Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019 г., вх. № 020-00-6, внесен на 26 март 2020 г. от КПКОНПИ

---

П Р О Т О К О Л
№ 66


На 21 май 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019 г., вх. № 020-00-6, внесен на 26 март 2020 г. от КПКОНПИ
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Борис Ячев.

* * *

ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, откривам днешното заседание. Очаквам в хода на работата на Комисията да се попълни още двама колеги поне, които в момента отсъстват.
На Вашето внимание, колеги, представям дневен ред в две точки:
1. ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО ЗА 2019 Г., ВХ. № 020-00-6, ВНЕСЕН НА 26 МАРТ 2020 Г. ОТ КПКОНПИ
2. РАЗНИ.
Възражения по дневния ред имате ли, колеги? Нямате. Който е „за“ моля да гласува.
8 – за.
Благодаря Ви.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание на Комисията, колеги, са поканени и присъстват по точка първа господин Сотир Цацаров – председател на КПКОНПИ, господин Антон Славчев – заместни-председател, госпожа Силвия Къдрева – член, госпожа Антоанета Цонкова – член и господин Пламен Йоцов – член на Комисията, така че Комисията е в пълен състав. Добре дошли!
По точка първа, колеги, предоставям думата на господин Цацаров за представяне на Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2019 г. Знаете, че този доклад трябваше да бъде внесен до края на месец март – той е внесен коректно от Комисията на 26, в срок, поради ограничението в работата на Народното събрание едва днес го разглеждаме и след приемане и гласуване тук в тази комисия евентуално той ще бъде внесен още през следващата седмица в пленарната зала, за да бъде разгледан и приет от Народното събрание на Република България.
Давам думата на господин Цацаров да представи Доклада в резюме. Заповядайте, господин Цацаров.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, на Комисията, уважаеми заместник-председатели, уважаеми народни представители! Докладът е изготвен и приет от Комисията на 17 март тази година в съответствие с изискванията на чл. 18 от Закона и е предоставен в Народното събрание на съответната ресорна – вашата Комисия, на Президента на Републиката и на Министерския съвет. Бих казал, че моят принос за този доклад, както и за дейността, която е отразена в него е твърде скромен. Той обхваща не повече от 10 работни дни, тъй като съм встъпил на 20 декември 2019 г. затова Ви предлагам да представя Доклада пред Вас съвсем кратко, след което ако не възразявате всеки от колегите, разбира се, съвсем кратко и в основни линии да представи дейността по съответните ресори.
За периода до 31 юли 2019 г. длъжността председател на Комисията е била изпълнява от господин Пламен Георгиев. За периода 31 юли 2019 г. до 20 декември 2019 г. заместник-председателят Антон Славчев, а след това докрая на година и понастоящем от мен. Иначе по отношение на ресорите господин Славчев – заместник-председателят на Комисията, отговаря за работата на Дирекцията „Противодействие на корупцията и конфликт на интереси“, госпожа Силвия Къдрева – член на Комисията, отговаря за дейността на Дирекцията „Публичен регистър“, господин Пламен Йоцов – член на Комисията, отговаря за дейността на Дирекцията „Превенция на корупцията“ и госпожа Антоанета Цонкова е член, в чиито ресор са включени дирекциите „Управление на обезпеченото имущество“ и „Отнемане на имущество“. Преди всеки от колегите да представи основните неща и основните приоритети по направления, бих искал само да кажа, че на финала на Доклада са посочени, съвсем ясно, са формулирани приоритети в работата на Комисията през настоящия отчетен период. Мога да Ви уверя, че по голямата част от тях вече се работи изключително активно. Бих искал също така, за да не губя времето Ви, на финала да обърна внимание на самия финал на Доклада, като посоча още веднъж, че с оглед представянето на Доклада пред Народното събрание Комисията в този си състав изразява становище, което бе обсъждано с Вас и преди, а именно за необходимостта от приемане на изменение и допълнение в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Разбира се, казвам със съвсем ясното уточнение, че ние може да претендираме за експертно становище, политическата воля и решение затова необходими ли са такива промени, всъщност е изцяло Ваша. Но по наше мнение, повтарям го още веднъж, най-належащите промени касаят прецизиране на кръга от лица, които са определени като заемащи висши публични длъжности, касаят режима на деклариране, касаят обстоятелствата, които подлежат на деклариране, касаят начина на подаване на декларациите, особено нормите на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона. Ако народните представители преценят, че нужда от такива изменения съществува заявявам готовността и желанието на Комисията за експертно участие при изработването им, като ние имаме твърде висока степен на готовност по отношение на конкретни и мотивирани предложения. Толкова от мен, само още едно изречение, както казах, колегите са работили в този състав без мен до 20 декември. От моя страна, бих искал пред Вас да изразя и една благодарност за работата и начина, по който са работили. Благодаря. Завърших и предавам думата на заместник-председателя – господин Антон Славчев.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин Славчев.
АНТОН СЛАВЧЕВ: Благодаря на господин Цацаров за направената добра оценка за нашата дейност.
Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми членове на Комисията! Във връзка с годишния доклад, който днес представяме пред Вас, това, което ще изнеса ще бъда наистина кратък, защото ресорите, които са ми възложени да ръководя, знаете и от други заседания, на които сме участвали – оперативната структура е със специфични правомощия. В тази връзка ще започна оттам, че възложените на Дирекция „Противодействие на корупцията“ – проверки от страна на прокуратурата за изтеклата година са 553 на брой. Извършените действия от служителите са дали основание на компетентните прокуратури да образуват по част от тях досъдебни производства, където съвместно със структурите на прокуратурата, със съдействието на МВР, сме участвали в 9 специализирани операции вследствие, на които имаше привлечени лица като обвиняеми в това число, заемащи висши публични длъжности.
Постъпилите сигнали за изтеклата година са 965 на брой по 140 от тях са сезирани органите на прокуратурата с оглед на това, че сме установили данни за наличие на престъпления. Отделно от това 28 от сигналите са изпратени по компетентност на други държавни институции – министерства и държавни агенции, където не са установени данни за престъпление, но при проверките сме установили данни за извършени нарушения, по тази причина сме сезирали за вземане на отношение по компетентност от съответните министерства. Отделно от това сме изпратили 15 броя сигнали на Инспектората на Висшия съдебен съвет с оглед техните правомощия за извършване на действия по компетентност. Знаете много добре, в Закона е предвидено, че когато при извършване на проверките по сигналите установим данни за извършени нарушения от магистрати, ние сме длъжни да сезираме Инспектората на Висшия съдебен съвет. Това е по линия на противодействие на корупцията като статистика.
По отношение на конфликти на интереси – броят на постъпилите сигнали през изминалата година, с данни за конфликт на интереси са 166. Броят на образуваните производства са също 166. От тях имаме приети решения по 162 сигнала, по същество решения всъщност с установен конфликт на интереси са 14, без конфликт на интереси –87, брой решения за прекратени производства – 61, броят на издадените наказателни постановления, във връзка с тези решения са 7. Наложените глоби и санкции за изтеклата година при установен конфликт на интереси в левова равностойност са 173 511. Завърших. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря.
Колеги, ще изслушаме Доклада във всичките направления и тогава ще задаваме въпросите. Добре, както сме процедирали досега.
Заповядайте, госпожо Къдрева.
СИЛВИЯ КЪДРЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми народни представители, членове на Комисията! Ръководеният от мен ресор на Комисията осъществява дейността по приемането, обработката, публикуването, проверката и анализа на декларациите за имуществено и интереси, подавани от лицата, заемащи висши публични длъжности от обхвата на чл. 6, ал. 1 от Закона. На деклариране и проверка подлежи и имуществото и доходите на техните съпрузи, лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала и ненавършилите пълнолетие деца. С осъществяването на тази дейност целим да се увеличи прозрачността и доверието на гражданите към лицата, заемащи висши публични длъжности чрез разкриване на информацията за имуществото им, което показва, че те няма какво да крият, да се проследят разликите в имотното състояние на отделни лица, заемащи висши публични длъжности, за да не се извършват нарушения и да ги предпази от неверни обвинения, както и да подпомогне изясняването на незаконно обогатяване или друга незаконна дейност.
През предходната 2018 г. служителите от Дирекция „Публичен регистър“ извършиха следните процедури и дейности: По Системата на деклариране проведохме две кампании по приемане, обработка и публикуване на декларациите за имущество и интереси.
Първо, успешно проведохме кампанията по приемането и обработването на ежегодните декларации за имущество и интереси от лицата от обхвата на чл. 6 ал. 1 от Закона. Приехме и обработихме встъпителните и финални декларации подадени от тях през 2019 г. Достъпът до декларациите осигурихме чрез електронния регистър на лица, заемащи висши публични длъжности на интернет портала на Комисията.
Публикацията съдържа: 3706 ежегодни декларации – част първа „Имущество“, 324 встъпителни декларации - част първа „Имущество“ и част втора „Интереси“ и 400 финални декларации, включително и тези, които следва да се подават една година след подаване на първата финална декларация. Общо 258 са лицата неподали, или подали в извън законоустановения срок съответната декларации.
Второ, във връзка с проведените местни избори през месец октомври 2019 г. извършихме сериозна подготвителна работа за установяване броя на общинските съветници, за които за първи път възникна задължението за деклариране съгласно разширения обхват на Закона. Това включваше изготвянето и изпращането на повече от 300 писма до общините в страната за предоставяне на информация относно лицата, които успешно са преминали изборите и тези от тях, които са освободили заеманата длъжност. Получената информация обработихме и анализирахме. Извършихме обстоен анализ на информацията относно задълженията за деклариране на кметовете, заместник-кметовете, председателите на общинските съвети, участвали в местните избори. Това са стара категория задължени лица от обхвата на Закона. Проведохме кампания по приемането и обработването на декларациите за имущество и интереси подавани от кметовете, заместник-кметовете и общинските съветници. Служителите от Публичния регистър бяха изключително натоварени с даването на консултации и разясняването, попълването и на обстоятелствата, предмет на деклариране на лицата, които наброяхава повече от 6300.
Обработихме информацията относно лицата, за които не настъпи промяна по отношение на заеманата длъжност, след проведените избори, тоест запазиха длъжността, която са заемали и в предходния мандат.
