Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България
08/05/2018
1. Обсъждане и приемане на проект на Доклад на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
MЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия за
установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с
приватизацията и планираната продажба на дружествата на
ЧЕЗ Груп в България
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 8 май 2018 г. се проведе редовно заседание на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на
ЧЕЗ Груп в България при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на проект на Доклад на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Жельо Бойчев.
* * *
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията. С господин Делян Добрев, който влиза в момента, присъстващите членове ставаме 11. Имаме нужния кворум да открием нашата работа. Надявам се на едно ползотворно заседание, като последно такова за Комисията. В крайна сметка, след усилената работа да бъдем и полезни с нещо на българските граждани в заключенията, които ще приемем днес.
Изпратен Ви е следният проект за дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на Проект на доклад на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
Има ли предложения по дневния ред? Не виждам такива.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Знаете, че Докладът на всяка една от временните комисии трябва да обобщи свършеното от нея и задачата, която й е била поставена с решение на Народното събрание.
Опитали сме се в Доклада, който Ви беше изпратен, да отразим информацията, която постъпи във Временната комисия от прякото изслушване на поканените тук лица и институции, както и постъпилата писмена информация на десетките въпроси, които бяха зададени от Комисията във връзка с нейната работа и дейност.
Образно казано, имаме две основни подтеми в Доклада и в нашата дейност. Едната е: изследване на обстоятелствата във връзка с приватизацията на електроразпределителните дружества. Втората – планираната продажба на ЧЕЗ Груп в България, евентуалната продажба на ЧЕЗ Груп в България.
По първата част, знаете, изпратихме искания и информация до всички органи, имащи отношение. Става въпрос за Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол; Министерството на икономиката, като носител на цялата архивна информация относно всички решения, които са взимани в тази приватизация; Министерството на енергетиката относно стратегията, която е била приета, и целите, които са изпълнени към момента; Комисията за финансов надзор като институция, която е одобрила проспектите и е контролирала самото провеждане на втория етап от приватизацията.
Искам да кажа, че сме се стремили към обективност, всяко едно от твърденията, или от изворите, или от информацията, която се съдържа в Доклада, да почива или на устни информации тук, пред Комисията, които са стенографирани, или на такъв тип писмени източници на информация, които са постъпили официално в Комисията. Виждате, на края сме приложили списък с всички приложения на документите, върху които сме работили, и се базираме в тази информация. Образно казано, първият етап от Доклада включва ситуацията и самото провеждане на приватизацията на 2004 – 2005 г. на 67%; последващата приватизация 2012 г.
Относно втората точка – евентуалната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България знаете, че там концентрирахме своята работа на база на обществения интерес, който провокира и създаването на тази комисия, върху следните въпроси: кой по същество ще придобие активите; какъв ще бъде източникът на финансиране, средствата за това; как и по какъв начин са изпълнявали законовите си отговорности българските институции.
В тази връзка също получихме информация и знаете, че на няколко заседания бяха проведени изслушвания и на представители на Министерския съвет, и на главния прокурор, на Комисията по енергийно и водно регулиране, на представителите на специалните служби също имаше предоставена такъв тип информация.
Пак казвам, това, което сме цитирали и което се намира в Доклада, е следствие на информацията – устна и писмена, която постъпи в Комисията. Няма да скрия разочарованието си от това, че според мен редица институции не съдействаха на Комисията с предоставянето на информация и виждате, че това намира своето място в самия доклад като констатация.
Считам, че България по Конституция е парламентарна република. Българският парламент е мястото, където по волята на българския народ се избира българското правителство. Българският парламент е институцията, в която се отчитат всички специални служби на страната. Българският парламент е мястото, в което се приемат годишните доклади, включително и на финансовите регулатори, и се избират също така. Затова не намирам никакво основание информация, искана от българския парламент, да не бъде предоставена, още повече че има надлежен ред за това, когато тази информация има специфични изисквания относно нейното разпространение. Знаете, че по надлежния ред тя може да бъде предоставена по линията на Секретното деловодство в българското Народно събрание, но ще бъде на разположение на народните представители и така те ще могат да свършат работата, за която са избрани и имат мандат по решение на Народното събрание. Затова държа много, имаше и в Доклада такъв тип констатация, тази констатация за мен е важна не само за дейността на тази комисия, въобще за такъв тип комисии, защото тя обезсмисля според мен създаването на анкетни комисии, ако институциите ще се крият за формулировки като „професионална тайна”, „търговска тайна” или като такъв тип информации, които, пак казвам, правят само и единството обратното – да засилват всички съмнения и спекулации в българското общество, че има нещо нередно в определени процеси, които в дадения случай ни се наложи на изследваме.
За да има смисъл от нашата работа накрая сме предложили освен определен набор от констатации и препоръки, целенасочено съм се стремил да оформяме и проект за решения на база на тези констатации и препоръки, но ми се иска в хода на дискусията и коментарите, които ще има, и предложенията, които ще бъдат направени, да помоля колегите да правят и такъв тип предложения за конкретни решения, около които Комисията ще може да се обедини. Не съм го правил, тъй като разбирам, че имаме доста различия относно различни подходи и определени констатации и изводи. Затова ми се искаше на база на дискусията да стигнем консенсусно до определени решения, които в крайна сметка да бъдат полезни от тук нататък в дейността на органите и институциите, на които се налага да решават проблеми и задачи.
Това беше накратко.
Понеже Докладът Ви е раздаден, изпратен по електронната поща, затова не мисля, че има смисъл да бъде разказван допълнително и подробно. С това ми се иска да открия дискусията по точка Първа. Заповядайте.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, искам да Ви поздравя, че има един доклад, който обобщава всички срещи, всички документи, които наистина са били предоставени на Комисията, и всички обстоятелства, по които е разисквано в Комисията. Разбира се, има и такива, които в крайна сметка не са минали през Комисията, но е хубаво, че Вие сте ги сложили. Притеснява ме, разбира се, моментът, че има някои изводи, някои обобщения, които предполагам или са Ваши, или на експертите, които ползвате. Те ме притесняват, защото има и политически уклони.
Мисля си, че понеже имаме забележки към тях, обсъждахме ги – говоря специално за ГЕРБ, ако имаме вариант да предложим някаква редакция, за да направим консенсус, по някакъв начин да приемем този доклад. Той ще бъде полезен, и е полезен наистина. Предлагам да отложим гласуването на целия Доклад с ден, два, колкото прецените, за да можем да Ви пратим нашите забележки и да търсим консенсусна формула относно обобщенията и изводите.
