---

П Р О Т О К О Л
№ 10


На 22 ноември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуално състояние на българските общности в Република Албания и Република Косово.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, времето напредва и предлагам да пристъпим към действия.
Здравейте, уважаеми гости, уважаеми колеги!
Ще започна със съобщение за дневния ред. Той е кратък и се състои от две точки:
1. Актуално състояние на българските общности в Република Албания и Република Косово.
Имаме гости от тези райони, ще ги изслушаме, ще поставят своите въпроси, виждания, пожелания, ако имат.
2. Разни
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Нека да представя гостите на нашето заседание. От Министерството на външните работи: господин Момчил Райчевски – дипломатически служител първа степен, началник на отдел „Двустранно сътрудничество“ в дирекция „Югоизточна Европа“; от Министерството на правосъдието: Боряна Златинова – началник на отдел „Оценка и анализ на документацията“ в дирекция „Българско гражданство“; от Държавната агенция за българите в чужбина: господин Харалампиев – председател, всички го познаваме; от Албания: господин Хаджи Пируши – председател на просперитет „Голо бърдо“; от Косово са хора, които за първи път ни гостуват: господин Левент Чучуль, госпожа Мукерем Чучул и господин Агим Царо.
Здравейте на всички.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. Актуално състояние на българските общности в Република Албания и Република Косово.
Ще дам първо думата на господин Пируши. Нека да ни запознае с успехите на нашата външна политика, с които се сдобихме напоследък.
ХАДЖИ ПИРУШИ: Благодаря на всички Вас.
Българите от Албания дойдоха при Вас, за да кажат: „Благодаря от сърце!“ Дадохте ни възможност, подкрепа от 25 години насам.
Благодаря от всички българи в Албания. Моментът е исторически – никой вече в Албания не може да каже, че там няма българи.
Аз съм възрастен човек, раснал съм там. Ние вкъщи говорим на български език, пеем на български, плачем на български. Цял живот в нашите къщи е така. Двадесет и пет години се борихме, за да достигнем това.
Благодарни сме за политическата и икономическата подкрепа от цялата страна. Има цяло българско село там Стръглево – дойдоха на среща във Вашата Комисия. Не ни е лесно. Благодаря. (Бурни и продължителни ръкопляскания от гостите и членовете на Комисията.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Пируши за топлите думи, които изрекохте. Всички сме много радостни, че се оценяват усилията на нашата страна и на българското правителство, разбира се.
Все пак за толкова много години може да се каже: и някаква изолация и игнориране, все пак сме постигнали напредък в това направление. Сигурен съм, че в бъдеще отношенията ще стават все по-близки и по-сърдечни.
Бих искал да изслушаме и гостите от Косово.
МУКЕРЕМ ЧУЧУЛЬ: Добър ден на всички.
Може би аз не мога да говоря много добре български.
Искам да кажа, че и на мен ми е приятно, че ни поканихте, че присъстваме тук и че можем да кажем и нашите проблеми в Косово – най-вече това. Благодаря още веднъж на всички.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, предполагам, че всеки ще зададе някакви въпроси към нашите гости. Може би да ги запознаем и с това, което би могла нашата страна да им предложи, защото на практика имахме малък, кратък разговор с тях преди да седнем тук на заседанието и разбрахме, че те нямат много информация относно възможностите, които нашата държава може да предостави на такива наши малцинства.
Господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми братя и сестри от Албания и Косово! И аз искрено споделям радостта на господин Пируши за това, че най после българското малцинство в Албания беше признато и оттук нататък то може спокойно да се развива, да изгражда своите структури, да поддържа своята интелигенция, да отваря своите училища.
Хубавото е, че в Закона, който албанската държава прие, се предвижда и обучение на български език – не само на български, а на малцинствените езици. Господин Пируши вече е направил първата крачка, защото той пръв откри българско неделно училище в Тирана, с финансиране от страна на Министерство на образованието. В началото бяха доста деца, сега вече втора-трета година може би са станали и повече. Той може да ни разкаже и за това. Имат широки контакти неговата организация и в Голо бърдо, и в българската общност в Елбасан. Тук ще отворя една скоба, че много голяма част от българите от Голо бърдо вече живеят – Албания не е много голяма, затова всичко не е далеч – близки до Голо бърдо градове, като Елбасан, като Либращ и в столицата Тирана, също и в Драч или в Дуръс, както се казва на албански пристанището Драч.
Българите в Албания са между 50 и 100 хиляди. Огромна благодарност на албанската държава може да предадете от наша страна. Мисля, че всички са солидарни с това, което казвам, за изключителната подкрепа, която дойде от страна на албанските държавни институции, защото по стечение на историческите обстоятелства повече от 100 години България и Албания бяха изкуствено разделяни в различни блокове – споделяше ги различна съдба, териториално бяха окупирани по време на Втората и Първата световна война.
Не само ние, колеги, сме преживели тежки мигове през последните 100 години, но и Албания е имала много тежки моменти в своето развитие. Затова сега, когато няма блоково разделение и двете държави вървят към НАТО – Албания е член на НАТО, кандидатства и за членство в Европейския съюз, и благодарение на подкрепата, която тя ще получи от страна на България във връзка с политиката за подпомагане присъединяването на Западните Балкани към Европейския съюз мисля, че бъдещето на българо-албанските отношения вече може да бъде съвсем светло, не че в миналото не е било, ние не сме имали никога междудържавни проблеми, никога двете държави не са били във война една с друга. Албанският народ, който в случая виждате признава и никога не е забравял, че там живеят българи – самите албанци наричат това население, че говори „булгарче“. Нали така? Езикът му е булгарче, тоест този народ на честта – каквито са албанците, и на тях най-сърдечна благодарност от нас българските народни представители. Не са ме упълномощили колегите, но мисля, че споделят тези мои вълнения в момента, ако не, моля да ме извинят.
