Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България
21/03/2018
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИВАТИЗАЦИЯТА И ПЛАНИРАНАТА ПРОДАЖБА НА ДРУЖЕСТВАТА НА ЧЕЗ ГРУП В БЪЛГАРИЯ
П Р О Т О К О Л
№ 1
На 21 март 2018 г. (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание“ № 2 на Народното събрание се проведе заседание на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България се прилага към протокола.
Заседанието на Временната комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Жельо Бойчев – председател на Временната комисия.
* * *
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добър ден, уважаеми колеги! В момента на първото заседание на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България присъстват 12 народни представители, така че имаме необходимия кворум, за да започнем своята работа.
Знаете, че тази комисия беше сформирана с решение на Народно събрание. Надявам се всеки един от нас в краткия срок, който ни е даден, да отговорим на големите очаквания, които има българското общество, българските граждани по тази тема и в крайна сметка да бъдем полезни със своята работа и с резултата от нея.
Знаете, че за да започне работа една временна комисия, тя трябва да организира своята работа, така че за първото заседание днес Ви предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
В точка „Разни“ предлагам да поговорим относно бъдещата работа, приоритетите, подхода и начина, по който ще изискваме от и ще изслушваме институциите. Всеки от Вас да каже мнението си и да оформим следващите заседания и стъпки на Комисията.
Има ли предложения по така предложения дневен ред? Не.
Моля да гласуваме.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
По точка първа: Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
Заимствали сме такъв тип правила от досегашната практика на Народното събрание, от сформираните такъв тип временни комисии и от провежданите заседания. Съгласували сме ги – държа всичко да се съгласува с Правната дирекция на Народно събрание. Последният вариант, който получихте, е с малки редакционни корекции от Правната дирекция на Народно събрание. Не виждам нищо по-различно от практиката на работата на Народно събрание.
Обръщам внимание само на няколко неща. Първото е по чл. 5, ал. 2, където се казва, че:
„(2) Решенията на Комисията се вземат с мнозинство от присъстващите при явно гласуване. Гласуването е лично.“
Искам да уточним този въпрос в началото на работата на Комисията, тъй като знаете, че в различните комисии на Народното събрание има различна практика. Ние не сме постоянна, а временна комисия. Това предполага друг ангажимент на работа, както и много по-кратък мандат от един месец. Предлагам с този правилник да приемем, че решенията в Комисията ще се вземат лично от представителите на съответното заседание. Това преупълномощаване и даване гласове на други смятам, че не е в интерес на работата на Комисията, още повече че самият дневен ред и заседанията ще бъдат доста динамични. Мисля това за коректно и редно.
Мисля, че подходът, който трябва да приеме Комисията, е всичко, което предстои като решения и инициативи на Комисията, да бъде обсъждано заедно и след решение да правим следващите стъпки. Като избран председател смятам да се ръководя от такъв подход. Каквото се разберем и уточним сега като следващи стъпки, като искане на информация, като искания за изслушване на различни органи и институции, ще бъде организирано от мен.
Помолил съм всички информации, които идват до Комисията в електронен вид, да се разпращат веднага на имейлите, които сега ще сверим. Ще коригираме, ако някой го няма в списъка. Всички материали, които постъпват писмено и ги няма в електронен вид, ще бъдат при секретарката на Комисията Диляна Георгиева, в стаята й и всеки ще има възможност да чете, така че всеки член на Комисията да бъде максимално информиран за всички искания, които се отправят към Комисията, защото очаквам да бъдат немалко.
Това е по предложените правила.
Моля за коментари.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председател, имам няколко въпроса.
Първо, в Правилата, които сте предложили, в чл. 3 сте посочили следното:
„(3) Председателят обявява писмено дневния ред.“
В ал. 1 е казано, че заседанията се свикват и по искане на най-малко от една трета от членовете й. Никъде не виждам, ако бъдат свикани от една трета от членовете, с какъв дневен ред ще бъде заседанието, за какво трябва да бъде свикано заседанието, за да бъдат уведомени нейните членове.
По чл. 4: председателят ръководи заседанието. Този дневен ред от само себе си ли се разбира, че ще го гласуваме – чисто технически липсва, или народните представители могат да правят предложения за допълнение на дневния ред да бъдат включвани точки – това го няма.
По чл. 5, ал. 2:
„(2) Решенията на Комисията се вземат с мнозинство от присъстващите при явно гласуване. Гласуването е лично.“
Вие обяснихте, макар и противоречиви мотивите, защото това е Временна комисия. Нормално тя заседава в дните, когато не заседават другите комисии, но всички тук сме членове и на други комисии, а някои ги и председателстват. По някой път, ако Вие насрочите – не говоря тенденциозно, но при необходимост от бързо свикване на Комисията в ден, когато има насрочени заседания, където също има важни гласувания, какъв е проблемът писмено да се делегира възможността да се гласува по един или друг въпрос? Вие обявихте, и то е така: Комисията е извънредна. Заседанията на комисиите обикновено са в сряда или четвъртък, но и във вторник. Би се получило така, че по някой път би се наложило народните представители да участват в другите комисии, които не бива да омаловажаваме и никой не иска да ги омаловажава, било за да се изкажат, било за да докладват. Струва ми се, че това „лично“ донякъде би създало проблем, конфликт на участващите в други комисии и в тази комисия. Коментирам това.
Третата алинея в чл. 5 е Комисията да реши по конкретен документ да има поименен списък кой как е гласувал – има го в Правилника. Това все пак не са 240 народни представители да не е ясно кой как е гласувал, но не виждам защо държите на това.
В чл. 8 казвате, че материалите се предоставят на народните представители.
В чл. 9, ал. 2 се казва, че: „За постъпилите документи се информират членовете на Комисията“. Нека го променим и да бъде: „Постъпилите документи да бъдат предоставени на членовете на Комисията“. По съвременните технологии те идват някой път електронно, друг път в писмен вид. На едното място пише: „се предоставят“, което е нормално и Вие го обявихте, а в чл. 9, ал. 2 пише: „се информират“. Но ако има 20 постъпили документа, да ме информирате един ден предварително, че са постъпили? – дали е достатъчно, или не е достатъчно 24 часа? Информирате ме, че са постъпили материали, но нали трябва да имаме време да се запознаем? Предлагам да бъде: „се предоставят на членовете“.
Мисля, че забележките ми са технически – по чл. 3:
„Чл. 3. (3) Председателят обявява писмено дневния ред. Народните представители могат да предлагат.“
Основно, когато се иска свикване от една трета от народните представители, трябва да бъде ясно за какво. Иначе една трета народни представители могат да свикат Комисията, Вие ще ни уведомите, но няма да е ясно за какво.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Те са технически, господин Лазаров. Ще направя коментар, защото малко ме затруднявате с това.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По принцип, ако ги приемем, може да ги …
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Първо, водещият документ, от който се ръководи дейността на Комисията, е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание – той е документ над Вътрешните правила на Комисията. Когато предложих дневния ред на днешното заседание, питах има ли други предложения. Право на народния представител е да внася предложения по дневния ред за работата на комисията и на самото й заседание, преди да бъде утвърден дневният ред. Тя се свиква с примерен дневен ред. Това е право на народния представител по Правилника и по българската Конституция. Няма как да го ограничим по абсолютно никакъв начин. Нямам никакво намерение да свиквам заседание, в което няма да сме уточнили предварително дневния ред. В голяма степен това е моето разбиране за дейността.
Сега по точка Разни ще поставя въпроса кога да бъде следващото заседание и ще уточним какъв да бъде дневният ред. Така ще подхождаме оттук нататък за всяко едно заседание.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: За едната трета.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: За едната трета, този член също съм заимствал от Правилника. Когато има инициатива от една трета от народните представители да свикат Комисията, те го правят с конкретна дата, час и дневен ред. Така е по ПОДНС, тъй като идеята за свикване заседание на комисия е, че искаш да поставиш определен въпрос на вниманието на комисията и правиш предложение да бъде свикана по този въпрос. Ако трябва, ще го уточним, че това се прави с конкретен дневен ред.
Относно личното гласуване, това е въпрос, който предлагам да коментираме. Нека членовете на Комисията да си кажат мнението. Знаете, че в различните комисии, в които всеки от нас участва, има различна практика. Тук изхождаме от това, че ние ще имаме няколко заседания, няма да има безброй заседания. Водили сме се как е било в другите комисии.
По чл. 9 – това е техническа промяна. Струва ми се, че досегашният запис на ал. 2 е по-коректен:
„(2) За постъпилите документи се информират членовете на комисията.“
Ако трябва да направим това, което Вие искате, трябва да стане: „Постъпилите документи се предоставят на членовете на Комисията.“
Ще дам пример. Ако постъпят Меморандумът и Стратегията за приватизация, които са по обем може би един-два класьора, по тази логика това означава ли, че трябва да ги размножим и предоставим на всеки един? Досегашната практика на временните комисии, когато работят с много обемни документи, е следната: членовете на комисията се информират, че документите са постъпили в Народно събрание и се намират в еди-коя си стая, при сътрудник еди-кой си и във всеки момент могат да бъдат предоставени на народните представители.
Участвал съм във временни комисии и мога да дам пример с тази за изтребителите, за НДК – имаше огромни по обем документи и няма как да бъдат предоставени на всеки. По-скоро се информира, че са постъпили. Мисля, че така е по-коректно.
Ако държите, господин Лазаров, ще го променим на „предоставят“, но няма да е физическо предоставяне.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Чл. 7 (2) …Получените писмени становища се предоставят на всички членове на Комисията“.
РЕПЛИКА: Но само становищата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Но може да има становище и от 100 страници.
Резонно е това, което казвате, но нека тогава в чл. 9, ал. 2 текстът да бъде:
„(2) За постъпилите документи се информират и по възможност се предоставят на членовете на Комисията.“
Има документи, които са от две страници, за да имаме възможност да се запознаем. Мисля, че така е резонно.
За личното гласуване казах съображенията. Всъщност Вие ги казахте, но направихте обратния извод. Извънредна е Комисията и тя заседава в момента. Но има и други комисии, и ние оттам отсъстваме. Някога има много важни законопроекти, заседанията може да съвпаднат и бих искал да делегирам права на колегата да гласува, още повече Вие казвате, че дневният ред ще бъде предварително уточнен и ще се работи по този начин.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Имате право да направите това предложение. Комисията ще реши.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, за по-голяма оперативност предлагам след Вашите разяснения предлагам колегата Лазаров да каже към кои конкретни предложения се придържа и да ги поставите на гласуване като редакционни поправки, за да продължим нататък.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първо, ще взема отношение по личното гласуване. Притеснявам се, че при упълномощаване на гласовете, имайки предвид значимостта и социалната значимост, която се очаква от тази извънредна комисия, ще се получи не олекване, но някак си няма да може всеки един от членовете да се чуе. Затова направихме членовете по трима, за да има по-голямо участие, а не да има делегиране на права. Както реши Комисията.
Във връзка с казаното от господин Лазаров, имам няколко конкретни редакционни предложения. По чл. 3, ал. 1 подкрепям това, което каза господин Лазаров. Изречението завършва с думите „най-малко една трета от членовете й“, след което да се добави „с конкретен дневен ред“. Така ще се знае за какво се свиква заседанието.
По-нататък, за да избегнем противоречията има ли, или няма и какъв е обемът на информацията и по какъв начин се предоставя, понеже сме се събрали не за да крием информация един от друг, Ви предлагам в ал. 4 на чл. 3, във връзка с това, че не всяка информация може да бъде предоставена на всеки член от Комисията, както каза председателят, тъй като може да има и по-големи обеми, да се добави: „Материалите по дневния ред на заседанието“ „или достъпът до тях“ – става въпрос за обема им, „се предоставят на всеки член на Комисията „не по-късно“ от един ден преди заседанието“ – добавя се „не по-късно“. По този начин е ясно, че се предоставят или материали, или достъп. Освен всичко друго, може да пристигнат материали за секретна секция, които не са за предоставяне.
Това са редакционните ми предложения, които мисля, че до голяма степен покриват това, което каза господин Лазаров – за дневния ред, за достъпа и обема на материали, за сроковете, в които могат да бъдат четени. Остана да решим само за личното участие.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По отношение на личното участие, господин Председател, трябва да приемем компромисния вариант, защото при участието в такива комисии понякога дебатите са достатъчно дълги, всеки е изразил своето мнение и становище, включително и този, на когото се налага да излезе, за да участва в друга комисия. Не виждам пречка тогава, когато участникът е дошъл, присъствал е, изразявал е или не мнение, да делегира права на друг член от Комисията за гласуване. Не говоря за случая, когато изобщо не е присъствал. Мисля, че това е резонно и има такава практика и в други комисии. Пак повтарям: това е за случая, когато човекът е имал участие, имал е изявление и напуска, да има друго участие в друга комисия, може да се върне, и т.н.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Разбрах, господин Лазаров.
