---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на
„Първа инвестиционна банка“ АД





П Р О Т О К О Л


На 29 октомври 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Приемане на Доклад за дейността на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители на Временната комисия се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Евгения Ангелова.
* * *


ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добър ден, колеги! Има кворум и откривам редовното заседание на Временната комисия.
Дневният ред на днешното заседание е следният:
1. Приемане на Доклад за дейността на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД.
2. Разни.
Колеги, имате ли други предложения относно дневния ред?
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Колеги, преминаваме към точка първа и приемането на Доклада. Докладът беше изпратен на електронните Ви пощи и бяхте помолени за бележки или коментари, а ако имате такива, те да са в срок до вчера. Получихме бележки от професор Гечев.
Давам думата за коментари и бележки.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, първото е препоръка, тъй като ние не бива да се ангажираме с никакви оценки за Банката. Трябва да се съгласите, че нашата работа не е да внасяме съмнения и проблеми в банковата ни система или оценки дали е платежоспособна, дали е супер банка, каква банка е, защото не е наша работа – има си Централна банка, има и надзор.
Добре ще бъде да се съкрати Докладът в тази част и да се напишат един-два параграфа какъв пазарен дял има банката като основен капитал, защото тук е доста разводнено и ще излезе като реклама на някаква банка. Добре е, че я има Банката, защото тя е единствената голяма българска банка, така да се каже, но това не означава, че не трябва да сме взискателни.
Предлагам този текст да се прегледа още веднъж редакторски и там, където може, да се съкрати, защото има такива оценки – тя е платежоспособна, тя не е, и е добре да не се ангажираме. И шефът на КТБ каза, че тя е платежоспособна, а на другия ден я затвори, но да не влизаме в такива приключения. Има някои неща, които трябва да си доизясним в текста. Ако не постигнем съгласие по тях, а едното е политическо, разбира се, и с него съм завършил. Ние ще го сложим в Анекса и ще го подпишем с особено мнение.
Вижте, цялата наша работа не е да определяме какви са интересите и какво е състоянието на ПИБ, а да видим дали тази операция на държавата е извършена по пазарни условия и дали е в интерес на страната.
В някои случаи отговорът няма как да бъде еднозначен и примерно основният проблем, който е икономически и политически, то затова поисках стенограмата на Министерския съвет в писмен вид. Какви са фактите там? Фактите са, че премиерът господин Борисов е прекъснал доклада на Влади Горанов – за сделка с 140 милиона лева, като е изпратил другите министри да се срещнат с журналистите и да обясняват еди-какво си и само за две-три минути са взели решение. По-лошото е, че премиерът на България е казал, цитирам: „Най-важното е да уведомим, че ще бъдат обратно изкупени акциите с лихва, а не с дивиденти“ – да речем, че това е техническа грешка, макар че той трябва да е подготвен за такава акция „и специално да се запише точно“.
Къде да се запише? Кой е дал информация? Това не е тайна и дали аз или друг ще отправим питане към премиера, откъде-накъде той е обявил, че ще има обратно изкупуване на акции?! При нашата среща тук, когато поканихме тези хора, е ясно черно на бяло в докладите им, че това противоречи на закона и няма как да бъде. Затова изисках допълнително да знам дали има някакъв договор, който досега не са ни показали.
КФН и Българската банка за развитие казват, че такъв договор е нямало и не може да има. Тогава премиерът ще трябва да ни обясни в залата откъде е взел обратно за изкупуване, защото на практика той лъже. По каква причина лъже, защото това е много сериозен въпрос?!
Аз Ви предлагам под някаква форма да го отразите, а ако не го отразите, ние ще го направим, защото не може да бъде подминато, тъй като ги има в протокола. Все пак аз разбирам, че това е политически въпрос за управляващите, но е странно въобще да го няма в Доклада.
Някъде трябваше да пише, че от предоставените материали е видно, по неизвестни на нас причини се е заблудил премиерът, за това, което е казал той на заседанието на Министерския съвет и което се излъчва по интернет, че той е допуснал грешка, така да го нарека.
Второ, за това, което казват експертите аз имах притеснения и ги попитах, и естествено правихме консултации с хората, които от десетилетия работят на пазара.