За Косово искам да споделя, че българите в Косово са част от тези българи, които живеят в територията на област Гора и Жупа в Шар планина – по билото на планината минава границата между Македония, Косово и Албания, трите граници се срещат в Шар планина.
Искрено се надявам, че ще имаме възможност и в Косово занапред българско малцинство. Моля колегите и нашите приятели от Косово да кажат правилно ли съм информиран, че в Косово 1000 подписа са достатъчни за регистриране на национално малцинство – нещо такова беше. Нали? (Реплики.) В тази връзка аз съм се срещал с много българи от Косово, но само с такива, които учат по 103 Постановление, само, които са студенти. Имал съм срещи с поне 30 – 40 човека, които са идвали да получат документи в Агенцията и съм разговарял с тях.
Завършвам, искам само да кажа, че е много важно, които сте там, на терен в селата да започнете да се възползвате от възможностите, които България дава за финансиране на български училища в селата, тъй като там десетилетия не е имало български училища, и то много десетилетия, а пък е хубаво младото поколение да се запознае с писмената норма на българския книжовен език.
Една подробност за колегите, че в Албания азбуката е латиница и там училищата имат много по-голяма задача, защото децата трябва да учат и кирилицата, за да усвоят книжовния български език, докато в Косово е имало обучение на кирилица покрай това, че сръбската азбука е кирилица от периода, когато консулът беше в Сърбия, а може би и в днешно време, нямам представа.
Защо е важно? Защото всяко едно малцинство трябва да има своя интелигенция и младите българчета да могат да общуват с културата на България, с книжнината на България, с филмите – да гледат филми от България, да четат книги. За целта трябва да има училища. Старото поколение перфектно пази българския диалект, затова чест и почитания от моя страна, но младите хора са подложени на всякакви влияния, те са вече пътуващи, учещи много езици, и затова е важно да поддържат българския език.
Извинявам се, че бях многословен, може би по-нататък ще разговаряме и по други теми, които има да обсъдим с Вас.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Вангелов, съвсем не бяхте многословен. Всичко, което казахте, напълно подкрепяме и мислим, че беше много полезно да бъде чуто казаното.
Господин Харалампиев, давам Ви думата.
ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи сестри и братя от Албания и Косово!
Особено съм щастлив да споделя моите и на Агенцията чувства и радост от това, че наистина можем да се поздравим с успеха за признаването на българско национално малцинство в Албания.
В тази връзка, съвсем накратко мога да кажа, че в момента, в който застъпих на работа – юни месец, първия или втория работен ден, в който бях, направих среща с Хаджи Пируши, след това и с други представители на нашите малцинства в другите краища на Албания. Веднага направихме, да го наречем „пътна карта“, затова как максимално бързо да се организираме, докато е лятната почивка – и в Албания беше разпуснат парламентът – да можем да направим сериозна организация, която да подкрепи нашите дипломати с това да съберем достатъчен брой подписи на пълнолетни граждани на Република Албания, които достатъчно ясно да изразят своето желание, че искат да бъдат признати като малцинство.
Искам да благодаря, както на Хаджи Пируши, така и на всички други местни българи в Албания, които много сериозно и отговорно подходиха и с помощта и логистиката на ДАБЧ събрахме и внесохме официално около четири хиляди подписа на граждани над 18 години, които бяха внесени още в самото начало на свикването на албанския парламент, плюс пълно копие беше внесено и до Европейския парламент. Имахме още над 1000 събрани подписи, които не внесохме – бяха в резерв. Ако беше необходимо, щяхме да ги внесем. Така че за около месец работа лятото събрахме пет хиляди подписа в малка Албания, което показва, че наистина желанието сред нашенците там да бъдат признати и да се развиват, наистина е много голямо.
Искам да отбележа, че в новата българска политика и дипломация много рядко се наблюдава добро взаимодействие между различните държавни органи и институции или представители на различните партии. Тук мога да кажа, че както ДАБЧ, така Външно министерство, нашите дипломати, българските народни представители, всички народни представители в Европарламента, от абсолютно всички партии действахме единно, координирано, разбира се, съвместно с Президентството на Република България, абсолютно всички държавни институции в България – единни, твърдо с много ясни позиции и с подкрепата и лобито, което направиха нашите евродепутати в Европейския парламент, успяхме заедно с истинската храброст и трудолюбие и работа на местните българи в Албания да покажем как се прави истинска национална европейска политика, защото българите в Албания са една от най-активните части в албанското общество, те са най-европейски настроени, младите хора там усвояват най-бързо чуждестранните езици и са един мост не само между България и Албания, а и към по-бързото присъединяване на Албания към Европейския съюз.
Същото нещо може да се случи и ще се случи в Косово. Надявам се в Сърбия и в Украйна, където имаме сериозни български общности, които в съответните държави работят, живеят, лоялни са към съответните държави със своя български дух, със своята будност и добро европейско отношение, показват как може да се градят модерни и двустранни отношения и да се помогне на съответните държави по-бързо да се включат и да изминат трънливия път към влизане в Европейския съюз.
