост и професионализъм в работата.
Това бяха част от мотивите и част от вижданията, за да представим тази кандидатура. Ние считаме, че настоящият главен прокурор притежава необходимите качества за постигането на тези цели и за ефективното изпълнение на правомощията му, които има по чл. 14 по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Предлагаме на Народното събрание да избере господин Сотир Цацаров за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Цацаров, да развиете Вашата концепция за работа като председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, ако бъдете избран.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, членове на Комисията, дами и господа! Съобразно т. 4 от Раздел V от Правилата на кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография. Предварително заявявам, че нямам какво да допълня към биографията, която бе представена, и тази, която бе представена и от народния представител, представил моята кандидатура от името на вносителите, на които благодаря за доверието. Така че ще премина направо към представянето на концепцията.
Ще се постарая концепцията да бъде представена накратко по основни направления на дейност на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като едновременно с това естествено с оглед целите на това изслушване, а и фактът, че тя е предварително представена, не считам, че тя трябва да бъде възпроизведена пред Вас в цялост.
С няколко думи като въведение. Концепцията представлява преди всичко практически ориентиран опит за предложения за мерки. Говоря за съвсем конкретни мерки, чиято цел в крайна сметка представлява ефективна работа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Важно е за мен да кажа, че нямам нито самочувствието, нито съзнанието, ако бъда избран за председател на тази комисия, че общо взето Комисията ще започне от този избор и ще започне да гради работата си от този момент. Каквато оценка – противоречива или не, да бъде давана за досегашната ѝ работа, при всички случаи Комисията има своите постижения и имайки тези постижения моето виждане е, че всичко по отношение на направеното до момента, което трябва да бъде оценено положително, трябва да получи на глас такава положителна оценка, както и всички работещи практики по отношение на работата на Комисията трябва да бъдат запазени и да бъдат доразвити.
Ще бъда съвсем кратък по отношение на направленията в самата концепция. А тези направления на практика следват Закона или по-скоро подредбата, логиката на самия закон по глави в общ план.
Първото направление, което съм отразил в концепцията, касае администрацията на Комисията и управлението на човешките ресурси. Естествено е да бъде зададен въпросът: защо започвам именно с това? Най-простият отговор е, че защото това е подредбата или логическата подредба на Закона по глави.
По-скоро обаче отговорът по същество е, че личното ми убеждение е, че не може да се търси или да се иска каквато и да е промяна в работата на Комисията навън – под „навън“ имам предвид в нейната дейност, при изпълнение на нейните правомощия и всичко онова, което тя прави за обществото и пред обществото, без да се осъществи промяна вътре, тоест вътре в самата структура на Комисията.
Точно по тази причина съм изложил по-подробни съображения, свързани с административната ѝ структура. Без решителни действия, които да са свързани с промяна в административната структура, начина на работа, структурирането на Комисията, аз лично считам, че не могат да се очакват каквито и да е резултати, които да са свързани с позитиви в нейната работа.
Какво се предлага? Предлагат се най-общо, на първо място, конкретни задължения, свързани с работата на членовете на Комисията, тъй като единствените разпоредби, свързани с тяхната работа до момента, са възможността на председателя да им възлага организацията на дейността по ресори.
Предлагам преценка на ефективността на възприетия досега подход в Правилника по чл. 23. Този правилник, който е за устройството на Комисията и нейната администрация, стриктно дефинира всички нейни структурни звена. Считам, че далече по-резултатния подход е дефинирането им по съответни направления на дейност и след това възможност на Комисията да структурира администрацията съобразно задачите, които стоят пред нея. Защото сегашният подход, възприет в Правилника, обезсмисля на 100% правомощието на Комисията да взема решения за създаване, преобразуване на каквито и да е административни звена, тоест да отчита необходимостта от работата, тъй като тези административни звена са предварително дефинирани в административен акт, тоест те са в нормативен акт, и това е Правилникът.
Един от елементите на предложенията е свързан с известното намаляване на централизацията в структурирането на Комисията по отношение правомощията на председателя. Това касае както звената, които са на пряко негово подчинение, част от които според мен, не дава необходимата ефективност и няма полезен ефект, така и дирекции, които са на пряко негово подчинение. С една дума, Комисията е колективен орган и в никакъв случай не смятам, че работата на членовете на Комисията трябва да бъде пренебрегвана или членовете на Комисията и тяхното участие в работата, а и отговорността им, да бъдат замествани единствено и само с участието им в общите заседания на Комисията.
За мен е смущаващо – да го нарека така, аз съм го посочил и в концепцията, нормативното закрепване на броя на администрацията. Общата численост на Комисията – има се предвид членове на комисия и администрация по правилник, е 482. Като извадим пет члена на Комисията, остават 477 души администрация. Тази администрация е прекалено голяма с оглед полезния ефект, демонстриран до момента, от Комисията. А в същото време е факт, че броят ѝ е закрепен в нормативен акт, който е подзаконов, приет от самата комисия, практически блокира всеки опит отново за каквито и да е реорганизации или оптимизации, каквато е по-модерната дума. Казано по друг начин, съобразяване на броя на щатовете най-малкото с бюджетните възможности на Комисията.
При всички случаи предвиждам преценка на натовареността на отделните дирекции, отдели и съответно преразпределение на служителите в тях. При всички случаи казаното до момента относно административната структура на Комисията очевидно налага, ако бъда избран, предприемане на незабавни действия за създаването на нов проект за правилник на Комисията, в който всички тези недостатъци, поне по мое мнение, да бъдат премахнати.
Предвиждам въвеждането на категорично нов механизъм за проверка на почтеност на служителите. Предвиждам нови правомощия на Инспектората на Комисията, който се занимава с изпълнението на задълженията на самите членове на администрацията на Комисията, като при всички случаи и на Инспектората предвиждам да бъдат възложени извършването на проверките за почтеност, но не във формата, в която те се правят до момента.
Естествено е, че всички добри практики, свързани с назначаване на служители, с тяхното обучение, с техния подбор и прочие трябва да бъдат запазени.
По отношение на второто направление – то е превенция на корупцията, Комисията осъществява по закон държавната политика по превенция на корупцията. В изпълнение на това и на Преходните и заключителните разпоредби на Закона Комисията е приела комплексна методология за превенция на корупцията. При цялото мое уважение към този документ, за мен той е твърде общо методологичен и общо теоретичен. Моят подход е, как да кажа, далече по-практически ориентиран и аз си мисля, че трябва да се търсят нови направления в тази насока. Законът дава тези възможности. Това са възможностите, на първо място, свързани със съгласуването на законопроектите, изготвени от изпълнителната власт по отношение на наличието на корупционен риск и, разбира се, последващият анализ на приложението на тези законопроекти.
Ако съгласувателната дейност не се подчинява на обща комплексна методика на съвсем практически ориентирани действия, които да са свързани и с правната техника на предлаганите законопроекти и с идентифицирането на корупционния риск в тях, при пълна прозрачност и публикуване на всички тези становища на интернет страницата на Комисията, мисля, че общественият ефект ще е далече по-висок.
Точно затова предвиждам създаването на консултативен съвет към Комисията. Под „консултативен съвет“ разбирам съвет, в който да са привлечени утвърдени юристи и учени по съответни специалности, чиито опит и знания да бъдат използвани именно при тези експертни становища по отношение на законопроектите на изпълнителната власт.
Комисията има едно правомощие по чл. 32, ал. 2 от Закона. Това са предложенията за антикорупционни мерки. И те в настоящия момент се подчиняват на комплексната методология, но и те според мен в механизма им подлежи на промяна. Необходимо е отправянето според мен на такива предложения да бъде колективно решение на Комисията и едновременно с това да се въведе електронен регистър на интернет страницата на Комисията. Този регистър трябва да проследява всяко предложение, направено от Комисията, реакцията на съответния орган на изпълнителната власт, който, разбира се, не е длъжен да го приеме, както и последващото изпълнение. Това би имало изключително превантивно значение по отношение на корупцията.
