---

П Р О Т О К О Л
№ 9


На 1 ноември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките на българите в чужбина при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г. – първо гласуване.
2. Разни.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и на гостите.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Андон Дончев.
На заседанието присъстваха: от Министерството на външните работи господин Тодор Стоянов – заместник-министър, Елена Шекерлетова – постоянен секретар, Жасмина Ананиева – директор на Дирекция „Бюджет и финанси“; от Министерството на финансите господин Ивайло Танев – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“; от Министерството на образованието и науката господин Борис Шейкин – главен експерт в Дирекция „Образование зад граница и училищна мрежа“, Ваня Балчева – главен експерт в Дирекция „Образование зад граница и училищна мрежа, Йорданка Петрова; от Държавна агенция за българите в чужбина господин Красимир Томов – главен секретар, Дилайла Михайлова – експерт; от Българско студентско сдружение „Браво“ господин Илиан Сарандалиев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, здравейте!
Предлагам да започнем нашето заседание.
Господин Манев иска да предложи малка промяна в дневния ред, затова ще дам първо думата на него.
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми колеги и гости, извинявам се, че внасям едно предложение първа точка в дневния ред да стане едно кратко представяне на една нова младежка студентска организация в чужбина, в Русия, на едни млади студенти, които са я регистрирали вече по съдебен ред и които, преди да бъдат регистрирани, започнаха да осъществяват дейност.
Предлагам да им дадем кратко време, за да се представят, защото в крайна сметка Вие знаете, заявявал съм го няколко пъти в Комисията, че за нас, за мен лично, ако искате, е изключително важно да обърнем внимание и на тези наши младежи в чужбина, които отиват да учат и за които трябва да направим всичко възможно всички ние – и народните представители, и държавните ни структури, да запазваме тяхната българска идентичност, защото след като завършат своето образование те на нас ни трябват изключително много, ако мога да бъда така конкретен и директен.
Предлагам да въведем като точка първа това представяне, за да може да освободим младежа, на който му предстои пътуване и да вървим след това спокойно в нашата работа.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема единодушно.

Първо ще представя гостите: господин Тодор Стоянов – заместник-министър на външните работи, също така от Министерството на външните работи госпожа Елена Шекерлетова – постоянен секретар, Жасмина Ананиева – директор на Дирекция „Бюджет и финанси“; от Министерството на финансите господин Ивайло Танев – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“; от Министерството на образованието и науката Борис Шейкин – главен експерт в Дирекция „Образование зад граница и училищна мрежа“, госпожа Ваня Балчева – главен експерт в Дирекция „Образование зад граница и училищна мрежа“;. От Държавната агенция за българите в чужбина господин Красимир Томов – главен секретар, и госпожа Дилайла Михайлова – експерт.

Преминаваме към точка втора – „Разни“, която току-що гласувахме да стане точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА БЪЛГАРСКО СТУДЕНТСКО СДРУЖЕНИЕ „БРАВО“.
Давам думата на господин Илиан Сарандалиев от българско студентско сдружение „Браво“ в Москва.
ИЛИАН САРАНДАЛИЕВ: Уважаеми господин Председател,!
Здравейте, на всички! Уважаеми колеги и гости! Първо да се представя.
Казвам се Илиан Сарандалиев, в момента съм аспирант в Икономическия университет „Плеханова“ в Москва, специалност „Финанси и оценка и финансов анализ“. Преди да замина да правя аспирантура там се занимавах с финансови отчети в една международна компания и от тази гледна точка съм имал възможност да работя в доста компании и в България – почти цялата система на Българския енергиен холдинг, летище „София“, „Химимпорт“, „България ер“, стрес тестове на банки, стрес тестове на застрахователи, проверка на разходване на държавни средства, европейски средства към Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция.
Имах нужда да променя обстановката около себе си, така че заминах за Москва. Там имаше доста проблеми с моето образование в началото, ако трябва да кажа, изгубих 10 кг, които на мен ми е трудно да си позволя. Малко по малко започнах да използвам всичките си контакти, които съм натрупал през годините.
Запознах се с доста студенти, които бяха прекарали вече доста време в Москва, и се роди идеята да направим студентска организация.
Първото нещо, което беше сравнително лесно постижимо.
Договорихме специални цени за полетите на студентите между Москва и София, така че българските студенти да имат възможност по-лесно и по-често да се прибират в България. Там успяхме да договорим намаление, което е с около 80 евро на всеки един билет, плюс доста гъвкаво уговаряне на билети, ползване на повече багажи и т.н.
Малко по малко във времето установихме контакти и с доста представители на посолството в Москва. За съжаление, колегата Теодор Боюков не е тук, който също много се занимава. Той учи вече пет години в … и като цяло имаше доста добри контакти там, така че направихме една доста добра симбиоза.