България в момента има уникалния шанс да води много активна външна политика, не само на Балканите, а въобще в Европа, и да се възползва максимално от всички възможности, които предлагат всичките механизми на Европейския съюз. Така че аз се надявам и за в бъдеще Вие, народните представители, максимално да се възползвате от всички тези възможности. Ние представителите на правителството също максимално да се възползваме и винаги в една много добра координация, подготвяйки се, съобразно всичките директиви в Европейския съюз и съобразно законите на съответните страни, да подпомагаме българските общности така, щото да покажем, че те не са никаква заплаха за съответните държави, напротив, те са мост, който трябва да бъде използван за по-добрата интеграция. И мисля, че историческият шанс, който България има в момента, трябва да се използва и се използва добре.
Още веднъж искам да благодаря на българите в Албания.
Специално за българите в Косово също искам да се обърна. Аз съм бил няколко пъти в Косово, минавал съм от там и съм се запознавал с хора, както от община Драгаш и Гора, така и с нашенци от Бистришка Жупа, а включително с хора, които живеят в околните села, където също има нашенци, българи.
От една страна да заявя от името на Държавната агенция за българите в чужбина, не само че не сме ги забравили, но и максимално бързо ще помагаме и ще съдействаме това, което се случи в Албания, да се случи реално и в Косово.
Знаем, че в Косово, както и в Албания, има къде по-явна, къде по-скрита много сериозна турска пропаганда, въз основа на много голямата активност на Ердоган и неговите хора, които по всякакъв начин се опитват да влияят и сред нашите общности в Косово и в Албания.
Разбира се, има и друг тип пропаганда – македонска пропаганда, която също не е спирала никога, но само ще отворя една скоба: в областта, където беше признато още отдавна, от времето на Енвер Ходжа, македонско малцинство в областта Пустец, ние събрахме близо 850 подписа на пълнолетни граждани, което е невероятен пробив. Това показва, че доктрината на македонизма вече не държи, както казват „инкяр“ – тази стара архаична дума от османско време, и се пропукват нещата. Българската държава все по-активно ще защитава нашенците там. Възползвайки се от всичко, което предлага българското законодателство.
Максимално бързо ще направим среща с нашите представители там, ще го координираме съответно по необходимия начин така, защото да може скоро време да се поздравим и в Косово с признаване на българско малцинство и да продължим работата, както по съхраняване на българския език и започване на неговото изучаване от нашенците в Косово и в Албания, така и по отношение на запазване на културните традиции, старите обичаи, изваждането на книги и започването на работа, подпомагане на всякакви видове съвместни проекти, които са свързани с по-доброто бъдеще на хората, които живеят в тези региони не само за българите, а и за българите и албанците, и за всички, които живеят там, защото идеята европейска Европа и всички, които живеят на една територия, независимо от своя етнос, религия, език, да могат да се чувстват и да живеят по-добре.
Българите са тези, които със своята толерантност, със своите знания, със своя ум и интелигентност могат да бъдат този мост и да определят как нещата да се случат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Томов.
ТОМА ТОМОВ: Уважаеми господин Председател, благодаря Ви за прекрасните слова. Вие с тези Ваши няколко думи стоплихте сърцата на всички нас.
Навремето като бях на неговите години, правех един филм за Ванга. Ние бяхме при леля Ванга у тях. Там нямаше още нито църква, ни нищо и жената вика: „Тук трите „с-та“ ще са заедно. Трите с-та ще са заедно!“.
Питам я: лельо Ванге, какви са тези „три с-та“?
Тя вика: „Трите с-та – Скопие, София и Солун ще са заедно един ден“. Можи би не и е стигало времето да каже, че и Албания и Косово, защото тогава нямаше Косово, ще са заедно.
Ние наблюдаваме в момента, ето Вашето присъствие тук е явен пример – едно възраждане, един порив на българския дух от Украйна до Албания. Прекрасно е това! Въпреки всички тези неща – трудностите, с които се сблъсква България, защото те са очевидно видими и това е много важно.
Според мен ние имаме една свръхзадача – да запазим българския език, защото в момента 100 хиляди българчета вън от страната не учат в училища. Нещо трябва да направим, да го направим приоритет на нацията, обаче тези млади хора трябва, защото ти имаш само едно детство. След това, ако не си го научил – край! Ние трябва да внушим на тези българчета, че трябва да научат български език и през 21 век зависи от тези млади българчета, на които трябва да им помогнем да станат истински патриоти. Благодаря Ви, още веднъж от сърце за думите.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Томов.
Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Само няколко думи ще кажа. Аз съм най-щастлив от всички колеги на тази маса, защото на мен за втори път ми се случва на живо да чувам тези думи, само че от друг човек.
Историята е много кратка. В деня на подписването на договора ме срещна едно момче в родния ми град Стара Загора, което познавам от много години, може би от пет или шест. Знам, че е студент в града и сме на „здравей – здрасти“.
Той ме спря на улицата. Никога не съм подозирал, че той е извън България, той не е от България, Вангел се казва. И ми каза: „Благодаря ти, аз сега като си отида ще разкажа, че Ви познавам и че Вие направихте това и това“. Аз останах като „треснат“. С този човек съм говорил много пъти. Никога не се усъмних в това, че той е българин откъдето и да го погледнеш.
