---

П Р О Т О К О Л

№ 2



Днес, 01.11.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - Евгения Харитонова, заместник-министър; от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - Ангел Семерджиев, председател, Анжела Тонева и Андон Роков, членове, Ралица Стоянова и Екатерина Истаткова; от Българска фотоволтаична асоциация – Никола Газдов, Румен Христов, Никола Николов, Иво Цачев, Иво Иванов, Румен Петров, Владимир Аличков, Пенко Пенков, Десислава Лесова, Красимир Живачки и Васил Петев; от Българска банка за възстановяване и развитие – Даниел Берг; от Института за енергиен мениджмънт – Иванка Диловска; от Ес Ди Ен ООД – Пламен Денчев, Калин Василев; от Американска търговска камара в България – Анелия Ердли; от Българската академия на науките – Петко Витанов; от Българска ветроенергийна асоциация – Мариана Янева, Николай Николов, Себастиан Ньотликс; Българска соларна асоциация – Малинка Николова; Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори” – Светослав Димитров и Николай Кискинов; Българска търговско-промишлена палата – Васил Тодоров, Цветан Симеонов и Огнян Винаров; Адвокатско дружество „Иванова и Иванова” – Диляна Иванова; Електросоларни системи ООД – Мирослав Георгиев; Салиакра Уинд Пауър АД – Георги Петков и Вера Трендафилова; НСНЕ „Екоенергия” – Стоян Тенчев; Съюз на производителите на екологична енергия БГ – Пламен Дилков, Патрик Паулетто, Цветелина Стоилова, Адриана Начева и Крестиан Колев; Конфедерация на работодателите и индустриалците в България – Петър Андонов; Адвокатско дружество „СМS Cameron McKenna –Костадин Сирлещов; ЕВН България – Калина Трифонова и Петър Костадинов; Нови Енергии ООД – Йордан Станимиров; КРИБ и БФИЕК – Константин Делисивков; Енертраг – Калина Калинова; Скай Солар България – Снежина Начева, Десислава Горанова, Венцислав Крумов и Мила Папанова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Димитър Главчев, председател на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Предс. Димитър Главчев:
Добре дошли на заседанието на постоянно действащата Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Както вчера Ви обещахме с г-н Семерджиев на пресконференцията в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, днес ще имате възможността да задавате въпроси, които Ви интересуват, за да се получи прозрачност и яснота в работата на ДКЕВР, какъвто всъщност е и смисълът на създаването на тази постоянна комисия.
В началото, преди да подложа на гласуване дневния ред, който се състои само от единствена точка – Изслушване на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, искам да Ви призова да се води цивилизован и възпитан диалог. В рамките на 5 минути да задавате въпроси и по толкова да бъде и отговора, за да покажем, че наистина се намираме в парламента на страна-член на Европейския съюз. Ако се излиза от рамките на добрия тон Ви предупреждавам, че ще отнемам думата.
Предлагам на членовете на комисията следния дневен ред:
Изслушване на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за въвеждането на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи.
Който от членовете на комисията е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Благодаря ви. Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
На днешното заседание сме поканили и заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма, г-жа Евгения Харитонова, а от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране освен Председателят, тук са и членове на същата комисия. Ще помоля останалите гости, когато взимат думата, да се представят, за да се улесни работата на комисията.
Г-н Семерджиев, искате ли да направите встъпителни думи или направо да преминем към въпросите на уважаемите гости. Заповядайте.
Ангел Семерджиев:
Най-напред искам да благодаря, че сме поканени на това заседание. Уверявам Ви, че аз и моите колеги – двама от членовете на комисията - г-н Роков и г-жа Анжела Тонева, и един директор на дирекция, сме готови да отговаряме на всички въпроси.
Това, което искам да отбележа, като особено положително, е, че ние като регулаторен орган определяме политиката си, взимаме решение в рамките на правомощията, които ни се дават от действащото законодателство. Очевидно е, че е особено динамична обстановката, особено свързаната с развитието на възобновяемите източници и ние се намираме в съвсем различен етап от годините, в които беше приет Законът за подпомагане на възобновяемите източници, т.е. вече имаме едно значително нарастване на инсталираните мощности, имаме една структура на тези инсталирани мощности, която също е показателна от гледна точка на последните развития на технологиите и общите икономически условия за развитие на тези централи. Убедени сме, че ние няма как да извършим и да изпълним всички дадени ни правомощия от закона, ако не се прояви разбиране за гъвкавост на действащото законодателство.
Участието ни в такава комисия, каквато е сегашната, считам, че като резултат ще има по-добра защита на обществения интерес. Ние сме особено открит публичен орган и в тази връзка никога не сме се опитвали да поставяме някакви препятствия за получаването на информация за начина, по който взимаме решенията си. И пак повтарям, ние действаме в кръга на нашите правомощия.
Аз съм подготвил едно съвсем кратко изложение от две страници. Предполагам, че в него казвам неща, които повечето от вас знаят, но ако искате и считате, че не е необходимо, аз няма да го чета. А можем направо, разбира се, в зависимост от желанието на уважаемите депутати и на гостите, да започнем дискусията. Оставям вие да решите.
Предс. Димитър Главчев:
Аз ви предлагам да преминем към въпроси. А това, което сте подготвили да го дадете на експертите от комисията, за да го размножат и раздадат на тези, които се интересуват от вашето експозе.
Някои от колегите народни представители, членове на комисията, има ли въпрос? Г-н Петър Димитров, заповядайте.
Петър Димитров:
Предлагам да чуем потърпевшите от това решение на ДКЕВР. Те тук са много. Направиха една специална пресконференция вчера, на която за голямо мое удивление имаше 15 чужди посланика, но нямаше представители на Комисията за енергийно и водно регулиране, така че смятам, че ще бъде справедливо да чуем техните очаквания, за да могат и народните представители да получат представа какъв е проблемът. Проблемът в момента не е представен нито от г-н Семерджиев, нито от страна на представителите на възобновяемите енергийни източници.
Това е моето предложение. Нека да ги чуем тях.
Предс. Димитър Главчев:
Разбира се, да ги чуем. Това е основният смисъл на днешното заседание. Но първо попитах дали има въпроси от народните представители. Да смятам, че засега няма и да дадем думата на нашите гости. Заповядайте, като ви моля да се представите.


Пенко Пенков:
Аз съм от Българската фотоволтаична асоциация и съм член на Управителния съвет. Ние имаме общо взето единна позиция и проблемите при всеки един от зелените производители са близки. Така че мисля, че говоря от името на всички.
Първо, искам да благодаря, че сме поканени.
Второ, искам да кажа, че нямаме никакво намерение да влизаме в неконструктивна конфронтация. По-скоро считаме, че действително проблем има. Това никога не сме го отричали. Имаме разлика в мисленето относно причините за проблема и най-вече в начините, по които следва той да бъде решен. Естествено мога да кажа, че често сме обвинявани, че представляваме малък сегмент, само себе си, нямаме широка подкрепа. Ако г-н Семерджиев беше дошъл вчера – той беше поканен, щяхме да се радваме, да е там, щеше да види, че международната общност, не че е много важно, но все пак е нещо, както и доста бизнес организации от България общо взето не че подкрепят нашата теза, но изразяват едно твърдо становище, че едностранният начин по който се опитва да се намери решение, не е правилен. В тази връзка считам, че ако единственият начин за решение на проблема е това ние да платим, то голям смисъл от изслушването и от нашите въпроси няма. Но се надявам, че все пак биха могли да бъдат намерени и други начини за решаване.
Основните въпроси са няколко и в две посоки:
Едната посока е икономическият аспект, а именно колко точно е сумата на дефицита. Ние се опитахме да представим някакви данни, без да претендираме, че имаме експертните познания, опит и информация на комисията и затова питаме колко точно е размерът на този дефицит.
Също така искаме да бъде ясно на всички депутати, че става дума за дефицит и разходи в системата, които са по причина недостатъчно високата цена на зелената компонента, а не свързани, според нас, с увеличените преки разходи на самите дружества-разпределители. Тоест става дума за дефицит, който е в дружеството, краен снабдител, което купува и продава токът от нас и е свързан с плащанията към нас, а не някакъв допълнителен разход, особено голям от това, че ние съществуваме. Това трябва да бъде ясно. Аз считам, че системата за компенсиране на този дефицит, която е въведена с това решение, и която се опитвате да бъде затвърдена със законовите промени, които са предложени в закона за енергетиката и възобновяемите източници не само няма да решат трайно проблема, а ще създадат една изключително сложна ситуация за в бъдеще, тъй като рано или късно неправилните решения имат последствия.
Това е едната страна – икономическата, като първият въпрос е да се обединим около някаква сума на дефицита.
Вторият въпрос – да се обединим около причината за този дефицит.
И тогава, когато се установи, че зелената компонента не е достатъчно добре изчислена, но в крайна сметка отговорност затова не могат да носят тези, които са инвестирали пари и са построили паркове, макар и бързо. Независимият държавен орган е имал всички средства в своите ръце да изчисли точно зелената компонента, да вземе предвид паркове, да вземе предвид дори някакъв процент на непредвидени разходи и да изчисли зелената компонента.
Същевременно ние се чувстваме наказани заради това, най-просто казано, че сме инвестирали. Обвинявани сме, че на тъмно и в последния момент сме инвестирали. Аз имам редица забележки по този въпрос. Аз твърдя, че в ДКЕВР е постъпвала информация, видно от всички решения, там са цитирани и писма на присъединителните дружества, от НЕК, които са постъпили буквално в седмицата преди взимане на решението за увеличаване на цената на тока. Тоест доста актуална информация е постъпила в последния момент. И нека никой да мисли, че за една седмица биха могли да бъдат построени стотици мегавати паркове, тъй като това е един процес, който отнема повече от една година. В този процес има много етапи, на които ние инвеститорите комуникираме с държавните органи, особено с ЕРП, където информация постъпва текущо и това никой не може да го отрече. Всеки един етап е комуникиран надлежно с държавните органи и ЕРП. Това, че някой не е предвидил количеството, е едната тема. Естествено, аз не съм съгласен и с това, че нашето количество на включената мощност е непредвидено. В сайта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има една таблица, в която са посочени целите още преди три години (2010 г.), от която таблица е видно, че целта за зелена енергия в графата „Електропроизводство” за 2013 г. е 15% и следва да набъбне до 2020 г. на 20.8%. Тоест става дума само за тази част. В момента имаме точно това количество – 15%, и съм изумен, че някой казва, че е изненадан от това.