Идеята ми е да приемем единодушно Правилата и бих се радвал да намерим такъв тип решение, което ще бъде подкрепено от всички членове. Съгласен съм да направим записа така, че да отговорим на това, което Вие казвате. Моето разбиране е, че не е редно да бъде даден глас от член на Комисията, който не е присъствал на заседанието.
Съгласен съм обаче с Вас, че заседанията и изслушванията са доста дълги и може да се наложи да се отиде на друга комисия. Това предполага, че човекът е наясно с материалите, с дневния ред и има формирано мнение. Трябва да решим как да го запишем. (Шум и реплики.) Говорим за човек, който се е регистрирал и е присъствал на заседанието.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Не съм юрист, но имам следния прочит. В чл. 3, ал. 5 е записано, че присъствието се удостоверява, когато си се подписал в присъствения лист. Може ли да възприемем, че след като си се подписал, ти си присъствал? При гласуването си заявил как ще гласуваш и ако ти се налага да отсъстваш по уважителни причини, да се води, че ще бъде признат гласът ти. Може ли да изразим тази хипотеза? Можем пак да оставим, че гласуването е лично, но възприемаме, че след като си се подписал в присъствения списък, който се пази при председателя, си присъствал.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Текстът би трябвало да бъде: „Член, който се е регистрирал за участие в Комисията, има право да делегира гласуването на друг член на Комисията“. Така няма да има неяснота.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, за да не стане много сложно изписването на текстовете, тогава правя предложение от ал. 2 изречението „Гласуването е лично“ да отпадне. Ние тук да се разберем, че при участие в гласуването няма да допускаме гласове на хора, които са извън регистрационния списък.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, прочетох Вътрешните правила. Човек, като прочете чл. 1 и чл. 12, му става ясно, че тази временна комисия не е нещо по-различно от всички други временни и постоянни комисии, защото ще работим по Правилника на Народно събрание.
Подробностите – дали ще пишем, че заседанието може да се свиква от председателя или от една трета от народните представители, е решен в ПОДНС. Председателят обявява писмено дневния ред. Тези, които ще свикат заседание с една трета, без да се изпише „дневен ред“, то по-нататък, ако прочетем целия чл. 3 алинея по алинея, става ясно, че трябва да обявят дневния ред. Това са дребни подробности.
Най-сериозното нещо в този правилник е точно при гласуването.
В чл. 5, за първи път, колеги, започнах да мисля, че Народно събрание ще започне да заседава и да упражнява правото си, като гласува лично – по Конституция. Вие, господин Лазаров, не помните, но докато не влезе ГЕРБ в Народното събрание, нито един народен представител нямаше право да преотстъпва по какъвто и да е начин – писмено, неписмено, гласуването си в комисия, нямаше такова нещо. През цялото време, ако искате, вижте, че и Конституционния съд има решение, личното гласуване на народни представители е задължително.
Имаме един месец. За един месец двете партии предложихте тема, която е много сериозна за обществото. Ако за този месец ние не намерим време да се съберем всички тук и да гласуваме, тогава ще направя предложение още днес да закрием Комисията и да приключим. (Шум и реплики.) Мнението на Движението за права и свободи по заглавието на тази комисия е, че тя е безпринципна, безпочвена и няма защо да говорим по-нататък.
Нека приемем Правилата така, както са предложени на народните представители, като всеки от нас знае, че за неуредени във Вътрешните правила въпроси се прилага Правилникът за организацията и дейността на Народно събрание.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Реплика към господин Аталай. До 2009 г. и 41-вото народно събрание, господин Аталай, аз не исках да припомням, но Вие ме принудихте да напомням как се гласуваше с чужди карти. В тази насока има решение на Конституционния съд.
В тази връзка искам да напомня, че комисиите са помощни органи на Народното събрание. Не искам да вадя протоколи, след това ще Ви ги дам лично, но има заседания на комисии на 40-ото народно събрание, мога да Ви изброя и закони, където по същия начин са гласувани законопроекти, но комисиите са помощни органи. Народното събрание, залата приема законите. Там се гласува лично – от 41-вото народно събрание въпреки нежеланието на някои народни представители гласуването е със съответни карти със снети отпечатъци. Нека не си припомняме стари неща, да не навлизаме в политиката.
Аз формално предлагам, както и господин Бойчев каза – за регистрираните участници, някой път може и да са участвали, защо не, те са изразили своя вот и са запознати с материалите, гласуването да бъде с делегиране. Формално правя това предложение.
Има Вътрешен правилник, ПОДНС и по Вашата логика това означава въобще да не се приемат процедурни правила за която и да е комисия. Всички комисии, дори и временните приемат такива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Виждам, че полемиката и зарядът на работа на Комисията са големи още от самото начало. Ще помоля този устрем да бъде концентриран върху същината на работата ни.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Лазаров, не знам за 40-ото народно събрание. Наистина имаше години, когато се гласуваше с чужди карти, но нали заради това тези, които гласуваха с чужди карти, преотстъпиха възможността правото и възможността Вие да управлявате, но да не го правите. Ако и Вие ще продължавате сега да гласувате за други с чужди карти, без да присъстват, тогава защо изобщо трябваше да се махнат управляващите до 40-ото народно събрание?!
Или да се заемем много сериозно, или, ако обществото наблюдава какво правим, в момента уреждаме възможността как да не идваме на работа тук и да се гласуват тези правила за по-нататък. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, мисля, че отделихме достатъчно време на Правилника. Тъй като е важно как започва работа една комисия, а ми се иска да започнем със съгласие, предлагам следното решение.
Господин Лазаров и господин Ерменков, сега ще прочета предложенията, които направихте. Част от тях мисля, че не събуждат коментар.
Предлагам чл. 5, ал. 2:
„(2) Решенията на Комисията се вземат с мнозинство от присъстващите при явно гласуване“. Следващото изречение „Гласуването е лично“ да отпадне. Текстът продължава с „Гласува се „за“, „против“ и „въздържал се“.
Господин Аталай, мисля, че така ще отговорим и на буквата на ПОДНС, който ръководи дейността ни, и на Конституцията, където решенията се вземат от присъстващите при явно гласуване. С това ще отговоря и на Вас, господин Лазаров, за това, което предлагате.
Всички се разбираме, че гласове на колеги, които не са присъствали и не са регистрирани тук, няма да бъдат зачитани. Такъв е смисълът.
Ако Вие го приемете така, господин Лазаров, да не го подлагаме на гласуване. Така първото изречение отговаря и на това, което иска господин Аталай.
На чл. 3 ще добавим: „по искане на най-малко една трета от членовете и с конкретен дневен ред“ – това каза господин Ерменков.
По същия член, алинея 4: „Материалите по дневния ред на заседанието се предоставят по възможност на всеки член на Комисията не по-късно от един ден преди заседанието.“
Последно, което искахте, господин Лазаров – редакцията в чл. 9 – ал. 2:
„(2) За постъпилите документи се информират и по възможност се предоставят на членовете на Комисията.“
Господин Аталай, мислите ли това за коректно?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не знам. Ако предлагате изречението „Гласуването е лично“ да отпадне, тогава трябва да помислим как да отпадне изискването в Конституцията гласуването на народния представител да е лично. Това е много коректен текст, така че не го пипайте. Вие обаче имате право да го подложите на гласуване, народните представители ще гласуват и ще приемем, каквото приемем.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Аталай, това е второто изречение на този член, а първото е: „Решенията на Комисията се вземат с мнозинство от присъстващите с явно гласуване“. Там можете да намерите отговор на това, което Ви притеснява.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, искам да внесем малко яснота. През цялото време, когато се гласува, това ще бъде дневният ред и евентуално бъдещите действия на Комисията. Най-основното гласуване ще бъде докладът. Ако искате да пишем, че при гласуването на доклада трябва да има присъствие на повече от 50%, а оттам нататък дневният ред не е чак толкова значим и съществен от гледна точка дори на Конституцията на България.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не е вярно, не е вярно, колега! Нали на всяко заседание ще трябва да се взема решение? Тогава какво правим? Нали може да вземем решение дали да извикаме някой да присъства?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, все едно че за първи път работим в рамките на Народно събрание?!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, точно по това искам да взема думата.
Отново правя процедура: ако искате, да прекъснем дебатите. Станаха ясни мненията по темата. Има поляризация. Нека гласуваме редакционните предложения на колегите. В крайна сметка не виждам особена драма, защото управляващата коалиция в тази комисия е малцинство. Дебатът „лично-нелично“ до голяма степен се губи.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако може, господин Председател, опит за примирение? „Решенията на Комисията се вземат с мнозинство от присъстващите при явно гласуване. В случай, че се налага излизане на член от Комисията преди гласуването, той информира председателя за гласа си.“ Тогава няма да има преупълномощаване, а е информирал председателя. Казвам, че това е за примирение, глупаво и смешно е да го правим по този начин, но за да няма, че някой е упълномощил, че някой е узурпирал права и т.н.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Проведохме достатъчно дълъг дебат по това. Вследствие на чутите мнения ще помоля за следното: нека поставя на гласуване предложените правила с редакционните предложения на господин Ерменков и господин Лазаров, които изчетох, плюс моето предложение това изречение да отпадне. Виждате, че това ясно се формулира и в предишното изречение. Струва ми се, че така се обобщават всички предложения. (Шум и реплики.)
Първо трябва да гласуваме чл. 5, ал. 2 – предложението, на което държи господин Аталай, да остане изречението „Гласуването е лично“.
За – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложените Вътрешни правила за работа на Комисията с направените редакционни бележки по чл. 3, ал. 1 и ал. 4, с отпадането на изречението в чл. 5, ал. 2, редакционната поправка в чл. 9, ал. 2, както бяха прочетени от мен.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Двама колеги не присъстват днес – единият е в чужбина, другият е извън София.
Временните ни правила са приети. Уважаеми колеги, има вече Процедурни правила за работа на Комисията след проведен загряващ дебат.
По точка Разни,
Колеги, предлагам да видим кога ще заседава Комисията, да определим ден и час кога ще заседаваме. Обръщам Ви внимание предвид на краткия срок, в който се налага да работим, че най-вероятно ще се наложат извънредни заседания извън вторник. Практиката на временните комисии е била те да заседават малко по-късно в сряда или четвъртък – около 16,00 ч.
Говорих предварително с част от членовете на Комисията. Всеки има участие в един от двата дни в комисии. Молбата ми е да проявите разбиране, че това е комисия с особено значение и за кратък период от време, не е постоянна комисия. Моля да чуя кой от двата варианта – за сряда или четвъртък, или имате друг тип предложение, което да удовлетворява повече членове, за да го приемем.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, нека обмислим за вторник от 16,00 ч., защото от 17,00 ч. има групи. По-рано във вторник никой няма заседание.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Добрев, има колеги, които пътуват във вторник и казаха, че този ден не им е удобен.
Аз предлагам следното. Нека определим сряда или четвъртък като основни дни за заседания. Тъй като ще се налага да заседаваме по-често, със сигурност ще се наложи да заседаваме и някой вторник и това е неизбежно. Иска ми се основният ден за заседания да бъде сряда или четвъртък, за да могат да участват всички колеги.
Забележката беше, че част от колегите се прибират във вторник от провинцията, а тези заседания може да продължат и по-дълго и ще застъпим групите.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вторник е добър ден, но примерно да бъде от 10,00 ч. (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Практиката на други временни комисии е основният ден да е във вторник някъде около 14-15,00 ч., а по изключение да е сряда или четвъртък, когато има спешни въпроси. 10,00 ч. е неприемливо време за колегите, които пътуват и участват в Комисията, са се съгласили, но мисля, че 14,00 или 14,30 ч. е нормално време, за да пристигнат те и да участват.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Това решение ще бъде взето от нас. Молбата ми е повече хора да се включат. Едва ли ще има ден и час, който да устрои всички, но трябва максимално да се съобразим.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже не живея в избирателния си район и понеделник и вторник съм там, това са основните дни, когато се срещам с избирателите си. Оттам тръгвам някъде към 15,00 ч., за да мога към 18,00 ч. да бъда тук за парламентарна група. Това ме лишава от един ден среща с избирателите.
