---

П Р О Т О К О Л
№ 8


На 18 октомври 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Виждания и позиции на Комисията по политиките за българите в чужбина по приоритетите на националната програма за българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
2. Изслушване на представител от Министерство на външните работи относно условията и реда за получаване на визи от лица от български произход (за постоянен престой в Република България) и възможности за облекчаване на процедурата.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители! Имаме необходимия кворум.
Предлагам да започнем нашето заседание.
Преди да обявя дневния ред, ще представя гостите на нашето заседание: от Министерство на външните работи: господин Тодор Стоянов – заместник-министър, господин Бойко Хаджийски – директор на дирекция „Консулски отношения“, и господин Иван Мотев – началник отдел „Визов режим“.
Предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред. (Изчита дневния ред.)
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. ВИЖДАНИЯ И ПОЗИЦИИ НА КОМИСИЯТА ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА ПО ПРИОРИТЕТИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
По нея си позволих да направя резюме и да Ви изпратим по имейл някои от приоритетите, които като председател на Комисията виждам, че имат съществено значение за българското председателство. Не получихме от Вас някакви допълнения и коментари, поради което приемам, че сте съгласни с така предложените приоритети. Все пак бих искал да чуя и Вашето мнение. Имате ли някакви допълнения да направите? Нямаме претенции, че това, което сме направили, напълно покрива приоритетите в дейността на нашата Комисия, свързани със сънародниците ни в чужбина.
Те са следните:
Българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности в чужбина, са неделима част от българския народ. Ето защо предлагаме по време на председателството на Съвета на Европейския съюз за периода 1 януари – 30 юни 2018 г., в програмата на България за председателството на Европейския съюз да бъдат добавени следните приоритети:
Приоритет: Защита на индивидуалните права и интереси и подобряването на социалния статус на българските общности в чужбина, както и за съхраняването на българското национално самосъзнание, езикова, културна и религиозна идентичност.
Приоритет: Запазване и развитие на националната, културната и духовната идентичност на българите по света. Провеждането на културна политика за съхраняване на етнокултурната и духовната идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина ще бъде от особена важност за постигането на този приоритет.
Приоритет: Създаване на условия за образование на българите в чужбина с цел съхраняването на българския език, като най-важния елемент за запазване на национална идентичност на българските граждани и на историческите български общности в чужбина. Разширяване на възможностите за функционирането на българските училища в чужбина и за провеждане на обучение по български език и литература, по история и география на България.
Приоритет: Приоритетно развитие на инфраструктурни проекти, съдействащи за популяризиране на българското културно-историческо наследство в страните от Западните Балкани.
Мисля, че няма необходимост да ги гласуваме, но ако считате, можем да включим тези приоритети в доклада. Това ще са приоритетите, които са разгледани и предложени от нашата Комисия.

Ако няма изказвания, предлагам да преминем към точка втора:
2. ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ОТНОСНО УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ВИЗИ ОТ ЛИЦА ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД (ЗА ПОСТОЯНЕН ПРЕСТОЙ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА.
Уважаеми колеги, преди да предоставя думата на нашите гости по втора точка, бих искал съвсем накратко да разясня какво ни подтикна да включа тази точка в дневния ред.
На предишното заседание на Комисията разглеждахме предложения за изменение на Закона за българското гражданство, които според нас биха могли да облекчат процедурата по придобиване на българско гражданство за кандидатите. Те косвено касаят според мен пътя, начините и възможностите за по-облекчен начин и процедура за предоставяне на визи за постоянно пребиваване на лица с български произход.
Мисля, че в настоящия Закон за българите, живеещи извън Република България, са уточнени документите, които свидетелстват точно българския произход на лицата. В Закона за българите, живеещи извън Република България, абсолютно никъде ни видях да фигурира удостоверение за български произход, издавано от Държавната агенция за българите в чужбина. Според мен би било достатъчно основание човек, който иска да получи виза за постоянно пребиваване, това, че той има български произход.
