---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД





П Р О Т О К О Л



На 8 октомври 2020 г., четвъртък, от 15,33 ч. се проведе заседание на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители на Българската народна банка, Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор относно изясняване и анализиране на фактите и всички преки и косвени ефекти във връзка с придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,33 ч. и ръководено от госпожа Евгения Ангелова – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Имаме кворум, да започнем заседанието с предложения дневен ред:
1. Изслушване на представители на Българската народна банка, Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор относно изясняване и анализиране на фактите и всички преки и косвени ефекти във връзка с придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД.
2. Разни.
Предлагам най-напред да гласуваме дневния ред.
Всички са за, без против и въздържали се.
Дневният ред е приет.
При нас днес са: от Българската народна банка - Димитър Радев – управител, Ивайло Николов – съветник; от Министерството на финансите - Маринела Петрова – заместник-министър, Цветанка Михайлова - директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“,Росица Петкова – началник отдел; от Комисията за финансов надзор - Мария Филипова – заместник-председател, Петя Димитрова – директор Дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност”; от „Българска банка за развитие“ - Живко Тодоров – изпълнителен директор, Елица Иванова и Мария Атанасова – пиари.
Добре дошли на гостите. Благодаря, че се отзовахте на поканата.
Уважаеми колеги, предлагам да започнем нашето изслушване днес с управителя на БНБ господин Радев, който да очертае цялостната картина как започва процесът, какво налага увеличаването на капитала, резултати от стрес-тестове и така нататък. Ако нямате възражения, бих желала да поканя господин Радев да направи изложение. Благодаря.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Контекстът на темата, която обсъждаме всъщност, е свързана със задачата за присъединяване на България към Банковия съюз и установяването на тясно сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка. В контекста на тази голяма задача беше извършен преглед на качеството на активите и стрес-тест на шест български банки. В резултат на това беше постигнато съгласие да се подготвят капиталови планове от две от тези банки. „Първа инвестиционна банка” беше една от тези две банки.
Към края на месец април капиталовият план беше изпълнен около 65%, остана тази част, която трябваше да се покрие с емисия на акции. Предполагам, че фактологията е ясна, ние изпратихме писмен материал, но това е общият контекст – изпълнението на капиталовия план на „Първа инвестиционна банка” като част от процеса на присъединяване на страната към Банковия съюз и съответно установяването на тясно сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка. Чисто формално в този процес задачите на Българската народна банка или законовите правомощия, по-точно, са две: първо, да издаде предварително одобрение на ББР за придобиване на акциите в „Първа инвестиционна банка”, и второто законово правомощие е да даде съгласие за включване в базовия собствен капитал от първи ред на емисията от акции, издадени при увеличението на капитала на банката, тоест да издаде съгласие на Първа инвестиционна банка.
Първото решение беше прието през месец май, второто решение беше прието през месец септември. Зад тези решения, разбира се, стои много подробна обосновка, първо за съответствие със законовите и другите регулаторни изисквания, всички останали обстоятелства, свързани с тази сделка, както и ефектите за конкретните банки и ефекта за страната. Тази информация е представена в детайли. Аз мисля, че ще бъде може би по-добре да отговорим на конкретни въпроси, които бихте имали. Този процес, разбира се, беше завършен успешно. Едни от факторите, който ние взехме под внимание, беше оценката на всички тези организации – външни, вътрешни, които наблюдаваха този процес, включително кредитните агенции. На всички етапи на разглеждане на този въпрос, разбира се, е имало дискусии, знам, че стои въпросът за цената, което не е в законовите правомощия на БНБ, но в обсъждането, в което ние сме вземали участие както по отношение на методологията, така и по отношение на цената, така и по отношение на финализирането на сделката, фактически няма открити теми от страна на компетентни институции – вътрешни и външни.
Предполагам не е нужно да го казвам, но всички тези институции, които наблюдаваха процеса, включваха както Европейската централна банка, така и Европейската комисия DIGICOM по-специално, които се произнесоха по отношение на това дали това е държавна помощ или не. Освен това всички останали институции, което не трябва да се пренебрегва, на 19-те страни членки на Еврозоната плюс Дания, фактически не разглеждаха това като открита тема. При финализирането на процеса аз правих представяне пред ръководството на Европейската централна банка, също в разширения формат, така наречения Генерален съвет на Европейската централна банка. Разбира се, темата за Банковия съюз я свързваме автоматично и с присъединяването към европейския валутен механизъм. Тоест имаше много, много широки дискусии. Поне в тези, в които пряко съм участвал, не съм получавал нито един въпрос по отношение на тази конкретна транзакция.
Аз мисля, че Комисията е започнала работа по-рано, предполагам, че с огромна част от тази фактология вече разполагате, но каквито допълнителни въпроси има, ще се радвам да отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Радев, за изложението.
Колеги, предоставям Ви възможност за въпроси, ако има нещо да бъде доуточнено. Има ли отношения или въпроси, или бихте желали да продължим с изслушванията? Добре.
В такъв случай иска ми се да предложа, ако Министерството на финансите няма против, защото то изпълнява по-скоро координираща функция в целия процес, да дадем първо думата на Комисията за финансов надзор, защото въпросът за цената в предходните ни заседания беше актуален, да се направят уточнения и да направите Вашето изложение.
Заповядайте, госпожо Филипова.
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще представя фактическата обстановка по представяните проспекти пред Комисията за финансов надзор за одобрение във връзка с предложението за увеличаване на капитала на „Първа инвестиционна банка”. В края на декември 2019 г. в Комисията бе внесен проспект за увеличаването на капитала. Размерът на емисията на предмет на първичното публично предлагане бе в общ размер до 200 милиона лева с индикативна емисионна стойност на една акция в размер на 5 лв. с окончателна единична емисионна стойност и общ брой на предлаганите акции, които ще бъдат определени с последващо решение на Управителния съвет и одобрени съответно от Надзорния съвет на банката. Проспектът беше разглеждан на няколко пъти на заседания на Комисията, като беше изисквано представяне на допълнителна информация. Не беше в пълнота от заявителя представена документацията и исканата информация, във връзка с което с Решение № 156-ЕЕ 20 февруари тази година Комисията постанови отказ за потвърждаването на проспекта.
През април тази година в Комисията отново бе внесен проспект за увеличаване капитала на ПИБ. С него отново се цели да бъде набран ресурс от 200 милиона, но чрез издаване на 25 милиона броя акции с емисионна стойност от 8 лв. Тоест окончателната емисионна цена в така представения проспект е в размер на 8 лв., окончателният брой акции, съотношението между броя права и новоемитирани акции и минималния брой акции, при които предлагането ще бъде успешно, бяха конкретно и твърдо определени и не подлежаха на промяна. Основният фактор, посочен за определената цена, е балансовата стойност на акция, която към последният финансов отчет е 8 лв. и 57 стотинки за една акция на индивидуална база, и 8 лв. и 87 стотинки за една акция на консолидирано ниво. Заявителят е упоменал, че с цел привличане на по-широк интерес към емисията, цената на предлагане от 8 лв. за акция включва отстъпка от 10% спрямо консолидираната балансова стойност на акцията.