Според мен сряда от 16,00 ч., като ден, който беше за Временната комисия за изясняване положението на електроразпределителните дружества с Валери Симеонов, а и за други временни комисии, мисля, че е добър вариант за провеждане. Досега беше така и нямаше проблеми. Другата комисия, която оглавявах в предишно Народно събрание, за калинките, също се събираше тогава.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Председател, предлагам да се обединим около мнението на господин Лазаров и да се събираме във вторник от 14,00 ч., а сряда и четвъртък да бъдат резервни дни. В сряда представителите на „Обединени патриоти“ имаме комисия – в 15,00 ч. и в 15,30 ч. и не можем да присъстваме. Комисиите са важни - Комисията за европейските фондове и Комисията по земеделието и храните. Най-добре е заседанието да е във вторник. Това, че избирателите няма да ни виждат един следобед, не е чак толкова загубено време.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Господин Председател, аз бих предложил да гласуваме всички варианти. Ние предлагаме в четвъртък от 16,00 ч.
Другият вариант, който на шега мога да предложа, е да го направим в петък от 17,00 ч. (Шум и реплики.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, аз оттеглям своето предложение за сряда от 16,00 ч. и се присъединявам към четвъртък от 16,00 ч. (Шум и реплики.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз оттеглям предложението за вторник от 16,00 ч. в полза на вторник от 17,00 ч.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, всички знаете, че в сряда и четвъртък са редовните заседания на постоянните комисии. Ако е добре, може и в петък от 18,00 ч. Нека бъдем по-сериозни!
Във вторник от 13,30 ч. или от 14,00 ч. да бъдат заседанията. От 14,30 вече отиваме към заседанията на парламентарните групи и няма да можем да стоим до края. В средите и четвъртъците е несериозно да обявяваме временна комисия. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, повечето сте за вторник от 14,00 ч. Виждате, че тук ще има доста полемика. Предполагам, че ще изслушваме доста институции и лица. Ще ни е необходимо време, защото към 17,00 ч. има заседания на групите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Оттеглям предложението си за 14,30 ч. Съображенията ми бяха човек и да има време да се запознае с материалите, а не формално да присъства. Разбираме съображенията на господин Аталай. Те имат след това група.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря за разбирането.
Моля да приемем, че ако се наложи да има две заседания в една седмица, вторият ден ще бъде по-скоро четвъртък от 16,00 ч., като по-удобен за всички. Той може да е един път като изключение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само да бъдем по-рано уведомявани, да не насрочваме други комисии. Бихме могли да вземаме решение още във вторник.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, така се разбираме.
Влизаме в най-важната част на заседанието. Иска ми се членовете на Комисията да направим предварителен разговор, предвид огромните очаквания и мандата, даден ни по темата от Народното събрание. От нас зависи как ще подредим своята работа, каква информация ще бъде необходима на членовете на Комисията, за да вземат своето решение, кои институции, лица или граждани ще бъде необходимо да бъдат поканени за изслушване в Комисията. Аз съм мислил по нещо, но първо бих искал да чуя мнението на всеки един от членовете на Комисията. Накрая да обобщим и да се уточним кое от тези предложения да влезе в дневния ред за следващото заседание на Комисията.
Опитах се да разговарям с част от колегите преди заседанието и ги помолих предварително да помислят към кои институции да отправим искания за информация и кои институции е добре да бъдат извикани. Затова моля всеки от Вас да сподели това пред колегите и да започнем разговора за същината на нашата работа.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, предвид важността на нашата комисия и общественото внимание, което се отделя, за мен лично е интересно партньорските служби от Чехия, тъй като ЧЕЗ, част от структурата, е държавна, партньорските чешки служби не може да не са проверили и да не знаят за сделката, кой купува ЧЕЗ – българската фирма. От тази гледна точка дали ДАНС, дали ДАР ще направят всичко възможно да поискат от партньорските служби от Чехия да ни бъде предоставена информация относно тази сделка. Това, първо.
Второ, да ни бъде предоставена информация от компетентните органи за развитието на арбитражното дело, което водят ЕРП-тата срещу България. На какъв етап е, за колко пари е, какви очаквания имаме? Явно от всички участници, „Инерком“ е дало най-висока цена. Предполагам, че всеки от участниците си е направил сметка колко пари би струвало и колко пари би спечелил от такава сделка. Явно „Инерком груп“ или „Инерком“ имат някаква допълнителна информация, която им дава предимство и съответно дават по-висока цена. Такива са моите чисто икономически разсъждения.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че ако си отговорим на поне 5 въпроса, които съм си написал, задавани в обществото, ще сме си свършили работата.
Първи въпрос: кой въобще стои зад „Инерком“, ако не стои някой друг?
Вторият въпрос е за произхода на средствата, тоест има ли средства чрез офшорни фирми, прикрити средства и т.н., които не знаем като произход.
Трето, дали мениджмънтът на разпределителното или търговското дружество, които имат лиценз, ще бъде подменен и евентуално с какъв мениджмънт?
Работните места – този въпрос задават синдикатите съвсем резонно, ще бъдат ли запазени работните места и как ще се развива дружеството?
Пето, инвестициите, като част от ценообразуващата система. Дали цената за достъп-пренос-разпределение и т.н., които ще се формират като компоненти, ще бъдат изменени на база инвестициите? Те няма как да бъдат изменени на база инвестиционни средства за покупка на акции.
Идеята ми е следната. Понеже процедурата за „ЧЕЗ Груп“ в Чехия беше публична, то и документацията на база критериите за подбор на тези, които са желаели да купят дружеството в България, е публична, трябва да има някакви изисквания към тях, да има изисквания за средствата, с които те ще участват.
Мисълта ми е да поставим въпросите към ЧЕЗ Груп на база на чешките изисквания от документацията. какви изисквания има към кандидатите? Дали трябва да имат опит в такъв вид дейност, защото това е дейност, значима за България? Какви изисквания има във връзка със средствата, които трябва да платят за тези дружества? Ако вземем документацията и я преведем, тя е доста голяма като обем, а повечето неща едва ли ни интересуват.
Какви изисквания има към кандидатите и към средствата, с които ще платят?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Николов до голяма степен ме облекчи, но ще се опитам да систематизирам нещата.
Три са въпросите по отношение на ЧЕЗ, на които според мен трябва да си отговорим, и те са елементарни: кой купува ЧЕЗ, с какви пари купува ЧЕЗ и как ще връща тези пари?
Въпросът „Кой купува ЧЕЗ?“ може да бъде изяснен чрез Търговския регистър, свързани фирми, история на тези фирми; да се искат данни от самите собственици за самите тях; да се обърнем към НАП за историята на фирмите и свързаните с тях лица; към ДАНС. Предишния път ги изслушахме много общо. Този път ще имаме конкретни въпроси, ще питаме конкретно, а не: „Знаете ли, чухте ли, питахте ли“.
Мисля, че трябва да поговорим и за публичния образ на фирмата, която купува, защото то също има влияние.
Това, което каза господин Николов: кой купува ЧЕЗ – от партньорските служби в Чехия да изискаме условията на процедурата, която е проведена, най-вече да знаем изискванията към участващите фирми и за средствата, които е трябвало да докажат, че притежават.
Вторият въпрос: „С какви пари купува?“ също е много важен. Тук също ще имаме конкретни въпроси. Тук ще искаме засекретения материал, който беше внесен от Министерския съвет, от министър-председателя в секретното ни деловодство, въз основа на дясната таблица, там има имена. Ще помолим ДАНС, „Финансово разузнаване“, ДАР, да ни дадат отговори. Да поканим банките. Предполагам, че две от тях може да не ни откажат. Тук знам, господин Лазаров, че може да ми възразите, но ние послушахме Българската банка за развитие. Ще помоля да поканим още един път господин Мавродиев и въз основа на материала да ни отговори точно и ясно и със съответното писмо, което е писано, да ни го предостави: какво е писано, какво е получавал, каква кореспонденция е имало. Това е по въпроса за парите, за да е ясно какви средства има, защото има проблеми в първите два реда от този материал, да не влизаме в подробности, защото още никой не го е разсекретил. Стои въпросът за банките, участието, самоучастието и пр. Откъде и как се е взел собственият капитал, защото започнаха да излизат допълнителни материали. Сега не е моментът да ги разглеждаме. Примерно: Патриаршия – теглени 5 млн. (евро) кредит края на миналата година и т.н., и т.н. Това са неща, които трябва да си изясним.
Третият въпрос: „Как ще връщаме тези пари?“. Тук и господин Николов каза, че първо трябва да си изясним капацитета на фирмата, като такава. Бизнес план. Мениджмънтът си е мениджмънт, но собственикът определя бизнесплана на фирмата. Да чуем има ли той такъв план, на основата на каква експертиза го е направил.
Бях информиран, че социалните партньори са пуснали въпроси във връзка със социалната страна: ще има ли и по какъв начин ще се запазват работните места и пр. Нека чуем и тях, да им зададем тези въпроси.
КЕВР също трябва да ни отговаря на въпрос по повод регулацията, начина на инвестиции, кой ще ги контролира. Както господин Николов формулира това нещо, те няма как да заложат акциите, но имайки предвид и финансовия капитал, и стойността на активите, най-вероятно заложените инвестиции едва ли ще могат да бъдат изпълнявани по начина, по който досега са били заложени.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (говори при изключени микрофони): Хайде да не правим заключения.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз говоря за съмнения и въпроси и допълвам – според мен.
Оттук да видим и какво ще е влиянието върху сигурността на електроснабдяването в региона на ЧЕЗ.
Допълнително, понеже говорим с какви пари ще се купува и как те ще се връщат, понеже се ориентираме към двете лицензирани дружества – „ЧЕЗ Снабдяване“ и „ЧЕЗ Разпределение“, а забравяме за „ЧЕЗ Трейд“, бих желал да изясним – това е въпрос дали Комисията ще реши, колко от октомври миналата година досега общински държавни предприятия са сменили доставчика си на енергия от други източници към „ЧЕЗ Трейд“, но ненамиращи се на територията на „ЧЕЗ Трейд“. Това ще ни даде друга картина дали това не е начин за допълнителен доход, с които да се плащат тези заеми.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Много въпроси се поставиха.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да припомня, че ние сме Временна анкетна комисия към Народно събрание с предмет, който е гласуван. Предоставям на Вас, господин Председателю, да прецените, не пропускайки, че има арбитражно дело срещу българската държава по въпросите.
Аз задавам въпроса: как нашата Временна анкетна комисия, да, тя има правомощия да изисква справки от всички държавни органи в България, да ги привиква – това приехме по Процедурните правила, да прави закрити заседания, предоставям Вие да прецените дали (тук се обяви) да искаме информация за сделка с компания, чийто принципал е чешката държава и ако не се лъжа – министърът на финансите, дали през Външно министерство, или през съответните комисии на Народното събрание, съответния пленарен орган, предполагаме в Чехия, да изискате тази информация – дали от чешкото правителство.
Аз лично не мога да си представя как ще задължим ДАНС, който има компетенции и правомощия само в България, да изиска от съответните партньорски служби в Чехия информация, която вероятно е класифицирана, да ни бъде предоставена – по какъв ред, класифициран или не, има ли договор за обмен на класифицирана информация, сключен между ДКСИ и съответната тяхна служба…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (говори при изключени микрофони):… Не съм задавал такива въпроси.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Дали има сключен договор, може ли да има такъв обмен на информация, не може ли да има такъв обмен на информация, касае ли класифицираната информация чешката държава и чешките регулации и докъде и как могат да бъдат предоставени?
Колегите изискват тази информация, изискайте я, но преценете по какъв ред да го направите, защото ми звучи доста притеснително да задължим ДАНС да изиска от партньорските служби каква информация имат относно участниците или единия участник, за капиталите, да не говорим какви са условията на търга, доколко е търговска тайна, доколко не и т.н. Онова, което е публично, няма пречка да го изискаме. Можем да го изискаме чрез нашия посланик в Чехия, можем да поканим и чешкия посланик. Ако прецените, подложете го на гласуване, но ми се струва неудачно. От другата страна има друга, партньорска държава – член на Европейския съюз и НАТО. Сигурно тя има други форми за изискване на такава информация.
Приключвам: не забравяйте, че във Вашингтон има арбитражно дело за немалка сума, ответник по което е българската държава. Доколко и каква информация пък оттам ще се изисква, доколко е допустимо с това да се занимаваме е извън обхвата на нашата комисия. Каквото предприемаме, предприемаме, но нека това да бъде като сигнална лампа.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Предвид това, че нашата страна води арбитражно дело във Вашингтон с това дружество, моята молба е, докато изискаме тази информация, докато тя не бъде предоставена и не направим този разговор, да не коментираме темата дотогава. Ще изискаме тази информация, но дотогава моля не се упражняваме по нея. Засега да не изпадаме в излишни подробности, защото можем да навредим на страната си.
Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря на колегите, че спазвайки Правилника, с тяхната воля можем да вземаме отношение, тъй като не съм член на Комисията, респективно няма да участвам в гласуването.
Бих искал да обърна внимание на три неща, които според мен във Вашата дейност и финална работа ще бъдат от особена значимост.
Първо, аз подкрепям господин Сабанов, тъй като според мен партньорските служби затова се наричат партньорски, защото когато публичният интерес на една държава бъде заявен през ДАР или съответната служба, по системата на комуникация е възможно да ни бъде предоставено всичко, което ни интересува.
Искам да Ви обърна внимание в смисъл, че ако Вие коректно формулирате заданието, партньорските служби на САЩ, Германия и Испания биха могли при коректно зададен въпрос да Ви предоставят текуща информация за част от външните финансиращи банки, които подсигуряват финансирането, тъй като има конкретни казуси със завършили дела, специално в САЩ. Според мен е нормално, ако правилно бъде зададен въпрос и ако Комисията иска да навлезе в дълбочина, тя да получи почти официална информация при прецизно зададен въпрос. Това ще осветли част от втория въпрос: Какво е финансирането и кой би могъл да стои зад подобна продажба.
На второ място, слушайки дебатите между колегите, ме притеснява следният факт. Наистина се намираме в тежка процедура пред Международния арбитражен съд и всяко излишно говорене ще навреди на българската държава. Мисля, че имаше предложение на колегата от ГЕРБ към дейността на Комисията да се добави как са били приватизирани дяловете на държавата. Личното ми мнение е следното. Госпожа Върбакова е едно име. Казусът Върбакова обаче има генерика и нейното начало са думите на Томаш Плескач, който след публичните си изявления смятам, че не е невъзможно да бъде поканен и тук. Той е един от ръководителите на ЧЕЗ в момента. Той казва, че генериката на целия казус, за да стигнем до арбитражно дело – както и на ЕВН и „Енергопро“, срещу България е в това, че след 2013 г. ние сме враг № 1 в България. Бяхме обвинени за бутането на един кабинет. Господин Плескач казва, че от 2014 г. до момента работят в условията на отнет лиценз и не знаят 4 години имат ли, или нямат лиценз. Тази генерика също трябва да бъде обект на внимание на Комисията – това е вторият ми въпрос.
Колеги, като сме подкарали едно или две правителства в една фуния, накрая стигаме дотам, че няма голяма, разумна, стратегическа публична фирма, която да дойде в нашата държава и да каже, че иска да вложи парите си.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това е извън предмета на Комисията.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Според мен това е генериката.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (говори на изключен микрофон): Има-няма, това е друга тема.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Това са обстоятелства. За мен Върбакова е едно име, можеше да е някой друг. Създадени са такива условия.
Третото, което смятам за доста сериозно. Първият въпрос и на господин Николов, и при останалите колеги беше с какви средства и как ще се осъществи не само инвестиционната, но и експлоатационна част. По договора, с който ЧЕЗ е купил това дружество, има таблица, формат, в който е ясно какви инвестиции трябва да бъдат направени. Тази комисия, като сериозна, знаем, че по така наречения „биг бонд“, тоест гаранцията за разговори, госпожа Върбакова е теглила заем, обезпечавайки го с кредитите си, даден от Българска банка за развитие. Представете си, ако цената е 320 млн, ние това не го знаем, това е търговска тайна. Имахме спор с господин Добрев по смисъла на договора с ЧЕЗ. Аз смятам, че им трябва още един милиард. Ако за 5 млн. евро си е заложила имуществото, а 300 млн. са загадка, имаме само подозрения, не я ли притеснява Комисията как ще се изпълнява програмата, с какво още и кой ще задлъжнее? Защото ще задлъжнеят българските граждани.
Това са трите неща, които, ако иска Комисията да влиза в дълбочина, аз бих приветствал, без да имам право да гласувам, бих помагал в тази посока.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Има ли други предложения, или да се опитаме да вървим към обобщение?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нали, господин Председател, това не е последната възможност да поставяме въпроси и искания?
Много въпроси се поставиха. Очевидно няма как да бъдат поставени на едно или две заседания.
Пак ще повторя: Вие сте председател, чухте мнения и становища, Ваше право е да прецените под каква форма, от кого и как за следващо или пό следващо заседание да посочите дневния ред и да поискате информация.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Лазаров, но ми се струва, че в интерес на работата и на резултата на Комисията ще бъде в максимална степен да постигаме съгласие и да се информираме.
Ще Ви кажа върху какво аз съм мислил и ще коментирам направените до момента предложения, за да видим с какво да се занимаваме на следващото заседание.
За мен е безспорен въпросът, че трябва да бъде представена информация на членовете на Комисията относно текущото състояние на международното арбитражно дело, което води нашата страна с ЧЕЗ. Тази информация е в Министерство на финансите, в съответната дирекция, колегите, които водят и структурират защитата на българската теза. Предлагам, за да не изпадаме, като комисия и като членове, в състояние, при което може да навредим на страната, на следващото заседание да отправим покана към Министерство на финансите да бъде предоставена тази информация на членовете на Комисията по съответния ред.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: На закрито заседание.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, ще говорим с тях. Те твърдят, че има информация и от общ характер, но има и чувствителна.
Поставят се отново въпроси, свързани с дейността на специалните служби. Един път имаше вече изслушване на тези служби относно тази сделка. Те бяха на по-ранен етап, когато не всички детайли и информация бяха ясни. Няколко колеги поставиха този въпрос.
Предлагам, след като на следващото заседание ще работим с по-специфична информация, да поканим ДАНС и ДАР, но да им зададем конкретно въпроса за тази сделка, предвид информацията, която постъпи в Секретно деловодство на Народно събрание, където се цитираха определени финансови институции, които участват в структуриране на финансирането за придобиването на активите на ЧЕЗ в България. Ще ги помолим да информират Комисията конкретно за това финансиране, проверка, произход, представлява ли то в някаква степен заплаха за националната сигурност на страната.
За да свършим своята работа, ми се струва, че ни трябва още информация. Предлагам, ако не възразите, от името на Комисията да изпратим писмо до КЕВР, с което да искаме информация за проведените регулаторни одити на „ЧЕЗ-Електро“, на „ЧЕЗ-Разпределение“, които са лицензианти, а господин Ерменков иска и „ЧЕЗ-Трейд“, ще го включим и него. Това са трите дружества – обект на лиценз и работа, дейност на Комисията. Какви актове за нарушения са установени и издадени от Комисията и съответно какви наказателни постановления на база на тези актове са издавани? Знаете, че КЕВР съгласно Закона за енергетиката има изключителни правомощия върху дейността на компаниите лицензианти. Регулаторният одит би трябвало да обхване по същество всички параметри от дейността на тези дружества – от финансовата до техническата част – абсолютно всичко. Да поискаме от господин Иванов, като председател на Комисията, да ни информира докъде е откритата процедура по отнемане на лиценза на ЧЕЗ. Знаете, че има такъв тип стартирана процедура. Ние знаем от медиите, коментирали сме я в различни формати. Да видим какво е в момента актуалното състояние на Комисията. Знаете, че към регулатора има редица въпроси за неговата дейност и роля в тази сделка. Със сигурност такъв тип информация ще ни бъде необходима. Убеден съм, че членовете на Комисията ще имат въпроси към регулатора относно неговите правомощия и роля в тази сделка.
Мисля за редно да отправим запитване и към министър-председателя относно как и по какъв начин е взето решението, медийно обявено, за участието на държавата в тази сделка. Мисля, че членовете на Комисията трябва да са наясно какви са били основанията, довели до промяна на позицията на държавата по нея, какво означава „участие на държавата“, под каква форма ще бъде реализирано това участие. Тази информация излезе след проведена среща в кабинета на министър-председателя с госпожа Върбакова, господин Дончев и господин Горанов мисля, че присъстваха на тази среща. Мисля, че членовете на Комисията трябва да получат информация и за това.
Предвид обхвата на работа, който ни е зададен, ми се струва, че трябва да отправим запитване и към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол във връзка с проведената процедура за приватизация на дружеството. Имам предвид откритата процедура 2004 г., да поискаме съответните документи, стратегия и меморандум за приватизация, включително и решението след това за публичното предлагане на миноритарния пакет, който се осъществява с решение на Министерския съвет и Агенцията за приватизация. Това е в заглавието на Комисията, това е част от работата ни, тази информация трябва да ни бъде предоставена и всеки от членовете на Комисията да има достъп до нея.
Големи въпроси стоят пред нас. Има информация и вече има запитвания до Комисията, след това ще информирам и за тях – има няколко журналистически запитвания, предоставени тук.
Имаше образувано дело и в Прокуратурата относно злоупотреби и нарушения в дейността на ЧЕЗ. Струва ми се, че членовете на Комисията е добре да имат предвид информацията и от това разследване – на какъв етап е и какъв е неговият статут в момента. Ако не възразите, да направим запитване и до Главна прокуратура относно тази проверка. Доколкото имаше и публични изявления на главния прокурор, има и образувана проверка относно приватизацията на ЧЕЗ – да видим и това на какъв етап е.
Това са няколко неща, за които се сещам към момента – за институции и информация, която ще бъде необходима за нашата работа.
Ако трябва да резюмирам, първото заседание следващия вторник си го представям така: информация от Министерство на финансите за арбитражното дело, ДАНС – в лицето на Финансовото разузнаване към него, ДАР, с оглед произнасяне по източниците на финансиране за тази сделка. Там ще се отговори на въпросите, които имахте, от службите, които могат да отправят запитвания към партньорските служби.
Кога да викаме регулатора – в този вторник или по-нататък? Той е много важен с тези информации. (Шум и реплики.)
Господин Николов, записах си и Вашия въпрос. Другото, което трябва да направим, е да оформим въпрос към ЧЕЗ – какви изисквания е имало към кандидатите и към необходимите финансови средства за придобиване на активите в България. Ще се посъветвам по какъв начин да го адресираме, но господин Николов е прав, че при откритата процедура със сигурност е имало изисквания към кандидатите. Добре е да бъдем информирани какви са те.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, изцяло се солидаризирам с Вас за всичко, което казахте, макар че част от нещата, примерно с въпросите за КЕВР относно одитите, това не влиза по принцип в дневния ред, но е добър вариант като комисия да го знаем. Понеже става дума за планирана продажба, мисля, че е по-резонно да питаме чешкия премиер как е планирал продажбата, а не нашия. (Смях, шум, оживление.) Това – в рамките на шегата.
Наистина повечето въпроси, като гледаме функциите на тази комисия, имаме към чешката държава и към „ЧЕЗ Груп“, защото евентуално там е планировката, задължително е изборът на нашия член. Трябва най-малкото да влезем с тях в кореспонденция, защото там надзорът одобрява. Има работна група, която е класирала кандидатите, а надзорът в последния момент, мисля това е министърът на финансите на Чехия, като представител, като мажоритарен акционер в това дружество, са взели решение кой да бъде купувач. Всъщност оттам тръгва планировката, за която пише тук. Написали сме „планирана продажба“. Това не идва от КЕВР или от коя да е българска институция. На база на тази информация оттук нататък може да градим, защото там е основата. Иначе тръгваме на принципа „каруцата пред коня“.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ще Ви помоля да се включите и да съгласуваме с Вас писмото до чешката страна, да помогнете заедно да го напишем, за да отговорим на всички очаквания.
Информирах Ви за няколко институции, към които трябва да напишем писма от името на Комисията. Има ли предложение за някои други, макар че в първото заседание не можем да изчерпим всичко. На вашите електронни пощи е изпратено предложение до двата синдиката за по-голям дебат. Безспорно ще трябва да бъде поведен и такъв, но ми се струва, че трябва да е на по-следващ етап, тъй като в момента разсъждаваме за сделката, до каква степен я има и какво ще бъде нейното бъдеще. Ще поканим синдикатите, министерството и бъдещия собственик, за да разсъждаваме по поставените от тях въпроси.
Още един път: предложения за вторник, извън тези две неща, които Ви казах.
РЕПЛИКА: Абсолютно достатъчно са.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да напишем писма до абсолютно всички други институции. На тях ще им трябва време, за да постъпи тази информация.
Молбата ми е всеки един от членовете на Комисията да мисли и да дава предложения какъв тип информация и какъв тип институции ще бъде необходимо да бъдат привличани в работата на Комисията, за да може достатъчно отрано да обезпечим тяхното присъствие за нашата дейност.
Няма други въпроси.