Обработихме информацията относно лицата, които не подадоха или подадоха извън законоустановения срок декларации за имущество и интереси. Приехме и обработихме встъпителните декларации подадени от лицата, които участваха в проведените местни избори, както и финалните декларации подадени от тези от тях, които освободиха заеманата длъжност.
Достъпът до декларациите осигурихме чрез регистъра на интеренет портала на Комисията. Публикацията съдържа 5 116 встъпителни декларации част първа „Имущество“ и част втора „Интереси“. Общо 374 са лицата от 135 общини, неподали, или подали, в извън законоустановения срок съответната декларация. От тях 272 лица подали в извън законоустановения срок, 102 лица не са подали декларации. Тоест от общо участвалите около 6300 задължени лица по чл. 6, т. 32 – 374 установихме, че са в нарушение.
Искам да поясня, че срокът за подаване на тези декларации беше едномесечен от датата на задължението.
Чрез системата на деклариране се осигурява систематичен анализ на спазване на законоустановените срокове за деклариране при различните категории задължени лица на информацията, предмет на деклариране, включително произхода на средствата чрез систематичното публикуване на декларациите за имущество и интереси, се прилага мярката на възпиращ ефект, чиято цел е да се допринесе за по-ниско ниво на корупцията и по-високо равнище на обществено доверие.
Трето, извършихме публикация на коригиращите декларации. Това са декларациите на лицата, за които проверката по чл. 46 на декларациите е приключила със заключение за несъответствие. Съгласно разпоредбите на Закона при установено несъответствие на лицата се дава възможност в 14-дневен срок да направят корекция на декларацията си, като попълнят в нея пропусната недекларирана информация. Тази публикация съдържа 296 ежегодни коригиращи декларации, тоест 296 лица си направиха корекция на декларацията при ежегодните декларации и 374 лица направиха корекция на встъпителната и финални коригиращи декларации.
Въз основа на тази процедура Комисията взе решение за изпращане на материалите от проверката на Националната агенция по приходите за предприемане на действия по реда на ДОПК за 21 задължени лица, които не подадоха или подадоха не пълна коригираща декларация и, за които установеното несъответствие е в размер на не по-малко от 5000 лв., в съответствие с разпоредбата на чл. 46 ал. 3 от Закона. Комисията взе решение за извършване на проверка за имущественото състояние по реда на глава 10 за 27 задължени лица, които не подадоха коригираща декларация и, за които установеното несъответствие е в размер не по-малко от 20 хил. в съответствие с разпоредбата на Закона.
По механизма на проверка, извършихме проверка за 8573 задължени лица, които подадоха ежегодна декларация. Извършихме проверка и на 24 встъпителни декларации и 416 финални декларации. Проверката обхващаше освен имуществото на задължените лица, също така на техните съпрузи, на лицата, с които се намират във фактическо съжителство и на ненавършилите пълнолетие деца. Общо проверени лица бяха около 9900.
Като резултат от тази проверка Комисията установи за 566 лица несъответствие, пропуснах тази информация. В момента на тях са изпратени писма за подаване на коригираща декларация. Около 40 от тях не сме установили дали са си подали декларацията, тъй като в момента финализираме тази процедура. Очакваме в много кратки срокове същата тази информация да бъде публикувана от нас.
Административно-наказателни процедури. Наказателните санкции са необходим елемент от прилагането на системата на деклариране, която информация е осигурена публично и достъпна за гражданското общество и медиите и техните реакции могат да бъдат достатъчно дисциплинаращи фактори. Публикуваните списъци на лицата с неподали в законоустановения срок съответната декларация само по себе си се счита за възпираща мярка. Санкциите представляват важен инструмент за насърчаване на дисциплирането, спазването на изискванията за деклариране, когато системата за деклариране обхваща около 10 хил. задължени лица.
През 2019 г. Комисията взе решение за 315 задължени лица, които не подадоха, или подадоха, извън законоустановения срок съответните декларации, да бъде извършена проверка за отнемане на незаконно придобито имущество съгласно разпоредбите на Закона.
Накрая бих искала да кажа, че групата на ГРЕКО към Съвета на Европа приключи с втория доклад за мониторинг на корупцията за България. В Доклада се съдържаха две препоръки по отношение конфликта на интереси в предходните техни доклади, като в последния заключителен доклад групата казва, че съгласно Закона всички декларации за имущество и интереси на висшите държавни служители, подадени по време на мандата им, както и една година след напускането на длъжността се проверяват от Комисията, която има правомощия да проследява произхода на средства, достъп до банковата и осигурителна информация, да проучва придобиването на декларираното имущество и доходите, да разследва случаите на възможно незаконно обогатяване и да проверява имущественото състояние на всички държавни служители, включително и на народните представители. Двете препоръки по отношение на направление „Конфликт на интереси“ на Комисията са изпълнени задоволително.
През месец октомври предстои ново посещение на групата, тъй като започва петия кръг от мониторинг. В обхвата на проверката на този мониторинг са включени изпълнителната власт и президента, също така и другите правоприлагащи органи.
Накрая като заключение, бих искала да кажа, че изминалата година беше много трудна за Комисията, тъй като в повечето време работихме в много намален състав. Най-големият товар падна върху плещите на заместник-председателя – господин Славчев, той освен двата тежки ресора беше поел и управлението на Комисията. Положихме много усилия да запазим доверието на гражданите към нас. Взимахме много трудни решения. Корупцията, знаем, че има пагубни последици за правата на човека, демокрацията и върховенството на закона и затова са необходими много усилия за постигане на напредък в прилагането на мерки за предотвратяване и борба с корупцията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря на госпожа Къдрева.
Заповядайте, господин Йоцов.
ПЛАМЕН ЙОЦОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател на Комисията, уважаема госпожо заместник-председател, уважаеми членове! Към осъществяване на функциите по превенция на корупцията през 2019 г. от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество са предприети и извършени следните дейности: Съгласувани са общо 79 законопроекта, изготвени от органите на изпълнителната власт. В 18 законопроекта са открити индикации за корупционни схеми и така са направени 34 предложения за редакция на текстове, с цел намаляване и избягване на този риск. Извършен е последващ анализ на въздействието на предприетите законодателни актове, преминали през съгласувателна процедура в КПКОНПИ. В тази връзка са изследвани за наличие на корупционен риск слабости и законови празноти и/или нововъзникнали обстоятелства, за които се налага последваща законодателна инициатива с антикорупционна насоченост. Събрана, обобщена и анализирана е информация за националните антикорупционни политики и мерки, като е извършен анализ от отчетите за изпълнението на антикорупционните планове за 2018 и 2019 г. на 35 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджет.
При изследване на отчетите за 2018 г. за първи път е проследено изпълнението на планираните от ведомствата общо 783 броя антикорупционни мерки. Извършен е анализ на предприетите от органите на изпълнителната власт мерки и срокове за тяхното прилагане, както и неприетите мерки и мотивите за това, във връзка с констатираните слабости, изготвени от Комисията анализи на анткорупционни планове за 2018 г. Продължи стартиралата в края на 2018 г. дейност на Междуведомствената работна група за разработване на проект за методология за оценка на корупционния риск по чл. 13 ал. 2 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси. Изпълнени са 3 проекта по Оперативна програма „Добро управление“, които стартираха през 2018 г. Съвместно с представители на местната власт продължи работата по инициативата за въвеждане на антикорупционно обучение през 2019 г. в две общини от страната. Част от реализираните педагогически ситуации са включени в изготвен проект за Наръчник антикорупционно обучение в предучилищна възраст, Наръчник за педагогически ситуации. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на господин Йоцов.
Госпожо Цонкова, заповядайте.
АНТОАНЕТА ЦОНКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ячев, уважаеми народни представител, уважаеми гости! Най-напред ще започна с представянето на дейността за отчетната година на органите на Комисията по чл. 16 ал. 1 – това са териториалните дирекции, състоящи се съответно от директори и инспектори в тях. През отчетния период, спазвайки принципа на законност те са изпълнили правомощията си като са извършили проверки общо 4647 уведомления. Трябва да отчетем, че за предходната година, която днес аз пред Вас посочвам резултати, за пръв път получихме уведомление не само от прокуратурата, а това уведомление е материално-правна предпоставка за започване на проверка, но и с решение на Комисията извършените проверки от Дирекция „Публичен регистър“ Комисията взе решение и възложи на териториалните дирекции да извършат проверки на имуществото на лицата, които попадат в обхвата на чл. 6 и, които не са подали декларации. Те са общо 310 на брой, както и за лицата, които Дирекция „Публичен регистър“ установи несъответствие в размер да 20000 лв. Такива проверки започнахме за лица, попадащи в обхвата на чл. 6 общо 27. Вследствие на извършения анализ, който инспекторите осъществяват по отношение на имуществото, изразяващо се в придобити всякакви активи съпоставени с доходите, които тези лица са имали за предходната година на Комисията директорите са докладвали общо 222 предложения за образуване на производства и внасяне в съда на искания за допускане на обезпечителни мерки. Така съдът е допуснал обезпечителни мерки близо в размер на половин милиард лева като тези активи, които реално са обезпечени са моторни превозни средства общо 603 на брой и 1263 недвижими имота. Също така са обезпечени и ценни книги, дружествени дялове на проверяваните лица. Въз основа на възможността, която Законът предоставя на лицата, на които са наложени обезпечителни мерки върху имуществото е предоставена възможност, те са се запознали с материалите по делото, което е водено в административната фаза от органите на Комисията, направили са възражение, ние сме се съобразили с тях и на базата на последващите доклади Комисията е взела 175 мотивирани искания за внасяне на искове в окръжните съдилища по местонахождението на съответно най-високия актив, който се претендира в полза на държавата. Стойността на исковете, които Комисията е внесла е в размер на 145 млн. лв.