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря Ви. Мисля, че се оформиха два въпроса на първо време. Нека да отговори г-н Семерджиев или към когото е зададен въпросът. И след това, ако има и други въпроси, да надграждаме над първите. Предлагам ви така да работим.
Г-н Семерджиев, Вие ли ще отговорите? Има два въпроса: сума на дефицита и причина за дефицита, ако мога да ги формулирам така от това, което каза г-н Пенков.
Ангел Семерджиев:
Благодаря ви за възможността.
По наши оценки в изложението, което ще разпространим, в месец септември нарастването на инсталираните мощности е свързано с увеличено производство, което води до значителни разходи за цялата система, които при направената оценка, която е моментна и не може да бъде представителна за по-дълъг период е около 700 млн. лв.
Тезата, че не предизвиква допълнителни разходи в системата присъединяването на фотоволтаичните централи, тъй като те са огромното количество присъединена мощност за производство през последните месеци преди 1 юли, става въпрос особено за м. юни, които получават право на цената, която е определена към 1 юли 2011 г. е невярна, защото и в момента заради произведената електроенергия от фотоволтаичните централи са спирани базови мощности, намалено е производството на базови мощности и разходите на ЕСО, на НЕК за балансиране са нараснали извън предварително определените граници за този период, когато е правена ценовата рамка за цялата електроенергийна система. Точни оценки, разбира се, в момента се правят, но несъмнено разходите за управление на системата по причина големите количества възобновяеми източници има. И това не е нещо уникално за България. Трябва да сме наясно, че това е характерно за всички системи, които присъединяват възобновяеми източници. Ясно е в какъв режим работят възобновяемите източници. В момента в България всички възобновяеми източници работят при изключително благоприятен за тях режим. Те не правят графици. Не се съобразяват със състоянието на системата. Цялото количество електроенергия, което те произвеждат се изкупува, прима се в системата. Тъй като мощностите, които са включени задоволяват изцяло потреблението в страната, допълнителните мощности, които са от възобновяемите източници, за да могат да вкарват енергията си, трябва да бъдат спирани други конвенционални източници, в това число и базови мощности, за да се поддържа нивото на потреблението, което е в страната.
По отношение на това доколко и как количеството възобновяемите източници могат да бъдат преценявани в системата, има закон и аз съм имал възможността няколко пъти да го обяснявам. Известен е редът, по който се правят изчисленията за това колко да бъде голяма зелената добавка, за да може да покрие разходите, които са свързани с преференциалната цена. По тази система има два вида възобновяеми централи: едните са в режим на лицензиране (над 5 мегавата) и те са добре известни на регулатора, тъй като минават през нас като лизензиране. Искам да ви кажа, че точната справка показва, че към момента с лицензии работят само 119.1 мегавата мощности с разрешение за ползване в съответствие с лицензирания режим. Има още мощности, които очакват да получат разрешение за експлоатация, които обаче са придобили правото на по-високата цена чрез получаване на разрешение за ползване, и това е общата картина. И това е общата картина, като общо инсталирана мощност досега, която минава като лицензионен процес, са 240.80 мегавата.
В момента в системата имаме над 800 мегавата инсталирани мощности за фотоволтаици. Очевидно е, че всички останали от тази разлика, т.е. някъде над 550 мегавата са присъединени като мощности под 5 мегавата към електроразпределителните мрежи.
Към момента когато се образуват цените, има ясно действащо законодателство,се правят прогнози на базата на заявленията на електроразпределителните дружества,като оператори,които присъединяват по реда под 5 мегавата,и на ЕСО над 5 мегавата,които са лицензирани,така че цените,които ние образувахме и които бяха разглеждани през месец юни в съответствие с процедурата,бяха на базата на техните прогнози, които бяха в заявленията на електроразпределителните дружества.
Ще ви припомня,че ние дори направихме една поправка от предварително зададените параметри,по-точно зелената добавка,и си спомняте,че от предварително обявените в доклада увеличения на крайната цена,която включва всички компоненти,в това число и зелената добавка,се наложи една корекция именно заради зелената добавка,когато първоначално в доклада беше около 10%, увеличихме крайната цена с 13.6 средно за всички напрежения цената на електроенергията именно с една единствена корекция зелената добавка. И това беше направено на базата на актуалната информация,която имахме към момента.
Много от мощностите са присъединявани последната седмица преди 1 юли или по-точно са получавали документ от държавно приемателна комисия - разрешение за ползване,защото според действащото законодателство точно разрешението за ползване им дава възможност да ползват цената, която е определена преди една година и която е определена при съвсем други параметри като инвестиционни разходи към този период. Така че,ако трябва да обобщя, получаването на информация е предвидено по такъв начин трябва да става и мощностите, които установяваме към момента,които са работещи,по фактурите и информацията, която изискване от електроразпределителните дружества, – НЕК и ЕСО не съответства на тези,които бяха заявени към ценовия период. Тоест в рамките на тази година предвидените мощности в заявлението, включително и актуализирани от нас мощности бяха включени и те определиха зелената добавка в обема, в който е приета в нашето последно ценово решение.
Предс. Димитър Главчев:
Приключихте ли? Аз чух два въпроса,които бяха зададени. Причините за дефицита на мен ми се изясниха горе-долу.Но аз не чух за сумата на дефицита.
Ангел Семерджиев:
Според нас,разходите са около 700 млн. лв.
Предс. Димитър Главчев:
Всичките разходи са дефицит?Защото между разходи и дефицит има разлика.
Ангел Семерджиев:
Дефицитът е едно понятие,което ние го използваме малко произволно.Ако е имал предвид г-н Пенков разликата, която е предвидена в зелената добавка и средствата,които се плащат, също не може да се уточни точно, защото те са на годишна база и трябва да мине определения годишен период, за да се разбере точно колко ще бъде дефицитът.Аз само ви казвам една оценка,която е по-точна,че 700 млн. лв. са разходите към месец септември.А дефицитът все пак трябва да го уточняваме в определени периоди, тъй като самите фотоволтаични централи работят в различни режими. Те работят много по-голям брой часове през летните месеци и по-малко през зимните.Така че оценката трябва да се прави на един цял период,т.е. на базата на една година.
Предс. Димитър Главчев:
Г-н Пенков,удовлетворен ли сте от отговора и ако не, бихте ли уточнили какво влагате в понятието дефицит – сума на дефицита,за да може да ви се отговори коректно на въпроса.
Пенко Пенков:
Честно казано,аз и причините точно не ги разбрах за разходите, които сме причинили в повече.Освен това, моето предложение беше да има някаква конкретика относно сумата, която сме принудени да плащаме.Защото чухме тезата, че сме причинили разходи, които сами трябва да платим.Вчера на конференцията така беше казано.И е много интересно каква е сумата, какви са тези разходи.Аз ги наричам дефицит,защото използвам риториката на г-н Семерджиев в системата. Оттам съм взел тази дума.А честно казано аз разбирам под дефицит единствено разликата между парите, които събира електроснабдителят, като зелена добавка, плюс цената за тока и парите,които трябва да изплати на нас директно за произведената енергия от възобновяеми източници.Ако приемем, че сумата, която трябва да изплати на нас на годишна база Х,а другата сума е по-малка, това наричам аз дефицит.Другите разходи все още не сме ги видели,които са за баланс,за пренос.Чакаме ги. Те би трябвало да бъдат относително точно определени и да бъдат на база конкретните разходи,които дават електроразпределителните дружества.
И второ,дори сега да не се спрем на някаква конкретна сума, е много интересен въпросът как беше определена тогава цената за достъп,макар и временна по този причудлив начин. И тук ще кажа,че ако всички ние производителите на енергия причиняваме някакви разходи в системата,те трябва да са точни и конкретни и трябва да са еднакви за всички производители.Твърдя,че не сме само ние производители с преференциална цена.Знаете, че има и ТЕЦ когенерации, които също ползват референциална цена.Те също причиняват разходи в системата.Очевидно само ние сме наказани със скъпата услуга достъп.Затова трябва да е ясно какво включва тази услуга, как се определя и защо е различна за различните производители – за едните е нула, а за нас стига до 236 лв. Има в пъти разлика – 200 пъти разлика, между един и друг производител.Например,за биомастер е 1 лев услугата, т.е. те не предизвикват разходи за системата,а слънчевите централи средно са на 189 лв.Тоест слънчевите централи предизвикват 189 пъти повече разходи.
Популярен въпрос – какви са разходите,как се изчисляват? Няма отговор на това.Благодаря за казаното от г-н Семерджиев.
Предс. Димитър Главчев:
Всъщност зададохте въпрос как беше определена тогава цената за достъп? Имате предвид конкретна дата.Коя тази дата?
Пенко Пенков:
Цената за достъп се определя един път в годината и си действа и до момента.
Ангел Семерджиев:
Аз не очаквам от г-н Пенков да познава много добре механизма,по който ние правим ценообразуването в електроенергийния сектор за една ценова година, която започва от 1 юли.Ще се спра на този процес.Когато се прави ценообразуването всички параметри на всички производители и на мрежовите компании се вкарват в един модел, който е регламентиран от закона и наредбата по нашите указания и се изчисляват разходите в системата при параметри, предварително определени там където има регулиране на цени, преди това са определени цените,и се получават разходите в системата и съответно цените за мрежовите услуги и за енергията.
Това,което се прави,те се изчисляват на база на наличните производствени мощности,конвенционални,и тези,които са заявени от операторите,присъединени към този момент,и които евентуално предстои да бъдат присъединени,за да може да се разчетат точните разходи в системата.И всеки от участниците или по-точно всяко от мрежовите предприятия и централи на базата на тези прогнози да получават приходи на базата на предварително зададен модел за разходите,които ще се направят.При една такава система,за да бъда по-ясен ще се опитам да обясня с пример.Представете си една такава система какви разходи,ако няма нито един източник за възобновяема енергия и какви разходи би имала,ако има тези, които са сега.Разликата в разходите на тази система ще даде и разходите,които се правят затова,че тези централи работят в системата.Това обаче може да стане наистина на годишна база.Моделът,който е направен са образувани цените,е направен при допускането,че точно определен брой инсталирани мощности от определения тип ще работят по начина,по който е характерен за тях.Така че условно казано в края на периода ние сме разчели едни разходи в системата, ще се направи анализ – ние правим преглед на минал ценови период по данни на дружествата, и се разбират какви са действителните им разходи.За всяка година имаме разлики между прогнозните разходи и действителните разходи.Има механизъм, който предвижда компенсиране на тези разлики.Те могат да бъдат и в плюс и в минус и в следващ ценови период.Тоест разходите,които предизвикват възобновяемите ще бъдат определени много точно в края на периода,когато се направи точно модела как работи системата и целият електроенергиен сектор без възобновяеми и с възобновяеми.И разходите ще се покажат.
