1. Представяне на проекти, свързани с борбата с нелегалната търговия с тютюневи изделия от неправителствени организации. Представяне и дискусия на предложения за последващи законови мерки (част от проектите), които да осигурят оптимизиране и подобрение на съществуващата нормативна база - Катедра „Национална и регионална сигурност“ към Университет за национално и световно стопанство, „Институт за пазарна икономика“ и „Център за изследване на демокрацията“.
2. Дискусия с компаниите, част от “Инициативата за борба с незаконната търговия“.
3. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 42


На 18 юли 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на проекти, свързани с борбата с нелегалната търговия с тютюневи изделия от неправителствени организации. Представяне и дискусия на предложения за последващи законови мерки (част от проектите), които да осигурят оптимизиране и подобрение на съществуващата нормативна база - Катедра „Национална и регионална сигурност“ към Университет за национално и световно стопанство, „Институт за пазарна икономика“ и „Център за изследване на демокрацията“.
2. Дискусия с компаниите, част от “Инициативата за борба с незаконната търговия“.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, и списъкът на гостите се прилагат към протокола. Презентациите се прилагат към протокола.

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.

* * *


ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добър ден, колеги! Добър ден и на всички гости! Откривам редовното заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Има дневен ред, който представям на Вашето внимание – запознати сте с него:
1. Представяне на проекти, свързани с борбата с нелегалната търговия с тютюневи изделия от неправителствени организации. Представяне и дискусия на предложения за последващи законови мерки (част от проектите), които да осигурят оптимизиране и подобрение на съществуващата нормативна база - Катедра „Национална и регионална сигурност“ към Университет за национално и световно стопанство, „Институт за пазарна икономика“ и „Център за изследване на демокрацията“.
2. Дискусия с компаниите, част от “Инициативата за борба с незаконната търговия“.
3. Разни.
Днес всички гласуваха и казаха, че приемат дневния ред.
Наши гости са: професор Димитър Димитров – УНСС, главен асистент доктор Теодора Гечкова – УНСС, госпожа Десислава Спасова – УНСС, госпожа Теодора Стаменова – УНСС, господин Лъчезар Богданов – главен икономист в Института „Пазарна икономика“ (ИПИ) господин Иван Брегов – ИПИ, господин Тихомир Безлов – Център за изследване на демокрацията (ЦИД), госпожа Теодора Гандова – Център за либерални стратегии, господин Цветан Филев – НАТ-210, госпожа Анна Мирчева – НАТ-2010, госпожа Цанка Бочева-Кемалова – БАТИ, госпожа Вержиния Джевелекова – БАТИ, госпожа Диляна Якова – БАТИ, господин Кирил Георгиев – БАТИ, господин Димитър Найденов – БАТИ.
Уважаеми колеги, само няколко думи да кажа защо тази среща е хубаво да се състои. Улучихме лош ден – ден, в който се гледат самолети, инвестициите по Черноморието, бюджета, закона за финансирането на политическите партии, и всички отидохме да работим в 6-7 комисии. Аз вчера се опитах да съкратя на ДАНС малко времето, като обединих нашата комисия – помолих Председателя на Икономическата комисия да сме заедно, за да можем да не отделяме специално целия екип на ДАНС, на МВР, Министерския съвет и на Агенцията да идват да представят пред нас Законопроекта. Така или иначе днес пак стана много труден ден, както всеки юли.
Идеята да дойде тук неправителственият сектор е огромната полза, огромните усилия и добрата практика, която те успяха да въведат през годините. Имаше време, когато всички говореха за контрабанда, но нищо не се случваше. Дойде време, в която имаме ясни и видими резултати – някой бил спорил дали процентът е този, малко по-голям или малко по-малък, но разлика от 34% до 4% мисля, че колкото и да спориш е факт, че нещо се е случило. Всичкото това се случи, първо, защото изпълнителната власт пое сериозно нещата в ръце и започна да се противопоставя – ще кажа няколко цифри, второ, защото неправителственият сектор чрез публичното говорене успя да привлече вниманието на всички към проблема и той стана важен и значим Не само, че успя да привлече вниманието, а и въведе няколко начина, методики, технологии на изчисляване, с които е даде възможност да се съизмерва резултатът във времето по градове, по места, по години, съобразно предишни години – въведоха се критерии. Имахме време, в което казахме: България имаше 24 милиарда къса, в момента има 10 милиарда къса, ами значи 12 милиарда е контрабандата. И се започваше: „вие защо го изчислихте така, защо не иначе. Българите отидоха в чужбина, спряха да пушат. Започнаха наргилета…“ и всеки един уточняваше, че неговата истина е правилна.
Факт е, че през годините скочиха цените, започна контрабанда, падна и после 6-7 години се стигна до нормализиране на ситуацията. Извън нас са тези причини, но в голямата си степен неправителственият сектор беше този, който даде видимост на проблема. Както при бирените индустрии съм Ви казвал, че имаме различни търговци по между си, които са в конкуренция, но всичките са единни по това, че трябва има ясна видимост кой какво работи и притесненията са малките да не злепоставят бранша, така и тук се получи една много добра координация. Тя е за първи път в България и затова я аплодирам така, защото се надявам да стане и в горивата – неправителственият сектор заедно със световно финансиране на заинтересовани структури успя да направи поредица от изследвания – не само че ги направи, но ги направи в голяма степен представителни. Може би в голямата си част всичките тези дейности, които са извършили неправителственият сектор, доведоха до това да я има и нашата комисия. Разбра се, трябва да се занимаваме по-сериозно с контрабандата. Не е пряка връзка. Ние сме следствен избор в Народното събрание. Но темата, за да е публична, голямата заслуга е и на тях.
Това, което се случи: финансираха се редица организации, които да проведат сами за себе си независими изследвания. Присъствал съм на много от тях, запознал съм Ви с резултатите им, сега ще имаме възможност всеки един от тях да Ви ги представи, да разкаже. Искам да кажа само много хубави неща за тях и няколко, които са 1% – да заостря Вашето внимание, от 100% адмирации. Защото много силно се надявам и при горивата да е така.
Каква е разликата? Ние имаме оперативна информация в службите, които имат информация, която, първо, не е за разказване, защото не е реализирана, част от тях е недоказана, по друга работа, затова е неизвестна. Имаме неправителствен сектор, който въз основа на своето изследване добива едни резултати, върху които прави своите анализи. Не можем да искаме от неправителствения сектор да разкаже, да прогнозира или да даде всичко това, което впоследствие ще се случи при оперативната информация на службите. Ясно е. Няма как. Ние в момента можем да разсъждаваме по дадени теми, но това, което после МВР и Прокуратурата е извадят, ще е нещо съвсем различно, защото те работят с конкретна информация и доказателства.
Имахме едни изследвания – този град 2% надолу, и казахме началникът на МВР да се вземе в ръце и да оправи процентите, да ги натиска, включително имаше и уволнени. Изведнъж се оказа, че в градове, които през цялото време са били с едни много ниски проценти, са се произвеждали цигарите, тоест там ги е произвеждал, но ги е давал на другите региони и там нещата – идеални. Нямаше как изследването да го предскаже, то казва това, което е засякло.
Другият проблем беше, че по някакъв начин намерените кутии не се дадоха на производителите, за да видим в завода ли са произведени, или някой прави ментета. Тук една голяма благодарност, че когато оповестяваха през годините резултатите, „Филип Морис“ бяха винаги първи по контрабанда, ама не защото те са правили контрабандата или имат каквото и да е участие, а защото се намираха кутии на тази марка. Слаба Богу, че никой не си позволи да каже: „Филип Морис“ са лоши хора или те правят някакви нерегламентирани практики“. Щеше да увреди доброто им име и най-важното – нямаше да бъде истина. Защото сега, когато се намери поредната фабрика, се оказа, че някой си е взел ментета – правени много добре, крие се зад една световна фирма, публично известна, легитимна, редовна, и можеха да понесат упрек. Слава Богу, никой не си го позволи. Но за родните производители – на няколко пъти допуснахме анализи, в които много лесно адресирахме: абе, това са еди кои си, те правят старите практики. Надявам се това нещо да не се случи при горивата, защото там последствията ще са много по-лоши. Като цяло казах 1%. Не се заиграхме с международните фирми да ги обвиняваме за неща, които категорично не са извършили, но се заиграхме с нашите. Приемам го, че е било плод на анализ, не е било целенасочено, макар че можеше да доведе до саморазправа между фирмите или до некоректни обвинения една към друга.