За отчетния период са влезли в сила и 14 решения, които съдът е уважил и отнетите активи в полза на държавата възлизат на 8 млн. 181 хил. 656 лв. Те представляват 37 недвижими имота и 119 моторни превозни средства. Миналата година делата на Комисията бяха белязани от две важни решения, които очаквахме. Това е тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1, което беше образувано през 2018 г. Казвам важни, защото само за отчетния период са спрени 150 дела, които Комисията води за отнемане на незаконно придобитото имущество и това се дължи именно на изчакване на тълкувателното решение на общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, който трябва да се произнесе по това дали сроковете, в които се извършват проверките на Комисията са инструктивни или преклузивни. Също така другото важно решение, което ние очаквахме и вече то е факт от 19 март тази година е решението на Съда в Люксембург, тъй като той беше сезиран със запитване от Софийския градски съд дали Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество отговаря на европейското законодателство на държавите членки. Отговорът, който получихме от Съда в Люксембург е положителен за нас. Съдът прие, че може да се извършва гражданска конфискация по нашето законодателство и не е необходимо да предхожда предявяването на иска влязла в сила осъдителна присъда по отношение на лицето, тоест преследва се имуществото, а не лицето, както и че не се нарушава рамково решение от 2005 г. – 2012, на Съвета на Европейския съюз.
По отношение на втория ресор, за който отговарям – това е „Управление на обезпеченото имущество“ Вие знаете, че това е първият всъщност административен орган, който се създаде по силата на Закона. Дирекцията, която ние изградихме в края на 2018 г. и през отчетната 2019 г. тази дирекция направи първите си действия в изпълнение на правомощията, които Законът възлага. Бяха изработени електронни регистри на всички допуснати от съда обезпечения на имуществата на проверяваните лица, създадоха се електронни досиета на това имущество, като се анализира имуществото с неговия вид местонахождение, стойност и особености. Също така отчетната година се направиха и постъпки към съхраняване и пазене на конкретни активи на проверяваните лица. Това са автомобили, които бяха предоставени от съдебния изпълнител на Комисията за пазене и съхраняване. Комисията е сключила договор за ползване на паркинг и тези автомобили се съхраняват в обезопасени паркоместа. Това с автомобилите Ауди 07, който е на стойност 18 хил. лв. и автомобил марка „Ленд Ровър“, модел Рейнджровър на стойност 180 хил. лв.
Също така през миналата година по искане на Комисията беше открита специална банкова сметка в Българската народна банка, по която сметка са внесени суми, които са обезпечени, запорирани на проверяваните лица и стойността на тази обща сума, която е внесена към този момент по тази сметка е 1 млн. 366 хил. 795 лв. Също така имаме и предоставен банков сейф в Българската народна банка, в който се съхраняват и предоставените на служителите в Дирекция „Управление на обезпеченото имущество“ налични временни удостоверения, които са поименни акции на обща стойност 200 хил. лв. Те са общо 20 хил. на брой с номинална стойност 10 лв. всяка една от тях.
През изминалия отчетен период бяха организирани множество срещи с организации и институции, които по закон трябва да съдействат на Комисията за опазване и съхраняване на вещите, които са запорирани в полза на Комисията, по нейно искове. Такива срещи бяха организирани с Националния исторически музей, с Българската академия на науките, с Министерството на културата, с Народната библиотека „Св. Кирил и Методий“. Също така през изминалата година с промените в Наказателно-процесуалния кодекс, на Комисията беше възложено по реда на ЗПКОНПИ да се управляват и съхраняват имуществата, които са обезпечени по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, тоест те са свързани с водените наказателни производства. Беше съставена работна група и в края на миналата година беше подписан и документ, който регламентира взаимоотношения между Прокуратурата на Република България и Комисията, във връзка с предаването, пазенето и управлението на това имущество. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И аз благодаря, госпожо Цонкова.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Гърневски, заповядайте.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема Комисия, уважаеми господин Цацаров, господин Славчев!
Знаете, че съставът на нашата комисия за втори път изсулшваме Ваш отчет и коментираме дейността на Комисията. Знаете отношението към това, което направихте през тези две години – с положителна оценка, дадена миналата година, вероятно и сега ще бъде същото. Имам два принципни въпроса, тъй като в много разговори журналистите ни задават конкретни въпроси. Цялата тази информация е великолепна, която получаваме, но ни трябва малко по-сбита, която ние ще извлечем от Вашия доклад, разбира се, но тук са и журналистите.
Имам два въпроса.
Първо, от създаването на Комисията досега на каква стойност незаконно придобито имущество е отнето в полза на държавата? За каква стойност сме завели искове, които вероятно са в съдебна процедура и за какво стойност подготвяме подобни искове? Ако е възможна такава информация – не конкретна, общо. Говоря от създаването на Комисията важно е да има такава оценка, това ще докаже динамиката за миналата година, господин Председател, числата, които бяха много добри и това ще ни покаже как се движи Комисията.
Второ, използвайки мнения, становища на господин Цацаров, когато изслушвахме него като кандидат за поста председател на тази комисия, той изказа едни препоръки за бъдещата работа, че вероятно има категория хора, които трябва да бъдат допълнени към обхвата, по който работи госпожа Къдрева по отношение на декларациите, изказа мнение, което повечето от нас споделихме, че вероятно има и категория хора, които е излишно да бъдат там. Просто натоварват дейността без да има никаква логика от това да бъдат проверявани тези хора, тоест да не се работи, както се казва излишно в дадени категории. В този смисъл задавам моя въпрос лично към господин Цацаров, вече усеща ли се някъде да се крие корупционен риск? Спомняте си миналата година в съседната зала прибавихме към този корупционен риск местните власти начело със съветниците, защото не е тайна за никого, че там изтича огромен ресурс, който не е обхванат като възможност за контрол. Ако София е чешма долу някъде е река на някои места, доказано от практиките, тоест има ли още нужда корупционният риск – дадени категории хора, съвместно, заедно, да го предложим на Народното събрание да бъдат обхванати, за да затворим още кранчета.
Второ, достатъчен ли е сега, в момента, ако няма такива категории обхватът, който сме обхванали? И трето, това, което господин Цацаров беше споменал по време на изслушването – необходимо ли е пък някъде намаляване на такива категории, които да ни затрудняват, затормозяват дейността на Комисията излишно? Това са двата въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на господин Гърневски.
Аз не разбрах към господин Цацаров или към кой, към госпожа Цонкова? Да.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: То е общо за Комисията. Господин Цацаров по другия въпрос, по който…
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Аз може би по отношение на втория въпрос към господин Цацаров. Това е въпрос, който е дискусионен, тъй като предстои, вече имаме заявена готовност и от Комисията, предстои прецизиране на Закона по отношение на кръга лица по отношение на чл. 6, и по § 2 – проверяваните лица. Но аз, просто за да добавя, да внеса малко конкретика към въпросите на господин Гърневски. Интересно ще бъде, госпожо Къдрева, Вие споменахте няколко цифри – 79 лица, не подали декларации. Ако е възможно да се отбележи от кои категории са тези лица – народни представители, кметове, общински съветници? Ако имате, разбира се, такава информация. И още две числа са интересни – за установените 21 задължени лица с несъответствия с размер не по-малко от 5000 лв., които са предадени на НАП, също какъв тип категории са? Казвам го не от някакво празно любопитство, а по-скоро може би за да направим, когато тръгнем да прецизираме кръга лица, да имаме база за сравнение. И тези установени 27 задължени лица, при които има несъответствие в размер на не по-малко от 20 хил. лв., мисля, че толкова беше, те също от коя категория, какъв тип категории лица са? Ако е възможна подобна информация.
Господин Цацаров, заповядайте по въпросите на господин Гърневски.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Аз бих Ви предложил, уважаеми господин Председател, отговори в следната последователност:
Госпожа Цонкова по отношение на цифрите, аз по отношение на обхвата и госпожа Къдрева по отношение на въпросите, които зададохте към нея. Ако приемете, разбира се.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, госпожо Цонкова.
АНТОАНЕТА ЦОНКОВА: Благодаря.
Господин Гърневски, аз схващам въпроса за общо отнетото имущество на Комисията от влизане в сила на закона 2018 година, отнето в полза на държавата, ще говоря приблизително, за да не сбъркам с някой лев, около 23 милиона са за тези години, в които Комисията работи по Закона от 2018 г. Претендираните за отнемане активи по висящите 510 дела на всички три инстанции е 3 млрд. 144 млн. 288 хил. 84 лв. към края на годината. От началото на годината Комисията работи с бързи темпове и ще отчетем при следваща среща по-добри резултати дори от предходната година, макар че сме в такава епидемична обстановка, Комисията не е спирала да работи нито ден.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Само към казаното от госпожа Цонкова искам да допълня – ние говорим, действително за 510 висящи дела, тоест 510 съдебни производства към настоящия момент, които са при три инстанции. Така или иначе, обаче от тези 510 дела, ние имаме спрени 150 дела – 150 дела, по които отнемането, или размерът цената на исковете е изключително значителна, все още чака произнасяне на Върховния касационен съд по тълкувателно дело 1/2018 г. От тези 150 дела, 81 броя са в Апелативния район, Варна, 29 броя са в Апелативния район, Пловдив, 19, – София, 11 – Бургас и 10 – Велико Търново. На практика при разликата между отнето и претендирано имущество би следвало да имаме предвид, че една немалка част от тази разлика, както и от размера на претендираното имущество, се дължи и на факта, че от висящи 510 дела, по 150 дела няма никакво движение. Слава богу, движение имаше след като имаше произнасяне на Съда на Европейския съюз по отношение на първото преюдициално запитване, но там спрени бяха седем дела. Понастоящем се чака второ, нали така, госпожо Цонкова?
АНТОАНЕТА ЦОНКОВА: Да.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Но и там спрените са две дела. Останалите 150 са в ситуация на пълно блокиране.
По отношение на въпроса, който зададохте към мен. Аз съм изразявал становището си, мисля, че в много случаи както дискусионно, така и повече споделяно. Обхватът по чл. 6 при всички случаи, според мен поне, се нуждае от прецизиране. Едната степен на прецизирането, или едната страна, на прецизирането е редуцирането на този обхват. Другата е евентуалното обхващане на лица, които не са обхванати в този обхват – това, което всъщност постави господин Гърневски, като две страни на един и същи проблем. При всички случаи обхватът е прекалено голям. Това са 50 точки. Няма да споменавам тезите например, които са свързани с Българския Червен кръст. Тук не става дума да говорим конкретно за БЧК. Но вижте абсурда – по закон БЧК, е юридическо лице с нестопанска цел. Неговите управителните и контролни органи са като на едно сдружение, и въпреки всичко и те декларират като висши публични длъжности.
