Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Временна комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите
13/09/2017
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 13 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и уточняване структурата на Окончателния доклад на Временната комисия.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията Георги Колев.
* * *
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, имаме достатъчно присъстващи, за да проведем нашето редовно заседание на 13 септември 2017 г. Предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане и уточняване структурата на Окончателния доклад на Временната комисия.
2. Разни.
В точка „Разни“ ще разгледаме заповедта на тримата министри за сформиране на работната група и съставът, който е определен от тях.
Имате ли други предложения към дневния ред?
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 7 народни представители: за –¬ 7, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По първа точка имате ли предложения, които да бъдат в основата на структурата на Окончателния доклад на Временната комисия?
Имам една голяма молба. Добре сме работили заедно през целият период от време в пълен консенсус: нека да направим този Доклад заедно, нека да бъде наистина полезен и да бъде насочващ, определящ работата на Комисията в тази работна група, която е съставена, така че да сме били полезни за времето, в което време заедно настоявахме много упорито за сформиране на такава работна група. Добре направихме, че успяхме и не ни се налага отлагане във времето, и още веднъж удължаване на срока на Комисията, а само да потърсим начин как тя би могла от тук нататък да сформира свой ред и правилник за работа, за обмен на информация, заради което до този момент сме критикували всички тези институции, които вече са определили своите представители тук.
Имате ли изказвания, предложения, мнения, моля? Няма.
Тогава предлагам да допълня някои неща. Най-големите спорове до този момент са били по това, че имаме разминаващи се индикативни норми на двете министерства. Ето това е нещо, по което тази работна група трябва да работи във времето, а не сега. Това няма да го определяме ние, но това е нещо, което те да уеднаквят като такъв тип нормативи, които и Световната здравна организация спуска – кои са индикативни, кои са задължителни, а тази работна група вече може да го прави в дългосрочен план. Ето нещо, за което сме имали спор и което можем да го предложим в структурата на окончателния доклад, първо.
Второ, да направим ясно и точно предложение за обмен на информация между институциите и се установява, че някои от тях публикуват на своя сайт проблемите, но другото министерство не ги чете. Тоест, не се получава тази информация, тя не се препраща, тя не се получава, не се самосезират и не вземат действия на база открити проблеми. Ето нещо, което също може да залегне в нашата структура.
Третото нещо е, че тук говорим за самосезиране. Когато някой от вече новата работна група получи информация за проблеми в България, то да се самосезират, то да залегне в техния работен график и тук е въпросът не да се остави информацията за самоанализиране, а тази информация да бъде достатъчна и да влезе в работния проект на тази работна група. Тоест, да им помогнем с нашата структура, с изискванията, които Вие и ние бихте могли да предложите, да бъдат част от правилата за работа, част от начина на действие и на работа, част от това, за което е сформирана нашата Временна комисия: недоволство, че няма добра комуникация между съответните институции. Това смятам да бъде в основната структура на окончателния доклад.
Имате ли други предложения, или допълвания?
Слушам.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Да, бих върнал Вашите думи за структурата на нашия доклад във връзка с това, че все пак ние удължихме дейността на Комисията и, ако излезем единствено и само с едно решение – че основната ни препоръка е да се създаде междуведомствена работна група, която вече е създадена, мисля, че няма да е достатъчна, а даже мога да кажа, че пред всички парламентарни групи и пред колегите ще изглеждаме странно. Това, което можем да обсъждаме тук според мен – другото останало е работа, е да се обединим около структура на финалния доклад на нашата временна работна група.
Аз мога да предложа, че тя е логическа структура – не е кой знае каква. Първо, да има в началото една констативна част по отношение на фактическата обстановка; второ, да бъде съдържателната, контент частта, тоест да има анализ на това, което се случва; третата част на доклада да бъдат предложенията на нашата Комисия за оптимизиране на базата на фактическата обстановка на анализа и съдържанието – конкретни предложения от нашата Комисия към институциите. Разбира се, първото, ще бъде създаването на такава ведомствена работна група, оптимизация на законодателството, изравняване на стандартите при обследване на акредитираните лаборатории, да има кохерентност, а и за каквото се сетим всички тук.
И четвърта част или пък другата част са приложения. Ние имаме и Вие, в ръководството на Комисията, имате от много институции, като започнем от екоинженеринг, от всички такива подведомствени и свързани с това доклади, карти, изследвания, институти и предложения, да предоставим цялата събрана информация, дадена на Комисията. Тоест, има три опорни точки в гръбнака на доклада: констативната част е това какво сме установили, какво се е случило и защо е започнал този проблем; анализ-съдържание, който е нашият анализ; и конкретни предложения. Това са трите опорни точки, а приложенията ги предоставяме като приложения към нашия финален доклад.
Струва ми се, че… Не знам какъв ни е срокът, колко го удължихме – септември ли? Аз смятам, че това можем да го направим преди крайния срок на Комисията и така да изглежда нашия финален доклад. Това ми е предложението.
Имате ли други предложения за структурата на финалния доклад на нашата група? Това първото.
Второ, виждам, че временната работна група си е поставила за цел питейната вода в област Хасково – това е нарушаване на проблема, а в нашата Комисия имаме по-голям обхват и е за територията на България. Но тъй като до момента, слава Богу, аз не съм чул освен за Хасково, то нямаме някакви установено трайно данни, а тук-там има някакво…(Реплика.) Да, за Велинград, за Първомай се чу нещо, но като цяло няма. Да не разширяваме дейността на междуведомствената работна група за цялата територия, а както се казва, че при необходимост тя да се хваща с конкретния случай.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Аз не съм съгласен, защото на други места в страната, защото казахме, че ще пазим „бомбата“ да не гръмне, но на други места в страната има други замърсявания, които въобще до момента не са третирани. В област Добрич нитритите, нитратите са пет шест пъти над нормите, а всеки си трае.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Но говорим само за урана.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: А то е в Комисия за замърсяване.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Тази междуведомствената ли?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да, тя не е казана, че ще е за урана.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Така ли?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Комисията не е само за уран.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Вижте – Комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на замърсяване на питейните води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Не, аз говоря за заповедта за Комисията, за работната група.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: А как се казва тази група?
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: … тази работна група е междуведомствена, тя е на трите министерства и с заповед на тримата министри.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Съгласно Закона за водите, а там никъде не казваме: замърсяване от уран…
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Говорите за член 31-ви, но нямам интернет, за да видя.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: … А щом пише и в Закона за здравето, а там няма категорично да е казано „уран“, а ще бъде казано: за всички вредни последствия върху организма. (Реплики.) Защо трябва да ограничаваме работната група само с уран?
АНДОН ДОНЧЕВ: Мисля, че не трябва някакви нови неща да измисляме. Какви са точно последствията за организма ни? Какви са референтните стойности?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да, знае се, че са 5-6 пъти над нормата. Ако ги изключим, те въобще няма да се занимават с тях.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, имам едно предложение. Тук не говорим за включване или изключване, а тук има създаване на работна група в състав и са описани трите министерства с доста голям обем от специалисти.
Стана ясно, че вече не говорим само за радиоактивното замърсяване или за алфа-ниво, или за бета-ниво, или за уран, а вече в нашата комисия пристигнаха и други сигнали, затова никъде не казано, че ние трябва да ги ограничим, защото те са специалисти в тази област. Въпросът е да направим така, че да има възможност народът, когато има сигнали, да знае към кого да се обърне, да знае къде да сигнализира, да знае кого да информира за отклоненията.
Това не е само една работна група, а е сериозен работен орган, който да даде възможност да се успокоява общественото мнение, да решава бързо проблемите, да сигнализирана на институциите, които бързо да ограничат, ако има отклонения. Да препоръча на съответните министерства, да предприемат действия за отстраняване на съответните проблеми, тоест, тази работна група, както виждате, няма срок. Няма срок, в който тя да съществува до някакъв определен период от време. Нали това ни е целта?