Малко по малко започнаха да ни канят за други мероприятия, които се случват и да организираме студентите, тъй като в Русия в момента по различни програми на руското правителство се обучават – общо-взето за последните 4 години са отишли над 500 човека, в момента в Москва сме около 200.
Всички бяха изключително разпокъсани, изключително различни специалности, всеки се оправя сам за себе си.
Това, което направихме. Ние направихме една голяма платформа, в която да събираме всички хора, те да си обменят информация, да си помагат, дори включително и за битови проблеми, миграционни проблеми и с цел да се избегне – трябва да се отбележи, че в Русия законодателството на Европейския съюз не важи, така че не важат всички визи и работни разрешителни, което налага изключително много съблюдаване на всякакви такива проблеми.
Ние създадохме някаква обща система, така че едни и същи хора, които вече са имали някакви проблеми, да споделят опита си с други колеги, които тепърва пристигат.
Оттам нататък една от основните цели, които сме си поставили, е била да популяризираме максимално българската култура, българските традиции.
Участвахме като съорганизатор на голямото българско хоро в Москва. Участвам като представител на България на международната кухня в Енгемон. Там имаше около 2500 човека. Беше много хубаво, понеже успяхме да се договорим с един от вносителите на храни и консерви от България в Русия да предостави изцяло безплатни храни, да представи клипове на България и се получи доста добре, което мисля, че е един хубав модел за работа на младежка организация с бизнес и с институции. Имаше много добра подкрепа и от представители на посолството. Предоставиха се и носии, така че много чужденци и много руснаци имаха възможност да се запознаят по-отблизо с България.
Основният проект, по който работим в момента, това е един проект съвместно с туристическото представителство на България в посолството в Москва с туристическа компания „Солвекс“ и „България ер“ за иновативно представяне на българския туризъм пред руския пазар.
Коментираме с доста млади хора и преподаватели в тази сфера, че България губи бранда на една хубава туристическа дестинация, тъй като нашите клиенти все повече остаряват и умират, а младите хора не знаят толкова много за България като продукт. В момента ние действаме в тази насока.
Хубавото е, че от туристическата компания „Солвекс“ се съгласиха да предоставят възможности за три стипендии на хората, които спечелят. Представителката от посолството се нагърби със задачата, ако се получат добри проекти, те да се популяризират на национално ниво, така че работим в тази насока.
Няма да навлизам в подробности за решаване на всякакви проблемни ситуации в студентския живот. Такива постоянно има, за съжаление. Просто трябва да има хора, които да се занимават, и да има повече приемственост от старите колеги, които повече време са там, от институциите, които примерно имат доста опит в решаването на всякакви такива казуси, и на представители на бизнеса, които, от една страна, могат да подпомогнат студентите и младите хора, от друга страна, пък младите хора могат да дадат своя опит на бизнеса и респективно ново виждане за нещата, тъй като все пак Русия и особено Москва се развиват с изключително бързи темпове. Това е един световен град и определено това, което сме имали едно време като изградени връзки, малко по малко се губи, тъй като останалите страни не спят. И Тунис, и Египет, и особено Турция наистина предлагат много конкурентни продукти и, ако не правим нищо, просто малко по малко ще изгубим както туризма, така и всякакви такива връзки.
Смятаме, че в това нещо има възможност да се развиваме.
Провели сме адски много срещи с много представители и в България, и в Русия. Преди две седмици имаше икономически форум на Българо-руската търговско промишлена палата, където ни бяха поканили. Присъстваха двама колеги. Лесно се отличаваха, тъй като бяха единствените хора под 30 години. Имаше сравнително добър интерес. Те създадоха много полезни контакти, които ние тепърва ще трябва да развиваме в Москва, така че да дадем възможност на нашите студенти да правят стажове и да работят в такива компании.
В общи линии с това се занимаваме. Ще се радваме, ако имаме подкрепа и от страна на Агенцията, и на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Сарандалиев.
Някой от колегите има ли въпроси или някакви виждания?
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми колеги, през времето, в което работим заедно в тази Комисия, няколко пъти съм коментирал точно какво си представяме, когато си говорим за наши организации зад граница – говорим за младежки, студентски и такива организации, които да вършат нещо, а и да говорим директно.
Неслучайно си позволих днес да помоля и да поканя този млад човек тук, при нас, защото ние имахме възможност да се срещнем и с други организации по време на работата си. Нали и на Вас Ви прави впечатление как започва едно изложение на една борбена млада, нова организация на българи зад граница? – „Направихме това, това, това това“. „Правим това, това, това“. „Ще се опитаме да направим нещата за нашите членове и за българите такива и такива“. Не чухте: „Дайте“, не чухте: „Свършете ни някаква работа“; „Работим с институциите, работим с бизнеса, правим неща“.
