Стенограма от заседание

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Временна комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––





П Р О Т О К О Л
№ 2

На 10 май 2017 г. се проведе заседание на Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на информация от омбудсмана на Република България, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ и Националната агенция по приходите за случаите на дължими, но неизплатени заплати от работодателите.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите гости се прилага към протокола.

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията – госпожа Диана Йорданова.

* * *

ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря на всички гости, че се отзоваха на днешната покана. Надявам се дискусията да бъде ползотворна.
Предлагам първо да гласуваме дневния ред, след което ще пристъпим към изслушване:
1. Представяне на информация от омбудсмана на Република България, ИА „Главна инспекция по труда“, Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ и Националната агенция по приходите за случаите на дължими, но неизплатени заплати от работодателите.
2. Разни.
Колеги, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – единодушно, против и въздържали се – няма.
Продължаваме с изслушване на омбудсмана на Република България госпожа Мая Манолова – заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Йорданова, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на днешното заседание!
Благодаря за възможността да изложа позицията на омбудсмана по темата с некоректните работодатели, с неплатените възнаграждения, обезщетения, извънреден труд, осигуровки и неизпълнени социални ангажименти от страна на непочтените работодатели в България.
Наистина темата не е нова, не е от вчера, тя е от десетилетия, но през последните месеци тези проблеми буквално ескалират. Освен това – всички сте наблюдавали по медиите, десетките случаи с работници, които протестират срещу забавени и неизплатени трудови възнаграждения, институцията на омбудсмана буквално е засипана от жалби.
През първите четири месеца на 2017 г. имаме толкова жалби срещу некоректни работодатели, колкото през цялата 2016 г. Става дума за 117 жалби срещу 104 за цялата минала година, като близо 20 от тях са колективни, тоест отнася се за няколко хиляди души.Жалбите са различни, но между тях има две общи неща.
Първото е, че за всички случаи с неплатени заплати, осигуровки, обезщетения, извънреден труд и неизпълнени социални ангажименти, става дума за експлоатация, за съвременна експлоатация на труд, за съвременно робство, при което работникът работи безплатно, докато семейството и децата му мизерстват.
Второ, във всички тези случаи работниците са оставени да се оправят сами, защото държавата и институциите са безсилни да се справят. Всъщност те са стигнали до вратата на омбудсмана, след като са минали през всички останали институции – през контролните органи, през съда, съдебните изпълнители, понякога през прокуратурата, през изпълнителната власт, през депутати, през синдикати, но в крайна сметка никой не е в състояние да им помогне.
Поради тази причина през последните месеци нееднократно се налага да гасим пожари със синдикатите, образно казано, и да отиваме на място – дали под земята, дали в шивашки цехове, в случаи, в които хората наистина са гневни, защото не получават това, което са заработили с честен труд.
Анализът на жалбите, които получаваме, на случаите, в чието разрешаване съм участвала, показва, че има сериозни пропуски в законодателството, които дават възможност на непочтените, на некоректните, на наглите работодатели да се възползват от тях. Какви са тези пропуски?
Първо, няма пречка при възникване на финансови затруднения на един работодател той да прехвърли, да продаде фирмата си на, образно казано, инвеститор, който е на социални помощи, на клошар например и по този начин да се отклони и да приключи с ангажимента си да плати заплати, обезщетения, положен труд. Често и няма никаква пречка работниците да бъдат прехвърлени на този клошар заедно с инвентара на фирмата, каквито случаи има. Например за прехвърлянето на работници заедно с цялото оборудване и техника е случаят с работниците от „Пикадили“ – когато са прехвърлени в „Селект трейд“, част от тях дори не знаят това.
Пример за случай, при който фирмата е прехвърлена на социално слаба гражданка, е случаят във Ветрен, при който работниците издирваха в едно от гетата на Плевен новата собственичка на фирмата.
Няма пречка също така според законодателството, което действа в момента, работодателят да прехвърли фирмата и да продължи да работи на същото място, със същите машини, същата производствена дейност само че под друго име, под друг бранд. Такъв е случаят с „Абонданца“ в Дупница. Макар че са длъжни при неплатежоспособност да поискат откриване на производство по несъстоятелност пред съответния съд, работодателите не го правят и по този начин ощетяват своите работници, на които не са се издължили, тъй като по време на забавянето се прехвърля цялото имущество и за работниците става невъзможно да си търсят обезщетенията от Фонда за гарантиране вземания на работниците. В същото време работниците нямат право да започнат производство по несъстоятелност, макар понякога да са кредитори на работодателя със сериозни суми – от по десет и повече хиляди лева.
При открито производство по несъстоятелност най-често работникът нищо не получава, не може да си вземе заработените средства, просто защото е в четвъртия ред на кредиторите, тоест след осребряването на имуществото, след като се удовлетворят първите три привилегировани редове кредитори, и до работникът не остава нищо.
За да се снабди с изпълнителен лист за неплатени заплати, работникът трябва да мине през дълга и сложна съдебна процедура, която се развива минимум на две инстанции, което отнема месеци, най-често години. След като получи заветния изпълнителен лист, работникът няма какво да го прави.
Макар че не са си разплатили задълженията към работниците си, некоректните работодатели нямат никакъв проблем да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки като изпълнители и като подизпълнители и дори са по-конкурентоспособни, защото те нямат разход за труд – просто не плащат на хората, които им работят.
Фондът за гарантирани вземания на работниците и служителите от предприятия в несъстоятелност също работи символично. От 250 милиона, събрани в този фонд към момента, за миналата година платените суми са два милиона лева – по данни на самия Фонд. Ще помоля шефката на Фонда да каже какви са разплатените суми за предходните години, защото по моя информация те са още по-малки. За това обаче не е виновен фондът. Най-вероятно законодателството е направено така – и аз съм гласувала за приемането на този закон – че на практика работниците да не могат да получат нищо.
Защо? Защото изискването за тримесечен срок между прекратяването на трудовото правоотношение и започването на производство по несъстоятелност е условие, което практически не може да бъде изпълнено. От работника не зависи да започне процедура по несъстоятелност. Тя започва, когато работодателят прецени или друг кредитор. Знаем как се движат съдебните процедури и на практика този срок е непостижим. Така че не разбирам и становището на един от членовете на надзора, че Фондът се управлява брилянтно, че има висока доходност, защото това не е фонд, който съществува, за да се кумулират от него финансови средства. Това е фонд, в който работодателите плащат, за да получат работниците на дружества в несъстоятелност поне минимално гарантираните около 1200 лева.
Инспекцията по труда няма правомощия след прекратяване на трудовите правоотношения да издава принудителни административни мерки по отношение на неизплатени обезщетения, отпуски, трудови възнаграждения. Едно от малкото средства чрез издаването на такава принудителна административна мярка – да се осуети напускането на някои некоректни работодатели на страната, става невъзможно.
За да не бъда голословна, донесла съм четири жалби, които са получени вчера. За тези от Вас, които се интересуват, след това мога да ги предоставя. Случаите са брилянтна илюстрация на съществуващите пропуски в нашето законодателство. Например работниците от фабрика за производство на олио в Плевенско, които не са си получавали вече три месеца трудовите възнаграждения, тъй като фирмата има финансови затруднения и като капак в момента, тъй като фирмата се е изнесла в Македония, македонски инвеститори я стопанисват, няма ръководни кадри, както ми пишат хората, които дори да им оформят документите. (Реплика от Хасан Адемов) Добре, регламентирано е, но хората имат проблеми.