Това, което ми се иска, ако Вие възприемете, се намери съответното финансиране в областта на горивата, много Ви е добра практиката. Както сте си отделни, както си въвеждате свои критерии, при всички случаи гласността, която ще направите, изследванията и евентуално споровете дали това е по-вярно, дали не, дали това е критерият или друг, няма начин да не доведе до това да се разбере колко е приблизително сенчестият сектор и какво трябва да се направи. Конкретно, когато ние преди 2 години тук заседавахме, спорехме колко са милионите от контрабанда цигари, които пречат на всички, най-вече на легалния производител, защото това му е пазар, който някой му го взима – 300 милиона ли са, 500 милиона ли, 700 милиона ли са, и всеки, който кажеше по-голяма цифра, беше едва ли не упрекван, че си измисля. Когато се оказва, че една фабрика ти прави 200 милиона, това вече е забравено, мълчим, а се оказа, че действително били големи пари.
Оказа се, че Вие сте се заели с най-доходоносната дейност – да я изследвате, показвате, защото 10 души, събрани в една фабрика, правят 20 милиона месечно. Няма друга индустрия в България, която с толкова малко хора, с толкова малко усилия, да реализира такива огромни печалби, разбира се, изключвам реализацията после. Така че успехът Ви беше много голям и искам да Ви благодаря, защото Вие показахте, че наистина работи този механизъм. В резултат на Вашия натиск и на Вашите изследвания – ние нямаме право да каним Главния прокурор, не можем да му разпореждаме, само Правната комисия при определени случай един път на три месеца, но ние го поканихме. Той не само, че възприе да дойде, а дойде с готова информация – това, което ние преди 2 години искахме производството на бъде инкриминирано, той дойде, каза къде са проблемите и слабите места, дори бе част от инициаторите на подготвения Законопроект.
Искам да благодаря на всички политически сили, които го подкрепиха. Стана за много кратко време. Знаете – мисля, че на 7 януари беше, излезе в „Държавен вестник“, преди го нямаше. Имахме няколко добри решение – за каналджийството, за съхранението, за превоза, за длъжностните лица. Ние успяхме да прекараме законодателна инициатива. Но това нямаше да се случи, ако го нямаше Вашето присъствие. Ако Вие не бяхте казали, че проблемът съществува… Друго е да го каже Главния прокурор пред Комисията – колегите да се убедят, защото и аз да го кажа звучи по друг начин, дойде и каза: искате от мен реализация, един ден ги арестуваме, на другия ден ги пускаме, ама не защото сме лоши. И полицаите се обезверяват, като гледат – вчера ги арестувахме, работихме. Защото няма норма, няма закон, няма такава мярка. И ние им търсим финансови, не знам какви други данъчни престъпления, но не и това, което са извършили и после чудим. Защото с доказателствата някак си няма такава мярка.
Вие в първите доклади мисля, че също бяхте предвидили, че трябва да има такива промени. Част от тях, докато работите, станаха факт, защото Народното събрание ги гласува. Надявам се същото да бъде и в последващата Ви дейност. Поздравления, че стигнахте дотук. Смятам, че по-трудното е да удържим резултата. Победата има много бащи, загубата само една майка. Вие победихте, сега всеки ще дели славата кой дал повече или по-малко. Тя е Ваша и си е заслужена. Никой няма право да Ви я оспорва. Ако можете да направите и същото при горивата, ще бъде прекрасно. Молбата ми е – не посочвайте виновния, без да знаете кой е, или само защото предполагате.
Тук някак си бизнеса не се обиди в България, никой не заведе дела. Иначе щеше да стане много неприятно, и невинни хора щяха да страдат без да има нужда. Искам да помогнете за горивата, но искам да представите сега всички, свързано с Вашите изследвания за цигарите. Те ще са ни базов модел за каквото и да е. Който каквото отсега нататък да говори, Вашата победа си я имате. На миналото заседание и Главният прокурор, и вътрешният министър, и аз, разбира се, без да се съизмервам с тях, но всички гледахме Вашите изследвания – за добро, за лошо, кой ги гледа с крив поглед, кой с прав, те бяха за нас верните. Искам да благодаря на УНСС, поканиха ни на свои презентанции. При тях проектът продължава. Център за изследване на демокрацията също помогна страшно много с изследвания, с анализ, с презентации. Госпожа Кемалова беше един обединител между индустрията, вносителите, тоест браншът да излезе на светло. Искам да благодаря и на „Филип Морис“ ¬ на госпожа Вержиния Джевелекова. Тя направи нашата Комисия част от презентациите в хотел „София“, където идваха резултатите по месеци.
Искам да Ви кажа, че това е процес, има ли сме много скандали. Миналата година на мен ми наснимаха завода в Карнобат. Казваха: „ето го завода, има го, стига сте чакали. Хайде най-после да го разбием“. С Прокуратурата имахме страшни дебати. Даже в един момент започнах да се държа грубо – извинявам се, към неправителствения сектор и викам: Защо във Вашите изследвания тази фабрика не излиза. Ето, виждате, че я има. Има още няколко“. А те нямаше как да го установят. Просто казват „бройката е такава“. Нямат оперативна информация. Исках нещо повече от тях, което нямаше как да го направят. Не бях справедлив. После нещата, когато излязоха, всички бяхме много доволни. Виждате, че парите не спят. В момента, в който са заловили онези четири фабрики и две подготвени, е започнала нова... Сега откриха две. Знаете, че четири фабрики – две в Сърбия и две в Гърция са открили сега. Знаете, че преди това 16 фабрики. Това е беше и поводът миналия път за 30 разкрити фабрики да си позволим след две години упреци към МВР, към Прокуратурата, да кажем: ами, свършихте едно добро дело, заслужавате награда. Това беше и към финансовия министър, който е извадил 14 милиарда. Ако някой извади 17 милиарда, и него ще го наградим, ама засега не се е намерил такъв.
С това приключвам. Уводът ми беше малко дълъг, но ще срещнете разбиране при едни подобни инициативи в областта на горивата. Алкохолът не ни е проблем. Неизмерим е на фона на това. Най-голямото, което можахте да направите е да докарате най големите приходи от цигари с Вашите усилия. Ако можем да помогне и в тази посока – другата, тези пари ще влязат в бюджета и оттам ще се преразпределят за всички. Ще има и за заплати, и за пенсии, и за осигуровки. Когато дойде Нова година най-добър е този, който най-много иска да дава – „искам да дам 300 лв., не, не аз давам 500 лв.“. Най-добър е този, който дава най-много. Когато започнем да ги събираме – проблем. Вие преодоляхте номерирането на цигарите, което направихте в ЕС, организирахте се, разбрахте се колко знака да бъдат. В момента виждам един проблем – Вие сте изключително прави, въведохме една система, сега искаме върху нея да насложим още една система, а не сигурно дали първата не е достатъчно конкретно да задоволи всички изисквания за наблюдение и контрол, щом в целия ЕС е конкретна.
Имате думата – както Вие прецените, защото в момента сме Ваши гости. Който иска – има думата, има екрана, може да гледа. Имаме от последната фабрика. Ходих да я гледам. Изумен съм как на толкова малко място толкова много пари могат да се изкарат с 5-6 човека. Разбира се, надценката е голяма. Едно е да вземеш 4 лв. за държавата за кутия цигари, едно е да вземеш 1 лв. от гориво, но години наред цигарите бяха №1 по приходи. Продължават акцизите да са там. Не може Вашият сектор да бъде игнориран. Всичко, което направихте, е изключително полезно. Искам да продължите, за да се отвоюва резултатът да остане същия, не искам догодина да се вдигне контрабандата. Искам парите да влязат в бюджета. Имате моята – казвам го в лично качество, а не от името на колегите – не би било редно, не съм ги питал, пълна подкрепа. Всичко най-добро, което може да се каже считайте, че съм го казал. Лично аз не очаквах такива добри резултати. Изключително радостен съм. Претенциозен съм защо не стана по-рано. Сега било времето.
Моля, заповядайте. Имате думата.
ПРОФ. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: (Представя презентация.). Ръководител съм на един от проектите.
Искам да продължа с благодарностите – за тази чудесна възможност да представим резултатите от нашите изследвания на няколко изследователски организации и неправителствени пред Народното събрание, специално пред тази комисия. Също така благодарности и към институциите, с които работихме през тези две години.