Нека сложим само още един пример, който е вън от обхвата на как да кажа, на широката публика. Декларира по този закон и всяко лице, което по реда на чл. 7 от ЗОП е упълномощено да провежда обществена поръчка от лице, заемащо висша държавна длъжност. Няма праг на стойността на обществената поръчка. Тоест 90% от лицата, заемащи висши държавни длъжности, делегират тези права на техни подчинени, други длъжностни лица, в резултат на което кръгът на лицата се увеличава с един неопределен брой хора и длъжности. Липсва конкретизираща дефиниция например по отношение на деклариращите, които са представители на Република България в органите на Европейския съюз и в НАТО. Там са посочени всички длъжности, а и предложението, което е от страна на госпожа Къдрева и нейната дирекция е поне да бъдат дефинирани висшите или ръководните длъжности, които са изпращани в тези органи – на Европейския съюз и НАТО.
Отделно от това посочвам и някои други, като например управата на Българския спортен тотализатор, макар темата в момента да е, да речем, временно актуална, на някои други държавни предприятия, като затворно дело и какво ли не още.
От друга страна пък, Законът е възприел един подход на изброяване, особено на ръководители на регионални звена на централни органи. Само че там трябва да се прецизира, според мен поне, кои от тях наистина трябва да декларират. Защото някои декларират, а за други, каквито са например да речем регионалните поделения на Изпълнителната агенция по горите или на Агенцията за социално подпомагане, такова задължение няма. В резултат на което се появяват множество въпроси и тези въпроси малко или много създават една много голяма несигурност.
Така че мисля, че най-малкото, което следва да се направи, е преглед на лицата по чл. 6.
А второто според мен следва да касае обстоятелства, които се декларират. Да, ние работим по нов образец на декларации, работим по указания, много усилена е работата на Публичния регистър тук, за да имаме единни указания към всички, които декларират. Не сме ги направили до момента, защото с оглед удължения срок за деклариране, ако сега въведем новия образец декларации, който е далеч по-улеснен, поне доколкото можем това ще предизвика една смесица между стар и нов образец в процес на ежегодно деклариране. Но обстоятелствата, които се декларират, те се определят от Закона.
И само обръщам внимание, че докато Законът за съдебната власт беше изменен, а там общо взето се декларират идентични обстоятелства, той въведе далеч по-високи прагове. Не става дума да бягаме много от праговете, но прагът по този, нашия закон, сега е 1000 лв., по Закона за съдебната власт е 5000 лв. Законът въведе и много други улеснения – да не се искат съдебни разрешения, говоря за съдебната власт, ако лицата, които декларират, дадат писмено съгласие. Нали, аз като магистрат съм дал писмено съгласие, да ми се разкрият сметките. Сега лицата и да искат, не могат по нашия закон да дадат такова съгласие по проверката, в резултат на което Дирекцията е залята с огромен обем работа.
По отношение на общинските съветници – проблемът тук е колкото юридически, толкова и политически. Това трябва да прецени самото Народно събрание. И най-сетне идва нещо, което е малко или много вън от нашия поглед, но то е един от най-големите проблеми на закона – това е разпоредбата на § 2. Огромен брой държавни служители, кадрови военнослужещи, частни съдебни изпълнители, нотариуси и прочие подават ежегодни декларации и то ги подават в утежнената форма, ред и прочие, което важи и за лицата, заемащи висши публични длъжности. Същевременно пък за тях механизмът за проверка клони към нулата, за разлика от този при лицата, заемащи висши публични длъжности.
Точно затова ние посочваме, че ако е налице политическа воля за промяна в Закона, ние сме готови да участваме с конкретни предложения. При нас бе създадена една работна група. Тя малко или много, не малко или много, а напълно, бих казал, мотивирано формулира доста предложения, които ние нямаме претенциите, че имаме правото или волята да изменяме закона, но експертни становища, защото тук има хора, които работят от години тази работа, могат да бъдат дадени. Отделен е въпросът, че от кръга обвинения, за които Комисията се задейства за отнемане на незаконно придобито имущество, считаме, че е редно вътре да се добавят и престъпленията против Републиката, особено шпионаж и поставяне в услуга на чужда държава. Което малко или много изисква експертни промени. Ако Вие имате тази воля, те биха могли да се случат. А все ми се струва, че би трябвало да я имате, най-малкото, защото освен общата отговорност, не го казвам комплиментарно, казвам го съвсем по дефиниция, която имате като народни представители, има и още един момент – всеки от Вас, както и всеки от нас, попълва декларация и е напълно наясно къде стоят проблемите във всичкото това.
Аз май много се разпрострях. Госпожа Къдрева.
ПРЕДС. БОРИС ЯНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Къдрева.
СИЛВИЯ КЪДРЕВА: Благодаря, господин Председател!
Тази бройка 69, аз я виждам 102 задължени лица, които не подадоха декларация – това са общинските съветници от местните избори.
Малко и да разширя отговора по въпроса на господин Гърневски. Общо около 10 000 е обхватът на чл. 6 са лицата, задължени да декларират имущество и доходи пред Комисията. От тях 5135 са общински съветници, категория „общински съветници“, около 1200, не съм взела статистиката, но около 1200 са категорията кметове, заместник-кметове, председатели на общински съвети и главни архитекти на общините. Това прави някъде около 6300 лица, които са лица от местната власт, които са задължени да декларират пред Комисията. Останалите около 4000, 400 и нещо задължени лица са от централните ведомства – министерства, агенции, комисии, и други държавни институции.
Така се очерта картината, след като обработихме и публикувахме декларациите на всички лица за предходната 2019 г.
Направи ми впечатление, че от задължените лица, които следваха да подават декларации през 2019 г., от тези категории – централна власт, агенции, министерства, около 258 се неподали, или подали извън законоустановения срок. А от тези 6000 задължени лица – местна власт, за 5000 и нещо от тях възникна за първи път задължение за подаване на двете части на декларацията, около 374 лица са неподали, или подали, извън законоустановения срок. Тоест от тези 374 – 102 лица не подадоха декларации. Като тук има едно много важно обстоятелство – лицата, които подават ежегодни декларации, имат четири месеца и половина срок за подаване на ежегодна декларация, а лицата, които участваха в местната власт, имаха само един месец за подаване на ежегодна декларация. Това за нас беше много учудващо. Имахме други очаквания. И аз дори се бях доста притеснила и стресирала как ще публикуваме тази информация на фона на статистиките, които имаме от предходните години, че тези лица, които за първи път подават декларация, обикновено или декларират със закъснения, или не подават декларации.
В момента е възложена на моя екип да извърши проверка на тези декларации, подадени от местните избори. Ще видим резултатите.
Съдейки по предходните години, анализът на корупционния риск, който извършваме ежегодно, винаги е бил променлив.
Първоначално първите години не се декларираха имоти; после проблемът беше със заменките на имоти; след това се появи и проблемът за получаване на доходи от участие в контролни органи, имаше много високи суми, които се получаваха; след това се появиха придобиване на имоти по скъпи курорти и не се декларираха; след това се появиха, преди година – две имаше недеклариране на големи суми обезпечения. Лицата даваха обезпечение в размер по на няколко милиона евра, огромни суми. Последните две години от анализа на корупционния риск ни прави впечатление, че повечето несъответствия за недекларирани данни са наличности по банкови сметки.
Председателят ме подсеща, само ще допълня, че освен тези 10 хил. задължени лица по чл. 6 имаме около 130 хил. лица от обхвата на § 2. Нали разбирате, че тези 130 хил. лица, при подаването на декларацията си отново търсят съдействие на служителите от публичния регистър и ние преценяваме, че вместо да им кажем: попитайте Вашата комисия или органът, към когото следва да подавате, ни е по-лесно да кажем: да, това подлежи на деклариране. Затова ако работим по указания, с които да можем малко да разясним по-подробно тази информация, която е предмет на деклариране и в същото време – една идея, да облекчим това натоварване.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Гърневски имаше …
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Само едно изречение – две години по-късно, с общи усилия и с Ваша инициатива и с разбирането на народните представители да се доусъвършенства приетия закон. Няма съвършен закон, важното е в течение на времето да бъде усъвършенстван. Но фактът, за това, което беше изнесено, че вече имаме за 3 милиарда искове за конфискация на незаконно придобито имущество, показва, че тази комисия си върши работата.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Да?
Заповядайте, госпожо Къдрева.
СИЛВИЯ КЪДРЕВА: Много се извинявам, имахте още един въпрос по отношение на тези лица, за които Комисията е взела решение за извършване на проверка на незаконно придобитото имущество за установена разлика в недекларирано имущество над 20 хил. лв. Току-що погледнах, тази информация е публична, тя е публикувана в Регистъра на лица, заемащи висши публични длъжности на интернет портала на Комисията. Различно е, имаме лица от ръководители на агенции, ръководители на комисии и кметове, разбира се – шарено е, от всички категории задължени лица.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Госпожо Къдрева, господин Цацаров.
Заповядайте, колеги за други въпроси.
Госпожа Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа членове на Комисията, уважаеми колеги! Първо, ще кажа, че „БСП за България“ няма да подкрепи този доклад. Няколко са мотивите, поради които ние няма да го подкрепим.
За втора поредна година ние получаваме в голямата си част доклад, който е „копи-пейст“. За втора поредна година Вие ни предлагате диаграми, схеми, каква е структурата, какви са правомощията и миналата година ги четохме, и тази година ги четем. Тези диаграми просто наистина няма нужда от тях, кой на кого е подчинен, кой какви длъжностни характеристики има? Ето отварям тук – звена, пряко подчинени на председателя на Комисията и отдолу същата схема я имаше и миналата година. Все пак, знаете много добре, да припомня, че този парламент в момента гласува Закона и знае каква е структурата на Комисията и миналата година гласува отново същия доклад, в който имаше показана тази структура. Може би трябва да затвърдим знанията си за структурата на Комисията.
Освен това, за втора поредна година имаме тенденция на съществено разминаване между очакванията на обществото и реално свършената работа от Комисията. Много работа сте свършили – виждаме го в тези близо 90 страници. Но ето, и вчера, последната препоръка от Европейската комисия казва, че нивата на борба с корупцията отново остават високи. Отново не се вдига България в класацията за мястото, което заема в борбата с корупцията и отново сме на последните места в Европейския съюз, ако не се лъжа на 74 то място. (Реплики.)
