Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 1


На 25 април 2017 г. се проведе заседание на Временната комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект на Доклад относно проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната комисията за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 10,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.


* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, 18 члена на Комисията са тук. Имате ли възражения да започнем в 10,05 ч.?
Откривам първото заседание на Временната комисията за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Във вчерашния ден са получени предложения, съобразно Решението на Народното събрание за учредяване на Комисията и в срока са постъпили предложения от Мустафа Карадайъ и група народни представители, Данаил Кирилов и група народни представители, Валери Симеонов и група народни представители, Жельо Бойчев и група народни представители плюс отделно предложения от колегата Филип Попов.
Получили сме и писмо с входящ № 727-00-1 във вчерашния ден – 24.04.2017 г., в 12,36 ч. от главния прокурор на Република България.
Имате предложение за дневен ред.
Разполагате с проект на доклад, по който да работим.
Имате думата евентуално по процедура по хода на работата и по дневния ред.
Няма изказвания.
Който е съгласен да приемем дневния ред и да пристъпим към работа, моля да гласува „за“.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Колеги, пристъпваме към точката от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Ако някой не е видял писмото на главния прокурор, както и предложенията – всички бяха качени след изтичане на срока във вчерашния ден на сайта на Народното събрание. Ако някой не разполага с него, като стигнем до там, ще го прочетем.
Накратко – писмото на главния прокурор е с предложение да се даде възможност за взаимодействие по важни въпроси за Прокуратурата и във връзка с доклада, който беше изготвен по техническа помощ.
„Окончателен доклад по независим анализ на структурния функционален модел на Прокуратурата и на нейната независимост“.
Главният прокурор е предложил, ние също сме предложили, да има възможност Комисията по правни въпроси на всеки три месеца да отправя до главния прокурор предложение за провеждане на обсъждане, свързано с прилагане на закона и дейността на Прокуратурата, разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на съдебната власт, резултати в борбата с престъпността, в това число корупцията, взаимодействие с разследващите органи.
Обсъждането да се провежда и по инициатива и на председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, ако те желаят.

Колеги, пристъпваме към наименованието: „Доклад относно проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
„Правилник за организацията и дейността на Народното събрание“.“
Имате думата по наименованието.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, утвърдена практика е в Правна комисия, когато гласуваме законопроекти на второ четене, както е и този Правилник – в едно четене, текстове, по които няма предложения да не ги четем, а да ги гласуваме всички – до следващото предложение, за да спестим време на Комисията, иначе ще повтаряме текстовете на стария Правилник.
Това ми е предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това предложение.
Има ли възражения по това предложение?
Няма възражения.
Наименованието: „Правилник за организацията и дейността на Народното събрание“, „Глава първа – Общи положения“, чл. 1, чл. 2, „Глава втора – Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството“, чл. 3, чл. 4, чл. 5.
До тук – имате думата за изказвания, от наименованието до чл. 5 включително.
Господин Попов, моля.
ФИЛИП ПОПОВ: Имам редакционно предложение – в чл. 1 след „Конституцията“, подлагам го, разбира се, на дискусия, да се добави „на Република България“. Мисля, че е по-прецизно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други становища?
Колега Попов, колегите от Дирекция „Законодателство“ казват, че е използвано само „Конституцията“ и това е за целия доклад и предлагат да остане само „Конституцията“, а не пълното изписване „Конституцията на Република България“.
Заповядайте, господин Попов.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Това не е проблем, защото можем с едно гласуване да променим този запис в целия Правилник. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Не бягаме, господин Янков, но тук ще изпаднем малко в епистоларен плеоназъм, тоест ще слагаме повече думи за нещо, което е ясно и еднозначно се обозначава, а тъй като изразът е „Конституцията и законите“, затова е спестено пълното наименование, разгърнатото „Конституция на Република България“. (Реплики.)
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Попов – след „Конституцията“ да запишем „на Република България“.
Който е „за“, моля да гласува „за“.
Гласували: за – 5, против – няма, въздържали се – 14. (Шум и реплики.)
Колеги, моля да не влизате в диалогов режим.
Гласувахме, не се приема това предложение на колегата Филип Попов.
Подлагам на гласуване текстовете относно наименованието, Глава първа „Общи положения“, чл. 1, чл. 2, Глава втора „Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството“, чл. 3, чл. 4 и чл. 5.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстовете до чл. 5 включително.
Пристъпваме към чл. 6.
Има предложение от Данаил Кирилов и група народни представители – в чл. 6 цифрата „8“ се заличава.
Има предложение от народния представител Жельо Бойчев и група народни представители – в чл. 6 цифрата „8“ се заменя с „5“.
Имате думата за изказвания.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В случая ще направя редакционно предложение цифрата „5“ да се замени с „10“, тъй като вече са конституирани по двама секретари на група, така че да се отговори поне на броя, защото вече са избрани. Да, затова предложението ми е да се замени „5“ с „10“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имаме и предложение в дебата.
Други предложения, становища, мнения, изказвания?
Господин Янков, моля.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Техническо е предложението – да се добави „Народното събрание избира от състава на народните представители секретари по предложение на парламентарните групи“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания, мнения, предложения, становища?
Съвсем накратко ще обясня нашето предложение – предложили сме да отпадне цифрата изцяло и текстът да стане: „Народното събрание избира от състава на народните представители секретари“, за да бъде гъвкав текстът, адаптивен към всяка една конфигурация от парламентарни групи в Народното събрание и с оглед обстоятелството, че с Решението на Народното събрание, както и колегите правилно уточниха, се конкретизира точният брой на секретарите – дали ще бъдат по един от парламентарна група или ще бъдат по двама, това зависи от волята на парламентарните групи. (Реплики при изключени микрофони.)
Ако сте съгласни, аз бих предложил консенсус по следния текст: „Народното събрание избира от състава на народните представители секретари по предложение на парламентарните групи“.
Това ли да подложа първо на гласуване? Добре.
Подлагам на гласуване текста така както го изчетох.
ФИЛИП ПОПОВ: Едно предложение – избира секретари по предложение на парламентарните групи на паритетен принцип“.
Хипотетично едно мнозинство може да си избере и десет секретаря и да ги наложи в Народното събрание, само че на тези секретари възнаграждението им е малко по-високо. Тук говорим за финансови правила в крайна сметка. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съм съгласен с паритетния принцип, но досега той е доминирал в този избор и е безспорно това. Ако искате – да го пишем, но… (Реплики.)
Вървим към консенсус и като го гласуваме, ако не го приемем, тогава ще продължа с предложението на Жельо Бойчев.
Колеги, който е съгласен да приемем текста с консенсус: „Народното събрание избира от състава на народните представители секретари по предложение на парламентарните групи“, моля да гласува „за“.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
При това положение не подлагам на гласуване другите предложения.
Член 6 е приет.
Пристъпваме към чл. 7.
Няма предложения.
Глава трета „Ръководство на Народното събрание“.
По чл. 8 има предложение от колегата Бойчев. (Реплики.)
Не знам какво четат колегите, но се обаждат…
Конкретизираме какъв е обемът на обсъждането. Обсъждаме в момента чл. 7, наименование на Глава трета и чл. 8, по който имаме предложение на колегата Жельо Бойчев по отношение на ал. 7 в чл. 8.
Имате думата за изказвания.
Господин Попов, моля.
ФИЛИП ПОПОВ: Тук сме направили това предложение, тъй като в настоящата разпоредба на ал. 7 е създадена една възможност на практика на председателя на Народното събрание да създаде Консултативен съвет по законодателство.
Ние предлагаме думата „може“ да отпадне, а той да „създава“ Консултативен съвет по законодателство. Направили сме го с цел ефективност, ефикасност и едно по-добро законодателство в Четиридесет и четвъртото Народно събрание. Предвид и доста бързо изменящата се среда и в България, и в заобикалящите ни държави, мислим, че такъв Консултативен съвет по законодателство е значим и нужен на това Народно събрание с оглед на едно наистина по-експертно изчистено от експертна гледна точка законодателство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Димитров, моля.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Мен лично ме притеснява, че тези НПО-та не знаем по какъв принцип и механизъм ще бъдат набирани. Много е хубаво да присъстват, но може да са на принципа „мама, татe и аз“ – трима души регистрират НПО-та, те идват тук. Доколко ще са представителни на фона на 40 хиляди НПО-та в България?! Тоест ако са поне 21 хиляди, ще са представителни, под двадесет и една няма да са. Да не стане в последния момент позната история от предишния парламент – трима души имат организация, единият иска едно, другият иска друго, и ние губим дни наред да изслушаме всички тях, а това няма нищо общо с реално работата, която има да вършим. Паралелно Народно събрание ли правим, консултативен орган, който ще ни възлага задачи, или ще се съсредоточим върху пряката работа, която имаме? В момента нямам нищо против да подкрепя този текст, но после да не ми се спускат императивно и законопроекти, които аз съм длъжен да приемам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Иванов – първа реплика, господин Попов – втора реплика.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, мисля, че трябва малко по внимателно да се прочете текстът, защото е записано: „могат да участват“. Това не е императивно задължение. Това е опция, която евентуално този създаден Съвет по законодателството би използвал.
Още веднъж в аргументация на нашето предложение са особено промените, които последно направихме в Правилника, когато действаше Четиридесет и третото народно събрание, с изискванията, които се въведоха при внасяне на законопроект, за обосновка. Такъв спомагателен орган би могъл да спомогне да се направи по-качествена оценка за въздействие на законопроекти, които народните представители внасят. Мисля, че всеки един от тук присъстващите разбира необходимостта от подобен Съвет. Прочетете внимателно текста – това е опция, не е задължение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Попов – втора реплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Съвсем кратка реплика по отношение на участието на представители на юридически лица. Те и в момента могат да участват и в Правната комисия. Мисля, че не пречат на работата, така че участието им в Консултативния съвет по законодателството може би би спомогнало за по-добрата работа на този Съвет. Разбира се, те следва да спазват и вътрешните правила за поведение в Съвета.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Димитров има дуплика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Споменът от незабравимото присъствие на Реформаторския блок и подопечните им неправителствени организации все още е в главата ми, не е избледнял, така че… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля кратко – госпожа Дукова и господин Митев.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Текстът представлява възможност наистина. Аз не си представям императивно задължение на председателя на Народното събрание да създаде, след като има опция той това да го направи по презумпция. Оттук нататък обаче, ако той стане императивен текст, смятам, че трябва да има една по разширена част в него, защото трябва да се говори за брой представители, процедури за тяхното избиране, тъй като това е много важно. Да не задълбаваме този текст. Мисля, че добре е представен, защото те могат да участват, както и в Правна комисия. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Дукова.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, съвсем кратък ще бъда. Смятам, че сегашният текст е достатъчно добър. Нека да оставим на оперативната самостоятелност на председателя той да преценява има ли нужда от такъв Съвет, или не. Не е необходимо да го задължаваме да създава такъв Съвет, при положение че той самият няма нужда от него. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Едно кратко предложение. В чл. 8, ал. 1, т. 6: „удостоверява с подписа си стенографските дневници“ да се заменят с „протоколи“.
ИВА МИТЕВА: Ако има стенографи, да обяснят каква е разликата. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вчера възникна дискусията каква е разликата между стенографски дневник и стенографски протокол, и това си отбелязахме да го уточним. Ще стигнем до стенографските протоколи. Нека тогава да уточним този въпрос.
Колегата Пасев.
СТОЯН ПАСЕВ: Аз не съм по предложение.
Извинявам се, господин Председател, налага ми се да изляза. Оставям съвещателния глас и гласуването на Десислава Атанасова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако колегите не възразяват, ще изразят Вашата воля.
СТОЯН ПАСЕВ: Мая Манолова ме чака. Пратила е кола отпред. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обади се във вчерашния ден с тази молба. Предложихме на колегата да уважи нейното събитие, така че пък Вие, ако не възразявате, ще съобразяваме неговата воля, а той следващия път ще разкаже каква е била дискусията при омбудсмана. (Оживление.) Благодаря.
Други становища?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Молбата ми е още веднъж да се обмисли необходимостта от създаване на постоянно действащ такъв Съвет по законодателството, защото най-малкото, ако стъпим на база доста променения състав на Народното събрание, и все пак примат в управлението на държавата има законодателната власт и е нормално да фабрикуваме продукция, която е изключително качествена, тъй като е най-добрият вариант народните представители да имат основната инициатива при изработването на законодателство. Действително голяма част от законопроектите, които гласуваме, идват от Министерския съвет и е необходима добра преценка на тяхното качество като законопроекти, съотносимостта им към европейски актове и изобщо тяхната годност и прецизност, така че още веднъж призовавам тук колегите да преосмислят подобно предложение и то да бъде прието, защото на никого няма да бъде излишно съществуването на такъв Консултативен съвет. Още повече че той най-вероятно ще бъде съставен от мнозинството, но ще бъде в полза на народните представители. Няма да бъде в ущърб на нито един оттук присъстващите или в пленарната зала. Правим го съвсем резонно и без никакви опции да вкараме вътре неправителствени организации или нещо подобно. Просто да заработи подобен Консултативен съвет, за да имаме качествено законодателство, за да не бъдем после обвинявани, че тук работим и произвеждаме купища безпредметна хартия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Аз искам да кажа нещо по Вашето изказване. То е следното. На това предложение гледаме изключително сериозно. Обмисляли сме го и ще продължаваме да го обмисляме. Съобразяваме и историята по отношение на съществувалите назад във времето съвети по законодателството.
Ако съставът на това Народно събрание е такъв, имам предвид откъм колеги, които сме юристи, има логика да потърсим форма и начин да възобновим дейността на Съвет по законодателството. Аз лично бих защитавал и пред председателя на Народното събрание, и пред Председателството, и пред нашата парламентарна група евентуално необходимостта от Съвет по законодателството, който да представлява правната доктрина. Правната доктрина! И то не по политически квоти, а по научен престиж и по научни разработки, тоест интереси в конкретната материя.
Господин Попов хубаво подчерта формата. На сдруженията с нестопанска цел сме им дали възможност да участват. Те участват в политическия формат на вземане на решения, те участват в работата на комисиите. Ако ние имаме нужда от помощ, която досега остава в известна степен непокрита, то може би е в областта на доктрината. Но моята молба е да не го правим задължително. Направим ли го задължително, рискът да стане формално е голям. Ще съберем по някакъв механичен критерий няколко професори или други учени с титли, но надали ще постигнем целения ефект.
Плюс това, тук ангажиментът и тежестта е концентрирана на председателя на Събранието. По мое впечатление последните три народни събрания в някои от случаите неслучайно е нямало такъв Съвет по законодателството. Не казвам, че е поради академична ревност или по някаква друга такава причина. Нека да оставим отворена темата и да не я правим императивна и при възможност, и при необходимост, а и вече като има и постоянни комисии, да се вземе окончателното решение за това. Като, пак казвам, може би като обмислим, да стигнем до извода, че може би е друг форматът да ползваме тази експертна помощ, защото това е експертният формат. В предното Събрание, като нямахме Съвет по законодателството, правехме много работни групи. Това е един вид заместителят, да кажем, на… (Реплика.)
По-тежко, но пък е още по-експертно. (Реплика от народния представител Филип Попов.)
С експертите ще е по-лесна задачата, бъдете сигурни. Експерти ще се намерят. Важно е да са качествените и точните експерти. Въпросът е в един бъдещ формат на Правната комисия да има и по-висока правна експертиза. (Реплика.) Да, възможно е в бъдещата Правна комисия да бъде и на политическо ниво дебатът, но е добре да не губим чисто професионалния дебат.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Изместваме дебата. Правим Правилник не за Правната комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това предложение.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Жельо Бойчев и група народни представители.
За – 6, против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема предложението.
Пристъпваме към гласуване на чл. 7, Глава трета – „Ръководство на Народното събрание“, и чл. 8 – текст, който условно казваме е на вносител, така както беше потвърден по решението на Народното събрание.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се. (Реплика от народния представител Филип Попов, след което напуска залата. Шум и реплики.)
Ако бяхте казали, че и колегата Филип Попов ще ходи на събитието на омбудсмана, нямаше да пращаме ние представител. (Реплики и оживление.)
Колеги, пристъпваме към чл. 9 – текст на вносител, чл. 10 – текст на вносител, и предложение от народния представител Жельо Бойчев и група народни представители.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението е направено абсолютно от прагматична гледна точка, тъй като то касае предотвратяване гласуването с чужда карта. Така въведената електронна система с биометрични показатели на практика предотвратява възможността да се гласува с чужда карта. По тази причина предлагаме този текст да отпадне, за да не натрупва допълнителни слова в Правилника. Ако считате, че има възможност да се гласува с чужда карта, поне ни го обяснете как става, колегите да се научат. (Реплики.)