Ако в момента имаме някакъв проблем, не се знае коя институция е определяща, за да я сигнализиращ. Тук участват хора и от трите министерства като по този начин ще има възможност, ако има някакви проблеми, да се обърнат към съответната работна група от трите министерства. Въпросът е обаче да се изпълни със съдържание тази работна група.
Давайте предложения. Има срок да предложим тези неща в даден срок, а никъде не пише, че тя действа до 30 септември. Аз така го разбирам. Вижте точка втора, как го разбирате Вие? Да.
Заповядайте, господин Дончев.
АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, аз го разбирам, че това е задачата на групата и тя е конкретна. Задачата на група е да го предложи, като за своето предложение има срок до 30 септември. Тук не е оказано какво друго тя трябва да прави от там нататък, така го разбирам.
Мисля, че тя е ограничена по срок, че е ограничена и по област на действие – област Хасково. Ние предлагаме групата да не разглежда само проблемите с водата в Хасково, а все пак да има по-широк обхват, защото виждаме, че има проблеми и в други области.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ако искате да ги гласуваме предложенията, или да ги обединим в наше общо становище?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Аз имам един въпрос: някой разговарял ли е с министрите? Те склонни ли са тази група да я поддържат постоянно действаща, междуведомствена, работна? Защото един от най-големите бичове в администрацията са междуведомствените работни групи, които гълтат времето и капацитета на експертите.
Навремето аз бях председател на националната комисия за язовирите и стените с десет ведомства, а съпротивата от министерствата е огромна: взимаш експерти, не им се плаща това, което е по закон, не могат да си вършат работата. Разговаряли ли сте с Нанков, Димов и Николай Петров, дали няма да изпълнят точка едно и две, да предложат мерки за взаимодействие, да се обсъдят и предложат варианти, ще приключи ли, или ще е постоянно действащо? Ние хубаво ще вземем решение сега, но ще влезем в колизия с тях.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Аз мисля, не сме говорили с тях, но не мисля, че тази междуведомствена Комисия трябва да е с постоянно действащ характер. Идеята е да се създаде някаква нова регламентация или законодателна инициатива.
Абсолютно си прав, че за министерствата е бич. Те не са някакъв постоянно действащ орган, има си Министерство на здравеопазването, има си конкретни фирми, които се занимават с тези басейни, така че няма нужда да правим някакви допълнителни структури. (Народният представител Андон Дончев говори извън микрофона.)
Смятам, че малко ще е странно.
ПРЕДС. ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Това е добро предложение. Вие имате ли друго работно предложение?
По принцип органът, който продава водата в държавата, това са ВиК дружествата. За мен те са тези, които би трябвало окончателно да следят за качеството и дали тази вода трябва да отиде, или не. Има си контролни органи, които помагат за следене на качеството и за контрола – РЗП, в Басейнова дирекция, но ние видяхме, че има недобра връзка и комуникация между тях.
Затова, ако има предложения за законодателни промени, то това може да бъде направено в Комисията по местно самоуправление, към която да се отправят всички съответни предложения. Там, на място да предлагат в Народното събрание промените, които биха дали възможност за сигналите и недоволството, което се породи от създаването на Комисията, да бъдат решавани тези проблеми.
Аз питам: след като ние спрем да функционираме, как и по какъв начин бихме могли да проконтролираме, че е имало полза от нашата Комисия, че е имало полза да успокоим общественото мнение? Не само да го успокоим, но да помогнем от тук нататък да не се случват такива съмнения за скрита информация, съмнения за неправилност, тоест некачественост на водите, а и да не се получава в обществото такова съмнение. Когато се получи такъв сигнал, той трябва да стигне до обществото, до медиите, до всички, за да се предприемат действия, защото никой няма полза от това да скрие информация.
Затова нека да помислим как, коя Комисия в парламента – аз предлагам да бъде Комисията по местно самоуправление, към която е регионалното развитие, а и ВиК дружествата са в тази част. Те са компетентни да следят, да променят нормативната уредба, да предлагат законодателни промени, които биха могли да намерят приложение. Не пречи да бъдат сезирани от Министерството на водите и околната среда, когато се касае за Басейновата дирекция. Министерството на здравето е орган, който констатира – годна или негодна, и няма функции относно отстраняване на проблематиката, а отстраняването става с ВиК дружествата.
Други мнения?
Господин Генов, като специалист в тази област.
МАНОЛ ГЕНОВ: Да, господин Председател.
Смятам, че тук трябва да има представители от министерството на икономиката, от Министерството на енергетиката – там е информацията, там са документите, а няма никой.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Господин Председател, нещо да коментирам?
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, заповядайте, господине.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Аз искам да кажа за начина на разсъждения на господин Яков. Пак казвам, че ние, първо, трябва да изпреварим междуведомствената група. Второ, ако искате, най-лесно е – Ангел Кунчев, представителите на ВиК, Агенцията по околната среда, Басейновата дирекция, Министерството на икономиката, да им дадете срок на тези хора да изпратят до Комисията това, на базата на тези разговори, че трябва да се промени законодателството, да го сложим на масата и това да бъде част от нашия принос. Защото ще останем с 2 страници финален доклад, финален рипорт. (Реплика: „Добро предложение“.)
Ние като си напишем констатираната част, то вече я имаме като преамбюл – десетина странички с историята на случая, с фактология от годините преди рекултивацията, с закриването на уранодобива, и това е първата ни част. Втората част е, че сме го анализирали, а третата част са препоръките, които ще дойдат от Кунчев, от ВиК, от Изпълнителната агенция по околната среда и от РЗИ, и така нататък.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да ги приложим вътре.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Нашият финален доклад съдържа: историята на въпроса, съдържа анализ на това, което сме видели, съдържа нашите конкретни 15-20 предложения, а най-вероятно ще преповтори междуведомствената работна група и накрая два кашона с приложения, които са ни изпратени с доклад на екоинженеринг. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля Ви да поискаме от Академията на науките, от професор Хаджидекова от министерството на здравето – да поискаме от тях всичко, което имат към момента, да го приложим общо като препоръки към тази Комисия. Нещо много интересно обаче: ако срокът на тази Комисия е 30-ти и тя няма да работи от тук нататък, то какво правим? Нищо не правим.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Аз мисля, че грешите, преди това погледнах законите и затова се забавих. (Шум и реплики.) Значи, навсякъде е записано, че тази работна група е задължителна между трите министерства. Ето го чл. 32 от Закона за здравето: „Министърът на здравеопазването ръководи национална система за анализ на замърсителите на питейните води“, а в Закона за водите пише: „Министърът на околната среда и водите ръководи такава система за анализ на качествата на водите“.
Навсякъде има взаимовръзки между министерствата, тоест, тази работна група е била спряна по едно време, защото на експертите им се отнема потенциала, но е имало е такава група, а ние сме говорили с Кунчев.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да.
МАНОЛ ГЕНОВ: Тук става въпрос за наредба № 9, не е въпросът за законодателните промени, това са нормативни актове. Хубаво е да напишат, че са длъжни при такава ситуация, при такова замърсяване на водоизточник да си подават информация един на друг за замърсяването, за нормите на водата. (Реплика.) Може да бъде направено в една наредба с три изречения.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да, това ще го препоръчаме: синхронизация на наредбите.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, ще го препоръчаме.
Моето мнение е, че трябва да поискаме от тримата министри информация как те виждат работата от тук нататък, и ако отчитат, че е нещо временно, то ние не можем да го приемем. Тук трябва да има някакъв по-дълъг срок на действие, който да дава възможност от тук нататък някой като буфер да поеме това обществено мнение, тези сигнали, тези недоволства и да предлага предложения за добро взаимодействие между институциите. Кой да го направи? Ако разчитаме на едно министерство, то няма да стане; ако разчитаме на министерството на здравето, то само констатира проблема; министерството на околната среда и водите, пак.
