---

П Р О Т О К О Л
№ 6


На 27 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на представители на българската общност от община Бабушница, Република Сърбия.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26 юли 2017 г.
3. Обсъждане на възможности за целево подпомагане на дейността на българските дружества, организации и медии в чужбина.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ваше Преосвещенство, уважаеми колеги, уважаеми гости! предлагам да започнем заседанието.
Тъй като някои от гостите ни са принудени да тръгнат по-рано и молят, ако можем, да променим малко програмата, ще предложа да променим дневния ред, като т. 3 стане т. 1 и останалите да си вървят по текущия ред.
Предлагам да гласуваме промяна на дневния ред.
Имате ли някакви други предложения?
Който е съгласен с промяната на дневния ред т. 3 да стане т. 1, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ ОТ ОБЩИНА БАБУШНИЦА, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ.
Първо, искам да благодаря на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний за това, че ни уважи и дойде. Разбрах, че рядко се случва от черквата да имаме гости, които да присъстват, за което искам да изкажа специална благодарност.
Да представя и гостите ни от община Бабушница, Република Сърбия: господин Иван Таков – председател на Българската демократическа партия в община Бабушница, Република Сърбия, господин Сашо Златанов, господин Мирчо Игнатов, господин Бобан Димитров и господин Милан Искренов.
Нека да ги изслушаме, тъй като те имат редица проблеми и въпроси, които биха искали да поставят пред нашата Комисия. Доколкото разбрах, тъй като имахме много кратка среща преди това, някои от нещата, които те ще ни представят като техни проблеми, донякъде са вече придвижени, но поради неясно бездействие от българска страна няма движение на това, което е било започнато вече като инициатива и дори подписано на достатъчно високо ниво.
Кой иска да постави основните въпроси?
ИВАН ТАКОВ: Уважаема Комисия по политиките за българите в чужбина на Народното събрание на Република България, уважаеми председателю господин Андон Дончев, уважаеми заместници, уважаеми членове! В самото начало искам да благодаря за срещата. Имам честта да Ви представя делегацията на българите от Звонския край.
Аз съм Иван Таков – председател на Общинския съвет на Демократическата партия на българите в община Бабушница, координатор на канцеларията на Националния съвет за българското малцинство в Сърбия за община Бабушница.
Господин Сашо Златанов – общински съветник, представител на Демократическата партия на българите, общински координатор за сътрудничество с националното малцинство и за сътрудничество с институциите на Република България.
Милан Искренов – шеф на Кабинета за развитие на община Бабушница.
Мирчо Игнатов – секретар на Демократическата партия за община Бабушница.
Бобан Димитров – журналист на вестник „Братство“, който е вестник на малцинството, който се печати на български език.
Днешният ден за българите от Звонския край е исторически по причина, че за първи път една делегация на българите от Звонци и околията ще бъде приета и изслушана от комисия на Народното събрание на майка България. За съжаление, нашият край в миналото бива почти забравен от Сърбия и от майка България. Когато се говори в България за българите в Западните покрайнини, когато се дава подкрепа на народностите, обикновено се мисли за българите от Босилеградско и Царибродско. Звонският край не е част нито от Босилеградско, нито от Царибродска община. Ние в миналото бяхме част от Трънска околия. След Ньойския договор се присъединяваме към Сърбия и Звонци става самостоятелна община с общо 11 села и Звонска баня. Но в 1964 г. Звонци загуби статута на община и селата са разделени, тъй като четири села се присъединяват към Димитровград, а останалите седем села в Звонския край към Бабушница.
Последователно хората се разселявавт. От тогавашната бройка над 7 села с почти 5 хиляди души, днес в Звонския край живеят около 1000 души с чист български произход. Ако искаме в този край да оцелее малцинството ни, по спешна процедура майка България трябва да ни даде подкрепа както морална, така и материална и финансова във всички сфери на живота за запазване на културата, за запазване на езика, за запазване на основните условия на живота.
Проблемите са много. Няма да Ви разкажем за всички. Ще обърнем внимание на четири проблема – здравеопазване, вероизповедание, проблемът за читалището в Звонци и откриването на задграничния пропускателен пункт Петачинци.
Искам, първо, да Ви запозная със здравеопазването. Преди една година – година и половина амбулаторията в Звонци беше закрита. Когато влязохме на власт като Демократическата партия на българите, с общината направихме огромни усилия и върнахме лекар в Звонци, имаме и сестра. Отворихме аптека с лекарства и още някои неща направихме. Нуждаем се от една линейка. Ако има възможности, мисля, че това за майка България не е много, а селата, където живеят хора с български произход, са разхвърляни по планините. Лекаря почти няма възможности да отиде до старите хора или сестрата и винаги караме спешно някой да ги кара, плащаме огромни пари, който има частна кола. Мисля, че има възможност нашата държава, нашата майка България да ни подкрепи с едно такова автомобилче, за да може лекарят там нормално да работи.
Общината много направи тези години за здравеопазването, бедна е общината, а и ние сме отделени от Пирот на 45 км, от Димитровград на 40 км, от Бабушница – 30 км. И ако трябва спешна помощ да дойде, няма кой да дойде и тези хора почти си отиват, не можем да им помогнем. Ако има възможност, ако има желание от майка България да ни помогне.
Миналия месец решихме проблем със спонсорство и Военно-медицинска академия ще направи безплатни прегледи в София за нашите хора от Западните покрайнини. Вчера предадохме десет документа, които да дойдат на лечение. Голям чест направи Военно-медицинска академия за нашите хора.
Това е за здравеопазването.
За вероизповеданието искам да кажа няколко думи. Малко приказвахме със свещеника.
Ние имаме черква в Звонци, чисто българска, която е построена 1896 г. След 1945-1947 г. оставаме без свещеник. Черквата е изоставена. От 2004 и 2005 г. взехме решение да я възстановим. Намерихме протокол в архивата в Перник, че черквата е чисто българска и тогава тръгнахме по различни приятели от общини в България. Най-много ни подкрепи община Мездра, Враца, Ихтиман и други общини и направихме една хубава черква, огромна. Нямаме възможности, имаме доста материали, да можем да довършим оградата около черквата. Сега завършваме камбанарията, направихме усилия, събрахме някакви средства и камбанарията я завършваме.
Миналата година с Дирекция по вероизповеданията проведохме разговор, те ни дадоха обещания да направим проект за черквата и проект, каквато е българската черква в с. Ракита, да направим един малък параклис. Вероизповеданието, културата и обучението на майчин език е много важно, за да се възстанови българщината в нашия край, където още има голям дух. Нуждаем се, имаме разрешение от Нишкия епископ в черквата да рисуват български художници от университета и имаме разрешение на големите празници български свещеник да служи в черквата, или когато е празник на черквата.
Това са две основни права, които искам да поставя аз.
Другите проблеми или потребности ще представи господин Сашо Златанов, ако позволите.
САШО ЗЛАТАНОВ: Добър ден на всички!
Уважаеми Председателю, уважаеми депутати! Някои от Вас ме познават от по-рано. Аз съм координатор за сътрудничество с националните малцинства и с институциите на Република България от община Бабушница.
Проблемът, който аз ще представя най-напред, е проблемът с читалището в с. Звонци. До преди няколко години в Звонци работеше читалище и имаше подведомствено отделение в с. Ракита. Над 5 хиляди книги се съхраняват там, които са на български език. По някакви законни промени и причини общината ни закри читалището и в момента няма как да го открие, поради липса на финансови средства за заплата за един работник. Нуждаем се да наемем един работник, има начин той да се финансира по същия начин, както се финансират работниците в КИЦ Димитровград, КИЦ Цариброд и КИЦ Босилеград. Мисля, че тази комисия може да поеме нещата и да се уреди това, понеже езикът ни е в голяма криза в нашия край. Децата учат само два часа седмично български. Няма паралелки на български език в Звонци.
Вие сте запознати, в Босилеград правиха проверки за първи и пети клас, но при нас все още няма. С откриването на читалището това може да се подобри.
Ще Ви изнеса още един проблем, свързан с децата. Всяка година Народното събрание дава по 50 места на Босилеград и 50 на Царибрад за летуване на Черноморието безплатно. Ние успяхме една година, преди 7-8 години да получим такова нещо. Само тази година беше. Искаме това да се възстанови. Не търсим 50 места, може би нямаме толкова деца, но 25-30. Не сме Босилеград, не сме Димитровград, ние сме си отделни. Моля това да се знае тук.
Проблемите са много, като едно от решенията на всички тези проблеми е откриването на гранично контролно-пропускателния пункт Петачници – Банкя, който е свързан с нас. Договорът за откриването е вече подписан от двете държави още в 2008 г. Подписал го е тогавашният президент господин Първанов и президента на Сърбия господин Тадич. В тези папки, които ще Ви раздадем после, имате и закона, някои най-вероятно са го виждали. Точно в 2017 г. беше срокът за откриването, но нито една страна от подписалите се не предприе мерки за самата реализация на договора.
Смятаме,че България като членка на Евросъюза, трябва да направи първата крачка и с най-обикновени думи да каже на Сърбия: Ние си изпълняваме договора и откриваме прехода. В такъв случай, сигурни сме, че ще има съдействие и от Сърбия и преходът може да бъде разкрит за нула време.
Обърнахме се към министър-председателя и към вицепрезидента с молба по този въпрос и ако ми позволите искам да я прочета изцяло.
Чета тази, която беше до госпожа Илияна Йотова. Текстът е същият и за министър-председателя:
„Молба от Националния съвет на българите в Сърбия, канцелария Звонци, от Общинския съвет на Демократическа партия на българите, община Бабушница, Република Сърбия за откриване на Гранично контролно-пропускателния пункт Петачници.