А това,че централите,които са присъединени в период, който не е бил отчетен за бъдещия ценови период,са се присъединили,точно те предизвикват най-много разходи, защото изобщо не са били предвидени да работят в системата, г-н Пенков.Това е и основанието да има разлика в цените за достъп на централите, които вече работят и чиито разходи са били вече вкарани в ценовия модел и тези, които не са били вкарани.
Аз се опитах малко по-популярно да го обясня, но това е същността на механизмите и начините, по които се определят цените в регулирания сектор и мрежовите услуги на системния оператор, на НЕК като собственик на преносната система и електроразпределителните дружества.
Предс. Димитър Главчев:
Г-н Петър Димитров. Заповядайте.
Петър Димитров:
Г-н Семерджиев, аз се притесних, че не разбрах популярното обяснение и затова ще поискам все пак да обясните. Доколкото разбирам от 1 юли вие сте определили цената, а не някой друг. От тази гледна точка, ако сте допуснали грешка, разбирате, че грешката е на ДКЕВР. Тя не е на производителите на зелена енергия. След това сте установили, че сте сбъркали, трябва да си признаете „двойката” и да я обявите. Сбъркахме тогава. Ние си признаваме вината и в тази връзка нашата двойка се казва 700 млн. лв. или 300 млн. лв., тъй като вие казвате 700 млн. лв., но част от тези пари вие ги събирате от потребителите. Нали? Оттам идват. Но казвате не ни стигат едни 300 млн. лв., от кой да ги съберем сега? И ще ги съберем от? Това е простият въпрос. Да го обясните как се е случило това нещо.
И в тази връзка. Кога ви поискаха корекцията ЕРП, на коя дата. Вие как обсъдихте това искане. Колко време – месец-два, или денонощие и кога взехте решението. Това е, което ги притеснява хората, тъй като те са бизнесмени. В бизнеса има предсказуемост. Вчера не случайно бяха дошли банките, защото те казват: „Това е удар срещу нас.” За да получиш кредит, ти предсказуемо казваш какво ще се случи. И то се е случило. Хората са взели пари, инвестирали са ги, не свой в голямата си част, а банков кредит, и сега трябва да го връщат. И изведнъж вие им коригирате нещата. Не знам какво ще кажете, но ги коригирате за 24 часа със съгласувана акция на ЕРП и ДКЕВР. Това в цял свят се казва картел.
Аз ползвам присъствието тук на г-н Мартин Димитров, който е председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, която е патрон на Комисията за защита на конкуренцията, трябва да се сезира тази комисия. Това си е картелно споразумение, което се реализира за часове. Там няма плюс и минус. Как е станало това нещо? С просто думи ни разкажете как се е случило, каква е сумата. Не стига пари! Колко пари не са достигали? От кой искате да ги съберете и как ще ги съберете. Например, 700 млн. лв., но 300 млн. лв. ще вземем от еди-кои си, 200 млн. лв. ще вземем от други и еди-доколко си ще вземем от ония.
Аз за първи път виждам такова нещо - ти да кажеш на производителя на домати, че много са ти хубави доматите, аз съм ти ги поръчал, дал съм ти преференция да ги произвеждаш, ама няма да стане сега. Ще трябва малко от прихода да го споделиш с следващия по веригата, тъй като аз съм сбъркал нещо. Повтарям. Чия е грешката? Това кажете, тъй като се пита кой е виновният. Кой е потърпевшият е ясно. Кажете кой е виновният за тази грешка.
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря. Заповядайте, г-н Аталай.
Рамадан Аталай:
В този стил ще се опитам и аз да оформя следващия въпрос.
Г-н Семерджиев, наистина много трудно ни беше да разберем това, което казахте, че обяснихте по прост начин. Ако бяхте го обяснили много по-сложно, какво ли щяха да разберат и това, което ще се даде по телевизията. Защото от вчера нищо не се появи от онази конференция – кръгла маса, която беше направена във връзка с притесненията и на инвеститорите и на обществото във връзка със създалата се ситуация.
Моят въпрос е. Освен, че на вас и на инвеститорите не е ясно колко е дефицитът, в смисъл колко пари разходи ще направи системният оператор – преносната мрежа, а вие вече сте определили цена, която взимате от зелените инвеститори.
Следващият ми въпрос е, след като вече сте определили тази цена, не знаейки, пак ви казвам, колко е дефицитът или разликата от разходите, които ще прави системният оператор преди да бъдат включени тези зелени производители, и разходите, които ще правят сега, когато са включени зелените производители, на вас тези разходи не са ви ясни. Въз основа на това вие определяте цена на зелените производители от 1 лев до 236 лв. преносна такса. А само преди една година в Народното събрание, когато бяхме не против се прие също така една такса за присъединяване и всеки производител или инвеститор на зелена енергия на всеки мегават плати предварително по 25 хиляди евро, ако не се лъжа. Къде са тези пари? Те не са ли в ЕРП? Тези пари включени ли са в тези разходи, които в момента вие казвате, че все още не са ви известни.
Г-н Семерджиев, опитайте се обясните още по-просто на обществото, че днес като излезем оттук, досега ако са били недоволни само производителите на зелена енергия, след като излезем оттук ще останат недоволни и крайните клиенти, защото отиваме до това положение, че вие онзи ден казахте, че цената на електроенергията ще се повиши с 3-4% от месец юли, вчера след като ви натисна министъра, се отказахте, а днес от вашите приказки на мен като чели ми се изяснява картината, че май ще се наложи да вдигнете цената на електроенергията и то много сериозно. Благодаря ви.
Предс. Димитър Главчев:
Заповядайте, г-н Семерджиев. Наистина целта на комисията и на днешното изслушване е да се отговори на въпросите на инвеститорите и на обществото. Смятам, че всички заседания на комисията ще бъдат насочени в тази посока.
Само да вметна, че аз бях вчера на срещата, на която Вие, г-н Аталай казахте, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма е натискал г-н Семерджиев и не станах свидетел на такова нещо.
Рамадан Аталай:
Използвах израз на опозицията. Тогава да кажа, не ви е натиснал, но вие не бяхте се съгласили, но го изказахте.
Предс. Димитър Главчев:
Заповядайте, г-н Семерджиев. Мисля, че можете да разкажете при какви обстоятелства протече вчера срещата.
Ангел Семерджиев:
Ако позволите, все пак да отговоря по реда, по който бяха зададени въпросите.
Много се радвам, че г-н Димитров даде като сравнение продажбата на домати.
Предс. Димитър Главчев:
Извинявайте, това е за друга комисия на парламента за доматите. Моля да не продължаваме с такива метафори.
Ангел Семерджиев:
Аз искам да напомня, че когато става въпрос за преференциални цени и се изграждат централи, които ще предоставят електроенергията на преференциални цени, то това става за сметка на всички в системата. Тоест производството, което идва от възобновяеми източници се подпомага чрез механизма за преференциални цени, за да го има като такова производство и да се развива във времето. Но то трябва да се развива по начин, по който да не натоварва системата в степен, в която тя не може да го понесе и съответно и потребителите да го понесат. В този смисъл, когато се говори за вина, понеже г-н Димитров говореше за вина, тук не става въпрос за вина, а за един конкретен механизъм. Искам да отбележа, че за разлика от фотоволтаичните централи, при всички останали централи няма такъв проблем. Тоест няма изненада за това колко са присъединените ветроенергийни паркове или минималното количество биомаса, например. Тоест няма изненада за другите видове възобновяеми източници, освен за фотоволтаичните централи.
Като причини аз съм имал възможност да казвам, защото тук се говори какви са точно причините. Като причини бих отбелязал, първо, резкия спад от началото на 2012 г. на инвестиционните разходи в сравнение с инвестиционните разходи за същия тип централи през юли 2011 г. Тоест ние имаме една икономическа причина за огромния интерес на инвеститорите в изграждане на фотоволтаични централи от началото на тази година при цени, определени към 1 юли 2011 г. Това съчетано с невъзможността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да прави по-често от един път годишно корекции в преференциалните цени според мен, е основната причина да имаме този бум на фотоволтаични централи последните два месеца преди 1 юли – да кажем май и юни. Това са наистина обективни причини. Аз ги приемам, но трябва да приемем и последствията от това, което се случи у нас, т.е. изграждането на тези централи и поддържането на преференциални цени за тях е една, бих казал, изненада в кавички за цялата система. Първо, никога не са били прогнозирани такива обеми на фотоволтаични централи в системата да работят през 2012 г. Като обем в момента инсталираните мощности са повече дори от прогнозираните към 2020 г. Тоест ние имаме едно огромно преизпълнение на предварителните разчети и сметки, които са правени за присъединяване на възобновяеми източници. В този смисъл, и съчетано с механизма, по който се определят цените, няма как да не се нарече по друг начин, освен „изненада” присъединяването на такова огромно количество фотоволтаични централи в рамките на един месец и то непосредствено, когато вече бяха направени всички изчисления за разходите в системата.
Това е по отношение на въпроса кой е виновен. Тоест има обективни причини затова, което се случи. Аз не мисля да обвинявам никой за тези обективни причини, но това, което съм имал възможност и сега да го кажа, ние сме благодарни като регулатор, че ни се даде възможност чрез промяна в закона да се самосезираме при промени в ценообразуващите елементи да направим нови преференциални цени така, че да коригираме възвръщаемостта и съответните параметри, при които се изграждат такива централи и да нормализираме процеса за присъединяване на тези централи.
Как е определена цената за достъп? Аз няколко пъти се опитвам наистина да го кажа, г-н Аталай. Аз му кажа как ние сме се опитали да я определим, но това е временна цена. Това е цена, която ние постановяваме при липса на достатъчно информация за определяне на нейния размер. Това е предвидено в действащото законодателство тогава, когато няма готовност от заявителите, а това са електроразпределителните дружества и ЕСО да определят на базата на обективни параметри такива цени, те подават заявление, с които декларират това обстоятелство и ние по закон имаме право да определим такива временни цени и те точно затова са временни цени и така са наречени. Това е едно незавършено производство и в процеса на завършване на производството е предвидено дори и компесаторни мерки при различие в тези разходи. Това е изписано много ясно в действащото законодателство.
