---

П Р О Т О К О Л
№ 18


На 20 юни 2018 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Информация относно приема на лица от българска народност за студенти, пълен курс на обучение, във висшите училища на Република България за учебната 2018 – 2019 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: След като гостите вече са тук, предлагам да откриваме днешното заседание. Имаме, мисля, даже и кворум.
Дневният ред на днешното заседание предлагам да се състои от две точки:
1. Информация относно приема на лица от българска народност за студенти, пълен курс на обучение, във висшите училища на Република България за учебната 2018 – 2019 г.
2. Разни.

Има ли някой други предложения? Не виждам.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно дневният ред.

Да пристъпим към точка първа:
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМА НА ЛИЦА ОТ БЪЛГАРСКА НАРОДНОСТ ЗА СТУДЕНТИ, ПЪЛЕН КУРС НА ОБУЧЕНИЕ, ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧЕБНАТА 2018 – 2019 Г.
Наши гости днес са:
- от Министерството на образованието и науката: госпожа Ангелина Ламбрева – директор на дирекция „Висше образование“;
- от Държавната агенция за българите в чужбина: господин Димитър Владимиров – заместник-председател, и госпожа Дилайла Михайлова – изпълнителен директор в дирекция „Български общности и информационна дейност“.
По първа точка бих искал да предоставя думата по темата на госпожа Ангелина Ламбрева да ни разкаже за състоянието и за тенденциите във висшето образование.
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Добър ден.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Ще започна с това, че Министерството на образованието и науката, знаете, провежда една целенасочена и последователна политика по отношение на образованието и обучението на децата и на младите хора на българските общности зад граница. Знаете всички, сигурна съм, за неделните училища, за усилията, които правим за допълване състава на лекторатите в чужбина.
Това, с което искам да започна, е най-новото, което сме направили – да улесним достъпа на младите хора от българските общности в нашите университети. Направили сме изменения и допълнения в Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България. Последните изменения са сега, от юни месец, като сме предвидили възможности освен тези, които дава Законът за средното образование – младите хора, които по някакъв начин владеят български език, от неформалната си среда да могат да валидират знанията си по езика по реда на Закона за училищното образование. Сега вече те ще могат да докажат знанията си по езика и чрез полагане на тест. Чрез този тест, когато трябва да докажат най-малко ниво на знание на български език, не по-ниско от Б2, те ще получат оценка „Отличен 6“. Тя ще бъде приравнена към оценката „Отличен 6“ и тази оценка ще бъде използвана като балообразуваща, когато в дипломата на кандидат-студента не е вписана оценка по „Български език и литература“, каквито са дипломите на децата от българските общности в чужбина. Това ще става след решение на академичния съвет на висшето училище и за отделни специалности.
Ние приемаме тази мярка като една първа стъпка. Знаете, че нашата система на висшето образование е доста консервативна, доста автономна, но все пак постигнахме съгласието на ректорите, така че имаме единодушие по този въпрос и определени специалности, за които знаем, че са едни от най-предпочитаните, за вход към тези специалности ще бъде използвана такава оценка от успешно положения тест по „Български език“.
Тази оценка на първия етап не може да замени оценката от държавен зрелостен изпит, ако тя всъщност е единствената, която образува състезателния бал, защото знаете, че зрелостният изпит включва и оценяване на знания и по „Литература“. Засега този тест включва знанието на български език. Той е специално одитиран и това е тест, който ще се провежда по дистанционен път или в бившето ИЧС. Сега е вече департамент на Софийския университет, който е успял да одитира и сертифицира този тест от Европейската езикова организация, партньор на Съвета на Европа.
Това е, което сме направили през последните месеци. А иначе Вие знаете, че ние традиционно изпълняваме политиката за прием на студенти в нашите висши училища по реда на две постановления – Постановление № 103 и Постановление № 228. Тази година кампанията вече започна. Тя стартира с приемането на документите и провеждането на изпита в посолството ни в Казахстан на 18-и. Предстои колегите ни да заминат и да проведат изпитите и приемането на документите, разбира се, преди това в Молдова, Украйна, Сърбия, Македония, Косово и Албания. Тези изпити ще се провеждат последователно в няколко града в Молдова и Украйна, където са най-големите български общности. Имаме два изпита в Сърбия, знаете, в Димитровград и в Босилеград, в посолството ни в Скопие в Република Македония. В Република Албания в три града – в Кукъс, Тирана и Корча. В Румъния също в посолството ще си проведем приема на документи и изпита. Така че очакваме кампанията да приключи на 26 юли.
Тази година е важно да кажем, че приемът, който сме определили с Решение на Министерския съвет по Постановление № 103 и Постановление № 228, е увеличен два пъти. От 1000 кандидат-студенти миналата година, тази година очакваме поне 2000. Удвоили сме местата. Разпределили сме ги според желанията на организациите на българските общности зад граница, според заявленията, постъпили в посолствата, и според желанията на кандидат-студентите, за които имаме информация по време на предварителната ни кандидатстудентска кампания.
