---

П Р О Т О К О Л
№ 1


На 3 май 2017 г. се проведе редовно заседание на Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретните случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите

ДНЕВЕН РЕД:

1. Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретните случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията Георги Колев.

* * *

ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретните случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията.
2. Разни.
Ако сте съгласни с моето предложение, моля да гласувате.
За – 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Искам да поставя въпрос относно моето предложение да бъде закрито заседание, поради следния факт. Темата е много болезнена за населението и тъй като има противоречива информация относно анализите за едно и също място, от две различни лаборатории, които са акредитирани, за едно и също място има коренно противоречива информация. Всяка неправилно изнесена информация може да създаде неправилна информираност на населението и оттам да доведе до лоши заключения. Пак подчертавам – днес пристигнаха резултати, които са съвсем добри за там, където се очертаваше да има голям проблем. Следователно ще искаме допълнително референтно изследване. Затова да направим заседанието закрито, да обсъдим всички тези проблеми, да направим така, че информацията да бъде безспорна, ясна, точна, непротиворечива, за да може да поднесем на населението истината такава, каквато експертите, лабораториите, но безспорно са открили, че е за съответния район и съответното водоснабдяване в съответната област. Това ми е мотивът. Други мотиви нямам. Ако Вие смятате, че имате някои други предложения, моля.
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз разбирам Вашите притеснения да няма манипулации и спекулации относно изнесената информация или споделената тук, но мисля, че още с първото си заседание тази Комисията ще направи впечатление, че крие нещо от хората и ще се скрие в своите действия и в бъдещата си работа. Така че е по-добре тези неща да са открити и когато има класифицирана информация и така нататък, разбира се, заседанията трябва да бъдат закрити, защото си има регламент за достъпа до нея, има си определени правила.
Но днес какво ще го крием това заседание? Ще правим правила и точка „Разни“ и веднага ще пишат сайтовете и медиите, че ние сме засекретили тук какво си говорим едва ли не, и сме го взели на закрито заседание. Някой ще излезе на стълбите, в случая председателят или както се визира тук от Правилата – определен говорител от Комисията, което за мен създава излишна тайнственост и някакви нечисти намерения в нашите замисли и идеи.
Идеята да предложим тази Комисия е противоположност именно на това да не бъде крит този проблем от хората и потребителите. Не знам колегите какво мислят, но мнението на нашата група е това. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, моля Ви.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Аз също не виждам нещо толкова страшно да беше открито или закрито заседанието, по-скоро за мен е важно днес да решим кои институции ще поканим, даже предлагам да е другата седмица. Безспорно е, че имаме разнопосочни сигнали последните седмици, хубаво би било всички членове на Комисията да се запознаят с реалната обстановка, реалните данни, а мотивът, който председателят изрази, има донякъде основание, тъй като, когато са открити тези дискусии – сега всеки е представител на различна политическа група, се изкушава да накланя везната в една или друга посока с цел някакъв политически дивидент, а пък всъщност идеята на тази Комисия, и то на паритетен принцип е наистина да бъде максимално обективна.
Аз живея в София и нямам нищо общо с града Хасково. Следователно за мен би било максимално интересно и аз субективно ще мога да преценя, защото нямам връзка с този регион, каква е наистина, дали има опасност за здравето на хората и така нататък Дали ще е открита или закрита не мисля, че е толкова съществено за това заседание, тъй като по-скоро е формално, а по-скоро да решим кои институции ще поканим и кои отговорни лица на следваща Комисия, които да представят своите данни и тогава вече да можем да излезем пред обществото и да кажем: има опасност за населението или няма; има мерки, които трябва да бъдат взети или няма. И така да вървим до крайния и окончателен доклад, който да оповестим пред обществото.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Преди Вас господин Генов, а Вие ли сте. Да.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Ненков, целта не е да правим политически демонстрации и политически дивиденти да извличаме от това нещо. Целта в създаването на тази Комисия е безпокойството у хората за евентуални бъдещи последствия от превишаване на нормите на съдържание на радиация и на тежки метали във водата. Не става въпрос само за Хасково, става въпрос за много места. И аз също предлагам да не политизираме нещата, но под претекста, че някой иска да ги политизира, да крием истината или да правим някакви манипулации, не съм съгласен. Така че съображенията Ви някак си увисват във въздуха, че щяло да има манипулации, спекулации в крайна сметка всеки от нас си носи отговорностите. Даже когато постъпи някаква информация, която е класифицирана, както казах и подлежи на някакво регулиране, има отговорността да не я споделя. Смятам, че след като тук сме избрани като народни представители имаме достатъчно отговорност и съзнание, ако има такива случки и такива притеснения, те да останат в нас и да не излизат на пазара, както се казва. Така че аз съм „против“ да бъдат закрити заседанията.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Друг?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Това и казах в началото. Напротив, няма нищо страшно, ако днешното заседание бъде открито.
А що се отнася да се политизира и не, той се политизира достатъчно, според мен, в последните седмици. (Реплики.) За хора, които достатъчно разполагаме с информация, аз съм сигурен че нито един тук от тази зала, ще ме извините ако не е така, едва ли 100% може да каже е ли наистина опасно за здравето това, което се случва в Хасково, или не. Може да се окаже накрая, че всъщност целият този шум който се вдигна и то, смея да твърдя – до голяма степен и по политически причини, изобщо не е опасен за населението и за здравето на хората. Самият председател каза, че има получени данни, които аз не съм виждал, но е получил нови данни, които са доста по-обнадеждаващи в сравнение с това, което се изнесе като информация преди седмици. Така че нямам нищо против Комисията да е открита.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Само искам да споделя нещо с Вас, за да не се превърне заседанието в надпревара на идеи, моля да я направим конструктивна. Имате ли нещо против всеки от нас делово, в рамките на две минути, ако има дадено изказване да го каже, ако има предложение да го изкаже? Но Вие всички знаете, надали има в тази зала човек, който да не иска истината да излезе на бял свят, ако има скрита. Надали има някой от Вас който иска проблема да го няма или проблемът да се реши, ако го има. Всички сме добронамерени. Всички искаме нещата да се случат.
Затова аз само предложих като начало. Да, след като така смятате, нямам против, оттеглям това мое предложение – ще си проведем нормално заседание. Но Ви моля, да се разглеждаме като един колектив, който да излезе с ясни предложения да помогнем на институциите в тяхната може би недобра комуникация, да помогнем на медиите да получат истинска и вярна информация за състоянието във всяка област, да помогнем на населението да разбере истинското състояние на нещата. Затова предлагам, единомишленици сме всички като стартираме тази Комисия, нека така да остане с един добронамерен тон, да вървим позитивно и с добри решения.
Да, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин Председател, всъщност това беше и нашата позиция и аз приветствам, че се стигна до обща позиция и мнение – тук се споделя от страна на колегите за открито заседание, когато е необходимо, както каза колегата Генов, ако има квалифицирана информация, естествено, че ще бъде закрито.