По отношение на прогнозите, които ние по настояване на пресата и на обществото се правят за цени, това, което искам да обясня и което винаги е било обяснявано е какви са факторите и кой фактор до какви увеличения би довел. Така че когато е ставало въпрос за евентуални увеличения на крайната цена с 3-4%, както се прогнозира, то е на базата на възобновяемите източници. Тоест това ще бъде ефектът от покриване на допълнителните разходи за възобновяемите източници по наши предварителни изчисления на базата работни часове. Това обаче няма никакво отношение към крайната цена. Защото крайната цена има много фактори, има много разходи вътре, които се вкарват, преди да се определи като крайна цена. Всеки от тези фактори влияе по различен начин. Знаете, че от 2010 г. ние непрекъснато намалявам цената на електроенергията от конвенционалните източници, за да компенсираме така наречените добавки, в това число добавката за зелена енергия, добавката за когенерациите за подпомагане за кафявата енергия, както я наричаме по-популярно и невъзстановяемите разходи от централите с дългосрочен договор „Марица-изток1” и „АЕS-Гълъбово”, „Контур глобул Марица-изток 3”. Това са трите добавки, които са били фактор последните две-три години за повишаване на крайните цени на електроенергията. По всеки от тези фактори ние сме работили като регулатор, само в една посока – към намаляване. Така че на базата на това, което имаме като предварителна информация, анализите, които се правят, ние считаме, че тези фактори подлежат на още допълнително намаляване в следващия период, така че те до голяма степен да компенсират ефекта и от възобновяемите източници и от други фактори, които могат да влияят на повишаване на цената, и в този смисъл прогнозата за крайна цена, че може да се каже с голяма степен на сигурност към този момент, че крайнината цена в регулирания сектор, пак казвам в регулирания сектор, )нека да не забравяме, че ние имаме два сектора – регулиран и нерегулиран) няма никакво основание да се повишава след 1 юли 2013 г., особено на този етап, като се има предвид, че ние ще намалим обхвата на регулирания сектор. Знаете, че според сега действащия закон всички потребители, които са на средно напрежение, ще излязат на свободния пазар при оформяне на необходимото вторично законодателство, за да функционира пазара. В този смисъл, когато правим прогнози, трябва да се има предвид точно за какво правим прогнози. Ние правим прогнози за елементи, които биха повлияли в определена степен, а за крайната цена прогнозата, която заедно с министър Добрев вчера обсъдихме, и същността на разговора беше съвсем друг, а не както се изрази г-н Аталай, „натискане”, ще ви кажа същността на разговора. Същността на разговора беше свързана с това доколко и как останалите дружества в сектора имат възможност да продължат да намаляват разходите си и с това приносът си в крайните цени.
Предс. Димитър Главчев:
Г-н Газдов изяви желание. Но преди това г-н Аталай за реплика. Заповядайте.
Рамадан Аталай:
Г-н Главчев, днешната наша среща аз я възприех така, че днес трябва да намерим някакъв изход от създалата се ситуация и затова сме тук – нито да обвиним г-н Семерджиев, нито производителите на зелена енергия да останат в това положение. Ако Семерджиев продължава да ни изнася лекции, аз не знам дали той е бил преподавател, но с този монотонен тон и с тези обяснения, с които ни занимава вече два пъти по 45 минути, аз не можах да разбера дали отиваме към такъв изход от нашето събиране. Дали днес ще намерим този изход? Дали днес производителите на зелена енергия ще излязат оттук с ясната цел, че са готови по някакъв начин и те да дадат своя дан, за да се излезе от тази ситуация и дали г-н Семерджиев ще признае своята си грешка (Аз нямам грешка.) Добре, той не признава грешка. Но дали г-н Семерджиев може да пипне в тази формула по някакъв начин отнякъде, за да намерим крайния изход – добрият баланс, и от тук да излезем с това решение.
Г-н Семерджиев, ако така продължавате, с всяко ваше следващо изречение Вие още повече хвърляте народните представители в неяснота, а производителите в ужас. Защото вие като ни казвате и продължавате да държите, че временната цена в момента е 236 лв. и производителите на зелена енергия са изпаднали до там, че не могат да си връщат кредитите, не могат да съществуват като производители, я си представете, че на 1 юли тази ваша прогнозна цена се окаже, че е по-ниска и трябва още 100 лв. да им сложите отгоре. Откъде ще вземете тези пари? Има нещо гнило в нашата система ДКЕВР.
Колеги, ако този голям формат ни пречи да намерим този изход, ако трябва да стесним формата? Ако трябва да извикаме БНТ да ни снима през цялото време, както имаме такава комисия.
Г-н Семерджиев, ако днес не сте готови да ни дадете поне на народните представители някакво решение и вие господа отсреща, ако имате нещо, което да предоставите на народните представители, някаква формула за разрешаване на създалата се ситуация, да продължим, г-н Председател. В противен случай аз като чели няма да мога да слушам повече лекцията на г-н Семерджиев.
Ако съм засегнал някой, се извинявам.

Предс. Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Аталай. Да ви припомня какъв е дневният ред, който гласувахме: Изслушване на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за въвеждането на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи.
Смятам, че доста амбициозни цели си поставяте с това, което чух - в момента да намерим решение. Сега изслушваме. Решението трябва да се намери, разбира се, но предлагам да се въздържате от квалификации, а да слушаме какви са въпросите и отговорите. Ако не ви е интересно, това е друг въпрос. Но имаме гости, които сме поканили и аз бих чул тяхното мнение по въпроса.
Г-н Газдов, заповядайте.
Никола Газдов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз също трябва да си призная, че на моменти ми беше трудно да възприема като отговор това, което г-н Семерджиев говореше, но чух няколко неща.
Доста пъти чух думата „система” и „изненадана система”.
Това, което всъщност сме се събрали да обсъдим, както правилно казахте, г-н Главчев, е цената за достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежа, не система, а мрежа. Имаме една компания, която управлява мрежата и една компания, която е краен снабдител – снабдява ни с електроенергия.
Това, което разбрах вчера от ЕВН, виждам, че и тук има колеги от ЕВН, е, че проблемите са всъщност в крайния снабдител. Тоест има недостиг на пари в крайния снабдител и няма проблем, свързан с допълнителни средства, необходими за управление на мрежата. Тези цени са за достъп до мрежата. Тоест, когато плащаме производителите на зелена енергия до 39% от общите си приходи за достъп до мрежата, парите отиват в електроразпределителното дружество. Дефицитът - тези 200-300 или колкото и да са милиона, не знаем, са в крайния снабдител – друго дружество с друго счетоводство.
По какъв начин, г-н Семерджиев, събирането на тази цена за достъп в разпределителните дружества решава проблема с дефицита на крайните снабдители? Моля Ви, ни обяснете това, защото от наша гледна точка бъркаме понятията. Нямаме решение. И, ако Вие казвате, че тази цена за достъп до мрежата решава проблема с крания снабдител, то тогава се оказва, че колегите от крайните снабдители лъжат. Аз им вярвам за момента. Те ни го обясниха доста добре. Така че искрено се надявам от вас да разбера истината.
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Газдов. Заповядайте, г-н Семерджиев.

Ангел Семерджиев:
Когато говорим за преференциални цени, имаме предвид задължение към обществото. И преференциалната цена, както и допълнителните приходи, които се събират, трябва да се отнасят към този механизъм. Те няма как да се отнесат към останалите задължения на лицензиантите, които са по конвенционалната част и са извън задълженията им към обществото. Така че задълженията към обществото, които по силата на разделението на електроразпределителните предприятия на две - на мрежова компания и на краен снабдител, крайният снабдител има ангажимента да изплати тези суми, то това не променя същността на плащането на тези суми, като задължение към обществото. Цените за достъп, които са към възобновяемите източници, са също елемент на този механизъм на задължение към обществото. И ДКЕВР има една функция, изписана в закона, в която е казано, че ДКЕВР определя механизма и начина, по който се разпределят средствата, които са предвидени за изпълнение на задължение към обществото. Така че няма никакъв проблем тези средства, които се събират като цена за достъп, да бъдат използвани и от крайните снабдители, в крайна сметка в рамките на механизма задължение към обществото към възобновяем източник. Това е нещо, което вече е прилагано в доста държави. Доколкото имам информация, ще се прилага, така че става въпрос аз задължения към обществото преференциална цена. Всички разходи, всяка стотинка се отчита и може да се използва по определен начин.
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Семерджиев. Г-н Николов, заповядайте.
Никола Николов:
Уважаеми г-н Председателю, аз ще се извиня, но ще се опитам да поставя същия въпрос, по същия начин и да получим адекватен отговор. Защото това е най-важното, което според мен и на ваше място бих изискал от г-н Семерджиев да се чуе в тази зала, тъй като тук не се говори на пресконференция, на пазара, а се говори така, че остава следа и се надявам от тази следа да има резултат след това.
Затова ще започна с много кратък коментар, както вие разрешихте - до 5 минути. Разходи 700 млн. лв. в системата очевидно е нещо, за което вие народните представители не сте се събрали да чуете, защото очевидно това не са разходи, свързани с фотоволтаичните централи, които произвеждат годишно 520 милиона. Това очевидно е нещо друго, което да го забравим, да отстраним тази цифра от мисленето.
Г-н Семерджиев току-що каза, че той, с негово разпореждане би могъл, в смисъл с решение на Комисията, би могъл от мрежовото дружество да прехвърля пари в крайния снабдител и обратното. Повярвайте ми, това при сегашния механизъм, при сегашната законова база е абсолютно невъзможно. Няма да се занимаваме с юридическите казуси, защото те ще отнесат в съда и там е ясно какво ще се реши. Поради тази причина г-н Семерджиев, вероятно и народните представители, които са внесли законопроект за промяна в съответните закони, макар и доста нескопосано, (разбрахме че вчера е отложено гледането на този законопроект) но този законопроект прави опити да реши именно този проблем. Защото вие няма как, като събирате такса „достъп” да коригирате преференциалната цена, която е обещана на инвеститорите със закон, защитена е със съответните ... И в този смисъл най-важното, което трябва да се чуе, и ние призоваваме за това, аз ще се присъединя към г-н Аталай, ние имаме предложение, което ще ви кажем, ние сме готови да плащаме онази част от разходите, която ние предизвикваме в мрежата. Защото обясненията, че е хаотично, че много бързо, непрозрачно и всичко това не е вярно по една проста причина. Беше казано, че вятърните централи и вецовете не предизвикват такива разходи и най-малкото не се е случило това, което хаотичното развитие или бързото развитие, каквото е било фотоволтаиците. Да, тогава защо има такса достъп. Вие обосновавате таксата достъп с някакво хаотично развитие, което е друга тема и няма смисъл ад губим времето.