Ето, на такива организации, колеги, смятам аз, че трябва да подаваме ръка и трябва да подаваме ръка, не когато се карат за бази зад граница и се съдят помежду си, а да им помагаме, за да бъдат точно носители на този дух, на просперитет и най-важното тези експерти след това да се върнат тук или поне да работят за България.
Възхитен съм от това, което чух, и смятам, че ние наистина трябва да подкрепяме такива организации с всички сили.
Благодаря Ви за вниманието и извинявайте за лиричните отклонения.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Манев. Предполагам, че всички колеги споделят току-що чутото от изказването на колегата ни.
Към господин Сарандалиев. Бих Ви помолил евентуално след нашето заседание да дойдете, за да Ви дам също някои координати на мои познати, които имам в Москва, които също са в сферата на бизнеса, в сферата на образованието. Надявам се, като осъществите връзка с тях, да имате и от тяхна страна помощ, както от други български фирми, съответно пък, ако може и Вие да помагате с него.
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Окрилен от някакви положителни емоции забравих да хвърля топката малко към Агенцията. Моля Ви, обръщайте внимание на такива организации, когато идват при Вас. Разбрахме, че с Външно министерство работят добре. Да се надяваме, че всичко това ще продължи. Но да не забравяме за тях. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Колеги, ако нямате нищо против, да преминем към следващата точка. Разговорът с младежите остава винаги отворен. Ще си вземем координатите и в неформална обстановка винаги можем да продължим.

Преминаваме към станалата вече точка първа:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА Република България ЗА 2018 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Предлагам да дадем думата на господин Тодор Стоянов от Министерството на външните работи, за да ни запознае с тази част от бюджета, която касае дейността на нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Господин председател, Уважаеми дами ми господа народни представители, колеги! Знаете, основна задача на Министерството на външните работи е да осигурява планиране, координиране и провеждане на външната политика на държавата, въз основа на националния интерес и в съответствие с програмите на правителството.
С бюджета, който Министерството на външните работи предлага за 2018 г., се преодолява в продължение на доста дълги години залагания бюджетен дефицит в издръжката на нашите дипломатически и консулски представителства.
Няма да навлизам в конкретните цифри и данни. Бих казал, че колегите ще се справят малко по-добре от мен, но искам да акцентирам върху няколко основни елемента в бюджета.
Знаете, за всички нас основен приоритет през 2018 г. е успешното провеждане на председателството на Съвета на Европейския съюз. В тази посока сме мобилизирали необходимия ресурс и фокусираме доста сериозно внимание в успешното провеждане на този за всички ни главен приоритет.
Бих казал, че вниманието ни се фокусира и ориентира в посока защита интересите на нашите общности. Тук следва да Ви кажа, че още тази година със съдействието и на нашия постоянен секретар, и на колегите, които работиха по този въпрос, съвсем скоро ще открием наши посолства в Абу Даби. Тук да изтъкна и съвсем прясната новина от вчера – откриването на наше консулство в Тараклия. Всичко това говори, че ние намираме нужния финансов ресурс, въпреки трудностите, в които се намираме, както всички останали държавни институции. Но ние надграждаме.
За следващата година също планираме подобни действия. Здраве и живот, ще търсим възможност да открием и посолство в Саудитска Арабия. Искам да кажа, че откривайки посолство в Абу Даби, запазваме си нивото на Генералното консулство, което играе основна роля в предоставянето на консулска защита, на визи на нашите сънародници, на чуждите граждани, както и в насърчаване на нашето икономическо и търговско сътрудничество.
Естествено тук искам да акцентирам върху факта, че въпреки трудностите планираме и някои дейности, свързани с предоставянето на консулски услуги извън консулските ни служби, така наречените „изнесени консулски дни“. Знаете за осигуряването на такива се черпи доста сериозен ресурс, но нашата идея е да си оптимизираме издръжката, да си оптимизираме разходите, които ще правим, с оглед да имаме нужния ресурс и за по-често предоставяне на този тип услуги.
Имаме проблем с базите, със сградния фонд, които са сериозни. Дълги години не разполагаме с нужния ресурс. Казвам това във връзка с факта, че много често вече, поради струпването на проблеми на маси от хора, особено през летния период, когато е най-голямата честота на пътуванията, помещенията на нашите консулски служби, за съжаление, като капацитет не отговарят на необходимите нужди. Правим едни разчети, набелязваме мерки с оглед догодина да се опитаме това, което е възможно и по силите ни, да го направим, за да предоставим на нашите сънародници едни по-добри условия на консулско обслужване.