Темата е достатъчно сериозна и чувствителна и с оглед на това добре е заседанията да бъдат открити. Ако провеждаме закрити заседания, чувствителността и напрежението сред хората би се изострила пъти в повече, значи се крие нещо – какво има там, защо така се случва, така хората биха били в неведение. Така че и нашето предложение щеше да бъде за открити заседания. Естествено, целта на това, което трябва да свършим тук, е да има максимална обективност и коректност и, ако има някакви отклонения, трябва да ги видим, те да бъдат достоверни, да бъдат установени и съобразно това, както говорихме и в пленарната зала, да бъдат предприети необходимите мерки по най-бързия начин, и държавата да си е на мястото. Всички тук сме равни и еднакво загрижени за живота и здравето на хората и за околната среда. Това за нас е водещото и от тази гледна точка бихме искали да се знае цялата истина не само за нас, а за цялата общественост. Ако има и на други места, хубаво е да бъде направен преглед и да се изиска информация от съответните компетентни органи относно това, кои компетентни органи ще идват. Позволявам си да кажа, предполагам, че сте определили рамката, но дългогодишни колеги, с които сме работили, естествено, че водещо трябва да бъде Министерството на здравеопазването, съобразно компетенцията, Министерството на регионалното развитие и Министерството на околната среда и водите, нали така? Плюс, ако виждаме тук елементи на национална сигурност, а то има, също трябва да бъдат – позволявам си така да кажа, съответните компетентни органи… (Реплика.) И енергетиката – допълват колегите до мен, енергетиката с оглед добива на уран и други компоненти, които са повишени, да се види там какво е състоянието. Всъщност това е направено като предложение в пленарната зала, може да видим стенограмите и да изискаме оттам цялата картина каква то е. Генофондът в момента вече е в Министерството на енергетиката, оттам може да бъде… (реплика извън микрофона), енергетиката е принципал сега. Така че да изискаме от там съответната информация. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, д-р Чакъров.
Моля, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря. Изчаках малко дискусията по формалните съображения, защото най-добре е да се чуе от инициаторите за създаването на тази Временна комисия какви са истинските причини за създаването й. Аз благодаря на народното представителство, че одобри приемането на тази Временна комисия. Всяка интерпретация, свиване или разширяване обема на тази Временна комисия според мен не е удачна.
Искам да кажа в начало три неща.
Комисията не е създадена, така както е записана и както сме я гласували, единствено с цел да каже опасно ли е в момента в Хасково да се пие вода, или не. Има ли реална потенциална опасност за живота и здравето на хората? Задачата по начина, по който е замислена Комисията, по който ние проведохме дискусии и всички гласувахме, е малко по-различна.
Първо, да се установи имало ли е формално действие и бездействие от някои от ангажираните държавни лица по време на регистрираните превишения на уран и алфа-активност? Да се даде ясен и точен отговор. Има го този отговор, има я фактологията, публична е информацията.
Втората задача, тъй като, колеги, от 1992 г. с ПМС 163, когато е закрит уранодобивът с решение на Министерския съвет и са предприети обследвания и последващи действия по посока на извеждането на уранодобива и прекратяването на дейността вследствие от него, от тогава, от близо 30 години досега не е правено ново такова или друго обследване, което да установи каква динамика има в геоструктурите и какво се случва, защото – отварям една скоба – има, включително водни разрешителни, водни хоризонти, които май имат касателство с пластове, богати на такива радиоактивни материали, тоест това да бъде в национален мащаб.
Около 300 са находищата на уран при преработката му тогава – от 1946 до 1991 г., са добити 15 хиляди тона уран, средно между 300 и 500 тона на година. Залежите са за още 25-27 хиляди тона. Румъния е възстановила урановото производство преди 10 години, Чехия и Унгария не са го затваряли, но това са други теми. Тоест вторият пласт на това, което Комисията трябва да установи, е какви са потенциално опасните и конкретните случаи на радиационно замърсяване. Ако конкретните са Хасково, Велинград, Първомай, от няколко места се чува, може и да слухове, това са конкретните факти, а потенциално опасните са, когато анализираме всички тези 300 находища на добив на уран, които са концентрирани в около 70 или 80 добивни района. България – една скоба ще отворя, както казват хора, запознати с тази тема, е много богата на бедни находища на уран, тоест ние имаме доста добри залежи, но са разпръснати на много повече места. И може би затова икономически не е ефективно използването им.
И трето, когато установим дали е имало реално действие и бездействие, установим и заложим мерки за обследване в национален план на това какво се случва с урановите находища, вероятно, като Комисия трябва да излезем с едни мерки по отношение на план за оценка на текущото състоянието на изведения уранодобив и какво се случва с него; нормативна база, вероятно преразглеждане на водни разрешителни и ако стигнем то този извод, промяна в законодателството, и то най-вече в административното съгласуване, защото като влезнем сега в същността, ще видите, че никой не е крил данни. Изпълнителната агенция по околната среда в тримесечните си доклади след 2014 г., тоест след 2012 г., защото от 2012 г. не се е мерило уран – моята справка е, че след 2012 г. започва да се мери уранът, Изпълнителната агенция по околна среда на всеки три месеца качва на сайта си данните за алфа-превишението и към по-високото съдържание на уран. Никой обаче от другите институции, които по Наредба 9, или по другите наредби, са ангажирани в това нещо не вземат данните от Изпълнителната агенция, не предприемат мерки да излезе извън периодичните замервания в конкретни, да обостри проблема и да го анализира. Същото става и с „Екоинженеринг РМ“, който по закон е държавното дружество, което всъщност си качва, и затова мисля, че Министерството на икономиката, може да е моя грешка…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Не на икономиката.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Ще го проверим, „Екоинженеринг“… На икономиката е, сигурен съм. Разделиха ги.
„Екоинженеринг“, също качва данни, публикува си ги съвестно, законно е изпълнен, както Изпълнителната агенция. Никой не може да укори Изпълнителната агенция и „Екоинженеринг“ в замерванията, но ведомствата – няма кой да удари камбаната и да се въведе план за действие, за да се проследи по-дългосрочно въпросът. Очевидно ще трябва да пипнем нещо в нормативната база така, че да кажем регистрира ли някой от лицата, посочени в наредбите, превишение на някои от данните. Трябва да има механизъм, по който всички да се задействат и да стане в кратки срокове.
Реална, потенциална опасност, и с това завършвам първото си изказване, за живота и здравето на хората не може просто ей така. Това е въпрос на много сериозен анализ. В момента започва заседанието на Междуведомствената работна група между трите министерства, то е на „Стамболийски“ в Министерството на здравеопазването. Там, заедно с екип на Световната здравна организация, ще се прави тепърва едно тяло, което получава радиация от изключително много места от околната среда – подземни води, надземни води, питейна вода, атмосфера, околна среда. Всяко човешко тяло има допустима норма на радиация, която може да поема за определен обем, период в годината. Но това е формула на Световната здравна организация и на Euratom, която показва допустимите нива на радиация не само от водите, а от околната среда като цяло. Ние може би няма толкова лесно да стигнем до такова решение, но чисто институционално смятам, че ще трябва да вземем някакви решения.