Уважаеми, обръщаме се към Вас с молба за съдействие в решаването на проблем, пряко засягащ съдбата на жителите в Звонския край, в района на Дерекула. Звонският край е населен с чисто български народ, обхваща следните села, които от Освобождението 1920 г. бяха в състава на Република България, Трънска околия – Звонци, Ракита, Вучи Дел, Ясенов дел, Пресека, Нашушковица, Берин извор, Куса Врана, Петачници, Искровци и Трънски О̀доровци. Днес границата минава на пет километра от гр. Трън, недалеч от живописното ждрело на река Ерма и селата са в състава на сръбските общини Бабушница и Димитровград. Като се има предвид, че тези села са едновременно и част от най-бедните общини в Сърбия, считаме, че ще имате възможност да ни дадете подкрепа и ни помогнете в решаването на проблема.
Нашата молба е съгласувано със сръбските власти в най-скоро време да се открие гранично-пропускателния пункт край село Петачници, за който имаме информация, че е подписан договорът между двете държави. Откриването на пункта много ще улесни общуването на българите от Звонския край с роднините им оттатък границата. Тежкото икономическо положение на населението с откриването на пункта ще получи шанс да се възобнови. Хората ще имат възможност да пътуват в България, за да пазаруват и няма да минават десетки километри до пункта на Калотина, а в обратна посока много ще се улесни и пътуването на туристите от България, които много посещават края ни.
Етнотуризмът също ще има начин да се развие, имайки предвид, че краят е очарователно живописен и не е замърсен с никакви индустриални постройки. Звонска баня е позната още от римско време с топлите си избори и ще има начин да стане в центъра на възобновяването на Дерекула.
Освен в селата от Трънска околия ще се подобри животът и на села, намиращи се на така наречената в миналото Царибродска околия – Врабча, Горна и Долна Невля, Скравеница, Борово, Драговица, Поляново и т.н.
В полза на откриването на граничния контролно-пропускателен пункт влияе информацията, че през летния сезон пунктът на Калотина е силно натоварен и с часове се чака за преминаването, а имайки предвид, че в новия пункт ще бъдат предимно граждани на България и Сърбия, откриването ще улесни много сънародниците ни, пътуващите към земите на Евросъюза.
С ръководството на община Бабушница имаме много добри отношения и те са готови да съдействат и да дадат подкрепа за решаването на проблема.“
Извън молбата ще Ви кажем, че вече имахме една среща с генералния консул в Ниш господин Едвин Сугарев и кмета на община Бабушница и приехме решение да действаме по въпроса. Господин Сугарев обеща да се търси среща на министрите на външните работи на България и Сърбия. Кога ще стане нямаме информация.
„Откриването на пункта ще е от голямо значение за развитие на самата община. Тя е единствената община в Сърбия, в която живеят българи, а няма в близост такъв преход. Смятаме, че българските институции трябва да направят първата крачка към реализирането на проекта и пишем молбата към Вас, считайки, че ще имате възможност да съдействате. С удоволствие ще посрещнем служители от Вашия кабинет и да ги запознаем с обстановката на място.
Предварително благодарим и се надяваме молбата ни да бъде разгледана и решена положително, в полза на всички хора, които населяват граничните села в двете държави.“
Това беше писмото, изпратено до вицепрезидента и до министър-председателя. От министър-председателят получихме отговор, че писмото е препратено до Министерството на външните работи и дотук. Надявам се, че депутатите в Комисията ще имат сили, Вие сте тук депутати от всички партии в България. Смятаме, че с едно Ваше съединение по този въпрос можете да помогнете на нашия народ да си възстанови икономиката и най-накрая животът да се подобри. Казах вече – бяхме 5000 души, сега сме към 1000. Ако не се направи нищо за нашия край след 5-6 години ще сме 500, след 10 години ще сме 50. Просто Трънска околия няма да съществува в Звонския край.
Договорът е подписан от двете държави и доколкото аз знам е ратифициран и в двете събрания. Искам да Ви помоля да обърнете внимание на този проблем и да действате по-бързо да се завърши.
Надявам се, че тази среща ще е от голяма полза за малцинството. Благодаря Ви от името на всички българи от Звонския край и от ръководството на община Бабушница, която ще ни дава подкрепа за всички наши действия. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодарим Ви и ние.
Ако някой от колегите има въпроси или предложения по така изложените проблеми?
Имахте обръщение към Негово Високопреосвещенство.
САШО ЗЛАТАНОВ: Господин Таков изпусна да каже, че имахме среща със заместника на господин Велинов в Дирекцията по вероизповеданията.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Не, по въпроса за Вашите искания относно служби по време на празниците във Вашата църква.
САШО ЗЛАТАНОВ: Да. Имаме разрешително, че може българско свещено лице да държи тези литургии и обръщения. Искаме поне два пъти на година да идва свещеник от България. По този начин и българщината ще оцелее, езикът ще оцелее, самата култура ще се повдигне на по-високо ниво. Ако има възможности, а смятаме, че има, нашият празник на храма е Свети Илия, празнува се на 2 август. Може да изберем още някой ден – Великден или друг празник, но поне два пъти в годината да идва едно свещено лице в Звонци в българската църква.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Имате думата, Ваше Високопреосвещенство.
МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, скъпи сънародници от Западните покрайнини българи, драги гости! Първо, искам да преподам благословението на Негово Светейшество българският патриарх Неофит, който имаше лична покана днес да присъства на тази много важна среща, която касае проблемите на нашите сънародници, които живеят зад граница, които проблеми преди всичко са свързани не само с техния бит, но най-вече с тяхното право да съхранят своите традиции, своята духовност и своята история.
Като митрополит на Западно- и Средноевропейската епархия, в чийто диоцез влизат българските общности, които живеят зад граница в Западна и Централна Европа, и от погледа на моето вече 7-годишно служение зад граница, искам да кажа, че този въпрос наистина е поставен на място, този въпрос има нужда от компетентната намеса на институциите в нашата родина, защото чисто църковният въпрос се основава на каноническите отношения между поместните православни църкви, или ако мога да го кажа с по-обикновени думи – има един канон, който касае каноничното устройство на териториите на поместните православни църкви, тоест там, макар и да живеят българи, те се намират под духовното попечение и омофора на Сръбската православна църква. В случая това, което е радостно, е, че самият митрополит Ириней Бачки (Булович), в чийто диоцез попада Звонци и околните села, е дал своето принципно съгласие за извършване на служби на българския орден на български език за нашите сънародници и благославя свещенослужител от България да бъде командирован няколко пъти в годината за извършването на тези служби на понятен български език. Доколкото знам такива служби вече са правени в Звонци един път, така че става въпрос вече за координация между самата българска общност, която е в Звонци, техните представители да изпратят до Светия синод на Българската православна църква това писмо, което те са изпратили, но все пак и да ни посочат конкретика за кои празници, освен храмовия празник на свети пророк Илия, да ни изпратят и, както те самите казаха – дали ще бъде за Великден, дали за Рождество Христово, три или четири основни дати в годината, празници, които да сведем до знанието по каноничния ред на съответния митрополит. Доколкото виждам в това писмо, което е от митрополит Ириней Булович, то е от 2006 г. То не е отменено, но все пак е хубаво да се даде такава конкретика на самия митрополит, да има график, че за празника на свети пророк Илия, за Възкресение, за Рождество Христово – тези големи християнски празници да знае, че ще има оторизирано лице от Българската православна църква, което ще бъде командировано, дали от Софийска епархия или от някоя от другите епархии, който на този ден да пристигне там и да отслужи светата литургия за тези значими празници за българите.
Естествено това е много важно. Доколкото разбрах храмът вече до някаква степен е реставриран, има още някои ремонтни дейности, които трябва да се направят. В самата папка, която ни е предоставена на вниманието, виждам сглобяемите преносими параклиси, които вече се правят и в България на много по-достъпни и изгодни цени, отколкото тези, които правят в Гърция, така че лично ще се заема да говоря с Дирекция по вероизповеданията да заложат в бюджета за следващата година на база на Вашата предоставена сметка за довършителна дейност какво е необходимо, но все пак трябва да се дойде компетентно да се види на място, защото тези ремонтни дейности трябва да бъдат не само на конструктивното решение за храма, но има и някои неща, които са задължителни за самата църковна архитектура да бъдат направени, да ги има, за да може да има всички условия за богослужение в този храм.
Това вече е въпрос на организация от страна на самата българска общност, която след това вече може да организира тези празненства, тържества. Естествено трябва да се види къде този свещеник може да преспи, предполагам, че това не е никакъв проблем, става въпрос за една-две вечери. Но принципно въпросът от църковна гледна точка е ясен, няма някакви канонически пречки към този момент. Въпросът е отново да има препотвърждение на сръбския епископ. Има такива практики, примерно българите, които живеят в Прага, там е територията на Чешката и Словашката архиепископия и там има няколко българи свещенослужители, които обаче са под омофора на Чешкия и Словашкия архиепископ, защото така трябва и така подобава. Те служат на български език и обслужват българските общности, които са в тези места. Това е в Словакия, Братислава.
Не виждам някакъв проблем от гледна точка на канона, който да стои на дневен ред, от църковна гледна точка ще придвижа този въпрос, но ще очаквам от Вас да бъде отправено едно писмо до Светия синод с конкретната молба, защото така отправено, писмото е принципно, но нека да има конкретика. По принцип би било много по-трудно за постоянен свещеник, за постоянни служби на български, защото знаете каква е ситуацията. Мисля, че това няма да бъде проблем и за самата общност ще бъде много добре, защото ще бъде сплотена, а и за самите власти, които са там ще бъде хубаво да видят българските общности да празнуват своите празници.
А що се отнася за тези други проблеми, които са поставени, предполагам, че тук има господа, които ще вземат отношение по тези въпроси, но намирам за важно правото на вероизповедание, запазване на тези духовни ценности и естествено езика, каквато практика има в другите общности зад граница. Има български културни институции. Може би читалищата са към системата на образованието и просветата. Оттам нататък вече трябва да се търсят правилните решения, но аз съм убеден в тази стойност на това, което искат тези хора, защото те са всичко в своите духовни измерения. Никой не иска нещо, което да бъде изцяло поставено на тази материална основа, но и тя е важна, за да се реализират тези дейности. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: И ние благодарим, Вае Високопреосвещенство.
