1. Обсъждане на социалните измерения на сделката, с оглед запазване на доходите и социалните придобивки на работещите в ЧЕЗ, стратегия за развитие на дружеството – инвестиционна и производствена програма и ценова стратегия на дружеството.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България




П Р О Т О К О Л
№ 4

На 17 април 2018 г., вторник, от 14.31 ч. се проведе заседание на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на социалните измерения на сделката, с оглед запазване на доходите и социалните придобивки на работещите в ЧЕЗ, стратегия за развитие на дружеството – инвестиционна и производствена програма и ценова стратегия на дружеството.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Жельо Бойчев – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добър ден, уважаеми колеги! Тринадесет души от 15-членния състав на Комисията е налице и имаме нужния кворум да открием днешното заседание. То, както винаги, се провежда при особен интерес.
Добре дошли на всички гости и представители на медиите, които отразяват нашата работа!
В предварителните съобщения, така както се уточнихме в края на предходното заседание, Ви е предложен дневен ред със следната точка:
1. Обсъждане на социалните измерения на сделката с оглед запазване на доходите, социалните придобивки на работещите в ЧЕЗ, стратегия за развитие на дружеството, инвестиционна и производствена програма и ценова стратегия на дружеството.
Знаете, че инициативата на тази точка беше с оглед постъпило искане от президентите на двата големи синдиката в Република България.
2. Разни.
По така предложения дневен ред има ли коментари и предложения? Не виждам.
Който е съгласен това да бъде дневният ред на днешното заседание, моля да гласува. Очевидно е мнозинството.
Гласували: „за“ - 12, „против“ - няма, „въздържали се“ – 2.
Дневният ред на днешното заседание е приет.

Колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред: Обсъждане на социалните измерения на сделката, с оглед запазване на доходите и социалните придобивки на работещите в ЧЕЗ, стратегия за развитие на дружеството – инвестиционна и производствена програма и ценова стратегия на дружеството.
Уважаеми членове на Комисията и гости, така както сме се уточнили, да се информираме и максимално нашата Комисия да има своята прозрачност и публичност в своята работа, Ви информираме своевременно за постъпилите материали на исканите от нас информации и отговори от различни институции. Миналата седмица в четвъртък представих такъв тип информация. Затова ще цитирам постъпилите документи в Комисията на база на наши запитвания след четвъртък. Постъпил е отговор на въпроса, зададен от Комисията, до ЧЕЗ - централата на ЧЕЗ и въпросите, припомням, бяха три:
Първият въпрос: „Предвид Ваши твърдения за водени разговори с представители на българската страна за обратно изкупуване на акциите на дружествата на ЧЕЗ в България, моля да ни кажете кога и с кого са водени тези разговори?“
Вторият въпрос беше относно критериите – технически, финансови и административни, които са били заложени при избора на потенциален купувач на тези активи.
И специален въпрос имаше относно това по какъв начин се установява произходът на средствата за тази сделка.
Ще прочета, защото са съвсем кратки, отговорите от чешка страна.
По първия въпрос, дали е предлагано: „От 2013 г. насам в периода на управление на всяко правителство представители на ЧЕЗ Груп многократно са предлагали на различни представители на Република България евентуална продажба на българските дружества, притежавани от ЧЕЗ Груп. Република България обаче не изрази положителен интерес към сделката.“
Относно втория въпрос: „Продажбата на българските компании – собственост на ЧЕЗ Груп, бе проведена от открит и прозрачен търг при условия, съответстващи на пазарните стандарти за подобен род сделки.“
И отговорът на въпрос № 3: „Потенциалните купувачи бяха подложени на стандартни проверки за съответствие, извършвани от ЧЕЗ Груп и представиха информация за произхода на средствата за финансиране на покупната цена.“
Получен бе отговор и от министър-председателя на Република България. Знаете, след изслушването на министър Горанов беше отправено запитване към него относно това дали на българската страна – същият въпрос, са били предлагани и са водени разговори с чешката страна за обратно изкупуване на акциите, имаше и въпрос, по-специално: кой е източникът на документа, който беше заведен в Секретно деловодство, който удостоверяваше ангажимент на определени банки към тази сделка?
По първия въпрос отговорът в писмото на господин Борисов е следният: „Не са водени разговори с представители на чешкото правителство или на ЧЕЗ за обратно изкупуване на активите на ЧЕЗ България.“
Относно вторият въпрос: „Внесеният от мен на 27 февруари 2018 г. в Секретно деловодство на Народното събрание документ бе предоставен на електронната помощта на съветник в моя кабинет от чешка страна с уточнението, че това е обобщение на публикуваната в чешките медии информация. С уважение: Министър-председател.“
Постъпи и писмо от Българската банка за развитие. Знаете, изпратихме до три банки, последната – Българската банка за развитие, което ще го резюмирам, защото е по-дълго. То казва така: „В отговор на поставен от Вас въпрос Ви уведомявам, че Българската банка за развитие не е участвала във финансирането, съответно не е поемала ангажименти за финансиране, независимо от инструмента на „Инерком България“ ЕАД или свързани с него лица, за придобиване на българските активи на ЧЕЗ Груп. В допълнение на горепосоченото ББР не е поемала ангажименти за рефинансиране на съществуващите задължения на ЧЕЗ Груп след потенциалното придобиване на българските активи на „Инерком България“. Единствената кореспонденция на Банката за развитие с „Инерком България“ се ограничава до писмо от 12 януари 2018 г. относно разглеждане на възможностите за рефинансиране на отпуснатия от Европейската банка за възстановяване и развитие банков кредит на „ЧЕЗ Разпределение“ АД във връзка с намерения на дружеството за придобиване на българския бизнес на ЧЕЗ в България.“ След това се позовават на професионална тайна, така както една друга банка направи.
Постъпи буквално преди един час, час и малко, материал на искана от нас информация от Комисията за енергийно и водно регулиране. Колеги, само първите две страници от материала са сканирани и са Ви изпратени на пощите. Тук, в тази жълта папка (показва я) е обемът на цялата справка, мога да Ви го покажа колко е. След това ще я размножим и ще имате възможност да се запознаете с нея.
Припомням въпросите, които бяха поискани от регулатора, а именно: какви са заявените и признати инвестиции на дружествата на ЧЕЗ в България за периода от 2005 г. до момента? Как и по какъв начин се удостоверява изпълнението на тази инвестиционна програма?
Така също поискахме и докладите на извършваните регулаторни одити и проверки от 2013 г. досега и са предоставени, но просто господин Иванов нямаше възможност да ги размножим за всички членове, а те са и доста обемни.
Буквално също днес постъпи информацията от Комисията за финансов надзор във връзка с наше искане. Те са ни я предоставили, тя е на един DVD-диск. Това е копие на Проекта за допускане за търговия на регулирания пазар на емисии, издаден от ЧЕЗ; копие на декларации на лицата отговорни. Въобще цялата документация относно осъществената приватизационна сделка вече е на разположение и по-късно ще бъде предоставена и на членовете на Комисията, тъй като това ще отнеме физическо време.
Към Комисията също днес постъпи и писмо от „Инерком България“ на база на поканата, която беше предоставена до тях, беше приложено и писмото на двамата президенти на синдикатите в страната. Те са дали един писмен отговор на част от поставените въпроси в това писмо. Помолихме веднага то да бъде разпратено на синдикатите, за да може да бъде една добра основа за една съдържателна дискусия днес.
Към момента, колеги, това е информацията, която е постъпила.
Ще направя още две съобщения за членовете на Комисията и за останалите народни представители.
Днес също постъпи допълнителна информация от служба „Военна информация“ и е в Секретното деловодство, всеки от Вас може да се запознае с нея. Преди няколко дни постъпи и такъв тип информация от Държавна агенция „Национална сигурност“. Припомням Ви, че след първото изслушване ние поискахме разширение на тази информация и уточнение на определени параметри от нея. Така че тези материали са на разположение на народните представители и който от Вас има желание, да ги погледне в Секретно деловодство на Народното събрание.
Преди да преминем към днешното заседание, ще обявя гостите, отзовали се на нашата покана: госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, така, както беше поискано;
господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране;
от Конфедерацията на независимите синдикати в Българи: Валентин Никифоров – съветник към кабинета на президента, господин Антон Иванов – също съветник към кабинета на президента; Божидар Митев – председател на Независимата синдикална федерация на енергетиците в България; Георги Петров – председател на Националната федерация на енергетиците и Людмила Чернева – Национална федерация на енергетиците;
от Конфедерация на труда „Подкрепа“ днес наши госта са: Иоанис Партениотис – вицепрезидент; Ваня Григорова – икономически съветник; Александър Загоров – конфедерален секретар и Димитър Чалъков – председател на Федерация „Енергетика“;
от дружеството „Инерком България“ присъстват: Милена Стоева – председател на Съвета на директорите на „Инерком България“; Маринела Пенева – представител на „Инерком България“; Георги Спасов – партньор в адвокатското сдружение „Спасов и Братанов“; Найден Райчинов – адвокат в адвокатското сдружение „Спасов и Братанов“; Веселин Захариев – партньор в „Мейн Кепитъл“ и Илиян Скарлатов – управляващ партньор в „Мейн Кепитъл“.
Неправителствени организации: Славчо Нейков – председател на Института за енергиен мениджмънт; Венцислав Митовски – сдружение „Контрол върху монополите в България“; Мария Асими – сдружение „Контрол върху монополите в България“, и Мадлен Кирчева – Движение за защита на гражданите и държавата. Това са неправителствените организации, които са гости на нашето заседание.
Преди да започнем с днешната дискусия по настояване на синдикалните организации в Република България, на двата големи синдиката, ми се струва, че е добре да се възползваме от присъствието на представители на „Инерком България“. Аз съжалявам, че госпожа Върбакова не е тук при нас, за да отговори на нашите въпроси, но предполагам, че и госпожа Милена Стоева има нужния мандат и правомощия да говори от нейно име.
Иска ми се да започнем с информация, предвид отминалото време от 1 март, когато те присъстваха в Народното събрание и бяха изслушвани, досега, вече 17 април, в рамките на това време каква допълнителна информация може да бъде предоставена на членовете на Комисията относно сделката. Всички четем и слушаме различни интерпретации на какъв етап се намира тази сделка към момента, на какъв етап е осигуряването на финансирането, какви са сроковете, в които може би трябва да бъде завършена тази сделка, така че ми се искаше преди да започнем по същество другата дискусия да изслушаме тази информация и от Вас.
Заповядайте.
МИЛЕНА СТОЕВА (председател на Съвета на директорите на „Инерком България“ ЕАД): Уважаеми господин Бойчев, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Това, което мога да кажа от последната ни среща досега, е публично известно. На 14 март 2018 г. входирахме в Комисията за защита на конкуренцията искане за концентрация. Все още няма решение на Комисията за защита на конкуренцията към днешна дата. Предоставили сме цялата информация на Комисията. Тя, предполагам, вече работи и в законоустановените срокове ще излезе с решение, което всички очакваме.
По отношение на финансирането, бих искала, ако може, да вземе отношение господин Захариев.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ЗАХАРИЕВ (партньор в „Мейн Кепитъл“): Здравейте, господин Бойчев! Дами и господа народни представители, уважаеми гости! Благодаря на госпожа Стоева.
По отношение на финансирането нещата се движат сравнително организирано. Както коментирахме, водят се разговори с банки за самото финансиране, които напредват. Имайте предвид, че така или иначе ние чакаме. Ключовият момент е решението на Комисията за защита на конкуренцията, тъй като преди това нищо не може да се случи окончателно, тъй като и банките, които ще финансират, също биха искали да се запознаят с едно такова решение. Това е в най-общи линии. Ако от някакви конкретни подробности се интересувате, може, разбира се, да Ви отговорим в по-голям детайл.
Благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Задаваме тези въпроси, защото по решение на българското Народно събрание се сформира тази Временна комисия и тя има, виждате, такъв предмет на дейност. Една от задачите като цел, която сме си поставили, е именно да установим какво е финансирането на тази сделка, доколкото има въобще сделка и има финансиране. Разбирате, че се намираме в сложна ситуация, но се стараем да проверяваме всички факти, които станат достояние на Комисията – изпращаме писма и до банките, които се коментираха, и до всички институции, имащи отношение. Затова задаваме и тези въпроси.
Имаше едни коментари в медиите за срок на тази сделка. Може ли да се каже какъв е срокът и от кога тече той? Защото се коментираха едни девет месеца. Тези девет месеца от подписване на Вашия договор ли са, или от някакъв друг срок текат, за да се ориентираме и това като хронология?
Ако искате, да съберем и от другите колеги въпроси.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще се възползвам от поканата на господин Захариев за уточняващи въпроси. Доколкото чухме, от писмото на ЧЕЗ става ясно – ЧЕЗ твърдят, че на тях са им предоставени достатъчно убедителни документи, удостоверяващи произхода на средствата, с които ще се осъществи тази сделка, а Вие казвате, че тепърва водите разговори с банки. Как е възможно да предоставите на ЧЕЗ документи за произхода на средствата за една сделка, след като още не сте осигурили произхода на средствата и самите средства? Или аз не разбирам правилно?
Моля, господин Председател, да прочетете отново какво точно са казали ЧЕЗ – за колегата Николов.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Отговорът е: „Потенциалните купувачи бяха подложени на стандартни проверки за съответствие, извършвани от „ЧЕЗ Груп“ и предоставиха информация за произход на средствата за финансиране на покупната цена“. Това е, това е тази информация.
Други въпроси има ли към представителите на „Инерком“?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Как гледате на желанието на част от парламентарните партии да намесят държавата в отношенията Ви с продавача?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Имаше въпрос и от господин Ерменков.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Моят въпрос също е свързан с финансирането и по-скоро с очакванията за това, тъй като разбираме, че ще има привлечен капитал. Как смятате този капитал да се възстановява? Най-вероятно всяко такова действие се възстановява чрез цената на стоката, която продавате – в дадения случай електроенергията. Въпросът ми е следният. Имайки предвид, че в момента се намираме в един ценови период, в който ще се определят новите цени, имайки предвид, че „ЧЕЗ България“ – „ЧЕЗ Електро“ и „ЧЕЗ Разпределение“, са поискали повишаване на цената с определен процент, искам да Ви попитам: Вие като евентуални бъдещи купувачи на тези две дружества, участвали ли сте във формирането на това предложение за увеличаване на цената и какви са Вашите очаквания за възстановяване на Вашата инвестиция, която имате да правите, при условие, примерно, че това повишаване на цената не се състои по начина, по който е поискано?
Тоест, два са ми въпросите. Знаехте ли, бяхте ли информирани и участвахте ли в това искане за повишаване на цената на електроенергията? Вторият въпрос е: как смятате да си възстановявате инвестицията, ако такова повишаване не Ви бъде дадено?
Благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Други колеги?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз на база писмото, което получихме от „ЧЕЗ Груп“, понеже е доста лаконично, искам да попитам: там казаха, че процедурата е била публична, прозрачна и така нататък, понеже Вие сте запознати с документацията – знам, че там по принцип единственият критерий е най-висока цена, но все пак за допустимост, имало ли е критерий относно опит на фирма и така нататък? Тоест, към участниците в документацията дали е имало някакви изисквания относно фирмите? Не за средствата говоря, а за фирмите говоря.
Благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Николов.
Има ли други колеги?
Събраха се много въпроси, предполагам, че си записвате.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Моят въпрос, дами и господа, е в известен смисъл разширение на въпроса на господин Николов. Трябва да разберете в каква ситуация сме ние. През 2003 и 2011 г. условията, които държавата е поставила и в Стратегията за раздържавяване на дружествата, е имало едни пет специални условия: наличие на оборот над 7 хил. гигаватчаса годишно продажби като условие за преквалификация – това, за което постави въпрос господин Николов; второ – наличие на поне над 700 мил. евро собствен капитал, доказан през счетоводни баланси на дружество, което кандидатства; трето – „трипъл B“ плюс кредитен рейтинг; четвърто – опит в енергоразпределителните мрежи на поне една европейска държава и, пето – в никакъв случай скрито или явно, да не се продава на офшорни дружества. Сега това нещо го няма, не съществува. Държавата се е оттеглила от това.