Ако искате, мога да дам информация как сме разпределили приема по държави, за тази година говоря. При 270 души за Украйна миналата година, тази година ще приемем 430 студенти. При 100 кандидат-студенти от Молдова, тази година сме планирали 160. При 170 от Сърбия, тази година са 200. За Албания са удвоени – от 60 студенти миналата година, тази година са 120. Косово – от 50 на 90. От Казахстан са същата бройка, защото там обикновено интересът не е толкова голям, но знаем, че на изпита са се явили деца и от Казахстан, и от Киргизстан. Имаме един кандидат и от Русия от български произход.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колко са местата?
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: От други страни местата са 10. Ние общо взето в посолството, тъй като изпитът вече се проведе на 18-и, завчера, имаме информация. Даже са пристигнали тестовете, които ще бъдат обработени в нашия тестови център. Това са кандидатите. Толкова са, но сме планирали 10 места. (Реплики.)
За Казахстан, да, така го даваме като бройка. Изпитът е в Казахстан, но има кандидати и от Киргизстан. Въпросът е да са лица от български произход. От Македония при 150 миналата година, тази година са 300. (Реплика.)
Да, това е по 103-то. (Реплика.) Не, двойно са се увеличили – от 150 са на 300. От Косово са от 50 на 90, Албания – от 60 на 120, два пъти, малко по-малко е увеличението от Сърбия – от 170 на 200, Украйна – от 270 на 430, и Молдова – от 100 на 160. Разпределили сме ги.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: А от други държави има ли?
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Има и за други държави, и те не са малко. За други държави са 390 души, като миналата година са били 15. Разпределили сме ги по висши училища, със съгласието на ректорите, така както са ги заявили, и както са изразили предпочитания кандидат-студентите по време на предварителната кампания. Разбира се, знаете, най-много са предпочитани медицинските специалности. Там пращаме и най-много студенти. Доста желаещи има за Пловдивския университет. Разбира се, най-много и за Софийския университет. Там бройките са много – 344 сме дали за Софийския, като това е сумарно по ПМС 103 и по 228. Защото по Постановление № 228 са по-малко бройките.
Ако имате въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, драги гости! Искам първо да поздравя Министерството на образованието и науката, че в рамките на три години увеличи два пъти бройките. Това е вече второто увеличение на бройките за българи от чужбина, които могат да кандидатстват в България, което е похвално и отговаря изцяло на българските национални интереси. Вие споменахте, че има 300 и няколко души, които могат да кандидатстват и от други държави, извън тези изредени.
През последните години няколко пъти сме говорили Министерството на образованието и Външното министерство да обединят усилията и да направят една по-добра кампания в държавите с новата българска емиграция, откъдето реално може да привлечем млади хора, които да учат в България, и в Испания, Франция, Великобритания и всички държави. Не ми е известно за момента да е имало по-широка кампания. Надявам се наистина по някакъв начин тези възможности да достигнат до българчетата от новата българска емиграция, които са зад граница, за да може да ги върнем в България отново. Водил съм разговори и с Външното министерство по тази тема – през посолства и консулства да се направят такива кампании и да се привлекат местните общности. Да изпратят особено децата, които са от съботно-неделните училища…
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Точно това сме мислили.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Трябва да се изпрати информация – това го говорихме и на предното заседание, на което сме обсъждали, дали беше миналата година тук – до всички български съботно-неделни училища зад граница. Да получат тази информация на по-ранен етап, за да може самите семейства и деца да имат време за настройване, че могат да учат в България, защото в последния момент е малко трудно за семейството да вземе решение да си изпрати детето. Ако тази година квотата не успее да се запълни, надявам се за следващата година и Министерството на образованието, и Министерството на външните работи да направят една по-широка кампания и да привлечем и тези млади българчета в България. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
Господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Бихте ли ми казали по 228-мо колко е цифрата? Беше 150.
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Да, и сега е 150.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Остава 150. Нищо, в случая по-важно за нас е 103-то. Тъй като 228-мо не е за хора от български произход, а е за граждани на Република Македония, без значение на произхода, нали така?
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Да, но имаме предвид и това, че тези пък от Република Македония, които са с български произход, могат да кандидатстват и по 103-то.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Разбира се. Да, те и по двете кандидатстват, но за да уточня бройката, ми беше интересно. Тоест тези 300 за Македония включват ли 228-мо?
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Не.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Идеално, добре.
Събрах числата, които ни казахте, и получих 1100. А другите – 800, 900?
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: До 2000 трябва да излезе сметката. Предвиждаме 30 места за първенци и лауреати. Имаме такива и от тези държави. По наредба има възможност да бъдат приемани. Не знам какво съм пропуснала, но при мен сборът е 2000.