Знаете, че също основен акцент и приоритет в политиката на правителството е намаляване на административната тежест. В тази посока работим изключително активно, с оглед облекчаване услугите в консулската област на нашите сънародници. Министър Захариев вече няколко пъти е казвала нещата. Те са към своя финал. В скоро време ще бъдат приети съответните решения на Министерския съвет, а някои от тях ще отидат и при вас в парламента за съответната дискусия.
Това е най-общо казано.
Тук мога да дам думата на нашия постоянен секретар госпожа Шекерлетова, за да каже няколко думи в тази посока.
Оставам на Ваше разположение за последващи въпроси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Заповядайте, госпожо Шекерлетова.
ЕЛЕНА ШЕКЕРЛЕТОВА: Господин председател, уважаеми дами ми господа народни представители, в допълнение на това, което каза заместник-министър Тодор Стоянов, бих искала да обърна внимание, че за Министерството на външните работи грижата, подкрепата и работата с българските общности в чужбина далеч не се изчерпва само с консулското обслужване.
Разбира се, всички работим в условия на сериозни бюджетни рестрикции, но смятам, че сигурно и Вие забелязвате в контактите си с българските общности в чужбина, все по-непосредствен, все по-партньорски е контакта между посолствата и структурите на тези общности в чужбина. Неслучайно казвам „партньорски“, защото в повечето от европейските държави, също и в Съединените щати, в Канада тези български общности се състоят и от достатъчно добре обезпечени хора, които нямат на първо място нужда от подкрепа чрез бюджетни средства, но имат нужда от подкрепа чрез предоставяне на подходящи помещения за временно, текущо или постоянно ползване – това, което правим за българските училища навсякъде, където имаме бази. Същевременно подкрепям съвместно мероприятие и тук всъщност в нашия бюджет можете да видите, защото все пак говорим за бюджет, средства за такава работа, за такова партньорство и взаимодействие в политиката в областта на публичната дипломация, в която имаме две програми: „Публични дейности“ и „Културна дипломация“. Защото през тези програми, всъщност те са насочени далеч не само към групата на българите в чужбина, разбира се, че – не, но през тази политика, през тези програми се осъществяват и редица мероприятия, насочени към българските общности, които, разбира се, излизат от обсега на чисто консулското и административно обслужване, с което се занимаваме.
Стараем се да управляваме все по-добре наличния ресурс – кадрови, финансов, материален. Има голяма динамика в потребностите. Увеличават се някои общности в чужбина, там трябва да предвидим, доколкото е възможно, повече консулски служби или по-добро осигуряване на консулските служби. Същевременно намаляват някои услуги, които извършваме, променят се визови режими в посока на облекчаване, така че там пък можем да отделим ресурс. Стараем се в тези рамки да намираме добри управленски решения. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Шекерлетова.
Колеги, има ли въпроси към господин министъра? Не виждам.
Предлагам да чуем и от Министерството на финансите господин Ивайло Танев.
Заповядайте
ИВАЙЛО ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Предполагам, всички сте запознати в общи линии с параметрите на бюджета за следващата година, както и основните приоритети, които са: образование, здравеопазване, правна и социални дейности.
Считам, че е най-удачно да се съсредоточим върху този бюджет и параметри на ведомствата – министерства и ведомства, които работят с политиките за българите в чужбина конкретно.
Основно и моят поглед, може да се каже, че е насочен към Държавната агенция за българите в чужбина.
РЕПЛИКА: И Министерството на образованието и науката.
ИВАЙЛО ТАНЕВ: Да, те ще си кажат, просто нямам поглед.
За съжаление, Държавната агенция за българите в чужбина е второстепенен разпоредител към Министерския съвет, съответно Министерският съвет е в приоритета си да разпределя одобрения му бюджет по второстепенни разпоредители. Доколкото имам информация, бюджета на Агенцията за следващата година ще бъде същия, както и тази година, като общ разход и вече вътре персонал, издръжка и т.н.
Засега това мога да кажа.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Танев.
Доста съществена част от разходите в образованието е свързана с българите в чужбина. Там се подпомагат много програми и много училища и може би това е едно от най-големите ни постижения за последните години, свързано с нашите общности в чужбина – това, че успяваме да помогнем в тази сфера.
Бихте ли ни казали поне за сега как виждате, ще достигнат ли средствата в така предвидения бюджет или какво още би могло да се иска в тази насока?
Заповядайте.
ВАНЯ БАЛЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, чрез бюджета на Министерството на образованието и науката от държавния бюджет се подпомагат финансово организации на българите в чужбина, които са регистрирани съгласно местното законодателство. Такива български неделни училища, които функционират към дипломатическите представителства, както вече беше споменато, и към Славянобългарския манастир в Атон.
