---

ПРОТОКОЛ
№ 27

На 15 февруари 2018 г., петък, от 10,08 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Българската общност във Великобритания – състояние, проблеми и предизвикателства във връзка с Брекзит.

Списъци на присъствалите народни представители и гостите се прилагат към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина господин Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, добър ден! Предлагам да започнем с обявяването на дневния ред, кой е следният:
1. Българската общност във Великобритания – състояние, проблеми и предизвикателство във връзка с Брекзит.
За тази точка специален наш гост е господин Нишан Джингозян, представител на българската общност във Великобритания, човек, който от доста години работи в сътрудничество с местни власти и може да ни представи доста полезна за нас и нашата комисия информация.
Наши гости днес са: от Министерството на външните работи – Селвер Халил, изпълнителен директор на дирекция „Политики и институции на ЕС”; Добрин Станев, младши дипломатически служител в дирекция „Политики и институции на ЕС”; от Министерството на труда и социалната политика – Алексей Андреев, директор на дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество”; от Президентството на Република България – Милена Димитрова, главен експерт в Комисията за българско гражданство; от Държавната агенция за българите в чужбина – Димитър Владимиров, изпълняващ длъжността „Председател”.
Ще дам думата на нашия основен гост господин Нишан Джингозян.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Благодаря на господин Дончев за поканата, както и на всички Вас.
Благодаря и на Вашите колеги евродепутатите и всички парламентарно представени партии, които ме бяха поканили в Европарламента и по тяхна преценка решиха, че трябва да се срещна с Вас и да коментираме предизвикателствата и възможностите пред българската общност във Великобритания особено след Брекзит.
(Започва презентация.)
Подготвил съм презентация за Вас, която мисля, че ще ни отнеме около 45 минути. Доста разнородна информация съм включил, като целта е след тази презентация да придобиете информация за проблемите пред българите. Ако имате въпроси след това, ще се опитам с удоволствие да Ви отговоря.
Данните, които съм събрал, са базирани на данни от локални кметства, от екипа на Садик Кан – аз самият работя за две от кметствата в Лондон, от партньорски организации, от училища в Севермон, в които до над 65% от родителите са от две държави в Източна Европа – Румъния и България.
Казвам се Нишан Джингозян. Работя в кметство Брент – едно от най-големите кметства в Северозападен Лондон. До миналата година работих в друг отдел в кметството и отговарях за програма, която се казваше New and Emerging Communities Programme in Brent. В момента отговарям за Communities Programme, кметство Брент – 230 хиляди локал резидънс в тази част на Лондон. В графство Хартфордшир, което е на север от Лондон, отговарям за програма, която се казва Bringing Communities Together.
И двете програми са общности, които са идентифицирани в кметствата като hard-to-reach, или общности, които изпитват специфични проблеми в процеса на интеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Джингозян, моля да съкратим по възможност част от програмата!
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Да.
Отпреди месец съм поканен да бъда член на работна група, която бе сформирана от Министерството на външните работи на Великобритания с цел изготвяне на стратегия за работа с гражданите на ЕС след Брекзит. Това е първата ни среща. Групата е на експертно ниво, не са включени политици, но има представители на различни европейски общности с единствената задача да изготвим стратегия за работа с гражданите и държавите от ЕС след Брекзит. Един от двамата основатели съм на East European forum – платформа на 45 организации, базирани във Великобритания, които подкрепят граждани на ЕС, представители на Садик Хан, кметства, депутати и общински съветници.
През 2017 г. българската общност бе определена от Садик Хан, кмет на Лондон, като hard-to-reach, общност, която изпитва специфични проблеми в процеса на адаптация. Малко по-нататък ще се спра на този въпрос защо е определена като такава.
Опитал съм се да включа всякакви елементи в тази презентацията, с идеята да получите малко по-добра представа за българската общност. Лондонският български хор има над 30 групи в Лондон за традиционна българска фолк музика. Това е един от най-популярните български хорове в Лондон, изключително популярен и уникален с това, че изпълнява традиционни български песни, но всъщност хористите не са българи, не говорят български, англичани са всичките.
Броят на българските граждани във Великобритания.
Една тема, с която доста се спекулира в България. Тиражират се цифри между 90 до 250 хиляди. Това се дължи на факта, че преброяване във Великобритания се провежда през десет години. Предното е било проведено през 2011 г. – броят на българските граждани тогава е бил 90 хиляди. От 2011 до днес демографската картина в някои части на Лондон е променена драстично. В момента според наши данни броят на български граждани във Великобритания, в зависимост от сезона, е между 230 и 250 хиляди. Само преди няколко дни Външното министерство спомена цифрата 200 хиляди – по повод запитване на българска организация, която е базирана в САЩ. Според данни, които Външното министерство изнесе, броят на българите във Великобритания е 200 хиляди, а общият брой на българските граждани в чужбина е почти два милиона и половина. Това са официални данни, но ние смятаме, че броят им е над три милиона, три милион и половина.
Предпочитаните дестинации във Великобритания.
Те са основно в и около Лондон – Хартфордшир е на север от Лондон, Линкълншиър е тази част от крайбрежието, в която има много българи. Има българи на територията на цяла Англия: Уелс, Скотланд и Ирландия, но основно в югоизточната част на страната.
Възрастова структура.
Млади хора – както виждате, основната група са почти 23% – между 25 – 29-годишни.
Образователен ценз.
Основната група са със средно образование, много висшисти, но през последните 2 – 3 години се увеличава изключително много броят на хората със средно образование.
Трудова заетост.
Малък процент на безработни българи. Защо са там? Причината е недоволство от лошите икономически и социални условия в България.
Сектори, в които работят българите.
Искам да подчертая, че във Великобритания и Лондон има изключително много успели българи, които заемат много високи позиции, но основната маса от българи упражняват неквалифициран труд: селско стопанство, строителство основно, промишленост, домакински труд, здравеопазване, дамите се грижат за възрастни, болни, инвалиди и други.
Жилищен фонд.
Оновната част са наематели – над 90 процента от българите. Собственици на имоти – много чалка част от тях, изключително скъпи са имотите във Великобритания. Почти е невъзможно за българите – когато нямаш добра работа, нямаш добри доходи, не можеш да си позволиш жилище. Нямаме информация за броя на българите, които ползват общински жилища, поради причината че те не знаят как да го направят – според нас.
Предизвикателства: много.
Езикова бариера – много нисък образователен ценз за голяма част от тях;
Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване;
Жилищен фонд – голяма част не могат да си позволят жилище, живеят по 5 – 10 човека в едно жилище;
Достъп до услуги предлагани от локалните кметства – българите нямат такъв достъп. Проблем, с който се сблъскват всички кметства не само в Лондон, но и на територията на Великобритания;
Непризнаване на дипломи, шофьорски книжки, документи – този проблем след Брекзит ще се задълбочи;
Културни различия;
Стереотипи, предразсъдъци и дискриминация – след малко ще се спра конкретно на този въпрос;
Социална изолация;
Загуба на личностна идентичност. Тук искам да спомена, че между дневния ред на обществото във Великобритания и този в България има голяма разлика и когато си емигрант от една държава, а живееш в друга, а се чувстваш все още част от българското общество, се изправяш пред една непреодолима преграда, когато не разбираш какво се случва в България;
Бедност. Голяма част от българите живеят под прага на бедност;
Чувство на дезориентация;
Враждебна среда – повече от 10 – 15 години активна кампания срещу ЕС, Източна Европа, бежанци, чужденци. Основно кампанията беше водена от десни евроскептични политически сили, подкрепяни от тях медии. Българите, за съжаление, бяха на прицел на тази кампания за повече от 10 години;
Психични заболявания. Една голяма част от българите се оплакват от това;
Липса на достоверен източник на информация.
Това са основните източници на предизвикателства.
До какво водят всички тези проблеми, неадресирането им?
Аз представлявам и българска благотворителна организация, единствената, доколкото знам в Лондон. Преди няколко дни бях поканен на среща, организирана от кметство Енфилд – едно от големите кметства в Североизточен Лондон, полицията и партньорски организации. Според полицията 80% от секс работниците в тази част на Лондон, са основно от две държави България и Румъния. Трябва да подчертаем, че говорим не за стотици, а за хиляди момичета. Това е организиран трафик. Набират се чрез социалните мрежи в България, с автобуси се закарват до Лондон, на някои им осигуряват жилище. Огромен проблем! Огромен проблем. Жертва на трафик – в момента, в който пристигнат в Лондон, им се изземват личните карти, паспортите, не говорят английски, не знаят към кого да се обърнат. Огромен проблем! Бях помолен да говоря за проблемите на тази общност, присъствах на тази среща.
Български църкви в Лондон има много.
Българска Евангелска Църква;
Българско Християнско Служение;
Българска Православна Църква;
Победоносна Вяра – църква, която се помещава в гаража на българското посолство. В момента тече една инициатива в Лондон от един от собствениците на български вестници за набиране на средства за построяване на православен храм, защото този храм се помещава в гараж.
С какво се характеризира българската общност в Лондон, една от най-големите български общности в чужбина? Както казах, и предполагам, бройката е около четвърт милион – сравнително добре организирана. Доколкото знам, е представителство на няколко политически сили, неизвестност породена от Брекзит, и това, че е източник на доходи за стотици хиляди българи в България.
Аз живея от над 21 години, започвам 22-а във Великобритания, не познавам българин, който да не издържа финансово роднините си в България. Ако умножите 250 хиляди – да не са 250, да са 200 хиляди, ако ги умножите по 3, ще получите една приблизителна оценка колко стотин хиляди български граждани оцеляват в България, благодарение на средствата, които постъпват от техните роднини във Великобритания.
Българските училища в Лондон.
Българските училища са 15 на територията на цял Лондон. В тях българчетата могат да учат български език и литература, история на България, география, както и извънкласни занимания като народно пеене и народни хора. В някои от училища в Лондон, основно в Североизточен, Източен и Южен, учениците от България са над 50% до 60%.
