Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България
10/05/2018
1. Обсъждане и приемане на доклад на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия за
установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с
приватизацията и планираната продажба на дружествата на
ЧЕЗ Груп в България
П Р О Т О К О Л
№ 6
На 10 май 2018 г., четвъртък, от 13,45 ч. се проведе заседание на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на доклад на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители се прилага към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Жельо Бойчев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, с Пламен Христов станахме 11 – имаме нужния кворум да започнем нашето заседание.
Няколко информации, преди да пристъпим по същество.
Знаете, че на 8-и се постави точката за обсъждане – окончателното приемане на доклада от дейността на Комисията. Тогава с решение на Комисията се сформира работна група, която заседава във вчерашния ден следобед, за да нанесе определени корекции в доклада. Постигнахме съгласие по част от текстовете, по друга част не беше постигнато съгласие. Раздаден Ви е вече коригираният вариант на доклада, който е пред Вас, с Проект за решение, който извежда някои от констатациите и изводите в доклада. Затова ще помоля в обсъждането да коментираме и доклада, и мнението да си казвате по Проекта за решение, който Ви е предложен към него.
Мога да благодаря за участието на членовете на работната група, които дойдоха и бяха много активни.
Всички предложения, господин Николов, ги приехме – докладът стана коренно различен от това, което съм си представял, че трябва да има доклад на такъв тип комисия.
Господин Аталай може би не е толкова доволен, защото част от неговите предложения не намериха това място, но той ще има възможност в момента да ги аргументира и да ги защити. Ще видим каква ще бъде финалната редакция на доклада, който Ви предлагаме.
Преди да започнем дискусията, раздаден Ви е проект за дневния ни ред с две точки:
1. Обсъждане и приемане на доклад на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
По дневния ред? Няма предложения.
Който е съгласен, моля да гласува.
Очевидно е мнозинството: за – 11, против и въздържали се – няма.
Колеги, предлагам да преминем към първа точка.
Ще помоля да дадем думата на всеки от Вас, който иска, тъй като един път вече правих представяне на доклада, който онагледява нашата работа – от заседанията, които направихме и изслушвахме поканените институции, плюс подадената до Комисията писмена информация на база на въпросите, които бяха зададени. Смея да твърдя, че сме се стремили коректно да отразим цялата тази информация, но, разбира се, винаги може да има различни мнения по този въпрос.
Заповядайте.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, мисля, че днес ще бъдем по-експедитивни. Всъщност ще говоря от името на Движението за права и свободи. За нас Комисията поначало не беше сформирана с тези идеи – с цел да могат да бъдат полезни за обществото, за изпълнителната власт и за народното представителство. Още тогава казахме, че темата, по която е съставена Комисията, е неудачна, да не казвам – безсмислена.
Тезите, които сте засегнали вътре в текстовата част – опитахме се по някакъв начин да Ви насочим да излезете от грешни изводи, до които впоследствие ще Ви доведат текстовете, които сте написали.
Аз Ви благодаря, че не приехте нашите предложения, защото приемането на отпадането на текста и впоследствие с три изречения вкарването на същия смисъл, който е имало в текстовете, които са отпаднали, си личи.
Колкото до констатациите и изводите – имахме наши предложения, очаквахме поне тях, за да бъдем коректни, точни и ясни, да не направим документ, който да бъде ползван впоследствие от други институции за други цели, също не намерихте сили да ги премахнете.
И три изречения за решението. Тъй като все пак тази комисия работи дълго време, според мен би трябвало да уважим труда, който положихме, разбира се, и Вашия труд – от една безсмислена комисия да изведете решение и доклад с определено съдържание, което няма да е в полза на никого. Ще приемем решението, с особено мнение ще подпишем доклада.
Последно Ви предлагам още едни изменения – редакции.
Предлагам в т. 2 „министърът на енергетиката“ да отпадне – да бъде „Министерският съвет“. Нека министър-председателят, там да решат кои министри ще участват – да извършат задълбочения анализ относно изпълнението на заложените цели.
След това имаме предложение т. 4 да отпадне. Не е работа на министъра на енергетиката да предлага пред Народното събрание критерии, които самите вносители на изменението и допълнението на Закона не направиха – разбирайте, вносителите бяха БСП и ОП, подкрепени от ГЕРБ. Би трябвало самите вносители да помислят кога, как и по какъв начин да усилят още повече съмнението в неправилните действия на изпълнителната власт, за да могат да се възползват онези, които ще ни съдят впоследствие.
С тези няколко изречения казвам, че ние с особено мнение, със съжаление, но все пак с уважение към труда, който сте положили, ще подпишем доклада, за да влезе в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Казах Ви, че има предложения от Вашите, които са отразени, не сме пипали след това други текстове, но не са в цялост – това е факт, от всички, които направихте на работната група. За да резюмирам и после да бъде подложено коректно на гласуване, да считам Вашето изказване, че правите предложение към Проекта за решение: във втора точка да направим редакционна поправка – да не е „министърът на енергетиката“, а да е „Министерският съвет“. И правите предложение т. 4 изцяло да отпадне. Две предложения.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие знаете, че законите се правят в Народното събрание и всеки вносител е длъжен, след като е направил предложение за изменение и допълнение, да даде и съответните критерии, въз основа на които би трябвало да бъде работещ текстът, който те предлагат.
Първо националистите предложиха един текст, който е абсолютно неприемлив – нито по Конституция, нито пък по европейските директиви. Смятам, че тогава БСП, за да извлекат определени дивиденти, господин Таско Ерменков в бързината на коляно предложи изменения и допълнения, които му бяха дадени от ГЕРБ. Пропуснахте тогава да внесете и критериите. Затова в момента всички си мълчите и се чудите какво става.
С този доклад ние не можем да задължим министъра или когото и да е да поправи грешките на вносителите.
Би било по-добре, доколкото разбрах, господин Добрев, че след месец и половина, два ще има нов Законопроект – тогава да преценим дали изобщо да остане този текст в Закона, или пък ако остане, вносителите да си внесат критериите, които са необходими точно в този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Разбрах, господин Аталай – Вие предлагате това да отпадне.
Аргументът на работната група, която вчера обсъждаше този въпрос, беше, че разбирането за необходимостта да бъдат изписани ясно процедурата и критериите, по които ще се прилага това ново правомощие на Комисията – това беше стремежът в Проекта за решение да има такъв тип текст, от който да се провокира дискусия и предложения по това.
Разбирам Вашата позиция – тя беше артикулирана и когато приемахме тази законодателна поправка. Тогава Вие също не я подкрепихте, така че това е разбираемо.
Колеги, накрая ще подложим Проекта за решение…
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Аталай, имате някаква грешка. Предложение по отношение на КЕВР не съм правил нито в пленарната зала, нито в изказване. Благодаря за това, че ме включвате в тази промяна, но не съм.
Да, аз подкрепих промяната, която беше предложена от колегите от Патриотите, подкрепих и онази промяна, която беше предложена на заседание на Комисията, за информираност на КЕВР при 20-процентови прехвърляния на акции и така нататък, но не съм правил предложение – не искам да си присвоявам чужди заслуги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Ерменков, моята реплика ще бъде – не да приемете чуждите заслуги, а да приемете Вашите си грешки. За това ставаше въпрос.
Смятам, че в Енергийната комисия всеки, който досега е работил по Закона за енергетиката, ако си сложите ръката на сърцето, включително и господин Бойчев, който и да е тук, няма да подкрепи текста, който Вие предложихте тогава, ако не бяха политическите решения, които се взеха. Когато ще приемем новия закон, тогава дано вече реално и трезво да обмислим, да няма този обществен натиск, дотогава да е приключила кризата с ЧЕЗ, ЧЕЗ да си имат, както казах вчера, онзи „Запорожец“, с който да си се возят цял живот и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: И аз благодаря. Ще помоля вица накрая, като приключим, да го разкажете – той е интересен за всички.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тъй като колегите ще отидат на друга комисия…
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Може би да декларират – от тяхно име Вие ще изразите волята им за Проекта за решение.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да благодаря лично от мое име за кооперативността, която проявихте във връзка с текстовете – възможната промяна, където можехме да направим такава.
Понеже оставихме констатациите за накрая (между другото, мисля, че господин Аталай може би е прав относно Министерския съвет за възлагането, защото там и министърът на икономиката може би трябва да бъде нанесен, и така нататък, тоест Министерският съвет е хубаво да реши кой да направи този анализ), така се разбрахме – нека тук Комисията да реши кои от тях да останат. Затова предлагам ако не цялата т. 5 на констатациите да отпадне, страница 37, двете точки, където е твърдението на министър-председателя от 27 февруари 2018 г., че не е запознат с развитието на процесите по придобиването на ЧЕЗ, изчитам: „Не отчитат регулярната информация, предоставена от службите за сигурност на българското правителство и други компетентни институции за намеренията на ЧЕЗ и разговорите, водени с потенциални купувачи“, да отпадне, защото смятам, че не е вярно.
Следващото твърдение на министър-председателя и министъра на финансите, че не са водени разговори за закупуване на ЧЕЗ от страна на българската държава, влиза в пряко противоречие с уверенията от страна на ЧЕЗ, че на всички български правителства от 2013 г. досега е предлагано да закупуват дружеството. Тук в крайна сметка са констатирали, че няма никакво писмено предложение, устно – нямам никаква идея. Примерно господин Стойнев официално не е заявил дали е водил, дали не е водил преговори – имам предвид официално, също господин Орешарски и така нататък. Тоест досега никое правителство не е заявило, а след като няма писмено, министър-председателят и министърът на финансите са отчели, мисля, всички правителства досега, че нямат такива писмени знаци най-вероятно. Смятам, че това не е противоречие и затова предлагам да отпадне.
Иначе с господин Лазаров и господин Добрев решихме – на нашата парламентарна група, тоест в наше лице, че ще подкрепим доклада, разбира се, с особено мнение – имаме забележки по някои от…
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В отговор на коментара на господин Аталай – ние още в залата заявихме, че ще подкрепим този текст по политически съображения, въпреки че първоначално в Комисията гласувахме „против“ новите правомощия на КЕВР да се произнася по този тип сделки. Още там, от парламентарната трибуна, заявихме, че трябва да има критерии, по които да се случи това. В момента в Закона критерии няма. Единият вариант е КЕВР да си изработи сама критерии, другият вариант е ние да допишем текстовете в Закона с критерии за КЕВР. От тази гледна точка дали ще има тази трета точка или не – едно от двете неща трябва да се случи.
Наистина има Проект от Министерството на енергетиката, който е ЗИД на Закона за енергетиката, и очакваме да бъде внесен до края на месец май в Народното събрание – евентуално там като промяна между първо и второ четене, можем дори като вносители – народните представители, да заложим критерии. Според мен по-правилният подход е Народното събрание да реши какви ще бъдат критериите, а да не оставяме това на субективната преценка на регулатора.
Имам съображения обаче по т. 5 в препоръките, която гласи: „Българската банка за развитие да предостави на Народното събрание по надлежния ред кореспонденцията си с „Инерком“.“ Първо, с това решение ще нарушим един куп закони, на които са се позовали Българската банка за развитие и, подчертавам, БНБ, защото в БНБ имат тази кореспонденция и също отказаха да ни я предадат, тъй като ще нарушат Закона.