След преглед на така внесения проспект и установената съществена разлика в размера на първоначално определената от декември от Управителния съвет на банката индикативна стойност за цена на декември, след провеждане на маркетингово проучване, съобразено с нормативните изисквания, съответно Управителният съвет щеше да определи окончателна емисионна стойност, съответно Надзорният съвет да я одобри. Поради това разминаване изискахме от дружеството да предостави информация какви фактори са наложили съществената разлика в подхода при определяне на емисионната стойност, тъй като в този от декември най-голяма тежест за определяне на цената е дадена на инвеститорски интерес и пазарната цена с оглед на максимален ефект от увеличаване на капитала, като интересът на съществуващите акционери и балансовата стойност участват с най-малко тегло при определяне на окончателната емисионна стойност.
В резултат на изискваното, в Комисията за финансов надзор е представен нов проспект поради настъпило ново обстоятелство, съществено, налагащо поправки в проспекта, а именно решение на Управителния съвет на банката за промяна на първоначално определената емисионна стойност от 8 лв. на една акция от увеличението на капитала на банката, на 5 лв. 60 ст. След преглед от страна на Комисията, отново са дадени указания за корекции в проспекта, в това число и по отношение на определената цена. В резултат на изисканото е внесен коригиран проспект, в който са съобразени и всички дадени указания за корекция, като тук указанията са в две посоки и едната е ефектът от разпространението на коронавирусната инфекция Covid-19, също така следваше да бъдат преразгледани ползваните при определяне на емисионната стойност дружества аналози на „Първа инвестиционна банка“ АД.
В резултат на изискването е внесен коригиран проспект, както отбелязах, в който са съобразени дадените указания за корекция и е определена емисионна цена на една акция в размер на 5 лв. Емисионната стойност е определена с решение на Управителния съвет и одобрена от Надзорния на 22 април 2020 година. В проспекта е дадена детайлна обосновка на определената цена на една акция, като е посочено, че емисионната цена е определена след комплексен анализ, включващ финансови показатели, очаквано развитие на рискови фактори, оценки на придобиване на конкурентни банки в България, глобално и регионално макроикономическо развитие, като са взети предвид и интересите на акционерите на банката.
Тук бих искала да отбележа, че крайната емисионна стойност е определена при използване на средната стойност от два метода: пазарна цена на акциите и цената, определена на база коефициенти на банки аналози, а именно 5,93 ст. С цел привличане на по-широк интерес към емисията, получената цена от 5 лв. и 93 за акция допълнителна е редуцирана с отстъпка от приблизително 15 процента и в резултат е получена емисионната стойност от 5 лв. за акция.
Законът за публичното предлагане на ценни книжа предвижда като основание за отказ за издаване на одобрение на проспект, ако емисионната стойност на акциите е по-ниска от балансовата стойност на една акция преди увеличението на капитала, изчислена към момента на вземане на решение за увеличаване на капитала и по този начин се накърняват интересите на инвеститорите. Ролята на Комисията за финансов надзор е именно да осигури спазване на изискванията на закона, като осигури, че емисионната цена е сходна с балансовата стойност на една акция. Отчитайки интересите на инвеститорите от успешното приключване на подписката и ефективното постигане на нейните цели е прието, че определената емисионна стойност е оптимална и отразява взаимния интерес на дружеството и на акционерите за изпълнение на заложените цели.
Ако ми позволите да поясня, в производството е прието, че определената емисионна стойност, макар и по-ниска от балансовата на една акция, не накърнява интересите на инвеститорите, като са анализирани данни относно борсовата цена на акциите, сериозно негативно повлияна от пандемията от Covid-19. Прието е, че по-ниската емисионна стойност от определената би намалила интереса на инвеститорите от участие в увеличението на капитала, тъй като пред тях съществува реалната възможност да придобият акции на дружеството на регулиран пазар на по-ниска пазарна цена, което ще застраши успешното приключване на публичното предлагане и набирането на капитала.
При анализа на определената емисионна цена от Комисията са взети предвид текущите пазарни условия в страната, включително отражението на пандемията върху борсовата цена на акциите и е прието, че за постигане на целите на предлагането е необходима максимална реализация на емисията, предвид което използването на балансовата стойност не би било в най-добър интерес на съществуващите инвеститори, тъй като подобна емисионна стойност би застрашила до голяма степен успешното приключване на публичното предлагане. Съобразяването на емисионната стойност с пазарните цени има за цел да осигури, че цената на придобиване на новите акции няма да е значително извън пазара, което в една посока би засегнало интересите на текущите акционери, като ги накара да платят премия спрямо пазара, за да упражнят правото си да участват в предлагането, а в другата посока би засегнало интересите на емитента, тъй като част от цената на придобиване на новите акции ще остане за съществуващите акционери като плащане за придобиване на права и няма да е част от увеличението на капитала.
Проспектът е потвърден с решение на Комисията за финансов надзор № 281-Е от 23 април 2020 г. и е публикуван на 4 май 2020 г., като подписката е стартирала на 15 май тази година, завършила е на 3 юли 2020 г. До изтичане на крайния срок за прехвърляне на права 3 юни 2020 са упражнени 0 права от общо емитираните 110 милиона броя права. На аукцион за прехвърляне на неупражнените права са продадени всички 110 милиона права. До изтичане на крайния срок за записване на акции са записани и платени 39 мил. 84 хил. 800 броя нови акции с номинална стойност един лев и емисионна 5 лв. всяка от общо предложените 40 милиона акции. Общата емисионна стойност на издадените акции е в размер на 195 мил. 424 хил. лв. и е внесена по набирателната сметка на „Първа инвестиционна банка”.
Също така бих искала да Ви обърна внимание по отношение на това кой, кога, къде, е взел и съответно одобрил решение акциите да бъдат предложени на цена два пъти по-висока от пазарната. Необходимо е и бих искала да подчертая, че при увеличаване на капитала на публичното дружество са в сила императивни законови разпоредби, които не подлежат на дерогация. Параметрите на всяко предлагане, в това число размерът на емисията, броят на издадените ценни книжа и тяхната емисионна стойност се определят единствено от дружеството издател на емисията на ценни книжа. При издаването на нови акции от публичното дружество настоящите акционери имат право на предпочитателно удовлетворение за придобиване на част от новите акции съответстващо на дела на капитала им преди увеличението. Външни лица могат да участват и да запишат акции, само ако настоящите акционери не се възползват от правата си за участие в увеличението на капитала. В настоящия случай балансовата стойност на акцията на ПИБ на консолидирана база, както споменах, към 31 декември 2019 г., е в размер на 8 лв. 87 стотинки, тоест значително надвишава определената емисионна стойност от 5 лв., поради което се наблюдава и разводняване на стойността на инвестицията на настоящите акционери. В проспекта е посочено, че емисионната стойност на акциите от увеличението на капитала в размер на 5 лв. за една акция е определена при съобразяване на текущата пазарна стойност на акциите на дружеството, интересите на настоящите му акционери и максималният ефект от увеличението на капитала.
Броят на предложените акции, както мисля, че споменах, се определя единствено от емитента на акциите.