Посочил съм и необходимостта от въвеждането на постоянен медиен мониторинг. Под „постоянен медиен мониторинг“ разбирам мониторинг, който няма нищо общо с пиар дейността на Комисията, а с правомощията ѝ по закон. Става дума ежедневен мониторинг, подчертавам – при напълно равно третиране на всички медии като източник на информация, защото по закон именно от този медиен мониторинг и източниците с публикациите в средствата за масова информация се приравняват на сигнал по чл. 47, ал. 2 от Закона. Този сигнал може да е източник на данни за корупцията, може да е източник на данни за конфликт на интереси, може да идентифицира риск, който налага отправяне на предложение за антикорупционни мерки, може в крайна сметка да дава данни за недостатъци в работата на самата Комисия, което налага задействане на съответните правомощия на Инспектората. Така че именно това разбирам под „медиен мониторинг“.
Разбира се, всичко това ще наложи структурни промени в състава на дирекция „Превенция на корупцията“. Посочил съм също така създаването или по-скоро предложението за създаване на обществен съвет към Комисията, финализирането на работата по основната съвместна инструкция с всички институции, с които Комисията работи, както и необходимостта от активен обмен на информация с компетентните органи на други държави. Става дума за международните канали за обмен на информация, при които Комисията осъществява предаване на информация относно имущество на органи на други държави или съответно получава такава информация.
Следващото направление е декларирането на имущество и интереси. Бих казал, без да правя въобще някаква, така съвсем съзнателна позитивна оценка някому, че в това направление е свършена огромна работа. Огромната работа е свързана с прехвърлянето на масивите от Сметната палата към Комисията със създаването на електронна платформа и най-вече с възможностите за пълна проверка на декларациите чрез електронна връзка с всички заинтересовани държавни институции, източник на информация.
На фона на това обаче, в концепцията има две „но“, ако мога така да ги нарека. Едното „но“ е състоянието на указанията за попълване на декларациите. Всяка година близо между 5 и 9 хиляди лица подават декларации. Всяка година и присъстващите в тази зала, а и аз самият, сме поставени в положение, при което липсата на ясни, единни указания относно това как се попълват декларациите, кое се декларира, кое не, защо нещо се декларира и защо според Комисията не се декларира, води до изключително голямо количество обърквания, които са един немалък източник на технически грешки, а от там производства за несъответствие.
Казано по друг начин, ако бъда избран – в следващата кампания за подаване на декларации приемането на единни указания за попълване на декларациите ще бъде първостепенна задача.
Второто „но“ в тази насока е електронната форма на декларациите. Тук става дума не за съдържанието на самите декларации, а за използваният компютърен софтуерен модел. Програмата е на принципа: системата казва „да“ или системата казва „не“. Въведени са изключително несъответни на Закона ограничения, свързани с възможностите за попълването на определени данни, невъзможност за получаване или за деклариране на площи или други данни в дробни числа, дори изискване за успешна или неуспешна валидация, което е напълно в противоречие със Закона. Така че според мен трябва да се промени и самата електронна форма на декларациите.
По отношение на раздел от Закона или главата от Закона, свързана с подаването на сигнали. На интернет страницата такъв образец за сигнал съществува. Сигналът е източник на сигнал за корупция или съответно източник на данни за конфликт на интереси. Предвиждам разработването на съвсем ясни правила за приемане, регистриране, проверка на сигнала и, разбира се, уведомяване на подателя на сигнала за предприетите мерки.
Планирам също така утвърждаването на нов образец на сигнал, който да бъде не просто достъпен на интернет страницата на Комисията, но едновременно с това да давам възможност директно за подаването му по електронна поща, след попълването му онлайн от тази страница.
Предвиждам заедно с това вземане на мерки, било в съвместната Инструкция по чл. 24 или в Инструкцията по чл. 27 с МВР за защита на подателя на сигнала. Защото Законът в момента в изключителни случаи предвижда тази възможност, но конкретна разпоредба няма. Всичко това би следвало да бъде публикувано на актуализиран раздел на интернет страницата на Комисията.
По отношение на конфликтът на интереси, отбелязвам преди всичко необходимостта от кадрово обезпечаване на дирекция „Конфликт на интереси“ с подготвени юристи и служители с юридически образование. С една дума – адекватно кадрово осигуряване, което в момента не е такова.
Предвиждам увеличаване на случаите, в които производството за установяване на конфликт на интереси започва от медийни публикации, както и въвеждането на периодичен ежемесечен преглед от Комисията на състоянието на образуваните вече производства за установяване на конфликт на интереси.
Приоритетното направление на дейност както на Комисията, така и мое, ако бъде избран, би било противодействието на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности.
Тук съм описал необходимостта от мерки без да цитирам пред вас или да повтарям пред Вас натоварването на съответната дирекция по чл. 16, ал. 2 от Закона.
Ще кажа само, че при личен състав на Комисията, такъв какъвто Ви бе цитиран – 482 щатни бройки, 7%, и то не пълни 7% - сега ги сметнах на калкулатора на мобилния си телефон, са служителите, занимаващи се с оперативно-издирвателна работа и пряко противодействие на корупцията. Всичко друго е обща администрация, превенция на корупцията, конфликт на интереси, публичен регистър и прочие.
На практика тази дирекция има числеността, която е имала при преминаването на служителите от Държавна агенция „Национална сигурност“, след измененията в Закона за ДАНС и отмяната на чл. 4, ал. 1, т. 4 – противодействие на корупцията, и преминаването ѝ в състава на КПКОНПИ.
Следователно при всички случаи броят на служителите в тази дирекция трябва да бъде увеличен, като започнат незабавни процедури за кадровото ѝ осигуряване. Категорично искам да кажа, че не предвиждам каквито и да е увеличения на щата – било на отделни дирекции, било на цялата комисия, които да се дължат на абсолютното им увеличение. Този брой, съществуващ в момента, и незаетите щатове дават пълната възможност не просто да се редуцира администрацията, но и тя да бъде разумно разпределена, а тези звена, като особено дирекция „Антикорупция“, за която говоря, да бъдат подсилени. Много важно за тази дирекция е също така създаването на териториални поделения. Тя работи основно със Специализираната прокуратура, работи на територията на цялата страна, но няма никъде в страната изнесени работни места. Териториалните дирекции на Комисията, както е известно, се занимават само с производствата по отнемане на незаконно придобито имущество.
Задължително е продължаването на доброто взаимодействие с Прокуратурата, за което има и действаща съответна Инструкция № 2. Предвидил съм също така както начален, така и ежеседмичен преглед на всички започнати проверки на прояви на корупция от лица, заемащи висши публични длъжности.
Ще си позволя едно изречение, вън от концепцията. Бе поставен въпросът относно правомощията на тази дирекция. Моята позиция е следната. Дирекцията не се нуждае от каквито и да е допълнителни правомощия. Тя не се нуждае от това да може да задържа – в тази страна има достатъчно органи, които имат такива правомощия, тя не се нуждае от правомощия, свързани с извършване на други действия, свързани с нарушаване на неприкосновеността и правата на гражданите, не се нуждае също така и от това, което съществуваше в първоначалния замисъл на Закона, а именно това да притежава собствена техника за използване на специални разузнавателни средства. Всяка стъпка обаче по отношение на орязване, ако мога така да се изразя, на специалните правомощия на тази дирекция според мен би действало крайно отрицателно върху нейната работа.
Следователно считам, че правомощията, които имат, следва да бъдат ефективно развити, а нови правомощия не са необходими.
Следващо направление е отнемането на незаконно придобитото имущество. Посочил съм необходимостта от въвеждане на електронен обмен на информация с Прокуратурата на Република България, както и преценка на натовареността на всяка от териториалните дирекции. Те имат райони, които съответстват на тези на апелативните съдилища. Имат също така и други териториални поделения. Необходимо е да се прецени доколко натовареността им с работа е адекватно на териториалната мрежа от органи, които Комисията има и при необходимост да се предприемат съответни действия.
