---

П Р О Т О К О Л

№ 35

На 6 ноември 2019 г., сряда, от 16,00 ч. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет нa 31 октомври 2019 г. – първо гласуване.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Андон Дончев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми гости, уважаеми колеги! Предлагам да започнем заседанието ни.
Обявявам дневния ред:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет нa 31 октомври 2019 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Други предложения, ако някой има? Няма.
Подлагам дневния ред на гласуване.
Против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема, както е предложен.
Гости на заседанието ни:
- от Министерството на културата: господин Румен Димитров – заместник-министър, и госпожа Даниела Кънева – държавен експерт в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“;
- от Министерството на външните работи: господин Иван Найденов – постоянен секретар, госпожа Жасмина Ананиева – директор на дирекция „Бюджет и финанси“, и господин Калин Анастасов – главен секретар;
- от Министерството на образованието и науката: госпожа Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, и госпожа Ваня Балчева – главен експерт в дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“;
- от Министерството на финансите: господин Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“; и
- от Държавна агенция за българите в чужбина: господин Димитър Владимиров – и.д. председател.
По реда на обявяване на гостите бих предоставил думата на представител на Министерството на културата – господин Румен Димитров, да ни представи своето виждане по предложения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет.
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! В бюджета на Министерството на културата това, което ни интересува като културна политика, е финансирането на нашата дейност, тоест на културните ни институти в страната и в чужбина. Ние имаме 11 културни института в чужбина, които са в Берлин, Братислава, Будапеща, Варшава, Прага, Виена, Рим, Москва, Париж, Скопие, Лондон, като всичките са на бюджетна издръжка на Министерството на културата. Те представят свои програми, които се утвърждават при нас и се финансират съответно с бюджетни средства.
Имаме ръст в общия бюджет на Министерството на културата, който включва повишаване с 10% на работните заплати на заетите в сектора и съответните разходи, които водят до това увеличаване. Иначе цифрите по финансиране на отделните дейности са като тези от миналата година.
Разбира се, има схеми, по които сега работим. По отношение на филмовата индустрия разработваме закон за филмовите стимули, тоест изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. След като се въведат тези стимули, това ще даде тласък на филмовата индустрия за следващата година и в устойчив период напред. Така че, общо взето, ние сме доволни от Бюджет 2020, като стремежът на ръководството на Министерството е всяка година да надгражда в един или друг сектор – както сега приоритети са образование и социални дейности, така догодина акцентът да бъде малко повече и в култура, защото ние вървим заедно – култура и образование. Ако искате някакви конкретни данни за българските културни институти в чужбина, мога да дам примери с програмите им или с част от дейността им.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, бихте ли искали да изслушаме?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Ето, Париж например – изложби, музика, литература: изложба „Радост и светлина“; изложба „Икони“; изложба „Скритото лице“; пак изложба „Икони“; изложба „Магическа реалност – фотография“; концерт на Дора Делийска; литература – „Невъзможно синьо“, Здравка Евтимова – представяне; изложба „Фотография“.
Братислава например – също преобладават изложбите, а и прояви в областта на музиката и литературата: „Европейска столица на маскарадните игри“ – фотоизложба на младия словашки фотограф и дипломат Михал Хертлик; „65 години Национална гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ – София“ – юбилейна изложба; „Прозорец към душите“ – изложба-живопис на Мила Милчева; „За буквите. Кирилицата в съвременното българско изкуство“ – изложба за популяризиране на „Пловдив – европейска столица на културата 2019; театрална постановка „Любовта към трите портокала“ – куклено представление за деца и възрастни на Държавен куклен театър – Сливен.
Лондонският ни културен институт – „Мистерията на българските гласове“, галаконцерт на Тони Димитрова и Орлин Горанов в Лондон.
Прага – българското кино: акцент – ХІ фестивал на българското кино – Прага.
Рим – кино, ХІІ издание на празника на българското кино и редица, редица прояви.
Разбира се, всичко това е качено на сайта на Министерството на културата, като дейността на българските културни институти в чужбина е ориентирана в две посоки – и за българската общност по места, запознаване с постиженията на нашите изкуства, както и за гражданите на съответните страни. Тоест излизането от центровете и наемането на по-големи зали, на театри, където условията са по-добри и може да не се прави компромис с художествената част на нещото, което изнасяме.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Предлагам да изслушаме представителите и на другите министерства и след това да дам думата на колегите за изказвания и предложения.