От друга страна, ако искаме от Българската банка за развитие, трябва да поискаме и от третата банка – от УниКредит Булбанк. Според мен ако гласуваме по този начин тази препоръка, Народното събрание ще каже: с доклад на Народното събрание отменяме други действащи текстове в Закона. Не съм сигурен, че такъв един доклад може да има по-голяма правна сила от законов текст, който забранява тази информация в този вид, в който ние искаме, да бъде предоставена в Народното събрание. Тоест конкретно, ако се гласуват поотделно препоръките, ще гласуваме против тази т. 5. Ако все пак решите, че мнозинството в тази комисия реши, че такава т. 5 трябва да има, по-добре тогава да възложим на Българската народна банка да даде и двете писма – от УниКредит Булбанк и от Българската банка за развитие. Защото един вид ние дискриминираме едните от другите, а двете писма ги има в Българската банка за развитие.
Според мен не би било редно в такъв доклад да препоръчваме да се наруши Законът и да задължаваме Българската народна банка или двете търговски банки да предоставят тази информация. Но ако все пак не се съобразите с нас, то поне да е БНБ, която да предостави и двата банкови документа.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Със сигурност, господин Добрев, ще бъде по точки Проектът за решение, защото има доста различия и няма как в цялост да бъде поставен, преди да бъдат изчистени.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, по Проекта за решение, т. 4 – не виждам как…
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В Проекта на решение е шеста, в препоръките е пета – за протокола.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По Проекта за решение, т. 4 – „Министърът на енергетиката да предложи на Народното събрание критерии“.
Как, господин Председател, на кого в Народното събрание да предложи? Министрите нямат законодателна инициатива – има Министерският съвет. Да задължаваме Министерския съвет да предложи критерии в Законопроект, който е внесен от народни представители, той дори не е съгласуван с Министерския съвет – ние не знаем становището на МС, някак ми се струва неудачно и нередно, имайки предвид и това, което каза господин Добрев, че ще бъде внесен нов законопроект за изменение, предполагам, на Закона за енергетиката.
Още повече, че вносителите на тези изменения в Закона за енергетиката, касаещи правомощия на КЕВР, най-добре и най-мотивирано биха могли да си доразвият онова, което са внесли, имайки нещо предвид. Не е работа, разбира се, на КЕВР да определя тези критерии, поради което предлагам тази точка да отпадне. Няма как, правен нонсенс се получава – министърът на енергетиката да предложи на Народното събрание. Това – първо.
Второ, ще повторя и ще бъда съвсем кратък, по отношение изявлението на господин Николов – предпоследният булит от констатациите: „Твърденията на министър-председателя и на министъра на финансите, че не са водени разговори за закупуване…“ Какво излиза? Ние получихме едно писмо на ЧЕЗ – частна компания, без значение с държавно участие или не, в което се твърди, че са водени някакви разговори на българското правителство. В същото време официалните български институции твърдят обратното – официални разговори не са водени.
И ние в този доклад казваме: твърденията на една частна компания, която може да преследва или преследва някакви интереси, неподкрепени с нито едно доказателство, макар и косвено – дата, правителство, длъжностно лице, изведнъж ги приемаме за обективен факт, а наистина в работата на Комисията не беше представено нито едно такова, макар и косвено – говоря и за правителството 2013 г., и господин Стойнев, и предходните правителства. Така че категорично този булит в констатациите трябва да отпадне. Иначе някак си се получава, че приемаме на прима виста твърдението на една частна компания – не искам да задълбавам темата, която има и в момента води дела срещу българската държава, за да … (неразбираема дума) на кого – на КЕВР ли, на министъра на енергетиката ли, на всички други по веригата ли са предлагали, в разговори ли, през посолството ли, през отделни акционери ли, решение ли, документ представиха ли? Да, ние ще предложим в bold – няма такова нещо. Така – изявление на председателя на…
Предлагам категорично това да отпадне, иначе изпадаме в много неловка ситуация. Още повече, че това твърдение е публично направено. Но в официален документ, приет от Народното събрание, стъпваме в много погрешна посока.
По отношение на гласуването – да, както каза господин Николов, с особено мнение ще подкрепим. Все пак всички членове на Комисията и не-членовете – колегите, които присъстваха, бяха достатъчно активни и достатъчно на брой, да уважим този труд.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По отношение на решението или решенията – т. 2, която касае предложението министърът на енергетиката да извърши задълбочен анализ. Вероятно колегите имат основание, твърдейки, че това е една синтетична задача – да се предвиди Министерският съвет да бъде този орган, тъй като комплексността на анализа е доста сериозна. Тоест аз бих подкрепил морално подобно решение.
По отношение на т. 4 спорът за това къде трябва да бъдат заложени критериите – дали трябва да бъдат заложени в Закона, или в наредба, в КЕВР или решение на Министерския съвет, смятам, че този спор е безпредметен, тъй като нормативно въпросът се решава според мен по следния начин. Законът неминуемо и категорично трябва да даде стратегическа рамка, общи условия и посока, която отразява държавната политика, в която да се развива този процес на последваща продажба, привличане на инвеститори. Работа на Министерския съвет, на органа, който провежда държавната политика в сектор „Енергетика“ по Конституция, а именно министъра, заедно с КЕВР, е да предложи тази методика, тези критерии, тези наръчници, които отразяват залегналото в Закона. Така че няма смисъл да спорим по този въпрос – и двете неща трябва да ги има. Възможно е да направим това в Закона с поправката, която предстои, но задължително на базата на тази поправка, за това, което всички ние говорим, трябва да има съответното в изпълнителната власт нормативно отразяване. Така че нормативно въпросът се решава по този начин.
По отношение на т. 6 смятам, че всички банки трябва да бъдат изброени, особено достоверната или необходимата, възможната информация и от БНБ, защото знаете, че имаше хипотеза за вписването в Регистъра на особените залози, тоест проследяването на осигуряването на средствата за сделката. Имаше различни хипотези, тоест трябва да разширим тази информация. Според мен т. 6 трябва да присъства.
По отношение на коментарите за това какво българският премиер е знаел или не е знаел, кое е вярно, кое е публично и кое – не, кое е официално и кое – казано като думи, смятам, че трябва по-ясно да се очертае фактът, че – знаете, българските служби 2010 и особено 2014 г. периодично са информирали министър-председателя, но както разбрахте от поредицата изслушвания, няма обратна връзка или гриф, който да говори за това в каква посока. Това трябва да се очертае по-ясно – по отношение на информираност или неинформираност. Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председател, не исках да злоупотребявам – правя второ изказване, още повече като член на Комисията ще трябва и да гласувам. Ще бъда кратък.
Категорично не съм съгласен с това, че с наредба, подзаконови нормативни актове трябва да се регламентират такива важни изменения в Закона за енергетиката, що се касае до правомощията на КЕВР. Това не е за нормативен акт – знаем, приватизирани са дружествата, чужди компании са и няма как с нормативни или подзаконови актове да правим тази регламентация, доколкото всеки потенциален купувач или продавач ще се позовава на Закона, доколкото в тази част имаме и други законови регламентации, а не с подзаконови актове, що се касае до другите агенции и комисии, които се произнасят след една такава осъществена сделка. Категорично не съм съгласен да делегираме права на Министерския съвет или министъра на енергетиката да издава подзаконови нормативни актове. Материята е много сериозна и чувствителна –касае се за собствеността. Не искам да вървя нататък – да говорим за Конституционния съд, доколко с подзаконови нормативни актове можем да регламентираме разпореждането със собственост, а не със закон, както се предлага. Има решения на Конституционния съд донякъде в тази насока, които отмениха закон на Народното събрание, що се касае за предварителното отчуждаване.
Приключвам, не чух никой да се произнася относно булита за информираността – аз се произнесох да отпадне точката за това, че твърденията на някой представител на ЧЕЗ, видите ли, били предлагани на българското правителство. По другото никой от колегите не е правил такава забележка и наистина тази точка трябва да отпадне, категорично, защото това е официален доклад, който ще бъде приет най-вероятно от Народното събрание.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Аталай, реплика ли? Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател! Господин Костадинов, и преди Ви казах – радвам се, че за такъв кратък срок, откакто сте в парламента, се развивате добре, но като че ли този път стремежът Ви да изчистите грешката на политическата сила, която направихте… Първо, с този текст, вписан тук, Вие казвате, че Народното събрание е приело много лош закон и затова сега този, когото натоварихме със задача да се намеси в частно-правни сделки, трябва да си прави и критериите. Спирам дотук, за да не продължа по-нататък.
Второто, сегашната ситуация как я мислите – сутринта звъни премиерът, който и да е той, не казвам сегашният, на Иван Иванов и казва: Вие няма да давате разрешение да се продава ТЕЦ „Марица“ и съответно Иван Иванов отговаря: да, щом така казвате, няма да продаваме. Това са критериите, които в момента вървят, които ги оставихте.
Ако проследите онова, което говори преди малко господин Лазаров, законотворчеството, особено когато една комисия, която абсолютно няма никакви взаимоотношения с продажбата, покупката, приватизацията, защото тази комисия по принцип е регулаторен орган, който няма никакви взаимоотношения с продажби, поделби и така нататък, ние да оставим изпълнителната власт да му определи критериите, въз основа на които ще вземе отношение по тези за него забранени дела.
Предлагам Ви да отпадне този текст оттук. Нека когато се появи новият законопроект, тогава да седнем реално да обмислим, но в Закона да напишем всичко онова, което би трябвало да изпълнява и независимият орган, и Министерският съвет. Това е по всички градации на законите, които се правят в Република България. Ако сметнете, можете да кажете, че аз не разбирам от закони – ще се съглася, ако не е така. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Още една реплика ли?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Под формата на реплика, господин Председател, защото в изказването беше засегнато във връзка пак с т. 2. Между другото, като се зачетем малко по-внимателно във връзка с анализа, който трябва да се направи – постигнати технически, икономически и социални параметри, говорим за този анализ, който е хубаво да бъде направен, почти всички данни, всички бизнес планове, всички технически и прочее се намират в КЕВР. Министерският съвет, с наши промени от 2015 г., вече не е този, на когото е подчинен КЕВР. Тоест хубаво е, ако ще правим анализ, да пише: „Министерски съвет и КЕВР“, защото Министерският съвет трябва да вземе данните от КЕВР – може да не му ги даде, защото е независим орган, а е подчинен на Народното събрание.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Дуплика – господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Кратка дуплика.
Благодаря на господин Аталай за милите думи, но винаги, когато ги казва, след тях има едно „но“, което означава, че има още доста път пред мен. Благодаря му искрено.
Господин Председател, предлагам от стенограмата – няма да коментирам друго, аз се изразих много ясно и точно, да се добие истинска представа за моето предложение. Не искам да влизам в спор, но смятам, че, сваляйки стенограмата, ще видите истинската ценност на моето предложение.
Иначе подкрепям предложението на господин Николов да добавим и КЕВР.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Наистина тук господин Лазаров има основание. Ще помоля първо членовете на Комисията, които имат предложения по Проекта за решение, да се изкажат и след това ще дадем възможност.
Господин Христов искаше процедура.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, понеже представителите на различните партии вече дадоха своите забележки и някак си малко хаотично започваме да скачаме от точка в точка. Моето предложение е, ако може, да започнем по някакъв ред и да обсъждаме точка по точка, всеки да си каже „за“ – „против“. Приключвайки с точката, тогава да минаваме на друга, защото скачаме от четвърта на втора, на първа, всеки който където има мнение, става малко хаотично и ми се струва, че ще загубим много време.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Разбирам стремежа да бъдем по-ефективни, но все пак, господин Христов, имаше изказвания от още няколко колеги. Всички имат предложения, част от тях са вързани – имат някаква логика.