Също така бих искала да обърна внимание, че доколкото „Първа инвестиционна банка” е публично дружество, следва да се съобразява с множеството специални изисквания, в това число и по отношение на обратното изкупуване на акции. Приложимият специален закон, а именно Законът за публичното предлагане на ценни книжа, поставя ограничения пред възможността за осъществяване на обратно изкупуване на собствени акции от дружеството. Съгласно чл. 111 от ЗППЦК публично дружество може да придобива през една календарна година повече от 3 на сто от собствени акции с право на глас в случаите на намаляване на капитала чрез обезсилване на акции и обратно изкупуване само при условията и по реда на търгово предлагане. Същото важи и за изкупуване на акции от други акционери, също се реализира чрез търгово предлагане, което се подчинява на определени императивни разпоредби и законови изисквания.
В заключение може би бих искала да отбележа, че КФН следва да осигури проспектът да съдържа цялата информация, която е необходима на инвеститорите за точна оценка на икономическото и финансово състояние на емитента и на правата, свързани с ценните книжа.
Бих искала да отбележа, че Комисията за финансов надзор не извършва оценка на инвестиционната стойност на предлаганите ценни книжа, нито на техния издател, а осигурява спазването на изискванията към съдържанието и пълнотата на информацията в проспекта, които са уредени в пряко приложими европейски регламенти, задължителни в своята цялост. При прегледа на проспекта Комисията следва и е осигурила в него да не се съдържат неверни, заблуждаващи или непълни данни. Благодаря Ви.
Ако имате някакви допълнителни въпроси…
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Филипова.
Колеги, предлагам да изслушаме и заместник-министър Петрова с оглед на координиращата функция на темата, която беше повдигната относно държавна помощ, определението, как стоят нещата там.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Както уточнихте, госпожо Председател, ролята на Министерството на финансите беше в две основни направления. Първото беше координационна функция по отношение изпълнение на всички ангажименти, поети през лятото на 2018 г. във връзка със заявеното намерение от страна на министъра на финансите и управителя на Централната банка за присъединяване към Европейския валутен механизъм 2, като в частта, която касаеше тясното сътрудничество, разбира се, ние не сме се намесвали, доколкото Централната банка е независима по своите функции и правомощия.
Във връзка с конкретния казус – увеличението на капитала на „Първа инвестиционна банка”, ролята на Министерството на финансите беше сведена до това да гарантираме, че начинът, по който ще се осъществи увеличението на капитала с евентуално участие на ББР, ще бъде в режим, съвместим с регламентите и законовата рамка на Европейския съюз по отношение на Държавната помощ. В тази връзка и отново отчитайки ситуацията, свързана с епидемията Covid 19 и повсеместното, не говоря само за България, но и в европейски, пък и защо не световен план, отдръпване на инвеститорите от капиталовите пазари, беше взето решение за участие на Българската банка за развитие в увеличението на капитала по начин, по който не накърнява правилата за държавна помощ. Така на 12 юни 2020 година министърът на финансите и министърът на икономиката представиха в Министерския съвет съвместен доклад относно предприети от ББР действия по придобиване на акции от увеличението на капитала на ПИБ в контекста на условията по присъединяване на България към Банков съюз и валутен механизъм 2, като в доклада е предоставена подробна информация. Мисля, че той е публично достъпен, няма да изреждам каква е информацията, но тя е в общия контекст, така или иначе, всички знаем, доброто финансово състояние на „Първа инвестиционна банка”, процеса по увеличение на капитала на банката, решението на ББР да участва и фактът, че именно тази последна стъпка беше и последното условие за преодоляване на всички препятствия за участие на България присъединяване на българския лев към Европейския валутен механизъм 2.
Въз основа на съвместен анализ, трябва да подчертая, на Министерството на финансите с участието и на екип от Европейската комисия DIGICOM относно приложимото законодателство се уточни, че в условията на участие има няколко опции, но опцията, при която държавата в лицето на ББР участва с до 70% от увеличението на капитала по установената по проспект цена, и с участието за остатъчната част от увеличение на капитала на частен инвеститор всъщност, сме в режим на пазарна сделка и нямаме режим на държавна помощ по смисъла на механизма за възстановяване и преструктуриране на банките. Така че в решението, което беше взето за участие на ББР, беше посочено изрично условие, че ББР може да се включи с до 70% от увеличението на капитала и по този начин така и беше направено, съответно осъзнавайки риска от неизпълнение на останалата част от увеличението на капитала.
Така или иначе докладът беше одобрен с Решение № 37 от 12 юни на Министерския съвет, като на 16 юни въз основа на това решение Министерството на финансите в мое лице изпратихме официално запитване до генералния директор на DIGICOM с искане да потвърди, че така поставените условия от наша страна пред участието на ББР в увеличението на капитала представлява не помощ. И получихме отговор на 17 юни от господин Оливие Герсон, който е генерален директор на DIGICOM, потвърждаващ, че условията, според които ББР инвестира, а именно при същите условия като частен инвеститор, което представлява инвестиция pari passu и като такава не представлява държавна помощ, тоест ние имаме официално потвърждение, че това е не помощ. Това нещо освен по писмен път беше споделено и официално лично от господин Герсон по време на дискусиите на България и Хърватия, на кандидатурата на България и Хърватия във формат икономически финансов комитет, това са представителите на ниво заместник- министри на финансите. Отново беше представено като позиция на DIGICOM, прието от останалите участници от Министерството на финансите и на база на това беше гласувано, че е изпълнено и това последно условие и беше взето решение вече от Екофин през юли месец за присъединяване към Валутен механизъм 2. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, заместник-министър Петрова.
Колеги, предлагам да пристъпим към въпроси.
Господин Тодоров от Българската банка за развитие също е тук и може да се включи при необходимост, но тъй като вече те бяха изслушани, мисля, че не е нужно да му давам думата за изложения, само ако е необходимо при отговорите на въпросите. И на мен ми се иска да започна с въпрос към Комисията за финансов надзор. Тъй като предмет на нашата комисия е да изясним фактите относно придобиването на акции от Българска банка за развитие на акции на Първа инвестиционна банка, и други инвеститори реално са извън обхвата на нашата комисия, но тъй като темата беше повдигната в предходни заседания, искам да Ви помоля да изясните има ли отношение, ангажимент Комисията по финансов надзор по обследване на другия инвеститор, другия участник в тази сделка и задавам този въпрос, за да има по-голяма яснота при нашето по нататъшно обсъждане, тъй като, пак припомням, темата на нашата комисия е да обследваме придобиването на акции от Българската банка за развитие на Първа инвестиционна банка. Благодаря.
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Госпожо Председател, не, Комисията за финансов надзор няма нормативно установено задължение да обследва потенциалните инвеститори или тези, които вече записват след като тя е потвърдила проспекта, съответните акции. Нейното единствено задължение, както споменах и в своето изложение, е това да осигури пълна информация в проспекта, която да даде възможност на потенциалните инвеститори да вземат мотивирано решение на база на изяснено икономическо и финансово състояние на съответното дружество.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добре, благодаря.
