1. Представяне на информация от Министерския съвет относно изразеното намерение за участие на българската държава в сделката по придобиване на активи на ЧЕЗ Груп в България.
2. Представяне на информация от главния прокурор на Република България относно образуваните преписки и досъдебни производства, касаещи юридически и физически лица – страни по сделката за придобиване на активите на ЧЕЗ Груп в България.
3. Представяне на информация от Комисията за енергийно и водно регулиране за резултатите от извършените регулаторни проверки на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД за периода от 2005 г. до настоящия момент.
4. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия за
установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с
приватизацията и планираната продажба на дружествата на
ЧЕЗ Груп в България





П Р О Т О К О Л

№ 3

На 3 април 2018 г., вторник, от 14,00 ч. се проведе заседание на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на информация от Министерския съвет относно изразеното намерение за участие на българската държава в сделката по придобиване на активи на ЧЕЗ Груп в България.
2. Представяне на информация от главния прокурор на Република България относно образуваните преписки и досъдебни производства, касаещи юридически и физически лица – страни по сделката за придобиване на активите на ЧЕЗ Груп в България.
3. Представяне на информация от Комисията за енергийно и водно регулиране за резултатите от извършените регулаторни проверки на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД за периода от 2005 г. до настоящия момент.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Жельо Бойчев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добър ден, уважаеми колеги! Присъстват 12 души – членове на Комисията. Нужният кворум да започнем своята работа е налице.
Изпратен Ви е предварително дневен ред от четири точки. (Председателят Жельо Бойчев изчита предложения дневен ред.)
Предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен този да бъде дневният ред на нашето заседание днес, моля да гласува.
Очевидно е мнозинството, „против“ и „въздържали се“ няма.
Уважаеми колеги, приет е дневният ред на заседанието на Комисията.
Преди да започнем своята дейност, искам да направя следните съобщения. Така както приехме в своите правила и принципи за работа – максимална публичност и прозрачност на дейността ни, искам да информирам, че към момента в Комисията са постъпили няколко материала.
Единият, който постъпи вчера и е изпратен до Вас, е отговор от УниКредит Булбанк на зададен от нас въпрос. Знаете, че членовете на Комисията се разбрахме да отправим запитване до трите банки, които бяха коментирани като финансиращи институции в тази сделка. Получили сме отговор от УниКредит Булбанк – в точка „Разни“ ще помоля да го разгледаме с членовете на Комисията и да видим как ще постъпим оттук нататък.
Постъпила е поредната информация – журналистическо разследване, в дадения случай втори материал от „Бивол“, с поредица от въпроси и информационна статия за лица, които евентуално имат отношение към активите на ЧЕЗ Груп в България. Също е изпратена до всички членове на Комисията.
Във връзка с проведените до момента изслушвания и по молба на членове на Комисията искам да информирам, че към днешна дата от Комисията сме направили официално запитване до чешката страна, което има няколко елемента – какви са били изискванията към купувачите в тази сделка, както беше поискано от членовете на Комисията, относно административни, технически и финансови изисквания към тези купувачи. Поискали сме информация, както има и медийни изявления, относно водени разговори с българското правителство за обратно изкупуване на активите на „ЧЕЗ Груп България“.
Във връзка със заявеното желание от членове на Комисията на закритото заседание искам да информирам, че съм изпълнил тяхната воля и съм изпратил писма до трите специализирани служби, в които искаме да бъде разширена информацията относно участниците в сделката и финансирането по линия включително и на партньорските служби. Тъй като се коментираха лица и в пресата, имащи отношение към тази сделка, искам да кажа, че съм цитирал и тези лица в писмата и съм помолил да бъде предоставена информация от службите относно данните, които има в масивите, за тези лица и тяхното отношение към сделката, предмет на работа в нашата комисия.
След закритото заседание и изслушване информирам и членовете на Комисията, и останалите народни представители, че, както поискахме, са постъпили писмените материали от ДАНС и от Държавна агенция „Разузнаване“. Писмените материали се намират в Секретното деловодство и всеки от народните представители може да се запознае с тях.
Изпратили сме писма, казах, до банките, до ЧЕЗ, изпратили сме писма и до АДФИ – за всеки от тези отговори своевременно ще получавате информация.

Предлагам да преминем към точка първа от дневния ред.
Преди да предоставя думата на господин Горанов, да Ви информирам, че е постъпило писмо от кабинета на министър-председателя до Комисията:
„Уважаеми господин Бойчев, във връзка с полученото от Вас писмо с входящ номер от 27 март 2018 г. Ви уведомявам следното:
Не мога да коментирам детайли по сделката, свързана с придобиване на активите на „ЧЕЗ Груп България“, защото моите изявления в конкретния случай биха могли да окажат влияние на арбитражното дело, водено от ЧЕЗ срещу Република България, което не е приключило. За да получите необходимата информация, на заседанието, което организирате, ще присъства министър Владислав Горанов. Министерството на финансите осъществява процесуалното представителство на българската държава пред чужди юрисдикции, включително в международните арбитражни производства.
Министър-председател Бойко Борисов.“
Благодаря на господин Горанов, че е уважил и присъства тук, но искам да кажа, че аз очаквах министър-председателят днес да е сред нас, защото ми се струва, че отговорът на голяма част от въпросите, които стоят за изясняване от Комисията, може да бъде даден от него.
Това са големите въпроси: защо беше поискана оставката на министър Теменужка Петкова; отправено ли е предложение от чешка страна в някой от различните три формата правителство, на което той е министър-председател, за обратно изкупуване на дяловете; защо едно правителство решава да продаде 33% от ЧЕЗ, а след обявяването на сделката тази позиция беше сменена и беше анонсирано, че държавата ще участва в тази сделка?
Искахме да получим повече информация относно проведената среща в кабинета на министър-председателя с присъствието, доколкото знам, на министър Горанов, вицепремиера Томислав Дончев и госпожа Върбакова, на която разбрахме, че държавата е изразила намерение и желание да участва в сделката. Струва ми се, че за членовете на Комисията и въобще за българското общество е важно да се получи отговор на този въпрос. Какви са били аргументите, за да вземе това решение правителството? Как и по какъв начин смята да реализира евентуалното участие на държавата в тази сделка? Много въпроси, съжалявам още веднъж, че господин Борисов го няма.
Господин Горанов, Вие имате пълната възможност в момента да осветлите в голяма степен народните представители по всичките тези въпроси, които стоят на нашето внимание. Благодаря Ви.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, господин Главен прокурор, госпожи и господа народни представители, господин Иванов! Правя уговорката, че позицията, която в момента представям, до голяма степен е съгласувана с министър-председателя. По повод Вашия анонс – въпроса, свързан с поисканата оставка от Теменужка Петкова, ако сме фактологично коректни, нямаше поискана – имаше подадена оставка, която впоследствие, след преценка на министър-председателя, не беше приета и не беше входирана в Народното събрание за разглеждане в съответствие с чл. 91 от Конституцията. Това не е важното в случая.
Спомняте си при първата информация, че в Република Чехия е приключил и е подписан предварителен договор между компанията „ЧЕЗ АС“ и българската компания „Инерком“ за продажбата на активите и предприятията на ЧЕЗ АС в България. Обществената реакция и въпросите, които се задаваха, бяха с изключителна интензивност, ако мога така да го нарека, и се повдигна, особено от опозицията, въпросът: къде е ролята на държавата, каква е функцията на държавата в подобна сделка и каква е ролята на отделните институции? Неслучайно имаше и специално изслушване – голяма част от Вас присъстваха на това специално изслушване, на което службите и държавните органи предоставиха информацията, с която разполагаха към момента, към който то се проведе.
Това, което мога да заявя – срещата беше по инициатива на българското правителство или по-скоро на членове на българското правителство, с участието на министър-председателя. На срещата се постави въпросът: дали и при какви обстоятелства е реализирана сделката, на какъв етап е и дали е възможно българската държава да стане част от тази сделка? Тогава от страна на собственика на „Инерком“ се заяви готовност да допусне участие на българската държава в сделката под една или друга форма, като не са обсъждани конкретни методи за участие на държавата, нито конкретни ресурси, които държавата трябва да вложи, ако трябва да се включи в подобна сделка, тъй като от страна на българското дружество, от неговия представител и собственик беше заявено, че подобна информация не може да бъде коментирана преди съгласието на чешката страна, с която те имат договор за конфиденциалност. Тоест българската държава не може да разполага с тази информация официално предварително, без съгласието на чешката страна.
След тази среща ние заявихме, че сме готови на онзи етап в отговор на обществените очаквания и на политическите претенции на отделни партии, на народни представители и експерти, че българската държава трябва да се намеси в тази сделка, въпреки ясното разбиране, че сме правова държава и има ясно установени отговорности, институции, правила и процедури. В отговор на обществените очаквания ние проведохме тази среща и се разделихме с госпожа Върбакова с уговорката, че тя ще проведе разговор с чешката страна – дали чешката страна е готова да допусне българската държава за участие в подобна сделка. Официален отговор по този въпрос до момента към българското правителство все още няма – нито от българската фирма, нито от страна на чешката фирма.
Това, което обаче искам да Ви заявя – това е консолидирана позиция на всички участници в тогавашната среща, че ние не смятаме, въпреки обществения интерес, че това е методът за защита на интересите на българските граждани, тоест включването на българската държава в една подобна сделка. Такива са препоръките, които лично съм изразявал многократно пред други членове на правителството и мога днес пред Вас да заявя, че подобна позиция е валидна и е консултирана и с министър-председателя.
Оставаме с разбирането, че имаме достатъчно механизми от гледна точка на законодателно равнище и от гледна точка на регулаторно, и съществуващи държавни органи, които регулират конкуренцията и енергийния пазар – не е необходимо, освен ако народното представителство не прецени, че трябва да промени регулаторната рамка, това е различна тема от сегашния дебат, българската държава да придобива и да участва по какъвто и да било начин в тази сделка. Освен това, има доста аргументи, които бяха споделени пред Комисията в друг формат, които карат българското правителство, в частност Министерството на финансите и министъра на финансите, да се въздържат от намеса в подобна сделка.
Дали подобна сделка ще се реализира или не – до голяма степен е извън регулаторните функции на държавата, освен ако господин Иванов не каже нещо друго. Ние нямаме намерение, като изпълнителна власт, да се намесваме със законодателни инициативи или по друг начин в частно-правните отношения, които на всичкото отгоре са извън юрисдикцията на българското право.
Това мога да заявя най-общо. Ако има въпроси към мен от народните представители, разбира се, мога да продължа разсъжденията около темата. Но заявявам категорично, че българската държава няма намерение по какъвто и да било начин да участва в придобиването частично или изцяло в стартиралата и неприключила сделка по оформянето на собствеността на активите на ЧЕЗ АС на територията на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Както се казва, имаме новина – едно от нещата, които Комисията трябваше да установява и да изяснява. Сега разбирам, че Вие имате мандат да говорите – и министър-председателя, и изразявате позиция на правителството. Нали така?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За да изразя позиция на правителството – извинявайте, че така влизам в диалогов режим, трябва да има нарочно решение на колективния орган. В момента изразявам позицията на министъра на финансите, съгласувана с министър-председателя.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добре, защото към днешна дата имахме едно заявено желание от страна също на министър-председателя за участие на държавата и контрол в тази сделка. Вие в момента информирате народните представители…
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Правилно сте ме разбрали. Тогава форматът не беше формат правителство, а беше премиер – вицепремиер – министър на финансите в разговор с български гражданин, собственик на българска фирма. След тази среща, която беше продиктувана от много високия обществен интерес и опита да намалим напрежението около сделката, което се породи в българското общество, и да отговорим на очакванията, че държавата е заела своята позиция и своята роля, излязохме с този анонс.
От тогава досега резервите, които изразявах като финансов министър, бяха припознати от министър-председателя и последните седмици с него сме се обединили поне като членове на правителството и, разбира се, той като мандатоносител, че подобно участие на държавата е нецелесъобразно и ние не бихме препоръчали, и не бихме участвали в това.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Предполагам, че има доста въпроси.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Министър, моят въпрос щеше да бъде към премиера – не знам дали ще можете да ми отговорите на него. Дано да можете – все пак имате пълномощията от него, надявам се да имате и информацията изцяло, която е необходима, за да отговаряте на тези въпроси.
Въпросът е следният. От онова заседание, което Вие споменахте тук, когато се срещнахме със служби, с госпожа Върбакова, стана ясно, че някъде от юни месец службите са писали доклади по отношение на предстоящата приватизация – открита информация в открито заседание, които са изпращани (неслучайно подчертавам, че е открита информацията, защото можете да я извадите от стенограмата, да видите, че тогава така беше) до Министерството на енергетиката и до Съвета по сигурност към Министерския съвет. В тези доклади е било описано какви са процесите, предполагам, кои са купувачите и така нататък. Надявам се, че министър-председателят чете тези доклади – те не се изпращат в Съвета по сигурност само за да се архивират там, а най-вероятно за да го запознаят с тези неща.
Когато е излязло името на потенциалните купувачи и още повече на онези, които се очаква да бъдат привилегировани купувачи, Вие не се ли притеснихте като правителство – питам аз, след като сте получили тази информация, че една фирма, която не отговаря на 1% от първоначално заложените критерии, когато беше приватизацията на ЧЕЗ, на 1% не отговаря на тези изисквания – нито по капиталова обезпеченост, нито по пазаров дял, нито по рейтинг и така нататък? И да попитате службите: в крайна сметка какво представлява тази фирма, откъде е, защо е и как е? И защо нямаше реакция на правителството, а чакахте обществена реакция, както Вие сега се опитвате да внушите, че е било едва ли не политическо разиграване това нещо, с някакви политически дивиденти?
Според мен това, първо, като внушение не Ви отива, защото ние говорим за интересите на над 3 милиона потребители. Затова Ви питам: не се ли притеснихте от тази информация? Аз трябваше да попитам премиера – още един път казвам. Питам Ви Вас обаче, ако имате информация за това нещо. Защото според мен при една такава сделка с една такава фирма нормалната реакция на всяка изпълнителна власт, която се грижи за държавата си, за националната сигурност, елемент от която е дейността електроразпределение и електропренос, е да види за какво става въпрос и да разбере, че наистина има проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако позволите, господин Председател, една процедура.
Разбирам желанието на колегите да говорят за медиите. Аз слушах много внимателно и присъствах на същото това заседание, за което Вие говорихте.
Но нека да бъдем коректни, господин Председател. Призовавам Ви все пак да упоменете, че, първо, е противоречие това, което каза господин Ерменков – информация юни месец (реплика от народния представител Таско Ерменков: „От юни насам“) за участниците, а те са били достатъчно на брой миналата година. Не искам медиите тук да остават с впечатление, че юни месец миналата година българските служби са имали информация кой ще спечели този конкурс или този търг. Нека да бъдем коректни във въпросите и да не задаваме предварително внушения и отговори. Това не беше реплика – това беше към водещия заседанието. Благодаря Ви, господин Председател.