Радвам се, че поне единият въпрос лесно може да бъде решен. Надявам се и въпросът с КПП, който е най-наболелия въпрос, да можем да помогнем всички и да се задвижи този проект, който по принцип на високо ниво вече е бил достатъчно разглеждан и приет.
Господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа, драги гости! По въпросите, които повдигнахте, искам да Ви уверя, че в управленската програма, която направи коалицията, се предвижда да се разкрият нови пунктове с Република Македония и Република Сърбия, особено там, където е належащо, както е в Струмяни и този пункт, който ще свърже българите от двете страни на границата. В самата програма е заложено разкриване на нови контролно-пропускателни пунктове и се надявам със съдействието на колегите от всички групи да направим така, че този пункт да е факт, да се случи в мандата на това Народно събрание. Това е по единия въпрос.
По другия въпрос относно читалището и работника, който е нужен там, за да може да се грижи за книгите и да има дейност самото читалище, не знам дали има регистриран културно-информационен център в Звонци или в Бабушница, или няма такъв, но ако няма Ви съветвам да регистрирате такъв културно-информационен център, както го направиха в Цариброд и в Босилеград и тогава българската държава по легален път, както отпуска на двата КИЦ средства за поддръжка и издръжка, по този начин да може легално да помогне и за такъв КИЦ в това читалище на Звонци. Това е редът и пътят, по който могат да се случат нещата. Ако искате можете да се видите с Вашите приятели от Цариброд и от Босилеград, които се занимават с културно-информационните центрове и да видите по какъв начин точно са ги формирали, как са си подали документите, за да може да се реши и този проблем.
Относно другите неща мисля, че за децата няма да има никакъв проблем, ако има тук колеги, които са в Комисията по образованието. Мисля, че самият министър на образованието е отворен човек, особено за проблемите на българите зад граница, така че няма да има никакъв проблем за това да се осигурят определен брой деца, които да летуват в България, както от Босилеград и Цариброд.
По тези неща това мога да кажа. Ако има нужда от съдействие и по-бързо да се случат нещата, можете да търсите всеки един от нас като народни представители и да задвижим нещата да се случат по-бързо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Заповядайте.
ТОМА ТОМОВ: Ваше Високопреосвещенство, като Ви слушах все едно слушах Тончо Жечев и духа на Екзарх Йосиф, който говори за оня кладенец, дето е копан сто години с игла от българския народ.
Ние всички тук трябва да кажем, че не трябва да изоставяме своите. Вие казахте нещо много хубаво, аз Ви слушах много внимателно – искахте „автомобилче“. На това автомобилче – че-то отзад беше много трогателно. В крайна сметка на тази маса ние сме най-висшият орган на страната, това е истината. Няма значение партии, всички ние сме българи и те са наши. Да вземем за това автомобилче да съберем ние от нашите заплати и да купим един автомобил, да го напълним вътре с книги и лекарства и просто символично… Каквото и да е, това е някакъв жест на Народното събрание. Символичният жест понякога играе голяма роля.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Томов, имате подкрепата на председателя, предполагам, че няма да има колега, който да откаже на това Ваше предложение.
ТОМА ТОМОВ: Трябва да се помисли дали подобен жест би бил полезен, а просто в момента говоря на глас.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Вангелов също има някакви коментари.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, аз съм много приятно впечатлен от изказването на представителя на нашата Света православна църква. Точно това е подходът и така трябва да бъде. Онези времена на студената война минаха. Време е да градим близки отношения и мисля, че такива въпроси не би трябвало да бъдат проблем.
Съвсем накратко ще вметна нещо. Познавам тези наши сънародници и в качеството ми на бивш председател на Агенцията за българите в чужбина. Искам само да разбера от тях едно уточнение. Вие сте подали документи в Дирекция по вероизповеданията, начело с Велинов. От опита, който имам от работата с Велинов, това е един прекрасен български администратор, той е образец и зад държавническо мислене, и за нечиновническо поведение. Сърцат човек. Мисля, че ние от Комисията също можем да му се обадим, да влезем във връзка и да видим кога могат да Ви отпуснат тези средства, защото пред очите ми се случваше на няколко пъти тази наша дирекция да отпусне средства за такива ремонти и църкви на български общности. Така че тук и аз ще изразя оптимизъм, че тази работа с финансирането на църквата като че ли ще стане, поне на база на това, което съм виждал от работата на дирекцията под неговото ръководство.
Исках още нещо да си изясня за мен – къде учат децата Ви в момента? В сръбско училище на сръбски език?
ИВАН ТАКОВ: Учат сръбски и два часа български.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: В Цариброд и Босилеград е по-различно, нали?
Пак един уточняващ въпрос, защото не знам докъде е стигнало – Сърбия изпълни ли си договореностите с България за учебници?
ИВАН ТАКОВ: 90% учебниците са вече приведени и в Босилеград децата тази година учат от 1 и 5 клас на български с преведени учебници.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: А при Вас още не е започнал този процес.
ИВАН ТАКОВ: Не.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Цялата общност е около 1000 човека ,нали?
ИВАН ТАКОВ: 1000 човека са към община Бабушница и 500 човека към община Цариброд, нали сме едно Трънско. Около 1700 човека са от Трънския край.
МАНОИЛ МАНОВ: Въпросът беше за децата, защото говорим за летните им отдихи, за учебници и за много други неща, свързани с децата. В тази връзка попитах колко горе-долу са децата, които са в учебна възраст, които могат да пътуват и да участват в такива лагери по време на лятната ваканция.
ИВАН ТАКОВ: Има около 50 деца в училището в Звонци и имаме наши деца с български произход в Бабушница сигурно около 50. Около 400-500 човека има в самата община Бабушница, от Звонския край, които живеят там.
МАНОИЛ МАНОВ: Тоест, говорим за около стотина деца. Това са примерно четири смени по 25 деца. Това е решимо.
За разлика от колегата аз въобще не съм учуден, че Западно- и Средноевропейския митрополит Негово Високопреосвещенство Антоний е тук и поема ангажимент. Когато той поеме ангажимент аз съм абсолютно убеден, че нещата ще се случат. Неговото съдействие е доказано с всички общности зад граница, пък и в България, така че оперативно днес свършихме много неща, поехме много ангажименти.
Хубаво е, че всичко това, което днес се случва, ще има своя отзвук, ще има информация за него, защото българите сме едни зад граница, в границата – ние сме си българи и всичко, което правим, в бъдеще ще се отплати на България.
Що се отнася до това, че у мен има чувство, че не е работа на Комисията да решава по този начин нещата, има административни служби, които трябва да ги правят и ние трябва да им дърпаме ушите в тази комисия, а не да решаваме оперативно как да пратим децата или как да помолим ние Българската православна църква, която не се нуждае от молба, за да изпрати свещеник, в никакъв случай. Това е едно вътрешно усещане, което ние в Комисията с колегите, с председателя ще си го говорим, да влезем в някаква друга функция.
Мисля, че тази първа среща от този вид, от този формат по този начин като първа носи своя по-различен оттенък. Но всички ние тук, без значение на партиите, това го доказахме за няколкото кратки месеца на Комисията винаги, когато стане въпрос за българщина сме на линия. Показали сме го и аз се радвам на това.
Дано продължим да работим и по другите точки днес по този начин, в такова сътрудничество.
Благодаря Ви, че сте тук и благодаря, че Ви има.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря и аз на господин Манев за топлите думи.
Надявам се, че този път ще има някакво движение. Съгласен съм напълно с него, че това не е съвсем свойствена работа за нашата комисия, но явно от някъде трябва да има пробив на бюрократичната система, за да се задвижи.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, Ваше преосвещенство! Въпросите, които поставят нашите сънародници в Западните покрайнини, са същите, каквито поставят и нашите българи от другата страна на границата. В този район икономическата ситуация е ужасяваща и за двете страни – това е факт. Аз съм абсолютно съгласен, че ние в нашата Комисия не ни е задача да решаваме някои въпроси, които интересуват хората – на първо място икономика, образование, здравеопазване, които Вие поставихте. Съвременният свят е глобален. Така или иначе фактът показва, че младите хора намират своя път, вече няма граници, които те не могат да преодолеят, влизат в интернет, учат езици и отиват там, където искат да бъдат. За съжаление това е реалността.
Ние можем да направим много благотворителни инициативи. Аз поемам инициативата, че ще направим тази кола, ще има хора специалисти, медици, които ще докараме, ще направят профилактичните прегледи, това ще го направим. Въпросът за мен обаче е, че ние трябва да направим така, че децата, младите българчета да знаят български език без проблеми, за да може, когато дойде времето да получат висшата степен на своето образование, да изберат българските университети, защото българските университети предлагат цялата гама от висше образование, което искат. И тогава те трябва да изберат къде искат да отидат – дали на запад към Белград, или на изток към София. Това е нашата цел и това ние можем да направим.
Пак повтарям – за съжаление аз не виждам за тези райони голяма перспектива, имайки предвид съвременното икономическо състояние на този регион в страната. Но благотворителните инициативи можем да направим и това е наше задължение. Благодаря Ви.
ИВАН ТАКОВ: Благодаря.
Нашите деца в последните 10-15 години повече следват в България. И моят син е магистър тук. На Мирчо синът е хирург в Пирогов, тук живеят. Така ние връщаме децата в България. И сега имаме около 10 студента тук от Звонския край.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, ако има още нещо?
Заповядайте.
ИВАН ТАКОВ: Да благодарим за днешната среща. Искам да кажа две думи.
Колкото повече ни уважава майка България, колкото повече институциите идват при нас, толкова повече ще ни уважава и Сърбия и сърбите. Винаги, когато са идвали институции, винаги се повдига духът и сърбите ни уважават повече. Колкото по-голяма подкрепа имаме от майка България, толкова повече подкрепа ще имаме и от самата Сърбия.
Искам да благодарим за тази среща и да поканим от Комисията да дойдете по-скоро в нашия край, да разгледате, да видите къде е. Ако трябва ще пратим официална покана по имейла, да направим програма, да разгледате от Погановския манастир до Звонци.
МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ: Само да кажа на господина, който каза за езика – може би знаете, че има една инициатива на Асоциацията на българските училища зад граница българският език да бъде матуритетен. Това е много важна, за да могат българите, които учат български език в чужбина, да имат гаранцията, че след като си дойдат в България, те могат да се интегрират, защото се случва, че тези, които идват, не знаят български език и т.н.
Ако тези неща са поставени на правилната основа, идентитетът ще бъде запазен. Загуби ли се езикът – край. Защото те казват: ние отиваме на гръцка църква, на руска църква, там нещата са в семейството на правословните църкви, обаче загуби ли езика, той просто се обезличава.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
САШО ЗЛАТАНОВ: Още един път благодаря и довиждане.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодарим и ние.

Колеги, продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ, № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26 юли 2017 г.
По съответния Законопроект сме получили становища от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Министерството на вътрешните работи. Хубавото е, че при дадения Законопроект всички становища са положителни и отвсякъде се подкрепя. Само от Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сравнително неутрален, но в никакъв случай не мога да кажа, че е отрицателно становището по така предложения Законопроект. Надявам се, че всичко ще мине достатъчно гладко.
Давам думата на господин Вангелов да ни представи Законопроекта.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Радвам се, че институциите са дали положителни становища. Въпросът не е нов. Ще се опитам от името на вносителите, между които, съм и аз, накратко да запозная Комисията с мотивите на Законопроекта.
С този Законопроект се прецизират разпоредбите в Закона за гражданската регистрация относно вписването на бащиното име в акта за раждане на българските деца, родени извън страната. След 2010 г., при непроменена правна рамка, е наложена административна практика, според която се отказва вписване на бащино име в българския акт за раждане, съобразно българската именна система на децата, родени извън България, ако такова не е изрично посочено в чуждестранния акт за раждане. Такова име обаче – бащино име, не се предвижда да съществува в именната система на повечето държави по света.
В резултат на тази практика български деца, родени от български граждани, се записват в Регистъра на населението само с две имена – собствено и фамилно, както се записват натурализираните чужденци.
Родителите на тези деца са принудени да защитават правата си по съдебен ред чрез съдебна процедура за промяна на име, чрез добавяне на бащиното име, а това е свързано с разходи на време, средства и усилия, в това число и с ангажиране на адвокат. През последните години са водени десетки дела пред районните съдилища по добавяне на бащино име във вече издадени актове за раждане с две имена.
Доколкото тези граждани най-често не живеят в страната, а вероятно хиляди са тези, които предвид незнание или тежестите на една съдебна процедура или географска отдалеченост се отказват да водят деля, за да добият децата им бащино име. Не са редки случаите на деца от едни и същи родители, по-голямото родено преди 2010 г. и с добавено бащино име в акта за раждане при съставянето му, а другото дете, родено по-късно и вписано пак в България от същите държавни институции в Регистъра на населението – без бащино име поради отказ.
През 2015 г. омбудсманът на Република България е посочил, че девет хиляди деца са родени извън страната и записани в Регистъра на населението без бащино име. В позицията си по постъпили в институцията жалби омбудсманът изтъква: „Намирам създаването на подобни затруднения от административно естество на българските граждани, живеещи извън страната за недопустимо. Вместо държавата, в лицето на администрацията, да улеснява гражданите си и да стимулира запазването на традиционната българска именна система сред живеещите в чужбина българи, тя създавана неоснователно пречки пред тях, като оставя усещането, че те не са желани в Родината си.“ Понастоящем, жалби продължават да постъпват при омбудсмана на Република България.
С практиката да доказва добавяне на бащино име, държавата в лицето на нейните служби по гражданското състояние подлага на отродяване поколения български деца, родени извън страната, като изкуствено ги разграничава от българските деца, родени на територията на страната, въпреки конституционните принципи за равно третиране, както и изричната разпоредба, че българските граждани, където и да се намират, да имат всички права по тази Конституция.
В тази посока е и Решение № 359 от 21 септември 2016 г. на Комисията за защита от дискриминация – по жалба на С.Б. срещу Дирекция „ГРАО“ към МРРБ, която установява форма на непряка дискриминация на основата на признака „лично положение“ и на основание чл. 47, т. 8 от Закона за защита от дискриминация, препоръчва законова промяна в Закона за гражданската регистрация.
Практиката на административните съдилища у нас, също е насочена към отмяна на поставените откази от Дирекция „ГРАО“ в Министерството на регионалното развитие за издаване на ЕГН, когато в процедурата по издаване на български акт за раждане е поискано вписване на бащиното име, а такова не се е съдържало в чуждестранния акт.
Името на едно човешко същество е фундаментът на неговата идентичност. То е елемент на неговата уникалност. То определя принадлежността му към едно семейство, връзката му с родителите му, но и към едно етнокултурно пространство, към една нация.
В българската именна система бащиното име е особено важно и ценно. То олицетворява кръвната, но и социалната връзка с родителя и дава на детето опира и увереност в живота. Неслучайно, дори и на изоставените в приют деца с неизвестни родители, или тези с неизвестен баща законодателят е предвидил механизъм, за да им бъде дадено бащино име – чл. 15 и чл. 17 от Закона за гражданската регистрация. Специално внимание се отделя и на осиновените деца, така че и те да получат бащиното име на осиновителя. Отсъствието на бащино име създава затруднения при завръщането на страната на български деца – родени извън България, както в обществената среда, така и затруднения при извършване на всяка една административна услуга.
С предлаганите изменения на Закона за гражданската регистрация се дава възможност на родителите на дете, родено извън България, да поискат вписване на бащино име в процеса на издаване на български акт за раждане, когато такова име не се съдържа в чуждестранния документ, и когато родителите са заявили желание за това. Предвижда се в Законопроекта и правна възможност при съставени вече актове по административен ред, български гражданин, роден извън територията на България, да може да поиска бащиното му име да бъде вписано в акта за раждане. Когато лицето е непълнолетно, вписването ще се извършва с писмено заявление от родителите му.
Избраният правно-технически похват е аналогичен на предвидената от законодателя възможност за добавяне на наставки „ов“ и „ев“ и окончания за женски род „а“ на децата, родени извън страната, така че те да придобият имена съгласно българската именна система. В този смисъл предлаганите текстове не създават различен правен регламент от вече съществуващия на български деца – момичета, родени извън страната, и които по силата на получената наставка и окончание в Българския регистър на населението – акт за раждане и в техните документи за самоличност, имат име, изписано по начин, различен от този на чуждестранния им документ. Не се създават предпоставки за двойна самоличност, предвид обема от данни, намиращ се личния регистрационен картон на всеки български гражданин, а именно: ЕГН-то, датата и мястото на раждане, имената на родителите, имената на братята и сестрите, промените в гражданското състояние, в това число и имената, както и въведените биометрични български документи за самоличност. Добавянето на бащино име внася допълнителен елемент за идентификация, като се допълва информацията за връзката му със съответния възходящ при представения документ по гражданското състояние.
Това е от името на вносителите. Не знам дали всички колеги са получили и предварителната оценка на въздействието. Да не я чета сега.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Вангелов.
Пропуснах да кажа, че по този Законопроект имаме и гости от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – господин Иван Гетов, главен директор на Главна дирекция „Гражданска администрация и административно обслужване“.
Ще помоля за Вашето становище.
ИВАН ГЕТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, предварително искам да кажа, че и към настоящия момент в системата ЕСГРАОН към която имаме компетенции и отговорности се регистрират български граждани с две, три и повече имена. Вече знаете, че и самата процедура по отношение на вписването на различни имена зад граница е различна в зависимост от различното законодателство. Тоест това няма промени технологията на работа. Промяната, която се предлага с този Законопроект за промяна на Закона за гражданската регистрация няма да промени работата, в частност дирекцията, и всички онези звена в общините, които се занимават с процесите на гражданската регистрация, тоест нашето становище, което сме изпратили в Комисията, е на абсолютно принципна основа.
Тук е мястото да отбележа, че актът за раждане – това е първият документ, който се съставя след раждането на определено лице, и името, което е записано в акта за раждане е с доказателствена сила след последствията по отношение на издаването на всички останали документи в процеса на жизнения цикъл на определените лица. Имам предвид документа за самоличност и всички останали документи, които се базират върху данните в акта за раждане.
Имайки възможност да се добави име по молба на родителите – в случая говорим за бащино име, това по същество е изменение на името. Всеки съдебен състав би казал, че това е промяна на името. Промяната на името води до един неприятен ефект, който се изразява в издаването на два документа с различно съдържание, които имат доказателствена сила по отношение на името. Това са документите, които биха могли да бъдат издадени от българската държава с три имена, и от документа, който би се издал от държавата по местораждане с двете имена. Това, на първо място, би довело до смяна на самоличност, и би довело до недоволство на самите граждани. Знаете, че мигрантската вълна е немалка, много от нашите съграждани работят, учат, пребивават зад граница и се налага да вадят преписи от документи – както български, така и западни, имам предвид издадени от други страни, което би довело до необходимостта да прилагат винаги, когато има различие в двата документи, и удостоверение за идентичност на имената.
Това, на първо място, ще доведе до неприятности и неудобство по отношение на самите лица.
Не на последно място, в много от чуждите документи няма признат баща, и няма вписан баща и някак си приема за неетично само майката да взима решение по отношение на добавянето на име. След това, бащата след като го признае да бъде вече с прието от майката ново име. Това са етичните страни на въпроса, но по отношение на създаването на документи с различно съдържание това е един въпрос, който смятам че тук трябва да се поиска становище и на службите за сигурност – МВР и ДАНС, които биха могли да дадат становище в това отношение. Може би те имат наблюдение в европейската и световната практика в това отношение. И дали имат някакви примери в случая.
Самият Закон е създаден 1999 г. и оттогава чл. 72, който третира този въпрос, не е променян. Така че от 2010 г., не знам откъде е взета тази година, но промяна в практиката по отношение на изписването на документа издаден в чужбина е без изменение – от 1999 г. не е променян до момента.
Искам да кажа, че в това отношение няма никакви проблеми досега. Този закон съществува вече двайсетина години.