Предлагам отлагане приемането на Доклада за търсене на консенсус. В противен случай ние ще трябва да гласуваме „въздържал се” най-малкото.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Николов. Благодаря и за намерението, което изразявате за търсене на консенсус. Ние можем да направим, можем и да отложим заседанието на Комисията. Въпросът е в каква степен ще успеем да намерим този консенсус?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По-скоро върху изводи, върху констатации, в смисъл това, което не е свързано с документи, не е свързано и със срещи, които сме имали. Това имам предвид. По препоръките няма проблем, мисля.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Нека чуем и останалите членове на Комисията. Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз се присъединявам към господин Николов. Докладът действително е написан много добре. Дори си мислех, че ако трябва да му се сложи точно определение, колко много прилича на дипломна работа. Прекрасен е, но аз също имам забележки, най-вече в раздел „Констатации”, тъй като според мен някои от констатациите по-скоро са квалификации, а не констатации по същество. От тази гледна точка аз също имам предложения за редакции в тази част, като останалата част на Доклада я приветствам, включително и препоръките, които се отправят, както и начинът, по който е структурирано и изброено абсолютно всичко, което се е случило, което е постъпило като документация и фактологически е вярно.
Аз ще се обърна и към колегите да подкрепят едно такова искане. Да направим, ако трябва, една работна група, в която всеки, който има своите аргументи – за да постигнем консенсус за приемането единодушно на Доклада. Да го извършим, може би още в рамките на тази седмица. Нищо не пречи да излезем с такъв консенсус, поне според мен, и вече да го гласуваме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз ще бъда най-големият радетел на това, ако можем да го направим, но ще помоля да отчетем, че по решение на Българското народно събрание си сложихме един срок до 10 май 2018 г., включително. Ние имаме заседания и утре, и в други ден, затова може би въпросът ми е – не знам до каква степен Вие ще можете да формулирате бързо тези предложения, но…
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, и аз съм съгласен и с господин Николов, и с господин Александров. Чисто оперативно можем да се разберем по един представител от парламентарните групи, или по повече, ако желаете, утре например по време на почивката в 11,30 ч. – едва ли ще отнеме повече от половин час. Има текстове, които са притеснителни. Ако се преформулират, или отпаднат, мисля, че ще можем да намерим консенсус и евентуално утре след обяд, или в четвъртък, можем да разгледаме Доклада от Комисията.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Приветствам идеята да постигнем консенсусен доклад, но съм скептичен към това нещо, защото сигурно ще има някои изводи, които няма как да бъдат оценени и от едната, и от другата страна. Има, разбира се, и начин по който това да бъде решено с подписване на доклад, максимално приближен към консенсусния. Това искам да кажа, че можем да го приближим максимално, но сигурно няма да бъде съвсем консенсусен, а с особено мнение.
Има възможност, освен всичко друго, дори в залата управляващото мнозинство да не е съгласно с Доклада. Имаме възможност – давам го като пример за разсъждаване, да не се вторачваме само в консенсуса, в решението, което ще формулираме, защото между другото, господин Председател, нямаме формулирано решение за днес, което може би трябваше също да направим. Ще напишем решение от две точки: първо, приема – не приема Доклада, според това което реши Комисията, и втората част, препоръки, които са консенсусни, ще ги предложим на Народното събрание да бъдат приети. Така че има смисъл от това да го продължим, за да стигнем поне до консенсусните предложения.
Ако колегите от ГЕРБ, или от управляващото мнозинство, или ние, в зависимост от това какви решения бъдат приети, сметнем, че Докладът в голямата си част отговаря на действителността, има само отделни нюанси, които не ни отговарят, бихме могли да ги подпишем с „особено мнение” и накрая, в решенията вече, според гласуването в Народното събрание, или ще го приемем, или няма да го приемем Доклада, но поне онова, което е полезно и консенсусно да го приемем, за да има все пак полза от нашата Комисия. Иначе според мен ще бъде загубено време. Благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председател.
Интересно предложение! Аз даже от началото допуснах, че Докладът е написан заедно с ГЕРБ, и БСП, и ОП, но в момента не мога да разбера какъв консенсус търсим на една комисия, на която – по принцип самата тема, самата идея на Комисията не води до консенсус?
Аз мисля, че Докладът е писан въз основа на всички материали и факти, има определени неща при констатациите и в изводите, които може – евентуално Председателят ги знае кои са, да отпаднат и да се мине към гласуване, и да не се приеме Докладът. Аз друг консенсус не виждам, по какъв начин може да се постигне след всичко това, което е писано. Защо? Ще се аргументирам?
Първо, идеята на Комисията беше да проследим, да видим планираната продажба на ЧЕЗ, което не е планирано в България –няма нито една дума по тази тема.
Второ, приватизацията. И в самата приватизация има една констатация, че тя е много грешна. Има едно голямо становище от министъра на енергетиката, където се казва, че е най-добрата приватизация. Но все пак, за да не сме само Движението за права и свободи единствената политическа сила, която все още остава да защитава енергетиката и интересите, включително и на всичко това, което се случва с арбитражите, защото и тук има един текст в този доклад, който директно води аргументирано към следващи действия, този текст, който Вие заедно приехте – няма да Ви казвам за кой текст става въпрос, Вие ще се сетите.
Затова може би, господин Председател, би било добре и ние ще се съгласим, да отложим, да седнем да направим, така както господин Добрев предложи – по един представител – на този труд, който сте хвърлили, да седнем и да преценим какво може да отпадне и какво може да се допълни, и да решим какво да направим на едно следващо събиране. Не е необходимо да се удължава срокът – той е до 10-ти, днес сме 8-ми, имаме достатъчно време. На 10-ти можем да седнем и да приключим с Доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Аталай.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще се опитам да бъда кратък.
Присъединявам се към това, което казаха колегите. Прави впечатление в Доклада, и ако ще вървим към това, което беше предложено, препоръчвам все пак на съставителите: той започва с 2002 г. – Енергийната стратегия – с едни критични изводи по отношение на тогава приетата Енергийна стратегия – не знам от къде и защо, след това започва със Стратегията за приватизация 2003 г. с противопоставяне Енергийна стратегия 2002 г. – извън предмета на този доклад. Разбирам желанието.
Продължавам, ще бъда кратък. Вървим до – спомената е 2006 г. – срокът на Стратегията за приватизацията, прескачаме 2010 г., 2011 г. – продажбата на остатъчните пакети – също с изводи, които за мен са, меко казано, неприемливи, поне за мен, или пресилени. Биха могли да бъдат намерени по-точните елементи – пак има противопоставяне, но има един вакуум. Ако това ще бъде подходът – между 2005 г. и 2009 г. там е празно пространство, мъртво, нищо не се е случвало. Затова предлагам да се съсредоточим върху факта на приетата Стратегия за приватизация. Да, приватизацията – това също е факт, подписано е, и да вървим 2011 г. Правят се едни изчисления, не знам кой ги е правил – продажбата на остатъчните дялове, по каква методика ги е правил за мен не е ясно. Разбира се, когато продам контролен пакет акции, цената е по-висока, когато продам миноритарни акции, цената е по-ниска. Тук, е сложен обратният подход.
