---

П Р О Т О К О Л
№ 19

На 11 юли 2018 г. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Информация за състоянието и дейността на културно-информационните центрове в чужбина.
2. Запитване до дирекция „Консулски отношения“ за броя на издадените визи на лица от български произход за периода от 2012 г. досега по чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.

* * *
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Имаме кворум и откривам заседанието. (Чете дневния ред.)
Има ли други предложения? Няма.
Предлагам да гласуваме дневния ред.
За – 16, против и въздържали се – няма. Приема се.
Преминаваме към

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Давам думата на заместник-министъра на културата Анелия Гешева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНЕЛИЯ ГЕШЕВА: Българските културни институти (БКИ) в чужбина са държавни културни институти, които се ръководят методически и финансово от Министерството на културата съгласно Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК – 1999г.). Преди това те са съществували като български информационни и културни центрове.
Сега има разкрити БКИ в 11 европейски столици – Берлин, Братислава, Будапеща, Варшава, Виена, Лондон, Москва, Париж, Рим, Скопие. ЗЗРК регламентира ролята на БКИ в чужбина – да популяризират националните културни ценности в съответните страни и да разширяват участието на Република България в различни форми на международно сътрудничество.
Целите и дейностите на БКИ са свързани с разширяване присъствието на българската култура в страната домакин, популяризиране постиженията на българската култура, утвърждаване на българската култура в световните културни процеси, изграждане на трайни връзки между България и съответните страни, активно подпомагане развитието на творческите индустрии и конкурентоспособността на българското изкуство, създаване на медийна и информационна среда в страната домакин.
Задачите на БКИ са свързани със запазването на българската национална и културна идентичност и интегрирането ѝ в културното многообразие на Европа и света, изграждане на нова ценностна система и мислене на съвременния български творец в условията на пазарна икономика.
На тази рамка се опират и съществуват БКИ. Поднормативната уредба е свързана с Наредба № 6 от 29 юни 2007 г., където е регламентирана организацията на творческата дейност на БКИ. Разписана е уредбата за директорите и персонала на БКИ.
Нашите единадесет БКИ са регламентирани по силата на българското законодателство и двустранни спогодби със страните.
Имаме подписано Споразумение за откриване на БКИ в Китай. Работим да бъде открит БКИ в Испания, в САЩ, в Брюксел и в скандинавските страни. Считаме тези държави за приоритетни във връзка със съществуващите там български общности.
БКИ изготвят свои програми, които се регламентират на годишна и на 6-месечна основа. Те имаха много активни функции по време на Българското председателство. Част от събитията в чужбина бяха организирани от БКИ, включително откриващото събитие в Брюксел. БКИ в Париж работи активно по събития в Лувъра и Страсбург. Няма БКИ, където през изминалите 6 месеца да не е проведено голямо събитие.
В БКИ работят 32 души. Директорите се избират на мандатен принцип. Предстоят конкурси за директори на БКИ. Смятам, че капацитетът в човешки ресурси трябва да бъде укрепен.
Готова съм да отговоря на въпросите Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, имате думата за въпроси.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: С нас се свързаха хора от Торонто, Канада. Хората в българската общност се занимават с театър и народни танци. Питат към кого да се обърнат, за да има и там такъв център.
АНЕЛИЯ ГЕШЕВА: Колегите от Агенцията за българите в чужбина могат да потвърдят, че имаме структури на българските общности в чужбина. Работим много добре с Босилеград. Има такава общност в Унгария. За да се създаде обаче БКИ, трябва да има споразумение между съответната държава и България. Трябва да бъде направено проучване каква точно структура искат да изградят. Междудържавно споразумение с Канада нямаме, но може да имаме център, подпомаган от Агенцията на българите в чужбина.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ (зам.-председател на ДАБЧ): Има над 960 организационни структури – центрове, организации, насочени към съхраняване на езика и културата. Не ние ги създаваме. Те се самоорганизират, а ние правим с тях съвместни инициативи. Българите зад граница изпитват потребност да създават такива организации. Имаме над 360 училища зад граница.
Много добре работим с Културно-информационния център в Босилеград и Цариброд. Доведохме деца оттам в България за 24 май. Имахме инициативи за 1 и 3 март. Опитваме се според силите ни да помагаме на нашите сънародници.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Други въпроси? Няма.
Преминаваме към

ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Давам думата на зам.-министъра на външните работи Тодор Стоянов.
ТОДОР СТОЯНОВ: Отношение по въпроса ще вземе ръководителят на Националния визов информационен център Иван Мотев.
ИВАН МОТЕВ: Системата за визов контрол не позволява да се направи такава справка. Може да се направи по гражданство, по цел на пътуване – бизнес, на гости, спорт. От български произход най-голямата част са в Македония и Молдова. Можем да предоставим информация за броя издадени визи за дългосрочно пребиваване. Дирекция „Миграция“ в МВР биха могли да предоставят справка колко разрешения за пребиваване са издадени на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците, което горе-долу ще съответства на броя на издадените визи.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Можете ли да ни дадете информация за броя на издадените визи по държави?
ИВАН МОТЕВ: Не разполагаме с информация колко са издадените визи за дългосрочно пребиваване от Украйна, Молдова, Израел и Македония.
ТОДОР СТОЯНОВ: В получения въпрос (като точка от дневния ред) не се упоменава националност. Готови сме да дадем информация, стига да знаем по какви националности бихте желали. Във въпроса не се говори за конкретна държава. Иначе информацията е лесно достъпна. Съжалявам, че сега не можем да Ви дадем информация по този критерий.
ИВАН МОТЕВ: Информацията за брой издадени визи няма да даде представа колко хора са от български произход. Вътре ще фигурират студенти, сключили бракове, бизнесмени и др., които са по-голямата част от издадените визи.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Можем да отделим студентите и да разберем бройката им от МОН. Бихме могли да придобием приблизителна представа. След като водим политики за наши сънародници, които нямат гражданство, но имат български произход, би следвало системата за издаване на визи да се доработи, като се добави графа „български произход“.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Важно е да не смесваме български граждани по произход и лица от български произход, защото лицата от български произход нямат българско гражданство. Иначе няма да имат нужда от визи. В Украйна въвеждат биометрични паспорти и който от нашите сънародници дойде в България, може да пребивава тук до три месеца без виза, но няма право да работи с този статут.
ИВАН МОТЕВ: Може да работи до 50 дни, ако има разрешение от Агенцията по заетостта.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Тези с документи за постоянно пребиваване също не ползват визи. С Македония и Албания също нямаме визов режим.
ИВАН МОТЕВ: Да, нямаме, но до 90 дни пребиваване.
ТОДОР СТОЯНОВ: Ако ни зададете точни параметри, ще отговорим по най-бързия начин. Предстои ни създаването на модерна национална визова информационна система, която да кореспондира с всички шенгенски изисквания.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: От 2012 г. досега сме издали 160 098 удостоверения за постоянно пребиваване.
Ще задам въпрос на колегите от МВнР във връзка с последните промени в Правилника за прилагане на Закона за чужденците по отношение на отпадането на виза „Д“ за лица от български произход. Обнародвани ли са в „Държавен вестник“ и как ще се случва това?
ИВАН МОТЕВ: Разговарях с МВР миналата седмица по този въпрос. Очакваме всеки момент да се случат нещата. Не знаем точно кога, но в най-скоро време.
Как практически ще се случват нещата? Лице от български произход идва в България, сключва договор с работодател, това се регистрира в Агенцията по заетостта и то получава съответното разрешение. Отива в МВР – дирекция „Миграция“, и кандидатства за разрешение за пребиваване, без да е необходимо да се връща и да подава документи за виза за дългосрочно пребиваване в българско дипломатическо представителство.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Виждаме, че като цяло се облекчават режимите, както бяхме говорили преди няколко месеца на наше предходно заседание. Това е добре.
Други въпроси? Няма.
Да считаме, че сме приключили по тази точка.
Преминаваме към

ТРЕТА ТОЧКА – РАЗНИ

Колеги, има ли въпроси, които да бъдат поставени? Няма.
Дневният ред е изчерпан. Приключваме и Ви благодаря за днешното участие.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Андон Дончев/




СТЕНОГРАФ:
/Карамфил Матев/