Съжалявам, че приех да не отговарям след всяко от изказванията, но искам да кажа, че работната група вчера, като гледа Проекта за решение и го обсъждахме, относно тази прословута четвърта точка от Проекта, логиката беше следната. Законодателят в лицето на Народното събрание – ние направихме нови правомощия на Комисията за енергийно и водно регулиране. Може би под обществения натиск и работата на тази комисия те бяха вече приети и са факт в Закона за енергетиката, в частност чл. 21 относно правомощия на Комисията да се произнася при прехвърляне на дялове – над 20% от дяловете, и акции от капитала на лицензионните дружества. Няма съмнение, че това трябва да бъде регламентирано и аргументирано и това не може да стане в поднормативен акт – Вие сте прави, трябва да стане в самия Закон.
Мога да цитирам, както и Вие, господин Лазаров, онова решение на Административния съд, което ние поправихме с последната редакция на Закона за енергетиката относно достъпа до регулирания пазар. Виждате, че там дори със законов текст се оказа, че може да бъде тълкуван по различен начин.
Но това, което господин Добрев казва, и очакваната поправка в Закона за енергетиката – ние нямаме гаранция, че поправката, която ще влезе в Народното събрание, ще доразвие тези текстове, защото тя е правена за друго.
Идеята на работната група беше – ние не сме го записали, знаем, че нямат законодателна инициатива, но да се направи обществен дебат, един вид обсъждане на всички страни, за да можем да направим тези законодателни текстове и процедури, така че да бъдем полезни на регулатора в прилагането на тези нови правомощия. Казвам какъв беше стремежът – не казвам, че е разписано по най-добрия начин, защото, повтарям, никой няма гаранция, че този законопроект, най-вероятно когато бъде внесен с поредната поправка в Закона за енергетиката, няма да касае чл. 21. Пак ще трябва между първо и второ четене, без много дискусии, да работим на коляно.
Отнех думата на господин Ерменков.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо ще започна с това, което ни различава само за да го маркирам, защото ако нямаше какво да ни различава, нямаше да има подписан доклад с особено мнение – всички щяхме да го подпишем единодушно.
Това, за което Вие говорите – да отпадне, не са измислени неща, те са констатации. Беше ли подадена оставката от министъра на енергетиката, по твърдения – поискана от премиера и след това неприета от него? Беше. Това е написано, не е написано нищо друго. Имаше ли промяна в позицията, че това е частно-правна сделка, след което държавата иска да… (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
Става въпрос, че искате да отпадне булита. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.) Чух, че някой искаше да отпадне, недейте така.
Твърдението, че не е информиран министър-председателят – информиран е и го слушахме тук от службите (реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони) – за намеренията за продажба. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
Господин Лазаров, слушах Ви много внимателно, не Ви прекъсвах, дайте да се доизкажа. Говорим за това, което ни различава – не Ви агитирам да се съгласите с мен, казвам какво е моето мнение. Знам, че няма да се съгласите – напротив, ще спорите, както виждам.
Самото писмо на Първа инвестиционна банка, в което е написано, че още ноември месец от „Инерком“ са се обърнали към тях, като предпочетен купувач, означава, че още тогава е станало ясно, че те са предпочетеният купувач и най-вероятно службите…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявайте, господин Председател.
За да не си губим времето, господин Ерменков, чета булита, по който се изказах.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може ли само да довърша? Вие се изказахте…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само ме изслушайте: „Твърдението на министър-председателя и министъра на финансите, че не са водени разговори за закупуване на ЧЕЗ от страна на българската държава“!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това беше Ваше, но преди това имаше други изказвания, в които говориха за отпадане – на господин Николов! Моля Ви се, ще извадим стенограмата и ще видим – нека да не спорим!
Твърдението на министър-председателя и министъра на финансите, че не са водени разговори за закупуване на ЧЕЗ, влиза в противоречие със срок, който са казали ЧЕЗ, не е въпрос и в никакъв случай не е констатация въз основа на приказки, а имаме две писма! Писмено от ЧЕЗ, че е говорено; писмено от премиера, че не е говорено! И ние правим констатацията, че има противоречие между тези две писма. Вярно ли е? Вярно е. Има писма – има противоречие. Това е написано, нищо повече. Както и да е, нека да не влизаме в онова, което ни различава – и в залата ще го обсъждаме.
Господин Лазаров, предлагам Ви да минем към решенията. Напълно съм съгласен с т. 2, че министърът на енергетиката… (Реплики при изключени микрофони.)
Ще изчакам малко, ако искате, за да се слушаме.
Напълно съм съгласен в т. 2 – „министърът на енергетиката може да извърши частично или част от анализа“, че няма как да го извърши и че без КЕВР няма как да се свърши тази работа. Затова предлагам втора точка да започне така:
„2. Министерският съвет съвместно с КЕВР да извършат задълбочен анализ“ и нататък си върви по текста.
По-нататък, по т. 1 ще видим какво ще бъде с гласуването.
По т. 3 мисля, че нямаме спорове, доколкото разбирам, нямаме изказвания.
Предлагам т. 4 в решението – господин Аталай, тук това касае и Закона, за който говорите…
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Точно спорната точка.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, най-спорната точка.
Предлагам т. 4 да получи следната редакция, защото все пак трябва да излезем с констатация, че, да, приели сме един закон, но е хубаво да си го дооправим. Всички сме наясно с това нещо, затова не е необходимо да се крием под липсата на текст.
Предлагам текст, ако го приемете, разбира се:
„Предлага на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността на КЕВР към Комисията по енергетика да разработи и внесе в Народното събрание за приемане критерии, върху които КЕВР да работи…“ и така нататък.
В Подкомисията и в Комисията ги разработваме и ги внасяме на Комисия в Народното събрание.
Само да се доизкажа, ще имате възможност по-нататък да вземете реплика по това.
Предлагам го, за да може наистина да установим, че в крайна сметка сме приели нещо, но то трябва да се доработи. Ако сметнете, че липсата на такъв текст е по-ясна от някаква конкретна редакция, може и това да стане.
И по т. 6 – напълно съм съгласен, че ако ще искаме информация, трябва да я искаме от банките, но най-резонният начин е да я поискаме от Българската народна банка.
Много Ви моля, защото към тази точка ще имам още едно предложение, нека да чуем какво предлагам по тази точка и по следващата, а след това вече ще спорим.
„Българската народна банка да предостави на Народното събрание по надлежния ред кореспонденцията на Булбанк, Първа инвестиционна банка и Българската банка за развитие с „Инерком България“ ЕАД относно сделката за придобиване на активите на ЧЕЗ в България.“
И следваща точка в това отношение – предлагам да приемем решение във връзка с това, че наистина нито една от анкетните комисии няма да може да си върши работата, ако се крият зад банкова, професионална и търговска тайна.
В Закона за кредитните институции, в чл. 64, ал. 1, която гласи: „Лицата по чл. 63, ал. 3 могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна, на следните органи във връзка с изпълнението на техните функции и задължения“, да добавим т. 1, нова:
„1. по искане на председателя на Народното събрание“, за да няма след това оправдания. Тоест председателят на Народното събрание може да има правото, като парламентарна република, да иска тази информация и да няма оправдание, че професионалната тайна я крие.
Това са ми конкретните предложения. Мисля, че идеята на Комисията е в крайна сметка не само да направим констатации – да приемем някакви препоръки и решения, които да ни помогнат в бъдеще да си вършим нашата работа, да докажем, че България е парламентарна република, да няма опити за криене на информация или съмнение за това, че има такива опити и да имаме резултат, който да задоволи и обществения интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Съвсем кратък ще бъда.
По отношение на т. 4 – господин Ерменков, разбирам добрите Ви намерения, но звучи по следния начин, буквално преведено: Народното събрание задължава народните представители да внесат изменения в Закона. Ей Богу, не виждам как може Народното събрание да приеме такъв проект.
Най-чистият вариант е т. 4 да отпадне. Няма пречка от Подкомисията да бъде инициирана или от Комисията по енергетика, народните представители имат законодателна инициатива да внасят каквото считат за добро. Всяко друго допълнение ще ми звучи: Народното събрание задължава експерти да консултират народните представители!
По отношение на това, което казахте – допълнителната т. 7. То ми звучи по същия начин. Извън предмета на нашата комисия е. Народните представители имат право на законодателна инициатива да променят – ние няма как тук да задължим Народното събрание да променя един друг закон, който… (Реплики при изключени микрофони.)
Какво предлагаме на Народното събрание? Да се промени Законът?! Кого задължаваме? Вас, Вас, Вас. Всеки народен представител има законодателна инициатива, извинявайте, и Министерският съвет. Има Конституция в крайна сметка. Как може с Проект за решение или Народното събрание да вземе решение да се промени Законът?! По какъв ред ще стане? Извинявайте, все пак тук сме народни представители.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Прав сте, господин Лазаров. Изхождайки от преамбюла на решението – „Народното събрание реши“, не му е мястото тук. Но пък предлагам като предложение да влезе в препоръките, където докладът…
Няма никакви проблеми, това е доклад на Комисията – Комисията препоръчва, а решението е съвсем друго. Тогава т. 5 в препоръките да придобие онзи вид, който Ви го предложих – Българската народна банка да предостави, а не ББР, и препоръчва да се предприемат законодателни промени във връзка конкретно с еди-какво си. Това е доклад на Комисията! (Реплика от народния представител Димитър Лазаров: „Навсякъде препоръчвате да предприемете законодателна инициатива. Това е нонсенс!“.)
Не е вярно това нещо.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, процедура.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Първо ще помоля, господин Председател, колегите – нека да се съсредоточим вече в текста и в Проекта за решение, а не в желанието ни как и по какъв начин да продължаваме да измисляме текстове, за които ще ни се смеят.
Колеги, вече видяхме докъде сме стигнали. Има предложения по решението. Нямаме време наново да се задълбочаваме в безсмислици, всеки нещо ще измисли, за което ще Ви смеят хората. Дайте да се спрем.
По решението, по точките ако ще водим съществен дебат, да водим. Ако не, ще напуснем Комисията.
И като съм взел думата, господин Председател, по т. 2 – „Предлага Министерският съвет да извърши задълбочен анализ“ и да не намесваме абсолютно никакви други институции.
Предложението на господин Николов да бъде включена и КЕВР едва ли не защото нямало да даде информация – независимата комисия е независима в дейността си за регулиране, а не в недаване на информация на институциите, като Народното събрание, министър-председателя, президента. Няма такова нещо.
Това са допълнителни други неща, пак продължаваме да издребняваме и да влизаме в подробности.
За да сме подредени, както каза преди малко колегата, да се съсредоточим върху решението, защото ако продължавате да предлагате в препоръките – колеги, препоръките ще останат, препоръките няма как да ги променим впоследствие. Препоръката е тезата, която Вие си развивате от политическа гледна точка.
Тук искаме да дадем в Народното събрание доклад, който е реален, и сме установили съответните нарушения, съответните предимства – това да определим.
Какво, ще решим да препоръчаме на Народното събрание ред други неща?! Недейте, колеги.
Още веднъж, концентрация и да приключим за десетина минути, защото другите комисии вече ни чакат.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Сега ще предложа – на база предложенията, които бяха направени, някакъв опит да видим как да изглеждат окончателно решенията. Такъв тип временни комисии, когато те констатират определени пропуски – нормативна уредба, законодателство, също да ги отчетат.
Това ще го кажа в залата, няма да го развивам тук – за мен е крайно неуважително информация да бъде отказвана на Народното събрание.
Ще Ви помоля, господин Аталай, да погледнете внимателно чл. 61 от Закона за кредитните институции и да видите един списък от 20 – 30 институции, на които се предоставя професионална тайна. Вие сте прав, че всеки народен представител има законодателна инициатива.
Ние с колегите най-вероятно днес ще направим това предложение, защото не може да се окаже, че всички други могат да ползват тази информация, но, видите ли, българското Народно събрание не може да я ползва, за да отговори на въпросите, които стоят пред българските граждани. Да изпаднем в нелепата ситуация една банка да отговаря подробно на въпроса, а другата банка да казва, че тази информация е професионална тайна. Рушим и авторитета на нашата институция.