Ако някой специалист или икономист е смятал това, писал или е взето отнякъде – от изказвания от пленарната зала, от медии или други публикации, нека да бъдат цитирани, за да знаем. Подходите могат да бъдат различни. Тук има икономисти, аз не съм икономист, но мисля, че те ще ме подкрепят. Няма пречка да бъде прието и това, което е записано, но да бъде ясно как се е стигнало до този извод, иначе просто математически: събираме, делим – ама пазарен дял, икономика тогава, какво е, що е, пак повтарям миноритарни, мажоритарни. Съгласен съм с това, което предложиха колегите. Натам има още други неща, които сега няма смисъл да ги говорим, говоря принципно за подходите. Благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря.
Може би малко разяснения на това, което каза господин Лазаров.
Стремежът е бил да се обхват стратегическите документи, на които се базират решенията, които се вземат тогава, и са цитирани, като следват някаква последователност. Аз не съм се замислял 2005 г. и 2009 г. какво се е случило, но ние следваме решенията, които пряко касаят приватизацията. Ясни са времевите периоди, в които се вземат тези решения.
Вижте, оценките са нещо – аз съм съгласен, че те подлежат на спор, на дебат тук и в крайна сметка ми се струва, че по част от тях трудно ще намерим и съгласие, и консенсус. Според мен пък не е и необходимо. В крайна сметка затова сме представители на различни политически сили. Те могат да бъдат предложени като варианти. Аз знам, че това за 2012 г. предизвиква определени коментари. Наистина сме се стремили да бъдем обективни. За мен също беше изненада, когато започнахме да търсим документите от цялата преписка, която изискахме, че по същество документ на Министерския съвет за приватизация няма. Там се е избрал подходът, в който държавата е преценила, че ще прехвърли акциите в своето участие в Държавната консолидационна компания. Тук са решенията, целият кашон с всичките документи, мога да Ви ги показвам, се прехвърлят на Държавната консолидационна компания. Решението за приватизация се взима от Държавната консолидационна компания, която, забележете, възлага на Агенцията по приватизация.
Вие сте юрист, господин Лазаров, след това тези средства не постъпват в така наречения Сребърен фонд, въпреки че по същество са в приватизация. Тогава се е търсело преодоляване на този дефицит на държавата. Постъпват средствата в Държавната консолидационна компания и оттам като дивидент в държавата. Логиката на решенията, които... (Шум и реплики.)
Оценките са били на база на най-елементарното, защото наистина е трудно да правиш оценка на дялове. Особено да ги съпоставяш в различни периоди от време, защото парите имат различна стойност според времето. Логиката е била екстраполиране на данните от гледна точка на това продажбата на 67% да стигат до решение – от там можем да направим извода тогава колко е била цената на една акция, по същия начин, когато продаваме 33%, доколкото това няма претенция, че е верен метод за сравнение, то е по-скоро илюстративен.
Аз мога да Ви припомня това, което каза господин Горанов, когато зададохме тук въпроса. Той каза: прав сте тук, че наистина има значение какъв контролен дял от капитала на едно дружество продаваш. Когато е 34% е едно, когато е 33% е друго. И каза, че обикновено разликата между едното и другото е около 20 до 30%. Тук просто сме дали цифрите такива, каквито са.
Ако имате предложение, ще се опитаме или да го разясним, или да направим нещо, което да бъде още по-полезно. Ако вървим към това да направим една работна група, която да се опита да мине по Доклада, да постигне съгласие – аз обаче ще помоля, тъй като е трудно, каквато и да е работната група, колкото и души да се съберат, все пак тук сме се събрали, да направим един дебат относно вариантите за решения, които има накрая, за да улесним работата на тази работна група. Аз знам, че ще предизвикаме доста спорове с такъв тип документи и обсъждания и затова не сме предлагали конкретен проект за решение, но на база част от препоръките, на мен ми се струва, че можем да минем с един кратък дебат да видим в каква посока да бъдат решенията и направо да предложим за четвъртък заседанието, защото тогава няма да има никакво време да изписваме тепърва решение. Да направим един дебат!
Атанас Костадинов искаше думата – заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз съм горещ привърженик на подхода, който господин Николов зададе – не само за работата на тази комисия, принципно като начин на работа. Може на моменти и това да си личи – ако не си личи, значи не съм го изразил достатъчно правилно.
Второ, аз не искам да взимам отношение по съдържанието, а по формата. Според мен, предложеният консенсус като формула не е подход, в който се заобикалят едни остри камъни, с цел да се избегнат. Консенсусът е подход, в който, влизайки в сърцето, в съдържанието, в сърцевината на проблема всеки отстоява своите позиции и така оглаждаме тези остри камъни.
В този смисъл, Вие ме изпреварихме малко, но бих предложил на работата на Вашата комисия, наистина да се проведе сигнатурно – всеки един от колегите да каже кое е това, което в момента го притеснява, защото заобикалянето на този разговор не е път към консенсуса, а е отлагане във времето. Ако Вие прецените сигнатурно всеки един, съобразно неговите възгледи, които изрази тук, просто да се знае какво не е о’кей. Колкото по-рано това се извърви като път, толкова по-бързо ще се стигне до този консенсус, който и аз подкрепям. Благодаря Ви.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Може ли да кажа нещо?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Мнението ми може би съвпада с мнението, което някои от колегите изразиха, а то е, че не може да се достигне до консенсус и в края на краищата този доклад отразява политическите становища на мнозинството, членове в Комисията, не в парламента, които и от парламентарната трибуна твърдяха, че сделката е незаконна, сделката е тъмна, сделката е неясна.
Вторият пункт, на който се спира този доклад, защото въпросът не е за изводите, а за това какво пише в него, е, че тази приватизация не бива да става с фирмата „Инерком”. Мисля, че няма смисъл да се удължава повече работата, защото няма да се стигне до консенсус. Да минем към гласуването, където малцинството ще бъде „въздържало се”, мнозинството „за” и да продължаваме нататък процедурата.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЍЧЕВ: Има ли други коментари или да предложа предложенията?
Искате ли думата?
Да, заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Извинявам се, че взимам за втори път думата, но пак казвам: въпросът тук не е да търсим консенсус. Тук въпросът е да потърсим онези обединяващи ни неща в решението, които ще имаме. Сега тук, ако тръгнем да обсъждаме Доклада точка по точка и въпрос по въпрос, ще стигнем до онези различия, които имаме и които знаем. Те няма как да бъдат преодолени с работната група. Няма как да бъде преодолян фактът примерно, че – ще ме извините господин Лазаров, понеже Вие бяхте малко в конкретиката, аз ще вляза съвсем леко, да бъде преодолян фактът, че приватизацията 2003, 2004 и 2005 г. изпреварва законодателната рамка, защото това е истина, и няма как да бъде преодолян фактът, че приватизацията на 33% лиши държавата поне от информация какво се случва в ЕРП-тата. Това са два известни факта и няма как да бъдат преодолени. Изводите, които сме правили, сигурно ще бъдат различни.