Ние от тук трябва да излезем с един постоянно действащ орган, който да оптимизира действията, когато имаме спешен случай и имаме проблем със съответната некачествена вода. От там насетне трябва да има самосезиране на институциите, да знаят как да действат – както при военно, до спирането и ползването на тази вода. Трябва да има ясни предложения към институциите как да се промени некачествеността на водата – дали ще бъде …
Но според мен точно ВиК са тези, когато има проблематика в даден водоизточник, то да спира, да се разпорежда, да ограничава разпространяването на тази вода. Те са тези, които трябва да предприемат действия относно отстраняването на проблема или пречистването, или източника. Ако я няма самата постоянност на тази работна група, то какво правим тук?! Пак ще се затворим в същия кръг и след няколко месеца ще излезе информация, че се връщаме в стария порочен кръг.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Не само това.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Заповядайте, господин Дончев.
АНДОН ДОНЧЕВ: От това, което изслушвам е ясно, че ние имаме едно проследяване на пътя на водата и нейните качества; имаме един доставчик на тази вода, който трябва да гарантирана на хората, че в чешмата им ще тече качествена вода и той е отговорен за всичко.
Другите органи, за които говорихме, са контролиращи, те контролират това каква вода ВиК доставя в крайна сметка. Съответно при откриване на доставяне на некачествена вода от страна на ВиК, то контролиращите органи да предприемат действия против ВиК – налагане на глоби, санкции и така нататък, за да го накарат да доставя…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Голяма грешка, господин Дончев. Значи, ВиК предпочита да си плати глобата, но да не направи изследвания от тук нататък, а и вече има проблем. По-добрият вариант е… Глобата не може да е 1000 лв. затова, че ВиК застрашава живота и здравето на хиляди хора.
Вижте, некачествената вода не може да бъде пускана в мрежата, тоест, да няма вариант, в който да се плати глобата и да се пусне водата, първо. Второ, от там насетне вече си има институции, които да предприемат съответните действия. При една консумация на некачествена вода се стига до проблематика, защото някои болници някъде нещо ще лекуват, заболявания, и така нататък, а това води до проблем и в икономиката и няма какво да се заблуждаваме.
АНДОН ДОНЧЕВ: Просто не опираме ли в случая до нашата компетенция за глобата, която да накара ВиК по-добре да изгради съответната инфраструктура за пречистване на водата, или да прекрати ползването на вода от определени водоизточници, за да не бъде санкционирана? Прощавайте, но не може за такова престъпление, което подлага на риск живота и здравето на хората, глобата да бъде 1000 лв. Това е просто смешно и скандално!
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Кой плаща глобата: дали директорът я плаща, или я плаща самото ВиК? Ако я плаща ВиК, пак я плащаме ние.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Изказване ли имате? С удоволствие бих ви чул, за да ни кажете.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Колеги, пак опираме до следното: къде е порочността? Глобата наистина е малка и тя скъпи изследванията на водата, а някои предпочитат да не правят тези изследвания, да я платят глобата и това е съвсем в рамките на нещата, и е законно.
Веднъж наказан с глоба, той не носи никакви последствияот там насетне. Обаче, когато има сезираност за некачественост на водата, без допълнителни умозаключения, трябва да имаме стопираност на този водоизточник за потребление от гражданите. Тоест, да не даваме възможност да се извършва подобен род консумация, когото водата не е качествена, първо.
Второто, ако са необходими средства, касаещи отстраняването или пробите, ами, да си го заложи ВиК в дружеството, в своя баланс, и да си извърши тези анализи. (Реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Според мен трябва малко да се концентрираме, защото има неща, които не можем да решим.
Една от сериозните забележки на Европейската комисия към България от много години е, че нямаме единно управление на водите, няма национална стратегия. Добре е да кажем, че е необходима реформа на ВИК-то. Искам да кажа, че в България ВиК секторът работи с между 5% и 7%, тоест, между пет и седемстотин милиона кубични метра вода. В България, за съжаление, няма изпълнителна агенция по водите, няма единен орган и всичко това, което говорим ние на масата, е следствие, че България не управлявала единно водите – с шапката на националната стратегия и подсекторните заведения, които са енергетика, екологичен отток, нитратната директива.
Смятам, че нашата Комисия няма да може да се справи и трябва да се вземат решения на високо ниво, а, за съжаление, България няма единно управление на водата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, господин Костадинов. Много пъти сме говорили с колегите от Министерството на околната среда и водите и те имат много интересно становище: работата на Министерството на околната среда и водите не е да констатира и да контролира качествата на водите, а те са тези, които буквално следят подземните басейни и определените количества вода, предоставени на ВиК дружествата, а от там насетне тяхната функция се приключа.
Институцията, която търгува, продава, дава до крайния потребител, това са ВиК дружествата. Затова начинът на действие – ако има някакъв единен орган, който да работи, трябва да бъде в Министерството на регионалното развитие, където са самите дружества, където стигаме до крайния потребител, където за този краен потребител ясно имаме дали той получава незастрашаваща живота и здравето му вода. Ако получава, то как това рефлектира?! Те са тези, които ще преценят дали ще бъде за питейни нужди, за относително чиста вода за санитарни нужди, или за битови нужди. Според мен това са нещата, които трябва да направим – да насочим усилията си с препоръки в тази сфера.
Никоя друга институция няма да реши проблема, защото от РЗИ още утре ще си измият ръцете с това, че са констатирали… Ама, те не могат да носят отговорност, те само констатират факти за водата: замърсена или незамърсена, може да се пие или не може да се пие.
Трябва да насочим усилията си в управлението на водите на тези институции, които комерсиализират, но и приходната и разходната част е във ВиК дружествата. Там се извършва търговията на дребно на водата, нали така? Следователно трябва да изискваме да се доставя вода, която отговаря на здравните и санитарните нужди.
Тук трябва да имаме, както каза господин Дончев, една жестока глоба, много по-сериозна. Ако водата не отговоря на нуждите или, ако дадено ВиК дружество, не са извършени съответните изследвания, то там има редица глоби: първа глоба – 200 лв., втора глоба – 200 лв., хилядна глоба –¬ 200 лв. Така ли?!
Първа глоба – 200 лв., втора глоба – 2000 лв., трета глоба ¬ 10 000 лв., ако не извършиш обследване на водата и не информираш, или не подадеш самата информация към РЗИ.
Това вече са нещата, които те ще си дорешат, но според мен с решаването на проблема не трябва да отиваме в друга институция, а да си останем там, където е ВиК, да има ясни и точни санкции: ако не извършат съответно предпазване на здравето на хора, то да си носят отговорността. Иначе натоварваме Здравната каса, бюджета с заболявания, проблематики, а общественото мнение се панира и върви в една сложна спирала.
Да, господин Дончев.
АНДОН ДОНЧЕВ: Относно създаването на органи и комисии – моето мнение е, че колкото и органи да създаваме те няма да пречистят водата в крайна сметка, когато тя е некачествена.
Истината е, че каквото и да направим, не се ли направи пречиствателна станция там, където е некачествена, то няма начин как да стане качествена. В крайна сметка опираме до създаването на 5-6 пречиствателни станции, или колкото се наложи, в зависимост от ВиК-та.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Нека го решат ВиК дружествата. Важното е да знаят, че ако те доставят некачествена вода, следва жестока санкция след първия сигнал, но няма как с 200 лв. да ограничиш едно мощно дружество в това как да подава. Поставете се на тяхно място: няма вода, искам вода, не ме интересува, аз тук не мога, трябва ми. Затова, когато има сериозни санкции, те ще преценят как да ограничат ползването на водата за питейни нужди.
Моето мнение е, че трябва да вървим към това нещо, а също и препоръките, насоките да бъдат към Министерството на регионалното развитие, към ВиК дружествата и там да бъдат уточнени, както Вие казахте, и завишени санкциите. Когато имаме съответно неизпълнение на дадено дружество, то си има прокуратура, която да прецени дали е престъпление към населението, небрежност ли е, несвършена работа ли е, но нека да има сериозни санкции.
Други предложения, колеги?