И ще приключа – все пак за да бъдем продуктивни, всеки има право на въпроси, разбира се, включително и колегите, които не са членове на Комисията, но те имат това право, нека да задаваме въпроси, а да не правим изявления. Мястото за изявления – вън на трибунки, по медиите или на нарочно направени пресконференции, каквито Вие правите. Нека да задаваме само въпроси, а не да правим разсъждения и внушения. Благодаря Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, призовавам Ви да призовете участниците в Комисията внимателно да слушат какво се говори. Не съм казал „написан доклад през юни месец“, а казах „написани доклади от юни месец насам“.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Уважаеми членове на Комисията, разбирам, че се намираме в Страстната седмица и емоциите в заседание на Комисията винаги са приповдигнати. Моята молба обаче е да използваме в максимална степен времето и това присъствие на гостите тук, за да получим максимална информация, от която да направим съответните изводи в нашата работа. Молбата ми към всички е, никой няма да бъде ограничен откъм въпроси, но да се опитаме по-концентрирано и кратко да задаваме въпроси към участниците.
Господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател! Господин Ерменков, действително, спазвайки принципа „необходимост да се знае“, не съм бил информиран за подобни доклади от българските служби. Това, което спомена господин Лазаров, обаче е категорично вярно, защото аз гледах много внимателно изслушването на службите в Енергийната и Икономическата комисия, на което беше упоменато, че към момента, към който са предоставени подобни доклади, не е било ясно кой ще бъде определен от страна на чешкото дружество за потенциален купувач на техните активи на територията на България. Тук вече ще направя моя анализ – можем да направим обосновано предположение, че това, което се е случвало тогава, е нещо, което е незаконно или нарушава някоя част от цялостната правна система на Република България.
Искам отново да се обърна към Комисията – да бъдем много внимателни, когато се намесваме в едни частно-правни интереси, защото съществува потенциален риск опитът за блокаж на сделка на инвеститор в България да се разглежда като опит за експроприация и забрана на възможността на този инвеститор да се разпорежда със своята собственост. Нещо, което в една правова държава – членка на Европейския съюз, е неприемливо и би могло да доведе до потенциални претенции към българската държава. Защото с действия и бездействия, ако по някакъв начин българските власти, независимо от ролята им в държавното устройство, попречат на някого да се разпореди със своето имущество, без това да е предварително ясно, когато е осъществявана инвестицията, това нещо може да се разглежда, повтарям, като експроприация и забрана за разпореждане със собственост.
В този смисъл без емоции, ако някой има някакви конкретни претенции към някой частно-правен субект, трябва да ги изразява в рамките на конституционните и законови правомощия.
Няма никаква пречка, господин Ерменков, ако народното представителство прецени, че инструментариумът за регулация на КЕВР е недостатъчен, да го завиши или да го промени.
Друг е въпросът, че в подобен тип инвестиционни отношения обикновено се приема, че когато правилата на играта се сменят в движение, този, който е имал рационални, адаптивни очаквания за определен резултат от инвестицията си и в резултат на действия на суверена на една държава те бъдат рязко увредени, има правни способи да претендира за тях, и то не пред българския съд.
Със сигурност това, което мога да затворя като анализ, е, че в момента ние все още говорим за хипотези – нямаме никаква информация сделката да е приключила и прехвърлянето на акции да е затворено като тема. Затова продължавам да моля, независимо че народният представител не е ограничен от нищо, освен от закона и Конституцията, да бъдем внимателни докъде общественият интерес трябва да бъде защитаван в едни частно-правни отношения. Защото регулацията на частно-правните отношения може да бъде с предимство, тоест те могат да бъдат ограничени, когато общественият интерес го изисква. Това показва регулацията на застраховането, на банковия сектор и други такива, но то не трябва да стига дотам, че в един момент срещу държавата да се претендира, че тя е лошо място за инвестиции и че държавата дължи обезщетение на инвеститори на нейната територия. Само това исках да помоля, като се позова на анонса на господин Бойчев, че именно министърът на финансите, който и да е той, представлява държавата и по чл. 31 на ГПК през вътрешната юрисдикция, и навън, когато се води спор за доста сериозни суми.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Други членове?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, високи гости на Комисията! Чухме Вашия апел, господин Министър, и ще се съобразим с него – ние ще подходим максимално отговорно. Искам само да уточня, че наистина става дума за разпореждане с частно имущество, но става дума за разпореждане в регулиран пазар и около тези разпореждания има правила – след това ще обсъдим дали са достатъчно адекватни или не към случая.
Към Вас имам следния въпрос, който всъщност беше към министър-председателя, и той касае изцяло публичната част на целия въпрос. Че „Инерком“ е избран за купувач, официално се разбра от прессъобщение към края на февруари тази година, след което правителството реагира и няколко пъти смени позицията си, за да стигнем до това, което обявихте. В края на януари обаче, един месец преди това, на официално посещение в страната беше чешкият премиер Андрей Бабиш. От пресата тогава се вижда, че един от въпросите, които двамата премиери – българският и чешкият, смятат да обсъждат, освен приоритетите на Българското европредседателство, е именно сделката с ЧЕЗ. Така има и заглавие в пресата от края на януари – 21 януари 2018 г.
В тези публикации ясно е казано, че премиерът Борисов мисли да попита неговия колега чех какво смятат да правят с българския си бизнес, за който, както вече разбрахме, има информация, че се продава от отдавна.
Малко по-рано пък в чешката преса – „Лидове новини“ мисля, че се казваше, се появи информация, че се чака тази среща на високо държавно ниво, за да се продължи или не сделката.
Моят въпрос към Вас е следният: обсъждана ли е на най-високо държавно ниво сделката за ЧЕЗ, още преди официално да стане ясно, че има избран купувач?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Имам честта да познавам премиера Бабиш в качеството на финансов министър на Република Чехия, но откакто му порасна работата, не сме имали официален контакт, за да мога да удостоверя дали чешкият министър-председател е водил подобни разговори с българския министър-председател.
Информацията, която имам от българския министър-председател, е, че конкретни разговори за сделката – в смисъл кой е купувач, кой ще бъде одобрен и кой да бъде одобрен, не са водени. Между другото, като познаваме и доколкото сме запознати с акционерното участие в ЧЕЗ АС, до някаква степен това едва ли, разбирайки и информирайки се от явни източници, като медията, която цитирахте, която се свързва със сегашния министър-председател на Република Чехия, не му дава възможност и на самия него да въздейства върху развоя на събитията в Чехия. Поне с такова впечатление съм останал, анализирайки, повтарям, същите явни източници.
Виждате, че сме в ситуация, в която интерпретираме медийни заглавия и в същото време ги произвеждаме – нещо, което на политици им отива, но на държавници – не. Това не е упрек към Вас.
Отговорът, който мога да дам, е, че не ми е известно – по информацията, с която разполагам от българския министър-председател – да е коментиран конкретен евентуален печеливш от подобна сделка. Иначе това, че ЧЕЗ АС иска да напусне българския пазар, е известно повече от година. Тоест темата дали те искат да стоят в България или не, е решена от чешката страна много преди това, а конкретни параметри и конкретни разговори по отношение на потенциален купувач не са водени.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Други колеги?
Заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Уважаеми господин Министър, господин Главен прокурор, господин Иванов! Аз ще задам въпроси на база на съвсем кратко тълкувание – няма да правя изявления.
Бих искал да кажа, че много внимателно слушах министър Горанов. Той започна с това, цитирам: „Позицията, която днес представям, до голяма степен е съгласувана с министър-председателя“.
В тази връзка първият ми въпрос е на база на това, което чухме от представителите на българските служби за сигурност на миналото заседание – няма да ги цитирам, че едната от тях е установила намерение на ЧЕЗ да напусне енергийния регионален пазар през 2010 г. и оттогава работи по въпроса, а другата започва активно да изпраща информационни материали – визирам тук контраразузнаването, през 2014 г. Тази година ние станахме свидетели на изявление на министър-председателя, с когото казвате, че сте съгласували Вашата теза, че той не знае за тази сделка. Видно от това, което чуваме от службите, тези материали са изпращани точно по направление и отзад, на гърба на материалите, има оценка на материала – дали да бъде разширяван, дали удовлетворява или не.
Това е първият ми въпрос: знаело ли е правителството или отделни негови членове и министър-председателят за това развитие, като се има предвид, че една от службите, цитирам: „говори за информационен материал, последно изпратен през есента на 2017 г.“, когато вече се знае кой е кандидатът?
Вторият въпрос. Споделям това, което казвате. Пак Ви цитирам: „Да внимаваме, когато се месим в частно-правни въпроси“. Разбира се, приемам подобна формулировка, но въпросът ми е точно във връзка с това: нали именно госпожа Върбакова беше поканена в Министерския съвет при министър-председателя и след това даде изявление във Ваше – Вие стояхте от дясната или от лявата страна – и на вицепремиера Дончев присъствие, в което изявление на практика заяви, че държавата ще участва в сделката. Малко след това от Прага започнаха да идват информации, че госпожа Върбакова води разговори за участие на българската държава в сделката.
Ето това е вторият въпрос: кой я е упълномощил да води такива разговори и тогава какво имаше предвид ръководството на държавата, когато каза, че България ще участва в сделката? Сега чуваме точно обратното. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще започна отзад напред.
Господин Велков, знам, че едната теза (видите ли, някой бил упълномощил някакво физическо лице – български гражданин, собственик на фирма, да представлява българското правителство) се прокрадна многократно, но тя е, меко казано, некоректна. Защо е некоректна? Аз обясних, че инициирането на подобна среща дойде именно от страна на представителите на правителството в нея – министър-председателя и двама членове на правителството, вицепремиера Дончев и министъра на финансите Горанов.
В резултат на тази среща на нас ни беше обяснено, че независимо от желанието и волята на българския инвеститор, той има ангажимент, че не може да променя акционерната си собственост в продължение поне на 5 години и че промяна в този предварителен договор може да стане, естествено, само със съгласието на двете страни. Стана ясно, че договорът дори не е по юрисдикцията на чешката държава, а е по английското право.
В този смисъл това, което помолихме – не говорим за упълномощаване, не говорим за актове на правителството като колективен орган на изпълнителната власт – госпожа Върбакова да консултира с другата страна по сделката, с продавача дали те биха били склонни да допуснат участие на българската държава под една или друга форма в тази сделка.
Оттук става ясно, че единственото, ако можем да го наречем, правомощие на госпожа Върбакова е да представи позицията на българското правителство, че то има интерес да участва в подобна сделка към онзи момент.
Потвърждавам, че към днешна дата, заявих го и в началото на моя отговор, няма информация от страна на „Инерком“ и на чешката страна дали те са готови да допуснат подобно участие на българската държава. За яснота и прецизност отново потвърждавам, че за целите на днешното заседание и за да мога да съм пълноценен участник в него, съм съгласувал с министър-председателя позицията, че министър-председателят и министърът на финансите, което предполага и голяма част от правителството, не биха приели да участват в подобна сделка. Считаме за нецелесъобразна намесата на българската държава.
По повод на службите, информацията, която те са предоставили – това, което ми е известно, без да съм се запознавал с информационните материали, които те са представили, е, че към момента, в който са пускали информация (Вие, разбира се, ще ги изслушате и можете да се запознаете със самите материали), не е било ясно и не е имало основание да се смята с достатъчно увереност кой е конкретният купувач, който ще бъде одобрен. Защото Вие реферирате периоди от средата на 2017 г., а информацията за сключена сделка и за определен купувач, под условие, стана известна в края на февруари – 25-и, 26-и, нещо такова. Тя не се и дължи като официална или неофициална информация, тъй като си остава частно-правна сделка между едно българско и едно чешко юридическо лице.
В този смисъл едва ли съм достатъчно пълноценен с отговора си тук, но ако пред Вас застане някой ръководител на службите и Ви твърди, че той преди официалната информация в българската преса е знаел, че за купувач на българския бизнес на ЧЕЗ АС ще бъде избрана фирмата „Инерком“, ще го поздравя за добре свършената работа.
Аз не разполагам с увереност, че някой от българските служби е разполагал преди нас с информация, че за купувач на ЧЕЗ ще бъде избрана фирмата „Инерком“. Ако някой твърди подобно нещо, нека да го докаже пред Вас поне.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Костадинов, Вие ли имахте желание?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми гости, господин Главен прокурор! Господин Горанов, за да комуникираме по-адекватно, трябва да знаете нещо от същността на работата на Комисията, чисто като ферменология – колкото повече навлизаме в детайлите, толкова по-трудна става работата просто защото казусът е изключително обвързан и заплетен.
Моят въпрос е свързан с два примера по отношение на това какво затруднява работата на Комисията. Първият пример е следният. Определено днес имаме новина – мога да го сметна за официално, доколкото е съгласувано с премиера, че държавата преоценява това публично изявление, което Вие направихте заедно с господин Дончев в Министерския съвет, в присъствието на госпожа Върбакова, и не смятате за целесъобразно държавата да участва в тази сделка.
Работата на Комисията по този начин се затруднява, защото ако имаме през седмица или десетина дни различни публични изявления за посоката, в която върви и държавата в този казус, Комисията трудно може да бъде ефективна.
Вторият пример, който ще Ви дам и с него е свързан моят въпрос, е по отношение на следното. Трябва да знаете, че има известно разминаване в информацията на българските служби – нека го наречем „непотвърждаване на информацията“, и тази информация, която е положена от министър-председателя в Секретното деловодство на нашия парламент.
Ето защо на предното заседание настоях пред председателя на Комисията, доколкото премиера го няма в момента, а Вие сте съгласували такава позиция и с него, жизненоважен за нас става въпросът: кой е издателят на документа, положен в Секретното деловодство? Защото, господин Горанов, има реална опасност, ако тази информация не се потвърждава или не е достоверна, ние да развиваме нашите хипотези и обосновани предположения в съвсем друга, неполезна за България, за държавата и процедурата по арбитраж, ако щете, и за правителството посока. Това става изключително важен въпрос.
Аз Ви питам: имате ли, след съгласуване с премиера, отговор на въпроса – кой е издателят на тази информация, която е засекретена?
Ще си позволя в заключение да направя един коментар. Това, което казахте, много ясно дефинирахте каква е отговорността, защитавайки публичния интерес, да не нарушим частния, но трябва да Ви уверя, че пред това, което е поставено пред нас като картинка, никой от нас не може да си позволи, ако това е вярно, което се случва до момента, да не защити публичния интерес, защото това е нашата работа тук. Така че казусът е много сериозен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще вляза по същество в отговора, но за да не изпадам в интерпретивни изложения, ще направя уговорката, че дойдох пред Комисията със съгласуван мандат с министър-председателя да заявя от името на правителството, че ние считаме за нецелесъобразно участие на държавата в сделката, защото по подобен начин беше формулиран въпросът към министър-председателя, респективно към мен впоследствие. Тоест моето изявление, че съм съгласувал подобна позиция с министър-председателя не ме прави негов официален говорител днес по всички теми във Вашата комисия.
Но отиваме към това, което се съхранява във Вашето деловодство, което мога да окачествя като работен документ, хвърчащ лист хартия, създаден някога във времето при преговорите между определения за купувач и продавача. Доколкото ми е известно, този хвърчащ лист хартия е постъпил в Министерския съвет, изпратен по имейл адрес от заместник-министър на финансите. Знаете, че там Министерството на финансите упражнява правата на държавата в собствеността на ЧЕЗ дотолкова, доколкото я има. Този документ представлява работен документ от някакъв етап на преговорите между двете страни, който, по информацията, с която разполагам, която не мога да я подчиня на никакви обективни източници, отдавна е неактуален. Много преди изпращането си в България е неактуален.
Защо министър-председателят е входирал в Секретното деловодство този документ, независимо от това, че Законът за защита на класифицираната информация очертава някакви рамки на това, което следва да бъде защитено, преценката на министър-председателя, тъй като се касае за международен въпрос и за информация, изпратена от друга държава, е да защити като информация този документ, най-малкото за да защити интереса на другата държава създател или предоставила документа.