Как една централа ,която е въведена в експлоатация преди 1 януари тази година предизвиква по-малки разходи от централа, въведена след 1 януари. А пък след 1 юли предизвиква съвсем мизерно малки разходи, които са в рамките на няколко левове. Ето това аз не мога да си го обясня и няма как да си го обясни обществото. И понеже вашата работа е свързана с това участниците на пазара, който вие регулирате, да имат доверие във вас, да имат доверие във вашата работа. Това изключително много ви задължава, включително и нас, които обвинихте, че сме лошите инвеститори и че благодарение на нас се вдига цената на тока и по този начин, въвличайки ни в някакъв политически дебат, който не е наша работа. Наша работа беше, преценявайки условията, в периода 20 януари – 1 юли бяха най-добрите в света. Чисто и просто инвеститорите са се възползвали от това. Вие сте предложили промяна в закона, която се прие. Да бяхте коригирали и цената. Вие я коригирахте, но с едно забавяне, което даде възможност на всички тези централи да се случат. И то я коригирахте по начин, по който?! Но това е друга тема.
Така че, уважаеми г-н Председател, моето предложение е, ако е ясен разходът, който ние предизвикваме в системата, ама не този разход, за който говори г-н Семерджиев – 700 млн. лв., защото, ако ние произвеждаме 520 млн., трябва да вземем кредити, за да покрием другите 180 млн., които очевидно някой трябва да покрие.
Ако има яснота по тези разходи, защото не може да няма, тъй като съм убеден и нашата асоциация е разговаряла с експерти в тази област, те са ясни. Ние сме готови да ги плащаме. Да не си помислите вие, че ние с всички сили и средства защитаваме своите доходи. Тези сме готови да плащаме. Обаче, ако трябва да плащаме дефицит, защото това е в края на краищата въпросът - между зелена добавка и преференциална цена, която още един път подчертавам ни е обещана от закона, защитена от съответните евро-норми, с ваше решение приета, то тогава въпросът е друг. То тогава става дума за това, че този дефицит би следвало да се отразява в самата зелена добавка, в смисъл в самата цена на крайния потребител. И това в края на краищата е и нашето предложение. Ние считаме, че е справедливо да плащаме тези разходи, които предизвикват нашите централи, но е крайно несправедливо ние да плащаме за грешни прогнози, или за друг механизъм, който сега ни се предлага.
Предс. Димитър Главчев:
Разбрах. Благодаря Ви, г-н Николов. Имате ли да добавите нещо, г-н Семерджиев, тъй като това не беше въпрос, а по-скоро констатация по това дали е справедливо или не е справедливо.
Имате ли данни какви разходи предизвикват споменатите производители.
Ангел Семерджиев:
За съжаление, ще се повторя. Това, което ви казах, че това са временни цени в системата. Те са основани точно на дефицита, както тръгнахме да го наричаме. Това са временни цени. Към момента, когато има достатъчно данни, т.е. измине достатъчно дълъг период и се изчислят разходите по механизма с и без тези възобновяеми, точната сума ще се определи и ще се разпределят в постоянни цени. Аз никога не съм казал нищо друго.
Аз искам да засегна един механизъм, г-н Николов. Имам сега удоволствието пряко да ви видя, защото задочно водим с Вас някакви спорове.
Първо искам да кажа, че приемам Вашите тези. Обосновани са и аз с внимание ги следя. Но не мога да приема вашата теза, че тези цени са ви обещани. Тоест, Вие се опитвате, извинявайте, да надхитрите системата, която не е успяла да реагира достатъчно бързо, за да коригира цените, определени към 1 юли 2011 г. и вие изведнъж правите централите, имам предвид инвеститорите, които се присъединиха в този период, цени, които са определени една година по-рано при много по-големи инвестиционни разходи и реализирате огромна възвръщаемост в сравнение с тази, която е постановена вече, когато ние направихме цените. А ние направихме цените, не приемам и тази бележка, веднага щом имахме законодателни права да ги направим. Тоест ние като комисия сме реагирали веднага. И когато обсъждахме предложението на министерството (г-жа Харитонова е тук) в Комисията по икономика, енергетика и туризъм, когато се обсъждаше възможността ние да правим цени повече от един път годишно, което е практика във всички европейски страни, най-после и ние да можем да реагираме бързо на промените в инвестиционните разходи, то тогава става ясно, че ние такива предложения сме правили още в началото на годината. Г-жа Харитонова е тук и може да го потвърди. Тя беше тогава член на комисията. Тоест ние сме съзнавали като регулатор, че цените, определени към 1 юли 2011 г., г-н Николов, са далече по-високи от необходимите, за да се изграждат фотоволтаични централи. И това стана ясно още в началото на 2012 г. Има достатъчно данни и това можем да го докажем. Аз, разбира се, сега не искам в детайли да влизам. Тоест вие се опитвате да черпите права от това, че системата не е реагирала достатъчно бързо, имам предвид и законодателно, а ние нямаше как без законодателни права да променим тези цени. Така че нека да не казваме, че нещо е обещано, защото механизмът на преференциалните цени е механизъм, който всяка държава е длъжна да го има, за да може да подпомага развитието на възобновяеми източници. Но това подпомагане за развитието на възобновяемите източници трябва да става при приемлива цена за всички - както за системата, така и да потребителите. Така че в този смисъл не приемам тезата ви, че това нещо ви е обещано и вие се криете зад едни такива факти.
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря. Г-н Газдов иска думата за уточнение.
Никола Газдов:
Само един кратък коментар по казаното.
Първо, да, цените са временни, но докато станат постоянни, каквито и да са те, много от производителите ще фалират. Има 1300 дружества. Голяма част от тях ще фалират. Малките български компании първи, но и големите чуждестранни след тях.
Г-н Семерджиев, аз се радвам, че Вие говорите за преференциални цени, защото това е интересна тема сама по себе си, но ние днес говорим за цена за достъп до мрежата. И отново услугата „достъп до мрежата”, ако е свързана с някакво управление на системата, това е интересно да разберем какво точно включва. Да, цената е резонно да бъде заплащана. Има правила за търговия с електроенергия. Ние сме го обсъждали с колегите от мрежовите компании и крайните снабдители. Но цените за достъп за свързани, поне по мотивите на ДКЕВР с разходи, възникнали във връзка с управление на разпределителната и преносната мрежа. Средства са необходими при крайните снабдители. Защото там не достигат. И предполагам, това ще чуем след малко от ЕВН.
Моля Ви коментирайте този парадокс. Вие с цените за достъп напомпвате с печалба дружествата, които се занимават със стопанисване и управление на мрежите, дружествата, които ни продават електроенергия и изкупуват електроенергията от зелените производители те имат голям дефицит – недостиг на средства. Ако се направи прехвърляне от мрежовите компании към снабдителите на тези огромни парични потоци, това е нарушение на европейски директиви и вярвам и на българските закони.
Моят въпрос е по какъв начин Вие смятате, че когато напомпвате средства в мрежовите компании решавате проблема на крайните снабдители. Защото това са отделни дружества с отделни счетоводства. Смятате ли, че това е законно, разбира се?
Предс. Димитър Главчев:
Г-н Семерджиев, заповядайте.
Ангел Семерджиев:
Мисля, че това вече го обясних. Просто с риск да досаждам. Става въпрос за механизма „задължение към обществото”. При този механизъм няма значение кое е дружеството в момента, което трябва да изплаща. Това нещо го коментирахме. Ние сме задължени като регулатор и това е едно от задълженията ни, изписано в закона, да правим разпределение на тези средства по начин, който е обоснован, за изпълнение на тези задължения към обществото на различните дружества. Това нещо вече го обсъждахме. Аз ви казах какво имам предвид. И ако още един път ми зададете въпроса, пак същото ще ви кажа.
Предс. Димитър Главчев:
Има думата г-жа Трифонова.
Калина Трифонова:
Аз ще кажа това, което и вчера казах. Разграничих двете неща – крайният снабдител и че в неговата сметка има един недостиг от средства чрез надбавката за зелена енергия. Когато бях попитана за цената за достъп, казах същото, което и сега ще кажа. Цената за достъпа е определена като цена за достъп до преносната и разпределителните мрежи и отразява споделената отговорност на мрежовите оператори за управление на системата. Наистина, когато във ВИ сектора влязоха и се присъединиха достатъчен обем мощности, те предизвикват едни допълнителни разходи в системата, които законът предвижда да бъдат като цена за достъп до мрежата –преносните и разпределителните. Какъв обаче да бъде този размер е въпрос на анализ и на конкретни изчисления. Това са две различни неща. Но иначе цената за достъп е за управление на споделената отговорност между разпределителната и преносната мрежа. Това го казах и вчера. Това е за цялостната система в мрежовите компании – от разпределителната към преносната мрежа, защото всички възобновяеми енергийни източници участват в общото управление на системата, както и останалите централи.
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря, г-жо Трифонова. Г-н Николов. Моля да се представите. Досега чухме предимно производители от фотоволтаичната асоциация.
Николай Николов: Българска ветроенергийна асоциация
Аз имам три, надявам се, доста прости въпроса.
Първият въпрос е защо един киловат час причинява повече разходи и то в пъти, в зависимост от дата си на присъединяване. За да го прецизирам, защо е много различна цената за достъп на централи, които са присъединени в различен период от време, при положение, че става въпрос за достъп на една и съща единица от една и съща технология произведена. Това не е ли дискриминация? И това не нарушава ли равнопоставеност между инвеститорите в отделни инвестиционни периоди? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е свързан със свободното боравене на споделената отговорност. Въпросът ми към комисията е: Не смятате ли, че по този начин се нарушават една камара конкурентни принципи, включително това не представлява ли една нерегламентирана държавна помощ, при която се взимат пари от индустрията и се дават ЕРП и на НЕК.
Третият ми въпрос е как можем да обясним ние на всички чуждестранни инвеститори в България, независимо от това за кой сектор оттук нататък става въпрос, че оттук нататък България, когато купиш един бизнес, без значение дали това е производство на домати, дали е производство на зелена енергия, инвестицията е в банка или в някакъв друг интересен сектор и започнеш по някаква причина да генерираш свръхпечалби, че държавата няма отново да се намеси и да каже: Тези печалби всъщност трябва да се върнат на хората, де мек на държавата или на няколко държавни фирми и тя няма да посегне върху тези печалби. Това е за мен е най-тежкото последствие от това, което се случва в момента.
Благодаря.
Предс. Димитър Главчев:
Г-н Семерджиев, заповядайте.