Тоест, въпросът ми е следният: след като Вие сега генерирате дълг, за да финансирате закупуването на дружеството, с какви средства, от къде, как и с какво ще гарантирате изпълнението на инвестиционната програма? Защото за нас това е едно петно. Вие за нас сте загадка, затова може би е и това напрежение – по отношение на професионален опит, компетентност, собствени средства. Виждаме, че стотина милиона на година е инвестиционната програма. Знаете добре за какво става въпрос – изкупуване на мрежи, трафове и така нататък. В същото време има бум на строителните дейности. Въпросът ми, за да не продължавам, е: от къде, как, по какъв начин ще финансирате инвестиционните разходи за изпълнение на програмата?
Благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Доста въпроси се очертаха.
Госпожо Стоева, заповядайте.
МИЛЕНА СТОЕВА (председател на Съвета на директорите на „Инерком България“ ЕАД): Ще започне адвокат Спасов с първия въпрос – срок за изпълнение.
ГЕОРГИ СПАСОВ (адвокат, партньор в Адвокатско сдружение „Спасов и Братанов“): Дами и господа народни представители, уважаеми гости и присъстващи! Съществува известна разлика между служебна и държавна тайна, и търговска тайна. Правилникът на Народното събрание изрично предвижда, че служебна и държавна тайна тук не може да има. Предполагам, че те не се разкриват на публични заседания, но търговската тайна е нещо, което има други измерения и то дори не е предвидено в Правилника на Народното събрание.
Срокът за изпълнение на сделката е едно от условията, които са търговска тайна за страните, покрити са от клаузата за конфиденциалност, нарушаването на която би имало тежки последици за доверителя ми, защото ще представлява нарушение на договора. Аз предполагам, че не е въпрос да предизвикаме нарушение на договора като използваме възможностите на Народното събрание. Поради това смятам, че не може да се даде конкретен отговор на този въпрос без да нарушим поетите задължения. Така или иначе ще се оповести приключването на сделката – когато то настъпи, този факт ще стане обществено достояние.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Захариев.
ВЕСЕЛИН ЗАХАРИЕВ (партньор в „Мейн Кепитъл“): Вторият въпрос беше, ако не се лъжа, за произхода на средствата във връзка с предоставените доказателства от ЧЕЗ. Това, което мога да споделя, отново без да нарушавам някакви споразумения за конфиденциалност, е следното. В целия Западен свят подобен тип сделки, които са сравнително, да не кажа, огромни за България, но примерно за европейски стандарт са сравнително средна по големина сделка, такива сделки си имат определени правила, срокове и процедури, по които се случват. Процедурата, по която ЧЕЗ провеждаше самия конкурс, беше наистина сравнително ясна и прозрачна. Знаете, че тя продължи доста дълго време – ако не се лъжа, горе-долу, около година. Медиите постоянно тиражираха различните кандидати, така че със сигурност беше доста открита процедура. Имаше много кандидати, един от които беше „Инерком“.
ЧЕЗ като продавач – някой спомена, че единствен техен интерес е цената, което със сигурност не е така и в нито една сделка това не е единственият критерий, който ги вълнува. В сделка от подобен мащаб продавачите обикновено се интересуват наистина от цената. На второ място, институции като ЧЕЗ, която имайте предвид, че 70% е собственост на чешката държава, това е публично търгувана компания, която има множество институционални инвеститори на чешката борса; компания, която има присъствие в множество страни, не само в Чехия и в България, те изпитват огромни притеснения да работят с която и да е страна, която няма достатъчно добра репутация или би могла да има проблеми в това естество.
Така че не само „Инерком“, а всеки един от кандидатите мина през доста обстойни проверки, като на коя е ответната страна, кои са собствениците, въобще кой е купувачът и, на второ и не на последно място – дали съответната страна има възможност да затвори такава сделка. Имайте предвид, че не е логично ЧЕЗ да иска да разпише договора и да започне затваряне на сделка със страна, за която смята, че не може да затвори подобна сделка от финансова гледна точка.
Така че, със сигурност мога да кажа, без да нарушавам някаква конфиденциалност, че, да, ние бяхме подложени, както и други кандидати, на тези обстойни проверки, които за ЧЕЗ са наистина сравнително стандартни, защото те правят това за всяка една страна, с която работят. Съответно те установиха, че „Инерком“ не представлява страна, с която те имат проблеми от репутационна или каквато и да е друга гледна точка и, на второ място, те разгледаха предоставените от нас доказателства за възможност за финансиране на сделката и останаха удовлетворени от това. Вследствие на това нещо ние бяхме допуснати да разпишем договор с тях.
Имайте предвид, че ако тези критерии не бяха изпълнени, ние нямаше да разпишем договор с ЧЕЗ и съответно сега нямаше да бъдем днес тук при Вас.
МИЛЕНА СТОЕВА (председател на Съвета на директорите на „Инерком България“ ЕАД): Трети въпрос: „Намесата на държавата – как ще коментирате желанието на някои политически партии държавата да участва?“
Ние сме търговско дружество. Това са политически въпроси и ние категорично не бихме желали да ги коментираме, а и не можем.
Единствено, което мога да си позволя като коментар, е, че е абсолютно нетипично политически партии да участват, да се намесват при една търговска сделка между частни компании, частна сделка между частни компании. Имаме вече такъв подобен случай 2011 г. Идентично дружество е продавано, след приватизация е продавано на частна компания, на друга частна компания. Не е имало комисия, която да е била сформирана, нито е имало намеса на държавата в нея. Но не бихме желали да коментираме политически въпроси.
Четвъртият въпрос, на господин Ерменков: „Участие в ценовото заявление“. Тук искам да заявя, както на всички е известно, ценовото заявление се подава до 30 март. Ние подписахме договора и то касае период, тази година конкретно започва нов регулаторен период от три години.
ЧЕЗ към настоящия момент е собственик все още и на крайния снабдител, и на електроразпределителното предприятие. Той ще бъде собственик до прехвърлянето на акции, което е в един бъдещ момент. ЧЕЗ е подготвило и входирало ценовото заявление за следващите три години. Ние не сме участвали в подготовката на ценовото заявление.
В момента тази процедура за утвърждаване на нови цени, считано от 1 юли 2018 г., и ценови параметри за следващите три години се води от ЧЕЗ, ние не участваме в нея.
Втората част на въпроса, господин Захариев – възстановяване на инвестицията.
ВЕСЕЛИН ЗАХАРИЕВ (партньор в „Мейн Кепитъл“): Да, наистина, това което вълнува „Инерком“ по отношение на подаването на заявленията за нови цени за следващия инвестиционен период и съответно нива на инвестиции, това което интересува „Инерком“, е как това ще има отношение към паричните потоци, бизнесплана на дружеството, тоест от гледна точка как това ще се отрази, както Вие се изразихте много адекватно, на възвръщаемостта на инвестицията, която би направила „Инерком“.
За съжаление, наистина моментът, в който ще се случи сделката, е след момента на одобряване на цените за следващите три години. Независимо какво ниво бъде одобрено ние ще трябва да влезем в него и няма да имаме каквато и да е дума по него, тоест ние три години ще трябва да го изпълняваме. Но това е силно регулиран сектор, в смисъл който се регулира от Комисията за енергийно и водно регулиране, така че ние сме достатъчно наясно с този процес – той е стандартен и не е нещо изненадващо.
От друга страна, ние имаме доверие, че ЧЕЗ гледа достатъчно ясно на нещата, които са се случвали в миналото и е достатъчно наясно с изискванията и пазарните нагласи за бъдещите години, за да може да предостави едно достатъчно аргументирано заявление в това отношение.
В момента, в който Комисията за енергийно и водно регулиране одобри съответни инвестиционни програми и ценови равнища, ние естествено ще прегледаме какъв би бил ефектът върху бъдещите парични потоци, които очакваме. Наясно сте, разбира се, че това са прогнозни парични потоци, няма никаква гаранция кое-как точно ще се случи, но наистина това би било една добра индикация, която ние ще искаме внимателно да преценим, както и бъдещите ефекти върху бизнеса на дружеството.
По отношение на възвръщаемостта на инвестицията, разбира се, „Инерком“ като търговско дружество влиза в тази сделка от гледна точка на това, че смята, че тези дружества, които придобива са достатъчно добри, жизнени и с достатъчно нормални парични потоци, за да се възвърне подобна инвестиция.
Нашето лично мнение е, че дружествата на ЧЕЗ са едни от най-хубавите дружества в България. Да, наистина те имат много сериозна инвестиционна политика, множество капиталови инвестиции, които трябва да се правят всяка една година за поддръжка, подновяване и подобряване на електроенергийната мрежа в България.
Направили сме доста обстойни анализи по отношение на очакваните бъдещи парични потоци. Имайте предвид, че те не се различават драматично от това, което е в миналото, така че това е достатъчно прогнозируем бизнес и достатъчно ясно може да се види какво би се случило в някакъв обозрим период в бъдещето. Такива анализи, отново повтарям, са направени. Смятаме, че тази инвестиция е рационална и би могла да се възвърне в едни нормални рамки на възвръщаемост.
Като цяло, секторът се води „инфрастръкчър“, тоест става дума за енергийна инфраструктура. Такъв тип сектори обикновено носят не толкова висока възвръщаемост, но тя пък е изключително предсказуема и дългосрочна. Така че инвеститорите в такъв тип активи и дружества обикновено не очакват огромна възвръщаемост, те очакват една нормална възвръщаемост за по-дълъг период. Това мога да кажа за възвръщаемостта. (Реплика.) Не мога да коментирам точен процент, но със сигурност очакваме положителна възвръщаемост.
Понеже въпросът е свързан и започна с цените, нека да коментирам две неща. Първо, „Инерком“ не са участвали по отношение на подготвеното заявление за цените.
Второ, тъй като имаше доста спекулации по медиите, имайте предвид, че какъвто и да е дълг за финансиране на тази сделка, той ще бъде на ниво „Инерком България“, не на ниво „ЧЕЗ Разпределение“, „ЧЕЗ Електро“ или което и да е от дружествата, които придобива „Инерком България“.
От тази гледна точка нито цените, нито инвестиционните програми, нито някое от другите неща ще бъде засегнато от самата сделка. Тоест, дружествата ще продължат да оперират по абсолютно идентичен начин, по който оперират и до този момент.
Ще прескоча към последния въпрос, който беше, ако не се лъжа: „Произход на средства и инвестиционна програма“. Данните за инвестиционната програма на „ЧЕЗ Разпределение“, защото там са 99% от инвестициите, доколкото разбирам, вече Комисията за енергийно и водно регулиране е предоставила доста обстойна информация по отношение на историческите периоди, тоест какво се е случило в миналото, колко е инвестирало дружеството всяка една година?
Това, което мога да кажа, е, че наистина всяка година инвестициите са доста мащабни. Те не са еднакви всяка една година, зависят от различните инвестиции, които трябва да се направят през следващите години и те подлежат на одобрение от Комисията за енергийно и водно регулиране. Доколкото ние знаем, естествено основните интереси на Комисията са за поддържане и подновяване на енергийната мрежа по този начин, че да няма застрашаване на доставката на ток в България.
Това, което мога да кажа е, че „ЧЕЗ Разпределение“ в частност през годините е било достатъчно печелившо дружество, така че да може да финансира собствената си инвестиционна програма от паричните потоци, които генерира.
Допреди две години, когато „ЧЕЗ Разпределение“ изтегли заем от ЕБВР – това е публична информация, „ЧЕЗ Разпределение“ като цяло не е имало нужда от каквото и да е външно финансиране с изключение на краткосрочни оборотни финансирания и други заеми, които виждаме, но говорим за сравнително малък размер за мащабите на това дружество.
Исторически погледнато самото дружество е достатъчно жизнено, за да финансира собствената си инвестиционна програма. От тази гледна точка не би трябвало Вие да имате притеснение, че бъдещите инвестиции ще бъдат застрашени под каквато и да е форма от самото придобиване. Не, дружествата са достатъчно жизнени, не е имало някаква съществена промяна в тяхната дейност или средата, в която оперират. Така че те ще продължат да изпълняват своите задължения и да инвестират в нещата, които трябва да инвестират в бъдеще, независимо дали това е под шапката на ЧЕЗ или ако се случи сделка с „Инерком“, под шапката на „Инерком“. Това е мога да кажа за инвестициите и възвръщаемостта.
Мисля, че остана един въпрос за критериите, опит на кандидата.
ГЕОРГИ СПАСОВ (адвокат, партньор в Адвокатско сдружение „Спасов и Братанов“): Остана този въпрос и част от другия. Всъщност господин Захариев отговори по втората част на шестия въпрос.
Критериите. Процедурата се водеше по едни правила, които, както обичайно за такива сделки, са съставени от продавача. Към тези правила имаше едно Споразумение за неразкриване на информация, което е доста дългосрочно, но нямам право да Ви кажа дори срока, за който се отнася, по отношение на информацията и както също така обичайно, е предвидена голяма санкция за доверителя ми, ако тази информация бъде разкрита.
Към Споразумението са присъединени всички консултанти, включително и аз, така че няма как да излезем извън рамките.
Писмото на ЧЕЗ е документ, с който, за разлика от уважаемите народни представители, ние не сме запознати. Затова мога да коментирам резюмето на писмото, което чух, но не и самото писмо, което е постъпило.
Това, което чух да се казва в тази зала преди малко, е, че според ЧЕЗ процедурата е била публична и прозрачна. Това вероятно е тяхната оценка – прозрачна не е била в степен ние да знаем какво правят другите кандидати и как се представят те. Дори физически според мен срещите бяха разделени, а срещите бяха много. Тоест това е една тежка процедура.
В рамките на организацията, допускам, че процедурата е била публична, защото между отделните фази на преговорите имаше доста големи периоди, което предполага вътрешно обсъждане от голям мащаб. В края на краищата щом процедурата е удовлетворителна за автора си, значи тя е била една добра процедура. Ако авторът я определя като публична и прозрачна, аз не мога да възразя срещу такава квалификация.
Първата част на следващия въпрос е свързана с това какво се е случило исторически. Това, което бих могъл да коментирам тук, е приватизационната сделка, всъщност те са две исторически в рамките на този тип дружества. Едната – за мажоритарен пакет, едната – за остатъчен дял, в доста значителни периоди от време, което от моя гледна точка показва последователност на държавната политика в тази сделка.
Отначало се разпорежда държавата с контролен пакет, за да привлече така наречен стратегически инвеститор. След това дава възможност посредством Фондовата борса да се извърши приватизация на остатъчните пакети, тоест държавната политика към онзи момент очевидно е да се прехвърли собствеността върху този тип дружества в частни ръце. Това не представлява никаква изненада, защото е всъщност изпълнение на изискванията на втория и на третия либерализационен пакет на Европейския съюз в областта на енергетиката, което е наше задължение като държава – членка на Европейския съюз.
Принципно една приватизационна сделка, разбира се, че е много по-различна от една частна продажба между търговски дружества. Но, както казах в самото начало, те изпълняват коренно различни функции и са в изпълнение на различни стратегии. Затова не бива да се прави, поне според мен, съпоставка между приватизационната сделка – било първата, било втората, и сегашната сделката, защото те са при различни условия от различен тип.
Това, в което мога да Ви уверя, е, че сегашната сделка, която ни е събрала тук всички е по стандартите на най-добрата международна практика. Имал съм възможност да участвам в доста такива сделки и смятам, че в известен смисъл това е една стандартна сделка за условията, при които се извършва. Разбирам вълненията, свързани с предмета на дейност на някои от дружествата, но от гледна точка на самата сделка и на търговското право това всъщност е една много обикновена сделка със стандартните за глобалната практика условия, срокове и други изисквания, свързани с осъществяването й.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ще помоля отговорите да бъдат, ако може, по-концентрирани и кратки. Предметът на дейност на Комисията включва и изследвания на приватизацията. Господин Спасов, всичките тези неща, които разказахте, са предмет на Комисията и се удостоверяват с нужните документи, които сме поискали, за да проследим изпълнението на целите, заложени в Стратегията за раздържавяване на електроразпределителните дружества.
Ще си позволя обаче да опонирам на част от едното Ви твърдение. Ако това беше нормална търговска сделка, нямаше българският парламент да се занимава с нея. Вие много добре знаете, че говорим за сектор, първо, който се регулира и за дейност, която се лицензира. Така че като сложим и самия предмет на дейност – доставка, снабдяване с електрическа енергия, виждате, че няма как да бъде отъждествена като каквато и да е обикновена сделка.