Сигурен съм, че Вие сте се запознали с него – в него не се съдържа никаква информация за създателя му, нито информация доколко написаното на чешки език върху този лист е някаква официална информация или елемент от сделката.
В този смисъл това, че разполагате с него, е добре за целите на анализа или за целите на работни хипотези, които изгражда Комисията, но аз не гледам на този лист хартия сериозно.
Сериозно може да се погледне и да се анализира тази сделка, ако разполагаме с договора между „Инерком“ и ЧЕЗ. Но аз съм сигурен в едно – без съгласието на „Инерком“ и ЧЕЗ, дори да сме Трибунала в Хага, няма да разполагаме с този договор, защото, пак подчертавам, това са частно-правни отношения. Ако Народното събрание, като законодател, иска да промени нещо, то е именно в регулацията на тези частно-правни отношения. То не е в анализ как те са се развивали.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Има ли желание?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Председател.
Моят въпрос към господин Горанов. Господин Горанов, дълго време си задавах въпроса, поне от Движението за права и свободи – на протестите пред Министерския съвет, когато се явиха там определени политически сили, които искаха веднага да се направи всичко възможно ЧЕЗ да продаде на държавата електроразпределение и снабдяване, всичко да се върне обратно в ръцете на държавата, тогава си задавах въпроса, защото и Вие тогава това искахте: защо не сте и Вие на протеста?
Днес Ви благодаря, че най-после, след толкова време категорично и ясно заявихте, че държавата няма намерение да се намесва в сделка между два частни субекта. Това, което според нас, дори да е закъсняло, е добро послание. Смятам оттук нататък това послание да бъде формулирано така, че Вие никога повече, докато сте управляващи, няма да допуснете такива недоразумения, да има за миг съмнение, че държавата може да се опита да се налага, когато има сделки между две частни дружества.
Обаче оставам със съмнението – Вие продължавате да казвате, че народните представители трябва да направят всичко възможно да защитят едва ли не, оттук нататък ако има някакъв пропуск, но да не е в тази сделка, да променим Закона.
Тук присъстващите, които сме участвали в създаването на Закона, ще Ви помоля да го погледнете и Вие, да видите, че правилата, които са записани в този закон, имат точно място и начин – и Комисията за защита на конкуренцията, и Комисията за енергийно и водно регулиране в определения момент как и по какъв начин могат да се намесят, за да защитят обществения интерес.
Господин Горанов, в този закон също има ред и правила. В нито един друг закон няма възможността Комисията за енергийно и водно регулиране при неизпълнение на задълженията към обществото, независимо кой е собственик на това предприятие, да назначи по най-бързия начин особения управител, който е в защита на обществените интереси.
Смятам, че съмненията, които ги има в момента в обществото, са от гледна точка на това, че бяха отправени двусмислени обяснения – едва ли не „Инерком“, дали е госпожа Върбакова, а Вие сте запознати сигурно и със следващите, които стоят на опашката, съмнението те дали имат експертния капацитет и финансовите възможности.
Убеден съм, че много други сделки се случиха в тази държава. Само преди две години, доколкото си спомням, Е.ОН продаде на ЕНЕРГО-ПРО. Тогава някой някъде да е чул, по някакъв начин да се е намесил, дали са защитени обществените интереси и кой е собственикът на ЕНЕРГО-ПРО?
Колеги, съмненията, които бяха създадени – народните представители са в тази комисия, ще се опитаме да изчистим.
Молбата ми, освен стремежа ни, и Вашата молба е политиците да внимаваме да не дадем хранителна среда за по-нататъшни негативни действия върху държавата. Смятам, че политиците ще се опитаме да го спазим. Мисля, че съм ясен.
Оттук нататък имате и Вие, като управляващи, да правите още няколко крачки. Първата, която направихте и която обявихте, е, че нямате намерение да се намесвате в сделка между две частни предприятия – вече ги чухме, и Ви благодаря.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Аталай, аз не чух въпрос – приех го за изявление. Вие, естествено, имате право като народен представител и член на тази комисия.
Един коментар за яснота. Не разбирам Вашите думи като препоръка към КЕВР за назначаване на специален управител в което и да е електроразпределително дружество.
За яснота, понеже има много медии тук, не искам никой да остава с впечатлението, че български народен представител е препоръчал на КЕВР в момента да назначава специален управител на което и да е електроразпределително дружество, тъй като всички знаем при какви хипотези се назначава подобен специален управител. Това е и в контекста на отговорността на всички политици, когато говорят за частни сделки.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Министър, забелязах, че за миг си отклонихте вниманието, гледайки телефона си – не ме интересува какво гледахте, но Ви помолих да се запознаете, че това, което казах, е записано в Закона, а не съм препоръчал нищо – какво, по какъв начин и как в момента КЕВР да се намесва.
Уточнението е, защото си отклонихте вниманието. Ако не го бяхте отклонили, щяхте да чуете, че в Енергийния закон има такава възможност – не че аз го препоръчвам.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вие сте го писали – аз съм го чел. Това си е естествен процес.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Дано да сте го прочели и да сте разбрали. Но не зададох въпрос, за да не чуете: защо, защо, защо правихте онези срещи, които не трябваше да ги правите? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: В трета точка ще има достатъчно време да коментираме ролята и мястото на регулатора.
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, към Вас ще бъде отправено под формата на процедура. Поздравявам уважаемите гости, че са пред Комисията. Но тук се направиха две внушения, по които искам да внесем яснота. Едното е, че едва ли не службите са знаели и са казали или не казали на премиера, въобще на изпълнителната власт, че това е победителят. Второто внушение е, че министър-председателят в оставка на Чехия, който е бил тук, също е знаел и едва ли не разисквали с нашия министър-председател във връзка с избрания победител, който още не е бил съобщен.
Искам само да напомня, че в края на януари говорителят на ЧЕЗ – не цитирам нито новини, нито други средства за масова информация – Ладислав Крис казва, че Стратегическият комитет на Надзорния съвет засега спира дискусиите по въпроса за продажба на българските активи на компанията, тъй като иска да бъдат изготвени нови анализи. Тоест спират се въобще разискванията. И на 22 февруари Надзорният съвет се събира и съобщава решението кой е победителят от търга. Тоест в този период не би трябвало или ако смятате, че е така, би трябвало да го заявите, че някой е нарушил техните процедури – законодателството на Чехия. Не би трябвало никой да знае, освен Надзорния съвет, всеки от членовете, когато се събира на 22-ри, кой е победителят на този търг. Така че тези внушения – би трябвало да го кажат примерно: министър-председателят се е намесил, той е знаел кой е избраният на този търг.
Затова ще помоля просто да няма внушения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: В началото водихме този разговор.
Моята молба пак е да задаваме въпроси – всеки след това ще има възможност да направи своите изводи.
Има ли още въпроси към министър Горанов от членовете на Комисията?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не знам дали въпросът е към министъра, затова ако не е към Вас, господин Министър, моля да бъда извинен.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Главен прокурор, уважаеми господин Иванов, дами и господа народни представители! Едни числа стоят пред мен, но не знам дали са към Вас или не – ще задам въпроса и ако не е към Вас, ще помоля тогава да го отнесем писмено към КФН (Комисията за финансов надзор).
Въпросът е следният. При приватизацията на ЧЕЗ цената, която се плаща тогава, е някъде около 281 млн. евро. При продажбата на 33% цената, ако я екстраполираме към 100%, пада, което на практика би трябвало да означава декапитализация на дружеството, при условие че същото дружество е приватизирало електроразпределителните предприятия, за да инвестира в тях, да вдига капитала и така нататък. Тоест имаме някакви данни за декапитализация. След което тази година стана ясно от пресата, повтарям, не отнякъде другаде, нямаме достоверна информация – предполагаме, че това е информацията, че цената на продажбата е вече някъде около 320 до 360 милиона. Това бяха числата, които се споменаха – евро, при това за дружество, което се намира, както ще прочетем по-късно в това, което ни е изпратил господин Иванов, в процедура на отнемане на лиценз, което би означавало, че то трябва да бъде обезценено, а не надценено.
Въпросът ми беше: дали е правен анализ на тези числа и до каква степен можем да говорим за чистота на една финансова операция? Дотук се опирам само до финансовата операция продажба-покупка на акции, свързана с оценка и 2011 г., тъй като и приватизацията е част от темата на тази комисия. Кой ги е правил тези оценки?
Ако не можете Вие да ми отговорите, просто ще напишем писмо до Комисията за финансов надзор, за да ни дадат отговор.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, два пъти напомнихте на колегите, министър Горанов също напомни, а и в предното и пό предното заседание… (Реплика от народния представител Таско Ерменков при изключени микрофони.)
Аз Ви слушах много внимателно, господин Ерменков. Искам да констатирам, че не само аз и тук, но Ви слушат и представители на други държави, представители на други юридически лица.
Та – не към Вас, беше към господин министър-председателя – господин председателя, извинявайте. (Весело оживление.) Повишавам за втори път господин Бойчев, но, седейки до господин Ерменков, няма как да не се чувствате високо, защото въпросът, разсъжденията, които той се опитва да прави – не знам дали господин Горанов би могъл да отговори за тези анализи от името на чешката държава, защото чешкото Министерство на финансите, ако не се лъжа, е собственик на акциите и то би трябвало да прави анализи – на каква цена, кое как ще продава.
Това го казвам и с оглед да напомня още един път, че, да, има един иск във Вашингтон пред арбитража. Кой какви анализи е правил, кой какво цели на това препитване – започвам да изпитвам съмнения, все още са само съмнения, че колегите, задавайки въпросите, като че ли търсят други ефекти.
Господин Бойчев, към Вас беше молбата ми – напомнете още един път на колегите.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ще помоля да не влизаме в спорове, в пререкания между членовете на Комисията.
Тъй като виждам, че няма други въпроси, преди да отговорите, господин Горанов, доколкото аз успях да разбера, четейки доклада от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, може би оттам идва въпросът на господин Ерменков – 281 млн. евро получава българската държава за продажбата на 67% от дела на двете дружества, а 2012 г. сумарната продажба през българската фондова борса е около 115 млн. лв. Господин Ерменков мисля, че правеше съпоставка за това.
По-скоро бих развил този въпрос с оглед Вашето участие в онзи кабинет: може ли да припомните какви са били аргументите за вземане на решението за продажбата на тези 33% държавно участие в двете дружества? Тъй като и в заданието, в името на нашата комисия приватизацията е едно от нещата, с които се занимаваме. Тя се извършва към края на 2012 г., но се предшества от поредица решения и на Министерския съвет. Докладът е от министъра на икономиката и министъра на финансите. По спомен тогава Вие сте заместник-министър на финансите: дали можете да ми кажете аргументите на българското правителство да пристъпи към тази сделка?
Още един въпрос. С информацията и поста, на който разполагате, може ли да потвърдите: имало ли е покана от чешката страна за обратно изкупуване на активи на ЧЕЗ в България? Задавам този въпрос, защото многократно в медиите излизат представители на най-високо ниво на чешката компания и твърдят, че такъв тип предложения са били отправяни към българското правителство. Струва ми се, че Комисията трябва да изясни въпроса: имало ли е и ако – да, кога, с кого разговори относно обратно изкупуване на активите? Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само да допълня.
Господин Горанов, понеже споменахте актове във връзка с това, което зададохте, и една стратегия, ако знаете: имало ли е стратегия, откога е имало стратегия за приватизация на енергийните дружества и периода, откакто тя съществува? Променяна ли е 2005, 2009, 2010, 2011 г.? Благодаря.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, ще се опитам да отговоря на всички въпроси, които се зададоха.
Първо, по отношение коментарите на господин Ерменков. В моите разбирания на либерален икономист цената е стойността, на която информирани и желаещи сделката продавач и купувач я осъществяват. В този смисъл разсъждения върху цената при една пазарна сделка са въпрос само на интерпретивен анализ. За народните представители, които не са задължени да познават в дълбочина материята, искам да припомня, че разликата между 33 и 34% акционерно участие е съществена, особено при публичните компании, защото от гледна точка на Закона за публичното предлагане на ценни книжа ограниченията или начинът, по който се управлява едно дружество, в което Вие имате 33 или 34%, Вашата роля съществено се променя, макар и само с 1 процентен пункт разлика в акционерното участие. Тя се оценява по различен начин. Обикновено това, което съм чувал като практика, е, че поне 20% се добавят или дисконтират между 34 и 33%. Защото тук говорим вече за различно ниво на контрол и правомощия на миноритарния акционер.
Оттам нататък не съм убеден дали Комисията за финансов надзор би могла да Ви бъде полезна в този анализ, дотолкова доколкото имаме сделка, извършена на Българската фондова борса, а на борсата цената е тази, която се постига. Едва ли някой би оспорил механизма, по който работи Българската фондова борса.
Що касае причините за продажба, аз се запознах по повод дебата, свързан с продажбата на бизнеса на ЧЕЗ в България със Стратегията, приета от правителството с министър-председател Симеон Сакскобургготски. В нея забелязах ясен ангажимент след определен период от време държавата да се освободи от останалите дялове. Не ми е известно, поне от документа, с който разполагам, Стратегията да е променяна, а ако трябва по някакъв начин да оправдавам действията на правителството на Бойко Борисов в периода 2009 – 2013 г., спомняте си, че тогава изпитвахме доста сериозни затруднения при управлението на фиска от гледна точка на тежката финансова криза, настъпила след фалита на „Лемън Брадърс“ и колапса на финансовите пазари.
Необходимостта от осигуряване на финансиране на българския бюджет чрез познатите методи – емитиране на дълг или приватизация, беше на дневен ред. Доколкото съм изпълнявал функциите на заместник-министър, макар това да не ми е било в ресора, съм докладвал на вицепремиера Дянков в онзи етап, че имаме два сценария – само да поддържаме устойчиво ниво на фискални резерви и да посрещаме превишението на разходите над приходите, сиреч дефицита, това е да поемаме дълг на външните пазари или да мислим за продажба на държавно имущество, приватизация, която да осигури ресурс за фиска.
Това са мотиви, които, отдалечени от времето на тези сделки, като участник в тях, все още поддържам. Държавата тогава имаше нужда от финансиране.
Как са проведени сделките – може да се анализира, информацията е съществуваща, но необходимостта от финансиране на бюджета тогава е безспорна.
Дали успях да отговоря на всичко?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Имате ли информация за отправени предложения от страна на чешката страна?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не, господин Бойчев. Естествено е, ако чешката страна желае да провокира българската страна да излезе с някакви тези, които биха подкрепили претенцията на чешката страна към българската държава, че те ще използват всяка възможност за това. По данните, с които разполагам, не ми е известно официално, с някой официален представител на държавна институция, независимо от нивото, да е воден официален разговор за подобно нещо. А ако чешката страна твърди подобно нещо, тя трябва да го докаже най-малкото с някакъв писмен документ – в противен случай мога да предположа, че чешката страна се опитва да заздрави своите позиции в спора с българската държава.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодарим.
Колеги? Не виждам желание.
Час и нещо изслушвахме министър Горанов.