При предоставяне на документите, свидетелстващи за това, автоматически той да може да се ползва от правото си за постоянно пребиваване в България, тоест да не се изисква непременно да му се издаде временна виза, да дойде в България, където да си подаде документите в Държавната агенция, тя да засвидетелства съответно неговия български произход на база на същите документи, описани в Закона за българите, живеещи извън Република България. По този начин в момента се получава, че на човек му трябва минимум една година, за да получи виза за постоянно пребиваване на основание български произход.
Точно в този контекст бих искал да изслушаме мнението на компетентните лица.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Господин Председателю, уважаеми дами и господа народни представители! За нас е удоволствие да бъдем днес на това заседание, за да Ви информираме относно поставения от Вас въпрос.
Както знаете, правителството инициира серия от мерки за административна реформа, в това число Министерството на външните работи направи конкретни предложения, които в момента са на различни фази, минаха етапа на обществено обсъждане, в момента предстои внасяне в Министерския съвет. Това е както по линия облекчаване на издаването на български документи за самоличност, облекчаване доставката на тези документи за самоличност до самите граждани, така и ред други неща, свързани с легализацията и заверките, и с други подобни мерки.
Това, което сте включили като точка от дневния ред на Вашето заседание, изцяло се вписва в онова, по което правителството активно се занимава през последните няколко месеца в тази област. Ние ще се радваме, естествено, да бъдем допълнително полезни с оглед облекчаване на условията за издаване на визи за постоянен престой на нашите сънародници, в това число на хората с български произход.
Ако позволите, нека дадем думата на хората, които непосредствено се занимават с тази дейност, за да обяснят как по настоящето законодателство стоят нещата и да си кажем няколко думи в каква посока можем да предприемем конкретни мерки, за да облекчим издаването на визи.
БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители – членове на Комисията! Ние с удоволствие участваме в днешното заседание, защото то е форма, на която да обсъдим докъде сме стигнали и доколко нормативната уредба отговаря на днешните обществени отношения, на актуалното им развитие. В тази връзка, бихме били благодарни, ако споделите с нас конкретни проблеми, с които нашите сънародници в чужбина са се сблъсквали, когато са кандидатствали и са очаквали да получат българска виза, за да отговорим на проблемите, с които са се сблъсквали.
Съвсем накратко бих искал да уточня, че към момента процедурата и наборът от изискуеми документи, специално за кандидатстване на това основание, не се различават от набора документи и процедурата по останалите основания, с изключение на това, че се изисква документ, с който кандидатите да докажат наличието на български произход. Това е съвсем естествено, защото това е основанието, на което те кандидатстват, съответно трябва да го докажат.
В тази връзка, очевидно към момента са избрани две възможности – или удостоверение за раждане, или удостоверение от Държавната агенция за българите в чужбина – това са двете възможности, които към момента трябва да са налице за подаване на заявлението за виза.
ИВАН МОТЕВ: Бих искал да уточня: кандидатите за виза биха могли да представят един от двата документа – или удостоверението от Държавната агенция за българите в чужбина, или акт за раждане, от който да е виден произходът на лицето.
Останалите документи се издават от местните власти и са задължителни, както каза директорът, за всички основания. Това са: свидетелство за съдимост; застраховка; финансови средства в размер – законът предвижда 6 минимални български заплати. Това се прави с цел при някакъв проблем да не изпада в тежест на нашата социална система; някакъв договор за наем – той трябва да има адрес, на който ще живее тук. Това са в общи линии документите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Съгласно тези документи, за които колегите говорят (те се занимават пряко с процедурите по издаване на визи, в това число и на нашите сънародници от български произход), те по принцип са регламентирани в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за пребиваване на чужденците в Република България. На базата на изискванията, залегнали в този член, се издават визи на лицата от български произход.
Заедно с другите компетентни органи в държавата, в лицето на Дирекция „Миграция“ на Министерство на вътрешните работи, както и на Държавната агенция „Национална сигурност“, ще направим работно съвещание, работна група, на която да поставим всички въпроси за документите, изисквани от съответния член, с оглед намиране на процедура, с която да я облекчим.