Това, което казахте за нарастването на средствата в началото, само бих искала да спомена, че ако през 2014 г. са били 191 така наречените „български неделни училища“, които са подпомагани по този начин, сега вече те са 337. Тази година имаме 10 нови училища.
В Украйна имаме нови 19, които се подпомагат по Национална програма „Роден език и култура зад граница“; в Испания – 3; в Молдова има нови; във Великобритания – 3; в Германия – 2; в Сърбия – 4; в Румъния – 2; в Италия – 3, и в Беларус открито училище за 25 деца за настоящата учебна година.
Финансирането на тези бенефициенти, на тези структури основно се извършва по две направления – чрез бюджета на Министерството на образованието и науката, по Постановление № 334 от 2011 г. – на сайта на министерството е пълния списък с училищата, които се подпомагат, съответно и сумите, които са предвидени за учебната година и по Национална програма „Роден език и култура зад граница“, като по тази програма се подпомагат 137 училища, а по Постановлението на Министерския съвет № 334 – 190.
Това, което бих искала да допълня. Средствата, които се предоставят чрез бюджета на Министерството на образованието и науката са не само за българските неделни училища, но и средства, които се разходват по Постановление на Министерския съвет № 103 за осигуряване на учебна помощна литература за българските общности, за установяване на летен отдих на чуждестранни учащи се от българска народност. Също има средства по споразумения между правителството на Молдова и българското правителство за подпомагане на дейността на Тараклийския държавен университет. Имаме предвидени средства за квалификационни курсове, които са с около 16 хиляди повече спрямо миналата година – за квалификация на педагогически специалисти, работещи зад граница, и за осигуряване на преподаватели в българските електорати – 30 на брой, работещи основно в Молдова, Украйна.
Като цяло сумата, която колегите от Министерството на финансите са ни дали, планирана в бюджета в частта за български общности в чужбина 13 млн. 169 хил. 177 лв., което, имайки предвид, че в следващата бюджетна година ние финансираме училища, които са кандидатствали, тъй като работим на учебна година, сумата покрива проектите, с които те са кандидатствали и нуждите, които са заявили, с изричната уговорка, че, за разлика от училищата тук, не финансираме, а подпомагаме финансово, в зависимост от нуждите, заявени от бенефициентите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Някой от колегите има ли въпроси?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Нашите сънародници в чужбина поставят въпроса за ограничение във възможността да комуникират по електронен път с българските представители, независимо консулства, посолства.
Като имам предвид инициативата „Електронно правителство на България“, предвидени ли са средства за – може би въпроса е към заместник-министъра на външните работи, за инициативата „Електронно правителство“ с цел развитие на това съвременно средство за комуникация?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЖАСМИНА АНАНИЕВА: В момента Министерството на външните работи работи за извършване на услугите „Електронно заявяване на услугите“, като това е на сайта на Външно министерство и в скоро време ще стартира като факт.
В същото време зад граница за облекчаване и за да няма опашки сме въвели пос терминалните устройства за облекчаване пък на разплащанията за видовете консулски услуги, а заявленията ще бъдат … (Уточнение извън микрофоните.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Правим редица нововъведения в тази посока, едно от което е примерно: скъсяваме сроковете за издаване на паспорти като могат да се подават заявления по електронен път. Правим едно надграждане на софтуерния продукт в момента с Министерството на вътрешните работи.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Средства предвидили ли сте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Ние ще се оправим и без такива средства. Казвам това нещо съвсем сериозно. В момента са ни необходими средства само за софтуерния продукт, защото естествено, за да се разработи този продукт, изисква някакъв ресурс. Ние разполагаме с тези средства, предвидили сме ги и те ще бъдат осигурени.
В този смисъл искам да Ви кажа, че догодина много от нещата, които сега разработваме, ще бъдат факт – някои в началото на годината, някои може би към средата. Именно в тази посока в момента финализираме няколко мерки, по които сме започнали работа още през летните месеци. Това не е голословно, те са конкретни.
Благодаря Ви, въпросът е наистина смислен, но ще се оправим с наличния финансов ресурс. Това мога да Ви кажа.
Мога и да Ви добавя в конкретика някои неща, но ресурса, с който разполагаме, ще ни бъде достатъчен, за да направим тези подобрения, които сме предвидили. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Да се надяваме, че ще имаме възможност да правим хубави неща с ограничения ресурс, с който разполагаме. Дано наистина да се справите, пък и други инстанции, които имаме, също така да последват Вашия пример.
Към Държавната агенция за българите в чужбина на предходни наши заседания обсъждахме възможността за финансиране освен на образователни и на други инициативи на българи в чужбина. Говорихме за финансиране на едни около два милиона, които бихме искали да бъдат предвиден в бюджета.