Искам да Ви благодаря за хубавите думи. Това топли сърцето на всеки един, който се занимава с обществена дейност. Всичко друго е без значение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Вангелов, давам Ви думата.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря.
Забравих да кажа на колегите, че организацията на господин Пируши успя да получи финансиране от България и за възстановяване на църквата „Свети Николай“ в село Стеблево, където по Божие провидение и аз се оказах щастливец да й поставя не първия камък, защото беше върху основите на старата църква, но първия втори камък на възстановяването на църквата в село Стеблево. Доколкото знам, тя вече е завършена с покрив отгоре, кръстът е сложен и иконостаса вътре (Реплики от Хаджи Пируши.)
Скоро ще падне голям сняг в Голо Бърдо, не знам как ще я открием там. На пролет ли планирате да я освещаваме? (Реплики от Хаджи Пируши.)
Това покана към Комисията ли е? (Реплики.) Тя е високо в планината.
Иначе към нашите сънародници от Косово, ако ми позволят и нещо да попитам: в Косово, наблюдава ли се процес на намаляване на населението в българските села? И ако го наблюдавате, към къде отиват младите хора? Къде точно отиват да живеят?
МУКЕРЕМ ЧУЧУЛЬ: Младите от Косово, заради езикови бариери, заради други проблеми в училище, бягат.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Младите от Гора и Жупа.
МУКЕРЕМ ЧУЧУЛЬ: За Гора мога по-точно да кажа, защото аз съм от Гора. Имат проблеми с включване в обществото, нарочени са от новата власт.
По-рано беше по-ветровито, сега е малко по-добре. Съвсем малко. Има проблеми в училищата, в записването на горанци, в добруването на горанското население. Най-вече се заселват в Сърбия, Македония – това, което им е най-близко, в Албания много рядко, най-вече в Европа. Най-голямото население от горанци се разбяга.
Вие сте почнали да събирате Вашето население. Може би било по иначе. Може би сега е малко късно, но никога не е късно. И сега да се почне не е толкова късно. Благодаря.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Имате ли готовност да кандидатствате по финансиране на български неделни училища.
МУКЕРЕМ ЧУЧУЛЬ: За тези училища мисля, че ни трябва време. Не може да се каже сега.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: След Нова година, ако не се лъжа. Господин Харалампиев, кога се подаваха оферти?
ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Някои могат още преди Нова година, но след Нова година, защото за следващата учебна година да можем да предвидим учители, които може да подсигурим от българска страна и всичко. Трябва да знаем, че има желание най-вече и готовност да се правят такива неща, защото българската страна може да подсигури финансиране, може да подсигури учебници, може да подсигури учители, но трябва да има деца, които да ходят, да учат български език.
Тази задача е Ваша. Да може да кажете: да имаме желание, да учим децата на български език. Да могат тези деца, след като завършат, да учат в София, в България и да се ориентират в една среда масова, където може да се разберат и да се развиват, а не да се чувстват чужди, някъде където не ги уважават и не им помагат да се развиват. Така че от двете страни трябва да си помагаме и да движим. От наша страна сме готови на абсолютно всичко.
Съвсем скоро ще направя първото посещение и в Косово, където да коментираме тези неща. Аз съм разговарял и с други представители от Косово, също от Гора, както и от Жупа и хора, които живеят и в Драгаш, и в Призрен има много нашенци. Идеята е всички, които там по някакъв начин са се развили и са успели, да направим така, щото децата да спрат да бягат по Западна Европа и да почнат да учат български език в Косово.
Когато направим признаването на българското малцинство в Косово, което се надявам, че ще бъде съвсем скоро, тогава вече и самата държава Косово ще даде още повече възможности, които ще бъдат полезни както от всички граждани на Косово, така особено за нашенците. (Реплики.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Харалампиев.
Някои друг от колегите, дали би искал да се включи в този хубав разговор?
МОМЧИЛ РАЙЧЕВСКИ: Добър ден на всички.
Искам да поздравя и нашите гости с „Добре дошли!“. Някои от Вас имат контакти с нашето Министерство по линия на посолствата и с наши колеги.
Аз като представител на Външно министерство искам да обърна внимание, че българската външна политика винаги е имала приоритетна цел и това е константна величина в нашите отношения не само със съседните държави, а именно защита и опазване на българските общности. Това е доста по-широко понятие ние имаме много имиграция, имаме български национални малцинства, които са исторически признати. Също така имаме чужди граждани с българско самосъзнание, както нашите приятели в Албания, сега са започнали някои действия. Научихме, че може би през тези години падна една психологическа бариера – специално в държавите в Западните Балкани. Психологическата бариера е от гледна точка на гражданите на тези държави, които по една или друга причина винаги са били обект на някакъв симулационен или цивилизационен натиск.
Няма да влизам в детайли. Това, което искам да кажа, е следното: Министерство на външните работи, заедно с Агенцията, заедно с редица други министерства, които, за съжаление, не са тук в момента – Министерство на образованието, ако щете и Министерство на финансите – това е комплексен подход. За да може българската държава да предприема действия, които да имат един успешен завършек както беше в Албания, за нас е много необходимо нашите сънародници или хората с българско самосъзнание да бъдат активни в своите държави.
