---

П Р О Т О К О Л
№ 1


На 18 май 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проект за Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по политиките за българите в чужбина в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
2. Обсъждане на предложения за предстоящи инициативи и задачи на Комисията по политиките за българите в чужбина в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Виждам, че вече се събрахме повече хора, имаме кворум. Времето напредва, така че нека да започваме.
Преди да открия събранието, бих искал да кажа две-три думички за себе си.
От най-ранното си съзнателно детство съм доста обвързан с българи в чужбина, защото от десет до четиринадесетгодишна възраст съм живял в Тунис. Впоследствие съм завършил в Москва. Шест години и половина съм живял там. Имам много приятели, останали там. Имам много хора, с които съм общувал зад граница – и българи, и такива, които по произход и по националност се считат за такива. Затова искам да кажа, че приемам тази длъжност много отговорно и не просто като една формалност, а като една лична кауза.
Според последно изследване на БАН – 15 милиона българи живеят по света, от тях приблизително половината са в България, също толкова са зад граница. Затова смятам, че важността на нашата Комисия носи огромна отговорност за толкова хора, живеещи зад граница, колкото имаме и в страната в момента пряко, а косвено носи до голяма степен отговорност и за хората, които си живеят в България, защото знаем какъв е демографският срив на страната ни и мисля, че всички сме наясно какви са очакванията за следващите десетина години.
Нека да минем към формалната част на нашето заседание и предлагам да приемем дневния ред, а именно:
1. Обсъждане на Проект за Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по политиките за българите в чужбина в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
2. Обсъждане на предложения за предстоящи инициативи и задачи на Комисията по политиките за българите в чужбина в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
3. Разни.
Ако сте съгласни с така предложения дневен ред, моля да гласуваме.
Приема се.
Всички са „за”, няма „против“.
Бях помолил Лидия, помощничката ми, да изпрати на Вашите имейли Проекта за Вътрешните правила. Не знам дали сте имали възможност да се запознаете с тях. Допускам, че може би имате допълнителни предложения или искате да направим някакви изменения? Колкото и да е формално, все пак е редно да огледаме и тази част с цел по-бърз ход, тъй като за мен е важно да вървят нещата бързо и да не се зацикляме.
Предлагам да гласуваме Проекта като цяло, след като изслушаме съответно предложенията от Ваша страна, да не гласуваме всяка точка последователно, една по една.
Приемате ли това мое предложение? (Реплики.)
Добре, приема се.
Някой има ли забележки, желание да допълни нещо към Вътрешните правила?
Заповядайте.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Аз не съм съгласен с текста на чл. 9, ал. 2, второто изречение.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Какво е Вашето предложение?
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Да си остане 50%.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да си остане 50%?
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Една трета означава, че трябва са минимум седем души и с четирима души се взима решение, а ние сме 19 души. Мисля, че не е нормално за Комисия от такъв състав с четирима души да се взема решение.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добре.
Други предложения?
Предлагам да гласуваме предложената промяна.
Който е „за“ тази промяна – да останат половината?
РЕПЛИКА: 50 плюс един, нали?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: 50 плюс един, да. (Реплики.)
Ако няма налице, тогава могат да бъдат една трета, мисля.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Защото пише, че заседанията са редовни, ако на тях присъстват повече от половината членове. (Реплики.) Значи, заседанието остава нередовно, взима се решение с четирима души…
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: В такъв случай на Ваша отговорност ще остане да бъдете по-редовни и да не отсъствате от заседанията.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Естествено.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да гласуваме. (Реплики: „за“ предложението.)
Да. Мисля, че има консенсус. И аз съм съгласен да бъде „за“.
Някакви други предложения от колегите?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Но, ако колегите ги няма и няма кворум, ще променим Правилника. (Смях. Реплики извън микрофоните.)
РЕПЛИКА: В момента, мисля, че имаме кворум. (Реплики извън микрофоните.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Имаме, но говорим по принцип, защото всеки е в други комисии и по някои път една част от хората наистина ги няма. Така че, ако се наложи, да няма – нещо трябва да направим, защото иначе пък няма как да не вземем решение по определени неща.
РЕПЛИКА: Тоест, ще се наложи да се променя Правилникът.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Ако се наложи. (Шум, реплики извън микрофоните.)
ДЕСИСЛАВА ГУШЕВА: В този ред на мисли, колеги, аз предлагам, първо, да уточним в колко часа и в кой ден остава последно Комисията, за да може всеки един от нас, тъй като участва в други комисии, да си направи сметка, колко ще присъства и как ще присъства.
КРАСИМИР СЪБЕВ: Лично за мен е неудобен този час, защото участвам в Комисията по здравеопазване, която е от 15,30 ч., и за съжаление, тя ми е основната комисия. Аз съм медик. Ако има възможност да се промени, да се изтегли по-рано, бих се радвал.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: За кой ден?
КРАСИМИР СЪБЕВ: Аз нямам проблем да остане същия ден, просто да е малко по-рано, ако се съгласят и колеги.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Реално пристъпихме към обсъждането на часа, защото това е друга точка. (Реплики извън микрофоните.)
Моля да има последователност в изказванията, за да успяват да записват стенографите.
БОГДАН БОЦЕВ: Имам въпрос. Председателите на комисиите не сте ли съгласували часовете и дните, за да не съвпадат постоянните комисии?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, веднага Ви отговарям. Аз участвам също така и в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Тази Комисия още въобще не е заседавала. Така че не мога да кажа.