Как с чужда карта, като има пръстов отпечатък? Ако кажете как се случва това нещо, разбирам, защото аз не знам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук експертите казват следното. В момента например, докато няма пълния пакет биометрични данни, се гласува без пръстовата идентификация, само с натискане на „за“, „против“ и „въздържал се“. Но иначе аз приветствам изцяло Вашето предложение, защото това би означавало, че вече в Четиридесет и четвъртото народно събрание нямаме гласуване с чужди карти, тоест проблем, който поне пет-шест парламента назад са опитвали да решат, вече е преодолян. Аз бих го приел като нещо позитивно. Това е въпрос на конкретната система. (Шум и реплики.)
Давам думата на директора – госпожа Михайлова.
ПРОЛЕТ МИХАЙЛОВА: Искам само да внеса уточнение, че винаги ще има гласуване с отворен код. Когато не може да се вземе биометрия, има случаи когато просто човекът няма папиларни изображения след химиотерапия например, така че и в момента има пултове с отворени кодове. (Шум и реплики.)
Ако решите да подкрепите това предложение, аналогичен текст има в правомощията на квесторите в следващия текст 11, в точка 2, в която е описано как подпомагат парламентарните секретари при тази им функция, така че, ако се пипат, и двата текста.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите го оттеглят. Благодаря.
При това положение, колеги, прекратявам дебата.
Подлагам на гласуване чл. 9 – текст на вносител, и чл. 10.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстовете на чл. 9 и 10.
Пристъпваме към чл. 11 – текст на вносител, „Глава четвърта – Парламентарни групи“, чл. 12 – текст на вносител, чл. 13 – текст на вносител, чл. 14, където имаме предложение на колегата Жельо Бойчев, и чл. 15, където е текст на вносител. Стигаме точно до Глава пета.
Господин Бойчев поиска аргументация на текст на вносителя по отношение на чл. 14, ал. 6.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Уважаеми колеги, редакцията е съвсем резонна, защото сегашният текст дава възможност на всеки представител в Европейския парламент да присъства на заседание на групата. Ние искаме да въведем диференциация по отношение на съответните политически семейства – от ЕНП да присъстват на заседание на групите, които са членове на ЕНП, а от социалистите демократи да присъстват съответно на заседанията на БСП и останалите политически групи. Разбирате целта на подобна редакция. Редно е да бъде подкрепено.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Предполагам, че няма да допуснем на заседание на групата на ГЕРБ да дойде Сергей Станишев. (Оживление.)
РЕПЛИКА: Реплика към господин Иванов. Ако го допуснем, по-нататък трябва да дефинираме и „политическо семейство“. Това е Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Някъде по-нататък трябва да го конкретизираме и да го запишем в текстовете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще подкрепя предложението на колегите.
РЕПЛИКА: И аз, на заседанието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Жельо Бойчев и група народни представители по чл. 14, ал. 6 – да се добави „От съответното на парламентарната група политическо семейство“.
„За“ – 10, против няма, „въздържали“ се 9.
Предложението на Жельо Бойчев и група народни представители се приема.
Подлагам на гласуване текстовете, както са предложени, на чл. 11, Глава четвърта – „Парламентарни групи“, чл. 12 – текст на вносител, чл. 13 – член на вносител, чл. 14 – текст на вносител плюс приетото предложение на Жельо Бойчев и група народни представители, и чл. 15.
Моля гласувайте.
„За“ – 18, „против“ и „въздържали“ се няма.
Приемат се членове от 11 до 15 включително, заедно с наименованието на Глава четвърта.
Преди да пристъпим към Глава пета, имаме предложение от отдел „Стенографско обслужване и текстообработка“. Това предложение започна още миналия парламент, преди неговото прекратяване. Започна на база консултации между администрацията и ръководствата на парламентарните групи. Дебатът за стенографското обслужване ще го имаме и по-нататък, когато стигнем до изработването на стенографските протоколи в комисиите. Преди откриването на Комисията неформално постъпи предложение. Искам да Ви запозная с него. То е насочено към създаването на нов чл. 12, където са правомощията на секретарите на Народното събрание – чл. 10, чл. 11 – квестори на Народното събрание. Очевидната логика е и се предлага да има чл. 12 – парламентарни стенографи на Народното събрание.
РЕПЛИКА: Може да бъде чл. 11а.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега правим чисто нов текст, така че няма да имаме допълнителна номерация, а поредна номерация. Предложението е новият чл. 12 да има следното съдържание:
„Парламентарните стенографи на Народното събрание изготвят стенографските протоколи:
1. от пленарните заседания на Народното събрание, на Председателския съвет, на пресконференциите и срещите на председателя;
2. по Разпореждане на председателя на Народното събрание – и на заседания, организирани от заместник-председатели на Народното събрание, на главния секретар и на международни инициативи на парламента;
3. от заседанията на комисии, работещи с класифицирана информация;
4. на постоянните комисии и на Народното събрание в съответствие с разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“.
Колегите са приложили аргументация от три страници за това предложение. Може би е редно да им дадем думата на тях, за да го представят и аргументират. Имате ли готовност?
КАРАМФИЛ МАТЕВ (стенограф): Нямам готовност, но мога да кажа няколко думи.
Идеята беше, че е целесъобразно стенографите да бъдат на подчинение на председателя на Народното събрание. В Правилника след секретарите и квесторите – чл. 10 и чл. 11, е целесъобразно да бъде поставен и този текст, който в най-голяма степен или напълно припокрива онова, което е дадено в новите длъжностни характеристики на стенографите. Смятаме това за целесъобразно.
По-нататък предстоят технически неща във връзка с организацията на работата с комисиите, които от края на миналия парламент вече изрично се поемат само от стенографите на Народното събрание, без да има външни хора.
Смятам предложението за целесъобразно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Нямам против да подкрепя това предложение на стенографите. Знам тяхната мотивация, която е доста аргументирана. Не чух обаче в текста да е записано тяхното присъствие и подготовка на стенографските протоколи в извънредните заседания и при необходимост – изнесените заседания извън София. Имам практика в това отношение. Обикновено тогава затрудненията са много големи. Минаваме на лични договорки със стенографите, понякога и на лични плащания, за да присъстват и отразяват заседанията. По своя характер такова заседание е функционално и адекватно на редовните заседания на постоянните комисии в София.
Юристите могат да кажат по-добре, но ако прецените, можем да включим и този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемам предложението на госпожа Дукова като предложение за допълнение на т. 4 от текста, който Вие изчетохте: „На постоянните комисии на Народното събрание в съответствие с разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, включително на изнесените заседания и на заседанията на временните комисии.“
ХАСАН АДЕМОВ: Практиката показва, че проблем възниква, когато трябва да се направи стенографски протокол на заседание на комисия, която не е водещата по съответен законопроект. Когато е водеща комисия, протокол се прави, но когато комисията не е водеща по отделен законопроект, досегашната практика беше, че стенографски протокол не се прави, което затруднява по един или друг начин членовете на комисията. Знаете, че проектът може да е разгледан преди няколко месеца и колегите да нямат спомен за онова, което се е случило като дискусия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това ще го обсъдим подробно, когато стигнем при протоколите.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Председател, оставям гласа си за пет минути на Десислава Атанасова, докато се върна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Колеги, тук няма политика. Тук говорим за хората, които пряко са ангажирани с нашата дейност. В известна степен те ни обслужват. Мисля, че има разбиране сред всички колеги, че това, което се случва в залата, трябва да бъде пряко подчинено на председателя. Как си представяте – някой поиска стенограф, а те ще му кажат: „Извинявайте, Вие сте председател, но се обадете на нашия началник, та той да ни разпореди“?!
Всичко, което е в залата, трябва да бъде подчинено на председателя. Тук бих включил и Правната дирекция, която ни обслужва. Тя също трябва да бъде пряко подчинена на председателя. Те подпомагат всеки народен представител, всяка парламентарна група и самия председател за осъществяване на основната дейност на парламента.
Ясно е, че имаме проблем със заплащането на стенографите. Започваме с едни поръчки, става месец май, лимитът е изразходван и започвате сами да си правите протоколите.
Идва европредседателството. Ние ще бъдем ангажирани, дори и само в тази връзка, много повече с някакви общи срещи, които трябва да се покриват. Ще имаме изнесени заседания, ще имаме извънредни комисии, ще имаме временни комисии. Проблемът със стенографите и юристите в Народното събрание съществува. Има го. Това, че ние се правим, че не го виждаме, е друга тема.
На Нова година не случайно поисках увеличение на бюджета на служителите в Народното събрание, които пряко подпомагат нашата дейност. Ако сега не проявим разбиране – в рамките на утвърдения бюджет да увеличим бройката на стенографите и да ги поставим тях и Правната дирекция на пряко подчинение на председателя на Народното събрание, оставаме на старото положение, което създаваше проблеми досега. Ние не променяме бюджета и структурата, но прякото подчинение дава възможност на оперативна самостоятелност на председателя, а ще подпомогне и нашата дейност. Осигурили сме бюджета. Нека да осигурим бройките и възможността тези хора да ни подпомагат по-качествено и по-добре. В момента при всеки конкурс се оказва, че няма хора, няма хора с допуск до служебна класифицирана информация. Затова апелирам: в това няма политика, но нека на хората, които работят за нас, да им дадем възможност да го направят по-качествено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Не искам дебатът да бъде поляризиран – стенографи и Правна дирекция, или дирекция „Законодателни референти“, Дирекцията на пленарните заседания. Очевидно е, че ценим работата и на двете дирекции, и на стенографите. Въпросът, който обсъждаме чисто експертно, е следният: дали в Правилника, който урежда статута и дейността на народните представители, да допуснем изключение и да внесем текст, който е от Вътрешните правила за организацията на Народното събрание по отношение на стенографите, като имаме прецедента по отношение на текста за квесторите. Имаме квесторите, въпросът е дали да продължим със стенографите.
Ключовият въпрос е дали непременно включването на този текст тук в Правилника е задължителната предпоставка да се решат проблемите със статута на стенографите. Ние бихме могли да решим въпроса със статута на стенографите и без да правим нов чл. 12.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Досега не се е случвало.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, правилно отбеляза господин Димитров, досега не се е случвало.
ХАСАН АДЕМОВ: Тяхната дейност е част от организацията и дейността на администрацията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако извадим квесторите, нима те няма да си изпълняват задълженията?! Но така е по-добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Видимо е, че госпожа Дукова е „за“, господин Димитров – също. Ние също ще подкрепим статута. Стенографите са нещо много по-различно. Смятам, че трябва да им отдадем заслуженото, защото те правят най-важното нещо – протокола, истинността на онова, което се случва в парламента. Това е изключително отговорно, но не само за историята, а и за обществените отношения в страната. Затова подкрепям казаното от господин Димитров. Нека не се притесняваме от това. То е и отношение към самите стенографи. Дори сега да го направим така, а да им дадем специален статут занапред, това също е добре. Може би това е знак, че нещо „шуми“ в тази сграда. Вие като управляващи трябва да го подскажете на председателя на парламента, а заместник-председателят го чува.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, да прекратим дебата. Закривам дебата по отношение на предложението за създаване на нов чл. 12 със съдържание, както Ви беше представено и прочетено преди малко.
Който е за създаване на нов чл. 12 по отношение на парламентарните стенографи, моля да гласува.
„За“ – 19, „против“ и „въздържали се“ няма.
Приема се текстът на новия чл. 12.
Другите членове съответно се преномерират.
КАРАМФИЛ МАТЕВ: Благодаря на Комисията от името на целия екип на стенографите.
РЕПЛИКА: Чакайте да мине и в залата.
КАРАМФИЛ МАТЕВ: Сега благодаря на Комисията, защото това е оценка за нашата дейност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Някой възразява ли да упълномощим колегите от правния екип на Комисията и от дирекциите на Народното събрание при изготвяне на окончателния доклад да преномерират съобразно волята и гласуването в Комисията? Няма възражения.
Приема се да се преномерират текстовете.
Пристъпваме към „Глава пета – Комисии на народното събрание“.
Чл. 16. – текст на вносител; предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Това е единственото предложение.
Имате думата.
Господин Димитров, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, тъй като видях, че има много притеснени относно създаването на тази комисия, ще се опитам да обясня за какво става въпрос и защо го искаме.
Първо, всички чухте, в първия ден госпожа Корнелия Нинова – лидерът на БСП за България, обясни, че има проблеми в сивия сектор – цигари, алкохол, горива и така нататък, които неминуемо ще доведат до създаването на някакви временни, анкетни и така нататък комисии. Затова по-добре да направим тази комисия, отколкото всеки път да създаваме нови.
Целта беше да има комисия, която да се занимава изключително с борбата със сивия сектор и контрабандата. Тъй като в предложението написахме „данъчна политика и законодателство“, някои останаха с впечатление, че се иска, едва ли не се цели да се изземат някакви функции на Правната комисия, на Комисията по бюджет и финанси или на Комисията по икономика. Няма такова нещо.
Предлагам текстът да бъде: Комисия за борба със сивия сектор и контрабандата, за да е ясно, че няма никакво желание да се изземват функции на когото и да било друг.
Защо искаме това? Най-вече, за да може да се фокусира изключително върху политиката на държавата в борбата с контрабандата като важен източник за формиране на приходната част от бюджета. Знаете, че разходната част се гласува от Народното събрание, така че когато се съберат пари, никой не би могъл да ги харчи по някакъв друг ред, освен установения от нас. Нека поне да се засилят малко функциите на държавата в борбата със сивия сектор и контрабандата.
Във връзка с това нашето предложение е комисията да се казва: „Комисия за борба със сивия сектор и контрабандата“. Още веднъж подчертавам: целта не е да се изземват каквито и да било други функции и задачи на останали комисии или да се прави някакво собствено, самостоятелно законодателство, без да се вписва с това цялата дейност на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров – Ревизоро.
Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Нека да не го приемат с обратен знак. Разбира се, че темата е сериозна и важна, но много фрагментарно заглавие. Априори не може да има такова заглавие на комисия.
Комисията сама по себе си да има инструментариум, с който да се бори. Как и по какъв начин ще се бори… (Реплики.)
Тук става въпрос чисто логистично как ще се прави това и на какъв принцип? Представяте ли си, Комисията по правни въпроси ще бъде Комисия за борба със законодателството. Така звучи това заглавие на комисията.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Подпомага.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Дори и не може да подпомага. Това са специализирани органи, оторизирани органи. Те имат специални правомощия, имат разписани правилници, имат съответната квалификация, имат своя механизъм, както казах, и инструментариум за работа. Смятам, че нито като функции, нито като отношение, нито като дейност може да има такава комисия и такова заглавие. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Имам уточняващ въпрос към вносителите. Разбираме, че все пак сте наясно за смесването на функциите на отделните комисии. Да разбираме ли, че една парламентарна комисия трябва да се занимава с наблюдаване дейността на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. Ако е така, то нека да бъде част от заглавието. Както има Комисия за наблюдение на работата на Комисията за енергийно и водно регулиране, да има ясно регламентирано за всички в заглавието: „за контрол“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Янков.
Правя кратка реплика. Този дебат има два аспекта. Единият е същностният, другият – формалният. Същностно е ясно какво е предложението на колегите.
КРАСИМИР ЯНКОВ: На Вас може да Ви е ясно, аз искам да изясня въпроса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изслушайте репликата ми и ако е било въпрос, ще дам думата и на колегите да Ви отговорят.
Забележете, и Комисията под № 19 – Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Ако седим на дебата за борбата и приемаме, че борбата е изпълнително действие – активно, а не е парламентарно, можем да стигнем до много изводи и до крайности. Приемам да допуснем, че ако се приеме по принцип, би могло да се предефинира заглавието на тази комисия.
След като сте задали въпрос, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Във връзка с репликата, като право на дуплика – уточняващ въпрос. Така както е записано все пак става въпрос и за част от функциите на Министерството на вътрешните работи и на други органи и институции, а има и такава парламентарна комисия. Затова и въпросът ми е с цел прецизиране и изчистване на заглавието – да е ясно с какво точно се занимава тази парламентарна комисия. Благодаря.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Когато станаха много полицаите в парламента и решиха, че Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред трябва да бъде разделена на две – да има една и за специалните служби, аз очаквам една и за разузнаването, и за контраразузнаването. Така че в някои посоки може да ги разделяме, разделяме – да станат хиляди. В други казваме така: „приходната част за бюджета е изключително важна. Да, може да е наблюдение на приходните администрации. А противодействието на контрабандата или на сивия сектор включва и отношение към други институции. Няма закон, който да е сам по себе си и да не кореспондира с останалите. В никакъв случай не е намеса на която и да е от другите комисии. Не би могло и да се случи. Както и Комисията за борба с корупцията – не означава, че изземва функциите на всички останали комисии, свързани с вътрешните работи, с отбраната или с каквото и да било.
Вашето предложение за заглавие също беше много добро. Тогава обаче финансовият министър би си помислил, че някой се опитва да го контролира, да му налага правила или по някакъв начин да го притеснява.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми колеги, искам да напомня, че парламентарна практика в предходните народни събрания е Комисията по бюджет и финанси да има подкомисия, която наблюдава приходната част на бюджета, дейността на митници и така нататък. Тук дублираме дейността на тази подкомисия, която вече е традиция във всички народни събрания, с това на новата комисия.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не е така. Има за публичния сектор. Такава няма. Хубаво е да я направим сега, за да не правим няколко после. Може и по трудния начин да се случи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Понеже започвате процедура по гласуване, има предложение за прецизиране на заглавието и моля то да бъде предложено за гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вносителят конкретизира предложението, измени го и е в следния вид: Комисия за борба със сивия сектор и контрабандата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Казах, че неговият текст е по-прецизен и по-добър от внесения от нас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отменяме гласуването. Моля да ми кажете заглавието, както сте го уточнили: Комисия за наблюдение на приходните агенции, сивия сектор и контрабандата.
Процедура – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, уважаеми колеги, правя процедура – да отложим текста, докато не се произнесе коалиционният съвет по този текст. Видяхме механизма за произнасяне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изчерпахме ли процедурите и уточненията?
Подлагам на гласуване последно и окончателно предложение за нова точка 24: Комисия за наблюдение на приходните агенции, сивия сектор и контрабандата.
За – 10, против – 2, въздържали се – 7.
Предложението се приема.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Искам да отговоря, защото господин Хамид ще остане с впечатление, че нарочно бягам от отговора.
Уважаеми господин Председател, не исках да повлияя на гласуването, но въпросната точка за борбата със сивата икономика вече фигурира – публикувана, обнародвана и като сключено споразумение между двете сили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към гласуване на чл. 16 – текст на вносител, заедно с приетото предложение на Валери Симеонов и група народни представители за създаване на 24 комисия.
Гласуваме.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на чл. 16.
Да честитим на господин Димитров – Ревизоро, 24-та комисия.
Чл. 17 – текст на вносител.
Чл. 18 – текст на вносител; предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Имате думата за изказвания.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Нашето предложение е наред с Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, която в 43-ия парламент беше единствената, която се формираше на паритетен принцип, на този принцип да се формират още две комисии – Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Ще Ви кажа защо.
Защото в декларациите на Народното събрание на всички председатели на парламентарни групи, видяхме консенсусен въпрос с председателството – важен въпрос. Няма пречка да дадем знак и да покажем, че сме единни и да формираме тази комисия на паритетен принцип. Едва ли и коалиционният съвет би имал нещо против това предложение.
Аргументите ми, че Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения трябва да е на паритетен принцип са, че тази комисия обикновено провежда изслушвания, няма активна законодателна дейност, но е много важна с оглед представителството на всички партии в нея. Като аргумент тук ще кажа, че от създаването на тази комисия – в 41-то и 42-то Народно събрание тази комисия беше на паритетен принцип. В последния парламент – 43-тия, променихме това. Нека да възстановим тази справедливост в Правилника и да сформираме и тази комисия на паритетен принцип. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Реплика – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Хамид! Остро възразявам срещу предложението, което правите. Смятам, че двете комисии трябва да имат възможност за по-голямо представителство от колегите народни представители, тъй като спецификата на работата и на двете комисии изисква ангажирането на повече хора.
С предложението, което сте направили, свиваме състава до ограничен, малък брой народни представители. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Янков.
Други изказвания, реплики? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Мустафа Карадайъ и група народни представители.
За – 2, против – 5, въздържали се – 10.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 17 и чл. 18.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстовете на членове 17 и 18, както са предложени.
Чл. 19 – текст на вносител.
Чл. 20 – текст на вносител; предложение от народния представител Мустафа Карадайъ; предложение от Кирилов и група народни представители.
Имате думата.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, предложението ни е свързано с предходното предложение – кои комисии се формират на паритетен принцип? Свързано е с предходното гласуване и мисля, че няма нужда вече да се гласува. Поддържам го обаче, защото в залата може пък да бъде прието предложението. Не го оттеглям.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
По отношение предложението на нашата парламентарна група уточнявам, че нашият стремеж е изхождал от всякаква форма на икономия. Затова сме предложили намаление броя на заместник-председателите от четирима на трима, но когато написахме това предложение, може би не съобразихме обстоятелството, че това ще затрудни квотното парламентарно представителство в ръководствата на всички парламентарни групи.
Затова, ако колегите не възразяват, сме склонни да го оттеглим. И досега текстът е „до четирима“, тоест биха могли да бъдат и „трима“, биха могли да бъдат и „двама“.
РЕПЛИКА: Може и един.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, може и да е един, така е.
Има ли други изказвания? Не виждам.
При това положение подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 18: за – 1, против – 6, въздържали се – 11.
Не се приема предложението на колегата Карадайъ.
Предложението на Кирилов и група народни представители е оттеглено.
Подлагам на гласуване членове 19 и 20 така, както са предложени.
Гласували 19: за – 19, против и въздържали се – няма.
Текстовете на членове 19 и 20 са приети.
Пристъпваме към чл. 21, 22, 23, 24, 25 и предложението за нов чл. 26 – този, за който Ви уведомих, че е по искане на главния прокурор.
Госпожа Захариева искаше да направи кратка аргументация по предложението за новия чл. 26.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, всъщност това е изпълнение на една от мерките, които се препоръчват като подобряване на взаимодействието в случая съдебната и законодателната власт.
Знаете, че в началото на миналата година българското правителство и премиерът поискаха такава експертна мисия от петима действащи прокурори от четири държави. Разбира се, това е една от мерките, но считаме, че е добра. Тя ще подобри взаимодействието, в същото време и отчетността на прокуратурата, а в същото време даваме възможност, съобразявайки се с Решение № 5, ако не се лъжа, от 1992 г. на Конституционния съд, което коментира взаимодействието между законодателната и съдебната власт. Даваме възможност и на председателя на Върховния касационен (ВКС), и председателя на Върховния административен съд (ВАС) да бъдат канени в Комисията по правни въпроси на всеки три месеца. Ние това го имахме и в нашата предизборна програма, но така или иначе считаме, че такова взаимодействие ще бъде от полза и на двете власти. Разбира се, както и въпросното решение коментира много ясно, няма как да бъдат питани по конкретни дела, защото тук става въпрос вече за нарушаване на следствената тайна и за нарушаване на разделението на властите и на принципа за независимост и безпристрастност на съдебната система.
Мислим, че текстът е балансиран и се надяваме да бъде подкрепен от Вас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Захариева.
В самото начало бях обещал да представя за колегите, които не са успели да се запознаят с писмото на главния прокурор до председателя на Четиридесет и четвъртото народно събрание господин Димитър Главчев и до Временната комисия за изработване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Имаме го, чели сме го.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие сте го чели, но колегите не го бяха чели.
Освен докладът, посочвам спецификата, която е доразвил главният прокурор на Републиката, в следния смисъл:
„Предлагам Временната комисия да обсъди възможността за възлагане на такива правомощия, въздействия, информираност и диалог с ръководството на прокуратурата на постоянна парламентарна комисия, например Правна комисия, като това бъде включено в Проекта.
Предлагам също в Проекта за Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се предвиди и периодично изслушване в тази Комисия на главния прокурор и други представители на ръководния екип на прокуратурата на Република България по въпросите, изложени по-горе. На практика по този начин ще бъдат изпълнени както препоръки от Доклада за независим анализ, така и от последния Доклад по механизма за сътрудничество и проверка. Осъществяването на тези препоръки е предпоставка и за засилен обществен контрол и информираност за дейността и проблемите на държавното обвинение.
Моля да обсъдите това предложение в процеса на работата по Проекта за Правилник.
Изрично подчертавам, че не изразявам становище по въвеждане на такава отчетност и за ръководителите на върховните съдилища. Това е преценка само по Ваша компетентност.“
Във връзка с последното уточнение и ние уточняваме, че в редакцията, която сме предложили, основният механизъм е развит за главния прокурор, а допълнителният механизъм, тоест „по желание на председателите на съдилищата“ и те могат да участват в тази процедура, но това е само по тяхна инициатива – на председателя на Върховния касационен съд и на председателя на Върховния административен съд.
Да закривам ли дебата?
РЕПЛИКИ: Да, да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението за нов чл. 26.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 19: за – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на новия чл. 26.
Подлагам на гласуване текстовете на членове от 21 до 25 включително, заедно с новоприетия чл. 26.
Гласували 19: за – 19, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По настоящия чл. 26, който виждате, няма постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване сегашния чл. 26, който ще стане чл. 28.
Гласували 19: за – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към чл. 27 по доклада.
Има предложение от Кирилов и група народни представители по отношение на ежемесечния блиц контрол в комисиите.
Предложили сме изслушванията на министрите да бъдат не „в последния час и половина“, а да бъдат „в първия един час“ от заседанието на Комисията – в сряда или четвъртък.
Досега в Правната комисия винаги така ги изслушваме. (Реплики извън микрофоните.)
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, донякъде съм съгласен с Вашето предложение, само една малка корекцийка, ако позволите, Вие да си я направите – да е „първият един час и половина“, тоест да преместим да е в началото на заседанието, да си остане контролът 90 минути, защото в някои случаи час и половина не ни стига, а в много случаи пък голяма част от групите нямат въпроси и приключваме за 30 минути.
Нека да си остане „първият час и половина“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще дообясня нашето предложение. То не е техническа грешка, а сме направили все пак аритметика и съотношение, както беше преди – осем парламентарни групи. Докато се рутират, това са 16 въпроса. Сега сме пет парламентарни групи по два кръга са 10 въпроса. Тоест естествено времето намалява. Ще ми се и следното. Все пак това е парламентарен контрол и ми се иска министрите да са дисциплинирани. Тоест, ако Комисията реши този контрол да бъде и два часа, нищо не пречи на Комисията да изслушва министъра и два часа. Но нека все пак да спазваме процедурата така, както е разписана. Има случаи, в които се минава на говорилня.
Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Кирилов, не знам математиците Ви какво смятат, но ако по така предложения текст сметнем за пет групи е час и 10 минути без никакво друго време.
Поддържам предложението на колегата Хамид.
Не ограничавайте възможността да се осъществява контрол върху дейността на министрите. (Реплики между членовете на Комисията на изключени микрофони.)
Моля да въвеждате ред, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля да не спорите директно, колеги! Тезите са ясни. (Уточнение между членовете на Комисията извън микрофоните.)
Има ли други изказвания? Не виждам.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Хамид – думите „до час и половина“ да се заменят с „първия един час и половина“.
Който е съгласен с това предложение на господин Хамид Хамид, моля да гласува.
Гласували 18: за – 7, против – 1, въздържали се – 10.
Предложението на господин Хамид не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 18: за – 11, против – 1, въздържали се – 6.
Това предложение се приема.
Подлагам на гласуване текста, така както е предложен, с приетото предложение на нашата група.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 19: за – 12, против – 1, въздържали се – 6.
Приема се текста на чл. 27, заедно с предложението.
Пристъпваме към членове 28, 29 и 30 по вносител.
Няма предложения.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 18: за – 18, против и въздържали се – няма.
Приети са текстовете на членове 28, 29 и 30 включително.
По чл. 31 има предложение от народния представител Кирилов и група народни представители, което е на Вашето внимание.
Имате думата за изказвания. (Реплики.)
Тук логиката е следната. Стремим се да оптимизираме начина на оповестяване и времето на оповестяване. Три дни е срок, който трудно се разполага, когато между тях имаме два неприсъствени дни – събота и неделя. По-оптималното и истината е, че нормално комисиите пускат дневния ред в понеделник. Това е добрата практика. Много рядко се случва някоя комисия да успее да си пусне дневния ред още в петък. Но ако го пусне още в петък е възможно да настъпят допълнителни изменения. Затова предлагаме всъщност този тридневен срок да бъде съкратен на „двудневен“.
Другата промяна, за която Ви молим да подкрепите, е, лепенето на дневния ред на онова табло на входа. (Реплика.) Закачане – да, точно, не е лепене, а е закачане.
Мисля, че вече имаме достатъчно работещи процедури и не е необходимо на онова табло да се закърфичва дневният ред – обявява се в интернет, обявява се на всички членове на Комисията по мейл, а сега имаме и всякакви други групи в комуникационни приложения.
Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на нашата група, така както го виждате.
За – 19 гласа, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 31, заедно с приетото предложение.
За – 19 гласа, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Пристъпваме към чл. 32 – текст на вносител, и чл. 33 – текст на вносител.
Имате ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на членове 32 и 33, така както са предложени.
За – 19 гласа, без против и въздържали се.
Приема се.
Пристъпваме към чл. 34. Имаме текст на вносител и предложение от Кирилов и група народни представители за изменение на чл. 34, така както виждате. Това е изменението, което коментирахме, включително и за стенографските протоколи, и за аудиозаписа.
При нас този въпрос беше много спорен, стигнахме до един консенсус. Спомняте си миналата година през септември месец в Комисията по правни въпроси много го дискутирахме този въпрос. Това сме решили да предложим на Вашето внимание. Имате думата.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Приветствам предложението, което е направено от Вас, господин Кирилов, и група народни представители във връзка с публичността на проведените заседания и протоколите – опубличаването на протоколите.
В предходното народно събрание, без да смятате, че правя някакъв коментар, който цели и е провокация, председателят на вътрешната комисия не публикуваше стенограмите от проведеното заседание. Аз ще подкрепя така предложения от Вас текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Реплики от дирекциите на народното събрание и от стенографите? Главният секретар го няма, иначе той репликира обикновено.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов и група народни представители.
За – 19 гласа, без против и въздържали се.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 34, заедно с приетото… То даже не е необходимо да гласуваме, защото нашето предложение за чл. 34 замества, така че не подлагам на гласуване.
Колеги ме помолиха за почивка – кога предпочитате да я направим?
АНТОН КУТЕВ: Господин Кирилов, дали е възможно почивката да бъде от 13 часа, все пак – не знам как виждаме времето, за което заседаваме? Доводът е, че трима от нашата група трябва да отидем на преговори с Президента, на консултациите, които са от 13,30 ч., значи нас от 13 до 14 часа няма да ни има.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще делегирате гласовете си.
АНТОН КУТЕВ: Между 13 и 14 часа, възможно ли е да направим почивката, дори и ние да закъснеем, Вие си започвайте, ние ще дойдем след това?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли възражения по това?
АНТОН КУТЕВ: В 13,30 ние трябва да бъдем на консултации при Президента, които ще бъдат максимум 30 мин. Просто казвам, че това е времето, в което нас няма да ни има.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, колеги, уточняваме – от 13 ч. да е почивката.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За всеки случай да делегират правомощия на колегите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, това е ясно, делегацията е ясна, но аз изявлението го приемам като желание за лично участие в дебата, така че делегирането на гласа е едната форма, но участието си е участие. Дано до 13 часа да напреднем.
Госпожа Атанасова ще ме замести, ако не възразявате.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подкрепихме редакцията на чл. 34.
Преминаваме към чл. 35 – няма предложения, чл. 36 – няма предложения, Глава IV – наименование, чл. 37 – няма предложения, членове 38, 39, 40, 41, 42, Глава VII – наименование, членове 43, 44 – няма предложения.
Имате думата за изказвания? Желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване докладваните текстове, ведно с наименованията на главите по доклада на Комисията.
За – 19 гласа, против и въздържали се няма.
Прието е предложението.
Чл. 44а – има предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е ясно – България е член на Европейския съюз, утвърден протокол е от членството, наред с химна на България след това да звучи и химнът на Европейския съюз. Това ми е аргументът.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Хамид.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ и група.
За – 19 гласа, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
По чл. 45 няма предложения.
По чл. 46 няма постъпили предложения.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване членове 45 и 46.
За – 19 гласа, без против и въздържали се.
По чл. 47 има предложение от Данаил Кирилов и група народни представители.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнявам, че предложението е по инициатива на Дирекция „Пленарни заседания“, ако госпожа Михайлова желае да уточни – разделят се двете хипотези на закрито заседание като на едната се дава автоматизъм.
ПРОЛЕТ МИХАЙЛОВА: Да, това е общата идея – да не се гласува при всяко разглеждане на документи с грифове за класифицирана информация, събранието да трябва да се произнася дали се разглежда на закрито или открито, тъй като събранието няма възможност да снеме грифа или да го промени.
В случаите, когато важни държавни интереси налагат това – да, с дискусия в залата и санкция на събранието, когато е с гриф за класифицирана информация, каквито са докладите на Службите и други, тогава просто да се обявява грифът и да следва закрито заседание, без санкция на събранието.
ПРЕД. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо директор.
Не виждам други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов и група.
За – 19 гласа, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Чл. 48 – предложение на Валери Симеонов и група.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение следва това предложение, което направихме в края на миналата година по отношение на прецизиране на текста за това по коя програма се излъчва Парламентарният контрол.
Българска национална телевизия има пет програми – ние предлагаме това да бъде БНТ 2 като мотивите ни са, първо, от една страна, постъпили доста на брой писма от генералния директор на БНТ по отношение на проблеми, които среща Националната телевизия с програмирането на своята програма, особено, когато са поети ангажименти по сключени договори за излъчване на международни културни и други събития, което след това доста трудно се съвместява, включително и с плащаните от Националната телевизия неустойки при неизлъчване по тези договори, които е подписала.
На следващо място, наложилата се практика по БНТ 2 да бъдат излъчвани изслушванията на приемани от Народното събрание състави на държавни органи като КЕВР, Инспекторат към ВСС и други подобни, както и с оглед на това, че три-четвърти от въпросите на Парламентарния контрол имат регионален характер какъвто е профилът на БНТ 2. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплики, изказвания?
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Реплика е по-скоро. Със сигурност не виждам смисъл това да се прави. Първо, аз не съм убеден до колко обхватът в БНТ 2 е същият като на основната програма. Второ, абсолютно безспорно е, че БНТ 2 се гледа по-малко. Трето, всички ние знаем какъв е бюджетът на Българската национална телевизия, който се отпуска де факто за обществени цели. Тоест в момента това, което предлагате, е, поредният случай, в който ние отменяме една от обществените функции на телевизия, която по определение е обществена и за това получава пари. Финансирането, което ние правим към БНТ през цялата година, което е най-голямо, най-добре финансираната медия от гледна точка на държавата в България, има за цел точно това – да осигури възможността гражданите да виждат това, което ги интересува, независимо от каквито и да било други комерсиални цели. Не може поводът да се гледа Парламентарен контрол – аз съм убеден и виждам какъв е резултатът от Парламентарния контрол. Аз знам, че много хора го гледат.
Не може футболен мач, концерт или каквото и да било друго да бъде някакъв повод за това дали ние да не излъчваме Парламентарния контрол. Този довод според мен е абсолютно нереален и аз не мога да се съглася с него, а да не говорим, че тук имаме създадена традиция, която е достатъчно продължителна.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кутев.
Втора реплика?
Изказване – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Неприемливо е предложението на господин Митев или на Валери Симеонов и група народни представители. Публичността на работата на народните представители, когато осъществяват Парламентарен контрол, е възможна на територията на цялата страна чрез обществените медии, Българско национално радио и Канал 1.
В репликата използвам възможността да задам въпрос: от какво смятате, че трябва да криете изпълнителната власт, защото това е първа крачка, много голяма за прикриване или за невъзможност гражданите на Република България да имат възможността да следят Парламентарния контрол?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Янков?
Трета реплика на господин Митев? Не виждам.
Господин Митев, заповядайте за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Първо, на господин Кутев – по никакъв начин не виждам как се заличава общественият характер, ако смятате, че програмата БНТ 2 не съществува или не се излъчва – първо, тя се излъчва, качена е на мултиплекса, така нареченият „MUX-3“. Не знам от къде имате тия данни, че се гледа по-малко. Не знам от къде ги имате тия данни, че се гледа по-малко, точно обратното. Точно заради характера на програмата, начинът, по който е описана, когато е кандидатствано в СЕМ за получаване на лицензия от БНТ и профилирането в регионален характер, подсказва една много по-висока гледаемост, особено от страна на хора, които искат да видят новини от техния регион, а не да слушат само и единствено новини от столицата. В това отношение въобще не бих се съгласил, че е много по-малка гледаемостта.
По никакъв начин това по кой от всички канали ще бъде предаван Парламентарният контрол, нито сваля публичността, нито пък крие някакви министри или други членове на изпълнителната власт. По Вашата логика всички изслушвания, които са предавани по БНТ 2, а те не са едно и две, всички дискусии, които са предавани по БНТ 2, са скривани, а то е точно обратното – разширяване на публичността, която и сега я има на базата дори на прякото излъчване в сайта на Народното събрание. Благодаря.
АНТОН КУТЕВ: Абсолютно невярно е това – в момента ни лъжете. Идеята, че шеърът на БНТ 2 е същият като на националната програма, е абсолютно неверен, това е опашата лъжа.
ХРИСТИАН МИТЕВ: А Вие от къде … Аз не казвам, че са по-големи, но казвам, че …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Кутев и господин Митев, не влизайте в спорове, извън процедурата.
Господин Хамид желаеше изказване.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми колеги, този спор го водихме и в предходното Народно събрание в Комисията по правни въпроси. Според мен тук става въпрос за невнимателно четене на текста на правилника на Четиридесет и третото народно събрание и Проекта. Текстът казва, че контролът се предава по Българската национална телевизия. Никъде не се фиксира по кой канал – дали е Канал 1, дали е БНТ 2, самият директор на тази телевизия може да реши всяка седмица да си го предава по всеки един от различните пет канала на БНТ, за това мисля, че този спор е безпредметен. Предложението конкретизира, даже утежнява ситуацията на БНТ, защото задължава ги само по БНТ 2, а действащият текст дава възможност и по петте канала на БНТ да бъде излъчван Парламентарният контрол.
Колеги, аз правя редакционно предложение текстът да звучи така: „Пряко предаване на пленарни заседания по Българска национална телевизия, Канал 1 и Българско национално радио, програма „Хоризонт“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има ли реплики? Няма реплики на господин Хамид.
Госпожа Дукова – изказване.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Председател, всъщност това, което каза господин Хамид. Мисля, че аз бях преди него в желанието за изказване, но няма значение, важното е, че ни се припокриват тезите дотолкова, доколкото не искам да съзира господин Кутев подтекст, конспирация или схема, както сте свикнали обикновено да го правите. Обществена медия си е обществена медия и аз смятам, че наистина е справедливо, стига тя да има обхват и в най-отдалечените места на територията на България. Вие казахте, че то е качено на мултиплекс – колегата, но аз не съм убедена, че всичките канали на БНТ имат обхват на територията на цяла България, което също може да бъде прецедент, но иначе ние и друг път сме гласували, Вие знаете, в залата предложението, когато става въпрос, че БНТ има еди-какво си и еди-какво си.
Вторият ми аргумент е, че защо трябва да ги ограничаваме, когато тя е финансирана, разбира се, обществена медия, държавна, но Вие знаете, че то е хронично недофинансиране не само в тази медия. И нека да оставим на тяхната преценка това да го правят. Това беше моето становище. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Дукова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Българската национална телевизия има пет канала – ефирни, достъпни, безплатни. На територията на цялата страна два от тях съществуват. Осигурена е възможност за всички българи да могат да гледат, който от тях искат, с натискане на копчето. Така, както ще гледат „Канал 1“, така могат да гледат който и да е от останалите канали, в случая „Канал 2“. В момента нищо не им пречи.
Вие убедени ли сте, че в момента ние се излъчваме по Програма „Хоризонт“ или по Програма „Христо Ботев“, сигурни ли сте? Аз мога да Ви кажа, че оттук има една връзка, която отива до един предавател във Видин, който не работеше – и той се ангажира, и чрез него се излъчват в момента по радиото нашите думи навсякъде в страната. Пък, както виждате, на никой не пречи и радиото е осигурило възможност.
Ако държим непременно да бъдат прекъсвани всички емисии на Националното радио и всеки път, когато държим ние да прекъснем каквото и да е друго, за да ни чуят нас, това е друга тема. Но въпросът е: ние имаме ли възможност в момента на всички българи да доставим през обществена медия възможност да ни гледат? Да, имаме. Но държим ли да бъде непременно по „Канал 1“ или по която и да е от другите? При радиото това задължение не съществува. Няма изрично ограничение и за телевизията, но самата телевизия се притеснява, когато в петък вземем изведнъж решение да ни пусне по „Ефир 2“, и общо взето ни пускат по „Канал 1“, за да нямат проблеми с управляващи партии, с опозиция и с който и да било. В момента ние даваме възможност те да ни пускат постоянно по „Ефир 2“, а всеки българин, който иска, понеже той го има навсякъде, би могъл с едно натискане на копчето да го получи.
По същия начин сега отиваме в друга крайност. Вместо да дадем на всички българи, които искат, ако искат, а не да им налагаме непременно да е по „Канал 1“, да ни гледат на „Ефир 2“, да искаме сега да излезем от „Хоризонт“, примерно – от „Христо Ботев“ да отидем в „Хоризонт“. Дайте да дадем възможност на тези обществени медии, които получават пари, да ни излъчат по програма, която да е ясна за всички, че всеки път, когато има парламентарен контрол, могат да го гледат на „Ефир 2“ и въпросът да се приключи. В момента отиваме от една крайност – да дадем възможност на „Ефир 2“, да отидем в „Хоризонт“. Това е съществото на Вашите предложения. Нека, за радиото въпросът вече е много добре решен – има си студио, има си предавател, излъчва се, да не пипаме радиото, а в телевизията да дадем възможност да бъде в „Ефир 2“. Въпросът е едно натискане на копче. На никой няма да му се ограничат правата да натисне копчето и да мине на „Канал 2“. Това не е свръхтрудно упражнение за българите, още повече че те го правят дори и за „Канал 1“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Валери Симеонов и група народни представители. Моля, който е „за“ да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението е прието. (Реплики.)
Прощавайте, господин Хамид.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на народния представител Хамид Хамид за чл. 48. Моля, който е „за“ да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Преминаваме към чл. 49, и предложение на господин Валери Симеонов. (Реплики.)
Прав сте. Колеги, прощавайте.
Подлагам на гласуване целият текст на чл. 48 с подкрепеното предложение на господин Симеонов и група. Моля, който е „за“ да гласува.
За – 12, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението за текста на чл. 48 с редакцията е прието.
Член 49 – предложение от господин Валери Симеонов и група народни представители.
Предложение на господин Бойчев и група.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение е свързано с това да бъде изслушван химнът в началото на всяка пленарна седмица – всяка сряда. Смятаме, че както останалите национални символи, които са знамето и гербът на Република България, присъстват всекидневно в пленарната зала, сега е редно и химнът да бъде изслушван при започване на пленарната седмица, а не само при началото на пленарната сесия, както е сега. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Други желания за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Симеонов и група за текста на чл. 49, ал. 1.
За – 3, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението не е прието.
Предложение на господин Бойчев и група народни представители за чл. 49, ал. 3. Моля, който е „за“ да гласува.
За – 6, против – 5, въздържали се – 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 49. Моля, който е „за“, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 50 – предложение на господин Бойчев и група народни представители.
Желаещи за изказване? Не виждам. (Реплика от народния представител Жельо Бойчев.)
Ние го четем, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, Вие четете, но има и нови колеги, госпожо Атанасова.
Имаше много често срещана практика, когато парламентарното време не стигаше, съответните точки, които следваха, отпадаха от разглеждане в дейността на пленарна зала и затова се опитваме да изгладим по-скоро едно несъвършенство – при заявена воля, един път от пленарната зала, за включването на определени точки в дневния ред за работа на Народното събрание, ако не стигне времето, следващото заседание да продължава от там, докъдето сме стигнали. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Бойчев.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Директор за изказване.
ПРОЛЕТ МИХАЙЛОВА: Аз само с оглед прилагането на текста. Към момента е: „законопроекти“ и „проекти за решения“, които се включват и текстът като „ден на опозицията“ винаги е предполагал законопроектите и проектите за решения и е оставил извън този текст политическите документи, декларации и обръщения. Сега като заменим думите „законопроекти и проекти за решения“ с „точките“ – това означава ли, че парламентарните групи могат да предлагат и тези политически документи? С оглед прилагането е. (Реплики.) Да, добре. (Реплики.)
Не, не, това е втората точка.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, ясен е текстът.
Добре, благодаря за уточненията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Бойчев и група за чл. 50. Моля, който е „за“ да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е подкрепено.
Подлагам на гласуване чл. 50, съгласно доклада. Моля, който е „за“ да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Член 51 – предложение от господин Валери Симеонов.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, нашето предложение е, така наречените „изявления“ от името на група да бъдат концентрирани в първия ден от пленарната седмица като аргументът ни за това е Народното събрание да се съсредоточи върху основната дейност, а именно законодателната работа.
На практика излиза, че ако всяка една от парламентарните групи всеки ден прави такива политически изявления – 150 минути всеки ден ще преминават в праването на политически декларации, които могат да бъдат правени извън пленарната зала, могат спокойно да бъдат правени на мястото за пресконференции. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплика от господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, много често тези политически изказвания на парламентарните групи са по конкретен повод. Можем ли в правилника да задължим всички събития по света и в България да се случват задължително в първия ден, за да можем да подкрепим текста на колегите?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Втора реплика от господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Моята молба към формираното вече управляващо мнозинство, е: след като направиха първата стъпка с цензурирането на прякото предаване на дейността на Народното събрание, да не правят тази втора стъпка.
Има достатъчно практика до момента, от която се вижда, че злоупотреба с това право на парламентарните групи, няма. Смисълът е да се реагира на деня по актуални въпроси. Наистина времето е такова, че понякога това може да се случи и няколко пъти в една седмица, така както пък седмици наред няма изявления от името на парламентарни групи, защото то се обезсмисля като съдържание и като смисъл да го правиш непрекъснато. (Реплики.)
Е, трибунките си ги правим отвън сега, предполагам, че и това няма да забраните, нали? (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Митев, заповядайте за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз ще бъда максимално кратък. Не смятам, че има някаква пречка изявленията на парламентарните групи да достигат до българските граждани именно с така наречените „трибунки“ или мястото за даване на пресконференции и на изявления в Народното събрание. Не е необходимо всичко да се прави от трибуната в пленарната зала.
Сега разбирам, че имате колеги, които много държат да се изявят. В интерес на истината, аз пък съм наблюдавал много често злоупотреба с това право. Така че да ме убеждавате, че няма злоупотреба с правото на изявления от името на парламентарна група, трудно ще го направите, тъй като съм бил свидетел на много такива. Да не говорим, че останалите колеги в пленарна зала, когато се прави изявление на групи, има момента в които цели групи напускат, никой не го слуша това изявление. На практика към кого го отправяте – към народните представители или към медиите? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Господин Кутев, за изказване.
АНТОН КУТЕВ: Колеги, аз много се надявам, че колегите от ГЕРБ няма да подкрепят това, защото в края на краищата и ние и вие сме били на власт и сме падали от власт, и мисля, че имаме достатъчно опит, за да ни е ясно какво значи това. Ще се обърна към колегите с молба да го оттеглят, защото, извинявайте, ама Вие още не сте стигнали до властта, само Ви замириса и почнахте да правите неща, дето не мога да си представя, пък ако добиете истинска власт, какво ще стане. Има огромна разлика между трибунката и изказване от парламентарната трибуна на председател на парламентарна група. И ако Вие не правите тази разлика, аз не знам къде се учи това. За мен това е нещо, когато един човек, ставайки депутат, трябва да му е ясно, че има тази разлика и да извадите довода, че може спокойно да си говорите на парламентарната трибунка, според мен това е безобразно от гледна точка на парламентарна практика.
Не говорим за това доколко то граничи с демокрацията, защото в края на краищата демокрацията има изискването все пак за максимална възможност за информиране на гражданите затова, което се случва и за позицията на политическите субекти. Когато става дума за изказване на председател на парламентарна група, това винаги е изказване, което има определена тежест. Сега Вие да ми казвате, че това можело да стане спокойно отвън на трибунката, че то може да стане и на улицата, може да стане и вкъщи. Просто има различна тежест. Всеки от нас говори на различни места, но когато говори председател на парламентарна група от трибуната, това не е като да говорите Вие или аз в комисия и не е като да говорим на трибунка. Абсурдно е предложението и то ще Ви донесе на всички Вас много негативи. Затова много се надявам, че колегите от ГЕРБ няма да го подкрепят.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Госпожа Дукова – за изказване, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз също, господин Председател и уважаеми колеги, за себе си доста сериозно разсъждавах по този текст. Единствената ми съпротива е това на господин Жельо Бойчев, защото от един плах общински съветник той се превърна просто в един изключителен, така, човек, който казва неистини. И ако правим запис в момента, това не значи, че ние сме забранили стенограмите и ползването на средствата за масово осведомяване брутално, както тече във Вашата мисъл. С оглед на това Ви моля да коригирате темпото и начина на разговор.
Но, господин Кутев, Вие сте прав и аз дълбоко в себе си съм убедена, че има експресни неща, които се случват, то невинаги е политическо противопоставяне. Има неща, които искат бърза реакция, невинаги това може да се случи само на трибунка, макар и да ползваме тази форма. Тази трибунка не може автоматически и веднага да бъде гледана от хората, които следят заседанията на пленарна зала. В този смисъл аз смятам, че криворазбрано и несправедливо е това да няма право, още повече извоювано такова право, от гледна точка на това да няма изявления от парламентарни групи или от председатели на парламентарни групи по всяко едно време, във времето, което е от десет минути, дадено за това изказване.
Аз лично такава рестрикция не бих могла да подкрепя. Затова ще подкрепя основния текст, който е заложен в този член. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Дукова.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Симеонов. Моля, който е „за“ да гласува.
За – 3, против – 7, въздържали се – 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на доклада за чл. 51. Моля, който е „за“ да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Членове 52, 53, 54, 55 и 56 – няма постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете, съгласно Доклада. Моля, който е „за“ да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 57 – предложение на господин Жельо Бойчев и група народни представители. Не виждам желаещи за изказване.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Направеното предложение е във връзка с така наречената процедура по лично обяснение“. Подобен режим е съществувал от по-рано. Ние не правим нещо ново. Идеята тук е, за да имаме възможност, когато се почувства народен представител лично засегнат – да бъде то лично или поименно, а не двете кумулативно. Тоест и поименно да бъде споменат, и да се разпознае в изказването на предходния. И двете да ги има поотделно като опция, а не едновременно и двете. Това е нашето предложение. Затова предлагаме да се смени съюзът „и“ с „или“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Кирилов, реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги от опозицията! Този дебат го водихме и септември месец, както в Правна комисия, така и в пленарна зала. Няма да разгръщам цялата аргументация, но за да имаме лично засягане, трябва да са налице и двете предпоставки. Няма как не поименно да бъде засегнат лично и обратно. (Реплики.)
Е, припознаването е друга форма на психически живот и на субективно изживяване, което надали трябва да се изразява от парламентарната трибуна. Но личното обяснение е такова, защото някой е казал: „Данаил Кирилов е направил това“ и Данаил Кирилов е и споменатият засегнат. (Реплики.) Преждеговорившият също да носи идентификация, персонифицира се.
РЕПЛИКИ: Не е поименно. Няма име.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нищо. Определяемо е. (Реплики.)
И преждеговорившият, и предходният оратор също се идентифицират. Аз го приемам като съдържащо се в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Тук има неразбиране, не се съдържа нищо в текста, ако липсва името на народния представител. Даже някой ако тълкува, ще каже, че липсват трите имена, затова няма да Ви дам режим на лично обяснение. Затова текстът е много коректно предложен от господин Бойчев и група народни представители. Много често с това, че не е споменат, несправедливо не се дава лично обяснение. Господин Кирилов, ако някой Ви обиди – „председателят на правната комисия еди-какво си“, Вие няма ли да се припознаете, въпреки че никой не е казал Данаил Кирилов? Или пък председателят на Народното събрание, да речем, няма да се припознае господин Главчев като засегнат и няма да има право да си даде лично обяснение на себе си ли?
ИВАН ИВАНОВ: Напълно възприемам казаното от колегата Хамид и не възприемам казаното от колегата Кирилов, защото сме изпадали в доста ситуации, в които името на народния представител не е споменато, но по различни белези в описанието…(реплики.) Нека да не влизаме в режим на диалог, госпожо Председател, до Вас е този, който ме прекъсва.
По този начин се създават предпоставки за лишаване от възможност народни представители да изкажат своите възражения, направени по отношение на тях, коментари, забележки и лични нападки. По тази причина наистина настояваме този текст да бъде приет.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Иванов има думата за процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: От двама ни е процедурата. Даваме гласа си на госпожа Атанасова.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване предложението господин Жельо Бойчев и група народни представители за чл. 57, ал. 1.
За 8, против 3, въздържали се 7. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 57, съгласно доклада на Комисията.
За 12, против 8, въздържали се няма.
Преминаваме към чл. 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, по които няма направени предложения. Има ли желаещи за изказвания? Няма. Подлагам ги на гласуване анблок.
За 19, против няма, въздържали се няма. Текстовете са приети.
По чл. 65 има предложение от господин Валери Симеонов и група народни представители. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 65, ал. 1 – предложението на господин Симеонов.
За 11, против 1, въздържали се 8. Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 65 в цялост, макар че само втората алинея, която остава непроменена…
За 12, против 1, въздържали се няма.
ДОРА ЯНКОВА: Госпожо председател, процедура – Иван Иванов да ми носи гласа за половин час.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разбира се.
Преминаваме към обсъждане на текстовете и предложенията на чл. 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, наименованието на Глава осма, текста на чл. 73, 74, 75. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване докладваните текстове.
За 16, против и въздържали се няма. Текстовете са приети.
По чл. 76 предложение от Данаил Кирилов и група народни представители.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обяснението е следното. След като се публикува на сайта, защо трябва пак да разнасяме хартия и да ги предоставяме и на хартия? Все пак вървим към максимална електронизация. Приемаме, че членът на съответната комисия, за да се подготви, все пак е отворил сайта на комисията си и е видял какво е качено.
АНТОН КУТЕВ: Господин Кирилов, ако правилно разбирам, тук става дума за същото, което правим и в момента. Можехме да работим и на лаптопи, но е много по-удобно тази работа да става на хартия. То е в зависимост от материалите. Разбирам логиката, че е по-добре да работим в електронен вариант, за да пестим хартията, която със сигурност е в огромни количества за Народното събрание. Но конкретно в случая на нас ни е много по-удобно, защото се правят и бележки пътьом и под линия, и така нататък, което не винаги е толкова удобно в електронен вариант за всички.
Затова все пак моята молба е доста не в този вид, в който е досега, ясно разбирайки това, което искате да направите и защо го правите. Но според мен по-удобният вариант за всички ще бъде да има и хартиен носител.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В настоящия момент всички имате доклада, по който работим, на хартия. Това, което относително нямахте, но се постарах да го компенсирам, беше писмото на главния прокурор, предложенията от парламентарните групи бяха качени снощи и вероятно също ги нямате отделно, но ги имате инкорпорирани, изработени в текста на доклада. Това няма смисъл да се дава и да се хаби хартия, освен ако някой от вносителите не си спори по оригинала и иска да го докаже.
Частта, която е за запознаване, е минимална. При това видяхте, че започнахме с покана към Вас, ако някой не се е запознал, както беше господин Янков, можеше колегите от Комисията да му го предоставят и на хартия. Но нека да не го правим като изрично правило. Нека да не правим по 20-22 копия на едно и също нещо, което поне 10-15 колеги ще са си го изчели. Който не го е изчел, отива при колегите и го получава като екземпляр. Натам вървим, това е тенденцията. И на мен ми е по-лесно да чета от хартия, признавам, но вече в този технологичен момент започва да става една неекологична глезотийка. След малко ще стигнем до края, ще гледаме и Вашето искане за икономия. Нека да правим икономия по всеки повод.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В крайна сметка, колеги, предложението касае единствено становищата да бъдат обявявани на сайта, а не докладите на комисиите.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов и група народни представители.
За 13, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието.
Предлагам на гласуване текста на чл. 76 ведно с приетото предложение на господин Кирилов.
За 14, против няма, въздържали се 6. Предложението все пак е прието.
Текстовете на чл. 77, 78 са може би безспорни. Няма предложения, не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване текста съгласно доклада на чл. 77 и 78.
За 19, без против и въздържали се.
По чл. 79 има предложение от господин Бойчев и група народни представители.
ИВАН ИВАНОВ: Направените от нас предложения касаят да се разшири възможността на народните представители да упражняват своята законодателна инициатива. В ал. 1 поправката касае намаляване на срока от три на два месеца за законопроекти, отхвърлени на първо четене, за да могат да бъдат внесени в по-кратък срок отново. Предлагаме също така ал. 2 и 3 да отпаднат, тоест, текстове, които се отхвърлени от мнозинството на първо четене, да има възможност да ги внасяме за второ четене, за да могат да бъдат разгледани отново, тъй като сме имали случаи на законопроекти, които са работещи, включително одобрявани от Правната комисия и в залата поради субективни обстоятелства са били отхвърлени от мнозинството, а са желани от съдии, прокурори, и адвокатската гилдия, говоря за ГПК. Така че да не ощетяваме българските граждани, за да има възможност такива текстове да бъдат разглеждани още веднъж в Правната комисия на второ четене.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Реплики не виждам. Други желаещи за изказвания не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Бойчев и група народни представители.
За 8, против няма, въздържали се 11. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 79 съгласно доклада на Комисията.
За 12, против 6, въздържали се 2. Предложението е прието.
По чл. 80 има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Има предложение от Жельо Бойчев и текст на доклада.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
В първата част предложенията на Кирилов и Бойчев са еднакви по смисъл…
ИВА МИТЕВА: По смисъл са еднакви. Да отпадне само методологията, но въпреки това да се аргументират, докато Бойчев не иска въобще да се аргументират предложенията за второ…
ИВАН ИВАНОВ: Това наше предложение е свързано отново с ограничаване на законодателната инициатива на Народните представители на второ четене – да изготвим същите доклади за въздействията за съответствие и така нататък, за да можем да ги внесем. Отхвърлихте правен съвет, отхвърлихте какво ли не. Досега не са се мотивирали, сега за второ четене трябва да ги правим със същите таблици. Не така, за второ четене никога не сме внасяли предложенията със съответните таблици. Досега никой народен представител не е внасял предложение за второ четене с мотиви.
РЕПЛИКИ: Не е вярно!
ИВАН ИВАНОВ: Това беше в последните дни на последния парламент, когато буквално не се внасяха законопроектите. Недейте така! Толкова години е работило Народното събрание без да се правят такива неща, сега в един момент наистина ни ограничавате законодателната инициатива. Госпожа Атанасова и господин Кирилов трябва да разберат каква сложнотия и бумащина започват да се създават. Досега говорихме за спестяване на хартия и така нататък, сега започваме наново да творим. И хиляди подписи.
Наистина това, което сме предложили, е абсолютно прагматично от наша гледна точка и Ви призовавам да го приемете.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Иванов, долу-горе сме в една посока. Направихме анализ на последиците, свързани с предварителната оценка на въздействието и затова сме предложили един по компромисен вариант – само аргументация, като отпадне задължението и формата за методологията. Приемам, че Вашето предложение е по-радикално, тоест, да отпадне и аргументацията. Но, така или иначе, вече го правим. А и преди, в интерес на истината, пак го правихме.
Ако погледнете предложенията за този правилник, ще видите, че от 4 или 5 предложения 4 са без аргументи, а примерно колегите патриоти са си направили мотиви, които стават и за предварителна оценка на въздействието, тоест, горе-долу са сложили една аргументация, за да покрие и двете изисквания. Тук, в това гледане, горе-долу следваме правилата на второто четене, тоест, приемаме, че един приет по принцип текст на първо гласуване, сега правим предложенията между първо и второ четене. Предлагам в този случай да подходим средно. Да оставим аргументацията. В Закона за нормативните актове оттам сме ограничени, там приехме този режим, точно така е. Не искам да го казвам толкова публично, но ще го кажа: и тогава народните представители пак изхитрувахме спрямо всички други евентуални вносители на законопроекти и си сложихме един относително по-лек ред. Сега ако съвсем го облекчим… (Реплики.) От Министерския съвет да слушат, но те си внесоха този законопроект и ние им го уважихме. За нас, защото е консултационно право и функция народния представител да има законодателна инициатива, затова го модифицирахме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Дуплика – господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Кирилов, категорично не мога да се съглася с Вас. Така или иначе усложнихме достатъчно създаването на законодателство от народни представители на първо четене и сега тотално да забатачим процеса и за второ четене.
Не съм съгласен с Вашата теза, че Законът за нормативните актове трябва да има примат пред Правилника за дейността на Народното събрание. Този правилник е със силата на закон и мисля, че той е преди всички останали закони, защото на базата на него се кроят законите, на базата на този правилник. Не казвайте, че този закон трябва да бъде с предимство пред Правилника за дейността на Народното събрание. Категорично съм против и мисля, че колегите, които работят не от вчера…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Това е по отношение на организацията.
ИВАН ИВАНОВ: Мисля, че колегите, достатъчно дълго работят в това Народно събрание, за да разберат за какво става въпрос. И сега като започнем да пишем мотиви и аргументации за второ четене, тотално ще се срине законодателния процес. Тотално! От Ваша страна. Иначе действително ще се превърнем в един гумен печат на Министерския съвет и само техни закони. Даже не можем и да ги променяме.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно обратното!
ИВАН ИВАНОВ: Напротив!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно обратното е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Иванов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно обратното е.
ИВАН ИВАНОВ: Даже на второ четене ще ни затруднявате да правим предложения на тези законопроекти.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги! Колеги, разбрахме тезите.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля за едно изречение, няма да го развивам. (Реплика на народния представител Данаил Кирилов извън микрофона.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Кирилов, приключихте.
Процедура от господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Аз, за съжаление, ще се наложи да тръгна с Жельо Бойчев. Видях колко напорист е колегата Иванов, веднага предоставям аргументите си за половин час на него.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кутев.
Госпожа Захариева вече не желае думата.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов и група народни представители.
За – 13, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Жельо Бойчев.
За – 8, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е подкрепено.
(Народните представители Жельо Бойчев и Антон Кутев напускат залата.)
Подлагам на гласуване текста на чл. 80 ведно с приетото предложение.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Преминаваме към…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не преминаваме, а обявяваме почивка до 13,30 ч.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Председател, има няколко текста, които са безспорни.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека с това да започнем.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има кворум.
Продължаваме заседанието след прекъсването за почивка.
Стигнахме до чл. 81.
Член 81. Имаме текст на вносител.
Член 82 – текст на вносител.
Член 83 – текст на вносител.
Член 84 – текст на вносител.
Член 85, чл. 86 и чл. 87 са текстове, така както са предложени и разполагате с тях.
Имате думата за изказване.
РЕПЛИКА: Нямаме изказване. (Реплика на народния представител Красимир Янков.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, води два часа, не ти ли стига? Ако искаш, ходи в кулоара и си го водете заедно. (Оживление.) Каквото сме напреднали, сме напреднали.
Имате думата за изказване от чл. 81 до чл. 87 включително.
РЕПЛИКИ: Нямаме, нямаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма изказвания.
Пристъпваме към гласуване.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстовете от чл. 81 до чл. 87 включително.
Член 88 – текст на вносител и предложение на Кирилов и група народни представители.
Имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения.
То е във връзка с предното. Уточняваме, че тук сме предложили искането да е от парламентарна група или от една десета от народните представители.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 88, какъвто е. Ние приехме новия чл. 88.
Подлагам на гласуване действащия досега текст на чл. 88.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Член 89 – текст на вносител.
Член 90 – текст на вносител.
Глава девета – „Парламентарен контрол“.
Член 91 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания по чл. 89, чл. 90, Глава девета „Парламентарен контрол“ и чл. 91. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към чл. 92 – текст на вносител.
Предложение на Валери Симеонов и група народни представители:
„Член 92, ал. 7 се заличава“.
Предложение на Жельо Бойчев и група народни представители: „Пленарното заседание, в рамките на което се провежда парламентарен контрол, продължава до изчерпване на въпросите и питанията, на които следва да се отговори“.
И думата „писмен“ – отпада.
Имате думата за изказвания.
ХАСАН АДЕМОВ: Само да уточня нещо.
Колега Митев, Вие правите предложения, които противоречат помежду си. А в чл. 51, ал. 6 правите предложение „от името на парламентарна група само в началото на седмицата“, което изключва предложението, което правите. Няма как в деня петък да има тогава.
ХРИСТИАН МИТЕВ: То е свързано с гледаното предложение.
ХАСАН АДАМЕВ: То отпадна, но… (Реплики.)
ИВА МИТЕВА: Не, няма да го оттеглят. Защото там не се подкрепи и тук просто няма да се подкрепи. Защото там може да мине в зала пък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания в официален порядък дали имате?
РЕПЛИКИ: Няма. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението на Валери Симеонов и група народни представители.
За – 3, против – 7, въздържали се – 9.
Не се приема предложението на народния представител Валери Симеонов.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Жельо Бойчев.
За – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 92.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът, както е предложен.
Пристъпваме към чл. 93 – текст на вносител.
Член 94 – текст на вносител.
Член 95 – текст на вносител.
Член 96 – текст на вносител.
Член 97 – текст на вносител.
Член 98 – текст на вносител.
Член 99 – текст на вносител.
Член 100 – текст на вносител.
Член 101 – текст на вносител.
Член 102 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения от чл. 93 до чл. 102 включително. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстовете, така както са предложени.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
Процедура на госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Моля да бъда освободена от заседанието. Отивам на траурна церемония. (Уточнение за гласуването на народния представител.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, ако не възразяват колегите, ще зачетем гласа. Благодаря.
Пристъпваме към чл. 103 – имаме текст на вносителя, предложение от Данаил Кирилов и група народни представители.
Предложение от народния представител Филип Попов.
Имате думата за изказване.
Нашите мотиви са следните. В една пленарна седмица един народен представител е редно да не злоупотребява с правото на парламентарен контрол и да има възможността да внесе искания. Те могат да бъдат въпрос или питане, но не повече от две.
Ако има повече въпроси, ясен е какъв е парламентарният способ за заобикаляне на такова едно лимитиране – примерно Вие да подпишете на Янков третия въпрос. Това е способът. (Реплики на Красимир Янков. Иван Иванов иска думата.)
Нека да приключа. Нека да приключа, ще стигнем и до репликите. Така е смятаме, че това е оптимален подход на планиране на народния представител да поставя въпроси и питания и да ги определя по вид.
Тук би следвало да направим още една конкретизация. Ние се въздържахме от конкретиката за пленарна седмица – това е краят на изречението на ал. 1, който също съдържа известна възможност за скрита конклудентна злоупотреба. Обмисляме да предложим „пленарна седмица“ да се замени с понятието „пленарно заседание“, за да е ясно, че в рамките на едно пленарно заседание един народен представител има възможността и опцията да пита или да задава въпроси два пъти.
Имате думата за реплики.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, Вие наистина доста усърдно окастряте възможността народните представители да изпълняват своята функция като такива, която им е дадена по Конституция. Намалихме възможността да можем да законодателстваме било на първо четене, било на второ. Сега навлизаме в парламентарния контрол. Наистина не разбирам защо трябва да се ограничава възможността народните представители – това го правите за първи път, да задават своите въпроси. Разбирам, може би председателят е нов, сега за първи път ще действа като председател, бил е заместник-председател и все пак работата му е несвойствена, но заместник-председателите за първи път ще встъпят.
РЕПЛИКА: Няма никак да ги облекчите.
ИВАН ИВАНОВ: Но недейте лишава възможността народните представители да задават своите актуални въпроси и питания. Това вече минава всякакви граници. Наистина не разбирам защо е необходимо да ограничавате възможността да задаваме два въпроса или едно питане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разбрахме Ви.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин Кирилов, знаете, че тук става въпрос за хипотезата за внасяне на питания. Вие ограничавате възможността за внасяне. Другата хипотеза е отговори. Те може да са внесени по два законопроекта или питане в рамките на една пленарна седмица, а отговорът – следващата седмица да имаш още две, и да се случи така, че да отговори на четири въпроса. Това ограничава ли се, или не се ограничава? Това е много важен въпрос.
Второ, има нещо още по-важно. Може един и същи въпрос или едно и също питане да го отправиш към седемнадесет министри. Има такива случаи, знаете много добре с едно и също съдържание. Примерно дали са изплатени Коледни бонуси в държавната администрация. Ето един въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трета реплика има ли?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Кирилов, не звучите аргументирано в това, което казахте, а с предложението, което правите. Повтарям думите на колегата: Вие ограничавате възможността за парламентарен контрол, ?и то в главите на голяма част от народните представители я няма. Ако целта на това предложение е да се ограничи възможността за контрол над изпълнителната власт, то така го формулирайте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Три реплики чухме, ще се опитам да взема дуплика и по трите.
Моля да видите текста в сегашната му редакция. Имаме право да регистрираме не повече от два въпроса и едно питане. Каква е разликата? (Реплики от народния представител Красимир Янков.)
Нека да не влизаме в диалогов режим, аз Ви слушах внимателно. Тоест, свели сме нещата до две питания и въпроси, като си даваме сметка, че питането е по-рядка форма на парламентарен контрол, така че на практика сме в дежурния, обичайния обем. Ако досега има възможност за два въпроса, и сега има възможност за два въпроса, но имаме възможност да се варира в рамките на тази бройка.
Моля да забележите и още нещо. Това са въпроси с устен отговор. Значи, никой не ограничава възможността да поставяте писмено въпросите и няма смисъл да хабим пленарно време за излишни... (Шум и реплики.) Не, не, моля, слушайте внимателно! Говорим за писмените и устните отговори. Тоест, ако някой народен представител много иска да зададе точно тази седмица и трети въпрос, той има възможността да реши кой от тези три въпроса да бъде с писмен отговор.
Следващата хипотеза, за която господин Адемов постави въпроса, ако са питания до 17 министри. Пак Ви питам: защо трябва да са устни, ако е за бонусите? Ами ние направихме такива питания и ги правим писмени, важно е да се получи информацията. Значи, ако има някакъв дисциплиниращ елемент в това предложение, то е точно в тази посока да се прецизира и всеки народен представител да прецизира дали иска публично – от трибуна, изложение и респективно изслушване на отговорите на поставения въпрос, или му е необходима конкретната информация.
Също така моля да съобразявате и броя на народните представители. Тоест на практика имаме хипотеза, в която би могло да се пренатовари, и това се е случвало. Ето, тук ще попитам дирекциите да посочат периодите от време, в които имаме такова пренасищане с въпроси, че както и да се планира изслушването, включително и с извънредни заседания, една част от въпросите излизат извън времето, защото не може да им се отговори респективно навреме.
Хубава беше репликата на господин Адамов (реплика), извинявам се, Адемов. Много ризи и вратовръзки насъбрах като длъжник.
Кога да се постави въпросът? Очевидно е, че тук идеята е в рамките на седмицата да не се внасят повече от два въпроса. Да, впоследствие, ако имаме отлагане, ако имаме пренасрочване, да, възможно е в едно пленарно заседание на петъчен парламентарен контрол да се случи да зададете три или четири въпроса, ако имало отсрочване или отлагане. Да. (Шум и реплики.)
Да, ние сме предложили известен контрол, известна оптимизация на входа, като залагаме на това, че народният представител е мислещ и планиращ атаките и изявите си субект. Другото е, да кажем, че при изслушването може да се изслушат не повече от два въпроса, но тогава вече действително може да вкараме втория фактор – времето и неадекватност във времето. И според мен, с оглед режима на другата разпоредба, която е за отлагането, не е добре да се пренесе този режим във втората фаза – във фазата на изслушването.
Процедура за госпожа Атанасова, изказване за господин Янков.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Председател, моля Ви да отчитате моя и останалите гласове на колегите, за кратко ми се налага да изляза. Общо са четири гласа, също и за госпожа Захариева.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Кирилов, изложихте разсъждения, които не кореспондират с така приетите вече членове, и сега да спорим за разликата между писмен въпрос и устен въпрос, е мисля излишно.
Съгласно чл. 93, който приехме единодушно, и съобразно практиката в предишното Народно събрание, ако Ви прави впечатление след отговора на Министър-председателя, Вицепремиера или министъра, има възможност за реплика от народния представител и дуплика – съответно по две минути.
По отношение на питане – нали не правите паралел с въпросите, които се поставят с писмен отговор? И аз пак Ви казвам: това Ваше предложение е ограничаване на гласа на народния представител независимо дали той е в управляващото мнозинство, или в опозиция. И срещу това ние ще възразяваме в пленарна зала и ще използваме целия си авторитет като парламентарна група.
Изключително нецелесъобразно е това, което Вие предлагате, но явно е съгласувано с Вашия председател на парламентарната група и председател на партия, и бъдещ премиер. Кого пазите? Борисов и министрите му от парламентарния контрол? (Смях.) Не е смешно! Не е смешно, господин Кирилов! (Смях.)
Ами, ако за Вас е смешно, за мен е изключително важен този въпрос, защото в желанието си да ограничите контрола върху изпълнителната власт няма да стигнете далече.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Янков.
Въздържам се от реплика, но уточнявам, така с плам, с патос говорихте, затова се извинявам, че се усмихнах на този патос и плама, с който пледирахте. Ценя Вашата позиция, но няма да повтарям аргументите, които вече изложих. Вие колко питания сте задали в миналия парламент? Спомняте ли си?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Аз не разбирам първо, насмешката, с която подхождате към този сериозен въпрос и говоря от името на народните представители, които могат да бъдат активни, и да осъществяват контрол над изпълнителната власт, така както е вменено и като отговорност! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, наистина е жалко, защото днес се поставя тапа на Народното събрание, на устата на Народното събрание, на народните представители. С подобни текстове и тези, които следват, Вие поставяте една практика, която е изключително вредна, порочна и обезсмисля присъствието на голяма част от народните представители вътре в залата. И без това парламентарният контрол не е на особена почит, особено от управляващите, не отнемайте тази възможност на опозицията. Достатъчно на брой български граждани наблюдават парламентарният контрол. Достатъчно на брой български граждани се интересуват от въпросите, които се задават, и те са породени именно от срещите на народните представители със своите избиратели – от 99% от случаите. А с това, което се опитвате да направите в момента, е именно да запушите устата не само на опозицията, но и на всички народни представители. Такава практика до днешна дата в Народното събрание не е имало. В следващите текстове, които Вие сте предложили, ще стане още по-жестоко с това, което Вие сте искали да направите.
Да, аз се надявах, че тук разумът ще надделее и тази лека закачка с ограничаването на правата на народните представители, които им са дадени по Конституция, ще бъде избегната, за да може да влезем в дискусия със следващите. Но очевидно запъването, което Вие правите отсега, означава, че сериозно сте се заели със задачата да прекратите изобщо парламентарния контрол, да го няма! Това виждаме ние! Това е тенденцията, която се опитвате да налагате. Досега никой не е посмял да го направи това нещо. Минавате граници, които не бива да се минават!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако приключихте, правя реплика. Аз бях избран за народен представител в Четиридесет и първото народно събрание и си спомням дебата за Правилника тогава. Това е времето на тройната коалиция и на правителството Орешарски. (Шум и реплики.) Четиридесет и второто народно събрание, извинявайте. Чета Ви текста от тогава, чл. 91: „народният представител може да регистрира не повече от два въпроса за едно заседание на парламентарен контрол.“ Ето от тогава е тенденцията, колеги. Тогава вероятно сме аргументирали същата теза и позиция, но тъй или иначе е факт. Това вече е третото Народно събрание, което се съобразява точно с този лимит, който ни е даден от Мая Манолова. (Шум и реплики.)
Два въпроса. В миналия парламент сме уточнили два въпроса и едно питане, защото тогава сме дебатирали дали във въпроса как се отнасят и питанията. Но всъщност тя е била правило вече в три парламента. (Шум и реплики в залата.) Колеги, колеги, коментираме – все пак има граници. Като питате, като кажете нещо безпрецедентно – то не е безпрецедентно, има прецедент и Вие сте го установили.
ИВАН ИВАНОВ: Вие може да сте първият, който да го установите и да няма парламентарен контрол! И с това трябва да се съгласим ли?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: А Вие сигурен ли сте, че тази практика е довела до двоен ръст на гласоподавателите на 10 души?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не ни е довело до този ръст, според мен точно това. (Шум и реплики.) Аз направих реплика, господин Иванов, имам право на дуплика, а той не реагира като дуплика. И господин Адемов също му помогна в дупликата, но това са фактите, колеги. И тогава, защото колегата Алтимир Адемов припомни (шум и смях)…
ИВАН ИВАНОВ: От тогава напомням за практиката за прекратяване на дебатите, тоест тогава такъв дебат не се е състоял в нито една от комисиите, Въобще не ме оставяхте да говоря. По-добре гледайте напре. Вторачили сте се в миналото и явно, а всичко това, което демонстрира Вашият председател, бъдещ премиер – Бойко Борисов – търсене на консенсус, обединение в името на България, са празни думи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли други изказвания? Няма. Гледайки напред както сме убедени, че по никакъв начин не ограничаваме възможността за парламентарен контрол, закриваме дебата и пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов и група народни представители в чл. 103, ал. 1 думите „не повече от два въпроса и едно питане“ да се заменят с „общо два въпроса или питания“.
Който е „за“, моля да гласува. За – 12.
ПОЛИНА ХРИСТОВА: А могат ли да станат общо два плюс два, тоест четири?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не могат. Общо два.
Който е против, моля да гласува „против“.
За – 12, против – 7, въздържал се – 1.
Приема се предложението на Данаил Кирилов и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на Филип Попов по отношение на чл. 103, ал. 3. Който е за, моля да гласува „за“.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема предложението на колегата Попов.
Подлагам на гласуване предложението, така както е направено, за чл. 103 заедно с направеното предложение на Данаил Кирилов и група народни представители по отношение на ал. 1. Който е за, моля да гласува „за“.
За – 12, против – 7, въздържал се – 1.
Приема се текста на вносителя заедно с приетото предложение.
Пристъпваме към чл. 104.
Имаме предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Имаме предложение от Данаил Кирилов и група народни представители за отмяна на чл. 104.
Имаме предложение от Жельо Бойчев и група народни представители – за замяна на „всяка първа сряда“ с „всеки първи четвъртък“.
Колеги, имате думата за изказване – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми народни представители, нашето предложение, тоест те са две – първото предложение е да спрем най-после с оправданието: не мога да дойда на парламентарен контрол, защото има заседание на Министерския съвет. Тоест, тук давам възможност председателят на Народното събрание след консултации с Министерския съвет да решат в кой един от двата дни – сряда или четвъртък, ще се проведе блицконтролът. Както виждам по-надолу, едва ли ще се проведе, защото Вие сте решили да го ликвидирате и съвсем тотално да скриете бъдещия премиер и бъдещите министри от народните представители. От какво Ви е страх, господин Кирилов и група народни представители? От какво го е страх бъдещият премиер? Нямам големи познания, но ретроградният Меркурий си заминава! Той няма да седи вечно в този парламент. Да, за самият Меркурий говорим!
Следващото предложение по ал. 3, господин Председател, е защо искаме бъдещият министър-председател да не се крие, справка – 2016 г., през цялата година е дошъл един път, февруари един път и не се е вяснал на блицконтрол. Това неуважително и пренебрежително отношение към Народното събрание на Република България трябва да престане. Затова има възможности и за други дни да се провежда, затова има задължения на председателя на парламента, което задължение госпожа Цачева не го спазваше, защото то не е възможност, а е задължение да се консултира с премиера и да преценят кой ден е най-удобен за парламентарен блицконтрол по този текст по чл. 104. Затова отпада Меркурий, имате възможност за друг ден, така че моля да подкрепите тези две наши предложения.
Взел съм думата, ще говоря и за Вашето предложение. Всичко си има граници, господин Председател и народни представители. До тук чухте възмущението на народните представители, че се опитвате да закриете парламентарния контрол. С това предложение вече го правите. Пак питам: от какво Ви е страх, господин Кирилов, от какво го е страх бъдещият министър-председател? Защо го е страх от въпросите на народните представители? Нещо нередно ли мисли да се прави в Министерския съвет, че той няма да идва на блицконтрола? В комисиите оставяте блицконтрола и казвате, че там има възможност да се задават въпроси на ресорните министри. А в коя комисия ще задаваме въпроси на бъдещия министър-председател? Цялата Ви група предложения – и на Вас, и на коалиционния Ви партньор в целия Правилник имат една посока – ограничаване на контрола на народните представители върху изпълнителната власт.
Искам да Ви обърна внимание на думите на господин Цветан Цветанов при откриване на Четиридесет и четвъртия парламент. Господин Цветанов каза, цитирам: „България е парламентарна република, напомням това на всички присъстващи в залата.“ Вие явно не сте били в залата, господин Кирилов, както и Вашите колеги, които са подписали това предложение. Лично ще се оплача на господин Цветанов от Вас.(Смях, оживление и реплики от журналисти.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Хамид. Ще се възползвам от възможността за реплика по отношение на изказването.
Колегите журналисти моля да спазват реда на заседанието. (Реплика от журналист.) Ако гледате на спазване на правилата като на ограничаване, да, може да изведете извод, че ограничаваме свободата на словото. Но уеднаквете исканията, опозицията, едни искате ред да се внесе, включително присъстващите представители на медиите, другите искат да защитят свободата на словото.
Първо, господин Хамид, искам и да оспоря Вашето впечатление, очевидно малко среди сте присъствали в миналия парламент, за присъствието на министър-председателя в Четиридесет и третия парламент. Ще направим точна справка за утре за пленарна зала, за пленарното обсъждане, но ще видите, че тя е точно обратната, тоест, в повече от две трети от случаите в тези среди е присъствал премиера.
ХАМИД ХАМИД: Казвам за 2016 г., ние сме проверили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще поспорим по данните, затова е парламентарната администрация, затова са и парламентарните архиви. Нека обаче да анализираме появата на този институт. Този институт също се появи по времето на Орешарски, този институт пак беше извикан да дойде като патерица, за да може Орешарски да се явява в Народното събрание и да си го разпитвате какви големи успехи е постигнал. Ние такъв парламентарен хвалебствен псевдоконтрол нямаме нужда да правим. Затова и текстовете са записани нелепо, нелепо са записани, прочетете: „Въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството“, тоест общи въпроси. Всяка сряда един път месечно – общи въпроси. По-нататък четем, че въпросите не може да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. Е, какво да разхождаме премиера-министъра, за да се говори за общата политика всяка сряда и всяка парламентарна група да си смуче от пръстите в голяма част от случаите достатъчно несериозни и неаргументирани въпроси. Общата политика се съдържа в в управленската програма на едно правителство. Ние тази програма я обявихме, включително ще я обявим и в редакциите съобразно коалиционното ни споразумение. Какво да повтаряме през пет и през десет минути основните общи положения и това да го прави не кой да е, а премиер-министърът?
Остава ли, защото господин Хамид живописно се възмути, остава ли инцидентният контрол по отношение на министрите? Остава, това е ефективният контрол. В комисията и в оперативен порядък да питаш какво става в конкретен сектор. Ако тук бяхте ефективна опозиция, Вие щяхте да предложите оптимизация на тези два израза: „общата политика“ и „без да съдържат искания за предоставяне на подробни числени данни“. Защото на практика всеки министър и изпитващ ще Ви каже: „Да, но това е подробно, аз ще го проверя и другия път ще Ви отговоря. Сега общо Ви казвам – ще проверя“.
Моля също така да разсъждавате и да съобразите къде е формата на блицконтрола в сряда спрямо другите форми, които досега разисквахме и влязохме в детайли: формат на парламентарен въпрос, на парламентарно питане и бих добавил и на искане за изслушване. Казвате: „Криете премиера“. Не го крием, има си възможност за изслушване, ама за изслушването ще напишеш въпроса, нали колега? Там трябва да дефинираш въпроса, няма да си играем на рулетки през пет минути, ще дадеш възможност водачът, лидерът на правителството да събере информацията и да говори вече конкретно, да говори като премиер-министър, а не да ходи на едно парламентарно интервю, което да забавлява депутатите и не толкова публиката.
Изслушванията според мен, не искам да правя аналогии с други парламентарни републики и с приложението, но действително трябва да бъдат ефективен инструмент за парламентарен контрол. Те трябва да събират и анализират данни, не да произвеждат внушения. Не искам да се връщам към дебата от миналата седмица, защото още съм в емоцията на опити да се създават внушения. Член 104 е точно такъв способ – да създадеш внушение, да направиш парламентарна инсценировка и ще се внуши наличие на някакъв проблем, който в този режим не може да се обясни. Тогава ще трябва министър-председателят да излезе от пленарна зала и тогава той да стои на трибуната и да обяснява детайлите, да събира спешно информация, за да обори тези внушения.
Смятам и винаги съм смятал откакто видях това в Народното събрание, извинявам се, господ Хамид, обърках се с номерата на събранията, но от Четиридесет и второто Събрание аз бях доволно потресен от началото на този институт. Искам да Ви кажа, че за мен като представител на опозицията тогава, това не беше смислен способ, това си беше точно начин да се хвали един премиер-министър и да се говори тогава не на огражденията и на протестиращите, а да им се говори от парламентарната трибуна и да се казва колко е добро положението, а навън целият състав на полицията да пази Народното събрание.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви за репликата, господин Кирилов. Звучите като човек, който наистина се опитва да скрие премиера от неудобни въпроси. Не разбрах само освен от Меркурий, от какво друго го е страх министър-председателят. Защо правите подобни предложения? Това е завоевание на парламентаризма – този блицконтрол. Защо, като беше толкова вреден, не го отменихте в Четиридесет и третия парламент, а го ползвахте да се хвалите какво сте построили, какво сте направили? Защо не го отменихте тогава? Явно сте решили и сте приели път към пълна цензура от медиите, видяхме предложенията за телевизионните излъчвания, приели сте пътя на ограничаване правото на народния представител свободно да изразява волята си и да извършва своята дейност по Конституция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той пълно я изразява навсякъде.
ХАМИД ХАМИД: С това нещо, господин Кирилов, сте тръгнали, за разлика от други държави, където правят референдуми да променят държавния строй на управление, а Вие сте тръгнали чрез Правилника да преминете от парламентарна към премиерска република. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Адемов – изказване.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин Кирилов, колеги, колкото повече се опитвате да аргументирате потребността от отпадането на блицконтрола, толкова повече аргументите Ви стават несъстоятелни. Защо? Защото блицконтролът е завоевание не само на парламентаризма, но и на демокрацията. Ако Вие бяхте в хипотезата да сте опозиция и някой друг управляващ да се опита да премахне блицконтрола, Вие щяхте да сезирате всички европейски институции – Българската православна църква, ООН, ЮНЕСКО или когото сметнете за необходимо. Разбирате ли в каква странна и смешна ситуация изпадате?! Не го правете това нещо! Ако България сега е на едно от последните места по ограничаване на свободата на словото, сега с тези предложения се запътвате към това да засилите правото на народните представители да задават въпроси и да контролират към последните места в такава класация, ако има изобщо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря господин Адемов.
Има ли реплики?
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Първо искам да кажа, че аз ще Ви подкрепя. Но има и голяма истина в това, което казаха те. Защото, съгласете се че премиерът може по всяко време да дойде, да влезе в залата, да се похвали, да се оплаче, нещо да поиска да обясни, а ние може само писмено и той, когато реши, ако намери време, да дойде. Точно с този Правилник днес приехме главният прокурор да идва на определен период и да се отчита, а освобождаваме премиера да не идва. Може би до залата още да помислим дали да настояваме на това, или не.
Аз Ви казах, че ще Ви подкрепя. Като цяло излиза, че ние задължихме човек от тримата големи да идва и да отчита, твърдим, че сме парламентарна република, а в същото време на премиера му даваме бонус – когато желае. Аз ще Ви подкрепя, но трябва да го помислим. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всеки петък може да е с конкретен въпрос.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: А като бяха изборите, дойде чак след изборите. Има истина в това, което казват, хляб за размисъл. Аз ще Ви подкрепя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, аз се радвам, че премиерът толкова Ви е липсвал. Ще направим подробна справка.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Самите ние, когато пишехме въпрос, ни се отговаряше – по този въпрос вече се е изказал, другия път, следващия път…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дуплика искате ли, господин Адемов? Не.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ако с предишните текстове вие сложихте на стената парламентаризма, с тези текстове вече му слагате надгробния камък! Това е самата истина и трябва да си го признаете. Аз лично съм изумен от това раздвоение на личността, което Вие имате – да прокарвате текстове от Четиридесет и второто народно събрание, които квалифицирате като лоши, а практики, които са се доказали през времето, като добри, какъвто е блицконтролът, да го премахвате, без ясни мотиви. Самият Вие знаете, че разликата между викането на премиера в залата да дава сведения по определени въпроси и самият блицконтрол няма нищо общо. Лишаването на народния представител от една от основните му функции, а именно правото му да задава въпроси към премиера и на ресорните вицепремиери по текущи и актуални въпроси, е повече от дълбоко нагазване във водата…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пише: „общата политика“.
ИВАН ИВАНОВ: Нарушавате една основна договорка, която господин бъдещият премиер Борисов и председател на Вашата партия постигна с всички парламентарно представени партии на срещи в тази сграда – че основният орган, който ще ръководи държавата, е парламентът. Политиките ще се градят в парламента, а не в Министерския съвет, а ние тук да научаваме посфактум и от пресконференции, от чужбина или от някой самолет.
Извинявам се много, но това потъпква всякакви представи за една нормална демократична държава. Ние излизаме извън рамките на нормалното поведение на един министър-председател и един парламент. Вие ни вкарвате тотално в нещо, което се случва в съседната държава, както каза колегата.
Ние съвсем нормално и логично бяхме направили предложение този блицконтрол да се измести в четвъртък, за да изчезне оправданието, че видите ли, днес нямаме възможност да дойдем, защото заседава Министерският съвет. О кей, даваме предложение това да се случва в четвъртък. А в един момент виждаме предложение да се отмени чл. 104. Това вече минава всякакви граници, разбирате ли? Това минава абсолютно всякакви граници! Не разбирам как Ви се събира в устата тук да артикулирате аргументи за подобно нещо, наистина не разбирам. Ако това нещо се беше случило при управлението на БСП, Вие щяхте да продънете земята, тавана и небето, какво ли не, за да ни обвините, че искаме да Ви запушим устата и т.н. Сега наистина не разбирам от къде намирате дори хей толкова аргумент, за да искате да отмените блицконтрола. Това е една от малкото възможности народните представители да задават директно въпроси към министър- председателя. Това нещо просто минава всякакви граници, разбирате ли?! Не зная как това ще мине в залата. Ние ще си изгубим цял ден в залата, за да се занимаваме с този казус. Бих казал, че това нещо е абсолютно противоконституционно! Разберете това нещо и се откажете веднъж завинаги от тази промяна!
Госпожата (към госпожа Екатерина Захариева) е идвала на блицконтрол, може би не й е приятно, но в крайна сметка това е работа на народните представители. Нека си направи труда да зададе въпрос на някой от министрите, за да се почувства от другата страна и да разбере какво означава да задаваш въпрос на някого. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тъй като аз правих един път реплика, оставям за мен трета реплика. Първа реплика – Митев, Захариева – втора реплика, аз – трета реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Иванов, извинявайте, обаче, честно формално юридически не са Ви правилни твърденията. Казвате, че се отнема възможността на народния представител пряко да задава въпрос на министър-председателя. Извинявайте, но преди един текст дискутирахме точно този въпрос. (Реплики.)
Напротив, той има право и на въпроси, и на питания към министър-председателя. Никой не го ограничава. Пряко, лично ще си задава въпросите в петък, ще му отговаря министър-председателят.
Колеги, искам да Ви напомня, че за блицконтрола в Четиридесет и третото народно събрание имам чувството, че сме били в различни народни събрания. Той масово се използваше, но масово се нарушаваше нормата за общите въпроси. Колеги, въпроси за общата политика много рядко се задаваха. Много често бяха конкретни и добре, че госпожа Цачева имаше по-широко разбиране за тълкуване на правилника…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаше търпимост.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Не го тълкуваше много стриктно, иначе половината въпроси…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бяха недопустими.
ХРИСТИАН МИТЕВ: … не бяха по нормата на чл. 104. (Реплики.)
По отношение на госпожа Захариева, трябва да кажа, че сигурно това е най-редовният министър, който се явяваше на блицконтрол пред Правната комисия. Нямам спомен дали е имало или не страх, но не се е страхувала от блицконтрола. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Госпожа Захариева.
EКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа, като Ви слушам,си мисля, че 22 години не е имало парламентаризъм по Вашата логика, защото този текст на чл. 104 съществува от 2013 г. Нали така? Тоест от това, което чуваме, 22-23 години едва ли не парламентът е работил в нарушение на Конституцията, народните представители са били лишени от конституционните си права да осъществяват контрол върху министър-председателя, вицепремиерите и министрите. Да не забравяме че това се опитвате да кажете в момента. Имаме парламентарен контрол в петък и, повярвайте ми, аз нямам спомен, когато съм била в Министерския съвет, някой от моите колеги, ако наистина не е в чужбина, да се отклонява от това. Налагало се е да отговаряме на питания по 10-15 в един петък.
На мен лично ми е много приятно да идвам за блицконтрола в Правна комисия. По този начин си сверявам ….. Както виждате, това си остава в нашето предложение, даже по-добре е да е първият. Води се дебат за единия час, но нямам спомен председателят да е ограничавал срока и часовете и съм имала възможност да отговоря дори на повече от един или два въпроса. Така че ако четем внимателно текста на чл. 104, това са актуални въпроси, които се отнасят до общата политиката. Тогава, когато аз съм следила,защото не попадах в кръга на лицата, които идват, наистина е вярно това, което казаха преди малко и колегите, че благодарение на търпимостта на госпожа Цачева имаше възможност за тези въпроси. Актуални въпроси по общата политика означава да разкажем общо взето едномесечната работа на Министерския съвет. По никакъв начин никой не се притеснява да отиде в парламента. Да, ние сме парламентарна република. Това е безсмислен текст, който не дава нищо повече на парламентаризма, а напротив, отнема от времето за законодателната дейност. Неслучайно знаете колко закони останаха така висящи. Днес например по това, което организира госпожа Манолова, така и не стигна времето за ГПК. Предишният кабинет беше предложил текстове за частните съдебни изпълнители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По-умерено за ГПК, госпожо Захариева. Тук в тази Комисия много знаем по ГПК.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Давам пример. По никакъв начин не се ограничават правата на народните представители. Ще завърша, че отмяната му не е противоконституционна, защото пак казвам, излиза, че 22-23 години Народното събрание е работило с противоконституционен Правилник. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Захариева.
Трета реплика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Захариева.
Запазих си трета реплика, част от аргументите вече се и чуха, затова вероятно ще бъде по-кратка.
Мен ме удивява как разчитате на 4-5 клишета и смятате, че никой не разбира от материята и има много кратки спомени. Аз мисля, че българският гражданин е вече достатъчно вещ и в демокрацията, и в извращението на демокрацията.
По въпроса за конституционализма. Госпожа Захариева започна темата, но моля да забележите следното: парламентарният контрол по Конституция е в петък. Това е парламентарният контрол. В Конституцията нямаме блицконтрол, нямаме такава уникална форма на интервю, среща, както Вие казвате – лична среща с премиера.
За мен най-същественият аргумент е следният, Захариева каза – едно е парламентарното време, пленарното време. В седмицата, в която е първата сряда, ние губим с този инструмент, с този институт може би една пета от пленарното време, за да се възпроизведе нещо, което знаем. Но другият аргумент е за работата на това правителство. Това правителство трябва да работи. Едно е да искаме правителството да е нон стоп тук, в парламента, друго е да искаме правителството да работи. Да, то трябва да бъде контролирано, но, за да бъде контролирано, то трябва да върши нещо. А когато му отнемаш времето с непрекъснат контрол в сряда, в петък и в четвъртък, да кажем, изслушване, то не работи.
КРАСИМИР ЯНКОВ: За един път в месеца става въпрос.
ХАМИД ХАМИД: В петък – ако дойде. Идва от Меркурий на Меркурий само.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да коментирам честотата.
ХАМИД ХАМИД: Колко петъка е дошъл премиерът?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имах още един аргумент, но този неформален дебат с господин Янков ме разсея. (Реплики.)
Дуплика.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ако не се лъжа, още в нашата Конституция е записано, че сме парламентарна република, република с парламентарно управление и всичко друго, което си приказваме тук, е бошлаф работа. Този парламентарен контрол очевидно се оказа най-ефикасната формула да се намери начин да бъде зададен въпросът на господин министър-председателя. Сега да ни обяснявате, че на парламентарен контрол ние имаме възможност с него да разговаряме и да му задаваме въпроси – това са измишльотини. Миналата година ми се е налагало един месец да търся какъв му е ресорът на господин министър-председателя, за да му направим питане с госпожа Корнелия Нинова. Три пъти ни връщат въпроса от госпожа Цецка Цачева, тъй като ресорът, за който той отговарял, не кореспондирал със зададените въпроси. Писахме писмо до Министерския съвет да ни отговорят какъв е неговият ресор, да разберем какъв е. Така и не разбрахме какъв е ресорът, какво можем да го питаме.
Единственото нещо, за което се оказа, че можем да питаме министър-председателя е по въпросите на сигурността и нищо друго. Нищо друго! Разбирате ли? И всички тези аргументи, които в момента обяснявате и ни обяснявате как всичко било шест и как било предните години, да, ама в предните години министър-председателите идваха и отговаряха на парламентарен контрол. Разбирате ли? Идваха и отговаряха на парламентарен контрол.
РЕПЛИКА: Кои министър-председатели?
ИВАН ИВАНОВ: И Орешарски сложете, и преди това Сергей Станишев, и Симеон Сакскобургготски.
РЕПЛИКА: Тогава не е имало блицконтрол.
ИВАН ИВАНОВ: На редовен парламентарен контрол.
Аз ви казвам, че аз лично в предното Четиридесет и трето злощастно събрание, имах нещастието да се опитам да задам въпроси на господин премиера и те да бъдат връщани от тогавашния председател на Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Щом Ви ги е връщал тогава председателят, значи е имал основание.
ИВАН ИВАНОВ: И до ден-днешен не можахме да разкрием какъв е ресорът на министър-председателя, за който той отговаря, освен сигурност. Той с охота идваше да обяснява за бежанци и за всякакви други, но не и за някакъв проблем, който касае действително управлението на държавата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А Вие по кой искахте с Корнелия Нинова? (Оживление.)
ИВАН ИВАНОВ: А ние днес на парламентарен контрол ли сме? В момента коментираме, че Вие отменяте възможността за дадени въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пак внушавате, че премиерът не Ви е отговорил.
ИВАН ИВАНОВ: Нищо не внушавам. Вие в момента като един Матросов на амбразурата на танка сте застанали да браните отнемането на правата на народните представители. Това правите в момента. Нищо друго не правите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, аз съм застанал там, където сме застанали – пред микрофона в Комисията. (Оживление.)
ИВАН ИВАНОВ: Това ще го чуете на трибуната не само от мен, ще го чуете от цялата парламентарна група.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, няма как да не го чуем, защото сме парламентарна република и защото сме в парламента. Но аз апелирам все пак към един трезв и обективен анализ.
ИВАН ИВАНОВ: Да и ще спрете и дебатите на третото изказване. Гарантирано. Мога да се обзаложа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не към клишетата.
ИВАН ИВАНОВ: Не, това не е клише. Заличаването на член, който гарантира възможността на народни представители за задават въпроси на премиера и вицепремиерите не е клише, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: През Тридесет и деветия парламент къде беше парламентаризмът? През Четиридесетия къде беше?
ИВАН ИВАНОВ: Не е клише, господин Кирилов. Това е цензура. Цензура! Разбирате ли? Цензура. Това е цензура.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Глупости са това. Никаква цензура не е.
ИВАН ИВАНОВ: Абсолютно. Това е истината. Каквото и да говорите тук това е истината – цензура! (Оживление)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Благодаря.
Господин Председател, колеги, спор няма, че парламентарният контрол е да се задвижи политическата отговорност на Министерския съвет. И една от формите на контрол, която произтича и от гражданите, и от самите парламентаристи.
Чрез парламентарния контрол ние правихме предложение да не се губи актуалността на въпросите, които се задават, до един месец да можем да чуваме министрите. Знаем процедурните хватки. В миналия парламент аз чаках отговор, че съхне Родопската гора четири месеца, а Жельо Бойчев чака повече от шест месеца отговор за ваксините. Много ми се иска сега госпожа Караянчева да е гарант, че ще има актуалност на звученето на въпросите, но не вярвам. Затова предлагахме в рамките на един месец да имаме възможност, ако трябва да имаме извънредни заседания и да чуваме контрол. Това не стана. Намалихме въпросите. Тоест с парламентарната процедура контролът ще се ограничава.