Извинявайте, в света на 74-то място, а на последно място в Европейския съюз, извинявам се много за грешката. Но факт е, че нивото на корупция продължава да е много високо и вярвам, че Вие ще се съгласите с мен.
Освен това, преди малко и колегата го каза, има разминаване между стойността на заведените искове за отнемане на имуществото и то много голямо, и стойността на реално отнетото със съдебно решение имущество, Вие обяснихте вече защо се случва това.
Освен това в този доклад не виждаме – преди малко казахте има доста закони, по които е открит след анализ корупционен риск. Кои са тези закони? Няма ги в Доклада. Приети ли са Вашите препоръки относно тези закони? Има ли последваща оценка, има ли наистина приети закони от Народното събрание, в които има корупционен риск и той наличен ли е към момента? Тези неща ги няма в Доклада. В Доклада наистина има много информация, но тази информация по никакъв начин не е достатъчна, нужна е много повече конкретика. Има изнесени девет случая, в които е участвала Комисията заедно със Специализираната прокуратура, но примерно на мен ми липса работата на Комисията миналата година по няколко знакови дела. Няма дума за тях. Така известния „Апартамент гейт“ – тогава Комисията знам, че се произнесе, те ги няма, знаковите дела ги няма в този доклад. Суха статистика, за първи пъ,т обаче има и заключение, в предния доклад нямаше заключение, има изводи, има и това, което ще свърши Комисията през тази година.
Пожелавам по-успешна работа! И отново казвам, че ние няма да подкрепим Доклада.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Аз въпроси не разбрах – имате ли, освен въпроса: кои са законопроекти с установена индикация на корупционен риск – така съм го записал?
КРИСТИНА СИДОРОВА: Сега ще го кажа точно: каква част от предложението по законопроекти са били приети и как са реализирани на практика, какъв е резултатът от тяхното прилагане?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Цацаров, към Вас.
Другото е становище, да го кажем на парламентарна група – политическо становище, така че всяка една група може …
Заповядайте, господин Цацаров, по отношение на корупционния риск в законодателството.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Аз съм далеч от мисълта, че Докладът, който сме Ви представили е идеален. Само че първо, обхватът и структурата на Доклада малко или много се определят от разпоредбата на чл. 18 – ние говорим за организация, устройство и дейност. Ние се занимаваме с отнемане на имущество, с антикорупционна дейност, с осъществяване на проверки по разпореждане на прокуратурата, с управление на обезпечено имущество и прочие. Ако диаграмите Ви дразнят, или в смисъл смятате, че те са „копи-пейст“, мисля че цифрите са различни с предната година и тези цифри показват доста добри проценти за една комисия, която е била поставена в доста трудни условия, включително и с оглед обществените очаквания към нейната дейност.
На мен ми е най-лесно да кажа, че в този доклад аз имам десет дни участие и следователно да прехвърля отговорността на колегите си, но няма да го направя, защото знам как се работи. Не мога да мисля, че може да имате друго очакване към работата на Доклада, защото, моите уважения към Вас, но Докладът не е предназначен само за Вас. Този доклад е предназначен за обществен достъп и се публикува на интернет страницата на Комисията. Следователно не виждам нищо лошо в това – гражданите да имат представа каква е структурата на Комисията. Нещо повече – на базата на приоритетите, които ние сме поставили в заключителната част на Доклада, може би, да сме живи и здрави догодина, Вие ще видите съвсем друга структура на Комисията и съвсем други действия, имам предвид съвсем други структурни звена, които ще покажат и стремеж към ефективност, и стремеж към бюджетни икономии. Ще Ви кажа само една цифра, че за периода до настоящия момент, броят на ръководните длъжности в Комисията е редуциран от 25% спрямо общия състав на 16,7%. Да, и това е суха статистика, но и тя показва съответната дейност.
Що се отнася до разминаванията между очакванията на обществото и редовната работа на Комисията, тоест нормалната работа на Комисията, и тук съм далеч от мисълта, че Комисията действа идеално и че всичко в нейната работа е, как да кажа – легеартис. Но разминавания в очакванията на обществото, при цялото ми уважение и към всички държавни органи – има към всички държавни органи. Това не е оправдание за работата на Комисията, но не бих я приел като критика, която да касае само работата на Комисията.
При цялото ми уважение също така зная много добре вижданията на БСП по отношение на начина, по който трябва да изглежда този закон, и по отношение на начина, по който трябва да не изглежда тази комисия. Но такъв е Законът и ние го изпълняваме такъв, какъвто е. Тоест, съзнавам и евентуалния политически момент във Вашето изказване, няма как да не го кажа, но Законът е такъв, просто ние го изпълняваме като е такъв.
На следващо място, говорите за разминаване между стойността на претендирано и отнето имущество. Е, няма как да няма разминаване, защото едно отнето имущество преди да стане отнето, то е претендирано, преди да стане отнето то преминава през три съдебни инстанции, от тези три съдебни инстанции – от 510 дела имате 159 спрени. Е, не може едното да е равно на другото. То не математически, то практически не е възможно.
Най-сетне по отношение на законите с корупционен риск, значи приемам, как да кажа – упрека, че това не е посочено в Доклада, но ако това бъде посочено в Доклада, Докладът ще придобие огромен обем. Казвам обаче само следното: на следващото си заседание, което ще се проведе следващата седмица – в четвъртък редовно, Комисията приема един пълен анализ на последващото действие на законопроектите вече станали закони, по които е изразявала своите становища. Той ще бъде публикуван на интернет страницата на Комисията, ще бъде изпратен на всички вносители на законопроекти, на целия кръг лица, засегнати от законопроектите, от които ние сме искали съответни становища за последващото действие. Нещо повече, по този начин, от този анализ ще се види – по кои законопроекти Комисията какви, да ги нарека така: забележки за наличие на корупционен риск е правила и колко от нашите предложения са били приети? Права сте, че все още тази дейност не е напълно сведена до знанието на обществото, но може би към юли месец, когато ще имаме, дай боже, една съвсем и далеч, бих казал – нормална и привлекателна, не е това правилната дума, за гражданите интернет страница – на нея ще бъде публикувана в един много достъпен вид една електронна платформа, която ще проследява съдбата на всеки законопроект от внасянето му през нашите предложения до това какво се приема и какво не, и до това как той става закон, и след това какъв е ефектът от последващото му действие.
Права сте и за сухата статистика, но това е Отчетен доклад. Значи отнетото имущество работи с брой дела, левове и проценти. То няма как да бъде отчетено по никакъв друг начин. Тоест това е моето становище по забележките, които отправяте.
Ние ще се постараем за догодина Докладът да изглежда по-добре. В това можете да бъде сигурна. Нещо повече, ще се постараем догодина в Доклада да бъдат отчетени много повече неща, които са направени, обаче вън от диаграмите и цифрите, аз друг вариант не знам. Може би ще сложим много повече текстова част, но с тези показатели по закон отчитаме дейността си, аз други не мога да формулирам. Така че ще се постараем догодина да изглежда по по-различен начин и като отчетени мероприятия, и като външна форма.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Благодаря много за отговора.
Може би липсва анализът на сухата статистика, анализът и препоръките след всяка една глава както е, а не накрая в заключението една страница. Просто след всяка една глава в Доклада и след всяка една статистика три страници, четири – да има някаква, за дирекцията: какво е станало – анализ, какво трябва да се промени, кое е свършено добре, кое не е свършено добре. Това липсва в този доклад. А иначе трябва да има статистика, няма как без нея, но липсват анализът и препоръките за следващите години, не само на последната страница с няколко реда.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Ще се съобразим с тези забележки и мисля, че догодина Докладът, дай боже, ще изглежда далеч по-аналитичен от това, което виждате сега.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: И нов графичен дизайн. Благодаря на госпожа Сидорова.
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цацаров, уважаема Комисия! Аз няма да се спра толкова на Доклада, защото Докладът е само един етап. Но ако прочетем внимателно числата в него и анализът, който все пак е поставен там, заставаме под въпроса, че и поради стеклите се миналата година обстоятелства, да се изразя така меко, доверието към Комисията миналата година стагнира.
И анализът, който е поставен там заставаме под въпроса, че и поради стеклите се миналата година обстоятелства, да се изразя така меко, доверието към Комисията миналата година стагнира.
Мисля, че нивото на изяви, а така също и за работа на Комисията не доведе за това да обръща това мнение в обществото, както господин Цацаров каза, където обществото не е доволно от работата на нито една институция, а камо ли и на Народното събрание, което много добре разбирам.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Не съм казал за Народното събрание.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Не, аз добавям и казвам, че го разбирам и то е факт.
Има съществени ниши в Закона и въобще в нормотворчеството, относно антикорупционната дейност, намаляване на корупцията, които ние все още не сме успели да анализираме и да направим, така че те да бъдат в дейността на Комисията, или на нещо друго, а целта на създаването на такъв мегаорган, каквато е КПКОНПИ беше именно такава. Затова стана комплексно решаване на въпроса, защото по-рано няколко пет, или шест структури бяха се занимаваха с корупцията и водеха някаква борба с нея.
Именно тук правилно го засегна и госпожа Сидорова от тук нататък, а и нашата надежда към господин Цацаров е, тази комисия да заработи и като мозъка, който да дава варианти за решение. Защото, аз много добре прочетох и приоритетите за тази година. Те са точно по думите на господин Цацаров, когато беше избран за председател на Комисията – те са вътрешни, те са структурни, те гледат към работата на Комисията отвътре. А на мен ми се иска този доклад, че и всичките други доклади да бъдат съобразени с погледа на обществото към тази комисия, към този орган, който е създаден, независимо дали една партия е гласувала за него или не е.
Когато заговорих за нормите, искам две неща да подчертая. Особено силно звено трябва да бъде превенцията на корупцията. Аз имам няколко идеи и ще продължа независимо, колко продължи мандата на това Народно събрание, да ги обсъдя и да ги споделя с Вас. Това е предварителната оценка на нормотворчеството. Имам неординарното предложение, с което ще вляза в конфликт с моите колеги депутати – Комисията, да се произнася и върху проектите за нормативни актове, вкарвани в Народното събрание и от депутатите.