Бих искал да знам от Агенцията какви мерки предприехте за тези наши пожелания и това, с което всички единодушно бяхме съгласни, че трябва да се предвидят и средства не само за образованието, но и за културата, за проекти в областта на медиите в чужбина – български, и т.н.?
КРАСИМИР ТОМОВ: Здравейте.
Като начало тъкмо мислех да поискам тези два милиона да ни бъдат дадени към бюджета на Агенцията.
В момента все още взимаме решение какъв точно да бъде модела въобще на цялото това финансиране и разходването на тези пари, защото общо взето съществуват два варианта.
Единият да бъде под формата на някакъв фонд.
Другият, който според мен, ще бъде доста по флексибилен и по-бързо действащ, е да бъдат отпуснати директно към бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина, като бъде вкарана промяна в Устройствения правилник и да бъдат разширени малко правомощията на председателя, тъй като самият Устройствен правилник е правен много отдавна, в едно друго време и част от нещата не са съвсем релевантни към днешно време.
Но мисля, че точно този вариант би могъл да даде един по-кратък път до всички тези организации и медии на наши сънародници зад граница, тъй като там решението ще бъде взимано много бързо и ще бъде реагирано много адекватно, защото при наличието на някаква друга форма, където ще има примерно Междуведомствена комисия или някакъв друг по-широко обхватен орган, винаги биха могли да възникнат едни спънки на съгласие и забавяне във времето. Естествено, това ще доведе и до по-голяма отговорност на председателя, но пък мисля, че той би могъл да я поеме.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Ние говорихме за проектно финансиране.
КРАСИМИР ТОМОВ: За проектно финансиране.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: За проектно финансиране, така че няма междуведомствени комисии. Организациите на българите в чужбина имат разработени проекти и се одобряват или не се одобряват.
КРАСИМИР ТОМОВ: Ставаше дума за сметка за целево финансиране именно на такива проекти, защото ние, което обсъждахме тук това на предходно заседание на Комисията, беше именно, че не е целесъобразно да се прави фонд, затова защото там трябва да има управление и което става една нова, по-трудна и по-тромава структура.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Смятахме, че точно по сметката на Държавната агенция за българите в чужбина можеха да се предвидят тези два милиона и съответно да се създаде механизъм за оценка на проектите и т.н. Но разбираме, че общо взето досега от Агенцията не сте предприели много действия в тази насока, за да се предвидят по-отрано тези средства.
КРАСИМИР ТОМОВ: Според мен, трябва да довършим правилата, което е въпрос на не повече от десетина дни за кандидатстване и да бъдат уточнени, поне лично според мен, няколко основни линии, по които да кандидатстват като дейности въпросните организации, защото все пак с два милиона едва ли бихме успели да покрием абсолютно всичката тяхна разнородна дейност, но поне да бъдат начертани едни основни правила и едни основни депа, към които те кандидатстват, което и ще опрости нещата и ще бъде по-селектирано.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Министерството на финансите трябва да ги предвиди и Вие трябва да ни кажете каква е точната сума, за да можем да поставим въпроса пред колегите, но сега не можем да поставим, защото те са направили вече проектобюджет. Да, той търпи някакви промени, но не виждам готовност.
КРАСИМИР ТОМОВ: Мисля, че имаше едно заседание на комисията, на което бяха предложени точно два милиона лева.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Предложението, с което излезе комисията, беше че даваме добро за тези два милиона и сме съгласни с тях. Одобряваме ги и нашето желание е да бъдат отделени, но Държавната агенция трябваше да бъде инициатора и да предложи в Министерския съвет програмата, по която да се осъществи, как да се разпределят и т.н. Тоест инициативата реално Ви я подадохме в ръцете, но според мен просто Вие не използвате това, което ние Ви дадохме като инструменти и възможности.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Първо, искам да уточним някои неща. Предложенията за формиране на бюджета са много преди нашата комисия, на която сме обсъждали теми и средства. Това трябва да го уточним. Самите институции могат да кажат кога Министерството на финансите има запитване към тях – колко време назад във времето, за да им върнат обратно какво искат. Казвам го, за да бъдем точни и ясни.
Предложението за тези допълнителни средства, които да бъдат към Агенцията, така или иначе между двете четения няма никакъв проблем да се направят. Тук има представител на Министерството на финансите. Надявам се да са прочели Програмата за управление на страната при сегашното управление, за да видят, че българите зад граница са един от основните приоритети в тази програма и че средствата, които се отделят за това, са недостатъчни, включително и за бюджета на Агенцията.