От Министерството на външните работи – заповядайте.
ИВАН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С колегите в 14,30 ч. имахме възможност да представим бюджета на Външно министерство пред Комисията по външна политика. С Ваше позволение бих се ограничил до тези елементи от Бюджет 2020-а, които засягат една от основните задачи на Министерството на външните работи, а именно административното обслужване, подобряване на административната тежест за гражданите и за бизнеса за тези наши сънародници, които са зад граница.
За Ваше сведение: около 26% от служителите на Външно министерство – задграничните представители, се занимават с консулски въпроси, те са служители на консулските служби. Тази дейност ще получава и занапред все по-голямо внимание и необходимост от по-добро финансиране. Това е отчетено в Бюджет 2020 г. Общите параметри на бюджета са увеличени спрямо текущата година с 8,5 млн. лв. В тези средства влиза индексацията на работните заплати от 10%, които са приложими за цялата администрация.
Но специфично това, което засяга дейността на Вашата комисия, е укрепването на консулските служби, за което е осигурено допълнително финансиране, както следва: малко повече от 780 хил. лв. за обезпечаване на издръжката на Генералното консулство в Барселона, Кралство Испания – това е новооткрито консулство, което трябва да продължи да работи в следващите години.
Отделяме все по-голямо внимание на обучението на служителите, така че да бъдат достатъчно квалифицирани. За тази цел са заделени малко повече от 35 хил. лв.
200 хил. лв. са заделени за повишаване скоростта на интернет услугите на всички работни места в консулските служби – това е свързано с изискването за по-голям трансфер на данни във връзка с нови изисквания, които са свързани и с Шенген, и с Централната визова информационна система на Външно министерство.
Обезпечаване на допълнителен кадрови административен капацитет на дипломатическите представителства в Обединеното кралство, свързани с очакванията за Брекзит – очакваме много наши сънародници да прибегнат до услугите на Консулската служба за издаване на всякакви необходими документи, каквито бъдат изисквани от властите на Обединеното кралство в бъдеще.
467 хиляди са предназначени за обезпечаване на разходите, свързани с повишаването на класа на задграничното представителство на Република България във Франкфурт на Майн, организиране на Консулската служба съгласно консулските критерии.
Тези увеличения, които представих, са голяма част от допълнителните средства, заделени в бюджета на Министерството на външните работи, и красноречиво говорят за приоритетите, които имаме през следващата година по отношение работата с нашите сънародници зад граница.
Като цяло бюджетът, който е гласуван от правителството за Министерството на външните работи за 2020 г., отговаря на нашите очаквания и се надяваме с тези средства да подобрим обслужването, включително на тези наши сънародници, които в момента се намират зад граница, и традиционната миграция. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Давам думата на представител на Министерството на образованието и науката.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Министерството на образованието и науката реализира в много голяма степен възможността и конституционното право на българите по света да изучават родния език. Бюджетът на Министерството за образованието на българите зад граница за миналата година е 17 млн. 984 хил. лв., което включва, освен осигуряването на дейностите на българските неделни училища и двете български държавни училища зад граница в Прага и Братислава, и осигуряване на преподавателите от висшите училища в чуждите университети като лектори по българистика. Освен това, включва командироване на преподаватели в средни училища в чужди държави – в Молдова и Украйна, както и осигуряване на други дейности, като учебна помощна литература, като летните семинари на студентите по взаимен обмен във висшите училища, и осигуряване на дейностите по споразумението с Тараклийския университет.
Така или иначе около 16 милиона, и повече, са за осигуряване на дейностите на неделните училища, които включват обучението на над 55 хиляди деца от предучилищна възраст до ХІІ клас. 369 са към момента българските неделни училища във всички континенти – в над 50 държави. Тази дейност е свързана с осигуряване на лекторски часове, на помощна литература, на учебници, на помагала, на помещения, наеми на помещения и други неща, които пряко се отнасят до обучението по български език, история и география на България.
Във всички неделни училища има осигурени квалифицирани учители по български език и литература. Освен това, се осигуряват извънкласните дейности за съхраняване на самосъзнанието чрез култура, традиции, фолклор и други.