Това, което аз, запознавайки се с изискванията, мога да кажа към този момент, е, че в т. 2 на съответния член 21, ал. 1, т. 1, има фотокопия от документи, които ми се струват напълно излишни в цялостната процедура.
Това, което казва колегата – доказателства за осигурено жилище, също е условие, на което може да се намери под някаква форма заместваща декларация, да речем от български гражданин, който да гарантира, че се осигуряват условия за настаняване на лицето от български произход.
Съответно може да се премахне и т. 9, която казва, че се изисква и свидетелство за съдимост. Четейки внимателно изискванията, на човек му се струва, че това също би могло да отпадне към този момент.
Всички Вие обаче добре разбирате, че няколко са институциите, които трябва да организират дискусията по този въпрос. Колкото по-рано успеем, толкова ще е по-добре за лицата от български произход. Може би знаете, че през последните години непрекъснато се полагат усилия за облекчаване на изискванията и на условията за издаване на визи за постоянно пребиваване, така наречената тип „Д“ за нашите сънародници, в това число и за лицата от български произход. Въпросът, който днес поставяте като тема за обсъждане, ние го смятаме за приоритетен и важен и за част от общата ни работа в посока намаляване на административната тежест.
Сигурно всички сигурно сте добре запознати, че това лято –това е отклонение от конкретната точка, в областта на заетостта в туристическия сектор условията бяха облекчени и бяха издавани лесно визи за наши сънародници – визите тип „С“, с които подкрепихме туристическия сектор и така успяхме да осигурим нужната работна сила на нашите хотелиери с оглед безпроблемното протичане на туристическия сезон.
Към този момент можем да Ви дадем тази информация. Ако имате въпроси, сме на Ваше разположение.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Въпросът, който днес разглеждаме, касае в най-голяма степен тези 230 хил. наши сънародници в Украйна
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Повече ли са, или по-малко?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Повече.
Казах „в най-голяма степен“, защото преди няколко седмици бях на посещение и конкретният въпрос, който ни поставиха и ги затормозява, е не може ли подаването на документацията да става по електронен път. Това може би касае най-много консулския отдел. За да подадат документите и получат отговора те казват, че трябва да пътуват. Вие знаете какви са условията за пътуване в Украйна. После – трябва да стоят примерно по една седмица в Одеса, ако използват Одеското консулство.
Моят конкретен въпрос е: не биха ли могли да използват електронния начин за подаване на документи?
БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: По поставения въпрос, както видяхте и от изложението на господин заместник-министъра, ние сме разгледали съвсем сериозно участието си в днешното заседание и сме извършили преглед на документите, които се изискват към момента, и възможностите за тяхното редуциране и заменяне с други документи, които изискват по-малко време, съответно по-малко енергия и средства от страна на апликантите.
По отношение на Вашето предложение. Към момента Законът не позволява такова подаване на заявление – неприсъствено, особено за виза „Д“. Това е позволено за визи за краткосрочно пребиваване, но не и за виза за дългосрочно пребиваване. При тях винаги се изисква първоначално явяване на лицето в консулската служба, съответно при необходимост и провеждане на интервю от консулското длъжностно лице с него с оглед изясняване на всички обстоятелства, съответно и наличието на основание за получаване на съответната виза. Това лично явяване и интервю са необходими не само на консулската служба и Министерство на външните работи, но са информация, която впоследствие се предава и на останалите служби за административен контрол на чужденците, които вземат отношение по заявлението за издаване на виза.
Към момента не виждаме възможност и такава не е обсъждана с останалите служби за административен контрол на чужденците за подаване, както е посочено в писмото на групата таврийски българи – по електронна поща.
Ние предвиждаме възможност за въвеждане, такава възможност ще има съвсем скоро – за кандидатстване онлайн, но това не изключва личното явяване. Това е предварително подаване на данните към консулската служба, но не изключва личното явяване с оглед необходимостта от провеждане на интервю и с оглед на това, че визата за дългосрочно пребиваване всъщност означава и декларира намерение на лицето да се установи трайно на територията на страната за период от една, две или повече години. Това изисква по-задълбочена проверка и събиране на информация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Събирането на информация е въпросът, особено когато говорим за дългосрочните визи. Не е така казусът с визите тип „С“, краткосрочните визи или визите за туризъм. В тази посока там вече няма задължение за лично явяване.