Труден е механизмът, трябва много добре да се помисли по него, но аз мисля че не толкова актовете, които минават оценка на въздействие, които минават доста сложна процедура и внасяни от Министерския съвет крият толкова корупционен риск, колкото законопроектите, внесени от някои мои колеги и го заявявам съвсем открито.
Трябва може би да погледнем и някои норми, които са много формални в сферата на конфликта на интереси и оттам преминаването към другите сфери. Например твърде формална е нормата, която е в друг закон, която е може би и на конституционно ниво и така нататък за народните представители, след това за местните депутати, съветници и кметове – за съветниците и депутатите говоря да не бъдат управители, изпълнителни директори и така нататък.
Това е напълно формален критерий. Ние имаме образци, които създават образци на поведение в обществото, които доказват, че народни представители и съветници точно, докато са народни представители и съветници най-много увеличават своето богатство не от парламентарна дейност – от бизнеса, и от други неща. Аз не казвам да го забраним, но тук трябва да видим тази норма носи ли, въобще нещо в борбата за конфликт на интереси?
Да прегледаме още един път в тази насока и аз усилено чета и европейското законодателство по тези неща. Той не е управител, но в същото време – големи дивиденти. Няма да забраним Търговския закон, не мислете така, не ми е това позицията.
Може би ще трябва, това което и господин Цацаров загатна само, да се дава повече оценка на конфликти и ситуации, които никак не са малко в обществото, дори Законът да не го изисква това да се показва една активност, която примерно господин Цацаров имаше като главен прокурор, точно в сферата на корупцията. Не да казва: това е корупция, или не. Но някои събития от последните дни – не знам колегите журналисти дали са попитали това са парекселанс, намеци за корупция във високите етажи на властта, именно за каквото ни критикува Европейската комисия.
Извинявайте, но като човек, занимавал се още преди 20 години с едни записи, от които излязоха някои неща, които бяха верни не трябва органът да се занимава, дали записът е достоверен или не. Може би трябва да се кажа, че ако това наистина е така, то това наистина говори, затова че структурата на държавата трябва да бъде променена и именно една от задачите на Комисията е да я промени точно в нещо, което обществото е възложило на нея. Тази комисия трябва да повиши доверието на цялото общество към държавата като цяло, като изключи една от тези функции, които обществото ненавижда, което то счита за обратно на неговото разбиране за справедливост.
Много мога да говоря. Завършвам, но искам да обменяме мисли от тук нататък по много неща. (Реплики.)
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Оценка и препоръки.
Конкретен въпрос нямаше нали, господин Недялков? (Реплики.)
Господин Гърневски, приемаме изказването на господин Недялков като мнение, като оценка и, като констатация по Доклада.
Конкретни въпроси?
Господин Вълков. (Реплики.)
Колеги, без дебати, моля Ви!
Господин Вълков има думата.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще се въздържа от политически оценки. Имам конкретни въпроси към Комисията.
Господин Цацаров, уважаеми членове на Комисията, уважаеми колеги народни представители! Въпросите ми са свързани с кадровото обезпечаване на Комисията.
Преди малко казахте, че очаквате да има структурни и евентуално промени по състава на КПКОНПИ. Това, което забелязах в Доклада е следното, че имаме една много голяма част от незаети бройки, тоест около 20%, при 477 броя щат имаме 10 броя незаети щатни бройки. Какво е разпределението по дирекции и има ли критично състояние на някои от дирекциите за изпълнението на нейната дейност? Това е по-точно. Не точно какво е разпределението на тези незаети длъжности по дирекции. Дали този въпрос стои със същата сила по отношение на териториалните дирекции, дали там също имаме много незаети щатни бройки?
Като последен въпрос е въпросът ми относно кадровия въпрос с ръководните длъжности? Там забелязваме една голяма разлика – 23 броя незаети длъжности, при положение че те са около 50. Това е вече близо 50% от потенциала на длъжностите, които са ръководни. Има ли някакъв проблем за незаемането на тези длъжности и какво е Вашето мнение конкретно за този процес? Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Вълков.
Аз ще дам след малко думата и на господин Симеонов да зададе въпроси, докато направите справка.
Аз само да допълня, за да не задавам впоследствие въпрос. Към въпросите на господин Вълков, по-скоро по отношение на вътрешния контрол четох за дейността на звеното „Инспекторат“ към Комисията. Отразено е, че за 2019 г. са извършени осем проверки, седем планови, една извънпланова, като Инспекторатът е извършил мониторинг по отношение на постъпили сигнали, които са с твърдение за евентуално наличие на корупция или корупционни практики, или конфликт на интереси за служители в администрацията на КПКОНПИ.
Има ли малко повече яснота как са приключили тези проверки или по някой от тях наличие на корупция, или конфликт на интереси на служители на Комисията?
По отношение за тестовете на почтеност, която през 2019 г. на служителите в дирекцията и, господин Славчев, мисля, че е във Вашата дирекция? Провеждани ли са тестове и резултати от тях?
СОТИР ЦАЦАРОВ: По отношение на изказваните становище, които касаеха приоритети в работата, тоест състояние на Закона и евентуална по-голяма активност на Комисията ще кажа само че идеята да се дава предварителна оценка по отношение на законопроекти, които са внесени от народни представители, съществува. Тя е обсъждана в Комисията и то много активно.
Друг е въпросът, че тя не е публично манифестирана, защото Комисията не може да предопределя, каква да е волята на народните представители. Но най-малкото съществува още една идея, която е доста по-прагматична, не казвам, че тази не е, която обаче също не съществува в Закона. Комисията дава предварителна оценка и смея да кажа да кажа, че тази оценка е доста професионална. Защото като се публикува анализът и Вие, и обществото ще види, че става дума за законопроекти, които са с много силно професионален характер. Тоест, такива, които на практика касаят специфична материя, въпреки всичко са давани препоръки, които според мен имат много професионален характер. Една от идеите е, тъй като една не малка част да не кажа почти всички законопроекти на изпълнителната власт предвиждат и издаването на съответните подзаконови нормативни актове.
Едно от предложенията е обхвата на предварителната оценка да се разшири като вътре се включат, както законопроектите, така и последствия от издаването въз основа от тях от органи на изпълнителната власт – подзаконови нормативни актове. Защото по един Закон касаещ лозарството и винарството, принципните разпоредби са в самия закон, само че не малка част от всичко онова, което в последствие е ключа на това, което се случва и в наредбите, които се издава от съответния министър.
Що се отнася до кадровото обезпечаване, Вие сте абсолютно прав. От 477 щата към 20 декември миналата година – 100 са били незаети. Това са 21% от служителите в Комисията.
От териториалните ни дирекции към момента – три, са с без постоянно ръководство. Проблемите се решават чрез съответни действия по реда на Закона за държавния служител – заместване и временно изпълняване на задълженията, които в никакъв случай не е бих казал нормалният подход.
Съществуваше и беше обсъждано и кадровата ситуация в дирекцията, която е на практика една от ключовите дирекции – „Противодействие на корупцията“. Неголям състав и незаети длъжности. Какво е предприето до момента? Направен е анализ на цялата териториална структура. Предстои приемане на нова териториална структура при която не е тайна, че някой абсолютно не натоварени звена ще бъдат закрити за сметка на подсилването на други. Същевременно ще се осигури нормално кадрово осигуряване, заедно със започване на конкурси.
Както казах: другата седмица – Комисията, ще приеме длъжностното щатно разписание на общата ни администрация в резултат, на което ще започне обявяването на конкурси за юристи, икономисти и прочие.
В дирекцията, чиито ресорен е господин Славчев – „Противодействие на корупцията“, конкурси не бяха обявявани от много време. Това не е укор към него, защото той не е органът, който може да обяви.
До настоящия момент сме успели да обявим конкурси за 13 щатове, както за външни конкурси, тоест за хора, които тепърва искат да постъпят в тази дирекция, така и 10 щата са обявени на конкурс за така наречения вътрешен конкурс от служби за сигурност и обществен ред и кандидати има доста. Те до момента не са били обявявани. Тоест нашата амбиция до края на тази година, малко или много да бъде завършен процесът свързан със структурата и кадровото обезпечаване на Комисията.
Напълно приемам укора, който беше казан тук, че една не малка част от приоритетите са приоритети посочени във финала на Доклада, които са всъщност вътрешни приоритети. Тоест те са насочени към усъвършенстването на работата вътре в Комисията. Само че дълбокото ми убеждение, че тя навън не може да произведе, какъвто и да е качествен продукт, ако вътре в крайна сметка структурата не бъде урегулирана и не бъдат, в крайна сметка, привлечени качествени кадри.
Ще кажа само и още едно изречение. В конкурсите, които планираме да започнем незабавно след приемането на съответните щатни разписания, част от изискванията по отношение на експертните длъжности са сведени до по-ниски степени – единствено и само поради необходимостта да осигурим възможност на млади хора, завършили юридическо и икономическо образование да постъпят в тази комисия.
Що се отнася до въпроса, който господин Ячев постави по отношение на „Инспектората“ – първо, „Инспектората“ е в непълен състав. Там има поне три свободни щатове, а вече и за ръководител на „Инспектората“.
Второ, проведена бе проверка на „Инспектората“ – анализ от „Главния инспекторат“ към Министерския съвет. Тя бе поискана от мен. Разбира се, бе обсъдена и от Комисията. Оценката, която е дадена на работата на „Инспектората“ в Комисията е незадоволителна. Колкото и неудобно да го кажа е такава – незадоволителна.
Проверките, за които Вие говорите, не са проверки за корупция и всичко друго. Те са проверки за нарушение на трудовата дисциплина. Затова например един от планираните приоритети е промени в начина на работа на „Инспектората“ и въвеждането на проверки за лоялност. Тук, господин Славчев, ще вземе становище – дирекциите, на които той е ресорен, са съвсем различни от нормалните проверки за лоялност. Казвам: нормалните, но те в момента и те имат чисто формален характер.
Нещо повече установили сме контакти с външни партньори. Имам предвид, чуждестранни партньори и служби, от които очакваме образци на проверки за лоялност, които в крайна сметка да не са формални. По сега действащите критерии, проверките за лоялност и разпоредби са свързани с оценките от атестирането, употребата на алкохол или упойващи вещества, познаването на нормативната уредба и дисциплинарните нарушения.