Господин Горанов, да Ви благодарим за участието.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Една процедура може ли?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: По тази точка ли? – По тази точка.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Министър Горанов, процедурата е следната. Първо искам да благодаря на министър Горанов за това, че направи опит да отговори на част от въпросите, в това число от името на министър-председателя, в рамките на мандата, който беше получил от него, и той съвсем коректно заяви, че за част от въпросите няма мандат да даде отговор. Ще Ви помоля, може би господин Горанов ще информира премиер-министъра, да отправим писмените въпроси, на които господин Горанов не можа да отговори, към премиера с молба: евентуално ако все пак има някаква информация, която е чувствителна, със съответния гриф и по съответния начин да бъде предоставена на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
В точка „Разни“ – знаете, че имаме практика, ще разгледаме всички писма към институции, които трябва да отправи Комисията.
Още един път – благодаря, господин Горанов. Успешен ден!

Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред на нашето заседание:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО ОБРАЗУВАНИТЕ ПРЕПИСКИ И ДОСЪДЕБНИ ПРОИЗВОДСТВА, КАСАЕЩИ ЮРИДИЧЕСКИ И ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА – СТРАНИ ПО СДЕЛКАТА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА АКТИВИТЕ НА ЧЕЗ ГРУП В БЪЛГАРИЯ.
Господин Цацаров, преди да Ви дам думата, да кажа, че Комисията изслуша докладите на специалните служби. Този въпрос беше зададен и към тях. В информацията, която беше предоставена на вниманието на Комисията, се цитираха и различни досъдебни производства, и информация от българската прокуратура. Това провокира желанието ни да зададем този въпрос и към Вас. Знаете, че една от големите цели, която стои пред нашата комисия, е да установи в крайна сметка кой купува това дружество.
Заповядайте.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми народни представители, дами и господа! Може би първо – предистория на информационния обмен. Ще я дам съвсем накратко, за да стане ясно каква е информацията, която ще представя пред Вас, и че напълно в същия вид е била предоставена и на други държавни органи.
На 28 февруари 2018 г. аз съм получил запитване от председателя на ДАНС, като председателят на ДАНС иска, както е посочено: „налична информация в прокуратурата относно физически лица – това са Гинка Върбакова и Славчо Върбаков, както и относно юридическо лице – „Инерком България“ ЕАД“, като писмото на председателя на ДАНС е мотивирано във връзка с проверка, разпоредена от министър-председателя.
На 1 март председателят на ДАНС получава отговор от нас. На 1 март до мен постъпва и запитване от главния секретар на Президента с идентични мотиви. На 1 март на Президента на Републиката, тъй като главният секретар не е лице, което е оправомощено да получава такава информация, е изпратено копие от писмото, което още същия ден съм изпратил на председателя на ДАНС и което съдържа тази информация, която ще бъде споделена сега пред Вас.
Няколко положения, преди тя да бъде изложена.
На първо място, така както е отправено запитването към нас, то касае досъдебни производства и преписки, касаещи лицата с отношение към лицата, налична в прокуратурата информация. Единственият начин да се добие тази информация в информационния масив на прокуратурата е да се използва цялостната електронна деловодна система на прокуратурата, така наречената „унифицирана информационна система“.
В унифицираната информационна система може да се извършва търсене и на базата на търсенето по физически лица, както и по юридически лица, е добита информацията, която е представена на председателя на ДАНС, която е представена на Президента на Републиката по искане на главния му секретар и която в кратце ще бъде изложена и пред Вас, разбира се, без да бъде спестявано каквото и да било.
Моля да имате предвид следното – това е информация за преписки и дела, които са преписки и дела с отношение към лицата. Тоест, направо казано, това е търсене в унифицираната информационна система на базата на показател – име на физическо лице и наименование на юридическо лице. Казано по друг начин, по този показател ще бъдат получени всички преписки и дела, които са водени, независимо от качеството на лицата, спрямо които се извършва търсенето. Това – на първо място.
На второ място, към момента няма досъдебни производства, няма и преписки, които да се водят срещу лицата Гинка Върбакова и Славчо Върбаков. Понеже такива са параметрите за търсене, които са ни били зададени както в писмото на председателя на ДАНС, така и в искането на Президента на Републиката. Най-сетне няма и такива, които касаят „Инерком България“ АД, като държа да заявя, че сделката, която се обсъжда тук, не е и предмет на разследване на прокуратурата, тъй като тя е сделка между частно-правни субекти. Тоест това са частно-правни търговски отношения.
Какви са резултатите от търсенето в унифицираната информационна система? Ще цитирам дословно писмото, което е изпратено до съответните адресати, тъй като в крайна сметка и Народното събрание трябва да получи в пълен обем тази информация. Повтарям, това са преписки и дела с отношение към лицата Гинка Върбакова и Славчо Върбаков. По отношение на „Инерком“ вече казах, че няма каквито и да е преписки и дела.
„На първо място, това е преписка 919/2015 на Окръжна прокуратура – Пловдив. Тази преписка е образувана по сигнал на адвокат, който е пълномощник на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ООД, понастоящем това дружество носи наименованието „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ – правоприемник на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“, като сигналът е с твърдение за извършени престъпления по чл. 201 – длъжностно присвояване, чл. 209 – измама, 219 – безстопанственост, членове 282 и 255 – данъчни престъпления и други, като в сигнала се излагат следните твърдения.
Повтарям и бих искал да подчертая изрично – това са твърдения на подателя на сигнала, който действа от името на своите клиенти; сигналът е подаден от адвокат, като сигналът, насочен към прокуратурата, касае основно престъпление или твърдения за престъпление, които са извършени от лица, управлявали и представлявали клона или съответното дружество – поделение на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ АВСТРИЯ“ тук в България. Касае се за тяхна дейност, която е свързана, най-общо казано, с безстопанственост и сключване на неизгодни лизингови договори. Така че сигналът, грубо казано, е отправен от пълномощника на дружеството, което представлява австрийските собственици, и касае действията на управителите на дъщерното дружество тук в България, български граждани и австрийски граждани.
В този сигнал се твърди, че неизплатените задължения на дружеството по 15 лизингови договора на съответни доставчици, както и по двата договора на физическите лица Славчо Върбаков и съпругата му Гинка Върбакова възлизат на 11 млн. 917 хил. 422 лв. без ДДС към дата 31 октомври 2014 г.
Твърди се също така, че срещу лице, което е управител на дружествата „Н-МОБИЛ“ и свързани с него бивши управители на други дружества – „ТЕРАГАЗ“, „ВОЙС ИНФО СИСТЕМ“, „МАРСИНВЕСТ“, са подадени множество сигнали за евентуална престъпна дейност при идентични обстоятелства, насочена срещу имуществото на лизингодателя. И най-сетне се представя и цитира доклад на Отдела за вътрешни разследвания на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ООД, съдържащ обобщена информация, цитирам, за: „констатирани съмнителни обстоятелства, които пораждат подозрения за съществуване на нерегламентирани връзки между клиенти от групата на Славчо Върбаков, както и съответни доставчици и комисионери с тогавашния мениджмънт на „ХИПО“. Както казах, предмет на разследване е именно дейността на тогавашния мениджмънт на „ХИПО“.
По сигнала е вършена проверка от органите на Икономическа полиция при Областна дирекция на МВР – Пловдив, част от действията са били извършени по делегация и от Столична дирекция на Полицията. На 23 март 2018 г. от Окръжна прокуратура – Пловдив, е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 220, ал. 1 от Наказателния кодекс – това е сключване на неизгодни договори, срещу длъжностни лица, управляващи и представляващи „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ЕОД, клон Пловдив.
Следващата преписка, по която е налице, както казах, споменаване или поява на името по търсене в унифицираната информационна система, е преписка 51-066/2014 г. на Софийската районна прокуратура. По нея е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 217, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс – това е злоупотреба с доверие, в качеството му на пълномощник отново на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ООД, за това, че съзнателно е ощетил чуждо имущество, собственост на това дружество, като е сключил договор за покупко-продажба към четири договора за финансов лизинг с „МАРСИНВЕСТ“ ООД. В хода на разследването е установено, че „МАРСИНВЕСТ“ ООД към този период е било управлявано от Славчо Върбаков и от още едно физическо лице.
На трето място, това е преписка 18-136/2015 г. на Софийска районна прокуратура. Тя е приключила с постановление от 20 юли 2016 г. с отказ за образуване на досъдебно производство срещу Славчо Върбаков за престъпление по чл. 293а от Наказателния кодекс.
На четвърто място, преписка 42-818/2014 г. на Софийска районна прокуратура. Предметът е същият като преписка, която е цитирана малко по-горе – втората, отново досъдебно производство, образувано срещу пълномощник на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ за съзнателно ощетяване на чуждо имущество, тоест предметът пак е чл. 217, ал. 4 във връзка с ал. 1 – злоупотреба с доверие, във връзка със сключвани договори за покупко-продажба към договор за финансов лизинг със свързани юридически лица, а именно „ТЕРАГАЗ 02“ и „Стройинженеринг Ен Те“, като от това за „ХИПО“ са последвали значителни щети в размер на 807 хил. 675 лв.
На пето място, досъдебно производство № 105/2010 г. по описа на Националната следствена служба. Това досъдебно производство е било водено срещу осем лица, които са били обвинени в извършване на престъпление по чл. 321, тоест действия като организирана престъпна група, която извършва данъчни престъпления. В състава на тази група и обвинение е било повдигнато и срещу лицето Славчо Върбаков. С постановление от 10 февруари 2014 г. Градската прокуратура е прекратила наказателното производство срещу него.
На шесто място, преписка 26-328/2013 г. – Софийска районна прокуратура и, разбира се, съответният номер на досъдебното производство. Досъдебното производство е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206 – обсебване, с предмет лек автомобил „Ферари“ на стойност 152 хил. 562 евро, предоставен по лизингов договор от 12 февруари 2007 г. от „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ООД на Гинка Върбакова. Наказателното производство е било прекратено на 9 октомври 2014 г.“
Това са данните от информационната система на прокуратурата. Както посочих и моля да ми дадете възможност да акцентирам още веднъж, срещу лицата няма и не се водят каквито и да е преписки и дела, тоест всичко, което бе изложено пред Вас, е резултат на търсене в електронната информационна система по белега име на физическо лице и съответно по отношение на „Инерком“ – наименование на юридическо лице, като вече Ви казах, че по отношение на „Инерком“ няма каквито и да е преписки и дела, имащи отношение към това дружество.
Това е информацията и точно в такъв обем тя е предоставена както на председателя на ДАНС, така и по искане от страна на Президента на Републиката.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цацаров.
Уважаеми колеги?
Господин Цацаров, дали тази информация, която изнесохте, ще бъде възможно да бъде предоставена и писмено на Комисията?
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Така както е предоставена на председателя на ДАНС, така както е предоставена по искане на Президента, с единственото уточнение, че Комисията би следвало да изпрати съответно писмо и да поиска копие, за да може да се спази установеният документооборот в прокуратурата. Казано по друг начин, копие от това писмо няма проблем да бъде предоставено на Комисията.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря. Защото имаше много фактологично изложени обстоятелства, преписки.
Тъй като колегите явно са смутени, докато премине това смущение, да си позволя аз да задам един въпрос.
Искайки от Вас копие от това писмо, дали можем да поискаме от Вас информация относно различни досъдебни производства и преписки, които касаят дружества на ЧЕЗ в България? Припомням, назад във времето, поне от информация на Ваши представители – на прокуратурата, бяха обявени започващи проверки за дейността на това дружество. Според мен би било добре Комисията да знае: има ли такива, на какъв етап са, каква е информацията по тях?
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: През 2013 г. бе извършвана проверка по реда на надзора за законност. Отделно от това, в резултат на нея е образувано досъдебно производство, което мисля, че е на разследване в Националната следствена служба. С риск да споделя обстоятелства, за които нямам пълната информация в момента, ако Комисията поиска такава информация, тя ще й бъде предоставена, разбира се, в рамките, разрешени от Наказателнопроцесуалния кодекс, без да се нарушава тайната на разследването. Но няма пречка такава информация да Ви бъде предоставена.
Що се отнася до текста на доклада от проверката, мисля, че за него пък съвсем няма пречка да Ви бъде предоставен, тъй като така или иначе той не е предмет на досъдебно производство, а е бил създаден в резултат на проверка, вършена по реда на надзора за законност.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, заповядайте.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Главен прокурор, ако правилно съм разбрал или това е по-скоро за уточнение, отколкото друго, Гинка и Славчо Върбакови, по-скоро Славчо Върбаков е бил замесван косвено по други проверки, най-вече срещу лизингодатели. И в една, която е имало, за организирана престъпна група, свързана с данъчни престъпления, но не е повдигнато обвинение по нито една от тях. Прекратени ли са всички тези производства? Може би не съм дочул, когато казахте.
Вторият ми въпрос. Доколкото и днес всички получихме по пощите си информация за присъствие на разговорите, които са се водили между „Инерком“ и продавачите, на лица, които са с повдигнати обвинения, включително за убийство. Господин Молчан се казва. Тук, в България, доколкото разбрах, той е бил преводач.
Имате ли информация по повод това твърдение или не сте имали възможност да се запознаете с него?
Твърдението е, че по време на разговорите между „Инерком“ и чешката страна преводач е бил някой си господин Молчан, срещу когото има, доколкото разбрах, обвинение за убийство, но тук или в Чехия не разбрах дали е това обвинение.
Никола Молчан – дали сте чували това име?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Цацаров.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: На първо място, фактическата обстановка, която е свързана с появата на имената на двете физически лица по повод дейност на лизингодателя, е най-общо такава. Австрийското дружество създава свое поделение или създава свое дъщерно дружество в България. То осъществява дейност като лизингодател. Имената на лицата се появяват при търсенето в унифицираната информационна система, защото по тези преписки и дела те са били страни по лизингови договори. Предмет на разследване в случая и сигналите, които са отправени до нас, касаят основно действията на мениджмънта на поделението на австрийското дружество тук, в България. Доколкото ми е известно, то включва както български, така и австрийски граждани. Сигналите на управляващите дружеството в Австрия касаят осъществени от този мениджмънт безстопанствени действия и действия по сключване на определено неизгодни договори, в резултат на което са били нанесени вреди, най-общо казано, на имуществото на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“. Така че имената Върбакова Гинка и Върбаков Славчо, както и имената на дружества, които Върбаков управлява, на практика са свързани със статута им като страни по такъв лизингов договор. Но престъпната дейност, която се проверява, ако такава съществува, е на лицата, които са управлявали поделението на австрийското дружество или неговото дъщерно дружество тук, в България. Такива са сигналите, които са отправени.
Що се отнася до това, което Вие запитахте – по отношение на организирана престъпна група за данъчни престъпления, според данните, с които разполагам – мога да ги разширя, ако е необходимо, спрямо господин Върбаков е било повдигано обвинение. Впоследствие мисля, че е осъществено прекратяване, но прекратяването е осъществено само спрямо него. За останалите членове на групата, така както е счел наблюдаващият прокурор, това е осъществено на 10 февруари 2014 г. Мисля, че в момента обвинителен акт е внесен в Специализирания съд от Специализираната прокуратура.
По отношение на третия Ви въпрос – тази информация я чувам сега. Самото име, което ми цитирате, не ми говори нищо. Но ако такъв въпрос бъде зададен заедно с другите въпроси, съответна проверка ще бъде извършена и ще мога да Ви дам пълна информация. Това не е някаква тайна, ако такива факти съществуват.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цацаров.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Главен прокурор, един такъв въпрос имам към Вас, за да знам дали да включвам и следващото нещо във въпросите към Вас.
Както казахте, проверката е извършена към лицата като физически лица и само към „Инерком“ като юридическо лице. Означава ли това, че ако във Вашата унифицирана информационна система има данни за свързани фирми, срещу които има някакви предприети действия, те не са излезли, защото не са били търсени?