Имайте предвид, че за такова нещо се носи наказателна отговорност, защото изказванията на политици и особено на премиер, президент и министри – какви ще бъдат условията на покупката, ще има ли обратно изкупуване и дали ще има лихви и какви ще са дивидентите, а в случая той ги нарича „лихви“, влияят върху цената на ценните книжа. Това е абсолютно забранено по всякакви европейски правила. Това е въпрос, за който Ви казвам, че ние ще го засегнем категорично – в Анекса към това обяснение, и в пленарната зала.
Трябва да Ви кажа и да похвалим Доклада на КФН, защото е перфектен юридически. Ние го гледахме с колегите, с експерти юристи и с други. Той е много сериозно направен, като отговаря на европейското и на българското законодателство. Да, има някои странности, на които не можахме да реагираме, и докато бяха тук колегите, да ги питаме. Има следната странност, отбелязана е в доклада на Евгения и е по дати, като се позовават на доклада на КФН.
Миналият път ние дискутирахме за цената, че се отчитат всички фактори, а Данчо каза за малките акционери и така нататък. Всичко това е добре, но ние ще трябва да обясним нещо много странно. Значи, на 12 декември Управителният съвет и Надзорният съвет на ПИБ предлагат индикативна стойност от 5 лв., а след като КФН ги връща, после на 20 февруари изведнъж е 8 лв., базирайки се на балансовата стойност. Нали е така?! (Реплика от Йордан Цонев.)
Да, ще обясня. Ако ние не отбележим тази алогичност, защото, вижте, предлагат на 5 лв. – връщат, предлагат на 8 лв. – връщат, отиват на 5 лв., и ние казваме, че COVID-19 няма как да не влияе на всички пазари и на капиталовия пазар. Естествено е, че ще влияе и това е правилно. Ако ще влияе, защо ще бъде 8,57 лв. през февруари, а после ще се връща на 5 лв.?! Тоест трябва да ги изясним и да проверим още веднъж тези дати, защото в този си вид е логично.
По отношение на цената искам да изясним нещо, което да е ясно на всички колеги и да няма защо да водим спорове. Според нас текстовете, предложени от нашата банка ББР и КФН за методите, които са приложени, са точни. Те са международни правила и са посочени. Ако се върнем на тия дати, ще бъде много интересно как с едни и същи модели банката е определила веднъж, че цената е 8 лв., а след това по същите модели изведнъж е 5 лв. Трябва да има някаква причина!
Причината може да бъде и заради COVID-19. Тези модели няма да помогнат, в смисъл че поне към момента не съм видял да има модел математически как се изчислява ефектът на COVID-19, но сме съгласни, чe COVID-19 влияе за намалението на цената. Това е така. Ако това е така, то просто с тези математически модели означава, че ще се умножи по 1,15 или 1,11, при положение, че няма как да го измериш в момента ефективно, освен да кажеш, че е натискане на цената надолу. Няма как да стане и нашата работа всъщност не е да водим спорове по моделите, след като те отговарят на международна практика – дали цената е по-висока или по-ниска всеки може да намери аргументи, дали е 5,50 лв., дали е 6,2, дали е 3,30, но обърнете внимание на приложената информация от Фондовата борса и наистина обемите спрямо тази сделка са по-малки.
Аз имам някакви професионални подозрения, че част от тия сделки, а и това го правят всички фирми, са така изкуствени, за да се поддържа цената на акциите, но това няма как да го опишем в Доклада. Очевидно има и такъв момент. Все пак каквито и да са обемите, като отворите отдолу ще видите, но даже и за мен е изненада, че след като българската държава влиза в сделката и се увеличава цената на акцията, на пазара малките пакети падат. Това също може да го отбележим, но не е наша работа да правим теоретични анализи, защото не е наша задача да направим анализ на движенията на Българската фондова борса.
Тук има един политически извод. В Доклада пише и не знам дали е при теб, или от КФН си го взела, че има срив на Фондовата борса. Това също е предмет за дискутиране и поне аз ще го отбележа. То трябва да е в друго заседание на нашата комисия и да поканим тук капиталови пазари и фондова борса, защото за това си има причини. Ние не можем просто да отчитаме, че в пъти намаляват обемите на търговията на Фондовата борса, без да направим анализ и да питаме институциите дали е проблем, който е само институционален, дали е проблем на правилата, дали са някакви други тенденции и така нататък. Това също не е предмет на нашия анализ в този доклад.