До следващия вторник, до заседанието от 14,00 ч. Ще се опитаме да заседаваме в тази зала, защото ще има много гости.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,22 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Жельо Бойчев
Стенограф:
Виржиния Петрова
(Закрито в 14,15 ч)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Теодора Енчева
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИВАТИЗАЦИЯТА И ПЛАНИРАНАТА ПРОДАЖБА НА ДРУЖЕСТВАТА НА ЧЕЗ ГРУП В БЪЛГАРИЯ
П Р О Т О К О Л
№ 1
На 21 март 2018 г. (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание“ № 2 на Народното събрание се проведе заседание на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България се прилага към протокола.
Заседанието на Временната комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Жельо Бойчев – председател на Временната комисия.
* * *
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добър ден, уважаеми колеги! В момента на първото заседание на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България присъстват 12 народни представители, така че имаме необходимия кворум, за да започнем своята работа.
Знаете, че тази комисия беше сформирана с решение на Народно събрание. Надявам се всеки един от нас в краткия срок, който ни е даден, да отговорим на големите очаквания, които има българското общество, българските граждани по тази тема и в крайна сметка да бъдем полезни със своята работа и с резултата от нея.
Знаете, че за да започне работа една временна комисия, тя трябва да организира своята работа, така че за първото заседание днес Ви предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
В точка „Разни“ предлагам да поговорим относно бъдещата работа, приоритетите, подхода и начина, по който ще изискваме от и ще изслушваме институциите. Всеки от Вас да каже мнението си и да оформим следващите заседания и стъпки на Комисията.
Има ли предложения по така предложения дневен ред? Не.
Моля да гласуваме.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
По точка първа: Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
Заимствали сме такъв тип правила от досегашната практика на Народното събрание, от сформираните такъв тип временни комисии и от провежданите заседания. Съгласували сме ги – държа всичко да се съгласува с Правната дирекция на Народно събрание. Последният вариант, който получихте, е с малки редакционни корекции от Правната дирекция на Народно събрание. Не виждам нищо по-различно от практиката на работата на Народно събрание.
Обръщам внимание само на няколко неща. Първото е по чл. 5, ал. 2, където се казва, че:
„(2) Решенията на Комисията се вземат с мнозинство от присъстващите при явно гласуване. Гласуването е лично.“
Искам да уточним този въпрос в началото на работата на Комисията, тъй като знаете, че в различните комисии на Народното събрание има различна практика. Ние не сме постоянна, а временна комисия. Това предполага друг ангажимент на работа, както и много по-кратък мандат от един месец. Предлагам с този правилник да приемем, че решенията в Комисията ще се вземат лично от представителите на съответното заседание. Това преупълномощаване и даване гласове на други смятам, че не е в интерес на работата на Комисията, още повече че самият дневен ред и заседанията ще бъдат доста динамични. Мисля това за коректно и редно.
Мисля, че подходът, който трябва да приеме Комисията, е всичко, което предстои като решения и инициативи на Комисията, да бъде обсъждано заедно и след решение да правим следващите стъпки. Като избран председател смятам да се ръководя от такъв подход. Каквото се разберем и уточним сега като следващи стъпки, като искане на информация, като искания за изслушване на различни органи и институции, ще бъде организирано от мен.
Помолил съм всички информации, които идват до Комисията в електронен вид, да се разпращат веднага на имейлите, които сега ще сверим. Ще коригираме, ако някой го няма в списъка. Всички материали, които постъпват писмено и ги няма в електронен вид, ще бъдат при секретарката на Комисията Диляна Георгиева, в стаята й и всеки ще има възможност да чете, така че всеки член на Комисията да бъде максимално информиран за всички искания, които се отправят към Комисията, защото очаквам да бъдат немалко.
Това е по предложените правила.
Моля за коментари.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председател, имам няколко въпроса.
Първо, в Правилата, които сте предложили, в чл. 3 сте посочили следното:
„(3) Председателят обявява писмено дневния ред.“
В ал. 1 е казано, че заседанията се свикват и по искане на най-малко от една трета от членовете й. Никъде не виждам, ако бъдат свикани от една трета от членовете, с какъв дневен ред ще бъде заседанието, за какво трябва да бъде свикано заседанието, за да бъдат уведомени нейните членове.
По чл. 4: председателят ръководи заседанието. Този дневен ред от само себе си ли се разбира, че ще го гласуваме – чисто технически липсва, или народните представители могат да правят предложения за допълнение на дневния ред да бъдат включвани точки – това го няма.
По чл. 5, ал. 2:
„(2) Решенията на Комисията се вземат с мнозинство от присъстващите при явно гласуване. Гласуването е лично.“
Вие обяснихте, макар и противоречиви мотивите, защото това е Временна комисия. Нормално тя заседава в дните, когато не заседават другите комисии, но всички тук сме членове и на други комисии, а някои ги и председателстват. По някой път, ако Вие насрочите – не говоря тенденциозно, но при необходимост от бързо свикване на Комисията в ден, когато има насрочени заседания, където също има важни гласувания, какъв е проблемът писмено да се делегира възможността да се гласува по един или друг въпрос? Вие обявихте, и то е така: Комисията е извънредна. Заседанията на комисиите обикновено са в сряда или четвъртък, но и във вторник. Би се получило така, че по някой път би се наложило народните представители да участват в другите комисии, които не бива да омаловажаваме и никой не иска да ги омаловажава, било за да се изкажат, било за да докладват. Струва ми се, че това „лично“ донякъде би създало проблем, конфликт на участващите в други комисии и в тази комисия. Коментирам това.
Третата алинея в чл. 5 е Комисията да реши по конкретен документ да има поименен списък кой как е гласувал – има го в Правилника. Това все пак не са 240 народни представители да не е ясно кой как е гласувал, но не виждам защо държите на това.
В чл. 8 казвате, че материалите се предоставят на народните представители.
В чл. 9, ал. 2 се казва, че: „За постъпилите документи се информират членовете на Комисията“. Нека го променим и да бъде: „Постъпилите документи да бъдат предоставени на членовете на Комисията“. По съвременните технологии те идват някой път електронно, друг път в писмен вид. На едното място пише: „се предоставят“, което е нормално и Вие го обявихте, а в чл. 9, ал. 2 пише: „се информират“. Но ако има 20 постъпили документа, да ме информирате един ден предварително, че са постъпили? – дали е достатъчно, или не е достатъчно 24 часа? Информирате ме, че са постъпили материали, но нали трябва да имаме време да се запознаем? Предлагам да бъде: „се предоставят на членовете“.
Мисля, че забележките ми са технически – по чл. 3:
„Чл. 3. (3) Председателят обявява писмено дневния ред. Народните представители могат да предлагат.“
Основно, когато се иска свикване от една трета от народните представители, трябва да бъде ясно за какво. Иначе една трета народни представители могат да свикат Комисията, Вие ще ни уведомите, но няма да е ясно за какво.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Те са технически, господин Лазаров. Ще направя коментар, защото малко ме затруднявате с това.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По принцип, ако ги приемем, може да ги …
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Първо, водещият документ, от който се ръководи дейността на Комисията, е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание – той е документ над Вътрешните правила на Комисията. Когато предложих дневния ред на днешното заседание, питах има ли други предложения. Право на народния представител е да внася предложения по дневния ред за работата на комисията и на самото й заседание, преди да бъде утвърден дневният ред. Тя се свиква с примерен дневен ред. Това е право на народния представител по Правилника и по българската Конституция. Няма как да го ограничим по абсолютно никакъв начин. Нямам никакво намерение да свиквам заседание, в което няма да сме уточнили предварително дневния ред. В голяма степен това е моето разбиране за дейността.
Сега по точка Разни ще поставя въпроса кога да бъде следващото заседание и ще уточним какъв да бъде дневният ред. Така ще подхождаме оттук нататък за всяко едно заседание.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: За едната трета.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: За едната трета, този член също съм заимствал от Правилника. Когато има инициатива от една трета от народните представители да свикат Комисията, те го правят с конкретна дата, час и дневен ред. Така е по ПОДНС, тъй като идеята за свикване заседание на комисия е, че искаш да поставиш определен въпрос на вниманието на комисията и правиш предложение да бъде свикана по този въпрос. Ако трябва, ще го уточним, че това се прави с конкретен дневен ред.
Относно личното гласуване, това е въпрос, който предлагам да коментираме. Нека членовете на Комисията да си кажат мнението. Знаете, че в различните комисии, в които всеки от нас участва, има различна практика. Тук изхождаме от това, че ние ще имаме няколко заседания, няма да има безброй заседания. Водили сме се как е било в другите комисии.
По чл. 9 – това е техническа промяна. Струва ми се, че досегашният запис на ал. 2 е по-коректен:
„(2) За постъпилите документи се информират членовете на комисията.“
Ако трябва да направим това, което Вие искате, трябва да стане: „Постъпилите документи се предоставят на членовете на Комисията.“
Ще дам пример. Ако постъпят Меморандумът и Стратегията за приватизация, които са по обем може би един-два класьора, по тази логика това означава ли, че трябва да ги размножим и предоставим на всеки един? Досегашната практика на временните комисии, когато работят с много обемни документи, е следната: членовете на комисията се информират, че документите са постъпили в Народно събрание и се намират в еди-коя си стая, при сътрудник еди-кой си и във всеки момент могат да бъдат предоставени на народните представители.
Участвал съм във временни комисии и мога да дам пример с тази за изтребителите, за НДК – имаше огромни по обем документи и няма как да бъдат предоставени на всеки. По-скоро се информира, че са постъпили. Мисля, че така е по-коректно.
Ако държите, господин Лазаров, ще го променим на „предоставят“, но няма да е физическо предоставяне.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Чл. 7 (2) …Получените писмени становища се предоставят на всички членове на Комисията“.
РЕПЛИКА: Но само становищата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Но може да има становище и от 100 страници.
Резонно е това, което казвате, но нека тогава в чл. 9, ал. 2 текстът да бъде:
„(2) За постъпилите документи се информират и по възможност се предоставят на членовете на Комисията.“
Има документи, които са от две страници, за да имаме възможност да се запознаем. Мисля, че така е резонно.
За личното гласуване казах съображенията. Всъщност Вие ги казахте, но направихте обратния извод. Извънредна е Комисията и тя заседава в момента. Но има и други комисии, и ние оттам отсъстваме. Някога има много важни законопроекти, заседанията може да съвпаднат и бих искал да делегирам права на колегата да гласува, още повече Вие казвате, че дневният ред ще бъде предварително уточнен и ще се работи по този начин.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Имате право да направите това предложение. Комисията ще реши.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, за по-голяма оперативност предлагам след Вашите разяснения предлагам колегата Лазаров да каже към кои конкретни предложения се придържа и да ги поставите на гласуване като редакционни поправки, за да продължим нататък.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първо, ще взема отношение по личното гласуване. Притеснявам се, че при упълномощаване на гласовете, имайки предвид значимостта и социалната значимост, която се очаква от тази извънредна комисия, ще се получи не олекване, но някак си няма да може всеки един от членовете да се чуе. Затова направихме членовете по трима, за да има по-голямо участие, а не да има делегиране на права. Както реши Комисията.
Във връзка с казаното от господин Лазаров, имам няколко конкретни редакционни предложения. По чл. 3, ал. 1 подкрепям това, което каза господин Лазаров. Изречението завършва с думите „най-малко една трета от членовете й“, след което да се добави „с конкретен дневен ред“. Така ще се знае за какво се свиква заседанието.
По-нататък, за да избегнем противоречията има ли, или няма и какъв е обемът на информацията и по какъв начин се предоставя, понеже сме се събрали не за да крием информация един от друг, Ви предлагам в ал. 4 на чл. 3, във връзка с това, че не всяка информация може да бъде предоставена на всеки член от Комисията, както каза председателят, тъй като може да има и по-големи обеми, да се добави: „Материалите по дневния ред на заседанието“ „или достъпът до тях“ – става въпрос за обема им, „се предоставят на всеки член на Комисията „не по-късно“ от един ден преди заседанието“ – добавя се „не по-късно“. По този начин е ясно, че се предоставят или материали, или достъп. Освен всичко друго, може да пристигнат материали за секретна секция, които не са за предоставяне.
Това са редакционните ми предложения, които мисля, че до голяма степен покриват това, което каза господин Лазаров – за дневния ред, за достъпа и обема на материали, за сроковете, в които могат да бъдат четени. Остана да решим само за личното участие.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По отношение на личното участие, господин Председател, трябва да приемем компромисния вариант, защото при участието в такива комисии понякога дебатите са достатъчно дълги, всеки е изразил своето мнение и становище, включително и този, на когото се налага да излезе, за да участва в друга комисия. Не виждам пречка тогава, когато участникът е дошъл, присъствал е, изразявал е или не мнение, да делегира права на друг член от Комисията за гласуване. Не говоря за случая, когато изобщо не е присъствал. Мисля, че това е резонно и има такава практика и в други комисии. Пак повтарям: това е за случая, когато човекът е имал участие, имал е изявление и напуска, да има друго участие в друга комисия, може да се върне, и т.н.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Разбрах, господин Лазаров.