Може би 200 не сме споменали. Става дума за един прием, който е доста по-ограничен, всъщност и желанията са доста по-малко. Това са тези, които ще се обучават само за магистър при придобита в чужбина степен „бакалавър“. Тоест това е едногодишното обучение. Но ние имаме интерес и нашите усилия са да ги привлечем, първо, на по-ранна възраст, и второ, да останат повече време у нас, затова приемът е ориентиран най-вече към бакалавърската степен.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: А за докторантите увеличена ли е бройката?
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Да, увеличена е.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Колко става?
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Сега ще погледна.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: И стипендията, колко стана? Мисля, че трябваше да бъде увеличена, или ще бъде увеличена?
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Увеличена е. Два пъти е увеличена в сравнение с миналата година. За чуждестранните граждани, за докторантите ми е трудно да кажа сега точно колко беше. За българските знам, че е 500.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Тя е същата.
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Вероятно, да. Не знам да има друг документ, според който…
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Значи се е увеличила с 50 лв.?
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Да, да, сега е 500 докторантската стипендия.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Ако не можете в момента да намерите бройката на докторантите, не е проблем.
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Да, в момента не го виждам. Имам много цифри, много справки, защото има справка и по висши училища.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Имаше такъв проблем преди, в продължение на години, че се отпускаха бройки за специалности, които те не желаят да ги учат. Тази година по същия начин ли ще бъде, защото някой път причината за незаемане на бройките е, че се предлагат специалности, към които няма интерес?
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Да, мислили сме за това. За съжаление, всички искат да учат медицина или компютърни науки. Разбира се, има и други желания, но ни е трудно да предложим прием единствено в тези университети. Макар че бройките по медицина са доста, сме се опитали да ги разпределим – увеличили сме ги също два пъти. В смисъл опитали сме се да ги разпределим и в четирите града – и в Плевен, и във Варна, и в Пловдив, и в София в медицинските университети. Дали сме прием и за Стара Загора, където също имаме медицина и ветеринарна медицина, но общо взето знаем кои са предпочитаните специалности. Точно там, като сме разпределяли бройките, сме дали най-много.
Мога да ги дам и по висши училища, но виждам тук, че най-много са Медицинският университет – София, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ и, разбира се, Софийският университет. Много са бройките в Стопанска академия – Свищов, което знаете, че е специализирано, но добро висше училище по отношение на икономическите науки, Техническия университет – София, УНСС – София, и ЮЗУ – Благоевград. Това са университетите, които ще имат най-голям прием по Постановление № 103.
Когато кандидат-студентите подават документи, знаете, че те подават документи и там включват повече от едно желание. Ние се надяваме, че тази година още на второ класиране ще можем да запълним местата. Поне така се надяваме, макар че са двойно повече, но пък си мислим, че по-лесно ще стане приемът тогава и класирането.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ако позволите, и аз да попитам: след като сме увеличили тази година почти двойно местата, това беше в резултат на високото търсене миналата година и на това, че много студенти не можаха да влязат, да си намерят места?
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Не толкова. То е въпрос на една последователна и целенасочена политика за привличане на децата и младите хора от българските общности зад граница. Но мисля, че ще трябва да го запълним този прием.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Дано да го запълним и дано така да продължава да расте интересът от страна на наши сънародници, пък и не само на сънародници, а въобще.
Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Министерството полага наистина много големи усилия, защото – за колегите ще кажа – имаше период, в който стипендията не беше увеличавана в продължение на 15 години, или беше увеличена веднъж с 10 лв. и беше замръзнала на една стойност около 100 лв. примерно. Представете си, че общежитието и сметките за тока и водата, и то ако живееш на общежитие, почти изчерпваха тази сума и оставаха около 20 – 30 лв. Това с течение на времето рязко намали възможността на хората, на децата да идват да учат тук и стигнахме дотам за едно място да кандидатства по един човек примерно, говоря назад във времето. А пък по-назад във времето имахме за едно място седем човека.
Вашите усилия да увеличавате стипендията са много похвални, защото тя нарасна на две стъпки за последните две години. Сега е 200 лв., нали така, по 103-то?
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Да.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Тези бройки със сигурност ще се запълват занапред. Дано всичко да е наред и със събираемостта на средствата, и с бюджета, но тази стипендия и занапред трябва да расте, без значение кой ще бъде екипът в Министерството, тъй като нашите общности зад граница от историческата диаспора са с много нисък жизнен стандарт. Стандартът в България стана вече много по-различен, отколкото беше преди 15 години. За да следва едно дете тук, неговите родители, които взимат… Примерно в Украйна една заплата е няколко десетки долара, представете си какъв доход трябва да имат тези хора, и в Македония жизненият стандарт се понижава. Въобще всичките ни общности живеят при лоши условия спрямо България, която пък върви напред. Затова е много важно тази стипендия да продължи да расте, колкото са възможностите. Атрактивността на специалностите също да се запази, тъй като го има и това, че никой няма да иска да загуби четири-пет години да учи нещо, което не желае да учи, или не иска после да практикува. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Съжалявам, че пак ще взема думата. Понеже колегата Вангелов, като започна да говори за стипендиите за българите в чужбина, искам да припомня, че има един проблем, свързан с тези стипендии, и получаването им от гледна точка на това, че една част от тези деца, особено първата година, когато учат в България, по по-труден начин възприемат материята, учебниците и текстовете, защото все пак са живели в среда, която не е българоезична изцяло. Някои от тях остават първата година примерно на една или две поправки. Продължават и втори семестър, но им се спира стипендията, което автоматично изпраща тези деца да приключат изобщо ученето си в България и да се прибират в държавите.