По отношение на управлението на обезпеченото и отнетото имущество, изложени са съображения за това в концепцията. Ще посоча само, че към този момент проектът за съвместни указания между Комисията и Прокуратурата по отношение на управлението на обезпеченото имущество, което обаче е обезпечено по реда на чл. 72а от Наказателния кодекс, това са изменения в сила от месец юли тази година, вече е факт. Такова споразумение е подписано и между Комисията и Прокуратурата действа електронна система за обмен на информация по отношение на това обезпечено имущество по реда на НПК, което пък Комисията трябва да управлява.
Няколко думи за публичната комуникация. Интернет страницата на Комисията съдържа абсолютно всички елементи, които по закон Комисията е длъжна да представя публично на тази интернет страница. Същевременно обаче аз съм посочил в концепцията – в нея има позоваване на едно изследване на последващо действие на Закона, което е направено по поръка на Вашата комисия от Националния център за парламентарни изследвания, който посочва данни, според които, докато от три четвърти от българските граждани са в известност за това, че такава комисия функционира и какви са ѝ правомощията, едва 4,6% използват интернет страницата като източник на информация. Очевидно това са хората, които я използват само от гледна точка на нуждите на своето служебно положение. Това трябва да бъде променено. Трябва да бъде променено не само с оглед интернет страницата да придобие нов дизайн, говоря за визуална промяна – обновяване на интернет страницата, но и дизайн, който е свързан с промяна в нейното съдържание.
Аз казах за необходимостта от въвеждането на нов електронен регистър по отношение на превенция на корупцията, обновяване на целия раздел по отношение на подаването на сигнали, разделът, свързан с обществената информация, като е необходимо обаче сайтът да бъде допълнен и с действаща информация. Например в него са посочени всички споразумения, които Комисията е сключила, но липсват текстовете им. В него са посочени подзаконовите актове, а, разбира се, и действащият закон, но липсват текстовете на всички подзаконови актове. Те трябва да бъдат публикувани, като след като бъдат публикувани, единственото ограничение трябва да бъде непубликуване на тези от тях, които съдържат класифицирана информация.
Посочил съм необходимостта и от по-активна медийна политика при равен достъп на всички медии. Става дума за организиране на пресцентър на Комисията и редовно осведомяване на обществото за това, което Комисията върши.
Последният раздел е посветен на сградния фонд. Не е тайна за никой, че всъщност Комисията функционира в пет отделни сгради. Това като цяло е пречка за нормалната работа и усилия в тази насока следва да бъдат предприети.
Това е накратко представянето. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря на господин Цацаров.
Колеги, преди да ви дам думата за въпроси към двамата кандидати, само ще добавя, че в Комисията са постъпили становища за подкрепа на кандидатурата на господин Сотир Цацаров за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество от Правно-историческия факултет към Югозападния университет „Неофит Рилски“, от Института за държавата и правото към БАН, от УНСС, от Асоциацията на прокурорите в България и от Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Колеги, имате думата за въпроси, включително и такива, постъпили по линия на неправителствени организации, стига да припознаете някои от тях.
Заповядайте, госпожо Сидерова.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати и гости! Първо ще задам няколко въпроса, които аз съм подготвила и след това ще зададем и въпросите на Инициатива „Правосъдие за всеки“, които са пристигнали в Комисията.
Първият ми въпрос е и към двамата кандидати: какво трябва да се промени в действащия закон, включително и по статута на Комисията и нейното назначаване? Считате ли, че сега действащият закон е непълен и неясен? Ако не, защо? Ако да, в какво се изразява непълнотата и неяснотата му?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Найденов, заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Сидорова, считам, че Законът към настоящия момент е добър и действа ефективно. Това не значи, че не може да бъде подобрен още повече и в зависимост от председателя, който ще бъде – дали аз, или господин Цацаров, мисля, че и двамата имаме възможност да подобрим в по-добро това, което не е достатъчно за сегашната борба срещу престъпността и по-конкретно срещу корупцията. Така че имам възможност за размисли и за промяна на Закона в посока на по-строги мерки. Аз считам, че корупцията не трябва да се пипа с кадифени ръкавици, а трябва желязна ръка и много строги закони. Само това е единственият път, в който тя може да бъде намалена и ограничена. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Цацаров!
СОТИР ЦАЦАРОВ: Аз ще се опитам да отговоря накратко с една идея по-голяма конкретика и, разбира се, със забележката, че евентуалните промени в Закона са Ваши правомощия. Ние можем да даваме само предложения и, разбира се, да оказваме експертна помощ.
Най-общо, ако тръгнем по хронологията на Закона, и, разбира се, неизчерпателно, първо, на мен ми се струва, че кръгът лица, които са определени като такива, заемащи висши публични длъжности, е прекалено широко дефинирано. В него отсъстват длъжности, които в някои случаи могат да бъдат дефинирани като такива, но например присъстват ръководители на регионални звена на изпълнителни агенции. Присъстват например членове на управителни съвети на държавни предприятия по Закона за горите, присъстват членовете на Управителния съвет и изпълнителния директор на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, тоест това са 50 категории лица – в т. 1 до т. 50 на чл. 6, ал. 1, които при всички случаи според мен изискват определено прецизиране.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Цацаров, само един допълнителен въпрос от мен по отношение прецизирането на категорията лица, заемащи висши публични и държавни длъжности, по отношение на § 2 – какво е Вашето становище, където е изброена цялата администрация на практика в държавната администрация: Администрацията на Президента, Администрацията на Народното събрание, администрациите в отделни министерства, което според мен допълнително утежнява работата на Антикорупционната комисия? Мислите ли, че е необходимо прецизиране, защото има такава законодателна идея – прецизиране на лицата по § 2? Това е нещо, което касае цялата държавна администрация, а и общинската, разбира се.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Аз мисля, че за никой не е тайна – и за Вас, и за присъстващите тук журналисти, че § 2 практически не работи. Той създава задължение за деклариране на огромен брой лица. Това са лица в държавната администрация, към които прибавяме отговорните лица по Закона за отбраната и Въоръжените сили. Мисля, че съвсем наскоро само кадровите военнослужещи по договор бяха изключени от тази категория, както и лицата по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Параграф 2 предвижда система от деклариране на огромен брой служители, система за проверка на декларациите, която не работи, публичен регистър в отделните администрации, който почти не съществува и система за проверка на конфликт на интереси, който според мен също не работи.
Ако трябва да отговаря на въпроса, за мен § 2 в конкретния му, в сегашния му вид се нуждае от коренна промяна. Отделен е въпросът, че формата на декларация е същата, каквато подават лицата, заемащи висши публични длъжности. Отделен е въпросът, че липсата на единни указания обърква най-много служителите от тези администрации, дори поради факта, че те получават един екземпляр от декларация, на която първото нещо е входящ номер в КПКОНПИ и се задава въпросът къде да бъдат подадени.
Считам, че § 2 трябва да бъде прецизиран на всяка цена. Той, казвам го трети път – той просто не работи, в сегашния му вид е безсмислен.
Ако ми позволите да продължа – ако, разбира се, сте доволен от отговора на този въпрос или от изчерпателността, в категориите лица има т. 32, в която се включват и общинските съветници. Известно ми е, че има предложение за изменение на Закона, което да заличи изцяло необходимостта или тяхното задължение за деклариране. Аз мога само да кажа, че поддържам становището, което съм подписал и в качеството на главен прокурор. Мисля, че радикалното решение, а именно изцяло премахване на задължението на общинските съветници да декларират, не е полезното решение. Според мен трябва да се търси работещ механизъм, който да предвиди някакъв среден вариант, при който задължение за деклариране имат поне общинските съветници в столицата, в областните градове и тези – с население с над определена численост.
От там преминавам на следващите изменения и нещо, което Вие казахте, свързано със статута на самата комисия. Споровете относно това кой да назначава състава на Комисията са ми известни, на тях няма да се спирам, тъй като има действащ закон. Ако има въпрос в тази насока, ще кажа какво мисля.