Колеги, заповядайте за въпроси към гостите, мнения, коментари.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може би одобряването на инвеститора е задължение на БНБ или бъркам в този случай? При това равнище? Не. Над определено ниво. Да. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Колеги, имате думата.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Знаете, че причината за създаването на тази комисия е дебатът, който беше открит в общественото пространство, сред професионалисти основно, за това, че купуването на акциите е по странна цена. А, да не забравя, първо ще Ви помоля, госпожо Филипова, този доклад да ни го предоставите подписан и подпечатан на нас, на членовете на Комисията.
Второ, даже може би е наш пропуск, че не го искахме предварително, но няма значение, има време. Въпросът ми към Вас ще бъде когато взимахте решение за проспекта, тъй като Вие обяснихте веднъж за 5 лв., 8 лв. и нещо, разбира се, че КФН, това е за колегите, които не са се занимавали досега, това не е печат от КФН, който казва, че това е цената, правилно казахте, че Вие проверявате информацията, която е в проспекта, дали е надеждна, нали така? Цената пазарът решава каква да е, но интересно, Вие няма как да не сте правили такива анализи, ако сте правили за пазарна цена в прогнози и други, това решение което сте взели в КФН въз основа на какъв доклад е, вътрешен? Може ли да го видим този доклад, кой е правил тези сметки и какви са сметките? Като сте правили такива, правили ли сте, не сте ли, за да кажете тук 5 лв., 8 лв., ние се съгласихме или не, интересува ме професионалният анализ на Вашите хора, който е правен, кой го е правил, да се подпишат, да го видим и да видим Вашия доклад, тъй като ние не сме деца. Това е напълно естествено, че между държавните институции е имало обмен на информация. Никой не може да ме убеди, че такава операция ще бъде направена, без да сте говорили с министъра на финансите и другите. Пак казвам, това е задължително, то е нормална процедура при такива харчове на държавата.
Само че начинът, по който са направени харчовете, и ние за това ще питаме сега, са странни. Цитирам Ви, ще искаме протокол от заседанието на Правителството, отсега казвам, то не касае КФН. Правителството е гласувало парите, уважаеми дами и господа, без дебати. Господин премиерът е прекъснал господин Горанов и е казал: „Важното е да гласуваме“. Освен това аз го отдавам на факта, че господин премиерът не е икономист, но той е казал, цитирам: „Важното е да се знае, че по-късно ПИБ ще изкупи обратно акциите и то с лихвите. Изрично да бъде записано.“ Цитирам! И ще бъде попитано сега той какви лихви, какви 5 лв. тук? Да речем, че се объркал нещо, но обратно ще ги изкупи?! Вие казахте, че ще ги изкупи, да уточним, те имат право обратно да изкупуват 3% ли казахте годишно, колко беше?
МАРИЯ ФИЛИПОВА: При над 3% трябва да отправят търгово предложение. Това е отделна процедура пред КФН, както от самото дружество ако иска обратно да си…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да. И затова миналия път ние попитахме дали има договор за това обратно изкупуване. Няма такъв договор.
Освен това разбираме от банката, че те на практика не разпределят дивиденти, а всичко рекапитализират, нали така? Тоест ние, държавата, сме дали парите, никакво обратно изкупуване и може да не видим дивиденти и следващите 1300 години. По принцип. Няма никаква гаранция за държавата.
След това се връщаме на въпроса за цената. Въпросът е защо българската държава, ние трябва да установим, е платила, Вие много добре казахте – декември 5 лв., април месец 8 лв., след това 5 лв. и шейсет стотинки 22 април. Въпросът е защо купувачът дава 5 лв. и нещо, при положение че банката е предлагала акциите и не е могла да продаде нищо на 2 лв. и нещо, нали така? Въпросът е към всички. Пазарната цена на борсата на акциите е била 2 лв. и 25 стотинки ли, колко беше и… (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Бъркате акциите, предлагани на борсата, с предлагането на тази емисия. Едните нямат нищо общо с другите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не може да нямат нищо общо…… тъй като никой не е купил от акциите.
И възниква следният въпрос: Вие казахте за тези средства – 200 милиона, с които трябва да се увеличи капиталът и тук ще дискутираме въпросите защо акционерите не са могли сами да си увеличат капитала, защото на практика ние нямаме претенции към БНБ, колегата Радев обясни много точно, те нямат отношение към тези преговори на купувача и продавача при тези условия. Но защо е платена тази двойна цена, при положение че… Какъв е проблемът? Тук беше казано миналия път да не се достигат 34% и погрешно беше казано. Това няма нищо общо с пазара, има общо с това, мисля че в закона е така, че ако някой купува повече, той трябва да предложи да изкупи на същата цена акциите на миноритарните собственици. Не съм юрист, но така са ми го обяснили и то е така, мисля, нали така?
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Не, не е така.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Как е? Ако държавата беше закупила 40 на сто от акциите, какво следва юридически? Има ли някакви проблеми? (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Не, ако държавата купи 40 на сто, защото миналият път беше казано, че не бива да купува повече от 34%, под 33 %, нали така?
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Те са изцяло нови акции, за да се увеличи капиталът. Не е за съществуващи, тези, които се търгуват на пазара.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Точно така. Става дума след това какви са дяловете, които… Държавата тук е под 19% след транзакцията, така ли е?
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Да, след увеличаването.
РУМЕН ГЕЧЕВ: След увеличаването на капитала малко под 19% нали така? Защото въпросът беше, че ако държавата беше купила на 2 лв. и нещо, хипотетично, тогава тя щеше да купи повече акции и по-голям дял щеше да има накрая, нали така?
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз разбрах от това, което Вие казахте, че това е една отделна емисия, тя няма нищо общо с…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Предишната, която е неуспешна.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, не, не! Няма нищо общо с пакета акции, стопроцентовия пакет акции, който е търгуван досега. Това е емисия за увеличаване на капитала на тези. Тази емисия се провежда по други правила. При тази емисия, както чухте, поправете ме, това исках да запитам, затова взех думата, цената на предлагане, броят, се определят само и единствено от емитента! Не е от КФН, не е от купувача, не от никой друг! Емитентът е Първа инвестиционна банка. Греша ли?
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Точно така.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Затова взех думата, за да си изясним: тук цената я определя само емитентът.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Продължаваме анализа.
Уважаеми колега, емитентът е продавачът, нали така? А при пазарната икономика това, че Вие ми искате 5 лв. на акция, аз мога да Ви пожелая всичко хубаво при 5 лв., и да Ви чакам да падне на един лев и двайсет. Цената на емитента не е задължителна за купувача никъде по света, нали така? Ами то за това иде реч!
Защо купувачът – българската държава, в последния момент при увеличението на капитала, след като емитентът предлага 5 лв. и нещо, се съгласява, след като не е имало никой преди това желаещ да увеличи капитала, това е големият проблем!
И вторият проблем, който ще трябва да установим, докато влезем в пленарна зала, другият странен въпрос е как така пък този частен инвеститор се съгласи пък на същата цена, което е логично да предположим, че е имало разговори между купувача – държавата, и този частен инвеститор. Няма дете, което няма да повярва, че не е имало разговори между тях. И затова ние ще чакаме сега да видим какво ще получи още този частен инвеститор, за да плати двойна цена. Но това няма да го разберем днес. Той ще изплува, няма начин, той ще изплува и тогава ще има много други разговори.