Бяхме говорили още миналата година в Постановление № 103 по някакъв начин да се направи промяна и тези, които са лица от български произход, автоматично да бъдат изключвани от това да не могат да получават стипендия. Ако е прекъснал учебната година, е разбираемо, но ако е записал следващия семестър, този проблем трябва да се реши, защото това касае много такива деца. Веднъж България ги привлича, в следващия момент заради това, че не си е взел примерно… Ще Ви дам пример за момче от Македония, което учеше археология, и го питат за двуречието в Ирак. Като тази дума не я знае, че е двуречие точно между двете реки, само затова го бяха оставили на поправка. Трябва да се реши този проблем. Не може заради един-два изпита, че не е взел първия семестър, или че за първата учебна година му е останал един изпит за следващата година, тези деца да бъдат лишавани от стипендия. Тя е жизнено важна за тях, както каза и господин Вангелов, защото техните семейства са финансово затруднени.
Ще бъда доволен, ако успеете да решите този проблем с университетите, защото касае страшно много деца, не един или два случая. Особено първата година е тежко за тях, докато свикнат, докато влязат, докато почнат да мислят, включително както ние мислим с главите си. Ще съм благодарен, ако наистина този въпрос може да бъде решен по някакъв начин. Така или иначе тези пари държавата ги е предвидила, че ще ги дава на тези деца, няма логика. А пък и самите университети не знам по каква логика спират стипендиите, при положение че държавата ги дава?! Проблемът не е малък.

АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Да, стипендиите, знаете, че са предвидени за учебна година. Аз за първи път сега чувам за този проблем и се учудвам дотолкова, доколкото знам, че висшите училища са доста толерантни. Те позволяват да се запише следващ семестър с доста невзети изпити. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)
Това ще го проверя, обещавам. (Народният представител Юлиан Ангелов говори при изключен микрофон.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Бих искал да попитам: имате ли вече някакви наблюдения каква е тенденцията, след като завършат образованието си такива наши сънародници, децата да остават и поне да имат желание да останат, да продължат да работят в България? Може би още е рано да имаме някакви наблюдения в тази насока, но би следвало все пак да има и тази грижа – да полагаме някакви усилия в това направление.
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: За съжаление, такава статистика не сме водили. Лични наблюдения, разбира се, имам. Тази година ми се наложи на два пъти да лежа в болница и в двете болници имаше поне по двама души, които познах по езика, че са завършили в България медицина и са останали в България. Познавам докторанти, които след това създават в България семейства, като си довеждат оттам момичето. Завършили в България студенти остават тук като докторанти и създават семейства в България. Такива познавам.
За съжаление, нямаме статистика в този план, защото при нас можем да знаем колко са успешно дипломираните. След това, разбира се, имаме и един индикатор в нашата рейтингова система, която поддържаме от няколко години, за реализация на пазара на труда. Тоест имаме индикатор на завършили съответното висше училище и съответното професионално направление. Така че нямаме статистика.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Някои колеги още въпроси?
Господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Нямам въпрос, само да кажа, че ние като държава – споделям свое мнение – не би трябвало да очакваме за завършилите по 103-то постановление всички да остават в България. Една от функциите на това постановление е да създава бъдещата българска интелигенция там, на терена, в самата общност. Мисля, че би било добре ако една част от тях, и то немалка част, се завръщат и стават ръководители на местната общност, авторитети в местната общност – българското малцинство, там, където то е признато. Все пак това са хора с висше образование, така си мисля, не би трябвало да имаме за цел всички да работят в България, след като се дипломират. Да, които останат, добре дошли са, това е тяхната майка-родина, но би било добре, тук правим всичко възможно немалка част от тях да се завръщат в своите родни места, въпреки че това е житейски избор и трудно може която и да било институция да го дирижира. Това беше като допълнение към въпроса на председателя.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Не виждам други въпроси.
Господин Владимиров, няма ли да вземете думата също по темата? Да кажете как от страна на Държавната агенция за българите в чужбина действате за тези процеси?
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря.
Честно казано, това вече е за поредна година. Постановлението е все пак от 1993 г.