Същият е случаят с „Пикадили“ и със „Селект трейд“. Има сигнал от вчера, при който работници са осъдили работодателя. Става дума за охранителна фирма, като решенията са от 2014г., но към днешна дата те просто не са получили и стотинка.
Друг случай: по някакво съвпадение отново става дума за охранителна фирма. Не искам да кажа, че те са сред най-некоректните. Просто това са жалбите от вчера. Жалба от сектор „Здравеопазване“ от Банкя от медицински работник, който работи в Банкя, затова че колективният трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ в столицата или поне в Банкя не се спазва.
Какво предлагаме? Всъщност това беше причината да обсъдим публично в институцията на омбудсмана тези проблеми, заедно с всички отговорни институции. Повечето от тях днес са тук. В резултат на това подготвихме пакет от законодателни предложения, които заедно с Конфедерацията на независимите синдикати в България, внесохме в парламента.
Накратко ще маркирам какви са предложенията: да се забрани да се прехвърлят фирми, когато не са платени трудовите възнаграждения и изобщо всички задължения към работниците; да се даде възможност на работниците да искат производство по несъстоятелност при определени условия и определен брой неплатени заплати; при вече открито производство по несъстоятелност работниците да отидат в първи ред на привилегированите кредитори, защото така е справедливо – в крайна сметка те са си заработили тези пари; да бъде създадена облекчена процедура, чрез която без съдебни дела работниците да се снабдяват с изпълнителен лист, за дължимите към тях суми от съответните ведомости на работодателя; да се осигури реален достъп на работниците до Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите, като срокът от прекратяване на трудовото правоотношение до започване на производството по несъстоятелност да бъде удължен от три месеца до една година. Подчертавам, защото интерпретациите в медиите са, че предложението се отнася Фондът да покрива и задължения към работници при временни затруднения на работодателя, са некоректни. Такова предложение е обсъждано, но не се съдържа в законопроекта точно по причина да не се окаже препъни камък при приемането на тези промени.
Също така предлагаме да не бъдат допускани до участие в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители фирми, които не са се издължили на своите работници. Също така да се разширят правомощията на контролните органи, на Инспекцията по труда, включително по отношение на неплатени трудови възнаграждения и други социални ангажименти след прекратяването на трудовото правоотношение. Тук трябва да отбележа, че Инспекцията по труда е орган, с който работим много добре на терен. Всъщност във всички конфликтни точки, в които е била институцията на омбудсмана, бяха хора на Инспекцията по труда. Би било изключително полезно, ако те наистина имат правомощия да контролират изпълнението на ангажименти и след прекратяване на трудовите правоотношения.
Накрая, искам още веднъж да благодаря за възможността да направя това изложение пред Вас, да кажа, че заедно с КРИБ и с КНСБ, за спестяване на време, внесохме тези предложения в Тристранния съвет, където ще бъдат подложени на обсъждане в съответствие със съществуващата процедура и по този начин ще бъде спестено време, а също така ще се спазят правилата, които и синдикатите, и работодателите стриктно спазват по подобни законопроекти.
Използвам случая и да Ви помоля работата на тази Комисия, каквото и да Ви струва предвид многобройните Ви ангажименти, да бъде ускорена, защото ако приемането на тези законодателни предложения се проточи във времето ще стане необратимо невъзможно за стотици работници да си получат поне обезщетенията от Фонда за гарантирани на вземания на работниците и служителите от фалиращи предприятия. Срок, който предлагам да бъде увеличен на една година, за част от фирмите ще изтече през месец юни примерно за „Пикадили“, за „Селект трейд“, за „Абонданца“ през месец август, фирмата във Ветрен – през месец ноември. Има хора, за които промените в законодателството са жизнено необходими, за да получат заветните и отработени от тях и гарантирани от държавата средства. Забавянето на приемането на тези промени просто ще го направи невъзможно. Апелирам да работите в ускорени срокове.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Манолова за изнесената презентация.
Искам да Ви уверя, че действително работим с доста ускорени темпове, още повече че работата на Комисията е маркирана да бъде в рамките на два месеца. Съгласието, което постигнахме между всички политически сили на първото заседание, тъй като това е второ заседание на Комисията, въпреки че предметът на дейност, с който е създадена, касае единствено и само обследване на случаите, изслушване на засегнати страни, но не касае законодателна инициатива от страна на народните представители. Въпреки това ние приехме решение, че след като се запознаем с доводите на всички засегнати страни, на следващото заседание ще изслушаме и работодателските организации, и представители на синдикатите в България – достатъчно експерти има в областта на трудовото законодателство и други такива, защото предложенията касаят няколко области – ние ще излезем със законодателна инициатива, подписана от всички народни представители. Разбира се, предложение, което да бъде разгледано в постоянните комисии на българския парламент.
Ако в Тристранния съвет се постигнат по-рано съгласия и оттам излязат предложения за законодателни промени, ние ще се запознаем с тях и нищо не ни пречи да ги припознаем или пък да бъдат внесени от Министерския съвет. Важното е да свършим работа и да спомогнем за облекчаване на проблемите на хората. Мисля, че това е идеята на всички, които днес сме събрани на тази маса.
Колеги, предлагам да дадем думата и на Главна инспекция по труда, след което ще дам възможност за дискусия и въпроси. Благодаря.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА (ГИТ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, журналисти!
В краткото си експозе в някаква част ще повторя твърденията и изводите, които госпожа Манолова направи в нейното експозе. Ще се постарая и да очертая една тенденция в годините по отношение на проблема с неизплатените заплати, както и ефектът от контролната дейност и някои предложения за подобряване на ефективността на контрола, който осъществява Главна инспекция по труда.
Забавеното изплащане на заплати или неизплащането им, от една страна, е проблем, свързан с нормалното оцеляване на работещите, на техните семейства, от друга страна, е едно от най-ярките проявления на сивата икономика. В същото време поставя в една категорично неконкурентна среда некоректните пред коректните работодатели.
Проблемът е социално значим и оценявайки факта, особено в началото на 2009 г. или в периода между 2009 – 2011 г., когато в страната бяха установени в резултат на проверките ни хиляди предприятия със забавени възнаграждения, ние предприехме и конкретни действия и очертахме преодоляването на този проблем като приоритет в нашата дейност.
Накратко какво направихме през годините? Със собствени финансови средства – на институцията, разработихме софтуер, който имаше скромната цел да отразяваме текущата информация от проверките, които сме осъществили и да следим сроковете за изпълнение на дадените предписания във връзка с отстраняване на нарушението за неизплатени заплати. Разбира се, и своевременно да извършваме последващи проверки, за да се убедим в коректността или некоректността на работодателите, когато по време на проверката установявахме повторно неизплатени заплати или в следващи периоди не само да санкционираме, но и да съобразим санкцията с вината на работодателя.
Предприехме и някои други мерки – чисто организационни, като на всички сигнали, постъпили при нас без значение от работници, служители, чрез медиите, чрез представителите на работниците, синдикалните организации, предприятия или на национално ниво извършвахме и анонимни, бих казала, проверки във всички предприятия.
