Протокол № 3 от 17.05.2017

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия за установяване на потенциално
опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на
питейни води на територията на Република България,
причините за тяхното възникване и последиците за
здравето на гражданите


П Р О Т О К О Л
№ 3


На 17 май 2017 г. се проведе редовно заседание на Временната комисията по водите, като бе предвиден следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на икономиката и представители на държавно дружество „Екоинженеринг-РМ“ ЕООД относно обектите/дейностите по уранодобив и предприетите дейности по ликвидация на последствията от прекратяването на тази дейност в районите/общините с установени нарушения в качеството на питейните води по показатели уран и обща алфа- и бета- радиоактивност;
2. Информация от държавния санитарен инспектор относно стойностите на изследвани проби неотчетени в периода на изготвяне и представяне на доклада на междуведомствената работна група и за предприетите действия по уточняване на експертния състав на групата между трите министерства.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната комисията по водите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,07 ч. и ръководено от председателя на Временната комисия Георги Колев.

* * *

ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Добре дошли на всички!
Благодаря Ви за отзивчивостта и на експерти, и на специалисти. Добре е Вие да сте тук. Добре е да си кажете Вашето мнение. Добре е да сте в полза на междуведомствената комисия, за да може, когато дойде време за доклада, той да бъде експертно обсъден, да има конкретните предложения, за да бъдем и полезни при решаването на този въпрос.

По първа и втора точка
Аз предлагам наново да дам думата на д-р Кунчев, за да може той да направи доклад пред всички за миналата седмица какво е открито, какви са резултатите и какви са действията на контролните органи.
След това предлагам редът да бъде такъв – когато изслушаме самия доклад, минаваме на буквално блиц – въпрос/отговор. Сложни, дълги изказвания към момента предлагам пак да няма, за да не се превръщаме в говорилня и да констатираме сегашното състояние на нещата.
В края на краищата нашата задача е да сканираме сегашното състояние на нещата. Нашата задача е да проследим има ли във водопреносната мрежа водоизточник, който не отговаря на нормите и е в системата, и всички тези, които са изключени, тогава ще бъде темата какво да се направи, за да могат да бъдат включени в системата.
Господин Кунчев, ако обичате.
АНГЕЛ КУНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Уважаеми дами и господа народни представители, в рамките на тази една седмица, която мина от предишното заседание, не са много резултатите, които излязоха.
Всъщност от вчера имаме нови резултати за шест населени места, села в община Димитровград и за самия Димитровград – за 13 кладенеца, които се използват за питейни нужди там. Във всички тях са констатирани наднормени нива, пак казвам контролни нива, тъй като в случая норма на алфа активност няма, и липса на уран.
Положителното е, че алфа активността, специално за Димитровград, е в много ниски размери и за щастие колегите от Националния център по радиобиология и радиационна защита успяха да изчислят индикативна доза, която е в рамките на приемливата до 0,1 микросиверта годишно, което значи, че там не налагаме абсолютно никакви ограничителни мерки, водата се ползва.
За селата обаче Крум, Ябълково, Сталево, Скобелево, Бодрово и Върбица тези нива са по-високи, особено високи са във Върбица. Вие знаете, че там първоначално имахме и уран и изключихме водоизточник. Така че това потвърждава, че общо взето то се оформя като проблемно.
На базата на тези резултати веднага са дадени предписания и вече е в действие осигуряването на питейна вода, отговаряща на изискванията за населението чрез водоноски, макар че честно казано, община Димитровград е силно затруднена по две причини. Първо, че се увеличи броят на населените места, които трябва да бъдат осигурявани по такъв начин. И, второ, защото поради старта на военно учение на Сухопътни войски седем от водоноските военните си ги вземат и в момента се търсят възможности за намиране на такива от съседни области и съседни общини.
Така или иначе е направена организация. Аз имам точния разчет как общината осигурява за тези населени места водоноски по определен график, така че всички да имат достъп до питейна вода.
В някои от селата, които са по-малки, ще бъде осигурявана бутилирана такава до получаване на пълните резултати.
Получихме за щастие информация от колегите от Института по ядрени изследвания на Българска академия на науките, че вероятно още другата седмица ще имаме, макар и предварителни, резултати за радионуклиди, които няма да ни дадат възможност да вземем окончателно решение, но до голяма степен ще ни ориентират накъде вървят нещата – дали и там индикативната доза ще бъде приемлива, или не, дай Боже да бъде, за да може да отпадне изцяло проблемът.
Засега обаче това, което правим, е, че чакаме резултатите за изследване на радионуклиди преди всичко в БАН, където е започнало, и вече и в допълнителната лаборатория, в която днес и утре ще бъдат доставени допълнителните водни проби.
Аз няма да говоря за срещата, която се проведе, изнесеното заседание в Хасково. Мисля, че всички, които присъстваха, имат впечатления – отговорихме на доста въпроси.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: За Хасково само няколко думи да кажа. В петък стана ясно, че пет села не отговарят на нормата и още в петък беше взето решение за ограничение на достъпа на вода в този район. Виждате бързината, с която действаме ние, с която действат съответните органи. Никакъв компромис! Както в самото начало Ви казахме, никакъв компромис няма да има и всичко, което ние знаем, което дойде до нашето знание, ще Ви бъде представено на Вас, на пресата, на населението, за да може бързо да отреагираме, за да може населението да бъде спокойно, че към момента консумира нормална вода, отговаряща на стандартите, което е факт. Където се получи разминаване, съответната информация ще бъде докладвана веднага. Така.
Предлагам да дам думата заместник-министъра на икономиката или на негов специалист, който да изкаже своето становище по въпроса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР МАНОЛЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, уважаеми представители на неправителствени организации, на медиите, уважаеми дами и господа! Позволете ми да кажа съвсем накратко какви са целите и задачите на дружеството, което е под юрисдикцията на Министерството на икономиката, именно „Екоинженеринг-РМ“ ЕООД, което е създадено с постановление на Министерски съвет на 27 март 1998 г. и обхваща дейности по организация и контрол при изпълнението на техническа ликвидация, техническа и биологична рекултивация, както и свързаните с това дейности по водоулавяне, пречистване, заустяване и мониторинг на ликвидираните впоследствие от проучване, добив и преработка на уранова суровина обекти в засегнатите райони.
Една от дейностите, с които е натоварено дружеството, е провеждане на постоянен мониторинг. Мониторингът, честотата на пробите по радиационните показатели за всички обекти е четири пъти в годината и е съобразено с всички нормативни изисквания.
Получените аналитични данни от мониторинга под формата на лабораторни протоколи се изпращат на всеки три месеца, както и ежегодно като масив от данни се предоставят на контролните органи – Басейнова дирекция, Министерство на околната среда и водите, Агенцията за ядрено регулиране, Национален център по радиобиология и радиационна защита.
Броят на обектите, на които се извършва мониторинг, включени са 78 обекта и участъка от сферата на закрития уранодобив. От тях радиационен мониторинг на водите се осъществява на 33 обекта с общо 136 пункта. Останалите 45 обекта от общо 78 са опробвани в различно време в периода от 1998 г. до 2009 г., като вследствие на занижените резултати, които се получават при опробване на замърсители от дейността, са отпаднали от мониторинга.
Посочените 136 мониторингови пункта са организирани като локални мрежи за наблюдение и контрол на качеството на подземните и повърхностните води в района на обектите. Дружеството не извършва мониторинг и не отговаря за пречистването на питейна вода, затова данните, които изнасям, засягат единствено подпочвени и повърхностно течащи води.
Данните от мониторинга на подземните води в района на участъка отговарят на нормите, които са в сила съгласно Наредба № 1 от 15 ноември 1999 г. В обектите, на които Дружеството изпълнява дейностите по мониторинг на подземни и повърхностни води на територията на община Хасково, не е имало отклонения от нормите за съдържание на естествен уран в подземните води.
Според експерти замърсяването на водите в сондажа за питейно-битови нужди в района на Хасково от участък „Чешмата“ не би могло да се получи поради ниската проницаемост на продуктивния уранодобивен хоризонт. Тъй като са правени проучвания за скоростта, с която елементите от уранодобив биха достигнали до повърхността и тъй като скоростта е достатъчно ниска или около 30 см на година, това са оценките, които са правени от Дружеството, при тази скорост е почти невъзможно някакво замърсяване от уран да достигне до повърхностните води, включително правени са такива проучвания и от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.
Според специалистите от Минно-геоложкия университет скоростта е по-висока, но дори и при по-високата скорост от 1 м на година това означава, че за да достигне някакво замърсяване с уран до кварталите „Болярово“ и „Хасково“, ще са необходими около 5 6 хиляди години.
Позволете ми да дам думата на Дичко Диков, който е експерт „Консервация на околната среда“, за да Ви представи и в цифри това, което е получено като резултати от направения мониторинг.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Имате думата.
ДИЧКО ДИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа депутати, госпожи и господа! В района на участък „Чешмата“, който в района на Хасково е единственият добивен участък действал от 70-те години до 1990 г., когато е бил закрит и ликвидиран, „Екоинженеринг“ извършва мониторинг на подземните води в четири пункта. Данните, които сме получили от последната 2016 и 2017 г., показват, че водите като качество по отношение на радионуклидите – естествен уран, радий и обща бета-активност, са под пределно допустимите концентрации на Наредба № 1 от 1999 г. на тогавашния Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели, сега АЯР. Като абсолютни стойности, те са някъде около 20 до 30% от стойността от 7500 бекерела на куб.м или 0,3 мг/л за подземните води. Тази наредба, пълното й наименование за нормите, за целите на радиационната защита при ликвидирането на последствията от добива и преработка на уран е основната, по която Дружеството работи и по която изпълнява възложения му от Постановление № 74 на Министерски съвет мониторинг.
Както вече стана ясно, ние го правим четири пъти в годината, основно по радиационни показатели, а по химически показатели, замърсители и тежки метали, тъй като участък „Чешмата“ според класификацията по степен на радиационния риск попада в степен с нисък радиационен риск – веднъж в годината. В трето тримесечие правим изследвания и по химически състав за тежки метали и химически съединения.
Въпросната класификация е направена от Националния център по радиобиология и радиационна защита и тя е също в условията на нашата дейност като по отношение на чистотата, обхватът на мониторинга се съобразяваме с нея. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Това ли е?
ДИЧКО ДИКОВ: Да.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Сега, Вие казахте едно изречение, което лично на мен не ми хареса, а сигурно и на Вас не Ви е харесало, че нисък риск има и в случая се взема веднъж годишно, нали така?
ДИЧКО ДИКОВ: Да.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Но сега има висок обществен интерес. След като има висок обществен интерес, ще моля да направите тези изследвания веднага, ако те не са взети скоро. Ако е необходимо, да ги правим през къс период – през месец, защото няма как да успокоим обществеността, ако ние не правим тези чести изследвания, за да са спокойни. Нисък риск – добре, няма лошо. Но нека да го подплатим с цифри.
ДИЧКО ДИКОВ: Аз ще Ви цитирам данните, които са по сондажите от района.
Централна помпена станция 1 – сондажът на първо тримесечие 2017 г. показва 700 бекерела по уран на куб.м., което е с 50 бекерела под норматива от 0,300.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Чудесно, нека да го чуят хората.
ДИЧКО ДИКОВ: Да. Другият сондаж, който е на Болярово, показва три пъти по-висока стойност. Но преди това е показвал два пъти стойности под норматива. Това са така наречените сезонни флуктуации в поведението на замърсителите. Те се движат около една средна стойност. Дори за десетгодишен период да Ви направя подобна интерпретация, то ще бъде същата картина.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Когато имаме противоречиви изследвания, наложително е да се вземе следващо изследване, за да може да се потвърдят тези добри показатели, ако ги има, или тези лоши показатели, ако ги има. Това е.
ДИЧКО ДИКОВ: Сега ще Ви цитирам данните от мониторингов сондаж пункт № 11, който е на самоизлив и се намира в самия добивен участък „Чешмата“. Ще Ви цитирам неговите данни за 2016 г. и за 2017 г. От 375 бекерела до 2400 бекерела, като при всички случаи пак се получава колебание около една средна стойност. Но дори и 2400 бекерела по Наредба № 1 е почти три пъти по-малка от стойността от 7500 бекерела. Говоря за подземни води. Ние контролираме основно качествата и състоянието на подземните води и се съобразяваме с тази наредба. Ако получим някакъв резултат, който превишава тези стойности, ние ще сезираме съответните органи. И както каза господин заместник-министърът на икономиката, ежегодно и тримесечно ние предаваме тези данни по отношение на басейновите дирекции като информация, по отношение целогодишно – на Националния център по радиобиология и радиационна защита.
Във връзка с Вашата забележка ще Ви кажа: „Екоинженеринг“ има възможност и състояние при съответната подкрепа от страна на министерството и от страна на държавата да разшири обхвата на своята мониторингова мрежа. Ако това може да помогне за решаването на проблемите.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Сега, членовете на Комисията по ред имат въпроси към Вас.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Манолов, Вие така, както ни представихте картината от цялата тази работа по отношение на ликвидацията на последствията от уранодобива, обхватът Ви не е с такъв периметър, че да обхване 100% всички находища, където е добиван уран, по подземен, по надземен начин. Виждаме, че обхватът е малък. Вие ни уверявате, че всичко е наред, че замърсители няма. Но това нещо като замърсяване, като уран и радиоактивност – след като там няма, от космоса ли идва, от къде идва, някакъв космически прах ли се ръси?
Някак си неубедително звучат от Вашите доводи – само това като кажете, че наблюдавате 33 от 78 обекта със 136 точки, каква документация се оформя освен пробите, които взимате? Има ли някакъв физически контрол върху тези бивши сондажни кладенци, когато посредством разредена киселина е ваден уранът? В какво състояние са – тампонирани ли са, изолирани ли са, всички ли са наред? Ние това искаме да чуем.
Защото това, което мерите по Наредба № 1 от 1999 г., която цитирахте, излиза, че всичко е наред. Тоест едва ли не някой, когато е засякъл тези проби в питейната вода със завишена концентрация и на радиоактивност, и на тежки метали, просто е чудно и не можем – аз лично не мога да си дам отговор откъде идва тогава това замърсяване? Казвате, че всичко е свършено по отношение на ликвидацията на уранодобива, в което аз дълбоко се съмнявам.