Искам да кажа, че работим в пълен синхрон с Министерството на образованието и науката. Изключително много се радвам, че ежегодно се повишават бройките. Спомням си, че през 2015 г. бяха едва 400, в момента се предвижда тази година да са 2000. Съответно и работата както в Министерството, така и в Агенцията се увеличава по отношение на кандидатстудентската кампания и на самия прием. Тази година командировките ще са убийствено дълги. Видях, за Албания и Косово са предвидени 11 дни, за Молдова и Украйна – 18 дни, което значи, че на терен ще има експерти, които ще са, както се казва, цял работен месец на място. Това е хубаво, разбира се. Искам да отбележа, че се полагат неимоверни усилия както от Министерството, така и от Агенцията по отношение на това да се приемат максимално много студенти и да се привличат максимално много хора от български произход да дойдат да учат в България.
От Агенцията сме направили нашите разговори с местните организации и в Украйна, и в Молдова, създали сме необходимата организация. Дори вчера лично имах разговор с една от организациите от Косово, която помага, български мохамедани. Надявам се, че приемът ще мине гладко навсякъде и ще успеем да напълним тези 2000 места, които сме планирали.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, ако няма други въпроси, да благодарим на нашите гости за положителната и хубава информация, която ни споделиха, и че отговориха доста обстойно на всички запитвания.

Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ.
Имате ли някакви предложения?
Господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: По точка „Разни“ искам да взема отношение по повод Вашето поведение, господин Председател, като председател на Комисията по политиките за българите в чужбина по повод Ваши изявления в други държави пред наши сънародници, което смятаме, че е недопустимо и не искаме по никакъв начин това Ваше мнение да бъде обвързвано с Комисията, още по-малко пък с мен лично или с колегата Вангелов. За съжаление, не чухме от Вас нито съжаление, нито да изразите някаква позиция, с която по някакъв начин да покажете, че това, което е направено от Ваша страна в село Звонци в Западните покрайнини, е недопустимо.
Призовавам още един път, все пак човек, когато има някакъв морал, има някакви политически виждания, е хубаво да поеме отговорност, да си подаде оставката и да даде възможност на друг негов колега от неговата парламентарна група да върши тази работа, която явно на Вас не Ви се отдава много. Съжалявам много за което, защото това, което направихте, за пореден път е доказателство, че Вие си водите политика на Вашата партия или Ваша лична, или на някоя друга държава – не знам на коя, може би се сещам – но не и политиката на българската държава и на Комисията по политиките за българите в чужбина. Настоявам още един път, ако имате морал и отговорност, да си подадете оставката, защото гафовете, които правите, и редовните неща, които искате да направите, уйдурми в Комисията, да настроите общественото мнение, че има някакъв проблем, свързан с определени неща, както в началото бяхте стартирали с два имейла от две посреднички от Украйна, където заявили едни списъци със стотици граждани, които подали сигнали, и се оказа, че беше лъжа. Нали така?
Много Ви моля, наистина дайте възможност на някой друг човек, който няма да изразява такива позиции от името на Комисията, защото Вие там сте били командирован като председател на Комисията по политиките за българите в чужбина, а не като народния представител от „Воля“ или частното лице господин Дончев. Това просто е недопустимо! Не чухме, пак повтарям, нито извинение, нито съжаление, а напротив – продължаваме да гледаме една арогантност и все едно, че нещо ето така ни е дадено и ние може да си правим каквото искаме. Само че не може да си правите каквото искате като председател на Комисия. Като народен представител може да си говорите каквото поискате, когато поискате, където поискате. Това е право, могат да Ви съдят само Вашите избиратели, не и ние. Но като председател на парламентарна комисия аз лично смятам, че това, което правите като постъпки, не е редно и не е коректно, особено в Комисия, която трябва да обединява всички политически партии именно по политиките за българите в чужбина. Да се разединяват и да се говорят безсмислени политически тези при българите в чужбина е недопустимо.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добре, господин Ангелов.
Първо, това, което беше изказано като обвинение спрямо мен, аз намирам като твърде манипулирано и невярно, несъдържащо реално нищо конкретно и точно в това, което съм казвал. Разминаващо се твърде силно и едностранчиво, така тенденциозно изкривява действителността. Бих се радвал, ако има някакъв запис или нещо, да прослушаме какво съм казвал там, защото се твърдеше например, че аз съм се разграничил и съм заел коренно противоположна теза на тази, която всички преди мен са говорили, което абсолютно не е вярно. В началото се съгласих и казах, че съм съгласен с всичко, което казаха до тук ораторите, които преди мен говориха, и за да не се повтарям, ще допълня и ще изкажа и някои свои съждения.
Освен това считам, че не съм казал нито една неистина. Това, че поднасям своите извинения към някого, конкретно беше към сърбите, които присъстваха на тази среща, не към българските общности, за което ме обвинихте реално. Аз съм се обръщал към българите с това, което съм казвал. Обърнах се към българите, но се обърнах отделно и към нашите хазяи, които ни бяха поканили. Там беше кметицата на Бабушница и други представители от сръбска страна – общински съветници. Това беше мое обръщение и към тях. Това, че аз не мога да лъжа и че съм откровен с хората, че казвам някои истини, те може да не са лицеприятни за някого, но не мисля, че това може да се явява повод да се иска моята оставка.