Нищо не сме написали за другия купувач, в смисъл, че в Доклада е добре да се отбележи и да пише, че държавата е заедно с друг частен участник. Отсега Ви казвам, че ще кажа няколко думи за този участник, тъй като все пак влизането на този участник, който направиха по отношение на Първа инвестиционна банка – предишният директор, който сега е в ББР, съвсем добросъвестно ни каза, че печалбата се реинвестира в банката, тоест досега дивиденти не се разпределят.
Затова възниква въпросът за този цар на хазарта в Европа – най-голямата фирма: какви интереси има той? Вече възниква и ролята на опозицията и да питаме дали тази сделка не е свързана с някакви други събития, които стават последните месеци в България. Според мен има някаква връзка, но мога само да я изразя, защото не е моя работа да извеждам конкретни доказателства.
Трябва да споменем кой купува другия пакет от тия 200 милиона – около 60 милиона е купил чехът, така ли беше?! Има един момент в доклада, за който бихме желали да се редактира. ББР са написали и аз помолих да ми дадат отговор на този въпрос, но не са отговорили. Въпросът е следният, че има умишлено навеждане на мисълта на читателя от това, което те са написали, тоест, че сделката е препоръчана от ЕЦБ.
Дайте да напишем: ЕЦБ е препоръчала ПИБ да бъде така добра и да си набере капитала, тъй като това е изискването. ЕЦБ не е препоръчвала българската държава да купува акции, тъй като няма частен интерес от инвеститори.
Ще отворя една скоба. Както говорихме за цената, правилно пише в Доклада – трябва да се види дали е в КФН или е в нашия доклад, че когато са предложили проспекта на КФН, което е съвсем правилно, ръководството на Първа инвестиционна банка е казало, че предложената емисионна цена от 5 лв. е въпрос на преговори с потенциалните инвеститори, и това е напълно нормално, защото цената може да се промени нагоре или надолу.
Ние твърдим или поне аз твърдя, че българската държава, ако беше изчакала, можеше да купи тези акции на по-ниска цена. За това нещо има и логически аргументи. Вижте, КФН е утвърдила цената на 5 лв. и са направени съответните изчисления, но по никакъв начин не задължава никого да купува.
Аз съм купувачът и ми казвате, че цената е 5 лв., а аз Ви пожелавам: всичко хубаво! Извинете, не съм длъжен да купувам! Като Ви задължават да си осигурите капитала, какво ще направите?! Вие ще понижите цената, както при всяка друга стока, макар че тази е специфична. Правителството сигурно ще извади аргументи, че банковият съюз си струва заради ERM 2, но все пак ще трябва да докажат, че държавата помага за решаването на този проблем. Защо това трябваше да се случи през юли? Можеше да изчакаме и да купим много повече акции, а държавата да влезе в ПИБ със същите пари.
Като парламент ние сме длъжни да кажем от тази операция как е защитен държавният интерес. Това е много важно за данъкоплатците, защото на този въпрос не е отговорено тук. От направените разговори какво е ясно? Ще го свържа с политическия въпрос – няма и не може да има клауза за обратно изкупуване, тоест държавата поема риска. Ако един ден тя реши да продаде акциите, то може ли да спечели? Тук държавата е поела риск – ако се наложи да кашира тези акции, тя може да понесе загуби. Ние това ще го видим още като приключи балансът тази година, а и от разпределението на дивиденти.
Второ, държавата знае, че банката не разпределя дивиденти. По тази причина ние какви основания имаме да мислим, че тези пари ще се върнат и след колко време? Комисията установява, че в момента не можем да кажем, че тази акция на държавата, който и да я представлява, с тази си акция не гарантира интереса на данъкоплатеца – кога парите на данъкоплатците ще бъдат върнати. Няма как да има гаранция при такава операция на капиталов пазар и това е проблем, който ние няма как да не го отразим в този процес. Това са ми бележките.