През годините сме работили и с „Гранична полиция“, и с Националната полиция, и с Главна агенция „Митници“, и с МВР, като цяло, и с други структури – и по Закона за достъп до обществената информация. Така че имало достатъчно добро взаимодействие, включително и участие на техни експерти на наши публични събития, които сме правили в рамките на този двегодишен проект за идентификация на риска при контрабанда и незаконна търговия с тютюневи продукти. Така че от това сме доволни. Освен това имаше и достатъчно добра международна подкрепа.
Има глобална инициатива на „Филип Морис Интернешънъл“ от 2016 г. с тази абревиатура PMI IMPACT – световен конкурс, в който участваха над 240 проекта и бяха класирани около тридесет и няколко проекта, от които в първия кръг три български. Сега има четвърти проект, който е класиран. Първите три са УНСС, Институтът за пазарна икономика и Центъра за изследване на демокрацията. А сега, във втория кръг, е класиран Центъра за либерални стратегии.
Ние сме към края на нашия проект и няма да отнема много време за това. Ние отделихме внимание на няколко основни направления. Едното от тях беше анализ на бизнес процеси. Идентифицирахме около 10 бизнес процеса. Разбрахме, че тази дейност е винаги организирана престъпна дейност и винаги има организирани престъпни групи, тоест не е самостоятелна. Отделно разработихме индикатор, който в рамките на жаргона – не е за контрабандата, а е за незаконната търговия с тютюневи изделия, и контрабандата, и фалшивото производство, контрабандата стана по популярна, но не само тя, който показва основните фактори, влияещи върху тази незаконна търговия и може да бъде използван и за прогнозиране, и за конкретна работа върху тези фактори, които влияят върху тази незаконна търговия. Това е нов метод, освен този за празните цигарени кутии, който масово се използва и също има легитимност.
Третото ни направление обаче, са правните аспекти, където нашият екип също постигна доста резултати. Наистина имаше един паралелизъм в работата. Понеже не можехме да публикуваме всички резултати веднага, тъй като има ограничения в рамките на проекта – не са окончателни резултати, но те имаха наблюдение, разкриха празноти в нашето главно законодателство, които след 5-6 месеца бяха коригирани. Все пак имаше и публична кампания и резултатите бяха оповестени по някакъв начин. Практиката го показа това нещо. Сега искаме да акцентираме върху правните аспекти, защото това е полето на парламента. Госпожа Спасова ще представи нашите резултати в правната област. Иначе мога да говоря още много дълго, като професор, но ще спра дотук.
ДЕСИСЛАВА СПАСОВА: (Представя презентация.) Благодаря, професор Димитров.
Добър ден на всички! Много ми е приятно, за мен е изключително удоволствие да съм днес тук, най-вече поради това, че правният екип на проекта на УНСС работи почти две години, за да стигне до тази крайна цел.
Първо, идентифицирахме и анализирахме международните договори, които имат отношение в тази област, след което се концентрирахме върху националното законодателство на България, което има отношение към ефективната и адекватна борба с незаконната търговия с тютюневи изделия и с тютюн. Крайната цел беше да бъдат идентифицирани слабости в правната уредба и, естествено, да бъдат предложени мерки и предложения как тези слабости да бъдат преодолени. Това беше целта, за която Ви казах.
Нашият анализ идентифицира 25 слабости и недостатъци на правната уредба на България, която има отношение към въпросната борба. Част от тях – тъй като първият ни анализ беше изготвен юли месец миналата година, вече са факт и мисля, че са част от законодателството. Ние много лесно и бързо видяхме, че незаконното производство на тютюневи изделия не е криминализирано, видяхме също, че – което беше направено след това, е необходима регулация на машините и на оборудването, което се използва за тютюневите изделия, за да може да се знае къде са тези машини, кой ги произвежда.
Сега бих искала да Ви споделя само четири от тези мерки, които все още не са видели живот и бих искала също да кажа, че сме готови при интерес да ги обсъдим с експерти, юристи от Народното събрание и останалите
Първите две предложения, на които искам да Ви обърна внимание, са свързани с организираните престъпни групи. Защо за организираните престъпни групи? Защото, както каза професор Димитров – това е обществено известно обстоятелство, голяма част от незаконната търговия с тютюневи изделия, било то контрабанда или незаконно производство, се осъществява от организирани престъпни групи. Това са формирования, които са структурирани и много добре финансирани и организирани затова и отговорът на държавата срещу тези формирования трябва да бъде съответно също толкова адекватен. Какво открихме? Наказателният кодекс на България предвижда квалифицирана, тоест по-тежка наказателна отговорност за организирани престъпни групи, които са създадени с цел извършване на определени тежки престъпления – престъпления, които се счита, че са свързани с висока обществена опасност. Ние считаме, че незаконната търговия с тютюн и тютюневи изделия и нейните проявления – незаконно производство и държане, както и контрабанда, са такива престъпления, свързани с висока обществена опасност.
Едно от нашите предложения, е да се създаде квалифициран състав в чл. 321 от Наказателния кодекс, който да предвиди, че организирани престъпни групи, които са създадени за извършване на законно производство и на контрабанда на тютюневи изделия, трябва да носят по-тежка отговорност, което означава, че ще има по тежка отговорност за участниците, ще има по-тежка отговорност за тези, които образуват групите, за тези, които ги ръководят. Това е едно от нашите предложения.
Второто предложение, което отново е свързано с организираните престъпни групи. Какво видяхме, когато анализирахме законодателството? Видяхме, че Наказателният кодекс предвижда квалифицирана отговорност за лица, които са в организирана престъпна група, когато тази престъпна група осъществява контрабанда на тютюневи изделия. Тоест за една от формите на незаконната търговия с тютюн и тютюневи изделия, законът казва, че трябва да има квалифицирана отговорност за организираните престъпни групи, които я осъществяват. Не е така обаче по отношение на незаконното производство и държане на тютюневи изделия. За нас няма логика, тъй като това е другата проявна форма на незаконната търговия на тютюн и тютюневи изделия и съответно щом законодателят е преценил, че организираните престъпни групи, които осъществяват контрабандата, лицата, които действат по поръчение или в изпълнение на решения на такива организирани престъпни групи, които са замесени в контрабандата, трябва да носят тежка наказателна отговорност. Ние считаме, че е добре в Наказателния кодекс да се предвиди по-тежка наказателна отговорност и за тези лица, които извършват незаконното производство и държане на тютюневи изделия, когато същите действат по поръчение или в изпълнение на решение на организирани престъпни групи.
Това е едно от любимите ми предложения – за изменение на законодателството, защото установихме, че, за съжаление, много често се случва в ежедневието физически лица да бъдат хващани, грубо казано, с малки количества тютюневи изделия например цигари, които са незаконни – те са без бандерол. Когато тези лица бъдат хванати, така да се каже, например с 20 стека, което означава 20 кутии цигари, които да кажем, че са на стойност 5,26 лева, което е средната цена на цигарите за България за миналата година, ако бъде хванато едно такова лице, то няма да носи наказателна отговорност, защото наказателна отговорност е предвидена за държане и разпространение на такива цигари, само когато случаят не е маловажен. Съдебната практика приема, че това е така, когато стойността на цигарите е над две минимални работни заплати, тоест над 1200 лева. Ние хващаме лицето „хикс“ с 20 стека, което означава, че хиляда сто и нещо ще бъде цената – под 1120 лева на въпросните цигари, което пък, от друга страна, означава, че то ще понесе само административна отговорност независимо колко пъти това стане, то може десет пъти да бъде хванато за такова нарушение, но тъй като не е предвидена наказателна отговорност за такива случаи, то ще носи само административна отговорност „глоба“. За всеки един такъв случай с 200 кутии, загубата в държавния бюджет ще бъде около 848 лева, за всеки един такъв случай. Лицето може да продължава да си извършва тези нарушения до безкрайност, защото много често на тези лица дори и да им бъде наложена глоба, не може да бъде събрана въпросната глоба от тях.
Нашето предложение точно за тези дребни случаи, които обаче извършват въпросните нарушения доста често, е да се криминализира именно разпространението и държането, когато е системно извършването на тези малки количества тютюневи изделия без бандерол. Тоест от три пъти нататък вече въпросното лице да носи наказателна отговорност, като се надяваме с това да разубедим част от въпросните дребни нарушители.