Ясно е, че това колкото и да е важно, едва ли е най-точният критерий за така наречената лоялност. Правим необходимото с помощта на чужди партньори да възприемем тестове за лоялност, които са действителни и, които се прилагат във водещи чужди служби по отношение на нашите служители. Това мога да отговоря като съвсем ясно казвам и аз съм със съзнанието, че „Инспектората“ ни не е най-доброто, с което разполагаме в момента.
Що се отнася до проверките за лоялност в дирекция „Противодействие на корупцията“ – господин Славчев.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин Славчев.
АНТОН СЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По отношение на структурата, осъществяваща дейности по „Противодействие на корупцията“, съгласно Глава девета от Закона, знаете тези хора извършват оперативно-издирвателна дейност, прилагат оперативни способи за разкриване на престъпления.
Тези лица преди да се влее тази структура в КПКОНПИ, както Вие се изразихте е мегаорган. Само ако мога да кажа: с десетки пъти нашият мегаорган, с който ние работим е с по-малък числен състав от която и да е друга специална служба, така че това определяне на мегаорган не знам, на какво можем да стъпим, за да реално да го определим като такъв. Не искам да казвам цифрите на другите специални служби, но аз говоря за десетки пъти по-малка наша численост съгласно структурите, които се вляха. Така беше посочено и в Законопроекта тогава, че те се вливат с наличния състав. Този мегаорган, Вие знаете, цифрата е 480 човека като вътре е включена и общата администрация.
Въобще не говоря за териториалните директори, които са икономисти и юристи, не говоря за публичния регистър, не говоря за превенцията, където също са юристи. Въобще не говорим за специално обучени хора, каквито обществото евентуално предполага, че има в цялата Комисията по линия на противодействие на корупция с оперативните способи.
Така или иначе чухте от председателя господин Цацаров, че тази дирекция е в ограничен състав. Изключително малък брой служители, които служители, само да отбележа, във връзка с въпроса за проверките за почтенност, вливайки се в Комисията със служители от специалните служби. В това число ДАНС, ГДБОП, СДВР, ГДНП и всичките – въобще имаме служители от всички специални служби, но най-вече от Държавна агенция „Национална сигурност“.
В Държавна агенция „Национална сигурност“ проверките за лоялност, защото тук в нашия закон са дефинирани като такива, изисква към всеки един служител, за да постъпи на работа и през определен период от време, проверка от специално структурно звено за лоялност на този служител, в това число и негови връзки – родствени, близки, партньори, начин на живот и така нататък. Всичките служител в тази дирекция, без изключение, са минали през този етап на проверка, каквото проверка не е правена по отношение на останалите служители в Комисията. Това не означава, че останалите служители на Комисията са по-малко лоялни към институцията, държавата и въобще към обществото. Към момента смело мога да твърдя, независимо от незадоволителната оценка на Главния инспектор към „Инспектората“ на Комисията по принцип няма допуснато неправомерно действие на служител от Комисията. Така или иначе мониторингът, през който преминават служители на дирекция „Противодействие на корупцията“ е по-завишен, тъй като там имаме изучаване и с оглед достъпа до нивото на съответната секретност. Там се извършват и действия от други специални служби, така че всеки един служител за тази дирекция е поставен на много по-голям мониторинг, отколкото служителите в другите звена. Благодаря Ви.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Едно изречение ще ми позволите ли?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин Цацаров.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Докато господин Славчев говореше, използвах калкулатора на телефона си – 477 щата за служители е установеното по нормативен ред, щатно разписание на Комисията. Единадесет процента от тях, само 11%, са служителите по заварения щат на дирекция „Противодействие на корупцията“. От тези 11% не мога да кажа, защото Законът не ми го разрешава, колко незаети щата сме заварили. Самият факт, че започнахме да обявяваме конкурси, първо, за първоначално назначаване са три места, сега за още 10 други, показва, че правим максимума, за да запълним този щат. Това не е оправдание.
Единадесет процента от 477 служители се занимават с оперативните действия по разкриване на корупционни прояви на лица, заемащи висши държавни длъжности на територията на цялата страна, без да има нито едно териториално поделение. Тепърва, благодарение на действията и на господин Славчев, и на колегите се осигуряват автомобили, друго осигуряване, кадрово осигуряване и така нататък. Тази дирекция очевидно не може да постигне в условията на свръх натоварване, защото броят на проверките, които се възлагат всеки ден е огромен. Тя не може да постигне търсения резултат, ако не бъде укрепена кадрово, ако като първа стъпка не се заемат незаетите щатове, като втора не се увеличат щатовете и то трябва да се прави внимателен подбор, а като трета не се създаде поне начало на териториални поделения.
ИВАН ВЪЛКОВ: Искате да кажете, че броят на служителите, които са ангажирани пряко с противодействието на корупцията са около 11%? Това, което разбрах. (Реплики.)Не, не, точна така е. Точно.
АНТОН СЛАВЧЕВ: Господин Цацаров уточни, че са по-малко от тези 11%, защото той говореше за цифрата, която с незаетите е по-малко.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Представете си следното – 477 общ щат, 11% от тях служители от „Противодействие на корупцията“, 30% от общия състав на „Противодействие на корупцията“ незает. Това са оперативни работници. Това са хора, които не могат просто да бъдат приети на работа след един конкурс по Закона за държавния служител, а, които дори провеждат се сега конкурси, преминават тежки процедури по проучване. Съответно Институт по психология към МВР и всичко друго, което е свързано със спецификата на тази дирекция.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: На господин Симеонов ще дам думата. След това уточняващия въпрос.
Заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Цацаров, колеги, уважаеми членове на Комисията! Няма да задавам въпроси. Искам, някои уточнения да внеса. Бях много улеснен от последните изказвания на господин Цацаров и господин Славчев.
Искам да кажа, че Докладът, който го имаме аз и моята група не го възприема като „копи-пейст“, а напротив има база за сравнение с миналия доклад. Между другото, ние малко закъсняхме с господин Нецов, в Комисията по отбрана бяхме, подробен въпрос, подобно искане беше направено към другия доклад, който обсъждахме там.
На практика няма перфектен доклад. Още повече това, което чухме за кадровия недостиг във всички звена в Комисията – това означава, че тези проблеми, които те ги виждат и в следващата година, реално докладът, който ще бъде най-вероятно очаквам, че ще бъде многократно по-добър, още повече отчитайки, че втората половина на миналата година, ударите, които бяха към КОНПИ, събитията, които се случиха също повлияха, вероятно на отношението към институцията, но работата, която е направена и извършена, за което Ви благодаря, за огромната работа, уважаеми колеги. Това, което исках да кажа. Ние ще подкрепим Доклада.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
Уточняващ въпрос.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми, господин Цацаров, моят въпрос е към Вас. Вие правилно сте отбелязали в приоритети, че единият от тях особено ми допада, той беше обещаван от Вашия предшественик, има ли някакви трудности при създаването на тази единна информационна система между КПКОНПИ и прокуратурата, която Вие сте написали в приоритета? Поставяте ли някакъв срок за нейното изграждане тази година? Трябва ли да бъде включен, по обмена мисля беше чл. 25, 105 – 110 ли да бъде включена и Държавната агенция „Национална сигурност“ след като Вие заговорихте за други приоритети дори в Закона, за национална сигурност, за други неща, за информационната система.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Това, което е поставено като приоритет в Доклада се поставя една идея по-скромно намерение. Ако ми позволите да обясня Комисията започва производство по проверка след това отнемане на незаконно придобито имущество след като получи информация от прокуратурата за повдигнати обвинения, тоест копие от постановление за повдигнати обвинения. Днес, последно главният прокурор господин Гешев подписа общата инструкция, която трябва да се издаде и ще бъде публикувана в Държавен вестник между ДАНС, НАП, Агенция „митници“, прокуратурата и КПКОНПИ, която касае този информационен обмен. В нея е предвидена възможността този обмен между прокуратурата и КПКОНПИ при съответни действия между ръководствата на двете институции да бъде и електронен. Какво точно имам предвид? Колкото и да е нереално към настоящия момент целият обмен между прокуратура и КПКОНПИ е на хартия. Казано по друг начин, за да получим ние постановление, заверен препис с който да започне от госпожа Цонкова дирекции да започне процедурата по отнемане ние трябва да получим по пощата и на хартия. Идеята е да тръгнем с първата стъпка с която да въведем електронен обмен по силата на което наблюдаващите прокурори незабавно да могат чрез него да изпращат тези постановления, да няма забавяния във времето. Едва тогава можем да мислим за нещо по-голямо от това, което разбирам естеството на въпроса Ви, но ние сме още на първото стъпало.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ:: Извинявайте, че се намесвам, когато го задодох, защото и тази разпокъсаност, която имате единен орган засега като месторазположение и работни места, което също създава допълнително мотиви да бъде въведена електронна система.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Тя в самата комисия действа, поне по отношение на разпокъсаността доброто е, че колегите от Дирекция „Противодействие на корупцията“ са в сградата на ДАНС.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Да допълня колегата – той искаше да каже, че ако цялата дейност беше егидата на президента щеше да действа по-бързо. (Реплики.)
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Нецов, има въпрос или?
СЛАВИ НЕЦОВ: Да, въпрос. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цацаров, уважаеми колеги от Комисията! Въпросът ми е към госпожа Цонкова. Тя каза, че около 500 и няколко иска на стойност 3 млрд. и нещо имате, но също така казахте, че 159 са отказани, спрени са. Сумата на тези 159 влиза ли в тези 3 млрд, които ги търсите по принцип или могат да останат 2 млрд, ако те са спрени – принципно казано. Благодаря Ви.
АНТОАНЕТА ЦОНКОВА: Благодаря за въпроса, господин Нецов.
Спрените 159 дела, тяхната стойност на претенция в полза на държавата влиза в тези 3 милирада. Да, влиза. Ние се надяваме и чакаме решението на Общото събрание на Гражданската колегия, всеки момент да излезе, така че последното събрание беше на 28 февруари 2019 г. оттогава изчакваме решението. (Реплики.)
СЛАВИ НЕЦОВ: Много кратък въпрос. Каква е най-голямата сума, която търсите? Аз помня, че казахте преди КТБ – 200 и не знам колко.