Така че просто да дадете малко повече подробности. Прави ли се някакъв контрол на всички тези находища? Има находища, които са експлоатирани, има находища, където е водено и проучване. Открило се е нещо, не се ли е намерило нещо, колко се е намерило, с висока концентрация, с ниска концентрация. И какво се случва с всички тези точки, които в по-малка или в по-голяма степен са потенциално опасни и могат по някакъв начин да застрашат замърсяването на подземните води. Това ми е накратко.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Моля да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР МАНОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„Екоинженеринг“ ЕООД има пълен обхват и извършва мониторинг на всички обекти, които са били експлоатирани за добив на уран. Не извършва мониторинг на обекти, в които са правени проучвания за добив.
От бройката, която споменах – 78 обекта, отпадат 45 обекта, тъй като за достатъчно дълъг период от 11 години, има постоянна тенденция към понижение на замърсителите от дейността. Затова и мониторинг на тези обекти не се извършва.
Всички останали 33 обекта със 136 пункта са тампонирани, изолирани като находища. Там се извършва постоянен мониторинг, както казах, данните господин Диков ги цитира цифра по цифра.
Искам да обърна внимание отново, че „Екоинженеринг“ ЕООД извършва мониторинг на подпочвени и на подземни води. Не бива да се намесва тук пречистването на питейните води. Откъде дошъл уранът, за съжаление, Дружеството като такова и съгласно целите, за които е създадено и които изпълнява, не може да отговори на такъв въпрос.
Пак казвам, по отношение на подземните води се прави мониторинг, който е постоянен, регламентиран, данните от които се получават периодично и се изпращат на съответните институции и досега няма регистрирано повишение. Напротив стойностите са повече от три пъти по-ниски от максимално допустимите.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Следващият? Кой от Комисията имаше въпроси?
Да, моля Ви.
АНДОН ДОНЧЕВ: Бих искал да попитам във връзка с това, че наблюдаваме някаква цикличност в промените на показателите и на нивата на урана, да попитам какъв е периодът на тази цикличност и съответно колко резки са тези промени? Има ли смисъл всеки месец да правим съответните изследвания, ако тази цикличност е достатъчно бавна и няма вероятност при дадените показатели, които има в момента, след един месец да излезем извън тези норми? Защото нека не забравяме и не мисля, че прекаленото центриране и насочване на вниманието към тези проблеми водят до успокояване на хората, а смятам, че успокояването на хората е една от много важните задачи на нашата Комисия. Това е.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колега, мога ли само да кажа? Тук говорим за противоречиви изследвания. Веднъж, имат сериозни показатели – три пъти, после няма нищо. Тоест, тук трябва да има някаква константа, няма как да има такава голяма флуктуация за къс период от време.
Въпросът е да се констатира къде е грешката. Имаме цели водоизточници, кладенци, които са затворени заради такава грешка, а не заради доказано вредно състояние на водата. Но тъй като има противоречивост на изследванията, риск не може да допуснем със здравето на хората. Те се спират до изясняване на състоянието на водата. Та това имах предвид. Там, където са противоречиви изследванията, се налага не да се чака една година, а да се търси следващият анализ, за да констатира – негативни ли са изследванията, или позитивни.
АНТОН ДОНЧЕВ: Прощавайте, в такъв случай възниква въпросът как да вярваме ние на резултатите на тези изследвания, ако едновременно вземем едни изследвания и получаваме абсолютно различни резултати?
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Чудесно подсказване! Ще се търси референтна лаборатория, такава, която да даде ясни данни.
Вижте сега, убедителността на данните са тези, които ще успокоят населението. Населението, дали са отрицателни или положителни, бързо ще ги приеме. Но неубедителността и на изказа, и на данните, и на изследванията води до тази несигурност. Ако ние им дадем ясни данни – това е за пречистване, това е за затваряне, това е за експлоатация, народът ще е наясно кое може да експлоатира, кое не. Те искат от нас истината. Да сложим на масата истината. Това говорим. Затова референтна лаборатория – да търсим такава, която да бъде достатъчно компетентна, достатъчно квалифицирана, която да ни даде тази проба. Край.
АНДОН ДОНЧЕВ: Малко… Не останах съвсем убеден.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Нека и колегата да Ви отговори.
АНДОН ДОНЧЕВ: Добре, нека и той да отговори.
Възникват автоматически и други въпроси, но ще ги оставя за по-късно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР МАНОЛЕВ: Благодаря Ви.
Само искам да допълня към първия въпрос, тъй като се повдигна темата, че има 45 обекта, които са отпаднали от мориторинг на общия доклад, който е възложен да извърши на дружеството „Еко инженеринг“, който би трябвало да бъде готов до 25 май 2017 г., там ще бъдат обследвани и ще бъдат анализирани и данните от мориторинга, който се прави извънредно и на тези 45 обекта.
А по отношение на цикличността на данните, флуктуациите се дължат на сезонния характер, това е нещо съвсем естествено и методиката го отчита като нормално, методиката, с която се прави мориторинга. Пак, още веднъж искам да кажа. Високите нива, които се получават при флуктуация, са почти три пъти по-ниски от допустимите. Комисията ще реши дали референтна лаборатория би направила изследванията, но просто искам да обърна внимание на факта, че нивата, получавани при мориторинг от обследване на подземните води, досега не са давали резултати, които да се считат за опасни или да минават границата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Както бяхме помолили проф. Хаджидекова, тя сигурно е подготвила табличка, в която имаме референтни стойности и по водоизточник констатираме имаме ли отклонения и в каква степен. Тази информация, тъй като ни е трудно всички ние да се запознаваме с доклади, да бъде на една страница, да се вижда всичко, което към момента имаме противоречива информация, за да можем да наблегнем на нея.
Въпрос – господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Господин Председател, за да не отидем в друга посока, имам няколко конкретни въпроса към „Екоинженеринг“ и към зам.-министъра.
Първо, аз няма да скрия, че съм изумен от това, което чух като доклад. В смисъл, моите очаквания бяха, че ще се проследят постановленията още от 1991 г. през 1993, 1994, 1997 и 1998 г., които уреждат уранодобива, тоест ликвидиране на щетите и мориторинга на околната среда. Тъй като още от 1991 г. започва този процес на затварянето на уранодобива и поетапно с всички тези постановления. От 1991 г. през 1992 г. с Постановление № 163, през Постановление № 56 от 1994 г. и през ПМС № 74 от март 1998 г. имаме четири опита, за съжаление, неуспешни, в които първоначалната визия е била, че просто за един кратък период ще се реши въпросът с извеждането на уранодобива като проблем. Но до днешния момент това не се е случило.
Очаквах да направите оценка на техническата ликвидация, техническата и биологичната рекултивация, очистката на води и мориторинга. Пет задачи, които са доникъде от 1994 г.! Вие говорихте 4-5 минути и всичко е „цветя и рози“ и това няма да помогне на Комисията. Пет постановления в продължение на 10 години не решават въпроса! Сега това ние ще го разискваме, разбира се, малко по-нататък и много по-сериозно.
Имам три-четири много конкретни въпроса. Вменено Ви е било да се направи Ги-система, която да дава изключително ясни данни на локацията, местонахождението и нивата на замърсяване. Тази Ги-система в годините е била сериозно финансирана. До момента не е завършена. Какво се случва, е първият въпрос, с въпросната Ги-система?
Втори въпрос. Само да попитам колко е в момента личният състав на „Еко инженеринг“? Колко човека? (Реплики.) Над 100, 150-200, колко са?
ДИЧКО ДИКОВ: Сто тридесет и двама.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Сто тридесет и двама.
Имате ли представа при Постановлението от 1992 г. с колко човека е стартирал „Екоинженеринг“ и е изпълнявал задачите си? Петнадесет или двадесет човека. Това е било. В годините поетапно, шест пъти са сменяни управителите, е нараснал 10 пъти, а дейността е намаляла също така 10 пъти.
Трети въпрос. Има ли протоколи на „Екоинженеринг“ от 2016 г. и 2017 г., за които Вие да знаете, че има превишения на стойностите? Тъй като Вие не мерите алфа-активност, мерите уран и бета-активност. Защото протоколите са пред мен. Питам, Вие знаете за такива протоколи, има ли, запознати ли сте? Това ми е третият въпрос.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля да отговорите.
ДИЧКО ДИКОВ: В „Екоинженеринг“ е правен само един-единствен опит да бъде съставена. Но поради дефекти в софтуера се наложи тя да бъде блокирана, за да не създаде проблеми с базата-данни.
Втори опит за създаването на Ги-система не е правен, тъй като това е въпрос на финансиране, на по-специален софтуер и по-специално обучение на персонала.
По отношение на аргументите, които изтъкнахте от началото на ликвидацията на уранодобива, за техническата ликвидация, техническата и биологическата рекултивация, ще Ви отговаря, че техническата ликвидация е извършена в периода 1994 – 1996 г., когато „Екоинженеринг“ не е съществувал.
На всички обекти на уранодобива, закрити с Постановление № 163, след ликвидацията, след прекратяването на дейността са изпълнени подробни и пространствени хидроекологични и радиоекологични оценки и прогнози. Част от тази информация се съхранява и в „Екоинженеринг“. Когато е била поисквана по Закона за достъпа до обществена информация, тя е била предоставена на всички заинтересовани лица.
По отношение дейността по техническата и биологическата рекултивация, специално за участъците в Горнотракийския гребен, където се намират повечето от находищата, експлоатирани по геотехнологичен метод, след 2002 г. всички находища, всички райони и участъци са били окончателно рекултивирани, предадени на съответните собственици със сертификации от Националния център по радиобиология и радиационна защита затова, че няма замърсявания и, че е възстановено почвеното плодородие. Специално в района на „Чешмата“ са предадени 630 дка такива обработваеми земи, които в момента се използват от своите стопани. Общо за района на Горна Тракия за периода на биологическата рекултивация са рекултивирани на земеделските стопани след 5-годишен период на биологическа рекултивация, изпълнявана от специалисти около 11 700 дка.
Ще се върна отново към темата за мориторинга. Искам да Ви кажа, че мориторингът в „Екоинженеринг“ съществува де факто и де юре от 2002 г.
Това, че ние в окончателния доклад ще дадем данни от 1998 г. е благодарение на доброто ни сътрудничество с всички учредения, институции и лаборатории, които са работили през периода, когато „Екоинженеринг“ е бил в самото начало на своето създаване. Мориторинг във всички тези обекти е изпълняван по тази схема, която вече отбелязахме – четири пъти в годината, като преди това между 2002 и 2007 г. всички сондажи, които са били в районите и в участъците на геотехнологичен добив, са били подлагани на редовни помпени тестове, за да могат да се окачествяват водите в дълбочина. До момента, а и след приключването на опробването на сондажите, което е с решение на Консултативния съвет от 2008 г., когато те са свалени от проучване и са пренасочени към…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, много Ви моля, много дълги отговори, много дълги въпроси. Вървим в сложност. Дайте да опростим нещата. Благодаря Ви.
На 25 май 2017 г. излиза новият доклад на „Екоинженеринг“. Предлагам – излиза новият доклад, обсъждаме го, ако трябва, в синтезиран вид да докладвате отклонения. Нас ни интересуват отклонения от нормите. Моля, нормите, записани в индикативност, от едната страна. От друга страна, всички отклонения. Общи приказки, разговори, как е гледано, по какъв начин, това не ни интересува. Обществото го интересува има ли отклонения в нормите, или няма. Това трябва да докладваме.
Ще дам думата на проф. Хаджидекова.
Да, извинявам се, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Най-краткият и най-ясен въпрос. За 2016 и 2017 г. от изпитвателна лаборатория „ЕкоЛаб“ към „Диал“ ООД, която прави Вашите замервания, имате ли данни за превишение на бета-активност и на уран? Най-кратки и ясни – „да, имаме“, „не, нямаме“. Ако нямате, аз ще Ви ги дам. Ако имате, защо не са били оповестени?
ДИЧКО ДИКОВ: Нямаме данни за превишена бета-активност, специално в участък „Чешмата“.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Нямате.
ДИЧКО ДИКОВ: Казвам и повтарям. Наредба № 1 от 1999 г. регламентира: по урана – 7500 бекерела или 0,3 милиграма на литър. По бека-активност – 2000 бекерела на куб.м. или два бекерела на литър.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля, кажете индикативните стойности и тогава отклонение – имаме/нямаме. Защото не всички го знаят. Дайте ни информация.
ДИЧКО ДИКОВ: Общата алфа-активност е 500 бекерела, която е заложена в Наредба № 1 от 1999 г. Но от 2010 г. ние не правим проби за алфа-активност поради това, че с решение на Консултативния съвет този параметър беше снет от отговорностите на „Екоинженеринг“.
РЕПЛИКА: Това не е вярно.
ДИЧКО ДИКОВ: Какво да е вярно? Бихте ли се аргументирали? Аз мога да Ви донеса протокол от Консултативния съвет, в който лично представител на една институция е дал предложение.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Вижте, в момента чувствителността на населението е точно заради повишена алфа-активност. Е, ли възможно Вие да направите и имате ли изследвания за алфа-активността в този район? Това е чувствителността на темата. Заради това в момента главният санитарен инспектор препоръча за временно ограничаване ползването на водата в съответните региони и неговите подчинени в РЗИ-институциите. Какво ще отговорим на населението от тук нататък? Това кажете.
ДИЧКО ДИКОВ: Още веднъж ще Ви кажа. От 2010 г. ние не правим изследвания по алфа-активност.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин Костадинов, не правят от 2010 г.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Ние не се изслушваме. Аз Ви казах, че мерите само бета-активност, не мерите алфа-активност. В този смисъл трябва да се изслушваме. Аз съм запознат. Ще Ви представя един протокол от 15 август 2016 г. и ще коментираме с Вас нивото на урана в него. Възложили сте го на „ЕкоЛаб“ и „Диал“ ООД.
Недейте със страшно много думи да ни вкарвате в технически детайли и да се създава една мъгла от думи. Ясен и точен въпрос. Вие казвате, че няма такива протоколи, които Вие, като възложител да сте регистрирали повишен уран, аз Ви казвам, че има. Ако се окажа, че аз съм прав – хубаво, ако Вие сте прав – добре.