Нека тази междуведомствена група да има някакъв тип контролен характер: ако някой някъде не си е свършил работата към дадения момент, да се самосезира, да уточни дали цял басейн на Басейновата дирекция не отговаря на условията, то да препоръча на Министерския съвет и на министрите да се съберат в Министерския съвет, и да се докладват, но не Народното събрание да се събира и да докладва в даден случай.
Например, в Монтанско се е случил проблем и Народното събрание ще решава тези въпроси. Е, не е работа на Народното събрание да решава това и да прави междуведомствени групи! Трябва да има такъв орган, ако не си върши работата и не се предприемат действия. Да, Народното събрание може да иска от тях конкретики.
Тук вече можем да предложим тази отговорност на сегашната наша Временна комисия да се поеме от Комисията по местно самоуправление, където са ВиК дружествата, където да се изисква и уточни какви мерки са предприети за решаване на съответния проблем.
Колеги, предложения?
Господин Генов, като специалист във ВиК сектора?
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз вече казах моето мнение.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ами, давайте предложения – какво да гласуваме, какво да систематизираме за следващото ни заседание. (Реплики.)
Може ли всеки от Вас да напише по няколко предложения и да каже своето мнение по въпроса.
Заповядайте, господин Семизов.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Да, аз искам да кажа, че съм експерт по ядрена енергетика. Занимавал съм се с въпросите, свързани с радиационна безопасност от много, много години.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, точно за това сте тук.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Първото нещо, което направих – отначало се нахвърлих върху това, което смятам, че…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Давайте по-накратко и конкретни предложения.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Добре, нека да кажа, че алфа-замърсяването е много опасно. Последните изисквания и последните норми, направени и в щатите и в Русия – даже съм донесъл справка.
Ние имаме 30 пъти над нормата, а всеки един коефициент с опасност за хората там го дават умножен по десет. Това е алфа-замърсяване – взима се Хирошима и Нагасаки, взима се Маями. Вече има доказателства, че проблемът е латентен, това се предава през поколение. Вземете официалната статистика за ракови заболявания в тези региони, може да ги разгледате, да видите и други заболявания. Има съвсем нови изследвания за влиянието на алфа-лъчението върху организма. Навсякъде сме над нормата и то над 30. Каква е причината? Отначало аз си мислих, че причината е от уранодобива, защото знам добре района, знам къде са сондажите на уранодобива…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, давайте конкретни предложения. Причината е ясна.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Замърсена е цялата водопроводна мрежа на Хасково, трябва да се смени и да се направи достъп от друг източник. Аз предлагам язовир „Боровец“ в Родопите, който е на 20 км. Сега, да се дадат 20 милиона за нови сондажи от района на Узунджово и да се пуснат водите…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин ДМИТРИ СЕМИЗОВ, целта на Временната комисия е да установи причините и последиците за здравето, което Вие казвате и трябва да го запишем това. Решението „как“ е съответно работа на Министерството на регионалното развитие и на Министерския съвет.
Въпросът е в причините за тяхното възникване. Като специалисти казвате Вашето мнение към дадения момент, а това са причините и от там насетне тази междуведомствена група може да доанализира, дообсъди, и така нататък.
Последиците за здравето. Дайте анализа на Световната здравна организация, препоръките и да ги включим в нашия доклад. Самият начин на решаване на проблема за тръбопроводи, смяна и други, това може и трябва да реши съответното Министерство и Министерският съвет.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Нека да вземем статистиката, която ни дава информация за онкоболните в страната, а Хасково е на първо място.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, това го има, факт е. Моля обаче емоции да няма. Да, прилагаме го, защото го има.
Между другото ние сме получи този доклад и той ще бъде част от нашия окончателен доклад. Много добре, че го казвате, защото ще го има: констатираме заболеваемостта, защото това е част от работата на нашата Комисия.
Това ще бъде част, нали така, господин Генов? Тук говорим за последиците от времето. Ще констатираме причините за възникването и от тук нататък препоръките, които ще бъдат и можем да ги дадем като препоръки, като настояване и контрол, но самият начин на решаване на проблема не е предмет на Комисията.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Искам нещо друго да кажа на колегите. Аз имам опит от изследване на ядрените аварии с радиационно замърсяване в Хирошима, Нагасаки, защото японците са много стриктни от гледна точка на статистиката. Започва се след 40-та, след 50-та, след 60-та година и си казват кога точно започва заболеваемостта от рак. Трябва добре да го обмислим.
Имах среща със специалисти от Украйна, от Чернобил, които ще ми дадат данни за времевия период и какво е получено като статистика.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Казвате как сте стигнали до причините и хората, които са помагали. Чудесно, това също може да бъде включено в нашия доклад.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Именно, това трябва да се знае като статистика. (Реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин Дончев, да, заповядайте.
АНДОН ДОНЧЕВ: Имате ли информация относно начините и предприетите мерки за пречистване на радиационните води, които са изтекли от централата в Украйна след аварията? Как е била пречистена водата и какви технологии са използвани?
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля Ви кратко да отговорите на господин Дончев.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Има един специален минерал в България, а за да се направи такъв анализ, първо, трябва да се вземе този минерал, да се направи един филтър, да се пусне една вода, да се направи едно изследване. Не мога да Ви кажа със сигурност 100%.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин Семизов, може ли да опишете за следващото заседание тези предложения и варианти, които имате, и те да бъдат част от предложенията и приложенията на доклада на Временната комисия, с който ще се съобразят вече нататък експертите, но да ги имаме.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Имам предложение като хипотеза. Дали са го материала, но докато не го изпитам – дал съм го в БАН, в Изследователския и ядрения институт, да се използва материала за други цели, но това трябва да се направи експериментално, а за един месец не мога да го направя това.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, господин Дончев, имаме ли други въпроси?
Предлагам да вървим конструктивно. В момента имаме уточнение с експертите, както направи господин Семизов, официално, с неговата работна група, с професор Нанев и уточниха, че това, което са анализирали и го имат като информация, ще бъде приложено в нашия окончателен доклад. Това е за причините за възникването на радиоактивността на питейните води на територията на Република България – както е името на Комисията.
Относно последиците за здравето, то този доклад, който имаме от раковия център, също е приложен, има го. Видно е, че в тези райони са водещи тези заболявания и не могат да бъдат оставени така, но дотук с нашата Комисия.
Дайте предложения как да се действа, какви предложения имаме към Народното събрание и към съответните министерства относно създаването на такъв орган, който да контролира, или да предложим това да бъде една от комисиите, постоянно действаща, към Народното събрание. Моля Ви за следващото заседание да помислите, да дадете предложения и да сме полезни от тук нататък.
Аз дадох моето предложение: Комисията за местно самоуправление да бъде тази, която да контролира сигналите, които има за водите. Нека да търсим и да питаме министъра в тази Комисия: какви действия са предприети в това ВиК, какви действия са предприети в друго ВиК, да искаме отговор и, ако имаме проблем – в тази Комисия имаме представители на всички парламентарни групи, то може да търсим отговорност от съответните дружества какви действия са предприели относно решаването на тези проблеми.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Моето предложение е, че трябва да се започне с една много добра система за информация на населението. Аз ще го запиша и какво трябва да включва…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Информираност или информационна система?
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Има такива системи, разработени от международната агенция за атомна енергия, които са свързани с такива случаи.
Другото, което трябва да се направи, е, че трябва да се направи анализ на отделни части на водопроводната система на Хасково, където се правят ремонти. Другото е здравното министерство…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Това е добре.
Нека здравното министерство да анализира внимателно влиянието и да се направи една система за профилактика на хората. След като имаме такова завишаване, то да се вземат световните примери и министерството да представи доклад за точно такива завишавания – до какви заболявания са довели в съответните държави, какви са съответните мерки и действия.
Да, това, което Вие като експерти сте подготвили към нашата Комисия, е чудесно. Хайде, сега го напишете сбитичко за следващото заседание за сряда – първо, второ, трето, пето, десето. Обсъждаме го, гласуваме го, приемаме го и вървим нататък.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Другото, което искам да Ви кажа, е, че ми трябва само едно писмо, че съм от Комисията, з
Временна комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 13 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и уточняване структурата на Окончателния доклад на Временната комисия.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията Георги Колев.