Ангел Семерджиев:
Г-н Николов, първият въпрос, който зададохте – защо е различна цената за достъп, тъй като за ветроенергийните паркове няма такива големи разлики, но ще ви отговоря. Това е въпрос, който би трябвало да задават фотоволтаичните асоциации. Аз вече говорих и за да не звучи като лекция, ще дам един пример. При определяне на цената за разполагаемост на конвенционалните централи, се има предвид график на работа, който е съобразен с потреблението. В една такава система като нашата, в която потреблението е относително постоянно, прогнозируемо, нямаме основание да считаме, че ще има някакви промени, в една такава система изведнъж се включват като производители централи, които не са били по никакъв начин разчетени като производители. Сам разбирате, че за да могат те да вкарват енергията си и да се изкупува, да не се ограничава, тъй като няма системни пречки тя да се приема, трябва да се спират базовите централи. И спирането на базовите централи увеличава плащанията за разполагаемост извън рамките, определени предварително като общи разходи в системата. Това е само един от примерите.
Има така нареченото явление „връщане на енергия”, което за първи път се случва в българската система, когато от електроразпределителната мрежа се връща енергия в преносната мрежа. Така че всички тези процеси, които са се появили, аз съжалявам, че тук няма представители на НЕК и на ЕСО, те започнаха вече да издават фактури и то към електроразпределителните дружества за допълнителни разходи. Но точно тези централи, които не са били по никакъв начин предвидени да работят като производство, те предизвикват наистина най-големите разходи. Поне по тези два примера стана ясно, че има допълнително разходи, да не говорим за други допълнителни разходи, които са свързани с балансирането, които са по-стандартни. Аз ви казвам по-нестандартните.
И другата причина да има такива големи разлики в цените е свързан с третия ви въпрос. Ние добре познаваме икономическите параметри на всеки от проектите. Това са проекти, които не са само в България. Ясно е, че при тази цена какви са инвестиционните и другите разходи, каква е възвръщаемостта. Аз мисля, че при ветроенергийните паркове възвръщаемостта не се е качвала над 9%, както ние сме я разчели. Ако се управляват по-добре, може да правите и по-големи, но никога в цените ви не е вкарвана възвръщаемост по-голяма от 9%. Това мога да го кажа открито.
За съжаление, не такъв е случаят при фотоволтаичните асоциации. Пак напомням, че цените определени към 1 юли 2011 г., които гарантираха 9% възвръщаемост на фотоволтаичните централи при инвестиционни разходи към 1 юли 2011 г. същите цени гарантират, ако тази централа бъде построена след 2012 г. – март, април, май, възвръщаемост на 30%. Поне по нашите разчети е така. Кой какви индивидуални възвръщаемости реализира, ние не се интересуваме. Ние правим по средни разчети в тези размери. Имаме ги данните. Аз мога да ги предоставя и ние ги предоставяме тези данни.
По отношение на втория ви въпрос – конкурентните принципи и държавна помощ. Аз пак напомням. Нека да не бъркаме преференциалните цени и задълженията към обществото с нормалните пазарни отношения в другия сектор. Ние говорим за един особен механизъм – задължение към обществото и преференциални цени. И не може да вадим от този контекст, който и да е производител, който е на преференциални цени. Ако вие или някакъв ветроенергиен парк реши да не се възползва от преференциалните цени, да, той ще бъде третиран като всички останали. Но той ще е на пазара, няма да има задължително изкупуване на неговата енергия. Той ще трябва да се балансира. Трябва да има разходи за балансиране. Освен това ще трябва да дава графици. Въз основа на тези графици има допълнителни разходи. Знаете как се работи в страните, където няма преференциални цени, а има други механизми, например за подпомагане. Така че да се търси конкурентният принцип и някаква държавна помощ в задължения към обществото, свързани с преференциални цени, за мен просто не е коректно.
Предс. Димитър Главчев:
Г-н Димитров.
Мартин Димитров:
Уважаеми колеги, тази ситуация наистина е неприятна.
Мислейки си как се стигна дотук, гледам цените, които ДКЕВР са определяли през годините, се чудя защо цената от 685 лв. толкова дълго се е задържала и не е била плавно намалена, защото това създава едни стимули към инвеститорите, които нормално да бъдат използвани и да има такъв бум. А и може би тази цена много плавно е трябвало да бъде намалена, за да не се стигне до тази ситуация, което е решение на ДКЕВР.
След като Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм даде право на ДКЕВР по-често да намалява цените, прави впечатление, че между юли и септември цената е намалена от 236.26 лв., говоря за фотоволтаиците, на 169.85 лв. Интересно, от юли до септември има вече такава динамика в ценообразуването и се питах, ако сравним тази цена 685 лв. и следващите цени с цените в Източна Европа за същия период, г-н Семерджиев, това исках да ви питам и това ми е конкретният въпрос, тази цена от 685 лв. не е ли много изостанала спрямо цените в Източна Европа за същите фотоволтаици за същия период. Не закъснява ли просто регулаторът с падането на цената, за да не се стигне до тази ситуация сега? Това ми е единият въпрос.
Другият ми въпрос е. Сам разбирате, че ако човек се опитва да бъде безпристрастен, аз лично съм затова да има зелена енергия, но на добри цени, така че да не поскъпва токът. Моята позиция винаги е била тази и не съм се отклонявал от нея. Та вторият ми въпрос е какво би се случило, ако съдебните претенции на тези хора успеят? Ако съдът реши, че няма право една такса по подобен начин да бъде налагана, тогава какво ще се случи? Тогава този дефицит ще остане основно в ЕРП и вие нямате друг ход, освен да вдигнете цената на тока, което ще е огромен проблем за обществото.
Това са ми двата въпроса. Тоест не закъсняха ли мерките спрямо другите източноевропейски страни за намаляване на цените, основно на фотоволтаиците.
Вторият ми въпрос е какво ще стане, ако тази такса съдът прецени, че има минуси в нейното въвеждане, че по някаква причина не е справедлива. Знаете българският съд може да вземе всякакво решение. Виждали сме всякакви изненади, казвам го с цялото уважение към тази институция. Какво ще стане тогава?
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Семерджиев.

Ангел Семерджиев:
Аз много благодаря за този въпрос, г-н Димитров, защото наистина въпросът защо цената остана от 1 юли 2011 г. до 1 юли 2012 г. за най-големите паркове над 1 мегават 485 лв., тъй като за по-малките е доста по-висока, така че вие цитирате най-ниската цена за фотоволтаични паркове. Отговорът е само един. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране имаше задължение по закон да коригира цените веднъж годишно. И не случайно аз ви казах, че още януари или февруари месец ние сме подали сигнали, че трябва да имаме възможност по-често да правим цените, защото още тогава въз основа на непрекъснатото наблюдение, което правим на параметрите на възобновяемите източници как се изменят, ние установихме, че вече цената е много висока, но нямахме право да го правим. Това право придобихме с промените в закона, които бяха гласувани и влязоха в сила към 1 юли. И ние се възползвахме от това право веднага – още септември месец. Така че причината не е в ДКЕВР, а причината е в това, че ние нямахме право да правим корекции на цените по закон. И това предполагам, че ще си спомните и това ще го потвърдят всички, най-вероятно. Аз не случайно малко развих тезата, че ние се надбягваме взаимно. Инвеститорите са много по-гъвкави от нас, разберете го от нас и най-вероятно и от вас, като законодатели. Те се възползват от икономическите условия. Казвам го с добро чувство, а не с лошо чувство.
Предс. Димитър Главчев:
Не отговорихте на втория въпрос – какво ще се случи, ако съдът отмени таксата.
Ангел Семерджиев:
По втория въпрос само ще напомня, че когато ДКЕВР взима определени решения, първо вече има едно решение на съда, по отношение на искането за спиране на предварителното изпълнение. Засега имаме едно такова решение и то е, че не се спира предварителното изпълнение. Тоест до приключване на съдебната процедура това решение е действащо и всички цени за достъп са дължими.
Хипотезата, че съдът ще отмени нашето решение, той обикновено го отменя с указание. Тоест казва ни, например, какво трябва да направим, за да може това решение да бъде законосъобразно по тяхно виждане, разбира се, в съответствие със закона. Аз се надявам, че решенията на съда, независимо какви са – дали са в наша полза или в полза на жалбоподателите, винаги ще има указание. Но това не изключва възможността законодателно ние въз основа на тези указания да вземем същото решение или по-различно, така че да спазим указанията на съда. Аз не съм юрист, но ако искате да развием темата, ще дам думата на моите колеги юристи да се изкажат, може би по-ясно и по-точно.

Предс. Димитър Главчев:
Може би ще бъде добре да стане ясно.
И още едно нещо не чух, не чух съпоставка на цената с другите европейски страни.
Ангел Семерджиев:
Към 1 юли 2011 г., когато определихме цените и тази цена 485 лв. беше изключително остро критикувана от фотоволтаичните асоциации на общественото обсъждане, като изключително ниска и цена, която ще закрие този сектор и няма да има повече инвестиции. Аз имам записи и мога да ви ги предоставя. Всички, които сте се изказвали, г-н Газдов, надявам се, че този път ще каже нещо или поне ще потвърди това. Така че към онзи момент, цената, която беше определена, беше разбирана от фотоволтаичните асоциации като цена, която ще закрие сектора. За щастие, разбира се, защото ние трябва да имаме възобновяеми източници, не го закри сектора, но невъзможността да коригираме тази цена отначалото на 2012 г. доведе до ситуацията, в която и ние сме принудени да взимаме такива непопулярни решения и мерки и да се прави това обсъждане.
Предс. Димитър Главчев:
Имате ли все пак сравнителна информация за другите страни от Европейския съюз.
Ангел Семерджиев:
Имаме. За съжаление сравнението не винаги е коректно, защото независимо, че наименованието на механизма е преференциални цени, в много от страните са различни данъчните условия, например, и други икономически параметри, но като преференциални цени в сравнение, например, с държави като Германия, където нашият механизъм е доста близък до техния, нашите цени в 2011 г. бяха по-ниски. Но там ги коригират много по-често, така че към 2012 г. там цените бяха по-ниски.
Аз не съм се подготвил много точно с тази справка. Мога да я направя и да ви я изпратя.
Предс. Димитър Главчев:
Да, ще ви помоля като я изготвите, да ни я предоставите.
И за юридическото мнение – какво би се случило, ако отменят таксата? Бихме могли да чуем коментар. Преди това г-н Аталай.
Рамадан Аталай:
Г-н Семерджиев, да се върнем към сериозността на вашата институция. Най-лесно е да обвините управляващите, че не са приели закона толкова навреме и затова управляващите са виновни, че са ви оставили на определите една цена, която е била много висока.