ДИЧКО ДИКОВ: Протоколите, които сме получили от „Диал“ ООД, заверени от лабораторията с печат и подпис, ние вкарваме в нашата база-данни. Данните, които сме изнесли в доклада, са автентични от протоколите.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Добре. Благодаря Ви.
Тази информация, която представи в момента господин Костадинов, моля да се сравни. Моля при следващо заседание да докладвате – има ли, няма ли такива данни. Вие казвате, че няма, той казва, че има. Моля да констатирате. Вие сте институцията, която трябва да ни представи. След като член на Комисията ги има, как Вие да ги нямате? Не може да ги нямате! Затова моля за следващото заседание да сте подготвени.
Да, слушам Ви. Отговорете.
ДИЧКО ДИКОВ: Имам усещането, че няколко човека от Комисията смесват две наредби. И ще Ви обърна внимание върху това, че ние работим, контролирайки качествата на подземните води, по Наредба № 1 от 1999 г. А когато се цитират данни за замърсяване на питейни води, трябва да коментирате Наредба № 9 от 2001 г.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин Диков, извинявам се, че Ви прекъсвам, хората въобще не ги интересуват наредбите. На едно от девет от кранчето на чешмата не тече вода, каквато трябва.
А това, че законодателството през годините не е синхронизирано, не са изграждани тези групи, за които в момента говорим, че трябва да се изградят към Междуведомствената комисия, за да могат тези данни да се обработват – който първи открие, взимането на пробите по едно и също време, изследването в едни и същи лаборатории, това вече го говорихме.
Хората ги интересува, че в момента има завишена алфа-активност. Вие казвате, че не я мерите. Проблемът, на тук присъстващите експерти ще го заявя, че не е толкова голям с урана, проблемът е с повишената алфа-активност.
Вижда се, че сондажните кладенци с естествен уран са изолирани. Какво правим с алфа-активността? Ние тук получихме данни, че тя не се измерва. Това за мен е новост.
От тук насетне според мен нека да дадем дума на специалистите – ще ни цитират данни за онкологична заболеваемост по съответните области, по алфа-частиците и отлагането на тези горещи малки частици в тялото какво се получава, да чуем тях, защото явно вървим към друга тема.
ПРЕДС: ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря.
Госпожо Хаджидекова, слушам.
ВАЛЕРИЯ ХАДЖИДЕКОВА: Макар че не съм специалист-физик по радиационна защита, а съм лекар по образование, мисля, че алфа-активността е по-малък индикатор.
Уранът е по-важният индикатор в случая и той трябва да се следи. При урана имаме норма, имаме норма на стойността.
Алфа-активността е един индикативен показател. Той включва много радионуклиди – елементи, които могат да дадат тази алфа-активност. Тук нещата не са толкова точни и категорични. Повишената алфа-активността ни насочва, че трябва да проследим процеса, да разберем откъде идва, да проследим тенденцията дали се увеличава, дали намалява. Така че мисля, че уранът е това, което е важното и трябва да следим и където има уран наистина не бива да се пуска питейната вода. Това, което прави Министерството на здравеопазването – има ли уран водата се спира задължително.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Кой друг? Имате възможността да се изкажете
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Един коментар. Вие добре направихте въвеждането, че не сте специалист, както и аз не съм специалист. Обаче по отношение на алфа-активността нормата е контролна. Тя е сигнал за това, че когато има повишена алфа-активност, това го говорихме на предното заседание, трябва да започне обследване за индивидуалната доза радиация, която едно физическо тяло ще приеме. В този смисъл е така. А това, че не е обезпокоително, категорично не е вярно. Тя е сигнал, че трябва да започне това обследване. Дали е започнало, когато сте го регистрирали и дали сте го регистрирали в Министерството на здравеопазване, ВиК, МОСВ, „Екоинженеринг“, това са въпроси, които Комисията, които ще търси и ще отговаря.
А по отношение на урана, тя е прагова, защото вече над тази прагова норма има пряко вредно въздействие. Не трябва да си ги обясняваме сега тези неща. Говорихме ги. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Могат да вземат думата специалистите.
Всички Вие, които чухте и докладите, и въпросите на Комисията, имате възможност да се изкажете.
Слушаме Ви.
ИВАН БЕДРИНОВ: Най-напред две думи за перспективите на Тракийската депресия по отношение на евентуален бъдещ добив на уран.

ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля, само по-кратко и конкретни бъдете! Не влизайте в разказвателен режим, моля Ви!
ИВАН БЕДРИНОВ: Да.
Първо за урана трябва да се знае, че уранът не е само уран, а той бива 6-валентен, 4-валентен, уран-238, уран-234, биват собствени уранови присъствия. Но има уран, съдържащ и елементи от групата на редките земи, на ториевите находища и така нататък. Тоест, без да се изяснят тези неща, какъв е химизмът на водите и с кой уран имаме работа, защото в таблиците на разпада на естествените радиоактивни елементи, не всеки уран е и носител и излъчва алфа-лъчи. Това са продукти – алфа-, бета-, гама-лъчи. След радий А, радий Б, радий С, а това са продукти от разпада на радона и така нататък. Тоест, без един такъв цялостен анализ не би могло да се коментира. Видимо колегите с утвърдената им Методика за анализ и оценка на последствията от уранодобива спазват тази инструкция.
Флуктуациите, за които става дума, са естествени, но източниците на уран там са три генетични типа. Едните са по вертикални разломи с дълбокозалягащи – уран, съдържащ и радиоактивни, редки, благородни, цветни и така нататък метали.
Другите са от Странджанския район – мобилизира се уран, който по водопроходимите хоризонти формира собствен залеж. Тоест, става дума за три-четири типа, защото редкоземните орудявания, те са торий, редкоземни, но съдържат уран. В целия Нареченски район и в Източните Родопи водите носят този уран там. По тези въпроси има достатъчно много литература в геофонда на редки метали. Тя не е използвана при обстойните мониторингови проекти. Тоест, актуализация на…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Много Ви моля, разбрахме. Вярно е това, което Вие казвате, специалист сте в това! Но конкретно, имате ли въпрос към специалисти, към Комисия, към министерствата?
ИВАН БЕДРИНОВ: Въпросът ми е – това са 14 находища, в които се добива уран. Всяко от находищата е в някакво палеорусло, в което водите се движат според притоците и отводняването на съответния район. Има и изчисления за времето, в което могат да отидат урансъпровождащите химични елементи и самият уран на какво разстояние може да отиде – за 50 години може да отиде, или за 5 години може да отиде. Така че, това са неща, които ако не се анализират, не може да се отговори на въпроса – вредни ли са тези води, или не са вредни?
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Момент, д-р Кунчев, моля да отговорите с няколко думички.
АНГЕЛ КУНЧЕВ: Аз благодаря. Абсолютно прав е господин професорът. Всъщност това, което в момента правим и чакаме от БАН, е получаването на тези радионуклиди, които формират тази алфа-активност, за да можем да вземем решение в рамките на нормите ли е индикативната доза и може да се ползва тази вода, или не.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Друг въпрос? (Реплики.)
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Хидрогеолог съм, председател на Българска асоциация по подземни води. Не говоря от името на Минно-геоложкия университет, а от мое име и от името на Асоциацията.
Съвсем конкретно – има голям проблем. Голям проблем се е създал и ще Ви кажа защо. Ние правихме проучванията през 1991 г. в района на Хасково – „Чешмата“, и на целия Хасковски басейн във връзка с мониторинга на подземните води. Имаме много подробни изследвания за целия район. Тогава междувременно се взе решение за преустановяване на уранодобива. Правихме хидроекологичните оценки не само на този район, а и на други райони на геотехнологичен добив, в това число Окоп, Тенево, Дебър и още други обекти.
Тогава, когато правихме оценките, във връзка с мониторинга на подземните води, възложен от Комитета по геология, направихме пълно опробване на всички водоизточници за питейно-битово водоснабдяване в района на Хасково – помпена станция „Хасково 1“, „Хасково – 2“, Източна зона, Узунджово, първа етап, втори етап…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля, конкретно!
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: …и тогава установихме, че няма покачвания на естествения фон над 30 микрограма на литър. Колегата казва, че тяхната цел – таргетът е не 30 микрограма на литър, а 300 микрограма. Това е разликата между това какво те правят и какво фактически е състоянието на водите. Всички тези находища се намират в един резервоар на подземни води, който се използва за питейно-битово водоснабдяване. От една страна, те следят, и ако е под 300 микрограма на литър, считат, че всичко е о’кей. Същевременно обаче, на няколко километра са водоснабдителните помпени станции. Ако трябва да сме точни, има много голям шанс замърсяването на подземните води в този район да бъде именно като резултат от преустановяването на уранодобива в този район и неадекватните мерки, които са взети за преустановяване на това замърсяване и за неадекватния мониторинг на този питеен водоизточник.
Каква е точно ситуацията аз не знам, не съм присъствал на тези комисии, но имам документите и мога да ги покажа – какво беше тогава състоянието на питейните водоизточници, колко беше алфа-радиоактивността, колко беше радия – радият те не го следят? Колко беше бета радиоактивност? Така че тези неща ги има. Без да отнемам малко повече време, искам да Ви кажа, че този проблем трябва да се реши – трябва да се реши, но няма да стане бързо, няма да стане лесно. Това съм го казвал няколко пъти и трябва да се премине към спешни мерки за пречистване на водоносния хоризонт – не с нови кладенци, защото ние където и да отидем в района, пак ще се получи подобен ефект. Нови кладенци няма да решат въпроса. Това е моето категорично мнение. Правил съм проучвания на ресурсите. Всички ресурсни оценки са правени от мен за целия Хасковски басейн. Знам колко е дебитът на помпените станции, колко са експлоатационните им ресурси, какво е взаимодействието между тях. Всичко това е абсолютно ясно. Няма да решим въпроса, най-много да го забавим, малко да забавим, но проблемът ще продължава да седи.
С пречиствателна станция за питейни води също няма да решим проблема на самото място, защото водоснабдяванията са малки, изискват изключително големи капиталовложения. По-добре е да преминем към пречистване на водоносния хоризонт, спиране на това замърсяване, което го има – технологично, има такива методи, можем да ги приложим. Веднага казвам, че можем и че ще има ефект – за няколко месеца, за четири-пет месеца да решим въпроса с водоснабдяването, тъй като Хасково ще остане без вода. Това всички трябва да е ясно. В момента, в който натоварят останалите помпени станции, при изключена главна помпена станция Хасково 1 със 140 литра в секунда, аз просто не знам как ще се оправят тези хора. Казвам Ви го едно към едно.
Това категорично е моето и на нашата асоциация мнение е, че трябва да се премине към пречистване във водоносния хоризонт. Такава технология има, прилага се в Америка, прилага се във Великобритания, знаем много добре как може да се направи и ние сме правили подобни опити преди години с пречистване на манган във водата. Така че това е пътят.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, проф. Пенчев.
Заповядайте, д-р Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги и всички присъстващи гости на днешното заседание! Получих информация и затова малко закъснях – какъв е бил докладът на Министерството на икономиката, и след това което чух тук, като доклади, посочва се, че подземните води са в допустимите норми и параметри.
След това виждаме, че питейната вода е с други параметри по отношение на целта на занятието, което обсъждаме на днешното заседание.
Добре е да получим отговор каква е причинно-следствената връзка след като подземните води – ние трябва да получим отговор на този въпрос, защото ние се въртим в кръг, задаваме въпроси, виждаме различни подходи и изследвания. Не получаваме отговор как така подземните води – ясно е, тук има ВиК-специалисти, които знаят по-добре от нас по какъв начин се довеждат и отвеждат, стигат до водоема, от водоема до потребителите и до всички нас. Трябва да видим по трасето къде става това, ако това е така. Но ако има различен подход, защото едните казват – ние следваме една наредба, а другите следват по друга наредба, накрая резултатът трябва да е унифициран.
Затова едно от предложенията, които направих в пленарна зала, беше да се прегледа законодателството, нормативната база и ако има различни подходи, различни форми – тук колегите, които са специалисти по отношение на урана, ако има различни норми в никакъв случай не може параметрите да бъдат различни и да има различно тълкувание.
Ако проблемът е от такова научно-техническо естество и притесняваме хората, това е много сериозен проблем и всички ние трябва да свършим работата тук, преди всичко представителите на науката и които са специалисти в тази сфера.
Така че трябва да получим отговор за причинно-следствената връзка как така в единия случай ситуацията е нормална, а в други случаи, господин Председател, виждаме повишени норми на питейната вода, което всички нас ни притеснява и естествено хората, които живеят там.
Следващият ми въпрос тук е към проф. Пенчев. Бихте ли ми пояснили този термин – какво означава „пречистване на водоносния слой“? Как може да се постигне, ако е необходимо това нещо? След като получим отговор откъде е източникът. Това е големият въпрос, на който ние трябва да получим отговор.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Професор Пенчев, слушаме Ви.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Само да кажа за наредбите.
Колегите от „Екоинженеринг-Редки метали“ работят по наредба от 1999 г.
Наредба № 1 за подземните води от 2006 г. – там има праговите концентрации и там са 60 микрограма на литър за ураня. Алфа-активност, бета-активност, въобще има съществена разлика. Аз не мога да разбера защо те работят по тази наредба от 1999 г., след като се смени при нас законодателството няколко пъти? Те работят по нея и представете си, това е специално за качеството на подземните води. Същевременно…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Миналия път Вас Ви нямаше и ние констатирахме, че всички ведомства работят с различни наредби, те не си комуникират едно с друго, разминаванията са тотални. Това е едно от нещата, които Комисията ще предложи. Няма смисъл сега да го обясняваме. Отговорете на д-р Чакъров как ще стане това пречистване на този хоризонт.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Не го обяснявам, но във водоносния хоризонт на едно място, където е този облак и там концентрациите са 10 пъти по-големи, те считат, че това е едно нищо. Не е нищо! Лично аз съм правил оценките за движението на замърсителите във водоносния хоризонт чрез миграционни модели и въобще това, което Вие твърдите, не е истина. Този, който го е казал, не е прав и мога да го докажа.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: А как ще се пречисти?