Освен лекторски часове за тези преподаватели и ръководители, се осигуряват и материали. Общата ни работа с Министерството на културата е много активна по отношение на осигуряване на народни носии, инструменти и други помагала, които са необходими за тях. Разширяването на тази дейност е свързано с възможността, която Министерството на образованието осигури, за сертифициране на българския език по Общата европейска езикова рамка в българските неделни училища. Изключително важно за нас е това – не само по отношение на осигуряване на възможността по-дълго да се учи българският език от децата в гимназиалния етап на неделните училища, но и за връщането им, за интегрирането в нашата образователна система.
Проектът за промяна на Постановление № 103, който в момента е на обществено обсъждане, предвижда много голяма крачка за връщане в България на децата, които учат в чуждестранни училища в целия свят, независимо от произхода им, и възможността те да се връщат във висшите училища на България с придобит сертификат – ниво В2 по Общата европейска езикова рамка (оценката от матурата по чуждия език на съответната държава и общия успех от дипломата), тоест на тях вече няма да им се налага да държат българска матура и няма да им се налага да имат допълнителни бариери при кандидатстване и връщане в България.
В този смисъл, разбира се, са необходими повече средства, които са свързани с увеличаване на норматива, който получават българските неделни училища – финансовия норматив, който получават годишно. Какво направихме тази година? Той е силно мотивиращ за тях – има допълнителен норматив, ако те имат курсове за кандидат-студенти; ако има допълнително организирано обучение, което води до сертифициране на българския език.
Цялата тази работа, която е свързана с подготовката на децата, а за разлика от България, се финансират децата от 4-годишна възраст – предучилищната започва от 4-годишна възраст в чужбина, е свързана с работата на дипломатическите мисии по света и без тях това не би било възможно.
Последните инициативи, които имаме с тях, и последните национални програми, свързани с квалификацията на учителите, и други са с усилията на задграничните ни мисии по света, както и мониторинга, който осъществяваме върху тези дейности.
Да припомня, че има промяна за командироването на лекторите във висшите училища по българистика. Досега имаше проблем за това, че не бяха осигурявани – командировани от министъра на образованието и науката, те се ползваха само от средствата за командировъчни разходи и нямаха необходимото осигуряване и сигурност при завръщане в България.
Новият акт на Министерския съвет предвижда ректорите на университетите и двата института на БАН – по български език и литература, да командироват лекторите, разбира се, с една сложна процедура, която е свързана и с избор от министъра на образованието, а Министерството на образованието и науката да трансферира средства към висшите училища не само за техните командировъчни – за техните осигуровки, заплатите, които са получавали досега, здравното им осигуряване, допълнителните добавки за доктор на науките и други, така че да се чувстват по-сигурни и наистина да могат най-добрите и най-мотивирани преподаватели да поддържат българистиката по света.
За съжаление, в момента имаме още три ректората от близо 60, които вече са активни, за които нямаме кандидати. Аз призовавам, ако е възможно, да се съдейства да имаме кандидати и за тях – за Армения, за Бердянск, за Киев. Очакваме още. Така че необходими са ни още средства и още усилия за мотивиране на най-добрите преподаватели от България да представляват българистиката по света.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Михалевска.
От Министерството на финансите – господин Танев, ще може ли да ни представите Законопроекта в частта, касаеща българите зад граница?
ИВАЙЛО ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Колегите от трите министерства бяха достатъчно изчерпателни относно дейностите, които те извършват във връзка с нашите сънародници в чужбина. Чух, като общо мнение, че приемат параметрите на своите бюджети за следващата година.
Извън тези министерства, трябва да споменем и Държавната агенция за българите в чужбина, която е част от структурата на Министерския съвет – второстепенен разпоредител с бюджет. Министерският съвет съответно е в правомощието си да разпредели техния бюджет за следващата година. Задължително, което ще бъде включено, е 10-процентното увеличение на средствата за персонал – заплати, възнаграждения, осигурителни вноски. От моя страна това бих могъл да кажа засега. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Ще дам думата и на господин Владимиров да се изкаже относно бюджета, касаещ Държавната агенция за българите в чужбина.
Заповядайте, господин Владимиров.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Държавната агенция за българите в чужбина е юридическо лице с бюджетна издръжка към Министерския съвет. Преди се казваше второстепенен разпоредител – сега разпоредител с бюджетни кредити. Бюджетът на Агенцията е в програма „Други“ на Министерския съвет, той е 994 хил. 800 лв. Такъв беше и за 2019 г. За 2020-а е предвиден същият бюджет, като разходите за персонал са 586 хил. 800 лв. и за издръжка – 398 хиляди. Капиталовите са предвидени – 10 хиляди.