Иначе приемам, че никой не ни лишава от законодателна инициатива и приемам, че може би това не е най-доброто в проект за решение. (Реплики при изключени микрофони.)
Точка 2 от общото разискване дотук – „Министърът на енергетиката“ се сменя с „Министерският съвет“. Мисля, че по това постигаме съгласие.
По т. 3 по същество не бяха правени предложения.
По т. 2 според хора с различен опит – колко да е срокът? Краят на годината.
За ревизиране на Постановлението № 181 колко да бъде срокът? Пак до края на годината.
По т. 4 бяха направени различни предложения: от господин Аталай – да отпадне, от господин Лазаров – че не ѝ е мястото в това.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Оттеглям си предложението.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Имаше Ваше предложение Постоянната…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Оттеглям си предложението и се солидаризирам с това т. 4 да отпадне.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Точка 4 да отпадне. Господин Ерменков е член на тази комисия.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ние ще си свършим работата и без да го пишем вътре.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: По т. 5 нямаше предложение.
По т. 6 имаше предложение от господин Делян Добрев или да отпадне, или да бъде „Българска народна банка“. Струва ми се, че редакционното предложение на господин Добрев е по-коректно, защото в крайна сметка ние искаме информация за финансирането на сделката. Като ще искаме, да искаме от всички. Господин Ерменков също го прочете.
Ще си позволя да Ви кажа как съм го записал. Тогава то може да стане т. 6 – да я предложим, ако се приеме, по следния начин:
„Българската народна банка да предостави по надлежния ред информация относно поетите финансови ангажименти от български банки във връзка с финансирането на сделката на ЧЕЗ Груп.“
Мисля, че това е достатъчно коректен текст, защото въпросът е: защо тази банка, защо друга банка? Това си записах дотук като предложения.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Другото го оттеглям – седмото.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Това се разбрахме, защото се оказа, че малко не върви да бъде тук, но е важно предложението за професионалната тайна на господин Ерменков.
Четвърта точка като отпадне, за пета и шеста какви срокове да сложим? Там не трябват и срокове, ще ги оставим без срокове.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не можем да им предложим срокове на тях.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Проданов, Вие ли искахте, или господин Свиленски?
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Извинявам се, че се намесвам в работата на Комисията, но като народен представител искам да си кажа мнението по някои неща.
Ще започна с т. 6, която Вие първоначално сте предложили в Комисията – не знам кой, Българската банка за развитие да предостави на Народното събрание по надлежния ред кореспонденцията. Това е поискано, защото на Комисията – в началото, първото разширено заседание, стана ясно, че Българската банка за развитие давала някакви разрешителни, давала е някакви писма, някой нещо е подписвал. Директорът тук се опитваше да казва, че той знаел, пък събирал, пък това било хвърчащ лист, пък това било пратено някъде… (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
По Проекта на решение, господин Лазаров.
Господин Лазаров, оставете поне един народен представител да се изкаже, без да го прекъснете. Ако може, поне един, без да го прекъснете. И ако мога да бъда аз, ще Ви бъда благодарен.
Тоест желанието на Комисията да получи тази документация от Българската банка за развитие е било, за да се изясни нещо, свързано със сделката ЧЕЗ. Какво ще допринесе, когато БНБ, което ще приемете, след два-три месеца прати в Народното събрание комуникацията, когато сделката или е приключила, или е отпаднала, или се е развалила? За какво е тази информация? Кой ще я чете? Къде ще отиде тя? Тази информация Ви е била нужна, когато сте работили във Временната комисия – да видите тази сделка била ли е предварително известна на министър-председателя, на министъра на икономиката като принципал на Банката за развитие, или не е била известна.
И сега искате да го вкарате – БНБ да даде от всички банки. Добре, ще го получите, но какво ще постигнете с това нещо, в смисъл: на кого ще помогне? На никого.
Мисля, че текстът, който е към Банката за развитие, трябва да е доста пό рестриктивен, защото това е държавна банка. Принципалът е министърът на икономиката, министър-председателят. И те ако не са знаели, че ББР дава разрешения за 80 милиона, кой да знае? Тази информация трябва задължително да я има и задължително – ББР, а Булбанк, Първа инвестиционна банка – според мен няма никакво значение. Тук е важно дали Българската банка за развитие е дала предварително съгласие да отиде „Инерком“ там някъде в ЧЕЗ да преговаря, тоест да им даде картбланш, че те са финансово стабилни, след което да се окаже, че не са финансово стабилни. (Реплика при изключени микрофони.)
Не, нека да си остане така, както е.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председател, една процедура.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Постигнахме консенсус по Проекта за решение – колегите отстъпиха, ние също се съгласихме за някои от предложенията. Предстои да гласуваме доклада, както беше казано, и решението.
Процедурният ми въпрос е към Вас – не-членовете на Комисията имат право да присъстват, присъстват – благодаря им за активното участие толкова време в тази комисия, говоря за колегите не-членове на Комисията, те са основно от БСП, но, струва ми се, нямат право да правят предложения, защото те няма и как да гласуват, по отношение на съдържанието. Вие го казахте одеве.
Всички тези изказвания могат да бъдат правени в залата. (Реплика от народния представител Георги Свиленски при изключени микрофони.)
Извинявайте, има и други комисии, господин Свиленски. Сега да мотивирате защо е влязъл този текст, при положение че ние се съгласихме да бъде променен – ясно е. Това и коментирахме, това каза и господин Бойчев. Хайде да работим експедитивно. Ние всъщност на практика приключихме работа – остана да гласуваме.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Разбрах, господин Лазаров.
Имаше заявки за изказвания – Вие сте прав. Накрая ще изкажа благодарност и към господин Костадинов – без да е член, беше като асоцииран член към Комисията, присъстваше редовно, даже по-редовно от някои членове на Комисията на всички заседания.
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Първо, господин Лазаров, аз съм член на Икономическата комисия и мога да Ви кажа защо съм тук – защото в едно от заседанията, когато имахме блицконтрол с министъра на икономиката, господин Бойчев постави въпроса там към министъра на икономиката, който, както знаете, е принципал на ББР. Той обеща, че ще изпрати тази информация към Вашата комисия.
Не се изказвам злонамерено, просто идеята на Вашата комисия беше да се разследва хронологията и горе-долу грубо и образно да го кажа – кой стои зад Гинка, ако може да се постигне някаква такава информация.
Другото, тезата, че това е финансова тайна. Колеги, всички Вие знаете много добре, че в Народното събрание има Секретно деловодство, в което, ако имаше отношение и имаше желание от страна на правителството, от страна на министъра на икономиката, който е представител на това същото правителство, можеше много лесно, ако, повтарям, тази информация наистина представлява финансова тайна, макар че не знам каква финансова тайна представлява харченето на пари или обещанието за раздаване на кредити от Българската банка за развитие, защото, колеги, съгласете се, тя все пак е държавна банка, не е частна. Ресурсът, който се изразходва там, трябва да може да бъде контролиран от българското Народно събрание.
Тезите за финансова тайна и намиране на други причини, поради които да не се даде информация на Вашата комисия, при положение че имаше обещание от министъра на икономиката, според мен е неглижиране на работата на Вашата комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Имаше няколко предложения и по доклада. Да подложа първо тях на гласуване… (Реплики при изключени микрофони.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз разбрах колегите, казаха каквото трябва. Дайте да гласуваме и да приключваме.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Смятах да ги предлагам точка по точка, но ние постигнахме съгласие.
По Проекта за решение – от раздадения Ви, в т. 2 се прави корекцията „Министерският съвет“ на мястото на „Министърът на енергетиката“ и се слага срок до края на годината.
На т. 3 се слага срок до края на годината.
Точка 4 отпада.
Точка 5 остава.
Точка 6 се трансформира: „Българската народна банка да предостави по надлежния ред информация относно поетите финансови ангажименти от български банки във връзка с финансирането на сделката за активите на ЧЕЗ Груп в България.“
Правилно ли изчетох редакцията? – Да.
Който е съгласен това да бъде нашият Проект за решение, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Имам едно предложение към Вас. Тъй като има различни коментари относно информацията, с която работи Комисията, и с оглед постигане на максимална публичност, максимална прозрачност исках да Ви предложа нашата кореспонденция – въпросите и отговорите, всичките сте ги получили по имейл, да ги качим на страницата на Комисията. Единствено – с част от институциите, с които си говорихме – трябва да поискаме съгласие от прокуратурата, изпратили сме го писмено, въпреки че главният прокурор беше тук и публично чете тази информация. Исках да го вземем като решение на Комисията, тъй като различни граждани, журналисти се интересуват от това – не виждам да има нещо в отговорите, което да разминава тези неща. Отговорите, които сме получили на нашите въпроси – те са цитирани като приложение в доклада.
Възразявате ли членовете на Комисията? – Не възразявате.
Относно доклада – имаше направени две предложения за страница 37, т. 5 от господин Николов и от господин Лазаров. Ще помоля сега, за да сме прецизни…
Вашите предложения са в т. 5: втората подточка – твърдението на министър-председателя, и третата – твърдението на министър-председателя относно разговорите, да отпаднат. Те са три. Втората и третата подточки да отпаднат.
Стремежът, когато сме ги отразили в доклада, беше от гледна точка на това да се коментира информацията, с която сме разполагали. Аз твърдя, че тези писма ги има в Комисията, и от министър-председателя, но сега Вие оспорвате включването им в доклада. Така че ще подложа на гласуване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Една процедура може ли?
Задавам въпроса съвсем процедурно: ако тези две точки отпаднат, Вие ще подпишете с особено мнение или ще подпишете доклада такъв, какъвто е? Ако ще го подписвате с особено мнение, тези точки могат да си останат и това да Ви бъде особеното мнение. Ако те отпаднат, аз ще го подпиша с особено мнение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не е коректно, господин Председател – говоря за предпоследния булит, твърдението на министър-председателя и министъра на финансите, че не са водени разговори, за това става въпрос – този министър-председател, предходните. Дайте да бъдем коректни.
„Влиза в пряко противоречие с уверенията от страна на ЧЕЗ, че на всички български правителства от 2013 г. досега…“ – извинявайте, просто несериозно звучи това да бъде в български доклад. За останалото подписвайте особеното мнение.
Съгласете се, господин Ерменков.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Ерменков. (Реплика от народния представител Рамадан Аталай при изключени микрофони.)
По този текст как ще гласувате, защото ми се струва, че сега ще останем без кворум?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това не е разковничето, но това е част от елементите, защото има писма, които са писмени – не казвам, че приказки говорим. Има писмо на министър-председателя, има и писмо на ЧЕЗ. Ако искате, можем да го редактираме и да кажем, че беше установено противоречие между писмените отговори на ЧЕЗ и на премиера относно предлагането – ако искате, можем да го напишем и така. Но то е факт и го има писмено – писмо от ЧЕЗ, писмо от премиера. Не е нещо, което да го няма. И не става въпрос – една жена каза, а има подписани документи. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
Имате ли го писмено това? (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
По твърденията на „Инерком“ можем да го включим… (Реплики при изключени микрофони.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: Какво излиза сега според Вашето изказване? Че единственото нещо, което Ви интересува, е дали премиерът е действал хаотично, или не е действал хаотично – всичко друго не Ви интересува. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И това, и това.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Беше направено предложение на страница 37 от доклада, т . 5, втори и трети булит да отпаднат.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3, против – 5. (Не се съобщават гласове „въздържал се“.)