Ние нямаше да се занимаване и с въпроса и да задаваме непрекъснато как и по какъв начин ще бъде удостоверено и осигурено финансирането, ако компанията, която Вие представлявате като адвокат, показваше, да кажем, нужната финансова възможност и ресурс, за да се осъществи тази сделка.
Затова задаваме тези въпроси и се опитваме да намерим отговора на тези въпроси. Искам да Ви кажа, че членовете на Комисията не се намираме в никак благоприятна или удобна ситуация – да задаваме въпроси към българските банки или към друг тип финансиращи институции и за отношението им към тази сделка.
В крайна сметка дейността, която осъществяват тези дружества е и елемент на сигурността на страната. Има Решение на българския парламент и ние го изпълняваме. Съжалявам, че няколко заседания не можем да бъдем максимално полезни на българските граждани с въпросите и по-скоро отговорите, които получаваме тук.
Имаше ли някакви коментари и допълнителни въпроси или да преминаваме вече по същество към дискусията? (Реплика извън микрофоните.) Ще помоля, защото ни чака голямата дискусия.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Дали правилно съм разбрал – искам само да се уточним? Значи „Инерком“ не е бил информиран за това, какво ще бъде ценовото предложение на ЧЕЗ; „Инерком“ не е бил информиран относно това каква ще бъде инвестиционната му заявка в новия ценови период на ЧЕЗ и „Инерком“ купува нещо, което в крайна сметка не е ясно как ще се изплаща. Така го разбрах от това, което чух от колегите от „Инерком“.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Преди това, господин Зарков, Вие ли искахте думата?
Заповядайте!
КРУМ ЗАРКОВ: Отново като уточняващ въпрос.
Първо, разбирам, разбира се, тълкуванията на адвокат Спасов по отношение на търговската тайна, но „що е то търговска тайна?“ не се определя само в договора, който Вие сте подписали и клаузите, които сте приели, но и в българското законодателство.
Струва ми се, че срокът, в който сте се разбрали, още повече че дадохте интервюта, в които бяха дадени индикации за срока, в който се счита, че трябва да се сключи тази сделка, не ми се струва, че е обект на търговска тайна, така както практиката по Закона за достъп до обществена информация дефинира тази тайна. Но ние този спор можем да го продължим и по-нататък, когато пуснем такова запитване до Вас по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Уточняващият ми въпрос е по-скоро към уважаемия господин Захариев. Естествено, разбрахме, че ЧЕЗ са провели своето разследване относно различните купувачи, но те казват, а и Вие потвърдихте, че Вие сте им предоставили доказателства, че можете да съберете нужните средства. А преди по-малко от половин час казахте, че тепърва сте в процес на преговор за тези средства. Въпросът ми беше съвсем ясен: какви бяха тези доказателства? И даже ще уточня: бяха ли тези доказателства под формата на писма, издавани от български кредитни институции, включително от държавна банка? Защото ние имаме друг един спор, който стана ясен в Комисията, че Българската банка за развитие е издала писмо, което те наричат, цитирам нейния управител, е „едно правно нищо“. Това „правно нищо“ на ББР беше ли от доказателствата, които послужиха пред ЧЕЗ да удостоверят произхода на средствата? Въпросът ми е много ясен – сигурен съм, че го разбирате и можете да отговорите съвсем конкретно. Моля Ви, не се позовавайте и този път на търговска тайна, тъй като ми се струва, че се злоупотребява малко с това понятие.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, въпросите са два уточняващи – към господин Захариев, с уверението, че няма да нарушат нито търговската тайна, нито клаузата за конфиденциалност. Те са на база на Ваши изказвания и твърдения сега и от миналата ни среща. Миналия път Вие заявихте, че в сделката ще участвате с определен процент собствен капитал. Няма да кажа процента, за да не Ви наруша изискванията за конфиденциалност, но той беше някъде около 100 млн. евро, собствен капитал. Сега казахте, че Вие сте били обект на обстойно проучване от страна на фирмата – продавач, на ЧЕЗ, което е стандартна процедура. Бих искал да Ви информирам, че съм участвал в такова проучване. Първият въпрос, който се уточнява, е финансовото състояние на кандидата за купувач и собственият капитал, с който ще участва. Към момента на проучването Вие сте излезли в публичното пространство с цената на Вашите активи. Те са далече по-малко от собствения капитал, който заявявате.
Ето първият уточняващ въпрос: Вие към момента, когато Ви проучват, когато участвате, кандидатствате, имате ли собствения капитал, за който говорите в размера, който споменахте, или не? Нищо друго не искам да ми отговаряте!
Вторият уточняващ въпрос тук е: Вие разполагате ли с необходимото обезпечение на тези кредити, също няма да ги споменем, те са много голяма сума, с Ваши средства – за акциите не говорим, разполагате ли към момента, когато кандидатствате, с необходимото обезпечение?
Благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Вие си преценете, как и кой.
МИЛЕНА СТОЕВА (председател на Съвета на директорите на „Инерком България“ ЕАД): На първия уточняващ въпрос – на господин Таско Ерменков, пак казваме, не сме участвали в подготовката на ценовото заявление. То е изготвено и подадено от ЧЕЗ, които са настоящ собственик на активите на разпределителното предприятие и на крайния снабдител.
ВЕСЕЛИН ЗАХАРИЕВ (партньор в „Мейн Кепитъл“): На втория въпрос, мисля, че беше на господин Зарков, ако не се лъжа. Напълно сте прав, Вие зададохте този въпрос – аз по-скоро забравих да отговаря на тази част от този въпрос. Въпросът е абсолютно смислен, за което много благодаря. Наистина без да навлизам в някакви страшни подробности по отношение на процедура, което нямам право, към кандидатстване, във всяка една сделка към кандидатстване – подаване на документи, обикновено има няколко етапа. Единият е тъй наречената необвързваща оферта и следващият е тъй наречената обвързваща оферта, с която казваш към тези правила, в смисъл към тази оферта аз се обвързвам и нямам право да се отмятам от нея. Чак след това следва подписване евентуално на договор за покупко-продажба.
Към някои от тези етапи продавачът обикновено изисква серия от доказателства, както коментирахме, едното от които – важните, е с какви средства разполага или би могъл да разполага, за да затвори сделката, тъй като, както коментирахме, това е изключително важно от гледна точка да прецени дали с този кандидат има смисъл да се водят разговори по-нататък или не. Ако смятат, че той не може да затвори сделка, няма да провеждат. Ако смятат, че може, може да се продължи.
Поради същината на този процес в нито една сделка няма как купувачът да предостави тъй наречените обвързващи писма от банки, тоест банка да е казала: „Аз съм вече разписала договор, ще финансирам Х-пари и ще ги дам след примерно 6 месеца или 9 месеца, или колкото там се налага до затварянето на сделката“.
Това е по множество причини. Първо, самата банка винаги си отваря вратички. Тоест, тя казва: „Ние след това искаме да си направим подробен дю дилиджънс, да видим нещата как са в самите компании, юристите ни да влезнат да прегледат всичките неща“. Тоест, те казват: „Да ние имаме интерес да финансираме такава сделка, но това нещо подлежи на обстоен анализ от нас“.
Обикновено това, което те чакат, е и самото разписване на сделка. Имайте предвид, че наистина при един силно конкурентен процес, където има множество кандидати, особено в страна, която е сравнително малка като България, обикновено банките знаят всичките кандидати и те си задават същите въпроси, както и ние, както Вие, тоест кой кандидат е в позиция да спечели този конкурс, съответно да разпише договор за покупко-продажба.
Съответно нито една банка не иска да се заангажира окончателно с който и да е кандидат, преди да знае, че той е кандидатът, който реално ще започне да затваря сделка, за да могат те да фокусират своите усилия. Имайте предвид, че става дума за множество хора – намесени, множество часове, които те работят. От тази гледна точка самите банки работят по този начин и в България, и навсякъде.
Така че в една нормална сделка при подаване на документи за оферти, преди подписване на договор, става дума обикновено за намерение на банки, тоест техният интерес да участват и да финансират такава сделка. От тази гледна точка въпросът Ви е абсолютно смислен, но няма реално противоречие.
Първоначално се подават тъй наречените писма за намерения и различни видове индикации на финансови институции за тази банка и след като се подпише договор, се започват вече много по-конкретните разговори, точно под какви условия, подписва се един огромен договор за финансиране, който наистина е доста тежък, където работят юридически съветници и от страните на банките, и от страните на купувача. Това са доста тежки процедури и сложни преговори, които обикновено се случват след подписване на договора. Така че преди подписването ние подадохме достатъчно доказателства ЧЕЗ да бъде удовлетворена, че ние можем да бъдем кандидат, а в момента ние работим върху вече самата конкретика, за да може да затворим евентуалното финансиране. Благодаря.
Имаше два въпроса за собствения капитал – да, наистина на предното заседание в Народното събрание коментирахме това нещо. Аз няма да се ангажирам с каквито и да било цифри, които Вие коментирате, но стандартната практика е, че нито една сериозна международна репутационна банка – такива, с които ние говорим, нито една такава банка не би отпуснала какво и да е финансиране. Може да е най-великата компания, примерно да е Apple или няма значение коя друга, ако съответно купувачът не предостави собствен капитал, така че в това отношение Вие сте напълно прав и както казахте, това е първият въпрос, който обикновено се задава както от продавача, така и от банките, които финансират.
Това, което мога да кажа, е, че сме предоставили достатъчно индикации, че разполагаме с достатъчно собствен капитал или ще разполагаме, за да може да затворим такава сделка, че да удовлетворим както ЧЕЗ, така и банките, които работят по сделката.
От тази гледна точка не мога да дам повече информация, но нека да кажем обратното – ако нямаме достатъчно собствен капитал, банките няма да отпуснат финансиране, сделка няма да има и собственик ще си остане ЧЕЗ. Така че като цяло това е единственото уверение, което мога да Ви дам.
Последният въпрос беше свързан с обезпечение на „Инерком“. Не мога да коментирам въпроси за обезпечение, но по отношение на преговорите с ЧЕЗ, те не са питали дотолкова, доколко ние имаме обезпечение или не, те по-скоро се интересуват от капацитета на „Инерком“ да намери собствен капитал и съответно да подсигури банково финансиране, за да затвори сделката.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добре.
Много въпроси. Има ли още?
Заповядайте да отговорите, господин Спасов.
ГЕОРГИ СПАСОВ (адвокат, партньор в Адвокатско сдружение „Спасов и Братанов“): На мен ми стана интересно, понеже въпросът съдържаше това, че в публичното пространство е споменат срок на договора. Опитвам се да следя всички публикации по въпроса, но не успявам. Ще бъда много благодарен, ако ми предоставите тази информация, защото ако тя е изтекла от страна доверителя ми, тогава трябва да съобщим поне на другата страна, че е изтекла информация. Но ако е изтекла информация от другата страна и тя се окаже коректна, тогава доверителят ми би имал претенции към другата страна, което за мен представлява професионален дълг да го съобщя. Затова, ако мога да разбера източника, на който се позовавате, ще ми помогнете.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Спасов, имаше публикации в медиите, не мога да се сетя точно в коя за 9 месеца. Коментираха се едни 9 месеца в маса интервюта и публикации от чешка страна.
Тъй като ни предстои голяма дискусия, все пак за да има смисъл аз ще задам още един път, може би за десети път един въпрос, господин Захариев, за да сме полезни на хората – с всичките условности, с които Вие изброихте дотук и които разбрахме.
Само че имаме една ситуация. Вие вече имате подписан договор – предварителен или подписан договор. Молбата ми е да отговорите на въпроса: ако българските регулатори удовлетворят подадените от Вас заявления, към днес имате ли готовност да финансирате тази сделка? Защото това е единствената условност, която има. Вече имате договор, имате регулатор. Имате ясен бизнес план, имате ясна инвестиционна стратегия за следващия ценови период, всичко Ви е ясно. Имате ли възможност?
Вторият въпрос, който Ви задаваме, е, тъй като занимават дейността на Комисията тези необвързващи оферти на финансиращи институции, които сте приложили, какво отношение ще имат в това финансиране? Ще бъдат ли изцяло нови или частично, поне нещо може да кажете по този въпрос? Защото ние като Комисия проверяваме на тази база, на тази информация и искам да знам дали си губим времето напразно или има смисъл да проверяваме писмата, които са били част от Вашето ценово предложение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Може ли, господин Председател?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Все пак, господин Председател, ще Ви помоля да погледнете и от тази страна, нищо, че не седим от ляво от Вас, може да зададем и ние някои въпроси.
Първият ми уточняващ въпрос е към този въпрос, който Вие преди малко зададохте. Аз мисля, че не е в предмета на дейността на Комисията, която беше създадена, да задаваме въпрос към едно частно търговско дружество с какви средства и какви парични потоци ще разполага за приключване на сделката. Ако Комисията сме продавачите, защото вече така усещам, че по-голяма част от въпросите на народните представители, които се задават, се държим като продавачи, от страна на ЧЕЗ, и от тази гледна точка аз мисля, че Вашият въпрос е некоректен – пак Ви казвам, свързано с предмета на дейност на създадената Комисия.
И няколко изречения и към ЧЕЗ.
РЕПЛИКА: „Инерком“.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, извинявам се, ЧЕЗ ги няма наистина, но представителите на ЧЕЗ като гледам тук в тази комисия са достатъчно много. (Оживление.)
Благодаря на „Инерком“ за лекцията, която изнесохте към народните представители как се осъществява една търговска сделка, но тази лекция трябваше да бъде поднесена към премиера и двамата заместници на първата Ваша среща. Сега аз смятам, че Вие носите определена отговорност, да не кажа вина, че подведохте Народното събрание и Народното събрание, в лицето на ГЕРБ и на БСП, създадоха една Комисия, на която дейността преди малко председателят каза, че вече като че ли е безсмислена. Защото ако Вие още от началото се бяхте държали, така достойно, като едно сериозно търговско дружество, което всичко, това, което чухме сега от Вас – принципно търговско дружество, това нещо би трябваше да го обясните веднага на премиера, на заместниците и впоследствие може би трябваше да направите определени срещи, включително и със синдикатите, разбира се – сега гледам, че и те са тук обезпокоени, за да не допуснете намеса във Вашите взаимоотношения, и то особено, когато върви търговската сделка.
Аз изслушах много внимателно отговорите Ви. Ако може, да обясните още веднъж определението за една обикновена търговска сделка, защото тя е наистина такава – една обикновена търговска сделка. Различието идва от Вашето държание пак, защото такава сделка един път вече беше осъществена с Е.ОН и „Енерго Про“. Тогава имам чувството, че проследихме политиците съзнателно и добре, и тогава нямаше от процедурите, които бяха проведени, нямаше от никоя страна от политическите среди някой да беше реагирал негативно към сделката, когато се осъществи тогава.
Колеги, да преминем към изслушване на синдикатите, за да чуем и техните притеснения, за което Ви благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз ще направя само следното предложение. Тъй като беше даден знак от министър Петкова, че има един ангажимент, а ние по същество още не сме влезли в дискусията и за да уважим това, че тя присъства на Комисията молбата ми е, ако има въпроси към нея, да се възползваме от присъствие й, след това веднага да продължим с тази дискусия, тъй като тя два пъти много учтиво даде знак, че има ангажимент, а тук напреднахме доста с…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тя Ви даде знак, обаче след народните представители бихме приели това тя да каже. Като си кажат народните представители, тогава да каже и министърът.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добре, господин Петров, но те пак народните представители ще задават въпроси към нея.
Добре, заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам тук да взема думата по това, което каза господин Аталай, защото е обидно към всички нас тук, членовете на Комисията. Не може един народен представител с менторски тон да ни говори за изнесена лекция, след като всички ние зад нас имаме достатъчно опит и сме участвали в също толкова сериозни преговори като тези. Това, което каза представителят на „Инерком“, не е никаква лекция и би било обидно това нещо да се казва и на премиера, и на заместниците му. Защото смятам, че това са едни елементарни А, Б, В на всяка една бизнес сделка, както хората казаха. Ако искате да получите обяснение, господин Аталай, срещнете се с „Инерком“ да Ви разясняват елементарните неща, които Вие искате да научите.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Дуплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ: С право!
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ако мислите, че е необходима, господин Аталай?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбира се, че е необходимо.