Български бизнес в Лондон: много голям, бих казал.
Десетки, бих казал стотици магазини, книжарници, складове, транспортни компании, книжарници, счетоводни компании, клиники, стоматологични кабинети, кина, автосалон и други. Голям, сравнително добре организиран български бизнес на територията на цял Лондон.
Български медии в Лондон.
Вестници – три български вестника, електронни издания, радио и телевизия – открива се в момента второ радио, интернет телевизия също, електронни издания, най-голямата се казва „Новини – Лондон”, доколкото знам 80 хиляди човека на ден посещават уебсайта на тази медия.
Групи по интереси във Фейсбук: примерно „Българи в Лондон” – 100 хиляди човека, „Българи в Лондон, търсещи работа” – друга много голяма група – 150 хиляди човека.
Културен живот – много богат.
Виждате снимка от Фестивал на българския фолклор и традиции в Енфийлд, Северен Лондон. Снимката е от миналата година. Присъстваха 25 фолклорни групи от Великобритания, както и от цяла Европа. Имахме 2000 – 2500 гости, цялото политическо ръководство на кметство Енфийлд, депутати, общински съветници, журналисти. Много популярен фестивал.
Това е постера от тази година, фестивалът ще се проведе на 5 май 2019 г. Госпожата до мен е бившият кмет на Енфийлд. Изключително много голяма българска общност там.
По време на този фестивал организирахме и Въпросник за идентифициране на нововъзникващи проблеми и предизвикателства с 22 въпроса, които касаят отношенията между българската общност и локалното кметство. Той беше попълнен от 2500 български граждани.
- 50 процента посочват, че живеят във Великобритания от по-малко от 5 години;
- 60 процента посочват, че работят в сферата на услугите;
- 70 процента от тях посочват, че нямат достатъчно информация за Брекзит и изпитват притеснения за бъдещето на семейството си;
- 80 процента посочват, че не са ползвали услугите на локалното кметство;
- 90 процента посочват, че не знаят как да се свържат с локалният депутат или общински съветник;
- 20 процента посочват, че са били дискриминирани във Великобритания;
- 60 процента посочват, че не знаят към кого да се обърнат в случай на проблем;
- 50 процента посочват, че съществува езикова бариера за тях;
- 80 процента посочват нуждата от специализиран център предоставящ информация и услуги в подкрепа на българските граждани във Великобритания. Една идея, за която апелирам от години, но така и не получи развитие.
Анализ и заключения от въпросника. Какво посочват тези резултати?
Българската общност основно работи в сферата на услугите. Както споменах, това са хора, които упражняват нискоквалифициран труд. Тя ще бъде основно засегната от Брекзит. Тази сфера покрива 80,2 % от GDP на Великобритания. Това автоматично ще доведе до намаляване на паричните потоци към България. Съответно покупателната способност на техните роднини в България ще спадне драстично.
- Няма достатъчна информация за Брекзит;
- Българската общност не ползва услугите предоставяни от локалните кметства;
- Затруднен процес на интеграция;
- Висок процент на дискримирани българи;
- Липса на услуги и информация;
- Нужда от специализиран център.
Културен афиш. Както споменах има филмови прожекции, моноспектакли, литературни срещи, джаз и класически концерти, изложби, концерти, фестивали. Сравнително богат. Бих си позволил едно сравнение, за да кажа, че Лондон е най-големият български град след София в Европа – 250 хиляди човека. (Шум и реплики: „четвърти или пети”.)
Райони с висока концентрация на българи – защо са концентрирани в тази част на Лондон? Защото наемите са по-ниски. Това са: Източен Лондон, Брент, Уолтъмстоу, Баркинг, Дангъм, Южен Лондон, Енфийлд. Насочват се към райони, които биха могли да си позволят наем, но пак, подчертавам, дори осигуряването на жилище, в което да живеят, е голям проблем за българите във Великобритания.
Включил съм само един слайд от една презентация, която е подготвена от университетите: University of Leeds,University College London, University of Liverpool, University of Oxford. Тя беше много голяма, но съм включил само един слайд, която показва една част от Лондон – Североизточен Лондон, и ако виждате всичко това, оцветено в по-тъмно, в кафяво, той индикира българската общност само в тази част на града. Кафявият цвят доминира, толкова много са българите там. В зелено са оцветени районите в Лондон със сравнително висока концентрация на българска общност – 12 района, а в червено – районите с много висока концентрация. Това показва, че българската общност е пръсната на територията на цял Лондон и доминира в демографската картина там.
Политическо представителство.
Диспропорция между жители, гласоподаватели и данъкоплатци от български произход и тяхното представителство в локалните кметства на политическо ниво – пример в кметство Брент, в което работя, 62-ма общински съветници, нито един от тях от източноевропейския беграунд. Липса на ефективна координация и сътрудничество между българските институции и политически сили и тези във Великобритания.
Български организации – много.
Общества на българските студенти в Бирмингам, Единбург, Кардиф, Кеймбридж, Манчестьр, Оксфорд, Портсмут – по-скоро са асоциации. Доколкото знам, има една единственна благотворителна организация “Български център за социална интеграция и култура“, което ние регистрирахме и стартирахме преди 4 – 5 месеца. Ще се спра по-подробно върху това;
Асоциацията на българските здравни работници във Великобритания – доколкото знам, има 2500 членове. Другите също са много добре развити.
Българите в чужбина – най-големият инвеститор в България. Това е официална статистика. Не знам за коя поредна година – този слайд е от 2016 г. – общата сума, която е постъпила от българите в чужбина, е по-голяма от общата сума на преките чуждестранни инвестиции в страната за същия период. От 2018 г. отново сумата, която постъпва от емигрантите в България, е по-голяма от общия брой на всички чуждестранни инвестиции в България.
Кметство Брент, Северен Лондон – 350 000 жители, говори се на 230 езика, българската общност е третата по големина, източноевропейската общност – 55 хиляди човека, основно от България и Румъния.
И само с едно изречение, за да охарактеризирам колко бързо се е променила демографията в Лондон през последните 7 – 8 години – източноеропейската общност не е съществувала практически в Брент, а в момента източноевропейците са най-голямата група гласоподаватели и данъкоплатци. И българската общност, както казах, е третата по големина от източноевропейските след полската и румънската общност.
Това е една програма, която ръководих аз миналата година – New and Emerging Communities Programme, на кметство Брент. Защо? От кметството идентифицирахме няколко групи, общности, с които кметството изпитва определени затруднения да работи. Един от показателите ни да се определи кои са тези общности е това, доколко те имат достъп до услуги от страна на български граждани, предоставяни от кметство Брент. Това, което установихме, е, че българската общност във Великобритания, в Брент – това мисля, че е показателно за цялата българската общност във Великобритания, няма достъп до услугите, предлагани от локалните кметства, езиковата бариера, трудности в адаптацията и интеграцията, социални проблеми, неразбиране на културата и липса на информация.
Какви бяха целите ни?
- Организиране на първия във Великобритания източноевропейски фестивал;
- Изнесени консултации по теми, актуални за българите в Брент;
- Подпомагане на български благотворителни организации;
- Улесняване на достъп до услугите, предоставени от кметството;
- Бърза и ефективна интеграция.
Това е първият източноевропейски фестивал, който организирахме в Брент. Присъстваха представители на девет посолства от Източна Европа, 750 гости, кметът на Брент, депутати и общински съветници, административно ръководство. Не е първият, няма да бъде и последният.
Следващият фестивал, който организираме е на 5 май 2019 г. Поканени сте, заповядайте, ако имате желание да се срещнете с българската общност! Очакваме 3 – 4 хиляди гости. Заповядайте, всички сте поканени!
Българската общност и Садик Кан, кметът на Лондон.
Българската общност е идентифицирана като една от шестте приоритетни общности за работа с по проблемите й. Това е и добра, и лоша новина. Лоша новина, защото от 300 общности, които живеят в Лондон, се оказа, че българската е една от тези шест общности, които определено изпитва огромни проблеми в процеса на интеграция и адаптация към средата във Великобритания. Добра, защото това е, първо, шанс да се промени изключително негативният имидж на българите във Великобритания, достъп до финансирани програми – бюджетът на Садик Кан и кметството е огромен, много пъти по-голям, отколкото бюджетът на България, достъп до медии достъп до културни програми и достъп до интеграционни програми, по които те работят съвместно с нас в момента.
Controlling Migration Fund. Това е един фонд, който беше отпуснат от правителството на Тереза Мей. Този фонд отпуска допълнителни 100 милиона лири към програмите за социална интеграция. Те трябва да бъдат усвоени до 2020 г. и за тази програма ще могат да кандидатстват локални кметства – не организации, а само локални кметства, които са идентифицирали hard-to-reach групи.
И отново, за съжаление, повече от тези кметства, които са кандидатствали за тази програма, осигурили са финансиране, което обикновено е в порядъка на около половин милион лири за всяко кметство, в повечето от случаите тези общности, които кметствата са идентифицирали като проблемни, са основно източноевропейски, и основно България и Румъния.
Какво ще финансира тази програма? Безплатни курсове по английски език, информационни сесии на теми, които касаят българите във Великобритания и т.н.
Български граждани от ромски произход.
Support group към българските граждани с много специфични проблеми. Защо? Липса на коректна информация за тях, липса на организации, работещи с българските граждани от този етнос – в Лондон има само две организации, които подкрепят ромската общност. Едната е в Източен Лондон – Roma Support group, другата е в Лутън, но те работят с европейски граждани от ромски произход, които са основно от Чехия, Словакия, Унгария и Полша. Няма българска организация, която да подкрепя тези граждани, а те са с много специфични проблеми.
Защо реших да включа този слайд? Защото това е проблем за локалните кметства: изключително затруднена интеграция, високо ниво на престъпност, увеличен брой на бездомни българи. Между другото, броят на бездомните българи в Лондон е увеличен три пъти, а броят на престъпленията от омраза, включително спрямо български граждани, нарасна над 200 пъти след Брекзит. Тази група български граждани са също дискриминирани и расизмът е широко разпространен.
Roma Support group е една от организациите, която подкрепя тази общност, но както казах, те работят основно с граждани от ЕС от Централна Европа.
Права на гражданите на ЕС след Брекзит.
С напускането на Великобритания правителството на Тереза Мей прецени, че емиграционният статут на българите, които живеят във Великобритания, трябва да бъде съобразен не с европейското, а с британското законодателство. Затова с тази цел стартира една нова процедура, която се казва Settled или Pre-settled status – временен статут на уседналост, в зависимост от това дали тези граждани са живели във Великобритания под или над пет години. Всички граждани на ЕС, които живеят във Великобритания, трябва да кандидатстват за този статут.
Аз имам конкретни предложения към Вас. Какво са направили Румъния? Румъния е държава с много голяма емигрантска общност и над един милион румънски граждани във Великобриятания. Румънците направиха гореща телефонна линия. Всеки, който е румънски гражданин и има въпрос по принцип се обажда на тази телефонна линия, която е отворена седем дни от седмицата и казват: не знам как да кандидатствам за Settled или Pre-settled status. Каква е разликата между тях? Живея от пет години в Лондон, но съпругата ми е от три години.
Такива конкретни специфични въпроси. Гореща линия.
Но за да се направи това, трябват финанси, екип, помещения, политическо решение. (Шум и реплики.)

(Почивка.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, продължаваме.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Основният източник на информация за българите в Лондон, за съжаление, не е в сайта на посолството, а са групи във Фейсбук – „Български мами в Лондон”.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Ако се обадят в посолството, мисля, че могат да им отговорят на всички тези въпроси, за които казвате.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Двеста и петдесет хиляди човека живеят във Великобритания.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Можете ли да докажете, че са толкова? Бихте ли го направили?
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Според информация на Външното министерство, изнесена преди няколко дена, са 200 хиляди.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Преди малко казахте 250 хиляди, сега 200 хиляди?
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Да. Според информация на локални кметстав, информация, която постъпва от Садик Кан, в зависимост от сезона не са 200, а между 200 и 250 хиляди души.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Можете ли да представите нещо, което реално да доказва Вашите думи, защото, казвам Ви честно, за това, колко българи има в чужбина, аз всеки път чувам различни цифри – за различни места, за различни държави. Мисля, че се злоупотребява. (Шум и реплики.)
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Това, за което говорих, е новият статут, новата процедура, през която гражданите на Европейския съюз във Великобритания трябва да преминат, за да придобият този нов статут. В зависимост от това дали са живели под и над пет години във Великобритания, те ще получат Settled или Pre-settled status.
Всички български граждани, всички граждани на Европейския съюз, живеещи във Великобритания следва да предприемат стъпки за гарантиране на правата си, тоест следва да кандидатстват за този статут. Изключение правят българските граждани, които са и британски поданици.
Както казах, статутът се казва Settled или Pre-settled status статут на уседналост или временен статут на уседналост за тези, които са живели под пет години. За целите на статута на уседналост ще се гледат само пребивавали във Великобритания – краен срок за кандидатстване е 30 юни 2021 г. Лицата, кандидатстващи за този статут не би следвало да отсъстват за повече от шест месеца в рамките на една календарна година. И за петгодишен период е допустимо едно продължително отсъствие до 12 месеца при определени ситуации, които са: раждане, учение в чужбина, специализация в чужбина, заболяване, долгосрочно командироване и така нататък. Ще съкратя малко, защото се притеснявам за моя полет.
Какви права предоставя този статут?
Всички права, с които в момента се ползват българските граждани – право на пребиваване, достъп до пазара на труда, достъп до социално-осигурителната система, здравеопазване и така нататък, включително право да се кандидатства за британско гражданство.
Един важен момент: не се знае дали Великобритания ще напусне Европейският съюз със сделка или без сделка. Цари политически хаос в момента. Както знаете, във Великобритания при ситуация „липса на сделка” статутът на уседналост няма да може да гарантира права, за които се изискват реципрочни действия от страна на държавата – членка на Европейския съюз. Това ще създаде един огромен проблем за българските граждани, респективно за България според мен.
Ще прескоча малко детайли, за да съкратим нещата.
Как ще се кандидатства?
Трябва да кажа, че процедурата за някои ще бъде много лесна, тя е опростена. Може да се кандидатства чрез мобилно приложение и така нататък, но това, което според мен – аз наблюдавам медиите от дистанцията на три хиляди километра, това, което не се коментира, не се споделя от политиците, може би заради незнание, не знам, или може би отчасти журналистите не задават правилните въпроси, е следното: проблемите.
Нека да говорим за проблемите!
Първо, липса на информация. Ние се сблъскваме периодично с този проблем. Ние организираме изнесени сесии, работим с тези граждани. Всякакви варианти циркулират сред българите от това, че автоматично ще получат някакъв статут до това, че няма да получат, че трябва да се кандидатства, че не трябва да се кандидатства. Отначало таксата беше 65 лири, после тя отпадна. Липса на информация е големият проблем.
Едно от нашите предложения е: информационна кампания.
Не информационна кампания, която да е инициирана, проведена от посолството в Лондон, което, искам да подчертая, прави всичко възможно. Нямам упреци към посолството, но те нямат капацитета да обслужват – дори да не е 250 хиляди, дори да са 240 хиляди, една толкова голяма общност, но затова после ще разговаряме.
Липса на информация какви документи е необходимо да приложат. Невъзможност да предоставят тези документи за една голяма част от българските граждани, които просто не разполагат с това, не могат да докажат статут, има езикова бариера. Не е сложна процедурата, но трябва да може да говориш английски на някакво ниво. Една голяма част от българите не говорят английски, дори въобще никакъв английски, липса на дигитални умения, не могат да се справят.
Друг проблем, пред който се изправят всички – когато започнеш процедурата получаваш на своя имейл един код, който трябва да въведеш, за да продължиш. Една голяма част от българите нямат дори имейли.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Сериозно?
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Това е вярно! Абсолютно е така. Говорим за определени групи – говорим за възрастни хора, говорим за хора с увреждания, говорим за пенсионери, говорим за ромска общност, говорим за хора с много нисък…
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам.
Като казахте за 250 хиляди – каква част от тези хора, са тези, които казвате?
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: И 20% да са, това са 50 хиляди български граждани.
Вторични проблеми. До какво ще доведе това според нас? Не според българските институции, според нас. Потенциална вълна от завръщащи се българи.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Това лошо ли е?
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Зависи.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Като опасност ли го казвате?
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Не, като факт. (Шум и реплики.) Това е факт. Това е лично решение.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Това е очакване. За вълната връщане – очакване. Още нямаме факти.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Аз говоря за вторични проблеми, които биха могли да възникнат. (Шум и реплики.) Не коментирам дали са добри или лоши, това са потенциални проблеми, които биха могли да възникнат.
Вълна от завръщащи се българи.
Защо решихме да включим това? Представете си хиляда или пет хиляди, или 50, или 20 хиляди българи, които утре се връщат и кандидатства за личен лекар, кандидатстват за социални помощи, търсят си работа.
Искам да подчертая, че голяма част от българите в Лондон са от градове, в които предполагаме, безработицата е много голяма – говорим за Видин, Силистра, Казанлък и около Пловдивския район. Не знам дали е позитивна или лоша новина в зависимост от Вашата гледна точка.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Имаме недостиг на кадри. За мен това не са проблеми, това са предимства.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Приемам това, но като факт.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: За мен това не са проблеми, това са предимства.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Възможно да е така, но добре – вторични проблеми, вторични факти.
До какво ще доведе това? Както споменах в началото, години наред средствата, които постъпват от българите в чужбина като сума са по-големи и от общия брой на всички чуждестранни инвестиции, които постъпват в България.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Не, не! Това е абсурдно! Можете ли да го докажете?
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Това е така, има официална статистика.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: От кого?
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: От Българска народна банка, средствата, които постъпват в Българска народна банка. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНДОН ДОНЧЕВ: Просто отново е въпрос на гледна точка.
Тези хора, ако бяха в България, средствата, които щяха да постъпват в бюджета от тяхната дейност в България, дали нямаше да бъдат по-големи, отколкото средствата, които либералите ни представят като голямо предимство и много хубаво нещо миграцията, при която постъпвали в страните, откъдето тръгват мигрантите, постъпвало от тези мигранти много пари!
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Възможно да е така, не оспорвам това, но информацията е базирана на данни, които постъпват от Българска народна банка. Това е факт, това е официална информация. Години наред сумата, която постъпва от българските емигранти в чужбина, е по-голяма от общия брой инвестиции.
Ако българите в чужбина – конкретно във Великобритания, Великобритания е един от големите донори наред с Германия примерно, САЩ, ако те нямат статут и не могат да работят, предполага се, че тази сума ще намалее. За добро или за лошо, не искам да го коментирам, просто е факт. (Шум и реплики.)
И другият най-голям проблем – това е потенциалната възможност една доста голяма група граждани на България да останат нелегално във Великобритания. Защото, ако не придобият този Settled или Pre-settled status, когато кандидатстваш за работа, когато наемаш жилище, когато записваш детето си на детска градина, когато искаш да имаш достъп до социално-осигурителната система на страната, когато влизаш на територията на Великобритания, когато кандидатстваш за кредит и така нататък, всеки ще изисква този номер. Той няма да бъде на хартиен носител, той ще бъде един дигитален номер, подобен на единния граждански номер, който съществува в България. Нямаш ли го, достъпът до тези програми ще ти бъде отказан.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И тогава?
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Тогава ставаш нелегален – или се връщаш, или отиваш в Испания.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Е как нелегално ще можеш да живееш, да си запишеш детето на детска градина? (Шум и реплики.)
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Тогава отиваш в Испания.
Аз отбелязвам потенциалните възможности. Това е една от изнесените сесии, които правим, беше организирана с подкрепата на българското посолство, Мария Ангелиева е българският консул. На тези сесии, когато ние ги организираме, се събират между 60 и 120 човека. Това е в едно от българските училища в Едмънтън, където в тази част на Лондон, както Ви казах, живеят около 15 хиляди български граждани. В това училище конкретно учат 65 деца от България. Сесията беше някъде преди около една седмица – една-единствена точка разисквахме. Това е settled status. Искам да Ви уверя, че нито един от тези хора, които присъстваха в тази зала, нямаха никаква информация за това как се кандидатства и така нататък.
Много препоръки съм приготвил, нямаме време да се спрем върху всички тях. Тези, които съм изредил, според мен касаят една друга група от проблеми и това е социалната интеграция на българите във Великобритания. Но аз имам конкретни препоръки по повод този конкретен статут, защото ние мислим, че нещата са доста спешни в момента. Имам няколко конкретни препоръки. Не знам дали, когато приключа да ги спомена, но тези, които съм изредил, са като цяло за интеграцията на българите в чужбина и само една от тях ще кажа.
Мисля, че е изключително належаща, адекватна и работеща стратегия за работа с българите в чужбина, отново на базата на информация от Външно министерство, официална информация, подадена от Външно министерство – българските граждани в чужбина са два милиона и четиристотин хиляди. Неофициална статистика – един Господ знае. Когато 30, 40, може би 50% от трудоспособното население на България е в чужбина, е абсолютно необходима стратегия, която да отразява тези факти!
Успешната работа с българите във Великобритания – ако успеем да направим нещо с Вас, може да служи като експертиза за работа с българската диаспора в чужбина. Отново, ако се позовем на тези данни, 420 хиляди, мисля, че са само българите в Германия, над 300 хиляди в Чикаго, ако не греша и така нататък. (Шум и реплики.)
Имаме политическа подкрепа – ще го спомена, от Лейбъристката партия, либералдемократите, Садик Кан, включително и Консервативната партия. Преди по-малко от месец бях поканен да взема участие в работна група, сформирана от Външно министерство на Великобритания, която да разработи тази стратегия, така че дори и от екипа на Тереза Мей имаме подкрепа. Защо? Защото цели отрасли във Великобритания буквално ще се сгромолясат, ако емигрантите напуснат тази държава. (Шум и реплики.)
Защо? Това са нископлатени работници в здравеопазване, строителство, хотелиерство, ресторантьорство, селско стопанство. Ако не са източноевропейците, във Великобритания тези отрасли ще се сгромолясат, така че дори имаме подкрепа на най-високо ниво.
Групата е сформирана от „Форин офис“, от екипа, който е участвал в преговорите с Европейския съюз. Аз съм единственият български представител. Радвам се наистина за това. Единствената задача на тази работна група е да изготви стратегия за работа с тези общности, защото отчитат факта, че една от причините за Брекзит е недостатъчият енгейджмънт с тези групи и второ – какво да се направи след напускане на Европейския съюз, така че водещата роля на Великобритания да бъде запазена. Говорихме много за софт пауър. Не знам в България това дали е актуална тема, но едно от нещата, които изтъкнаха е – о`кей, ние не сме в Европейския съюз, но английският език е доминантен, водещ. Това може би ще превлича емигранти. Образователната система, университети са едни от най добрите в света. Това може би ще привлича отново емигранти. Икономиката се нуждае от емигранти!
Нашият център, който основахме – българска благотворителна организация. Поставили сме си няколко цели. Единствената, доколкото знам, българска благотворителна организация на територията на Великобритания е да предостави информация за консултации, да подкрепя развитието на благоприятна правна и образователна система, която да подпомага българите във Великобритания, да подпомага по-доброто сътрудничество между България и Великобритания, да предоставя подкрепа на българските институции, които работят за пълноправна интеграция на българите в чужбина, да насърчава защита от дискриминация и да оказва помощ и подкрепа на хората в неравностойно положение.
Партньорските организации, с които работим, една от тях е Едмънтън партнършип форум - платформа на 24 училища в Едмънтън и Ендфилдс. В тези училища българските деца са около 50-60% от учениците.
Друга партньорска организация е Ийст Юръпиен Форумс, това е платформа, която също аз създадох с мои колеги на 45 организации, подкрепящи източноевропейската общност – ваши колеги, депутати, общински съветници и така нататък. Имаме дори бивш член на Шадоу кабинет от лейбъристката партия, Енфийлд Волънтери Акшън друга организация на новите европейци и така нататък.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА МИЛКОВА:Извинявайте, Вашата организация кога е създадена, защото аз не чух в началото?
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Преди 5-6 месеца стартирахме.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА МИЛКОВА: Сега е създадена.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Да. Преди 5-6 месеца.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА МИЛКОВА: Тоест след събитията по Брекзит е създадена организацията, съобразно проблематиката, която произтича от тези факти или?
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Да. Не само, но и затова.
Последните два-три слайда, които съм включил.
Садик Кан, кметът на Лондон, стартира мащабна кампания с едно послание: Лондон остава отворен (London is open!). Иска да демонстрира това, че Лондон е мултикултурен град, че гражданите на Европейския съюз са добре дошли, че ние правим контрибюшън към икономиката на страната. Кампанията също се провежда и на български, има хъб, в който може да се предоставя информация за всички тези проблеми по Брекзит и така нататък. Подготвят се аудиофайлове също на български, не само на български отново тези шест hard-to-reach групи, за които споменах, които бяха идентифицирани от екипа на Садик като hard-to-reach. Българската една от тях. Тези маркетингови материали и този радиоклип ще бъдат преведени съответно и на български. Доста е мащабна кампанията, работим с него, подпомагат ни в някаква степен. Организираме един голям източноевропейски фестивал на 5 май. Както казах в началото, заповядайте всички, ако имате желание да се срещнете с тези хора. Най-вероятно Садик ще го отвори и това е последното. Благодаря Ви много.
Съкратих я малко, но това, което искам да кажа като последна дума.
Имам няколко препоръки към Вас, защото Брекзит е върхът на този айсберг и защо е толкова спешен този проблем? Защо изисква действия, които да започнат буквално утре сутринта? Защото българските граждани трябва да преминат през тази процедура и ние сме убедени в това, че една част от тях, не знам колко процента, но една доста голяма част няма да успеят в този процес. Това ще породи много проблеми.
Трябва да се направят няколко неща около тази процедура, а другите препоръки, които ги бях включил, са като цяло за социалната интеграция и за този дълъг и много труден процес на адаптация в една чужда среда, една изключителна, конкурентна среда, каквато е Лондон. За едно работно място в София не знам колко човека кандидатстват, но за едно работно място в Лондон кандидатстват минимум пет, шестотин човека. Ако в София за едно работно място в най-добрия случай кандидатстват хора, които са завършили Софийския университет, то в Лондон кандидатстват за това работно място хора, които са завършили университети от Канада до Нова Зеландия. Това е един световен център. Българите изпитват трудности в интеграцията, не са къмпетатив, поради много причини. Не е упрек към никого, това са факти и мисля, че трябва да се помогне на тези хора.
Основните ми препоръки към Вас, свързани с този процес са следните:
1. Мисля, че е необходима, не знам дали ще се съгласите с това, информационна кампания. Отново от българското посолство Мария и Васил правят всичко, което е по силите им, но те са само двама, те нямат капацитета да обслужат толкова хора.
Информационна кампания, която трябва да започне и от България може би с подкрепата на медия, или може би с подкрепата на медии – в множествено число, тази информация да стигне до българите. Всички са си купили сателитни чинии, всички гледат български телевизионни предавания. Ако тази информация в тази кампания стартира от България, тя ще стигне до тях. Симпъл месидж, който да казва: знаете ли, че трябва да кандидатствате за този статут. Това са стъпките, това, това трябва да направите. Моля кандидатствайте, ако сте решили да останете във Великобритания, ако искате да живеете там, трябва да осигурите този статут.
2. Това, което направиха в Румъния – гореща телефонна линия. Всеки румънски гражданин един милион румънци живеят в Лондон. Всеки румънски гражданин, който живее в Лондон има достъп до един телефонен номер, това е така наречена гореща линия. Не знам колко хора работят по този проект, колко хора отговарят на тази линия, явно има някакъв екип, на който всеки може да звъни и на румънски, защото езиковата бариера е огромен проблем за българите във Великобритания. Не говорят английски 95% от тях, всякакви рекламни материали на английски не стигат до тях. Нямат и компютърна грамотност…
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Как 95% от българите във Великобритания не говорят английски? Несериозно.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: От 22 години живея във Великобритания. Целият ми професионален път е бил в системата на …
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Деветдесет и пет процента от българите, които живеят във Великобритания не говорят английски?
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Да, абсолютно.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Моля Ви се недейте да говорите така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНДОН ДОНЧЕВ: Такъв процент в България не говорим английски.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Добре, да не е 95, да е 94.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Аз ходя в Лондон, играем там представления и се срещам постоянно с …
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Вие може да ходите в Лондон, да се срещате с група от българи, които са…
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Те са най-различни хора, които работят в строителството, обикновени строители. Всички те говорят английски.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Възможно е.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Голяма част не говорят английски.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Всички хора, които съм срещал там.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Добре, може Вие да общувате с друга група.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Е, как ще ходиш да работиш и да живееш…
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Достатъчно е да се качите на един самолет от тези лоу костовете, за да видите какъв е съставът им за Англия, и ще разберете, че голяма част от тях – те не говорят и български!
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Точно с такива самолети пътувам.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Моите предложения са следните: откриване на гореща телефонна линия, такава каквато направиха румънците и всеки румънски гражданин може да звъни на тази линия и на румънски език да получи информация. Не знам как да кандидатствам за този статут – конкретни въпроси. Аз живея примерно от пет години във Великобритания и съпругата ми примерно от еди колко си, каква е процедурата, какви документи трябва да подам?
3. Увеличаване екипа на посолството и увеличаване може би на бюджета на това посолство. Сградата, както много пъти казах днес, тя дори не е пригодена, извинявам се за това, но там дори нямаше до скоро и тоалетна в помещението, в чакалните ли се казва?
Увеличаване на бюджета на посолството с цел увеличаване на екипа и по-ефективна работа с българската общност във Великобритания. Това са основните ми препоръки по този статут. За другите няма да се спра, защото това е отделна тема на разговор.
Ако имате други въпроси, с удоволствие бих Ви отговорил.
ВЕСКО НЕНЧЕВА: Искам да Ви благодарим, имам контрол. Благодарая за отделеното време. До следващи срещи!
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: И аз Ви благодаря много.
Искам само едно изречение, за да приключа.
Аз не съм дошъл с упрек към никого. Работя за може би най голямото кметство в Лондон, отговарям за програма за интеграция в Хартфордшиър, член съм на работна група, която беше сформирана от „Форин офис“, аз съм единственият българин в тази работна група.
Идеята е да се помогне на тези хора. Това не е упрек към никого и данните са: на база на наши наблюдения, на база на информация, която постъпва от локалните кметства, на база информацията, която постъпва от Садик Кан – нека да помогнем на тези хора. Това е в полза на всички Вас и в полза на тях.
Огромният проблем в момента е как да решим проблема с този статут, а след това ще мислим за социална интеграция. Благодаря.
Социалната интеграция е друга тема на разговор, там нещата са много сериозни, но нека да мислим как да решим този проблем сега.
ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Да дадем възможност и да зададат въпроси колегите, а и гостите, които са тук, ако имат такива.
Вие бяхте достатъчно изчерпателен, разбира се, но все пак, ако имат някакви въпроси, виждания да споделят нещо.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Имам също едно предложение.
Коментирайте между Вас, преценете дали е удачно, може би не е удачно – не знам, инициирайте една среща със Садик Кан. Той започна тази кампания. Бюджетът, с който той разполага, е много голям. Седнете на една маса, говорете с него. Българската общност беше идентифицирана от него като hard-to-reach. Говорете с него, кажете, това е официален факт – какво можем да дадем, можем ли да работим заедно, с какво можем да им помогнем? Ние разполагаме с това, Вие разполагате с нещо друго, с други ресурси, имаме ли допирни точки? Това е едната от възможностите може би.
ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Има ли възможност, съгласно програмата, която казахте, че се финансира от местната власт там, програма за подпомагане на интеграцията на отделните общности и създаване на основание на тази програма на някакъв културно-информационен център, където неговорещите хора, български да могат да отидат и на български език да им бъде предоставена някаква информация.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Аз споменах една програма, която се казва: „Кантролинг емигрейшънд фонд“. Тя е субсидирана от Сентръл гавермънд, от правителството, но тя е отворена само към кметства. Локални, такива чарита или някакви групи нямат право да…
ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Кметството да намери едно помещение да се…
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Има културно-информационен център в Лондон български.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: В Лондон има Български културен институт, да, който е под шапката на Министерството на културата и той се занимава с много специфични неща – организиране на културни прояви.
ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Той се занимава с организиране на културни прояви.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Аз Ви давам съвет да се обърнете към тях и можете да си съдействате, да ви помогне в тази прекрасна инициатива.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Може би като възможност за предоставяне на помещение. Но това е въпрос, който трябва да не отнесе до Министерството на културата, те трябва да вземат това решение този център да бъде отворен и към други инициативи. (Шум и реплики: „Мисля, че Светла Дионисиева е…”)
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Защо не тръгнете обратно – да се свържете направо с тях и каквото трябва, да се направи.
Защото, повярвайте ми, културата е нещо, което обединява хората в едни такива държави. Аз много се занимавам с това. И когато този културно-информационен център – те се интересуват от празниците си, от това и това, сигурен съм, че много хора са обединени с този културно-информационен център. А тези хора, които са обединени около него, се познават и с други хора, и с други, и с други. И както казвате фейсбук и от човек на човек, и този във фейсбук от познанства, мисля, че по пътя на веригата, ако тръгнете от едни хора, те предоставят информация – как ние останахме доволни. По този начин може през хората да свършите много работа.
Разбира се, аз съм сигурен, че трябва съдействие и че трябва да помогнем на тези наши сънародници.
ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Смятам, че специално за Лондон, в такъв мултинационален конгломерат, е нормално да има някакъв голям център, където да има заделени кътчета за всяка една общност, които да предоставят информация, да помагат във всякакви екстремни ситуации и така нататък. Да не се разчита само на посолството.
На практика, сега се получава, че Вие идвате от Лондон с желание и молба България да заделя средства за повече хора, за по информационна кампания и така нататък, и да обслужва нуждите на Лондон.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Но те са и български граждани според Конституцията!
ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Спор няма. Но защо България да бъде заинтересована нейните граждани да работят и да обслужват Лондон, а да не се връщат в България? Може би пък повече е в интерес на Лондон да извършва… (Шум и реплики.)
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Това, което исках да Ви попитам в началото на срещата, беше: каква е политиката на България спрямо българските имигрантски общности в чужбина? Какво иска България: да ги привлече – номер едно, да останат там – номер две, или само да привлече високо образованите? Каква е политиката, стратегията?
АЛЕКСЕЙ АНДРЕЕВ: Ако ми разрешите, господин Дончев, бих искал да взема отношение по част от въпросите, които ни бяха повдигнати.
Аз съм Алексей Андреев, директор на дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество” в Министерството на труда и социалната политика. Дългогодишен дипломат съм, много години съм бил на работа в Лондон и съм запознат частично с проблемите, разбира се, те еволюират.
Искам да взема отношение по конкретни аспекти, които са в ресора ми на дейност – специално на Министерството на труда и социалната политика.
Ситуацията за нашите сънародници във Великобритания, произтичаща от Брекзит, е изключително комплексна. В последните месеци ние сме свидетели на едно състояние на неопределеност в самото британско правителство. Знаете, че на 14 декември трябваше да се гласува в британския Парламент самото Споразумение за оттегляне, то не се гласува. Към момента тази задънена улица няма изход. Европа и целият свят е в състояние на учудване от това, което става във Великобритания. Разбира се, за обикновените ни граждани това поражда много въпроси.
Аз бях в мисия в Лондон през месец ноември. Нашите сънародници имат конкретни и елементарни въпроси, касаещи тяхното реално човешко положение – как да си уредят техния статут, какво ще стане с техните социално-осигурителни права и така нататък.
Министерството на труда и социалната политика от доста време е предвидило този възможен сценарии.
Уважаемият господин Джингозян, има много огромен контакт с ръководителя на Службата ни по трудови и социални въпроси към Българското посолство и е в течение, че от втората половина на миналата година се проведоха поредица от информационни дни на територията на цяла Великобритания. Подчертавам, това е основно Англия, където е най-голямата ни концентрация на наши сънародници, но също така Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.
До момента са проведени 15 такива дни. Това означава, че съответният ни служител, той се е асоциирал там, предварително е организирал такава среща с нашите сънародници. Като методология се използва подходът ни, който се използва при организацията на изборите зад граница. Там, където е имало секции, а те са много, в тези зони се провеждат такива информационни дни и кампании, за да се разяснят правата на нашите сънародници след Брекзит.
Тук говорим, на първо място, статут са уседналост и така нататък, но също така и за социално-осигурителни права. Това е основен момент, защото, каквато и да е нашата общност там – 80, 90, 100 или 250, това е значителна българска общност зад граница, една от най-големите в Европа и като цяла в света.
От тук нататък личният ни контакт с тези хора е от голямо значение, за да се покаже ангажираността на българската държава към това те да получат адекватната информация в правилния момент и да могат да вземат точното осъзнато решение, какво да правят със себе си. Специално говорим за този наш контингент, който е в по-ниския сегмент на обществото.
Примерно до края на месец февруари ни предстоят такива информационни дни в Бристол, Челтнъм, Кардиф и на много други места. Тази кампания ще се води със сигурност до средата на тази година, а може и след това, според самото развитие на сценария с Брекзит.
Отчитаме Вашето предложение за създаване на телефонна линия, Това не е изцяло от компетентността на Министерството на труда и социалната политика, но при днешното състояние на аутсорсинга тази информация би могла да се представи и в България, няма защо да е базирана в Лондон или на друго място. Ние сме лидери в Европа в някои сегменти на аутсорсинга и това нещо бихме могли да го направим тук.
Искам съвсем накратко да засегна и частта за социално-осигурителните права, тъй като това е много важен момент. Основните два сценария, излизане на Великобритания – със сделка или без стелка. Със сделка, това е добрият сценарий за всички държави – членки на ЕС, защото имаме плавен преход и нещата ще се канализират занапред.
Към момента обаче нещата са наистина неопределени, защото е в сила и сценарият за така наречения „твърд Брекзит”, тоест излизане без споразумение, с което фактически ще скъсаме нишката в досегашните отношения в изключително много сфери.
Каква е реакцията и капацитет на българската страна да отреагира при такъв един случай?
Социално-осигурителните права към момента се регламентират от Регламент № 883 – законодателство на системите за социална сигурност. Това е схемата в рамките на целия ЕС.
В края на месец януари Европейската комисия прие допълнително законодателство в тази област, за да гарантираме този процес. Въпросът е, че при евентуален твърд Брекзит държавите членки би трябвало да имат готовност да започнат двустранни преговори с британските власти за сключване на социално-осигурителни споразумения.
За България това не е най-добрият сценарий, защото в този процес бихме били в състояние на конкуренция с много други държави – членки на ЕС.
Преди може би десетина дни в България имаше мисия на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз и там ясно беше казано, че при такъв сценарий на твърд Брекзит Европейската комисия ще инициира сключването на многостранно споразумение от името на целия ЕС с Великобритания, обхващащо социално-осигурителната сфера. Без съмнение, това е по-добрият сценарий за България, за да се гарантират комплексно социално-осигурителните и здравните права, не на последно място.
Бих искал да насоча вниманието, защото Вашето представяне беше изцяло от ракурса на нашите сънародници във Великобритания, но какво е важно за британците? Нека да видим и тяхната гледна точка.
Британците имат 7000 техни сънародници тук, в България. Когато говорим за регулиране на права, основният принцип в дипломацията е принципът на реципрочност. Няма значение, че техните са 7000, а нашите са примерно 200 хиляди, те искат еднакво гарантиране правата на техните сънародници тук. Включително и по това направление са взети мерки. Вчера в Министерството на здравеопазването имамехме специализирана секторна среща по тези въпроси, водена от заместник-министър, на която са присъствали както представители от Здравноосигурителната каса, от НАП, от Министерството на труда и социалната политика и от много други агенции и звена, за да уточнят каква ще е методологията при сценарий на твърд Брекзит за британските граждани, така че ние да им гарантираните техните права тук, че те ще могат да ползват най-вече здравни права, за да не изпаднат нашите сънародници във Великобритания в другата ситуация, тоест и те да имат право на това нещо.
Тази страна на нещата също е важна и по нея също се работи.
В заключение, това, по което искам да взема дума и е в ресора на Министерството на труда и социалната политика, е важната констатация, че в случай, ако евентуално не уреди ситуацията с част от нашите сънародници, ще има част от тях, които ще се завърнат в България.
Към момента нито в Министерството на труда и социалната политика, нито в Агенцията по заетостта – тя е второстепенен разпоредител към Министерството на труда и социалната политика, няма такава информация, няма такава индикация, но това има отношение и към това, което Вие зададохте – каква е политиката спрямо нашите общности зад граница?
В момента ситуацията на пазара на труда в България е такава, като цяло и в Европейския съюз, че нивата на безработица в България са възможно най-ниските, ние сме на водещи позиции. Това е официалната статистика, не говорим за недекларирана заетост и така нататък.
В България има системен недостиг на работна ръка във всички сегменти на трудовия пазар – от висококвалифицирани работници, средно ниво, до нискоквалифицирани работници.
Едно от направленията, за които аз отговарям, и там се полагат много усилия, е сключване на двустранни спогодби за заетост с трети държави. За миналата година сме сключили с Армения, с Молдова, в момента сме в преговори с Украйна и Грузия, и с Беларус. Ние нямаме наши сънародници, които да работят в България, и се стремим да привлечем чужда работна ръка! Ако има такъв сценарий или такова явление – наши сънародници да се завърнат от Великобритания, за тях има работа в България. Никой не поставя това под съмнение.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ще Ви прекъсна пак. Въпросът тук ще опре – каква ще бъде силата на тази вълна на връщащи се?
АЛЕКСЕЙ АНДРЕЕВ: В този ред на мисли това, което Министерството на труда и социалната политика – от много години го правим, тази година го правим в съвсем различен мащаб, с участието и на работодателски организации, и на големи фирми в България, това, което ние правим е форуми зад граница – тоест, за да представим условията на пазара на труда в България, условията за живот в България, за да представим, че реално – да, във Великобритания те могат да взимат по-високо заплати, но реално каква ще им е покупателната стойност, ако я сравнят с доходите в България? Ситуацията на нашия пазар на труда е изключително променлива. Има сегменти, където разликата в заплащането вече е много ниска и следва да отчетем това нещо.
В тази връзка през месец януари имахме форум във Виена, на 9 март е в Лондон. Към момента има над 20 регистрирали се фирми. Ще Ви дам един конкретен и много красноречив пример. Основен български производител на бойлери, няма да го споменавам, с огромен дял на българския пазар, участва през годините на такъв един форум, си е взел специалисти, целият му маркетингов отдел е от наши сънародници работили във Великобритания, защото е оценил, че те имат добавена стойност и така нататък. Този български производител е основен спонсор на този форум и други, защото вижда смисъл от това наши сънародници – учили, работили, доказали се навън, да дойдат и да прилагат този опит в България.
Това като подход и политика това е добре дошло, заставаме зад това, да привлечем максимално много наши сънародници, обяснявайки им, че ситуацията в България се променя, и се променя в положителната посока. И те, ако дойдат, няма да останат… Това е, което исках да кажа.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Само да попитам, съобщихте, че имате различни информационни срещи във Великобритания, тази информация има ли я публикувана на сайта на посолството?
АЛЕКСЕЙ АНДРЕЕВ: На сайта на Българското посолство в Лондон. Да.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Полезно е за българите, които живеят във Великобритания, да имат тази информация.
АЛЕКСЕЙ АНДРЕЕВ: Използвам възможността да Ви поканя на форума на 9 март 2019 г. в Лондон.
СЕЛВЕР ХАЛИЛ: Казвам се Селвер Халил – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Политически и институционални въпроси на Европейския съюз“. Шестнадесетгодишен дипломат съм от Външно министерство.
Първо, искам да благодаря за тази толкова всеобхватна презентация. За мен наистина беше интересно да чуя погледа на българските граждани, живеещи във Великобритания. Аз никога не съм живяла там, в този смисъл благодаря за Вашите препоръки.
Правата на нашите сънародници в чужбина е наш приоритет не само в контекста на Брекзит, тъй като Вие главно акцентирахте, както и защитата на националните интереси, това е част от нашата мисия като Външно министерство. В този контекст нашата дирекция е съпредседател на тази вече известна работна група по Брекзит, която работи съвместно с дирекция към Министерския съвет, като работната група разработи планове за действие, които включват мерки в отговор на идентифицирани въпроси от всички министерства, включително информационна кампания. И това не са само планове, приети от Министерския съвет. По разпореждане на председателя на Съвета по европейските въпроси ежеседмично ние представяме доклади, абсолютно всички министерства, какво правим по тези планове. Даже следващият понеделник ще имаме презентация именно по информационната кампания – какво всяко министерство…
Мисля, че този механизъм на работа поощрява всеки да изпълни заложените в плановете марки.
Като съпредседатели на тази работна група ще Ви бъда благодарна, ако може да изпратите Вашата презентация. Мисля, че няма никакъв проблем да я споделя с ведомствата, както и Вашите препоръки? Защото, Вие сте дошъл чак от Великобритания да изразите Вашите проблеми, защото е много важно да ги чуем от първо лице.
Единственото допълнение на това, което каза господин Андреев –бих искала наистина да потвърдя, че – да, ние провеждаме секторни срещи с британското посолство тук. Нашата линия на поведение е именно реципрочност. Тоест, ако направим нещо в името за британските граждани, то е с разбирането, че ще получим ответната реакция от тяхна страна, включително господин Андреев посочи социалните въпроси.
Аз бих желала да допълня предложенията към изменението за Закона за чужденците. Те именно са ръководени от изискванията за статута за уседналост, начина на кандидатстване, които Великобритания предлага. Почти са огледални измененията, които ще се предложат към Закона за изменение на чужденците.
На ниво Европейски съюз, тъй казах: защита на националните интереси.
Знаете, че тази работна група, на която ние сме съпредседатели, освен че целият този процес на разработване на 600 страници споразумение, в което ние много активно защитаваме интересите, разбира се, най-идеалният вариант би бил оттегляне със споразумение, защото ще се прилага актито на Европейския съюз. Тогава ще бъдат защитени, в продължение на преходния период от две години с възможност за удължаване с още една или две години, правата на нашите сънародници във Великобритания. Разбира се, както всички знаем, все още не знаем, дали британският парламент ще ратифицира това споразумение. Затова се подготвяме и за излизането без сделка.
Какво се случва на ниво Европейски съюз? Съвсем накратко. Защото именно нашата задача е и на ниво Европейски съюз като дипломати да защитаваме нашите национални интереси. Към момента Европейската комисия предложи 26 законодателни акта. Те са временни и ще се прилагат на основа на реципрочност.
Вие споменахте, че британците предприемат действия, които ще прилагат. Същото нещо се случва и на ниво Европейски съюз. Те уреждат различни въпроси – авиация, тежкотоварни автомобили, по искане и настояване на българската страна се включиха и автобусните превози, защото нашите съграждани пътуват с автобуси. По искане на българската страна приемането на заключението на Европейския съвет, с който се одобри споразумението, се включва специален текст, който казва внимателно да се следят изпълняването на съответните разпоредби, свързани с правата на българските граждани.
Казвам всичко това не с друга идея, а само да покажа, че те са на приоритет в нашата работа и всички тези документи, разпространени от Европейската комисия, за нас означава много работа, изчитане, защитаване и разглеждане през призмата на интересите на българските граждани.
Всичко това, което казах днес ще го представя на срещата в понеделник, когото ще правим преглед на това, какво правят ведомствата по заложените мерки в областта на информационните въпроси. Те не са само информация обаче. Това са и обучителни дейности, координационни дейности, законодателни дейности.
Според мен е в интерес на всички да намерим отговор на въпросите, които вълнуват нашите сънародници в чужбина.
ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Има ли други предложения? (Реплики.)
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: За правата на българските граждани основният проблем е дали ще излезе със сделка или без, тъй като в момента има 282 хиляди национални осигурителни номера, които българските граждани са взели. Общо взето те стават невалидни след Брекзита. Казвам го условно, разбира се, тъй като нашите сънародници минават процедура по кандидатстване за този номер, който Вие казахте.
Проблемът е, че хората, които ще кандидатстват и ще получат постоянно пребиваване, както е в нашия Закон, трябва да имат пет години пребиваване там. Много от нашите сънародници са работници, които отиват в строителството, връщат се. Малък е броят на хората, които отиват там, живеят като Вас, градят кариера, целият им живот е там. Вие нямате, такъв проблем. Не знам дали сте британски поданик или не сте. Това са малката част от нашите сънародници. Голямата част от нашите сънародници, често пътува. Вие казахте, че трябва поне шест месеца да не излизат. Това ще засегне голяма част от нашите сънародници, и то ще ни засегне веднага, тоест изключително скоро – 29 март, ако няма сделка, тези хора, ако не са пуснали през приложението да се регистрират и да отговарят на съответните изисквания, ще бъдат в момент на безтегловност – пребиваващи.
Убеден съм, че, както казахте: мултикултурен Лондон специално и други, това ще повлияе, абсолютно на всички, които са в този контекст на нашите сънародници.
Предполагам, че британското правителство ще направи Бяла книга, каквото и да е било, за да излезе от тази ситуация. В момента Великобритания е в по-тежката ситуация. Ние спокойно може да поемем този приток на хора.
Само да Ви кажа, че над 200 камиона стоят по плацовете на една от нашите транспортни фирми, защото не могат да намерят шофьори, а заплащането е 2000 евро. Ние в момента правим политика – от Украйна вкарваме българи, облекчаваме режима, така че нашите сънародници са добре дошли! Правят се информационни кампании „Кариера в България. Защо не?” В България се прави от 11 години, във Великобритания, в Германия. Мен ме интересуват повече българските студенти там, които са около 6 – 7 хиляди, как ще могат да си узаконят статута. Предполагам, че след като са студенти в тези висши учебни заведения, означава, че са постоянно пребиваващи. Иначе има над 25 съботно-неделни училища. По-голямата част – 24, са финансирани от българската държава. Както нашата общност там обаче, така и цяла Европа в момента е в шок, какво ще се случи? Така че, каквото е за нас, така и за всички останали.
Прав сте. Трябва да се вземат мерки и да бъдем подготвени за всички възможни варианти. Виждам, че българското посолство и колегите от Външното министерство са подготвени. Виждам тяхната амбиция да реагират във всеки един кризисен момент. Смятам, че няма да има кой знае какво напрежение.
Проблемът обаче остава – много са нелегалните и в момента, казахте, че 80% от проституцията са от български и румънски момичета.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Не в цял Лондон, в едно конкретно кметство Енфийлд. Не знам защо така са се стекли нещата.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Цялата идея за Брекзит произлиза от това, че Великобритания иска да се отърси от плявата, така да се каже, и да си остави само качествените хора. Това е цялата истина. Ромите, ако може да се изгонят, тези, които тежат на социалната система, а тези, които работят, ще ги задържим да си работят, но другите, ако може…
Ето тук колегите говорят за реципрочност. Каквото е за нашите граждани, това ще бъде и за английските граждани. Доколкото знам, ако е твърд Брекзита, ще може спокойно да се пътува с нашите паспорти до три месеца като турист, за по-дългосрочен емигрант трябва да се кандидатства като страна извън Европейския съюз. Както е в България същото положение по отношение на пребиваването по Закона за чужденците.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Студентите с писмо от университета – това писмо ще се приема като доказателство за пребиваване, ще могат да се узаконят статута. Доколкото знам за безвизовия режим, заявиха, че ще бъде безвизов режим, но също така на първата среща на тази работна група към форин офис, това, което коментирахме, е, че всеки емигрейшън офис на летището имат право да изискват, и ще изискват, не на всеки, но съобразно – не знам какви са техните критерии дали избирателни, дали по някакви външни физически белези, не знам, така и не стана ясно, но те ще могат да изискват, не на всеки, но ще могат да изискват този дигитален номер. Там има в някаква степен проблем, защото, ако го няма този номер, този, който е български гражданин и влиза на територията на Великобритания, ако не може да го предостави, ще му бъде отказан достъп. Това, което правят в момента The Trimilians, това е една от най-големите организации в подкрепа на европейските граждани от Великобритания. Те излязоха. Първо, тяхна беше инициативата да отпадне таксата от 65 лири. Много голяма кампания имаше в Лондон, подкрепена от много други организации. Вече е безплатно. Те инициираха, таксата отпадна.
Това, което също инициираха миналата седмица, е този номер да не е дигитален, а да е на хартиен носител, защото – Вие не сте съгласни с мен, но факт е, че много българи нямат имейл.
Не говоря за 25 годишен български гражданин, който е завършил университет. Говоря за определени групи от хора – над 60 – 65-годишна възраст, за хора с увреждания, за хора с нисък образователен ценз, които нямат компютърна грамотност, нямат имейл. Представете си някой ако поиска този дигитален номер, имейл на границата! Това, което The Trimilians в момента се опитват, и започнаха кампания, е всеки да получи на хартиен носител – било карта или някакъв друг вид на този номер, и ако на границата се поиска, всеки да може да има възможност да го предостави. Върху това работят.
Друга кампания, която те инициираха, и този Източноевропейски фонд, за който споменах ги подкрепи, е този номер, който ще бъде изпратен на имейла на всеки, който ще кандидатства, за да може да премине на следващо ниво, да не бъде изпращан по имейл, с цел този проблем да бъде елиминиран. Да бъде изпращан по пощата.
Не знам, дали стана ясно каква е процедурата. За мен тя не е сложна. Тя е опростена извънредно, определени, съвсем елементарни документи се изискват. Наистина обаче има огромна част от българите – както казах, целият ми професионален път е преминал в работа в тези кметства, но има огромна част от българите – аз отговарям за тези проблеми, за социалната интеграция. И с тази благотворителна организация, това, което Мария – българският консул, това, което виждаме, аз Ви показах снимката от последната среща, това са хора с изключително нисък образователен ценз. (Показва слайд.) Не са само роми. В никакъв случай не искам да прехвърля отговорността върху тях. Българите са. Лондон, поради много причини е привлякъл точно такъв тип български имигранти, има и много успели, но те са хората, които ще имат проблем с този статут.
Как докажа? Те нямат договори. Защо нямат договор за наем? Някой, който печели 1200 лири на месец, не може да си наеме жилище, наемът на което е 1200 лири. Защото трябва да се храниш. Това, което правят българите – не всички, но една голяма част, 10 от тях живеят в едно жилище. Десет човека. Каква е схемата? Един българин наема един апартамент, условно казано, например 1200 лири на месец, след това кани още 10 други българи, които да живеят в това жилище, незаконно. Защото той няма право да го прави. Той е сключил договор с Агенцията за недвижими имоти – Иван сключва договор с Агенция за недвижими имоти, няма право да го дава на други хора. Тези хора, идват, живеят там, защото нямат друга алтернатива, те не могат да си позволят тези огромни наеми, особено при тези цени, и живее там. Единия от договориге, който трябва да се приложи при кандидатстване за тази процедура е този. Логично е. Живееш в Лондон, докажи ми, че живееш там. Имаш ли договор за наем? Имаш ли къща? Няма. Добре. Договор за работа? Няма. Сезонни работници, чистачи, всякакви други хора, които работят без договор, хиляди, хиляди хора. Нямат договор. Хора, които постоянно пътуват между двете държави и така нататък.
Елементарни са нещата, които трябва да се направят, но дори и тези елементарни документи, българите не могат да ги предоставят. Най-големият проблем е липсата на информация според мен. Информацията, която българите получават, е от Фейсбук. Влизат в различни групи. Да, това е начин да се стигне до много хора, но подчертавам, ако се подава коректната информация. Ако има един, който да каже: това, това, това са стъпките, но това не се прави. Един подава една информация, тя се изопачава, друг добавя нещо, и накрая информацията е изопачена. Това са групи във Фейсбук, които са „Български майки в Лондон”, някакви такива групи. Тази информация не е автентична, тя не е достоверна, тя не е пълна, понякога е и подвеждаща, да Ви кажа.
Друг проблем, който не отбелязах – особено ромската общност и хора с нисък образователен ценз, и българските пенсионери, една голяма българска група, които живеят при децата си в Лондон, понеже няма да могат или не знаят как да го направят, поради много причини, нямат компютърна грамотност и така нататък, това което ще направят, е ще се обърнат към така наречен „нелицензиран“, „неоторизиран“ съветник. В Лондон това са счетоводители, които са се превърнали в един вид институция – те правят документи, правят преводи, какво ли не. Тези хора вече са започнали за услуга, която е безплатн – правителството на Великобритания отмени тази такса от 65 лири, тази услуга е безплатна, те вече са започнали да искат за една апликация между 800 и 1000 лири. Това, първо, е нелегално.
Второ, до какво ще доведе това? Защото много хора, естествено, искат да осигурят статута си, това ще доведе до лавина от фалшиви документи. Нямам договор, О'кей, аз ще ти направя – 1000 лири струва процедурата, трябва да ми предоставиш договор. Ами, нямам. Ами добре, още 100 лири за услугата – фалшив договор за работа. Това ще мултиплицира тези проблеми многократно.
Може би тук също трябва да се вземат някакви мерки.
Първо, българската общност да бъде информирана, че счетоводителите са счетоводители. Те не са емигрейшън едвайзърс, те не са лоярс, те са счетоводители, те имат една определена задача – да приключат данъчното счетоводство, не да правят преводи и всичко останало.
Номер две – да бъдат предприети някакви мерки срещу тези хора – дали чрез посолството, защото това са едни абсолютно нелегални центрове, които оперират на територията на Великобритания и обслужват български граждани. Този процес в момента вече се задвижва, започнаха обяви във всички български медии, във Фейсбук включително, в социалните медии: предоставям услугата за помощ при кандидатстване за еди какво си, струва еди-колко си. Никой не ги санкционира – в социални мрежи, във вестници.
И другият проблем е, че тези хора, понеже не са квалифицирани и не са оторизирани, първо, ще приберат парите на тези хора и второ, може би няма да направят апликацията правилно, както трябва. Може и да ги подведат, за да се върнат втори път, както много от счетоводителите правят в момента – апликацията: а, съжалявам, трябва да приложиш още един документ, още 100 лири. Връщат се тези хора. По три-четири дена българите се редят на опашки при тези счетоводители. По три-четири дена опашки пред тези счетоводители за всякакъв вид услуги! Получат писмо от здравната система – не разбират. Господинът каза: всички говорели английски. Категорично не съм съгласен! Те не разбират писмото. Носят го това писмо при този така наречен „счетоводител“: какво е това нещо? Той казва: така, така, така, така, прочита писмото – 20 лири. (Реплики.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Този счетоводител как общува с тях, като те не разбират английски?
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Той е българин. Двайсет лири да ти прочете писмото!
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Извинявайте.
Нали разбирате, че това в крайна сметка е личен избор на всеки един български гражданин и проблемът с фалшивите новини на всички нива е навсякъде. Това е личен избор.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Да, съгласен съм.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Каквато и кампания да направи българската страна, ако отсрещната страна не е заявила желание, не е показала, че иска да направи това нещо, няма как да се случи.
Същия начин го има и България за ред други проблеми. Има си официална институция, има си официални стъпки, които трябва да се извървят, но определен гражданин решава, че Фейсбук групата на еди-кого си за него е панацеята на проблема и това е начинът да се извърви този път.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Съгласен съм, съгласен съм.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Мисля, че всички, които сме тук на тази среща с Вас, сме абсолютно убедени, че българската страна ще направи всичко възможно, съобразно инструмента с който разполага, от там нататък личната оценка и личният избор на всеки един български гражданин – било в България или в чужбина, е негово лично, неприкосновено право и ние няма как да окажем някакво давление или натиск, освен с тези комуникационни срещи и кампании.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Абсолютно. Съгласен съм.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Относно фалшивите новини във Фейсбук страниците, мисля че това е проблем, който трудно бихме могли да…
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Мисля, че за една информационна кампания не се изискват много средства. Може да се стигне до много хора по елементарен начин – Туитър, към Фейсбук.
Не знам дали да не обмислите – аз трябва да тръгна след 10 минути, дали не трябва да се обърнем към някои от големите медии в България и да поискаме партньорство с тях? Да се разработи някаква програма с тази група конкретно. Българите в Лондон не са представителна извадка на българското общество. Аз не съм съгласен с господина. Има много успели, има хора на много високи позиции. Процентно са много малко от тази общност и дали 200 – 250 или 190 хиляди – огромната част от тях са хора с много нисък образователен ценз и тези са хората с проблеми. Тези хора не посещават сайта на българското посолство, не четат никакви други новини. Техният източник на информация е: моята съседка ми каза, Фейсбук, от този чул, оттам чул. Разбирате ли?
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Знаете, те нямат желание да се самообразоват, докато в моята сфера – аз работя с библиотеки – години имаме партньорско отношение с библиотеки на различно ниво в цяла Англия, те правят определени езикови курсове, безплатни за общността, която е там, на място, но не се посещава от тези, които… Те смятат, че нямат тази потребност да знаят езика, на който се говори в дадената държава.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Една от причините.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Искам да кажа, че има много канали и пътища тези наши сънародници да получат тази информация, но ние не можем да управляваме личния избор в крайна сметка.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Абсолютно, съгласен съм с Вас.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Аз мисля, че основният проблем идва от образователния ценз на тези хора – основно тази маса хора е невъзможно вече, пропуснат е моментът, в който е можело държавата да се погрижи те да получат необходимото образование, а и те едва ли са…
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Това е личен избор.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: И това пак е личен избор, доколко те имат желание. Няма как – държавата трябва да положи усилия при всички положения на тези хора по някакъв начин да им се помогне те да останат там.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Сформирането на една работна група в по-разширен състав, не само с Вас, а с представители на други институции, представители на други организации, не знам – мислите ли, че е удачно, която да работим по тези проблеми, не само конкретно върху Брекзит, защото има други. Ето, аз споменах примерно секс работниците в Ендфийлд. Това е трафик, това е организиран трафик. Данни на полицията във Великобритания – 80% от секс работниците в тази част на Лондон са от две държави – България и Великобритания. По този род проблеми, по други неща.
Вие споменахте безплатни курсове. Всяко кметство – нашето кметство организира 60 безплатни курса, те нямат достъп до тези неща, но тези услуги, предлагани от кметството поради много причини: ниска култура, ниски езикови знания, не вярват на институциите, идват с този багаж от България за добро или за лошо. Не вярват, не работят с кметствата. Може би една работна група, към която да включим други институции, други организации, представители на българите във Великобритания, и не само – работна група, която да работи по проблемите на българската диаспора, тези огромни български центрове – 400 плюс хиляди, и 16 хиляди ли бяха в Германия – това е почти половин милион български граждани в Германия.
ДОБРИН СТАНЕВ: Общностите ни са различни. Една ни е общността в Украйна – към тях се прилага една политика, даже там идеята е да се запази тази общност, да се развива, друга е политиката към Германия, трета към Великобритания. Във Великобритания общността е съвсем млада и затова е толкова трудно, защото няма тези изградени традиции, постоянно има промени, което ние отчитаме.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Друг проблем – мисля, споменах в началото, това е липса на представителство на политическо ниво. В Бренд, където работя – 230 общности живеят на територията на това кметство, на 230 различни езика се говори по официални данни на кметството, 62 общински съветници, 62-а, нито един от тях не от България, нито един от 62-та. Те са от цял свят, те са от Северна Америка, от Африка, от Азия. Нито един! България, мисля, че няма инструментите, ресурсите да въздейства върху този процес, но може да има някакви идеи. Хора, които са малко успели да бъдат насърчавани. Нямаше представителство на политическо ниво, на това ниво, общински съветници – това са хората, които взимат решения. Примерно в това кметство има такъв проблем, трябва да се работи по тази програма, трябва да гласуваме този бюджет, така, така, така. Но на тази маса, ако няма нито един човек, който да защитава интересите на българите, тази тема въобще няма да се дискутира дори на тази маса.
Не знам какви са механизмите, Вие ще кажете, аз не съм политик, не работя за Външно министерство, ако има някакви механизми тези хора да бъдат поощрени към политическа кариера – един от големите проблеми е, че те дори не знаят. Българите във Великобритания, в основната си част, дори не знаят, че имат право да гласуват на локални избори, а те всички са данъкоплатци и гласоподаватели.
МИЛЕНА ДИМИТРОВА: Особено сега.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Те трябва да имат право на глас, включително и сега. Абсолютно. Правото да гласуваш е основно право, основно демократично право. Те не го упражняват, защото не знаят за това.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Тук Външно министерство по някакъв начин трябва да се опита да информира и да бъде като обединител на общността, да стимулира общността за изтъкване на свои лидери, които да се включват в участието на местната власт. (Народните представители напускат срещата.)
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Апел към политическите партии в България – те напуснаха срещата, но тези политически партии, българите във Великобритания гласуват за тях. Те гласуват за една от тези всички политически парламентарно представени партии във Великобритания.
Нека тези политически представени парламентарни партии в България да имат някакъв, ако не някаква стратегия, то поне да имат едно наум, че някой в тази общност трябва да я представлява във Великобритания и има там определени минимум качества за политическа кариера, и да ги поощряват тези хора. Ако ние, ако българите – и като цяло източноевропейците, имат представителство на политическо ниво, нещата ще бъдат различни.
Последен пример Ви давам. Тази програма Ню енд имърджинг камюнити в Брент, която аз ръководих за една година, ако не бях аз – 2000 човека работят в това кметство, четирима от нас са от източноевропейски беграунд, само аз съм от България. Представете си каква диспропорция! Ако не бях аз да приготвя един доклад, да кажа това са проблемите, с които се сблъскваме буквално на ежедневна основа, българската общност е еди-колко си голяма, те нямат достъп до услугите предлагани в кметството и така нататък, и така нататък, ако не бях аз да приготвя този репорт, тази програма нямаше да съществува. Просто няма кой, няма някой от тези политически представени лица да говори езика, да знае специфичните особености, и културни, и така нататък, проблемите, с които българите се сблъскват. Няма. Представлява се индийската общност, пакистанската общност, Шри Ланка или примерно полската, която са един милион, не българската. Така че няма към кого да го апелирам, защото те напуснаха залата, но към Външно министерство….
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Към Външното министерство. Получаваме мейли от хора от различни страни. С Брекзит ще възникне проблем, че хората няма да могат да гласуват, по закон, който ние вчера гласувахме – Изборния кодекс, няма да има въобще достатъчно секции, за да могат да упражнят хората във Великобритания своя вот.
ДОБРИН СТАНЕВ: Регулирахте ли въпроса за гласуването във връзка с Брекзит? Имаме ли някакви конкретни нови предложения
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Не, не, не. Вчера гласувахме Изборния кодекс – новият, и съгласно последните промени, които има в Изборния кодекс, с Брекзит във Великобритания ще останат само два-три избирателни пункта. (Шум и реплики.)
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Според избирателния кодекс право на уседналост ли се казва, не знам, трябва да се пребивава шест месеца в съответната държава, която живее, за да може да гласуваш. А с напускането на Европейския съюз, какво се случва с българите? Ако Великобритания примерно напусне Европейския съюз в края на март, май месец, когато са европейските избори, те ще имат ли право?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Формално тези, които пребивават там, ще имат право да гласуват, законно основание ще имат право да гласуват, но няма да имат физическа възможност, защото ще има (реплики: малко секции) много малко секции. (Реплики: както, да речем, в Турция или някъде другаде в Европейския съюз.)
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: Още едно изречение само. Българите, според мое наблюдение, са доста активни на изборите във Великобритания. Няколко пъти съм бил член на избирателна комисия. Бил съм свидетел с очите си на километрични опашки. Километрични опашки!
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: При положение че практически във всеки голям областен център е имало избирателна секция.
НИШАН ДЖИНГОЗЯН: В райони с много голяма българска общност – километрични. По един ден буквално се редят на тези опашки само и само да могат да упражнят правото си на глас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Чувствайте се винаги поканени и в извън заседание да се видим и да обсъдим проблеми, има ги доста.
Колеги, закривам заседанието.
Успешен ден!

(закрито в 12,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНДОН ДОНЧЕВ


Стенограф:

Маргарита Крачунова