* * *
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, имаме достатъчно присъстващи, за да проведем нашето редовно заседание на 13 септември 2017 г. Предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане и уточняване структурата на Окончателния доклад на Временната комисия.
2. Разни.
В точка „Разни“ ще разгледаме заповедта на тримата министри за сформиране на работната група и съставът, който е определен от тях.
Имате ли други предложения към дневния ред?
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 7 народни представители: за –¬ 7, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По първа точка имате ли предложения, които да бъдат в основата на структурата на Окончателния доклад на Временната комисия?
Имам една голяма молба. Добре сме работили заедно през целият период от време в пълен консенсус: нека да направим този Доклад заедно, нека да бъде наистина полезен и да бъде насочващ, определящ работата на Комисията в тази работна група, която е съставена, така че да сме били полезни за времето, в което време заедно настоявахме много упорито за сформиране на такава работна група. Добре направихме, че успяхме и не ни се налага отлагане във времето, и още веднъж удължаване на срока на Комисията, а само да потърсим начин как тя би могла от тук нататък да сформира свой ред и правилник за работа, за обмен на информация, заради което до този момент сме критикували всички тези институции, които вече са определили своите представители тук.
Имате ли изказвания, предложения, мнения, моля? Няма.
Тогава предлагам да допълня някои неща. Най-големите спорове до този момент са били по това, че имаме разминаващи се индикативни норми на двете министерства. Ето това е нещо, по което тази работна група трябва да работи във времето, а не сега. Това няма да го определяме ние, но това е нещо, което те да уеднаквят като такъв тип нормативи, които и Световната здравна организация спуска – кои са индикативни, кои са задължителни, а тази работна група вече може да го прави в дългосрочен план. Ето нещо, за което сме имали спор и което можем да го предложим в структурата на окончателния доклад, първо.
Второ, да направим ясно и точно предложение за обмен на информация между институциите и се установява, че някои от тях публикуват на своя сайт проблемите, но другото министерство не ги чете. Тоест, не се получава тази информация, тя не се препраща, тя не се получава, не се самосезират и не вземат действия на база открити проблеми. Ето нещо, което също може да залегне в нашата структура.
Третото нещо е, че тук говорим за самосезиране. Когато някой от вече новата работна група получи информация за проблеми в България, то да се самосезират, то да залегне в техния работен график и тук е въпросът не да се остави информацията за самоанализиране, а тази информация да бъде достатъчна и да влезе в работния проект на тази работна група. Тоест, да им помогнем с нашата структура, с изискванията, които Вие и ние бихте могли да предложите, да бъдат част от правилата за работа, част от начина на действие и на работа, част от това, за което е сформирана нашата Временна комисия: недоволство, че няма добра комуникация между съответните институции. Това смятам да бъде в основната структура на окончателния доклад.
Имате ли други предложения, или допълвания?
Слушам.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Да, бих върнал Вашите думи за структурата на нашия доклад във връзка с това, че все пак ние удължихме дейността на Комисията и, ако излезем единствено и само с едно решение – че основната ни препоръка е да се създаде междуведомствена работна група, която вече е създадена, мисля, че няма да е достатъчна, а даже мога да кажа, че пред всички парламентарни групи и пред колегите ще изглеждаме странно. Това, което можем да обсъждаме тук според мен – другото останало е работа, е да се обединим около структура на финалния доклад на нашата временна работна група.
Аз мога да предложа, че тя е логическа структура – не е кой знае каква. Първо, да има в началото една констативна част по отношение на фактическата обстановка; второ, да бъде съдържателната, контент частта, тоест да има анализ на това, което се случва; третата част на доклада да бъдат предложенията на нашата Комисия за оптимизиране на базата на фактическата обстановка на анализа и съдържанието – конкретни предложения от нашата Комисия към институциите. Разбира се, първото, ще бъде създаването на такава ведомствена работна група, оптимизация на законодателството, изравняване на стандартите при обследване на акредитираните лаборатории, да има кохерентност, а и за каквото се сетим всички тук.
И четвърта част или пък другата част са приложения. Ние имаме и Вие, в ръководството на Комисията, имате от много институции, като започнем от екоинженеринг, от всички такива подведомствени и свързани с това доклади, карти, изследвания, институти и предложения, да предоставим цялата събрана информация, дадена на Комисията. Тоест, има три опорни точки в гръбнака на доклада: констативната част е това какво сме установили, какво се е случило и защо е започнал този проблем; анализ-съдържание, който е нашият анализ; и конкретни предложения. Това са трите опорни точки, а приложенията ги предоставяме като приложения към нашия финален доклад.
Струва ми се, че… Не знам какъв ни е срокът, колко го удължихме – септември ли? Аз смятам, че това можем да го направим преди крайния срок на Комисията и така да изглежда нашия финален доклад. Това ми е предложението.
Имате ли други предложения за структурата на финалния доклад на нашата група? Това първото.
Второ, виждам, че временната работна група си е поставила за цел питейната вода в област Хасково – това е нарушаване на проблема, а в нашата Комисия имаме по-голям обхват и е за територията на България. Но тъй като до момента, слава Богу, аз не съм чул освен за Хасково, то нямаме някакви установено трайно данни, а тук-там има някакво…(Реплика.) Да, за Велинград, за Първомай се чу нещо, но като цяло няма. Да не разширяваме дейността на междуведомствената работна група за цялата територия, а както се казва, че при необходимост тя да се хваща с конкретния случай.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Аз не съм съгласен, защото на други места в страната, защото казахме, че ще пазим „бомбата“ да не гръмне, но на други места в страната има други замърсявания, които въобще до момента не са третирани. В област Добрич нитритите, нитратите са пет шест пъти над нормите, а всеки си трае.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Но говорим само за урана.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: А то е в Комисия за замърсяване.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Тази междуведомствената ли?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да, тя не е казана, че ще е за урана.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Така ли?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Комисията не е само за уран.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Вижте – Комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на замърсяване на питейните води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Не, аз говоря за заповедта за Комисията, за работната група.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: А как се казва тази група?
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: … тази работна група е междуведомствена, тя е на трите министерства и с заповед на тримата министри.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Съгласно Закона за водите, а там никъде не казваме: замърсяване от уран…
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Говорите за член 31-ви, но нямам интернет, за да видя.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: … А щом пише и в Закона за здравето, а там няма категорично да е казано „уран“, а ще бъде казано: за всички вредни последствия върху организма. (Реплики.) Защо трябва да ограничаваме работната група само с уран?
АНДОН ДОНЧЕВ: Мисля, че не трябва някакви нови неща да измисляме. Какви са точно последствията за организма ни? Какви са референтните стойности?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да, знае се, че са 5-6 пъти над нормата. Ако ги изключим, те въобще няма да се занимават с тях.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, имам едно предложение. Тук не говорим за включване или изключване, а тук има създаване на работна група в състав и са описани трите министерства с доста голям обем от специалисти.
Стана ясно, че вече не говорим само за радиоактивното замърсяване или за алфа-ниво, или за бета-ниво, или за уран, а вече в нашата комисия пристигнаха и други сигнали, затова никъде не казано, че ние трябва да ги ограничим, защото те са специалисти в тази област. Въпросът е да направим така, че да има възможност народът, когато има сигнали, да знае към кого да се обърне, да знае къде да сигнализира, да знае кого да информира за отклоненията.
Това не е само една работна група, а е сериозен работен орган, който да даде възможност да се успокоява общественото мнение, да решава бързо проблемите, да сигнализирана на институциите, които бързо да ограничат, ако има отклонения. Да препоръча на съответните министерства, да предприемат действия за отстраняване на съответните проблеми, тоест, тази работна група, както виждате, няма срок. Няма срок, в който тя да съществува до някакъв определен период от време. Нали това ни е целта?