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: А що се отнася до пречистването, ще Ви обясня съвсем просто. В самият водоносен хоризонт – там, където са кладенците, се изгражда една система от няколко нагнетателни или попивни кладенци, в които ние внедряваме реагентен разтвор, който е безвреден и който довежда до утаяване на урана и създаването на една бариера и концентрациите падат. Обяснявам го много популярно. То остава като едно неразтворимо съединение и повече не се получава движение и спада концентрацията на уран. Утаяване, обаче остава завинаги.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Резултатът! Ще има ли повишена алфа-активност, или няма да има?
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Алфа-активността е свързана преди всичко с радия, така че не трябва да се бърка радий с уран.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Добре, решаваме проблема с урана. Как ще решим проблема с алфа-активността?
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Най-простият начин. Казваме – дайте ни право да направим един експеримент, един пилотен участък, да има необходимото финансиране, да го направим и много бързо ще станат нещата ясни, за няколко месеца ще стане ясно и след това ще се реши въпроса за всички останали места.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин Костадинов има въпроси към Вас. (Реплики.)
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Веднага ще обясня. Има подробни изследвания, които са правени в Щатите, мога да Ви ги покажа, ако не вярвате, в Англия. (Реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Много Ви моля!
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Това е един много съвременен метод, при който те имат чудесни резултати и точно по този начин ликвидират последствията от тези утаители от тяхната ядрена промишленост. Разбира те ли, не по някакъв друг начин. Никой не прави пречиствателни съоръжения за уран.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ако обичате!
АНДОН ДОНЧЕВ: По-отрано ще започна моя въпрос, защото проследявайки дейността на Комисията от самото й начало, бидейки нейн член, аз забелязвам, че общо взето ние вървим по пътя, до който сега сме на път да стигнем и оставам с впечатлението, че основната цел на Комисията е именно това да започне в България да се внасят определени, така да ги, назова „йонообменни смоли и полимерни абсорбенти“.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Не, не! Съвсем друго нещо е, разбирате ли? Нищо общо няма.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Сега, в момента Комисията с търговия не се занимава. Комисията има ясна задача да констатира. Имате наименованието на Комисията, наясно сте! (Реплики.)
Господин Костадинов, моля Ви.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря господин Председател!
Аз благодаря на проф. Пенчев и на проф. Бедринов, виждам, че и господин Ботьо Табаков е тук, той също е един от доайените в уранодобива.
Господин Председател, аз имам въпрос към експертите. Имам едно твърдение, което те да оценят експертно и да кажат как гледат на него.
Става въпрос за неогенския водоносен комплекс при всички случаи, който е формирал този комплекс от три зони – северна, западна и източна. Много ясно са локализирани на този неогенски водоносен комплекс, като говорим за подземните водни тела. Границите – западният, цитирам, е от село Татарево до централната част на град Хасково. Източният от западната част на град Хасково до село Стойково. Северният басейн обхваща малко около 10 кв.км. Общият ресурс възлиза около 600 л/сек., така е оценен.
До тук, надявам се че не бъркам, ще Ви кажа какво цитирам.
В същото време неогенските отложения се намират в неогенските отлагания и в неогенския водоносен хоризонт се намира и находището на уран. Това е ясно и точно геоложката структура и от анализа на водоносните хоризонти. Не знам защо трябва да минат години или месеци, за да кажем точно и ясно – в неогенския водоносен хоризонт, в същите отложения като геоложка структура, се намира уранът. Ето я причината. Пак не мога да разбера какво ни казаха „Екоинженеринг“. Благодаря на проф. Пенчев, че по този начин се включи.
Това мое твърдение, господин Председател, как ще коментират експертите? Прав ли съм? Вярно ли е, или не? После ще Ви кажа откъде е това заключение.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин професор.
ЖЕКО ГАНЕВ: Господин Председател, уважаеми господа депутати! Ще ми позволите да внеса още една разделителна черта в Наредба № 9.
В Наредба № 9 има таблица, която говори за тежки метали, и в нея е уранът. Смятаме урана за тежък метал, който води до токсикация на човешкия организъм, и то само 5% от този уран, който попада в човешкия организъм, се задържа в него. Другите 95% се изхвърлят.
Уранът е токсичен химически елемент. Изотопите на урана и последващия ред, в случая радий 226 говорят за алфа-активност, за сумарната алфа-активност. Концентрирайки се върху урана според мен се всява едно притеснение в обществеността, че едва ли не там се водят военни действия, обеднен уран и така нататък. Няма нищо общо това.
В района, а и не само в този район, а и в цялата Тракийска низина, има разсеяни изотопи на урана, които са причината за тази повишена алфа-активност. Това е доказано още през 1986 г. чрез един повсеместен доклад на Българска академия на науките. Четири процента от всички изпитани населени места имат отклонения по наличието на естествен уран. Но естественият уран го разглеждаме като тежък метал. Тук е важно да говорим за радий 226. За съжаление, радий 226 не е нормиран в наредбите, никой не го следи или ако го следят, няма норма, по която да се казва това много ли е, или е малко. Защото наличният уран, който е констатиран с първите анализи от 4 април 2017 г., не дават такава алфа-активност. Те дават само 35%. Значи, има друг радионуклид, който допълва тази норма. Не може при едни концентрации средно 45 микрограма уран да дадат 1,3 бекерела. Просто не става. Всичко да бъде изотоп, не става. Значи, има един, поне един. А този един е радий 226. И след това започва радона и неговият разпад.
Затова категорично трябва да говорим, че уранът като елемент не трябва да всява паника, защото той е в рамките между 30 и 60 микрограма. Това сега как е в закона, как не е в закона, те, закони трябва да се спазват, но това не е чак толкова проблемно.
Но алфа-активността е в границите от 13 до 30 пъти над нормата. И няма какво да говорим! И тук говорим за носителите на тази алфа-активност. Това са горещи частички – горещи частички, които влизат не само чрез отделителната система, те влизат и чрез кожата, чрез дишането, всичко. Тази вода не е годна за нищо! Има ли фактически норми, и аз мога да Ви кажа какви са констатациите в Европа за уран, че ние сме просто много добре.
В Швейцария е три пъти по-голямо количеството на урана в питейните води. В момента в Чехия количеството на урана е някъде от порядъка на 7 пъти, сезонното отклонение. Но алфа-активността и на двете места е много по-ниска, защото този уран фактически, както каза колегата, е в различни форми. И тук не е виновен чак толкова уранодобивът, как е консервирано, как не е консервирано. В този район, в целия район на Горнотракийската низина има разсеяни радионуклиди и те започват от изотопите на урана, преминават през радия, минават през радона. Ами ако измерите радона в жилищни сгради на Ямбол, ще стане ужас и безумие. Няма какво да говорим!
Тук трябва да се търси фактически начинът, а не да се всява паника в населението, защото, когато се говори за уран, започват едни такива за обеднения уран в Югославия, а пък уранът, който дошъл от... Въпреки че уран няма при Чернобилската авария, там са други изотопи. Аз съм човек, който е участвал на 10-ия ден след Чернобил съм бил на р. Припят и спирането фактически на радионуклидите да не стигнат до Днепър и до Киев, съответно до Черно море. И се спряха по елементарен начин, както колегата каза – чрез изчистване на хоризонта. И за това нещо няма необходимост да се вкарват американски технологии на IT-технологиите, на Леополд и така нататък.
Ние сами сме в състояние да си решим проблема с изчистването на хоризонта! Как ще бъде това? Не е важно сега, в момента, тук да взимаме такива решения. Още повече че в България от 6 години се работи по проблема с тежките метали – и в Тетевен, и в Ботевград, и в Сливен тези проблеми са решени и имаме достатъчно сериозен опит, и то опит, в който държавата е вкарала много пари. Това са инсталации, това са резултати, които могат да се констатиран веднага.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Тоест говорите за подобни проблеми, решени вече, и държавата е включила и ресурс в това, участвала е.
ЖЕКО ГАНЕВ: В рамките на 12-13 млн.лв.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: И е решен въпросът.
ЖЕКО ГАНЕВ: Да.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: След като тук имаме едно и също мнение от различни професори…
ЖЕКО ГАНЕВ: Трябва да се изчисти.
Няма какво да се коментира има или го няма урана? Тук има колеги, които могат да кажат – имат 4 дисертации на тази област, не искам да казвам къде има по-големи количества, защото сега сме се акцентирали на Хасково. Това не е вярно, че Хасково е най-, нали, има други райони.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Дайте да се концентрираме, моля конкретно говорете по темата.
ЖЕКО ГАНЕВ: Има го уранът като тежък метал. Не е опасен, той е токсин, но в сравнение с арсена, с мангана, който е в този район…
РЕПЛИКА: И кадмий.
ЖЕКО ГАНЕВ: И кадмий.
…манганът в района на Хасково е 100 пъти повече от нормата. И връзката между уран и манган е ей-така. А като сложим и един окислителен елемент, и нещата стават много ясни.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, благодаря Ви.
Други въпроси или по темата? Нямате.
БОТЬО ТАБАКОВ: Добър ден, уважаеми членове на комисията! Имам 12 години в уранодобива, бях главен специалист по тези геотехнологични добиви.
Въпросът тук според мен се измества, че се прави уранодобивът виновен за проблема. Уранодобивът, в случая, не е той проблемът. Защото в случая на находище Хасково има 4 уранови участъка.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, рядко обединение на мислите на всички до този момент. Вървим в една посока, тоест както каза д-р Чакъров, вървим към изясняване на причината.
БОТЬО ТАБАКОВ: В района на находище Хасково, където е правен добив, има 4 участъка. Единият е участък „Чешмата“, за който говорим, където е правен добивът. Другото е много близо до Болярово. Третият е до Кенана. Четвъртият участък е Динево.
Добивни работи са правени само на геотехнологията. Аз не споделям мнението, че водите са се преместили на 7 км при тая филтрация. Сега в последно време се направиха две оценки. Когато се правеше рекултивацията 30 см., сега казват, че е един метър. Дори при един метър, това са 7 км., това е след 7 хиляди години – да, проблем ще има. Но след 7 хиляди години, а не сега!
Проблемът е от естествения уран. Тук съм направил една карта. В България това е карта на 391 месторождения, аномалии и рудопроявления. Както каза господин Бедринов, уранът е много подвижен. Така че той много лесно влиза, от минералите отива във водата, така че той се появява на много други места.
Сега въпросът е за тази дискусия, където господин Диков повдигна. „Екоинженериг“ следи, има си задачи, той си следи да не е повече от чиста мигрограма. Ако е над чиста микрограма, тогава имаме проблеми. Затова те си имат пречиствателни съоръжения и в Бялата вода, горе на Бухово.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Вече се оформиха първите въпроси съм Вас, давайте по-делово.
БОТЬО ТАБАКОВ: И по отношение на проблема с урана. Аз тук от тяхното любезно съдействие, даже за това, което попитахте, господин Костадинов, те имат за тези сондажи за питейни нужди –три пъти над нормата по Наредба № 9. А три пъти под нормата, която им е на тях, за да взимат мерки за саниране. Така че всичко тук е от каква камбанария се гледа.
А тези същите сондажи, които сега гледаме, те не са изградени последните години, те са изградени преди 2000 г. Само че преди 2000 г. нормата е била 600 микрограма, при техните 100 микрограма са 6 пъти под нормата. Сега направихме 60 микрограма, и то не е химично, то е от радиологична гледна точка. Сега при 30 милиграма съдържанието се запазва и то не е в резултат на техногенна дейност, то е от природна дейност. Така че препоръката ми е, че други трябва да гледат за мониторинг на питейните води и от там да се вземе…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Табаков, имам един такъв много кратък въпрос. Тук е управителят на ВиК – Хасково, управителят на ВиК– Бургас, госпожа Виденова също от МРРБ, директор-дирекция. Чу се в пространството, че правителството дава 2 млн. лв. аварийно, спешно за нови сондажи. Това са сондажи, дублиращи. В ония райони, където се правят тези сондажи, няма забелязани такива замърсявания.
Но поради Вашите твърдения за подвижността на замърсителя, мислите ли, че е удачно и целесъобзразно, ако бъдат направени тези дублиращи сондажи? Те за известно време вероятно ще решат проблема на Хасково, защото дефицитът със 140 л/сек. е изключително голям. Но няма ли пак да се получат същите замърсители, или трябва да се търси друг водоносен хоризонт, на друга дълбочина, има ли го няма ли го, там какво е положението? Това ми е въпросът и какво ще ги посъветвате тях, пък и нас.
БОТЬО ТАБАКОВ: Ако вземем друга наша Наредба № Н-4, която казва 5 микрограма уран, то тук става въпрос за качеството на повърхностните води. Тогава става по-сложен проблемът. Аз съм много съгласен с това, което Вие казахте. Като тежък метал, Европейският съюз е преценил и е направил списък кои тежки метали да се анализират. Уранът го няма, ние сме го сложили. Защо? Не знам. Европейският съюз си има Енергоатом – директива, която казва да се третира като радиологичен параметър. Като има индикативна стойност на алфата, такава контролна, да се направи оценка, да се изчисли индикативната доза. От това, което нещо поназнайвам и това, което се консултирах, при тази 0,1 милисиверт, след като се направи, няма да се постига – ще бъде под 30 микрограма. Тоест очаква се, че ще дойдат някъде около 100 и над 100 микрограма, защото то не е само уранът, а уран 238, 234, полоний, олово, радий. Така че съвета ми е да се направи оценка и тогава.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля, конкретни отговори давайте, защото и другите колеги сигурно ще имат въпроси.
БОТЬО ТАБАКОВ: …без да имат такъв механизъм за оценка за действителната опасност. Някой тук ще кажем – ние трябва да отидем на 4 микрограма, тогава трябва…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря.
Кой иска думата?
Господин Иванов.
ДИЧКО ДИКОВ: За Наредба № Н-4, която спомена господин Табаков, изрично е казано, че тя е за окачествяване и класификация на повърностните води. В нея няма императивни стойности, които са гранични норми, след които следва…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Това го разбрахме. Некомуникацията на наредбите ги разбрахме, няма смисъл да ги повтаряме. Дайте да вървим към същност.