В заключение, за да не продължавам много и се извинявам за дългото изказване, за да знаем кои институции да викаме, колеги, вероятно трябва да си поставим, първо, задачите. Ние чисто административно ще видим – не знам какви данни сте получили, но Изпълнителна агенция по околна среда – 12 април, това е Централната лаборатория се докладва в Европейския съюз, в стойности от Регионална лаборатория – Хасково, Централна лаборатория – София. Тези данни са ясни – от 12 април, в определен час какво е замерено. Те са абсолютно достоверни държавни източници. Може да има и други референтни лаборатории, но ние бързо ще видим първия въпрос до къде стига – кой, какво и кога го е проспал.
Има хипотези, ние изказахме такава хипотеза от залата, че покрай тези чести избори може да има елемент на нарочно приспиване на случая – не искам да го твърдя, няма да залитаме в тази посока, но нека да видим реално как стоят нещата.
Второ, кои институции ще викаме зависи от обхвата, който покажем на Временната комисия – Минно-геоложкия университет, в смисъл експерти, радиолози, хора, които да ни дадат пълна яснота. Така че нека преценим обхвата, след това институциите и да вървим напред. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Колеги, да Ви информирам за това какво до този момент сме стартирали с част от колегите, с част от Вас от момента, в който Народното събрание гласува Комисията, до този момент, без изключение, и съботи и недели сме работили, за да анализираме кои са ведомствата, които трябва да са замесени и трябва да участват в анализирането на ситуацията, кои имат лаборатории, какви изследвания правят и всички те да бъдат ангажирани заедно с нас, като наша експертиза, за да Ви го предложим и Вие ще предложите някои допълнително, ако сме пропуснали, за да бъде наша експертиза – на всички ни, на Комисията, на Народното събрание, при констатирането на изследванията, за да констатираме, както го каза господин Костадинов, това са базовите данни, това са референтните стойности, това са изследванията от 12-ти, сега имаме изследвания от 30-ти, наслагваме ги, виждаме каква е ситуацията, за да може да имаме ясна и конкретна визия и как да действаме нататък.
Първо са ведомствата и лабораториите към тях.
Второ, експертизите. Предлагайте експерти, без значение кои, да привлечем тези експерти да помогнат на всички ни при изясняване на ситуацията.
Следващ момент – да, открито и ясно да си го кажем. В момента, част от нашите държавни институции не си говорят помежду си. Да, лабораториите също не си говорят помежду си. Да, имаме разминаване в момента на информация – едните казват: ние измерваме само токсичност, тежки метали. Другите измерват само радиационния фонд, третите пък предавали информацията, но на година веднъж се събирала тази информация. За всичко това ние трябва ясно и точно да добием представа как да го направим по-добро, как да го направим по-бързо, как, идвайки резултат, който не е благоприятен, да се самосезират всички тези лаборатории и да обединят усилия, за да излезе бърз резултат, оттам да имаме механизъм на действие, който да бъде регламентиран, който да бъде тип методология за действие. Не ние да се събираме и да правим в Народното събрание комисии, а държавните институции автоматично, като при военния режим, бързо да действат, за да преценят – изключваме ли този водоизточник и търсим ли решение за неговото подобряване? Това временна ситуация ли е на база дъждове или нещо друго? Трайна ситуация ли е? Търсим причината, но търсим и решение на въпроса.
Сега трябва да си кажем ясно и точно – в момента на местата, където имаме сигнали, че имаме проблематика с водите, имаме добри водоизточници, които към момента водоснабдяват населението. Тези, които са проблемни, са затворени, оттам пък вървят тези противоречиви изследвания от две независими лаборатории, акредитирани, и те са държавни лаборатории. Следователно дайте да концентрираме нещата.
Първо, да установим към момента – спешният въпрос към момента е имаме ли водоснабдяване, което е от недобри водоизточници? Това е спешният въпрос. Ако нямаме, значи населението към момента по доклад на ВиК, по доклад на съответните институции към момента ползва вода, която отговаря на стандартите. Може да няма достатъчно количество, другите да бъдат затворени – това е друга тема.
Първото да не позволяваме нито един водоизточник, неотговарящ на условията, да водоснабдява. Това ни е първа и спешна задача. След като се установи, че всичко е нормално по спешния порядък, веднага трябва да преценим какви допълнителни изследвания да се направят на водоизточниците, които вече РЗИ е затворило, по които вече държавните институции са се произнесли и са затворили.
Отворени сме, нека и гражданите, и всички, които имат някакви сигнали, могат да ги предоставят на всички Вас, на всички народни представители в техните райони. Ще ги разгледаме, ще ги предложим, ще ги сложим на обсъждане. Така че, първо, институциите, второ – спешността, лабораториите, които изследват, за да преценим кои са тези, които на нас ще ни свършат работа в нашата дейност.
Сега в повечето неща, които казвам аз, господин Костадинов, и които казахте Вие, ги има във Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията. Каквото е необходимо можем да добавим. Ако имате предложения, давайте ги, ако преценим, че са достатъчни, като старт, да ги приемем, да минем на точка „Разни“, където ще обсъждаме всички неща тези наново и да минем на конкретика.
Слушам Ви, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, аз мисля, че малко започваме да се размиваме в работата на Комисията. Предлагам да не губим време, ами направо –доколкото разбрах Вие имате някакви набелязани конкретни цели, които си поставяте като информация, предлагам Ви наистина сега да се обединим още на следващото заседание кои институции и каква информация ще поискаме от тях – Вие като председател. Няма защо да губим време. Предлагам Ви да започнем конструктивно, малко по-целево.
Първо, може би не е лошо да поканим Регионалната здравна инспекция, за да каже тя какви данни има в други населени места, защото те имат ангажимент да правят проби. Нали така? В други населени места имат ли такива данни за превишаване на пробите за естествен уран и за алфа-активност, това е първата информация. Но да дойдат тук с информацията и предварително да Ви я изпратят, ако може, би било добре да се запознаем.
Същият въпрос седи и за Басейнова дирекция, тъй като те също имат ангажимент да правят такива замервания на подпочвените води. Изпълнителната агенция Басейнова дирекция –три или четири региона ли са? ВиК операторите да дадат своята информация дали в годините назад, специално във ВиК Хасково имат такава информация, нямат ли, за да отговорим на въпроса, първия и най-важен – дали е опасно това нещо, дали е постоянна величина или това зависи от, аз не съм специалист, но според различни компоненти, влияещи върху тази алфа-активност и естествен уран, дали наистина имат някакво отражение върху човешкото тяло? Може би не е лошо да поканим, беше спомената от Министерство на икономиката фирмата „Екоинженеринг“, тъй като тя пък отговаря за излизането от експлоатация на урановите мини, да кажат всъщност и тяхната информация
Може би не е лошо и националният епидемиолог да присъства, за да каже дали –хубаво е може би наведнъж да бъдат поканени, с предварителна информация, за да можем да задаваме въпроси към всеки един от тях. Да видим, ако наистина пък има някаква липса на комуникация между институциите, дали това е проблемът, или не.
Вие като председател можете да изискате информацията от тях, а и представители на Министерство на екологията. Утре ще имаме нов кабинет, нов министър на екологията. Ще му дадем все пак няколко дни да влезе в темата и да го извикаме.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, ако може колегата.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми колеги, господин Ненков, за това, което коментирахте, сте абсолютно прав, но нека да не слагаме каруцата пред коня. Ние може да изискаме информация, както Вие казахте, както колегите казаха. Да, информация ще се изиска от ВиК операторите, от всички РЗИ-та, от всички ведомства, Министерство на здравеопазването, „Екоинженеринг“ така нататък, да не изброявам.