И последната мярка, която исках да Ви представя – тя е свързана с административното производство. Открихме също, докато правихме изследвания и говорехме със специалисти, които прилагат закона всеки ден, че нарушения за определени административни нарушения по Закона за акцизите и данъчните складове, могат да бъдат установявани от полицейските органи на МВР. Например: ако едно физическо лице бъде хванато да държи незаконни цигари без бандерол тогава полицейските органи могат и имат право да съставят по Закона за акцизите и данъчните складове да съставят акт за установяване на административно нарушение. После обаче какво става? Законът за акцизите и данъчните складове казва, че преписката трябва да бъде изпратена към Агенция „Митници“, защото е за Агенция „Митници“ по закон, и да издаде наказателното постановление. Много често този път е дълъг и труден, тъй като доказателствата са при полицейските органи, не са при Агенция „Митници“. Агенция „Митници“ отново трябва да ги установи и се бави отговорът на държавата в смисъл, че се бави налагането на наказанието.
Ние смятаме, че може въпросните наказателни постановления да бъдат издавани не от Агенция „Митници“, а от началниците на съответните районни управления.
Това бяха четирите мерки – не искам да минавам през всичките 25 просто, защото нямаме време, а и не искам да Ви загубя вниманието, но както казах с удоволствие и при проявен интерес бихме се видели с експерти от Народното събрание и бихме споделили с тях какво още сме открили като празноти и какви мерки бихме предложили. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Докато идва следващият желаещ, ще се опитам да Ви отговоря.
Нека да видим как действа новата норма, да чуем и прокуратурата и МВР, защото може да се окаже, че те имат също някакви идеи. По отношение на организираните престъпни групи Вие виждате, че в момента ние сме в началото на съдебната фаза – те сега са ги хванали. Свършва до надзирателя – докарал ги е някой, затворил ги е, дал им е консумативи и материали и те работят, и един пред вратата им казва какво искате да Ви купя за ядене или да се избръснете, и всъщност хващаш изпълнителите на най-ниското ниво. Разбира се, че знаем кой стои зад тях, обаче с доказателствата в съда нещата са много по-сложни. Всички останали са зад кадър – авторите на цялата контрабанда, реализацията. Ние в момента имаме само производствения цех.
С господин Безлов сме разговаряли в годините и те в началото вкарваха ток от трафопоста. После се усетиха, че ги хващат и започнаха да си купуват агрегати. Усетиха се, че местните работници пеят много и започнаха да ги докарват от друго място. Сега още повече еволюираха – докарват ги от чужбина. Тези хора дори не знаят къде са – взимат им телефоните и те работят.
В Украйна те получават 150 долара, а тук взимат 2 хил. евро и са щастливи. Това са все пак изпълнители, това не са ръководителите на контрабандата – тези, които генерират огромните финансови потоци. При тези суми, този човек, който ги е печелел, имам чувството, че ако яви за кмет на Пловдив, Столипиново ще го подкрепи изцяло, защото за такива суми става въпрос.
Помним, когато дойде сигнала от Англия за Оризаре – докато ние се наканим, фабриката изчезна. Сега се оказва, че те са се преместили на 17 км, и си работи на друго място. Ние не знаем още колко такива може да има. Когато бизнесът искаше да има регистри на машините, ние малко изпуснахме и закъсняхме, защото много машини не са регистрирани и сега не знаем къде ще отидат.
Съществуваше проблем и аз мисля, че господин Безлов спомена при едно от изследванията. От чужбина купуват бракувани машини, докарват ги като скрап и тук ги доремонтират, оправят ги и ги вкарват в експлоатация. Някъде са много модерни машините, другите са сбирчак – откъде какво намерил, сложил, сглобил, ама при тия суми, при тия печалби и брак да има, пак си заслужава да работят.
За маловажните – сега от Турция са все маловажни. От Турция няма някой, който да носи два стека на рамо, всичко е маловажно, ама си е огромно количество на фона на потока, който влиза. Да не говоря, че оттам като минеш през магазина на паспорта ти ги отчитат, не е нещо… но за тях е печалба, не ги интересува какво се случва в България.
Маловажното има и другата гледна точка. Едно време говорех с германците и те казаха: в момента, в който тук е станала войната черноборсаджийството е вървяло с огромна сила. Беше пълно с деца, които носеха на едната страна часовник, химикалка и, разбира се, консерви и цигари – те бяха универсалното платежно средство – цигарите.
Ама викат – те бяха малолетни. Кажете ми кой да осъдим?
Даже казваха – 70% от съдиите, които са били по времето на Хитлер, са останали после в новата съдебна система. Да кажеш, че не е имало съдии, но просто законите са били такива.
Представете си, че аз успея да вкарам тира. Затова, трябва да го хванем още на границата или да не се приберат в циганския квартал. Аз го раздавам на децата, всяко дете си взима по един стек цигари и ги носи на тате. Както и да го хванеш, не може да го осъдиш, а щетата ще е голяма. Трябва не да гоним малките деца, а да хванем големите. Затова, че посегнахме на производителите мисля, че беше много добра крачка.
Смятам, че към Вашите предложения ще има и такива от МВР и от Прокуратурата, защото те също при доказването на вината, и то на авторите на голямата контрабанда, също ще имаме проблем. Знам коя е фирмата и че строи 220 апартамента – цял затворен комплекс, но хайде докажи го, че това са парите от тази контрабанда. Много ще е трудно. Мисля, че това ще е предмет на следващи разговори, но за мен това, което и досега направихте, плюс реализациите, които направи МВР, сега ще има.. Може би ще дойде и финансовото разузнаване, може би ще дойде КОНТИ те да искат някакви подкрепи за тези неща. Предишният път беше добре, идва прокурорът и казва – искате от нас, за да се случи, трябва това и това. Колегите го възприеха, стана. Сега предполагам, че пак ще имаме проблем с доказването.
Разберете, аз съм имал случай в миналото – пращам ги да хванат един камион с контрабанда, те идват с един увесени носове: ми изпуснахме го камиона. Ние, бяхме на това КПП, а те минали на другото. Казвам им: спокойно ще изпуснете този, друг 10, после ще се научите. В един момент ще започнете да ги хващате, а те като разберат ще им стане тъжно.
Сега в момента великолепно се случват нещата. Тази, която избяга миналата година от Оризаре – заловиха я. Ходих да видя. С едни стари слами. Не знам дали тази фабрика само от една година е работила. Сламите са на 10 години. Едни черни, едни такива отвън за маскировка, но откриха я фабриката. Няма вече да произвежда. А самият факт, че веднага са тръгнали да произвеждат, при току що разбити пет фабрики, означава, че е много пара.
ПРОФ. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като представихме резултатите на различни форуми и по-различен начин – в медиите, имаше и публична кампания, нека да кажа като въздействие : следващата седмица имаме презентация в Британското посолство, които изявиха интерес да представим там резултатите.
Отделно като продължение на Вашите думи в началото, от две седмици разговаряме с НАП за горивата. Те проявиха интерес дали този инструмент може да се приложи към законната търговия с горива. Така че не знам това, дали е новина, или не. Те имат сериозни намерения да работят с нас.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ТИХОМИР БЕЗЛОВ: (Представя презентация.) Тази презентация е доста дълга, затова ще спестя по досадните неща. Всъщност е насочена по-скоро към въпроса: защо в България, където знаете какви огромни проблеми имаме с капацитета на администрацията и с корупционните практики, това се случи на цигарения незаконен пазар, тоест такъв драматичен спад? Мен, ако лично ме питахте, преди седем-осем години, какво се случи? Моята представа беше, че в България ще бъде нещо подобно като Гърция, например, един такъв модел на клиентели, които успяват политически да предпазват контрабандните си фаворити. Щяхме да имаме едни относително високи нива на незаконни цигари, които просто щяха да си съществуват. За моя изненада това не се случи.
Интересният въпрос е защо не се случи? Според мен една от причините е политическата мотивация. Тоест от акцизите и ДДС-то в цигарите имате твърде висок приход към бюджета – това са 10%. Тези 10% може да ги получите с относително малко инвестиции. След известни политически колебания, някъде 2014 г. ситуацията изведнъж се промени чисто политически. Започна да има истински равен натиск върху приходната администрация и върху службите на МВР. Това се промени.
Същевременно си мисля, че ако не беше това изследване, което цигарената индустрия направи от един изследователски инструмент – политически инструмент, вероятно нямаше да имаме тези резултати. Най-малкото бихме оспорвали резултатите.