Моля, професор Валерианова, имаше тук въпроси, които трябва да бъдат сведени до знанието на обществото, за заболеваемостта в съответните райони. Имаше конкретен въпрос тук. Къде е най-висока заболеваемостта в България от злокачествени заболявания?
ЗДРАВКА ВАЛЕРИАНОВА: Тази информация, която мога да предоставя, се отнася единствено и само за злокачествените заболявания. Последните достоверни данни от Националния раков регистър, където се събира пълна и подробна информация за злокачествените заболявания в България, показват, че Хасково е район с най-висока заболеваемост общо от всички злокачествени заболявания. Стандартизиран показател, световен стандарт, го казвам това, защото тези данни могат да бъдат сравнени. Ако се изследва фактическата заболеваемост, тя не може да се сравнява. От така направената стандартизация Хасково – и при мъжете, и при жените, и общо, е с по-висока заболеваемост от средната за страната, а в същото време е и с най-висока заболеваемост при мъжете и при жените, сравнено с останалите области.
Веднага обаче искам да направя едно уточнение. Ракът не е едно, много заболявания. Ето тук са основните от тях. Те са над 100 заболявания. В света няма установена една-единствена причина, която да казва – ето, това е причината за рака. Говорим за всички злокачествени заболявания. Ако вече отидем в отделните локализации на рака – било бял дроб, било бъбрек, било пикочен мехур, било уретер и така нататък, тогава вече може да се каже кои са основните фактори, които повишават заболеваемостта и които оказват влияние върху това.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Другият въпрос беше за бъбречните заболявания, тъй като имаше, пак от обществото, въпрос – моля да цитирате данните относно тези показатели.
ЗДРАВКА ВАЛЕРИАНОВА: Относно бъбречните заболявания, пак за 2013 г., мога да кажа, че Хасковският регион при мъжете е с един от високите показатели при карцином на бъбрека, при карцином на паренхима на бъбрека и при карцином на бъбречното легенче. При жените обаче такава тенденция не се наблюдава.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: При бъбречното легенче там имаше статистика.
ЗДРАВКА ВАЛЕРЯНОВА: Да, 1,8 – но там са много малко случаите и затова не са достоверни.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, чухте информацията. В тази посока част от комисията се е обединила и искат още повече данни, за да се констатират резултати от съответните заболявания. Те са факт. Имаме съответните проблеми, търсят се предложения за решаването на тези проблеми. Обединяват се професорите, чуваме в една посока, засега доста обща, но в една посока.
Предлагам да вървим в тази посока – да констатираме кои експерти, то всички са поканени и са добре дошли, на експертно ниво да се присъединят към екипа, който работи – Междуведомствената комисия, за да може да се излезе с общо решение-предложение за пътя за решаване на проблемите.
Ако имате някакви конкретни предложения, моля.
Господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Нямам конкретни предложения, господин Председател, но взимам отношение по така поставените въпроси и констатации.
Аз съм силно притеснен и притеснението ми идва от това, че уважаемите професори дадоха яснота по това. Естествено, всички сме учили химия. Има най-различни видове уран и тук, естествено, не обвинявам никого. Ако има, да го наречем, чист уран във водата, не е притеснително. Естествено е. Аз не желая нито моите деца, нито аз, нито който да било да пие вода с уран. Това в обществото вече е факт. Няма как да променим мисленето,
най-малко на хората от Хасково. Каквото и становище да изразим, че това е естествен уран, няма опасност, те ще те гледат в очите ни и ще кажат: „Вие ни лъжете. Лъжете и се подигравате с нас!“
Констатирано ли е, че има високи стойности на уран? Констатирано е. Излязоха ли нови проби в тази шест населени места в Димитровград? Излязоха! Да, може да не е уранът, може манганът да е причината, може да е друго, но е факт, че има замърсяване.
Кой е причинителят на замърсяването? Миналия път говорихме за това нещо. Кой? Ние този отговор го нямаме.
Господин Манолев, господин заместник-министър! Вие сте министър от две седмици, ако не се лъжа, нали така? Нормално е, и това не е упрек към Вас, естествено, нормално е подчинените Ви в министерството да Ви предоставят информация, с която да ни запознаете и да кажете: „Да, ние обследваме тези подпочвени води. „Екоинженеринг“ си върши добре работата, ние работим по Наредба № 1, те работят по Наредба № 9“, и така нататък и така нататък.
Но идеята е трите ведомства – Министерството на регионалното развитие, Министерството на околната среда и Министерство на здравеопазването ведно с Министерството на икономиката, което следи дейността на закритите находища от добиви на уран, да стигнем до единно заключение, че накрая комисията трябва да излезе със становище за промяна в наредбите. Защото тези наредби, въпреки законите, довеждат до различни показатели и стойности, с които ние днес се запознаваме.
Да, може би да кажа още няколко тежки думи, но ще се въздържа, защото колеги може да си ги присвоят лично, че става дума за тях. Но повтарям, че аз съм силно обезпокоен, защото както проф. Ганев констатира, да не отварям други скоби, защото Хасково не е само най-опасният район в България. Това е силно притеснително.
Аз не желая, повтарям пак, да пия вода с най-малко стойности на уран, независимо какво е допринесло за това, нито пък моите деца, родители, приятели, познати и така нататък. Ако не намерим формулата, независимо колко дълго ще продължи тази комисия, да, накрая винаги стигаме до това, че струва скъпо.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да не кажете, господин Ибрямов, че не сме Ви дали тежката дума да си кажете.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Не, аз не казвам тежката дума, а констатирам и казвам, че съм силно обезпокоен.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Добре.
Сега виждате ли, колеги, народните събрания преди нас са били много добри и са снабдили всяка институция със своя наредба, за да бъдат добре работещи. Дано ние да сме тези, които да обединим всички тези наредби, да има единство, тоест да има единство на показателите, да има комуникация между институциите, да направим, така че да облекчим тези държавни служители, които сега един вид се чувстват и виновни, като докладват съответни резултати. Дай Боже, да стартираме с това предложение, както каза господин Ибрямов, да имаме единство, да обединим тези изследвания и тези институции.
Още колеги има да се изкажат.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Като заключение за самия себе си от дейността на днешната комисия, както каза и господин Чакъров, ние в крайна сметка се въртим тук около норми, наредби, знаем, че трябва да бъдат променени, говорим и за междуведомствени комисии. Но в крайна сметка имаме точка на водовземане, тръбопроводна система, някаква пречиствателна станция или я нямаме въобще и кранче. В крайна сметка от кранчето трябва да потече добра, чиста вода.
Ако водоносният хоризонт го няма, бих искал специалистите да се ангажират и да кажат по пътя на тази вода, от водовземното съоръжение до кранчето какво се случва? Тоест да ни обяснят на нас дали примерно прекомерната употреба на хлор не променя валентностите на мангана и на естествения уран? Нали, това са едни много важни неща и аз не искам да ги коментирам, независимо че знам много за тях, нека специалистите да се изкажат.
Какво се случва по натрупването по тръбите, защото Вие може да изпратите, да транспортирате, да добиете чиста вода, но като вземете да я транспортирате по азбестоциментовите тръби и металните водопроводи, в които с годините има отлагания – лично, аз съм виждал тръба при ВиК-авария в мое поле от φ (фи) – 350 диаметър, стеснена на фи – 80. Всичко това са отлагания. Водата си тече с километри по тези тръби и даже да е чист водоносният хоризонт, тя се замърсява в самата тръбопроводна система. Ето на тези прости въпросчета да получим ние някакъв отговор.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Така, добре се изказа колегата.
Надявам се, можем да се обединим в общото становище, че нас ни интересува на кранчето, накрая ползвателят да има годна вода за консумация.
Следователно, не е въпросът да решим за стария уранодобив, не е въпросът да решим нови водоизточници ли, да видим обаче и тръбите, да видим цялостната система, крайният резултат за ползвателя при кранчето трябва да му бъде годна. То така и във ВиК-сектора, нали, в края на краищата Вие я мерите накрая?
Сега за валентността имаше въпроси.
Кой може да отговори?
ЖЕКО ГАНЕВ: Искам да бъда съвсем конкретен и заставам зад това, което казвам, с хипотеза, тъй като това, което ще го кажа в момента, трябва да бъде потвърдено и от останалите колеги.
Използвайки американски модел за моделиране на риска, говоря за риска, при един период от време 0 – 70 години средна продължителност на живота, разпределен в седем групи при количествата на уран, говоря за уран, не за алфа-активност, за количествата уран от порядъка 42 – 48 микрограма, от тези седем групи шест групи не показват никакъв риск или рискът е нулев.
Обаче има една група, която е от 11 до 7 години, това са подрастващите, където рискът е пет пъти повече от допустимото. Тази рискова група – децата от 11 до 17 години, вследствие на естествения процес и замяната на калция в костната система, именно този уран, води до значителни заболявания на костната система – ракови, онкологични заболявания, и на кръвоносната система.
Рискът в момента с тези количества – дали е 30 милиграма, дали е 60 милиграма, не го коментирам, рискът за възрастовата група от 11 до 17 години е четири пъти по-голям, отколкото е допустимия риск. Това е по американска методика. Групата е фактически средностатистическа група, затова Ви казах, че е хипотеза не конкретни, а по данните на щата Охайо. Те са правили такава методика и на базата фактически на осреднените количества уран, говорим за осреднени количества, които са установени, се показва по тази методика коя е рисковата група и има ли риск. В шестте групи няма никакъв риск, нулев. Рискът е само при децата от 11 до 17 години. При тези усвоени количества уран, малко превишаващи фактически 30 милиграма. Тук не говорим за алфа-активност и не говорим за нищо друго.
Що се касае за валентностите и за другите неща, не искам да влизаме в неща, които са… Но световната практика за премахване на тежки метали, а уранът е един от тежките метали, е следната. Окисляване, значи всички тежки метали се намират в разтворима форма, когато са с ниски валенции, в това число манган, желязо, уран и така нататък. (Реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, моля за тишина!
ЖЕКО ГАНЕВ: Когато имаме окисление, независимо с какъв окислител е, те отиват в неразтворима форма. И много ясно е, че когато имаме прекомерно големи количества на хлор, като окислител, който се използва, се окислява както манганът до високи валенции, така и уранът до високи валенции – дали ще бъде от четвърта или осма валенция, това зависи какъв е уранът. За това, че вкарването фактически на допълнителни големи количества, защото конкретен беше въпросът – вкарването на достатъчно големи количества хлор, защото в законодателството е сложено, че трябва да бъде 0,3 милиграма, а в случая са 3, 4, 5 пъти повече от това, води до получаване на урана във вид, колегите по-добре от мен ще кажат, защото съм професор по квантова електроника, не съм хидробиолог, но се получава така наречения уранит или това е уранова смола. Тя се напластява по тръбите и в един момент може да започне масово да излиза. Във водоизточника може да няма никакъв уран, при потребителя може да има взривно количество уран.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Доволен ли сте, господин Апостолов, от отговора?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Много съм доволен, защото моите притеснения след личен разговор със други специалисти се потвърждават, че във водоизточника може да няма проблеми, а след десетките километра водопроводна мрежа в един момент на кранчето на чешмата може да имаме огромен проблем – и с отлаганията по тръбите, и с прехлорирането. Лично аз тази събота и неделя съм се постарал да отида до хлораторни станции в нашия регион, всичко си тече там безконтролно и хлорът се налива с тубите и с ботушите.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин Манол Генов няма търпение да се изкаже.
МАНОЛ ГЕНОВ: Отдавна минаха времената, когато се хлорираше от чувала с лопатата. Има хлориращи апарати, които според количеството вода подават необходимото количество хлор, за да се получи дезинфекцията и бъде унищожена микрофлората и микроорганизмите вътре. Така че тук малко според мен залитнахме в изказванията, особено и с отлаганията на соли след окисляването по тръбите. Така си мисля като очевидец на доста стари водопроводи, по които са текли хиляди, милиони литра вода. Мисля, че залитаме тук, в тази посока – теоретизираме повече, а на практика нещата са други.
За да не бъда голословен, мисля, че има колеги тук, с които сме работили във ВиК-сектора, могат да го кажат от практика, не с формулата да го смятаме. Не са толкова трагични нещата, независимо че мрежата е стара – азбестоциментова и термитова, но това не е най-големият проблем. А замърсител, че може да има там, някакъв, това не мога да го кажа, защото с гайгеров брояч, който да отчита радиацията на тези соли, никой не е работил и никой не е пробвал, предполагам, освен тези, на които им е работата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
След малко, колега, ще Ви дам думата.
Само да активизирам ВиК-специалистите и директорите! Не бъдете толкова срамежливи, моля Ви! Изкажете се по въпроса, защото в края на краищата Вие сте тези, които трябва да говорите тук повече.
Колега Дончев, ако обичате.
АНДОН ДОНЧЕВ: Аз ще бъда много кратък, просто искам да бъдем конструктивни в това, което правим – стигнахме до някакви изводи. Мисля, че има три пункта, които да отбележим.
Първо, че имаме нужда от почистване на водоносния хоризонт.
РЕПЛИКА: Това е единственият вариант да се справим бързо.
АНДОН ДОНЧЕВ: Второ, проверка на състоянието на водопреносната мрежа и тръби, които имат много натрупвания и отлагания би следвало да бъдат заменени.
И трето, регулиране на количествата хлор.
Мисля, че това са три неща, които ние всички днес може да направим като извод от всичко чуто дотук. Ако нещо съм пропуснал, моля да бъда поправен.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Имате думата.
ГАНЧО ТЕНЕВ: Тук слушах за някакви странни хлорирания. Няма ВиК, което да хлорира безумни дози. Първо, хората няма да пият тази вода, ако хлорираме с такива дози. Така или иначе, и РЗИ-то ни следи резултатите на чешмите, хлорът винаги е в граници, като цяло.
Сега за теория какво може да се случи, явно е, че в случая, в който са излезли лоши проби в Хасково, има проблем във водоизточника. Няма как да кажем, че във водоизточника водата не е наред и да очакваме, че и по чешмите ще е наред, нали?
А по въпроса за хидрогеологията къде ще се направят нови кладенци и какво може да се направи, за да се отстрани, в случая алфа-активността, която търсим да отстраним, това си е до дълго и сериозно проучване.