Една обобщена статистика за периода от 2012 г., когато е въведен софтуерът, за който преди малко споменах, като, пак казвам: отразените в него данни са изключително от наши проверки. Искам да очертая някои тенденции за целия период.
Общият брой на предприятията от 2009 г. до 2012 г., забавили възнаграждения или обезщетения на работниците си, е 5 249 за около 322 милиона. В предприетите мерки, тъй като става въпрос за десетки хиляди принудителни административни мерки, дадени в различните предприятия, не сме ги изнесли като цифра, отразили сме само броя на актовете за установяване на административни нарушения – 5 446, както и общият размер на сумата от влезли в сила наказателни постановления, която възлиза на 8 милиона лева. Инспекцията дава задължителни за изпълнение предписания за отстраняване на нарушенията, санкционира за нарушения при неизпълнението им. Разбира се, има и други – спиране дейността на предприятия и така нататък, на които в момента няма да се спирам.
Сумата на изплатените възнаграждения в периода от 2009 г. досега, а не в периода 2012 – 2017 г., в който са представени другите данни, е около 300 милиона.
Опитахме се да представим в няколко разбивки резултатите от контролната дейност по различни показатели и икономически дейности. Трябва обаче да имаме предвид, че тези данни значително се влияят от броя на предприятията в икономическата дейност, от броя на заетите в тях, от възнагражденията, които работодателите им са забавили, имам предвид размера на възнагражденията, както дори и къде са разположени.
Най-честият пример, който даваме, е, че в икономическа дейност „Търговия на дребно“, която е начело в класацията по брой предприятия, забавили възнаграждения, сумите, които са забавени и неизплатени на работниците, далеч не са най-големите. Има и икономически дейности с едно или две предприятия, които са носители на най-големите суми като „Ремотекс“, „Раднево“ – един много нашумял случай преди време. Доктор Адемов е имал честта да се занимава с този случай. Класацията обаче води строителството на съоръжения и на сгради.
На следващия слайд е разрезът по остатък на изплащане, естествено, отново строителство, защото там са най-големите дължими суми – сухопътен транспорт. Ето и разрезът по брой предприятия. Нормално е това да са в търговията, защото там всъщност оперират най-много стопански субекти; следва ресторантьорство, сухопътен транспорт и така нататък. Имате презентацията.
Каква е тенденцията вече в абсолютен брой предприятия през периода 2012 – 2016 г., ощетени работници и възнаграждения. Установените в периода от 2012 г. до 2016 г., виждате трайно низходяща тенденция – положителна, от 2 811 до 453 през 2016 г. – броят на ощетените работници в абсолютни стойности и броят на трудовите възнаграждения, задълженията към работниците и онази част от тях, която е изплатена.
На слайда, който виждате, са отразени резултатите от контрола през месеците януари и април. Забелязва се наистина, че през първите четири месеца на 2017 г. чисто математически случаите спрямо предходната година са се увеличили – 214 предприятия, за които по време на проверка сме установили, че са забавили възнаграждения. Разбира се, част от тези предприятия, не бива да забравяме, че са и от миналата година, в които сме влезли на проверка.
Искам да отворя скоба, разбира се, цифрите, които отразяваме в системата и статистиката, която предоставяме на вниманието Ви, е свързана единствено и само с контролната ни дейност. Вероятно броят на предприятията, забавили възнаграждения, неизплатили на работниците си е доста по-голям. В практиката обаче сме установили, че когато периодът на забавяне е повече от два месеца, винаги научаваме, ако не от конкретен жалбоподател дори анонимен да е сигналът – в началото подчертах чрез медии или представители на работниците, ако някой във времето от два, три, пет месеца не е получил заплата и до нас не е достигнала тази информация, смея да твърдя, че това се дължи на някои нерегламентирани практики. Казано по друг начин – работниците получават заплати, но те не се документират, разбира се, с различни цели и това е сериозно финансово нарушение.
В случаите, в които имаме някакви данни или предполагаме, че и такива нарушения биха могли да бъдат установени, ние сигнализираме Националната агенция по приходите, понякога търсим за съдействие и органите на полицията. Правим всичко възможно, за да реализираме проверката до край с предприетите от нас законови действия, правим така че да бъдат изплатени забавените заплати на работниците.
Представила съм причини, нарекли сме ги „причини за забавяне“, изтъкнати от работодателите. Обикновено са изтъкнати от работодателите в жалбите, с които оспорват най-вече нашите актове пред съда за установяване на нарушения. Знаете, че Инспекцията има много ограничени правомощия да изследва финансовото и икономическо състояние на предприятията. Позволили сме си да представим, разбира се, част от тези причини са и действителните причини.
На първо място е междуфирмената задлъжнялост, която работодателите изтъкват като причина за неплатежоспособността на предприятията, задължение към банки, запор на сметки или учредяване на особени залози, липса на пазари. Не са редки случаите в базата данни, с които разполагаме, в които длъжници са здравни заведения, учебни заведения, бенефициенти по проекти, следват няколко причини, свързани с липсата на обезпеченост на дейността на здравните заведения със средства от Здравноосигурителната каса, недофинансирани делигирани бюджети на училища, непреведени навреме – тук вече не може да се спори дали управляващият орган не ги е превел навреме, или бенефициентът не е предоставил надлежно попълнени документи. Има и случаи, в които предприятията, ползватели в чужбина ненавреме превеждат средства на предприятията, осигуряващи временна работа.
Това са обобщените причини от информацията, с която разполагаме, които изтъкват работодателите за забавени възнаграждения.
Няколко думи за проблемите, които считаме, че пречат на ефективността на контрола, които едва ли ще изненадат някой. И госпожа Манолова спомена за част от тях.
На първо място, прехвърлянето на дялове на фирми на неплатежоспособни лица, какъвто е случаят в ЕкоСпар при село Ветрен. Работодатели с адрес постоянно местоживеене в чужбина и липсата на длъжностни лица, с които да комуникираме по време на инспекцията. Такъв е случаят в „Абонданца“, чийто работодател, собственик – италиански гражданин, в момента не живее в България, за което сме информирали италианската инспекция по труда и сме потърсили съдействие от нея. Често пъти работодателите са и много изобретателни, бих казала, правят опити да се укрият от контролните органи. За такива работодатели законът е предвидил много сериозни санкции.
Няколко са случаите: Русенската корабостроителница, „Селект трейд“ също, при които е наложена обезпечителна мярка „запечатване“ – това е по силата на съдебно решение, и офисите на фирмите са запечатани, абсолютно невъзможен e достъпът на длъжностни лица и на контролните органи до документи, които биха ни били полезни, за да извършим проверка. Нашите действия се възпрепятстват и то сериозно.
И последно, Главна инспекция по труда няма законодателна инициатива, но е практика да уведомява министъра на труда и социалната политика за проблеми в процеса на контролната дейност и да предлага евентуални решения за преодоляването им. Във връзка с това пред министъра на труда и социалната политика, бих казала, от доста време и във времето не веднъж сме информирали министъра на труда и социалната политика кои са решенията, най-вече законодателните, които биха могли да направят контрола на Инспекцията по-ефективен. За едното от тях вече стана дума – да бъдат регламентирани, по-скоро конкретизирани, най-общо казано, правомощията на Главна инспекция по труда след прекратени правоотношения. Не казвам, че и сега Инспекцията няма възможност да дава предписания след прекратени правоотношения за неизплатени заплати и обезщетение.