БОГДАН БОЦЕВ: Добре. Другият ми въпрос е: задължително ли трябва да имаме фиксиран ден и час или на базата на материалите, които трябва да разглеждаме, може да са два пъти в седмицата, може да нямаме някоя седмица?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Няма да имаме всяка седмица. Мислим, че два пъти месечно е нормален график за Комисията. Ако има нещо спешно, разбира се, че ще свикаме допълнително извънредна комисия. Аз съм свикнал съм да работя гъвкаво. Винаги ще държа Лидия да Ви изпраща предварително два дни поне сведение и да потвърждава заседанието на Комисията, въпреки че ще бъде редовно и да получавам потвърждение от Вас по имейла. Ако виждаме, че няма да се получи кворум, ще съгласуваме така, че да изместим часа малко по-рано. (Реплики.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Имам предложение. Ако искате другата седмица, или следващия път, да уточним деня и часа, с оглед на това самият председател да види в Транспортната комисия и спрямо него да нагласим деня и часа, за да няма разминаване. Защото колегите от Транспортната комисия, които ще бъдат, може да са на друго мнение и да не се съобразят с Вас. По-важно е ние да се съобразим с това кога можете Вие и така да го направим. Да го уточним следващия път или днес, ако вземем някакво решение, да е формално, а следващият път, като се съберем, вече да уточним истинския ден и час, за да може все пак и той да си изпълнява функциите.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добре. Сега ще уточним за следващия път, а другата сряда е почивен ден, доколкото знам, така че ще прескочим и следващата сряда ще уточним точния час, ако нямате възражение, разбира се.
Добре. Приема се предложението без възражения. (Реплики.)
Да, грешка на езика, по-следващия четвъртък. (Реплики извън микрофоните.)
Аз предлагам наистина да бъде в сряда, нека да бъде по-следващата сряда, нищо, че днес заседаваме в четвъртък.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Фиксирана е Комисия по образование в сряда, за мен ще бъде проблем. Фиксирана е. (Шум и реплики.) Не е уточнен часа все още, но в сряда ще бъдат заседанията им.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Гласуваме тогава за по-следващата сряда – за 15,30 ч., следващото заседание. Тогава ще определим вече постоянния час. (Реплики.) Да доста не са излезли, ще се съобразим, така че максимално хора да бъдат удовлетворени.
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Да кажа, че Комисията по бюджет и финанси ще бъде винаги в четвъртък от 14,30 ч. (Шум и реплики извън микрофоните.) Не, другата седмица за пръв път. Да, Комисията по бюджет и финанси е всеки четвъртък от 14,30 ч.
РЕПЛИКА: И моята Комисия по отбрана е в 14,30 ч. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Някакви други забележки по така предложения Проект?
Мисля, че няма. Мисля, че можем да го приемем.
Нека да пристъпим към гласуване.
Кой е „за“ така предложения Проект?
Приема се единодушно.

С това смятам да преминем към втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕДСТОЯЩИ ИНИЦИАТИВИ И ЗАДАЧИ НА КОМИСИЯТА ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА В ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Тук при нас има някои хора, които са били вече членове на тази Комисия от предходното Народно събрание. Мисля, че те биха могли да ни въведат, тъй като по принцип е нормално да има приемственост. Аз мога да кажа само, че дотук от миналата Комисия са били въведени доста проектозакони, които са останали висящи и не са успели да преминат по съответните процедури. Мисля, че е съвсем редно да продължим това, което тогава не е успяло да премине. Ще Ви пратим проектозаконите за следващия път, за да имате време да се запознаете с тях, но ще проверим кои са били вносителите на проектозаконите, за да няма претенция от някого, че той е внесъл даден проектозакон, а пък сега ние го внасяме от свое име. Трябва да се уважи правеното от другите. Ще ги обсъдим, разбира се. Предполагам, че някои неща по така внесените проектозакони ще трябва да бъдат леко променени. Надявам, че всички тук, при положение че ни допадне това, до което стигнем, ще помагаме и за следващите инстанции, които трябва да одобрят така предложените проектозакони, да не се създават спънки и да се работи достатъчно бързо.
Във връзка с това, искам да кажа, че явно досега е имало много голяма бюрократична процедура по придвижване не само на тези закони, а и по разглеждане процедурата по даване на българско гражданство на лица с българска националност. Мисля, че никой няма друго мнение, освен това че тази процедура трябва да се ускори. И въпреки, че не трябва да бъде като самоцел това да намираме нови съграждани и нови българи, тоест ще трябва да разглеждаме от бъдещата ни политика, като имаща някакви стратегически цели за цялата държава. Все пак дори да успеем да ускорим тази процедура, мисля, че ще бъде едно добро постижение за нас. Тази процедура, доколкото знам, е над две години в много случаи.
Очаквам някакви предложения и коментари от колегите, които вече са били в тази Комисия преди това.
Да дадем думата на Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Виждам, че в Комисията сме около четири човека от предната комисия, познаващи част от проблематиката. Въпреки че тази Комисия като цяло не беше толкова актуална спрямо Бюджетна, Правна и всякакви други в парламента, всъщност това е Комисия, която може да реши много проблеми и да помогне за решаването на всички проблеми на българите зад граница. Тоест, ако ние имаме желание, без значение кой от коя партия е, можем да направим така, че определени неща, които ги знаем – 10–15, като проблем на българските общности зад граница, които няма да костват дори и пари в някои случаи, може да ги направим и решим. Ако имате желание, ние сме набелязали определени точки, които са като проблем или промени, които трябва да се направят, за да се облекчат по някакъв начин, и административно, всички неща, свързани с българите в чужбина, можем да Ви ги изпратим по имейлите, за да видите какво всъщност ме предлагали през последните две години и с какви неща сме се мъчили да се преборим.
Като цяло господин Председателят спомена какъв е проблемът за българското гражданство и основно проблемът е свързан най-вече с хората от Македония или от Албания включително, които имат български произход, защото при тях по-трудно се намират документи, с които да го доказват. За съжаление, българската администрация и институции, без Агенцията за българите в чужбина, разбира се, на която господин Вангелов беше председател доскоро, явно са чели по-малко исторически и етнографски книги и оспорват съществуването на българи в Македония, което е странно по принцип, а това трябва да е един от националните приоритети на държавата, както и другите.