Искам да Ви покажа това изследване, което сте го виждали десетки пъти, с допълнителен малък коментар. Там се вижда рекордната 2010 г. – не коментирам многото обстоятелства защо така. Забележете, какво се случа 2014 – началото ва 2015 г.. Така нареченият физически мониторинг на българските фабрики. Усилието започна още при служебното правителство, но след това радикалната промяна е януари – февруари – март, от 20% на практика стават 15%, след това станаха 8%. От този момент нататък това е големият спад и причината е точно това политическо усилие – да се поставят производителите под физически мониторинг, както му казват.
Вижте, между другото, каква е разликата до разкриването на четирите фабрики – пак същите данни и изследванията от направените опаковки – четири фабрики от 4,7% стана на 5,3%. Тук проблемът е, че извадките, този тип извадкови изследвания, не са достатъчно прецизни. В онзи момент има още известни остатъци от тези четири фабрики в мрежата за разпространение на дребно. Така че някаква драматична промяна от това, че хващаме тези фабрики, за разлика от 2015 г., нямаме.
Тук може да видите като преизчисление и като пари, колко е губил бюджетът. Имайте предвид, че 1% надолу, на законен пазар, значи – 30 милиона. Видяхте там как се е случвало от тези 8%, които са в началото на 2016 г., в момента са 3,8% незаконните цигари през 2019 г., първо тримесечие.
Един от проблемите, който възниква – празни опаковки и ровене в боклук и така нататък. Вероятно много дълго бихме могли да иронизираме този метод, макар че, както цигарената индустрия и тяхната Агенция, показаха, че това е един доста премислен метод, между другото, използва се в целия Европейския съюз и не само в Европейския съюз, и в Турция, в Сърбия, в Русия, в част от азиатските страни – това, което се прави при нас се прави и по света. Хубавата част е, че тези данни изключително плътно колерират, както му казваме, в обратната поска с приходите в бюджета. Може да ги видите по години как е добавен 1 милиард на практика от 2014 г. до 2018 г.
Нашият фокус беше, че покрай тези празни опаковки една от темите, които се очерта, че местните полицейски ръководства започнаха да коментират до каква степен тези EPS данни ги засягат? До каква степен те са виновни за тези резултати? Ние се опитахме да направим едно усилие. Тук виждате по регионалното това, което говорихмеq как е повлияло. Забележете, например такива градове като Габрово, какво се случва в един момент – това е 2016 г., или Сливен, или Пазарджик е класически пример, Пловдив.
Сега кризисната точка е Хасково, но последните данни показаха, че там имаме радикално напояване на ситуацията. Пример за реакцията на полицейските ръководства – ето тук лично съм извадил едно – и ще стане тема фаворит, изследване, което полицейският на Хасково, на Областната дирекция, човекът сам си го е направил, като методът му е уникален – хванал е чистота на града, до всеки камион е сложил по един полицай. Ето тук са му написали какви са марките, кои са с бандерол, кои са без бандерол.
С него коментирахме, когато се видяхме преди две-три седмици, моментната ситуация. За него беше изключително интересен подходът да може да знае марките, които има в града. И горе-долу разпределението по части в града. Оказа се, че общо взето, виждайки марките, той горе-долу се ориентира кои са групите. Тоест, това вероятно би било един добър подход на цигарената индустрия да споделя тези марки по места, защото това изключително много ориентира службите какво реално се случва с техните групи, защото те иначе харчат излишно ресурси, спрямо групи, които не са активни например.
Като опит да направим някакво такава алтернативна оценка ние се опитахме да видим каква част от тези цигари, които се намират тук, каква част от този незаконен локален пазар, които се намират по места, какъв процент от него се залавянията – полицейските залавяния.
Използвахме данните на празните опаковки и преизчислихме, знаейки демографията, знаейки броя на пушачите във всяка област, какъв би трябвало да е на база на празните опаковки, би трябвало да е броя на незаконните кутии годишно, и го съотнесохме с това, което се заявява, че се залавя. Между другото, едно от големите развития на полицейските и на митническите служби е, че те започнаха да правят истинска статистика по марки, по области, просто защото търсят кой е отговорен. Може да го видите – това го няма на много други места в момента. Тоест, това, което направи изследването на празните опаковки, накара институциите да се опитат да подредят и да си гледат вътрешната информация, данните, които ги имат.
Ето тук една карта какви са залавянията. По цвят е къде е най-високо нивото на незаконни цигари и съответно какъв процент от него са заловили областните директори. Всъщност, това е реалната оценка – колко активно работят по места тези областни директори. Проблемът е, че ситуацията е много по-сложна, трябва да отчетете различни други фактори, например тук може да видите Румъния – пример с Румъния, ако съпоставим, защото същото наше изследване е и за четири други държави – Гърция, Румъния и Италия. Вижте, в Румъния се оказа, че те практически въобще не правят усилия на равнище областни дирекции на техните полиции. Румъния продължава да има много високи нива на незаконни цигари – между 15 и 20% и това е страна, която много пъти обяснявахме как се е справила с корупцията. Темата „цигари“ за мен е: не може да имате висок процент незаконен цигарен пазар, ако нямате корупция. Тоест без корупция, без покровителство на местно политическо и централно ниво, Вие не може да имате такива нива.
Ако погледнете данните от въпросните празни опаковки ще забележете, че в районите, областите, където няма изследвания на празните опаковки, какъв е процентът на хващаните цигари, преизчислявали сме ги на база съседни. Там, където няма, имате изключително ниски нива на задържане на незаконни цигари, така че нашата препоръка беше към цигарената индустрия – има вече четири вълни, да се опитат да въртят част от допълнителната си извадка, защото действително така ще накарат тези области, където няма изследване, да се активизират.
Това е всъщност модел, в който се опитваме да изчислим и различни други фактори, които влияят на незаконната употреба. Оказа се, примерно, че икономическата ситуация във всяка област е изключително важна за страна като България, защото цените на цигарите са еднакви, но разликата в доходите е два и половина пъти, даже повече, особено в някои населени места. Съотношението е примерно като между България и Германия средно, тоест икономическият натиск в България се оказа изключително силен, особено в тези по-бедни области на страната. Криминалните групи са различно развити и този модел прави опит да направи една такава оценка.
Тук сме се опитали нещо като индекс да направим на различните фактори и един интегриран индекс, което го дискутирахме с митниците и МВР. А това е новото усилие, което правим – през марките да се направи оценката на ефективността на полицейските структури. Оказа се, че червените, които ги виждате, са марки, които не са засягани толкова активно като останалите и тази аномалия създава някаква нагласа, че може би не всичко е наред особено в някои области. Но това е малко допълнителен статистически оперативен анализ, който е насочен по-скоро към ръководството на МВР и на митниците, но това е различна тема.
Понеже господин Димитров няколко пъти коментира ситуацията с горивата, ние също се опитваме да постигнем нещо като ангажиране на Петролната и газова асоциация, има доста голям интерес. За разлика обаче от цигарите, ситуацията е изключително сложна на този пазар. Има много различни потоци на горивата – лични автомобили, служебни автомобили, служебните са строителна индустрия, транспортна индустрия, имате огромен чужд трафик, имате използване на горива, земеделците също, имате използване на горива за отопление, самолети, кораби, въобще един много сложен пазар, който не че е невъзможно да се изследва, но е много скъпо. Тук в това отношение цигарената индустрия много ефективно открива този евтин начин – празната опаковка. Имате краен потребител на продукта, тоест никой не може да пуши вместо Вас, както никой не може да мисли вместо Вас. Крайният потребител го мерим и това е ефективно.
При горивата е изключително сложно, надяваме се да имаме някакви предложения, опитваме да оптимизираме цената на подобно оценяване, защото действително за тези години, които наблюдавах влиянието на празните опаковки, съм уверен, че един външен независим инструмент за страна като България има изключително влияние. Тоест, това, че не просто казвате: абе, много е контрабандата, много е незаконния пазар и така нататък, въпросът не е много, а колко. И по-малко ли е сега – 2019 от 2018?
Това са всъщност въпросите. Ще поживеем и ще видим какво ще се случи. Това от мен.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Безалов. Надявам се да Ви е било интересно, колеги.
Няколко думи по отношение на контрабандата – нашите производители са заинтересовани да е малко, за да може да се продават повече цигари. Тези, които идват от чужбина тук, също ги интересува. Да дойдат на един пазар, където могат да се развиват и да се разширяват, а не някой друг да им изяжда печалбите, на които и да са. Защото цигареният бранш също работят на много малка печалба, колкото и да Ви е странно. И за тях всички тези изисквания – нови камери, нови надписи, нови бандероли, ново номериране, нови изисквания, всичко ги товари с разходи и то огромни разходи за кратко време, от които е застрашен лицензът им, а в същото време, който не спазва правилата, си прави огромни печалби.