Вчера с господин Колев проведохме над 100 телефонни разговора и видяхме кръга и обхвата на хората, които се занимават и които са отговорни по този проблем.
Но чрез приемането на Правилника за действие на тази Комисия ние ставаме легитимни да изискваме тази информация и то е записано в Правилника. (Реплики.) Точно така е. Тогава да го конкретизираме…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Вътре има достатъчно конкретизация, но да добавим още нещо, което Вие предлагате.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Точката беше коментар на Правилника. Така че давайте по Правилника точка по точка, който има някакви изказвания и допълнения, приема се и от тук нататък се действа по този ред. Ние нямаме никакви притеснения да се допълва, да се променя. На Правилника отгоре пише „Проект“, но нека да бъде приет, за да могат да се изискват всичките тези писма, някои от които вече са пристигнали. Имаме данни от 20-и и от 30-и април има данни.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Идеята беше тази среща да не бъде опознавателна. Стартът на Комисията да не бъде опознавателен, а да бъде работен. Много Ви благодаря за предложенията.
Господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря господин Председател.
Темата е достатъчно деликатна и наистина като хора, които работим в Народното събрание като политици, трябва не само да предлагаме решения, а да видим наистина накрая с какво решение като цяло тази Комисия ще излезе.
Първо, внимателно изчетохме правилата за организацията дейността на Народното събрание. Ако има нещо, което трябва да се допълни, то е незначително или важно по своя характер, за да попадне в тези правила.
Второ, преди седмица имаше обстоен дебат по тази тема. Тогава тримата служебни министри отговаряха на въпросите, зададени от всяка една от парламентарните комисии. Не съм защитник на никого, тук става дума дали – както колегите се изразиха – има нарочна безстопанственост и кой ще понесе тази политическа отговорност? Защото това са държавни институции, има назначени хора, които са съответно безпартийни, партийни, това няма никакво значение, но кой носи политическата отговорност за безстопанствеността на тези или бездействието на тези институции? Защо? Защото, при положение че на база Наредба № 9, която е приета в България – ВиК дружествата регулярно да подават информация към басейновите дирекции със съответните изследвания за състава – дали има замърсяване и така нататък, тук Басейнова дирекция прави сондаж от определен кладенец и установява, че има замърсяване. Къде е ролята на ВиК дружеството питам аз? Защо бездействат тези ВиК дружества? Да се обърне специално внимание на хвостохранилищата, дали те се стопанисват?
Ще видите, че проблемът ще се окаже в стопанисването и контрола.
Тук имаме бивш областен управител, нали така господин Дечев? Ние можем да ползваме и неговата информация. Той е бил областен управител на Хасково.
При областния управител в момента, при служебния областен управител, извинявам се, при областния управител, назначен от служебния кабинет има информация с гриф „Секретно“. Ние можем да изискаме тази информация. Там се крие цялостната информация кога, защо, дали във времето е било това, от колко време насам е този проблем.
Моето предложение, ако се приеме, е нека да поканим и областния управител със съответната информация, която да изискваме плюс директорите на тези институции, на ВиК дружеството, на Басейнова дирекция, на РЗИ – да ги изслушаме.
Ако не ме лъже паметта в началото на тази седмица или в края на миналата служебният министър каза: „Аз не бих пил вода от Хасково.“ Защо го твърди той? Това нали знаете до какво довежда, до каква истерия довежда хората в Хасково. Нашата идея е не да обвинявам Вас, Вас или ние, да кажем: Ние сме виновни. Който е виновен, който не стопанисва както трябва нещата ще си понесе отговорността. Ние не сме наказателен орган, ние трябва да кажем къде е истината. Ние знаем нашите правомощия като законодателен орган, като живеещи в парламентарна република.
Така че според мен да, хубаво е да се канят и външни експерти, но знаете ли каква говорилня става с външните експерти, с хората и така нататък?
Хубаво е да се правят такива анализи в лаборатории, които са лицензирани, но все пак има специални лаборатории, които са със съответните договори или работещи към съответните басейнови дирекции, които обследват тази вода. Така че всяка една лицензирано лаборатория, ако са 10, нали знаете, че отида при едни и кажа: Ето Ви вода, направете тези данни, ще Ви ги сътворят както те искат или така, както ми е на мен угодно.
От тази гледна точка имаме Правилник, да го гласуваме, ако има нещо да се допълни. Да преценим кои да бъдат на следващо заседание хората, които да изслушаме със съответен доклад и които ние изискваме, и да преценим как да процедираме. Да, ще имаме нов кабинет. Ще натоварим и новия министър със съответния екип да даде и своето становище за Хасково и не само за Хасково, разбира се.
С това завършвам, да не забравяме, че България е една от страните може би на Балканите и в Европейския съюз с най-големи залежи на уран. Дали има нерегламентирано действие на уранови находища, това също е много важно. Затова тук колегите казаха, може да е икономика, енергетика, там трябва да се допитаме.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Защото все пак имаме и бивш областен… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Вижте, в чл. 5 ясно е уточнено: „Комисията получава необходимата информация за актуалното състояние и качеството на водите в повърхностни и подземни водни тела, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. На водите подавани във ВиК оператора към потребителите и на водите при крайния потребител, както е по Наредба 9, в съответствие с националното законодателство в областта на водите – МОСВ, МРРБ, Министерство на здравеопазването“, като тук можем да разширим, ако преценим.
Втората алинея: „Комисията получава информация за своята дейност и чрез изслушване на действащи и бивши представители на държавни органи и институции, доклади, писма, становища и други писмени материали, чрез провеждане на анкети, съобщения и публикации в средствата за масова информация жалби и други“, тоест обхванали сме почти всички в случая.
Трето: „Комисията разглежда получените събрани данни, свързани с проверката на всички данни, факти и обстоятелства за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите.“ Тоест цитирали сме вътре ясно и точно заглавието на Комисията така, както Вие сте го предложили.
Следващо, продължавам: „Изготвя доклад, предложения и становища в съответствие със сроковете определени по решение на Комисията или нейния председател, или предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и с решението за създаване на Комисия.“
Четвърто: „В случаите, когато Комисията или ръководството й прецени за необходимо, изпраща копия от предоставените за обсъждане документи до съответните държавни органи, към всички, които сметне за необходимо; или длъжностни лица с искане за писмено становище, получаване на допълнителна информация в срок определен от Комисията. Получените писмени становища се предоставят на всички членове на Комисията. Всеки член на Комисията може да кани външни лица за участия в обсъждането на поставени за разглеждане сигнали, както и обсъждане на документи и други конкретни въпроси в предмета й на дейност, след предварително разрешение и съгласуване с председателя на Комисията.“ Нямаме проблеми за това.
Тоест искам да кажа и Ви го чета, защото това, което обсъждаме в момента, е казано и да не губим време за това.