Ще кажа следното, и не го казвам от някаква престорена скромност пред Вас, не е нормално председателят на Комисията да бъде предлаган от народните представители и те да могат да приемат или не дадена кандидатура, а членовете на Комисията да се предлагат на народните представители само от председателя и на практика народните представители да бъдат поставени в ситуация, в която ако не уважат предложението на председателя, те са обвързани пак от следващо негово предложение – те не могат сами да предложат кандидатура. Това просто не е нормално.
Второто ненормално – казвам го в добрия смисъл на тази дума, е липсата на изисквания за професионален опит и стаж по отношение членовете на Комисията. Има ги за председателя, има ги за заместник-председателя, има ги дори за инспекторите, а по отношение на членовете на Комисията се изисква просто висше образование и 5 години стаж по специалността, каквато и да е тя. Тук не неглижираме специалностите, тук просто става дума за нещо, което е ориентирано и свързано с дейността на Комисията.
Следващият момент, по който е необходима промяна, според мен е парламентарният контрол – не защото тук се намираме пред народни представители, но разпоредбата, която предвижда парламентарен контрол, е свързана само със специализираната постоянна Комисия за контрол по реда на Закона за СРС. Контрол трябва да има, мисля, от Вашата комисия. Контрол трябва да има при всички случаи от парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Има и други елементи, като например: неравното третиране по отношение на задълженията за деклариране на лицата, които са в брак, лицата, които са във фактическо съжителство и лицата, които са във фактическа раздяла.
Ако си в брак, декларираш всичко, което принадлежи на съпругата ти. Ако си във фактическо съжителство, можеш да дадеш съгласие това, което принадлежи на съпругата ти и декларираш, да не се публикува. А ако декларираш фактическа раздяла, която не се проверява по никакъв начин – не казвам, че това трябва да подлежи на някакви извънредни проверки, тогава не декларираш абсолютно нищо.
Казано по друг начин, законът е конструиран така – може да предизвика усмивка, но то е така: лицата, които са в граждански брак и не са във фактическа разяла, са осветени изцяло; лицата, които се намират във фактическа раздяла, с едно просто попълване на квадратчето с „Х“, че „съм във фактическа раздяла“, на практика отърсват от себе си задължението да декларират всичко онова, което принадлежи на тяхната съпруга. А лицата, които декларират фактическо съжителство, с още едно хиксче в квадратчето могат да заявят, че не дават съгласие имуществото на техния партньор да бъде декларирано. Това неравно третиране не отговаря на самия замисъл на Закона.
И последното – за § 2 говорихме, което така ми идва наум, са престъпленията, по отношение на които Прокуратурата би следвало да сигнализира Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за започване на проверка и съответно на евентуално производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Моето мнение е, че към тях трябва да се включат и още няколко престъпления по Глава първа от Наказателния кодекс – „Престъпления против Републиката“ и, на първо място, шпионажът, а не само тероризма.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря и на двамата кандидати за отговорите.
Следващ въпрос – господин Нецов.
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Цацаров, уважаеми господин Найденов! Въпросът ми е ако един от Вас бъде избран за председател…
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Те и двамата не могат да бъдат.
СЛАВИ НЕЦОВ: Ако един от тях бъде избран, но въпросът е към двамата: бихте ли и по какъв начин бихте се абстрахирали от политическата партия или политическите формации, които са Ви предложили? Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е: считате ли, че е необходимо въвеждането в училищата на антикорупционно обучение на подрастващите? Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Найденов, заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря за въпросите, господин Нецов.
Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще започна от втория въпрос. Обучението в училищата може да бъде въведено и трябва да бъде въведено, но в горните класове, може би след Х и ХI клас. Тук имаше тенденция и предложение обучението да бъде въведено още в началните класове, за което аз не бях съгласен и не трябва да бъда съгласен и ако стана председател и бъда избран, няма да допусна това. Защо? Децата в предучилищна възраст въобще не бива да чуват думата „корупцията“ – тя е лоша дума, не трябва още от малки да ги закърмим с тази лоша дума „корупция“. В по-горните класове – да.
И въобще – не само корупцията е престъпление. Малките деца в предучилищна и даже по-малките деца преди да са тръгнали на училище трябва да бъдат възпитавани преди всичко в семейството против всякакъв вид престъпление, по-общо казано, но не и конкретно срещу корупцията. Всякакъв вид трябва да обхване това.
Въвеждането в по-горните класове – да, и в университетите съм съгласен, че трябва да бъде. Така че трябва да се работи в тази насока и моето виждане е такова.
На първия въпрос – господин Нецов и колеги, аз преди да бъда избран за народен представител през 2017 г., не членувах в никаква политическа партия. Бил съм безпартиен, така че за мен не е трудно отново да заема тази позиция на неутралитет, която ще помогне за по-правилната работа на Комисията.
Аз с удоволствие бих се отърсил от тази тежест да членувам или да симпатизирам на някаква партия. Това е по-правилно и само по този начин борбата срещу корупцията може да се води по-успешно. Човек, ако е зависим, макар и малко от някаква политическа партия, внася съмнение за правилно решаване на някои въпроси, за правилната борба против корупцията. За мен лично това не е проблем и като следовател съм бил деполитизиран, не съм членувал и както казах, до 2017 г. също не съм бил привърженик на никоя партия, макар да съм се интересувал много от политиката, но просто не съм членувал. Така че не е трудно пак да бъда абстрахиран. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин Цацаров.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Отговорът на първия въпрос би трябвало да се търси в основните принципи, които въвежда Законът по отношение на работата на членовете на Комисията и председателя, а именно задължение за политически неутралитет. Затова се подписва и съответна декларация.
Що се отнася до отговора на втория въпрос, напълно съм съгласен с казаното от колегата. Аз не съм привърженик на антикорупционно обучение от ранна детска възраст или както и да се нарича това. Според мен ранната детска възраст е свързана с необходимостта децата да се научат да четат, да пишат, да уважават своите родители, да знаят кое е добре, кое е зло и всички тези елементи на възпитание, които в крайна сметка ще дадат основата, която основа може да се използва за подобно обучение, но, както каза и господин Найденов, в горните класове.
Нещо повече, аз не мисля, че трябва да търсим профилирано антикорупционно обучение. Колкото и тривиално да звучи, навремето имаше една дисциплина „Морал и право“, но малко или много тя даваше необходимите знания за устройството на държавата, нейните принципи, органите, с които тя работи, основните принципи на наказателната политика на държавата, и това се учеше в Х и ХI клас. Това дори е достатъчно, за да може да има възпитание, обучение за законосъобразно поведение.
За да завърша, понеже не съм привърженик на този вид обучение, не съм привърженик и на ползването на каквито и да е проекти и източници на финансиране за осъществяването на обучение в ранна детска възраст, които всъщност са прекалено рано за това и които не са това, което децата трябва да научат – било в детската градина, било в началното училище. Дайте да не бъдем пó, как да кажа, пó католици и от папата.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на двамата кандидати.
Госпожо Сидорова, заповядайте за въпрос.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми кандидати! Имам още няколко въпроса. Първият е: преди две седмици парламентарната група на „БСП за България“ внесе свой Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Запознати ли сте с този законопроект и какъв е Вашият коментар за него?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Към кого беше въпросът?
КРИСТИНА СИДОРОВА: И към двамата кандидати.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Найденов, заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Сидорова, уважаеми колеги! Вашето предложение донякъде има логика, подкрепям го и мисля, че беше удачно направено, но в нашата група не сме го обсъждали подробно. Не мога да взема категорично становище, но на първо четене, на пръв поглед аз го одобрявам и намирам, че е добро. Това е моят отговор.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин Цацаров.
СОТИР ЦАЦАРОВ: С риск да не Ви удовлетвори моят отговор ще кажа, първо, че съм запознат, второ, че мнението или становището, което имам по отношение на този законопроект, не е позитивно.
Познавам законопроекта, който беше внесен в началото, когато бяха най-големите политически спорове, относно това кой модел да бъде избран. Тогава всъщност, ако трябва да си говорим съвсем откровено, споровете се свеждаха дори не до това кой модел ще работи ефективно, а кой да назначава Комисията – дали това да бъде парламентът, или това да бъде президентът?