Та въпросът е емитентът иска тази цена и държавата е готова я плаща. Това е въпросът: Защо държавата не купува по-голям дял от увеличението да придобие за същите пари, защото, с това ще завърша, нашият проблем, на държавата, е следният: добре, държавата участва, и аз лично съм привърженик, цяла Европа влезе в банковата система и помогна, дали правилно или не, помогна на банковата си система. Когато е в интерес на банковата система на България и на стабилността, държавата трябва и може да участва по европейските правила. Тук няма никакъв проблем. Но проблемът е, че според нас се плаща на практика двойна цена и се подаряват на двамата основни акционери 70 милиона лева! Тъй като имало едно общо събрание и ние нямаме представител в Първа инвестиционна банка, откъде-накъде?! Значи акционерите, които имат над половината, контролират, ние им даваме още 70 милиона да си ги връткат най-спокойно, без да дадат една стотинка?! Хвала на такива акционери! Как е станала тая работа?!
Ние следваме въпросите на професионалната гилдия и на нас самите защо държавните институции направихме така, че – според нас – да платим двойна цена? И не само според нас. Разбира се, другата страна ще твърди, че не е така, но ние като получим тези документи, ще направим и допълнителни анализи да видим защо така! Защото Министерският съвет на Република България, ще извадим протокола, така за едни 140 милиона набързо, без дебати, взел решение. Това е много съмнително, как така?! Значи даваме някъде 5 лв. и обсъждаме шест часа, а тук – 140 милиона?! Значи това е предварително натаманена работа отвсякъде, то е ясно не само за мен.
Това го казвам за протокола, няма как да отговаря отделна институция. Тоест Българската държава в случая под чадъра, че ще решаваме въпроси за ERM ІІ – много хубаво, ама това не значи, че трябва от нашите пари, на данъкоплатците, да им даваме два пъти повече, за да си свиркат двама акционери! Няма такова нещо! Да бяха си разпродали яхтите и крупните собственици в чужбина, да си попълнят капитала. Защо аз ще им попълвам капитала, аз и моите деца?! Откъде-накъде?! Завърших.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, проф. Гечев.
Действително по обяснението на госпожа Филипова е видно, че Комисията за финансов надзор много подробно е направила анализ и разчет, тя обясни цената защо е такава.
И госпожа Петрова спомена, има решение на Министерския съвет от 12 юни 2020 година. Това решение не е взето, паднало така от небето, има доклад, който е от Министерството на икономиката, от Министерството на финансите, в него има подробен анализ. Така че всички тези решения стъпват на база, която е с данни, цифри и конкретни факти.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Ако тръгнем от последното, което каза професор Гечев, че държавата се е съгласила да подпомогне частен инвеститор по цена, която не е пазарна и облагодетелства инвеститора, веднага попадаме в хипотеза „държавна помощ“, защото държавата действа по непазарни условия. В случая бихме били уязвими и попадаме под санкциите на регулацията по държавна помощ и DIGICOM ще бъде първата, която ще атакува държавата по линия на сделката. В случая точно заради това ние искахме да работим в тясно сътрудничество напълно отворени, споделяли сме всяка достъпна информация с екипите от DIGICOM. В екипа, мога да споделя, имаше холандец, французин, вече не си спомням, но това бяха ключовите експерти, които, вярвайте ми, наистина на всяка стъпка задаваха много по тежки въпроси от тези, които в момента се задават, включително и за това кой е собственикът, частникът, знаем ли го, как се проверява, при какви условия е определена цената, защо се различава от цената, която е на вторичен пазар. Беше засегната дълбочината на вторичния пазар, търсенето на вторичния пазар дотолкова, доколкото акциите, които се търгуват на вторичен пазар и самата фондова борса, ние много добре знаем колко е капитализирана и какъв е обемът на оборотите там. Всичко това е коментирано, всички аргументи „за” и „против” са обсъдени. В крайна сметка, придържайки се към европейското законодателство, спазвайки това, което е изискуемо от държавата, взема решение с потвърждението на Брюксел, че сделката е пазарна, ако се закупи до 70% от увеличението на капитала. В този случай сделката се води пазарна.
Това дали има частен инвеститор или не, беше рисковата част от сделката, пак повтарям, съответно рискът беше поет. А аз мога да гарантирам от моя гледна точка, че не е имало никаква комуникация с никакъв частен инвеститор и до последно ние не знаехме кой е той, излязоха съобщения в медиите. Впоследствие се потвърди. Тази информация също беше предоставена в Брюксел, за да се знае точно кое е лицето, те също искаха да направят своята преценка дали частният инвеститор е частен инвеститор в действителност или е подставено лице на някой от участниците в сделката. След като беше предоставена тази информация, дойде заключението от Брюксел. Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз съм повече от склонен да Ви вярвам, че Вие не знаете, но, пак Ви казвам, съвсем ясно е, държавата за да може да осъществи тази операция, на нея ѝ е трябвала някаква сянка зад нея, едни 30% да се вземат и те изведнъж са се появили, out of the Blue, дето викат американците. Изведнъж се появява инвеститор, на същата цена купува ни чул, ни видял. В това и децата не вярват.
Но не затова сме се събрали тук и няма как да го докажем. Той ще изплува, защото тази операция става, когато хазартният бизнес в България се разбива, а частният инвеститор е, мисля, един от най-големите хазартни играчи в Европа, от медиите гледам. Така че ще го чакаме да изплува там и тук има нещо. И тогава тези, които са участвали в това решение, вече ще отговарят на други въпроси, защото той ще изплува, няма да даде той тези пари на двойна цена изведнъж, макар да ги е спечелил от хазарта. И това поражда в нашето общество и напрежение и ние сме длъжни тук… Ние споделяме, задаваме въпроси, длъжни сме да ги зададем, защото, пак Ви казвам, Министерският съвет е заседавал 37 секунди по въпроса, което е повече от странно.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добре, проф. Гечев, но ние не сме се събрали тук да нищим конспирации, проучваме фактите и обстоятелствата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: То не е конспирация, те са 70 милиона държавна пара̀!
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Фактите бяха изложени. Нека госпожа Филипова да допълни, ако е необходимо.
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Бих искала да уточня, че по отношение на обратното изкупуване – това, което Вие споменахте, такова обратно изкупуване може да бъде осъществено.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Премиерът го казва, не аз. Аз цитирам премиера.
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Аз отговарям на Вашия въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие казахте, че не е в час. И аз така твърдя.
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Не съм казала такова нещо.
Казвам, че обратно изкупуване може да бъде извършено, следва да бъде спазена отделна процедура пред Комисията за финансов надзор. Клауза за обратно изкупуване в самия договор не може да бъде заложена, защото ще дерогира всъщност законово изискване. Това бих искала да уточня.
А по отношение на това, което споменахте за дивидентите на настоящите акционери и защо те с техни средства не са били закупили… Бих искала да Ви обърна внимание, че съгласно чл. 28 от Регламент 575 от 2013 г. записване на акции в публично предлагане не може да се финансира пряко или непряко от емитента – лице, което записва акции от увеличението, не може да ползва средства за това, получени в резултат на пряко или непряко финансиране от емитента.