Идеята ми е да приемем единодушно Правилата и бих се радвал да намерим такъв тип решение, което ще бъде подкрепено от всички членове. Съгласен съм да направим записа така, че да отговорим на това, което Вие казвате. Моето разбиране е, че не е редно да бъде даден глас от член на Комисията, който не е присъствал на заседанието.
Съгласен съм обаче с Вас, че заседанията и изслушванията са доста дълги и може да се наложи да се отиде на друга комисия. Това предполага, че човекът е наясно с материалите, с дневния ред и има формирано мнение. Трябва да решим как да го запишем. (Шум и реплики.) Говорим за човек, който се е регистрирал и е присъствал на заседанието.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Не съм юрист, но имам следния прочит. В чл. 3, ал. 5 е записано, че присъствието се удостоверява, когато си се подписал в присъствения лист. Може ли да възприемем, че след като си се подписал, ти си присъствал? При гласуването си заявил как ще гласуваш и ако ти се налага да отсъстваш по уважителни причини, да се води, че ще бъде признат гласът ти. Може ли да изразим тази хипотеза? Можем пак да оставим, че гласуването е лично, но възприемаме, че след като си се подписал в присъствения списък, който се пази при председателя, си присъствал.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Текстът би трябвало да бъде: „Член, който се е регистрирал за участие в Комисията, има право да делегира гласуването на друг член на Комисията“. Така няма да има неяснота.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, за да не стане много сложно изписването на текстовете, тогава правя предложение от ал. 2 изречението „Гласуването е лично“ да отпадне. Ние тук да се разберем, че при участие в гласуването няма да допускаме гласове на хора, които са извън регистрационния списък.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, прочетох Вътрешните правила. Човек, като прочете чл. 1 и чл. 12, му става ясно, че тази временна комисия не е нещо по-различно от всички други временни и постоянни комисии, защото ще работим по Правилника на Народно събрание.
Подробностите – дали ще пишем, че заседанието може да се свиква от председателя или от една трета от народните представители, е решен в ПОДНС. Председателят обявява писмено дневния ред. Тези, които ще свикат заседание с една трета, без да се изпише „дневен ред“, то по-нататък, ако прочетем целия чл. 3 алинея по алинея, става ясно, че трябва да обявят дневния ред. Това са дребни подробности.
Най-сериозното нещо в този правилник е точно при гласуването.
В чл. 5, за първи път, колеги, започнах да мисля, че Народно събрание ще започне да заседава и да упражнява правото си, като гласува лично – по Конституция. Вие, господин Лазаров, не помните, но докато не влезе ГЕРБ в Народното събрание, нито един народен представител нямаше право да преотстъпва по какъвто и да е начин – писмено, неписмено, гласуването си в комисия, нямаше такова нещо. През цялото време, ако искате, вижте, че и Конституционния съд има решение, личното гласуване на народни представители е задължително.
Имаме един месец. За един месец двете партии предложихте тема, която е много сериозна за обществото. Ако за този месец ние не намерим време да се съберем всички тук и да гласуваме, тогава ще направя предложение още днес да закрием Комисията и да приключим. (Шум и реплики.) Мнението на Движението за права и свободи по заглавието на тази комисия е, че тя е безпринципна, безпочвена и няма защо да говорим по-нататък.
Нека приемем Правилата така, както са предложени на народните представители, като всеки от нас знае, че за неуредени във Вътрешните правила въпроси се прилага Правилникът за организацията и дейността на Народно събрание.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Реплика към господин Аталай. До 2009 г. и 41-вото народно събрание, господин Аталай, аз не исках да припомням, но Вие ме принудихте да напомням как се гласуваше с чужди карти. В тази насока има решение на Конституционния съд.
В тази връзка искам да напомня, че комисиите са помощни органи на Народното събрание. Не искам да вадя протоколи, след това ще Ви ги дам лично, но има заседания на комисии на 40-ото народно събрание, мога да Ви изброя и закони, където по същия начин са гласувани законопроекти, но комисиите са помощни органи. Народното събрание, залата приема законите. Там се гласува лично – от 41-вото народно събрание въпреки нежеланието на някои народни представители гласуването е със съответни карти със снети отпечатъци. Нека не си припомняме стари неща, да не навлизаме в политиката.
Аз формално предлагам, както и господин Бойчев каза – за регистрираните участници, някой път може и да са участвали, защо не, те са изразили своя вот и са запознати с материалите, гласуването да бъде с делегиране. Формално правя това предложение.
Има Вътрешен правилник, ПОДНС и по Вашата логика това означава въобще да не се приемат процедурни правила за която и да е комисия. Всички комисии, дори и временните приемат такива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Виждам, че полемиката и зарядът на работа на Комисията са големи още от самото начало. Ще помоля този устрем да бъде концентриран върху същината на работата ни.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Лазаров, не знам за 40-ото народно събрание. Наистина имаше години, когато се гласуваше с чужди карти, но нали заради това тези, които гласуваха с чужди карти, преотстъпиха възможността правото и възможността Вие да управлявате, но да не го правите. Ако и Вие ще продължавате сега да гласувате за други с чужди карти, без да присъстват, тогава защо изобщо трябваше да се махнат управляващите до 40-ото народно събрание?!
Или да се заемем много сериозно, или, ако обществото наблюдава какво правим, в момента уреждаме възможността как да не идваме на работа тук и да се гласуват тези правила за по-нататък. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, мисля, че отделихме достатъчно време на Правилника. Тъй като е важно как започва работа една комисия, а ми се иска да започнем със съгласие, предлагам следното решение.
Господин Лазаров и господин Ерменков, сега ще прочета предложенията, които направихте. Част от тях мисля, че не събуждат коментар.
Предлагам чл. 5, ал. 2:
„(2) Решенията на Комисията се вземат с мнозинство от присъстващите при явно гласуване“. Следващото изречение „Гласуването е лично“ да отпадне. Текстът продължава с „Гласува се „за“, „против“ и „въздържал се“.
Господин Аталай, мисля, че така ще отговорим и на буквата на ПОДНС, който ръководи дейността ни, и на Конституцията, където решенията се вземат от присъстващите при явно гласуване. С това ще отговоря и на Вас, господин Лазаров, за това, което предлагате.
Всички се разбираме, че гласове на колеги, които не са присъствали и не са регистрирани тук, няма да бъдат зачитани. Такъв е смисълът.
Ако Вие го приемете така, господин Лазаров, да не го подлагаме на гласуване. Така първото изречение отговаря и на това, което иска господин Аталай.
На чл. 3 ще добавим: „по искане на най-малко една трета от членовете и с конкретен дневен ред“ – това каза господин Ерменков.
По същия член, алинея 4: „Материалите по дневния ред на заседанието се предоставят по възможност на всеки член на Комисията не по-късно от един ден преди заседанието.“
Последно, което искахте, господин Лазаров – редакцията в чл. 9 – ал. 2:
„(2) За постъпилите документи се информират и по възможност се предоставят на членовете на Комисията.“
Господин Аталай, мислите ли това за коректно?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не знам. Ако предлагате изречението „Гласуването е лично“ да отпадне, тогава трябва да помислим как да отпадне изискването в Конституцията гласуването на народния представител да е лично. Това е много коректен текст, така че не го пипайте. Вие обаче имате право да го подложите на гласуване, народните представители ще гласуват и ще приемем, каквото приемем.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Аталай, това е второто изречение на този член, а първото е: „Решенията на Комисията се вземат с мнозинство от присъстващите с явно гласуване“. Там можете да намерите отговор на това, което Ви притеснява.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, искам да внесем малко яснота. През цялото време, когато се гласува, това ще бъде дневният ред и евентуално бъдещите действия на Комисията. Най-основното гласуване ще бъде докладът. Ако искате да пишем, че при гласуването на доклада трябва да има присъствие на повече от 50%, а оттам нататък дневният ред не е чак толкова значим и съществен от гледна точка дори на Конституцията на България.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не е вярно, не е вярно, колега! Нали на всяко заседание ще трябва да се взема решение? Тогава какво правим? Нали може да вземем решение дали да извикаме някой да присъства?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, все едно че за първи път работим в рамките на Народно събрание?!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, точно по това искам да взема думата.
Отново правя процедура: ако искате, да прекъснем дебатите. Станаха ясни мненията по темата. Има поляризация. Нека гласуваме редакционните предложения на колегите. В крайна сметка не виждам особена драма, защото управляващата коалиция в тази комисия е малцинство. Дебатът „лично-нелично“ до голяма степен се губи.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако може, господин Председател, опит за примирение? „Решенията на Комисията се вземат с мнозинство от присъстващите при явно гласуване. В случай, че се налага излизане на член от Комисията преди гласуването, той информира председателя за гласа си.“ Тогава няма да има преупълномощаване, а е информирал председателя. Казвам, че това е за примирение, глупаво и смешно е да го правим по този начин, но за да няма, че някой е упълномощил, че някой е узурпирал права и т.н.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Проведохме достатъчно дълъг дебат по това. Вследствие на чутите мнения ще помоля за следното: нека поставя на гласуване предложените правила с редакционните предложения на господин Ерменков и господин Лазаров, които изчетох, плюс моето предложение това изречение да отпадне. Виждате, че това ясно се формулира и в предишното изречение. Струва ми се, че така се обобщават всички предложения. (Шум и реплики.)
Първо трябва да гласуваме чл. 5, ал. 2 – предложението, на което държи господин Аталай, да остане изречението „Гласуването е лично“.
За – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложените Вътрешни правила за работа на Комисията с направените редакционни бележки по чл. 3, ал. 1 и ал. 4, с отпадането на изречението в чл. 5, ал. 2, редакционната поправка в чл. 9, ал. 2, както бяха прочетени от мен.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Двама колеги не присъстват днес – единият е в чужбина, другият е извън София.
Временните ни правила са приети. Уважаеми колеги, има вече Процедурни правила за работа на Комисията след проведен загряващ дебат.
По точка Разни,
Колеги, предлагам да видим кога ще заседава Комисията, да определим ден и час кога ще заседаваме. Обръщам Ви внимание предвид на краткия срок, в който се налага да работим, че най-вероятно ще се наложат извънредни заседания извън вторник. Практиката на временните комисии е била те да заседават малко по-късно в сряда или четвъртък – около 16,00 ч.
Говорих предварително с част от членовете на Комисията. Всеки има участие в един от двата дни в комисии. Молбата ми е да проявите разбиране, че това е комисия с особено значение и за кратък период от време, не е постоянна комисия. Моля да чуя кой от двата варианта – за сряда или четвъртък, или имате друг тип предложение, което да удовлетворява повече членове, за да го приемем.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, нека обмислим за вторник от 16,00 ч., защото от 17,00 ч. има групи. По-рано във вторник никой няма заседание.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Добрев, има колеги, които пътуват във вторник и казаха, че този ден не им е удобен.
Аз предлагам следното. Нека определим сряда или четвъртък като основни дни за заседания. Тъй като ще се налага да заседаваме по-често, със сигурност ще се наложи да заседаваме и някой вторник и това е неизбежно. Иска ми се основният ден за заседания да бъде сряда или четвъртък, за да могат да участват всички колеги.
Забележката беше, че част от колегите се прибират във вторник от провинцията, а тези заседания може да продължат и по-дълго и ще застъпим групите.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вторник е добър ден, но примерно да бъде от 10,00 ч. (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Практиката на други временни комисии е основният ден да е във вторник някъде около 14-15,00 ч., а по изключение да е сряда или четвъртък, когато има спешни въпроси. 10,00 ч. е неприемливо време за колегите, които пътуват и участват в Комисията, са се съгласили, но мисля, че 14,00 или 14,30 ч. е нормално време, за да пристигнат те и да участват.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Това решение ще бъде взето от нас. Молбата ми е повече хора да се включат. Едва ли ще има ден и час, който да устрои всички, но трябва максимално да се съобразим.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже не живея в избирателния си район и понеделник и вторник съм там, това са основните дни, когато се срещам с избирателите си. Оттам тръгвам някъде към 15,00 ч., за да мога към 18,00 ч. да бъда тук за парламентарна група. Това ме лишава от един ден среща с избирателите.