Не се приема да отпаднат.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жельо Бойчев
Стенограф: Райна Зарева
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия за
установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с
приватизацията и планираната продажба на дружествата на
ЧЕЗ Груп в България
П Р О Т О К О Л
№ 6
На 10 май 2018 г., четвъртък, от 13,45 ч. се проведе заседание на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на доклад на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители се прилага към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Жельо Бойчев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Колеги, с Пламен Христов станахме 11 – имаме нужния кворум да започнем нашето заседание.
Няколко информации, преди да пристъпим по същество.
Знаете, че на 8-и се постави точката за обсъждане – окончателното приемане на доклада от дейността на Комисията. Тогава с решение на Комисията се сформира работна група, която заседава във вчерашния ден следобед, за да нанесе определени корекции в доклада. Постигнахме съгласие по част от текстовете, по друга част не беше постигнато съгласие. Раздаден Ви е вече коригираният вариант на доклада, който е пред Вас, с Проект за решение, който извежда някои от констатациите и изводите в доклада. Затова ще помоля в обсъждането да коментираме и доклада, и мнението да си казвате по Проекта за решение, който Ви е предложен към него.
Мога да благодаря за участието на членовете на работната група, които дойдоха и бяха много активни.
Всички предложения, господин Николов, ги приехме – докладът стана коренно различен от това, което съм си представял, че трябва да има доклад на такъв тип комисия.
Господин Аталай може би не е толкова доволен, защото част от неговите предложения не намериха това място, но той ще има възможност в момента да ги аргументира и да ги защити. Ще видим каква ще бъде финалната редакция на доклада, който Ви предлагаме.
Преди да започнем дискусията, раздаден Ви е проект за дневния ни ред с две точки:
1. Обсъждане и приемане на доклад на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
По дневния ред? Няма предложения.
Който е съгласен, моля да гласува.
Очевидно е мнозинството: за – 11, против и въздържали се – няма.
Колеги, предлагам да преминем към първа точка.
Ще помоля да дадем думата на всеки от Вас, който иска, тъй като един път вече правих представяне на доклада, който онагледява нашата работа – от заседанията, които направихме и изслушвахме поканените институции, плюс подадената до Комисията писмена информация на база на въпросите, които бяха зададени. Смея да твърдя, че сме се стремили коректно да отразим цялата тази информация, но, разбира се, винаги може да има различни мнения по този въпрос.
Заповядайте.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, мисля, че днес ще бъдем по-експедитивни. Всъщност ще говоря от името на Движението за права и свободи. За нас Комисията поначало не беше сформирана с тези идеи – с цел да могат да бъдат полезни за обществото, за изпълнителната власт и за народното представителство. Още тогава казахме, че темата, по която е съставена Комисията, е неудачна, да не казвам – безсмислена.
Тезите, които сте засегнали вътре в текстовата част – опитахме се по някакъв начин да Ви насочим да излезете от грешни изводи, до които впоследствие ще Ви доведат текстовете, които сте написали.
Аз Ви благодаря, че не приехте нашите предложения, защото приемането на отпадането на текста и впоследствие с три изречения вкарването на същия смисъл, който е имало в текстовете, които са отпаднали, си личи.
Колкото до констатациите и изводите – имахме наши предложения, очаквахме поне тях, за да бъдем коректни, точни и ясни, да не направим документ, който да бъде ползван впоследствие от други институции за други цели, също не намерихте сили да ги премахнете.
И три изречения за решението. Тъй като все пак тази комисия работи дълго време, според мен би трябвало да уважим труда, който положихме, разбира се, и Вашия труд – от една безсмислена комисия да изведете решение и доклад с определено съдържание, което няма да е в полза на никого. Ще приемем решението, с особено мнение ще подпишем доклада.
Последно Ви предлагам още едни изменения – редакции.
Предлагам в т. 2 „министърът на енергетиката“ да отпадне – да бъде „Министерският съвет“. Нека министър-председателят, там да решат кои министри ще участват – да извършат задълбочения анализ относно изпълнението на заложените цели.
След това имаме предложение т. 4 да отпадне. Не е работа на министъра на енергетиката да предлага пред Народното събрание критерии, които самите вносители на изменението и допълнението на Закона не направиха – разбирайте, вносителите бяха БСП и ОП, подкрепени от ГЕРБ. Би трябвало самите вносители да помислят кога, как и по какъв начин да усилят още повече съмнението в неправилните действия на изпълнителната власт, за да могат да се възползват онези, които ще ни съдят впоследствие.
С тези няколко изречения казвам, че ние с особено мнение, със съжаление, но все пак с уважение към труда, който сте положили, ще подпишем доклада, за да влезе в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Казах Ви, че има предложения от Вашите, които са отразени, не сме пипали след това други текстове, но не са в цялост – това е факт, от всички, които направихте на работната група. За да резюмирам и после да бъде подложено коректно на гласуване, да считам Вашето изказване, че правите предложение към Проекта за решение: във втора точка да направим редакционна поправка – да не е „министърът на енергетиката“, а да е „Министерският съвет“. И правите предложение т. 4 изцяло да отпадне. Две предложения.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие знаете, че законите се правят в Народното събрание и всеки вносител е длъжен, след като е направил предложение за изменение и допълнение, да даде и съответните критерии, въз основа на които би трябвало да бъде работещ текстът, който те предлагат.
Първо националистите предложиха един текст, който е абсолютно неприемлив – нито по Конституция, нито пък по европейските директиви. Смятам, че тогава БСП, за да извлекат определени дивиденти, господин Таско Ерменков в бързината на коляно предложи изменения и допълнения, които му бяха дадени от ГЕРБ. Пропуснахте тогава да внесете и критериите. Затова в момента всички си мълчите и се чудите какво става.
С този доклад ние не можем да задължим министъра или когото и да е да поправи грешките на вносителите.
Би било по-добре, доколкото разбрах, господин Добрев, че след месец и половина, два ще има нов Законопроект – тогава да преценим дали изобщо да остане този текст в Закона, или пък ако остане, вносителите да си внесат критериите, които са необходими точно в този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Разбрах, господин Аталай – Вие предлагате това да отпадне.
Аргументът на работната група, която вчера обсъждаше този въпрос, беше, че разбирането за необходимостта да бъдат изписани ясно процедурата и критериите, по които ще се прилага това ново правомощие на Комисията – това беше стремежът в Проекта за решение да има такъв тип текст, от който да се провокира дискусия и предложения по това.
Разбирам Вашата позиция – тя беше артикулирана и когато приемахме тази законодателна поправка. Тогава Вие също не я подкрепихте, така че това е разбираемо.
Колеги, накрая ще подложим Проекта за решение…
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Аталай, имате някаква грешка. Предложение по отношение на КЕВР не съм правил нито в пленарната зала, нито в изказване. Благодаря за това, че ме включвате в тази промяна, но не съм.
Да, аз подкрепих промяната, която беше предложена от колегите от Патриотите, подкрепих и онази промяна, която беше предложена на заседание на Комисията, за информираност на КЕВР при 20-процентови прехвърляния на акции и така нататък, но не съм правил предложение – не искам да си присвоявам чужди заслуги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Ерменков, моята реплика ще бъде – не да приемете чуждите заслуги, а да приемете Вашите си грешки. За това ставаше въпрос.
Смятам, че в Енергийната комисия всеки, който досега е работил по Закона за енергетиката, ако си сложите ръката на сърцето, включително и господин Бойчев, който и да е тук, няма да подкрепи текста, който Вие предложихте тогава, ако не бяха политическите решения, които се взеха. Когато ще приемем новия закон, тогава дано вече реално и трезво да обмислим, да няма този обществен натиск, дотогава да е приключила кризата с ЧЕЗ, ЧЕЗ да си имат, както казах вчера, онзи „Запорожец“, с който да си се возят цял живот и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: И аз благодаря. Ще помоля вица накрая, като приключим, да го разкажете – той е интересен за всички.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тъй като колегите ще отидат на друга комисия…
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Може би да декларират – от тяхно име Вие ще изразите волята им за Проекта за решение.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да благодаря лично от мое име за кооперативността, която проявихте във връзка с текстовете – възможната промяна, където можехме да направим такава.
Понеже оставихме констатациите за накрая (между другото, мисля, че господин Аталай може би е прав относно Министерския съвет за възлагането, защото там и министърът на икономиката може би трябва да бъде нанесен, и така нататък, тоест Министерският съвет е хубаво да реши кой да направи този анализ), така се разбрахме – нека тук Комисията да реши кои от тях да останат. Затова предлагам ако не цялата т. 5 на констатациите да отпадне, страница 37, двете точки, където е твърдението на министър-председателя от 27 февруари 2018 г., че не е запознат с развитието на процесите по придобиването на ЧЕЗ, изчитам: „Не отчитат регулярната информация, предоставена от службите за сигурност на българското правителство и други компетентни институции за намеренията на ЧЕЗ и разговорите, водени с потенциални купувачи“, да отпадне, защото смятам, че не е вярно.
Следващото твърдение на министър-председателя и министъра на финансите, че не са водени разговори за закупуване на ЧЕЗ от страна на българската държава, влиза в пряко противоречие с уверенията от страна на ЧЕЗ, че на всички български правителства от 2013 г. досега е предлагано да закупуват дружеството. Тук в крайна сметка са констатирали, че няма никакво писмено предложение, устно – нямам никаква идея. Примерно господин Стойнев официално не е заявил дали е водил, дали не е водил преговори – имам предвид официално, също господин Орешарски и така нататък. Тоест досега никое правителство не е заявило, а след като няма писмено, министър-председателят и министърът на финансите са отчели, мисля, всички правителства досега, че нямат такива писмени знаци най-вероятно. Смятам, че това не е противоречие и затова предлагам да отпадне.
Иначе с господин Лазаров и господин Добрев решихме – на нашата парламентарна група, тоест в наше лице, че ще подкрепим доклада, разбира се, с особено мнение – имаме забележки по някои от…
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В отговор на коментара на господин Аталай – ние още в залата заявихме, че ще подкрепим този текст по политически съображения, въпреки че първоначално в Комисията гласувахме „против“ новите правомощия на КЕВР да се произнася по този тип сделки. Още там, от парламентарната трибуна, заявихме, че трябва да има критерии, по които да се случи това. В момента в Закона критерии няма. Единият вариант е КЕВР да си изработи сама критерии, другият вариант е ние да допишем текстовете в Закона с критерии за КЕВР. От тази гледна точка дали ще има тази трета точка или не – едно от двете неща трябва да се случи.
Наистина има Проект от Министерството на енергетиката, който е ЗИД на Закона за енергетиката, и очакваме да бъде внесен до края на месец май в Народното събрание – евентуално там като промяна между първо и второ четене, можем дори като вносители – народните представители, да заложим критерии. Според мен по-правилният подход е Народното събрание да реши какви ще бъдат критериите, а да не оставяме това на субективната преценка на регулатора.
Имам съображения обаче по т. 5 в препоръките, която гласи: „Българската банка за развитие да предостави на Народното събрание по надлежния ред кореспонденцията си с „Инерком“.“ Първо, с това решение ще нарушим един куп закони, на които са се позовали Българската банка за развитие и, подчертавам, БНБ, защото в БНБ имат тази кореспонденция и също отказаха да ни я предадат, тъй като ще нарушат Закона.
От друга страна, ако искаме от Българската банка за развитие, трябва да поискаме и от третата банка – от УниКредит Булбанк. Според мен ако гласуваме по този начин тази препоръка, Народното събрание ще каже: с доклад на Народното събрание отменяме други действащи текстове в Закона. Не съм сигурен, че такъв един доклад може да има по-голяма правна сила от законов текст, който забранява тази информация в този вид, в който ние искаме, да бъде предоставена в Народното събрание. Тоест конкретно, ако се гласуват поотделно препоръките, ще гласуваме против тази т. 5. Ако все пак решите, че мнозинството в тази комисия реши, че такава т. 5 трябва да има, по-добре тогава да възложим на Българската народна банка да даде и двете писма – от УниКредит Булбанк и от Българската банка за развитие. Защото един вид ние дискриминираме едните от другите, а двете писма ги има в Българската банка за развитие.