Въпросът е сериозен. Ако човек се замисли, без да чете толкова задълбочено законите и правилата, има някакъв резон. Вие сами разбирате, че когато говорим за категория лица от български произход, включваме всички наши сънародници, било в Украйна, било в Молдова. Ще помислим, аз поемам този ангажимент: да обсъдим с нашите колеги от МВР и ДАНС кое е възможно, докъде можем да отидем в облекчаване на процедурата в това направление, с оглед това, което е по силите и възможностите ни към настоящия етап, естествено, съобразявайки европейските норми, които сме длъжни да следваме, кое е онова, което е възможно на този етап и в идните години да можем максимално да благоприятстваме режима по издаване на визи и установяване на нашите сънародници – лица от български произход, защото всички виждаме какво и как се случва около нас. Можем да кажем, че това изцяло кореспондира с нашите интереси.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Вие имате интересни предложения. Въпросът е тези документи, които се изискват за мигрантите в Германия – наличие на място за пребиваване, за средства, дали не могат да бъдат заменени от договор с работодателя, който да поеме този ангажимент?
БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: Това обаче означава лицето да кандидатства на друго основание – когато има договор с работодател. Това променя основанията за кандидатстване.
Основанието за получаване право на пребиваване на основание сключен трудов договор е друго. Там вече произходът няма такова значение. Има основание, което е само за лица от български произход – доказвайки, че кандидатът има български произход, той има основание да получи визата, независимо дали му е осигурена работа на територията на страната.
ИВАН МОТЕВ: Бих искал да допълня, че при договор с работодател чужденецът получава право на продължително пребиваване – то е с валидност до една година, докато постоянното пребиваване, от самата дума се разбира, то е постоянно, завинаги.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Сещам се, че можем да видим и сроковете, за които издаваме тези визи. Знам, че в момента цялата процедура отнема около 35 дни. На мен лично той ми се вижда малко прекалено дълъг, ненормално дълъг. Затова в тази посока също има нещо, което да предложим и постигнем, за да не караме хората да седят седем дни, да ги затормозяваме, защото не само не звучи добре, но е изключително неприятно.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Вангелов, имате думата.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Няколко неща. Може да бъдат като въпроси. Ще ги кажа наведнъж, а моля колегите от Външно министерство да следят кой на кое от нещата може да отговори.
Този въпрос се повдига много отдавна – за облекчаване на условията за получаване на виза „Д“ от страна на чуждестранни граждани от български произход. Сменят се администрация след администрация и никой не решава въпроса. Например изискването за пари в банка е напълно фиктивно. Тук отварям една скоба за колегите от Комисията – да знаят, че сумата от 3000 лв. е огромна сума за българите от Украйна, Молдова и другите общности. Ако имат такава сума в живота си, те…(Шум и реплики.)
Изискването за пари в банка се заобикаля, като парите се събират от 5-6 човека, правят една сметка, показват я, получават статута, след това същите пари отиват в друга, трета, четвърта сметка. Това нещо ги натоварва много, защото след това могат да възникнат и недоразумения при връщането на средствата и превръща нашите хора в някакви – идва ми груба дума на ума, няма да я използвам. Излишно ги натоварваме с изискването за пари.
Може да бъде инициирана такава промяна, особено ако е и добре мотивирана. Това не би се отразило и на финансовата, и на социалната система, защото не съм виждал бесарабски българин да проси по улиците или да виси в бюрото по труда. Всички работят, и то в много тежки отрасли на икономиката. Следователно аргументът за увисване на социалната ни система според мен е несъстоятелен, защото в България не идват да живеят, да вземат гражданство и да си вадят статут на постоянно пребиваване възрастни хора, пенсионери българи от Украйна, а предимно хора на много млада възраст.
Същото споделям и за договора за наем, защото им искат или договор за наем, или нотариален акт. Сами можете да си представите как един 20-годишен българин от селата в Украйна може да има 200 хил.лв., да си купи жилище в България. Договорът за наем е малко по-лесен, но и там са затруднени, защото наемите са много големи и се принуждават по 10 души да вземат един апартамент.