Ако в момента имаме някакъв проблем, не се знае коя институция е определяща, за да я сигнализиращ. Тук участват хора и от трите министерства като по този начин ще има възможност, ако има някакви проблеми, да се обърнат към съответната работна група от трите министерства. Въпросът е обаче да се изпълни със съдържание тази работна група.
Давайте предложения. Има срок да предложим тези неща в даден срок, а никъде не пише, че тя действа до 30 септември. Аз така го разбирам. Вижте точка втора, как го разбирате Вие? Да.
Заповядайте, господин Дончев.
АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, аз го разбирам, че това е задачата на групата и тя е конкретна. Задачата на група е да го предложи, като за своето предложение има срок до 30 септември. Тук не е оказано какво друго тя трябва да прави от там нататък, така го разбирам.
Мисля, че тя е ограничена по срок, че е ограничена и по област на действие – област Хасково. Ние предлагаме групата да не разглежда само проблемите с водата в Хасково, а все пак да има по-широк обхват, защото виждаме, че има проблеми и в други области.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ако искате да ги гласуваме предложенията, или да ги обединим в наше общо становище?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Аз имам един въпрос: някой разговарял ли е с министрите? Те склонни ли са тази група да я поддържат постоянно действаща, междуведомствена, работна? Защото един от най-големите бичове в администрацията са междуведомствените работни групи, които гълтат времето и капацитета на експертите.
Навремето аз бях председател на националната комисия за язовирите и стените с десет ведомства, а съпротивата от министерствата е огромна: взимаш експерти, не им се плаща това, което е по закон, не могат да си вършат работата. Разговаряли ли сте с Нанков, Димов и Николай Петров, дали няма да изпълнят точка едно и две, да предложат мерки за взаимодействие, да се обсъдят и предложат варианти, ще приключи ли, или ще е постоянно действащо? Ние хубаво ще вземем решение сега, но ще влезем в колизия с тях.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Аз мисля, не сме говорили с тях, но не мисля, че тази междуведомствена Комисия трябва да е с постоянно действащ характер. Идеята е да се създаде някаква нова регламентация или законодателна инициатива.
Абсолютно си прав, че за министерствата е бич. Те не са някакъв постоянно действащ орган, има си Министерство на здравеопазването, има си конкретни фирми, които се занимават с тези басейни, така че няма нужда да правим някакви допълнителни структури. (Народният представител Андон Дончев говори извън микрофона.)
Смятам, че малко ще е странно.
ПРЕДС. ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Това е добро предложение. Вие имате ли друго работно предложение?
По принцип органът, който продава водата в държавата, това са ВиК дружествата. За мен те са тези, които би трябвало окончателно да следят за качеството и дали тази вода трябва да отиде, или не. Има си контролни органи, които помагат за следене на качеството и за контрола – РЗП, в Басейнова дирекция, но ние видяхме, че има недобра връзка и комуникация между тях.
Затова, ако има предложения за законодателни промени, то това може да бъде направено в Комисията по местно самоуправление, към която да се отправят всички съответни предложения. Там, на място да предлагат в Народното събрание промените, които биха дали възможност за сигналите и недоволството, което се породи от създаването на Комисията, да бъдат решавани тези проблеми.
Аз питам: след като ние спрем да функционираме, как и по какъв начин бихме могли да проконтролираме, че е имало полза от нашата Комисия, че е имало полза да успокоим общественото мнение? Не само да го успокоим, но да помогнем от тук нататък да не се случват такива съмнения за скрита информация, съмнения за неправилност, тоест некачественост на водите, а и да не се получава в обществото такова съмнение. Когато се получи такъв сигнал, той трябва да стигне до обществото, до медиите, до всички, за да се предприемат действия, защото никой няма полза от това да скрие информация.
Затова нека да помислим как, коя Комисия в парламента – аз предлагам да бъде Комисията по местно самоуправление, към която е регионалното развитие, а и ВиК дружествата са в тази част. Те са компетентни да следят, да променят нормативната уредба, да предлагат законодателни промени, които биха могли да намерят приложение. Не пречи да бъдат сезирани от Министерството на водите и околната среда, когато се касае за Басейновата дирекция. Министерството на здравето е орган, който констатира – годна или негодна, и няма функции относно отстраняване на проблематиката, а отстраняването става с ВиК дружествата.
Други мнения?
Господин Генов, като специалист в тази област.
МАНОЛ ГЕНОВ: Да, господин Председател.
Смятам, че тук трябва да има представители от министерството на икономиката, от Министерството на енергетиката – там е информацията, там са документите, а няма никой.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Господин Председател, нещо да коментирам?
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, заповядайте, господине.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Аз искам да кажа за начина на разсъждения на господин Яков. Пак казвам, че ние, първо, трябва да изпреварим междуведомствената група. Второ, ако искате, най-лесно е – Ангел Кунчев, представителите на ВиК, Агенцията по околната среда, Басейновата дирекция, Министерството на икономиката, да им дадете срок на тези хора да изпратят до Комисията това, на базата на тези разговори, че трябва да се промени законодателството, да го сложим на масата и това да бъде част от нашия принос. Защото ще останем с 2 страници финален доклад, финален рипорт. (Реплика: „Добро предложение“.)
Ние като си напишем констатираната част, то вече я имаме като преамбюл – десетина странички с историята на случая, с фактология от годините преди рекултивацията, с закриването на уранодобива, и това е първата ни част. Втората част е, че сме го анализирали, а третата част са препоръките, които ще дойдат от Кунчев, от ВиК, от Изпълнителната агенция по околната среда и от РЗИ, и така нататък.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да ги приложим вътре.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Нашият финален доклад съдържа: историята на въпроса, съдържа анализ на това, което сме видели, съдържа нашите конкретни 15-20 предложения, а най-вероятно ще преповтори междуведомствената работна група и накрая два кашона с приложения, които са ни изпратени с доклад на екоинженеринг. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля Ви да поискаме от Академията на науките, от професор Хаджидекова от министерството на здравето – да поискаме от тях всичко, което имат към момента, да го приложим общо като препоръки към тази Комисия. Нещо много интересно обаче: ако срокът на тази Комисия е 30-ти и тя няма да работи от тук нататък, то какво правим? Нищо не правим.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Аз мисля, че грешите, преди това погледнах законите и затова се забавих. (Шум и реплики.) Значи, навсякъде е записано, че тази работна група е задължителна между трите министерства. Ето го чл. 32 от Закона за здравето: „Министърът на здравеопазването ръководи национална система за анализ на замърсителите на питейните води“, а в Закона за водите пише: „Министърът на околната среда и водите ръководи такава система за анализ на качествата на водите“.
Навсякъде има взаимовръзки между министерствата, тоест, тази работна група е била спряна по едно време, защото на експертите им се отнема потенциала, но е имало е такава група, а ние сме говорили с Кунчев.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да.
МАНОЛ ГЕНОВ: Тук става въпрос за наредба № 9, не е въпросът за законодателните промени, това са нормативни актове. Хубаво е да напишат, че са длъжни при такава ситуация, при такова замърсяване на водоизточник да си подават информация един на друг за замърсяването, за нормите на водата. (Реплика.) Може да бъде направено в една наредба с три изречения.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да, това ще го препоръчаме: синхронизация на наредбите.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, ще го препоръчаме.
Моето мнение е, че трябва да поискаме от тримата министри информация как те виждат работата от тук нататък, и ако отчитат, че е нещо временно, то ние не можем да го приемем. Тук трябва да има някакъв по-дълъг срок на действие, който да дава възможност от тук нататък някой като буфер да поеме това обществено мнение, тези сигнали, тези недоволства и да предлага предложения за добро взаимодействие между институциите. Кой да го направи? Ако разчитаме на едно министерство, то няма да стане; ако разчитаме на министерството на здравето, то само констатира проблема; министерството на околната среда и водите, пак.