Да стане ясно на всички Вие тук ни казвате, че когато определяте цената, дали е на фотоволтаици или на ветрогенератори, вие имате определени параметри, които следите. За фотоволтаиците сигурен съм един от параметрите е цената на панелите. Според вас, цената на панелите юли –септември и след това септември имате два пъти намаление на цената – от 400 лв. до 210 лв., изведнъж толкова ли много на пазара паднаха цените на панелите. И вие като сериозен регулатор, знаете ли, че този инвеститор тези панели ги е поръчал не на тази цена, която вие септември сте определи, а на онази цена, която е била м. април, например.
Г-н Семерджиев, Вие не можете днес тук да обвинявате законодателя, че не е реагирал навреме, първо. И Вие не можете да ни обясните защо в един месец два пъти намалявате цената, когато цената на основните продукти, които са необходими за инвестиране при тези инвеститори изобщо не е мръднала. Не можете да направите сравнение, г-н Димитров, с цената на Германия, защото изкупната цена на електроенергията в Германия е поне два пъти и нещо по-висока от българската. Ако поставяте въпроса за заплатите в България, това е отделен въпрос. Но фотоволтаичните панели са точно толкова, колкото са и в Германия. Работете с управляващите, за да вдигнете стандарта на живот, за да нямаме тези проблеми. Нека министър-председателят да плати по 1200 до 4000 евро заплата и тогава вярвам, че няма да има нужда от днешното ни събиране.
Но ми кажете, колко е мръднала цената на основните компоненти, въз основа на което вие смятате възвръщаемостта на проекта, на който сте дали разрешение – за един месец два пъти променяте цената. Вашата задача тогава е била, да ви го кажа, защото не искам да кажа. Ако г-н Газдов тогава е казал вие водите сектора към фалит, вече успяхте. Сега го направихте и сте доволни. Благодаря ви.
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Аталай. Г-н Семерджиев.
Ангел Семерджиев:
Първо, аз не съм обвинявал никой ,г-н Аталай. Аз обясних защо не сме променили цената и защо към 1 юли 2012 г. цената все още беше за най-големите паркове над 1 мегават 485 лв. Аз просто казах каква е причината.
По отношение на останалите Ви въпроси, имаме наистина точни данни и следим как се развиват инвестиционните разходи в различните сектори и то при европейски стандарти. Тоест ние дори не отчитаме, ако някой купи панелите на цени по-ниски, имам предвид слънчевите панели, на цени по-ниски от тези, които са предвидени като инвестиционни разходи в официални сайтове. И когато взимаме решенията, ние също така публикуваме и източниците, от които сме взели данните за съответните инвестиционни разходи, които включват като най-голям разход, както Вие отбелязахте, стойността на панелите.
Има една справка, която не бих искал да я цитирам, но понеже Вие зададохте въпроса. Подготвени сме по това като анализ. Разбира се, то не беше направено, за да го представяме тук и аз не твърдя, че са точни данните. Но няма никакво съмнение, че към 2011 г. като обща осреднена стойност на инвестициите са били утвърждавани 2959 евро на мегават час, а реалните са 3077, например. 2012 г. при реални 1383 евро на мегават час, утвърждавани са, защото са останали от предишната 2011 г. 1667 и вече към септември месец при реални 1875 евро на мегават час, утвърдените са 910.
Аз не искам да разглеждаме конкретни проекти. Това са цифри, които са взимани от осреднена стойност на подобни инвестиционни проекти за един мегават инсталирана мощност. Те показват нива, но в никакъв случай не кореспондират за конкретни проекти. Всеки конкретен проект се определя от собствени параметри. Ние нямаме задача да определяме индивидуални цени. Ние определяме цени, които, според нас, гарантират норма на възвръщаемост на инвестициите 9%, а по новите цени е 7%.
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Семерджиев. Г-н Червенкондев искаше думата.
Диан Червенкондев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги и специално към г-н Аталай, че едва ли не ние сме били обвинени, че не сме направили нещо по закона. Аз бих искал само да припомня на колегите, като се позовавам на стенограмите от заседанията на Икономическата комисия, когато обсъждахме промените в закона, в интерес на истината основната част от тези промени, които обсъждахме бяха към обективизиране на пазара на инвестиционния процес и като цяло да променим всичко това, което се е случило със закона от 2007 – 2008 г. И от тези стенограми ще стане ясно как целият този процес беше саботиран от страна на колегите от опозицията с липса на кворум, с постоянно несъгласие по основните тези, които сме развивали и както каза и г-н Аталай, те бяха дори против тази такса за присъединяване, която заложихме в закона и която считаме, че изчисти една част от тези паразитни инвестиционни процеси, които бяха насложени от 2007-2008 г.
Аз искам да попитам г-н Семерджиев, ако нямаше и тази такса за присъединяване, и тези ограничения, които бяха наложени от закона от 2010 година, какво би се случило към настоящата система.
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Червенкондев. Г-н Семерджиев, заповядайте.
Рамадан Аталай:
Като чели имаме грешка в годините. Говорим за след 2009 г.
Ангел Семерджиев:
Аз още в началото започнах с едно разсъждение по отношение на Закона за подпомагане на възобновяемите източници. Към момента, когато той е приеман, ние почти нямахме възобновяеми източници, за да не кажа изобщо. Очевидно е, че той тогава най-вероятно е бил подходящ и добър закон към онзи момент. Но сега, когато ние вече в системата имаме значителна част инсталирани мощности, те работят ефективно, определено се нуждаем от промени, които, за съжаление, и аз считам, че не станаха достатъчно бързо, за да се овладее целият процес. Но все пак към момента ситуацията е контролируема, поне от моя гледна точка, по отношение на бъдещи проекти,като подход. Има един проблем, по който сега всички разсъждаваме, но аз мисля, че ще го решим, защото все пак всички фотоволтаични централи, които са изградени, имат преференциална цена за 20 години. Имате преференциална цена все пак за 20 години постоянна преференциална цена. Много малко от законодателствата предвиждат такава преференция. Разберете, не може да имате възвръщаемост на проектите за една-две години. Трябва да е малко по-дълъг срокът. Няма бизнес в енергетиката, който да се връща толкова бързо.
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря. Има думата представителя на Консултативния съвет на ДКЕВР.
Огнян Винаров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми господа народни представители и гости,
Аз съм инж. Огнян Винаров и съм енергетик и от доста години съм член на Консултативния съвет на ДКЕВР в качеството си на представител на хилядите фирми, които са членове на Българската търговско-промишлена палата. Трябва да ви кажа, че цялото това състояние, цялата тази ситуация се създаде единствено по вина на ДКЕВР.
Системата на работа на ДКЕВР е пълна непрозрачност. Всички заседания, които се правят, в докладите няма приложенията и обосновките, на базата на които се предлагат цени. Така, например, на едно съвещание в ДКЕВР, на което бяха и наши депутати, и корейци, и японци, и германци, за които това е един бизнес, в който беше хвърлена една висока преференциална цена, която съблазни и подведе хората и те се хвърлиха за тези инвестиции, представителят на Корея каза: „Ние взехме 100 млн. евро от държавна банка. Вие намалявате по отношение на вятърните – от 15 на 12 възвръщаемостта. Как ще се справите. Това ще стане междудържавен въпрос.” Още тогава казах и съм представил на г-н Семерджиев и на неговите специалисти, примерно, в областта на газоснабдяването, че в Щатите е 40 до 50 долара мегават час на вятърните. Тук беше Дилма Русев. Никой нямаше от ДКЕВР на тази среща, бяха големи енергийни мощни представители – 50 долара е на мегават час и го знае и съм му изпратил целия доклад. Даже г-н Трайчо Трайков не го беше взел този доклад. Такава беше цената. Когато аз казах тези цени на това заседание преди една година, част от колегите, понеже аз защитавам бизнеса, аз защитавам потребителите-гражданите. Трябва да ви кажа, че, ако на моя колежка майката се самоуби на моста „Чавдар”, когато научи, че следва такова увеличение на цената на електроенергията. Оттогава аз съм непримирим към тези машинации и тези игри. Това е абсолютно непочтено.
Сега ще ви кажа за какво става въпрос. Тези цени, които се обявиха на 1 юли – това увеличение, аз попитах на заседанието на 22 юни на Консултативния съвет ДКЕВР не знаеше на колко е дала лицензии на каква мощност, колко са инсталирани и колко са включени, а основава увеличението на цените с тези 13% увеличение на тока 8% са тези виновниците, както е в топлофикацията, че виновниците са топлоразпределителите. Ясно е, че това се прави без всякакъв анализ и с някакви необясними прогнози. Тази цифра от 700 млн. лв. недостиг е абсолютно невярна. Защото сборът от печалбите на приходите на Националната електрическа компания за 2011 г., на ТЕЦ „Марица изток 2”, ЕВН електроснабдяване, електросистемния оператор, които са в първата десетка, Бургартрансгаз не представлява такава сума 700 млн. лв. Това са някакви неща, които аз не мога да си обясня как може един председател на такава институция да съобщава и да подвежда. Те нямат такива приходи от печалби.
Изводът е следният. С оглед на интереси, тъй като на ДКЕВР общият бюджет от 8.3 млн. лв. се качва за 2013 г. на 8.4 млн. лв., 8900000 лв. Бяха събраните такси, които си ги бяха предвидили за бонуси да си ги разпределят. За мен има един елемент на недобросъвестност.
Аз ги дадох тези материали на енергийната комисия – на г-н петър Димитров, на г-н Мартин Димитров, на Йордан Цонев и на другите, че причината за тези високи цени, които не знам на какво основание тръгват от 800 лв. за фотоволтаиците и 190 лв. – за вятърните, оттам започва, откъде идва и кой нареди това. Кои са управляващите били тогава, дали те са му нареждали, дали му е неудобно на г-н Семерджиев да ни каже кой министър - г-н Петър Димитров, г-н Трайчо Трайков, г-н Дянков или г-н Делян Добрев му нарежда. Г-н Добрев се оправдава с Вас на среща в Търговско-промишлената палата. Не може да се разбере кой е първоизточникът за този тласък, да се подведат хората, да им се дадат в аванс такива големи цени и след това по пътя на етапи на корекции, които са в противоречие даже на регламента на Европейския съюз 838 от 2010 г. на Комисията, която каза, че таксите, прилагани от операторите на мрежи за целите на достъпа, следва да бъдат в съответствие с указанията, формулирани в част Б от приложението.