Само бих искал да обърна внимание във връзка с изисканите от Вас документи – ще Ви бъдат представени, включително моето предложение към членовете на Комисията, както за първоначалния отказ, така и за последващото предложение за потвърждаване на проспекта. Ако имате някакви други въпроси…
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Филипова.
Видно това е много сериозно проверявана сделка и всичко по целия ѝ ход е проследено, включително от Брюксел.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Аз също за протокола, защото когато правим доклада, трябва да четем протоколите. Моите уважения към професор Гечев, направи няколко неверни констатации на база на внушения, които не почиват на никакви факти. Аз за протокола…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, ще прекъсна за секунда. Имаме един правилник, Йордане, да не си правим взаимно оценка! Кажи си мнението, това е друг въпрос.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може да вземете, ако искате, после бележка към мен…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Дали констатациите са верни или не…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, да, аз ще се обоснова…
РУМЕН ГЕЧЕВ: … това е друг въпрос.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: … защото „за протокола“ казахте няколко пъти, и след това ще искате от протокола това да влезе в доклада! А то е невярна констатация и аз си казвам мнението. Тук бяха казани неверни констатации.
Първа невярна констатация с внушение: едни 70 милиона. Тези 70 милиона идват от някаква разлика между търгуем малък пакет на много ниско пазарно ниво на нашата борса от акции, които нямат нищо общо с въпросната емисия. Такава констатация не може да бъде направена, тя е невярна, няма как да бъде вярна.
Втора констатация: че на тази цена, която е била определена от емитента съобразно Закона за публичното предлагане на ценни книжа, държавата едва ли не е трябвало да не я купи. Може, може да не купи държавата, може да не се осъществи емисията. Но тук отиваме до един друг въпрос – дали тази одобрена цена отговаря на интереса на държавата, защото държавата купува в случая или не отговаря… (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
От Комисията за финансов надзор.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма такова нещо…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Напротив, проспектът е одобрен. В проспекта е казано…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Цената не се удвоява!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нали нямаше да спорим един с друг? (Реплика от народния представител Румен Гечев.) Аз точно това питах: кой определя цената и кой одобрява проспекта! Цената я определя емитентът в проспекта. Те одобряват проспекта. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Нека да се изслушваме, моля!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няколко пъти коригирахте ли му цената?
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Да. Дадохме указания, във връзка с които да се спазват методиките.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да! Ама Вие не слушате внимателно, колеги! Те коригираха. И аз сега питам: след като в закона има хипотеза, при която не бива да се предлагат акции под балансовата им стойност, греша ли – не…
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Не.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото трябва да се предлагат на балансовата стойност, за да е защитен интересът на всички. Балансовата стойност не е 2 лева, не е 5 лв., балансовата стойност е 8 лв.
МАРИЯ ФИЛИПОВА: И 87 стотинки на консолидирана основа.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така. Тоест би било по-вярно Вие да одобрите проспект, при който тази цена е около балансовата или балансовата, а не това, което се внушава, че тази цена е трябвало да бъде около онази, която се търгува на много плиткия пазарен плафон на нашата борса. Искам да избегнем това, госпожо Председател. Тези неща ги казвам, за да залегнат в доклада. Аз ще настоявам да залегнат! Защото хвърлени така внушения – „Разбирате ли, драги зрители, тук за едни 2 лв. може да се купи, пък то се купи за едни 5 лв.!“ – ей тези номера могат да вървят някъде другаде, но в сериозно място като комисия, като парламент те не могат да бъдат неопровергани, защото фактите са други! Фактите са тези, които изложиха пред нас колегите! И това е една сделка, извършена по всички законови правила, по всички пазарни правила. Това е абсолютно вярно, защото няма нито едно нарушение нито на пазарните, нито на…
Главна дирекция „Конкурентоспособност“ (да преведа, защото колегите професионално я наричат по друг начин, както е съкращението от английски), която е призвана да следи за пазарните правила в Съюза, казва „да“, сделката е извършена по пазарни правила. Така ли е, или бъркам? Така е. И сега ние тук казваме: не е по пазарните, защото на нас не ни отърва да е важен този извод. Да де, ама е важен изводът на компетентните органи, а не изводът, който ние искаме да си направим. (Реплики.) Не, ние не сме компетентните органи. Не, не! Ние сме тук да видим дали всичко е направено и верифицирано от компетентните органи! Ние сме тук да правим изводи „според нас това не е пазарна стойност“. Кой казва дали е пазарна стойност – Йордан Цонев и професор Гечев ли? Уви, не. Не уви не, а слава Богу не. Казват го компетентните органи на Съюза и на Република България. А тези компетентни органи не сме ние. Това също държа да влезе в доклада! Компетентните органи са одобрили всичко по тази сделка.
И сега извън този спор да поставя още един въпрос. Хипотетично да приемем, че би могло да се върви в друга посока, да се събори тази емисия и да се търси нова, и нова, докато емитентът се съгласи цената да е друга защото няма друг механизъм. Не можеш да му кажеш: „Ще ти купя на 3 лв., хайде сега си поправи, обратно върни книжата да ги поправим…“ Не, просто се спира тази емисия, прави се нов проспект и така.
Където тук е калкулирана ползата на държавата, на останалите банки в банковия сектор и коя полза е по-голяма за България – 50, 100, 150 милиона или повишаването на активите на целия банков сектор след влизането ERM и в Банковия съюз и евентуално в… Тези ползи за кого са, те къде са, къде се калкулират? Те са даденост, някаква даденост. Къде ще ходят? Това са реални ползи. Ползи, които са в десетки и стотици пъти по-големи, отколкото бакалската сметка 150 милиона ли е, 50 ли е, 80 ли е, 70 ли е. Прави се проспектът, върви се напред, влизаме в ERM, повишава със стойността на банковите активи. Господин гуверньор, греша ли като казвам, че общата стойност на банковите активи се повишава от този процес, който върви? Греша ли? (Реплика: „Не.“)
Е, щом няма спор, за какво говорим ние тук? Ама разбира се, че и аз, ако съм министър на финансите, ще удрям по масата и ще настоявам това да се случи, разбира се, по пазарния и по законовия ред. Но дума не се обелва за това! А трябва да се сложи това на масата като калкулация, макар че това, като го казвам, затварям с това изказването си, това го казвам само за сведение, че ние като оценяваме, трябва да оценяваме всички фактори, от които има полза държавата.
Имало ли дивидент?! Това е най-големият дивидент – да си стабилизираш банковата система и да повишиш активите на банковата система, и да влезеш в онзи механизъм, в който избягваш всякакъв риск от фалит на системна банка, на малка, на всичко, с помощта на онзи, големия механизъм. Това е най-големият дивидент. За мен лично всякакъв друг дивидент е „бля – бля“.
Така че за протокола и за доклада, който ще пишем: за мен констатацията от това, което чух, е: има една перфектно проведена емисия по всички правила на законодателството в България, под надзора на БНБ и под надзора на Главна дирекция „Конкурентоспособност“ и на Европейската Централна банка. Тя е проведена и по всички правила, и е верифицирана като пазарна от компетентните органи. Това е моето заключение от всичко, което чух. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Колеги, има ли друг, който иска да вземе отношение или да постави въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Една реплика…
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Очевидно, че има две различаващи се мнения.