Искам тук да направя само една вметка – хората юристи с по-голям стаж, навярно си спомнят в края на 90-те години, когато така наречения „първи Пещерски съд“ сменяше имена и единни граждански номера на конвейер. Тоест тогава, когато бяхме още с визов режим и се слагаха черни печати в паспортите, нашите сънародници с престъпни намерения, след като ги изгонят от еди-коя си държава, тук идват и взимат името на дядо си, сменят си някои от имената и пак са там, или си сменят датата на раждане и пак са вътре в страната. Така че не е за подценяване този въпрос. Само това искам да кажа.
Отново казвам – това в технологията на работа на системата на ЕСГРАОН няма да породи никакви проблеми. Трябва да се помисли и да се види от гледна точка на сигурността, защото и в самото становище на Комисията за защита на конкуренцията, което цитирахте в мотивите се казва, че изискването в акта за гражданско състояние да се впише името на лицето без изменение на данните, съдържащи се в издадения в другата държава акт за раждане, се преследват цели, свързани с гарантираното на правната сигурност, респективно с поддържане на обществения ред и защитата правата и интересите на останалите лица. Това не би трябвало да бъде пренебрегвано.
По отношение на съдебната практика мога да Ви кажа, че тук няма еднозначна практика. Има редица дела, които са отхвърлили поради подобни молби в предишни съдилища. Започват от 2013 г. и до ден днешен.
Моята молба е да се вземат становища от специалните органи.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Гетов, само да Ви кажа, че са взети и от МВР и от ДАНС – имаме становищата им, те са положителни. Благодаря.
Господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Гетов за втори път внася този Законопроект. Подобен Законопроект в предния парламент също беше внесен, пак от ГРАО бяха скептични и против това нещо. Вашето мнение – аз не мога да си обясня, ние в България ли живеем, или живеем в някаква друга държава? За нас като българска държава са важни българските традиции и обичаи. Няма как да обяснявате бащиното име на дете, което трябва да се впише с нелегалните емигранти и с престъпници от Пещера. Това просто е безумно. Каква връзка има това нещо? Още повече, че Законопроектът е направен така, че е пожелателен – които родители желаят, не се задължава никой.
В крайна сметка живеем в българска държава и аз бих казал, че подобно предложение ще направим и за тези, които получават българско гражданство, както беше преди години. Защото няма как човек от Украйна да вземе българско гражданство, българското му име е Тодор, а там са го направили Фьодор и ние тук да му даваме паспорт и да се казва Фьодор – това просто е безумие. А преди години всички хора, които получаваха гражданство можеха да си издадат българските имена, можеха да си сложат и бащино име, можеха и да си сменят окончанията да станат на -ов, на ев, както е българската традиция, и това е нормалният път. Това че на Вас ще Ви се отвори работа, това си е Ваш проблем не е наш.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Манов, заповядайте.
МАНОИЛ МАНОВ: Уважаеми колеги, господин Председател, колеги! Този Закон според мен решава поредната несправедливост. Това е личното ми мнение. А що се отнася до самата работа по този Законопроект, събрани са материалите, събрани са становищата на всички административни служби и на администрациите. Аз не видях тук да има нещо отрицателно или някакъв проблем.
Да, приемам Вашето изказване чисто като теория на правото. Може да има в теорията на правото някакви проблеми, но това е теория. Ние сме длъжни да подкрепим такъв Законопроект, защото е нужен на хората.
Хубавото в целият този Законопроект, това, което ни кара да го подкрепим без сериозни резерви, е, че той е подчинен на логиката на изричното желание, тоест, заявява се, че желаеш това да се случи. Ако нямаш правото като ненавършени години ти да го направиш, го правят майка ти и баща ти, родителите. Това е едно от основанията, което ни кара да подкрепим Законопроекта сега.
Не знам дали сега е моментът или в някакъв друг по-късен етап, но аз предпочитам сега да го кажа. Аз към вносителите имам само един чисто технически въпрос. В текста, който касае чл. 76, ал. 3 има следния словоред: „По административен ред български гражданин, роден извън територията на Република България“ и аз смея да твърдя, че това трябва да бъде редактирано чисто като език, защото „по административен ред български гражданин“ е нещо, което не може да го има. „Български гражданин, роден извън територията на Република България, може да поиска по административен ред…“
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Да словореда. Той е прав, но всъщност това е изказът на самия Закон, тъй като следващата алинея започва по същия начин, само, че касае друг случай. Въпрос е словоред.
МАНОИЛ МАНОВ: Аз го виждам в момента, просто трябва да му се смени мястото, според мен.
БОРИС ВАНГЕЛОВ:. И в сегашния чл. 76 има същия изказ: „По административен ред…“
МАНОИЛ МАНОВ: Предлагам Ви го да бъде сменен по надолу словореда. Това е технически въпрос, който не знам дали сега трябва да коментирам, но така е по-правилно според мен.
Ние ще подкрепим този Законопроект, казвам го от мое име и от името на колегите от ГЕРБ. Тук на Комисията ще го подкрепим, а вече, ако има неща като това или нещо друго, ще работим по-нататък. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Манов.
Други колеги има ли, които имат някакви виждания? Да, господин Гетов
ИВАН ГЕТОВ: Благодаря.
Аз още в началото на моето изказване обърнах внимание, господин Ангелов, че това няма да промени нашата работа. Тоест не изхождаме от позицията на хора, които ще бъдат обременени с тази промяна. Никаква промяна няма да има в работата по отношение на гражданската регистрация. С това стартирах, за да не ме обвини някой, че бягам от допълнително работа. Не, няма да има такава.
Единствените емоционални или родолюбиви аргументи аз също ги приемам , но като един човек, който трябва да изпълнява законите в тази държава съм длъжен да обърна внимание на опасностите. При всеки един закон, знаете много добре, се търсят тесните вратички, които да се експлоатират с не добри намерения. Именно на това исках да обърна внимание. Ще има хора, които ще злоупотребят с това нещо. Ще го направят.
Още нещо. Виждам, че идеята е да се приеме Законопроектът. Нека се обърне внимание, че тази възможност трябва да се даде единствено и само след раждане при съставянето на акта за раждане, а не след 20 години, когато той има някакви други причини да си смени бащиното име, хайде не бащиното, а името въобще и да си добави бащино име. Защото, пак казвам, практиката ми показва, че наистина се спекулира с тези неща. Не е за подценяване този въпрос. Променят се документи за самоличност, променят се документи за гражданска регистрация.
Имаше една идея и тя още върви в Европейския съюз, да се унифицират тези неща, да се направят защитени, едва ли не като ценни книги. Все още този процес е много дълъг. Но пак казвам – от чисто емоционална и чисто родолюбива гледна точка аз нямам нищо против. Акцентирах само на слабите моменти в тези действия по отношение на издаването на документите за гражданска регистрация. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Гетов.
Само да поясня, че става дума не за промяна на бащино име, а става дума за хора, които нямат вписано бащино име. Едва ли ще има много хора в момента, които имат престъпни намерения или други, както се опасявате, които нямат бащино име и в един момент, след като извършат престъпление, ще си добавят бащино име…
Аз мисля, че трудно ще попаднем в хипотезата, която Вие показахте.
ИВАН ГЕТОВ: Господин Председател, аз примерите само просто исках да Ви илюстрирам принципа. Друга тема е дали примерите са от далечното минало или вече са актуални. Само просто исках да фокусирам вниманието, за това става дума.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, господин Манов.
МАНОИЛ МАНОВ: За да не влизаме в такъв разговорен дебат имам конкретен въпрос: какво се случва, когато съдът разпореди такова вписване в момента? Защото сегашната процедура минава през съда и когато съдът разпореди вписване на бащино име, какво се случва? Тоест, ние имаме в момента практика, само че тя е след съдебно решение. Благодаря Ви.
ИВАН ГЕТОВ: Никой не е лишен от правото да промени името си. Има определен ред и към момента. И към момента. Така че още една допълнителна промяна в това отношение трябва да се обмисли.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Господин Гетов, защо имаме случаи на едни и същи родители, на които едното дете е с три имена, другото с две и двете са родени извън чужбина, след като няма промяна в нормативната база?
ИВАН ГЕТОВ: Веднага обяснявам – защото има несъвестни служители в органите по гражданска регистрация в общините. Затова. Но това, че някой нарушава закона не дава основание да легализираме това нарушение. Извинявайте.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Искате да кажете, че които са вписали трите имена, са нарушили закона?
ИВАН ГЕТОВ: Точно така. Член 72 на Закона казва: „Актът издаден от чужбина се дублира точно съгласно данните включени в него“. И ако някой си позволи при две имена на дете, родено зад граница, да впише трето, значи нарушава Закона.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добре, благодаря В.
Предлагам да прекратим. Мисля, че няма спор по въпроса и няма разногласия, дори не виждам някакви изказвания от страна на другите политически групи. Струва ми се, че няма да срещне някаква съпротива тази промяна в Закона.
Предлагам Комисията да подкрепи така предложения Законопроект..
Който е „за“ моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Благодаря Ви. Приема се.
С това мисля да приключим по тази точка от програмата.
Благодаря на господин Гетов за участието. Лека работа.

Преминаваме към следващата от дневния ред
ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ЦЕЛЕВО ПОДПОМАГАНЕ ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ДРУЖЕСТВА, ОРГАНИЗАЦИИ И МЕДИИ В ЧУЖБИНА
Това е въпрос, който досега неведнъж, доколкото ми е известно, е бил разглеждан в предишни заседания на Комисия от предни парламенти. Има вече има обсъждано, има някакъв напредък по въпроса, но така и не се е стигнало до приемане на някакъв окончателен вариант за подпомагане и финансиране. Считам, че е редно, след като подпомагаме образованието, да подпомогнем и културата, както и нашите медии в чужбина, които да разпространяват и информация, с която да се виждат и различни гледни точки от страна на нашите сънародници. Да се подпомага и културата в чужбина на българите.
По тази точка има много гости днес, ще ги представя.
От Министерство на културата: господин Венцислав Велев – директор на дирекция „Международни и регионални дейности“; госпожа Силва Налбантян-Хачерян – държавен експерт в дирекция „Международни и регионални дейности“.