За мониторинга. Ние с Вас, господин Безлов, бяхме в Пловдив. Аз бях приятно изненадан. Няма прозорци, няма мазета, няма комини, през които да изхвърляш цигарите, входящо ти мерят, изходящо ти мерят. Митничарите ги бяха доставили от Благоевград, колегите там ми се обадиха, жандармеристите се оказа, че ги бяха докарали от Плевен. Аз поне бях работил там като главен секретар, се оказа, че едните от Благоевград, едните от…Огромен ресурс даде държавата, но си заслужаваше на фона на приходите, които се реализираха. В един момент, когато имаше в тези три завода, които работеха тогава, този мониторинг, казаха: вижте сега, няма нормален човек, който да вложи толкова пари за машини, за съоръжения и за лиценз и да прави някакви зулуми, защото ще му вземат лиценза. Аз ако съм, и държа непременно да правя, ще направя друга нелегална фабрика, но няма да правя там, където съм, защото просто губя всичко, не си заслужава риска.
Не знам какъв ресурс е взет и затова сме написали специално писмо, колегите помолиха, до Министерството на финансите и до МВР колко ресурс е ангажиран там в този мониторинг? Защото сега, като искаме камери, а то имаме, ще освободим ли ресурс който да го изпратим на турската граница, на гръцката граница? В смисъл, всичкото усилие го правим само да натоварим бизнеса, за да кажем, че има нови идеи, или да натоварим бизнеса с още един разходи, но пък да освободим ресурс, който да помогне за повече приходи. Не мога да кажа. Все още нямаме публичност, ние не знаме къде са продавани тези – примерно по един камион, да приемем, на фабрика, ами тези 56 камиона годишно? Ако са у нас, къде са? Ако са в чужбина, къде са?
По отношение на надписите. Ами ето, аз сега, ако съм си направил завод за фалшива вода, нали разбирате, че дали това етикетче ще сложа или друго, няма никакво значение. Днес ще е „Горна Баня“, утре ще е каквото се сетя, каквото мога. И ако конкуренцията ме устройва да слагам конкурент на марката – тя да страда и нея да я гонят, разбира се, че това ще направя. Същото е и с кутиите – много добри ментета на една световна фирма, не е било проблем да отпечатат и каквато и да е друга, на която и да е друга фирма. И затова се радвам, че нямаше незаслужени нападки към хора, които не го заслужават. Дали ще са гръцки надписи – ето последната кутия с гръцки надписи. Ами помислете си, направени са за износ, гърците сме ги хванали тук, или са направени за продажба тук, но нарочно гръцки надписи, за да си мислим, че идват от Гърция и да търсим откъде влиза този контрабанден внос. Същото беше и с една старозагорска фабрика – цигари за Македония, които се намериха в България. Тоест много са изобретателни тези, които се занимават с контрабандата. А засега контрабанда имаме, контрабандисти нямаме, дали и 1% сме хванали от авторите. Добре, че поне разбихме фабриките. Марката – кой каквато си я поиска може да си сложи на практика на цигарите и от това не трябва да вадим генерални изводи.
Кой е следващият?
Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР БОГДАНОВ: (Представя презентация.) Ще представя съвсем накратко някои от по-интересните резултати от изследването „Право и икономика на незаконната търговия с тютюневи изделия в България“ – също финансирано в рамките на проекта, подкрепен от PMI IMPACT.
Не знам дали добре се вижда – те са ситни някои от нещата. Вижда ли се добре в този формат? (Реплики.) Добре.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Извинете, че ще Ви прекъсна, но сега се сещам, че ние имаме сайт, на който можем да качваме данни. Аз не съм си позволявал, без да питам, да качвам каквото и да е било. Ако прецените, че това може да Ви бъде полезно, ще направим специална папка, ще сложим неща, които те могат да си вземат. Могат да си ги вземат и от Вас – има ги и при Вас, но, ако прецените, че с нещо ние можем да Ви бъдем полезни, ще Ви бъдем от полза.
ЛЪЧЕЗАР БОГДАНОВ: Малко ретроспекция на целия дебат и то в контекста на това, че акцизната политика на държавата има ключово значение в контрабандата, и съответно събирането на приходите. Виждате тежестта на акцизите върху цигарите в последните 13 години, много ясно се вижда големият скок 2010 г., също така се вижда, че до съвсем скоро в България акцизната тежест беше по-ниска дори от минималната в страните от Европейския съюз и същевременно, както ще стане ясно по-напред, а и мисля, че Тихомир Безлов вече го спомена, в България имаме проблем с ценовата достъпност на тютюневите изделия, тоест едновременно имаме ниски акцизи, на границата на минималното, и същевременно, дори при тази ситуация, цигарите са относително по-трудно достъпни, с оглед на по-ниските доходи в България.
Същата тежест на акцизите, и, разбира се, на данъка върху добавена стойност, който не е променян през годините, виждаме при нас малко по-голяма тежест на специфичния компонент в акциза, малко по малко в адвалорния компонент, което горе-долу се запазва в последните девет-десет години, след 2010 г., с един лек скок или промяна през 2016 г. В крайна сметка виждате, че крайната цена на цигарите, както на всички е много добре известно, до голяма степен предопределена от данъчната и в частност акцизната политиката на държавата.
Стана дума, преди малко, за относително голямата значимост на приходите от акцизи върху цигарите. Тя продължава да нараства и като дял от брутния вътрешен продукт, и като дял от общите приходи в бюджета – около 9,5% за миналата година. Очевидно това е съществен приходоизточник на бюджета в България, и в сравнителен план той е много по-голям приходоизточник за България и подобни на България страни в сравнение с други страни в Западна Европа, особено по-богатите северозападни страни, ако мога така да ги групирам.
Така че в политическия дебат това ще продължава да бъде тема, най-вече и в контекста на желанието да се събират повече приходи, за да могат да се финансират разходи.
Какво се случва в последните години? Пак една историческа ретроспекция – виждаме видимо повишаване на броя на продадените късове легални цигари, на легалния пазар след 2015 г. и стабилизиране на последните две-три години. Виждаме нарастване на бюджетните приходи. В последните години – около 700 милиона за последните четири години, нарастване на приходите, като разбира се влияят и трите фактора – спадане на нелегалното потребление, от една страна, от друга страна, увеличение на акцизите след 2016 г., и общото нарастване на доходите, нарастването на заетостта, оттам и по-голямата достъпност на легалните цигари.
Обратната графика, тоест намаляването на криминалните приходи или на този ресурс, който оставаше, благодарение на нелегалната търговия, розовите стълбчета са делът на незаконната търговия – стана дума, няма да повтарям числата; в сивото, този поток, е приблизителната оценка на приходите от незаконна търговия; отзад-напред, вероятно в последната година са между 90 – 120 милиона – за сравнение само през 2010 г. са между 470 – 620 някъде, така че наистина е голяма промяна.
Сега, за ценовата достъпност – защо е важна? България към момента, ако видите, е на второ място по най-недостъпни цигари, тоест това е стойността на най-масово продаваната марка цигари спрямо средния дневен разполагаем доход. Казано по друг начин, да, България е от бедните страни в Европейския съюз, затова цигарите са относително скъпи. Това, разбира се, се промени в положителна посока в последните няколко години. По различни оценки, приблизително 29% само за последните три години са станали по-достъпни цигарите, което вероятно обяснява и до известна степен намаляване на нелегалната търговия и продажби. Впрочем, България е сред страните с много висока ценова еластичност, тоест съотношението между промяната в цената и съответно реакцията на потребителите. Между два и три пъти по голяма ценова еластичност средно за България спрямо средното за Европейския съюз. При ниско доходните групи дири е още по голяма, тоест там потреблението е много чувствително към промяна в цената. Ето защо и акцизната политика е важна и трябва да се прави с едно наум, именно отчитайки тази реакция на потребителите. Ценовата достъпност навсякъде в по-бедните страни от Източна Европа е по-ниска – очевидно, въпреки по-евтините цигари и разликата в доходите е още по-голяма. Така че дори по евтините цигари в крайна сметка, от гледна точка на реалната покупателна сила на домакинствата, излизат по-скъпо.
Накрая ще завърша пак по отношение на акцизната политика – какво правят другите страни в последните 10 години, какво правим ние? Общата тенденция е за прехвърляне тежестта от адвалорния към специфичния компонент в акциза.