По отношение на виза „С“, тъй като господин заместник-министърът преди време не беше заместник-министър, моля неговите колеги, които предполагам, че са от по-дълго време в Министерството, да отговорят на един много прост въпрос. Преди месец декември 2016 г. на основание български произход Външно министерство издаваше виза „С“ за срок на пребиваване от 6 месеца в рамките на една година за лица от български произход, а от декември насам например украинските граждани с български произход получават виза „С“ за срок две седмици в рамките на 3 месеца. Тази промяна, която не знам как сте я извършили, с какви вътрешноведомствени актове, кой се е подписал за нея, истински затруднява нашите сънародници да се установят трайно на работа в България. В предишната практика, която имахте, те имаха възможност през тези месеци да си извадят произход, да набавят изискуемите неща, които преди малко споменах – пари в банка, договор за наем, да си извадят удостоверение за български произход и виза „Д“ и да си вземат статут на постоянно пребиваване. Сега, като въведохте тази практика – да си получават виза „С“ за период от 2 седмици в рамките на 3 месеца, те не могат да свършат нищо от изброените неща в страната. Уж говорим да ги улесняваме, а от нова година насам действа друг режим.
За да не взимам отново думата, ще изброя още едно-две неща.
На база на контактите при пътуванията ми там смятам, че са напълно прави, като питат дали не могат да бъдат прехвърлени към Одеса, а не към Киев – например българите от Таврия. Не зная какъв отговор би могъл да бъде даден тук. Може да има сериозни основания, че не могат да бъдат прехвърлени в консулския окръг на Одеса, но ако могат, тук нарочно няма да описвам защо е много важно да ходят към Одеса, а не в Киев, но ако може, нека това да бъде променено.
После, те правилно казват, че студентите получават визите си не в правилния срок. Когато им давате визите, те вече изпадат в затруднение да започнат учебната година. Това беше трети или четвърти въпрос: да се съобрази издаването на визите за студенти с учебната година.
И последното е едно тяхно искане, на което аз ще отговоря, защото бях председател на Агенцията за българите в чужбина. Те питат защо се иска превод и легализация. Наистина, допреди три години в Агенцията не се изискваше превод и легализация на документите. Знаете обаче, че през 2014 г. Агенцията беше връхлетяна от три проверки, едната от Инспектората на Министерския съвет, другите от Върховна прокуратура и прочее, които установиха, че драстично било нарушено законодателството и международните конвенции, които е подписала България, и следва всички документи, които не са от български произход, пред независимо коя българска администрация се подават, да бъдат преведени и легализирани. Ако това го няма, още от утре, както се казва, Агенцията може да не иска превод и легализация.
В тази връзка, защото не съм запознат има ли го това нещо, но имам информация, че може да съществува, има ли спогодба между България и Украйна, която да позволява документите на украински език да бъдат представени в България само с превод, а не и с легализация? Не знам дали има такава.
РЕПЛИКА: Има подписан договор за правна помощ между двете държави.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Нямам идея. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Вангелов.
Към казаното от господин Вангелов бих искал нещо да уточня, а може би и да допълня.
Според мен няма никакво основание хора от Украйна и независимо от къде, да бъдат разделяни и част от тях да бъдат обслужвани в едно консулство, а част от тях да бъдат обслужвани в друго консулство. Според мен всяко консулство трябва да обслужва всеки гражданин от съответната страна, в която е консулството. Не мисля, че въобще е редно да ги делим! Затова според мен за факта, че хората от Таврия са разпределени по някаква причина за Киев, а не за Одеса, не виждам никаква мотивация. Би следвало в което консулство им е по-удобно, винаги да бъдат обслужени, както се подобава на техните права.
Някой има ли нещо допълнително да добави?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Господин Вангелов, благодаря Ви за изчерпателните въпроси. Всеки един от тях има своя дълбок смисъл.