Запознат съм, как да кажа, от чисто професионален интерес за Законопроекта, предложен от БСП и от народни представители. Имам някои принципни забележки. Оставям настрана използваната неточна терминология на моменти от типа на „висши публични длъжности“, „висши държавни длъжности“; използваната терминология от типа на „президентство“. В България няма президентство, има Администрация на Президента и Президент.
За мен е малко странно защо от обхвата на този закон се изключват представителите на България в Европейския парламент, тъй като те на практика са народни представители? По отношение на президента и вицепрезидента е напълно обяснимо, защото те притежават имунитет по Конституция, но за останалите има съответни процедури и те са в Правилника на Европейския парламент. Така че за мен е необяснимо защо те са изключени от този обхват?
Освен това Вие изключвате, казвам: „Вие“ – вносителите, възможността да бъдат разследвани тези лица, но пък може би поради пропуск възможността спрямо тях да се извършва оперативно-издирвателна дейност е останала непокътната, което според мен е пропуск.
Има и нещо друго. Всъщност основната критика е, че сегашният закон представлява механичен сбор от няколко дейности или няколко органа, които са събрани на едно. Добре, но този законопроект вади превенцията и противодействието на корупцията в Законопроекта, който предлагате, а в същото време остава в действащия закон декларирането на имуществото и конфликта на интереси. Тоест на практика, ако се следва същото направление на критика, това е, как да кажа, същият може би не особено последователен подход.
Най-накрая, при цялото ми уважение към начина на назначение, има много критики към настоящата процедура. Ако считаме, че процедура, при която Президентът предлага един- единствен кандидат и прозрачността на тази процедура е това, че той престоява заедно с мотивите на Президента един месец или петнадесет дни на страницата на Администрацията на Президента и после Президентът го назначава, това не е процедура. Първо.
Второ, предвиждате службата „Антикорупция“ да се ръководи от директор, който е назначаван от Президента, и трима заместник-директори, избирани от Народното събрание, за чиито правомощия няма и дума.
И още нещо, последно. Аз не мисля, че е резултатно връщането към един модел, който вече беше изпробван и който общо взето беше отречен. Това е моделът на разследващите агенти. Те съществуваха навремето в ДАНС, разследващи агенти имаше. Вие всъщност предлагате тази служба да осъществява една малко странна смес от превенция на корупцията във формата, копирана от този закон – разследване, което да извършват разследващи агенти и оперативно-издирвателна дейност. Казано по друг начин, без да отричам достойнства на Законопроекта, според мен той се нуждае от много сериозна преработка, ако трябва да кажа мнението си.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Госпожо Сидорова, допълнителен въпрос имате ли? Няма.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ячев.
Смятах да задам въпрос към господин Цацаров, но той спомена и за единните указания, и за новите бланки, които ще се попълват, и за електронния регистър. Така че към него няма да задам въпрос.
Искам да задам въпрос към господин Найденов, който е мой колега в Народното събрание и аз изключително много го уважавам. Ние с него сме членове на Правната комисия, председателката на Комисията, в момента също е в залата и много често сме дискутирали всичко, свързано с КПКОНПИ, а той е член и на Вашата комисия.
Въпросът ми към господин Найденов: какво е Вашето отношение, уважаеми колега, по отношение на действащата в момента наказателна уредба за деянието „подкуп“? В тази връзка какво е Вашето виждане за промяна? Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин Симеонов.
НАЙДЕН СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Уважаеми колеги, считам, че към настоящия момент действащият Наказателен кодекс е много ефективен. Преди година, година и половина бяха увеличени наказанията по Наказателния кодекс за деянията „подкуп“. Има наказания, които достигат до 20 години лишаване от свобода и повече. Освен това по тези тежки наказания е предвидено и отнемане на незаконно придобито имущество и конфискация. Аз не виждам какво друго по-тежко наказание може да има за едно лице, срещу което се води такова разследване, и което е уличено в корупция.
Другото, което бих казал образно, е да има смъртно наказание, но този закон у нас не действа, няма такова наказание.
Така че тези сериозни присъди, които предвижда Законът, мисля, че се достатъчно ефективни, за да възпират деянието „подкуп“, извършване на тези престъпления. За мен наказанията, тоест сега действащият Закон е добър, ефективен и напълно достатъчен. Може да се помисли и върху някои други моменти, но като цяло това е респектиращ закон, който предвижда много сериозно наказание и много сериозни конфискации, отнемане на имущество. Мисля, че към настоящия момент няма нужда от промени в този закон. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
Един въпрос искам да задам към господин Цацаров, постъпил от Гражданско сдружение Инициатива „Правосъдие за всеки“: „Какво показва, господин Цацаров, анализът Ви за съотношението между ресурсите, които КПКОНПИ поглъща, за да функционира и размерът на действително постъпилите в бюджета средства от нейната дейност? Налице ли е ефективност, която оправдава съществуването на Комисията в този ѝ вид и състав?
Въпросът е в светлината на Ваше изказване относно ниската понастоящем ефективност на КПКОНПИ: с какви методи и практики бихте увеличили тази ефективност, насочвайки дейността на Комисията към висши представители на властта, крупни бизнесмени, видимо демонстриращи луксозен начин на живот“.
Въпросът е поставен от Гражданско сдружение Инициатива „Правосъдие за всеки“.
СОТИР ЦАЦАРОВ: В концепцията, разбира се, източник е Докладът за дейността на КПКОНПИ, както и данни за работата на КПКОНПИ през първото тримесечие на настоящата година – посочени са цифри. Без да Ви обременявам с тях, ще кажа, че е наложено обезпечение за 165 млн. 999 хил. 953 лв. Едновременно с това общият размер на отнетото имущество при влезли в сила съдебни решения за 2018 г. е 13 млн. 100 хил. 617,78 лв.
Тези цифри ги посочвам, не за да дам отговор на въпроса. Посочвам цифрите, но ще кажа следното: за мен въпросът е зададен некоректно. Некоректно е зададен по една проста причина: какво показва анализът Ви за съотношението между ресурсите, които КПКОНПИ поглъща? КПКОНПИ не е търговска компания. КПКОНПИ е орган, създаден от държавата със закон и който провежда държавната политика по отношение на превенция на корупцията. Следователно елементарното мерене на КПКОНПИ: колко поглъщате и колко давате или отнемате, всъщност не е коректно, просто защото наред с отнемането Комисията се занимава с още много, много други дейности.
Моето становище е, че по отношение на отнемането на незаконно придобито имущество Комисията действа изключително ефективно и тези цифри го показват. Но, пак повтарям, неправилен е подходът ефективността на един държавен орган да се мери с това какво той поглъща – използвам точния термин на задалия въпроса, и какво той дава. По тази логика, ако тя се направи, ще се окаже, че 85% от държавните органи в страната, закрепени от Конституцията, поглъщат много, а не дават нищо. Това не е търговска компания!
По отношение на втората част от въпроса, нека да отговоря, ако ме извините.
Втората част от въпроса – цялата ми концепция представлява отговор на втората част от въпроса. Няма нужда да я преповтарям пред всички отново.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаеми господин Председател, колеги, продължавам с въпросите.
През последните години в обществото се наложи мнението, че КПКОНПИ е превърната в мощен инструмент за удар срещу неудобните от страна на властта. Вие, господин Цацаров, в мандата Ви на главен прокурор демонстрирахте равна отдалеченост от политическите партии. Ще успеете ли да съхраните това си поведение като председател на КПКОНПИ?
Само още едно допълнение: обществена тайна е, че след „апартамент гейт“ – скандалът, който засегна и бившия председател на Комисията, авторитетът на тази комисия е буквално занулен.
Във Ваше изказване преди няколко дни Вие казахте, че Комисията е била приспана. Кой приспа КПКОНПИ, господин Цацаров, и как ще я събудите? Можете ли да превърнете тази комисия в работещ и ефективен орган за борба с корупцията?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин Цацаров.