Най-основното, което трябва да се направи, е България да приеме стратегия за българите в чужбина, която в последния ден от времето на правителството на Орешарски беше приета, но тя така и не стигна до Народното събрание. Всъщност, трябва да бъде изработена стратегия за българите зад граница, в която да е описано абсолютно всичко – какво трябва да бъде и как трябва в следващите години държавата да работи с българските общности, и тя да бъде приета от Народното събрание. На база на този документ да се случат всички останали неща, които касаят българите в чужбина и техните проблеми. Ще Ви изпратя тези неща. Всеки от Вас може да ги види и да търсим варианти, по които можем да ги решим. Това е от мен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Преди няколко дни се появи информация, че вицепрезидентът на Република България – госпожа Илияна Йотова, прокламира идеи или инициативи за създаване на информационни центрове за българите в чужбина. Лично аз не съм срещал нормативната база на тези центрове. Днес ми се ще, ако е възможно, сътрудниците към Комисията да видят има ли нормативна база за тези информационни центрове за българите в чужбина, как са създадени, евентуално бюджети и така нататък. Да се запознаем, защото ми се струва, че това е важно нещо и би трябвало да бъде обсъдено в нашата Комисия. То е точно в характера на нашата Комисия. Не знам дали сте приемали някаква база на предишната Комисия във връзка с това. (Реплики.) Не си спомняте. (Реплики извън микрофоните.) А, може, да.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Според мен госпожа Йотова предлага да бъдат разкривани повече културно-информационни центрове зад граница, които са към Министерството на културата, и заедно с Външното министерство да изпращат културни представители, такива които, примерно, има в Скопие такъв. Идеята е добра, защото там, където има стари общности, такива центрове са абсолютно необходими, с оглед на това да се запази език, да могат да четат книги в тези центрове. Въпросът обаче е, по какъв начин работят тези центрове, какви средства имат и служителите, които се изпращат в тях – обикновено един човек, дали е активен и прави ли нещо изобщо в този Център. Защото, пратиха, мисля, че една жена в Скопие, която не е от най-активните в контактите си с българските общности, с представянето на книги и така нататък. Дори тя се притеснява някои исторически книги, които се издават в България, да се представят в този Център, което не е нормално.
Но идеята е добра по принцип и трябва наистина, където има големи български общности, и най-вече старите общности, да имат такива центрове, за да имат връзка българските общности и българската държава. Но има си нормативна уредба, има го това и към Министерството на културата, съгласува се с Външното министерство, наемат се помещения или сгради. (Реплика.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Не е нова идея, има ги и в момента. Има и частни такива, които се правят от местни български организации, но те са твърде малко. Колко са, Борка, всъщност?
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Ако ги гледаме само в историческите общности – три.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Малко са, наистина.
РЕПЛИКА: Тоест има потенциал за откриване на нови. При такова количество българи зад граница…
ТОМА БИКОВ: Аз искам да кажа само няколко думи. Според мен по-амбициозната задача и на нашата Комисия е освен културни центрове, защото в момента наистина има и според мен не са чак толкова ефективни или поне аз не съм чувал да са постигнали някакъв невероятен ефект. Ние, първо, трябва да поставим цел на работата с българите в чужбина. Какво цели българската държава, какво иска да постигне с тях? За мен целта просто да ги обгрижим и да ги научим на български, сама по себе си, не е достатъчна. Това е един много сериозен инструмент, ако щете, за политическо влияние в определени държави, в които има български общности, ако трябва да говорим откровено, а мисля, че в тази Комисия така трябва да си говорим. Тогава вероятно ще се осмислят и културно-информационните центрове, изобщо всички останали организации, които се създават в определени държави.
Другата линия, разбира се, е демографската линия – тези, които искаме да привлечем. Ние имаме две посоки: едната е работата с тези, които ще останат така или иначе в държавите, в които живеят, другата линия е тази, които трябва да дойдат в България. Там целта е да привлечем тези хора и да ги приобщим към българската държава и българското общество. По-важната е външнополитическата линия.
Радвам се, че ще има предложения за стратегия, може би това трябва да залегне в такава стратегия, това е свързано и с националната сигурност и с външната политика на България. За съжаление, ние имаме пасивна политика, особено в Македония, където практически България има десетки хиляди, ако не и стотици хиляди български граждани, а реално няма политическо влияние в основните политически сили. Оттам, разбира се, интересите на тези български граждани, биват нарушавани традиционно, но не са виновни македонците затова.
Така че нека да поставим първо истинските цели, не просто да образоваме и от време на време да посещаваме тези хора, а наистина да набележим цели. Тогава ще намерим и хора, които не просто да представят някакви книги в Културния център, а да извършват реална дейност и да придобиват реално влияние в живота на тези държави. Всички държави имат политика в това отношение. Ако ние нямаме такава политика, ще бъдем по-слаби в сравнение с тях.
ТОМА ТОМОВ: И аз искам да кажа няколко думи. Според мен тези класически културни центрове си е чисто бюрократична работа – пращаш някой човек, който върши някаква работа. Това си чиста бюрокрация. Това не е сериозно. То е сериозно, но няма да върши работа.