Трайна практика обаче на съда в последните няколко години е нашите принудително-административни мерки да бъдат отменени с основанието, че претендираните обезщетения и възнаграждения след прекратени правоотношения са гражданско правен спор и трябва да се търсят по друг ред.
Друго законодателно решение или предложение за решение, което предлага и госпожа Манолова, но с малък нюанс на различие: въвеждане на срокове за изплащане на обезщетенията след прекратени правоотношения и остатъка от възнагражденията, които дължи работодателят, който се е възползвал от правото си да изплати 60% от договореното, но не по-малко от минималната заплата. Ние предлагаме това да бъде следващ момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Съществен проблем създава още един законодателен текст. За него досега не е ставало дума в дискусиите и чрез медиите: в чл. 412а от Кодекса на труда са регламентирани работодателите, физически, юридически лица и еднолични търговци, които носят отговорност за нарушение на трудовото законодателство и с какви наказания могат да бъдат наказани те.
В трайна практика се превърна в съда да бъдат отменяни наши актове за установяване на нарушение на дружества, регистрирани по Закона за задълженията и договорите. Съдът счита, че тези дружества не носят отговорност пред наетите от тях – защото не са и конкретизирани като работодатели в закона.
На последно място, подкрепяме да бъдат разширени видовете нарушения, които ограничават правото на работодателите да участват в обществени поръчки. Засега това са неизплатените възнаграждения на работници и служители, работили по обществени поръчки. Подкрепяме да бъдат включени всички работници или дължими възнаграждения във всички останали случаи, но имаме конкретно предложение, което не правим за първи път; нарушението „работа без договор“ също да бъде ограничително условие за работодателите, които искат да работят по обществени поръчки. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Михайлова, за детайлната информация, която ни предоставихте.
Похвално е, че тенденцията от 2012 г. към настоящия момент e положителна, тоест намаляват случаите на некоректни работодатели, от една страна, от друга страна – и на неизплатени трудови възнаграждения, което означава както повишаване на коректността на самите работодатели, от друга страна, и доста сериозна работа на контролните институции в Република България.
Може би и ние сме допринесли донякъде с част от промените, които сме правили в законодателството през последните години, но явно те не са достатъчни, за да бъдат прекратени тези лоши практики, бих ги нарекла.
Колеги, пристъпваме към въпроси, по това, което чухме. Както казах в началото на нашето заседание, тук има представители на НАП, на НОИ, на Фонда за гарантиране вземания на работниците.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Госпожо Председател, може би трябва и от Фонда да вземат отношение, тъй като имаше директни препоръки към тях.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Заповядайте.
ВАНЯ БОРИСОВА: Уважаеми народни представители, уважаеми гости!
Само няколко думи за параметрите на Фонда за онези, които може би не са запознати със статистиката и с данните, свързани с него. Към настоящия момент Фондът за гарантирани вземания на работниците и служителите разполага със средства, които биха могли да бъдат използвани за изплащане на гарантирани вземания в размер на 257 милиона. Средствата се съдържат в портфейл от държавно гарантирани облигации. Фондът управлява портфейл от ценни книжа, всъщност държавно гарантирани облигации с различен матуритет. Той реализира доста добра доходност – ставало е вече дума.
За 2016 г. Фондът е изплатил малко над 2 млн. гарантирани вземания на 488 работници и служители от дружества, обявени в несъстоятелност; 508 обаче са подалите заявления, тоест 64 лица са получили отказ за изплащане на гарантирани вземания. Казвам го, защото това има отношение към предложенията за изменение, тоест изследването на причините за отказ е пряко свързано – коментирали сме го с госпожа Манолова, на която искам да благодаря, че направи обществено значим въпроса, с проблемите между работодатели и наети. Искам да кажа, че целите ни съвпадат може би на места имаме различия в разбирането за начините за постигане на целта.
Ако има някакви конкретни въпроси? Казах с какъв ресурс се разполага за целите на изплащане на гарантирани вземания. Това, което Вие констатирате като намаляваща тенденция, при нас е обратно. Това, което на мен ми прави впечатление, е, че от началото на съществуване на фонда до днес растат ежегодно сумите, които служат за изплащане на гарантирани вземания. Допускам, че в началото, когато Фондът е създаден – през 2005 г., е бил твърде непопулярен. Подзаконовия нормативен акт, който е променян многократно, не е уреждал достатъчно добре процедурите по уведомяване, съответно по провеждане на проверките, събиране на доказателства и сроковете за подаване на заявления, които са удължавани веднъж. Забелязвам възходяща тенденция.
Ежегодно Фондът изплаща по-големи суми, независимо че Вие констатирате намаляване броя на некоректните работодатели.
Приветствам комплексния подход за решаване на проблемите, защото първоначалното ни опасение беше, че едва ли не Фондът ще бъде натоварен с решаването на проблемите между работодатели и наети на трудовия пазар. Сега виждам, че са предложени изменения в редица закони, които имат отношение към проблема. Приветствам това, защото действително Фондът е един от последните участници във взаимоотношенията, които се пораждат на трудовия пазар, между работодатели и наети и в никакъв случай не бива той да е основният механизъм за разрешаване на последиците, които възникват за работниците и служителите.
Конкретно бих коментирала трите предложения за изменение в Закона за гарантирани вземания. Стана ясно, че по силата на закона правоимащи лица, тоест имащи право да получат гарантирани вземания са работниците и служителите с непрекратени трудово-правни отношения към датата на обявяване в несъстоятелност и онези, които три месеца преди датата на обявяване в несъстоятелност са прекратили договорите си. Всички, които са с прекратени трудови договори повече от три месеца преди датата на несъстоятелност, получават отказ за изплащане на гарантирани вземания дори да са подали заявление за такова.
Мога да кажа, че приблизително около една трета от отказите са мотивирани именно на това основание. Това съм го потвърждавала в разговори пред госпожа Манолова. Няколко пъти коментирахме проблема с този тримесечен срок. Действително отказите са: примерно лицето е подало заявление, но неговият договор е прекратен четири или пет месеца преди датата на обявяване на несъстоятелността. Не бих казала, че сме срещали повече от пет или шест месеца.
ХАСАН АДЕМОВ: От решението. Различно е.
ВАНЯ БОРИСОВА: Да, от решението. Датата на решението за откриване, точно така.
Допускам, че тримесечният срок, който някога е регламентиран в закона и е съобразен с действието обаче на Търговския закон. Какво имам предвид?
Търговският закон казва, че след настъпване на падеж на задължение, което не е издължено, 30 дни след това търговецът е длъжен да поиска обявяване в несъстоятелност. Този ангажимент на търговците не се спазва, както и доколкото ми е известно досега няма налагани санкции за неспазването на този 30 дневен срок. Неспазването на 30-дневния срок според мен води до много по-сериозни последици освен тези, които коментираме в момента, свързани с работниците и служителите на дружествата в несъстоятелност. Какво имам предвид?
Забелязвам, че имаме прекалено дълъг срок между фактическата неплатежоспособност на работодателя и датата на обявяване в производство по несъстоятелност. Много често това е период от една година, понякога и повече. Все пак нека не забравяме, че производството по несъстоятелност е един вид, колкото странно и абсурдно да звучи, оздравителна мярка, тоест той има за цел да прекрати натрупването на задължения – било към работници и служители, било към други кредитори, финансови институции, доставчици. Мога да Ви кажа, че случаят с „Карфур“ – незначителна беше сумата, която представлява задължение към работниците и служителите, но доставчиците бяха натрупали вземания почти 200 милиона. Това донякъде обяснява и защо България в рамките на Европейския съюз е страна с най-голяма междуфирмена задлъжнялост, тоест имаме много късно обявяване в несъстоятелност.
Съгласна съм, че – от фонда анализирахме ситуацията – този тримесечен срок лишава от права работниците и служителите да получат гарантирани вземания. Приемаме известно удължаване, но поне това, което коментирахме и в рамките на Надзорния съвет на Фонда, ни изглежда твърде драстично – от 3 на 12 месеца. Това е четири пъти. Мисля, че и други мнения би имало. Първоначалната реакция е, че това е твърде драстично.
Другото предложение, което виждаме, е възможността синдиците да могат да подават заявление от името на работниците и служителите. Не знам каква е причината за задаването на такава възможност.
Опасенията ни са свързани, че има потенциал за злоупотреби, тоест това е личен акт, при който заявителите посочват личната си банкова сметка, прилагат лични документи за самоличност, други документи, свързани с доказателствата. Тук може би трябва да бъдат обсъдени и съображенията за възможност от злоупотреби – едно лице да бъде посредник между Фонда и крайните получатели на сумите, винаги крие някакъв риск.
Има предложение синдикът също да може да подава заявление – допълнено е в член…
МАЯ МАНОЛОВА: Предложението е работникът да може да започне производство по несъстоятелност.
ВАНЯ БОРИСОВА: Да се добави и „искане от синдика“. Подлежи на допълнително уточнение.
Третото предложение, което касае сроковете, в които работниците и служителите имат възможност да подават заявления, сегашният срок е двумесечен, предлага се да се удължи на три месеца. Има основание, тъй като приблизително около 20-25% от отказите за изплащане на гарантирани вземания е на това основание – работниците и служителите не са успели в рамките на двумесечния срок да подадат своите заявления.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря за обстойното представяне от Ваша страна.
Виждам, че сте идентифицирали доста проблеми. Очакваме писменото Ви становище по направените предложения както от Вас, така и от страна на всички институции. Това ще изискаме от всички наши гости, с които разискваме проблематиката.
Относно това, че при Вас е увеличена тенденцията, означава, че все повече работодатели са запознати с условията, при които биха могли да се възползват, но това не означава, че е увеличен броят на некоректните работодатели.
Виждаме, че данните показват нещо съвсем различно, от една страна, от друга страна, означава, че преди да се стигне до Вас, на практика те вече са си изплатили задълженията към своите работници, забавянията може да са били временни. Различен тип биха могли да бъдат причините, които тепърва ще анализираме при изслушване на представители на работодателските и синдикалните организации. Благодаря Ви.
Колеги, заповядайте, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова, уважаеми гости, колеги!
Очевидно е, че проблемът е повече от сложен. С радост разбрах, че Съветът за тристранно сътрудничество ще се заеме с него, защото е задължително да имаме тяхното становище. Надявам се да не съм прав, но мисля, че дискусията там няма да е лесна. Едва ли ще се стигне до някакво общо становище, което би улеснило нашата работа.
Свикнали сме временните проучвателни комисии в Народното събрание да са скандални, но тук става нещо съвсем различно. Това е форум, който може да постигне консенсус във вътрешнополитически план и по вътрешнополитическа тема, което не е лесно и не е често срещано.
Отивам по същество. Причината, поради които от БСП поискахме тази комисия, без съмнение е голямата активност на омбудсмана на Републиката, не само по този законопроект, но и по всеки един случай на гореща точка, където тя се намесваше и често успяваше. Преценихме, че когато много частни казуси се натрупат един върху друг, те стават обществен проблем.
Когато се заровихме в него, видяхме, че измеренията са му доста сериозни. Направихме предварително проучване и видяхме, че от началото на 2015 г. до края на месец май 2016 г. според данни на Главна инспекция по труда общият размер на забавените или неизплатени възнаграждения е над 47 млн. лв. Пак от съобщения на Главна инспекция по труда разбрахме, че благодарение на действията на Инспекцията, около 16 млн. лв. са били изплатени за 2016 г.
Очевидно е, че един от проблемите са предприятия, които не са изпаднали в неплатежоспособност, несъстоятелност, имат временни затруднения или са недобросъвестни. Това са два различни проблема и ние трябва да подходим към тях различно.
Подкрепяме идеите, които и омбудсманът предлага, и Вашата подкрепа за увеличаване на правомощията в определени степени, стига да върви с достатъчно административен ресурс и капацитет за тяхното ефективно изпълнение.
Мисля, че за правомощията на Главната инспекция по труда и за тази специална част от проблема за неизплатени заплати при работеща фирма, ние няма да имаме сериозни противоречия. Много по-сериозен според мен ще бъде дебатът по Фонда и не защото, както и омбудсманът каза, намираме, че Фондът не е наред, но явно, че и законът не е направен като хората.
За цялата 2015 г. 280 лица са били обезщетени на стойност малко над милион и 100 хиляди лева при фонд, който е конструиран да гарантира около 250 милиона. Според КНСБ – около 90 млн., според Главна инспекция по труда – около 50 млн. средно годишно. Около 50 милиона неизплатени заплати – Фондът дава около милион и 100 хиляди. Нещо не е като хората.
Дали е заради административни пречки, или защото законът не е написан както трябва, предстои да видим и на заседанията започваме да изясняваме фактическата обстановка.
Може би проблемите, които вече се очертават, са няколко. Затова бих искал и становището Ви по тях, ще го видим и писмено.
Процедурата по несъстоятелност в нашата реалност – законова, юридическа и практическа е нещо много сложно, защото е сложно написано, но е и сложно, защото в тази процедура се виждат може би най-тъмните страни на съдебните прения в нашата страна. От една страна, работодателите често забавят отпочването на процедурата, но особено в по-малките населени места има възможности за шиканиране на самото решение за откриване на несъстоятелността в продължение на месеци. Имам данни от русенската корабостроителница, където отвод след отвод решението се бави, през това време заинтересовани хора от съответното предприятие са започнали вече тежка търговско-юридическа борба с обезпечителни мерки върху обезпечителна мярка, която стига до запечатване, което блокира процеса. През това време хората остават месеци наред не само без заплати, но и практически без човек и работодател, синдик или друг, към когото да се обърнат.
Въпросът кога Фондът може да се намеси е важен и трябва да го поставим в центъра на този дебат. Проследих как много хора реагираха като ужилени дори не на предложението за намеса на Фонда още преди процедурата по несъстоятелността, а само за слуха за такова предложение. Заслужава си да се помисли, тъй като Фондът като обществена структура, с нужните гаранции би могъл да се намеси на по-ранен етап, тъй като разполага с начини, чрез които да направи своите вземания по-късно. Заслужава си да помислим по този въпрос.
Има и трети въпрос, който само ще маркирам – освен предприятията, които не са изпаднали в несъстоятелност, и тези, които са в процедура по несъстоятелност, има и трети вид – на които никой не знае кой им е собственикът. В един момент цялата идея за социален диалог, за държавна намеса, за каквото и да било става абсолютно неприложимо, тъй като един от основните герои просто го няма. Отново ще спомена русенската корабостроителница, където изпълнителният директор на фирма в процедура по несъстоятелност е неспособен да ми каже кой е неговият собственик.
Добър резултат от тази Комисия би бил да се подпишем всички под законопроект, за да спестим и време. Това беше идеята на тази Комисия.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Зарков.
Други мнения и становища?
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, гости от институциите!
Първо, искам да благодаря за организацията на днешното заседание, защото основната цел на Комисията е, ако образно се изразя, да направи снимка на сегашната ситуация и в най-кратки срокове да се опита да предложи на базата на консенсус между всички членове на Комисията предложение за евентуални промени в законодателството. Искам да припомня, че срокът за действие на тази Комисия е двумесечен, така че в рамките на тези два месеца трябва да се опитаме да направим всичко възможно и от гледна точка на това, което преди малко каза омбудсманът, за някои от спешните случаи.
Искам да кажа няколко думи за известно разминаване между това, което беше казано от Главна инспекция по труда и знам защо е, но трябва да го дефинираме по някакъв начин.
Госпожа Манолова каза, че зачестяват лавинообразно случаите, особено в началото на тази година, на начислени, но неизплатени работни заплати, докато тенденциите, които представя Главна инспекция по труда, наблюдаваме намаляване на случаите на начислени и неизплатени работни заплати. Това не е случайно. Една част от отговора на този въпрос се съдържа в това, което казаха всички представители на институциите.
Искам да припомня нещо много важно. Госпожа Михайлова го каза преди малко – Главна инспекция по труда съгласно Кодекса на труда, съгласно възложените им от законодателя правомощия има задължението да провери, ако не се лъжа, 225 хиляди предприятия. Една част от тях са фирмени.
Защо казвам това? Защото Главна инспекция по труда на базата на дългогодишния опит има списъка на предприятия, които са рискови, от една страна, и, от друга страна, те отговарят на писмени сигнали, които постъпват при тях и при другите институции.
Защо изобщо коментирам темата за контролните функции на Главна инспекция по труда? Казахме 225 хиляди предприятия. Знаете ли колко са контрольорите? Около 400, ако не се лъжа. Това е един много голям проблем. Бяха 400, когато аз работех по тези въпроси. (Реплика.)Това е един от важните въпроси, защото 350 контрольори няма как да се справят с тази огромна задача, наречена „контролна дейност“ на Главна инспекция по труда. Като имате предвид, че те непроверяват единствено и само начислени и неизплатени заплати, а и много други техни ангажименти, регламентирани в Кодекса на труда. Това е един от големите проблеми. Казвам го, защото той не зависи от Главна инспекция по труда, независи дори и от Комисията, защото, Вие знаете, всяко правителство, когато дойде на власт, първият приоритет е намаляване щата на администрацията. Ние винаги сме заявявали, че дори и да се тръгне към съкращаване щата на администрацията, контролните органи – те са и в НАП, в НОИ, в Здравната каса, да не изброявам всички институции – изключително важно е този състав не да се намалява, а да се укрепи административния капацитет на контролните органи на държавата. Защото докато това не се случи, винаги ще има потребност от ad hoc изграждане на такъв тип комисии. Ако днес е за неизплатени заплати, утре ще бъде за трудови злополуки, да не изреждам всички други неща.
Вероятно Главна инспекция по труда с този капацитет няма как да изпълнява контролни функции. Тя не го казва, защото тази тема е много деликатна и винаги влиза в противоречие с това, което казват всички управляващи. Практиката обаче показва, че всички правителства идват с желанието и приоритета да намалят администрацията. В края на мандата се оказва, че се е случва точно обратното, но това е казано между другото.
Няколко думи и за Фонда за гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност на предприятие, забележете, какво заглавие има Фондът. Самото заглавие съдържа част от същността на функциониране на този Фонд. Той не е изграден по приумица на народни представители, а има Конвенция 173 на Международната организация на труда, ратифицирана през 2004 г. от българския парламент. В тази Конвенция много ясно е казано при какви случаи, защо трябва да се защити правото на работника и служителя да получава изработената от него заплата. Неслучайно има три или четири конвенции на Съвета на Европа, които регламентират задължителното създаване – едно от условията в предприсъединителния период пред България беше да създадем този Фонд.
Искам дебело да подчертая факта, че този Фонд е създаден не само и единствено да защитава работници и служители, а той е солидарен между работодателите.
Поздравявам отново ръководството на Комисията и цялата Комисия за решението, понеже на едно заседание няма как да бъдат изслушани всички – и работодателите, и синдикатите, защото този Фонд е солидарен между работодателите. Такава е философията, замисълът на този Фонд – на базата на солидарност, забележете, ако през последните години вноските в този Фонд, ставката е нулева, работодатели са тези, които са внесли тези 257 милиона във Фонда за гарантирани вземания. Трябва много внимателно да изслушаме и работодателите
Проблемът с неизплатените, много дебело подчертавам, начислени, но неизплатени работни заплати, защото това е много важно, философията на този Фонд, изобщо разбирането на тази дискусия според мен не може да се раздели. Проблемът не е нито ляв, нито десен, нито на либерали дори не е проблем само на омбудсмана – тя реагира, защото към нея се обръщат работници и служители, това е проблем на българските граждани. Проблемът е обществен, публичен и затова трябва да получи институционален отговор. И тази Комисия, всички останали, ангажирани с този проблем, трябва да дадем адекватния отговор.
Защо започнах с тази увертюра към Фонда? Защото изключително важно е да прецизираме евентуалните предложения от гледна точка интереса не само на работници и служители, но и на работодатели, за да не влезем в другата хипотеза – Фондът да бъде източен от недобросъвестни, подчертавам, защото тук въобще не говорим за добросъвестни работодатели. За да не допуснем това, трябва да сме много внимателни. Този проблем е мултидисциплинарен, той не е проблем само нито на Министерството на труда и социалната политика, нито на Националния осигурителен институт, нито на Министерството на правосъдието, ако щете. Част от проблемите, както каза и господин Зарков, на съдебната система, на съдопроизводството в България рефлектират върху този проблем. Благодаря още веднъж за информацията, която беше поднесена от институциите.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Мисля, че всички се обединяваме около едно и също – решаване на проблема, най-общо казано, но задължително при спазване правата на всички засегнати страни.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте, господин Бранков.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (БСК): Ако позволите няколко думи, разбира се, от Българската стопанска камара ще се опитаме да подготвим официално становище по предложенията.
Много накратко, в порядъка на опасения по начина и обема, в който разглеждаме проблема.
Тази дискусия е изключително належаща. Вероятно в някаква степен е закъсняла дори. По никакъв начин, мисля че и останалите работодателски организации, никой в годините не е защитавал така наречените „нагли работодатели“.
Добре е да тръгнем от терминологията. Имаме „нагли“ работодатели, имаме такива, които дори не съществуват в правното пространство. Към думите „експлоатация“ аз бих добавил и чисто робовладелски отношения – има такива и във високопланинското животновъдство и така нататък. Имаме всякаква практика в трудовите отношения.
Към наглите и некоректните бих добавил и закъсалите работодатели и мисля, че част от причините бяха изведени. За съжаление, закъснях и може би не съм чул целия дебат по темата.