Много моля Комисията, аз раздадох на председателя и на членовете на комисията този документ, да задължи оператора – регулатора, да се запознае с тази директива, както и с другия регламент от 23 септември 2010 г., подписан от Барозу и да се види дали това е вярно – от 0 до 0.5 евро на мегават час, това е по отношение на средно годишните такси за пренос. Също да се провери какви са в това Приложение Б таксите за достъп и оттам да си сверим часовника. Защото аз ви съобщих какви са цените в тези страни и това го знае много добре регулаторът.
Благодаря за вниманието.
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря г-н Винаров. Г-н Газдов за уточнение.
Никола Газдов:
Искам да потвърдя това, което каза г-н Семерджиев, и напълно го подкрепям в това. Когато на 1 юли 2011 г., дори края на месец юни, той обяви цените от 485 лв. на мегават/час, тогава аз казах, че това е ниска цена и тя беше ниска цена тогава. Една година по-късно, края на месец юни тази година, тази цена вече беше много висока. И всички народни представители, които са тук, г-н Червенкондев беше един от вносителите на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, от края на 2011 г. до края на март, мисля, че на 10 април беше приет и публикуван в Държавен вестник променения закон за енергията от възобновяеми източници, мисля, че ДКЕВР - г-н Семерджиев, Вие сте имали възможност да предложите в парламента да се даде възможност на регулатора повече от веднъж годишно да намалява тарифите. Не го направихте. Има стенограми. Аз поне не помня в парламента да е обсъждано такова нещо. Аз щях да го подкрепя. Може би народните представители си спомнят, че през февруари 2011 г. аз лично предложих в парламента да бъде намалена тарифата за възобновяемите източници, защото тя беше много висока тогава. И много хора ме поздравиха след това. Аз смятах, че даже трябваше малко повече да предложим да се намали. И 2012 г. ли трябваше да го направим? Ние не сме законодателен орган? Законодателен орган е парламентът. Вие ковете законите.
Г-н Семерджиев, ако управляващите са пропуснали да внесат такова предложение през първите три месеца на 2012 г., то защо не го направихте вие пред парламента. Може би сте го направили някъде неформално, но в парламента аз не помня да е имало официално такова предложение.
И сега, може би имаме някакво прегряване на системата, според вас, не знам обаче дали сте прочели чл. 37 на Директива 2009/72, в която се казва, че регулаторният орган има следните задължения. Едно от тях е да гарантира, че няма кръстосано субсидиране между дейностите по пренос, разпределение и доставка. Тоест цената за достъп, когато се съберат едни средства в разпределителната компания и те бъдат прехвърлени към крания снабдител, това е кръстосано субсидиране и противоречи на Директивата и на куп други директиви и регламенти, но конкретно на тази.
Мисля, че тук някой трябва да признае, не знам кой точно, че има голям проблем и този проблем не идва от производителите, които изненадващо, едва ли не, са се появили отнякъде.

Предс. Димитър Главчев:
Благодаря г-н Газдов. Г-н Петър Димитров, заповядайте.
Петър Димитров:
Г-н Председател, аз мисля, че вече е време да приключваме просто защото се въртим в кръг. Аз си задавам въпроса какъв е резултатът от днешната среща.
Едно добро предложение – самоангажимент от производителите. Те казаха, че са готови да платят новите допълнителни или както искате ги наречете, разходи, които те предизвикват.
Задача на г-н ДКЕВР е да ги обоснове, да ги докаже. Ние днес създаваме практика как ще работим оттук нататък. Трябваше ДКЕВР днес да докаже тези цени за достъп. Няма дори базов материал. Ние нямаме какво да обсъждаме.
За да можем да работим оттук нататък, дайте да не влизаме в заседания, ако на входа на заседанията няма какво да слушаме. Ние днес нямаше какво да слушаме. Тук обясненията, че прогнозата е обективна причина, че тя расте по дърветата, това не е сериозно.
Много е важно да дойдем на следващото заседание и действително да чуем от г-н Семерджиев как се получава тази цена, тъй като сега, слушайки това, което той обясни, аз правя едни жестоки изводи и няма да ги спестя.
Първият извод е в противоречие на това, което каза г-н Газдов.
Г-н Газдов, една от целите излиза фалит на ВЕИ – фалит, за да сте по-малко.
Втората цел е отблъскване на инвеститори.
И едната и другата, като ги гледаме, аз не разбирам каква е ползата за България. Та от тази гледна точка е ясно, че тази работа не може да стане.
И един резултат, който в никакъв случай не е цел, това е дестабилизацията на банките, които са ви дали парите. Само това ни липса в условията на криза, в които се намираме.
За да няма такива интерпретации, те са безкрайно неприятни да ги направя, на следващото заседание да изслушаме ДКЕВР какви са разходите, кой ги прави, тъй като обществена тайна е, че цяла България издържа Топлофикация-София. Дайте да се разберем. Това не е ли кръстосано субсидиране. За какво си говорим. Там няма разходи. Там расте преференциалната цена. Топлофикация-София печели повече от продажба на електроенергия отколкото на топлоенергия. Това е абсурдна ситуация. И в същото време сме бръкнали в джоба на ВЕИ и ги превръщаме в злодеи.
Дайте да видим каква е ситуацията – какви разходи предизвиква всеки. Разбира се, ние сме политически орган. Ние сме парламент. Ако трябва в интерес на обществото да се приемат такива несправедливи диференциации, може и към това да се отиде, но искам да ги чуем. Обясненията на методика, на модел и не знам какво още, нас не ни интересува. При съществуващата методика, при съществуващия модел вие струвате толкова! Макар че аз не съм сигурен, че това е правилно! Защото си давал преференциална цена и си го привличал, но не си му казал, че ще искаш да плаща такса достъп. Това е допълнително усложняващо ситуацията.
Завършвам с това, че за да не протакаме, аз мисля, че днес та дори и да започнем да се бием след малко, ние позитивен резултат няма да имаме, тъй като ние нямаме анализ, нямаме доказателства. Тук се казва, че предложената цена е първичен инстинкт, предположение и че като мине годината ще съберем информация и тогава ще правим истинската цена. Простете ми, това е парламентът на България - Или имаш анализ, имаш доказателства, влизаш. Иначе дайте да не правим това нещо. Благодаря.
Предс. Димитър Главчев.
Благодаря Ви. Като изключим множеството лирични отклонения, които направихте, аз по същество съм съгласен с Вас. Така че наистина е хубаво следващия път ДКЕВР да дойдат по-подготвени, за да могат да отговарят на конкретни въпроси. Но съгласете се, че ние им зададохме темата вчера. Нека да им дадем време и за следващия път да зададем тема, по която те да се подготвят и да могат да отговорят. Това няма да е последна среща. Наистина смятам да приключваме, тъй като не ми се вижда ползотворно това, което правим. При условието, което казах, да дойдат със зададена тема и с добра подготовка по нея, за да могат да отговарят на конкретни въпроси, ще направим следващото заседание.
Преди да закрия заседанието искам да дам думата на г-н Ньотликс. Ако имат последни думи г-жа Заместник-министърът и г-н Семерджиев. На следващо заседание ще изчистим останалите въпроси.
Заповядайте, г-н Ньотликс.
Себастиан Ньотликс:
Имаме много кратък въпрос. Вчера г-н Даниел Берг от Европейската банка за възстановяване и развитие и Левон Хампарцумян от Асоциацията на българските банки потвърдиха следното нещо. Те потвърдиха, че, ако изчакваме до следващото лято, повечето от тези възобновяеми проекти ще фалират. Това означава две неща: първо, повечето български семейни инвестиции ще изгубят на практика своята инвестиция и второ, българските банки ще трябва да се примирят с над 2 милиарда лева лоши кредити на своите финансови отчети.
Така че въпросът ми към вас е в светлината на тази информация какво е вашето желание – да изчакате до следващата година, за да се започне работа по въпроса, или да започнем сега, в сътрудничество с всички присъстващи тук, да намерим балансирано решение на проблема.

Предс. Димитър Главчев:
Въпросът е към г-н Семерджиев ли? Аз мога да отговоря на въпроса веднага. Тук присъстваме всички, за да търсим балансирано решение. Но нека г-н Семерджиев да каже какво мисли по въпроса.
Ангел Семерджиев:
Аз първо не мога да се съглася, че при тази цена за достъп ще фалират всички такива производители. Не е въпросът да спорим. По наши изчисления те имат достатъчна възвръщаемост.
По отношение на възможността да се търси решение по-рано, не случайно, пак повтарям, това са временни цени. Ние трябва да натрупаме достатъчно информация и по-точно електроразпределителните дружества като системен оператор, за да могат те да ни предложат наистина цени, които отразяват разходите. За да се случи това трябва да мине някакъв период. В този смисъл, дори и да започнем да работим сега, ние трябва да изчакаме да имат достатъчно информация операторите за техните разходи и изобщо разходите в системата, за да се направят изчисления за размера на тези цени за достъп. Няма как да се направят днес или утре. Ако имаше как, щяхме да ги направим.
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря. Още един път казвам, нека с това да приключим за днес.
Поставете всички въпроси, които имате. Стремежът на всички от комисията, както виждате, е да постигнем балансирано решение, което да удовлетворява и инвеститорите и съвсем естествено и потребителите. Вие сте съгласни с това. Даже апелирахте за справедливост. Едва ли някой от нас е против това да има справедливост.
Предлагам ви в режим на разговори и то бързи разговори, а не да си говорим така до догодина, а в режим на бързи разговори да поставите въпросите си конкретно, да ангажираме комисията и икономическото министерство, за да може да получите отговори, които да ви нарушават най-малко интересите. За да постигнем баланса, някой трябва да отстъпи от интересите си и точно в името на справедливостта, да направи това.
Съжалявам, че говоря с такива философски категории на комисия, която се занимава с финанси и икономика, но вие повдигнахте въпроса.
Да дадем време на ДКЕВР, като преди това им зададем конкретни въпроси. Не смятам, че е задължително да си говорим, а може и в писмен вид да се отговаря.
Ангажирам се да събера всички въпроси, които вие сте поставили до този момент и ще поставите конкретни въпроси, които да ги поставя за решаване от страна на ДКЕВР и на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в името на това да постигнем балансираното решение. Виждате, че откакто сме в управлението, навсякъде се стремим да постигнем балансирано решение. Балансираните решения са доста трудни, но си струва да полагаме всички усилия и да ги постигаме.
Реплика:
От името на всички благодарим, че ни поканихте на това заседание.
Предс. Димитър Главчев:
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.
/Закрито в 16:25 часа /