След като имаме два милиона души – на тези хора основното им чувство е носталгията към България. Те са откъснати от страната. Единственият начин да ги приобщим е в един дигитален свят, тъй като се опитваме да правим една сериозна мрежа от най-активните от тях и тази мрежа трябва да бъде от самите тях, като ги подкрепим по някакъв начин, така че да ги вържем, обикновено това може да стане със скайп, може да натиснем телевизията да направим необходимата мрежа. На тези хора трябва да направим една мрежа, на най-активните от тях, с които да работим по един по-модерен начин. И те трябва да са лидерите, от тях трябва да излезе това нещо, то не може да дойде като бюрокрация от тук, но това може да стане чрез модерна телевизия. Националната телевизия например трябва да има хора, които, да кажем, двадесетина души – в Европа има цели села, цели градове, български, изнесени. Сред тях има много интелигентни хора, които имат желанието да се реализират като български личности. Ако тези хора бъдат подкрепени, да им бъде пратена камера, да имат екранно време, това става една невероятна мрежа и то не мрежа, която да се прави от чиновници тук в нашата телевизия, а да се прави от тези хора, които са там. И това става една нова България, която е визуална и която непрекъснато ще поддържа контакт с родината. Но за да направим това нещо, трябва да вземем, да изработим тази концепция – кои ще са тези хора, как ще работят тези хора. И трябва да го направим, защото иначе класическата схема – пращаме някой, правим нещо като културен център, това не е сериозно. Аз разбирам какво правят културните центрове в чужбина. Те си отчитат някаква дейност – канят писатели, музиканти и други работи, но това не е достатъчно. Тя не включва тези хора по този начин, по който би трябвало. Трябва местните лидери, българи трябва да създават това нещо.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Напълно споделям мнението на господин Томов. Като личен спомен от детството ми, когато живеех в Тунис, имаше Клуб на българските специалисти и реално там кипеше животът на българското съобщество. Всички се събираха, постоянно контактуваха със себе си, играеше се шах, други игри, тенис на маса, винаги кипеше от народ както възрастни, така и техните деца.
ТОМА БИКОВ: Аз само да допълня. Аз съм съгласен, но ние на първо време даже сме на нулата, защото в много от тези райони изобщо не се хваща българска телевизия. Тук вече може би с Комисията по медии – дали ще може да се осигури някаква държавна помощ, ако щете дори и частните български телевизии да се ловят там, за да могат тези хора да гледат български? Защото това е най-лесният начин тези хора да бъдат в час с това, което се случва в България. Оттам, ако почнем с лесни неща, а това не е толкова трудно, предполагам, да направим няколко неща на първо време, които са лесни и после лека-полека по-стратегически да гледаме.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Хубаво е да са лесни, но доколкото разбирам, ние трябва законодателно да формулираме всяко нещо, в някакви законови рамки да го вкараме и да го дадем като предложение. Мисля, че е един дълбок въпрос, който ще имаме възможността да формулираме и да го напишем.
Искам да дам и думата на господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Борис Вангелов – Обединени патриоти.
Уважаеми колеги, аз съм в особено чувство в момента, защото предходните две години бях председател на Държавната агенция за българите в чужбина и, така да се каже, бях от страната на изпълнителната власт. Комисията за българите в чужбина много често ни викаше, по едни или други поводи или теми, да участваме. Аз съм присъствал в качеството си именно на председател.
Тогава, първо, ми направи впечатление, че цялата Комисия седи в този край на масата (показва), независимо кой от коя партия е, всички седят един до друг. ГЕРБ, БСП бяха тук (показва) и ние от изпълнителната власт винаги сядахме там, където сте Вие господин Томов, например, и от двете страни.
Защо казвам това? Защото не само подредбата в Комисията, но и нещо друго ми направи впечатление, което разказвах на всички общности и навсякъде на хората, с които се срещах от българската диаспора – не само тези, които съм посещавал на място, но повечето, които са идвали при нас в Агенцията, а именно, че в Комисията за българите в чужбина аз нито веднъж не видях скандал, не видях кавги на партийна основа, не видях някакви удари под пояса. Това много ме радваше, защото виждах, че всичко, което се предлагаше и коментираше, касаещо българите зад граница, се подлагаше предимно на това не дали е угодно на някого, защото няма как да не е угодно, а просто дали може да стане, как може да бъде подкрепено и така бяха свършени доста неща, но поради краткия живот на парламента и Комисията много неща останаха несвършени.
Така че искрено се надявам, че сегашният състав на Комисията ще покаже пак това високо ниво в това отношение, а именно, че когато говорим за българите зад граница, няма място за никакви партийни пристрастия.
Още няколко думи само, ако ми позволите. За целта, спомена някой, за целта на нашата политика към българите в чужбина. Тази стратегия, която беше гласувана по времето на правителството на Орешарски аз многократно… Например Агенция може да се каже, че е единствената институция, която работеше практически по тази стратегия, и колкото пъти предлагахме нещо, което е въз основа на Стратегията, постоянно ни беше отговаряно, че тя не била гласувана от Народното събрание. Според мен не може да се допуска така, че в страната да има цели научни екипи, които са работили и създали нещо – в изработването на тази Стратегия са участвали и българските общности от чужбина, нейната подготовка продължава с години. Да, тя има нужда от доработване, има нужда от някои промени в нея, но поне това, което в нея е сигурното и ясното, поне според моето скромно мнение, трябваше да бъде реализирано, а не да се излиза с аргумента, че тази Стратегия не била гласувана от парламента. Не е гласувана от парламента, но е гласувана от български кабинет, от българско правителство. И според мен не е редно да бъде неглижирана.
Основната цел, ключовата цел, според мен най-голямата цел на българската политика към тези общности, е съхраняването на тяхната национална идентичност. Защото, ако няма българи зад граница, всичко остава безпредметно – и стратегии, и комисии, и дипломатически представителства, всичко. А българите зад граница са подложени на асимилация, доброволна или недоброволна. Те са разделени в две големи общности, така наречената „имиграция” и историческите ни общности в Украйна, Молдова, Македония, Албания, Сърбия, Румъния и така нататък. В някои от държавите се провежда целенасочена политика за тяхната асимилация, в други държави българите са подложени на асимилация, поради това че са малко, пък небългарите са много, някои даже го наричат, че било естествен процес, но като е естествен, нека да видим някои други нации преди нас да се претопят, да се асимилират, ние да бъдем една от последните на планетата например, ако може. Така че съхраняването на тази идентичност би било всичко, което правим да е в тази посока. Смятам да прекратя да говоря, защото усещам, че ми идват и други неща да казвам, но ние ще имаме достатъчно заседания занапред.