Да не забравяме, всяка една държава има вътрешно законодателство, както и България и каквито и действия да предприемаме, каквото и съдействие да искаме да окажем на тези хора, ние трябва да се съобразяваме и с това. Тоест те трябва да са активни, да създават свои дружества, да показват присъствие, което е много важно.
Господин Пируши, знае отлично, че в Албания един от проблемите беше, че при преброяването през 2011 г. няма българи. Нека да оставим всички други неща. Тези хора трябва да се заинатят, трябва да заявят в собствените си държави, ние да знаем, да се види, че те са там, за да можем ние след това да окажем съдействие за реализиране и гарантиране на техните права. Това означава и неделните училища и всичко това, за което говорим.
Примерно сега в Косово има регистрирани няколко организации, господин Харалампиев мисля, че даде по-конкретна информация. Ако не се лъжа, те не са пререгистрирани, което също в един момент може да се окаже не казвам пречка, но да бъде допълнително препятствие, което ние трябва да преодоляваме заедно с нашите партньори в Косово. Говоря като пример.
За нас е много, изключително важна тяхната активност. В България има много механизми, включително Министерството на външните работи има Програма, която е помощ за развитие, и България е донор. Имаме проекти с редица държави в региона и нашите сънародници могат да се възползват от тези проекти – да участват с помощта на нашите посолства, разбира се, тъй като все пак те трябва да видят как се създават тези проекти. Нашите колеги дипломати ще им окажат съдействие. Това са малки проекти, които обаче са за техните населени места и имат огромно значение, тъй като и България е добила видимост, самите те също добиват самочувствие, че могат като общност да направят нещо за тях. Това е основното, което може да кажем като призив. Просто наистина трябва да са активни.
Тук съм готов да отговарям вече и на някои по-конкретни въпроси, ако Вие имате или нашите гости. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Райчевски.
Някои от другите колеги?
Тук имам подготвен един доста подробен доклад, който съдържа цифри и статистика относно броя на българите и общо взето динамиката на присъствието им в тези населени места. Ако не възразявате, колеги, бих го прочел. Той е около четири страници, няма да отнеме много време.
Уважаеми колеги и гости, каквито и политики да провеждаме към българите в Албания и Косово – образователни, разрешаване на пребиваване в страната или получаване на българско гражданство, българските институции и самите българи в Албания се сблъскват с един основен проблем: доказване на българския им произход. Самата категория „произход“ изисква удостоверяване на кръвна връзка с възходящ, който е българин. При българите в Албания обаче подобно удостоверяване има специфични особености и затруднения.
Както е известно, българите в Албания са от две религиозни групи. По-малката е на българите източноправославни християни, населяващи района на Мала Преспа, и съвсем малка част в района на Голо Бърдо. Единични български села от тази група са Връбник на границата с Гърция – Дреново и Бобощица, Корчанско. Другата група са българите мюсюлмани. Те са преобладаващата част от населението на Голо Бърдо, а също така компактно населяват района на Кукъска Гора. Специално при българите мюсюлмани в Голо Бърдо има една специфична особеност – там религиозната принадлежност често пъти е размита, като се срещат и случаи на семейства, при които част от децата са мюсюлмани, а други християни. Религиозната принадлежност в такива случаи е била решавана от родителите.
До 1912 г., докато тези територии са били в състава на Отоманската империя, българите християни са били признати като общност, имали са български училища и църкви. Поради тази причина, макар и много трудно, тъй като от тогава са изминали вече 105 години, някои днешни представители на тази общност съумяват да предоставят диплома или кръщелно свидетелство, удостоверяващо българската принадлежност на техен възходящ, макар че и тук имаме проблем с удостоверяването на кръвната връзка поради извършвани промени на имената. Българите мюсюлмани пък никога не са били регистрирани като българи. В най-добрия случай в турските архиви са намирани документи, удостоверяващи приемането на исляма и българската именна система преди това.
Независимо от тези особености, българската държава след 1878 г. разглежда това население като българско и като такова попада в българската статистика. Най-подробни са данните на Васил Кънчов, който през 1900 г. описва подробно всички селища, броя на жителите им, броя на къщите, народността и религиозната принадлежност на населението. Достойнство на труда е, че Кънчов лично е посещавал населените места и статистиката му се основава на един обективен критерий: говоримия – майчиният език. От тази статистика е видно, че селата в районите на Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора са компактно населени с българи, тоест тяхното население не е смесено с представители на други народности и този извод е много важен, защото именно той може да послужи за съвременното удостоверяване на българския произход на лицата, произхождащи от тези райони.
През 1929 г. Сребрен поп Петров подробно описва всичките български селища в Албания, като е направил и проучване на броя на българските учители и ученици през учебната 1911 – 1912 г. – последната, през която са функционирали. Към 1929 г. българските селища в Албания продължават да са компактни. В резултат на миграциите се наблюдава изселване на българско население, но не и заселване на албанско такова в българските селища.
През 1933 г. отново Сребрен поп Петров описва българите в Албания и натискът, на който те са подложени с цел обезбългаряването им. Според него общият брой на българите в Албания е 35 хил. души, като българските селища продължават да са компактни. Констатирано е, че денационализаторска политика се провежда както от албанските власти, така и от Югославия чрез нейни емисари и външнополитически натиск.
След 1944 г. българите християни в Албания са подложени на македонизация, като сред тях са изпратени югославски учители. През 1948 г., във връзка с разривът между Коминформбюро и Югославия, Албания се обръща към България да замени югославските учители с български, но тогавашното българско държавно ръководство проявява късогледство и не се възползва от предоставената възможност. Това е причината, поради която сред българите в Мала Преспа българското самосъзнание е в известна степен ерозирало и там намират почва македонистки прояви.
През 1991 г. във връзка със започналите политически промени в Албания и нейното отваряне, българите в Албания потърсиха контакти с България.
През периода 1991 – 1993 г. Спас Ташев посещава всички български селища в Албания и на базата на селищните регистри описва тяхното население както следва:
Мала Преспа – 9 компактно населени български села: Долна Горица, Туминец, Шулин, Церье, Леска, Пустец, Зърновско, Горна Горица и Гломбочани – общо 3997 души.
Голо Бърдо – 13 компактно населени български села: Стеблево, Кленье, Ворбница, Требище, Мало Острени, Големо Острени, Пасинки, Гиновец, Тучепи, Владимерица, Коньовец, Радовеш и Оржанов – общо 11740 души.
Кукъска Гора – 9 компактно населени български села: Шищевец, Борье, Орешек, Църнолево, Оргоста, Кошарище, Запод, Пакища и Очикле – общо около 7000 души.
Единични селища: село Връбник – 360 жители, село Дреново – 1200 жители, село Бобощица – 100 жители, всичките с компактно българско население.
Към 1993 г. обаче, в резултат на извършващите се миграционни движения, около 17000 българи са били напуснали историческите си обитания и са се преселили във вътрешността на Албания, в по-големите албански градове, живеещи вече сред албанско население. В по-голямата част от тези семейства българският език продължава да е майчин, но езикът на общуване на улицата вече е албански. По-младите българчета в такива семейства все по-трудно говорят български и постепенно започват да губят българския език.
Може да се обобщи, че към 1993 г. от около 42 хил. българи, броят на компактно живеещите българи е около 24 500 души. В тези български села не само майчиният
език, но и езикът на общуване на улицата е български. Българчетата започват да учат албански език едва когато тръгнат на училище.
Към 2005 г., в резултат на засилената миграция на българското население към вътрешността на Албания, рязко започна да намалява броят на компактно живеещите българи в някои селища. Така например в с. Стеблево от 180 обитавани къщи през 1993 г., бяха останали само 10, в с. Ворбница от 10 бяха останали 2. В резултат на миграцията, населението в селата Големо Острени, Требище и Коньовец бе намаляло с 50 %. Депопулацията в села като Радовеш и Оржанов бе 30 - 40 %, в Мало Острени, Тучепи и Лешничан бе 20 %. В резултат на изселването предимно на млади хора родилния дом в с. Тучепи спря да работи. Единственият останал родилен дом на територията на Голо Бърдо бе в Острени. Родилките в по-откъснатите села бяха принуждавани да раждат в градовете Пешкопия и Булкиза. Описаните миграционни процеси недвусмислено говорят, че през изминалите 20 години рязко е намалял броят на българите, живеещи в компактни общности, т.е. стеснява се базата за възпроизводство на българския етнос, което без съмнение трябва да ни тревожи поради увеличаващите се възможности за естествена асимилация.
Интересно е да се проследи миграционното поведение на българите. Прави впечатление, че те се опитват да се заселват групово в новосъздаващи се квартали. Така например от живеещите в новия квартал в гр. Елбасан над 80 % са българи. Подобно явление се наблюдава и в Тирана. В кварталите "Кодра привтит" (попов хълм), "Брего люмит" (речен бряг) и предградието около Ветеринарния институт около 90 % от жителите са българи. Това поведение говори за наличието на желание да се съхранят етнически, може би за неосъзнато противодействие на процеса на асимилация.
Днес, за съжаление, ние не знаем до къде е стигнало разселването, защото то не е проучвано. Ясно е обаче, че без подкрепата от страна на българските държавни институции, българите в Албания трудно биха се съхранили като общност със свой специфичен език и култура в чуждата за тях албанска езикова среда.
Сравнително аналогични са нещата в Призренска Гора в Косово – 18 компактно населени български села: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Орчуша, Любовища, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли поток, Крушево и Рестелица – общо 25000 души към 1991 г. Единствената особеност е, че една голяма част от тях мигрират в Р Македония и не попадат в чуждоезикова среда.
Очертава се въпроса как българите в Албания и Косово да доказват своя български произход, след като практически им е невъзможно да намерят документ за техен възходящ, доказващ че е българин? Досега този проблем се решаваше частично с удостоверения, издадени от организации на българите в Албания и Косово или направо с удостоверения, издавани от ДАБЧ. Практиката тук обаче е изключително противоречива и непоследователна. В Министерство на правосъдието ту се приемат и признават подобни документи, ту се изискват допълнителни. Към Комисията за политиките към българите в чужбина се обърна Нуредин Нурединай, българин от Албания, който описа по следния начин своя случай: „Лично съм подал молба за придобиване българско гражданство на основа на по-горе посочения член (български произход). Съветът по гражданство, след тази процедура е взел решение, че преписката ми трябва да бъде прекратена с мотив, че няма категорични данни за наличието на български произход. Завършил съм висше образование в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на основание български произход, получил съм разрешение за постоянно пребиваване в България на основание български произход, обаче според Съвета по гражданство нямам български произход. Не разбирам какво е това налагане на двойни стандарти от различни ведомства за едно и също лице?“
Този случай е показателен за непоследователността и неефективността на българската държавна политика към българите в Албания. От една страна Министерство на образованието веднъж го е приело като българин, изхарчило е немалко средства за неговото обучение в наш престижен държавен университет. Сега следва докторантура пак в България. МВР също го е приело за българин и му е издало разрешение за престой. На всичко отгоре господин Нурединай работи като преводач по български език към българското посолство в Тирана. Майчиният му език е български. Но Министерство на правосъдието не намира достатъчно доказателства за наличието на български произход. А лицето очевидно има трайна връзка с българската държава!