Освен това има един такъв проблем, че няма никакви гаранции от банката, защото няма как да има такъв договор, както казахме, но държавата влага огромна сума пари и тя по никакъв начин не управлява парите си. Тя не участва в управлението на тези пари и правилно е посочено, че двамата основни акционери имат по 42,5%.
Искам да декларирам, че нямам конфликт на интереси, не познавам никой, нямам влогове в такива банки, така че съвсем спокойно и добросъвестно прегледах материалите. Пак Ви казвам, че всички имаме интерес банките ни да са в добро състояние. Всички колеги знаят, че чуждите банки са над 70 на сто от активите, което е грешка на всички нас през последните 30 години, но това е сюжет за друг разказ.
В момента ние какво правим? Ние наливаме 140 млн. лева и двамата основни акционери при тази промяна в структурата на капитала остават мажоритарни собственици, и сигурно много са се зарадвали, а и няма как да не са се зарадвали хората, защото им е решен въпросът на банката и ще си управляват още.
Мисля, че за всички е ясно, че чешкият акционер е дошъл заради държавата и това е съвсем ясно. При какви условия е дошъл? В момента ще гадаем, но ще изплуват след седмица-две, месец или пет, защото, за да инвестира чехът 60 милиона без дивиденти, то е очевидно, че са му дадени някакви гаранции.
Това е логично, но всъщност в момента двамата основни акционери в ПИБ управляват още 200 милиона, в това число 140 милиона на държавата, без държавата да има някакъв глас. Ние ще разберем и ще видим какви са резултатите в началото на всяка следваща година, когато банката си публикува отчетите.
Пак казвам, че вероятно правителството ще твърди, че този риск е бил разумен и че го прави заради голямата цел. Нашата задача е: от срещите, които сме направили, да сме установили първо, второ, трето, четвърто, пето, като ще има и дискусия сигурно. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Гечев.
Има ли някакви други коментари, или аз да кажа няколко думи върху това, което Вие коментирахте?
Не мога да приема, че Докладът е рекламен материал на банката или на каквото и да било друго. Той реално отразява информацията, която ние сме получили на заседанията и на изслушванията с институциите, които поканихме. Съмнявам се някой от тях да рекламира Първа инвестиционна банка. По-важно е да се отбележи, че нашата Временна комисия не верифицира информацията, която тези институции ни дават, а всъщност отразяваме в Доклада събраната информация – такава, каквато сме я получили от изслушаните страни. Въз основа на информацията, която сме събрали, ние излизаме с изводите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може ли да добавя нещо, защото в момента правим редакция?
Предлагам да се напише, че настоящият доклад и данните в него са основата на информацията от следните официални институции – първа, втора, трета, четвърта и така нататък.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, за тази бележка.
Във всички документи на Комисията е отразено кои са били институциите, които сме поканили, стенограмите са достъпни, като изключвам една стенограма от заседанието, което беше закрито. Мисля, че основната информация, която ние сме използвали за Доклада, беше получена в откритите заседания, които сме провеждали. Освен от изслушаните гости формално няма откъде другаде да черпим информация, не можем да си измисляме и да правим някакви предположения, които не са базирани на фактите, получени в процеса на работа на нашата комисия.
Конкретно за определенията, които Вие цитирахте – дали банката е платежоспособна и така нататък, това са определения от докладите на двамата министри към Министерския съвет. Тези доклади са публични и вече са публикувани, тоест, казвайки това, не казваме нищо ново и нищо различно.
Аз съм убедена, че на всички нас е ясно, че това е стратегическа сделка. Тук не става въпрос за транзакция, която е проведена с цел на някаква огромна печалба, която да има държавата. Вие коментирахте, че цената се определя от Първа Инвестиционна Банка и се определя в проспекта. Вие знаете, че съответно Комисията за финансов надзор утвърждава или не утвърждава тази цена, а в случая тя е последната утвърдена. Аз няма да адвокатствам на Българската банка за развитие, но според мен има някакво неразбиране относно влиянието върху цената – смесваме закупуването на права със закупуването на акции. Има разлика в тези суми и това е нещо, което Вие го визирате.