Тук съм напълно съгласен с Вас. Както в другите консулства, които имаме в страните от Европейския съюз, и там не указваме кой къде да отиде – дали от Словения да отиде в Италия, или от Италия да отиде в Словения, или от Франция да отиде където е решил, ние ги обслужваме като наши сънародници. Въпросът Ви е напълно логичен. Аз Ви благодаря, защото сега тепърва научих, че това е така. Ще го регламентираме.
Нищо, че има консулски окръзи. Знаете, че едно генерално консулство има обособен окръг и на тази база се указва на нашите сънародници, на лицата с български произход да се насочат натам. Със сигурност обаче не следва да се връщат, когато отидат да кандидатстват за визи там, където им е удобно. В това отношение ще вземем съответните мерки, за да се почувстват нашите сънародници добре обслужвани и еднакво желани във всяка консулска служба.
По останалите въпроси – това, което господин Вангелов каза –с оглед подобряване условията за издаване на тези визи, ще призная, че и аз мислех същото по отношение облекчаване на условията за паричните средства. Остана далеч времето, когато си спомняте, че и към нас, преди да станем пълноправен член на Европейския съюз, страните – членки на Европейската общност тогава, предявяваха изисквания със същия знак. Ние правехме тези неща с преводи в банки, прехвърляхме пари от приятел на приятел, правехме фиктивни истории.
Очевидно замисълът е добър, но, за съжаление, ефектът не е кой знае колко позитивен. В тази посока също можем да направим съответни предложения за корекции.
Господин Вангелов говори за доказателствата за осигурено жилище – договор, наем или документ за собственост, това също ще бъде предложено от наша страна да се модифицира. Неслучайно споменах декларация от български гражданин, който просто декларира, че ще осигури нужните условия.
Има наистина върху какво да се концентрираме и фокусираме по този тип визи „Д“.
Благодаря Ви за съветите, които отправяте, господин Председател, както и на Вас (към Борис Вангелов) – за консулските окръзи. Ще подходим отговорно и сериозно. Има за какво да се погрижим още.
Сега, ако позволите, да дам думата на колегите за останалите въпроси, които повдигнахте, за да внесем допълнителна яснота. Благодаря за вниманието.
ИВАН МОТЕВ: Бих искал да направя пояснения защо се получава така по отношение на студентите.
В края на 2016 г. проведохме среща, на която присъстваха Министерството на образованието, ДАНС, МВР, представители на университети, имаше и представители от наши общности в Украйна. Тогава отправихме запитване към университетите не може ли да изтеглят назад приема на студенти по така нареченото 103 ПМС – за студенти от български произход. Получава се така, то не е за вярване, но има първо, второ, трето класиране, че и натам. Днес е 18 октомври и все още в дирекция „Консулски отношения“ получаваме писма от Министерството на образованието и науката, че еди-кой си е приет за студент в еди-коя си специалност в еди-кой си университет. Учебната година е започнала. Когато този човек си получи днес писмото и тепърва отива да кандидатства за виза, а учебната година е започнала, нали разбирате, че не може да стане до 30 септември – както искат те да си е взел визата?!
БОРИС ВАНГЕЛОВ: За колко дни давате на студентите визата?
ИВАН МОТЕВ: Законът предвижда такава виза да бъде дадена в 15-дневен срок. (Реплика на изключен микрофон от народния представител Борис Вангелов.)
Няма как да стане за два дни, защото становище по визите за дългосрочно пребиваване дават МВР и ДАНС. Без тяхното становище консулът там няма как да издаде виза.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Добре, значи приемаме, че лицето Хикс е получило одобрение от съответното висше учебно заведение да бъде студент. Разбирам, че има основания по издаването на виза, които могат да го спрат, защото по някакви причини може да не се издаде такава. Не трябва ли процесът на кандидатстване във висшите учебни заведения да върви с визовия? Да сме сигурни, тъй като той влиза държавна поръчка със субсидия, субсидирана от държавата, че той ще бъде реално присъстващ, няма да има някаква пречка от визов характер.
ИВАН МОТЕВ: Сега няма как, без той да е приет и преди ние да получим документ от Министерството на образованието и науката, да му дадем тази виза, разбирате ли? Плюс това може да има и много други пречки, за да му издадем виза – не е задължително само условието, че липсва документ.
БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: В закона съществува такъв текст, че кандидатстването за виза не означава, че лицето ще получи виза.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря.
БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: Вие споменахте за визи „С“, които са със срок една година и дават право на престой шест месеца. Визата „С“, няма специална виза „С“ за лица от български произход. Има само виза „Д“ за лица от български произход. Визите „С“ са за престой до 90 дни в рамките на 180 дни. Няма такава, която да е за престой от 6 месеца и да е валидна за една година.
Всеки на каквото основание е кандидатствал, на това основание се разглежда неговото заявление. Ако е кандидатствал да получи виза на основание български произход, се разглежда на това основание. Ако е кандидатствал като турист, се разглежда като турист. Ако кандидатства като гост, тоест частно посещение, се разглежда като такъв.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: До месец декември 2016 г. имахте друга практика към чуждестранни граждани от български произход. Тя беше много по-добра за тях, вече казах защо. Не е нужно сега да ми отговаряте, ако имате някакви съображения. Искам да съм сигурен, че съм бил разбран. Знам, че няма отделна виза „С“ за такива хора, но тази практика, ако има възможност, я възстановете, защото сега тя ги затруднява много. Пак казвам: не държа да получа отговор. Ако можете да си го позволите, отговорете.
БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: Ние можем да продължим дискусията и извън залата, и впоследствие – следващите дни, но трябва винаги да се посочва точно на какво основание кандидатства лицето. Това обаче ограничава разглеждането на неговата молба в тези рамки. Това мога да отговоря към момента.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, господин Заместник-министър, дами и господа! Аз вземам повод от това, което се визираше като проблем относно хората, които желаят да учат по някакъв начин в България. Това не е само за студентите, а включително и за средните училища – проблемът с визите от определени държави.
Винаги, когато се търси решение на даден проблем, се намира. Най-лесното решение на този проблем е всички кандидати, които Министерството на образованието и науката знае, че ще кандидатстват да учат в България, предварително да бъдат дадени за справка в съответното консулство или Външно министерство и да мине проверката през МВР, „Миграция“ и т.н.
Когато бъде издаден документ, че той е приет, просто автоматично след това да му се издаде виза, защото той е минал проверките. Може да бъде направена предварителна проверка и в случай че лицето е прието, показвайки документа, не пречи визата да му се издаде. Няма да има никакъв проблем, но това е въпрос на разговори между Външно министерство и Министерството на образованието и науката. Тогава няма да има никакъв проблем.
БОЙКО ХАДИЙСКИ: Благодаря за това предложение, господин Ангелов. То обаче следва да бъде обсъдено не само с Министерството на образованието и науката, Външно министерство, но и със службите за административен контрол на чужденците. То би ускорило и облекчило процеса. Факт е, че ако то се приеме, наистина би ускорило процеса по кандидатстване и разглеждане на молбите. Така е. (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов на изключени микрофони.) Ако трябва, ще включим в този разговор и останалите участници в процеса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Принципно ще взема думата. Господин Председател, господин Ангелов, уважаеми дами и господа народни представители! Това наистина е добро предложение, за което Ви благодаря лично, господин Ангелов. Признавам си, че все още робуваме на някои догми от миналото. Може би трябва в сплав и хармония с колегите от другите административни служби да се опитаме по-стабилно да ги разчупим. Виждаме, че за времето, в което живеем, трябва да имаме по-стегнати, по-адекватни и по-динамични политики за нашите сънародници, в това число и за лицата от български произход. Все още практиките, които са останали от преди и прилагаме в действителността, се вижда, че не кореспондират с времето, в което живеем. Благодаря.