От Държавната агенция за българите в чужбина: господин Димитър Владимиров – заместник председател.
От Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН: доц. д-р Петко Христов, доц. д-р Владимир Пенчев, доц. д-р Валентина Ганева-Райчева, доц. д-р Мила Маева.
Ако нямате нищо против да изслушаме първо гостите, да се изкажат нека по ред, за да можем да придобием някакви представи.
Господин Велев, бихте ли споделили Вашите виждания.
ВЕНЦИСЛАВ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми депутати, уважаеми гости! Министерството на културата в своята политика и в своята практика винаги е подкрепяло и ще подкрепя, разбира се, съдейства за приобщаване на българите в чужбина. Ние ползваме различен тип канали, с които осъществяваме това. Възприели сме и, че културата е също част от политиката и това може би е един от най-удачните пътища за приобщаване и на българите извън нашите предели.
Вариантите, с които ние подкрепяме нашите общности извън страната, са различни, с различни подходи, различен характер при спецификата на отделните общности, като се съобразяваме и с действащото законодателство в съответната страна.
Един от най-разширените варианти, който ние използваме, той беше споменат и в контекста на първата точка, която Вие разглеждахте, е от гледна точка на българските читалища, тоест използваме уникалността на този български културен институт, за да можем по един или друг начин да подпомагаме и нашите български общности извън страната.
Само ще Ви посоча като пример: в пределите на съседна Република Турция в рамките на Одрин в една от българските църкви в Одрин съществува и филиал на българско читалище – читалище, което е в рамките на нашата страна. Най-вече чрез възможностите на библиотеката – предоставяне на книги от нашата страна, ние успяваме да съдействаме за консолидиране на българската общност. Вариантът с изнесени библиотеки, извън нашата страна, мисля, че е удачен пример, който ние ще продължим да споделяме. Разбира се има и други варианти, които можем да споделим, но пак отбелязвам, че те са частен случай и за всяка страна по различен път се случва това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Димитър Владимиров, Вашето виждане, знам, че е доста обширно и имате доста предложения, поне това, което ни представихте писмено.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря.
Първо, искам да се извиня, че председателя не може да присъства днес на заседанието на Комисията, тъй като е командировка в чужбина, иначе имаше голямо желание да дойде.
Ще Ви представя предложението на Агенцията за финансиране на българските организации зад граница и мотивите към него.
По данни на Агенцията понастоящем функционират над 1000 организационни структури, създадени от сънародниците ни в 64 държави. По своя характер те са: културни сдружения – 440; български църковни общини – 82; български училища – над 350; медии – над 143. Вследствие на динамичните емиграционни процеси броят на структурите функциониращи към 2017 г., отбелязва четири пъти ръст в сравнение с 2002 г., когато те са около 250. Поддържане на хоризонтални връзки с тях, подпомагане на дейността им, осъществяване на различни по характер инициативи посветени на България е постоянен приоритет на Агенцията. По този начин се покриват и стратегическите цели на държавната политика за запазване на развитие на диалога между българската държава и сънародниците по света, запазване на българския език и културата ни зад граница.
Държавната агенция за българите в чужбина подкрепя, според възможностите си, културната и образователна дейност на българските сдружения зад граница, като подпомага с материали и организира самостоятелни и в партньорства с тях инициативи главно в две направления – съхраняване на националната идентичност на сънародниците ни по света, популяризиране на българската култура в съответните общества, като се използва потенциалът на българските сдружения, отделни личности със значимо присъствие, обществено-политически и културен живот. Предоставените материали се използват ефективно за организирането на различни прояви с български знак – дни на българската култура, кино-лектори, честване на Трети март, 24 май, 1 ноември, организиране на български информационни щандове по време на фестивали на различни национални култури, популяризиране в страните от Европейския съюз, Северна Америка, Австралия.
Приоритетно се подпомага сдружение на сънародниците от историческите български общности, предоставяне на художествено-учебна литература, като поемаме разходи за отделни събития, някои от които се провеждат в България. Оказаната помощ от страна на Агенцията към момента е крайно недостатъчна тъй като дружествата вече са адски много. В света на глобализация българите в чужбина са колкото българите в България, ако не и повече.
Агенцията многократно е заявявала и обосновавала необходимостта от целево финансиране на българските културни дружества, българските неделни училища и медиите в чужбина. През 2009 г. бе постигнат успех в областта на българското образование зад граница със стартирането на Националната програма „Роден език и култура зад граница“, а от 2011 г. чрез ПМС № 334.
Въпросът за финансиране на дейността на културните сдружения обаче и на българските медии в чужбина остава нерешен. Най-много културни сдружения на сънародниците са изградени в САЩ – 60, без създадените фолклорни формации, които са не по-малко от 70 – 80; в Украйна – 45; в Испания – 44; в Канада – 33; в Германия – 30, заедно със студентските организации, които развиват много активна културна дейност; във Великобритания и Франция – общо над 40. С малки изключения, организациите не разполагат с помещения за клубна дейност, а постъпленията от членски внос са минимални. Организираните от тях инициативи се развиват на доброволчески труд с подкрепа на някои от местните институции и с предоставяне на зали за конкретни събития на занижени цени.
Отпускането на средства в помощ на българските дружества и медии в чужбина, следва да бъде насочено към реализиране на следните стратегически оперативни цели: запазване развитието на националната културна и духовна идентичност на българите по света; разпространение на положителния образ на България, на българската култура, на историческото наследство по света, като се използва потенциалът на българските общности и създадените от тях сдружения; духовно единение на българите в България и извън пределите на Отечеството.
Оперативните цели, съответно: мониторинг върху състоянието на българските общности в отделни държави и по региони; специфични области и тенденции, миграционни нагласи, перспективи на развитие, привличане на потенциала на българските общности – икономичен, научен, културен в полза на България,стимулиране на процеси за духовно единение; организационно развитие, подкрепяне на инициативи посветени на взаимно опазване на културата и приятелските взаимоотношения с нашата страна.
Очакваните резултати съответно, са: подпомагане на дейността на сдруженията на сънародниците ни по света, с което ще се допринесе за активизиране на контактите с България и приобщаване на българите от различни поколения към обществено-политическо, икономическо и културно развитие на страната; стимулиране на контактите и взаимодействията на нашата страна с приятелите на България в съответните държави, включително чрез създадените дружества в Европа и по света; активизиране на дейностите на съществуващите структури и насърчаване основаването на нови сдружения на нашите сънародници.
Предвид числеността на българските сдружения и медиите в чужбина, динамиката на тяхното развитие и формите на културната им дейност е необходимо да се предвидят около 2 млн. лв. за една календарна година, в това число и за мониторинг. Сумата не е достатъчна за удовлетворяване на същите нужди на организациите и българските медии в чужбина. Тя би могла да бъде обаче минимален долен праг при стартиране на финансирането. Финансовото подпомагане трябва да бъде съобразено със спецификата в развитието на сдруженията, с формите и степента на тяхната активност; с приоритетите на българската държава по отношение на българските общности в един или друг регион по света, възможност да се помисли за вътрешно разпределение на средствата, като се има предвид, че относителният дял на българските медии в чужбина е сравнително малък спрямо дела на културно-просветните дружества, към които следва да се прибавят и културните формации – певчески, танцови, театрални.
Финансирането на сдруженията, учредени с културни цели, организиране на инициативи посветени на съхраняване на българската култура, традиции, национална историческа памет сред сънародниците ни в чужбина; събори, български фолклор, фестивали и празници свързани с българския календар; вечери на българското кино, изложби, български художествени и театрални спектакли, литературни четения; също така гостуване в чужбина на български творци, театрални състави, танцови и певчески групи; организирани на форуми по проблеми, свързани с историята, актуалното състояние и перспективите на развитие на българската общност в чужбина; научни конференции, кръгли маси, работни срещи с ръководствата на българските сдружения в съответната държава или регион; осигуряване оборудване на клубните помещения; създаване и поддържане на библиотечни фондове към българските сдружения; подпомагане участията на сдруженията в инициативи, организирани от местни институции с цел взаимно опознаване и сближаване на различните национални култури; предоставяне на материали в помощ на културната дейност на сдруженията – печатни и електронни издания, свързани с българската история, традиции, култура, художествена литература от български автори, национални костюми, музикални инструменти, български игрални и документални филми, български символи. Създаване на интернет страница на сдруженията. Подпомагане на българските академични сдружения. Според наличната статистика и данни броят на българските студенти в чужбина е около 30 хиляди души, а по неофициални данни те са много повече.
ДАБЧ взаимодейства с българските академични общности зад граница, чрез изградените в отделните държави студентски организации. Понастоящем те са 48, от които 38 са във Великобритания, 5 в Германия, 3 във Франция, 2 в Канада. В Германия те са официално регистрирани сдружения, начело с управителни съвети. В учредителната им документация основополагащата цел е съхраняване на българската духовност. Ежегодно се организират инициативи за популяризиране на българската култура – 3 март, 24 май, 1 ноември, концерти, изложби, дни на България, информационни щандове, развиват спортно-информационна дейност.
Досега, най-често отправяните молби до ДАБЧ са свързани с подпомагане на следните инициативи: организиране на студентски трудови борси насочени към професионалната реализация в родината на млади българи с образование и опит, придобити в чужбина; оказване на съдействие за наемане на зали и отпечатване на рекламни материали; предоставяне на материали с информация за България с цел организиране на български информационни щандове по повод дни на националните култури на държавите от Европейския съюз; предоставяне на български национални костюми за студентските фолклорни ансамбли; поемане на разходи за гостуване на български творци по повод дните на България; честване на национален празник на България, на народните будители, българските медии в чужбина.
Българските медии в чужбина. Българските медии зад граница изпълняват една не само информативна, но и интегративна функция. Те са средище за специфичен информационен обмен, в който влизат новини, събития и проблеми на местната българска общност и на страната, в която тези общности живеят. Затова те не могат да бъдат заменени нито от медиите в съответните страни, в които съответните български общности живеят, нито от българските медии в Родината. Българските медии в чужбина са печатни вестници, списания, сайтове, електронни медии, телевизии и радиа, както и радиопредавания от българи на български редакции.