В предходния парламент бюджета на Агенцията беше 600 хиляди. Тогава го увеличихме с 300 хиляди, въпреки че това беше внесено в залата, така че това не пречи. Но тези средства два милиона лева всъщност не са само за това да бъдат финансирани проекти на български организации зад граница, а част от тези средства трябва да отидат и за издръжката на самата агенция, която трябва да разкрие Дирекция „Български произход“, защото Агенцията в момента от 22-ма души няма достатъчен капацитет да поеме всички молби – десетки хиляди молби подават годишно, за да получат български произход. Така че част от тези средства трябва да бъдат насочени към самата Агенция, а другата част от средствата, без значение дали са един или два милиона, колкото, разбира се, успеем да договорим и ние като народни представители между двете четения на бюджета, да могат да покрият именно проекти на български организации зад граница.
Мисля, че това е пътя оттук насетне.
Надявам се самата Агенция до няколко дни напълно мотивирано да направи точната справка и схема също така за Правилник, където да се знае кой пункт по какъв начин и до каква сума могат, ако примерно тези средства бъдат отпуснати, да бъдат отпускани по проекти на българските организации зад граница и да го изпратят до председателя на Комисията, за да може тези неща да ги обсъдим и да видим между двете четения на бюджета какво можем да направим от името на комисията.
Предполагам, че никой няма да има нищо напротив, пък и винаги два милиона лева за една държава като България, при положение че Унгария отделя 300 млн. евро годишно за унгарците зад граница. Надявам се Финансовото министерство наистина да прочете Програмата за управление на страната, защото и господин Горанов е участвал в писането на тази програма, и да бъдат отделени повече средства за нашите сънародници.
Другото, което искам да допълня и приключвам. Има още няколко пера в държавния бюджет, които подпомагат българите зад граница. В част от тези институции, които са тук, не е отразено.
Едните средства, които се отделят, и то не малко са за Българската православна църква зад граница, където също се черкуват основно лица от български произход в тези църкви, които са в чужбина. Мисля, че са над един милион леда.
Другото перо, по което се отпускат средства за подобряване на живота на българите зад граница. Всъщност това е към Външно министерство по така наречените „програми за развитие“, където има няколко милиона лева и се отпускат за държави от трети страни. Досега практиката на Външно министерство е била голямата част от тези средства да се насочват за инфраструктурни и други проекти на територията на държави, където има наши малцинства. Не знам защо не го казват от Външно министерство. Тези средства не са насочени конкретно към българите зад граница. Една голяма част от тях така или иначе попадат сред нашите сънародници за изграждане на пътища, ремонтиране на определени детски градини, училища или други проекти, които Министерството на външните работи също финансира. От там същ, с една добра политика през следващата година мисля, че Министерството на външните работи ще може да отдели повече средства именно в държави, където живеят нашите сънародници по тази програма. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
От Вашето изказване оставам с впечатлението, че сложихте под един общ знаменател финансирането на Отдел „Българско гражданство“ в Държавната агенция за българите в чужбина с това, което говорихме на предно наше заседание за финансиране за български проекти в чужбина, за двата милион. Мисля, че това са съвсем отделни средства и не би трябвало да ги смесваме.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Те са средства за Държавната агенция за българите в чужбина, където пишем „Разходи“. Не са само за …
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Според мен, тук се получава малко разногласие. (Уточнение извън микрофоните.)
Да, двата милиона са за проекти. В един момент да не се окаже, че тези два милиона ще отидат за Дирекция „Българско гражданство“.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, тази идея няма нищо общо с Вас, защото тя е от предходния парламент и тогава се говореше да се отдели един милион за нашит сънародници – имаше такова предложение, и да се отделят допълнително средства за бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина, за да могат да отговорят на капацитета на нашите сънародници, които кандидатствахме. Така че Вие, ако сте хванали отнякъде вълната за 1-2 милиона. Казвам какъв е бил разговора още в предходния парламент – дали може да се увеличи бюджета на Агенцията с 200 хиляди, допълнително да се дадат два милиона за проекти и да се даде един милион от Финансовото министерство, това е вече въпрос на разговори и преговори. Но казвам, че освен за проекти, трябва да се отделят средства за работата на самата Агенция, за да може наистина да спазва сроковете за издаване на удостоверение за български произход, което всички искаме.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Съгласен съм, че не достигат ресурсите за Агенцията за издаване на удостоверенията, свързани с български произход. Знаете, че в това отношение внесохме и промени в Закона за българското гражданство, които биха подпомогнали може би в тази насока – улесняване на процедурата и намаляване на необходимостта от издаване на такова количество удостоверения за български произход.
В предното ни заседание ние изхождахме именно от позиция на това, което ни бяха изпратили като пожелание от Държавната агенция за българите в чужбина, базирайки се на тези два милиона – това беше описал в писмото Господин Харалампиев, за какви цели и т.н., в отговор на наша покана за участие и за разглеждане на тази тема.