Задавам въпроса, защото ако това е така, да включим и свързаните фирми към тези лица или към „Инерком“, за да можем да получим по-пълна представа за групата като такава.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Господин Ерменков, бих казал, че въпросът Ви е съвсем логичен. Към нас е било отправено питане за две физически и едно юридическо лице. Както изчетох текста, общо взето, в него се появяват и наименования на други юридически лица, тоест на други търговци, които са действали като страни по един или друг лизингов договор или които са били свързани със сочените физически и юридически лица.
На финала на писмото, което е отправено до председателя на ДАНС, както вече казах, текстът е следният:
„Горепосочените данни са получени от информационната система на Прокуратурата на Република България по задание само относно двете физически лица и дружеството „Инерком България“ ЕАД.
В тази връзка Ви уведомявам, че системата на Прокуратурата на Република България – въпросната електронна система, позволява извършване на справки във връзка с юридически лица.“
Никой не ни е задавал такъв въпрос, за да осъществяваме такова търсене.
Ние ясно сме казали, че ако такава информация бъде потърсена от нас, по същите критерии тя може да бъде добита и предоставена.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цацаров.
Колеги?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Няма желаещи да задават други въпроси.
Благодаря, господин Цацаров, за Вашето участие. Ще се възползваме – ще зададем допълнителните въпроси, които бяха поставени от колегите народни представители в писмена форма, и ще поискаме копие от този материал, който Вие представихте.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: И аз благодаря. Желая Ви успешна работа!

ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ни ред.
Тук е председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов. С него са Пламен Младеновски – директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“, и Елена Маринова.
(Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Говорихме с господин Иванов – няма да чете тази информация, която беше поискана от регулатора, и постъпи. Предоставена е на вниманието на всички членове на Комисията.
Даваме думата в началото господин Иванов да направи кратко резюме на информацията и след това всеки ще има възможност да зададе въпроси.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! От председателя на Временната комисия до мен беше адресирано писмо с поставени три въпроса. В отговор ние сме дали възможно изчерпателен отговор и на трите.
По първия въпрос – дали са проведени регулаторни проверки на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД за периода от 2005 г. до настоящия момент, от отговора личи, че Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно извършва проверки, както и през определени регулаторни периоди извършва и одит на лицензиантите „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД.
Без да изчитам година по година извършените проверки и направените одити, искам да отбележа, че всяка проверка, особено пък одит, завършва със задължителни предписания, които се дават на дружествата с оглед тяхната дейност да бъде в пълно съответствие с издадените им лицензи. Заедно с това се издават и административнонаказателни постановления там, където ние сме констатирали нередности във функционирането на тези дружества.
Ще си позволя само да отбележа три момента, които бяха и на общественото внимание през този период:
Извършването на проверката през 2009 г., когато бяха дадени 22 задължителни предписания със съответни срокове за изпълнение на „ЧЕЗ Разпределение България“ и „ЧЕЗ Електро България“ за изпълнение на лицензионните им задължения. В същото време беше дадено ясно указание в изпълнение на наше решение, че „ЧЕЗ Електро“ трябва да преустанови издаването на тримесечни фактури и да мине към едномесечни такива, което беше до голяма степен проблем, дискутиран широко в българското общество.
Следващата – 2010 г., проверката, която извърши Комисията за енергийно и водно регулиране, констатира, че „ЧЕЗ Разпределение България“ изпълнява решението на Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на пряко присъединените обекти.
Що се касае обаче до битовите абонати, там съответно бяха издадени административнонаказателни постановления поради неспазването на предвидената процедура за преминаване към едномесечен отчет на доставената и консумирана електроенергия. Разбира се, след това всичко беше въведено в предвидените от решението на Комисията норми.
Следващото, което е важно като проверка – проверката, която беше извършена през 2013 г. Тогава беше осъществен и одит на дейността на „ЧЕЗ Разпределение“. Проверките касаеха задължението за осигуряване на необходимите материални запаси и нередности в това отношение. Това са запаси, които са необходими за функциониране на мрежата.
И проверка на действия на дружествата по възлагане на дейности за доставка на стоки и изпълнение на общи условия на дружествата, както и на техническото състояние на енергийните съоръжения в град София.
В резултат на това бяха издадени констативни протоколи, бяха установени административни нарушения и беше потърсена административнонаказателна отговорност на съответните дружества.
Следващата проверка, която считам за особено важна, е тази, която беше извършена през миналата – 2017 г., когато трите разпределителни дружества, в това число и „ЧЕЗ Разпределение България“, бяха проверени относно изпълнение на техните инвестиционни програми. Беше констатирано отклонение, в смисъл на неизпълнение на инвестиционните програми и съответно бяха извършени корекции на необходимите приходи на дружествата. Това не съм го отбелязал в отговорите, понеже щеше да стане прекалено дълга информацията, но искам да кажа, че специално на „ЧЕЗ Разпределение България“ необходимите приходи бяха коригирани с близо 8 млн. лв. поради това неизпълнение, тоест бяха снижени, а общо за трите електроразпределителни дружества в страната сумата е 33,5 млн. лв.
И последното, което ще отбележа, е, че проверки на дружествата на ЧЕЗ се извършват и в рамките на разглеждането на жалби от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране, и съпътстващите проверки на дейността по съответните жалби.
Ще отбележа, че през 2017 г. по отношение на „ЧЕЗ Електро България“ са постъпили 190 жалби, а по отношение на „ЧЕЗ Разпределение България“ – 364.
Най-често жалбите са относно отчитане на фактурирането на електрическата енергия, свързани с недоволство от качеството на енергията и услугите.
По 65 броя жалби Комисията се е произнесла, че са основателни и е дала задължителни указания на „ЧЕЗ Електро“ и „ЧЕЗ Разпределение“. Има жалби, 129 на брой, които са прекратени поради недопустимост за разглеждане. Такъв е случаят, когато ни се пращат жалби по електронната поща без електронен подпис, без собственоръчен подпис. Ние отговаряме, даваме срок на жалбоподателя да се идентифицира – когато той не го направи, производството се прекратява.
51 жалби са прекратени поради това, че дружествата на ЧЕЗ са изпълнили исканията на жалбоподателя. И има 50 броя жалби, които са прекратени по причина, че те са в съдебна фаза. При разглеждане в съдебните инстанции на съответна жалба никоя държавна институция, включително КЕВР, не може да се произнася. Впрочем това, което казах, се съдържа в доклада, който Комисията вече депозира в Народното събрание, за изтеклата 2017 г.
Вторият въпрос беше свързан с издадените наказателни постановления и с въведените финансови санкции. Позволявам си да го изчета: „Какви актове за установяване на нарушения са съставени от КЕВР и какви наказателни постановления са издавани въз основа на тях за периода от 2005 г. до настоящия момент?“. Общо имуществените санкции на двете дружества лицензианти са в общ размер 14 млн. 550 хил., в това число 207 са наказателните постановления, които са издадени във връзка с извършен през 2014 г. одит на дейността на „ЧЕЗ Разпределение България“, когато само за този одит са наложени имуществени санкции в размер на 4 млн. 140 хил.
Ще си позволя да отбележа, че в рамките на тази година продължават да се налагат административнонаказателни санкции на базата на продължаващите проверки на дружествата.
Последният въпрос: „Има ли открити процедури за отнемане на лицензията на някое от дружествата „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Трейд България” ЕАД и ако има такива, кога са открити и на какъв етап са към момента?“. Общо досега има три процедури за отнемане на лицензията на някое от тези дружества.
На 19 февруари 2013 г. Комисията за енергийно и водно регулиране открива две процедури: едната по отнемане на лицензията за дейността разпределение на електрическа енергия, издадена на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, и втората за дейността обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена на „ЧЕЗ Електро България“ АД. След представяне на съответните документи, материали на 13 ноември 2013 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е прекратила процедурите за отнемане на лицензията както на „ЧЕЗ Разпределение България“, така и на „ЧЕЗ Електро България“.
На 19 март 2014 г. Комисията за енергийно и водно регулиране открива процедура по отнемане на издадената на „ЧЕЗ Електро България“ лицензия за дейността обществено снабдяване с електрическа енергия. Процедурата за отнемане е открита във връзка със съставен акт за установяване на административно нарушение, с който е установено, че като не е платило на НЕК ЕАД свое задължение, дружеството „ЧЕЗ Електро България“ съответно е обвързало плащането си с удовлетворяване на свои вземания от НЕК, произтичащи на други правни основания.
По този повод искам да отбележа, че тази процедура не е завършила. Ще спомена нещо, което не е в отговора на въпроса, че такива процедури бяха открити тогава към трите разпределителни дружества. В резултат на това първо бяха изискани допълнителни документи от всяко от тези дружества, бяха проведени открити заседания с изслушване на представителите на дружествата, отговаряне на въпроси и изискване на становища.
След това през 2016 г. започна щателна проверка на представените документи, които са във впечатляващ обем – множество кашони с всички фактури и оправдателни документи от дружествата. Първо беше разгледана процедурата по отношение на „ЕВН Разпределение“, като тази процедура след 9-месечно проучване на документите беше прекратена в средата на 2017 г. Втората процедура, която беше разгледана, беше по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ и тя беше завършена в края на 2017 г. В момента екип на Комисията проучва документите на „ЧЕЗ Електро“ за завършване на процедурата в рамките на тази година.
Господин Председател, готов съм да отговоря на въпроси, които сигурно ще постъпят към мен.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Знаете, че към дейността на регулатора има много въпроси относно неговото място и роля в тази сделка.
Заповядайте, колеги.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Иванов, тук внимателно прочетох доклада, който сте изпратили. Все пак не можах да разбера – може би не съм го намерил къде е написано, идеята беше да се установи не какви актове и какви наказателни постановления, за съответствието между акта и наказателното постановление искаме да попитаме в това число. Спомням си, че по времето на одита, който беше извършен през 2013 – 2014 г., бяха издадени актове за установени административни нарушения – точното число не си спомням, 200 и колко броя бяха, няма значение, но там сумата, която се предлагаше за наказателни постановления, беше много по-висока от 4 милиона. Затова исках да разбера какво е съответствието между това, което се предлага, и онова, което тогавашният председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране еднолично е решил да постави като сума, и дали не е заложена някаква бомба още тогава – за това става въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Вие разбирате, че не мога да отговоря с абсолютна сигурност за събития, които са се случили преди моето встъпване в длъжност. Ще отбележа, за да бъда коректен, че наказателни постановления са били издадени само за част от извършените констатирани нарушения. След това дори част от тези наказателни постановления не са били потвърдени от съда. Както Ви съобщих, беше действително това, което е събрано като глоби в резултат на извършени нарушения от „ЧЕЗ Електро България“.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Зарков даде знак.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, благодаря Ви, че се отзовахте и този път, и за документа. Искам да Ви питам две неща. Първото е: считате ли Вие и експертите, които сте поканили, че при сделката между „Инерком“ и ЧЕЗ се осъществява разпореждане с имущество, с което се осъществява лицензионна дейност? Ако не считате, бихте ли дали примери на разпореждания с имущество, с които се осъществява лицензионна дейност? Това е първият ми въпрос.
Вторият е: на какво се дължи това разминаване на трите процедури за отнемане на лицензията на дружествата около ЧЕЗ, особено когато става дума за „ЧЕЗ Електро България“?
По документа, който сте ни изпратили, имаме решения на КЕВР, с които се открива процедурата февруари месец 2013 г. – две такива процедури, и се прекратява ноември месец 2013 г. Общо взето, за 9 месеца.
Защо две от процедурите са успели да бъдат прекратени, тоест анализирани, отработени и прекратени, да са излезли с решение за 9 месеца, докато за последната това не се случва вече четвърта година? Сигурно има обективно обяснение. Благодаря Ви за вниманието.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Ще отговоря последователно на двата въпроса. Това, което в момента се осъществява, е сделка от частно-правен характер със смяна на собственика на три лицензирани дружества – „ЧЕЗ Разпределение България“, „ЧЕЗ Електро България“ и „ЧЕЗ Трейд България“. Комисията за енергийно и водно регулиране и сега, бих казал – практически ежедневно, се осведомява и следи функционирането на трите лицензирани дружества. Това е наше задължение – нещо повече ще кажа, това е възможността държавата да контролира функционирането на енергийни дружества, които имат особено значение за страната, защото, както многократно беше казано, близо 2 милиона българи се снабдяват с електроенергия чрез тези дружества.
Смяната на собствеността сама по себе си не води до това, че на дружествата трябва да бъде променена лицензията или дружествата да се окажат с отнета лицензия. Когато едно дружество има нов собственик, независимо кой е той, Комисията продължава по същия начин и в същия обем да осъществява своите контролни функции, за да не допусне застрашаване на обществения интерес, осигуряване сигурност на енергийната система и доставяне на качествена енергийна услуга на бизнеса и на гражданите.
Вторият въпрос какъв беше? Извинете ме.
КРУМ ЗАРКОВ: Ще се възползвам от случая обаче да уточня и първия си въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Разбира се, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Ако позволите и Вие, господин Председател.
Става дума за нормата в Закона – чл. 53, която казва, че „разпореждане с имущество, с което се осъществява дейността по лицензията, може да се извършва само в тяхната цялост след разрешение на Комисията“. Тоест „след разрешение на Комисията“ е ключовият момент, тъй като имаме ако не задочен спор, различни тълкувания доколко може да се изисква разрешението на КЕВР за осъществяване на сделката или не.
Въпросът ми е следният: при закупуването на голям пакет акции – 67%, ако не се лъжа, от „Инерком“ на ЧЕЗ има ли разпореждане с имущество, с което се осъществява дейността на лицензията по смисъла на Закона според Вас или не?
Защото ако считаме, че няма такова, ние изпадаме в малко абсурдния вариант, простете ми, не съм специалист, но да кажем: ако ЧЕЗ реши да продаде един трафопост, би трябвало да изисква разрешение за това, но да се продаде цялата ЧЕЗ може според Вас без това разрешение. Това е въпросът ми.
Иначе вторият ми въпрос беше: защо едни процедури са отнели 9 месеца, за да бъдат отработени и да са излезли с крайно решение, а друга една процедура, която е сходна, продължава четвърта година?
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Продължаваме тогава по първия въпрос и моя отговор. Действително чл. 21, т. 23 от Закона за енергетиката казва, че „Комисията за енергийно и водно регулиране разрешава извършването на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност“ и текстът завършва: „от енергийното предприятие“. В момента няма разпореждане с имуществото на никое от трите дружества, които са лицензианти.
КРУМ ЗАРКОВ: Простете, господин Иванов, чл. 53 споменах.
ИВАН ИВАНОВ: Това е търговска сделка със смяна на акциите. Нещо повече, във всички предшестващи случаи не сме се произнасяли – както този състав, така и предшестващи състави, когато са извършвани такива сделки, защото Законът постановява, че ние можем да проверяваме, ако например една част от имуществото на „ЧЕЗ Разпределение“ бъде продадено, примерно трансформаторните постове или, ако щете, подстанции. Тогава те са задължени да искат от нас разрешение и ние се произнасяме.
В тази хипотеза ако считаме, а то явно ще бъде така, че се застрашава сигурността на доставките, както и на цялата енергийна система, ние отказваме и имаме едномесечен срок, за да се произнесем по този начин.
Това, което Вие говорите за чл. 92 – то е в Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. Там искам да отбележа нещо, което Ви дава пряк отговор на въпроса.
Алинея 2 гласи: „Процедурата за даване на разрешение се открива по писмено заявление на лицензианта“, тоест „ЧЕЗ Електро“ или „ЧЕЗ Разпределение“, или „ЧЕЗ Трейд“ трябва да отправят към нас писмено искане и ние съответно да се произнесем в едномесечен срок.
Неслучайно председателят на Временната комисия, когато отправя към мен тези искания – за отговор на трите въпроса, не казва: проведени ли са регулаторни проверки на „ЧЕЗ България“ АД, защото „ЧЕЗ България“, както „Инерком“, не са енергийни дружества и ние нямаме никакви права да правим проверки на търговски дружества, а там съвсем точно – поздравявам за това господин Бойчев – е записано: „проверки на „ЧЕЗ Разпределение България“, „ЧЕЗ Електро“ и „ЧЕЗ Трейд“, защото те са нашите лицензианти. Действително аз съм описал какви проверки сме правили.
По отношение на този дълъг период, първо, трите процедури не са започнати по едно и също време, за да се каже „двете завършиха, а третата – не“. Първите две процедури започват от началото на 2013 г. и завършват през ноември 2013 г. – не мога да се произнеса по мотивите, с които те са завършили. Процедурата през 2014 г. е много по-всеобхватна, защото тя касае взаимоотношенията между НЕК и съответните три снабдителни дружества, и прихващанията, които се извършват от две от дружествата – „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ и „ЕВН Снабдяване“. При ЧЕЗ ситуацията е малко по-различна – те изобщо не плащат на НЕК дължимите суми в това взаимно обвиняване за неплащане на необходимия размер. По тази причина тук се търсеше да се установи дали това не е довело до застрашаване сигурността на снабдяването и сигурността на енергийната система, тоест дали в резултат на такова действие НЕК не е изпаднала във финансова несъстоятелност. Изследването изискваше много повече материали, защото имаше голямо обществено очакване и ние не можем да си позволим да излезем с някакво елементарно решение.
Защо в тази последователност бяха направени проверките и излязохме с решение? Защото спазвахме последователността на заведените арбитражни дела във Вашингтон и съответно искахме да дадем ясни аргументи на българската държава при защита на интересите на България последователно – първо по отношение на ЕВН, след това ЕНЕРГО-ПРО. Последни, които заведоха арбитражно дело, са ЧЕЗ – за тях в момента преглеждаме предоставената ни документация. Към момента нямаме основание да се произнесем, защото искам да бъдат изчетени и проверени всички фактури и други оправдателни документи.
Истината е, че НЕК не изпадна във финансова несъстоятелност. До голяма степен това се дължи на обстоятелството, че с промените на Закона за енергетиката от 6 март 2015 г. до 24 юли 2015 г. се създадоха законовите предпоставки, които пък позволиха на Комисията за енергийно и водно регулиране да приеме ценови решения, с които се стабилизира финансовото състояние на НЕК.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Приемам до голяма степен информацията за втория орган, но и Вие сигурно ще се съгласите, че какъвто и да е обемът на една проверка и на една процедура, каквото и да седи зад нея, четири години срок за едно административно решение е много. Но това е друг разговор, който може би си заслужава да бъде проведен.
Вие отговорихте по много алинеи, членове, които бяха поставени срещу Вас в публичното пространство. Аз исках да обърна внимание върху други, които съществуват сега в Закона. Не говорех за т. 23 на чл. 21, а за чл. 53, който императивно постановява, че не може да се разпоредите с имущество, с което се извършва лицензионна дейност, без предварително за това да имате решение на Комисията. Затова Ви запитах: дали считаме, дали тълкуваме покупката на съответното предприятие като разпореждане с имущество, с което се осъществява лицензионна дейност? Това – едно.
Второ, Вие споменахте чл. 92 от Наредбата и правилно се позовахте на ал. 2, която дава инициативата на съответния лицензиант. Но чл. 91 е друга хипотеза – при него Комисията се произнася с решение по искане за извършване отново на разпореждане с имущество, с което се осъществява такава дейност, и тя е свързана с чл. 53.
Казвам това и знам много добре практиката на Комисията, запознах се достатъчно сериозно, за да видя, че не е давано такова разрешение при сходни сделки, но видях и страшно много сделки, уважаеми господин Председател, в които се разрешава трафопост, тръбопровод – нещо дребно.
Тълкуванието (тук е въпрос дали грешно е Законът написан, или грешно е Законът четен, можем да говорим много дълго време), според което, за да се продаде малка част от имуществото на една компания, се изисква разрешение на регулаторния орган, но да се продаде цялата компания – може да стане просто така, не издържа ако не на юридическия, поне на логически анализ. Още повече, че Вие няма как да контролирате, да кажем, изпълнението на инвестиционната програма, която сте одобрили, на ЧЕЗ, без да знаете, че собственикът, който идва, има елементарните физически и финансови възможности да я изпълнява. Иначе защо са тези дълги регулаторни периоди, ако може във всеки един момент всеки от тези оператори, които Вие регулирате, просто да продаде на някого си?
Може би не е въпрос, а разсъждение.
ИВАН ИВАНОВ: Все пак ще си позволя по първото, което казахте: знаете ли от колко години тече арбитражът във Вашингтон? Започвам с ЕВН. Толкова години ще продължат и останалите. До момента се навършват почти 5 години. Имайте предвид, че обемът на документи, който арбитражът разглежда, не е по-голям от обема на документи, който разглежда Комисията.
Второ, Комисията за енергийно и водно регулиране няма такъв административен капацитет, който Вие считате, че трябва да се посвети на тази дейност. Правната дирекция, както и дирекция „Електроенергетика“ се занимават с ценови решения, с жалби, които са текущи, с подзаконова нормативна уредба, с промени в Закона за енергетиката, отчасти и с много други въпроси, които мога да изброя подробно. Тоест ние отделяме един или двама, които в свободното време работят по тези дела.
Неслучайно направих отпратка към такива съдебни дела, защото по същество една процедура за отнемане на лиценз на дружество, което осъществява тази дейност на повече от една трета от територията на страната, изисква абсолютна сигурност, когато се произнасяме, защото нашето решение ще бъде атакувано, а по този начин ще се урони престижът на институцията.
По отношение на онова, което казахте – чл. 53. Да, това е така и е записано – само в неговата цялост. Преди това в отговора си казах, че ако се поиска такова нещо, повече от ясно е, че няма да го разрешим, защото самият текст повелява такова решение. Но към момента няма никакво разпореждане с имуществото на никой от тези лицензианти. Говори се за търговска сделка между два частно-правни обекта – ние по Закон нямаме тези правомощия да правим някаква проверка, преди да завърши процедурата, независимо кой ще бъде новият купувач, след което встъпваме в своите функции.
По същия начин, когато друга част от бизнеса на ЧЕЗ в България – „ТЕЦ Варна“, която е лицензиант, смени собственика си, никакви действия не можеше да предприеме Комисията. Мисля, че господин Аталай каза: „В определен момент регулаторът влиза във функциите си“. Този определен момент е когато след смяната на собственика ние продължаваме тази проверка на трите дружества.
Ще отбележа, че, независимо от течащата процедура, „ЧЕЗ Електро“ и „ЧЕЗ Разпределение“ подадоха своите заявления за цени по същия начин, както са го правили в предишните години. Мениджмънтът в момента е същият. Дружествата работят стабилно.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Много въпроси, господин Иванов.
Господин Аталай също има въпрос.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Само отношение ще взема. Няма защо да задаваме въпроси, колеги, защото не е по съществото на Комисията, не е по предмета. Защо не е по предмета? Защото това, което в момента разискваме, не е как и защо е планирана продажбата, нито пък е свързано с приватизацията.
Като слушам юристите, моите уважения към тях – има една приказка: „Ако си нямаш юрист, купи си, ако си имаш, удари му един шамар, утрепи го“. Тълкуванията са много интересни, колеги.
Ще Ви помоля, когато разглеждате един особен Закон – за енергетиката, да не изхождате от гледна точка на бракоразводно дело. (Весело оживление.)
Молбата ми е: когато засягате чл. 21 от този закон и чл. 92 от Наредбата, трябва да изходите от това, че когато лицензиантът продава част от имуществото си, Комисията за енергийно и водно регулиране не може да се намеси. Имаме такова право. А те защо са им разрешили сега да си продават леките коли със зимни гуми, когато идва лятото, или сградата – това си е вече техен проблем. Но не е само техен проблем.
Вижте, когато бяхме в управлението, и след това, когато ГЕРБ дойдоха наново, ние предложихме от 34 човека да направим Комисията за енергийно и водно регулиране, за да можем да им запишем и дадем възможност да контролират на място всяко действие, което се върши в енергоразпределението, в енергоснабдяването, дори в търговските дружества на тези, които са лицензирани. Вие бяхте против – не им дадохте възможност. Господин Иванов тогава, за да стане началник, беше съгласен и 7 човека да бъдат. (Весело оживление.) Сега и той казва, че нямат този капацитет. Е, няма откъде да имат, физическа възможност нямат. Няма как да се случи. (Реплика при изключени микрофони.)
ДПС, ако дадете, бъдете убедени, че ще върви и ще цъфти, и няма да има „Опа!“ тогава, няма да се навеждате пред ДПС. Но това е другият въпрос, отделният.
Колеги, да се върнем на темата. Тази сделка върви. Всяка намеса на политиците в тази сделка в момента води – господин Зарков онзи път лекичко намекна – до положителни добавки към една от страните по сделката, не само от едната, включително и другите разпределения с арбитража. Включително тези хора в момента очакват да съберат онази информация, която е необходима – след като се разтури сделката, да ни осъдят. Това Ви е ясно. Мисля, че на всички ни е ясно.
Връщайки се, задавайки въпроси, господин Зарков, аз съм съгласен с това, но нека да оставим Закона така, както е написан. Ако евентуално има пропуск – бъдете уверени, точно в тази сделка, точно в тази процедура, точно в това, което върви в момента, няма никакъв пропуск. Ако има пропуск, той не е тук. Ако има напрежение, то не е в България. Преместихме си напрежението тук, при нас.
Ако има съмнение в политиците, както и аз имам ред съмнения за определени срещи, някакви съмнения кой стои отзад, кой стои отпред, не му е времето, не е сега, нещата, които да ги казваме.
Затова, връщайки се, пак Ви казвам: трябва да възстановим капацитета на Комисията за енергийно и водно регулиране, да я оставим да действа по Наредбата – чл. 92. Да я оставим, защото, повтарям, ако министърът преди малко беше ме чул, има възможност и време, когато са засегнати обществените интереси, тази комисия да се намеси, независимо дали ще е „Инерком“ собственикът, ЕНЕРГО-ПРО или който и да е.
Ако бяхме оставили възможността институциите да ни кажат кои са тези по онзи списък, дето господин Костадинов казва, кои са тези, но след реализиране на сделката, сега щяхме да бъдем в друга ситуация. Нали?
Господин Зарков, мисля, че и чл. 21, и чл. 92 от Наредбата са онези писани правила, протренирани – виждате, вече една сделка се е случила по този начин, втора сделка се е случила пак по същия начин. Молбата ми е – нека политиците да се разграничим и да кажем кой е за държавна собственост, макар че не му е сега времето, кой не е; кой е да национализираме, кой е да не национализираме; кой е да се спазват всички закони, които са писани до този момент, кой – не. Смятам, че в Енергийния закон в този си вид, прочетете, така както вървят нещата, има точно време и място всяка институция кога и как да се намеси.
Ако има пропуски в определени служби, които би трябвало да дават необходимата информация на необходимите места, това вече е съвсем отделен въпрос, но и тях ги послушахме – от тях се разбра, че са дали достатъчна информация, с което да не могат да се намесват в частно-правни взаимоотношения.
Съмненията остават – продължаваме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
За малко ще се намеся и аз. Струва ми се, че по един въпрос можем да постигнем съгласие, слушайки поне няколко от изказванията, включително и председателя на регулатора.
Господин Иванов, беше Ви зададен въпросът за процедурите по отнемане на лиценза, защото, съгласете се, той има отношение към тази сделка, чийто предмет и мандат ни е даден като Комисия. Вие имате основание да изразите своите аргументи, предвид административния капацитет, с който разполага Комисията – наистина тя е доста натоварена. Но съгласете се, че не е и нормално една процедура по отнемане на лиценз, изключително важна дейност, да трае четири години. Това по никакъв начин не способства за устойчивост на стопанския оборот и на икономическите субекти.
Правя едно предложение: в нашата дейност оттук нататък, до края на Комисията да видим по какъв начин да направим съответни препоръки – това е и смисълът на нашето занимание. Струва ми се, че една от тези препоръки трябва да бъде именно увеличаване капацитета на регулатора, защото… (Оживление.)
Знам, че ще започнат въпроси – влизаме ли в други дейности, в други неща, но погледът върху сделката неминуемо, колеги, води до преглед на дейността на съответните държавни и регулаторни органи. Няма как да коментираме сделката, както е записано в Комисията – „евентуалната сделка в ЧЕЗ“, и да не стане предмет на нашия дебат, обсъждане и предложения въобще ролята и мястото на държавните органи, в частност и на регулаторите. Считам, че това е смисълът от нашата дейност.
Съвсем нормално е, господин Иванов, господин Аталай, да има коментари относно мястото на регулатора, защото аз признавам Вашия по-голям опит в писането и прилагането на Закона, но колегата Зарков има пълното основание да задава този въпрос, както и много други колеги го задаваме. Както и да чета Закона за енергетиката, и чл. 21, при мен също възникват тези въпроси.
Господин Иванов, приемам всичките други аргументи, които давате, но в чл. 21, т. 23 се казва, че „Комисията разрешава извършването на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите, предвидени в този закон, както и на други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на електроенергийното предприятие“.
Ако сме в тази хипотеза в момента, може да се окаже, че приемаме, че госпожа Върбакова купува ЧЕЗ и утре изпада в несъстоятелност. Финансовите институции, финансиращи тази сделка, влизат там. Мястото и ролята на особения управител е разписана, но не е много добре разписана в Закона – колко време трае особеният управител. И влизат финансовите институции, които са финансирали тази сделка, с претенция да придобият всичките тези активи. Аз казвам „ако има сделка“. Има сделка, след това се оказва, че госпожа Върбакова придобива ЧЕЗ и примерно приемем, че изпада в несъстоятелност.
Най-малкото ми се струва, че регулаторът трябва по някакъв начин да удостовери това, което се случва в момента.
Вие много отговорно в качеството си на председател на Комисията заставате пред нас и казвате, че няма разпореждане и няма такъв тип извършване. Въпросът, който би трябвало да Ви задам тогава: на каква база правите този извод? Вие сте извършили комуникация с лицензионните дружества, имате от тях черно на бяло такъв тип… Защото, четейки Закона и прилагайки го, не бих бил толкова сигурен.
Най-малкото, господин Иванов, бих написал писмо до ЧЕЗ, за да сме наясно какъв е обхватът на сделката, какви са обезпеченията по нея, кои са активите, които са елемент на тази сделка, за да твърдим, че те не попадат и че са извън онези, записани в Закона. Затова питам: дали има такъв тип комуникация, или това го правите на база на извода, че до момента никой не е сезирал Комисията за отговор?
Знаете, огромни въпроси има към Вас и очаквания – знам, че не е лесно, защото всички параметри, които Вие трябва да проверявате и да са предмет на Вашата работа, в крайна сметка пряко се влияят и към цената.
Така и така съм взел думата, тъй като има много въпроси, които се задават: може ли малко информация да дадете относно предложението, което ЧЕЗ са направили към Комисията относно следващия регулаторен период?
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, започвам с последния Ви въпрос. Буквално днес, сутринта разписах към директорите заявленията, които са постъпили от ЧЕЗ. Знам, че сигурно интерес представлява какъв процент са поискали като повишение на услугите, които те предоставят. Това в момента не мога да го съобщя, защото днес и вчера съм разписал около 50 заявления от всичките енергийни дружества в страната и всички лицензианти, в това число и всички ВЕИ производители, които имат инсталирана мощност над 5 мегавата. Както се казва, времето не стига дори за да разпределя тези материали.
Но веднага ще допълня – Комисията ще публикува всички заявления за утвърждаване на цени след заличаване на чувствителна търговска информация, както и на някои лични данни, които попадат под разпоредбите на Закона за защита на личните данни. Така че на сайта на Комисията всички ще имат възможност да се запознаят с направените предложения от страна на тези енергийни дружества.
Продължавам нататък. Вие споменахте за института особен управител. В чл. 59 изрично е записано, че Комисията може да тръгне към отнемане на лицензията, когато лицензиантът не изпълнява или нарушава задълженията си по Глава шеста и седма – това са задълженията към обществото, свързани с прекъсвания, временен режим, ограничен режим и така нататък, или когато не изпълнява или нарушава задълженията си по издадената лицензия. Ние не сме в тази хипотеза, за да приложим ал. 6, която изисква да излезем с решение за отнемане на лицензия. Едва тогава Комисията назначава особен управител с правомощия, които също изрично са разписани.
Надявам се да не се стигне до такава ситуация и няма никаква индикация, че такава ситуация се създава. Останалото означава да се всяват излишни страхове и неувереност в българските потребители. Повтарям, няма никакво основание за такива съмнения.
Когато говорим за чл. 92 – това, което Вие казахте: „сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване целостта на снабдяването вследствие на задлъжнялост“, тези хипотези са изрично изброени:
- издаване на облигации, но издаване на облигации от лицензианта. Ние не се интересуваме, повтарям, нито от „Инерком“, нито от индийската компания, нито от „ЧЕЗ България“. Върху тях не можем да упражняваме никакъв контрол. Още повече в ситуация, когато „Инерком“ не е и притежател, собственик на тези дружества;
- заеми от страна на лицензианта със срок на погасяване по-дълъг от 1 година. Никое от тези дружества не реализира която и да е от точките, в които се говори за сделки, които могат да доведат до нарушаване целостта на снабдяването.
Тъй като в продължение на месец и половина от различни страни непрекъснато се правеше внушение, че Комисията за енергийно и водно регулиране може едва ли не да се намеси в този период на водене на преговори, преди финализиране на сделката, и в разговор с Вас, и сега ще го повторя – към Народното събрание има Законодателен съвет, с един прост въпрос, не за тълкуване, а с прост въпрос: дали Комисията за енергийно и водно регулиране има права по отношение на водещата се в момента процедура по сделката да се намеси по какъвто и да е начин?
Надявам се, че този Законодателен съвет, в който има уважавани юристи, ще се произнесе, защото и 100 пъти да повторя аргументи, които са не само въз основа на Закона и Наредбата, но въз основа и на цялата ни досегашна практика, чувствам, че не мога да убедя хората.
Ние по същия начин можехме да разследваме как така например Данаил Папазов ще купува „ТЕЦ Варна“, като той няма никакъв опит в енергетиката, а има опит в управлението на пристанището? Аз се учудвам: защо не поискате и такова нещо да разследваме?
Разберете, спазваме практиката на вече 18 години функциониращата Комисия и, отново повтарям, единното становище и на Правната дирекция, и на юристите, с които съм говорил, за нормата на Закона и Наредбата.
Иначе, позволете ми само една дума – господин Председател, приемам съвсем отговорно Вашата препоръка. Още утре ще се разпоредя да се засили екипът и максимално бързо да излезем с решение, произнасяне по завършване на процедурата за отнемане на лицензията на „ЧЕЗ Електро България“, като в същото време ще спомена, че нито от страна на ЧЕЗ, нито от страна на правителството върху нас е оказван натиск за някакво приключване бързо, експресно на тази процедура. Самата процедура не повлиява и в момента не влияе върху нормалното функциониране на този лицензиант. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първо искам да се присъединя към това, което и господин Аталай каза за капацитета на Комисията за енергийно и водно регулиране. И аз бях от тези, които твърдяхме, че трябва да минете на самофинансиране.
ИВАН ИВАНОВ: За което благодаря.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Даже бях предложил нещо по-далечно – да има две комисии, едната за водно, другата за енергийно регулиране, но това са неща, за които законодателната власт в лицето на управляващите трябва или да послуша опозицията, или да не я послуша. Това е по отношение на Вашия капацитет.
Но въпреки всичко, господин Председател, в последно време няколко пъти съм Ви го казвал, в това число и в пленарната зала, когато четяхте Доклада на Комисията за енергийно и водно регулиране – създава се впечатлението, че тичате след събитията. Тичате след събитията, повтарям. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
Господин Лазаров, дайте да се уважаваме. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
Ако Ви мързи да стоите тук, недейте да стоите – тръгвайте си. Аз не Ви задържам. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
Досега щях да съм свършил.
Това, за което Ви моля – между другото, има доказателства: Вашето становище по отношение на предложението законодателните промени, които гледахме в Комисията по енергетика на последното заседание, където Вие бяхте против, но не казахте какво предлагате в замяна на това, че сте против. Според нас, поне според мен Вашата роля, освен в регистриране на събитията и в издаване на наказателни постановления, и така нататък, е най-малкото да имате онази инициатива към нас, като Комисия по енергетика или към Подкомисията, в която се занимаваме с наблюдение дейността на КЕВР, за промени, които биха Ви позволили да си вършите работата с ключовата дума „превенция“. Това е основата според мен на регулаторния режим, не да тичаме, да регистрираме, да пишем и след това да констатираме, а да създаваме онези условия, при които превенцията не създава възможност за следващи такива нарушения. За това говоря.
Може би от Вас трябва – Вие сте тези, които знаете какво трябва да направите, за да можем тази превенция да я вкараме вече законодателно вътре. Не да казвате: това може, това не може, с това не съм съгласен.
Понеже стана дума за цената, искам да Ви задам още един въпрос. Вие сам споменахте преди малко „ТЕЦ Варна“, още повече че той е във връзка с приватизацията на дружествата на ЧЕЗ Груп в България, има го в предмета. Въпросът ми е следният – ако не можете да ми отговорите сега във връзка с 95-те заявления, които сте подписали: има ли заявление от „ТЕЦ Варна“ за продажба на електроенергия на висока цена, говорят за 195 лв. – аз не съм го виждал, и ако има, какви са Вашите действия, които оттук нататък ще предприемете? Благодаря Ви.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, извинявам се, имаме Комисия за наблюдаване на КЕВР – може там да зададе този въпрос.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председател! Извинявайте, господин Иванов, мисля, че колегата беше много прав. Ако тази Временна комисия, която има строго определен предмет на действие, я превръщаме в Комисия по енергетика, в Комисия за наблюдение на КЕВР, да не изземваме компетенциите на другите комисии, при цялото ми уважение към сериозността на темите, които поставя господин Ерменков. Тази комисия да не я превръщаме в някаква мегакомисия, която да изземе всякакви компетенции на другите комисии. Мисля, че темите са много важни, темите са много значими, за да може след два часа и половина – изслушахме други представители, сега набързо да ги поставяте тук. Поставете ги в Комисията за КЕВР, инициирайте, поставете ги в Комисията по енергетика – там са другите колеги, които са специалисти по тази тема, и ги обсъждайте. Поканете господин Иванов, поканете бившите членове на КЕВР и на ДКЕВР, които също могат да Ви дадат някакви препоръки. Имате право на законодателна инициатива.
Така че, господин Председател, чакаме още една точка, от която зависи следващото заседание дали ще бъде ползотворно.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Други въпроси останаха ли?
ИВАН ИВАНОВ: Това, което каза господин Лазаров, аз го разбирам по отношение на въпроси, които нямат отношение към предмета на Комисията. Нали, господин Лазаров? Но имаше нещо, което каза господин Ерменков, на което искам да отговоря.
При цялото ми уважение към Вас, господин Ерменков, не мога да се съглася, че „Комисията тича след събитията“. Ако под „тичане преди събитията“ се разбира Комисията да е събрала информация за всичките кандидат-купувачи на ЧЕЗ, това е далеч, далеч извън правомощията, които може да има Комисията за енергийно и водно регулиране, защото би нарушило всички наши законови правомощия.
По отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката изказах своите резерви, но те почиват върху съвсем твърда основа. Вие говорите за разширяване на правомощията на Комисията, за това, което предлага Искрен Веселинов и група народни представители. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Костадинов, молбата ми е наистина много кратко, защото напреднахме във времето.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин Иванов, вярно ли е следното твърдение? Уважаеми колеги, ако можете, и Вие да го чуете. „Евентуално неизпълнение от „Инерком България“ ЕАД на условията по договора за заем може да доведе до удовлетворяване на финансовата институция, която е финансирала, чрез парични постъпления от продажбата на тези акции, тоест до прехвърляне на собствеността върху акциите на „ЧЕЗ Електро“ АД и „ЧЕЗ Разпределение България“ на трето лице.“
Вярно ли е това твърдение според Вас, защото на негова база ще си задам въпроса?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председател, мисля, че нашата комисия е анкетна – сигурно ще го повтарям 10, 15, 20 пъти, за да искаме от председателя на КЕВР или от някой друг представител – длъжностно лице, каквито бяхме поканили тук, да коментира твърдения, първо.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Не, това е държавен орган – официален държавен орган.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Второ, ако внимателно, господин Председател, всички ние присъствахме на изслушванията – сега да задаваме въпроса: ама пък вярно ли е, господин Иванов, твърдението, че в договора, който е предварителен, с „Инерком“ и ЧЕЗ, който е по английското право, изрично има изисквания да не се прехвърлят акции, а в продължение на пет години, одеве беше споменато…
Много Ви моля, сега твърдения ли ще коментираме…
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Това е документ от официален държавен орган.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: …или ще искаме информация от един държавен орган – дали има нарушения, дали няма нарушения, какви са компетенциите или да коментираме твърдения? Ако това ще бъде предметът на Комисията, следващия път аз мога да задам толкова много въпроси, за да коментираме твърдения – било медийни, било мои собствени, било от някакви филми!
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Господин Бойчев, ако обичате.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Вярно ли е, господин Иванов, че имате нужда…
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Не съм си задал въпросите.
Първо, не съм си развил въпроса. Второ, ако има двама председатели тази комисия, моля да го обявите официално, защото, трето, не може всяко питане на народен представител да бъде коментирано от колегата. Има един председател – той дава думата. Някои колеги сами си вземат думата – това е недопустимо.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Довършете въпроса, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Господин Иванов, вярно ли е това твърдение, което Ви прочетох, защото то принадлежи на официален държавен орган и пряко ни води към чл. 92 на Наредбата?
ИВАН ИВАНОВ: Господин Костадинов, Комисията за енергийно и водно регулиране не разполага с документа, независимо дали предварителен, или окончателен договор, за да знае какви са клаузите, които са заложени там. Ако Вие разполагате с него, моля да ни го предоставите.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Лазаров, уважаеми колеги! Това, което прочетох, че може да стане прехвърляне на акциите на трето лице при състояние на неизпълнение на договорите за заем, е твърдение на господин Иван Иванов от 14.03.2018 г. в отговор на писмо до мен, Жельо Бойчев и Таско Ерменков.
Това са Ваши думи, прочетох го, защото Вие посочвате тази хипотеза. Тогава, ако тези Ваши думи са верни, защото са подписани от Вас – Вие ни казвате, че може да настъпи обстоятелство трето лице да влезе на база на задлъжнялостта.
Моят въпрос е следният: не е ли вярно, че по чл. 92 за сделки на стойност повече от 10 на сто от активите, сделки, които водят или могат да доведат на база на задлъжнялостта до нарушаване на енергийните доставки и учредяване на залог, включително особен залог, са текстовете на чл. 92?
Вие на 14.03. ни казвате: имайте предвид и опасност, че ако „Инерком“ не си върне заемите, може да се придобият от трето лице – в същото време твърдите, че чл. 92 не е изпълнен. Това е моят въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Преминаването на собствеността от един собственик към друг по никакъв начин не означава произтичащи катастрофични събития за енергийното дружество. В момента сме точно в ситуация, когато собствеността на три лицензианта – „ЧЕЗ Електро“, „ЧЕЗ Разпределение“ и „ЧЕЗ Трейд“, преминава от един, евентуално след година, може след две, към друг собственик. Това, което се случи, когато по същия начин акциите на Е.ОН бяха закупени от ЕНЕРГО-ПРО – то не доведе до никаква промяна във функционирането на дружеството! Така че да се прави внушение, че ако отидат в трето лице, това ще доведе до заплаха за сигурността на снабдяването, аз не го приемам! Регулаторът във всеки момент следи дейността на лицензиантите и няма никакви индикации, че има нарушаване на техните функции.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, останаха ли желаещи за други въпроси?
Разбирам, че когато напредне времето, може би се получава припряност и изнервеност, но съгласете се, че временните комисии имат едно особено качество – техният обхват на работа много трудно да бъде определен. Затова всеки, четейки заглавието на Комисията, се впуска в интерпретация на част от тези неща. Много е трудно да определим евентуално планирана продажба на дружества на ЧЕЗ Груп в България какво означава като дейност, с която трябва да се занимаваме. Затова понякога се събира малко по-широк кръг информация. Аз така си го обяснявам, но молбата ми е всеки от колегите да си дава сметка, че има и постоянни комисии, в чийто предмет на дейност могат да залегнат тези въпроси.
Господин Иванов, благодаря засега. Може да възникват доста въпроси към Вас – в голяма степен имате особено значение като регулатор в този сектор, особени очаквания, тъй като, пак казвам, параметрите, които Вие проверявате, пряко се отразяват след това върху ценовите решения. Големите въпроси, които стоят, са именно върху това – в каква степен ние удостоверяваме тяхното изпълнение.
Виждам, че ще имате нужда и от подкрепа в капацитета на Комисията. Искам да Ви кажа, че към Комисията и към мен имаше отправени много такива въпроси: как и по какъв начин извършвате тези проверки? Аз не съм задълбал в тях, но, моля Ви, обърнете внимание. Мога да цитирам дружества, свързани с госпожа Върбакова, на които Вие сте издали лиценз и в които според журналистически разследвания след това се установява, че финансовият и технически капацитет, който те доказват, при най-елементарна проверка се оказва, че тези институции след това не съществуват – финансиращи институции, просто ги няма. Не че имат фалшиво писмо за гаранция. Такъв тип неща.
Обръщам внимание върху това. Тук са тези решения, сега не искам да влизам в коментари на тях, тъй като много напреднахме във времето. Ще ги предоставя като информация – да направите съответната проверка.
Благодаря още един път. Ако имате нещо Вие да кажете.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, ще Ви благодаря, ако ни предоставите информация, която ще проверим, защото много често в страната циркулира информация, която изобщо е недостоверна и това може да доведе до неверни внушения.