Да, наистина е добре, че активите на банковата система растат, но нашият спор е при каква цена.
И като ще говорим за ползи за държавата и други, то може да има и ползи за една дебела сянка, която е налегнала българската икономика и която изнича оттук – там. Така че е въпрос на калкулация. Но за това ще говорим по-нататък.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Моите въпроси по-скоро са уточняващи към госпожа Филипова. В докладите, които ще ни представите, ще бъдат ли видни Вашите мотиви първо за отхвърлянето на проспектите, за промяната в цените в тях, и за Вашето одобрение да бъде цената под балансовата?
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Да.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Молбата ми е, ако не се съдържат, да ни изпратите допълнителни Ваши уточнения защо се е стигнало дотам. Първият доклад от декември защо е отхвърлен, първият проспект, след това вторият защо се е променил на по-висока цена и в крайна сметка защо се е стигнало до продажба под балансовата стойност, тъй като Вие сама казахте, че това е в разрез със закона, има и изключения, защо се е стигнало до тези изключения, какво точно е наложило да се стигне до тези изключения. Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колко малки акционери по смисъла на това, за което говорим, има Първа инвестиционна банка? Общият брой на акционерите какъв е?
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Тази информация я нямам пред мен…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тя е публична, но аз не съм се ровил…
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Не е малък, но наистина… (Реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Четирицифрен е.
Питам, защото ако аз имам закупени от борсата акции, със сигурност ще Ви задам въпроса на какво основание Вие понижавате моята, след като не продавате на балансова, след като не сте одобрили емисия, защото това е в ущърб на обикновения акционер, на малкия… (Реплика.) Остави на колко могат, аз съм купил акция, да кажем, с надеждата, че тя ще расте, прочел съм закона, че при нова емисия, в която аз няма да мога да участвам, не желая примерно, или нямам пари, на мен ми е защитен интересът, защото те нямат право да одобряват под балансова стойност. Аз, ако съм малък акционер, ще питам защо ми обезценявате акциите?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Това питам и аз.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, именно. Това е в обратната посока на това, за кое Вие питате. Да, да, точно така е. (Реплика от народния представител Румен Гечев.) Но това е само за този проспект, професор Гечев! Това не е за общата търгуемост на… (Реплика от народния представител Румен Гечев.) Моля Ви! Това, което съм закупил, важното е каква балансова стойност стои зад него, а не каква пазарна стойност, тя се мени, днес е 2 лв., утре ще е 202 лв., условно говоря. Но балансовата стойност е важна!
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Стойността на инвестицията, която са направили настоящите акционери, наистина не трябва да се различава от тези, които са бъдещите. (Реплики между народните представители Румен Гечев и Йордан Цонев.)
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Господин Радев иска да вземе отношение.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Не знам дали ще има някаква полза за решението на Комисията, но искам да кажа това, което казах и в началото. Това е може би транзакцията, която е проверявана най-много, най-продължително от всички най-компетентни институции, да оставим вътрешната процедура, от външните институции. Цялата тази дискусия може да бъде продължена много, включително спорът балансова срещу борсова стойност, след това на каква цена се е реализирала емисията. Не трябва да забравяме, че всъщност защитата е и в двете посоки. Имаше сериозни рискове за всички, включително и емитента, ако той отиде на цена, която е значително под балансовата стойност, какъвто е случаят. Така че има методология, тя е проверявана от всички възможни институции.
Трябва да кажа, че тези, които участваха пряко в проверката, не бяха специално този тип хора, които подкрепят безрезервно всичко, което ние предлагаме, даже бяха хора, да кажа така по-меко, консервативно настроени към цялата идея България да стане част от Банковия съюз и левът да стане част от валутния механизъм. Така че тя е проверявана по всички възможни канали, воден е разговор на всички възможни равнища. Госпожа Маринела Петрова правилно каза: това, което те имат като писмен документ от DIGICOM, аз съм участвал в дискусии на равнище комисари на Европейската комисия с двама от тях и беше много ясно. Всъщност дискусията, която се водеше от самото начало, е трябва ли при това състояние на пазара, при пандемията, в която навлизахме, да се търси изобщо пазарно решение. Всички бяха скептични.
Всъщност аз и БНБ бяхме от самото начало привърженици на идеята за пазарно решение. Ако се върнем към историята и се проследят всички, имаше ясни индикации от края на миналата година, от началото на тази година, че има сериозен инвеститорски интерес. Факт е, че процесът отне повече месеци. В края на април всъщност ние разполагахме с две-три седмици, за да се реализира цялата тази операция. Това донякъде обяснява участието на един частен инвеститор. Тези неща са проверени. Аз съм свидетел на изпращането на всички тези документи, включително методологията, включително потенциалния инвеститор на онзи етап. Те са проучвани, ние имаме писмени отговори, че всичко това отговаря на процедура, която се определя като пазарна. Никога не трябва да забравяме и тази част. Има много сериозни санкции, включително могат да се повдигнат и съдебни искове, ако се даде изкуствено занижена цена, особено ако тя се различава съществено от балансовата стойност, какъвто е случаят.
Така че пак искам да кажа това, което казах: това е възможно най-сериозно проверяваната транзакция, поне в която аз съм имал някакво участие, и изводите са категорични: участвах в много дискусии, аз съм сигурен, защото знам от много други подобни ситуации, когато представяме всичко пред голяма група, в която са представителите на институциите от всички страни, от Еврозоната, ако имаше открита тема, че ще бъде поставен този въпрос.
Ето, Иво Николов беше с мен при последното представяне пред Генералния съвет, когато се взе решението, нямаше нито един въпрос по тази тема. Валутният курс, икономическата ситуация, мерките, нито един въпрос! Ние бяхме подготвени и очаквахме, че такъв въпрос ще бъде поставен. Всъщност това, което дойде като обратна информация, е, че нямаме открита тема по отношение на тази финална фаза на капитализирането на Първа инвестиционна банка. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колега Радев, тук това коментирахме при цялата тази операция: разбираме и това си е право на основните акционери на Първа инвестиционна банка, че всички парички, които изкарат от операциите, ги връщат обратно в банката. Това е чудесно. Вие би трябвало да имате някакво обяснение. Може ли като икономист просто да кажете защо частен инвеститор, който няма контрол върху управлението на банката, за да вложи в банката определена сума, закупувайки, ставайки съсобственик в банката, естествено е анализирал банката и е видял, че досега дивиденти не се изплащат, и той няма никакви юридически права, така да се каже, много са му малко акциите, за да може да промени тази политика, тъй като се очаква, че тази политика най-вероятно ще продължи. Според Вас защо един инвеститор ще се появи изведнъж с десетки милиони да инвестира, след като той няма да получава дивиденти? Какво би било обяснението, според Вас? Защото всяка инвестиция е нормално да очаква инвестиционна възвръщаемост.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Този въпрос към инвеститора. Ние не поставяме под съмнение какви са…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Но е странно, нали?
РАДЕВ: Аз не мисля, че е странно.
ДИМИТЪР РУМЕН ГЕЧЕВ: Защо?