Поради тази причина предлагам утре една работна група да се съберем, да видим онова, което можем да обединим като общо решение в препоръките, които трябва да се направят, да се направят съответните предложения от колегите от ГЕРБ, от колегите от ДПС, от колегите от Патриотите, от „Воля”, ако имат някакви конкретики към текста, и тогава на 10-ти да се съберем и окончателно да излезем с един проект на решение, в което, аз Ви казах, първа точка ще бъде: приема – не приема Доклада. По-нататък вече втора точка да бъде: онези неща, които ще предложим на Народното събрание, да бъдат приети. Защото в препоръките има много неща, които според мен биха могли да бъдат общи и биха могли да бъдат приети от Народното събрание, в това число примерно и фактът – надявам се никой не отрича в момента, че парламентът се е превърнал в последна инстанция, която има право да получава информация имайки предвид, че ни се отказва такава под всякаква форма. Аз не знам каква парламентарна република сме при условие, че ние не можем да получаваме информация по формата било то, защото била банкова тайна, професионална тайна, търговска тайна или не знам каква си друга тайна.
Аз ще предложа в решението, че такава информация трябва да се предоставя по искане на председателя на Народното събрание, за да може да има информация, за да може да се знае за какво става въпрос, иначе само така ще се събираме и ще си говорим без да имаме данни.
Затова наистина предлагам: нека да отложим това, както предложиха колегите от ГЕРБ, и се съгласиха и колегите от ДПС, да отложим. Утре да направим една работа група, да видим онова, което ни обединява, да го изведем в отделно решение, а другото нещо, което ще ни различава, то ще ни различава, няма как да ни обедини. Това е моето предложение, господин Председател.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добре.
Беше направено формално процедурно предложение Докладът да бъде отложен, за да може работна група, излъчена от всеки, така го разбрах господин Николов – по един представител от политическа сила, да прегледа Доклада, да нанесе съответните корекции и да го предложи за гласуване. Молбата ми е да сме наясно, че това трябва да стане в утрешния ден.
Който е съгласен предложеният доклад да бъде отложен и работна група да извърши корекции, с оглед подлагането му на гласуване и решение, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
В тази връзка ми се иска, за да улесним работата на групата, може ли все пак да използваме днешното заседание да видим, колеги, най-важното от нашата дейност, освен Доклада, разбира се, ще бъде и проектът за решение, който ще предложим…
Дайте да се опитам да мина… (Шум и реплики.)
Аз предлагам така: утре да направим работната група, по-скоро трябва да уточните от всяка политическа сила кой ще бъде, след това да видим. Предлагам, като гледам, защото това си е доста време утре – да се нанесе, да се коригира и да се изпрати, аз Ви предлагам тогава да мислим за заседание на Комисията в четвъртък. (Шум и реплики.) Не възразявам утре, но физически да се нанесе в Доклада, да Ви се изпрати. Аз гледам – то си е доста.
От сега, ако искате, да фиксираме заседанието? (Шум и реплики.)
Разбираме се, че заседанието ще бъде четвъртък в 14,00 ч. Ако е възможно, ще го направим в тази зала, но трябва да помоля да видим дали е свободна. (Шум и реплики.)
В четвъртък в 14,00 ч. ще провериш тази зала, ако е свободна тази, ако не ще вземем друга зала. Аз само исках един дебат да направим все пак тук. (Шум и реплики.) Добре, значи в тази зала, енергетиката няма да има, да. (Шум и реплики.)
Благодаря за Вашия ентусиазъм, господин Аталай, но ще дам повече възможност на народните представители, когато го получат в сряда, да имат повече време да го осмислят до неговото гласуване.
Колеги, молбата ми е следната. Тук сме всички, да не натоварваме всичко като отговорност на работната група. Ще предложа освен Доклада работната група да предложи и проекта за решение. Дайте да видим на база на тези препоръки, които в този доклад, който днес не гласуваме и не обсъждаме, какво според Вас считате, че може да бъде постигнато като съгласие в проект на решение?
Аз ще помоля да отворите на 39 страница, да стъпим на тези препоръки и да видим дали могат да бъдат надградени като проект за решение.
На 39 страница първата препоръка, която сме предложили: „Министърът на енергетиката да извърши задълбочен анализ относно изпълнението на заложените цели на правителството с приетата стратегия.”
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, мога ли да Ви прекъсна?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вътре има изводи и констатации, по които мисля, че много бързо ще се разберем, но ако започнем сега препоръките да ги прехвърляме като решения, то всъщност там има поне три или две решения, с които не сме съгласни.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Исках един предварителен дебат да направим, да не натоварваме работната група.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие, ако ги прочетете сега, ние влизаме по същество в дебата. Ако Вие ги прочетете сага, ние влизаме по същество на дебата! Нали за това става въпрос? Знаете, че доклад се чете отзад-напред.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Исках да не натоварваме работната група.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма как да не я натоварим, защото всъщност борбата е за препоръките, които казват, че ще са решения. За там е цялостният анализ, всичко това, което… Аз помислих, че имате някакъв друг текст за решение, което не съвпада с констатациите и с препоръките. (Шум и реплики.) Да, разбира се, утре ще ги направим.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Аталай, по принцип Вие сте прав, приемам Вашия подход, ще натоварим работната група тогава.
Молбата ми обаче е, за да не се търсим, така и така сме тук, ще помоля тримата представители на политическите сили да ми кажат в момента кого да търсим по работната група. Ще се разберем, утре трябва да я направим тази работна група, зависи вече от нас. (Шум и реплики.)
Според мен, ако имат възможност, тези решения трябва да са готови, ние да седнем след приключване на работата на Народното събрание в 14,00 ч. и поне няколко часа да работим върху Доклада. (Шум и реплики.)
Утре ще бъде в другата сграда в някоя от залите, може и при теб да е, в кабинета, където има компютър да работим върху тях.
Добре, 14,15 ч. Кои да бъдат? Ще видим в коя стая ще го направим и ще пуснем утре за 14,15 ч. къде се събираме. (Реплики встрани от микрофоните.) Добре.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ако ми позволите, почерпвайки от големия опит на господин Аталай в политиката, да предложа примерна структура, за да може той да бъде спокоен. Примерна структура за проект на решение: точка първа – приема и съответно не приема Доклада на Комисията, и точка втора – препоръчва на… и вече отдолу каквото изработи работната група, да го вложим във втора точка.
От гледна точка на това, може би ще е най-редно колегите от всички парламентарни групи в рамките на поне един час след приключване на заседанието да се стиковат, за да дадат име, кой ще присъства, иначе изглежда малко несериозно – който дойде утре. Все едно го правим в училище.
При нас, даже с колегата Петров го изговорихме, понеже аз имам предложения и съответни забележки по констатациите, затова предложението от наша страна ще бъде аз да присъствам. (Шум и реплики.) Естествено. От тази гледна точка, да може да се разберат колегите.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Отсега Ви казвам, за да няма разминаване, утре 14,15 ч., след края на заседанието, сядаме в кабинета на председателя на Комисията по икономика. Защото компютърът е там, там е цялата документация, ако има нужда… (Шум и реплики.) Това е в другата сграда, в стая 383, към Банката – кабинетът на господин Петър Кънев.
В такъв случай днешното заседание приключи много бързо.
Благодаря, колеги, ще се видим след ден.
(Закрито в 14,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ
Стенограф:
Маргарита Крачунова
2. Разни.
MЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия за
установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с
приватизацията и планираната продажба на дружествата на
ЧЕЗ Груп в България
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 8 май 2018 г. се проведе редовно заседание на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на
ЧЕЗ Груп в България при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на проект на Доклад на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Жельо Бойчев.
* * *
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията. С господин Делян Добрев, който влиза в момента, присъстващите членове ставаме 11. Имаме нужния кворум да открием нашата работа. Надявам се на едно ползотворно заседание, като последно такова за Комисията. В крайна сметка, след усилената работа да бъдем и полезни с нещо на българските граждани в заключенията, които ще приемем днес.
Изпратен Ви е следният проект за дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на Проект на доклад на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
Има ли предложения по дневния ред? Не виждам такива.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Знаете, че Докладът на всяка една от временните комисии трябва да обобщи свършеното от нея и задачата, която й е била поставена с решение на Народното събрание.
Опитали сме се в Доклада, който Ви беше изпратен, да отразим информацията, която постъпи във Временната комисия от прякото изслушване на поканените тук лица и институции, както и постъпилата писмена информация на десетките въпроси, които бяха зададени от Комисията във връзка с нейната работа и дейност.
Образно казано, имаме две основни подтеми в Доклада и в нашата дейност. Едната е: изследване на обстоятелствата във връзка с приватизацията на електроразпределителните дружества. Втората – планираната продажба на ЧЕЗ Груп в България, евентуалната продажба на ЧЕЗ Груп в България.
По първата част, знаете, изпратихме искания и информация до всички органи, имащи отношение. Става въпрос за Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол; Министерството на икономиката, като носител на цялата архивна информация относно всички решения, които са взимани в тази приватизация; Министерството на енергетиката относно стратегията, която е била приета, и целите, които са изпълнени към момента; Комисията за финансов надзор като институция, която е одобрила проспектите и е контролирала самото провеждане на втория етап от приватизацията.
Искам да кажа, че сме се стремили към обективност, всяко едно от твърденията, или от изворите, или от информацията, която се съдържа в Доклада, да почива или на устни информации тук, пред Комисията, които са стенографирани, или на такъв тип писмени източници на информация, които са постъпили официално в Комисията. Виждате, на края сме приложили списък с всички приложения на документите, върху които сме работили, и се базираме в тази информация. Образно казано, първият етап от Доклада включва ситуацията и самото провеждане на приватизацията на 2004 – 2005 г. на 67%; последващата приватизация 2012 г.
Относно втората точка – евентуалната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България знаете, че там концентрирахме своята работа на база на обществения интерес, който провокира и създаването на тази комисия, върху следните въпроси: кой по същество ще придобие активите; какъв ще бъде източникът на финансиране, средствата за това; как и по какъв начин са изпълнявали законовите си отговорности българските институции.
В тази връзка също получихме информация и знаете, че на няколко заседания бяха проведени изслушвания и на представители на Министерския съвет, и на главния прокурор, на Комисията по енергийно и водно регулиране, на представителите на специалните служби също имаше предоставена такъв тип информация.
Пак казвам, това, което сме цитирали и което се намира в Доклада, е следствие на информацията – устна и писмена, която постъпи в Комисията. Няма да скрия разочарованието си от това, че според мен редица институции не съдействаха на Комисията с предоставянето на информация и виждате, че това намира своето място в самия доклад като констатация.
Считам, че България по Конституция е парламентарна република. Българският парламент е мястото, където по волята на българския народ се избира българското правителство. Българският парламент е институцията, в която се отчитат всички специални служби на страната. Българският парламент е мястото, в което се приемат годишните доклади, включително и на финансовите регулатори, и се избират също така. Затова не намирам никакво основание информация, искана от българския парламент, да не бъде предоставена, още повече че има надлежен ред за това, когато тази информация има специфични изисквания относно нейното разпространение. Знаете, че по надлежния ред тя може да бъде предоставена по линията на Секретното деловодство в българското Народно събрание, но ще бъде на разположение на народните представители и така те ще могат да свършат работата, за която са избрани и имат мандат по решение на Народното събрание. Затова държа много, имаше и в Доклада такъв тип констатация, тази констатация за мен е важна не само за дейността на тази комисия, въобще за такъв тип комисии, защото тя обезсмисля според мен създаването на анкетни комисии, ако институциите ще се крият за формулировки като „професионална тайна”, „търговска тайна” или като такъв тип информации, които, пак казвам, правят само и единството обратното – да засилват всички съмнения и спекулации в българското общество, че има нещо нередно в определени процеси, които в дадения случай ни се наложи на изследваме.
За да има смисъл от нашата работа накрая сме предложили освен определен набор от констатации и препоръки, целенасочено съм се стремил да оформяме и проект за решения на база на тези констатации и препоръки, но ми се иска в хода на дискусията и коментарите, които ще има, и предложенията, които ще бъдат направени, да помоля колегите да правят и такъв тип предложения за конкретни решения, около които Комисията ще може да се обедини. Не съм го правил, тъй като разбирам, че имаме доста различия относно различни подходи и определени констатации и изводи. Затова ми се искаше на база на дискусията да стигнем консенсусно до определени решения, които в крайна сметка да бъдат полезни от тук нататък в дейността на органите и институциите, на които се налага да решават проблеми и задачи.
Това беше накратко.
Понеже Докладът Ви е раздаден, изпратен по електронната поща, затова не мисля, че има смисъл да бъде разказван допълнително и подробно. С това ми се иска да открия дискусията по точка Първа. Заповядайте.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, искам да Ви поздравя, че има един доклад, който обобщава всички срещи, всички документи, които наистина са били предоставени на Комисията, и всички обстоятелства, по които е разисквано в Комисията. Разбира се, има и такива, които в крайна сметка не са минали през Комисията, но е хубаво, че Вие сте ги сложили. Притеснява ме, разбира се, моментът, че има някои изводи, някои обобщения, които предполагам или са Ваши, или на експертите, които ползвате. Те ме притесняват, защото има и политически уклони.
Мисля си, че понеже имаме забележки към тях, обсъждахме ги – говоря специално за ГЕРБ, ако имаме вариант да предложим някаква редакция, за да направим консенсус, по някакъв начин да приемем този доклад. Той ще бъде полезен, и е полезен наистина. Предлагам да отложим гласуването на целия Доклад с ден, два, колкото прецените, за да можем да Ви пратим нашите забележки и да търсим консенсусна формула относно обобщенията и изводите.
Предлагам отлагане приемането на Доклада за търсене на консенсус. В противен случай ние ще трябва да гласуваме „въздържал се” най-малкото.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Николов. Благодаря и за намерението, което изразявате за търсене на консенсус. Ние можем да направим, можем и да отложим заседанието на Комисията. Въпросът е в каква степен ще успеем да намерим този консенсус?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По-скоро върху изводи, върху констатации, в смисъл това, което не е свързано с документи, не е свързано и със срещи, които сме имали. Това имам предвид. По препоръките няма проблем, мисля.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Нека чуем и останалите членове на Комисията. Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз се присъединявам към господин Николов. Докладът действително е написан много добре. Дори си мислех, че ако трябва да му се сложи точно определение, колко много прилича на дипломна работа. Прекрасен е, но аз също имам забележки, най-вече в раздел „Констатации”, тъй като според мен някои от констатациите по-скоро са квалификации, а не констатации по същество. От тази гледна точка аз също имам предложения за редакции в тази част, като останалата част на Доклада я приветствам, включително и препоръките, които се отправят, както и начинът, по който е структурирано и изброено абсолютно всичко, което се е случило, което е постъпило като документация и фактологически е вярно.
Аз ще се обърна и към колегите да подкрепят едно такова искане. Да направим, ако трябва, една работна група, в която всеки, който има своите аргументи – за да постигнем консенсус за приемането единодушно на Доклада. Да го извършим, може би още в рамките на тази седмица. Нищо не пречи да излезем с такъв консенсус, поне според мен, и вече да го гласуваме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз ще бъда най-големият радетел на това, ако можем да го направим, но ще помоля да отчетем, че по решение на Българското народно събрание си сложихме един срок до 10 май 2018 г., включително. Ние имаме заседания и утре, и в други ден, затова може би въпросът ми е – не знам до каква степен Вие ще можете да формулирате бързо тези предложения, но…
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, и аз съм съгласен и с господин Николов, и с господин Александров. Чисто оперативно можем да се разберем по един представител от парламентарните групи, или по повече, ако желаете, утре например по време на почивката в 11,30 ч. – едва ли ще отнеме повече от половин час. Има текстове, които са притеснителни. Ако се преформулират, или отпаднат, мисля, че ще можем да намерим консенсус и евентуално утре след обяд, или в четвъртък, можем да разгледаме Доклада от Комисията.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Приветствам идеята да постигнем консенсусен доклад, но съм скептичен към това нещо, защото сигурно ще има някои изводи, които няма как да бъдат оценени и от едната, и от другата страна. Има, разбира се, и начин по който това да бъде решено с подписване на доклад, максимално приближен към консенсусния. Това искам да кажа, че можем да го приближим максимално, но сигурно няма да бъде съвсем консенсусен, а с особено мнение.
Има възможност, освен всичко друго, дори в залата управляващото мнозинство да не е съгласно с Доклада. Имаме възможност – давам го като пример за разсъждаване, да не се вторачваме само в консенсуса, в решението, което ще формулираме, защото между другото, господин Председател, нямаме формулирано решение за днес, което може би трябваше също да направим. Ще напишем решение от две точки: първо, приема – не приема Доклада, според това което реши Комисията, и втората част, препоръки, които са консенсусни, ще ги предложим на Народното събрание да бъдат приети. Така че има смисъл от това да го продължим, за да стигнем поне до консенсусните предложения.
Ако колегите от ГЕРБ, или от управляващото мнозинство, или ние, в зависимост от това какви решения бъдат приети, сметнем, че Докладът в голямата си част отговаря на действителността, има само отделни нюанси, които не ни отговарят, бихме могли да ги подпишем с „особено мнение” и накрая, в решенията вече, според гласуването в Народното събрание, или ще го приемем, или няма да го приемем Доклада, но поне онова, което е полезно и консенсусно да го приемем, за да има все пак полза от нашата Комисия. Иначе според мен ще бъде загубено време. Благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председател.
Интересно предложение! Аз даже от началото допуснах, че Докладът е написан заедно с ГЕРБ, и БСП, и ОП, но в момента не мога да разбера какъв консенсус търсим на една комисия, на която – по принцип самата тема, самата идея на Комисията не води до консенсус?
Аз мисля, че Докладът е писан въз основа на всички материали и факти, има определени неща при констатациите и в изводите, които може – евентуално Председателят ги знае кои са, да отпаднат и да се мине към гласуване, и да не се приеме Докладът. Аз друг консенсус не виждам, по какъв начин може да се постигне след всичко това, което е писано. Защо? Ще се аргументирам?
Първо, идеята на Комисията беше да проследим, да видим планираната продажба на ЧЕЗ, което не е планирано в България –няма нито една дума по тази тема.
Второ, приватизацията. И в самата приватизация има една констатация, че тя е много грешна. Има едно голямо становище от министъра на енергетиката, където се казва, че е най-добрата приватизация. Но все пак, за да не сме само Движението за права и свободи единствената политическа сила, която все още остава да защитава енергетиката и интересите, включително и на всичко това, което се случва с арбитражите, защото и тук има един текст в този доклад, който директно води аргументирано към следващи действия, този текст, който Вие заедно приехте – няма да Ви казвам за кой текст става въпрос, Вие ще се сетите.
Затова може би, господин Председател, би било добре и ние ще се съгласим, да отложим, да седнем да направим, така както господин Добрев предложи – по един представител – на този труд, който сте хвърлили, да седнем и да преценим какво може да отпадне и какво може да се допълни, и да решим какво да направим на едно следващо събиране. Не е необходимо да се удължава срокът – той е до 10-ти, днес сме 8-ми, имаме достатъчно време. На 10-ти можем да седнем и да приключим с Доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Аталай.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще се опитам да бъда кратък.
Присъединявам се към това, което казаха колегите. Прави впечатление в Доклада, и ако ще вървим към това, което беше предложено, препоръчвам все пак на съставителите: той започва с 2002 г. – Енергийната стратегия – с едни критични изводи по отношение на тогава приетата Енергийна стратегия – не знам от къде и защо, след това започва със Стратегията за приватизация 2003 г. с противопоставяне Енергийна стратегия 2002 г. – извън предмета на този доклад. Разбирам желанието.
Продължавам, ще бъда кратък. Вървим до – спомената е 2006 г. – срокът на Стратегията за приватизацията, прескачаме 2010 г., 2011 г. – продажбата на остатъчните пакети – също с изводи, които за мен са, меко казано, неприемливи, поне за мен, или пресилени. Биха могли да бъдат намерени по-точните елементи – пак има противопоставяне, но има един вакуум. Ако това ще бъде подходът – между 2005 г. и 2009 г. там е празно пространство, мъртво, нищо не се е случвало. Затова предлагам да се съсредоточим върху факта на приетата Стратегия за приватизация. Да, приватизацията – това също е факт, подписано е, и да вървим 2011 г. Правят се едни изчисления, не знам кой ги е правил – продажбата на остатъчните дялове, по каква методика ги е правил за мен не е ясно. Разбира се, когато продам контролен пакет акции, цената е по-висока, когато продам миноритарни акции, цената е по-ниска. Тук, е сложен обратният подход.
Ако някой специалист или икономист е смятал това, писал или е взето отнякъде – от изказвания от пленарната зала, от медии или други публикации, нека да бъдат цитирани, за да знаем. Подходите могат да бъдат различни. Тук има икономисти, аз не съм икономист, но мисля, че те ще ме подкрепят. Няма пречка да бъде прието и това, което е записано, но да бъде ясно как се е стигнало до този извод, иначе просто математически: събираме, делим – ама пазарен дял, икономика тогава, какво е, що е, пак повтарям миноритарни, мажоритарни. Съгласен съм с това, което предложиха колегите. Натам има още други неща, които сега няма смисъл да ги говорим, говоря принципно за подходите. Благодаря.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря.
Може би малко разяснения на това, което каза господин Лазаров.
Стремежът е бил да се обхват стратегическите документи, на които се базират решенията, които се вземат тогава, и са цитирани, като следват някаква последователност. Аз не съм се замислял 2005 г. и 2009 г. какво се е случило, но ние следваме решенията, които пряко касаят приватизацията. Ясни са времевите периоди, в които се вземат тези решения.
Вижте, оценките са нещо – аз съм съгласен, че те подлежат на спор, на дебат тук и в крайна сметка ми се струва, че по част от тях трудно ще намерим и съгласие, и консенсус. Според мен пък не е и необходимо. В крайна сметка затова сме представители на различни политически сили. Те могат да бъдат предложени като варианти. Аз знам, че това за 2012 г. предизвиква определени коментари. Наистина сме се стремили да бъдем обективни. За мен също беше изненада, когато започнахме да търсим документите от цялата преписка, която изискахме, че по същество документ на Министерския съвет за приватизация няма. Там се е избрал подходът, в който държавата е преценила, че ще прехвърли акциите в своето участие в Държавната консолидационна компания. Тук са решенията, целият кашон с всичките документи, мога да Ви ги показвам, се прехвърлят на Държавната консолидационна компания. Решението за приватизация се взима от Държавната консолидационна компания, която, забележете, възлага на Агенцията по приватизация.
Вие сте юрист, господин Лазаров, след това тези средства не постъпват в така наречения Сребърен фонд, въпреки че по същество са в приватизация. Тогава се е търсело преодоляване на този дефицит на държавата. Постъпват средствата в Държавната консолидационна компания и оттам като дивидент в държавата. Логиката на решенията, които... (Шум и реплики.)
Оценките са били на база на най-елементарното, защото наистина е трудно да правиш оценка на дялове. Особено да ги съпоставяш в различни периоди от време, защото парите имат различна стойност според времето. Логиката е била екстраполиране на данните от гледна точка на това продажбата на 67% да стигат до решение – от там можем да направим извода тогава колко е била цената на една акция, по същия начин, когато продаваме 33%, доколкото това няма претенция, че е верен метод за сравнение, то е по-скоро илюстративен.
Аз мога да Ви припомня това, което каза господин Горанов, когато зададохме тук въпроса. Той каза: прав сте тук, че наистина има значение какъв контролен дял от капитала на едно дружество продаваш. Когато е 34% е едно, когато е 33% е друго. И каза, че обикновено разликата между едното и другото е около 20 до 30%. Тук просто сме дали цифрите такива, каквито са.
Ако имате предложение, ще се опитаме или да го разясним, или да направим нещо, което да бъде още по-полезно. Ако вървим към това да направим една работна група, която да се опита да мине по Доклада, да постигне съгласие – аз обаче ще помоля, тъй като е трудно, каквато и да е работната група, колкото и души да се съберат, все пак тук сме се събрали, да направим един дебат относно вариантите за решения, които има накрая, за да улесним работата на тази работна група. Аз знам, че ще предизвикаме доста спорове с такъв тип документи и обсъждания и затова не сме предлагали конкретен проект за решение, но на база част от препоръките, на мен ми се струва, че можем да минем с един кратък дебат да видим в каква посока да бъдат решенията и направо да предложим за четвъртък заседанието, защото тогава няма да има никакво време да изписваме тепърва решение. Да направим един дебат!
Атанас Костадинов искаше думата – заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз съм горещ привърженик на подхода, който господин Николов зададе – не само за работата на тази комисия, принципно като начин на работа. Може на моменти и това да си личи – ако не си личи, значи не съм го изразил достатъчно правилно.
Второ, аз не искам да взимам отношение по съдържанието, а по формата. Според мен, предложеният консенсус като формула не е подход, в който се заобикалят едни остри камъни, с цел да се избегнат. Консенсусът е подход, в който, влизайки в сърцето, в съдържанието, в сърцевината на проблема всеки отстоява своите позиции и така оглаждаме тези остри камъни.
В този смисъл, Вие ме изпреварихме малко, но бих предложил на работата на Вашата комисия, наистина да се проведе сигнатурно – всеки един от колегите да каже кое е това, което в момента го притеснява, защото заобикалянето на този разговор не е път към консенсуса, а е отлагане във времето. Ако Вие прецените сигнатурно всеки един, съобразно неговите възгледи, които изрази тук, просто да се знае какво не е о’кей. Колкото по-рано това се извърви като път, толкова по-бързо ще се стигне до този консенсус, който и аз подкрепям. Благодаря Ви.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Може ли да кажа нещо?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Мнението ми може би съвпада с мнението, което някои от колегите изразиха, а то е, че не може да се достигне до консенсус и в края на краищата този доклад отразява политическите становища на мнозинството, членове в Комисията, не в парламента, които и от парламентарната трибуна твърдяха, че сделката е незаконна, сделката е тъмна, сделката е неясна.
Вторият пункт, на който се спира този доклад, защото въпросът не е за изводите, а за това какво пише в него, е, че тази приватизация не бива да става с фирмата „Инерком”. Мисля, че няма смисъл да се удължава повече работата, защото няма да се стигне до консенсус. Да минем към гласуването, където малцинството ще бъде „въздържало се”, мнозинството „за” и да продължаваме нататък процедурата.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЍЧЕВ: Има ли други коментари или да предложа предложенията?
Искате ли думата?
Да, заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Извинявам се, че взимам за втори път думата, но пак казвам: въпросът тук не е да търсим консенсус. Тук въпросът е да потърсим онези обединяващи ни неща в решението, които ще имаме. Сега тук, ако тръгнем да обсъждаме Доклада точка по точка и въпрос по въпрос, ще стигнем до онези различия, които имаме и които знаем. Те няма как да бъдат преодолени с работната група. Няма как да бъде преодолян фактът примерно, че – ще ме извините господин Лазаров, понеже Вие бяхте малко в конкретиката, аз ще вляза съвсем леко, да бъде преодолян фактът, че приватизацията 2003, 2004 и 2005 г. изпреварва законодателната рамка, защото това е истина, и няма как да бъде преодолян фактът, че приватизацията на 33% лиши държавата поне от информация какво се случва в ЕРП-тата. Това са два известни факта и няма как да бъдат преодолени. Изводите, които сме правили, сигурно ще бъдат различни.