Последно, стотици са българските организации зад граница и те имат своите лидери, имат своите ръководства, те общуват с държавата и се опитват да си поставят проблемите. Например, докато бях в Агенцията, всички влизаха, говорехме, действахме, но тя е малка структура с второстепенен разпоредител, с малък бюджет. Обаче тези организации действително имат огромна дейност, която не се отразява в никоя българска медия, дори в обществените, или ако се отразява, е много рядко, спорадично, сякаш инцидентно, а тези организации и милионите българи, които тези организации представляват, имат постоянен живот, постоянна активност, на която българите в България въобще не са съпричастни, не я знаят. Донякъде интернет компенсира тези загуби и общуването на семействата във Фейсбук и в други социални мрежи, но все пак една част от нашето население не може постоянно да се информира по този начин. Хубаво е и в медиите да го има.
Напълно подкрепям господин Томов в неговата идея, че е крайно време поне обществените медии да отразяват по-често и по-интензивно дейността на тези български организации, които са много активни и са стотици. Благодаря.
ТОМА ТОМОВ: Само едно изречение. Ако стигнем за една година това, което Булсатком – хората гледат телевизия, нали така, по целия свят гледат... (Реплики.) Ако ние стигнем, а това не е трудно… Има лидери, Вие сте абсолютно прав, има си местни лидери – всяко едно общество си има лидери. Добре, ама къде са те в нашите национални новини? Никъде ги няма. Тук ще кажат десет пъти, ще дадат две минути, че някоя баба заклала внучето си, но няма да кажат нито дума за тези 2 млн. души, дето... Защо е това? Защото местните медии се интересуват само от едно нещо – от локалната йерархия на властта. Затова тези хора са изключени. Докато, ако може нещо до направим, е тези хора да ги вкараме в нашия национален наратив, диалог, както и ще да го наречем, тези хора да имат някакво място в този живот тук и в тази нация, а това става само по телевизията.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Дотук разгледахме доста обширна тема, която не е въпрос, който можем да го създадем и решим за едно заседание определено.
Искам да се върна на един конкретен въпрос, който е доста болезнен в момента. Доколкото ми е известно в обстановката в Украйна има доста засегнати българи, които биха искали да избягат от едно евентуално включване на тях като бойци в действията, които виждаме там и би трябвало да направим нещо да помогнем тези хора да намерят някакъв приют у нас. (Реплика извън микрофоните.)
Има начини със сигурност, при които при по-облекчен вариант, да направим така, че те да могат да получават трудови визи, първо, в България, за да могат постоянно да се намират тук, но трябва да намерим начин това нещо да става локално, а не след като са влезли веднъж с туристическа виза, да им се налага да се връщат обратно, за да си вземат вече трудова, на база някакви документи, които те са събрали в България. Би трябвало да има начин в някое министерство или в някой български орган – ЕСГРАОН ли ще е, кой ще е друг, не знам, но, при положение че те имат всички тези документи, да се избегне формалното им връщане до Украйна, за да си вадят от там тези визи.
Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Здравейте, уважаеми колеги! Извинявайте за моето закъснение и влизане в движение, но от деня, в който реших да вляза в тази Комисия и да кандидатствам като член на тази Комисия, до ден днешен съм убеден, че това, за което сега ще искам да Ви кажа няколко думи и да споделя няколко мисли, все още продължаваме да го пропускаме.
Вижте, така се сложиха събитията, че в последните години българските общности в чужбина, освен старите известни общности на сегашните имигрантите, на старите имигранти, на трудовите имигранти, на икономическите имигранти и така нататък, държавата, ние всички подценяваме една нова и много важна според мен общност на българите в чужбина – това са нашите студенти.
Даваме ли си сметка всички ние колко много наши младежи отиват с мисълта само да завършат образованието си в чужбина и никога не се връщат тук? Даваме ли си сметка, че нашата Комисия е една от малкото комисии, която може да направи реални неща, съвсем прости и съвсем лесни? С помощта на всеки от Вас те могат да се обогатят като един дълъг списък, които, ще използвам разговорната думичка, да спрат „промиването“ на младите мозъци, докато са студенти там и да възпрепятстват тяхното връщане тук.
Ще Ви дам два прости примера. Отива примерно делегация по линия на туризма в някоя държава. Някъде там имаме студенти в тази област – стотици бройки, или десетки, дори да са единици е без значение. Провеждат се куп срещи в държавата „х“ и нито един от нашите студенти не е поканен там и то по линията, по която е отишъл да учи, в държавата, в която правим официални посещения. Никой не ги поканва да дойдат в посолството, да им каже някой, да им заяви от името на държавата, че, вижте, ние Ви чакаме като специалисти да си дойдете и да се реализирате. Ние късаме контакта с тези общности по определение. Ние не ги отчитаме като такива, като българи в чужбина или българи зад граница. Когато изпуснем младежите там, после общността в чужбина ще се увеличава – имигрантската, мигрантската ни общност.
Затова аз много разчитам, че всички ние, това, което каза колегата, можем в тази Комисия да не се делим на никакви партии и на никакви партийни пристрастия да се отдаваме, а да поработим наистина за България и за българите ни. Можем няколко неща да свършим в тази посока и да ги свършим лесно – с препоръките, с разговорите, със срещите, с правото, което имаме да изслушваме и да каним на разговори министри, представители на министерства и така нататък, да се опитаме да ги накараме при организирането на такива бизнес делегации, правителствени делегации, секторни делегации, в посолствата ни.