Колеги, никога не съм си позволявал да държа менторски тон за разлика от Вашата политическа сила. Още веднъж, това, за което сме се събрали и това, което казаха „Инерком“, ние от „Движението за права и свободи“ Ви го обясняваме от първия ден. Проследете събитията от първия ден до днес и ще разберете кой, за какво, кога и по какъв начин трябва да присъства на съответните лекции.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Отдавна спирам колегата Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Няма да влизам в тона на господин Аталай. Мисля че тази дискусия не е за тази зала.
Въпросът, който трябва да се изясни в тази зала дори не е и въпросът дали ще има сделка или няма да има сделка. Това наистина е нещо между два юридически субекта – което или ще се случи, или няма да се случи.
В крайна сметка нас като народни представители ни интересува следното: ще има ли негативен ефект върху тези три милиона избиратели и три милиона потребители на „ЧЕЗ България“? Ще има ли ефект върху тези 2 800 човека, ако не се лъжа, които работят в „ЧЕЗ България“? Това е важният въпрос, който трябва да зададем и който, както разбирам от това писмо, за съжаление, не успях внимателно да го прочета цялото, тъй като сега го виждам за първи път.
Доколкото разбирам от Вашия отговор към нашата Комисия и към синдикатите, на 4 април 2018 г., ако не се лъжа, сте участвали в среща между ръководството на ЧЕЗ и синдикалните представители на дружеството в „ЧЕЗ България“. Значи Вие сте убедени, че ще има сделка, подсигурили сте всичко, влизате вече в контакт с хората, които ще управлявате след приключване на сделката, за да успокоите страстите, които има там. Малко по-надолу казвате, че няма такива страсти, всичко е нормално. Как наистина, защото това е предполагам интересно, както и за нас народните представители, така и за медиите: как смятате да процедирате с тези хора? Видно от писмото Ви, давате уверения, че няма да има промени – тези хора ще запазят работните си места, ще си работят, ще продължат да работят, както и досега, надяваме се. Разбира се, надявам се, че няма да отречете, че ще има някакви промени в ръководството, най-малкото няма как да оставите същите хора. Поне така си мисля аз.
От тази гледна точка моля да отговорите на тези въпроси, защото в крайна сметка това е важно за българските граждани, а не от къде идват парите. Може и след министърката, разбира се.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Защото много задържахме госпожа Петкова.
Ако има въпроси към министъра – да, ще помоля и синдикатите, защото предполагам, че и те имат някакво запитване към министъра преди да напусне заседанието.
Аз да Ви благодаря, министър Петкова, че бяхте толкова търпелива. Ще си позволя, аз да започна. Когато се обяви тази сделка, знаете, че първото, което последва, беше Вашата оставка. Моята молба е все пак да чуем към днешна дата – Вие подадохте оставка, тази оставка беше неприета. Сега, в момента, с оглед причините и мотивите за подаването да видим какво е състоянието в момента като действащ министър.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще парафразирам една известна максима или поговорка. Един въпрос или едно внушение задавано сто пъти, не очаквайте, че ще получите различни отговори. Защото тук се задават въпроси, на които поне три пъти бяха давани отговори в Народното събрание. Първата комисия, която беше съвместна, голяма и към министър Петкова. След това пак бяха задавани същите въпроси. Колегите на предното заседание и на по-предното заседание продължават да задават едни и същи сто пъти внушения, не толкова въпроси – защо очаквате, че ще получите различни отговори? Но все пак сме комисия, нека да ценим времето на вижте колко хора има поканени!
Аз и предния път направих такова изявление. Задаваме едни и същи въпроси, получаваме едни и същи отговори. На следващото заседание задаваме същите въпроси – абсолютно същите, получаваме абсолютно същите отговори.
Но това е моят призив все пак: нека да бъдем конструктивни! Много медии чакат, чакат отзад представители на неправителствени организации. Може би и те ще искат да зададат от друго естество въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Господин Ерменков, нали имате нов въпрос?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Въпрос имам, да.
Аз, между другото, под формата на закачка към господин Лазаров. За съжаление, господин Лазаров, задавахме едни и същи въпроси няколко пъти и получавахме различни отговори. Това е проблемът! Но няма значение, това е друга тема.
Аз имам един въпрос към министър Петкова.
Госпожо Министър, във все още действащата Енергийна стратегия на България е записано, че един от ангажиментите, които съществуват вътре, е гарантиране сигурността на електроенергийните доставки. Имайки предвид, че по силата на Закона за енергетиката Вие сте отговорни за политиката, която се провежда в държавата по отношение на енергетиката, в частност електроенергетиката, искам да Ви задам въпроса: дали и под каква форма, ако сте убедени, или не сте убедени – ще чуя от Вашия отговор, продажбата, която в момента обсъждаме, може да повлияе върху точно тази сигурност на електроенергийните доставки?
Понеже не искам да спекулираме с онази сделка от 2011 г., когато „Енерго Про“ купи Е.ОН. Говорим за две различни неща. „Енерго Про“ е фирма на пазара на електроразпределението и електроснабдяването от дълги години, а не от вчера, когато е купила тази Е.ОN.
Аз само искам да задам въпроса: убедени ли сте, че по този начин с тази сделка няма да има опасност от гледна точка на професионализма на онези, които купуват, от гледна точка на тяхната биография като фирма в областта на енергетиката и от гледна точка на това, че те са онези, които ще разработват стратегиите за развитие на сектора „Снабдяване и разпределение“, независимо от мениджмънта на самите фирми – все пак собственикът е този, който определя направлението – убедени ли сте, че фирмата, която в момента кандидатства за изкупуване 67% от ЧЕЗ, тоест по-точно говорим за 100% „ЧЕЗ България“ – фирмите, е в състояние, пак казвам с професионалния си опит и с традициите, които има в областта на енергетиката да гарантира тази сигурност?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Какво да кажа? Нека така да формулирам нещата. Понеже инициативата за тази комисия е Ваша, без добавката на господин Лазаров – ако я оставим настрани, искам да Ви прочета какво сте формулирали Вие? – „Комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка – махам това – „планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България“. Понеже най-малко говорим затова – най-малко говорим затова! – особено в тази комисия, аз разбирам, ние сме съгласни със синдикатите, защото това пак не е в обхвата на това, което ни е вменено като въпрос, но в крайна сметка те имат правото да чуят и да изкажат своите съмнения, но всички други въпроси не отговарят на абсолютно зададената от парламента ни насока.
Господин Ерменков, бихте ли ми казали „Енерго Про“ точно къде са разпределяли и къде са снабдявали с електрическа енергия, защото ние не знаем? Може би ще трябва да ни осведомите.
Благодаря.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Николов, може ли дуплика? Съвсем кратка!
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Имам една молба. Има наистина достатъчно хора, които са уважили Комисията – в момента са дошли тук да дават въпроси или да слушат. Моята молба е да не изпадаме в коментиране на решения, вече взети, от българското Народно събрание.
Втората ми молба към колегите – мисля, че едва ли някой може да дефинира точно предмета на дейност, на планирана продажба на дружествата, какво би трябвало да се изследва върху това! Защото това означава да се изследва и кой е купувачът, господин Николов. Това означава да се изследва и какъв е произходът на средствата. Това означава да се изследва и какво е бъдещето. Това означава да се изследва каква е дейността и отговорността на всички институции в този процес и всичко друго. Това не е работа на Народното събрание, господин Аталай, но не е работа на Народното събрание да прави и временни комисии и да изяснява много въпроси, които изпълнителната власт не може да прави. (Реплики извън микрофоните.)
Работа ли беше на Народното събрание да се занимава с инвестиционния разход за закупуване на самолети? Работа ли беше на Народното събрание да се занимава със скандала НДК? Да ги изреждам ли всичките? Работата ли беше да се занимаваме с всички тези неща?
Има решение на българското Народно събрание. Аз моля да не се връщаме непрекъснато към това! Имаше въпроси към министър Петкова.
От други членове има ли още въпроси към нея – от гостите, от синдикатите, преди да освободим госпожа Петкова? Имате ли към нея нещо или по-скоро към другите участници са Вашите въпроси? (Реплики извън микрофоните: „Към другите участници!“)
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Първо, уважаеми господин Председател, да Ви благодаря за проявеното разбиране – наистина имам ангажимент, който няма как да отложа и благодаря за разбирането на всички Вас.
По отношение на първия въпрос, свързан с моята оставка, както спомена и господин Лазаров, наистина няма какво ново да добавя към всичко това, което вече сме имали възможност да коментираме. Тъй като обяснението, което дадох, беше в рамките на първото изслушване, а не в рамките на Анкетната комисия, която беше създадена впоследствие, съвсем накратко отново ще кажа какви са мотивите и какво се случва към настоящия момент.
Всички помним как в деня, в който ЧЕЗ обяви решението на Надзорния съвет за продажбата на своите активи в България, беше създадена една настина психоза, една истерия, която истерия просто доби застрашителни размери в един момент. Още през лятото на 2017 г. в рамките на въпроси, които колеги журналисти ми бяха поставили, когато станаха известни имената на компаниите, които кандидатстват в процедурата за ЧЕЗ – между другото една голяма част от тях бяха български компании, което всъщност, мисля, че е позитивно като факт, още тогава имаше въпроси към мен дали познавам госпожа Върбакова. Аз още тогава потвърдих, че я познавам, че я познавам от 20 години. Това са нещата от живота и фактите – нещо, което аз по никакъв начин не мога и не искам да отричам.
Впоследствие, в резултат на създалата се истерия, започнаха едни опасения, едни страхове да се насаждат в българското общество. Това провокира моята реакция и акта на подаване на оставка – оставка, която, аз разбира се, съгласувах с премиера Борисов, така както трябва да бъде. Целта беше всъщност да се даде възможност на всички да направят необходимите проверки, необходимите анализи и да не се смята, че правителството, че държавата, че Министерството по някакъв начин стои зад една такава сделка. Защото както стана ясно впоследствие, държавата няма как да вземе отношение към един такъв процес, независимо от това как се казва министърът на енергетиката или кое правителство управлява. За всички стана ясно, че държавата няма как да се намеси поради простата причина, че не държавата продава свои активи, а активи, които държавата е продала преди повече от 13 години, се продават от нейния настоящ собственик. Това бяха фактите.
Впоследствие обаче, след подаването на моята оставка, се чуха много гласове „за“ и „против“, в това число получих много сериозна подкрепа и от колегите от нашите коалиционни партньори – подкрепя, която, от една страна, бях длъжна по някакъв начин да оправдая. Защото се получи другата версия в обществото, че „след като тя си тръгва, очевидно има нещо“. За да докажа, че и аз, и правителството нямаме нищо общо към такава една сделка, просто приех решението на премиера и на нашите коалиционни партньори да остана на поста „министър на енергетиката“.
Това са фактите към настоящия момент. Те са такива, каквито са. Изпълнявам задълженията си с необходимата отговорност. Знам колко е важно това, което се случва. Както и господин Ерменков спомена, това са наистина теми, свързани с енергийната ни сигурност, с националната сигурност на страната. Става въпрос за продажба на електроразпределителното предприятие, което е най-голямото на територията на България. Но както стана ясно, и друг път е имало такава подобна сделка, в не толкова далечната 2011 г., и за радост нищо драматично и нищо фатално не е последвало от такъв род продажба.
Що се отнася до потенциала и капацитета на компанията „Инерком“, на мен ми е трудно да преценя какъв би бил капацитетът на компанията. Но тук трябва да е ясно едно. Това е компанията, която ще придобие на практика този бизнес, а този бизнес не бива да забравяме, че не води своето начало от февруари тази година. Това са дейности, които преди това българската държава е осъществявала. След това българската държава е решила, че трябва да продаде тази част от българската енергетика. Мотивите са ясни, те са посочени в Стратегията за приватизация на електроразпределителните предприятия от 2003 г. – Стратегия, приета и от българския парламент, решения, които са се превърнали в основен приоритет на тогавашното правителството, в част „Енергетика“, това е приоритет № 1, именно приватизацията на електроразпределителните предприятия. Мотивите са ясни, мотивите са категорични. Ние сме ги обявили пред всички инвеститори и там ясно е записано защо правителството тогава тръгва да прави подобна крачка.
Сега, когато други компании купуват активите на ЧЕЗ в случая или преди това на Е.ОN или друга компания, която продава свои енергийни предприятия на територията на страната, то българските граждани трябва да са наясно, че тези компании имат необходимия мениджмънт. Те имат хората, които работят, хората, които реално извършват тази дейност. Не вярвам госпожа Върбакова да е лицето, което ще управлява, така да се каже, чисто технологично процеса. (Реплики извън микрофоните.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И ние не вярваме.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Радвам се, радвам се.
Госпожа Върбакова не е техническо лице, както предполагам и собствениците на други енергийни предприятия, и на другото електроразпределително предприятие, което беше продадено преди шест или седем години. Не съм видяла някой от тези собственици да отиде и да застане в трафопоста или съответно да застане под електропровода и да осъществява определени дейности. Затова има мениджмънт, има технически експерти, има над 3000 човека, доколкото знам в ЧЕЗ, които работят, и всички тези хора правят така, че да гарантират енергийната ни сигурност.
Така че аз смятам, че българските граждани трябва да бъдат спокойни, не трябва да се притесняват от това, че се извършва смяна на собствеността, а още по-ясното доказателство затова е все пак, че държавата контролира и регулира този процес. Това че държавата е на мястото си и регулира този процес – това е Комисията за енергийно и водно регулиране. Това е нашият регулатор, който, смея да твърдя, работи изключително компетентно, изключително обективно и е гарант за енергийната сигурност на страната и за това, че интересите на българските потребители наистина са защитени.
Вижте и Закона за енергетиката, там има една специална разпоредба, която е свързана с това: ако не се изпълняват дейностите по лиценз на съответното електроразпределително предприятие или на съответно енергийно предприятие, какво следва, независимо от това, кой е собственикът, той се отстранява и се налага фигурата на особен управител, който осъществява тези дейности дотогава, докогато регулаторът прецени, че тези нарушения, ако има такива, са отстранени.
Аз смятам, че подобни страхове не бива да бъдат насаждани сред българското общество и не бива да се преекспонират. Важно е, безспорно това е много важно! И трябва да бъдат дадени отговори на тези въпроси, които и Вие поставяте, които и хората вълнуват. Но пак казвам, държавата има своите механизми и своите регулатори, за да може да гарантира енергийната сигурност на българските граждани, на потребителите, на бизнеса и съответно да е гарант за това, че тези дружества, които имат лицензия да упражняват тази дейност, наистина ще се движат по правилата и всяко едно отклонение от тях има ред да бъде санкционирано. Това е моят отговор.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаема госпожо Министър! В последно време много популярна стана тази теза за особения управител. Аз се радвам, че и господин Иванов е тук.
Искам да задам един друг въпрос: ако в един момент, в който аз обаче не се съмнявам, че ще настъпи и „Инерком“ ще станат собственици на ЧЕЗ, всеки, който е управлявал голяма компания знае, че който и да е управителят или висшият мениджър на едно такова предприятие, сам той не може да управлява. Ако първата седмица, както обикновено става, висшият мениджмънт от експерти бъде отстранен от новия собственик „Инерком“, този особен управител как ще се оправи сам? Защото ние говорим за един особен управител.
Господин Иванов, предполагам, че особеният управител е едно лице, един човек – при цялото ми уважение към Вас, госпожо Министър, дори и Вие да сте особения управител на това ново предприятие, Вие без екип няма да се справите! Какво прави държавата в тази посока?
И ние всички тук си задаваме въпроса – какво ще стане със служителите на „Инерком“, синдикатите затова са тук, на ЧЕЗ служителите, които са до момента? Но никой в тази държава, освен ние от „Воля“, не задава въпроса: добре, ако в края на краищата две седмици по-късно „Инерком“ – собственици на ЧЕЗ, са уволнили експертния си персонал, в един момент те кажат: „Ами, извинявайте, ние се надценихме.“ Особеният управител какво може да свърши без хора, без екип?! Има ли държавата готовност и с екип, освен особения управител, който да кажем, че сте Вие като глава на този сектор.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: По-скоро този въпрос е към господин Иванов.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодаря за този въпрос. Наистина много смислен въпрос поставихте – въпрос, който, разбира се, подробно ще бъде развит и от господин Иванов, тъй като изцяло правомощията по отношение на тази функция на особения управител са в Комисията за енергийно и водно регулиране.
На първо място, смятам, че която и да е компания, тръгнала да придобива такъв тип бизнес, тръгнала да придобива част от енергийната инфраструктура на страната, трябва да си дава ясна сметка, че подобни дейности, свързани с подмяна на мениджмънта, съкращаване на персонал или друг род подобни дейности са недопустими и немислими.
Смятам, че компанията „Инерком“ – не мога да давам отговори от тяхно име, предполагам, че те имат своята визия, може би и впоследствие в разговорите с колегите от синдикатите ще бъдат дадени ясни отговори на тези въпроси, но аз смятам, че няма сериозна компания, която да се занимава с този тип дейност, да знае за каква специфика на работата става въпрос и да тръгне към един такъв необмислен ход. Именно защото са възможни всякакви хипотези, законодателят е помислил и е въвел тази фигура на особения управител. Той няма как да се справи сам, Вие сте прав. Затова му се дават функции и правомощия той да определи екип от хора, с които би могъл да управлява този изключително сложен процес. Така че особеният управител няма да бъде на практика сам. Това поне предвижда законодателят в тази му част.
Но господин Иванов може би може да даде по-подробна информация за самата процедура. Поне на мен не ми е известно тази процедура досега да е прилагана пряко, но съществува в закона. Това е една защита за българските потребители, защита за българската енергийна система.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ако няма други въпроси към министър Петкова, да й благодарим за участието.
Аз предлагам, тъй като синдикатите търпеливо изчакаха да им дадем сега възможност те да формулират към представителите на „Инерком“ и на КЕВР техните въпроси, а народните представители – по същество. Господин Сабанов вече започна дискусията, цитирайки писмения отговор, който получихме от „Инерком“ на база на срещите и притесненията на заетите там в дружествата на ЧЕЗ. След това и гостите ще имат възможност също да зададат въпроси в тази важна част от дискусията.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, само за една малка процедура ще Ви помоля.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тъй като се налага да изляза, ще Ви помоля да гласувате вместо мен, ако има гласуване.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря за доверието, господин Ерменков.
От синдикатите, заповядайте.
ИОАНИС ПАРТЕНИОТИС (Вицепрезидент на Конфедерация на труда „Подкрепа“): Уважаеми господин Председател Бойчев, уважаеми членове на Временната комисия, уважаеми господин Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаема госпожо Стоева – председател на Съвета на директорите и представителите на „Инерком България“ ЕАД! Първо, бих искал от името на Конфедерацията да изразя своята благодарност и своето удовлетворение за бързата реакция на Комисията, тъй като приблизително преди един месец двата синдиката депозирахме до Вас общото си искане за провеждане на този дебат, акцентирайки върху три основни, опорни да ги наречем, точки. Едната от тях е свързана със социалните измерения на тази сделка, която по същество ние напълно разбираме, че това е търговска сделка, а не приватизационна сделка, защото приватизационната сделка има съвсем други параметри и изисквания.
Същевременно втората точка е свързана с инвестиционните намерения и респективно производствената програма, а от тук съответно и инвестициите за подобряване на условията на труд и безопасността в дружеството, което управлява, бих казал, Западната част на енергийния сектор на България.
Третата точка е свързана с ценовата политика на дружеството.
Бих искал да благодаря на „Инерком България“, които макар да нямате този ангажимент – да отговаряте на синдикатите, използвайки съответно Комисията, Вие сте направили точно това, засягайки част от въпросите и темите, които ние сме повдигнали в това наше писмо.
Една малка шеговита забележка към Вас. Президентът на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ не се казва Пламен Манолов, а се казва Димитър Манолов, така че ще имате ангажимент да му купите една риза. (Оживление.) Пламен Димитров е колегата – президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Поводът за нашето съвместно писмо – ние сме го споменали още в преамбюла, е огромният обществен интерес, който съответно към сделката и недостатъчната информация доведоха до нашата реакция.
Тук от името на Конфедерация на труда „Подкрепа“ искам да Ви уверя – да, ние знаем, че сте провели в началото на месец април среща с представителите на синдикалните организации в рамките на „ЧЕЗ България“. Знаем съответно ангажиментите, които Вие сте поели на тези срещи, но целта ни е да чуем пред представителите на българския народ това, което са българските депутати, допълнителни гаранции от „Инерком България“, свързани с ангажиментите по следните компоненти: спазването на Колективния трудов договор, подписан миналата година през месец август и който съответно е с максималния срок на валидност, който допуска Кодексът на труда – две години.
Вторият въпрос е свързан с трудовата заетост в рамките на дружеството, която съответно обхваща 3275 български работници, и това нещо Вие сте го фиксирали във Вашия отговор.
Третият въпрос е свързан с първата точка. Това е запазването на социалните придобивки, които са договорени в Колективния трудов договор и евентуални ангажименти на дружеството за доразвиване на този социален пакет.
Във връзка с инвестиционната Ви програма бихме искали да чуем някакви Ваши виждания, свързани с инвестиции за подобряването на условията на труд, в частност за подобряването и гарантирането на безопасността, тъй като в крайна сметка говорим за един сериозен сектор, какъвто е енергетиката.
По отношение на ценовата стратегия, Вие декларирахте, че не сте участвали във формирането на предложението, което разбуни, най-общо казано, общественото мнение – предложението, което беше депозирано в Комисията за енергийно и водно регулиране, от „ЧЕЗ България“ заедно с останалите ЕРП-та – имам предвид „Енерго Про“ и EVN. Но „ЧЕЗ България“ представиха едно доста, бих казал, агресивно предложение, и то в една от компонентите, формиращи цената на електроенергията.
В този смисъл бихме искали да чуем от Вас на база на Вашите анализи за състоянието на дружеството, което Вие по всяка вероятност ще управлявате след някой и друг месец, след като финализирате сделката, дали подкрепяте едно такова предложение и дали съответно според Вас то е достатъчно обосновано, за да бъде направен един такъв сериозен срок в ценовите нива?
За да не бъда голословен, бих искал да се обърна и да използвам възможността от факта, че тук има представители на всичките политически партии, представени в българския парламент, и да се обърна към Вас със следния апел, призив, предложение – както искате, така го разберете. Световната тенденция е за отказ от така наречения неолиберален модел спрямо монополни услуги, каквито са енергетиката, каквото е газоснабдяването, каквото е водоснабдяването и канализацията. Световната тенденция показва съответно завръщане и в публични ръце на тези важни сектори. В този смисъл, тъй като тече дебат, тъй като съответно има виждания за промяна на българското законодателство, в частност за разширяване правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране, когато трябва да се одобряват купувачи при едни такива сделки, дали не е настъпил моментът примерно да се направят стъпки за промяна на българското законодателство, което да даде възможност за така наречената „златна акция“ от страна на българската държава, така че държавата да може да участва при формирането на политиките в този сектор? Тук не става дума само за сделката, която е повод за днешния дебат, а става дума въобще за сделки, които са за цялата енергетика и за останалите енергийно разпределителни дружества.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: И аз благодаря, господин Партениотис.
Заповядайте, господин Никифоров.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ (съветник към кабинета на президента на КНСБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни избраници, господин Иванов! Ще избегна това, което каза колегата от КТ „Подкрепа“, но искам да започна с нещо, което непрекъснато тук повтаряха представителите на „Инерком България“ – че това е една чисто търговска сделка. Искам да Ви кажа, че Вие купувате една дейност, която е взривоопасна. Затова ръководството на КНСБ и КТ „Подкрепа“ със своето нарочно писмо двамата лидери се обърнаха към Вас, за да имаме яснота и отговорност и искаме сигурност – сигурност най-много за работещите вътре, в „ЧЕЗ България“, и сигурност за всички други дружества, които Вие снабдявате с електроенергия, ако Вие снабдявате и има сделка.
Искам да Ви кажа, че само преди два месеца ние работодатели и синдикати се стягахме да протестираме заедно срещу един от търговците на ЧЕЗ, който е „ЧЕЗ Трейд“ – Вие ще го управлявате. Това е търговската фирма, която предлагаше електроенергия на всички фирми, които са в Югозапада. Така че чрез „ЧЕЗ Електро“ Вие подавате на битовите абонати, „ЧЕЗ Трейд“ е търговецът на едро – за фирмите, „ЧЕЗ Разпределение“ – мрежите, и всички тези 3270 човека, които работят вътре. Голямата част от тях са членове на КНСБ и КТ „Подкрепа“.
Това не е чисто търговска сделка, Вие придобивате една дейност, която искам да Ви кажа, че когато господа чехите пристигнаха тук и започнаха реорганизацията след продажбата, най-голямата стачка в енергетиката бе през 2008 г. точно срещу ЧЕЗ. Миналата година бяхме отново пред ефективна стачка.
Имам въпрос към господин Иванов. При Вас има тригодишна стратегия, такава ли беше – петгодишна, сега е тригодишна, на ръководството на ЧЕЗ за всички тези дейности. Вие, уважаеми господа от фирмата „Инерком“, ще изпълнявате тази стратегия. Защото в нарочното писмо, което ние получихме три часа преди това заседание, Вие категорично заявявате на господин Манолов и на господин Димитров, колега Иоанис: „Искаме да припомним, че сделката за активите на ЧЕЗ в България, в която „Инерком България“ е избран за купувач, не е приватизационна. Нямаме отношение нито към приватизационни сделки, нито към стратегиите за приватизация на електроразпределителните дружества. Народното събрание с Решение от 2004 г. е приело Стратегия и е одобрило продажбата на контролния дял от тези дружества, но нека имаме предвид, че „Инерком България“ придобива акции в частна сделка от частна компания 14 години след извършената от държавата приватизационна продажба“.
Искам да Ви кажа, че тогава всички ние, голяма част от присъстващите тук, работихме за този, социалния раздел. Ползвахме френски опит, друг опит и така нататък. С лека ръка тук преди малко един от народните избраници заяви какви искания имаше тогава, какъв обем, оборот, опит в ръководството и други. Няма да скрия, че ние сме притеснени от това как ще се управлява в бъдеще дружеството. Затова и зададохме въпросите, които колегата Иоанис прочете пред Вас, но това на което искам конкретен отговор от „Инерком България“ го пишете в отговора Ви, и то Вие сте го подписали – Милена Стоева като председател на Съвета на директорите, че: „Стратегията за развитие на дружествата, инвестициите и бизнес плановете им за следващия регулаторен период са представени на КЕВР, като предложение от продавача ЧЕЗ и подлежат на одобрение на регулатора съгласно Закона за енергетиката. Регулаторната рамка е законово определена и няма място за импровизации и произволни решения.“
Няма да повтарям тук за Колективния трудов договор. Ние имаме договорености от 1 юли за повишаване на работните заплати, затова категорично заявяваме, че социалните измерения на сделката ще ги следим. Дали Вие признавате стратегията, която е приета от този парламент или Народното събрание преди толкова години, или това, което ще бъде и е заложено в тригодишната рамка сега, при господин Иванов, а вътре влизат работните заплати, разходите за безопасен труд, Инвестиционна програма – всички тези неща, за които ние много пъти сме спорили, участваме много често в публичните заседания в КЕВР, където даже когато и трябва, го окупираме отвън, нали господин Иванов, и си казваме приказката така, както трябва. За да не стигаме дотам, затова Ви казах, че не с чисто търговска сделка и само една сделка, пак повтарям, тя е взривоопасна и е добре да има социален мир, социално партньорство. Защото тук е един от нашите представители от КНСБ – колежката, която е присъствала на Вашите срещи в отделните дружества, но това, което настояваме и искаме към Вас, е да се спазват подписаните договорености, запазване на работните места и, разбира се, това което сме заложили като споразумение – за повишаване на работните заплати от тази и следващата година като споразумение, намерения и ангажименти на калкулация за развитие на човешки ресурс. Дейността е такава, че без квалификация и преквалификация няма да стане. Ако не се отделят средства, винаги сме спорили за това, колкото може повече, за да могат хората да са по-високо квалифицирани и по-грамотни.
Като национално отговорни организации, ние категорично заявяваме за сигурността на доставките и ценовата Ви политика. Споменах в началото, че една от фирмите на ЧЕЗ, която е търговската фирма, която с другите фирми създаде предпоставки, ако мога да кажа, за напрежение и в бизнеса, и в синдикатите. Защото когато цените са нереални, накрая плащаме ние с работните си заплати, а това искам да кажа тук и пред народните представители, че няма как да позволим с нашите работни заплати да се правят инвестиционни програми, да се подценяват изискванията за безопасен труд и инвестициите, които трябва да се правят там.
Обръщам се към народните представители: не забравяйте, че когато се върнете по отделните избирателни райони, от които сте, ще срещнете една голяма част от тези хора, които или са работещи и ЧЕЗ им доставя във фирмите, в които работят, електроенергията и зависи от тази цена, или са потребителите с индивидуалния си електромер, които плащат от семейния бюджет, и когато от едната страна заплатите са замразени, а от другата, цената е нереално висока, знаете какво се получава – не плашим никой с такива дейности.
В тази насока, приключвайки искам да дам думата и на колегите Божидар Митев – колегата на една от енергийните федерации, до мен е колегата Георги Петров. Искаме да има сигурност в доставките на електроенергия – сигурност обаче да има и в ценовата политика, сигурност за работните места и сигурност за доходите. Защото другата алтернатива е – тези хора са квалифицирани и грамотни, стават и си тръгват и много пъти предпоставка за наши действия са извънреден труд, графици ненормални, ако мога да кажа, за работа и почивки, няма почивни дни, събота или неделя, със сумирано изчисляване на работно време, няма да Ви занимавам. Това са неща, които ние с отделния работодател – сега с ЧЕЗ, решаваме както можем и колкото имаме сили.
Нека колегата Божидар Митев да допълни.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Никифоров.
БОЖИДАР МИТЕВ (председател на Независимата синдикална федерация на енергетиците в България): Уважаеми господин Бойчев, господа народни представители, доцент Иванов, представители на „Инерком“, колеги! Като продължение на казаното от господин Никифоров веднага бих бързал да се съглася с казаното от господин Сабанов – споделям Вашите притеснения за бъдещето на сегашния ЧЕЗ и как той или „Инерком“ ще обслужва близо три милиона потребители. Няма скрия, че съм подразнен от отговора, който получихме преди три часа, в който Вие казвате, че е „налице проява на дискриминационно отношение спрямо „Инерком“ от страна на КНСБ и „Подкрепа“, защото досега при сделки от подобен характер не са поставени такива въпроси“. Да, нашите въпроси са сериозни, но сериозно ни е и притеснението. Даже изказват учудване, че дори се водят разговори с посредничеството на Народното събрание. Това е комплимент за сегашния състав на Народното събрание, който за разлика от предишни състави на Парламента, не проявили достатъчно загриженост за електроенергетиката на България.
Госпожо Стоева, Вие сте бивш служител на „Електроразпределение – Плевен“ преди приватизацията и след приватизацията. Вие сте наясно какво беше отношението и оценката на нашата енергийната гилдия към процеса на приватизацията, каква беше нашата реакция, включително и протести отвън пред парламента, и не мога да приема, че ние сега, видите ли, имаме такова отношение към Вас. Не, ние нямаме такова отношение! Търсим действително прозрачност и искаме да я получим. Категоричното Ви отхвърляне на нашите твърдения, че липсва пълна прозрачност на сделката, че има безконтролност на активите на ЧЕЗ – това ние сме го написали, Вие го повтаряте, недоказаният опит на кандидат-собственика. Да, аз бих Ви попитал: знаете ли основния закон на електротехниката – Закона на Ом? Примерно! Затова, че се излагат над три милиона потребители на риск и това е факт. Не бива да се сърдите за това, защото ние искаме да получим ясен отговор и днешната дискусия, мисля, че това доказа.
Аз няма да коментирам това, което казаха колегите, които сигурно са юристи – аз съм едно просто инженерче, но те са юристи и със сигурност много конкретно зададоха въпросите какво ще се случи при необслужване на този многомилионен кредит. Кои банки ще станат собственици на „Електроразпределение“ или кои хора, които са гарантирали тези кредити, ще станат собственици на „Електроразпределение“? Доколко тези хора ще бъдат лоялни към българската държава и българските потребители? Това са много въпроси, на които, мисля че и Комисията, не само ние тук, и българското общество трябва да получи отговор. Тук се спомена „Енерго Про“. Знаем ли кой е собственик на „Енерго Про“, питам аз?
РЕПЛИКА: Не.
БОЖИДАР МИТЕВ (председател на Независимата синдикална федерация на енергетиците в България): Точно така: не! Трябва ли да се случи това и да се случва в България за бизнес, който е от особено важно значение за всички ни?
За Вашата констатация, че не сте забелязали социално напрежение в срещата в ЧЕЗ. Съвсем искрено казвам, аз говоря винаги директно и тук много хора ме познават и знаят, че съм такъв. На срещата в ЧЕЗ – първо, Ви приветствам, че сте провери такава среща, но това е среща, която е куртоазна, опознавателна. Две седмици преди това, мисля че имаше друга среща, на която нашите представители поставиха ясно въпроса: какво става с тези 8% бонус, които новият собственик не е длъжен да дава? Това са пари от техните разходи за труд по една бонусна програма, която синдикатите и до ден-днешен не са приели. Ясно ли Ви е, знаете ли, че в ЧЕЗ заплатите са един от най-ниските в електроенергетиката? Вероятно не го знаехте.
Не се заблуждавайте от една среща, в която хората са, нали, проявили възпитание към Вас ли, към госпожа Върбакова. Така че тук Вашите декларации – приемем, така трябва да бъде, че ще надграждате постигнатото в областта на човешките ресурси. Ами то не останаха хора, които да надграждате. Всички ние имаме приятели в стара Европа, напуснали включително и ЧЕЗ, получавайки в пъти по-големи заплати, защото тук не получиха тази реализация, която заслужават.
Това че ще продължите добрите практики за развитие на човешкия ресурс и в дружеството и професионалното усъвършенстване на служителите, бих Ви казал: моля Ви, недейте! Моля Ви, недейте! Те започнаха добре при предишния мениджмънт на ЧЕЗ, включително с образователни програми в Техническия университет. Тези са бандити, казвам го без притеснение, с които Вие влизате колаборация.
И ще кажа още нещо. Заплатите на диспечерите една особено важна длъжност – това е за този, който има представа какво е електроенергетиката, са с 500 лв. по-малки от тези във филиалите. Тридесет диспечера напуснаха последните две години и половина. За каква сигурност ще говорим? Това вече е и към Вас, уважаеми народни представители!
И понеже говорим за инвестиции – тук е доцент Иванов, който аз винаги съм подчертавал, че лично много уважавам – към септември месец 2016 г. ЧЕЗ дължеше 62 млн. лв. на бизнеса – 62 млн. лв.! – сега не знам колко са. Преди това бяха 170 млн. лв. Изтеглиха един кредит около 150 – 160 милиона, не си спомням точното число, за да го кажа. Кой ще разплаща този кредит, който беше изтеглен в началото на миналата година? Вие или ЧЕЗ ще си го платят и къде ще се отрази това в сметките на българите? Кой ще го плаща?
И понеже говорим за социален мир – тук колегата Никифоров спомена, миналата година по това време правихме подписка за стачка. Не ги слушайте какво Ви говорят. Не ги слушайте! Бяхме пред стачка!
Казвайки всичко това, мила госпожо или госпожице, не го казвам, защото искам да знаете, че ще се конфронтираме с Вас. В никакъв случай! В никакъв случай! Още повече че Вие сте ни колега. Били! Но за да се случат нещата такива, каквито трябва, Ви призовавам към един действително открит и честен диалог, ако искате да се случат и ако Вие сте бъдещият собственик.
Благодаря Ви, господин Бойчев.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Вие искате още някой ли, защото ми се струва, че доста въпроси бяха зададени, господин Никифоров, от Ваша страна, нали? Благодаря за това.
Много въпроси имаше госпожо Стоева и към Вас, и към екипа, с който сте тук.
Колеги, предлагам да чуем част от отговорите и след това, ако има допълнителни въпроси от народни представители и от гости.
Заповядайте, госпожо Стоева, преди това господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, тъй като господин Таско Ерменков напусна и заяви, че ще гласува, така както Вие гласувате, тъй като и ние имаме вече заседание на парламентарната група, ще Ви помоля следващото заседание да започнем от 14.00 ч., да не е от 14.30 ч., за да може да имаме активно участие. (Реплики.) Колеги, като гледам, ние ще правим заседание до девет месеца и половина. Ако има гласуване, гласувам така, както председателят гласува.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Извинявам се, че Ви прекъснах, госпожо Стоева.
Заповядайте.
МИЛЕНА СТОЕВА (председател на Съвета на директорите на „Инерком България“ ЕАД): Уважаеми господин Председател, уважаеми представители на синдикално представените организации! Благодаря за въпросите, които ни зададохте.
Едно обобщение като резюме от това, което е в писмото и малко по-детайлна информация. Среща със синдикатите имахме на 4 април 2018 г. по покана на ЧЕЗ и по наша инициатива. Това е като част от една политика, която ние сме договорили за плавно преминаване на собствеността, за да не може да се разбере и да няма промяна по отношение на потребителите и по отношение на служителите в отношението на дружеството по отношение на предоставената услуга и по отношение на правата, които имат служителите.
Ние водим ежеседмични срещи, имаме ежеседмични срещи, не само в София – досега в Перник, Кюстендил, Благоевград, със служители на компанията, на които въпросите, които днес ги зададохте, са ни задавани многократно и на тези срещи обясняваме точно каква политика ще имаме по отношение на служителите, по отношение на вече договорените права и задължения на служителите с колективните трудови договори. Ние сме запознати с колективните трудови договори във всяко едно от дружествата, които придобиваме. Те са сключени до 2019 г. Ние придобиваме дружествата заедно с договорите, които са сключени.
Мисля, че и тримата господа зададоха този въпрос: дали ще запазим ангажиментите, които ЧЕЗ има понастоящем към служителите, които са разписани с колективните трудови договори. Да, ние ще ги запазим, няма да ги променяме и няма да преговаряме отново със синдикатите за изменение както на вече договорените бонуси, така и на увеличенията в заплатите, за които споменахте. Ние знаем за размера на бонусите, знаем за увеличението на заплатите. Това са разговори, които сме водили с продавача още преди сделката, така че за нас те не са изненада.
Друг въпрос, който всички вълнува и на който категорично искам да заявя, че няма да се случи – няма да има съкращения на служители. Не предвиждаме съкращения и на мениджмънта. Това са добре работещи дружества с много добри финансови показатели. Няма да правим никакви резки промени. Водим преговори с висшето ниво мениджмънт, за да запазим всички, които в момента работят в дружествата.
Инвестиции в условията на труд. Ние ще продължим да надграждаме това, което е направено през последните 13 години от ЧЕЗ и това, което е постигнато в отношенията със служителите. Ние ще инвестираме в развитието и повишаване на професионализма на всички служители, всичките 3275 служителя. Има отворени позиции, които са незаети, така че служителите са повече от посочената в писмото бройка.
Ще запазим всички социални придобивки. Ще се ангажираме и с допълнителни ангажименти от страна на дружествата към служителите с цел да повишим удовлетвореността на служителите. И това, което господин Митев каза да не се случи – да няма служители, които са напуснали, защото не са удовлетворени или от заплата, или от условия, при които работят.
Стратегията за развитие и бизнес планът е входиран заедно с ценовото заявление. То ще бъде одобрено или не, ще бъде разгледано от Комисията за енергийно и водно регулиране. В тях, както всяка година, ние се надяваме, че са взети предвид увеличенията на заплатите на служителите, така както са договорени в колективния трудов договор. Ние ще ги спазим, дори и Комисията за енергийно и водно регулиране да не одобри в пълен размер оперативните разходи на двете лицензирани дружества.
Сигурност на доставките, ценова политика и сигурност в доходите. Това, което можем да кажем, е, че ние ще работим, за да изпълним всички показатели за качество на снабдяването и на доставяната електроенергия, така както са определени от КЕВР и от лицензията. Ще повишаваме и ще инвестираме в енергийна инфраструктура, за да повишим нивото на предоставените услуги, да намалим времето на прекъсване на снабдяването. Това е наш основен приоритет – удовлетвореността на служителите и подобряване на услугите, които предоставят дружествата.
Ценова политика. По отношение на регулираните цени, дружествата, които работят под регулирани цени – ние ще спазваме ценовата политика определена от Комисията за енергийно и водно регулиране, както дружествата са я спазвали досега. Дружествата, които работят по свободно договорени цени, ще оперират на конкурентен пазар при спазване на Закона за енергетиката, така както Вие, народните представители, го приемете.
Сигурност на доходите. Това което можем да кажем е, че ще работим изцяло и само в полза на служителите, за да подобрим и повишим тяхната професионална квалификация, ще инвестираме в тях и ще продължим тази тенденция за увеличаване на заплатите. В проценти не мога да говоря към момента – това са преговори между две страни. Разбирам, че не очаквате от мен в момента да Ви кажа с какъв процент ще увеличим заплатите.
Аз си записах внимателно всички въпроси, които господин Божидар Митев постави за заплатите на диспечерите, за брой хора, които през последните две години са напуснали и ще ги имаме предвид задължително, веднага след като станем собственик на дружествата.
Срещата със синдикатите беше провокирана изцяло от желанието ни да водим открит и честен диалог. Тези срещи ще продължат, имаме уверението и на настоящия собственик ЧЕЗ. До момента, до който ние станем реален собственик на акциите в дружествата, които придобиваме, ние ще имаме ежеседмични срещи както със служителите, така и с представители на синдикалните организации.
За Ваша информация имахме среща и с представители на потребителските организации в рамките на Потребителски съвет, който съществува единствено в ЧЕЗ. Няма в никое от другите дружества, които предоставят подобни услуги и лицензианти, няма Потребителски съвет, няма такова образувание, което осъществява ефективен диалог между дружествата и потребителите. Ние присъствахме на такава среща и заявихме нашите ангажименти за развитието на дружествата. Тези срещи с потребителите и с представители на синдикалните организации, както и със служителите, са ежеседмични и ще продължат в порядък, който е предварително уговорен с продавача.
Мисля, че изчерпах въпросите. Ако има някой на когото не съм отговорила, тъй като имаше препокриване на въпросите.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ (съветник към кабинета на президента на КНСБ): Тригодишната стратегия на ЧЕЗ Вие ли ще я изпълнявате? Казахте, че не я знаете, а сега при покупката Вие приемате, че ще изпълнявате нещо. Пак ще останем на последно място по работни заплати.
МИЛЕНА СТОЕВА (председател на Съвета на директорите на „Инерком България“ ЕАД): Внимателно записах недоволството, което имате по отношение на размера на бонусите и по отношение на заплатите. Ние ще го имаме предвид, веднага, след като станем собственик на дружествата и когато имаме възможност да преговаряме с представители на синдикалните организации, които Вие представлявате. Към настоящия момент не мога да се ангажирам с цифри, тъй като понастоящем собственик на дружествата е ЧЕЗ. Вие с ЧЕЗ водите преговори, подписали сте наскоро колективен трудов договор, той ще остане да действа. Аз в момента декларирам, че ние като бъдещ собственик няма да го променяме, няма да влизаме в нови преговори със синдикатите, няма да оспорваме договорените увеличения на заплатите и бонусите. Това мога понастоящем да заявя.
ПРЕДС. ЖЕЛЮ БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Стоева.
Удовлетворяват ли Ви отговорите на поставените от Вас въпроси?
Тук няма как да влезем в процедура на договаряне на колективни трудови договори и промените в тях. Струва ми се, че удовлетворихме Вашето искане за изслушване, за да чуем бъдещите намерения и перспективи за развитие на дружеството.
ВЕСЕЛИН ЗАХАРИЕВ (партньор в „Мейн Кепитъл“): Имаше само един въпрос – господин Митев е напълно прав, на който не отговорихме. Той е по-скоро във финансовата част и затова ще отговоря.
Наистина през 2016 г. „ЧЕЗ Разпределение“ подписа договор за заем с Европейската банка за възстановяване и развитие. Основната причина за този заем, доколкото разбрахме от ЧЕЗ, е конкретно за изкупуване, за съответни задължения към…
РЕПЛИКА: Кредити.
ВЕСЕЛИН ЗАХАРИЕВ (партньор в „Мейн Кепитъл“): Точно така, да. Доколкото знаем, публична информация е, че към края на годината са усвоени 65 млн. евро от този кредит. Това задължение на ниво „ЧЕЗ Разпределение“, тоест като цяло задължението да го връща, и то вече се връща и се изплаща, е на „ЧЕЗ Разпределение“. Това което мога да кажа, е, че договорът е дългосрочен.
БОЖИДАР МИТЕВ (председател на Независимата синдикална федерация на енергетиците в България): Във финансовата рамка отсъства този договор, така ли? Вашата рамка с ЧЕЗ!
ВЕСЕЛИН ЗАХАРИЕВ (партньор в „Мейн Кепитъл“): Не мога да коментирам конкретно, защото е част от договора, но мога да Ви кажа принципната постановка. Принципно има два варианта. Единият вариант е този договор да си остане в сила, да продължи да бъде под сегашната си форма. Другият вариант е, с този договор IBRD да поиска този договор да бъде прекратен и тогава ще трябва под някаква форма – или частично, или изцяло, да бъде рефинансиран.
А по отношение на това, дали това вече е калкулирано в цените, предполагам, че когато ЧЕЗ са го взимали, тези неща са били калкулирани в последните две години, тоест не мога да кажа, че това е някаква директна свързаност със сделката, която ние правим. Това е нещо, което е взето преди две години за конкретни цели и Вие знаете по-добре и от нас реално. Доколкото знам, е от ноември 2016 г., значи от година и нещо.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Чак до такава дълбочина няма да влезем в момента, господин Захариев – виждам, че сте добре подготвен. Всичко това, разбира се, ще се случи и евентуално ще стане факт, ако последната дума на господин Иванов, като председател на регулатора, е такава. Затова и той е поканен тук. Досега бяха спестени въпроси към него.
Имате възможност и синдикатите, и колегите, и други да задавате въпроси.
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Имам въпрос към преговарящия екип. Постоянно твърдите и внушавате, че това е сделка между две частни дружества. Всички знаем, че ЧЕЗ има 67% държавно участие. Има една особена специфика. Следвал съм в Чехословакия и добре познавам чешкия манталитет – да защитават много добре интересите си. Освен това, знаете, че „Енерго Про“ също има своите интереси. Отчитате ли във висшия ешелон на чешката държава противоречията, които има между министър-председателя Бабиш, макар и в оставка, и президентът Земан? Смятам, че всичко това и едни преговори ще бъдат изключително трудни при тяхното приключване. Отчитайки спецификата на чехите, които ги наричат, че са евреите на Европа, изключително трудни са, и от тази специфика, която държавата ще защити своя интерес. Дали ще съумеете да защитите интересите на България?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте.
МИЛЕНА СТОЕВА (председател на Съвета на директорите на „Инерком България“ ЕАД): Само едно уточнение. Ние не водим вече преговори. Преговорите приключиха на 23 февруари 2018 г. с подписването на договор за покупко-продажба на акциите на дружествата, които вече са известни на всички, многократно споменавани – седем български дружества. В този смисъл излишно е да коментираме отношенията между чешкия премиер Бабиш и чешкия президент господин Земан.
ПРЕД. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря.
Госпожо Григорова, заповядайте за въпрос.
ВАНЯ ГРИГОРОВА (икономически съветник към Конфедерация на труда „Подкрепа“): Първо, ще кажа, че това наистина не е обикновена търговска сделка. От функционирането на ЧЕЗ зависи функционирането на една трета от България и е много цинично да продължаваме да твърдим, че е нормална търговска сделка.
По отношение на това, което беше написано в писмото, че всичко е регулирано, лицензирано и има адекватен контрол, това не е така. КЕВР често се въздържа от намеса в работата на дружеството, често дава формални отговори на оплаквания.
Но ще се придържам по-скоро към синдикалната част от темата. Казахте, че ще се стараете да подобрявате качеството на услугата. Смятате ли да увеличите броя на заетите, тъй като в момента, особено аварийните групи, са изключително малко – когато се забавят твърде много, агресията и натрупаното напрежение у хората се излива върху тях? Това беше първият въпрос.
Вторият въпрос е свързан с продажбата. Както добре знаем, госпожа Върбакова беше склонна да работи с държавата България в тази сделка. Какво се промени? Вие ли отказахте участие на държавата в сделката, или държавата отказа участие?
Последно, тъй като ние не Ви познаваме до момента като работодател, а имаше публикувана такава информация, налага се, как да кажа, да Ви оценяваме – съжалявам за термина, да Ви оценяваме като такъв по информации, които излизат от разни места, вярно ли е, че дружество на госпожа Върбакова е изпълнявало договори по Оперативна програма „Региони в растежи“, в рамките на което е санирала два блока в Елхово и там е ползван детски труд? Виждам, че се учудвате, но за нас е важно, въпреки успокоенията, които преди малко чухме, че ще се спазват колективни трудови договори и прочие, не можем да не Ви запитаме и за такива информации. Това не е смешно! Ползване на детски труд на строеж не е смешно и е обезпокоително, ако се окаже, че наистина е така.
Благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, госпожо Стоева.
МИЛЕНА СТОЕВА (председател на Съвета на директорите на „Инерком България“ ЕАД): Благодаря Ви за въпросите, госпожо Григорова.
Първият въпрос: увеличение на броя на заетите в аварийните екипи. Към момента не мога да коментирам дали заетите в аварийните екипи са достатъчно, за да изпълняват лицензионните задължения. Най-вероятно е така, щом досега не сме чули, че има проверки на КЕВР в това отношение. Предполагам, че щяхте да ги сезирате. (Реплика.) Не мога да коментирам дали КЕВР си вършат работата. Записах си внимателно Вашия въпрос и се ангажирам, когато имаме правомощие да увеличаваме броя на служителите, да го направим съответно на нуждите на дружеството, за да си изпълнява правилно и законосъобразно дейностите и правомощията, които са вменени с лицензията и законите.
Вторият въпрос: държавата ли се отказа, или Вие отказахте държавата от участие в сделката? Отношенията ни с държавата се изчерпват изцяло само до публичните явявания на госпожа Върбакова на пресконференцията. Не сме имали отношения с държавата повече от това, което Вие сте видели на пресконференцията при премиера. Така че не можем нищо повече да кажем освен това, което беше заявено тогава по този въпрос.
Третият въпрос. Наистина е жалко, ако се използва детски труд, но аз не мога да коментирам. За първи път чувам. Надявам се това да не е вярно и да е поредната фалшива новина, която се разпространява по адрес на госпожа Върбакова.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Нека да се концентрираме към обхвата на нашата комисия, колкото и да е обширен.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Господин Председател, не съм номиниран член на тази комисия, но си позволявам да Ви предложа, дори да не го правя аз, да обмислите такова процедурно предложение за работа, така че ние да не се виждаме тук с хора, които не могат да кажат нищо – значи, ние си губим времето. Думите: „Не мога да коментирам“, „нямам право да обсъждам“ – хората са професионалисти, подписали са някакъв договор NDA, вероятно за „Non Disclosure Agreement“, и така нататък, но няма абсолютно никакъв смисъл да се виждаме с аватари, с представители. Отговорите винаги ще бъдат едни и същи: „Нямам право да коментирам“, „не мога да коментирам“. Това не са лицата. Ние се виждаме с представители на представители на представителите, като не знаем кой стои отзад. Моля внесете процедурно предложение, с цялото ми уважение към тези експерти, нито синдикатите могат да чуят ангажименти, нито ние да разберем нещо. Затъваме в това нещо.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Костадинов.
Това, което може да направим като комисия, е да задаваме въпроси и отправяме покани за участие, а кой-как и по какъв начин го реализира, е вече въпрос на отношение и негово виждане по тези въпроси.
Има ли други народни представители преди да дам думата на някои от гостите?
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ (сдружение „Контрол върху монополите в България“): Ще се изкажа като гражданин.
В момента твърдя, че от 2006 г. ЧЕЗ продължава да не изпълнява лицензионните си задължения, като той не изпълнява директива на Европейския съюз. Има една фирма „ЧЕЗ България“, чрез която се източва дружеството и се намаляват работните места. Моят въпрос е към представителите, може би на новите собственици: запознати ли сте с лицензионната дейност на „ЧЕЗ Разпределение“, запознати ли сте с одитите на КЕВР, където са написани към 3 хиляди нарушения на лицензията и бяха пред отнемане на лицензията? Това е първият въпрос. Ще изпълнявате ли лицензията така, както е по директива на Европейския съюз. Това е от одит от 2010 г. и мога да Ви го дам за справка.
Вторият въпрос. В счетоводния отчет за 2017 г. дългосрочни задължения за „ЧЕЗ Разпределение“ е отбелязано 133 млн. лв. Знаете ли го? Въпросът ми е към господин Иванов. В „Софийска вода“ последното увеличение – вярно, Вие гласувахте „против“, всички инвестиционни заеми, които са към 100 млн. лв., са включени в цената и трябва да ги връщаме. Тези 133 млн. лв. и другите теглени заеми и инвестицията, която ще е около 500 млн. лв. – не знам, хипотеза – ще ги включите ли в цената да ги връщаме?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Госпожо Стоева, заповядайте.
МИЛЕНА СТОЕВА (председател на Съвета на директорите на „Инерком България“ ЕАД): Благодаря за поставените въпроси, господин Митовски.
„Познавате ли лицензията, знаете ли лицензионните задължения и ще изпълнявате ли лицензията?“, отговорът и на трите зададени въпроса е положителен. Много добре познаваме лицензията конкретно на „ЧЕЗ Разпределение“, познаваме и на другите лицензианти, които купуваме, запознати сме с всички одитни доклади, които е издала КЕВР, същото така и с производството за отнемане на лицензия. Запознати сме с всички преговори, които са водени и с КЕВР по отношение на това производство и по отношение на съставените актове и за развитието им.
Декларирам тук и заявявам, че ние ще изпълняваме лицензията и закона, така както е приет.
Благодаря Ви.
На втория въпрос – господин Захариев.
ВЕСЕЛИН ЗАХАРИЕВ (партньор в „Мейн Кепитъл“): Аз леко ще направя една малко по-обща вметка. Въпросите Ви са много смислени, разбира се. Аз съм финансов консултант по сделката. Когато се прави такава сделка, в случая разсъждаваме от името на потребителите – как ще бъдат и могат ли да бъдат ощетени, името на служителите, името на държавата, националната сигурност. Ще се опитам да илюстрирам и гледната точка на „Инерком“ в целия този процес. Когато се купува такъв актив, който наистина е доста сериозен, ЧЕЗ като продавач гледат на кого продават, на каква цена, каква е сигурността да се случи сделката. Когато „Инерком“ купува, едно от основните неща е да направи много обстоен преглед, за да разбере има ли смисъл да купува този актив и ако има смисъл, каква е адекватната цена за него. Това включва както служителите, така и отношенията с регулаторния орган, всички заведени производства и така нататък. Тоест, ние направихме заедно с нашите финансови и юридически консултанти множество анализи на всички тези неща и те бяха отчетени изключително внимателно като потенциални рискове за купувача и за цената, предоставена за закупуване.
Ще се върна на финансовата част. Цифрата 133 млн. лв. не мога да коментирам, най-вероятно сте прав. Както споменах преди може би 5 минути, това, което знаем със сигурност, че заемът към IBRD е 65 млн. лв., което грубо казано е 130 млн. лв. Тоест, предполагам, че сте абсолютно коректен с цифрата. Наясно сме с това нещо, отново повтарям. Знаем, че има такъв заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. Знаем за какво е точно, господин Митев вече го каза. Така че сме наясно със задълженията на ЧЕЗ. Знаем, че има такъв заем и „ЧЕЗ Разпределение“ вече изпълнява и го обслужва. Да, наясно сме.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ (сдружение „Контрол върху монополите в България“): За дългосрочни задължения в момента, не говоря за заема. Така пише в одита: „Дългосрочни задължения през 2017 г. в края – 133 млн. лв. дългосрочен дълг“.
ВЕСЕЛИН ЗАХАРИЕВ (партньор в „Мейн Кепитъл“): Това, което се опитвам да кажа, е, че тези дългосрочни задължения, за които говорите, това са задължения към банки, в случая основно към Европейската банка за възстановяване и развитие.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Иванов, да Ви благодаря, че стоически издържахте – имаше и към Вас въпрос, имаше и коментар относно дейността на регулатора, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Благодаря Ви, господин Председател – почти се притесних, че заседанието ще завърши без да взема думата.
Ще бъда наистина кратък. Ще започна с това, което попита господин Митовски, а преди това – господин Митев. Комисията за енергийно и водно регулиране не включва в ценообразуващите елементи за калкулиране на цената на електрическата енергия и на предлаганите енергийни услуги теглените кредити и лихвите по тяхното обслужване. Защото в противен случай някои дружества могат да изтеглят и 1 млрд. лв., нали разбирате? Не ги включваме. Останалото наистина е спекулация, ако се твърди в противна посока.
На следващо място, имаше въпрос, свързан с фигурата на особения управител. Той се назначава в специални случаи, разписани от чл. 55 до чл. 59 от Закона за енергетиката, а това е частта, която разглежда прекратяване или отнемане на лицензията. Особеният управител се въвежда освен в случаите, когато самият лицензиант иска прекратяване на лицензията – ние говорим за случая, когато има тежко нарушение относно лицензията, респективно преценява се, че лицензиантът не изпълнява основните задължения по лицензия, респективно може да наруши сериозно сигурността на енергийната система. Тогава по задължение неговите функции се прехвърлят на друг лицензиант или на лице, което отговаря на условията за лицензия за съответната дейност – снабдяване или разпределение, и в периода до прехвърлянето на това лице се въвежда фигурата на особения управител. Тя е разписана в чл. 56, включително изискванията към него – той наистина е физическо лице, има съвсем ограничени правомощия, не може да се разпорежда с активите, единствено следи за осъществяване на лицензионната дейност, докато се стигне до момент, когато всички материални активи в цялост се прехвърлят на друг лицензиант или на лице, което отговаря на условията за лицензия за съответната дейност.
До момента в България нито веднъж за нито едно дружество в областта на енергетиката не се е стигнало до въвеждане на фигурата на особен управител. По същество тя е въведена, за да се защити общественият интерес и да не се допусне ситуация, при която наистина да пострадат потребителите, независимо дали се касае за бизнес или за битови потребители.
Искам, освен това, ако позволите, господин Председател, да отбележа, че миналата седмица обещах, както пред народните представители, така и пред медиите, че днес ще бъдат публикувани на страницата на Комисията за енергийно и водно регулиране така наречените неконфиденциални заявления за цени, както от производителите на електрическа енергия, които желаят да се определи цена и евентуално да участват в микса на регулиран пазар, тоест за всички производители на електрическа енергия, така и за електроразпределителните и електроснабдителните дружества. Това е публикувано още преди 13.00 ч. днес. Тъй като някои от дружествата за моя неприятна изненада, заличавайки чувствителна търговска информация, са заличили дори и предлаганата крайна цена за услугата, с която те искат утвърждаване, Комисията публикува в отделна таблица всичките крайни цени на тези дружества и всеки от колегите и от журналистите могат да намерят данните на страницата на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Понеже действително някои от поисканите увеличения са стряскащи, аз отново искам да декларирам, че нито бизнесът, нито битовите потребители имат основания за сериозни притеснения, защото Комисията ще продължи и тази година да спазва своята консервативна политика на недопускане на каквито и да е резки промени в цената на електроенергията и на мрежовите услуги. Към това мога единствено да добавя, че в поисканото от Вас, господин Председател, сведение в три точки ние сме отговорили подробно на това какви инвестиции са били признавани през годините.
Искам единствено да отбележа нещо, което касае четвъртият регулаторен период от 2015 г. до 2017 г., когато Комисията за енергийно и водно регулиране функционира в сегашния си състав, че миналата година с нарочна заповед беше извършена проверка на реализиране на инвестиционната програма на дружеството „ЧЕЗ Разпределение“, както и на другите две разпределителни дружества, разбира се, и поради неизпълнение на прогнозните инвестиции, които действително се отчитат в нашите решения, „ЧЕЗ Разпределение“ беше глобено всъщност – намалени инвестициите им за тази година, със 7 млн. 783 хил. лв.
С моя заповед, буквално от утре, от 18 април до 15 май 2018 г. ще бъде извършена проверка отново, вече за целия тригодишен регулаторен период – четвърти регулаторен период, и на трите разпределителни дружества и след завършване на проверката ще информираме Комисията, ако тя дотогава продължава да заседава, а също и обществеността за резултатите от тази проверка.
Считам, че към момента, понеже този въпрос също беше обсъждан, лицензираните дружества на групата ЧЕЗ – имам предвид преди всичко „ЧЕЗ Разпределение“ и „ЧЕЗ Електро“, са в добро финансово състояние. Съгласно отчетите от 2017 г. след приспадане на данъци са 20 млн. лв. – за едното дружество, и ако не се лъжа 35 млн. лв. – за другото дружество, тоест общо двете дружества имат над 60 млн. лв. чиста печалба за миналата година.
Това означава, че мениджмънта действително си върши добре работата и искрено се надявам, защото ние ще контролираме именно тяхната дейност. Ние не контролираме „Инерком България“. „Инерком България“ не е енергийно дружество, както не контролираме и „ЧЕЗ Прага“. Ние контролираме тези енергийни дружества и след финализиране на продажбата, независимо дали новият собственик е „Инерком“ или някоя друга компания, ние ще засилим даже нашите контролни функции, за да не допуснем никакво отклонение от изпълнението на лицензията, така както тя е разписана от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Ако има допълнителни въпроси, съм готов да отговарям, господин Председател.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, господин Иванов. Вие предоставихте тази информация, ние ще я прегледаме и ще видим как ще работим с нея. Тя е важна – съдържа именно размера на инвестициите от 2005 г. до момента, признатите инвестиции, заявени и начинът, по който Вие удостоверявате тяхното изпълнение.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Така и така излизаме извън обсега на Комисията, искам да питам господин Иванов следното нещо. През 2011 г. променихме Закона за енергетиката и дадохме възможност на комисията да прави дълбочинни одити, които са различни от плановите одити, за които се предвиждат средства във Вашия бюджет и за които дружествата трябва да заплатят. Досега във Вашата дейност, откакто Вие сте председател, правен ли е такъв дълбочинен одит на ЧЕЗ?
Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Действително тази възможност е разписана по Закона. Ние реално след одита, извършен през 2014 г., наложените административно-наказателни постановления на „ЧЕЗ Електро“, но също така и на „ЧЕЗ Разпределение“, сме продължили да правим планови проверки и дори в отговора, който съм адресирал до Временната комисия, изрично е записано, че през тази година ще продължим с нови планови проверки към двата лицензианта „ЧЕЗ Разпределение“ и „ЧЕЗ Електро“. Ако се наложи, защото в 2013 г. поводът за такъв извънреден одит – Вие си спомняте, януари-февруари 2013 г., мисля, тежката криза, която се получи с рязко повишаване на цената на електроенергията. Към момента бих казал, че решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране не предполагат и не допускат такива събития, защото аз вече го казах – в продължение на три наши годишни ценови решения общото повишаване на цената на електроенергия за крайните потребители е 2,5%, под 1% на годишна норма. Но може да се възползваме в бъдещето. Може новият собственик да ни предизвика да направим извънреден одит.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ще объркате инвестиционните планове и очаквания на купувача.
Доста въпроси се зададоха. Има ли още въпроси?
Ще бъдете ли кратък, господин Костадинов, защото трябва да вземем решение как продължава дейността на Комисията, ще се разпадне кворума!
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин Иванов, направи ми впечатление, че във връзка с чл. 36, т. „а“ на Закона и чл. 46 от Наредбата за разпределение 28 февруари беше срокът, в който дружествата трябва да обявят надлежно в читав формат намеренията си. ЧЕЗ не бяха направили това, за разлика от другите две дружества. Вие предприехте ли някакви действия и какви, във връзка с това, че на 28 февруари нямахме информация от ЧЕЗ за това обявено намерение и искане за повишаване на цените.
Благодаря Ви.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Благодаря Ви, господин Костадинов – съвсем правилно отбелязахте, и двете дружества всъщност очертаха по-скоро рамката, в която ще направят своите предложения. ЧЕЗ не стори това. В момента ние подготвяме санкция, която ще бъде наложена на ЧЕЗ. Няма все още решение на комисията по този въпрос. Но аз преди няколко дни обявих пред журналистите, че всъщност единственото енергийно дружество, което много стриктно изпълнява този текст от закона е „Булгаргаз“, което на три месеца обявява предварителните намерения на своята страница, след което месец по-късно – на 10-то число от последния месец, предшестващ решението на комисията, се обявява и се връчва на комисията заявлението за цени.
Има един момент, специално за тази година, който може да обясни, но не да оправдае, че не беше направено това съобщение, а то е, че в момента тече в Народното събрание Проект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката в доста широк мащаб, което изисква, включително промяна от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране на два ключови подзаконови документа – Наредба № 1 за цената на електрическата енергия, както и Правилата за търговия с електрическа енергия. Фактически енергийните дружества очакваха тези подзаконови нормативни актове да бъдат публикувани. Но ние съобщихме, че не можем в рамките на няколко месеца веднъж да публикуваме преди гласуване на промените в Народното събрание и буквално след 2 месеца отново да ги променяме, тъй като имаме и процедура ,която трябва да се спази.
Но пак казвам, това не е оправдание за това, че ЧЕЗ не ги публикува тези свои прогнози не за намаление, защото Вие може би като лапсус казахте за намаление на цените, а всъщност е за увеличение.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добре, значи очакваме глобичка от Вас. Така разбрах.
Вие сте последната, която ще се изкаже, и Ви моля много кратко.
МАДЛЕН КИРЧЕВА (Движение за защита на гражданите и държавата): Съжалявам, че съставът на Комисията доста оредя, но въпросите, които ще поставя, те са не само към представителите на „Инерком“, но и към народните представители.
Уважаеми господа и дами народни представители, в момента на Вас Ви говори единица от цялото, наречено „народ“. Нас никой не ни попита когато представителите на Негово Величество, как се бяха назовали – НДСВ, и ДПС посегнаха да продадат част от общонародното имущество в лицето на тези три електроразпределителни дружества и други части от народното имущество.
Заявявам, че съм член на това гражданско сдружение и никога не съм членувала в БКП и в БСП, но като икономист и като представляващ мнението и виждането на една голяма част на българските граждани ние много добре си даваме сметка, че онова, което е обществено достояние и носи печалби – такива, за които господин Иван Иванов спомена преди малко по отношение на ЧЕЗ, те ще влязат в общото благо за общо потребление или за иновации, или за развитие на българската икономика.
Защо казвам тези неща?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз ви слушам с интерес, госпожо Кирчева, но дали имате конкретен въпрос, който да формулирате в момента?
МАДЛЕН КИРЧЕВА (Движение за защита на гражданите и държавата): Да, да. Ние, гражданите, изразяваме нашето виждане и настояваме представителите на „Инерком“ да уведомят госпожа Гинка Върбакова, че ние ги призоваваме да се оттеглят от тази сделка.
А на Вас, народните представители, Ви заявяваме, че ние искаме отново връщане в патримониума на българската държава тези активи.
Въпросът ми към представителите на „Инерком“ – сигурно няма да може да отговорите, но аз като икономист Ви казвам: придобиването на активи чрез кредити, кой ги плаща?
РЕПЛИКА: Ние!
МАДЛЕН КИРЧЕВА (Движение за защита на гражданите и държавата): И как така ние, гражданите, в едни преговори с банки-кредиторки биваме конституирани като платци и оставаме без нищо? Платци по кредити, придобиване на собственост на активи от „Инерком“, а ние, гражданите оставаме с празни ръце! Това че Вие заявихте тук, че плавно ще придобивате собствеността, естествено, че тази собственост ще се придобива с размера на цените, които ние, гражданите, ще плащаме! Да, ние, гражданите, сме готови да плащаме кредити към банки, но ако нашата българска държава придобива имуществото.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добре, разбрахме, госпожо Кирчева!
МАДЛЕН КИРЧЕВА (Движение за защита на гражданите и държавата): Тук до мен е господин Атанас Тасев – искам да направя забележка, в едно телевизионно предаване тръгна…
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Не, не, моля Ви!
МАДЛЕН КИРЧЕВА (Движение за защита на гражданите и държавата):…да успокоява гражданите.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кирчева.
МАДЛЕН КИРЧЕВА (Движение за защита на гражданите и държавата): Много Ви моля, народните представители…
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, съжалявам! Тук е място…
МАДЛЕН КИРЧЕВА (Движение за защита на гражданите и държавата): …от ГЕРБ и от… Съжалявам, че господин Аталай напусна, съжалявам, че господин Таско Ерменков напусна и поради тази причина си запазвам правото на следващото заседание при по-висок състав на Комисията отново да отправя призив към Вас – ние, гражданите, си искаме обратно в патримониума на българската държава онова, което ЧЕЗ е придобило от нея.
Благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Кирчева.
Благодаря на представителите на „Инерком“, на господин Иван Иванов, на синдикатите.
Надявам се, че днешното заседание успя да даде отговор на част от поставените от синдикатите въпроси и относно сигурността, социалните измерения на сделката и бъдещото развитие на това дружество.
Успешен ден на Вас!

Преминаваме към втората точка от дневния ред: Разни.
Знаете, че по Решение на Народното събрание, съгласно сроковете, които се изчисляват на базата на нашия Правилник, на 23 април 2018 г. изтича срокът на Временната комисия.
До момента има отправени запитвания към институции, от които все още не сме получили отговор, цитирам: от Главния прокурор поискахме допълнителна информация за дружества, свързани с Гинка Върбакова и съпруга й, поискахме информация от Министерството на икономиката относно приватизацията по редица решения и от Министерството на енергетиката относно изпълнението на заложените цели в Стратегията за приватизация на дружеството. Тук в мотивите съм написал, но днес буквално постъпи и от службите, и от Регулатора информацията, но е доста голяма по обема. Така че при всички положения ще трябва да удължим срока на работа на Комисията, за да бъде обобщена информацията и да бъде изготвен доклад.
Аз не съм направил предложение, затова молбата ми е тук, в дебат, заедно да видим какво време на работа на Комисията е необходимо и има ли още институции или въпроси, които да са предмет на работата на Комисията, за установяване, за да може да планираме бъдещата работа на нашата комисия.
Заповядайте за мнение.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Предлагам последният срок да бъде на 2 май 2018 г., защото 1 май е почивен ден със сигурност. Така че срокът да е 2 май и в срока на 2 май да бъде гласуван и тогава реално да бъде гласуван в Комисията докладът.
Председателят каза, че няма отговор на допълнителните въпроси от Главния прокурор. (Реплики.)
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Сабанов, Вие правите предложение за 2 май 2018 г., сряда. А считате ли, че има още въпроси, които трябва да разглеждаме?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Ние не.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, аз мисля, че е добре Комисията да отиде в Чехия, в Прага – да види на място как се планират нещата. (Реплики.)
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Подкрепяйки ходенето до Прага и за 1 май, и двете предложения подкрепям. Но сериозно – мисля, че трябва да поканим на разговор Българската банка за развитие. (Реплики.) Дайте ми секунда да обясня! Дайте ми една секунда само, за да кажа и въпросът, който бих поставил, мисля, че е интересен.
Доказателствата, дадени от „Инерком“ на ЧЕЗ не може да са други освен писма за банки. „Фибанк“ ни отговориха, че е имало такова писмо. „Уникредит банк“ ни отговориха, че не искат да ни отговорят, за което ние, господин Председател, трябва да попитаме БНБ, защото самите „УниКредит банк“ ни препращат към БНБ, ако искаме да получим тази информация.
При ББР обаче се получи друго. Те разказаха за две писма, разказаха какво пише в тези писма на заседания на Комисията, след което обаче отказаха да дадат самите писма. Струва ми се, че Комисията ни няма да може да отговори точно на въпросите по отношение на писмата, които са издадени, ако след като не искат да ги предоставят, ББР не дойде да даде точни уточнения за това какво представляват те, тъй като според председателя и управителя Мавродиев това е „едно равно нищо“. То може би е такова, не знам! При всички случаи обаче без това „правно нищо“ обаче досието, което е представено, е нямало да бъде същото. Това са изключително важни въпроси за това до каква степен държавата ни е участвала в тази сделка. Ние според мен трябва да си свършим работата като ги изясним, а това ще отнеме едно заседание.
Предлагам да поканим ББР и БНБ на изслушване в Комисията.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Зарков.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Така или иначе една седмица и другият вторник, след като искате, ще направим това заседание – ще ги поканим, но не виждам смисъл! Колко пъти да отговаря ББР? Разбрахме, че парите… „Следи парите!“ – ясно, че не води до успех, нали? Никой нищо не намери в тези пари, които търсят. Чешката държава зад ЧЕЗ ги одобрява, одобрила е фирмата. От там насетне какво търсим пари? Пари, пари, пари! Писма за намерения. Даже не са писма за намерение тези.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: На заседанието, проведено на двете комисии, преди заседанието на Временната анкетна комисия, господин Мавродиев изчете – има го и протоколирано, можете да се запознаете със стенографския протокол. Той изчете това писмо. Това, първо. Категорично беше заявено, че това е едно писмо, което казва – да, евентуално проявява интерес, така както и другата банка. Между другото това беше потвърдено днес и от „Инерком“, че това са необвързващи писма, които са нормална практика, за разлика от следващите фази. Така че мисля, че е абсолютно излишно отново, отново и отново да изслушваме, да получаваме същите отговори. Защото това са обективните факти. Ако някой иска да изкриви тези факти, е друга тема. Но няма пречка, господин Председателю, отправете едно запитване.
Между другото от другата банка, освен от ОББ, също има писмо, и то доста конкретно. Да, има предварителен разговор, даже се споменават и суми. Може би не сте погледнали получения отговор, не ви е останало време. Така че не виждам смисъл да продължаваме да правим такива заседания, за да получаваме същите отговори.
Господин председателю, може би да изискате… То беше изслушване, то нямаше и форма как да бъде предоставено това писмо. То нямаше и на кого. То беше изслушване от две комисии. Отправете искане още един път да получите в кратък срок съдържанието, за да влезе в доклада. Защото ние по отношение на Българската банка за развитие нямаме официален отговор. Направете запитване, така както получихме от другите две банки. Проблем няма според мен.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Днес Ви е изпратен, днес дойде отговор.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Значи е дошло някъде към 14.00 ч., защото последно преди да вляза в заседание, гледах имейлите. Тези факти ги има.
Така че по отношение удължаване на срока – да, мисля, че, господин Председателю, Вие доклад да направите, за да може да го гласуваме в рамките на срока и да го приключим.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Да, за съвсем кратко отношение.
Поискахме копията на писмата. Те явно не са оставили. Това, едно.
Второ, запознах се много внимателно. Не ги изчита писмата, чете и разказва. В това няма нищо лошо, но трябва да видим какво точно представляват тези писма, за да вземем решение. Но вътре, самите писма, ги няма. Това не е въпрос за заяждане, защото пред Комисията ни се постави по един друг проблем, който може да помогне за изчистване. Затова настояваме за БНБ. За едни банки една и съща информация е професионална тайна, а за други – не е.
„Фибанк“ например предостави информацията, която искаме. Същата информация, попитана „УниКредит“ или ББР, е професионална тайна. Този, който решава това нещо, е Регулаторът. И „УниКредит Булбанк“ и ББР, ако се лъжа, ще ме поправите, казват: „Тази информация е предоставена на БНБ, питайте тях“. Става дума за информацията колко са се ангажирали, така че нека да ги питаме. Това, едно. Второ, за ББР ако предоставят копие от писмата, да не идват. Но ако не предоставят копие от писмата, трябва да ги обсъдим.
И последно, и с това завършвам, за да не Ви отнемам времето 2 май 2018 г. е след 2 седмици с още едно заседание.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Имаме още едно заседание, време да се направи докладът, да го приемем на 2 май и да го входираме в Народното събрание.
КРУМ ЗАРКОВ: Доста е сериозна информацията, която е постъпила днес, като гледам от сътрудниците на Комисията е предоставена друга информация, която не може да ни се прати по имейлите, защото е доста обемна и мисля, поне аз бих казал, да се ориентираме към 20 май 2018 г. (Уточнения.)
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Има още неща. Плюс това с приватизацията е много обемна информация. Там има много обемни неща и ние трябва да отделим нещата. Идеята за приватизацията вече я обсъждахме. Резултатите, ползите, изпълнение на целите и обобщаване на доста информация.
Ако искате, да приемем някакъв компромисен вариант. (Реплики.) Опасявам се, че докладът ще стане доста дългичък и ми се струва, че ние на едно заседание – не знам как ще се справим. (Реплики на Димитър Лазаров.)
Практиката на временните комисии, в които съм участвал досега, трудно влизаш в обем на доклад, който е под 30-40 страници. И с Временната комисия за НДК беше така, и с Временната комисия за самолетите беше така, и с другите комисии.
Най-малкото трябва да обобщим какво сме направили. Ако искате, да го направим да е през следващата седмица – да не е на 2 май, а да е на 9 май или на 10 май, като имате предвид, че там пак има почивни дни. Просто да има малко време. (Реплики.)
Въпросът ми е следният. Ако сложим датата, която е краен срок, ние тогава трябва да имаме приет доклад и внесен в Деловодството.
РЕПЛИКИ: Да, внесен в Деловодството.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще бъде внесен, ако бъде гласуван.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, да. Ако не бъде гласувано, пак ще бъде внесен някакъв проект за това. Ние обикновено заседаваме във вторник. Ако направим заседание на 8 май…
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Защо трябва да казваме конкретна дата? Ако искате да сложим „до 2 седмици“, „до 3 седмици“.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Тогава да планираме за 9-10 май 2018 г., като идеята е да направим заседанието на 8 май и да приемем доклада. А ако нещо случайно излезе, докато обработим нещата, на 9 и 10 май 2018 г. да бъде внесен в Народното събрание. Нещо такова.
РЕПЛИКИ: Добре, до 10 май 2018 г. е Окей.
АЛЕКСАНДЪР САБАТИНОВ: „Удължава срока до 10 май 2018 г.“
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Така компромисно, ако го направим? (Уточнения.)
В предложения Ви проект за решение и мотиви към него предлагам да приемем, че Комисията удължава срока на своето действие до 10 май 2018 г. Това предложение трябва да внесем като предложение в пленарна зала, за да отговорим на обществените очаквания, за да не е много разтеглив и срокът. Същевременно да може да изчистим всички въпроси.
Аз ще напиша писмо до БНБ и ще помоля Регулатора да предостави информация на Комисията с оглед проверката, доколко цитират другите банки, е извършил при тях относно тази сделка.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Моля тогава още веднъж, ако няма да викаме ББР, да настоявате, господин Председател, от името на Комисията да ни предоставят копия на двете писма – писмото, с което „Инерком“ търси подкрепата на ББР и писмото, което ББР е отговорила и което най-вероятно после е било изпратено на ЧЕЗ. Копията на тези писма!
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добре, ще напишем и това нещо, ще поискаме тази информация.
Има ли друг от членовете на Комисията, който да иска да бъде изискана информация?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ще помоля да поискаме копията от другите банки. Защо само ББР? Това е дискриминация, тя е търговска банка!
КРУМ ЗАРКОВ: Не, другите банки, като „Фибанк“ дава цялата информация. Ние не знаем дали има писма или не, въобще не дават. От БНБ трябва да искаме цялата тази информация.
Вижте, тук има писма, за които се говори, които бяха разказани и трябва да ги видим дали отговарят на другото. (Реплики.)
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Извинявайте, искаме едно и също нещо непрекъснато. Няма как! Всички чуваме добре! (Реплики на Крум Зарков.) Разбира се, че е сериозно. Естествено, че имаме и друга важна работа.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Не, не. Няма нужда накрая сега нерви!
АЛБЕНА НАЙДЕНОВ: Много Ви моля сега – ако ще трябва още един път да казваме ще искаме ли копие от писмата, мисля, че всички чухме.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ще поискам от БНБ – Банков надзор, тази информация от банките и ще изпратим писмо до господин Мавродиев от Българската банка за развитие, за да отговорим на всички желания.
Аз Ви предлагам така. Нека да видим как ще тръгне обобщаването на информацията. Тя не е никак малко, на един път ще ни е трудно. То ще е по определена структура на доклада да тръгнем да развиваме някои неща. При всички положения на 8 май 2018 г. трябва да имаме заседание, за да приемем окончателния доклад. А дотогава текущо. (Реплика на Александър Сабанов.)
Колеги, не подложих ли това на гласуване? Аз останах с такова впечатление, защото го записах и го прочетох. (Уточнения.)
Предлагам така.
Който е съгласен Комисията да изготви доклад и проект за решение до Народното събрание, с което да поиска удължаване на своята работа за срок до 10 май 2018 г., включително.
Гласували 13 народни представители: „за“ - 13, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Приема се единодушно.
С това, колеги, изчерпахме точките от днешния дневен ред. Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жельо Бойчев





Стенограф: Катя Бешева