Числеността на Агенцията е 25 служители. Предвидено е 10-процентно увеличение на заплатите за следващата година, като в момента заплатите са разпределени така: главните експерти са с по 920 лв. брутна заплата, старшите – 880, младшите – 750 лв. Всички служители в Агенцията са с висше образование.
10-процентното увеличение смятам, че ще дойде много добре за служителите – да ги мотивира, тъй като знаете, че Агенцията сега извършва изключително сериозна административна дейност като обем. Само до момента по отношение на удостоверителната дейност сме приели 11 435 заявители и сме издали 23 094 удостоверения.
Надявам се с предложените промени, които се обсъждат в работната група, Агенцията да се облекчи от тази удостоверителна дейност, тъй като основните й функции са насочени към съхраняване на българската идентичност и работата с българските общности зад граница. Българските организации в чужбина са вече над 1000 и трябва да се помисли за определено финансиране на тяхната дейност – има редица структури, като медии, като организации, които са студентски, и така нататък. Една програма, която да финансира тяхната дейност, към Държавната агенция за българите в чужбина би била добра стъпка.
Спомням си времето, когато се направиха първите стъпки за съботно-неделните училища – бяха доста плахи. Спомням си, че бюджетът в началото беше около милион – в момента виждам, че е 17 милиона, тоест там нещата се развиват много добре. Бих искал да кажа, че в момента основната дейност, която се върши по отношение на нашите сънародници в чужбина, е на Министерството на образованието и науката. Покрай съботно-неделните училища се събира страшно много енергия и страшно много организации се създават – страшно много хора. Пак не е достатъчно, имайки предвид, че само емигрантите са може би 2 милиона вече. Така че доста сериозна работа имаме по отношение на нашите сънародници, които са от новата емиграция и от нашите традиционни общности.
Агенцията би заложила на дейности, свързани дори с реемиграция – за догодина сме планирали мероприятия, събития; за облекчаване на режима на нашите сънародници, които са от историческите общности – от Молдова, Украйна, за по-лесно пребиваване и работа в страната. Днес даже в Министерския съвет мина едно такова постановление по Правилника за прилагане на Закона за чужденците.
Бюджетът на Агенцията към момента спрямо функциите, които изпълнява, е добре, но, имайки предвид, че в бъдеще трябва да се обърне много сериозно внимание на организациите – точно финансирането им, смятам, че имаме, с Ваша помощ, много сериозна работа по отношение на промяна на Закона за българите, живеещи извън Република България. Дори да се помисли за нов закон, в който да се предвидят функциите на Държавната агенция за българите в чужбина и функциите на всички компетентни институции, които имат отношение по отношение на българите в чужбина, за да се намери вариант за финансиране на организациите, за да бъде чисто и ясно на всички каква е политиката на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Уважаеми колеги, имате думата за изразяване на Ваши становища, мнения, предложения.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Председател.
Смятам, че по принцип, когато се разглежда Бюджетът, е добре, освен параметрите и сравненията с предишни години, да се каже какви цели все пак си поставяме – има ли нещо различно през следващата година, което искаме да постигнем; има ли някаква промяна в приоритетите, които в дадена сфера, в дадена страна даже изискват по-сериозно финансиране.
Няма да задавам отделни въпроси, но един коментар по отношение на Държавната агенция за българите в чужбина. И на предишни заседания сме разглеждали и сме коментирали тези въпроси. Ако имат идеи за функциите на Агенцията – даже, доколкото си спомням, имаше някакви намерения да бъде закривана, преобразувана и така нататък. На този етап явно тези намерения са отпаднали. Но ако имат идеи за промяна на Закона, конкретни идеи как тези организации трябва да бъдат финансирани – дали, първо, и как това трябва да се случи, дайте ги и да обсъждаме, а не така – просто едни призиви: с Ваша помощ. Разбира се, че ще стане с наша помощ, но дайте да обсъждаме, ако преценявате, че вече е назряла тази необходимост.
Само един въпрос към Министерството на културата. Понеже неведнъж съм коментирал публично, и по отношение на други министерства, този въпрос, факт е, че приоритетен наш съсед е Република Северна Македония. Един от ключовите въпроси, свързани с нашите отношения, е нашето културно присъствие там. Ако това е така, може ли да направите сравнение за развитието на финансирането на нашия културен институт в Скопие и не смятате ли, че все пак ние трябва да се опитаме този институт да бъде по-добре финансово обезпечен, за да може да има по-активна дейност? Виждам прогреса в последните няколко години, включително с местоположението и така нататък. Но все пак една основна част от дейността не е особено привлекателна за по-широката публика, там ние се фокусираме доста върху един ограничен кръг хора, а трябва да засилим нашето влияние, възможности в тази страна.
Тук сигурно донякъде и други министерства имат значение, но по-скоро Министерството на културата: не смятате ли, че трябва да се опитваме да направим малко повече специално за този институт? Съответно подкрепа за наши изпълнители в различни сфери, които да ходят, да се организират повече концерти, изложби – всичко, което е свързано с българската култура. Защото имам усещането, че техният културен институт тук е доста по-активен в това отношение и може би си струва да се помисли над това.
Ако нещо бих направил в тази сфера, между първо и второ четене бих предложил малко по-сериозно финансиране специално в частта за Културния институт в Република Северна Македония. И другите имат нужда, сигурен съм, но специално там трябва да бъдем по-сериозни. Другото е ясно, коментирахме и във Външната комисия.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Да, напълно съм съгласен с уважаемия господин Вигенин – 150 хиляди е бюджетът на нашия културен институт в Северна Македония.
Много важна роля играе директорът по принцип на всеки наш културен институт, неговата инициативност, възможности за общуване, контакти и прочее. Оценката ни е средна, много повече би могло да се направи там, от една страна; от друга, инициативността на българските културни институти – тези в България, също не е за подценяване. Защото например миналата година или в началото на тази Военният театър направи много голямо турне с „Железният светилник“, което беше немислимо преди години да се случи – миналото лято.
С Македонския културен институт ние работим много добре – те също са много инициативни, имаме подписано споразумение вече, така че това дава основание да смятаме, че климатът е далеч по-добър и че присъствието на изключителните ни творци ще бъде много по-сериозно и като акцент. Сега ще има и конкурс за директор. Надеждите с това да има по-активна дейност са… (Реплика от народния представител Тома Томов при изключени микрофони.)
Всички, които идват, осигуряват част от бюджета си за гостуването. То е смесено финансиране, не ляга само на плещите на Културния институт. Много ни помага и Външно министерство – ние работим в тясна координация и субординация за всичко с тях. С общи усилия надявам се това, за което обръщате внимание, да се случва.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: При срещата през тази година на министъра на образованието на България и на Северна Македония се договориха три неща. Ние имаме училище в Скопие, в Битоля – неделно училище, към организации, регистрирани там. Договориха се кандидатстудентските курсове за подготовка за кандидатстване във висше училище в България да се организират в самите македонски училища с ХІ и ХІІ клас, което е важно за нас, защото имаха бариери при посещението на кандидатстудентски курсове. И Националната програма „Иновации в действие“, която е сега – за обмен на иновации в българските училища, от април месец става балканска по идея и искане на македонската страна. Така че ученици от македонските училища да влизат в нашите училища, да обменят иновативни образователни идеи, да създават партньорства, както и обратно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, ако позволите, да вметна още нещо. Всичките ни културни институти могат да кандидатстват с проекти по нашите специализирани дирекции в Министерството на културата, което също е много сериозен източник за финансиране, наравно с останалите. Това е немалко перо също.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания?
Господин Владимиров.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Така говоря, тъй като все още не е приключила работата на работната група и не е ясно как ще приключи по отношение на функциите на Държавната агенция за българите в чужбина. Иначе ние имаме конкретни предложения, но първо бихме искали да видим какво ще реши работната група накрая, за да можем да ги обсъждаме.
Агенцията хвърля сериозни усилия за подкрепа на нашите организации. Госпожа Михалевска спомена училището в Скопие – Агенцията беше първата институция, която осигури финансиране тогава, спомням си – около 10 хил. лв., да може да стартира самото училище.
Нашата функция – основно подкрепяме всички стартиращи училища, преди още да отидат към Министерството на образованието и науката. Има такива, които не са обхванати от Програмата „Роден език. Култура зад граница“ и от Постановлението – тепърва нови, които се създават към организации.