„В поканата за участие на външни лица в заседание на Комисия ръководството определя представителството и реда за участието им в обсъждането.“ А не както Вие казвате, да се превърне в говорилня. Да има конкретика на нещата.
Продължавам нататък: „Комисията може да покани и изслуша за участие в заседанията си физически лица или представителите на юридически лица и субекти, имащи отношение към разглежданите въпроси.“
Седми член: „Ръководството на Комисията може да изисква писмена информация за състоянието и текущите дейности на органи и институции, осъществяващи контролни дейности за проверка на всички данни, факти и обстоятелства.“ Това, което Вие споменахте.
„За поисканите и постъпилите документи се информират всички членове на Комисията.“ И така нататък, колеги.
Тоест, тук в момента ясно и точно това, което говорим, сме го посочили. Да не губим време, а да минем на конкретика.
Трябва да уточним според мен институциите, от които ние трябва да поискаме информацията, за да не дойде куп информация, която ние всички с Вас ще анализираме, защото ние не сме експерти.
Моля да уточним кои експерти, които всички ние и Вие да поканим, които да анализират тази информация, които да ни предоставят експертиза за състоянието на водите към дадения момент и когато имаме тази информация, да я анализираме. И когато имаме институциите, когато имаме експертите, които да ни помогнат в това, ще се движим в по-делови порядък.
Да, господин Генов
МАНОЛ ГЕНОВ: Благодаря, господин Председател. Аз ще бъда конкретен с конкретни предложения само да кажа нещо, може и колегите и да го знаят, и да не го знаят.
През 2014 г. бях в Комисията по околна среда и води и обсъждахме Наредба № 2 и промените, които се предложиха ноември месец 2014 г.
Имайте предвид, че по отношение на минималната допустимост тогава съдържанието на тежки метали, конкретно на уран, намалението стана два пъти и пет пъти на радиоактивността. Аз бях един от хората, които тогава много остро реагирах и господин Дечев има спомен, знае, ние просто не бяхме готови като държава, защото това касае ВиК операторите. Вие нали разбирате едно Хасково, за да направиш пет нови сондажа за 100 литра, ти трябва да правиш инвестиции. Но въпросът е, че оттогава насам никой не си мръдна пръста. Аз в това време съм бил управител на ВиК, преди да влезе Наредбата.
В интерес на истината коментираме с господин Чакъров – до 2010 г. уранът се мереше като обща радиация. След 2011 г. тръгна да се мери като тежък метал. Искам просто колегите да са наясно.
И в тази Наредба е определено, че между РЗИ и ВиК операторите трябва да има програми за постоянен и периодичен мониторинг, като изключително са размити отговорностите по отношение на това. Значи трябва да мериш един сондаж за радиация – това се прави на пет години.
Минавам към конкретните предложения. Това беше на две, има право да се намали и така нататък, съобразно измененията на характеристиките на водоизточника. И предлагам в чл. 5 да запишем така: „Комисията изисква и получава необходимата информация“, защото ние можем да я получаваме, ама никой няма да ти прати нещо, дето не го искаш.
Предлагам към институциите МОСВ, МРРБ, Министерство на здравеопазването да добавим Министерство на икономиката по отношение на коментара на колегата за ликвидацията на последствията от уранодобива и това какво се е случило.
Също така в съответствие с националното законодателство в областта на водите да добавим и околната среда, защото това легитимира изискването на информация от Министерство на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ КОЛЕВ: Има го.
МАНОЛ ГЕНОВ: И за какъв срок назад ще искаме тези данни ние, когато ги искаме? Виждате аз неслучайно Ви казах, аз съм сигурен, че в Хасково не са мерили уран, имам такава информация, непотвърдена официално – може да има, може да няма. Но имайте предвид, че това нещо ескалира. На много места тепърва след като се разшумя, ще започнат да излизат такива данни. Защото те или са крити, или са някъде сложени, уж са публични, пък този ги видял, пък онзи не ги видял. И тук възниква един въпрос, аз после ще Ви предложа да го добавим в самите правила по отношение на това кой контролира тази междуинституционална координация – никой. Казвам Ви откровено от опит. Този бил министър и други министри е имало, и преди това е имало, никой не го координира това нещо на някакво ниво. И по-лошото е че не само не го контролира, но не го и санкционира.
Наистина и в препоръките, и в констатациите, които ще направим в доклада, било то законодателни или в поднормативни актове, може също наредби така нататък, тези неща трябва да ги регулираме, защото поставяме в изключително затруднено положение управителите на ВиК дружествата. Едно водоснабдяване да направиш ново, ако старото е компрометирано, или да няколко сондажни кладенци нови се изискват много големи инвестиции. Затова така се постъпва – от този, като има по-високо съдържание, намаляваме дебита, смесваме водата, контролът по качество на другите е еди какво си. (Шум и реплики.) Така се прави, аз Ви казвам – разреждаш и съответно концентрацията пада. Това е истината.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Доктор Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Реплика, господин Председател, към господин Генов, защото аз изразявам несъгласие с неговата едва ли не констатация, че няма координация и взаимодействие между различните институции, министерства и така нататък.
По-скоро предложението ми в конструктивен аспект е, както изразих и в пленарна зала, че трябва да бъде направен преглед на законодателството, да се види какво е състоянието в момента, защото никой от нас не може да каже, включително и аз, да се направи един преглед, господин Дончев е тук, и след което да излезем с конкретни предложения, ако е необходимо. Ако има действаща нормативна уредба да видим, нека да се направи преглед и няма координация, значи тогава някой не си е свършил работата.
Но, ако в законодателството това не е уредено, трябва да предприемем съответни законодателни промени, така че такава координация трябва да има и то перфектна
МАНОЛ ГЕНОВ: Дуплика, господин Председател.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Други колеги?
МАНОЛ ГЕНОВ: Дуплика, имам право.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз продължавам да твърдя, че няма и яснота по отношение на това кой извършва надинституционалния контрол. Доказателство – април месец 2016 г. Басейнова дирекция – Хасково, представя доклад за управление на речните басейни и споменава цитирания сондаж като замърсен. Тази информация си е останала там. Ако някой контролираше, ако някой санкционираше и тази информация беше някъде отишла и някой беше взел мерки, нямаше това нещо да бъде допуснато. Казвам, ако бяха взети мерки, защото и задържането на информация, и укриването също е елемент пак на контрола и на санкционирането.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Само да добавя нещо, извинявайте колеги.
Дайте да направим така: първо, дайте да помислим как да заснемем състоянието, да заснемем ситуацията на база РЗИ доклади, на база лабораторни изследвания. Ще ни е много по-лесно да направим тези предложения, както каза д-р Чакъров, както всички Вие предлагате.
Може ли да се концентрираме сега, днес – от кого да поискаме информация? То е ясно в повечето случаи от кого, но да добавим някой, ако сме пропуснали, тя да бъде бързо доставена, експерти, които Вие ще предложите, да я анализират.
В следващо заседание да уточним, да заснемем сегашното състояние, за да може да предприемем следващите действия и следващите препоръки, и в следващите наши действия да се ръководим от тази информация. Защото сега, ако говорим, без да имаме ясна снимка на нещата, може би някои неща да си ги говорим просто ще бъде като загуба на време.
Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Предлагам оперативно да приемем Вътрешните правила, за да си конституираме Всички правомощия. Ние можем да дебатираме доста, но трябва да хващаме бика за рогата.
Моето конкретно второ предложение, след като първото е да приемем правилата, аз нямам забележки по тях – с направените предложения от колегите смятам, че дават широка свобода да си вършим работата. Бих Ви предложил поредност или методология за събиране на информация, изслушване на доклади и становища в определена поредност, за да си сглобим една картинка.
Разбира се, колегите ще си кажат предложенията. Според мен трябва да започнем с доклад от министър, тъй нашата Комисия се касае от дейността в цялата страна – така е профилирана, доклад от Министерство на икономиката. Да се обръщаме колеги към принципалите, да не се обръщаме към районен здравен инспектор, да се обръщаме към институциите. Винаги принципалът е министърът в съответното ведомство.
Министерство на икономиката да предоставят хронология и доклад от прекратяването или кратка справка за развитието на уранодобива и след 1992 г., след извеждането на уранодобива какви мерки, дейности са предприети, карта на находищата на уранодобива и те имат инвестиционна програма, която чувам, че е усвоена на 6%.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, вече картата е при нас. Имаме ясна карта на всички находища на двата метода. Единият метод е със стандартни. Вторият е в Хасковския регион. (Реплики.)
Имаме информация. затова казвам, че работим вече. Имаме информация относно коригирането на показателите, тоест всичко това, което го говорите, вече е факт.
МАНОЛ ГЕНОВ: Само един въпрос.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, слушам Ви.
МАНОЛ ГЕНОВ: Нещо, което вероятно сте пропуснали, когато се издава една концесия и преди и сега, се прави търговско откритие. Преди да започне редовният добив, предполагам, че има находища, които са почнали да се разработват, експлоатация не е имало и предполагам, че на тази карта не са отбелязани, защото никога там добив не е имало, имало е само проучване. Хубаво е това да го проверим.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Има ги и тях.
Още нещо. Ето Хасково – картата на Хасково с находищата, тези, по които са започнали да се работи.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Процедура?
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да. Слушам Ви.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Колеги, много се разширихме и се разводнихме. Ще имам конкретно предложение да определим едно или две министерства или от където ще се изисква информация, междувременно се възползвам да направя предложение, не е в духа на това, което се обединихме като намерение и готовност от страна на всички ни, в чл. 7 според мен трябва да отпадне „ръководството на“, а както навсякъде „Комисията изисква“, „Комисията предлага“, „Комисията изслушва“. Да не бъде „ръководството“, а директно „Комисията може да изисква писмена информация“.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, да. Извиняваме се, да.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: И друго процедурно предложение, колеги. Ако понякога преди заседанието в последния момент дойде информацията, което не бива да се случва. Трябва съответните министерства или регионални структури да подават предварително информацията. Предлагам Секретариатът от всички наши парламентарни групи да изземат нашите имейли, да получаваме предварително информацията, за да се запознаем, а не в последния момент като дойдем на заседание на Комисията. Ще е по-ефективно, по-ускорено ще се работи и по-адекватно.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ако искате, можем да направим един имеил.
Ние сега сме направили един такъв, на който пращаме информации и всички Вие да имате достъп до този дебат. (Шум и реплики.) По този начин няма нужда да пращаме на всички, всеки има достъп до информацията.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ние вчера сме създали такъв имейл и ще получите парола и име. Там ще се изпращат всички документи, всичко това, което е разпечатано от различни РЗИ-та – Пловдив, Хасково, Велинград. Изпратените ще ги получите веднага.
Аз предлагам да включим Министерството на земеделието и храните, тъй като с такава вода, която евентуално не би отговаряла на нормите, тя влиза за производствени нужди, даже и при ведомствени сондажи, независимо дали предприятието се захранва от водохранителната мрежа или ведомствен сондаж, и да се изследва дали има натрупване и в храните, а това става чрез Централната лаборатория при БАБХ.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Аз имам предложение да включим Българска академия на науките в случая, защото те имат информация, която е чудесна, от която бихме могли да се възползваме. Те си имат експертизата, която би могла да бъде и коректив на всички тези, които изпращат и има дисциплиниращ ефект на всички тези изпращайки и знаейки, че най-добрите специалисти в България участват в анализа на тази информация. Не биха били неглижиращи при бързината на подаването на тази информация.
След това тук имахме и една информация относно, тъй като в нашето име акцентираме върху радиоактивността. Добре би било да включим в този случай към Министерството на здравеопазването и как се нарича – Институт ли е по радиология едно, второ – нямаме време за чакане. Тези, които са най-добрите специалисти в тази област по радиология в момента това са хората от Атомната централа. Те не се занимават с тежките метали, те се занимават само и единствено с радиоактивността.
Като чиста експертиза, за да не допуснем грешка, да не допуснем някой да се изяви като корифей в тази област хората бързо биха могли да коригират неправилни изказвания. Вече говорихме с техни специалисти – да, те са готови, даже им се виждат някои изказвания доста смешни в пресата за съответна радиоактивност. Казват: как успява някой да говори за радиоактивност при условие, че не е добре анализирана ситуацията.
Следователно тази експертиза като такава би ни помогнала на нас да се ориентираме в обстановката коя информация е точна, достоверна, базира на данни и коя информация има нужда от допроверяване, преди да бъде оповестена и да бъде хвърлена така с лека ръка и сред населението да всяваме излишна паника.
Естествено за нас приоритет номер едно е населението, за нас приоритет номер едно е бързината, с която ние да го информираме само с поверена, ясна и точна информация.
Слушам, господин Дечев.
СТАНИСЛАВ ДЕЧЕВ: Аз бях споменат като областен управител. Всичко което казахте дотук повечето неща са верни, правилни и всички сме се обединили в една посока. Комисията беше създадена и тръгна от конкретния случай в Хасково.
Всъщност, за да успокоим населението според мен е най-важно и като първа стъпка да извикаме необходимите източници, които да ни отговорят и най-вече да извикаме двете групи – междуведомствена група има създадена в Хасково, която работи и Междуведомствена комисия, която е създадена от трите министерства, за да можем да тръгнем в посока конкретизиране: е ли опасно и колко е опасно?
Всъщност аз съм от Хасково и пия вода от Хасково. Колко е опасно за населението, за да успокоим населението, не знам може да ми личи, ако сияя. (Шум и реплики.) Най-важното е да конкретизираме сега колко е опасно и да го представим на населението опасно ли е или не е опасно.
Всъщност от всичките тези проби, по-голямата част са само за уран, а за алфа-активност е само последната проба. Част от пробите са вземани от кладенци, част от пробите са вземани от кранче, и то последните са взимани от кранче. Две различни лаборатории дават различна информация, затова ние трябва да се запознаем най-обстойно от самите групи, които работят конкретно – Регионалната здравна инспекция, ВиК и Националната лаборатория с пробите, които дават и към настоящия момент.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, господин Дечев.
И още нещо да добавим – и Велинград, да добавим и Първомай. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ: Да гласуваме Правилника.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да добавим, като те също имат своите групи, които са създадени и от момента работят.