На първо място, поне посолствата ни да започнат да ни дават информация на цялата държава какви студенти и какво имаме там, защото те имат тази информация. Поне за студентите нямат оправдание, че нямат информация – имат я чрез визите, които се издават в повечето държави. В тези, с които нямаме визов режим, също има начини, през които се кандидатства за различни документи. И тези общности да бъдат обхванати още във времето на ученето, на пристигането, когато им е най-трудно, на адаптацията.
За мен лично, ако в тази посока свършим едно нещо за младежките ни общности там, ние сме свършили страшно много работа. Всичко друго, което всички Вие казахте като идеи за работата на Комисията, естествено, че съм на сто процента съгласен с това, което чух и мисля, че ще се намери начин да го правим всички заедно. Но пак, умолявам Ви, да намерим вариант да се обърнем, да свършим работата за младежките ни общности, защото тази общност наистина ни е и спасението, и най-големият ни риск, и най-голямата ни загуба в момента като политики. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ще си позволя да прокоментирам леко изказването на господин Манев, защото това, което той казва мен лично много вътрешно ме засяга, тъй като дъщеря ми завърши преди четири години Математическата гимназия във Варна и замина да учи в чужбина. Завърши там. От нейния клас, от 21 деца – 19 деца отидоха да учат в чужбина и две деца останаха в България. Но това, което наблюдавам в момента, че от този кръг, така да кажем, малък статистически кръг от около двадесетина човека,огромна бройка от тях искат да се върнат в България и много от тях се връщат, въпреки че някои от тях дори си намериха работа в чужбина, въпреки кризата, особено в Южна Европа, а там мога да Ви уверя, че никак не е лесно да се намери работа за млад човек, който сега завършва. Въпреки, че дъщеря ми сега работи в Германия, тя също има огромно желание да се върне и най-вероятно ще го направи в близките една-две години.
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
В подкрепа на думите на господин Манев, искам да споделя нещо, което също е интересно. Преди около 25 години – студент съм във Варна, приятел французин, нямате идея как беше обгрижван от Френското посолство в България, то не бяха приеми, то не бяха срещи. Специално във Варна идваха писмата в студентското общежитие. Впоследствие разбрах, че той, освен че е френски гражданин, е гражданин и на Конго. Баща му е бил и посланик на Конго в Румъния, така че може би имаше и друга зависимост, но наистина много го обгрижваха. (Реплики извън микрофоните.)
МАНОИЛ МАНЕВ: Аз Ви говоря също от личен опит всичко това, но ще Ви дам и отрицателния пример. Тук чух „Франция“, ще Ви дам и отрицателния пример. Група студенти българи се опитват преди четири месеца да направят едно представяне на България в университета, в който учат. Беше необходимо лично аз да се свързвам с парламентарния секретар на Външно министерство, за да осигурим четири носии на тези деца от нашето посолство, защото посолството не намери вариант да се срещне с тях в продължение на две седмици. (Реплики.) А там има ансамбъл, който с пари на държавата е облечен, направен и трябваше да се дадат едни четири носии. Да не говорим, че лично мен ме излъга посолството, че ще изпрати представител на това представяне, а така и не отиде представител. Ето тук Комисията, ние сме парламентарна република, все пак, и депутатите, народните представители и комисиите на парламента имат своята сила и тежест и Комисията има своето място и аз наистина ще настоявам през цялата работа на нашата Комисия да се пипа и там и да не е само Агенцията за българите в чужбина натоварена, а и посолствата, и Външно министерство да си поемат ангажимента в осъществяването на политиките на България зад граница.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Мисля, че по тази тема… (Реплики.)
ТОМА ТОМОВ: Външно министерство е тоалетната хартия на партиите. (Смях.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Точно това исках да кажа, че може би е редно тогава да извикаме и някой от Външно министерство, за да му поставим тези въпроси. (Реплики извън микрофоните.)
Не мисля, че тези въпроси не са поставяни преди, предполагам, че доста пъти са дискутирани.
МАНОИЛ МАНЕВ: Колеги, имам една огромна молба: не се опитвайте да ми разбиете ентусиазма, защото този ентусиазъм не е гол и той въобще не се гради на базата на нереални представи за живота. Този начин на отношение е превърнал тази Комисия в една от пренебрегваните и неоценявани. Не е обръщано никакво внимание на тази Комисия и това е ставало точно с такъв вид нагласи. Ако ние на първото си заседание се отнесем към Комисията си по този начин, резултатите ще бъдат точно такива, за каквито сме тръгнали да ги правим.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Манев, извинявам се, може би се почувствахте засегнат от това отношение. Много бих искал да Ви зарадвам, да ви кажа нещо хубаво и нещо обнадеждаващо. При всички положения, казвам, ще викаме министри, няма как да не викаме, ще държим да получим отчет, ще търсим отговорност от тези хора. Има много, много за наваксване и ако ние не се борим, не виждам кой в тази страна би могъл да го прави.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Съжалявам, че вземам думата пак. За работата на Комисията искам да кажа, че по принцип не е безсмислена, защото ще дам няколко примера, благодарение на които самата Комисия и Агенцията за българите в чужбина на предходния кабинет успя да направи някои неща за българите в чужбина, които не се бяха случвали скоро или имаше доста проблеми. Едно от тези неща бяха урегулирани – получаването на българското гражданство, издаването на българския произход в срок и урегулирано между всички институции какво трябва да следва един човек, за да получи българско гражданство с български произход. Тогава държавната машина тръгна и нямаше никакъв проблем. За съжаление, последните един, два месеца отново се появиха такива проблеми по времето на служебния кабинет. За съжаление, казвам, за хората от Македония, на които им е отказано българско гражданство.
Благодарение на настояването на Агенцията за българите в чужбина за всички български студенти от чужбина бяха увеличени стипендиите с близо 50%. Те вземат по-големи стипендии от студентите, които са в България и това е по настояване на господин Вангелов, защото те са деца все пак повечето от държави, на които родителите им нямаха възможност –Украйна, Молдова, Македония и Сърбия. Може да не е много от 105 лв. на 150 лв, но за тези деца 45 лв. са много пари, при положение че някои от родителите им не получават такива заплати.