АНТОАНЕТА ЦОНКОВА: Два милиарда, над 2 милиарда. (Реплики.)
СЛАВИ НЕЦОВ: Това исках да чуя. Благодаря.
АНТОАНЕТА ЦОНКОВА: След решението на Люксембургския съд Комисията е подала да бъде възобновена.
ПРЕДС БОРИС ЯЧЕВ: И последен въпрос от господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Не мога да остана единствен не задал въпрос от членовете.
Господин Цацаров, уважаеми членове на Комисията! Аз ще се върна на декларациите. Имате ли установени декларации, по които умишлено да са укрити данни или умишлено подадени неверни данни по смисъла на Наказателния кодекс, за търсене на наказателна отговорност по чл. 313 или други от Наказателния кодекс? Установени ли са такива декларации? Зная кой ще го разследва това, но ако имате данни те трябва да бъдат подадени към прокуратурата или към органите на разследването. Според Вас има ли такива декларации с умишлено укрити, или неверни, данни?
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Заповядайте, господин Цацаров.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Че има такива декларации при всички случаи има. Броят на тези декларации може да бъде уточнен от колежката Къдрева без какъвто и да е проблем. Има обаче една съществена особеност. До настоящия момент трайната съдебна практика категорично приема, че невярното деклариране по нашия закон не води до отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Този експеримент говоря този опит да се търси такава наказателна отговорност е бил отправени мисля, че още по времето на колегата Борис Велчев като главен прокурор, а преди време, без да работя с конкретни имена, такова отношение за невярно деклариране по този закон имаше и по отношение на народния представител Христо Бисеров. Той бе оправдан от съда и съдът прие, че декларирането по този закон не попада под разпоредбите на чл. 313 от Наказателния кодекс.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, мисля, че …
Да, госпожо Къдрева, нещо да уточните ли?
СИЛВИЯ КЪДРЕВА: Благодаря, господин Председател.
Да допълня. Декларациите за имущество и интереси, които се подават от лицата от обхвата на чл. 6 пред Комисията са декларации пред обществото. Данъчните декларации, които се подават пред Националната агенция по приходите са декларации пред държавата. По тези декларации лицата имат задължения към държавата. По декларациите за имущество и интереси имаме морален дълг към обществото. (Реплики.) Да, това е вече връзката на тези лица, както и господин Председателя постави въпроса за тези 27 лица, да, за тях – тези лица са поставени за извършване на проверка за незаконно придобито имущество. Има тази връзка в Закона и ние вече я прилагаме.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, закривам дискусията.
По точка първа предлагам следния Проект за решение: Парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019 г. под № 020-006, внесен от Комисията на 26 март 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За - 6, против – няма, въздържали се – 2.
Решението е прието. Докладът ще бъде внесен в Деловодството на Народното събрание.
Благодаря на господин Цацаров, благодаря на госпожа Къдрева, на господин Йоцов, на госпожа Цонкова, на господин Славчев, разбира се. Приятна вечер Ви желая и до следваща среща в пленарната зала, може би още следващата седмица.
СОТИР ЦАЦАРОВ: И ние Ви благодарим и лека работа.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Ще бъде внесен за приемане в залата на Народното събрание.
РЕПЛИКА ОТ СПАС ГЪРНЕВСКИ: ….
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Колеги, продължаваме нашата работа по точка „Разни“.
Имате ли предложения?
Госпожа Сидорова, заповядайте.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз правя едно предложение. Много пъти нашата Комисия е излизала с решения и със сигнали по общественозначими казуси. Мисля, че в момента един такъв казус и по-скоро скандал се вихри в нашето общество и това са съобщенията, които са се разменяли между бизнесмена Васил Божков и министъра на финансите Владислав Горанов. Не виждам нищо лошо да бъде сезирана комисията КПКОНПИ – нарочно изчаках да излязат медиите, защото смятам, че това няма нужда от сензации, която да извърши проверка дали има наличие на корупция, защото според мен това, което е записано в тези SMS-и е точно, отговаря на чл. 3 от Закона за противодействие на корупцията или в конкретния случай министърът на финансите, заемащ висша публична длъжност гарантира, така да се каже, съдействие и помага на облагодетелствуването на един бизнесмен. Това стана ясно от тази кореспонденция.
Предлагам да изпратим един сигнал като Комисия. Знаете, че до момента сме изпращали такива и за скандала с Пловдивския панаир, и миналата година с „Апартаментгейт“ да се извърши проверка, не мисля, че една проверка на КПКОНПИ, една проверка на Главната прокуратура ще навреди на състоянието на държавата, още повече че доколкото имам информация антикорупционният фонд е пратил такъв сигнал. Не мисля, че НПО-тата трябва да изземат функцията на държавните органи и ние като Комисия за борба с корупцията трябва да си вършим нашата работа и по такива обществено значими казуси и обществено значими проблеми да бъдем адекватни. Затова правя предложение да изпратим такъв сигнал до КПКОНПИ и до главния прокурор.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Господин Председател, мисля, че започваме да си превишаваме, аз го казах и миналия път – нашите правомощия.
Първо, нямаме сигнал при нас. Второ, ние сме парламентарна Комисия по борба с корупция, етика и конфликт на интереси, нямаме никакъв сигнал тук. Трето, всеки ден в медиите е залято със стотици случаи, обвинения за корупция към кой ли не. Аз ако взема последните публикации поне 100, 200, 300 от най-изявените дейци на БСП плюят за корупция срещу Нинова, срещу Централния комитет на партията и срещу всички други – сами вътре дори от тях депутати. Ако ние тръгнем по тази логика, нали разбирате, къде отиваме? Това е абсолютна глупост, никога не бих я подкрепил, защото ние просто ще прескочим всякаква граница и тази Комисия трябва да бъде разпусната в един момент.
Вчера слушах госпожа Нинова – говори за SMS-и от трибуната на Народното събрание. Някой писал SMS-и по същия случай. Добре, ама аз съм чел официални документи за 200 СРС-та – двеста СРС-та срещу госпожа Нинова като заместник-министър на икономиката, която заплашва следователката Шарланджиева за фронтиера как я натиска да спре разследване срещу фронтиера. И сега, ако Вие искате това, аз ще поискам най-напред да разследваме Нинова за онези 200 СРС-та, не SMS-и, СРС-тата от специалните служби.
Спрете, това са глупости! Не вкарвайте Комисията в калта! Политиката всеки ден е пълна дотук с кал, с мръсотия, с внушения. Ако ние тръгнем по всеки сигнал, ние ще се избием още долу пред входа. Против съм, не намесвайте Комисията.
Ето я нашата работа – тази, която днес свършихме компетентно всички и всеки си каза мнението. Просто не влизайте, в политически казуси в тази Комисия. Това е политически казус – министърът не е член на парламента, министърът срещу който се говори, пък срещу третия, петия.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Тогава, Нинова също не е била член на парламента.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ето, затова не съм подал сигнал срещу нея.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други мнения, колеги?
(Разговори извън микрофона.)
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ама сигнал по нейно време, аз съм го подал срещу Гергов, не срещу нея.
(Реплики извън микрофона)
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Оставете публикации медийни. За медийни публикации говорим, не бъркайте Комисията, това е глупост.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Изразяваме и становище на Прокуратурата относно Пловдивския панаир. И в сигнала, който правихме и който ти, ако извадиш стенограмата и прочетеш, ти намесваш и Корнелия Нинова, и намесваш всички. И тогава ти каза, няколко пъти си го заявявал изрично, че нашата Комисия, когато става дума за големи корупционни скандали, винаги сме били единни.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ама какъв корупционен скандал има?
КРИСТИНА СИДОРОВА: Защо миналата година поискахме да се проведе „Апартаментгейт?
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Има си прокурор, главен следствие, които по тези сигнали самосезират и работят.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Не се е самосезирал.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ами да се самосезира. Имаме ли ние постъпил тук сигнал в Комисията и от кой?
КРИСТИНА СИДОРОВА: Аз правя предложение.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Е, добре, всеки има право да прави предложения. Не съм длъжен да го подкрепя, това не е в обсега на нашата Комисията. Не бъркайте работата на Комисията.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Друго мнение – господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Не сме разследващ орган, едва ли може да направим това, което предлага колежката Сидорова. Нямаме правомощия да водим разследване. Сигналът е ясен. Прокуратурата се е самосезирала, там тече проверка, не може да не тече. Може да направим допитване дали има проверка, какво се върши, има ли нещо образувано, но не може да няма. Но ние да разследваме, просто ние сме с вързани ръце, не можем да направим нищо.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Други изказвания има ли? Добре.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Сидорова нашата Комисия да изпрати сигнал до Прокуратурата за проверка по кореспонденцията между бизнесмена Васил Божков и министъра на финансите Владислав Горанов.
(Реплики извън микрофона.)
Коментираме само предложението, направено официално от госпожа Сидорова.
Който е за подкрепа на това предложение, моля да гласува.
За - 2, против – 3, въздържали се – 3.
Предложението не се приема.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Да бъде протоколирано.
ПРЕДС. БОРИСЯ ЯЧЕВ: Разбира се.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Тогава настоявам, независимо кой каква позиция има в тази Комисия, да не се изказва от името на Комисията и по същата тема да прави коментари, дали има там корупция или няма корупция.
ПРЕДС. БОРИС ЯЧЕВ: Приемам забележката на господин Недялков. Тя е отправена към мен. Аз изслушах запис от вчера – това, което съм казал в телевизионно предаване. Целта на моето изказване е било – там съм подчертал, че като председател на Комисията, не виждам корупционна практика, следващо изречение, че и членовете на Комисията не са видели такова, имал съм предвид, само че до този момент, до този етап не е поставян въпроса за дискусия. Така че съжалявам, знаете, че никога не съм си присвоявал правото да говоря от името на Комисията, няма и да го направя. Готов съм още утре сутринта, имам друго участие, готов съм да кажа, че е поставян въпросът в Комисията, разглеждан е, не е приет, така че да бъда максимално коректен.
Ако нямате други въпроси по точка „Разни“, закривам заседанието.

(Закрито в 18,00 ч.)


Председател:
Борис Ячев


Стенограф:
Мария Николова