Между другото, споделих няколко пъти, че по Закона за обществените поръчки излезе аварийността и мога да Ви кажа, че ако тръгнем да правим проекти и да го строим, надявайте се следващите две години да се случи. Само за информация на Комисията. Благодаря Ви.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Може ли нещо да допълня на въпроса на колегата?
Специално за Хасковския басейн, тези три басейна, за които казахте, те са по моето изследване от 1992 г. – северен басейн, западен басейн и източен басейн, и оценката на ресурсите. Това са басейни, които са в този неогенски водоносен хоризонт, и в който вътре е самото ураново находище. Категорично! Това са питейните водоизточници и басейни, в които се намира урановото находище. Това е природа! То иначе няма да стане там, то си е станало там. Сега няма да коментирам подробно защо това е така, защо не е така, няма никакъв смисъл.
Ние трябва да се концентрираме според мен към решаване на проблема с питейната вода. В науката може много да спорим, обаче ние трябва да решим този проблем, и то сравнително бързо.
Ако ние тръгнем да правим водоизточници, между другото, това решение на правителството да отпусне, да правят, не е чак толкова лошо, защото то просто няма друго, което да направим в момента. Няма алтернатива. Те трябва да решат нещо. Не знам обаче с новите водоизточници в границите на тези помпени станции, за които става въпрос, където те ще ги правят, то ще промени, какво ще промени – просто тези водоизточници, които сега са давали 50 литра в секунда, временно с новите ще паднат на 80 литра, и след това пак ще паднат на 50 литра. Това е като едно виме. Има там, не може да го източиш повече, отколкото влиза.
Значи трябва да се търсят нови водоизточници. Къде? Няма в района такива места, където да изградим изцяло ново водоснабдяване и да обезпечим тези 140 л/сек. Чисто разумно. Аз като инженер го казвам.
Същевременно може временно нещо да направим, временно да се получи, но след това ще спадне и пак ще се върне на старата ситуация. Нямаме и гаранция, че в тези места, където ще се изградят новите водоизточници, няма да имаме проблеми отново с качествата, тъй като урановите проявления ги има и в другите райони. Най-концентрирани са в района на „Чешмата“, и в „Кенана“, и в другите, аз ги познавам, неслучайно там са били и действащите рудници. Но там има проучвания в целия район, има такива петна. Даже и да направим, нищо чудно отново да се получат същите ефекти.
Същевременно използвам големия форум, на който се намирам – Парламентарната комисия, включително и главният здравен инспектор е тук, дайте някакво решение. Недейте да смятате, че ние търсим някаква печалба от това нещо. Да направим един пилотен проект, да видим тази помпена станция Хасково 1, където кладенците съществуват, където само някои от тях са с повишени концентрации, някои са с малки, не всичко да спираме и да кажем: „Не, нищо не става“, да се опитаме да видим точно в конкретния район е твърде възможно много бързо някои от тези кладенци да са пуснати. Погрешно е да се спират. Това веднага го казвам.
Спирането на кладенците довежда до това, ако има някакво замърсяване, то да се разпространява все повече и по-широко към другите водоизточници. По-добре те да работят, да дренират част от тази вода, да се смесва с другата при ниски концентрации и да се вземат мерки да се преустанови това замърсяване, да се спре и да започне изчистването на водоносния хоризонт. Такива методи се прилагат масово, масово в напредналите страни. Никой тук не търси някакъв бизнес елемент да продава тръби, филтри – ние не сме такава асоциация, разбирате ли?
От цялата тази работа да се даде възможност да се направи експеримент. Много просто става, много просто! Кладенецът, от който черпим, примерно кладенец № 5, където има повишени концентрации, около него се прави една система от три или четири кладенеца, прави се на модел, зареждащи кладенци със същата вода, с която той черпи, в която имаме повишена концентрация на уран, на арсен, на други компоненти. Същата вода с подобни, с една специална технология, за която аз няма да говоря, вкарваме в същия водоносен хоризонт. Постепенно се получава изчистване и кладенецът започва да работи, получава се бариера и се ликвидира въпроса – старата помпена станция продължава да работи.
Ето, това е възможността много бързо да се постигне един добър ефект. Мога да дам много примери какво се прави в урановите райони в Щатите, където е имало толкова много атомни електроцентрали, които имат радиоактивни води. Системата е тази, за която аз Ви казвам – по пътя се прави бариера и долу е питейният кладенец. Няма обратни ефекти върху околната среда, вкарват се много и най-обикновени реагенти, които не остават остатъчни продукти, за да се влоши.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Много благодаря.
Да вървим към приключване, а то е: дайте Вашите предложения, които имате сбито, в писмен вид към Комисията. Моля всички Вие, които се изказахте, дай Боже, да бъдете така активни като експерти към Комисията, за да може да формираме бързо мнение.
Моля, ако имате конкретни предложения, посочете всичко което би било достатъчно добре към експертите към Междуведомствената комисия, за да могат да им бъдат в полза. След като се продължи дейността на Междуведомствената комисия ще имаме възможността по-голям кръг от експерти да се включите, защото сега се получава едно много сложно бреме, което Министерство на здравето носи. Тук трябва да участват другите ведомства и да носят експертна отговорност, да носят експертно и отговорите. Не е нормално и честно едното министерство да го отнесе, в случая.
Затова Ви моля, дайте своите заключения, тук техническият щаб на Комисията е до нас, разменете имейли, разменете телефони, очаквам Ви в следващото заседание да присъствате. Така че да не вървим с дълги изказвания.
Имате ли допълнителни изказвания и предложения?
Ганчо Тенев? Нямате.
Слушам Ви.
РЕПЛИКА от залата: На територията около Хасково има много подробна карта за съдържанието на уран и на радия, и на тория, и на всички други радиоактивни елементи на базата на аерогамаспектометрични снимки и наземни гамаспектометрични снимки, включително на тези карти са нарисувани площите с потенциални уранови залежи на първия, на най-горния водоносен коридор между 50 и 150 м. дълбочина, в който досега са експлоатирани находищата. Така че най-напред, ако трябва аз да вземам отношение, трябва да ни се осигури достъп до тази геофондова информация, защото при опита, който направих миналата седмица, ми казаха: „Преведете 1500 лв. в банковата сметка на геофонда, и тогава ще Ви пуснем да работите“. Е, не мога да отида да работя, аз съм пенсионер. И така. Радиофизични карти – наземни, и данни по гамакаротажи и за съдържанието на уран и ураносъпровождащите елементи…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Много Ви моля, благодаря Ви, очакваме Ви да участвате в широкия експертен екип. Ако тръгнем в подробности да решим проблема сега, няма да можем да го решим.
Имате ли други изказвания по въпроса? Ако нямате, да минем към същността. Кога е следващата Комисия? Давайте предложения – ден, час.
Ако искате друго да направим – да си видите Вашата програма, тъй като комисиите сега се разместват, предстои 24-ти като почивен ден, да видим, техническият екип да синхронизира време и ще го обявим тогава на всички Вас, разбира се, като сме си синхронизирали действията, да си видите комисиите – всички сте с по две комисии и да може тогава да го обявим и на експертите. Приемате ли такъв вариант?
Д-р Чакъров, приемате ли такъв вариант?
Да повторим – вижте си двете комисии, уточнете се кога Ви е удобно с техническия екип да си синхронизираме действията, 24-ти е почивен ден, да синхронизираме такова време, което Ви е удобно на Вас, и ще го обявим неприсъствено на всички, ще го обявим и на експертите след това.
Приемате ли това?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Приемам, само че на следващия ден имаме даже по две комисии, в четвъртък, на 25-ти, няма да имаме комисии, нямаме физическа възможност. Или в петък, или преди това, но по-скоро вариантът е в петък да имаме. (Уточнения.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Тогава по-следващата седмица да го оставим, за да можем да съберем достатъчно информация, експерти да се произнесат, да излязат новите резултати, които можем да обявим. Всички знаете, че в момента, в който се открие даден проблем, ще сезираме и действаме без значение какво е времето и дали сме в почивка.
Господин Манолев, слушам Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР МАНОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Тъй като уточнявате дата за следващо заседание, искам само да напомня, че всеобхватният доклад за всички 78 находища ще бъде готов на 25-ти. Ако искат членовете на Комисията предварително да се запознаят с доклада, който ние можем да разпространим веднага, след като бъде готов, просто да съобразите датата, въпреки че аз мисля, че от изказванията на експерти и професори в заседанието стана ясно, още веднъж казвам, ние изследваме подземни води. Стойностите на урана, които изследваме, са в граници, които нямат отношение към границите на питейната вода. Просто да се има предвид при анализите на ситуацията, но на 25-ти, както казах, ще бъде готов докладът, така че ако решите, че е удачно, ние можем да го разпространим, за да може да се запознаете с него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря.
Тогава предлагам като излезе доклада на 25-ти, ще имаме възможност всички Вие да го получите неприсъствено, а по-следващата седмица да имаме готовност да обсъждаме и доклада, и резултатите, които ще излязат. Ще имаме ясно конкретно съобщение към всички.
Моля експертите дотогава да изпратите Вашите предложения, Вашата визия, но Ви моля синтезирано, кратко и точно с конкретни резултати, които може да се получат накрая. Не ни спускайте описателни, разказвателни варианти, защото нито сме експерти да го разберем, нито сме специалисти.
Моля синтезирано да пратите Вашите предложения за конкретни резултати, които може да се получат от съответни Ваши предложения за решаване на проблемите.
Други?
Слушам Ви, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Имате ли информация финалният доклад от Междуведомствената работна група докъде е стигнал, защото ни трябва? И, второ, шефът на ВиК – Хасково разбрах, че е тук. Следващия път, защото все пак ние до момента не сме го чули, той е един от основните действащи фигури, ако можем да…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля, думата има шефът на ВиК – Хасково.
Заповядайте.
ТОДОР МАРКОВ: Не съм много красноречив.
От две години и два месеца съм управител на ВиК – Хасково. По професия съм инженер-геолог. Последната ми година съм профилиран в търсене и проучване на радиоактивни материали, редки радиоактивни материали. Пет-шест години съм работил в „Редки метали“ – Болярово. Всъщност това месторождение съм го проучвал.
По една нещастна случайност съм управител на ВиК, от две години. Освен всякакво друго здраве, мисля, че и психичното е много важно. Заболеваемостта, тук, което чух за Хасково – мъже и жени, не знам дали е проявено от водата, която пият хасковлии. Пет години съм проучвал и съм носил уранови, черни и всякакви радиоактивни материали, както и да е. Няма ми нищо, жив и здрав съм.
Искам да кажа на професора – забравих Ви името, искате информация. Понеже последните пет години работихме само по камерална работа – всички сондажи, които са направени на територията на Хасковска област, цялата информация беше на хартиен и друг носител, тогава имаше компютри „Правец“, и я предадохме в Комитета по геология, почти едно камионче. Там са всички сондажи, които са правени, има гама каротажи, електрокаротажи, изчертани са водоностите хоризонти, орудяването, доколкото си спомням, беше от 140-тия до 180-тия метър, като между кладенците на Хасково, които са – най-дълбокият е в Първа помпена станция, е 75 – 80 метра. Между вододайната зона на Хасково и уродяването имаше, доколкото си спомням, мощен глинест водонепропусклив пласт.
От причините има някои, които могат да доведат до замърсяване на водоносния хоризонт, но те са много малки. Някакви разломи, заметресения, непроверени сондажи, които в район по наредба по Закона за водите, район, където е имало и е закрит промишлен уранодобив, не се разрешава за граждани сондажи повече от първото водно тяло.
Професор Пенчев, чел съм Ви (реплика), аз знам, че Вие сте най-запознат с водното тяло на Хасково, само по спомени, не се познаваме, мисля, че сме говори по телефона.
Освен всичко друго, съм участвал в проектирането и строителството най дълбоките сондажи за вода в Хасково. Вие знаете каква е водоснабдителната система на Хасково. Проблемът, гледах 10 години напред до краен потребител – уран и алфа-активност е нямало. Нямало е причини за притеснение на гражданите досега. Ако е имало някакви отклонения, след вземане на една две проби, защото е възможно да се дадат някакви отклонения – или сезонно, или просто така се е случило, че са се активирали едни или други изотопи на урана – имало е някакви отклонения, при две хубави проби, мисля, че проблемът е ликвидиран.
При положение че при няколко кладенеца само, като се появи отклонения, ние имаме около 80 – 84 кладенеца, при 3 -4 кладенеца, ако се прояви някакъв проблем, мисля, че това не е проблем при разреждане с чиста вода – до краен потребител не имало никакъв проблем.
В момента не работи Първа, Втора и Помпена станция – Болярово, Вие ги познавате.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Градската градина не работи.
ТОДОР МАРКОВ: Да, Градската градина са четири кладенеца. Единият въобще е засипан и не работи, три кладенеца остават. Девет кладенеца на Първа помпена станция са спрени и Десети кладенец, който е също от системата, но той се води към Болярово – са спрени.
Трябваше за един час да реша какво е най бързото решение. Решихме, че там, където има учредителни санитарно-охранителни зони – поискахме четири кладенеца да се дублират в северна зона, като миналата година се въведоха в експлоатация и бяха дублирани четири други кладенеца. Никаква индикация, нито на уран, на нищо е нямало! Най-пресни са – направи се пълен химичен анализ, радиология и нямаше никаква индикация в северна зона. Мисля, че още няма. Един кладенец поръчах, Вие ги знаете, в Узунджово, който ще даде около 10 – 15 л/сек. и подкрепа на кладенците, 15 кладенеца, поискахме да се дублират там три кладенеца. Осем кладенеца, ориентировъчно около 10 – 12 л/сек., 80 – 90 л/сек., това беше най-бързото решение, за да ни помогне да се справим с кризата. Защото някой каза тук, че водното тяло е около 600 л/сек., ние черпим около 540 л/сек., всеки ден се мени това. От 540 л/сек., като ни се отнемат 120 – 130 л/сек., ние ако можем без тази вода, щяхме да икономисваме от ток. Хасково е изцяло на помпажен режим, ние въобще нямаме гравитачна вода. Специално за Хасково Вие знаете как се водоснабдява.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: И сега какво? След като „Тракиец“ спряхте, и сега какво? В източна зона, доколкото разбрах, ще правите кладенци.