Никога не съм твърдял, че това е моя инициатива или тук конкретно на сегашната комисия. Знам, че това е идея отпреди това. Даже при откриването на заседанието бях споменал това нещо, че е разглеждано и го повдигам отново като въпрос за необходимостта от тези средства. Мисля, че малко изкривявате тук реалностите.
Специално за тези два милиона нищо не беше споменато. Спомням си точно писмото на господин Харалампиев, там нищо не се споменаваше за частта за тази дирекция. Тези пари си бяха съвсем конкретни, описани като цели и за какво трябва да се отпуснат. На тази база разглеждахме именно два милиона, а не един милион, както е било обсъждано в предни бюджети.
Да се надяваме, че Агенцията съответно ще се пребори и ще стигне до там Министерският съвет да разгледа и да се одобрят тези два милиона.
Имате нашата подкрепа в това отношение.
КРАСИМИР ТОМОВ: Мога ли да дам едно кратко уточнение относно темата?
Наистина е необходимо създаването на още една дирекция в Агенцията по простата причина, че в момента единствените 11 експерта, които приемат документите, обработват преписките, удостоверяват произхода, същите те се занимават и с останалата дейност на Агенцията. В случая те са прекомерно натоварени. Не може да се даде приоритет на едната или на другата дейност. Винаги едната би трябвало да изостане, защото натовареността е много голяма. Нашите съграждани са страшно много и ние действително не смогваме.
Господин Ангелов е прав, че имаме жизнена необходимост поне от още 10 човека, за да може да се обхване. Оперирането на едни такива средства от два милиона са свързани и с допълнителен човешки ресурс, било то и чисто от общата администрация. Необходими са още счетоводители, необходими са още експерти, които да комуникират с тези общности, необходими са още експерти, които да могат да извършват оценката на тези проекти и да одобряват едни или други и съответно да отговарят съвсем бързо и релевантно на нуждите на тези новосъздадени или не новосъздадени организации. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Не че оставаме с впечатление, че не сте си свършили работата, но ние гледаме бюджет. Вие казвате: нуждаем се от няколко счетоводители, от някои хора. Това е несериозен подход. Извинявайте!
Трябва да ни представите проект, разчет на тази дирекция, на длъжностите, които Ви трябват и трябва да преминете през Министерския съвет, тъй като сте второстепенен разпоредител, трябва Министерството на финансите да каже дали е съгласно, дали ще намери. Вие сега казвате: „имаме нужда“, ама то е ей така да си говорим, само да прехвърляме броеницата. Дайте ни проект от какво имате нужда за тази дирекция като хора, като състав, като експертиза.
КРАСИМИР ТОМОВ: Ангажирам се още утре да го получите, но само за яснота искам да отбележа, че два пъти съм внасял от името на Агенцията и два пъти не е бил придвижван в предишни моменти, където са били описвани в детайли тези нужди на Агенцията и никога не е стигало до гласуване на Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, ако няма други въпроси и обсъждания, предлагам да пристъпим към гласуване на така предложения ни Проект на бюджет. Не знам до колко има готовност за това, защото всичко се прави някак си много неочаквано. Твърде малко време ни се предоставя да се запознаем с нещата в детайли.
Заповядайте.
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Благодаря, господин председателю.
Взимам думата от името на нашата група относно точката.
Уважаеми колеги, наистина днес гледаме Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. Интересното е, че в утрешния ден Комисията по бюджет и финанси ще разгледа Проектобюджета за 2018 г. Ние малко изпреварваме събитията, но в това няма нищо лошо.
Интересното е, че има една особеност и особеността е в разликата, това, което предлага Министерския съвет и Висшия съдебен съвет – това е в чл. 1 и в чл. 2.
Доколкото е ясно, сега гледаме философията на Закона, бюджета като обща сума и понятия. Мога набързо да Ви презентирам, но смятам да не губим време в тази насока – какви са измененията спрямо 2017 г., плюс-минус по министерства и агенции и т.н., но смятам, че това, което чета, запознах се и имах време да направя, по-скоро нашата група ще подкрепя варианта, който е на Министерския съвет и ще се въздържа по предложенията на Висшия съдебен съвет – говоря за чл. 1 и чл. 2, но в момента казвам това само като фактология. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Мисля, че уточняваме това, което свързано с работата на нашата комисия и конкретно, което касае българите в чужбина.
Колеги, ще подложа на гласуване така предложения бюджет.
Който подкрепя така предложения бюджет, моля да гласува.
За – 9, против – 5, въздържал се – 1.
Приема се.

Точка втора – „Разни“, разгледахме в началото – променихме малко дневния ред.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.



(Закрито в 17,00 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Андон Дончев


Стенограф:
Мая Станкова