Ние от тук трябва да излезем с един постоянно действащ орган, който да оптимизира действията, когато имаме спешен случай и имаме проблем със съответната некачествена вода. От там насетне трябва да има самосезиране на институциите, да знаят как да действат – както при военно, до спирането и ползването на тази вода. Трябва да има ясни предложения към институциите как да се промени некачествеността на водата – дали ще бъде …
Но според мен точно ВиК са тези, когато има проблематика в даден водоизточник, то да спира, да се разпорежда, да ограничава разпространяването на тази вода. Те са тези, които трябва да предприемат действия относно отстраняването на проблема или пречистването, или източника. Ако я няма самата постоянност на тази работна група, то какво правим тук?! Пак ще се затворим в същия кръг и след няколко месеца ще излезе информация, че се връщаме в стария порочен кръг.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Не само това.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Заповядайте, господин Дончев.
АНДОН ДОНЧЕВ: От това, което изслушвам е ясно, че ние имаме едно проследяване на пътя на водата и нейните качества; имаме един доставчик на тази вода, който трябва да гарантирана на хората, че в чешмата им ще тече качествена вода и той е отговорен за всичко.
Другите органи, за които говорихме, са контролиращи, те контролират това каква вода ВиК доставя в крайна сметка. Съответно при откриване на доставяне на некачествена вода от страна на ВиК, то контролиращите органи да предприемат действия против ВиК – налагане на глоби, санкции и така нататък, за да го накарат да доставя…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Голяма грешка, господин Дончев. Значи, ВиК предпочита да си плати глобата, но да не направи изследвания от тук нататък, а и вече има проблем. По-добрият вариант е… Глобата не може да е 1000 лв. затова, че ВиК застрашава живота и здравето на хиляди хора.
Вижте, некачествената вода не може да бъде пускана в мрежата, тоест, да няма вариант, в който да се плати глобата и да се пусне водата, първо. Второ, от там насетне вече си има институции, които да предприемат съответните действия. При една консумация на некачествена вода се стига до проблематика, защото някои болници някъде нещо ще лекуват, заболявания, и така нататък, а това води до проблем и в икономиката и няма какво да се заблуждаваме.
АНДОН ДОНЧЕВ: Просто не опираме ли в случая до нашата компетенция за глобата, която да накара ВиК по-добре да изгради съответната инфраструктура за пречистване на водата, или да прекрати ползването на вода от определени водоизточници, за да не бъде санкционирана? Прощавайте, но не може за такова престъпление, което подлага на риск живота и здравето на хората, глобата да бъде 1000 лв. Това е просто смешно и скандално!
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Кой плаща глобата: дали директорът я плаща, или я плаща самото ВиК? Ако я плаща ВиК, пак я плащаме ние.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Изказване ли имате? С удоволствие бих ви чул, за да ни кажете.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Колеги, пак опираме до следното: къде е порочността? Глобата наистина е малка и тя скъпи изследванията на водата, а някои предпочитат да не правят тези изследвания, да я платят глобата и това е съвсем в рамките на нещата, и е законно.
Веднъж наказан с глоба, той не носи никакви последствияот там насетне. Обаче, когато има сезираност за некачественост на водата, без допълнителни умозаключения, трябва да имаме стопираност на този водоизточник за потребление от гражданите. Тоест, да не даваме възможност да се извършва подобен род консумация, когото водата не е качествена, първо.
Второто, ако са необходими средства, касаещи отстраняването или пробите, ами, да си го заложи ВиК в дружеството, в своя баланс, и да си извърши тези анализи. (Реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Според мен трябва малко да се концентрираме, защото има неща, които не можем да решим.
Една от сериозните забележки на Европейската комисия към България от много години е, че нямаме единно управление на водите, няма национална стратегия. Добре е да кажем, че е необходима реформа на ВИК-то. Искам да кажа, че в България ВиК секторът работи с между 5% и 7%, тоест, между пет и седемстотин милиона кубични метра вода. В България, за съжаление, няма изпълнителна агенция по водите, няма единен орган и всичко това, което говорим ние на масата, е следствие, че България не управлявала единно водите – с шапката на националната стратегия и подсекторните заведения, които са енергетика, екологичен отток, нитратната директива.
Смятам, че нашата Комисия няма да може да се справи и трябва да се вземат решения на високо ниво, а, за съжаление, България няма единно управление на водата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, господин Костадинов. Много пъти сме говорили с колегите от Министерството на околната среда и водите и те имат много интересно становище: работата на Министерството на околната среда и водите не е да констатира и да контролира качествата на водите, а те са тези, които буквално следят подземните басейни и определените количества вода, предоставени на ВиК дружествата, а от там насетне тяхната функция се приключа.
Институцията, която търгува, продава, дава до крайния потребител, това са ВиК дружествата. Затова начинът на действие – ако има някакъв единен орган, който да работи, трябва да бъде в Министерството на регионалното развитие, където са самите дружества, където стигаме до крайния потребител, където за този краен потребител ясно имаме дали той получава незастрашаваща живота и здравето му вода. Ако получава, то как това рефлектира?! Те са тези, които ще преценят дали ще бъде за питейни нужди, за относително чиста вода за санитарни нужди, или за битови нужди. Според мен това са нещата, които трябва да направим – да насочим усилията си с препоръки в тази сфера.
Никоя друга институция няма да реши проблема, защото от РЗИ още утре ще си измият ръцете с това, че са констатирали… Ама, те не могат да носят отговорност, те само констатират факти за водата: замърсена или незамърсена, може да се пие или не може да се пие.
Трябва да насочим усилията си в управлението на водите на тези институции, които комерсиализират, но и приходната и разходната част е във ВиК дружествата. Там се извършва търговията на дребно на водата, нали така? Следователно трябва да изискваме да се доставя вода, която отговаря на здравните и санитарните нужди.
Тук трябва да имаме, както каза господин Дончев, една жестока глоба, много по-сериозна. Ако водата не отговоря на нуждите или, ако дадено ВиК дружество, не са извършени съответните изследвания, то там има редица глоби: първа глоба – 200 лв., втора глоба – 200 лв., хилядна глоба –¬ 200 лв. Така ли?!
Първа глоба – 200 лв., втора глоба – 2000 лв., трета глоба ¬ 10 000 лв., ако не извършиш обследване на водата и не информираш, или не подадеш самата информация към РЗИ.
Това вече са нещата, които те ще си дорешат, но според мен с решаването на проблема не трябва да отиваме в друга институция, а да си останем там, където е ВиК, да има ясни и точни санкции: ако не извършат съответно предпазване на здравето на хора, то да си носят отговорността. Иначе натоварваме Здравната каса, бюджета с заболявания, проблематики, а общественото мнение се панира и върви в една сложна спирала.
Да, господин Дончев.
АНДОН ДОНЧЕВ: Относно създаването на органи и комисии – моето мнение е, че колкото и органи да създаваме те няма да пречистят водата в крайна сметка, когато тя е некачествена.
Истината е, че каквото и да направим, не се ли направи пречиствателна станция там, където е некачествена, то няма начин как да стане качествена. В крайна сметка опираме до създаването на 5-6 пречиствателни станции, или колкото се наложи, в зависимост от ВиК-та.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Нека го решат ВиК дружествата. Важното е да знаят, че ако те доставят некачествена вода, следва жестока санкция след първия сигнал, но няма как с 200 лв. да ограничиш едно мощно дружество в това как да подава. Поставете се на тяхно място: няма вода, искам вода, не ме интересува, аз тук не мога, трябва ми. Затова, когато има сериозни санкции, те ще преценят как да ограничат ползването на водата за питейни нужди.
Моето мнение е, че трябва да вървим към това нещо, а също и препоръките, насоките да бъдат към Министерството на регионалното развитие, към ВиК дружествата и там да бъдат уточнени, както Вие казахте, и завишени санкциите. Когато имаме съответно неизпълнение на дадено дружество, то си има прокуратура, която да прецени дали е престъпление към населението, небрежност ли е, несвършена работа ли е, но нека да има сериозни санкции.
Други предложения, колеги?
Нека тази междуведомствена група да има някакъв тип контролен характер: ако някой някъде не си е свършил работата към дадения момент, да се самосезира, да уточни дали цял басейн на Басейновата дирекция не отговаря на условията, то да препоръча на Министерския съвет и на министрите да се съберат в Министерския съвет, и да се докладват, но не Народното събрание да се събира и да докладва в даден случай.