Видяхме от статистиката кои са проблемните отрасли. Строителството е на първо място, защото там най-големият възложител е държавата и общините. Всяко забавяне на разплащане по обществени поръчки, по веригата на подизпълнителите, които работят за жълти стотинки, очевидно е само едно от многото обяснения и фактори на този проблем.
Малко по икономиката. Само припомням, че компенсацията на наетите лица по статистиката в брутния вътрешен продукт, в добавената стойност, годишно е над 30 милиарда лева. Текущите задължения по забавени заплати, които се констатират чрез проверките на Главната инспекция по труда, тъй като другият начин е чисто социологически – да разпитвате хората дали са си получили, или имат забавени плащания.
Госпожа Михайлова ще ме поправи, но през отделните години е ставало дума за числа от 30 до към 60 милиона лв. на фона на 2 милиарда и половина изплащани заплати месечно. Това е мащабът на проблема и трябва да си го представим. Може би малко повече, защото не всичко от проверките могат да хванат.
Мисля, че тук трендът директно е вързан с финансово-икономическата криза през 2008 г. и това, което имаме като излизане от кризата, частично обяснява и положителния тренд, който имаме.
В същото време, не знам как ще Ви прозвучи, но трябва да имаме предвид спецификата на българската икономика. Ние сме страна с валутен борд, рестриктивната фискална политика, която се упражнява от 20 години доведе до това, че сме една от страните, водещи в Европейския съюз по ниско ниво на държавен дълг. Това съвсем не означава, че корпоративният дълг и взаимната задлъжнялост са ниски, напротив. Това може да видите в статистиката на много държави. Там, където са високи нивата на държавен дълг, нивото на корпоративна задлъжнялост е ниско и обратно – при ниски нива на държавен дълг, имаме високо ниво на корпоративна задлъжнялост. Независимо, че това не е свързано пряко със законодателството, като изключим закона за БНБ, но няма как да не се отчитат.
Само две думи, за да не останете с впечатление, че сме защитници на така наречените „нагли работодатели“. Стопанската камара – госпожа Михайлова е в течение, колегите от НАП са в течение, от Министерството на труда пък най-вече – от 2011 г. успяхме едва сега, между другото, с прякото съдействие на НАП да пробием с едно предложение, което не вървеше да се предложи от Българската стопанска камара. По-скоро трябваше да дойде от държавните институции.
От тази година Наредба № 5 от 2003 г. на Министерството на труда и социалната политика, с която се декларират трудовите договори, имат задължение всеки сключен договор с неговите характеристики да се декларира в НАП. Там е регистърът, там се поддържа информационната система.
По наше предложение от 2011 г. настоявахме да се вкара код за населено място, така че да е ясно за всяко населено място по ЕГН-та кои са работните места и кои хора ги заемат. Знаете, че има огромна разлика между мястото на регистрация на фирмата и работните места– бензиностанциите са най-удачният пример. Това ще позволи за много употреби да се използва тази информация, но най-вече за целите на планирането на контрола и от страна на НАП, и от страна на Главната инспекция по труда, тъй като това са двата органа на предния фронт на контрола по отношение на недекларирани, забавени плащания и куп други въпроси.
Има много проблеми в законодателството. Част от тях са хванати и със сигурност много от предложенията са в тази посока и би следвало да бъдат възприети. Все пак някои опасения.
По отношение на Фонда за гарантирани вземания много се говори. Твърдя отново, това е най-добре управляваният фонд, държа да го знаете. Четири и половина процента доходност ще го сравня с друг известен фонд – така нареченият „Сребърен фонд“, в който неработодателите имат… Във Фонд за гарантирани вземания имаме 50% от работодателите, 25% – държава, 25% – синдикати.
Сребърният фонд за гарантирана устойчивост на пенсионната система, който е с около 2 милиарда лева, в последните четири, пет години е с нулева доходност, при положение че можеше да реализира също доходност както Фонда за гарантирани вземания по причина, че неговите средства практически се управляват от БНБ на чуждите пазари – цялата доходност влиза в печалбата на БНБ, оттам се преразпределя към бюджета. Можеше с простичък договор между Министерството на финансите и БНБ същите тези средства да бъдат инвестирани на международните пазари от името и за сметка на Фонда, така че цялата доходност не да влиза в бюджета, а да влиза във Фонда и да подкрепи Националния осигурителен институт, когато настъпват задължения заради избора на лицата между втори и първи стълб. Влизам в друга тема, но да знаете как се управлява единият, където преимущество има държавата.
Между другото, много от приватизационните сделки минават през държавната консолидационна компания, за да не влязат парите именно в Сребърния фонд. Там има какво да направите, включително да поискате информация и ако е необходимо да направите и законодателни промени.
Няколко думи за поредността на работниците. Извинявам се, не съм юрист, но при желание ще Ви запозная с един анализ на Международната организация на труда за практиката на различните държави – членки на Международната организация на труда. Малко са страните и те са главно африкански, където работниците са на първо място.
Трудно мога да си представя, че държавата – публичните вземания, вземанията на финансовите институции, на банките ще бъдат изнесени от работниците, което подрива основите, върху които стои която и да е пазарна икономика. Отделно в анализа на Международната организация на труда ще видите, че Фондът за гарантирани вземания освен всичко друго и законът, с който е създаден Фондът, почива изцяло върху европейска директива освен върху конвенцията на МОТ. Сигурно се налага корекция на сроковете, но се налага не защото е лош законът, лоша директивата, лоша работата на Фонда, а защото очевидно има пробив в търговското законодателство по начина, по който е конструирано още преди години – процедурите, различните решения, които взимат по един и същи казус различните съдилища.
Има и много други проблеми. Не го приемайте като мнение на Стопанска камара, но нека да си зададем въпроса защо България е една от малкото страни, особено в рамките на Европейския съюз, в които работниците получават пенсионни права при невнесени вноски от страна на осигурителя, на работодателя? По нашето законодателство това е така, но не е така със самоосигуряващите се лица. Там дължимост на права има само ако вноските са внесени. Очевидно това дава простор на некоректни, нагли или каквито искате други работодатели. Синдикатите са изцяло против промяната на този текст. Според тях това не осигурява правата на работниците, напротив – поставя ги под риск. Ако се заровим в детайли по цялата верига от проблеми, повечето от тях имат произход в самото законодателство.
Разбира се, ние ще дадем нашите коментари по предложенията. Част от тях според мен трябва да бъдат дискутирани много внимателно, пак се връщам на въпроса с поредността на вземанията на кредиторите. Мащабът на това явление не е малък. Всички имат близки, които получават информация и виждате, че това се случва. Информацията, с която лично разполагам, касае работодатели, собственици, които са с произход извън страната, включително където НАП не си търси задълженията, ако работниците са възпрепятствани да си потърсят забавените плащания, изобщо неизплатени заплати без да е стартирана процедура по несъстоятелност. Има случаи, в които Националната агенция по приходите е основен кредитор. Хората си живеят отдавна в чужбина, тук практически не съществува дейност. Това бих искал да кажа.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Бранков.
Направихме изключение с мълчаливото съгласие на колегите, защото сте ни уважили днес, но ще имате възможност за по-обстойно представяне на позицията на Българската стопанска камара на следващото ни заседание, когато ще изслушаме работодателските организации и синдикатите.
Нормално е да има разминаване в позициите на двете страни, но задачата ни е да постигнем възможния консенсус, който да даде положителни резултати.
Колеги, гости, някой желае ли да вземе отношение.
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Наистина инициативата е много добра, но се опасявам доколко ще сме ефективни.
Защо? Защото в момента Главна инспекция по труда даде конкретни предложения, идеята беше и другите институции да дадат конкретни предложения с оглед да си свършим работата.
Мая Манолова вече има конкретен законопроект, доколкото разбирам, съгласуван е само с едната синдикална организация, другата не го е потвърдила и подкрепила. Сигурен съм, че тук ще бъде арената и е нормално. Такава беше и идеята. Дори няма да е в Тристраннката, защото в крайна сметка е хубаво и работодатели, и синдикати, и политиците да седнем и да вземем най-правилните решения.
Хубаво би било и колегите може би от Националната агенция по приходите и от НОИ да ни дадете конкретни предложения, също така и от Фонда, тъй като там, където има пари, са големите апетити.
Уверявам Ви, ние имаме предложения. Засега си мълчим, не ги казваме, чакаме да чуем и другите предложения, но е хубаво да имаме и Вашето мнение – дали оставате на положение, че нищо не трябва да се пипа в законодателството, че не трябва да се приемат някакви по-гъвкави форми.
От друга страна, има и много работодатели – поздравления за добрата доходност, която има във Фонда – но в крайна сметка този Фонд не е направен, за да генерира голяма доходност. Нищо чудно от догодина работодателите отново да започнат да си плащат вноската.
Идеята е следната. Нека всяка една институция да започне да дава предложения, защото рано или късно ще влезем в някакъв сблъсък. Освен от КНСБ, Главна инспекция по труда и Мая Манолова други предложения не съм видял. Хубаво е да започнем да ги систематизираме, защото при следващата среща ще започнем да питаме отделните национално представени какво мислят, ще започнат да кристализират конкретни инициативи, които ще ни обединят.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Стойнев.
Искам да Ви уверя както Вас, така и останалите членове на Комисията, нашите гости могат да го потвърдят. Първо, всяка една от институциите, която би могла да бъде полезна в тази посока, вече са изпратени писма за мнения, становища и предложения, тъй като ние сме законотворци, но винаги допълнителна експертиза би била добре дошла. Изключително много разчитаме на всички институции. Изпратени са писмата, за да дадем по-дълъг срок, за да получим възможно най-голям брой засегнати страни, всички институции, които биха могли да допринесат с експертизата си по темата.
В момента, в който започнат да пристигат отговорите, Вие ще ги получите и ще имате предварителна информация, за да може да имаме база, на която да коментираме.
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Като Комисия ние не сме в състояние да задължим институциите да правят предложение. Естествено, ако преценят, могат. Това в никакъв случай не връзва ръцете на народните представители като такива в качеството си на законотворци да внесат каквото си искат предложение, законодателна инициатива по общия ред, независимо от Комисията.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Разбира се, абсолютно сте прав. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Искам да подкрепя доктор Адемов, защото е записано, че същността на тази Временна комисия е да идентифицираме проблемите. Това е най-важното. Ние започваме отзад напред.
Първо, да направим промени в законодателството и се вторачваме в тези 2 милиона лева, които има във Фонда за гарантирани вземания. Има едни пари, дайте да ги изхарчим.
Нека да се съсредоточим в основната работа на Комисията. На следващото заседание предстои да изслушаме самите работници от пострадалите дружества, предприятия. Това е изключително важно. Ние трябва много ясно да идентифицираме тези проблеми и на базата на тези проблеми вече да пристъпим към някакви промени, които не трябва да бъдат механични: дайте да променим нещо, до изхарчим едни пари. Промените трябва да бъдат синхронизирани с всеки един закон, а не просто да направим промени.
Искам да попитам, да се обърна към Главната инспекция по труда. Благодаря им за добре свършената работа. Все пак кои представители на кои пострадали дружества, фирми можем да поканим на следващото заседание, къде има най-много проблеми?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Госпожо Председател, мисля, че не сега е моментът да обсъждаме фирмите, може и след заседанието.
Ще ползвам дуплика – не става въпрос, уважаема колежке, веднага да се направят инициативите. Ако сега Ви попитам колко сте разбрали проблема, надали ще ми кажете. Идеята е от самите институции, които най-добре разбират тематиката и са свързани, виждайки с какво се занимава Комисията, ако имат желание, разбира се, има неща, които могат да се подобрят. За тях това е ежедневие и могат да дадат инициатива за облекчаване на работата, за която сме се събрали тук, да имаме добрия синхрон – да постъпят предложения, да ги обсъдим. Може да се срещнем още веднъж, след като изслушаме всички страни, за да се вземат решения, които да знаем, че са трайни, а не през три месеца да променяме Кодекса за социално осигуряване и Кодекса на труда.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Стойнев.
Мисля да спрем с размяната на реплики между народни представители. Нека да запазим добрия тон, който въведохме в работата на Комисията. Да продължим конструктивно да работим. Насоките са ясни.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря за възможността да участвам в това заседание. Макар че функцията ми на докладчик или изразител на становище беше изчерпана в днешното заседание, ще участвам, ако не възразявате и в следващите заседания. Темата живо ме интересува най-вече заради работниците, които са се обърнали към мен и които пълнят всяка моя приемна.
Не знам какви са точните бройки – дали тенденцията е нагоре, или надолу, но нямам приемна и в София, и в страната, в която да не дойдат хора, които страдат от неплатени заплати. На тези хора нещо трябва да им кажа, по някакъв начин да им помогна.Имам спешен проблем и затова ще бъда тук.
Искам да кажа и, че преди да внеса тези законодателни предложения, направих подобна публична дискусия, на която изслушах всички работници, отправили жалби до институциятаза последния период, поканих всички отговорни институции, които са тук, работодателските организации, синдикатите, неправителствени организации.
В крайна сметка предложенията, които внесох, вече са съгласувани веднъж с тях. Те са добавили каквото са имали, изразили са несъгласие с част от текстовете, съобразила съм се, или не съм се съобразила например по-екстравагантните и крайни идеи не съм ги включила. Заплашваха изобщо да минират приемането на законопроекта като например предложението Фондът да плаща и на работодатели, които са във временни затруднения.
Има резон в това, което господин Зарков коментира, ако правилно го разбрах. От друга страна, е прекалено крайно и със сигурност няма да бъде прието, затова съм се ограничила, или например да се търси персонална отговорност от управителя на едно дружество или собственик на дялове в него. Тук вече отиваме в спорове със специалистите по търговско право. Това са консенсусните предложения, съгласувани с всички тези институции. Ако не направят други предложения от НОИ, от НАП, от Фонда или от Инспекцията то е защото те вече са включени тук.
Също така сме изслушали и много представители на работници с проблем неплатени заплати. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Чувствайте се поканена на всички заседания на Комисията.
На всички гости благодаря, че сте свършили толкова работа.
В крайна сметка, след като има създадена нарочна Комисия по проблема, ние ще си свършим своята работа и ще вървим докрай.
Ако няма други мнения, становища, предлагам да прекратим днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,20 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ЙОРДАНОВА

Стенограф:
Стефка Аличкова