Според мен сряда от 16,00 ч., като ден, който беше за Временната комисия за изясняване положението на електроразпределителните дружества с Валери Симеонов, а и за други временни комисии, мисля, че е добър вариант за провеждане. Досега беше така и нямаше проблеми. Другата комисия, която оглавявах в предишно Народно събрание, за калинките, също се събираше тогава.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Председател, предлагам да се обединим около мнението на господин Лазаров и да се събираме във вторник от 14,00 ч., а сряда и четвъртък да бъдат резервни дни. В сряда представителите на „Обединени патриоти“ имаме комисия – в 15,00 ч. и в 15,30 ч. и не можем да присъстваме. Комисиите са важни - Комисията за европейските фондове и Комисията по земеделието и храните. Най-добре е заседанието да е във вторник. Това, че избирателите няма да ни виждат един следобед, не е чак толкова загубено време.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Господин Председател, аз бих предложил да гласуваме всички варианти. Ние предлагаме в четвъртък от 16,00 ч.
Другият вариант, който на шега мога да предложа, е да го направим в петък от 17,00 ч. (Шум и реплики.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, аз оттеглям своето предложение за сряда от 16,00 ч. и се присъединявам към четвъртък от 16,00 ч. (Шум и реплики.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз оттеглям предложението за вторник от 16,00 ч. в полза на вторник от 17,00 ч.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, всички знаете, че в сряда и четвъртък са редовните заседания на постоянните комисии. Ако е добре, може и в петък от 18,00 ч. Нека бъдем по-сериозни!
Във вторник от 13,30 ч. или от 14,00 ч. да бъдат заседанията. От 14,30 вече отиваме към заседанията на парламентарните групи и няма да можем да стоим до края. В средите и четвъртъците е несериозно да обявяваме временна комисия. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, повечето сте за вторник от 14,00 ч. Виждате, че тук ще има доста полемика. Предполагам, че ще изслушваме доста институции и лица. Ще ни е необходимо време, защото към 17,00 ч. има заседания на групите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Оттеглям предложението си за 14,30 ч. Съображенията ми бяха човек и да има време да се запознае с материалите, а не формално да присъства. Разбираме съображенията на господин Аталай. Те имат след това група.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря за разбирането.
Моля да приемем, че ако се наложи да има две заседания в една седмица, вторият ден ще бъде по-скоро четвъртък от 16,00 ч., като по-удобен за всички. Той може да е един път като изключение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само да бъдем по-рано уведомявани, да не насрочваме други комисии. Бихме могли да вземаме решение още във вторник.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, така се разбираме.
Влизаме в най-важната част на заседанието. Иска ми се членовете на Комисията да направим предварителен разговор, предвид огромните очаквания и мандата, даден ни по темата от Народното събрание. От нас зависи как ще подредим своята работа, каква информация ще бъде необходима на членовете на Комисията, за да вземат своето решение, кои институции, лица или граждани ще бъде необходимо да бъдат поканени за изслушване в Комисията. Аз съм мислил по нещо, но първо бих искал да чуя мнението на всеки един от членовете на Комисията. Накрая да обобщим и да се уточним кое от тези предложения да влезе в дневния ред за следващото заседание на Комисията.
Опитах се да разговарям с част от колегите преди заседанието и ги помолих предварително да помислят към кои институции да отправим искания за информация и кои институции е добре да бъдат извикани. Затова моля всеки от Вас да сподели това пред колегите и да започнем разговора за същината на нашата работа.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, предвид важността на нашата комисия и общественото внимание, което се отделя, за мен лично е интересно партньорските служби от Чехия, тъй като ЧЕЗ, част от структурата, е държавна, партньорските чешки служби не може да не са проверили и да не знаят за сделката, кой купува ЧЕЗ – българската фирма. От тази гледна точка дали ДАНС, дали ДАР ще направят всичко възможно да поискат от партньорските служби от Чехия да ни бъде предоставена информация относно тази сделка. Това, първо.
Второ, да ни бъде предоставена информация от компетентните органи за развитието на арбитражното дело, което водят ЕРП-тата срещу България. На какъв етап е, за колко пари е, какви очаквания имаме? Явно от всички участници, „Инерком“ е дало най-висока цена. Предполагам, че всеки от участниците си е направил сметка колко пари би струвало и колко пари би спечелил от такава сделка. Явно „Инерком груп“ или „Инерком“ имат някаква допълнителна информация, която им дава предимство и съответно дават по-висока цена. Такива са моите чисто икономически разсъждения.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че ако си отговорим на поне 5 въпроса, които съм си написал, задавани в обществото, ще сме си свършили работата.
Първи въпрос: кой въобще стои зад „Инерком“, ако не стои някой друг?
Вторият въпрос е за произхода на средствата, тоест има ли средства чрез офшорни фирми, прикрити средства и т.н., които не знаем като произход.
Трето, дали мениджмънтът на разпределителното или търговското дружество, които имат лиценз, ще бъде подменен и евентуално с какъв мениджмънт?
Работните места – този въпрос задават синдикатите съвсем резонно, ще бъдат ли запазени работните места и как ще се развива дружеството?
Пето, инвестициите, като част от ценообразуващата система. Дали цената за достъп-пренос-разпределение и т.н., които ще се формират като компоненти, ще бъдат изменени на база инвестициите? Те няма как да бъдат изменени на база инвестиционни средства за покупка на акции.
Идеята ми е следната. Понеже процедурата за „ЧЕЗ Груп“ в Чехия беше публична, то и документацията на база критериите за подбор на тези, които са желаели да купят дружеството в България, е публична, трябва да има някакви изисквания към тях, да има изисквания за средствата, с които те ще участват.
Мисълта ми е да поставим въпросите към ЧЕЗ Груп на база на чешките изисквания от документацията. какви изисквания има към кандидатите? Дали трябва да имат опит в такъв вид дейност, защото това е дейност, значима за България? Какви изисквания има във връзка със средствата, които трябва да платят за тези дружества? Ако вземем документацията и я преведем, тя е доста голяма като обем, а повечето неща едва ли ни интересуват.
Какви изисквания има към кандидатите и към средствата, с които ще платят?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Николов до голяма степен ме облекчи, но ще се опитам да систематизирам нещата.
Три са въпросите по отношение на ЧЕЗ, на които според мен трябва да си отговорим, и те са елементарни: кой купува ЧЕЗ, с какви пари купува ЧЕЗ и как ще връща тези пари?
Въпросът „Кой купува ЧЕЗ?“ може да бъде изяснен чрез Търговския регистър, свързани фирми, история на тези фирми; да се искат данни от самите собственици за самите тях; да се обърнем към НАП за историята на фирмите и свързаните с тях лица; към ДАНС. Предишния път ги изслушахме много общо. Този път ще имаме конкретни въпроси, ще питаме конкретно, а не: „Знаете ли, чухте ли, питахте ли“.
Мисля, че трябва да поговорим и за публичния образ на фирмата, която купува, защото то също има влияние.
Това, което каза господин Николов: кой купува ЧЕЗ – от партньорските служби в Чехия да изискаме условията на процедурата, която е проведена, най-вече да знаем изискванията към участващите фирми и за средствата, които е трябвало да докажат, че притежават.
Вторият въпрос: „С какви пари купува?“ също е много важен. Тук също ще имаме конкретни въпроси. Тук ще искаме засекретения материал, който беше внесен от Министерския съвет, от министър-председателя в секретното ни деловодство, въз основа на дясната таблица, там има имена. Ще помолим ДАНС, „Финансово разузнаване“, ДАР, да ни дадат отговори. Да поканим банките. Предполагам, че две от тях може да не ни откажат. Тук знам, господин Лазаров, че може да ми възразите, но ние послушахме Българската банка за развитие. Ще помоля да поканим още един път господин Мавродиев и въз основа на материала да ни отговори точно и ясно и със съответното писмо, което е писано, да ни го предостави: какво е писано, какво е получавал, каква кореспонденция е имало. Това е по въпроса за парите, за да е ясно какви средства има, защото има проблеми в първите два реда от този материал, да не влизаме в подробности, защото още никой не го е разсекретил. Стои въпросът за банките, участието, самоучастието и пр. Откъде и как се е взел собственият капитал, защото започнаха да излизат допълнителни материали. Сега не е моментът да ги разглеждаме. Примерно: Патриаршия – теглени 5 млн. (евро) кредит края на миналата година и т.н., и т.н. Това са неща, които трябва да си изясним.
Третият въпрос: „Как ще връщаме тези пари?“. Тук и господин Николов каза, че първо трябва да си изясним капацитета на фирмата, като такава. Бизнес план. Мениджмънтът си е мениджмънт, но собственикът определя бизнесплана на фирмата. Да чуем има ли той такъв план, на основата на каква експертиза го е направил.
Бях информиран, че социалните партньори са пуснали въпроси във връзка със социалната страна: ще има ли и по какъв начин ще се запазват работните места и пр. Нека чуем и тях, да им зададем тези въпроси.
КЕВР също трябва да ни отговаря на въпрос по повод регулацията, начина на инвестиции, кой ще ги контролира. Както господин Николов формулира това нещо, те няма как да заложат акциите, но имайки предвид и финансовия капитал, и стойността на активите, най-вероятно заложените инвестиции едва ли ще могат да бъдат изпълнявани по начина, по който досега са били заложени.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (говори при изключени микрофони): Хайде да не правим заключения.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз говоря за съмнения и въпроси и допълвам – според мен.
Оттук да видим и какво ще е влиянието върху сигурността на електроснабдяването в региона на ЧЕЗ.
Допълнително, понеже говорим с какви пари ще се купува и как те ще се връщат, понеже се ориентираме към двете лицензирани дружества – „ЧЕЗ Снабдяване“ и „ЧЕЗ Разпределение“, а забравяме за „ЧЕЗ Трейд“, бих желал да изясним – това е въпрос дали Комисията ще реши, колко от октомври миналата година досега общински държавни предприятия са сменили доставчика си на енергия от други източници към „ЧЕЗ Трейд“, но ненамиращи се на територията на „ЧЕЗ Трейд“. Това ще ни даде друга картина дали това не е начин за допълнителен доход, с които да се плащат тези заеми.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Много въпроси се поставиха.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да припомня, че ние сме Временна анкетна комисия към Народно събрание с предмет, който е гласуван. Предоставям на Вас, господин Председателю, да прецените, не пропускайки, че има арбитражно дело срещу българската държава по въпросите.
Аз задавам въпроса: как нашата Временна анкетна комисия, да, тя има правомощия да изисква справки от всички държавни органи в България, да ги привиква – това приехме по Процедурните правила, да прави закрити заседания, предоставям Вие да прецените дали (тук се обяви) да искаме информация за сделка с компания, чийто принципал е чешката държава и ако не се лъжа – министърът на финансите, дали през Външно министерство, или през съответните комисии на Народното събрание, съответния пленарен орган, предполагаме в Чехия, да изискате тази информация – дали от чешкото правителство.
Аз лично не мога да си представя как ще задължим ДАНС, който има компетенции и правомощия само в България, да изиска от съответните партньорски служби в Чехия информация, която вероятно е класифицирана, да ни бъде предоставена – по какъв ред, класифициран или не, има ли договор за обмен на класифицирана информация, сключен между ДКСИ и съответната тяхна служба…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (говори при изключени микрофони):… Не съм задавал такива въпроси.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Дали има сключен договор, може ли да има такъв обмен на информация, не може ли да има такъв обмен на информация, касае ли класифицираната информация чешката държава и чешките регулации и докъде и как могат да бъдат предоставени?
Колегите изискват тази информация, изискайте я, но преценете по какъв ред да го направите, защото ми звучи доста притеснително да задължим ДАНС да изиска от партньорските служби каква информация имат относно участниците или единия участник, за капиталите, да не говорим какви са условията на търга, доколко е търговска тайна, доколко не и т.н. Онова, което е публично, няма пречка да го изискаме. Можем да го изискаме чрез нашия посланик в Чехия, можем да поканим и чешкия посланик. Ако прецените, подложете го на гласуване, но ми се струва неудачно. От другата страна има друга, партньорска държава – член на Европейския съюз и НАТО. Сигурно тя има други форми за изискване на такава информация.
Приключвам: не забравяйте, че във Вашингтон има арбитражно дело за немалка сума, ответник по което е българската държава. Доколко и каква информация пък оттам ще се изисква, доколко е допустимо с това да се занимаваме е извън обхвата на нашата комисия. Каквото предприемаме, предприемаме, но нека това да бъде като сигнална лампа.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Предвид това, че нашата страна води арбитражно дело във Вашингтон с това дружество, моята молба е, докато изискаме тази информация, докато тя не бъде предоставена и не направим този разговор, да не коментираме темата дотогава. Ще изискаме тази информация, но дотогава моля не се упражняваме по нея. Засега да не изпадаме в излишни подробности, защото можем да навредим на страната си.
Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря на колегите, че спазвайки Правилника, с тяхната воля можем да вземаме отношение, тъй като не съм член на Комисията, респективно няма да участвам в гласуването.