Също така по настояване на членове на Комисията пред Министерството на образованието от 450 направихме на 1000 души бройката за прием на студенти българи от чужбина, което досега не е имало. Благодарение на това 700 деца – българчета от чужбина, се записаха в нашите университети миналата година. Само от Албания са 60 деца, от които 12 докторанти, 3 специализанти и другите са студенти и то деца с български произход, което е страшно много. Като целта, може би на пропагандата, която успяхме да направим поне сред старите общности, да кандидатстват повече, беше успешна. Но, както говорихте за посланици, за Външно и така нататък, оттам обаче не направиха достатъчно за новите български общности, на които децата им са завършили в Испания, Франция или други държави средно образование. Те също имат право като трайно пребиващи българи, без значение, че са български граждани, да кандидатстват по 103-то Постановление, по облекчен режим да идват, да се връщат да учат в България и да получават стипендия. Но, за съжаление, в тази част Външно министерство не свърши достатъчна работа да пропагандира, а желание има сред децата. Така че имаше определени неща, които се свършиха в предната Комисия от Агенцията за българите в чужбина, включително бюджетът на Агенцията беше увеличен, за да може реално да осъществява дейност, защото 22 човека работят в Агенцията за българите в чужбина и са се превърнали в бюрократи, които да издават удостоверения, защото потокът от хора, които са десетки хиляди на година, които си подават документи.
В тази връзка искам да кажа, че едно от предложенията, които ще получите и ще Ви изпратя по имейлите е, за да облекчим наистина българите от чужбина да могат, когато пожелаят, да се връщат в България, трябва да направим, както в Полша, Унгария или други държави, където има въведени зелена карта или карта за поляк от чужбина. Това е лична карта. Ако той има български произход, с тази лична карта може да влиза, да излиза от България по всяко време, без да има нужда от виза – да работи, да учи и да ползва здравеопазване, ако си внася осигуровки. А българското гражданство, когато събере документите, когато си ги поднесе, когато мине през различните институции да проверят, тогава нека да получава. Но това е най-бързият начин, ако искаме тези хора да ги привличаме в България и те да могат да идват тук да учат, да работят и всичко останало. Това е елементарно. И хората са го измислили. Трябва да припомним, че Украйна и други държави не разрешават двойно гражданство. И в този случай българите в Украйна, примерно, се пред дилема – дали да с украинско или с българско гражданство. Няма как да бъдат с двете. Ако някои са с двете, го правят на ръба на закона. Тоест, ако ние направим това, най-малкото, което е, хиляди хора ще дойдат в България да учат и да работят свободно, когато пожелаят, или десетки хиляди, от Украйна особено. И няма да има тези административни пречки, които ги имаше, когато стана кризата в Украйна.
Отделно и самият бизнес – в сферата на туризма, в сферата на строителството, транспорта, казват: искаме хора, нека да идват българи от чужбина да работят тук в България, не да идват някакви от други държави. Това ще помогне и за българския бизнес да си набави необходимите специалисти, защото в Украйна все още има заварчици, стругари, инженери, което при нас вече почти няма такива хора или са много възрастни. Така че нещата не са толкова сложни. Надявам се, когато ги получите тези неща, добре да ги прегледате и наистина да можем да коментираме на следващо заседание.
Това, което каза господин Томов, че липсва информация в България за общностите. Точно така е и затова едно от предложенията е да накараме трите български държавни медии да направят общи кореспондентски центрове най-малко в Скопие и Болград, за да може…
РЕПЛИКА: Те си ги правят от София. (Реплики извън микрофоните.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Без значение. Въпросът е, че българското общество… (реплики), те местни хора пак наемат. Те пак наемат местни хора, но въпросът е да имат официални кореспонденти трите национални медии там, общи екипи и българското общество да е информирано какво се случва в тези големи общности. Защото то, освен ако стане нещо да се скарат в някой парламент, например, да влязат да се бият, само тогава дават нещо от Македония. Или пък от Болград, Украйна и Молдова, кога дават нещо? Ако отиде някой на официално държавно посещение. В България хората не знаят какво става с българите в чужбина.
ТОМА ТОМОВ: Ти знаеш ли, като пратиш от тук хора на тези места, какво ще направят? Те ще съобщават само, ако някой наш министър отиде там. Те никога няма да се занимават с местни проблеми. Или са местни лидери, или не. Ако не са местни българи, тоест лидери местни, ще са кореспонденти пратени от тук. (Реплики извън микрофоните.)
МАНОИЛ МАНЕВ: Колеги, ние все пак сме Комисия на парламента и нашите решения, когато бъдат облечени в своя законов характер – дали ще е Законът за радиото и телевизията, дали ще е Законът за личните документи и така нататък, те са си норма за изпълнение. Тук не е препоръчително – много Ви се молим, дайте да вземете да направите, че да показвате. Ние можем да следим и програмните схеми на някои от тях. Има Комисия, която се занимава с част от тези неща, така че ние имаме наистина голяма сила и големи възможности в тази посока. Идеите за работа с хората зад граница винаги са малко по-адреналинови, по-натоварени с чувства, с какво ли не, но работата точно на нас, народните представители и на комисиите, и на парламента като цяло, е да ги направим приемливи, законови, издържани за всички.
Тези крачки, които днес си ги набелязваме под духа на първо заседание, първо събиране, първо опознаване и на голяма част от нас се сблъскваме за първи път реално с тези проблеми за разлика от хора, които много време са се блъскали в тази посока, могат обаче да внесат енергия, но тя ще бъде канализирана от всички нас в Комисията с нейните решения, гласувани, като ги направим. Ако примерно, сега се сещам, колегата каза за тези карти. Какъв е проблемът? Ние имаме лични карти на чужденеца, тоест на чужди граждани придобили статут в България и им издаваме такива карти, които им дават 99% от правата на българските граждани. Какъв е проблемът да се издават карти с друг статут, ако го решим законово и то стане факт?