Нямам усещането, че всички Вие тук сте искрени и откровени, че политическата отговорност в парламентарна република, през парламента да скриваме Министерския съвет.
Аз много бих искала, стискам палци, госпожа Захариева да стане комисар, да отиде в Европарламента, да се изправи и да каже: „Блицконтролът е губене на време, блиц парламентарният контрол“. Много бих искала да бъда в делегация във Великобритания, да влезем в парламента и да кажем на английските парламентаристи: „Блицконтролът е губене на време в България, Вие тук сте много изостанали“, защото там има изключително голяма динамика именно на парламентарния дебат.
За мен в момента е жалко, че по този начин трябва днес да проведем заседанието, защото вместо един напредък в съвременния парламентаризъм, където блицконтролът беше въведен като една съвременна, динамична форма на контрол, явно отпада. И сега какво ни оставяте? Може би в сряда или четвъртък да излизаме в градинката, да изваждаме портретите на премиера и на вицепремиерите, да си говорим сами и да викаме публика. Друго не ни остава. Няма какво друго да правим. Може би ще си сложим премиера, четиримата вицета, ще направим една градинка, в която ще има парламентарен контрол, ние ще си говорим, те ако искат да идват да ни отговарят или Вие да го върнете като форма. Не ни остава нищо повече, освен да протестираме. Имайте предвид, че през целия дебат, който ще се води тук, за съвременния български парламентаризъм просто жалко. Имаше един председател на една бивша парламентарна партия, който Вие изконсумирахте, и слава Богу, казваше: „Лош ден за българската парламентарна демокрация“.
Трябваше поне блицконтрола да го оставите, ако трябва да намерите някакъв друг начин. Това дава много лош привкус на това събрание като парламентаризъм. Не се притеснявайте – 80 сме, няма да Ви заливаме толкова много с въпроси. Ограничихте времето, но блицконтрола трябваше да го оставите. Огромна грешка. Изказвам голямо съжаление. Смятах Ви за по-модерни хора, по-съвременни парламентаристи. Връщате ни години назад. Жалко.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към изказването на госпожа Янкова?
Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Слушах с внимание досега говорещите като аргументи, реплики, прекъсвания и се замислих: защо в Четиридесет и третото Народно събрание Правилникът позволяваше да има текст, по който министър-председателят и заместник министър-председателите отговарят на актуални устни въпроси, така нареченият „блицконтрол“.
Мисля, че новата формула на управление налага отпадането на тази форма и може би Ви прави чест, господин Кирилов, Вие, защитавайки и търсейки аргументи, несъстоятелни, разбира се, да удовлетворите желанието на новия си коалиционен партньор – „Обединени патриоти“. Тъй като стана ясно от изявленията в медиите, че новият партньор извива ръцете на Бойко Борисов за двама вицепремиери от четирите.
Колеги от „Обединени патриоти“, или така наречените „патриоти“, правите много голяма крачка и демонстрирате маниер на пълзящ авторитаризъм в полза на Бойко Борисов. С огромно самочувствие подхождате, самонадеяност и много надменно, мислейки, че осигурявате стабилно мнозинство на бъдещото правителство. А то е много крехко. Затова и първото Ви изявление и опит за внушение за четиригодишен мандат и постоянното му повтаряне искате да го наложите като реалност и като истина. Осъзнайте се. Една добра парламентарна практика, доказала се в две народни събрания, в момента е пред прага на отхвърлянето, явно благодарение на новата коалиционна формула.
Длъжен съм да Ви предупредя, че коментирахме с колегите – ако този текст, така предложен с вносител Даниел Кирилов и група народни представители, бъде приет, то ние не виждаме смисъл да водим смислен дебат по текстовете от Правилника и ще продължим този дебат в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Янков.
Реплики към изказването на господин Янков? То беше много политическо, много патриотично, много стратегическо. Чак за реплика не можах да схвана дълбокия смисъл.
Преди да дам думата за реплика на господин Димитров, част от статистиката. Двадесет пъти е имало контрол в Четиридесет и третото Народно събрание, контрол по член 104 от Правилника. Министър-председателят е участвал в девет заседания на този контрол.
ХАМИД ХАМИД: За 2016 г. проверихте ли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За цялото Четиридесет и трето Народно събрание.
ХАМИД ХАМИД: За 2016 г. ми беше изказването, господин Председател. Само две.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз Ви казвам за Четиридесет и третото Народно събрание премиерът е присъствал на 50 % от заседанията за контрол.
ХАМИД ХАМИД: За 2016 г. са двечки.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега ще излезе справката и за Орешарски.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не, няма нужда да товарите администрацията. Факт е, че имаше проблем и може би трябва да се вслушаме и в някои неща, които казват.
Господин Янков, аз не се чувствам в състояние да мога да отговоря от името на трима лидери на три партии. По обясними причини аз съм гражданина в коалицията. Ще ми е трудно.
Искам да напомня нещо. Наистина неподходящ беше примерът с позоваването на министър Захариева, защото тя винаги е идвала със заместниците. Но изключително подходящ беше примерът с нейни предшественици.
Получаваше се един „Параграф 22“ при питанията. Ще дам пример. Питаме министър на образоването, същевременно и вицепремиер за нещо си. И се започват едни общи разговори, извъртания, да ги кажа учтиво – спестява исканията, нищо не върши. И в момента, в който запиташ премиера, защото няма кой след нея, се казва: о, вече е отговорено, на този въпрос е питано, то е в общата политика, то е конкретно. И влизаш в „Параграф 22“. Трябва да го помислим.
Като цяло – да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше реплика с опит за процедурно предложение за прекратяване на дебата.
Втора реплика към господин Янков.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Искам да се обърна към господин Янков с втора реплика.
Смятам, че ни подцени. Той каза, че за двама вицепремиери сме говорили. Защо не за четири? И да използвам и неговата благодарност, да Ви благодаря отново, че ни защитавате по този начин – нашите четирима вицепремиери да не ходят на блицконтрол.
Ако трябва да се съобразяваме само с това, което е пишело в медиите, а не това, което реално се случва накрая, репликата ми е в тази част, че не съм съгласен с изказването на господин Янков само за двама. Моля Ви, подценявате ни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате дуплика, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, членове на тази Комисия, коментарът ми за казаното като реплики може да бъде само повтаряне на тезата: явно колегите от ГЕРБ, вносители на конкретния текст за отпадане на чл. 104, маскират Вашето желание бъдещото правителство да не бъде контролирано от народните представители.
Особено към господин Александров в репликата, която е провокативна, с елемент на закачка – Вие си знаете какво договаряте и Вие прекрасно знаете какво излъгахте българските избиратели. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Янков. (Реплика от народния представител Емил Димитров при изключени микрофони.)
Той самият направи процедурата, но сега не мога да хвана насоката на тази контрареплика – контра нещо идва. Ако сте се разбрали, да закривам диалога.
Вижте, сериозността не идва с клетви и клишета – не идва. Замислете се обективно какво е.
Прекратяваме дебата, колеги, и пристъпваме към гласуване.
Нямаше изказвания по другите предложения. (Реплики при изключени микрофони.)
Подлагам на гласуване първо най-радикалното предложение – на Кирилов и група народни представители, за отмяна на чл. 104. Съобразно гласуването евентуално ще гласуваме и другите предложения. Тоест ако се приеме отмяна, няма да гласуваме другите предложения. Ако не се приеме отмяна, тогава ще пристъпим към гласуване на другите предложения.
Подлагам на гласуване предложението на нашата група членове, представители в Комисията, за отмяна на чл. 104.
За 12 гласа, против 7, въздържал се 1.
Приема се предложението за отмяна на чл. 104. (Народните представители от „БСП за България“ напускат залата.)
Не подлагам на гласуване чл. 104, защото той отпадна.
Докладвам Ви: чл. 105 – текст, предложение; чл. 106 – текст; чл. 107 – текст без предложение; чл. 108 – текст; чл. 109 – текст на вносител; Глава десета „Парламентарни изслушвания, проучвания и анкети“; чл. 110 – текст на вносител; чл. 110а – текст на вносител; чл. 111 – текст на вносител; чл. 112 – текст на вносител; чл. 113 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания от чл. 105 включително до 113 включително, до Глава единадесета. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам текстовете на гласуване.
За 13 гласа, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Глава единадесета „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз“; чл. 114 – текст на вносител; чл. 115 – текст на вносител; чл. 116 – текст на вносител; чл. 117 – текст на вносител; чл. 118 – текст на вносител; чл. 119 – текст на вносител; чл. 120 – текст на вносител; чл. 121 – текст на вносител; чл. 122 – текст на вносител; чл. 123 – текст на вносител; чл. 124 – текст на вносител; чл. 125 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания по Глава единадесета… (Оживление.)
Господин Бойчев, заповядайте. Вашите колеги демонстративно напуснаха при последното гласуване.
Гласуваме текстовете на Глава единадесета, от чл. 114 до чл. 125 включително.
За 13 гласа, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Глава дванадесета „Народни представители“; Раздел І „Правно положение“; чл. 126 – текст на вносител; чл. 127 – текст на вносител; чл. 128 – текст на вносител; чл. 129 – текст на вносител; чл. 130 – текст на вносител; чл. 131 – текст на вносител; чл. 132 – текст на вносител; чл. 133 – текст на вносител; чл. 134 – текст на вносител; чл. 135 – текст на вносител; чл. 136 – текст на вносител; чл. 137 – текст на вносител; до Раздел ІІ „Етични норми за поведение“.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава дванадесета „Народни представители“; Раздел І „Правно положение“; от чл. 126 до чл. 137 включително.
За 13 гласа, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Раздел ІІ „Етични норми за поведение“; чл. 138; чл. 139 – текст на вносител; чл. 140 – текст на вносител; чл. 141 – текст на вносител; чл. 142 – текст на вносител; чл. 143 – текст на вносител; чл. 144 – текст на вносител; чл. 145 – текст на вносител; чл. 145а – текст на вносител; чл. 146 – текст на вносител; чл. 147 – текст на вносител; чл. 148 – текст на вносител; чл. 148а – текст на вносител.
Колеги, имате думата за изказвания по текстовете – от Раздел ІІ „Етични норми за поведение“, чл. 138 до чл. 148 включително. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам текстовете на гласуване.
За 13 гласа, против и въздържали се няма.
Приемат се наименованието на Раздел ІІ „Етични норми за поведение“ и членове от 138 до 148 включително.
Пристъпваме към Раздел ІІІ „Парламентарно поведение“; чл. 149 – текст на вносител; чл. 150 – текст на вносител; чл. 151 – текст на вносител; чл. 152 – текст на вносител; чл. 153 – текст на вносител; чл. 154 – текст на вносител; чл. 155 – текст на вносител; чл. 156 – текст на вносител; чл. 157 – текст на вносител; чл. 158 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам текстовете на гласуване.
За 13 гласа, против и въздържали се няма.
Приемат се текстовете от Раздел ІІІ „Парламентарно поведение“, от чл. 149 до чл. 158 включително.
Пристъпваме към „Допълнителни разпоредби“ – наименование на подразделението; § 1 – текст на вносител; § 2 – текст на вносител; § 3 – текст на вносител; § 4 – текст на вносител; § 5 – текст на вносител; § 6 – текст на вносител; § 7 – текст на вносител; § 8 – текст на вносител; наименование на подразделението „Заключителни разпоредби“; § 9 – текст на вносител, и § 10 – текст на вносител.
Колеги, имате думата за изказвания по подразделението „Допълнителни разпоредби“, параграфи от 1 до 8 включително, подразделението „Заключителни разпоредби“, параграфи 9 и 10. Няма изказвания.
Подлагам текстовете на гласуване.
За 13 гласа, против и въздържали се няма.
Прекъсвам заседанието за 5 минути. (Реплики при изключени микрофони.) Спираме до нашето предложение, което е за европейското председателство.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, упражнявате грубо вмешателство върху свободната воля на народните представители от две парламентарни групи, които вече изразиха своето желание да не участват – Вие се опитвате да им въздействате, което е недопустимо за един председател. (Реплики при изключени микрофони.)


(Следва прекъсване.)


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме прекъснатото заседание.
Моля да се отбележи: въпреки че поканихме колегите от опозицията – от „БСП за България“ и от ДПС, да се присъединят отново и да защитят следващите си предложения, въпреки че прекъснахме, за да ги уведомим и да им дадем възможност да се включат отново в заседанието на Комисията, те са отказали този дебат. Така че ще заседаваме в тяхно отсъствие при техния отказ. Явно толкова, до такава степен държат на предложенията си.
Продължаваме след § 10 от Заключителните разпоредби с предложение на Кирилов и група народни представители за създаване на нова Заключителна разпоредба, която касае периода на председателството.
Освен предложението, с което разполагате, правя редакционно предложение, което е по-доброто и е съгласувано включително със служебния Министерски съвет.
Следният текст на евентуално новата Заключителна разпоредба – параграф със съответен номер:
„(1) Членове 114 и 124 не се прилагат от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г.
(2) До 31 декември 2017 г. на всеки два месеца Министерският съвет внася за сведение доклад за изпълнение на Плана за подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
До 31 декември 2018 г. Министерският съвет внася за сведение други документи, свързани с подготовката и провеждането на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.“
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам текста на тази нова Заключителна разпоредба на гласуване.
За 13 гласа, против и въздържали се няма.
Приема се новата Заключителна разпоредба с редактирания текст, както беше прочетен.
Пристъпваме към Приложение към Правилника „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“.
Наименование на Приложението.
Член 1 – текст на вносител.
Член 2 – текста на вносител.
Член 3 – текст на вносител.
Член 4 – текст на вносител.
Член 5 – текст на вносител.
Член 6 – текст на вносител.
Член 7 – текст на вносител.
Член 8 – текст на вносител.
Член 9 – текст на вносител.
Член 10 – текст на вносител.
Член 11 – текст на вносител.
Член 12 – текст на вносител.
Член 13 – текст на вносител.
Член 14 – текст на вносител.
Член 15 – текст на вносител.
Член 16 – текст на вносител.
Член 17 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Приложението: „Приложение към Правилника „Финансови правила по бюджета на Народното събрание” от чл. 1 до чл. 17 включително.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За“ – 13, „против“ и „въздържали“ се няма.
Приемат се финансовите правила на членовете до чл. 17 включително.
Предложение от народните представители Жельо Бойчев и група народни представители за създаване на допълнителна разпоредба. Вносител няма.
Няма да повтарям, че поканихме вносителите да си защитят предложението, че прекъснахме, за да могат да го защитят, и че ги няма.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. (Водят се дебати встрани от микрофоните.)
Удивявам се, господин Димитров – Ревизоро, защо препратката е към една ниска база, към базата, когато управляваше второто правителство на ГЕРБ – към месец декември, която база е очевидно ниска? След това имаме три месеца на служебно правителство, когато явно много са скочили възнагражденията в публичния сектор по времето на служебното правителство. И защо не се замразява към базата на служебното правителство? Кой ще отговори за високите заплати на служебното правителство? Но няма вносител, който да аргументира, и очевидно дебатът ще е в пленарна зала. (Водят се дебати встрани от микрофоните.)
Те и един тунел за четири дни оправиха!
Прекратявам дебата.
Има ли възражения? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Жельо Бойчев и група народни представители за нова допълнителна разпоредба.
„За“ и „против“ няма, „въздържали се” – 13 народни представители.
Не се приема предложението на народния представител Жельо Бойчев и група народни представители.
Пристъпваме към приложение към чл. 73, ал. 1: „Методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите”.
Думата има директорът Митева.
ИВА МИТЕВА: Само в Методологията ще се наложат правно технически корекции. По същество нищо няма да променяме. Само ще омекотим езика и чисто правно-технически ще я изчистим. Нищо друго няма да се пипа по същество. (Въпрос извън микрофоните.)
ИВА МИТЕВА: …протоколи – стенографски протоколи. В чл. 8.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Член 8, т. 6, мисля, да бъдат „протоколи”?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да бъдат „протоколи”, да. Не „дневници”. (Водят се дебати встрани от микрофоните.)
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакционните промени в Методологията за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Приема се редакцията на „Методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите“.
Преди да приключим повтарям постигнатото съгласие, консенсус по това колегите-експерти от дирекциите да преномерират текстовете съответно на гласуването, да редактират препратките и съответно да преномерират препратките така, както е била логиката.
И какво друго пропускам?
ИВА МИТЕВА: Което се види, чисто правно-техническо, да го нанесем без да променя смисъла.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Някой възразява ли по отношение на този мандат за експертите и директорите? Няма възражения. Значи, приема се с консенсус.



При това положение закривам първото и единствено заседание на Временната комисия за изработване на Правилник на Четиридесет и четвъртото народно събрание, което приключи.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил КИРИЛОВ