Иначе няма проблем, в моята група казах, че ако някой счита, че трябва да си подам оставката, аз съм готов да я подам и веднага да поеме някой друг от нашата парламентарна група. Нямаше желание. Всички считаха, че няма от какво да се срамувам и няма никакъв повод реално да си подавам оставката.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Съжалявам за Вашата позиция и затова дали лъжете, или не лъжете. Аз пълен запис имам. Не съм го качил в интернет, защото смятам, че националните интереси на държавата и това някой да ни излага и да го гледат по цял свят как излага българската държава и българските национални интереси е недопустимо. Иначе мога да го кача и в интернет, ако искате, няма никакъв проблем. Ако бяхте Вие, щяхте да го направите със сигурност, но това е разликата може би.
Това дали лъжете, или не, първо, не сте били на гости на кметицата, не знам кой хазяин бил там, както казвате „хазяина“, а сте били поканен от българите там, които създадоха Културно-информационен център на българите в Звонци. По никакъв начин Вие не сте били поканени от кметицата на Бабушница или на който и да е друг град. Ако ми покажете къде е документът и къде Ви е поканата от кметицата, така че ако някой лъже, това сте Вие.
Не може да говорите за народа на Югославия. На кой народ на Югославия се извинявате?! Кой е този народ на Югославия? Кой е този народ на Югославия? Тези българи, които… (Реплика на председателя на Комисията.)
Какъв народ? Никога не е имало народ на Югославия. На кои се извинявате? На кметицата на Бабушница, която не Ви е поканила, на нея ли се извинявате?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: На всички сърби, които са присъствали.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Ама Вас не са Ви канили сърби. Вас са Ви поканили българите там. Вие не може да изразявате такива политически позиции от Ваше име. Вие може да изразявате държавните позиции и позицията на тази комисия. Кой от тук, от тази маса, Ви упълномощи да говорите за бомбардировките на НАТО и да се извинявате на югославския народ?! Някой да Ви е упълномощил тук? Или само Вие сте председателят, пък ние сме овцете, така ли? (Реплика от председателя Андон Дончев.)
ТАНЕР АЛИ: Да поясните за какво става въпрос.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Извинявам се, колеги. Понеже в парламента имаше направена подобна декларация от нас и мислех, че сте запознат с казуса.
ТАНЕР АЛИ: Не, не съм.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Преди две-три седмици имаше покана до Комисията по политиките за българите в чужбина от село Звонци в Сърбия, където живеят българи. Направиха Културно-информационен център (КИЦ) на българите там и бяха поканили от Комисията, който иска, да отиде, включително и председателя господин Дончев. Председателят отива, там има български посланик, консул от Ниш, Красимир Богданов от Външната комисия също е бил там и ред, ред други хора са били също там, и местните българи, които са поканили господин Дончев на тази среща. Всеки е държал реч за това, че Сърбия трябва да направи политика за това да се спазват правата на българите там, да подкрепят икономически, включително и за обучение на майчин език и така нататък – нещата, които ги знаете.
Господин Дончев казал, че подкрепя всичко казано до момента и в следващия момент е казал: „Аз искам, първо, да се извиня на югославския народ за бомбардировките на НАТО.“
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: За позицията на България…
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: И за това, че България е подкрепяла тези бомбардировки. Да се извини, в каква връзка, не знам.
Второ, след това да обясни, че всъщност България сега започвала едно превъоръжаване, безсмислено е да се дават пари за тенекии или някакви такива неща, което е абсолютно в разрез с поведението на председател на парламентарна комисия, без значение от коя партия и какви лични възгледи има. Тук не става въпрос да отида аз на сбирка някъде. Примерно са ме поканили като народен представител, мога да си кажа каквото искам. Но да говориш като председател на комисия, да се извиниш на народа на Югославия. То няма такъв народ. По същата логика може да се извините на народа на Византия примерно или на Османската империя. Просто е безумие това нещо, и го правите като председател на парламентарна комисия, не го правите от Ваше име. От Ваше име може, като седнете на кръчма след това с хората и кметицата на Бабушница и така нататък. Ако искате да знаете, в Бабушница също 99% от населението са с български произход. Ако не Ви е известно като председател, да Ви го кажа, въпреки че имат презимена на „ич“. Но както и да е, човек трябва да прочете малко, да разбере.
Това е проблемът – че подобно поведение… Затова ние от „Обединени патриоти“ поискахме от парламентарната трибуна неговата оставка. Нека партия „Воля“ да си предложат друг председател на Комисията, нямаме нищо против. Нямаме претенции към тази комисия някой от нас да е председател, но подобно поведение…
Да не говоря, че и други мотиви изтъкнахме. Миналата година, когато от Комисията имаше делегация в Украйна, на срещата с българската общност там и с гостите от България господин председателят държи реч на руски език.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Имаше и много украинци, които не знаят български.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Къде бяха, господин Вангелов, тези украинци?!