Според мен не би било редно в такъв доклад да препоръчваме да се наруши Законът и да задължаваме Българската народна банка или двете търговски банки да предоставят тази информация. Но ако все пак не се съобразите с нас, то поне да е БНБ, която да предостави и двата банкови документа.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Със сигурност, господин Добрев, ще бъде по точки Проектът за решение, защото има доста различия и няма как в цялост да бъде поставен, преди да бъдат изчистени.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, по Проекта за решение, т. 4 – не виждам как…
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В Проекта на решение е шеста, в препоръките е пета – за протокола.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По Проекта за решение, т. 4 – „Министърът на енергетиката да предложи на Народното събрание критерии“.
Как, господин Председател, на кого в Народното събрание да предложи? Министрите нямат законодателна инициатива – има Министерският съвет. Да задължаваме Министерския съвет да предложи критерии в Законопроект, който е внесен от народни представители, той дори не е съгласуван с Министерския съвет – ние не знаем становището на МС, някак ми се струва неудачно и нередно, имайки предвид и това, което каза господин Добрев, че ще бъде внесен нов законопроект за изменение, предполагам, на Закона за енергетиката.
Още повече, че вносителите на тези изменения в Закона за енергетиката, касаещи правомощия на КЕВР, най-добре и най-мотивирано биха могли да си доразвият онова, което са внесли, имайки нещо предвид. Не е работа, разбира се, на КЕВР да определя тези критерии, поради което предлагам тази точка да отпадне. Няма как, правен нонсенс се получава – министърът на енергетиката да предложи на Народното събрание. Това – първо.
Второ, ще повторя и ще бъда съвсем кратък, по отношение изявлението на господин Николов – предпоследният булит от констатациите: „Твърденията на министър-председателя и на министъра на финансите, че не са водени разговори за закупуване…“ Какво излиза? Ние получихме едно писмо на ЧЕЗ – частна компания, без значение с държавно участие или не, в което се твърди, че са водени някакви разговори на българското правителство. В същото време официалните български институции твърдят обратното – официални разговори не са водени.
И ние в този доклад казваме: твърденията на една частна компания, която може да преследва или преследва някакви интереси, неподкрепени с нито едно доказателство, макар и косвено – дата, правителство, длъжностно лице, изведнъж ги приемаме за обективен факт, а наистина в работата на Комисията не беше представено нито едно такова, макар и косвено – говоря и за правителството 2013 г., и господин Стойнев, и предходните правителства. Така че категорично този булит в констатациите трябва да отпадне. Иначе някак си се получава, че приемаме на прима виста твърдението на една частна компания – не искам да задълбавам темата, която има и в момента води дела срещу българската държава, за да … (неразбираема дума) на кого – на КЕВР ли, на министъра на енергетиката ли, на всички други по веригата ли са предлагали, в разговори ли, през посолството ли, през отделни акционери ли, решение ли, документ представиха ли? Да, ние ще предложим в bold – няма такова нещо. Така – изявление на председателя на…
Предлагам категорично това да отпадне, иначе изпадаме в много неловка ситуация. Още повече, че това твърдение е публично направено. Но в официален документ, приет от Народното събрание, стъпваме в много погрешна посока.
По отношение на гласуването – да, както каза господин Николов, с особено мнение ще подкрепим. Все пак всички членове на Комисията и не-членовете – колегите, които присъстваха, бяха достатъчно активни и достатъчно на брой, да уважим този труд.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По отношение на решението или решенията – т. 2, която касае предложението министърът на енергетиката да извърши задълбочен анализ. Вероятно колегите имат основание, твърдейки, че това е една синтетична задача – да се предвиди Министерският съвет да бъде този орган, тъй като комплексността на анализа е доста сериозна. Тоест аз бих подкрепил морално подобно решение.
По отношение на т. 4 спорът за това къде трябва да бъдат заложени критериите – дали трябва да бъдат заложени в Закона, или в наредба, в КЕВР или решение на Министерския съвет, смятам, че този спор е безпредметен, тъй като нормативно въпросът се решава според мен по следния начин. Законът неминуемо и категорично трябва да даде стратегическа рамка, общи условия и посока, която отразява държавната политика, в която да се развива този процес на последваща продажба, привличане на инвеститори. Работа на Министерския съвет, на органа, който провежда държавната политика в сектор „Енергетика“ по Конституция, а именно министъра, заедно с КЕВР, е да предложи тази методика, тези критерии, тези наръчници, които отразяват залегналото в Закона. Така че няма смисъл да спорим по този въпрос – и двете неща трябва да ги има. Възможно е да направим това в Закона с поправката, която предстои, но задължително на базата на тази поправка, за това, което всички ние говорим, трябва да има съответното в изпълнителната власт нормативно отразяване. Така че нормативно въпросът се решава по този начин.
По отношение на т. 6 смятам, че всички банки трябва да бъдат изброени, особено достоверната или необходимата, възможната информация и от БНБ, защото знаете, че имаше хипотеза за вписването в Регистъра на особените залози, тоест проследяването на осигуряването на средствата за сделката. Имаше различни хипотези, тоест трябва да разширим тази информация. Според мен т. 6 трябва да присъства.
По отношение на коментарите за това какво българският премиер е знаел или не е знаел, кое е вярно, кое е публично и кое – не, кое е официално и кое – казано като думи, смятам, че трябва по-ясно да се очертае фактът, че – знаете, българските служби 2010 и особено 2014 г. периодично са информирали министър-председателя, но както разбрахте от поредицата изслушвания, няма обратна връзка или гриф, който да говори за това в каква посока. Това трябва да се очертае по-ясно – по отношение на информираност или неинформираност. Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председател, не исках да злоупотребявам – правя второ изказване, още повече като член на Комисията ще трябва и да гласувам. Ще бъда кратък.
Категорично не съм съгласен с това, че с наредба, подзаконови нормативни актове трябва да се регламентират такива важни изменения в Закона за енергетиката, що се касае до правомощията на КЕВР. Това не е за нормативен акт – знаем, приватизирани са дружествата, чужди компании са и няма как с нормативни или подзаконови актове да правим тази регламентация, доколкото всеки потенциален купувач или продавач ще се позовава на Закона, доколкото в тази част имаме и други законови регламентации, а не с подзаконови актове, що се касае до другите агенции и комисии, които се произнасят след една такава осъществена сделка. Категорично не съм съгласен да делегираме права на Министерския съвет или министъра на енергетиката да издава подзаконови нормативни актове. Материята е много сериозна и чувствителна –касае се за собствеността. Не искам да вървя нататък – да говорим за Конституционния съд, доколко с подзаконови нормативни актове можем да регламентираме разпореждането със собственост, а не със закон, както се предлага. Има решения на Конституционния съд донякъде в тази насока, които отмениха закон на Народното събрание, що се касае за предварителното отчуждаване.
Приключвам, не чух никой да се произнася относно булита за информираността – аз се произнесох да отпадне точката за това, че твърденията на някой представител на ЧЕЗ, видите ли, били предлагани на българското правителство. По другото никой от колегите не е правил такава забележка и наистина тази точка трябва да отпадне, категорично, защото това е официален доклад, който ще бъде приет най-вероятно от Народното събрание.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Аталай, реплика ли? Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател! Господин Костадинов, и преди Ви казах – радвам се, че за такъв кратък срок, откакто сте в парламента, се развивате добре, но като че ли този път стремежът Ви да изчистите грешката на политическата сила, която направихте… Първо, с този текст, вписан тук, Вие казвате, че Народното събрание е приело много лош закон и затова сега този, когото натоварихме със задача да се намеси в частно-правни сделки, трябва да си прави и критериите. Спирам дотук, за да не продължа по-нататък.
Второто, сегашната ситуация как я мислите – сутринта звъни премиерът, който и да е той, не казвам сегашният, на Иван Иванов и казва: Вие няма да давате разрешение да се продава ТЕЦ „Марица“ и съответно Иван Иванов отговаря: да, щом така казвате, няма да продаваме. Това са критериите, които в момента вървят, които ги оставихте.
Ако проследите онова, което говори преди малко господин Лазаров, законотворчеството, особено когато една комисия, която абсолютно няма никакви взаимоотношения с продажбата, покупката, приватизацията, защото тази комисия по принцип е регулаторен орган, който няма никакви взаимоотношения с продажби, поделби и така нататък, ние да оставим изпълнителната власт да му определи критериите, въз основа на които ще вземе отношение по тези за него забранени дела.
Предлагам Ви да отпадне този текст оттук. Нека когато се появи новият законопроект, тогава да седнем реално да обмислим, но в Закона да напишем всичко онова, което би трябвало да изпълнява и независимият орган, и Министерският съвет. Това е по всички градации на законите, които се правят в Република България. Ако сметнете, можете да кажете, че аз не разбирам от закони – ще се съглася, ако не е така. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Още една реплика ли?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Под формата на реплика, господин Председател, защото в изказването беше засегнато във връзка пак с т. 2. Между другото, като се зачетем малко по-внимателно във връзка с анализа, който трябва да се направи – постигнати технически, икономически и социални параметри, говорим за този анализ, който е хубаво да бъде направен, почти всички данни, всички бизнес планове, всички технически и прочее се намират в КЕВР. Министерският съвет, с наши промени от 2015 г., вече не е този, на когото е подчинен КЕВР. Тоест хубаво е, ако ще правим анализ, да пише: „Министерски съвет и КЕВР“, защото Министерският съвет трябва да вземе данните от КЕВР – може да не му ги даде, защото е независим орган, а е подчинен на Народното събрание.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Дуплика – господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Кратка дуплика.
Благодаря на господин Аталай за милите думи, но винаги, когато ги казва, след тях има едно „но“, което означава, че има още доста път пред мен. Благодаря му искрено.
Господин Председател, предлагам от стенограмата – няма да коментирам друго, аз се изразих много ясно и точно, да се добие истинска представа за моето предложение. Не искам да влизам в спор, но смятам, че, сваляйки стенограмата, ще видите истинската ценност на моето предложение.
Иначе подкрепям предложението на господин Николов да добавим и КЕВР.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Наистина тук господин Лазаров има основание. Ще помоля първо членовете на Комисията, които имат предложения по Проекта за решение, да се изкажат и след това ще дадем възможност.
Господин Христов искаше процедура.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, понеже представителите на различните партии вече дадоха своите забележки и някак си малко хаотично започваме да скачаме от точка в точка. Моето предложение е, ако може, да започнем по някакъв ред и да обсъждаме точка по точка, всеки да си каже „за“ – „против“. Приключвайки с точката, тогава да минаваме на друга, защото скачаме от четвърта на втора, на първа, всеки който където има мнение, става малко хаотично и ми се струва, че ще загубим много време.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Разбирам стремежа да бъдем по-ефективни, но все пак, господин Христов, имаше изказвания от още няколко колеги. Всички имат предложения, част от тях са вързани – имат някаква логика.
Съжалявам, че приех да не отговарям след всяко от изказванията, но искам да кажа, че работната група вчера, като гледа Проекта за решение и го обсъждахме, относно тази прословута четвърта точка от Проекта, логиката беше следната. Законодателят в лицето на Народното събрание – ние направихме нови правомощия на Комисията за енергийно и водно регулиране. Може би под обществения натиск и работата на тази комисия те бяха вече приети и са факт в Закона за енергетиката, в частност чл. 21 относно правомощия на Комисията да се произнася при прехвърляне на дялове – над 20% от дяловете, и акции от капитала на лицензионните дружества. Няма съмнение, че това трябва да бъде регламентирано и аргументирано и това не може да стане в поднормативен акт – Вие сте прави, трябва да стане в самия Закон.
Мога да цитирам, както и Вие, господин Лазаров, онова решение на Административния съд, което ние поправихме с последната редакция на Закона за енергетиката относно достъпа до регулирания пазар. Виждате, че там дори със законов текст се оказа, че може да бъде тълкуван по различен начин.
Но това, което господин Добрев казва, и очакваната поправка в Закона за енергетиката – ние нямаме гаранция, че поправката, която ще влезе в Народното събрание, ще доразвие тези текстове, защото тя е правена за друго.
Идеята на работната група беше – ние не сме го записали, знаем, че нямат законодателна инициатива, но да се направи обществен дебат, един вид обсъждане на всички страни, за да можем да направим тези законодателни текстове и процедури, така че да бъдем полезни на регулатора в прилагането на тези нови правомощия. Казвам какъв беше стремежът – не казвам, че е разписано по най-добрия начин, защото, повтарям, никой няма гаранция, че този законопроект, най-вероятно когато бъде внесен с поредната поправка в Закона за енергетиката, няма да касае чл. 21. Пак ще трябва между първо и второ четене, без много дискусии, да работим на коляно.
Отнех думата на господин Ерменков.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо ще започна с това, което ни различава само за да го маркирам, защото ако нямаше какво да ни различава, нямаше да има подписан доклад с особено мнение – всички щяхме да го подпишем единодушно.
Това, за което Вие говорите – да отпадне, не са измислени неща, те са констатации. Беше ли подадена оставката от министъра на енергетиката, по твърдения – поискана от премиера и след това неприета от него? Беше. Това е написано, не е написано нищо друго. Имаше ли промяна в позицията, че това е частно-правна сделка, след което държавата иска да… (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
Става въпрос, че искате да отпадне булита. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.) Чух, че някой искаше да отпадне, недейте така.
Твърдението, че не е информиран министър-председателят – информиран е и го слушахме тук от службите (реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони) – за намеренията за продажба. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
Господин Лазаров, слушах Ви много внимателно, не Ви прекъсвах, дайте да се доизкажа. Говорим за това, което ни различава – не Ви агитирам да се съгласите с мен, казвам какво е моето мнение. Знам, че няма да се съгласите – напротив, ще спорите, както виждам.
Самото писмо на Първа инвестиционна банка, в което е написано, че още ноември месец от „Инерком“ са се обърнали към тях, като предпочетен купувач, означава, че още тогава е станало ясно, че те са предпочетеният купувач и най-вероятно службите…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявайте, господин Председател.
За да не си губим времето, господин Ерменков, чета булита, по който се изказах.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може ли само да довърша? Вие се изказахте…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само ме изслушайте: „Твърдението на министър-председателя и министъра на финансите, че не са водени разговори за закупуване на ЧЕЗ от страна на българската държава“!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това беше Ваше, но преди това имаше други изказвания, в които говориха за отпадане – на господин Николов! Моля Ви се, ще извадим стенограмата и ще видим – нека да не спорим!
Твърдението на министър-председателя и министъра на финансите, че не са водени разговори за закупуване на ЧЕЗ, влиза в противоречие със срок, който са казали ЧЕЗ, не е въпрос и в никакъв случай не е констатация въз основа на приказки, а имаме две писма! Писмено от ЧЕЗ, че е говорено; писмено от премиера, че не е говорено! И ние правим констатацията, че има противоречие между тези две писма. Вярно ли е? Вярно е. Има писма – има противоречие. Това е написано, нищо повече. Както и да е, нека да не влизаме в онова, което ни различава – и в залата ще го обсъждаме.
Господин Лазаров, предлагам Ви да минем към решенията. Напълно съм съгласен с т. 2, че министърът на енергетиката… (Реплики при изключени микрофони.)
Ще изчакам малко, ако искате, за да се слушаме.
Напълно съм съгласен в т. 2 – „министърът на енергетиката може да извърши частично или част от анализа“, че няма как да го извърши и че без КЕВР няма как да се свърши тази работа. Затова предлагам втора точка да започне така:
„2. Министерският съвет съвместно с КЕВР да извършат задълбочен анализ“ и нататък си върви по текста.
По-нататък, по т. 1 ще видим какво ще бъде с гласуването.
По т. 3 мисля, че нямаме спорове, доколкото разбирам, нямаме изказвания.
Предлагам т. 4 в решението – господин Аталай, тук това касае и Закона, за който говорите…
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Точно спорната точка.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, най-спорната точка.
Предлагам т. 4 да получи следната редакция, защото все пак трябва да излезем с констатация, че, да, приели сме един закон, но е хубаво да си го дооправим. Всички сме наясно с това нещо, затова не е необходимо да се крием под липсата на текст.
Предлагам текст, ако го приемете, разбира се:
„Предлага на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността на КЕВР към Комисията по енергетика да разработи и внесе в Народното събрание за приемане критерии, върху които КЕВР да работи…“ и така нататък.
В Подкомисията и в Комисията ги разработваме и ги внасяме на Комисия в Народното събрание.
Само да се доизкажа, ще имате възможност по-нататък да вземете реплика по това.
Предлагам го, за да може наистина да установим, че в крайна сметка сме приели нещо, но то трябва да се доработи. Ако сметнете, че липсата на такъв текст е по-ясна от някаква конкретна редакция, може и това да стане.
И по т. 6 – напълно съм съгласен, че ако ще искаме информация, трябва да я искаме от банките, но най-резонният начин е да я поискаме от Българската народна банка.
Много Ви моля, защото към тази точка ще имам още едно предложение, нека да чуем какво предлагам по тази точка и по следващата, а след това вече ще спорим.
„Българската народна банка да предостави на Народното събрание по надлежния ред кореспонденцията на Булбанк, Първа инвестиционна банка и Българската банка за развитие с „Инерком България“ ЕАД относно сделката за придобиване на активите на ЧЕЗ в България.“
И следваща точка в това отношение – предлагам да приемем решение във връзка с това, че наистина нито една от анкетните комисии няма да може да си върши работата, ако се крият зад банкова, професионална и търговска тайна.
В Закона за кредитните институции, в чл. 64, ал. 1, която гласи: „Лицата по чл. 63, ал. 3 могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна, на следните органи във връзка с изпълнението на техните функции и задължения“, да добавим т. 1, нова:
„1. по искане на председателя на Народното събрание“, за да няма след това оправдания. Тоест председателят на Народното събрание може да има правото, като парламентарна република, да иска тази информация и да няма оправдание, че професионалната тайна я крие.
Това са ми конкретните предложения. Мисля, че идеята на Комисията е в крайна сметка не само да направим констатации – да приемем някакви препоръки и решения, които да ни помогнат в бъдеще да си вършим нашата работа, да докажем, че България е парламентарна република, да няма опити за криене на информация или съмнение за това, че има такива опити и да имаме резултат, който да задоволи и обществения интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Съвсем кратък ще бъда.
По отношение на т. 4 – господин Ерменков, разбирам добрите Ви намерения, но звучи по следния начин, буквално преведено: Народното събрание задължава народните представители да внесат изменения в Закона. Ей Богу, не виждам как може Народното събрание да приеме такъв проект.
Най-чистият вариант е т. 4 да отпадне. Няма пречка от Подкомисията да бъде инициирана или от Комисията по енергетика, народните представители имат законодателна инициатива да внасят каквото считат за добро. Всяко друго допълнение ще ми звучи: Народното събрание задължава експерти да консултират народните представители!
По отношение на това, което казахте – допълнителната т. 7. То ми звучи по същия начин. Извън предмета на нашата комисия е. Народните представители имат право на законодателна инициатива да променят – ние няма как тук да задължим Народното събрание да променя един друг закон, който… (Реплики при изключени микрофони.)
Какво предлагаме на Народното събрание? Да се промени Законът?! Кого задължаваме? Вас, Вас, Вас. Всеки народен представител има законодателна инициатива, извинявайте, и Министерският съвет. Има Конституция в крайна сметка. Как може с Проект за решение или Народното събрание да вземе решение да се промени Законът?! По какъв ред ще стане? Извинявайте, все пак тук сме народни представители.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Прав сте, господин Лазаров. Изхождайки от преамбюла на решението – „Народното събрание реши“, не му е мястото тук. Но пък предлагам като предложение да влезе в препоръките, където докладът…
Няма никакви проблеми, това е доклад на Комисията – Комисията препоръчва, а решението е съвсем друго. Тогава т. 5 в препоръките да придобие онзи вид, който Ви го предложих – Българската народна банка да предостави, а не ББР, и препоръчва да се предприемат законодателни промени във връзка конкретно с еди-какво си. Това е доклад на Комисията! (Реплика от народния представител Димитър Лазаров: „Навсякъде препоръчвате да предприемете законодателна инициатива. Това е нонсенс!“.)
Не е вярно това нещо.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, процедура.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Първо ще помоля, господин Председател, колегите – нека да се съсредоточим вече в текста и в Проекта за решение, а не в желанието ни как и по какъв начин да продължаваме да измисляме текстове, за които ще ни се смеят.
Колеги, вече видяхме докъде сме стигнали. Има предложения по решението. Нямаме време наново да се задълбочаваме в безсмислици, всеки нещо ще измисли, за което ще Ви смеят хората. Дайте да се спрем.
По решението, по точките ако ще водим съществен дебат, да водим. Ако не, ще напуснем Комисията.
И като съм взел думата, господин Председател, по т. 2 – „Предлага Министерският съвет да извърши задълбочен анализ“ и да не намесваме абсолютно никакви други институции.
Предложението на господин Николов да бъде включена и КЕВР едва ли не защото нямало да даде информация – независимата комисия е независима в дейността си за регулиране, а не в недаване на информация на институциите, като Народното събрание, министър-председателя, президента. Няма такова нещо.
Това са допълнителни други неща, пак продължаваме да издребняваме и да влизаме в подробности.
За да сме подредени, както каза преди малко колегата, да се съсредоточим върху решението, защото ако продължавате да предлагате в препоръките – колеги, препоръките ще останат, препоръките няма как да ги променим впоследствие. Препоръката е тезата, която Вие си развивате от политическа гледна точка.
Тук искаме да дадем в Народното събрание доклад, който е реален, и сме установили съответните нарушения, съответните предимства – това да определим.
Какво, ще решим да препоръчаме на Народното събрание ред други неща?! Недейте, колеги.
Още веднъж, концентрация и да приключим за десетина минути, защото другите комисии вече ни чакат.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Сега ще предложа – на база предложенията, които бяха направени, някакъв опит да видим как да изглеждат окончателно решенията. Такъв тип временни комисии, когато те констатират определени пропуски – нормативна уредба, законодателство, също да ги отчетат.
Това ще го кажа в залата, няма да го развивам тук – за мен е крайно неуважително информация да бъде отказвана на Народното събрание.
Ще Ви помоля, господин Аталай, да погледнете внимателно чл. 61 от Закона за кредитните институции и да видите един списък от 20 – 30 институции, на които се предоставя професионална тайна. Вие сте прав, че всеки народен представител има законодателна инициатива.
Ние с колегите най-вероятно днес ще направим това предложение, защото не може да се окаже, че всички други могат да ползват тази информация, но, видите ли, българското Народно събрание не може да я ползва, за да отговори на въпросите, които стоят пред българските граждани. Да изпаднем в нелепата ситуация една банка да отговаря подробно на въпроса, а другата банка да казва, че тази информация е професионална тайна. Рушим и авторитета на нашата институция.