За разлика от дружествата, за българските медии зад граница не е подходящо финансиране на отделни инициативи или проекти, а подпомагане в подходяща форма на основната й дейност. В такъв случай могат да бъдат поети разходи за технически средства и материално осигуряване. За печатните медии се отнася за средства, необходими за хартия и печат, при телевизиите и радиата – разходи за оборудване и за излъчване, а при онлайн изданията главно разходи за хостинг и евентуално технологично обновление на съответните сайтове, хонорари за редакторски екип.
За да се поддържа една медия и тя непрекъснато да създава журналистическа продукция, са нужни хора, които са заети постоянно с това. Ако тези хора работят главно на доброволни начала, отделяйки от време и силите си в името на някаква кауза, това може да продължи само за известно време. За българските медии зад граница, които имат някаква обществена функция, трябват и средства за хонорари и за техните редактори. Средствата от реклама и продажба на тираж при печатните медии не са достатъчни, нито за материално обезпечаване на съответната медия, нито за заплащане на труда на редакторите, които ги правят.
Разбира се, важен е въпросът за изграждането на кореспондентска мрежа на някои места, но това едва ли би могло да бъде предмет на целево финансиране.
Аз съм го представил на народните представители. Идеята е да се започнат да се финансират българските организации зад граница. Ще Ви дам пресен пример. Само днес, съм разписал заповед за четири носии за Испания за една фолклорна формация. Само в рамките на този месец Агенцията е купила и предоставила литература за откриване на нови училища в размер на 7 хил. лв. Това е ежедневието, което имаме.
За да можем да привлечем нашите сънародници към българската кауза, трябва да ги обучаваме. Работим в страхотен синхрон с Министерство на образованието и науката. Министърът на образованието е изключително оперативен. Когато господин Вангелов беше председател успяхме да вдигнем стипендията на 150 лв. Сега при последния разговор с министъра той каза, че от септември – октомври ще бъде 200. Студентите по ПМС № 103, които бяха 400, сега в момента са над 1000.
Работим в синхрон и с останалите институции. Политиката е както да запазим и съхраним езика и културата на българите в чужбина, да ги стимулираме да създават организации, така и да можем да привличаме на българите от българските исторически общности да работят, да живеят в България. Процесите са многостранни. Различните общности в различните държави имат нужда от диференцирано стимулиране, всеки има различни нужди и е необходим различен подход.
Като цяло, ние сме предвидили, освен тези два милиона, които искаме за тази програма за финансиране по принципа на Програмата „Роден език и култура зад граница“, може да е програма, може да е с постановление, може да е към бюджета на Агенцията, има различни варианти, които могат да се обсъдят, сме предвидили допълнителни бройки за Агенцията. Подготвили сме нов устройствен правилник с увеличен щат на Агенцията, който да може да отговори на нуждите и необходимостите на нашите сънародници зад граница.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Няма как да не се развълнувам, две години бях начело на Агенцията и всичките тези неща, които той ги каза, макар и по-монотонно и бързо изчетени, това е голяма ежедневие, много свършена работа.
Накратко ще кажа, че България перфектно изпълнява през последните години, по точно от 2009 г. Програмата „Роден език и култура зад граница“. Парите за образование, които България отделя за българите в чужбина, не само за историческите общности, а за така наречената „емиграция“ – така наречена, защото някои казват „Ние сме в Европейския съюз и не се считаме за емигранти“ – парите достигнаха почти 10 млн. лв., забележете, а тръгнаха с два-три милиона. Идеята тук е, че българските организации зад граница не извършват само образователна дейност, тя е перфектно финансирана – пак казвам, парите растат ежегодно – но въпросът е, че липсва баланса, липсва другото финансиране, което той дълго изчиташе какво точно трябва да се финансира. Причината е, че 90% от нашите организации в чужбина, а те вече достигат 1000, са изключително бедни. Единственият начин да финансират каквато и да е дейност, е да събират доброволни пожертвования от членовете си, те го и правят. Въпросът е: къде е Родината? Те могат да съберат по 20 евро и да извикат група „БТР“ да им свири, примерно, но друго е, ако България плати на група „БТР“ да им свири, а те нека пак съберат за нещо друго. Аз давам пример с изпълнители, но той изброи много, много други неща. Носиите са едно от нещата. Някой може да каже: „Това е дребна работа, носия, какво е това толкова? Голяма работа!“, но се оказва, че тази носия ги преобразява, и то получена от България. Разбирате ли? Не става въпрос да спестяваш от три заплати за да си купиш носия! И не всеки може да си го позволи. Или пък я купуват за деца. Ние гледаме децата. С две думи не става въпрос за голяма сума.
В миналото Народно събрание, аз бях от другата страна на масата тогава, Комисията беше единодушна, че Агенцията трябва да получи тези пари. Вижте какво нещо е, когато Комисията е единодушна – тогава получихме 50-процентно увеличение на бюджета. Той беше скромен бюджет тогава, но от 630 хиляди стана 930 хиляди. Как да не ти се разтупти сърцето. Това беше благодарение на всички партии в тази Комисия. Българите са милиони зад граница, а става въпрос за 950 хиляди, така че нито бюджетът на България ще се натовари, нито нищо.
Сега техническият въпрос точно как да се уреди самият прием на проектите, самото финансиране – естествено смятам, че Агенцията трябва да го прави, защото освен емоционално и практически е правилно, тъй като тя е специализирана администрация, единствената в България за българите в чужбина. Ако се създава фонд, това вече е друго – фондът трябва да има администрация, да се назначат служители, да има шеф, и половината от парите, които ще ги дадем ще отидат за администрацията на фонда, а не за българите в чужбина.
Приключвам. Това е като обсъждане, предполагам че пак ще го дебатираме. Дано мине и през пленарна зала.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вангелов.
Въпроси, който има? Заповядайте.
ПЕТКО ХРИСТОВ: Не е въпрос. Искам да продължа линията на говорене, защото разбирам, че става въпрос за конкретни предложения и конкретни цифри да бъдат представени.
Първо, да кажа – аз съм директор на Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. Един Институт който от десетилетия, смея да твърдя, се занимава с изучаване на българските общности зад граница,историческата диаспора и български общности живеещи в условия на паневропейска мобилност. Имаме колеги, които изпълняват проекти, които са били на терен и познават много добре проблематиката. Ние, разбира се, работим от доста време с Държавната агенция, сътрудничим си добре. Господин Вангелов знае.
На мен ми се иска да кажа само няколко неща.
Първо, когато говорим за финансиране на общностите и на организациите първият акцент трябва да бъде според мен, върху децата. Негово Високо Преосвещенство си тръгна, но и аз с притча да кажа – Христос така е казал: „Пуснете децата да дойдат при мен, майките сами ще дойдат“.
Второ, трябва много ясно да се набляга на езика, защото аз съм работил три месеца в Одеса и Одеска област. Мога да Ви кажа, че в неделните училища например ходят тези, които искат да емигрират в България. Но това със сигурност не са младите и тези, които завършват.
В 2013 г., когато аз правих изследването в Болград, в Одеса и в няколко села в Бесарабия, това беше точно преди Евромайдана, по-малко от 30% от младите, така наречените „випусники“, завършващи българската гимназия и българските училища, искаха да мигрират въобще от Украйна. И, между другото, в дестинациите България беше доста ниско в класацията. Там бяха Германия, Франция, Щатите и така нататък.
По този повод аз бих предложил, когато се обсъждат политики спрямо българските общности зад граница, да бъдат предвидени някакви средства за мониторинг, някой спомена мониторинга. Тоест, да бъде направен проект екипи, които да работят на място и да видят какво се случва, защото аз ще Ви дам само следния пример, господин Вангелов знае, Постановлението на Министерския съвет № 103 е от 1993 г. Искам да Ви кажа, че ние много добре знаем колко млади българи от историческата диаспора идват да учат в България, защото има квоти. Нито една институция в България в момента, и това е от години, няма никаква представа колко от тях завършват, колко от тях остават в България, колко от тях заминават на Запад, колко от тях се връщат по родните си места. Няма, включително в МОН – това съм го проверявал, и това е буквално. Българската държава дава пари, дава стипендии и от там насетне не е ясно какво се случва.
Нека колегите да кажат, защото те са хора, които са работили и в историческите общности, и в новата диаспора, аз засега ще спра дотук.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Христов.
Напълно споделям мисълта Ви за това колко деца завършват тук и колко остават, че това е притеснително, но дори да получим информация да направим мониторинг и да имаме точните цифри, как това би помогнало да ги задържим тук?
ПЕТКО ХРИСТОВ: Това е следващата тема – политиките на българската държава за социализиране тук. Аз мога да Ви наброя много бракове, които се случват в Студентски град между студенти от Македония и студентки от Бесарабия и от Молдова. Само че те си ги взимат и си ги водят в Македония. Начинът на социализация тук в страната, начинът, по който тези хора след това са подпомогнати, първо, за да останат тук да учат. Слава Богу, вече има Сдружение на бесарабските българи, което изпълнява тези функции – да социализира студентите, те са на 18 – 19 години. И от тук насетне, след това да се предлагат възможности за оставане, за работа и така нататък, това е нещо, което българските институции трябва да направят. За това би допринесъл един мониторинг.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА РАЙЧЕВА: Аз ще продължа диалога може би с още нещо в тази посока.
Не успяваме, защото българските институции не работят заедно. Питате защо не успяваме? Защото за тези проблеми, за които тук говорим, отговарят различни институции и всяка работи сама за себе си. Но да вървим нататък.
Аз винаги съм смятала, че образованието и културата трябва да се гледат заедно и съвместно и че те взаимно се допълват и зависят една от друга. Освен това трябва да разграничаваме по някакъв начин нещата, които финансираме или правим и подпомагаме за историческите общности, за диаспората, и за българската емиграция. Дали ще я наречем паневропейска, или някаква друга, но така или иначе знаем, че голяма част от българите вече повече от 20 години се установяват в различни страни на планетата, не само в Европа, и много малко от тях имат желание да се върнат. И е много важно да работим сега, докато още не сме изпуснали това първо поколение, което тръгна след 90-та година, да емигрира и техните деца, които все още не са забравили български, и да насочим усилията си именно към това първо или едно и половина поколения на българската държава.