ТОДОР МАРКОВ: В източна зона искам три кладенеца, един в Узунджово.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: И какво се случи? Вашите експерти какво казаха?
ТОДОР МАРКОВ: Кои са ми експерти?
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля Ви, не влизайте в обяснителен режим и не влизайте в спорове. Моля, момент, момент!
ТОДОР МАРКОВ: Няма значение. Този метод на заустване не съм го знаел.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Професор Пенчев, изслушайте, нека да се изкаже, след това ще Ви дам думата да си кажете.
ТОДОР МАРКОВ: Изказаха се много теории за пречистване и за пречиствателни станции от уран и от манган. Всичко е хубаво, само… Те са различни пречиствателните станции, модулни или немодулни. Няма кой, ако след това трябва да се промива филтърът, Басейнова дирекция няма да ни даде точка на заустване. Никой не иска да вади урана, мангана и арсена от пласта и да го излива в природата. Това е единственият проблем на пречиствателните станции.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля Ви, след малко ще Ви дам думата. Нека до се изкаже.
Довършете.
ТОДОР МАРКОВ: Колеги сме донякъде.
Достатъчно е висока водата на Хасково и една пречиствателна станция би оскъпило още водата. Ако може това да се избегне, ще съм много благодарен.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ако можеше водата да е чиста, супер щеше да е, ама не.
ТОДОР МАРКОВ: Ние не сме родени в Алпите. Аз мисля, че и в Алпите водата има някакви отклонения.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Директор.
Професор Пенчев, моля първи Вие възразихте, дайте си Вашата дума. След това обаче ще дадем право на директора да отговори, нали?
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Първото нещо, аз се радвам, че колегата – не го познавам, директора, е точно от нашата специалност. Това е много добре. Значи, той разбира този проблем. Аз заради това казах, че това решение може да е нещо временно, но няма да реши цялостно проблема с новите кладенци. Просто временно решение, което ще отмести проблема, но няма да го реши.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Защо няма да го реши?
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Ще Ви кажа.
Най-просто – тези кладенци, които в момента дават това водно количество, новите временно ще го покачат за много кратък период от време и след това пак ще падне до същото.
Същият случай го имахме точно 1981 г., когато пуснаха помпената станция в Узунджово – втори етап, беше проектирана 100 л/сек., след три месеца пада на 30 л/сек. Ето това е целият въпрос. Няма да го реши, тъй като има определени ресурси. Освен това, би трябвало да преминат през ОВОС, те трябва да оценят въздействието върху околната среда.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Това може ли да го дадете в писмен вид, като предложение към Комисията?
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Без да навлизам и да отегчавам Комисията …
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Не, не, благодаря Ви.
Това, което казвате, е важно. Може ли Вашето становище да го дадете в писмен вид?
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Абсолютно категоричен съм, че няма да реши въпроса. Ще дам всичко, включително и предложението за изчистване на водоносния хоризонт, съвсем конкретно.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Но в две различни – едното предложение защо няма да бъде решен въпросът по този начин, както сега казвате, второто предложение – как този хоризонт, както Вие казахте, трябва да бъде.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Съвсем в детайли ще Ви покажа, за да се реши въпросът. И се радвам, че с колегата от ВиК – Хасково, ако те имат желание и главният санитарен инспектор даде, ние бихме могли да направим експеримент и няма да има никакъв проблем.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Жеко Ганев, Вашата реплика.
ЖЕКО ГАНЕВ: Категорично е прав директорът на ВиК – Хасково, че това, което се отделя, не може да се изпуска в околната среда. Ние не говорим за пречиствателна станция от такъв тип. Ние говорим за пречиствателна станция, която не произвежда продукт с шифър „отпадък“, а продукт с шифър „фабрична крайна суровина“. И уранът, и манганът, и арсенът на борсата в Лондон си имат шифър и говорим за чисти метали. И когато тези чисти метали, точно такъв тип пречиствателни станции в света се създават, и когато говорим за това, водата на Хасково вместо да стане три лева, тя ще стане нула лева, защото един килограм уран в чист вид ще направи така, че за две години напред всичките загуби, които има Хасково, отиват. Не говорим за пречиствателна станция, като отпадните води махнахме активната утайка, сега се чудим какво да я правим, и ще имаме санкции един милиард.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Тоестq проф. Ганевq искате да кажете, че на изхода на Вашето предложение няма да има отпаден продукт. Може ли в писмен вид, както проф. Пенчев, кратко да дадете Вашето предложение с конкретен резултат? Може ли?
ЖЕКО ГАНЕВ: Може.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Много благодаря.
Кой друг искаше думата? Отказали са се.
Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Имам два въпроса. Независимо как го наричаме допълнително, аварийно или каквото и да е водоснабдяване, правено ли е предварително обследване, както е по наредба, за очакваните резултати? Правено ли е предварително обследване за очаквани резултати по отношение на качеството на това, което ще добиете? Дори, пак казвам, да е допълнително или аварийно, такова обследване или анализ трябва да бъде направен. Мен ме притеснява Узунджово – 2, и, мисля, че 5-ти кладенец.
Вторият ми въпрос. Това, което в самото начало ме беше притеснило и ми беше направило впечатление на срещата от 27 април 2016 г., Вас Ви е представлявала госпожа Минкова, не знам коя е госпожа Минкова, на срещата в обсъждането на плановете за управление на речните басейни. Когато заместник областният и областен управител на Хасково поставят въпроса за контаминацията, госпожа Минкова е заявила, че не е запозната с подобен проблем. Това е просто като реакция на стенограмата. Това са ми двата въпроса.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Моля да отговорите. Нека да отговори директорът на ВиК и тогава, моля Ви.
ТОДОР МАРКОВ: За коя среща става въпрос – на 27 април 2016 г.?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да, 2016 г., за плана за управление на речните басейни, представителят на ВиК, при поставен въпрос за това, че трябва да се предвидят мерки по линия на това, че все пак има някакви стойности по отношение и на уран, и на алфа-активност, представителят на ВиК, която е цитирана в протокола, като госпожа Минкова е заявила, че не е запозната с подобен проблем. Аз го имам протокола.
ТОДОР МАРКОВ: Госпожа Минкова вече е пенсионерка. Тогава е била, изпратил съм нея, ако става въпрос за тази среща. Правилно е казала, че не е запозната, защото индикация за отклонение в питейната вода за краен потребител дотогава е нямало. Тя контактуваше с Басейнова дирекция. Ежегодно задачата й беше съвместно да заявяват черпените количества вода, да се правят декларации и със съвместни протоколи да се признаят и да се заплаща таксата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Един въпрос, който е много важен за обществото и не може Комисията да приключи днес работата, без това да го оповестим. Може ли да потвърдите, че всички кладенци, с които Вие в момента работите и всички тези работещи системи, са с нормални норми, които може жителите да използват и да са спокойни.
ТОДОР МАРКОВ: В момента да, всички кладенци са в норма, поне бяха преди месец и продължават пробите. В момента даже имам разрешение от Министерството на здравеопазването, понеже бяха спрени тези, които са компрометирани.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Тези, които са компрометирани, са под чертата – те не работят и за тях ще се търси инвестиционно решение, за което явно няма как Вие да се справите сами. Затова всички тук ние трябва да се обединим, че не е по плещите, оформя се проблем, не е по плещите на ВиК да го реши, като разбира се, всички тук експерти, специалисти да си кажат думата как това да стане. Така ли да разбирам?
ТОДОР МАРКОВ: От април месец работим във военен режим. Ние направихме водата да тече 25 – 30 години, може би течеше от юг към север, обърнахме я да тече от север към юг. Никой не почувства в Хасково, че няма вода, бяха спрени 130 л/сек. бяха отнети, северните резервоари падат ежедневно. Това искам да попитам или да кажа, че до една седмица минаваме в режим – то е неминуемо. Тогава ще стане страшно в летния сезон.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ясно трябва да знаем, че не може – в това всички сме се обединили, в мрежата да има вода, която не е разрешена за ползване. Така че и да се мине на режимq ще се търси решение за този въпрос. Но Вие още веднъж потвърждавате, че към момента водата, която е няма проблем.
ТОДОР МАРКОВ: Няма никакви проблеми.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Чудесно!
Господин Кунчев, нещо да добавим към случая, или не?
Слушам, господин Кунчев.
АНГЕЛ КУНЧЕВ: Това е интересно, което каза господин директора на ВиК там в потвърждение на тезата, която се представи от Министерството на икономиката, че в изворите проблем няма. Само че не знам дали обръщаме внимание тази теза се блъска и се бие с тезата, която беше представена тук, че неогенския водоносен слой има еди-какво си и така нататък и това го има във всичките там извори. Излиза, че изворите са чисти. Така ли е?
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Не, не. Има затворени извори в момента и кладенци с отклонения, с ясни…
АНГЕЛ КУНЧЕВ: А след това какво се получава?
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Те са затворени, от тях не се консумира вода. В момента текат следващите изследвания и в зависимост от тях Комисията трябва да се произнесе по евентуално инвестиционна програма, която да предложи или да констатира, че всичко е нормално. Така, че чакат се тези изследвания. А водата, която се консумира от тези кладенци, така ли да разбирам, господин Директор, във водоснабдителната мрежа към момента, които са, са нормални, но в скоро време ще има режим на тази вода, защото тя е недостатъчна. Така ли да разбирам?
ТОДОР МАРКОВ: Сега водата в момента има ограничение.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, да. Тя не е за пиене, но има ограничение.
Момент, слушам, господин Дончев.
АНДОН ДОНЧЕВ: Дотук от това, което чух, стигаме до извода, че има не само решение на проблема, но и много икономически ефективно и изгодно решение на проблема. Защо не тръгнем в следващото заседание да отидем в положителна насока?
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, поискахме на специалистите да дадат своите решения конкретно, докладваме ги на Комисията и те да залегнат в това.
АНДОН ДОНЧЕВ: Такава изгодна ситуация биха ли инвестирали в такава станция сами, като разчитат на…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Момент, момент! Само господин Костадинов да се изкаже и след това ще отговорят експертите.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Искам да помоля за отговор на въпроса, може би не беше ясен. Има ли обследване предварително, тъй като имаме налице 1 млн. 930 хил. лв. за допълнително аварийно водоснабдяване, четири броя кладенци в зона север, един брой за Узунджово, три броя тръбни за източна зона и възстановяване на водопровод. Има ли предварително обследване?
ТОДОР МАРКОВ: Предварителни хидрогеоложки доклади няма, но са поискани да се дублират тези кладенци, защото ситуацията действително беше критична. Искам да попитам и какво ще правим след това? Нямаше, но те са поръчани в регион, който е традиционно с чиста вода. Няколко сондажи от Първа помпена станция показаха отклонение и бяха спрени всички помпени станции.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Може ли да отговорите на господин Дончев? Господин Ганев или господин Пенчев – кой ще отговори?
КРАСИМИР УЗУНОВ: Тя е проста работата, вече е инвестирано. Това за което говорите, туй вече е направено, заедно и съвместно с проф. Жеко Ганев. Туй вече е направено, Дончев. От порядъка на седем-осем до десет пъти по-евтино струва от английската подобна такава станция, от американската. Накрая излиза чиста вода, никой не пипа нищо. На базата на патента на професора сме инвестирали пари и аз, и той. Това нещо съществува, само че някой трябва да се присети и да каже: „Дайте да го сложим, да видим какво става“. Просто към боб.
РЕПЛИКА: И работи ли, как?
КРАСИМИР УЗУНОВ: Да, разбира се, работи. То ако не работи, няма да съм тук и да се усмихвам на разни работи.
РЕПЛИКА: Правени ли са някакви опити…?
КРАСИМИР УЗУНОВ: Не, не. Туй, за което говоря, няма нищо общо с измисленото.
АНДОН ДОНЧЕВ: Обяснете за какво става въпрос.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Може ли да обясните?
КРАСИМИР УЗУНОВ: Говорим за едно ноу-хау, за една инвестиция, която беше започната от един начин. Във връзка с това, което се случва напоследък в държавата се добавиха разни други неща, като модули. Патентът на професора се използва по начин, по който е най-добър за Вашата ситуация. Ако Комисията има право да разпорежда на министерства, които са оторизирани да казват разни работи,…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Комисията може да препоръчва, тя не може да разпорежда. (Реплики.)
КРАСИМИР УЗУНОВ: Да, да препоръчва и някой да каже: „Да, господин Узунов, заповядайте, сложете на Ваша отговорност, на Ваши разноски“. Ние ще Ви я дадем за 1-2 месеца. (Реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ето Ви специалистите на ВиК. Още веднъж споделете метода, като разбираме, че на изхода няма отпадъчен продукт и решава ли въпроса с алфа-излъчването? Решава ли въпроса с наднормения уран – там, където го има в съответния кладенец?
КРАСИМИР УЗУНОВ: Значи, ако не е така, нямаше да седя тука. Но ако искате в подробности, нека Жеко Ганев да Ви каже дали го решава, или не. Но аз Ви казвам – да.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Господин Дончев, удовлетворен ли сте от отговора?
КРАСИМИР УЗУНОВ: Само да кажа: това е експерименталното, което е направено от нас. За 1000 жители е 3 л/сек. За 20 хиляди души се изисква доста време и доста стратегически материали.
ТОДОР МАРКОВ: А за 130 л/сек., както казва директорът на ВиК, готови ли сте да дадете предложения?
КРАСИМИР УЗУНОВ: О, не, не, не.
ТОДОР МАРКОВ: Защото има и обратна осмоза, която също…
КРАСИМИР УЗУНОВ: Не, тези с обратните осмози – друг да ги прави.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Може ли да чуем проф. Ганев? Зададе Ви директорът въпрос. Трябват им и са им необходими 130 л/сек., можете ли да ги осигурите?
ЖЕКО ГАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа депутати! Просто е безсмислено да се говори. Такава пречиствателна станция за 85 л/сек. от шест години работи в Ботевград, от седем години работи във ВиК – Тетевен, за 800 л/сек. е изпълнена напълно в Сливен. Липсват 1 милион за да се доведе електрическото захранване и да се пусне.
В България в момента преди 4 години лично премиерът, лично министърът на околната среда и водите и министърът на регионалното развитие откриха две такива пречиствателни станции за тежки метали. Намират се на 35 км от София. Може да отидете да ги видите как работят.
В тези тежки метали има съответно и неблагоприятно алфа-лъчение. Това каквото е направено, това е направено в България. Това е български опит. Ние можем да Ви кажем, че „Елфи-тех“ е решила проблем в Румъния със 150 пъти над нормата количества радиоакативни материали в тяхното хвостохранилище. Това е проект, който е реализиран.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Може ли да дадете като пример, да го посочите къде е, положителни примери, които имате в предложението?
ЖЕКО ГАНЕВ: Още повече че това е патент, международен патент, защитен в Испания. По този патент, забележете, по този патент и по тази технология, включително тази вода, която в момента в консумира „Тико“, се обработва. Това е технология за електрофизично въздействие. Няма минерални води в България, които са с нормални количества замърсители, които да се бутилират директно. Тази технология работи, ама дали работи, или не работи, това е субективно мнение.
Господин Узунов предложи нещо. Слагаме я на наши разноски и се установява какво е на входа, какво е на изхода, какво се получава, има ли замърсяване, няма ли замърсяване. Това е много елементарна работа.
АНДОН ДОНЧЕВ: Цената на един кубик.
ЖЕКО ГАНЕВ: Ще Ви кажа цената на един кубик – в „Чеканица 1“ е 0,08 лв., 8 стотинки е обработката на водата. Водата идва от язовир Бебреш, който знаете за какво е създаден. Бебриш е нещо, в което има цялата Менделеева таблица …
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Осем стотинки на кубик ли?
ЖЕКО ГАНЕВ: Осем стотинки на кубик е обработката.
ПРЕДС. ГЕОРКИ КОЛЕВ: Добре.
Директорът на Вик иска нещо да Ви каже.
ТОДОР МАРКОВ: Вашата инсталация може ли да я монтираме – аз не знам дали има възможност да я монтираме, във Върбица? Колегите от ВиК – Димитровград, също имаха неблагоразумието да се родят в нашия регион и имат там проблеми. Там е само един кладенец. Не знам колко литра в секунда е, но можем да си разменим телефоните.
ЖЕКО ГАНЕВ: Два литра в секунда.
ЖЕКО ГАНЕВ: Но трябва някой да разреши.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Директорът на ВиК пита: „Можете ли да сложите инсталацията там“, а пък вече е чисто административно, защото там има проблем. Там хората имат един кладенец. Друг водоизточник няма. Те трябва да носят с водоноска. „Можете ли Вие, казва директорът, да сложите инсталацията там“ и там вече да покаже на практика резултат?
ЖЕКО ГАНЕВ: Моят отговор е: „Технически – да, организационно – не“. Под „организационно“ се разбират много неща, които ще влезем в противоречие, ако не минем по целия път, със закона, най-малкото със Закона за водите, пък после със Закона за регионалното развитие и така нататък.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ако се върви на принципа на бедствия и аварии, или пък как по-бързо да се реши?
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Това не значи, че не трябва да се спазват законите.
ЖЕКО ГАНЕВ: Да, точно трябва да се спазват.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Закона за водите.
ЖЕКО ГАНЕВ: Точно, трябва да се спазват абсолютно всички неща. Трябва да се внимава.
ТОДОР МАРКОВ: Аз точно това исках да ми помогнете – да прескоча тия тромавите процедури, защото дори и за тези кладенци, които Вие ги знаете, че искам да ги дублираме, няма да станат. Едно чисто сондиране на един 80-метров кладенец е пет дни, седем дни с обсаждането.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Една година и половина е съгласувателната процедура.
ТОДОР МАРКОВ: Ами, знам, защото съм ги съгласувал. Нали това е спешност? След една седмица минаваме на режим, 65-хиляден град минава в XIX в. и всичките ще излязат на площада и ще си поискат водата с уран.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Можете ли Вие да помислите по какъв начин нормативно това може да стане? Специалистите от Комисията на вход на водата, на изход на водата да има измерване за да се прецени – да работи, не работи, и така. Това възможно ли е? Имате ли възможност това да го помислите? Вашите юристи да седнат, да помислят. Вижте се с юристите на общината, обсъдете това възможно ли е.
Господин Ганев, ако юристите на общината, юристите на предприятието кажат, че имат юридическа възможност това да се служи, Вие готови ли сте да направите този…?
КРАСИМИР УЗУНОВ: Експеримент.
ЖЕКО ГАНЕВ: Като човек, който е инвестирал, а ние като хората, които сме реализирани тази инвестиция, казваме Ви: „Да“. Но това не трябва да става в противоречие със Закона.
РЕПЛИКА: Не разбрах.
ЖЕКО ГАНЕВ: Казвам Ви „да“, но това не трябва да става в противоречие със Закона.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Естествено.
ТОДОР МАРКОВ: Преди месец говорих с колеги, бивши колеги от „Редки метали“. Даже нямах време и да се запозная, те предлагаха една инсталация за очистване на уран, като крайният продукт трябвало да се носи в Бухово и там го приемали, но пък там нямали, била препълнена квотата ли, какво е? Това нещо…
Той, уранът, само при самото изговаряне на думата в Хасково в момента всички са стресирани. То не бяха земетресения от Лещански, то не беше уран! И чудо! (Реплики.)
ЖЕКО ГАНЕВ: Тук влизаме в някаква много смешна постановка. Сега говорим, че количествата на уран се отправя към 40 микрограма, значи 10 микрограма над нормите. Нека да сметнем колко уран се отдели за една година от към водата на Хасково, че да я носим в Бухово или да я носим къде и да е било. Поправете на 1,2 кг. Ако това трябва да го носим в Бухово, ще го занесем, няма проблем.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Добре.
Моля Ви в писмен вид да представите Вашето предложение.
Моля, директора на ВиК, да проверите технически, организационно възможностите това да се случи – нали към Вас е Върбица, която няма…
ТОДОР МАРКОВ: Не, към ВиК – Димитровград.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Добре, но може да разговаряте.
ТОДОР МАРКОВ: Да.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Миналия път се срещнахме с юристите и с кметовете на общините. Може ли в бърз порядък, буквално утре, по телефон да ни докладвате – дали е възможно и организационно това да се случи? И ако може това да се случи, Вие да си търсите начини това да се случва.
ТОДОР МАРКОВ: Само ако знам какви са параметрите и какво парче тръба примерно трябва да се монтира и какво е – на фланци ли?
ЖЕКО ГАНЕВ: Аз не искам да стане така, че всички усилия, които се концентрират с решаване на един обществено значим проблем, да бъдат подложени на някакъв риск. Такива проблеми, които са от значение за обществеността, се решават по начин на дискусия както от гледна точка на приемливост от обществото, така и от гледна точка на научен риск.
Затова това, което предлагам и мисля, че ще стигнем до единодушие, е нека на следващото заседание – това е предложение, нищо друго не е, нека следващото заседание на Комисията да бъде в реален достъп съответно за всички експерти, които задават въпроси за „за“ и „против“, да бъдат в непосредствена близост с тази пречиствателна станция, която ние в момента сме направили. Нека да се запознаят с нейната функционалност, да се запознаят с нейната работа и това, което мога да Ви кажа – още когато Комисията се създаде, Вашата Комисия, която работи много добре, и основното нещо, което направи, е, че успокои общественото мнение, защото то в един момент излезе така в границите, почти на невъзможното. Сега общественото мнение е успокоено.
Но ние сме направили реален експеримент с вода от Хасково, от тръбопроводите и това, което е на входа и това, което е на изхода, на изхода няма нищо.
Ние сме направили експеримент с такава вода и за всички тези неща можем да Ви запознаем в реално време – ако искате утре, ако искате тази вечер, ако искате, в рамките на тази седмица.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Директорът на ВиК пита къде е това?
ЖЕКО ГАНЕВ: Това е в научно-производствената база „Елфи-тех“, намира се на 18 км от Стара Загора.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Можете ли Вие да отидете до там и да видите – Вие сте експерти, и да прецените на място? Разговаряйте, обсъдете го. Може ли? Вие сте специалисти, вземете Ваши специалисти. Идете.
ЖЕКО ГАНЕВ: Но има още нещо.
Колегата, който казва, че трябва да се мисли за изчистване на хоризонта, това е много сериозно решаване на проблема. Защото вкарването фактически на такъв тип разтвори, които да мобилизират урана и другите тежки метали, това е пътят. Вместо да правим големи пречиствателни станции, ние можем да правим не пречиствателна станция, а на този електрохимичен принцип да генерираме електролит, който да инжектираме, не да го внасяме от там от „Дау Кемикъл“, да го инжектираме в сондажите и да изчистим целия хоризонт. Това също е път.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Така ли е, проф. Пенчев?
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Сега, вижте! Имам чувството, че за един изключително сериозен проблем, ние се опитваме да го решим някак си много бързо и донякъде несериозно. Защо? Не може толкова бързо да се реши този проблем, след като вече се е получил, и години наред, нали, се е натрупвал като един ефект.
Едната от възможностите е тази, която правят сега в момента колегите от ВиК – Хасково, опитват се да направят нови водоизточници, да решат временно проблема.
ТОДОР МАРКОВ: Това не е решение. Ще се замърсят и другите водоизточници.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Това не е решение.
Само искам да кажа, че 1985 г. когато рухна водоснабдяването на Видин, четири големи кладенци тип „Раней“ започнаха да се замърсяват пак от такива разтвори, просто тогава много бързо оставихме единия кладенец да работи, за да дренира водата и за да не стигне до другите. След това взехме решение с мониторингова мрежа и с бариера и се реши въпросът.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Разбрахме това и виждам обединение на мислите.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Вижте, става въпрос за следното. Трябва да се направят изследвания преди да се премине. Технологията за пречистване, която колегата Ганев казва, е една обичайна технология, когато ние изчистваме вече горе, а това какво е долу, ние го изчистваме. Това, което аз казвам, което го правят и което е добре разработена технология, …
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин Пенчев, наближаваме времето за други комисии и колегите трябва да отидат там.
Приемаме това, което казвате. Приемаме казаното от другите професори и се радвам, че има обединително направление на всички Вие, което експертите казвате.
Предлагам да минем на конкретика.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ: Да не прибързваме.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля Вие давайте Вашите предложения. Както каза проф. Ганев, също да се дадат предложенията и да се търси нормативна уредба как това да се случва. Когато предложенията ги имаме на следващото заседание, да имаме конкретика на тези предложения. Имаше предложение да се направи посещение там – специалистите, всички Вие, може да отидете на място.
Господин Дончев, Вие като членове на Комисията и другите, които искат, можете да отидете и да погледнете. Ще се запознаете и с предложенията на проф. Пенчев за хоризонта. Следващия път да имате и визуална, и реална представа на това, което се предлага и да мислим как да действаме.
Надяваме се резултатите, които ще излязат, да ни ориентират следващият път в каква посока поемаме. Защото ние хубаво си приказваме сега, обаче чакаме резултатите.
Са вървим към приключване.
Имате ли други предложения?
Следващото заседание на Комисията ще Ви бъде обявено на всички Вас – членове на Комисията, след като се синхронизираме с Вас. Експертите, на които сега взехме телефоните, моля да се присъедините като експерти към Междуведомствената комисия и всеки от Вас индивидуално може да своите предложения.
Имате поканата на проф. Ганев за посещение там. Ето, тук е – разменете координати и вижте къде, за да видите установките.
И, директора на ВиК, имате покана, моля дотогава запознайте се, за да може конкретно да кажете и Вие, като другите, които сте специалисти, да кажете на място – идете, вижте, дайте ни на нас експертиза.
Ако имаме такъв кладенец, ако имаме такъв случай – това решение на проблема ли е? Може ли безотпадъчен ли е, изгоден ли е, технически възможен ли е? За тяхна употреба ли е – там, където имаме конкретика в даден случай, където имаме един водоизточник, или е за широка употреба? Ще си дадете своето експертно мнение.
Други въпроси?
Да господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Аз наистина, макар че се отнасям критично, съчувствам на директора на ВиК – Хасково. Искам да напомня по конкретните предложения, че ние чакаме още радионуклидите да излязат като данни. Докато не излязат тези данни, докато не сме разпознали еднозначно причината, не знам дали смело трябва да се впускаме в някакви такива смели действия за определена технология.
Доколкото си спомням, Вие в Харманли, в пречиствателната станция сте имали отношение, или нещо подобно за чистене от манган? Но там проблемът в момента, той е в региона – сега се консултирах с ВиК – Хасково, с директора, публичният проблем е така сериозен. Защото от 13 хил. лв. на месец струва допълнително пречистването, а се оказва, че манганът сега е изчезнал. Преди това се е появил, а е изчезнал. Дайте да подредим нещата. Хем трябва да бързаме, хем трябва малко да подредим нещата като хората. Да не залитаме в една посока.
Така, че нека да се видят компонентите, причините за замърсяването. Така смело напред, по матросовски, да не ги правим нещата, защото вече има и примери, които след това всички нас ще ни посочат с пръст, затова че сме отишли в някаква посока.
Не оспорвам Вашата технология. Но както казаха колегите, трябва да се спази Законът. Има как и при аварийни ситуации да се реагира. Има вече отпуснати средства. Аз имам някои въпроси по тези отпуснати средства, но това е съвсем друга тема. Така, че да бързаме – древните гърци, и с това завършвам, са казвали: „Бързай бавно“. Каквото и да означава това.
КРАСИМИР УЗУНОВ: Ние бърза работа нямаме, така че оттегляме предложението във връзка с Вашето изказване. Благодаря Ви. (Става и тръгва към вратата.) Благодаря Ви.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Не, не! Вие категорично представете технологията. (Реплики.) Не такъв език!
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Не, така не може – такъв език да се държи на Комисията. (Реплики на Красимир Узунов, който излиза от залата.) Много Ви моля, много Ви моля! Нищо критично не каза господин Костадинов. Той не каза нищо, което да е укорително към всички тези изказвания. И специалистите се произнесоха, затова моля Ви да бъдете по въздържани. Благодаря Ви.
Приключваме заседанието и желая следващия път да имаме по-ползотворни и по-добри резултати.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Колев

Стенограф:
Катя Бешева