ДИМИТЪР РАДЕВ: Защото при това състояние на пазара, при това състояние в което се намира Първа инвестиционна банка, тя действително представлява интерес. За всеки, който внимателно е проучил въпроса… Ние установихме недиректно, но на по-ранен етап, че всъщност този инвеститор проявява интерес към тази банка от продължителен период от време. Всъщност се оказа накрая, че те са наели една от най-добрите юридически фирми в Европа, която се занимава с подобен тип проблеми, да проучи всички юридически аспекти. Имахме запитване, на което сме говорили, ние отговаряме на всички тези запитвания, как се третират подобен род придобивания, дали се спазват европейските регулации в България или не се спазват, естествено, ние сме отговорили положително. Фактически това показва интерес, ние сме имали и други такива запитвания. Тоест към тази емисия всъщност имаше интерес и аз мисля, че състоянието на пазара и кризата всъщност повлияха сериозно.
И третият фактор е времето. В момента, в който беше ясно, че ще се отиде на такова решение, до реализирането на емисията, имаше буквално няколко седмици. Това е изключително кратък срок. Неслучайно и тук пред Комисията, мога да го кажа, аз направих и публично заявление, към края на април вече изглеждаше, че всички технически срокове ще бъдат изпуснати. Така че това са трите фактора, които повлияха, но, пак повтарям, ние не поставяме, има определена процедура при определено участие на инвеститор, на който ние правим много задълбочени проучвания, ще излъжа, ако кажа, че не знам кой беше инвеститорът преди да бъде обявено, формално ние не бяхме получили такава информация кой е инвеститорът, как ще участва и това беше рискът буквално до последния момент. Ние водихме разговор с различни комисари, които изразяваха също това съмнение дали ще участва частен инвеститор. Нашият отговор беше - трябва да опитаме и ако не стане…
Другата опция беше да се тръгне към процедурата за държавна помощ. Това беше опцията, която се разгледаше още в самото начало. Защо не тръгна от самото начало да си минем по цялата процедура, вероятно цената за държавата щеше да бъде по-висока, и в крайна сметка и репутационни, и от всяка една друга гледна точка минусите щяха да бъдат много повече.
Но пак казвам, може да се събере информация, знам, че има такива писма, с които ние не разполагаме от тези оперативни равнища, които са правили проверката. Категоричният извод, който беше потвърден, ако той не беше потвърден, БНБ също щеше да реагира по съответен начин, е, че става въпрос за пазарна сделка, че няма да се инициира процедура за държавна помощ, пак казвам, при участието на хора с консервативно мислене по отношение на това дали България трябва да върви в тази посока или не. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Колеги, мисля, че няма други въпроси. Разбира се, извън популизма и гръмките фрази, които се изрекоха тук по отношение на темата, все пак трябва да не забравяме, че ние имаме конкретно възложена цел с решението на Народното събрание, която, пак Ви припомням, казва да установим фактите и анализ на всички факти, преки и косвени ефекти във връзка с придобиването от Българска банка за развитие на акции от капитала на Първа инвестиционна банка. Очевидно това е една законосъобразно проведена транзакция, тежко проверявана от всички институции, не само в България, включително и в чужбина.
Така че ако няма други въпроси, нека да приключим с тази първа точка от дневния ред. Благодаря на гостите за техните изложения, отговори, за присъствието и Ви пожелавам хубав ден.

Преминаваме към т. Разни.
Отсъстват Кръстина Таскова и Елена Ангелинина, които са подали писмени уведомления, че нямат възможност да присъстват, имат друга комисия, доколкото разбрах, която се провежда в момента.
Колеги, да видим как процедираме. Аз мисля, че ние в желанието си да разберем и обсъдим всички факти и всички обстоятелства, се втурнахме и изслушахме общо взето институциите, които имат отношение към темата, като например ето днес при нас имаше четири институции: БНБ, Министерството на финансите, КФН, ББР също бяха тук, миналия път изслушахме ББР и Министерството на икономиката. Този подход действително се оказа по-удачен, защото когато гостите са заедно тук, те могат взаимно да се допълват. Мисля, че получихме по-полезна информация. Ако искате, да преминем към изготвяне на доклада. Ако има други предложения, дайте да видим, и да изчакаме становищата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Ако не се лъжа, предният път помолих, ако възможност от ББР когато присъстваха, да ни предоставят тази документация, която те бяха донесли. Не сме я получили до този момент. Очевидно или е суперсекретна или не са я предоставили.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Или се разсейват. (Реплики.)
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Бяха си подготвили еднотипни папки и ми е интересно да видя тяхната гледна точка в писмен вид, защото слушането е едно, а писането е друго, доколкото не представлява някаква конфиденциална информация.
И, второ, на мен лично ми е любопитно, защото в темата на комисията влизат и косвените ефекти, да чуем и този борсов посредник, през който е минала сделката, само него не сме слушали. Най-малко ме интересува като информация дали на този малкия пазар, така наречен, на единичните акции се е отразило по някакъв начин, дали има някаква реакция след сключването на тези сделки, които коментираме тук.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имате предвид и представител на Фондовата борса?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Да. И да приключваме, защото няма друго повече какво и кого да питаме. От чисто любопитство, защото нямаше кой да ми отговори дали това се е отразило на тези, както каза господин Цонев, на малкия плафон…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Трябва време, колега.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не мина малко време, допускам, че търгувате на борсата, знаете как се отразяват всякакви малки движения веднага.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, аз съм посъветвал всичките си приятели да си купят акции от банката, защото тази транзакция и всичко това повишава активите… (Реплики.)
Предлагам да не правим заседание, докато колегите получат доклади и каквато информация искат, а като ги получат и прочетат, да видим дали да правим.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Дали има необходимост.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Междувременно предлагам наистина да се готви докладът, защото извън това дори да има някакви въпроси, те ще бъдат доста по-второстепенни. (Реплики.)
Няма лошо, аз съм съгласен. Въпросът е, че това предлагам аз.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добре, благодаря.
Във връзка с документите, които обещаха от Българската банка за развитие, днес говорих с надзора им и те казаха, че ще бъдат изпратени, надявам се в рамките на днешния ден, ако не утре, в момента, в който ги получим, ще Ви ги изпратим. (Реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз исках още нещо да поясня, тъй като си направих труда да питам, а това е важен въпрос, ние го разискваме всеки път, две заседания, участието в управителните тела. По Закона за публично предлагане на ценни книжа те са публично дружество и никаква възможност няма да се вземе решение да участва еди-кой си. Има възможност за следното: когато направят общо събрание, всяка група акционери, които имат над 5%, могат да се групират и да правят предложения за управителните тела. Да знаете, че това е единствената опция когато дойде общо събрание, ББР може да направи предложение, но общо събрание решава, нямат задължения. Също така Правителството, ББР или Министерството на финансите няма право да вземе решение „вземаме решение еди-кой-си да е наш представител“. Може да вземат решение да предложат да имат представител, нищо друго.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не знам какви са правилата, като народен представител ще помоля за протокола от Министерския съвет, на който са взели решението, това което обсъждаме ние, да ни го предоставят. От 12 юни.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Аз не знам каква е процедурата… (Реплики.) Те са качени на сайта на Министерския съвет, така че мисля, че могат да бъдат свалени оттам.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да ни го дадат официално.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добре.
Закривам комисията.
(Закрито в 16,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгения Ангелова