Аз лично ще оценя всяко едно предложение както от Вас, като народни представители в тази Комисия, така и от останалите колеги, с които работим, за да можем по-бързо да хармонизираме законите си в тази посока. Ще разчитаме на подкрепа и от Вас в тази посока, когато дискутирате.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Ангелов за отношение.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Не искам да изглежда, че тук сме се събрали критикари на Външно министерство и не оценяваме това, което прави то. Напротив, дори на Комисията по външна политика, която се проведе долу, от „Обединените патриоти“ благодарихме на вицепремиера Захариева и на целия екип на Външно министерство, затова че бяха последователни и успяха да постигнат успех за българската държава и българската кауза с признаването на българското малцинство в Албания, за което Ви благодаря още веднъж. Благодаря и на тази част от екипа на Министерството, която отговаря за българите в чужбина, защото това наистина е един от големите успехи на българската външната политика на България през последните години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря и аз, господин Ангелов.
Бих искал леко да обобщя.
Наблюдавайки правата на лицата, които предоставя Законът за българите, живеещи извън Република България, не зная по каква причина, но на практика чрез друг закон им се вменяват някакви задължения, освен правата, които им се предоставят, без да има вменени задължения в Закона, им се вменяват редица други задължения. Надявам се, че намаляването на това бреме върху тях ще облекчи на практика и бюрократичната система, защото всички сме единодушни, че трябва да се борим за намаляването на административната тежест върху хората.
Една малка забележка относно консулствата ни в Сърбия. Оттам също сме получавали сигнали, че в определени консулства лицата не се обслужват, а се изпращат задължително да бъдат обслужвани от консулството в столицата. Би следвало гражданите където и да отидат, където и да им е удобно, да си получават съответното обслужване, а не да бъдат преадресирани на друго място.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Господин Председател, напълно се солидаризирам с това, което казвате. Според мен това е начинът, по който трябва да бъде обслужван всеки български гражданин: където му е удобно, където му е възможно, приоритетно, с нужното внимание.
Както казах и в началото, предлагаме редица мерки за подобряване на консулското обслужване на нашите сънародници. Бих бил благодарен за всеки един сигнал, който е в посока на тяхното утежняване и създаване на различни тежести в обслужването.
Стремежът ни е – както на вицепремиера и министър на външните работи, така и на нас, като част от този екип, е да направим максимално възможното в бърз порядък да създадем облекчени условия за консулско обслужване.
Това, за което казахте, разбира се, не е приятно да се разбира, но ще взема лично мерки, за да не се получава повече. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Има ли други колеги, които искат да допълнят нещо? Няма.
Да благодарим на гостите, че ни уважиха, и да им пожелаем успех в тези стремления, които изявиха.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: И аз искам да благодаря, че ни поканихте да участваме във Вашето заседание. За нас е удоволствие и сме на Ваше разположение, когато прецените и когато смятате за целесъобразно.
Благодаря, уважаеми господин Председател и уважаеми дами и господа народни представители, наистина беше удоволствие. Успешна работа! (Гостите излизат.)

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, мисля, че т. 2 също беше изчерпана и постигнахме някакъв напредък. (Реплики на изключени микрофони от народния представител Тома Биков.)
Ако имате някакви предложения или допълнения по първа точка, можем да се върнем към нея. С удоволствие ще го направим.
ТОМА БИКОВ: Ние го обсъдихме.
Съжалявам, че закъснях и че трябва да вземам думата, след като е минала точката.
Ние по принцип подкрепяме тези приоритети, предложението, с уточнението, че те трябва да минат и през други комисии. Все пак българското председателство на Европейския съюз задава приоритети основно за Европейския съюз, не толкова за България.
С това уточнение – нямаме нищо против правата на българите в чужбина да бъдат защитени.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря. Точно затова, господин Биков, приоритетите ни са фокусирани към насоките и приоритетите на нашата Комисия. Не се бъркаме в останалите други приоритети. Ние не можем да покрием всички приоритети, които могат да се разглеждат, затова сме били компактни в четири приоритета.
ТОМА БИКОВ: Само да добавя, че тези приоритети трябва да бъдат приоритет на държавата и извън председателството, което е само за шест месеца. След това е далеч по-важно. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.

Ако няма предложения по трета точка:
РАЗНИ,
мисля да закрием днешното заседание.
Благодаря Ви за присъствието и за активното участие на някои колеги.

(Закрито в 16,55 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Андон Дончев

Стенограф:
Виржиния Петрова