В червено е за последните девет години какви промени са се случвали – това е в специфичния акциз на акциза – във всички страни има ръст спрямо 2017 г., в повечето има ръст. Има минимален спад само в две страни, Дания и Швеция, където така или иначе акцизите са изключително високи – можем да влезем после в детайли, ако някой проявява интерес, и едновременно с това, при адвалорния компонент, за почти всички страни или няма промяна, тоест за няколко страни няма промяна, за почти всички след 2010 г. има спад, тоест прехвърляне на тежестта.
Така че това, което се случва и в България, не е нещо странно или извън логиката на пазара, и вероятно трябва да се отчита при бъдещ дебат по темата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И аз благодаря.
Ние с господин Митев, в предишния парламент, бяхме в Бюджетната комисия. Една година се убеждавахме точно за бюджета колко е хубаво да го променим, само година след това се оказа, че точно обратното е трябвало да правим.
Не знам, финансите са много чувствителни на тази тема, така че не съм сигурен, че нашето мнение ще успее да им повлияе. Те са малко консервативни, аз съм за промяната, но моето мнение не важи в случая. (Реплики.)

Преминаваме към втора точка:
ДИСКУСИЯ.
Може да задавате въпроси и да Ви отговорят, а и всеки, който реши.
Аз се извинявам, че тук са монтирали компютъра, не искам да Ви затруднявам, просто така са преценили нашите IТ инженери. Не знам защо тук са го сложили, но не да Ви затрудни.
ИВАН БРЕГОВ: Аз ще взема кратко отношение.
Ние, първо, правихме анализ на институционалната и правна рамка през 2018 г. Представихме го. Там се натъкнахме на редица проблеми, потвърдени в анализите на колегите от УНСС – този, който директно предложихме, и след това видяхме, че е добре реципиран в Закона за тютюна и тютюневите изделия. Въвеждането на регистър на вносителите на такъв тип съоръжения и машини, видях, че през 2019 г., – скоро чл. 25 е променен, и сте възприели тази концепция, редактирали сте Закона.
Това беше интересното, което не се спомена и държах да го отбележа.
При анализа на правната рамка установихме, че някои от регистрите на нови тютюневи изделия, на производителите и изкупвачите на тютюневи изделия, или не са обновявани дълго време или не бяха налични на сайта на Министерство на икономиката. Уведомихме ги с писма, взеха мерки, възобновиха регистрите.
През 2019 г. представихме анализ на съдебната практика, като избрахме да гледаме делата на Специализирания наказателен съд, Апелативният е специализиран, на Районни съд в Свиленград, и съответно като втора инстанция Окръжен съд – Хасково.
Това, което прави впечатление е, че броят на делата наистина намалява. Профилът на дейците доста потвърждава тезата, че се разкриват на дребно нещата, без да се проследява връзката нагоре какво се случва. В 54 от случаите, 20 са безработни, което показва, че това е форма на докарване на някакъв допълнителен приход от местните хора. От 54 осъдени, 47 са с чисто съдебно минало, което показва, че някой посяга, след като веднъж бъде ударен от системата – поне на ниско ниво, след това не си позволява повече да се върне към подобен тип действия, поне в наказателни делата от общ характер.
Обратното е при административнонаказателната дейност. Да вкараш там на дребно в маловажен случай контрабанда е често явление, даже бяхме изкарали едни от констатациите на Административния съд в Хасково, който казва, че районът на Свиленград е особено чувствителен към митническата контрабанда, предвид зачестяването на подобни нарушения през последните 10 години. Тоест играта на дребно не може да бъде пресечена, което показва, че трябва да се вземат мерки за по-добра превенция на този тип деяния.
Масово делата приключват със споразумения между прокуратурата и подсъдимия, одобрявани от съда. От 58 съдебни акта имаме само четири присъди, всички условни, и 54 споразумения. Това е за 2012 г. – избрахме година, така че да могат да бъдат стабилизирани актовете. Пуснахме, разбира се, проучване и на дела и за 2017 г., за да видим контролно как се движат нещата. През 2017 г. – драстичен спад – осем дела, една присъда и седем споразумения.
Приключването на делата със споразумения знаете, че са необжалваеми, прекъсва връзката и интереса на правосъдието към характера на престъплението, към профила на дееца и с това вратата се затваря, което показва, че може би трябва институциите да положат усилия в тази посока – да следят нагоре какво се случва.
Анализът е наличен на сайта на Института за пазарна икономика. Приложили сме списък на делата, така че всеки един, който има интерес, може да проследи конкретните дела и да ги прочете.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще взема отношение, въпреки че всички презентации бяха интересни, включително и за икономическите, финансовите аспекти на контрабандата с тютюневи изделия, по отношение на правния анализ и правните мерки, които бяха представени – поне за мен, предполагам и за колегите юристи, които са тук, представляват интерес. Беше казано: Народното събрание е законодателен орган и нас в основната част ни интересуват законодателните инициативи, които могат да подпомогнат борбата с контрабандата.
Чудесно е, че от Университета за национално и световно стопанство са направили такъв анализ и конкретни предложения. Проблемът е, че трябва да имаме конкретни текстове. Хубаво е пожелателно да кажем: трябва да канализираме едно или друго деяние, което е общественоопасно, има съответен негативен резултат за обществото, но трябва да си даваме сметка, първо, как ще направим тази правна норма, така че тя да се прилага, не да остава мъртва, не да остава да бъде приета. Най-лесното нещо е – приемате едни състави в Наказателния кодекс, както доста често се случва в различна материя, те си остават.
Скоро излезе едно много интересно изследване – над 100 текста в Наказателния ни кодекс не се прилагат изобщо. Няма образувано през последните години нито едно досъдебно производство по тях. Затова е много важно, когато правим предложение, когато правим изменения специално за Наказателния кодекс, да отчитаме спецификата на наказателноправната дейност в България. Това също е една консервативна система. Както Министерството на финансите, така и съдебната система, за щастие или за съжаление в някои случаи е доста консервативна.
Когато се правят предложения е хубаво да мислим и как те ще бъдат прилагани. Добре звучи, революционно звучи да криминализираме държането и разпространението в малки количества на контрабандни тютюневи изделия. Въпросът е обаче какво ще се случва на практика? Това, което ще се случва на практика, най често е прилагането на чл. 78а от Наказателния кодекс. Колегите юристи знаят какво е чл. 78а – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Защо? Първо, защото обществената опасност от това деяние, дори и при системно извършване, не е толкова голяма, че да наложите наказание лишаване от свобода над пет години. И второ, защото най-често, както стана ясно и от анализа на Института за пазарна икономика, тези деяния и тези дела се извършват най-често от лица, които са с чисто съдебно минало, което предпоставя съответно и прилагането на чл. 78а в тези случаи.
Що се отнася до споразумението – и това вече пък е връзката и със споразумението от този извод, който е направен от Института за пазарна икономика, всъщност това беше и идеята още при въвеждането на споразумението – разтоварването на съдебната система, така че тя да се занимава с тежките дела, тоест със случаите на контрабанда в особено големи размери, организираните престъпни групи, а не с контрабандата на дребно ниво. Връщам се пак и правя връзката с това, което се предлага от УНСС.
За мен една такава норма няма да работи. Ние тръгваме към една по-силна наказателна репресия от страна на държавата, при положение че не сме си оправили административнонаказателното производство. По-добре е да насочим усилията си – за съжаление, бавно работят, в интерес на истината, в Министерството на правосъдието, да оправим административнонаказателното производство. Проблемът с неизпълнението на наказанието глоба е много сериозен, той стои не само пред административните нарушения, които са свързани с контрабанда на тютюн и тютюневи изделия, но изобщо в абсолютно всички закони, където имаме административнонаказателни разпоредби, имам предвид глоби. Най-често лицата, които извършват нарушение казват: аз нямам средства, не мога да я заплатя и абсолютно всички цели на наказанието в тези случаи няма как да бъдат осъществени, нито пък каквато и да е превенция или каквато и да е административнонаказателна политика – няма как да се случи. Това минава съответно през промяна в административнонаказателното законодателство.
Имаше един проект, тези които са се интересували знаят за създаване на Кодекс на административните нарушения и наказания, където да има нов ред изцяло за административно наказване. За съжаление, той спря, не беше довършен. В момента Министерството на правосъдието се занимава с разработване на цялостна стратегия, която, ако до края на мандата я приключат, ще е цяло щастие и едва тогава ще решаваме ще правим ли нов Наказателен кодекс, ще имаме ли Кодекс на административните нарушения и наказания. Но това е пряко свързано с тези предложения, които правите, и съответно и с административнонаказателните, с наказателната политика на държавата.