Иначе приемам, че никой не ни лишава от законодателна инициатива и приемам, че може би това не е най-доброто в проект за решение. (Реплики при изключени микрофони.)
Точка 2 от общото разискване дотук – „Министърът на енергетиката“ се сменя с „Министерският съвет“. Мисля, че по това постигаме съгласие.
По т. 3 по същество не бяха правени предложения.
По т. 2 според хора с различен опит – колко да е срокът? Краят на годината.
За ревизиране на Постановлението № 181 колко да бъде срокът? Пак до края на годината.
По т. 4 бяха направени различни предложения: от господин Аталай – да отпадне, от господин Лазаров – че не ѝ е мястото в това.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Оттеглям си предложението.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Имаше Ваше предложение Постоянната…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Оттеглям си предложението и се солидаризирам с това т. 4 да отпадне.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Точка 4 да отпадне. Господин Ерменков е член на тази комисия.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ние ще си свършим работата и без да го пишем вътре.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: По т. 5 нямаше предложение.
По т. 6 имаше предложение от господин Делян Добрев или да отпадне, или да бъде „Българска народна банка“. Струва ми се, че редакционното предложение на господин Добрев е по-коректно, защото в крайна сметка ние искаме информация за финансирането на сделката. Като ще искаме, да искаме от всички. Господин Ерменков също го прочете.
Ще си позволя да Ви кажа как съм го записал. Тогава то може да стане т. 6 – да я предложим, ако се приеме, по следния начин:
„Българската народна банка да предостави по надлежния ред информация относно поетите финансови ангажименти от български банки във връзка с финансирането на сделката на ЧЕЗ Груп.“
Мисля, че това е достатъчно коректен текст, защото въпросът е: защо тази банка, защо друга банка? Това си записах дотук като предложения.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Другото го оттеглям – седмото.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Това се разбрахме, защото се оказа, че малко не върви да бъде тук, но е важно предложението за професионалната тайна на господин Ерменков.
Четвърта точка като отпадне, за пета и шеста какви срокове да сложим? Там не трябват и срокове, ще ги оставим без срокове.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не можем да им предложим срокове на тях.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Проданов, Вие ли искахте, или господин Свиленски?
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Извинявам се, че се намесвам в работата на Комисията, но като народен представител искам да си кажа мнението по някои неща.
Ще започна с т. 6, която Вие първоначално сте предложили в Комисията – не знам кой, Българската банка за развитие да предостави на Народното събрание по надлежния ред кореспонденцията. Това е поискано, защото на Комисията – в началото, първото разширено заседание, стана ясно, че Българската банка за развитие давала някакви разрешителни, давала е някакви писма, някой нещо е подписвал. Директорът тук се опитваше да казва, че той знаел, пък събирал, пък това било хвърчащ лист, пък това било пратено някъде… (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
По Проекта на решение, господин Лазаров.
Господин Лазаров, оставете поне един народен представител да се изкаже, без да го прекъснете. Ако може, поне един, без да го прекъснете. И ако мога да бъда аз, ще Ви бъда благодарен.
Тоест желанието на Комисията да получи тази документация от Българската банка за развитие е било, за да се изясни нещо, свързано със сделката ЧЕЗ. Какво ще допринесе, когато БНБ, което ще приемете, след два-три месеца прати в Народното събрание комуникацията, когато сделката или е приключила, или е отпаднала, или се е развалила? За какво е тази информация? Кой ще я чете? Къде ще отиде тя? Тази информация Ви е била нужна, когато сте работили във Временната комисия – да видите тази сделка била ли е предварително известна на министър-председателя, на министъра на икономиката като принципал на Банката за развитие, или не е била известна.
И сега искате да го вкарате – БНБ да даде от всички банки. Добре, ще го получите, но какво ще постигнете с това нещо, в смисъл: на кого ще помогне? На никого.
Мисля, че текстът, който е към Банката за развитие, трябва да е доста пό рестриктивен, защото това е държавна банка. Принципалът е министърът на икономиката, министър-председателят. И те ако не са знаели, че ББР дава разрешения за 80 милиона, кой да знае? Тази информация трябва задължително да я има и задължително – ББР, а Булбанк, Първа инвестиционна банка – според мен няма никакво значение. Тук е важно дали Българската банка за развитие е дала предварително съгласие да отиде „Инерком“ там някъде в ЧЕЗ да преговаря, тоест да им даде картбланш, че те са финансово стабилни, след което да се окаже, че не са финансово стабилни. (Реплика при изключени микрофони.)
Не, нека да си остане така, както е.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председател, една процедура.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Постигнахме консенсус по Проекта за решение – колегите отстъпиха, ние също се съгласихме за някои от предложенията. Предстои да гласуваме доклада, както беше казано, и решението.
Процедурният ми въпрос е към Вас – не-членовете на Комисията имат право да присъстват, присъстват – благодаря им за активното участие толкова време в тази комисия, говоря за колегите не-членове на Комисията, те са основно от БСП, но, струва ми се, нямат право да правят предложения, защото те няма и как да гласуват, по отношение на съдържанието. Вие го казахте одеве.
Всички тези изказвания могат да бъдат правени в залата. (Реплика от народния представител Георги Свиленски при изключени микрофони.)
Извинявайте, има и други комисии, господин Свиленски. Сега да мотивирате защо е влязъл този текст, при положение че ние се съгласихме да бъде променен – ясно е. Това и коментирахме, това каза и господин Бойчев. Хайде да работим експедитивно. Ние всъщност на практика приключихме работа – остана да гласуваме.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Разбрах, господин Лазаров.
Имаше заявки за изказвания – Вие сте прав. Накрая ще изкажа благодарност и към господин Костадинов – без да е член, беше като асоцииран член към Комисията, присъстваше редовно, даже по-редовно от някои членове на Комисията на всички заседания.
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Първо, господин Лазаров, аз съм член на Икономическата комисия и мога да Ви кажа защо съм тук – защото в едно от заседанията, когато имахме блицконтрол с министъра на икономиката, господин Бойчев постави въпроса там към министъра на икономиката, който, както знаете, е принципал на ББР. Той обеща, че ще изпрати тази информация към Вашата комисия.
Не се изказвам злонамерено, просто идеята на Вашата комисия беше да се разследва хронологията и горе-долу грубо и образно да го кажа – кой стои зад Гинка, ако може да се постигне някаква такава информация.
Другото, тезата, че това е финансова тайна. Колеги, всички Вие знаете много добре, че в Народното събрание има Секретно деловодство, в което, ако имаше отношение и имаше желание от страна на правителството, от страна на министъра на икономиката, който е представител на това същото правителство, можеше много лесно, ако, повтарям, тази информация наистина представлява финансова тайна, макар че не знам каква финансова тайна представлява харченето на пари или обещанието за раздаване на кредити от Българската банка за развитие, защото, колеги, съгласете се, тя все пак е държавна банка, не е частна. Ресурсът, който се изразходва там, трябва да може да бъде контролиран от българското Народно събрание.
Тезите за финансова тайна и намиране на други причини, поради които да не се даде информация на Вашата комисия, при положение че имаше обещание от министъра на икономиката, според мен е неглижиране на работата на Вашата комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Имаше няколко предложения и по доклада. Да подложа първо тях на гласуване… (Реплики при изключени микрофони.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз разбрах колегите, казаха каквото трябва. Дайте да гласуваме и да приключваме.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Смятах да ги предлагам точка по точка, но ние постигнахме съгласие.
По Проекта за решение – от раздадения Ви, в т. 2 се прави корекцията „Министерският съвет“ на мястото на „Министърът на енергетиката“ и се слага срок до края на годината.
На т. 3 се слага срок до края на годината.
Точка 4 отпада.
Точка 5 остава.
Точка 6 се трансформира: „Българската народна банка да предостави по надлежния ред информация относно поетите финансови ангажименти от български банки във връзка с финансирането на сделката за активите на ЧЕЗ Груп в България.“
Правилно ли изчетох редакцията? – Да.
Който е съгласен това да бъде нашият Проект за решение, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Имам едно предложение към Вас. Тъй като има различни коментари относно информацията, с която работи Комисията, и с оглед постигане на максимална публичност, максимална прозрачност исках да Ви предложа нашата кореспонденция – въпросите и отговорите, всичките сте ги получили по имейл, да ги качим на страницата на Комисията. Единствено – с част от институциите, с които си говорихме – трябва да поискаме съгласие от прокуратурата, изпратили сме го писмено, въпреки че главният прокурор беше тук и публично чете тази информация. Исках да го вземем като решение на Комисията, тъй като различни граждани, журналисти се интересуват от това – не виждам да има нещо в отговорите, което да разминава тези неща. Отговорите, които сме получили на нашите въпроси – те са цитирани като приложение в доклада.
Възразявате ли членовете на Комисията? – Не възразявате.
Относно доклада – имаше направени две предложения за страница 37, т. 5 от господин Николов и от господин Лазаров. Ще помоля сега, за да сме прецизни…
Вашите предложения са в т. 5: втората подточка – твърдението на министър-председателя, и третата – твърдението на министър-председателя относно разговорите, да отпаднат. Те са три. Втората и третата подточки да отпаднат.
Стремежът, когато сме ги отразили в доклада, беше от гледна точка на това да се коментира информацията, с която сме разполагали. Аз твърдя, че тези писма ги има в Комисията, и от министър-председателя, но сега Вие оспорвате включването им в доклада. Така че ще подложа на гласуване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Една процедура може ли?
Задавам въпроса съвсем процедурно: ако тези две точки отпаднат, Вие ще подпишете с особено мнение или ще подпишете доклада такъв, какъвто е? Ако ще го подписвате с особено мнение, тези точки могат да си останат и това да Ви бъде особеното мнение. Ако те отпаднат, аз ще го подпиша с особено мнение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не е коректно, господин Председател – говоря за предпоследния булит, твърдението на министър-председателя и министъра на финансите, че не са водени разговори, за това става въпрос – този министър-председател, предходните. Дайте да бъдем коректни.
„Влиза в пряко противоречие с уверенията от страна на ЧЕЗ, че на всички български правителства от 2013 г. досега…“ – извинявайте, просто несериозно звучи това да бъде в български доклад. За останалото подписвайте особеното мнение.
Съгласете се, господин Ерменков.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Заповядайте, господин Ерменков. (Реплика от народния представител Рамадан Аталай при изключени микрофони.)
По този текст как ще гласувате, защото ми се струва, че сега ще останем без кворум?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това не е разковничето, но това е част от елементите, защото има писма, които са писмени – не казвам, че приказки говорим. Има писмо на министър-председателя, има и писмо на ЧЕЗ. Ако искате, можем да го редактираме и да кажем, че беше установено противоречие между писмените отговори на ЧЕЗ и на премиера относно предлагането – ако искате, можем да го напишем и така. Но то е факт и го има писмено – писмо от ЧЕЗ, писмо от премиера. Не е нещо, което да го няма. И не става въпрос – една жена каза, а има подписани документи. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
Имате ли го писмено това? (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
По твърденията на „Инерком“ можем да го включим… (Реплики при изключени микрофони.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: Какво излиза сега според Вашето изказване? Че единственото нещо, което Ви интересува, е дали премиерът е действал хаотично, или не е действал хаотично – всичко друго не Ви интересува. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И това, и това.
ПРЕДС. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Беше направено предложение на страница 37 от доклада, т . 5, втори и трети булит да отпаднат.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3, против – 5. (Не се съобщават гласове „въздържал се“.)
Не се приема да отпаднат.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жельо Бойчев
Стенограф: Райна Зарева