Например, в Монтанско се е случил проблем и Народното събрание ще решава тези въпроси. Е, не е работа на Народното събрание да решава това и да прави междуведомствени групи! Трябва да има такъв орган, ако не си върши работата и не се предприемат действия. Да, Народното събрание може да иска от тях конкретики.
Тук вече можем да предложим тази отговорност на сегашната наша Временна комисия да се поеме от Комисията по местно самоуправление, където са ВиК дружествата, където да се изисква и уточни какви мерки са предприети за решаване на съответния проблем.
Колеги, предложения?
Господин Генов, като специалист във ВиК сектора?
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз вече казах моето мнение.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ами, давайте предложения – какво да гласуваме, какво да систематизираме за следващото ни заседание. (Реплики.)
Може ли всеки от Вас да напише по няколко предложения и да каже своето мнение по въпроса.
Заповядайте, господин Семизов.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Да, аз искам да кажа, че съм експерт по ядрена енергетика. Занимавал съм се с въпросите, свързани с радиационна безопасност от много, много години.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, точно за това сте тук.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Първото нещо, което направих – отначало се нахвърлих върху това, което смятам, че…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Давайте по-накратко и конкретни предложения.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Добре, нека да кажа, че алфа-замърсяването е много опасно. Последните изисквания и последните норми, направени и в щатите и в Русия – даже съм донесъл справка.
Ние имаме 30 пъти над нормата, а всеки един коефициент с опасност за хората там го дават умножен по десет. Това е алфа-замърсяване – взима се Хирошима и Нагасаки, взима се Маями. Вече има доказателства, че проблемът е латентен, това се предава през поколение. Вземете официалната статистика за ракови заболявания в тези региони, може да ги разгледате, да видите и други заболявания. Има съвсем нови изследвания за влиянието на алфа-лъчението върху организма. Навсякъде сме над нормата и то над 30. Каква е причината? Отначало аз си мислих, че причината е от уранодобива, защото знам добре района, знам къде са сондажите на уранодобива…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, давайте конкретни предложения. Причината е ясна.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Замърсена е цялата водопроводна мрежа на Хасково, трябва да се смени и да се направи достъп от друг източник. Аз предлагам язовир „Боровец“ в Родопите, който е на 20 км. Сега, да се дадат 20 милиона за нови сондажи от района на Узунджово и да се пуснат водите…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин ДМИТРИ СЕМИЗОВ, целта на Временната комисия е да установи причините и последиците за здравето, което Вие казвате и трябва да го запишем това. Решението „как“ е съответно работа на Министерството на регионалното развитие и на Министерския съвет.
Въпросът е в причините за тяхното възникване. Като специалисти казвате Вашето мнение към дадения момент, а това са причините и от там насетне тази междуведомствена група може да доанализира, дообсъди, и така нататък.
Последиците за здравето. Дайте анализа на Световната здравна организация, препоръките и да ги включим в нашия доклад. Самият начин на решаване на проблема за тръбопроводи, смяна и други, това може и трябва да реши съответното Министерство и Министерският съвет.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Нека да вземем статистиката, която ни дава информация за онкоболните в страната, а Хасково е на първо място.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, това го има, факт е. Моля обаче емоции да няма. Да, прилагаме го, защото го има.
Между другото ние сме получи този доклад и той ще бъде част от нашия окончателен доклад. Много добре, че го казвате, защото ще го има: констатираме заболеваемостта, защото това е част от работата на нашата Комисия.
Това ще бъде част, нали така, господин Генов? Тук говорим за последиците от времето. Ще констатираме причините за възникването и от тук нататък препоръките, които ще бъдат и можем да ги дадем като препоръки, като настояване и контрол, но самият начин на решаване на проблема не е предмет на Комисията.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Искам нещо друго да кажа на колегите. Аз имам опит от изследване на ядрените аварии с радиационно замърсяване в Хирошима, Нагасаки, защото японците са много стриктни от гледна точка на статистиката. Започва се след 40-та, след 50-та, след 60-та година и си казват кога точно започва заболеваемостта от рак. Трябва добре да го обмислим.
Имах среща със специалисти от Украйна, от Чернобил, които ще ми дадат данни за времевия период и какво е получено като статистика.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Казвате как сте стигнали до причините и хората, които са помагали. Чудесно, това също може да бъде включено в нашия доклад.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Именно, това трябва да се знае като статистика. (Реплики.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин Дончев, да, заповядайте.
АНДОН ДОНЧЕВ: Имате ли информация относно начините и предприетите мерки за пречистване на радиационните води, които са изтекли от централата в Украйна след аварията? Как е била пречистена водата и какви технологии са използвани?
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Моля Ви кратко да отговорите на господин Дончев.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Има един специален минерал в България, а за да се направи такъв анализ, първо, трябва да се вземе този минерал, да се направи един филтър, да се пусне една вода, да се направи едно изследване. Не мога да Ви кажа със сигурност 100%.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин Семизов, може ли да опишете за следващото заседание тези предложения и варианти, които имате, и те да бъдат част от предложенията и приложенията на доклада на Временната комисия, с който ще се съобразят вече нататък експертите, но да ги имаме.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Имам предложение като хипотеза. Дали са го материала, но докато не го изпитам – дал съм го в БАН, в Изследователския и ядрения институт, да се използва материала за други цели, но това трябва да се направи експериментално, а за един месец не мога да го направя това.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, господин Дончев, имаме ли други въпроси?
Предлагам да вървим конструктивно. В момента имаме уточнение с експертите, както направи господин Семизов, официално, с неговата работна група, с професор Нанев и уточниха, че това, което са анализирали и го имат като информация, ще бъде приложено в нашия окончателен доклад. Това е за причините за възникването на радиоактивността на питейните води на територията на Република България – както е името на Комисията.
Относно последиците за здравето, то този доклад, който имаме от раковия център, също е приложен, има го. Видно е, че в тези райони са водещи тези заболявания и не могат да бъдат оставени така, но дотук с нашата Комисия.
Дайте предложения как да се действа, какви предложения имаме към Народното събрание и към съответните министерства относно създаването на такъв орган, който да контролира, или да предложим това да бъде една от комисиите, постоянно действаща, към Народното събрание. Моля Ви за следващото заседание да помислите, да дадете предложения и да сме полезни от тук нататък.
Аз дадох моето предложение: Комисията за местно самоуправление да бъде тази, която да контролира сигналите, които има за водите. Нека да търсим и да питаме министъра в тази Комисия: какви действия са предприети в това ВиК, какви действия са предприети в друго ВиК, да искаме отговор и, ако имаме проблем – в тази Комисия имаме представители на всички парламентарни групи, то може да търсим отговорност от съответните дружества какви действия са предприели относно решаването на тези проблеми.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Моето предложение е, че трябва да се започне с една много добра система за информация на населението. Аз ще го запиша и какво трябва да включва…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Информираност или информационна система?
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Има такива системи, разработени от международната агенция за атомна енергия, които са свързани с такива случаи.
Другото, което трябва да се направи, е, че трябва да се направи анализ на отделни части на водопроводната система на Хасково, където се правят ремонти. Другото е здравното министерство…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Това е добре.
Нека здравното министерство да анализира внимателно влиянието и да се направи една система за профилактика на хората. След като имаме такова завишаване, то да се вземат световните примери и министерството да представи доклад за точно такива завишавания – до какви заболявания са довели в съответните държави, какви са съответните мерки и действия.
Да, това, което Вие като експерти сте подготвили към нашата Комисия, е чудесно. Хайде, сега го напишете сбитичко за следващото заседание за сряда – първо, второ, трето, пето, десето. Обсъждаме го, гласуваме го, приемаме го и вървим нататък.
ДМИТРИ СЕМИЗОВ: Другото, което искам да Ви кажа, е, че ми трябва само едно писмо, че съм от Комисията, з