Искам да Ви дам една информация, която чакам да бъде потвърдена в писмен вид и да бъде входирана. Информацията в случая е относно Велинград – че водата там е нормална за консумация. Имаме противоречива информация само за тези водоизточници, които са затворени, и ще се наложи допълнителен анализ. По-добре е тази информация да дойдат и да я представят пред нас, за да може ние да огласим пред обществеността и да се знае.
Велинград в момента са потърпевши, и то сериозно потърпевши и сезонът им може да отиде по дяволите в случая, а те консумират съответната нормална вода. Обаче за недостига, това е друг въпрос. Това е нещо, което тепърва можем да коментираме и да представим. И чудесно е предложението за междуведомствените групи, които към дадения момент имат тази информация.
Имате ли други предложения?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Минно-геоложкия университет , Минната камара, Българска асоциация по водите.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, чудесно.
Между другото с Българската асоциация по води се свързахме. Те имат информация от всички ВиК към момента. Тази информация е факт, те да дойдат и да я сложат на масата. Така много по-бързо ще работим. Те имат експертизата.
Както казаха колегите преди малко от ГЕРБ, влязат ли институциите в действие, още по-лесно ще ни бъде, защото те буквално на летящ старт. със същите тези институции ще започнем действия. Обаче чудесно е предложението, когато ние искаме от тях информация, но Ви моля – дайте да поставим срок. Нямаме време за губене. Тоест има добра информация, нека да я предоставим. Като казвам „добра“ е в смисъл, че е достоверна, налична, която е от тези институции, които към момента са оторизирани и имат правата за това да я анализират и да я представят. И за да не изпаднем в положение „пратете ни писмо, а пък ние ще Ви върнем отговор“ и нещо от този род, да се движим в бърз порядък – слагайки задача, да има срок.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Председател, Вие сте човекът, който трябва да иска тази информация и да им кажете в какъв срок, ние няма как.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Поправям, няма да бъде „ръководството“, ще бъде „Комисията“, както каза господин Чакъров – приехме го. (Реплики.)
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Хайде да гласуваме сега първо Правилника, така или иначе да можем да се концентрираме върху него, тъй като все още сме на т. 1. Мисля, че достатъчно много казахме, ние ще поканим толкова много хора, че не знам, кога възнамеряваме да заседаваме, в тази Комисия трябва да заседаваме денонощно. (Шум и реплики.)
Ние можем да изслушаме принципала, министъра на екологията, министъра на здравеопазването. Мисля, че трябва да започнем от тях, или ведомствената Комисия какви резултати е достигнала. Ние не можем всичките тези институции да започнем да ги викаме – тук ще стане страшно. По принцип наистина рискуваме Комисията да стане една страшна говорилня, ако поканим и външни експерти, и така нататък.
Нашата работа като народни представители е да викаме институции, министрите и да ги изслушваме – те имат доклади, те разполагат с информацията. Те ни я свеждат на нас, ние им задаваме въпроси и не е необходимо да викаме допълнително експерти. Обикновено това не води до нещо конструктивно. Моят опит е такъв и в предишни народни събрания.
Хайде да гласуваме наистина процедурно Правилника, за да вървим по т. 1 и да преценим – министъра на екологията или на здравеопазването, защото се направи едно предложение и да търсим какво се случва с тези затворени мини, или тези, които се експлоатират в момента. Най-важно в момента е здравеопазването, това е на първо място. Следващия път Ви предлагам от Министерството на здравеопазването да има представители, от РЗИ да имаме представители и е хубаво да има от Министерството на екологията – това е моето предложение.
Нека да започнем от там. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин Ненков, Вие правилно казахте представители – тук, но да дойдат с конкретна информация, а не да дойдат тук да си говорим. Имаме предвид експерти и предлагам така да бъде – експерти.
Ние не можем да откажем на колегите, който и от Вас да представи експерт, и ние да откажем. Няма как, но нека да ги съберем тези експерти извън Комисията, под егидата на Комисията, нека те като експерти да анализират тази информация, да я обсъдят като такива, да посторят, ако е необходимо, и да ни дадат на нас конкретика.
Ако ние ги съберем тук, и те започнат да спорят помежду си, нещата ще бъдат сложни.
Колегата от „Воля“.
АНДОН ДОНЧЕВ: Искам да вмъкна, като тук единодушно споменахме, че най-важното е здравето на хората. Темата мисля, че е доста ограничена и засяга само конкретно заглавието за радиация и уран. Аз мисля, че има доста други метали и тук имаме едни протоколи, които показват, че има високо съдържание на манган в някои от водоизточниците, което превишава не един, два, три а почти до сто пъти нормите.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За това нещо са взимани мерки и когато съм бил министър, сме отредили една много голяма сума за Любимец мисля или за Харманли беше, за пречиствателна станция, която се направи съвместно даже и малко на ръба на закона, но го направихме. По принцип там водата е манганизирана и почти навсякъде трябва да се направи където е необходимо.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, много Ви моля да бъдем внимателни в изказите си. (Реплики.) Да не хвърляме в пространството такива страшни проценти, докато експертите и експертизата не се произнесе. Затова Ви моля, направихме открито заседанието –нека РЗИ-тата, нека компетентните, отговорящи за това и съм сигурен, че когато има такъв открит дебат, когато и прокуратурата се е ангажирала в момента да провери в дадения случай има ли някакво забавяне на информация. Нека да се произнесат ВиК, нека да се произнесат компетентните лаборатории и тогава да хвърляме в пространството информация и цифри.
Не е лошо, това което казвате като предложение, но нека да го потвърдят. Ако дойде ВиК към дадения момент и се установи, че не е 100 пъти, а 2 пъти, нека да го уточним това. Моля Ви, да не бързаме и да не прибързваме с информация, която може да бъде неправилно изтълкувана. Тя да бъде строго експертна, тя да бъде от тези институции, които са оторизирани в България да я анализират.
АНДОН ДОНЧЕВ: Идеята ми беше да бъде малко по-общо, да не бъде ограничено само до радиоактивните частици, защото все пак това е елемент на здравеопазването и на хората. (Реплики.) Да не правим 100 комисии, така или иначе като се изслушват хората да има възможност. (Реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Пак процедура.
МАНОЛ ГЕНОВ: Да гласуваме Правилника.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: По чл. 7 вместо „ръководството“ става „Комисията“, нали?
РЕПЛИКИ: Да, да.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Институциите: МОСВ, МРРБ, МЗ...
РЕПЛИКИ: И БАН.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: МЗХ и БАН. (Шум и реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Слушам, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Трябва да има координация между отделните звена.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ще се забавят.
МАНОЛ ГЕНОВ: Няма да ни дадат достатъчно мотиви и аргументи, за да вземем някакви мерки, защото ако от пет години в някое си ВиК не са правили радиология или са пропускали да изследват тежки метали, да ме извиняват, но те не са си свършили работата.