Бих искал да обърна внимание на три неща, които според мен във Вашата дейност и финална работа ще бъдат от особена значимост.
Първо, аз подкрепям господин Сабанов, тъй като според мен партньорските служби затова се наричат партньорски, защото когато публичният интерес на една държава бъде заявен през ДАР или съответната служба, по системата на комуникация е възможно да ни бъде предоставено всичко, което ни интересува.
Искам да Ви обърна внимание в смисъл, че ако Вие коректно формулирате заданието, партньорските служби на САЩ, Германия и Испания биха могли при коректно зададен въпрос да Ви предоставят текуща информация за част от външните финансиращи банки, които подсигуряват финансирането, тъй като има конкретни казуси със завършили дела, специално в САЩ. Според мен е нормално, ако правилно бъде зададен въпрос и ако Комисията иска да навлезе в дълбочина, тя да получи почти официална информация при прецизно зададен въпрос. Това ще осветли част от втория въпрос: Какво е финансирането и кой би могъл да стои зад подобна продажба.
На второ място, слушайки дебатите между колегите, ме притеснява следният факт. Наистина се намираме в тежка процедура пред Международния арбитражен съд и всяко излишно говорене ще навреди на българската държава. Мисля, че имаше предложение на колегата от ГЕРБ към дейността на Комисията да се добави как са били приватизирани дяловете на държавата. Личното ми мнение е следното. Госпожа Върбакова е едно име. Казусът Върбакова обаче има генерика и нейното начало са думите на Томаш Плескач, който след публичните си изявления смятам, че не е невъзможно да бъде поканен и тук. Той е един от ръководителите на ЧЕЗ в момента. Той казва, че генериката на целия казус, за да стигнем до арбитражно дело – както и на ЕВН и „Енергопро“, срещу България е в това, че след 2013 г. ние сме враг № 1 в България. Бяхме обвинени за бутането на един кабинет. Господин Плескач казва, че от 2014 г. до момента работят в условията на отнет лиценз и не знаят 4 години имат ли, или нямат лиценз. Тази генерика също трябва да бъде обект на внимание на Комисията – това е вторият ми въпрос.
Колеги, като сме подкарали едно или две правителства в една фуния, накрая стигаме дотам, че няма голяма, разумна, стратегическа публична фирма, която да дойде в нашата държава и да каже, че иска да вложи парите си.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това е извън предмета на Комисията.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Според мен това е генериката.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (говори на изключен микрофон): Има-няма, това е друга тема.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Това са обстоятелства. За мен Върбакова е едно име, можеше да е някой друг. Създадени са такива условия.
Третото, което смятам за доста сериозно. Първият въпрос и на господин Николов, и при останалите колеги беше с какви средства и как ще се осъществи не само инвестиционната, но и експлоатационна част. По договора, с който ЧЕЗ е купил това дружество, има таблица, формат, в който е ясно какви инвестиции трябва да бъдат направени. Тази комисия, като сериозна, знаем, че по така наречения „биг бонд“, тоест гаранцията за разговори, госпожа Върбакова е теглила заем, обезпечавайки го с кредитите си, даден от Българска банка за развитие. Представете си, ако цената е 320 млн, ние това не го знаем, това е търговска тайна. Имахме спор с господин Добрев по смисъла на договора с ЧЕЗ. Аз смятам, че им трябва още един милиард. Ако за 5 млн. евро си е заложила имуществото, а 300 млн. са загадка, имаме само подозрения, не я ли притеснява Комисията как ще се изпълнява програмата, с какво още и кой ще задлъжнее? Защото ще задлъжнеят българските граждани.
Това са трите неща, които, ако иска Комисията да влиза в дълбочина, аз бих приветствал, без да имам право да гласувам, бих помагал в тази посока.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Има ли други предложения, или да се опитаме да вървим към обобщение?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нали, господин Председател, това не е последната възможност да поставяме въпроси и искания?
Много въпроси се поставиха. Очевидно няма как да бъдат поставени на едно или две заседания.
Пак ще повторя: Вие сте председател, чухте мнения и становища, Ваше право е да прецените под каква форма, от кого и как за следващо или пό следващо заседание да посочите дневния ред и да поискате информация.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Лазаров, но ми се струва, че в интерес на работата и на резултата на Комисията ще бъде в максимална степен да постигаме съгласие и да се информираме.
Ще Ви кажа върху какво аз съм мислил и ще коментирам направените до момента предложения, за да видим с какво да се занимаваме на следващото заседание.
За мен е безспорен въпросът, че трябва да бъде представена информация на членовете на Комисията относно текущото състояние на международното арбитражно дело, което води нашата страна с ЧЕЗ. Тази информация е в Министерство на финансите, в съответната дирекция, колегите, които водят и структурират защитата на българската теза. Предлагам, за да не изпадаме, като комисия и като членове, в състояние, при което може да навредим на страната, на следващото заседание да отправим покана към Министерство на финансите да бъде предоставена тази информация на членовете на Комисията по съответния ред.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: На закрито заседание.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, ще говорим с тях. Те твърдят, че има информация и от общ характер, но има и чувствителна.
Поставят се отново въпроси, свързани с дейността на специалните служби. Един път имаше вече изслушване на тези служби относно тази сделка. Те бяха на по-ранен етап, когато не всички детайли и информация бяха ясни. Няколко колеги поставиха този въпрос.
Предлагам, след като на следващото заседание ще работим с по-специфична информация, да поканим ДАНС и ДАР, но да им зададем конкретно въпроса за тази сделка, предвид информацията, която постъпи в Секретно деловодство на Народно събрание, където се цитираха определени финансови институции, които участват в структуриране на финансирането за придобиването на активите на ЧЕЗ в България. Ще ги помолим да информират Комисията конкретно за това финансиране, проверка, произход, представлява ли то в някаква степен заплаха за националната сигурност на страната.
За да свършим своята работа, ми се струва, че ни трябва още информация. Предлагам, ако не възразите, от името на Комисията да изпратим писмо до КЕВР, с което да искаме информация за проведените регулаторни одити на „ЧЕЗ-Електро“, на „ЧЕЗ-Разпределение“, които са лицензианти, а господин Ерменков иска и „ЧЕЗ-Трейд“, ще го включим и него. Това са трите дружества – обект на лиценз и работа, дейност на Комисията. Какви актове за нарушения са установени и издадени от Комисията и съответно какви наказателни постановления на база на тези актове са издавани? Знаете, че КЕВР съгласно Закона за енергетиката има изключителни правомощия върху дейността на компаниите лицензианти. Регулаторният одит би трябвало да обхване по същество всички параметри от дейността на тези дружества – от финансовата до техническата част – абсолютно всичко. Да поискаме от господин Иванов, като председател на Комисията, да ни информира докъде е откритата процедура по отнемане на лиценза на ЧЕЗ. Знаете, че има такъв тип стартирана процедура. Ние знаем от медиите, коментирали сме я в различни формати. Да видим какво е в момента актуалното състояние на Комисията. Знаете, че към регулатора има редица въпроси за неговата дейност и роля в тази сделка. Със сигурност такъв тип информация ще ни бъде необходима. Убеден съм, че членовете на Комисията ще имат въпроси към регулатора относно неговите правомощия и роля в тази сделка.
Мисля за редно да отправим запитване и към министър-председателя относно как и по какъв начин е взето решението, медийно обявено, за участието на държавата в тази сделка. Мисля, че членовете на Комисията трябва да са наясно какви са били основанията, довели до промяна на позицията на държавата по нея, какво означава „участие на държавата“, под каква форма ще бъде реализирано това участие. Тази информация излезе след проведена среща в кабинета на министър-председателя с госпожа Върбакова, господин Дончев и господин Горанов мисля, че присъстваха на тази среща. Мисля, че членовете на Комисията трябва да получат информация и за това.
Предвид обхвата на работа, който ни е зададен, ми се струва, че трябва да отправим запитване и към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол във връзка с проведената процедура за приватизация на дружеството. Имам предвид откритата процедура 2004 г., да поискаме съответните документи, стратегия и меморандум за приватизация, включително и решението след това за публичното предлагане на миноритарния пакет, който се осъществява с решение на Министерския съвет и Агенцията за приватизация. Това е в заглавието на Комисията, това е част от работата ни, тази информация трябва да ни бъде предоставена и всеки от членовете на Комисията да има достъп до нея.
Големи въпроси стоят пред нас. Има информация и вече има запитвания до Комисията, след това ще информирам и за тях – има няколко журналистически запитвания, предоставени тук.
Имаше образувано дело и в Прокуратурата относно злоупотреби и нарушения в дейността на ЧЕЗ. Струва ми се, че членовете на Комисията е добре да имат предвид информацията и от това разследване – на какъв етап е и какъв е неговият статут в момента. Ако не възразите, да направим запитване и до Главна прокуратура относно тази проверка. Доколкото имаше и публични изявления на главния прокурор, има и образувана проверка относно приватизацията на ЧЕЗ – да видим и това на какъв етап е.
Това са няколко неща, за които се сещам към момента – за институции и информация, която ще бъде необходима за нашата работа.
Ако трябва да резюмирам, първото заседание следващия вторник си го представям така: информация от Министерство на финансите за арбитражното дело, ДАНС – в лицето на Финансовото разузнаване към него, ДАР, с оглед произнасяне по източниците на финансиране за тази сделка. Там ще се отговори на въпросите, които имахте, от службите, които могат да отправят запитвания към партньорските служби.
Кога да викаме регулатора – в този вторник или по-нататък? Той е много важен с тези информации. (Шум и реплики.)
Господин Николов, записах си и Вашия въпрос. Другото, което трябва да направим, е да оформим въпрос към ЧЕЗ – какви изисквания е имало към кандидатите и към необходимите финансови средства за придобиване на активите в България. Ще се посъветвам по какъв начин да го адресираме, но господин Николов е прав, че при откритата процедура със сигурност е имало изисквания към кандидатите. Добре е да бъдем информирани какви са те.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, изцяло се солидаризирам с Вас за всичко, което казахте, макар че част от нещата, примерно с въпросите за КЕВР относно одитите, това не влиза по принцип в дневния ред, но е добър вариант като комисия да го знаем. Понеже става дума за планирана продажба, мисля, че е по-резонно да питаме чешкия премиер как е планирал продажбата, а не нашия. (Смях, шум, оживление.) Това – в рамките на шегата.
Наистина повечето въпроси, като гледаме функциите на тази комисия, имаме към чешката държава и към „ЧЕЗ Груп“, защото евентуално там е планировката, задължително е изборът на нашия член. Трябва най-малкото да влезем с тях в кореспонденция, защото там надзорът одобрява. Има работна група, която е класирала кандидатите, а надзорът в последния момент, мисля това е министърът на финансите на Чехия, като представител, като мажоритарен акционер в това дружество, са взели решение кой да бъде купувач. Всъщност оттам тръгва планировката, за която пише тук. Написали сме „планирана продажба“. Това не идва от КЕВР или от коя да е българска институция. На база на тази информация оттук нататък може да градим, защото там е основата. Иначе тръгваме на принципа „каруцата пред коня“.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ще Ви помоля да се включите и да съгласуваме с Вас писмото до чешката страна, да помогнете заедно да го напишем, за да отговорим на всички очаквания.
Информирах Ви за няколко институции, към които трябва да напишем писма от името на Комисията. Има ли предложение за някои други, макар че в първото заседание не можем да изчерпим всичко. На вашите електронни пощи е изпратено предложение до двата синдиката за по-голям дебат. Безспорно ще трябва да бъде поведен и такъв, но ми се струва, че трябва да е на по-следващ етап, тъй като в момента разсъждаваме за сделката, до каква степен я има и какво ще бъде нейното бъдеще. Ще поканим синдикатите, министерството и бъдещия собственик, за да разсъждаваме по поставените от тях въпроси.
Още един път: предложения за вторник, извън тези две неща, които Ви казах.
РЕПЛИКА: Абсолютно достатъчно са.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да напишем писма до абсолютно всички други институции. На тях ще им трябва време, за да постъпи тази информация.
Молбата ми е всеки един от членовете на Комисията да мисли и да дава предложения какъв тип информация и какъв тип институции ще бъде необходимо да бъдат привличани в работата на Комисията, за да може достатъчно отрано да обезпечим тяхното присъствие за нашата дейност.
Няма други въпроси.
До следващия вторник, до заседанието от 14,00 ч. Ще се опитаме да заседаваме в тази зала, защото ще има много гости.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,22 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Жельо Бойчев
Стенограф:
Виржиния Петрова
(Закрито в 14,15 ч)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Теодора Енчева