СОТИР ЦАЦАРОВ: По отношение на равната отдалеченост, мисля, че в крайна сметка, ако наруша изискването за равна отдалеченост и политически неутралитет, първата комисия, в която ще ми се наложи да дойда на изслушване, ще бъде Вашата. Така че мисля, че това ще успея да постигна.
По отношение на състоянието на Комисията. Наистина казах, че Комисията трябва да бъде събудена. Позволете ми обаче едно уточнение: Комисията трябва да бъде събудена не, защото тя е институция, която изначално е неефективна и не е постигнала нищо. От един момент – от един период на време, Комисията остана без ръководство и изпадна в състояние, бих казал, общо взето на административно замиране. От това състояние според мен тя трябва да бъде извадена. Дали ще успея, не мога да кажа. Мога да кажа следното: ще дам всичко, на което съм способен и ще направя максимума да опитам да успея. Точно затова още на първата страница на концепцията пише, че това не е предложение за мерки, това е опит за предложение на мерки.
В крайна сметка мисля, че при потенциала, който Комисията има, при предлаганите мерки и ситуацията, в която се намираме, възможности тази комисия да заработи ефективно съществуват.
Що се отнася до причините, поради които Комисията и понастоящем, така да се изразя, не е с висок обществен имидж, тези причини са комплексни. Част от тях се коренят в нейната собствена дейност, част от тях – да бъде безкрайно откровени, се коренят в интереси на хора, които са свързани с това тази комисия да не работи, тази комисия да няма техните правомощия, тази комисия общо взето да не посегне на това, което те имат. За съжаление, или по просто съвпадение, това са същите хора и същите кръгове, ако мога така да се изразя, които са източник и на атаките срещу институцията, която в момента все още ръководя в продължение на седем години. В крайна сметка всеки върши работата, за която е назначен.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Може ли да бъдете малко по-конкретен?
СОТИР ЦАЦАРОВ: Мога да кажа следното: всеки, чието имущество е запорирано, всеки, който е обвинен и в резултат на това има запори за милиони левове, и ако притежава съответните средства за обществено въздействие, няма да бъде позитивно настроен към Комисията. Не мисля, че това може да бъде отречено.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати, уважаеми гости на изслушването, а също така и хора, предлагащи кандидатите!
Първо, господин Председател, към Вас една забележка – да спазваме Процедурните правила. Иначе, от мое име ще помоля въпросите да бъдат задавани от колегите журналисти.
Процедурните правила казват, че въпросите могат да се задават, а ние имаме единствено това право, че можем и други въпроси да задаваме, но трябва да ги задават членовете на Комисията.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: За изключението за господин Димитров ли говорите?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Да.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Добре, съжалявам. Считайте, че неговия въпрос не е бил зададен. (Оживление.)
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Аз отдавна съм го пренебрегнал господин Димитров. (Оживление. Реплики.)
Моите въпроси са сравнително кратки.
Първият е към двамата кандидати.
Предстои ни много работа и ние, като комисия от парламента, която първа наблюдава действията на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, имаме много работа.
От концепциите и на двамата – едно леко встъпление, имам две минути, ми харесват много неща, но например се чудя защо се отбягва фактът, когато Комисията работи за превенция на корупцията, и това в Закона наистина е голям пропуск, да не може да дава оценка на законопроектите, внесени от народни представители? Защото виждате тук конфликта на интереси – ще отговорим на него, но това е една дълга дискусия и аз мисля, че по нея можем да отговорим, както и за това какъв да бъде обхватът на висшите публично заемани длъжности. Можем много сериозно да поговорим.
Първият ми въпрос е, че имаме много работа. Може ли всеки един от двамата кандидати да гарантира, че ще остане, ако бъде избран за председател на Комисията до края на мандата, който довършва? За да имаме време да поработим по Закона и по работата на КПКОНПИ!
Вторият ми въпрос е към господин Цацаров.
Господин Цацаров, точно преди две години – на 5 декември 2017 г., Вие заедно с министъра на здравеопазването и министъра на вътрешните работи направихте една пресконференция, с която дадохте много надежди, че ще бъде въведен ред в системата на здравеопазването с помощта на Прокуратурата и други органи.
Там се говореше за източване на стотици милиони левове през годините, че хората, които са се занимавали с товаq ще бъдат наказани, едва ли не в обществото започнаха да съществуват надежди, че тези пари ще бъдат върнати отново в системата на здравеопазването и пострадалите държавни и общински болници ще получат право на нов живот. Имаше конкретни примери, след това последва съобщение за образувани предварителни производства.
Моят въпрос към Вас е: как, като председател на Комисията за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, ще продължите да работите по този случай? Защото досега в системата на здравеопазването и в държавата не е върнат нито един лев от така нареченото, дори от самия Вас в тази пресконференция, източване на здравеопазването? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Първият въпрос беше към двамата, нали?
Господин Найденов има привилегията да отговори пръв.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Недялков, уважаеми колеги! Дали мога да гарантирам, че ще изкарам мандата докрая? Не мога да кажа. Всевишният може би знае. Ако съм жив и здрав, ще се постарая да го изкарам и ще мога да го изкарам, няма причини засега поне. Да се надявам, че ще бъде така.
Господин Недялков, искам да Ви кажа, че един мандат не е достатъчен да се справи или намали корупцията в България. Може би няколко мандата няма да са достатъчни, така че аз пожелавам на този, който бъде избран за председател да води ефективна борба и да се абстрахира от всички политически зависимости, за да може да се справи и наследникът също да води борба в тази насока. Това е моят отговор.
Вторият въпрос не е към мен, така че приключвам.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Цацаров, заповядайте – има два въпроса към Вас.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Господин Недялков, само по отношение на това, което казахте за законопроектите. Законът предвижда становища и последващ анализ само по законопроектите, внесени от изпълнителната власт. Да, просто го казвам,… (Шум и реплики.) Аз съм сигурен, че го знаете.
По отношение на гаранциите, ясно е, че всеки председател, който и от нас да бъде избран, довършва мандата. Такива са разпоредбите на Закона.
Ясно е, че всеки от нас ще работи със състав на Комисията, който вече е избран и, дай Боже, да успеем да наложим колективно ръководство, и то колективно ръководство, което е в посока за добро.
Що се отнася до самото довършване на мандата, никой от нас според мен, тук имам предвид и себе си, не е застанал тук с намерение за несериозни или временни мотиви, но, както се казва, всичко е в ръцете на Господ. Не всичко е в наши ръце!
По отношение на здравеопазването, действително такива провери бяха инициирани. Действително те установиха злоупотреби за милиони левове. Започнати бяха прокурорски проверки, има досъдебни производства, има внесени обвинителни актове, има дори народен представител със снет имунитет за такива престъпления. Разбира се, всеки е невинен до доказване на противното.
Според мен основната причина, поради която това не може да бъде финализирано като дейност – говоря не като дейност на Прокуратура и Полиция, защото проверките ще бъдат финализирани, обвинителните актове ще бъдат внесени и прочее, и прочее, само че практиката ще продължи, а според мен основните причини за тази практика са две. Не се намери политическа воля, въпреки че и тримата – и министър на здравеопазване, тогава мисля че беше проф. Николай Петров… (Реплики.)
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Не, тогава е бил господин Ананиев.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Започна при Николай Петров обаче. Замисълът за тази проверка започна с него.
И министър Валентин Радев, и аз бяхме на едно становище, че Законът за лечебните заведения трябва да бъде променен. Той трябва да бъде променен в две насоки. Едната от тях е свързана с това – разбира се, тук трябва да се мисли много, трябва да го решавате Вие, но идеята държавни и общински здравни заведения, говоря за болнична помощ, да бъдат търговски дружества е несъвместима със самата идея за качествена болнична помощ. Това, първо.
Второ, ние открихме огромни злоупотреби, които бяха свързани с отдаването под наем на площи в държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ за дейност, която на практика напълно съвпада с тази, която осъществява самото здравно заведение, паралелни клинични пътеки и съзнателно насочване на пациентите към площите, които се заемат от частното здравно заведение на територията на държавното. Само че пак не се намери политическа воля да бъдат променени разпоредбите в Закона за лечебните заведения и да се забрани отдаването под наем на площи на територията на болнични заведения – държавни и общински, за нуждите на частни такива.
Мисля, че си спомняте, че тогава дори бе открит скандален случай, при който аптечна площ бе наета от частно здравно заведение за 50 лв. на година. Само че тази възможност съществува и в момента!
Възможностите на КПКОНПИ в тази насока са свързани с това, че управителите и изпълнителните директори на здравните заведения – били те държавни, общински, а и не само държавни и общински, ползващи финансирането от Националната здравноосигурителна каса, са дефинирани като лица, заемащи публични длъжности. Казано по друг начин, те попадат не просто в режима на деклариране, но и в правомощията на Дирекцията по чл. 16, ал. 2, тоест противодействие на корупцията. Това е пътят. В това отношение действията, съвместни с Прокуратурата, би следвало да продължат.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря и на двамата кандидати за отговорите.
Госпожо Сидорова, заповядайте за въпрос.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаеми господин Председател, колеги! Както на изслушването преди две години на предишните кандидати за председател на КПКОНПИ, така и сега, Комисията ще постави въпросите, пристигнали при нас, и това са въпроси от Гражданско сдружение Инициатива „Правосъдие за всеки“.
Председателят вече зададе един от въпросите, аз ще задам следващия – той е към господин Цацаров, може и господин Найденов да отговори.
„Вашият предшественик напусна поста си след разкритие как не е декларирал надлежно терасата си и след неразчистени съмнения, че приходите му не са позволявали натрупване на притежаваното от него имущество. Срещу него бе ли образувана проверка за съответствие на доходи и придобито имущество? Ако все още – не, ще предложите ли такава да бъде образувана?“
И към двамата кандидати.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Добре.
Господин Найденов, желаете ли да вземете отношение?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: По отношение на предшественика Пламен Георгиев, беше възложена проверка – беше констатирано несъответствие между декларираното и действително това, което го има на терасата или в друга насока. Подробности аз не зная за това какво друго е извършено. Може би господин Цацаров е по-добре запознат с въпроса, тъй като все още е главен прокурор и е запознат с тези детайли от извършената проверка. Ако аз бъда избран, няма да допусна да има някакво разминаване в декларация и в имотно състояние. Това е моят отговор.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Цацаров, заповядайте.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Без да се солидаризирам по никакъв начин с направените декларативни фрази относно неразчистени съмнения и прочее, ще кажа следното.
Проверка бе образувана и тя бе образувана по лично мое разпореждане. Проверката бе възложена на органите на Националната агенция за приходите. След надлежна проверка по реда на ДОПК, Националната агенция за приходите не откри каквито и да е нарушения. Това е информацията и тя е публично известна.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Гърневски имаше въпрос.
Заповядайте.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ето, виждате това добро нещо в Закона – парламентът и неговата парламентарна комисия да бъде ресорна по този процес за преструктурирането на КПКОНПИ, а не Президентството.
Тук сме представители на всички политически сили в парламента – по двама души от всяка партия, включително и опозицията от БСП със своя заместник-председател. Виждате, че от сутринта дори не можем да вземем думата от нея, каква свобода и демокрация има в тази комисия!
Благодаря Ви, че ми дадохте думата.
Тази комисия, когато беше структурирана, си дадохме дума, че нито един сигнал няма да отиде в кошче за боклук, независимо срещу кой е – дали е от нашата партия, дали е лично срещу нас. Всички сигнали с единодушие сме вземали решение и съответно сме насочвали към КПКОНПИ, за да могат да продължат вече от там нататък проверката по тези сигнали. Някои от тях, между другото, са много сериозни сигнали.
Това, което искам да кажа. Първо, в нашата дейност обратната връзка с КПКОНПИ трябва да бъде по-бърза и по-детайлна.
Има един случай – Пловдивски, който е от 2006 г., не по Ваше време, разбира се, когато чрез едно публично-частно партньорство – град Пловдив и държавата, Пловдив загуби над 200 млн. лв. имоти, държавата над милиард в лицето на Панаира. Беше предизвикана проверка, проверката от Прокуратурата беше, че няма данни за извършени престъпления или нарушения.
Когато кажем в Пловдив, че е нормално в кавички да загубиш за 1 млрд. 200 млн. лв. имоти и няма данни за нарушения или за престъпления, всички се смеят в очите ни. Този въпрос продължава 12-та година да е на дневен ред. На мен като народен представител от Пловдив и бивш общински съветник, който е работил по този сигнал, непрекъснато ми се задава този въпрос.
Моята мисъл е следната: когато правим тези проверки – да, истина е, че е бил гласуван устав, който е помогнал да стане и това имущество да изчезне – и общината и държавата да го загубят, без да се получили 5 лв. дивидент за това, но, когато се правят тези проверки, освен по законосъобразност, някак си ако е възможно – Вие сте великолепен юрист, доказахте го и днес като сериозен теоретик, да бъде разширено тълкуванието. Може да е законосъобразно – някой да е осигурил тази законосъобразност с вратички в самите решения по места, но дали е целесъобразно? Защото аз не смятам, че е целесъобразно някой да влезе в къщата Ви, да Ви разграби всичкото имущество и някой да каже: то е законосъобразно, защото някой или е забравил вратата отворена, или е дал ключа на престъпника.
Мисълта ми е когато получим от Вас, особено по обществено значими проверки, които и през нас минават, и по места ни питат, да получим това тълкувание – да, така са го направили, че са осигурили тази законосъобразност, защото Общинският съвет не е взел правилно решение, защото представителите на общината или държавата са си затваряли очите и са позволи да станат тези сделки, да можем да имаме конкретни отговори и този, този или тези и тези носят вина, Вашият град, Вашата община, Вашата институция да загуби такива крупни имоти. Дали е възможно това? Това е и към двамата кандидати.
Второ, може ли да получим вече в най-скоро време този сигнал? От две години е в КПКОНПИ. Още на първото заседание на Комисията след структурирането на КПКОНПИ. Нямаме до днес обратна информация. Този сигнал проверява ли се? Може ли, ако вече е подготвен някакъв отговор до нас, да бъде разширен в тази посока, за която загатнах тук пред Вас? И към двамата е въпросът – който от тях бъде избран. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Въпросът е много сложен, важен и обемен. Ще моля двамата кандидати за много кратки отговори.
Господин Найденов, заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Гърневски, уважаеми колеги! Действително жалко е, че град Пловдив – такъв хубав и голям град, е претърпял такава огромна щета, загуба за милиарди левове.
Донякъде съм запознат с този проблем. Зная, че са извършвани проверки, имало е отказ от образуване на наказателно производство. Единственото притеснително, което виждам – даже и сега да се възложи нова проверка, е дали не е изтекъл давностният срок за търсене на отговорност на някого, ако има такива виновни? А сигурно има, както Вие казвате. Даже и да не е изтекъл давностният срок, ако бъдат подновени проверките, те ще траят с години още. Щом досега нищо не е доказано, категорично и безспорно, то означава, че още много работа ще има. Още няколко години, ако продължи тази проверка и разследване, със сигурност давностният срок ще настъпи и няма да може да бъде търсена наказателна отговорност от когото и да е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Цацаров, заповядайте.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми господин Гърневски, мисля, че както Вие, така и аз разбираме, че проблемът в конкретния случай не е в давностния срок. Проблемът в конкретния случай е липсата на възможност за търсене на колективна отговорност. Защото в основата на всичко това стоят решения на Общинския съвет. Това, първо.
Второ, по отношение на проверката, не съм запознат с това, което има в КПКОНПИ, но с оглед изложеното в концепцията, гледам на това като приоритет – за незабавен пълен преглед на всички висящи и незавършени проверки в Комисията. Очевидно е, че това ще касае и тази проверка. Поемам задължението за резултатите Комисията да бъде уведомена незабавно. Ако бъда избран, разбира се.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря за краткия отговор.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: И към двамата кандидати: трябва да Ви заявя, че преписката в пълен обем с всички твърдения, които е взел Общинският съвет на Пловдив на 10 ноември 2016 г. по тази сделка, така наречена, има доказателства вътре. Аз дори съм открил едно от тях – крупно, с имот към тази сделка, които касаят персонални вини. А един от докладите на Главна дирекция „Криминална полиция“ някои от тях характеризира дори като престъпления.
Това, което Общинският съвет е гласувал и е приложил, е в пълен обем събрано и вече две години е в КПКОНПИ. Нямаме обратна информация – работи ли се. За тези неща, ако действително няма никаква причина да продължава такава проверка и всичко е законно, да ни бъде написано и върнато. Но нито идва обратен отговор – не знам докъде тече тази проверка, но има данни за конкретни хора, които не са си изпълнили задълженията и като общински съветници, и като членове на колективния орган на управление на това смесено дружество. Защо го поставям? Защото в прехода голяма част от разграбването стана чрез публично-частни партньорства, в които частни предприемачи източваха държавно и общинско имущество и как така един път не се случи, че държавата или общината да спечелят, ами, все губят?
Тъй като тепърва продължават тези практики, ще продължават опити някъде, това би могло да служи и като превантивна мярка – как беше ужилен Пловдив, за да не бъдат ужилвани други общински съвети по този начин и да си отварят очите. Иначе има конкретни вини, там доказани.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Гърневски.
Вменяваме като ангажимент на бъдещия председател при следващо изслушване, което ще е може би в рамките до 2 месеца, да предостави информация по случая.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Аз не се съмнявам в това.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Вълков, заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Найденов, уважаеми господин Цацаров! Въпросът ми е към двамата кандидати за председател на КПКОМПИ. Той се отнася основно до прозрачността на работата на Комисията. Поемате ли ангажименти като бъдещи председатели на Комисията за по-голяма прозрачност за работата ѝ и по-конкретно по отношение на възможността за проследяване на проверката за установяване на незаконно придобитото имущество от момента на налагане на обезпечаването до фактическото отнемане на имуществото? Това е изключително важно, защото липсата на тази информация или недостатъчното оповестяване на тази информация създава сериозни проблеми в борбата с корупцията не само на Вашата комисия, но и на цялото общество. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Господин Найденов, заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Вълков! За прозрачността – това е залегнало в концепцията и на двамата кандидати, така че твърдо мога да отговоря: „Да“. А доколко трябва да бъде прозрачна, аз считам, че напълно трябва да бъде прозрачна. Комисията трябва да се отчита пред Народното събрание – така считам, и за това, което е извършено, трябва да се дава пълен отчет. Не е достатъчно да се декларира, че е запорирано имущество за еди-колко си милиона или хиляди левове. Това не е достатъчно. Трябва от там нататък да се провери какво е направено с това запорирано имущество.
Представете си, че е запорирана една скъпа къща за половин милион лева в ромска махала, трудно ще бъде купена от някого тази къща. Така че един такъв запор не означава, че това е реализирано. Трябва да се намерят подходи и начини тези запорирани имущества по някакъв начин да допринасят за държавата, в полза на държавата – било то за общини или за някакви детски домове, за каквото и да е. На практика има много запорирано имущество за милиони, но не е известно колко от тях са реализирани и какви суми са получени в полза на държавата от това запорирано имущество.
Аз считам, че това трябва да бъде проследявано, първо, в Комисията за борба против корупцията, и на по-висше ниво –задължително да се дава отчет пред народните представители за това. Ресурсът на Комисията не е малък, но ако по този начин с отнемане на имуществото или на банкови сметки тези пари постъпят в държавата, това също трябва да бъде декларирано и да бъде доведено до знанието на цялото общество. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Найденов.
Господин Цацаров, заповядайте.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Колегата беше максимално изчерпателен, като той всъщност каза, че това е отразено и в концепциите и на двама ни.
Аз ще бъда кратък. Просто ще кажа, че за това, което наричаме прозрачност, а то по-добре е да го наречем информираност на обществото и на медиите за това, което работи Комисията, би трябвало да има само три ограничения: Законът за защита на класифицираната информация, Законът за защита на личите данни и следствената тайна по реда на НПК, когато Комисията работи по възлагане от Прокуратурата.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Колеги?
Госпожа Сидорова има думата за последен въпрос.
КРИСТИНА СИДОРОВА: За да довърша въпросите от Инициатива „Правосъдие за всеки“, ще Ви прочета третия въпрос и последния – само те не бяха зададени.
Първият въпрос е:
„Ще запазите ли Антон Славчев като свой заместник с оглед натрупаните съмнения за негови имотни сделки и оценката на работата му досега или ще упражните правото си да предложите на Народното събрание и да поискате от последното да избере нов заместник?“
И другият въпрос, на който мисля, че Вие отговорихте, но хубаво е пак да отговорите:
„Предлагате медиен мониторинг и следене на публикации, съдържащи данни за корупция. Това означава ли, че ще се сезирате и от публикации в сайтове като „Бивол“, „Свободна Европа“, Клуб Z, вестник „Сега“, които явно недолюбвате, както и по разследвания и публикации от независими регионални медии? Какви са Вашите критерии за определяне на надеждните медии – това е сложено в кавички, чиито публикации дават основание за сезиране на прокуратурата и КПКОМПИ?“
Това са всички въпроси от Инициатива „Правосъдие за всеки“.
Току-що господин Вълков го каза – почти целият въпрос, и мисля, че получихте отговор на него.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Само да се абстрахираме от квалификацията във въпроса.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Съжалявам за квалификациите, но така е написан въпросът.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Цацаров, заповядайте за кратки отговори по двата въпроса.
СОТИР ЦАЦАРОВ: По отношение на третия въпрос. Не допускам, че не за познава Законът, затова по-скоро допускам тенденциозност в задаването му.
Нямам правото никого нито да запазя, нито да предложа за уволнение. Казано по друг начин, председателят ще влезе, който и от нас да бъде избран, в един избран и действащ вече състав на Комисията. Правото на председателя да предлага членове на Комисия е само при вакантни места за членове на Комисия. Председателят няма право да предлага освобождаване на членове на Комисията. Това имате право Вие, уважаеми народни представители, по предложение на една пета от Вас. Но аз го нямам, следователно това е отговорът на въпроса и той не касае Антон Славчев, той касае абсолютно всеки член на Комисията.
По отношение на последния въпрос – по отношение на медиите, независимо от направените квалификации, аз ще възприема тези квалификации и ще говоря така: има два вида отношение към медиите. Едното отношение към медиите е моето лично отношение като към читател. Аз смея да твърдя, че чета много, но никой, включително и Вие, господин Величков, не може да ми кажете кои медии да харесвам и кои не. Но това е само в битността ми на читател, на потребител на медийна информация.
Що се отнася обаче по отношението на това има ли долюбвани/недолюбвани медии, дали има надеждни медии, отговорът се крие на стр. 11, точно в последното изречение, на дъното на страницата, и ще Ви го прочета отново:
„Мониторингът трябва да е ежедневен при напълно равно третиране на всички медии като източник на информация“.
Казано по друг начин, какво аз харесвам или не, е мое право какво да чета или не. Но по отношение на това, което медиите поднасят като информация, третирането трябва да бъде изключително равно.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси има ли? (Реплики.)
Колеги, поради изчерпване на точката от дневния ред обявявам закриване на процедурата по изслушване на кандидатите за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Искам да Ви уведомя, че предстои да бъде внесен доклад от изслушването, към който ще приложим и списък на кандидатите, участвали в изслушването, подредени по азбучен ред по собствените им имена, както и Проект за решение за избор на всеки един от кандидатите, участвал в изслушването за председател в Комисията.
Очаквам в рамките на следващата пленарна седмица да стартира и самият фактически избор за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Колеги, благодаря на членовете на Комисията, благодаря на кандидатите за тяхното представяне и на медиите за заявения интерес до края.
Закривам заседанието.

(Закрито в 10,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борис Ячев


Стенограф:
Катя Бешева