Иска ми се да спомена по Вашите бележки и във връзка с начина, по който е протекло заседанието в Министерския съвет. Това не е предмет на нашата комисия. Ние реално разглеждаме самата транзакция и ефектите от тази транзакция, а това как темата е била представена и как е била обсъждана на заседанието, което е различно от заседанията на нашата комисия, не би следвало да представлява предмет на отразяване в нашия доклад и на обсъждане в нашата комисия. Според мен няма смисъл да го коментираме допълнително и мисля, че не е нужно да се записва в Доклада, тъй като това не е предмет на нашата комисия. Това е съвсем накратко, колеги.
Колеги, имате ли допълнителни бележки?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Имам бележки по отношение на това какво трябва да се отрази в Доклада и какво е направило отразено от това, което до този момент оспори професор Гечев. Нашата комисия действително трябва да констатира точно определени неща и тя ги констатира. Аз мисля, че Докладът е много добре направен и ние ще го подкрепим с господин Кичиков, запознахме се много подробно с него.
Какво констатира нашата комисия? Нашата комисия констатира извършена ли е сделката по всички правила и закони на България и на Европейския съюз. Отговорът е: да!
Второто нещо, което констатирахме, е как е определена цената. Констатирахме, че е правилно определена.
Третото нещо, което искахме да констатираме, е дали тази цена и транзакция е извършена на пазарен принцип. Европейските институции смятат, че сделката е извършена на пазарен принцип. Ние няма какво да отразяваме тук с догадки, защото всичко, за което се говори, е с догадки. Съгласен съм да проверим тайминга на двете твърдения да не би да е сгрешен.
Аз много добре знам, че всъщност през месец декември одобреният проспект е бил по-близо до балансовата стойност, а после предвид Ковидкризата и предвид малкото време за реализиране на сделката, то тя е трябвало да бъде реализирана в рамките на срока, който е даден за произнасяне по повод молбата на България да бъде приета в ERM 2. Иначе тази сделка можеше да бъде оставена за неопределено време, защото нищо не налагаше да се бърза, а единствената причина, поради която се бързаше, е да се отговори на условията на Европейската комисия и на ЕЦБ относно приемането на България в съюза.
По отношение на това ефективна ли е сделката – третият компонент, по който бих могъл да се произнеса. Смятам, че е правилно отбелязано в Доклада, че дивидентът не е единствената форма на печалба от покупка на акции. Има други дивиденти, например увеличаване на цената на акцията или увеличаване на балансовата стойност на акцията. Има трети дивиденти, като увеличаване активите на цялата банкова система, има четвърти, пети и шести, защото ние влизаме в чакалнята и ще влезем в Еврозоната, когато и да се случи това. Ако дотогава ББР има акции в Първа инвестиционна банка, да – тогава вече може да се подпишем, че печалбата е гарантирана на 100%. Такава е европейската практика и такава е логиката на тези процеси.
От тази гледна точка смятам, че е по-добре да не изследваме евентуалните годишни ползи като конкретна печалба, защото трябва да включим и тези компоненти. Тези компоненти ясно говорят, че дори и частният акционер има такава цел. Това, което имаше като задача Комисията, ние го установихме много ясно и много точно. Сделката е извършена законово, сделката е извършена по пазарните механизми според оценката на европейските наблюдаващи институция, а те са органът, който е призван да следи за регулацията на пазарните отношения, а именно Главна дирекция „Конкурентоспособност“.
Сделката е извършена по всички правила на банковото законодателство, на фондовото и от тази гледна точка ние няма какви други неща да констатираме и да слагаме догадки в Доклада, защото ще изпаднем в състоянието на хората, които не си разбират от работата или искат от една сделка да сложат някакъв политически привкус, който не почива на факти. Тези неща, които искахме ние да установим, ние ги установихме ясно, точно и категорично. Просто там няма никакво съмнение относно това и това не сме го установили с някакви декларации на министър, заместник- министър или на тоя и на оня, а с оценките на регулатори като БНБ, ЕЦБ и като Главна дирекция „Конкурентоспособност“.
Госпожо Председател, аз предлагам да не влизаме в тази дискусия, защото я водим за трети или четвърти път. Всеки има право на своята оценка и професор Гечев, разбира се, има това право. Аз предлагам да гласуваме и неговите предложения по отделно, и да вървим към приключване на този доклад, който има и други механизми – подписване с особено мнение и изказване на това особено мнение, всеки има това право. За мен в Доклада няма как да бъде попълнено нещо друго освен това, което сме констатирали, а то вече е направено и дори професор Гечев не го оспори изобщо.