Първо, знаете какво е положението в момента между Русия и Украйна. Това български политик да отиде и да държи реч на руски език на официална среща, в смисъл не сме седнали на водка и сельодка в кръчмата примерно да си говорим на какъвто език искаме. Това е среща с българската общност там и с гостите от България, и те в следващия момент гледат председателят на Комисията изнася реч на руски език, за да покаже как знае руски. Хубаво е, че знаете руски. Винаги е бил полезен всеки един език. И аз го ползвам, не толкова колкото Вас, защото не го знам толкова добре, но и аз го ползвам, когато ми се наложи. Но не може пред българската общност там и гостите от България да държиш реч на руски език. Това е откровена провокация! Това е откровена провокация! Съжалявам, че го казвам, но Вие правите с такива неща провокации. И това не обслужва българския национален интерес, това обслужва нечии други интереси. (Реплика от председателя на Комисията.)
Ако реч на руски език в Украйна пред българската общност там отговаря на българския национален интерес, евала, няма проблем.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Аз по принцип ще кажа няколко неща.
Наистина човек колкото по-висока позиция заема, толкова повече му се ограничава свободата. Това би трябвало да е изначално ясно още като се поема позицията, така че личното мнение според позицията се ограничава. Господин председателят е в неудобна позиция, понеже е представител на по-малка политическа сила, в смисъл трябва да балансира между различни партии и да изразява все пак позицията на Комисията, когато е в качеството си на председател. В този смисъл съм съгласен с тези забележки. Действително Комисията би трябвало, когато е представяна от председателя – не казвам човек да си обърне мнението на 180 градуса само защото е председател, най-малкото да се ограничават моменти, които предизвикват конфронтация.
Относно позицията на България през 1999 г., тя не е преразглеждана никога от нито едно българско правителство, включително и от правителства на БСП, на НДСВ и ДПС след това, и сега ГЕРБ и Патриоти. В този смисъл това не е позиция на Комисията. (Председателят на Комисията говори при изключен микрофон.)
Не съм присъствал на срещата, не съм чувал и записа, затова говоря и по принцип. Действително е чувствителна тема изобщо темата за българите в чужбина. Тези хора наистина имат очаквания към България, към българската държава. Те на нас не гледат като на депутат от „Воля“, депутат от ГЕРБ. Там като отидат депутати, те предполагат, че тези депутати представляват България и гледат на тях като на едно цяло. Моят призив е долу-горе да отговаряме на тези очаквания – че сме едно цяло, не да отидем пред българи в чужбина и да се изпокараме.
В интерес на истината до тук с Македония сме имали няколко срещи с техни народни представители. Наши народни представители от всички политически партии сме се държали като едно цяло и сме изглеждали по-сериозно по този начин. Иначе, ако започнем да се караме помежду си навън, ние тук, естествено, че имаме разминавания и е нормално да водим дебат, но да се осъзнае тази висока отговорност.
Ние тук сме повечето обикновени депутати. Да, аз не съм нито заместник-председател, по мога нещо да кажа, някакви по-свободни работи, понякога си го позволявам. Но когато си председател на Комисия, председател, заместник-председател на парламент, вече там личната свобода и изразяването на истината, защото истината понякога е субективно понятие, въпреки че аз съм религиозен човек и не смятам, че е субективно, но става въпрос за една друга истина. В политиката истината е доста субективно понятие и Вие вероятно казвате Вашата истина, но когато сте председател на Комисията, може би трябва да я оформяте в малко пó други думи.
А за Украйна и изобщо разговор с българите, те знаят български. Където съм ходил, и в Молдова съм се виждал с българи, те говорят хората. Те се радват да говорят на български. Няма нужда на руски. Ако някой не е разбрал нещо, то ще се разбере. Не е въпросът само да бъдем разбрани. Все пак като отиваме представители на парламента, ние говорим на нашия език. Това е и въпрос на някакъв протокол. Няма лошо да се нарушава може би в някакъв момент, но трябва да се преценява много добре, и то в наистина сложна обстановка, каквато е в Украйна. Да не говорим, че това би могло да рефлектира и върху самите българи в Украйна, когато на техни сбирки се говори на руски. Знаем, че там е напрегната ситуацията, а ние в крайна сметка защитаваме и сме призвани да защитаваме българите там. Това имам да кажа и се надявам да има промяна в това отношение.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Извинявам се, колеги, че пак ще взема думата, но понеже забравих да направя една добавка за колегите от ДПС.
И следния призив е изразил нашият председател. В Звонци е казал: „На Сърбия не Ви трябва нито НАТО, нито Европейски съюз. В България нищо хубаво не се е случило от това.“ Не знам призивът дали е бил към югославския народ, към сръбските хазяи или към местната българска общност, което също е неадекватно поведение, когато отиваш да откриваш Културно-информационен център на българите там. (Председателят на Комисията говори при изключен микрофон.)
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Председател, аз съм последният човек, който ще защити господин Ангелов, но ако това са верни неща, наистина е прав.