Продължавайки разговора с предложенията и на господин Владимиров, и на господин Вангелов, аз бих казала, че и тук Министерството на културата би могло да помогне, не само Агенцията за българите в чужбина, че е необходимо да се разкриват нови български културни институти, или културно-информационни центрове в тези градове или селища, където има компактно заселени българи от тази нова миграция, пък и не само от новата.
Аз смятам, че Министерството на културата би могло да помогне в тези държави чрез конкурси, където няма специална да го наречем малцинствена политика, за финансиране на двуезични издания на български, и съответно на езика на приемната страна. Защото много малко са малките деца, които разбират и знаят добре българския език, или Неделното училище все още не им е дало необходимите познания и за това двуезично издание. Унгария ни дава един много добър пример, защото аз дълги години съм изследвала българските общности в Унгария, те имат и такива учебници и такива книги на творци, които позволяват на хората, които малко знаят български език, или почти не го знаят, да се заинтересуват от него. Така че двуезичните издания, като започнем от приказките или гатанките и стигнем до съвременните творци, аз мисля, че са важни да накараме българите или тези, които се чувстват българи, но не знаят добре българския език, или изобщо не го знаят, да се заинтересуват от българската култура. Защото всички знаем, че не знаем ли езика не можем да разберем и културата.
Смятам, че България, и пак Министерството на културата може би, или може би ДАБЧ, биха могли да направят някакви стъпки по посока популяризиране в България на български творци, установили се в чужбина. Тоест, организиране на премиери, изложби, подпомагане също на издания на български език. Имаме такива писатели. Привличане на онези творци към културния живот в България да се включват в събития, свързани с творчеството им, да се включат в културния календар на Министерството на културата, дори да се ангажират с някаква експертна и друга дейност. Тоест, това е едно лобиране според мен сред тези българи в чужбина творци, лобиране и за България.
Би могло да се инициира и да се подпомага също, тук може би и ДАБЧ ще бъде полезна, побратимяването със селища и общини с компактни български групи. Тоест, има посоки, в които да се действа. Но за мен в образованието, колкото и пари да дава българската държава, остават сериозни проблеми и това го показва и организацията на българските училища в чужбина, а те заедно с ДАБЧ и с Министерство на културата биха могли да вървят нататък. Това засега от мен.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Владимиров.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: В същия тон само да кажа на колежката, че ние вече за шеста поредна година се организираме и сме основен спонсор на това събитие, което се казва „Толкова близо, толкова далеч“. През далечната 2011 г. го стартирахме с Фонд „13 века България“, сега го правим със Сдружението „Толкова близо, толкова далече“. Правихме го пет години в НДК, много известни български художници по света събираме ги в България, техните творби, представяме техните картини в НДК.
В момента председателят не е тук, на тази маса, защото „Толкова близо, толкова далече“ тази година го организираме в Берлин в една голяма галерия и известни български художници от чужбина представят своите творби там. Съответно ние това също го съфинансираме. С Агенцията за българските училища в чужбина също работим много добре, правим мониторинг на училищата, подпомагаме дейността на всички училища, където можем. Досега помощ не сме отказали, за съжаление са ни малки възможностите за което.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Владимиров.
Времето ни доста напредва, предлагам, тъй като няма днес да гласуваме нищо по този въпрос, колегите да споделят дали биха подкрепили отделянето първоначално на някаква сума, която да бъде вероятно в някаква сметка, предвидена в бюджета. Сума от около два милиона, която да бъде целенасочено за подпомагане на култура, медии.
ТОМА ТОМОВ: Това са смешно малко пари, като имаме предвид, че става дума за два-три милиона души, при това те са най-качествените българи. Седят отвън, защото имат воля, имат хъс, искат нещо да направят.
Ние приличаме на една нация, на която една част е в реанимацията, сънната артерия е задръстена … Като си помислиш, седят няколкостотин хиляди души някъде в чужбина, в някаква страна, те гледат по „Булсатком“, нали? Обаче техните лидери там, техните проблеми те ги нямат. Вечер гледат кой е убит, коя баба е изяла внучето, обаче тези хора не съществуват за нацията тук. Защо? Защото нямало пари. После, няма хора.
По принцип големия въпрос е: тази нация, за да съществува, тя трябва да се справи като стратегически приоритет № 1 запазването на българския език. Това не може да стане без повишение на много високо равнище. Тя нито може да инициира нещо. Например тук е правено нещо веднъж вече. С изключително уважени и възхищение се отнасям към лидерите на българските училища в чужбина. Защо да не направим отново една кръгла маса? Те са изключително интелигентни хора, да дойдат да кажат.
Да кажем има десетки хиляди историци, но аз знам че има стотици и десетки историци професори на Запад български. Тези хора могат да направят тук една кръгла маса, да поканим тези хора, както навремето е правено това – Тончо Жечев прекрасно го описа – да направим една кръгла маса.
Вижте – върви научно-техническа революция с огромни темпове. Дайте да потърсим някаква българска интернет платформа, защото всичко става в момента в интернет. Някаква българска интернет платформа, защото тогава тези хора ще се приобщят към нацията.
Езикът в момента понася колосални поражения на Запад. Българите забравиха езика си. Точка. На най-добрите ми приятели децата им говорят на английски вече, въобще никой не желае да говори на български вече. Баща му говори на български, той му отвръща на английски. Това са много важни неща. Навремето Набоков, на който баща му е бил министър в Русия, уволнява учителката му по английски на пет години, защото той знаел по-добре английски, отколкото руски. И я изгонва. Точка.
Ние или ще запазим тази нация и затова трябва да се дадат много повече пари, дайте да потърсим някакви оригинални идеи. Телевизията вече не е медията. Според мен голямата медия в момента на бъдещето е интернет. Трябва да намерим някакъв начин да приобщим тези хора на модерна интернет платформа. Да дойдат тези хора тук, по-умните сред тях, да вземем да дискутираме тези проблеми. Това може да стане и национална дискусия, ако дойдат тук да. Ние имаме право да поканим 20 – 30 такива души от най-изтъкнатите, техните естествени лидери, да дойдат тук да говорим с тях. Да направим една кръгла маса. Правено е вече един път. Какво ще кажете?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Аз ще се радвам да говоря с интелигентни и културни хора, преуспели професори и образовани, това е винаги удоволствие. Въпросът е как това ще помогне за запазване на езика сред техните деца и внуци, които са в чужбина?
ТОМА ТОМОВ: Тези хора имат идеи и това е тяхната съдба.
ПЕТКО ХРИСТОВ: Веднага ще Ви кажа. Младите българи в момента в Одеска област учат полски, защото се оказва, че полската държава има следната политика: на всички украински граждани, независимо от това дали са с полски произход, или какъвто и да е произход, те им дават възможност да учат, дават им специални документи. Те не важат за Европейския съюз, но десет години те могат да учат и да работят в Полша със стипендии, с всичко останало.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Прочувствено слово и така нататък. В тази Комисия няма нито един човек, който да не го приема със сърцето си, това което казвате на 100%. Идеите за кръгли маси, за дебати, за привличане на наши изтъкнати професори, учени, хора на изкуството, на културата, които живеят там дали постоянно, дали пребивавайки под някаква друга форма, дали можем да говорим за част от някакъв нов вид мигранти, които всъщност са в Европейския съюз и не могат да бъдат такива, това няма кой да не е съгласен и да не търси варианти щом е дошъл тук, в тази Комисия. Всеки един от нас със сигурност, така предполагам, не искам да говоря от името на никого, но няма нищо против.
Тук въпросът обаче опира до събиране на тази маса и аз щях да се шегувам в началото, преди Вие да вземете думата, че председателя на Комисията бързо стана политик. Тоест, той е от най-новите хора в политиката в България, обаче казва: Ние днес няма да гласуваме, но нека всеки да каже какво мисли да направим“.
На тази маса – говоря вече съвсем сериозно – смесихме две неща. Първо, съвсем практичните, свързани с пари, сметки, разпределение, изказване на представителя на Държавната агенция. От друга страна, в БАН имате много идеи, които е нормално да са При Вас, в БАН – за мониторинг, за изследвания, за неща, свързани с културата, с образованието. Обаче ние ги събрахме в едно заседание на една маса, в един момент, в една система. Е, няма как да се съберат тези две неща сега по този начин.
Мисля, че това първо заседание по тази тема е основата, в която ще трябва да търси всеки един от нас и всички ние общо да търсим разпределението ни идеите и връзката им с техническата работа и кой да я изпълнява. Защото тук си говорихме с колеги и затова дали Агенцията, дали Министерство на културата, дали нещо друго, дали някъде другаде да отидат тези пари. Ето всичко това е работа и на тази работа ние днес й сложихме основите. Тя малко се клатушка, защото си говорим на различни езици – на научния, на езика на журналиста, на политика и утре ще заговорят и финансистите. Но това е целта и на нашата Комисия и тя затова така е събрана от толкова хора. Така мисля аз: да можем да намерим доброто за нашите българи в чужбина и за българите, които отиват по някакъв повод в чужбина, учат, да живеят, за нещо друго и да получим положителен ефект. Иначе ще го обърнем само на говорилня и на обещания и после нищо няма да се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Както казва един уважаван от мен професор „Политиката е изкуство на възможностите“, така че вярвам, че сме положили някаква основа и се надявам, че през следващо наше заседание вече можем да приемем нещо по-конкретно.
Оставам открит, защото темата е безкрайна, за всеки един, по всяко време да дискутираме по тази тема. С каквото мога винаги ще се включа, ще помагам не само служебно, а може да го считаме като лична ангажираност.
Бих искал все пак да закрия това заседание и да благодаря на всички за отделеното внимание.

(Закрито в 18,05 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Андон Дончев


Стенограф:
Нина Иванова