Поради тази причина предлагам утре една работна група да се съберем, да видим онова, което можем да обединим като общо решение в препоръките, които трябва да се направят, да се направят съответните предложения от колегите от ГЕРБ, от колегите от ДПС, от колегите от Патриотите, от „Воля”, ако имат някакви конкретики към текста, и тогава на 10-ти да се съберем и окончателно да излезем с един проект на решение, в което, аз Ви казах, първа точка ще бъде: приема – не приема Доклада. По-нататък вече втора точка да бъде: онези неща, които ще предложим на Народното събрание, да бъдат приети. Защото в препоръките има много неща, които според мен биха могли да бъдат общи и биха могли да бъдат приети от Народното събрание, в това число примерно и фактът – надявам се никой не отрича в момента, че парламентът се е превърнал в последна инстанция, която има право да получава информация имайки предвид, че ни се отказва такава под всякаква форма. Аз не знам каква парламентарна република сме при условие, че ние не можем да получаваме информация по формата било то, защото била банкова тайна, професионална тайна, търговска тайна или не знам каква си друга тайна.
Аз ще предложа в решението, че такава информация трябва да се предоставя по искане на председателя на Народното събрание, за да може да има информация, за да може да се знае за какво става въпрос, иначе само така ще се събираме и ще си говорим без да имаме данни.
Затова наистина предлагам: нека да отложим това, както предложиха колегите от ГЕРБ, и се съгласиха и колегите от ДПС, да отложим. Утре да направим една работа група, да видим онова, което ни обединява, да го изведем в отделно решение, а другото нещо, което ще ни различава, то ще ни различава, няма как да ни обедини. Това е моето предложение, господин Председател.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добре.
Беше направено формално процедурно предложение Докладът да бъде отложен, за да може работна група, излъчена от всеки, така го разбрах господин Николов – по един представител от политическа сила, да прегледа Доклада, да нанесе съответните корекции и да го предложи за гласуване. Молбата ми е да сме наясно, че това трябва да стане в утрешния ден.
Който е съгласен предложеният доклад да бъде отложен и работна група да извърши корекции, с оглед подлагането му на гласуване и решение, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
В тази връзка ми се иска, за да улесним работата на групата, може ли все пак да използваме днешното заседание да видим, колеги, най-важното от нашата дейност, освен Доклада, разбира се, ще бъде и проектът за решение, който ще предложим…
Дайте да се опитам да мина… (Шум и реплики.)
Аз предлагам така: утре да направим работната група, по-скоро трябва да уточните от всяка политическа сила кой ще бъде, след това да видим. Предлагам, като гледам, защото това си е доста време утре – да се нанесе, да се коригира и да се изпрати, аз Ви предлагам тогава да мислим за заседание на Комисията в четвъртък. (Шум и реплики.) Не възразявам утре, но физически да се нанесе в Доклада, да Ви се изпрати. Аз гледам – то си е доста.
От сега, ако искате, да фиксираме заседанието? (Шум и реплики.)
Разбираме се, че заседанието ще бъде четвъртък в 14,00 ч. Ако е възможно, ще го направим в тази зала, но трябва да помоля да видим дали е свободна. (Шум и реплики.)
В четвъртък в 14,00 ч. ще провериш тази зала, ако е свободна тази, ако не ще вземем друга зала. Аз само исках един дебат да направим все пак тук. (Шум и реплики.) Добре, значи в тази зала, енергетиката няма да има, да. (Шум и реплики.)
Благодаря за Вашия ентусиазъм, господин Аталай, но ще дам повече възможност на народните представители, когато го получат в сряда, да имат повече време да го осмислят до неговото гласуване.
Колеги, молбата ми е следната. Тук сме всички, да не натоварваме всичко като отговорност на работната група. Ще предложа освен Доклада работната група да предложи и проекта за решение. Дайте да видим на база на тези препоръки, които в този доклад, който днес не гласуваме и не обсъждаме, какво според Вас считате, че може да бъде постигнато като съгласие в проект на решение?
Аз ще помоля да отворите на 39 страница, да стъпим на тези препоръки и да видим дали могат да бъдат надградени като проект за решение.
На 39 страница първата препоръка, която сме предложили: „Министърът на енергетиката да извърши задълбочен анализ относно изпълнението на заложените цели на правителството с приетата стратегия.”
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, мога ли да Ви прекъсна?
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вътре има изводи и констатации, по които мисля, че много бързо ще се разберем, но ако започнем сега препоръките да ги прехвърляме като решения, то всъщност там има поне три или две решения, с които не сме съгласни.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Исках един предварителен дебат да направим, да не натоварваме работната група.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие, ако ги прочетете сега, ние влизаме по същество в дебата. Ако Вие ги прочетете сага, ние влизаме по същество на дебата! Нали за това става въпрос? Знаете, че доклад се чете отзад-напред.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Исках да не натоварваме работната група.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма как да не я натоварим, защото всъщност борбата е за препоръките, които казват, че ще са решения. За там е цялостният анализ, всичко това, което… Аз помислих, че имате някакъв друг текст за решение, което не съвпада с констатациите и с препоръките. (Шум и реплики.) Да, разбира се, утре ще ги направим.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Аталай, по принцип Вие сте прав, приемам Вашия подход, ще натоварим работната група тогава.
Молбата ми обаче е, за да не се търсим, така и така сме тук, ще помоля тримата представители на политическите сили да ми кажат в момента кого да търсим по работната група. Ще се разберем, утре трябва да я направим тази работна група, зависи вече от нас. (Шум и реплики.)
Според мен, ако имат възможност, тези решения трябва да са готови, ние да седнем след приключване на работата на Народното събрание в 14,00 ч. и поне няколко часа да работим върху Доклада. (Шум и реплики.)
Утре ще бъде в другата сграда в някоя от залите, може и при теб да е, в кабинета, където има компютър да работим върху тях.
Добре, 14,15 ч. Кои да бъдат? Ще видим в коя стая ще го направим и ще пуснем утре за 14,15 ч. къде се събираме. (Реплики встрани от микрофоните.) Добре.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ако ми позволите, почерпвайки от големия опит на господин Аталай в политиката, да предложа примерна структура, за да може той да бъде спокоен. Примерна структура за проект на решение: точка първа – приема и съответно не приема Доклада на Комисията, и точка втора – препоръчва на… и вече отдолу каквото изработи работната група, да го вложим във втора точка.
От гледна точка на това, може би ще е най-редно колегите от всички парламентарни групи в рамките на поне един час след приключване на заседанието да се стиковат, за да дадат име, кой ще присъства, иначе изглежда малко несериозно – който дойде утре. Все едно го правим в училище.
При нас, даже с колегата Петров го изговорихме, понеже аз имам предложения и съответни забележки по констатациите, затова предложението от наша страна ще бъде аз да присъствам. (Шум и реплики.) Естествено. От тази гледна точка, да може да се разберат колегите.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Отсега Ви казвам, за да няма разминаване, утре 14,15 ч., след края на заседанието, сядаме в кабинета на председателя на Комисията по икономика. Защото компютърът е там, там е цялата документация, ако има нужда… (Шум и реплики.) Това е в другата сграда, в стая 383, към Банката – кабинетът на господин Петър Кънев.
В такъв случай днешното заседание приключи много бързо.
Благодаря, колеги, ще се видим след ден.
(Закрито в 14,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ
Стенограф:
Маргарита Крачунова