Ще Ви дам няколко примера. По-добре е да се караме помежду си и да си кажем нещата в прав текст, отколкото навън да правим такива грешки. Примерно аз съм тюрколог, владея перфектно турски писмено и говоримо. Учил съм го, работил съм в посолство и в МВР съм помагал, както и да е. Когато отида в Турция с официална делегация – знаете, там имам роднини, приятели, което е нормално – на публични места моите изказвания винаги са били на български език. След това, ако няма осигурен преводач, винаги съм казвал на турски нещата, за да ме разберат всички. Винаги там присъства посланик, консул, нормално е да приветствам, въпреки че може би 90% не ме разбират на български, но аз съм длъжен да го направя. Ако не са осигурили преводач, тогава си се превеждам сам, защото съм специалист на тази тема. Това е едното.
Когато е официална делегация от страна на Комисията – това, което ще се говори там като тема, извън нея не трябва да се излиза. Може, както и господин Ангелов каза, като се седне на маса, да се каже, за да го погъделичкаш, да му стане хубаво. Ти му го казваш, а той иска да го чуе от теб. Защото е домакин, да му направиш кефа, с извинение, че говоря с малко по-груб език. Това в действителност не трябва да се случва, ако е вярно. Не знам кой, как, какви агенти е имало, че са записвали нещата, но Ви моля без решение на Комисия в определени случаи такива отношения да не се вземат еднолично, защото това е политически гаф, ако е вярно.
Ние сме членове на Европейския съюз, ние сме членове на НАТО. При тези бомбардировки знаете колко стотици хиляди души умряха, и то от малцинствата. Ние се борихме толкова години да станем членове на Европейския съюз и НАТО, като идеята беше нашият език да бъде официален в Европейския парламент. Нашите народни представители в Европейския парламент стават и говорят на български, на нашия си език, така че това е важно. Щом в Европейския парламент – най-висшия форум в Европа, се говори на езика, с който представляваш самата държава, да се говори на този език. Затова има и преводачи за тази цел.
Предлагам наистина да си казваме тези неща. Не съм бил запознат. Извинявам се, че така реагирах в началото, защото с повишен тон не трябва да се обиждаме един друг. Редно е при такива случаи да си казваме нещата, за да може навън, извън тази зала, да не се излагаме, защото ние представляваме тази държава. Ние сме депутати, не сме хванати отнякъде. Това е, което исках да споделя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, колеги.
Ще си взема поука от това, което споделяте. Знаете много добре, че нямам политически опит. Никога не съм се считал за политик и ако трябва, ще помоля да ме извините за това, че съм изразил мнение, което не съм бил упълномощен да изразявам от страна на цялата Комисия. Пак казвам, все пак аз съм казал, че в случая говоря не от името на Комисията, а говоря от името на голяма част от моите избиратели като депутат.
Ако има нещо допълнително по тази тема?
ТОМА БИКОВ: Да направя едно съобщение.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Кажете, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Имах разговор преди десетина дни с посланика в Чехия. Там е минало делото за темата, която тук разглеждахме – за къщата. Спечелено е от държавата на първа инстанция. Вероятно ще има обжалване, но по неговите думи, доколкото и той може да прецени, ще бъде спечелено и на втора инстанция. Казвам го във връзка с това, че имахме тук две изслушвания, но вероятно в рамките на тази година къщата вече ще бъде придобита от държавата.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Биков, в такъв случай да разбирам, че отпада необходимостта – това, което говорихме? На едно от нашите заседания решихме да направим подкомисия от всяка парламентарна група по един човек да отиде на място, да се запознае, да види. Вероятно искате да кажете, че няма смисъл да организираме това пътуване?
ТОМА БИКОВ: Честно казано, не бях мислил това да кажа, просто исках да съобщя. Очевидно юли – август не знам дали някаква група ще се направи. Моето предложение е – ако искате, да изчакаме и втората инстанция, защото така или иначе вече е в ход тази процедура. Доколкото разбрах, няма да е много дълъг срокът между първа и втора инстанция. Можем да отидем в Прага, или по-скоро и други, защото аз ходих вече, видях се там и с другата част от българите. Да отидем и да се опитаме да съдействаме, защото къщата не е в много добро състояние. Да се види не само заради къщата, а и заради хората. Там действително има доста български организации. С част от тях се видях. Хората са доста дейни, извършват дейност. Тази къща със сигурност ще бъде полезна и на онази част, които не са имали достъп досега да влизат в нея, но и като цяло да се види доколко българската общност там може да бъде монолитна, единна. Не мисля, че трябва да зачеркваме това ходене в Прага напълно. В крайна сметка не е било и в наши ръце да решаваме въпроса с къщата на кого ще бъде. Ако се прецени, но това предполагам, че есента най-рано би могло да се случи.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Някакви други въпроси?
Ако няма, да приключваме днешното заседание.

(Закрито в 17,04 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Андон Дончев


Стенограф:
Валентина Меченова