От друга страна, отново повтарям, че Комисията по отношение на лицензиантите наистина изпълнява своите задължения стриктно и няма никаква опасност към момента за потребителите на електрическа енергия както от дружествата на ЧЕЗ, така и от другите дружества в останалата част от страната.
Винаги съм на Ваше разположение както да бъда изслушан допълнително, така и да отговоря на Ваши въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви. Дай боже всичко да е наред. Очакваме добри решения с оглед предстоящото разглеждане на ценовите предложения от дружествата…
ИВАН ИВАНОВ: Бъдете сигурен, че решенията ще бъдат добри.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: …за да зарадвате българските граждани.

Колеги, преминаваме към последната, четвърта точка за днес.
Ще припомня, тъй като мина доста време от началото на заседанието, само това, за което се бяхме уточнили, и онова, което съм направил до момента.
Припомням пак, след изслушванията на службите, по спомен – и колегата Сабанов, и колегата Александров имаха допълнителни въпроси и помолиха да бъде уточнена и разширена информацията от службите. Искам да Ви информирам, че съм изпратил отново писма към специалните служби. Знаете, в първите писма поискахме информация относно лицата и финансирането по сделката. Тук цитирах колегата Сабанов – той помоли по линия на партньорския обмен на информация: има ли допълнителна информация относно финансирането на тези дружества? Директорите на службите изразиха желание да я предоставят.
Знаете, че и нас ни сезираха – в медийното пространство циркулира името на Никола Молчан като човек, който е свързан с тази сделка. Цитирал съм това име и съм помолил службите да отговорят: има ли в информационните масиви, с които те разполагат, по техните начини, информация за това лице и връзка със сделката с ЧЕЗ Груп? Повтарям, само да не бъркате – постъпили са писмата от службите на база на първото изслушване, първата информация, която Ви беше предоставена.
По втората, която помолих да разширят, имаме само едно постъпило писмо от Държавна агенция „Разузнаване“, но там молбата е, че още време им трябва. Те веднага са отговорили. Така че своевременно ще бъдете информирани, когато постъпи тази новата. Иначе всеки от Вас може да отиде да прочете това, което ни беше изложено систематизирано там.
Колегите искаха и си говорихме да зададем въпроси относно финансиращите институции. Отправили сме въпроси до трите банки, които се коментираха. Знаете, да не Ви го чета, Вие го имате на имейлите – постъпи писмото от УниКредит Булбанк, в което те се позовават на професионалната тайна. Въпреки че се опитах да разтълкувам това понятие „професионална тайна“, никой не можа да ми отговори какво означава. Това е банкова тайна – професионална.
Предлагам Ви да изчакаме отговорите, които ще се получат от другите банки, и ако те са сходни, както ни посъветваха тук, можем да направим такъв тип запитване и до Българската народна банка дали са спазени всички изисквания.
Отделно, както колегата Николов поиска, сме изпратили и писмо до ЧЕЗ АС за информация, да отговорят на поставените от нас въпроси. Дали ще отговорят и как ще отговорят, ще видим.
Крайният срок на Комисията изтича на 23-ти. Помолих да сметнат преди ваканцията – по мандата на Народното събрание единият месец от работата на Комисията изтича на 23 април. Знаете, че следващата седмица е неработна за Народното събрание, така че евентуално пό следващия вторник ще трябва да направим заседание. Двадесет и трети е понеделник, но преди това имаме един вторник на 17-и, когато можем да направим заседание. (Реплики при изключени микрофони.)
Затова се обърнахме към Правната дирекция – те считат, че решението изтича на 23 април, което означава, че ние имаме възможност да проведем заседание на 17-и, както сме се разбрали, вторник. Разбира се, може след това да направим извънредно заседание. Поставям въпроса с оглед на това всеки от Вас да мисли оттук нататък какво трябва да е бъдещето на Комисията като време.
Относно следващото заседание си мислех следното. До момента не сме се занимавали с част от заглавието на Комисията, а именно връзката с приватизацията. Досега концентрирахме в продажбата. Изпратили сме писмо до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол – имаме отговор от тях, той Ви е изпратен. Мислех си евентуално да поканим представител на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по линия на въпросите, които възникват от тази информация.
Друго, което си мислех, и го предлагам на вниманието Ви – не сме изслушали по линия на приватизацията министъра на енергетиката. Вие тук цитирате Стратегията, на база на която се прави приватизацията. Тази Стратегия залага определени цели, с които се взема решението за приватизация. Искаше ми се да зададем тези въпроси на министъра на енергетиката – вече 14 години назад във времето: постигнати ли са тези цели? Да припомним, там се говори за развитие на сектора, да не изреждам всичките неща. Разсъждавам върху това, че имаме приватизацията като предмет на дейност на нашата комисия и да зададем за нея някакви въпроси.
Имаме писмо до АДФИ, но нямаме отговор от тях.
С една дума, аз Ви споделих моите разсъждения за действия оттук нататък, които можем да направим.
Постъпило е искане от синдикатите в самото начало за изслушване на госпожа Върбакова в присъствието на синдикатите, и то с оглед на поеманите ангажименти.
С други колеги сме говорили, че в някакъв момент може би самото дружество ЧЕЗ можем да изслушаме, но ми се иска все пак да чуя всеки от членовете – да дадете предложения и да видим стъпките, които следват.
Заповядайте, колеги.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Първо искам във Ваше лице да благодаря на сътрудниците Ви – наистина бързо, своевременно, точно получаваме информацията, съответно с тази, която е класифицирана, уведомени сме, всеки може да се запознае.
Второ, Вие и предния път обявихте – синдикатите имат поставена тема, може би трябва госпожа Върбакова да дойде, за да отговори като един кандидат-приватизатор.
Трето, повече от три или четири теми в едно заседание – Комисията започва да става непродуктивна. Затова, ще ме извиняват колегите, но нека да си задаваме въпросите – да не правим преди това по пет минути изказвания и изявления, за да бъдем продуктивни. Стоим да чуем Вашите въпроси също от уважение, най-вече към присъстващите.
След като ще дойде и председателят на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, нека дойдат синдикатите, да отправим тези въпроси, да получим информацията от банките. Не виждам защо министърът на енергетиката ще отговаря за нещо, което е било в компетенцията на Агенцията за приватизация – изпълнени ли са целите, как са изпълнени, какво е изпълнено поне на този етап. Ако има неясноти, тогава да предприемем, ако ще се удължи дейността на Комисията.
Мисля, че три точки, както днес, са напълно достатъчни.
Завършвам, за синдикатите е важна темата, защото може би ние допринасяме за това – някои повече, съзнателно, други по-малко. Все пак не трябва да се получи притеснение, безпокойство в работещите в ЧЕЗ – те не са малко, че би имало някакви последици, а оттам пък съответно в обществото сериозните внушения, че, видите ли, няма да има или ще има проблеми при снабдяване с електроенергия. Това е основният въпрос, който целим да преследваме и който ние като политици не би трябвало да допускаме. А че има някои, които искат да внушават това, има. Има един принцип – който сее вятър, жъне бури.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Няма спор, че това заседание, за което синдикатите ни изпратиха писмо с предложение, трябва да бъде проведено – въпрос на преценка е кога да го направим. Там имаме един проблем – ще видя как ще намерим връзка с госпожа Върбакова. Вече въпросът е дали тя ще иска да дойде. Ние ще й отправим покана. (Реплика при изключени микрофони.)
Да поканим и представители на ЧЕЗ – може, ако има въпроси – да.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Мисля си чисто процедурно дали на това заседание, или на следващото, но трябва да вземем решение за продължаване работата на Комисията, защото няма да можем да се справим. Виждате, че вече темите, които нахвърляме, надхвърлят този месец. Може би да поискаме удължаване на срока с един месец. Неслучайно поставям въпроса сега, защото следват Великденските празници, след което трябва да вземем решението, трябва да влезе в пленарната зала, трябва да бъде гласувано там – да можем да имаме необходимото време, ако Комисията счете, че е необходимо да продължи. Според мен още едно легитимно заседание няма да ни стигне да си свършим работата. Моето лично мнение е такова.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добре. Моята молба е: нека всеки да помисли – зависи от това каква информация ще получим. Чакаме все още определена информация, има вариант да поискаме и още. Ние ще направим нещо междинно – да видим досега какво е направено.
Общо взето, разбирам, че няма спор относно това, ако следващия път поканим Агенцията да представи този материал и да бъдат зададени въпроси към нея, синдикатите и госпожа Върбакова… (Реплики при изключени микрофони: „За едно заседание стига“.)
Тъй като има следния проблем, господин Лазаров, аз говорих за министъра от гледна точка на това – оказа се много особена хипотеза. Тази сделка по същество няма следприватизационен контрол. Тя е на база на една стратегия, която да постигне определени цели. Държавата поема ангажимент да изготви законодателство за сектора, съответно към купувачите няма изискване за инвестиции, защото те влизат в регулаторната рамка на това. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.) Става въпрос, че са в регулиран сектор.
Затова ми се искаше да поискаме някаква информация от Министерството на енергетиката – в каква степен тези цели на Стратегията за приватизация са изпълнени. Това ми беше логиката. (Реплики при изключени микрофони.)
Агенцията – да, но, повтарям, защото особена сделка няма следприватизационен контрол. Тя е особена, тъй като влизаме в друг режим на регулаторни периоди и регулаторът по същество осъществява един вид надзор. (Реплики при изключени микрофони.)
Молбата ми е – давайте предложения и да приключим. (Реплики от народните представители Крум Зарков, Таско Ерменков и Валентин Николов при изключени микрофони.)
Господин Николов, Вие сте прав, но аз си го представях, защото също разсъждавам какво трябва да извършим като работа, като изводи и като краен резултат. След като ни е записано в заглавието и ни е дадено направление – приватизация, на база на информацията, която имаме до момента, да обобщим: българската държава продава 67% – 281 млн. евро плюс още едни 115 милиона, последваща приватизация, описваме тези неща.
Чудех се дали да задам един въпрос: какви дивиденти са изплатени от 2004 г. досега? Обаче не мога да намеря кой е органът, защото се връщам пак към регулатора, какви инвестиции са реализирани в сектора, защото голямата цел, залегнала в Стратегията, знаете, е да се раздържавят тогава дружества с оглед на това, че новите стопани трябва да обезпечат многото инвестиции, тяхното преструктуриране.
За да можем, обобщавайки цялата тази информация на едно място, да кажем на българските граждани: ние свършихме това по линия на приватизацията, приета е Стратегия, вследствие на което са раздържавени тези дружества, ползата за държавата номинално се изразява в толкова, реализирано е това, това.
Това обаче във времето показва, че невинаги е отговорило на целите, защото има и забележки за качество, има и коментари. За приватизацията какво друго да кажем в нашия доклад?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Това са факти.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, факти. Не мисля, че това нещо е извънпублично, да навреди на когото и да е.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По принцип съм абсолютно съгласен, но приватизацията и Стратегията, която е писана 2003, 2004 г. е приета, мисля, всъщност предразполага едни неща – фактически впоследствие, като член на Европейския съюз, се налагат факти и обстоятелства, Трети енергиен пакет, либерализацията и така нататък, които заставят дружествата да направят много неща, които не са влизали в тогавашната Стратегия.
Давам пример: разделянето на разпределението от търговията с ток, създава се едно дружество – „ЧЕЗ Трейд“, което има съответната лицензия, а то вътре не е заложено като цели, като вложения и като инвестиции. Тоест в един момент ние ще влезем в много объркан процес, тоест в един кръг, откъдето няма да можем да излезем.
Защо го казвам това? Примерно „ТЕЦ Варна“ – приватизирана е, не знам дали е вложена една стотинка, и да е вложена, съвсем други са обещанията, но никъде не са сложени в договора нито кой да го следи, нито по какъв начин да бъде наказано дружеството поради тази причина.
В един момент ще констатираме някои неща, но какво ще допринесе това? Тоест ние трябва да имаме някаква цел. Каква е целта? Иначе ще съберем много данни, но накрая Вие ще пишете доклад. (Весело оживление.)
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Най-лесно ми е да задам този въпрос за целта към Вас, защото предложението за приватизацията идва от Вас.
В доклада ни трябва да има такъв тип информация и бих искал да видим откъде да я набавим. (Реплики от народните представители Димитър Лазаров, Таско Ерменков и Валентин Николов при изключени микрофони.)
Част от информацията се съдържа в отговора на Агенцията. (Реплики от народните представители Димитър Лазаров, Таско Ерменков и Валентин Николов при изключени микрофони.)
Това, което можем да свършим, защото до момента го няма събрано на едно място. Виждате, че сега, като тръгнем да го издирваме, наистина го няма събрано на едно място. Кумулативният ефект – първата продажба, втората продажба, да видим дивиденти, да видим инвестиции. Всичко това е публична информация – не е проблем да бъде набавена.
Казвате за следващия път – да се занимаваме с Агенцията за приватизация и да поканим госпожа Върбакова и синдикатите. Или синдикатите и госпожа Върбакова – на отделно заседание. (Реплики: „Отделно“.)
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, предлагам следното: ако ще се занимаваме с приватизацията и със Стратегията, предлагам да зададем въпросите предварително, без да разширяваме тук самия дебат, за да не направим грешка. Тоест да зададете конкретни въпроси, да я изслушаме по тях и да приключим. Говоря за писмени въпроси. (Реплики от народните представители Валентин Николов и Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: По-скоро казвате да зададем писмени въпроси, да развием част от въпросите по-детайлно към Агенцията, към Министерството мога да ги задам. За дивидентите – ако трябва, и към ЧЕЗ можем да зададем. (Реплики при изключени микрофони.)
Искаше ми се да видим какви инвестиции са направени – трябва да попитаме регулатора. (Реплики при изключени микрофони.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: „ЧЕЗ България“ нас не ни интересува, защото те купуват отделните дружества. Установихме го вече това.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: С една дума, разбирам, че съгласието, което постигаме, е за следващото заседание, което ще е на 17-и, да отправим покана на база на предложението от двата синдиката: представители на двата синдиката и госпожа Върбакова като евентуален купувач. Тя може би трябва да дойде с екип – като гледам синдикатите какви въпроси са написали вътре. (Реплики при изключени микрофони.)
С госпожа Георгиева (сътрудник към Комисията) след това гледаме по стенограмата всички въпроси, които колегите искат да зададат и са декларирали, че искат да получат отговор, и ги пишем. Това означава, че ще изпратя писмо и до господин Цацаров – да ни даде информация, копие на този доклад, който прочете, плюс досъдебните производства, които са водени с ЧЕЗ, плюс въпроса на Крум Зарков за Никола Молчан. До господин Цацаров – едно писмо, и до господин Борисов. Писмено ще задам въпросите.
Заповядайте.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: По-скоро е въпрос: ще има ли заседание със синдикатите, без Върбакова, защото ние не знаем дали Върбакова ще потвърди присъствие? Ако тя откаже да присъства, синдикатите ще ги каним ли?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, тя е много права. Вижте, ситуацията е следната: ние пишем писмата с покана. Дали ще дойде госпожа Върбакова, най-вероятно ще науча, след като сме обявили дневния ред. Синдикатите са поискали – предполагам, че те ще дойдат. Не е в интерес на госпожа Върбакова да не дойде. Защото госпожа Найденова пита: ако не дойде Върбакова, ще има ли заседание?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще чуем представители на синдикатите.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря на всички, които ни помагаха днес.
Закривам това дълго заседание на Комисията.

(Закрито в 17,10 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жельо Бойчев




Стенограф: Райна Зарева