Точно затова настоявах тук за координацията между отделните звена, подхвърлих, че РЗИ трябва да имат с ВиК операторите едни програми за периодичен контрол, постоянен и така нататък. Имат ли ги, нямат ли ги – това също е въпрос. Много е прав колегата от ГЕРБ – за какъв период ще ги искаме назад? За една, за две, за три, за пет години? А това ще даде една много ясна картина за дейността и взаимодействието именно на тези институции във времето назад. Да не се наслагват и да се допускат такива грешки, които ще рефлектират в бъдеще със същите инциденти. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Ако искате да се обединим за 5-годишен период и да поискаме информация от РЗИ: какви са им данните за последните 5 г., какви са данните на „Басейнова дирекция“? (Шум и реплики.)
Във връзка с експертите, пак да Ви кажа. В крайна сметка ние няма да ставаме експерти и няма нужда някой да ни вменява знания, които така или иначе ние имаме, повечето сигурно от Вас са с друго образование, не знам. Ние трябва да се обединим първо – има ли опасности ли няма опасност? Това го казват институциите, не го казват други. Има ли превишаване на такива количества стойности в последните години или няма? Това казваме пред обществото – да – има, не – няма. Ако има – има ли някакво взаимодействие между институциите или няма? Това са отговорите, които ние трябва да дадем. Не мисля, че някой трябва да ни доанализира информацията. Ние ще я получим от тези институции, от които Вие ще поискате тази информация.
Предлагам конструктивно 5-годишен период назад да получим от РЗИ и от „Басейнова дирекция“ информация за това какви данни те са събирали, може би на ВиК дружествата, не съм на 100% запознат дали те отделно правят. (Шум и реплики.)
Ето това искаме от тях и когато имаме тази информация, викаме ги тук и започваме да говорим всъщност с тях и им задаваме въпроси.
Да уточним – другата седмица ще има ли Комисия, или няма да има, и да гласуваме Правилника.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Чудесно предложение.
Някой да има забележки в тази посока – няма. Чудесно.
Колеги да гласуваме.
РЕПЛИКА: Със забележките.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Много ще се радвам, ако оттук нататък можем всички решения да ги вземаме, и докладът да бъде с такова единодушие, ще ми бъде много приятно.
Още в началото казах – няма човек, който да е тук, в тази зала, който да не иска нещата да бъдат бързо и ясно диагностицирани, за да се намерят по-нататък правилни действия. Да, благодаря Ви.

По точка втора:
РАЗНИ.
Ние тази точка я минахме заедно с Правилника, но ако някой иска да добави.
Господин Чакъров, слушам.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Колеги, от другата седмица ще има и други действащи комисии. С оглед на това считам, че е добре индикативно да определим един час или два часа да заседаваме. Все пак всеки да си направи разчети. (Реплики.)
Все пак да определим. Обикновено се определят два часа ли да бъде, един час ли, три часа ли, колкото е нужно. Според мен два часа индикативно е добре. (Реплики.)
Когато имаме заседание да си планираме времето, защото ще имаме и други Комисии. Още минимум две комисии ще имаме всички.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Вторник е най-удобен.
МАНОЛ ГЕНОВ: Вторник по принцип е най-удобен. (Реплики при изключени микрофони.) Ние имаме група в един час, Вие имате група в друг час. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: От 17,00 до 19,00 часа е добро предложение, в сряда, ако Вие прецените. (Реплики при изключени микрофони.) И във вторник съм съгласен.
Нека и „Воля“ да се произнесат.
Колеги, в сряда от 15,00 часа удобно ли е за Вас? Другата сряда в 15,00 часа? Чудесно. Имаме единодушие.
Някой против? Няма.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин Председател, колегата Ненков имаше едно добро предложение. Вярно, че трябва да се дадат възможности на съответните министри, които да навлязат там, но по принцип отговорният орган, принципалът в съответните политики си е министърът. Така че той трябва да прецизира от страна на МРРБ, кои субекти да бъдат – ВиК, РЗИ – Хасково, принципалът да се организира и да си носи отговорността.
Най-коректно е Вие да се обърнете към съответния министър, като разбира се знаете колко ще бъде трудно сега.
ПРЕДС ГЕОРГИ КОЛЕВ: Разбира се, знаете колко ще бъде трудно сега, който и да е стъпил в...
Няма смисъл ние да го търсим за изслушване или той да предприема действия, но да оторизира тези органи и институции, които са подвластни на тях, за да могат да предоставят съответната информация.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Конструктивно предлагам, тъй като утре ще гласуваме кабинет, след това Вие, като председател, със съответните двама министри, за които говорим, ще направите контакт с тях. Хубаво е те да присъстват и да са подготвени. За да можем да задаваме въпроси върху тази информация, просто ще я прочетем и какво ще обсъждаме помежду си, не ми е много ясно какво точно ще обсъждаме. (Реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ако искате да се запознаем тук с министрите?! (Шум и реплики.)
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Да предположим, че аз ги познавам, но... (Реплики.)
Те трябва да присъстват на комисия.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Тогава предлагам да направим и официално писмо към тези министерства, които анализирахме тук и които имат отношение, те да оторизират и ако щете и работни групи и ако щете институции, които считат, че имат надлежната информация и биха ни били полезни. (Реплики.)
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Колеги, ще направим един общ имейл, ще получите на SMS всичко за този имейл – парола и регистрация.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля колеги, всеки от Вас, който би бил полезен, ще ни бъде много приятно да се включи към нашия колектив работещ непрекъснато – и събота, и неделя, заповядайте. Ще ни бъде приятно да обменяме информация. Телефонът ми е отворен, имате моя телефон, на колегите също, да обсъждаме информацията, за да бъдем по-конструктивни следващия път. (Реплики.)
Помолихме да има експерти, които знаете – това е позвъняване на всички тези институции, писане на писма. Знаете, че всяко едно писмо, което дойде, то трябва да бъде официално заведено в Народно събрание. Няма да е малка бюрокрацията и бумащината. Записали сме го тук – скромен бюджет, но сме поискали и стая, където да се работи, компютри, в които тази информация да се съхранява и анализира. Колегите са на разположение постоянно.
Ако имате някакви други предложения?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Хубаво е да положим усилия, защото Междуведомствената работна група според мен сега гледа финален заключителен доклад. Това ще бъде три в едно – Здравеопазването, Околната среда и МРРБ. Може да осъмнем във вторник или в сряда с готов доклад, който да е синтезираното на това, което ни интересува. (Реплики.) Оттук нататък го надграждаме с индивидуалните изслушвания на министерствата, както сме се разбрали плюс тези институции.
Второто, което искам да кажа – трябва като народни представители да се заредим с определено разбиране, когато изслушваме Минно-геоложката камара, когато изслушваме Минно-геоложкия университет и външни експерти, ако ще изслушваме. Голяма част от тези хора са участвали в проектирането на тампонирането на урановите находища, голяма част от този бизнес е усвоил част от парите, не казвам нищо лошо, но всеки ще си защити труда. (Реплики.) Ще има чувствителност, ще бъдем уверявани, че всичко е цветя и рози. Този метод с изсипването на разтвор на сярна киселина е българска иновация, така че да излезем малко над нивото на това, което ни се обяснява. (Реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Нека да получим информация от анализа, и тогава да обсъждаме тези неща.
Имате ли други предложения? Ако нямате, да приключваме днешното заседание. Благодаря Ви, колеги.


(Закрито в 17,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Колев


Стенограф:
Емилия Огнянова