Очевидно е, че ние като Комисия трябва да съдействаме да се реши веднъж завинаги този проблем. Затова предлагам да гласуваме следното решение:
1. Предлагаме на Министерство на правосъдието българският произход на българи от Албания и Косово да се установява по териториален признак. Ако дадено лице или негов възходящ е родено в едно от посочените по-горе селища в Албания или Косово, населени с компактно българско население, документът, удостоверяващ това, да се приема за удостоверяване и на български произход.
2. Предлагаме за по-голяма яснота в удостоверенията за български произход на ДАБЧ да се посочва степента на владеене или не на български език или негов местен диалект. Защото в Албания, където все още няма официални държавни училища, където се преподава български, владеенето на български език е най-надеждното доказателство за българския произход на съответното лице.
Колеги, готови ли сме да гласуваме?
ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Може ли да изкажа мнение от страна на Държавната агенция за българите в чужбина? Аз също познавам случая с господин Нурединай, не само с него, а с много други подобни случаи, ще Ви кажа, че масовата практика, която Вие споделяте, се отнася както за българите от Албания, така и за техните съседи, за някои от тях роднини – българите от Македония. Голяма част от преселниците на Голо Бърдо живеят на територията на Република Македония.
В Република Македония положението е абсолютно идентично. Българите там почти не могат да докажат с автентични документи от територията на Република Македония своя български произход. Ако аз трябва да доказвам българския си произход на базата на документи на моите родители, трябва да бъда записан като сърбин или грък, тъй като моите родители са били записани за сърби и гърци, а не за българи от тогавашните сръбска и гръцка държави.
Всички български органи, институции приемат удостоверението за българско гражданство в България и на базата на тях издават всички необходими документи на гражданите на чужди държави с българско самосъзнание, които имат постоянно пребиваване и кандидатстване по ПМС № 103, български съд и прочие.
Министерството на правосъдието в различни етапи на своята деятелност в повечето пъти приема тези документи. С изумление установяваме многократно, че техните представители в Съвета за гражданство упорито отказват да подпомагат и да решават съдбите на тези българи от Албания, Косово и Македония, на които случаят е идентичен. Във връзка с новата ситуация, която виждаме в момента, с официалното признаване на българско национално малцинство в Албания, на предстоящо такова, за което работим да се случи в Косово, на подписан договор за добросъседство с Република Македония, на утрешното заседание на двете правителства на България и Македония, на това, че македонски премиер вече официално продължава с нова политика, в която се махат думи като „български фашистки окупатор“, да минем към общи чествания, към общо признаване на историята, отношенията на представителите на Министерството на правосъдието на България не само, че бламира решенията на правителството, но те граничат, не искам да го назовавам с тежките думи „национално предателство“, но на или тотална некомпетентност, или на тотално неразбиране на съдбините и живота на тези българи.
Българският независим съд издаде категорична присъда по отношение на около 10 000 молби за случаи като на господин Нурединай, които бяха прекратени от Съвета по гражданство. Съветът по гражданство не е официален държавен орган. Той не може да прекрати каквато и да било преписка и решението на съда е окончателно и ясно: всички тези около 10 000 случая, много от тях са подали документи 2011, 2012, 2013, 2014 г., най-вече 2012, 2013 г. Тези хора са оставени сами и в момента чисто правово стоят в Министерството на правосъдието като нерешени.
Освен това над 36 хиляди българи, подали документи от Албания, Косово и Македония, стоят също като нерешени и спрени от представителите на Министерството на правосъдието. Тези неща трябва да се казват ясно и гласно.
Ние от Държавната агенция за българите в чужбина ще направим много ясен, точен и кратък доклад на базата на българските действащи закони, на базата на сегашните приоритети в политиката, с всички неща, касаещи интеграцията на българските общности и ще поставим въпроса и при Вас, за да може да видим и волята на законодателя, но не можем да оставим тези хора.
Нашият министър-председател публично се обажда на министър-председателя на Албания и казва: „Помогнете на нашите българи в Албания“ и някакви чиновници в Министерството на правосъдието не признават тази държавна политика, отказват да я изпълняват и не спазват реално законите.
Вие сам казахте, че всички други държавни органи спазват – МВР, ДАНС, Външно министерство. Всички органи в България – Софийският университет, Министерството на образованието отпускат пари и обучават тези хора, някакви чиновници, завършили право, може би не познават историята и така нататък...
Не искам да използвам силни думи, но наистина съм възмутен и използвам този висок форум, за да поставя този въпрос, защото разчитам на волята на българските народни представители да бъдете твърди, когато защитаваме националните интереси, както го доказахме заедно Вие, ние – представителите на изпълнителната власт, в координация с Министерството на външните работи и с абсолютно всички представители в Европарламента от различните партии и действахме единно по отношение на българите в Албания, да действаме единно така в защита на интересите на българите в Албания, българите в Косово и българите в Македония. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Харалампиев, за емоционалното слово.