Извършваме и много сериозна дейност – тази година направихме един фолклорен фестивал: 140 души от Молдова, Украйна и Босилеград – наши сънародници. Ние имаме много идеи, надяваме се да можем да ги осъществим другата година.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, по-скоро като коментар бих направил към Външно министерство – при Вас има една програма, накратко ѝ казват Програма „Развитие“. Тя е за финансиране на различни проекти в Западните Балкани, Молдова, Украйна – които кандидатстват в сферата на инфраструктура, култура и така нататък. Самата програма има по-дълго име. Надявам се, че с новия бюджет през 2020 г. голяма част от тези средства ще бъдат инвестирани пак там, където живеят наши сънародници, защото това е много важно – виждат реалната подкрепа на българската държава с инфраструктурни, образователни или културни проекти. Би било хубаво, ако нашите дипломати в тези държави поемат инициативата и дори да приканват различни организации или институции там да кандидатстват по програмата, за да не се връщат тези пари обратно в държавния бюджет на България, които остават, а да се използват наистина целево. Знам, че те не са предвидени за нашите сънародници като цяло, но основно отиват по такива места, където живеят наши сънародници. Това е моят коментар – тези средства да се използват докрай, за да може да има повече България до нашите сънародници. Благодаря Ви.
ИВАН НАЙДЕНОВ: Благодаря за въпроса. Мога само да потвърдя, че тази политика ще продължи – заделени са малко повече средства по така наречената политика за развитие. Тези средства са важен външнополитически инструмент, основно отиват в региони, където има инвестирани външнополитически интереси – Западните Балкани, държавите, които Вие споменахте. Така че ние ще продължим тази политика, ще се мъчим да я развиваме, да я направим малко по-ефективна. Администрацията е в процес на самообучение по тези въпроси.
Мисля, че всяка година усвояваме все повече и повече средства и се надяваме тези средства да бъдат използвани по най-добрия начин, включително и в интерес на нашите съграждани, които живеят в тези държави. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Да кажа и аз няколко думи относно Програмата на правителството. Искам да напомня за Програмата на правителството 2017 – 2021 г., че има една Мярка 42, която гласи следното: „Програми за финансиране на български организации и медии зад граница съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България“. В настоящия закон мисля, че е пропуснато отново внимание на тази мярка, която фигурира от 2017 г. в Програмата на правителството.
Бих искал да предложа – може би едно писмо до госпожа Марияна Николова да подготвим (съответно ако имам Вашата подкрепа, бих изготвил това писмо), с което да предложим на госпожа Николова създаването на една подпрограма за финансиране и подпомагане на българските организации и медии зад граница със заделяне на някаква сума, може би да стартираме със символична сума – 100 хил. лв. Миналата година бяхме обсъждали, пò миналата година – отново, възможност за финансиране на български медии зад граница и на наши организации там. Така и не се стигна до това. Надявам се, че ще получа подкрепата на другите членове на Комисията, а и не само на членовете на Комисията – и от министерствата, да бъде добавена такава графа в бюджета и такава подпрограма с възможност за финансиране и на български медии зад граница.
Други изказвания, предложения, колеги? Няма.
Да пристъпим към гласуване на Бюджета в частта, засягаща българите зад граница.
Подлагам на гласуване представения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет нa 31 октомври 2019 г.
За – 11, против – 6, въздържал се – 1.
Приема се предложеният бюджет.

По втора точка:
Нещо да Ви съобщя, свързано е с Проектозакона, който се изготвя в момента от работната група – промените в Закона за българското гражданство. Ще Ви го изпратя, ще Ви го пуснем в близките няколко дни да се запознаете с текущото състояние – докъде са стигнали нещата и какво е обсъждано, както и с писмо от Дружество „Родолюбец“, свързано с тези предложения за промени в Закона. Ще Ви пусна също така и мои предложения – мисля, че ще ме подкрепите за това, което съм направил, за промяна в Закона за българското гражданство и в Закона за българите, живеещи извън Република България. Нещо като допълнение и корекция донякъде на тези промени, които се обсъждат и ще се предложат от Министерския съвет.
С това закривам заседанието.

(Закрито в 16,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Андон Дончев


Стенограф:
Райна Зарева