Аз съм скептичен по отношение, специално на тази препоръка, специално на тази мярка. Не смятам, че дори и да го криминализираме ще постигнем и превантивен ефект. По скоро това ще е поредната норма, която ще стои като едно плашило в Наказателния кодекс, без особена ефективност на практика и пак казвам: без да се стигне изобщо до нейното прилагане – напомням пак чл. 78а от Наказателния кодекс.
Другите мерки смятам, че са добри. Там единствено трябва да се мисли за формулирането на престъпни състави, които могат да бъдат доказвани. И е хубаво – не знам дали работите с органите на прокуратурата и с Върховния касационен съд, наказателна колегия, да поддържате сътрудничество. Тук мога да кажа от името на Правна комисия – с тях работихме доста добре и смятам, че станаха добри текстовете в Наказателния кодекс, свързани със защита от насилието над жени. Благодаря.
ПРОФ. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ние сме наясно, че това е един дълъг процес. Стигнали сме до една фаза. Идентифицирали сме проблеми и предлагаме решения. Но всъщност тези варианти за решения трябва да подлежат на такава обществена дискусия – да се включат всички институции, и да се мисли точно за приложението, за точните текстове, което не ни е сега задачата в момента, затова и представяме нашите резултати на такъв висок форум. Така че го разглеждаме като дълъг процес. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Аз в миналото заседание казах няколко добри думи за „Филип Морис“, не защото искам да ѝ правя реклама, а защото така беше редно.
Само ще Ви прочета още един път, тоест ще цитирам един жив класик, тоест себе си. Това бяха думите ми към Главния прокурор: няма да крия, че по стар навик продължаваме непрекъснато, когато намерим цигари и знаем кой някога ги е произвеждал или в момента произвежда истински в България, веднага да го определяме за виновен. Много добре стана, че сега след тази реализация „Филип Морис“ каза: благодарим, че Вие заловихте хора, които са работили срещу нас, които са пускали наши цигари ментета, за да се разбере кой от коя страна на чертата на бариерата на закона е.“
Това трябваше да се случи и с нашите производители – когато се намират цигари, да се виждат действително, те ли са ги произвели или не и така нататък. Знаете, че преди години бяха Victory, L&M, а днес са Royal, Muratti, утре може да са Marlboro или какво и да е друго. Самият факт, че тези фабрики са разбити, каквато и опаковка да сложиш, те I такава ще бъдат. Факт e, че са разбити – тук имате книжата, ще ги видите. Тъй като хората са многоq не можахме да си позволим екран, на който да се видят фабриките.
Бихме искали да чуем Вашия анализ. Вашата инициатива си е много добра. Първи се сетихте и първи я направихте. Не знам дали друг ще извади 100 милиона за такова глобално изследване? Но поне има по кой да се равняват.
Още веднъж искам да благодаря на всички, които участваха в това заседание.
Искам да благодаря на целия неправителствен сектор. Всеки един от Вас е дал много, достатъчно и видимо резултат. Измерителят са приходите в бюджета, има ги. Дали ще спорим за половин процент. Нали разбирате, че сега някой може да каже: не са 3,8%, мисля че са 4,1%. Но от 34% като ги свалиш на 4% няма къде да оспорваш, че безспорно резултат има.
Благодаря на всички.
Ако може да намерите – това, което господин Безлов каза, някакви критерии, по които поне да кажем какъв е обемът на проблема, къде са най-големите проблеми, къде са най-големите злоупотреби? Ясно е: отвсякъде влизат горива, навсякъде се харчат горива, всеки иска преференции, всеки иска, ако може, да не го контролират.
Присъствах на една среща с премиера, където даден отрасъл каза: господин Премиер искаме да благодарим за това, че Вие приехте нашите предложения и се съгласихте на това, това, че Вашата парламентарна група ще подкрепи Законопроекта в този и този вид… Няма да Ви казвам, че от две седмици викат: то онова, което сме си го извоювали – да, ама ако може всичко друго да падне. Вие не бяхте такива. Вие бяхте последователни, знаете какво искате и го постигнахте.
Предполагам, че до известна степен бирената индустрия може да се добави до Вас. Те са различни, воюват за пазара, всеки друг е конкурент, но правила еднакви за всички, а иначе си воюват непрекъснато. Вие показахте нещо, което – Безлов е абсолютно прав, ние мислехме, че всяка партия ще си осинови по една цигарена фабрика, ще има за другите, но нашите да не ги пипаме или, ако може по-рядко и нещата ще си вървят. Промениха се и то се промениха много добре, неочаквано и за мен. Искал съм го да се случи и по-рано, доволен съм от резултата.
Ако с нещо можем да Ви бъдем полезни? Това не е последната крачка. Вие си отстоявайте и си продължете с изследванията, да не тръгнат да влошават резултата. Той пречи на всички. Пазарът е един и същ, няма нужда контрабандистите да го взимат. А аз съм най-против контрабандистите, защото купуват изборите и става не конкурс на идеи, а мерене на портфейли.
Така че Вашата роля пряко рефлектира върху изборния процес, върху генерирането на финансови потоци, които и престъпност генерират и влияят в най-различни посоки върху изпирането на пари. А най-важното, което ме интересува, политика се прави с пари, те да влязат в бюджета. Има кой да ги раздава после, но, първо, трябва да влязат.
Вие помогнахте да се изсветли пазара, дадохте обективни критерии, защото, ако аз кажа цифра, ще ме нападат: защо пък да е тази цифра, а не друга. А Вие дадохте възможност да се обосновете, да се защитите в голямата част от изследванията.
Упреци към Вас не може да има. Има само благодарности. Ако може да го направите и в други отрасли, ще бъдем благодарни. Сигурен съм, че околните държави също ще се опитат да заимстват от Вашия опит, няма нищо лошо да им помогнем – било на братята македонци, било на румънци. Една добра идея нека да работи навсякъде, с каквото можем ще им помогнем. Ако искате възможности за изява – тук винаги сте добре дошли.
Ще Ви помоля някакви презентации да дадете на нашите сътрудници, за да мога да запозная всички членове. Казах Ви, че те днес ги разкъсаха навсякъде. То винаги месец юли става нещо такова, но този път не го очаквахме и се надявам на поредното изследване да ни поканите и да ни покажете същия резултат. Ще бъда благодарен, дори малко да мръдне нагоре-надолу – нямам никакви претенции.
Присъединявам се към думите на господин Митев. Споразумението за маловажните случаи мен не ме притеснява. Аз искам големите да ги хващаме. Маловажните веднъж като го хванеш, той втори път не ходи, че ще влезе в затвора. Маловажните големи вреди причиняват долу на Свиленград. Поне 7-8 пъти бях на границата, направихме изнесено заседание на цялата наша Комисия. Ходихме там, ходихме отсреща в турската страна. Видяхме нашата митница, тяхната митница, рентгените. Много е красива тяхната митница, обаче е само лице, не работи. Много е хубава, много е подредена, едни хубави униформи, но половината разкрити на нашата граница, оттатък… Но така или иначе това си е техен интерес, ние не можем да им пречим, но на нашата граница трябва да ги хващаме.
Много им е трудно на колегите долу – 1000 камиона, те спрат един камион, докато почват втория смяната минала. Но Вашият успех е безспорен.
Аз Ви благодаря. Инициативата е хубава. В крайна сметка бизнесът сам реши да си помогне да оповести проблемите, които ги има, за да ги реши, за да се бори на пазара, за да може да си внася данъците. Хубаво би било държавата да го направи, но тя явно не успя. Вие помогнахте за натиска върху всички. В известна степен и нашата Комисия – мотивацията хората да гласуват за нея, донякъде е в резултат и на Ваши презентации, на Ваши обяснения, на нещата, които Вие сте казали, че се случват у нас, а повече не трябва.
Вие дадохте много пари на бюджета с Вашите изследвания. Дисциплинирахте МВР, дисциплинирахте и митницата. Били сме на заседание, където премиерът казва: тук имате три месеца да се вземете в ръце, в противен случай се разделяме. Знаете как гледаше във Вашите цифри и веднага викаше на заседание. Това доведе до ефект. Сигурно и някой невинен е пострадал, но в повечето случаи нещата се случиха.
Благодаря още веднъж.
Закривам заседанието, поради изчерпване на дневния ред и винаги сте добре дошли при нас.

(Закрито в 16,00 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Димитров