Енергията е много готина в Комисията, много ми харесва как всички сме готови да се бием затова и само да сме живи и здрави!
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Манев, за хубавите думи. Ще разчитам много на подкрепата на всички Ви, за да можем да бъдем продуктивни и всички нови идеи като ги подредим по важност и приоритети, да си съставим план за работа и да ги предвижваме напред.
Ако има някакви други предложения по втора точка, също може да изслушаме? Ако не, да преминем към точка „Разни“.
Готови ли сте да преминем към точка „Разни“?

Преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
В точка трета бих искал да обсъдим кого да привикаме – съответно от кои министерства, от кои ведомства лица, които да запознаят със скоростта, бих казал, на изпълнението на процедурата по придобиване на българско гражданство в техните ведомства. Доколкото знам, в Министерството на правосъдието е едната сериозна спънка на този процес, втората е в Държавната агенция по национална сигурност.
Съгласни ли сте и дайте предложения кого да извикаме от тези министерства, за да ни покаже един график – да не е по месеци, но на входящите пакети с документи и на потока изходящи, разпределен по тримесечие, например? Да видим в кое ведомство колко влизат и колко излизат обработени такива пакети, за да може да направим някакви препоръки и да поискаме от тях предложения за оптимизация на тази работа, така че да има някакъв синхрон на действията, защото, доколкото съм запознат, в момента от Държавната агенция за българите в чужбина достатъчно бързо се обработват тези документи и се натрупват, но от следващите инстанции те биват забавяни. Това е моето предложение.
Не знам, господин Вангелов или пък господин Ангелов, биха могли да кажат кого конкретно.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Не знам дали е назначен вече ресорен зам.-министър, който отговаря за българското гражданство в Министерството на правосъдието. Това трябва да се провери, защото все пак Министерството на правосъдието председателства Съвета по гражданство, който включва десетина институции и наистина най-важно е Министерството на правосъдието, защото, когато представител на Министерството – той внася преписките, внася бройката, кога ще бъде и съветът, дали ще има всяка седмица, дали ще бъде един път месечно. Другото е, когато гласуват Съвет по гражданство, както гласуват представителите на Министерството на правосъдието, така гласуват и останалите. Тоест при тях основно е топката за придвижване на всичко и за подкрепа на всеки кандидат, който е кандидатствал за гражданство.
Другият проблем, както наистина казахте, е ДАНС, където заявяват, че имат капацитет не повече от 10 хиляди преписки годишно да разглеждат, а най-добре било за тях да имали по 5 хиляди годишно. Така че всъщност Дирекция българско гражданство към Министерство на правосъдието и отделът, който ДАНС проверява лицата, които все пак кандидатстват, защото те трябва да минат такава проверка, няма как, всъщност там капацитетът трябва да се реши на тези две дирекции, от които едната е в ДАНС, а другата в Министерството на правосъдието с повече хора, за да може да обработват наистина по-големия поток от желаещи хора да получат българско гражданство.
Така че самите институции могат да предложат варианти и ако трябва това може да премине и през актуализация или приемане на новия бюджет за догодина – да се увеличат средствата на тези институции, за да могат да имат достатъчен брой хора, които да обработват документите, но все пак те трябва да дойдат и да кажат наистина защо бавят нещата.
МАНОИЛ МАНЕВ: Мога ли да ти открадна от идеята и лично да предложа да поканим ръководителя на ДАНС (смях) да дойде да си поговорим по тази тема. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)
Също така и Министерството на вътрешните работи – „Миграция“ имат отношение, и то много голямо, защото голяма част от проверките също минават през тях, така че с тях също имаме какво да си кажем. (Реплики извън микрофоните.)
Ами, да, ние говорихме за тези визи и за този режим. Те ще ни бъдат най-големите противници, в общи линии, за това, което Вие предлагате с тези карти. Така че нека да ги поканим и да си поговорим с тях още на първо ниво… (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Мисля, че сме единодушни, че трябва да поканим колегите от ДАНС.
РЕПЛИКИ: Председателят на ДАНС.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Нека бъде Председателят.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: …В последните няколко години колко преписки са прегледали годишно, колко получават? За да имаме все пак някаква информация, която да е…
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добре, напомням, че другата седмица няма да заседаваме, така че те ще имат време да се подготвят за поканата. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС: АНДОН ДОНЧЕВ: Добре, господа.
Някакви други предложение по третата точка „Разни“?
РЕПЛИКА: Много работа ни чака.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Само това искам да кажа, че с очите си видях как предишните две години се набра едно темпо – и в Комисията и в институциите, и всичко изведнъж спихна. Даже започнаха явления, обратни на тия и възстановяване на старите проблеми, които съществуваха. Така че наистина, особено го казвам за колегите, които за първи път са в тази Комисия – тази Комисия има огромна роля и може да подобри съдбата на стотици хиляди българи зад граница, като наистина нещата не са трудни за случване, просто трябва да не позволяваме представители на изпълнителната власт, особено от по-ниските нива, защото те са много опитни в това отношение, да говорят много красиво пред Комисията и после нищо да не се случва. Затова трябва наистина Комисията с много хъс и тормоз, в хубавия смисъл на думата, да ги принуди да работят, защото това е в полза на националния интерес на България.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ако няма други предложения, други въпроси, мисля, че можем да приключваме Комисията.
Ще се радвам винаги всеки да се обръща към мен по всяко време. Телефонът ми, мисля, че е достъпен. За мен няма почивни дни, винаги съм готов да обсъдим идеи. Благодаря Ви много.


(Закрито в 16,05 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Андон Дончев







Стенограф:
Красимира Коева