Господин Манев иска думата.
МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми колеги, народни представители, уважаеми представители на държавните институции, уважаеми гости! Въпросът, който поставяме, да излезе така бурно на тази маса за обсъждане, става проблем. Проблемът с емоция няма да го решим. В тази Комисия всички сме емоционални, няма как. Аз имам предложение към всички народни представители, членове на Комисията, към председателя време е вече да седнем и да направим закрито заседание с институциите Външно Министерство, Агенцията и представителите на Министерството на правосъдието. Да седнем чисто работно и да си говорим за законодателни инициативи, за промени в законодателството. Не да се казва, да се появяват реплики: „Да видим сега българския законодател“, не, нека да видим българските институции какво предлагат да се случи така, че те да могат да работят.
Моето твърдо убеждение е, че администрацията не е само чиновници. Администрацията е органът и хората, които на терен в случая. Ако те имат проблеми със законодателството, инициативата трябва да дойде от тях.
Няма да провокирам колежката от Министерството на правосъдието да взема думата, защото те минем в режим на обяснение, но нека да направим следващо заседание чисто работно. Предлагам, ако искате да го обсъдим сега, без медии да седнем и да работим.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добре, подлагам на гласуване предложението на господин Манев. Съгласни ли сте да направим в близките една-две седмици закрито заседание на Комисията, на което да поканим всички?
МОМЧИЛ РАЙЧЕВСКИ: Искам напълно да подкрепя народния представител, просто той ме изпревари, иначе щях да предложа това нещо. Единственото, което бих могъл да предложа, е да не го фиксираме за кога. Молбата ми е да се изчисти точно кои институции, кои въпроси, за да се подготвим, защото въпросите са сложни, многопластови и обхващат последните две три години. Говорим за доста държави, тоест проблемът не е само с нашите сънародници в Косово и Албания, а ще засегнем всички случаи.
Молбата ни е да се подготви това предварително, да се насрочи, да се разпратят съответните писма, за да може институциите да определят представителите си, да подготвят позициите си. Наистина приветствам идеята за няколко затворени работни срещи.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Манев, давам Ви думата отново.
МАНОИЛ МАНЕВ: Приемам това като реплика към това, което аз казах. Не смятам, че бързането в случая е много важно. Подкрепям това, което казвате, нека да го планираме както трябва.
Председателят е този, който може да определя дневния ред, Комисията – всички колеги да го включим като решение на Комисията. Това е моето предложение. На базата на това решение в чисто административен порядък контактите с министерствата, с хората, които ще бъдат поканени, са административни. Естествено е да се съобразим, естествено е да търсим резултати от това.
ТОМА ТОМОВ: Защо пък две седмици да е малък срок? Достатъчен срок е, след като имат някаква позиция. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Мисля, че имаме единогласие, че трябва да се направи това заседание. Дори мисля, че няма нужда да го гласуваме. Поемам отговорността да го организирам. (Реплики.) Ще обсъдим с колегите кого е необходимо да поканим, за да не бъде пропуснат някой от институциите. (Реплики.) Да, после идва ваканцията и мисля, че две седмици е срок, който трябва да спазим.
Господин Пируши иска да каже нещо.
ХАДЖИ ПИРУШИ: Аз Ви поздравих в началото. Сега искам да кажа, че парламентът и ние не може да работим както досега. Досега ние бяхме малцинство, но сега хората там искат да се припознават като българи. Може да се припознават и без да имат гражданство, но на тези, които искат да вземат българско гражданство, трябва да се помага от Ваша страна.
Като се върнем назад през 2012, 2013, 2014 г. за подновяване на документите, същите документи, защото в Албания нямаме документи. Молим Ви защо тези специалисти защо да не дойдат в Албания да гледат директно, а не да си говорим тук?! Директно да си говорят на място.
Сега аз имам произход, но преди беше много трудно да доказваш произход. Аз съм против закона на Албания. Кой съм аз да давам произход за българин? Трябва български закон от българския парламент – парламентът трябва да дава отговор.
Седемнадесет години съм председател на българското дружество. Трябва чрез контрол да се установи лъжем ли ние, или не?! Документите са тези, няма други документи. На срещата с вицепрезидента казаха: „Трябват документи!“, казвам „Добре, това са документите, други нямам“.
Молим Ви да намерим друга посока на този важен, исторически момент, молим администрацията: „хайде да говорим!“ С госпожа Йотова говорихме и тук, и там, на място, за да видим директно има ли там сънародници, или не. За 17 години съм срещал много депутати, но най-важното сега е, че Вие, правителството, всички депутати ни подкрепихте, спечелихме.
Поздравявам всички, които работиха досега, от българската страна. Най-важният момент е, че цялата държава подкрепя нас: Бойко Борисов, вицепрезидента, Държавната агенция организира всички подписи. Искам да Ви поздравя. Благодаря Ви, вярвам, че тези неща ще се уточняват. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря на гостите, благодаря на колегите.
Приключваме по първа точка.

Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Имате ли някакви въпроси, колеги? Няма.
Благодаря Ви, закривам заседанието.



(Закрито в 17,15 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Андон Дончев

Стенограф:

Емилия Огнянова