Искам с това да завърша – колкото до това дали Докладът представа някаква реклама на банката, може да го прегледате още веднъж, а и ние също. Има и други неща, които сме ги казвали само и единствено във връзка с дебатите, които сме водили по въпросите, които искаме да установим –дали е сделката ефективна.
Професор Гечев няколко пъти говори за дивидента и дали е раздаван, или не е. Би трябвало да кажем по силата на тая логика дали това може да навреди на банката, защото дивидент не е раздаван, за да се увеличи капиталовата адекватност на банката, което е добро за всички – и за вложители, и за акционери.
Докладът е добър и отразява това, което установихме и Ви предлагам този ред на действие оттук нататък.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
В такъв случай, професор Гечев, желаете ли да гласуваме Вашите предложения едно по едно, или да преминем към гласуване цялостно на доклада?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Предложенията, които направих, няма да минат и затова нека да не губим време. Аз ще ги напиша като Анекс, защото ние сме с особено мнение. Вижте, няма как заседанието на Министерския съвет да не го включите, тъй като това е основният проблем и вие го знаете отлично – фактически и политически, и ще стане страхотен скандал.
Извинете, но цялото решение за купуването на акции е на Министерския съвет на Република България. Какво крием тук и кой е взел решението – снаха ми Гюрга?! Това не е сериозно! По-добре го напишете в някаква форма, а пък ние ще си напишем каквото трябва, но да изключите кой е купувачът, кой взима решението и кой да е собственикът на тия пари. Министерският съвет на Република България ни представлява!
Какво има да коментираме и как няма да го напишете? Съжалявам, но не съм го казал аз. Премиерът е казал и ще го извадя от протокола – подписано и е с печат, и затова го исках.
Той е казал: „Обратно изкупуване с лихви и специално го напишете“. Откъде го е взел? Той трябва да ни каже. Установихме ли го това в протокола? Имаме ли го от Министерския съвет, който изискахме? Имаме го. Няма такъв протокол ли?! Това не е сериозно! Бъдете сигурни, че ще бъде обсъждано в медиите денонощно за няколко дни. Какво прави Комисията накрая?! Изключваме купувача.
Аз Ви казвам най-приятелски да напишете, че в протокола пише така. За решението на Министерския съвет не пишете колко минути е обсъждано, защото аз ще Ви кажа и ще го сметна. Напишете, че премиерът е казал: за обратно изкупуване. Установили сме, че няма обратно изкупуване, както е било поднесено на Министерски съвет и както е гласувано.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: А това обратно изкупуване се разглежда като някоя хубава опция за България, сериозно ли?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз не мога да гадая, попитайте премиера.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако има обратно изкупуване, то сделката е за 6 лв. с лихвите, но никой не купува акции с цел да получи дивидент. Всеки купува акции с цел те да се качат един ден.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Професор Гечев, във вашите бележки казахте, че вероятно ще поставите този въпрос. Такъв механизъм не е невъзможен и в писмото на Комисията за финансов надзор е описан такъв. Това е нещо съвсем различно като процедура, което в някакъв момент може и да се случи или поне е това, което е написано в едно от писмата, които имаме от Комисията за финансов надзор, като е обяснено в един или два параграфа.
Добре, в такъв случай няма смисъл да продължаваме да го обсъждаме. Колегата Цонев е прав, че вече трето заседание може би едни и същи неща си говорим. Предполагам, че Вие ще подготвите своето особено мнение надлежно. (Реплика от Румен Гечев: „Да, ще го представя“.)
Подлагам на гласуване Доклада така, както Ви беше представен.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 8, против – 2, въздържали се – няма.
Приема се.

По точка втора „Разни“ нямаме нищо.
Благодаря Ви за съвместната работа, надявам се, че тя е била ползотворна. Ще продължаваме да работим по другите въпроси, които предстоят – бюджета, данъците и така нататък.
Желая Ви приятен ден!
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,08 ч.)








ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА