---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия за наблюдение на дейността на ДКЕВР



П Р О Т О К О Л
№1

Днес, 09.01.2013 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Делян Добрев, министър, Евгения Харитонова, заместник-министър, Юлия Стайкова и Димитър Куюмджиев; от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - Ангел Семерджиев, председател, Анжела Тонева, член, Васил Лозанов, директор на дирекция „Топлоенергетика”, Екатерина Истаткова, директор на дирекция ИАРП и Милко Шошков, директор на дирекция „Регулиране и контрол на природен газ”; от Асоциация „Активни потребители”– Богомил Николов, изпълнителен директор и Елена Гоцева; Българска асоциация природен газ – Сашо Дончев, председател на Управителния съвет и Екатерина Новакова, юрисконсулт; от „Булгартрансгаз” ЕАД – Кирил Темелков, изпълнителен директор и Любомир Любенов, ръководител на отдел „Икономически анализи и прогнози”; от„Булгаргаз” ЕАД – Димитър Гогов, изпълнителен директор и Илия Иванов, председател на борда; от Българска търговско-промишлена палата – Огнян Винаров, енергиен експерт; от Топлофикация София – ЕАД – Стоян Цветанов, изпълнителен директор; от Българската асоциация на индустриалните енергийни консуматори – Константин Делисивков, изпълнителен директор и Константин Стаменов, председател на Управителния съвет; от Асоциацията на топлинните счетоводители – Ася Ангелова, председател; от Асоциацията на топлофикационните дружества – Илия Николаев, председател на Управителния съвет .
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Димитър Главчев, председател на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Добър ден на всички. Имаме необходимия кворум, за да започне заседанието на Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
В началото да честитя Новата 2013 година. Пожелавам на всички много здраве и успехи в начинанията им и да се събираме в такива формати, за да се изясняват проблемите. Стремили сме се да поканим всички засегнати страни, свързани с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чиято дейност е под наш контрол. Ако някой сме пропуснали, моля да бъдем извинени. Струва ми се, че едва ли има някои пропуснати, но ако има, ще се поправи този пропуск и ще бъдат поканени на следващи заседания на комисията.
Предлагам днешното заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да протече при следния дневен ред:
1. Изслушване на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев относно Решение № Ц-66 от 20.12.2012 г. „За утвърждаване от 01.01.2013г. на пределна цена на природния газ при продажба от Обществения доставчик на крайните снабдители и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа; пределна цена на природния газ на клиентите, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на „Булгартрансгаз” ЕАД и пределни цени за продажба на природен газ от крайните снабдители”.
2. Изслушване на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев относно Решение № Ц – 68 от 21.12.2012 г. „За утвърждаване от 01.01.2013 г. изменение на пределните цени на топлинната енергия”.
3. Обсъждане със заинтересуваните лица на въпроси, свързани с образуването на регулираните от ДКЕВР цени на природния газ и топлинната енергия от 01.01.2013 г.
Колеги, имате ли някакви съображения по дневния ред? Заповядайте, г-н Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ:
Предлагам и точка „Разни” да включим в дневния ред.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Добре. Т. 4. Разни. Останалите членове на комисията имате ли нещо против да включим и т. Разни. (Не.) Благодаря.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред и направеното предложение от г-н Владимиров, моля да гласува. Всички са „за”. Благодаря ви. Преминаваме към изпълнение на дневния ред.
По първа точка - Изслушване на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев относно Решение № Ц-66 от 20.12.2012 г. „За утвърждаване от 01.01.2013г. на пределна цена на природния газ при продажба от Обществения доставчик на крайните снабдители и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа; пределна цена на природния газ на клиентите, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на „Булгартрансгаз” ЕАД и пределни цени за продажба на природен газ от крайните снабдители”.
Има думата г-н Семерджиев за експозе и след това, ако има въпроси към Вас, ще отговорите.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ:
Добър ден.
Уважаеми г-н Главчев,
Уважаеми народни представители,
Дами и господа, следствие на създадената традиция най-важните решения да се представят пред вашата комисия, ние откликнахме на поканата на г-н Главчев да представим двете основни решения, които бяха взети непосредствено преди Нова година и се отнасят до цените на природния газ за първото тримесечие на 2013 г. и цените на топлинната енергия от началото на тази година за дружествата, които ползват горивото „природен газ” във връзка с необходимостта от корекция на техните крайни цени, следствие на корекцията на цената на природния газ.
Тъй като всичко е публикувано, аз ще се опитам да направя резюме, което може да бъде основа за последваща дискусия и да напомня най-основните факти, както и мотивите при взимането на това решение.
Знаете, че Общественият доставчик „Булгаргаз” със свое заявление е поискал от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да му бъдат утвърдени цените на природния газ при продажба от обществен доставчик на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа за първото тримесечие на 2013 г. в съответствие с тримесечното изменение на условията на търговските договори , по които общественият доставчик купува природен газ за вътрешния пазар.
С подаденото заявление „Булгаргаз” ЕАД предлага за утвърждаване цени за първото тримесечие на 2013 г. при продажба от дружеството на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа цената да бъде в размер на 660,64 лв. за 1000 нормални кубически метра без акциз и ДДС, с включена надценка в размер на 2% - 12,42 лв. за 1000 нормални кубически метра или намаление спрямо действащата цена до края на миналата година – за четвъртото тримесечие на 2012 г., с 9,30%. Дружеството предлага Комисията да утвърди предложената по-горе цена с включен недовзет приход за предходни ценови периоди в размер на 7,58 лв. за 1000 нормални кубически метра в съответствие с чл. 17, ал. 8 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ.
Съгласно чл. 17 от Наредбата, цените при продажба на природен газ от Обществения доставчик до крайните снабдители и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа се образува въз основа на разходите за доставка на прогнозните количества природен газ от внос за вътрешния пазар от местни добивни предприятия, от запаси природен газ (има се предвид подземното газохранилище) и надценка. Цените могат да се изменят периодично в съответствие с условията на търговските договори, по които Общественият доставчик купува природен газ за вътрешния пазар или на всяко тримесечие.
След извършен анализ на данните, Комисията констатира, че цената на входа на газопреносната мрежа за първото тримесечие на 2013 г., предложена от „Булгаргаз” ЕАД е образувана при общо заявено количество от „Булгаргаз” ЕАД за доставка на природен газ за първото тримесечие на 2013 е 897 264 хил. нормални кубически метра, в т.ч. по съответните договори от внос за първото тримесечие е 677 264 хил. кубически метра; по договори от местен добив 30 000 хил. кубически метра и добив от ПГХ Чирен в размер на 190 000 хил. кубически метра.
В договорите за доставка на природен газ до българската граница, ценообразуващ елемент на газа са средноаритметичните стойности на месечните котировки на алтернативните горива за предходните девет месеца, които са се изменили както следва: за мазут със съдържание на сяра 1% се намаляват с 5.09%; за газьола със съдържание на сяра – 0.1% се намаляват с 1,76%;
Цените на природния газ по договорите за внос и местен добив се изменят както следва: намаляват се с 10.65% по договора с ООО „Газпром експорт”; намаляват се с 9.85% по договор за покупко-продажба на природен газ между „Булгаргаз” ЕАД и „Мелроуз Рисорсиз” ООД; увеличават се с 3,28% транзитните такси по договорите за транзитиране на природен газ през територията на Румъния за Република България.
Количествата, заявени от Бургаргаз” ЕАД по контрагенти са както следва: увеличават се с 655 288 хил. кубически метра по договора с ООО„Газпром експорт”; намаляват се с 60 000 хил. кубически метра, т.е. с 9.19% по договор за покупко-продажба на природен газ между „Булгаргаз” ЕАД и „Мелроуз Рисорсиз” ООД.
Общественият доставчик е предложил за утвърждаване от Комисията валутен курс на лева към щатския долар за период 30 дни от 10.11.2012 г. до 09.12.2012 г. Същият,съпоставен с утвърдения от ДКЕВР валутен курс на лева към щатския долар за предходния ценови период отчита намаление от 1,56872 лв. на 1,51903 лв. за един щатски долар, т.е. 3.17%.
В конкретния случай валутният курс е един от факторите, който оказва влияние върху общата промяна на цената на входа на газопреносната мрежа за първо тримесечие на 2013 г., спрямо предходното тримесечие на 2012 г. Ефективното корпоративно управление на валутния риск дава възможност за прилагане на инструменти за неговото елиминиране или минимизиране на влиянието му, което от своя страна е предпоставка за намаляване на цената на входа на газопреносната мрежа.
Комисията счита, че за целите на ценообразуването през настоящия период на изменение на цената, по-икономически обоснована ще е оценката на курса на щатския долар към лева за периода от 60 дни до датата, предхождаща подаването на заявлението или от 11.10.2012 г. до 09.12.2012 г. В съответствие с посоченото по-горе, осредненият курс на щатския долар по данни на БНБ е в размер на 1,51560 лв., т.е. намаление с 3.39% спрямо утвърдения за предходния ценови период, т.е. с по-голямо намаление отколкото предложеното от „Булгаргаз”.
Съгласно чл. 17 от Наредбата Общественият доставчик формира количествата природен газ за доставка, съобразно принципа за най-ниски разходи при образуване на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа. Общо заявеното от дружеството количество природен газ за първо тримесечие на 2013 г. по договори за внос, добив от местни добивни предприятия и добив от ПГХ Чирен е в размер на 897 264 хил. кубически метра.
След извършен анализ на представената от „Булгаргаз” ЕАД информация и анализ на наличните данни за потреблението на предходни периоди и условията на реализация, Комисията счита прогнозираните от дружеството природен газ за реализация са в съответствие със заявените количества природен газ от клиентите на дружеството, т.е. няма корекция по количествата.
Като взе предвид всички изложени по-горе факти и обстоятелства, Комисията установи, че разходите за закупуване на природен газ по договорите за внос с включени транзитни такси за транзитиране на природен газ през територията на Република Румъния и договорите с местни добивни предприятия и добив на природен газ от ПГХ Чирен са в общ размер на 556 178 074 лв. При тези параметри цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа за 1000 нормални кубически метра е в размер на 619,86 лв. за 1000 нормални кубически метра, която е изчислена като разходите за закупуване на природен газ са разделени на предвидените за закупуване количества природен газ за първото тримесечие на 2013 г. – 556 178 074 : 897 264 = 619,86 лв./1000 нм3 .
Съгласно чл. 17, ал. 6 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ и приетите от ДКЕВР указания е изчислена надценка върху цената в размер на 9.30 лв. /1000 нм3 , която представлява 1,5% от цената на вход на газопреносната мрежа за първото тримесечие на 2013 г. – 619,86 + 9,30 = 629,16 лв. /1000 нм3 . Към така определения размер се добавя 19,73 лв. /1000 нм3 (цена за пренос на природен газ през газопреносната мрежа). Това е цена, която не е променяна от 2005 г. или от 2006 г. Искам изрично да го кажа, защото се правят грешки. Или цената става 648,89 лв. /1000 нм3
Към тази цена се добавя 7,58 лв. /1000 нм3 за покриване на посочения и искан от дружеството в заявлението недовзет приход или се получава цена 656,47 лв. /1000 нм3 или цената на природния газ при продажба от Обществения доставчик до крайните снабдители и на клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, е в размер на 656,47 лв. /1000 нм3 без акциз и ДДС.
Намалението на цената на природния газ при продажба от Обществения доставчик на клиенти за първото тримесечие на 2013 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г. е в размер на 71,87 лв. /1000 нм3 или с 9,87%.
На основание чл. 21, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Закона за енергетиката и чл. 17, чл. 21 и чл. 26в от Наредбата за регулиране на цените на природния газ Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е утвърдила, считано от 01.01.2013 г. още следните цени:
Пределна цена на природния газ при продажба от Обществения доставчик на крайните снабдители и на клиентите, присъединени към газопреносната мрежа в размер на 656,47 лв. /1000 нм3 или измерено в мегаватчаса 70,56 лв./MWh) без ДДС.
Пределна цена на природния газ при продажба от Обществения доставчик на клиенти, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на „Булгартрансгаз” ЕАД в размер на 664,19 лв. /1000 нм3 или измерено в мегаватчаса 71,39 лв./MWh) без ДДС.
Пределни цени за продажба на природен газ до крайните снабдители, които са дадени в таблица, но няма да ги цитирам, за да не ви досаждам с много цифри.
Стремях се да отбележа основните моменти от нашето решение и нашите мотиви.
Това е г-н Главчев. Съзнавах, че малко досаждах с цифри, но все пак става въпрос за цени, за добавки и зад всяка цифра се крият анализи и аргументи, които ние бихме могли допълнително да обсъждаме. Това е по първа точка. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-н Семерджиев. Бихте ли представили и решението по втора точка - Изслушване на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев относно Решение № Ц – 68 от 21.12.2012 г. „За утвърждаване от 01.01.2013 г. изменение на пределните цени на топлинната енергия”.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ:
Добре. Ще продължа с второто решение, което е № Ц-68 и следва решението за цената на природния газ за първото тримесечие. Съгласно това решение цената на газа се променя на 656,47 лв. за 1000 нормални кубически метра.
Действащите цени на енергията на дружествата от сектор „Топлоенергетика”, които използват за основно гориво и/или за разпалване природен газ са изчислени с цена на природния газ, която е била действаща към датата на съответното решение на ДКЕВР, с което са утвърдени цените на топлинната енергия.
Намалението на действащата цена на природния газ спрямо включената при образуването на цените на топлофикационните дружества е в диапазона от 9.87% до 10.59% за дружествата, присъединени към мрежата на „Булгаргаз” ЕАД. Това намаление на цената на природния газ обективно води до намаляване на разхода за гориво, а оттам и на необходимите годишни приходи на дружествата от сектор „Топлоенергетика”, използващи гориво природен газ. Следователно налице са предпоставките за изменение, считано от 01.01.2013 г. на цените на дружествата от сектор „Топлоенергетика”. Предвид големия относителен дял на разходите за горива от общите разходи на дружествата, работещи с гориво природен газ ДКЕВР извърши анализ на оценката на влиянието на цената на природния газ върху финансовото състояние на топлофикационните дружества за дружествата от сектор „Топлоенергетика” ”, спрямо които се прилага метод на регулиране „Горна граница на цени”.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия при прилагането на метод на регулиране „Норма на възвръщаемост” по време на регулаторния период цените могат да бъдат изменяни при наличие на обстоятелства, чието настъпване не е могло да бъде предвидено при утвърждаването на цените и води до съществено изменение на утвърдените им ценообразуващи елементи и на финансовото състояние на енергийното предприятие. Ние сме точно в такава хипотеза.
Първата предпоставка за изменение на цените е налице, тъй като ДКЕВР е утвърдила на „Булгаргаз” ЕАД цени на природния газ за първо тримесечие на 2013 г. в размер 656.47 лв. за 1000 нормални кубически метра. Следователно прилагането на цена на природния газ на „Булгаргаз” ЕАД от 01.01.2013 г. в размер на 656.47 лв. за 1000 нормални кубически метра ще доведе до съществено изменение и на финансовото състояние на енергийните предприятия от сектор „Топлоенергетика”, които работят с основно гориво природен газ и спрямо които се прилага метод на регулиране „норма на възвръщаемост”. Наред с това, отчитайки обстоятелството, че с намалението на цените на дружествата се осигурява утвърдената от комисията възвръщаемост, както и с оглед постигане на равнопоставеност между интересите на потребителите и енергийните дружества се налага изводът, че са налице условия за изменение на цените на топлинната и електрическа енергия.
Размерът на добавката по чл. 33, ал. 3 от Закона за енергетиката за топлофикационните дружества с пренос на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване следва да се съобрази с изменените обстоятелства. Понижаването на цената на използваното гориво води до намаление и на индивидуалните разходи за производство на електрическа енергия и с оглед спазване на принципите на ценово регулиране, посочени в чл. 23 и чл. 31 от Закона за енергетиката, и възприетата регулаторна рамка за настоящия ценови период, добавката следва да се коригира, за да се осигури равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и групите потребители, създаване на стимули за ефективна дейност на регулираните енергийни предприятия, в съответствие на цените за отделни групи клиенти с разходите за доставка на енергия до тези клиенти, справедливо прехвърляне на разходите от преференциални цени за енергия от високо ефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните клиенти.
Г-н Главчев, аз се спрях повече на мотивите от втората част на решението, защото там става въпрос за целесъобразност за големината на добавката. По тези въпроси имахме доста разговори с представителите на топлофикационния сектор и ние сме се постарали обстоятелствено и пълно да изложим нашите мотиви за корекцията, която направихме в добавката за високо ефективно комбинирано производство. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-н Семерджиев. Г-н Гогов, заповядайте.
ДИМИТЪР ГОГОВ: „Булгаргаз” ЕАД
Аз нямам какво да добавя към това, което г-н Семерджиев изтъкна. Ще участвам активно в дискусията. Искам само да обърна внимание върху следното.
Това, което г-н Семерджиев изрази като сравнение, е просто, за да се получи картина затова, което се случва. Но практически ценообразуването от 1 януари 2013 г. е на базата все пак на подписан нов договор. Тоест, въпреки, че начинът на ценообразуване като цяло е запазен в този договор, основните, базови параметри в него са видоизменени. Всъщност те са основната причина да има такова понижение в цената, ако я сравняваме спрямо предходната година. Но такова сравнение просто за нуждите на визуалното възприятие. Като цяло сравнение между единия и другия договор или на договорите, които бяха прилагани досега, с новия договор не би следвало да се прави директно като връзка.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-н Гогов. От „Булгартрансгаз” искате ли да вземете отношение.
ЛЮБОМИР ЛЮБЕНОВ:
Благодаря Ви. Нямам какво да добавя към решението.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря Ви. Г-н Дончев, заповядайте.
САШО ДОНЧЕВ:
Първо, ако ми позволите, да се възползвам от случая и да пожелая на всички много здраве през тази година и много успехи.
Състоянието на пазара и състоянието на българската икономика е такова, че няма нужда да го коментираме. Дано не му пеем реквием тази година. Но много от нещата зависят от нас и не знам дали точно от решенията, които тази комисия взема, но при всички случаи от решенията, които всеки един от нас ежедневно взима със сигурност зависят много неща.
Аз към казаното от г-н Семерджиев нямам какво да добавя в момента. По-късно в дискусията, в зависимост от темите, които бъдат повдигнати, сигурно ще намеря какво. Понеже, г-н Семерджиев, вие няколко пъти повторихте, че цената на „Булгартрансгаз” е от 2005 г., това какво да го разбираме - че ще се увеличава? Вероятно е много важно, за да го подчертава г-н Семерджиев няколко пъти, събуди моето любопитство.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ:
Първо трябва да се отбележи, че това е от малкото цени, които не са променяни за такъв дълъг период от време и второ е хубаво да се напомня, защото все пак чувам от време навреме изказвания, които се основават на обратния факт, а това е все пак неоспорим факт. Това беше целта. Все пак това е мрежова услуга в България, която не се е променяла за последните 5-6 години.
САШО ДОНЧЕВ:
Тоест нямаме причини да се плашим.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ:
Напротив, даже ще търсим начин да я намаляваме, без да плаша „Булгартрансгаз”, мисля, че могат да се намерят начини и тази цена да се понамали малко.
САШО ДОНЧЕВ:
А колкото до използвания метод, първо, трябва да призная от името на Асоциация „Природен газ”, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за тези 11-12 години от своето съществуване натрупа достатъчно експертиза. Колегите познават в детайли добрите практики в Европа и в света и често в решенията, които те вземат, ние откриваме тази тяхна експертиза. Не може да се спори за числата, за които стана дума, най-малкото защото всеки спор би бил еднакво несъстоятелен. Числата са в голяма степен прогнозни. Единственото вярно е колко е цената за първо тримесечие на газа, който „Булгаргаз” ще купува, а колко са количествата и дали те всичките в крайна сметка ще формират тази цена, ще го видим в края на периода. Така че тук не може да се спори за това.
Останалите неща имат теми, само че те не са свързани пряко с това решение, а и темите са за така наречените директно присъединени потребители. Някой друг път, ако това представлява интерес за комисията, бихме могли да обсъдим този въпрос.
А колкото до това, че не е нормална ситуацията Общественият доставчик да има недовзет приход и да е в тежко финансово състояние. Това може би на Гогов ще му е неудобно да го казва. Аз го казвам като човек, на който целият живот е минал в този отрасъл и смятам, че това не е нормално. Не е нормално да се прави социална политика през цените на енергията изобщо, а в частност и през цените на газа. Ние, за съжаление, сме твърде малък пазар, за да играем съществена роля върху цената на енергоносителите и мисля, че през 2013 г. е крайно време разумът да надделее и да разберем, че това държавно предприятие не е, за да му се извиват ръцете и през него да се подпомага, да се субсидира определени сектори или да се наказват други сектори. Вие всички тук седящи много добре разбирате, че години създаване – това не е политика на това правителство, нито на този състав на държавната комисия, това са практики от отдавна. Но практиката да се задържа цената на газа в есенно-зимния сезон и да се компенсира след това през лятото, е меко казано несправедливо по отношение на индустрията. Защото очевидно е, че някой друг плаща тези разлики и не точно този, който ги е консумирал. Така че това също смятам за нещо, което не знам г-н Семерджиев, дали зависи единствено и само от вашата воля, но би било хубаво, тъй като аз нямам съмнение, че Вие и цялата Комисия добре разбира за какво говоря, да се опитате да защитите финансовото здраве на Обществения доставчик.
Другото нещо, което е, че ситуацията в момента е такава, че независимо от факта, че 2007 г. имаме формално де юре либерализиран пазар, ние сега фактически 7-8 дни реално можем да кажем, че в България има такъв либерализиран пазар и в този смисъл трябва да се преосмисля може би ролята на „Булгаргаз” изобщо дали той да остане само Обществен доставчик. Защото по-скоро под тази почетна титла той има само задължения. Може би все пак трябва да се види по отношение на какви ситуации и по отношение на какви потребители той да носи отговорности, а да му се даде възможност да бъде и нормален търговец на природен газ. Няма никакво съмнение, че колегите в „Булгаргаз” имат вече достатъчно опит и капацитет да бъдат търговци и няма нужда да бъдат само хора, фактуриращи консумирания газ. Мисля, че от това ще има полза.
След това, засягайки другите елементи или всъщност започвам вече другата част от дискусията, няма никакво съмнение, тъй като съм подписал едно писмо по адрес на комисията и мисля, че във Ваш адрес от името на Асоциация „Природен газ”, че „Булгаргаз” има отговорности по договора си за покупка на газ по отношение на доставчика си „Газекспорт”. „Булгаргаз” гарантира определени дневни количества, които няма да надвишават. Булгаргаз в случая на необходимост като обществен доставчик ще трябва да плаща санкциониращи цени за надвишените количества. Но Булгаргаз не е консуматорът на надвишеното. Значи не е справедливо да искаме само и единствено той да плаща сметката. Така че този въпрос трябва да бъде разбран от всички.
Освен това, вариантите, които съществуват по отношение на другото нещо, което е по-скоро проблем „Булгартрансгаз” в смисъл отговорност на „Булгартрансгаз”, няма никакво съмнение, че една такава не лека технологична система може да се управлява само при наличието или в рамките на някакъв диапазон. Тя не може да бъде съвсем неориентирана – всеки да консумира колкото иска и когато иска, защото няма как да се управлява този поток, изобщо цялата система. Очевидно, че тук ние всички, ако сме общество и ако не само тръбата, която ни свързва ни кара да сядаме и да разговаряме помежду си, то тогава трябва откровено да обсъждаме тези въпроси и всеки да носи своята отговорност. Аз не мога да си представя, че има големи промишлени консуматори, които имат солидни енергийни системи, имат енергетици-специалисти не знаят какво и кога консумират. Това е безумие да се казва, че не знаят. Така че тук трябва всеки един от големите (ние с г-н Стаменов сме говорили на тази тема), но големите консуматори трябва да поемат своята отговорност.
Следващият въпрос, който може би е все по темата, е че Булгаргаз не разполага с много варианти. Той може да каже или всеки един от вас консуматорите да си носи отговорност затова колко заявява, колко консумира или, ако не искате, може да използваме, примерно, технологията на застраховане. Ние ще калкулираме определен риск в цената, а пък за сметка на това ще покриваме рисковете, които може всеки един от вас да предизвика. Но не може изобщо до третия знак след запетаята да му бъде изчислявана цената и след това да го караме да носи някакви рискове. Това е човешко, не е колегиално, не е справедливо.
Така че аз по-скоро апелирам към това да разсъждаваме, че на пазара има освен клиенти, има и компании, които трябва да произведат и да предоставят енергията и че тези компании не са задължително всички лоши и че те от гледна точка на интереса на обществото е по-добре да са в добро финансово здраве и да са в добра кондиция, отколкото обратното. Защото обратното ще създаде за дълго време проблеми.
След това, в зависимост от дискусията, ще взема отново отношение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря Ви, г-н Дончев, за изчерпателно обрисуваните проблеми, някои от които излизат извън компетенциите на настоящата комисия. Но всъщност хубаво е да се чуват от обществото, което пък е една от задачите на комисията.
САШО ДОНЧЕВ:
Това не са всичките проблеми. Има още много проблеми. Но тези, които аз изредих, всички имат отношение към цената и ценообразуването и затова си позволих да ги засегна. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Г-н Семерджиев, имате ли какво да добавите? Заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ:
Само бих искал да кажа, че с промените в наредбата, които бяха направени в края на 2009 г. аз мисля, че ние направихме съществена крачка към изчистване напълно на картината с финансовото състояние на Булгаргаз. Все пак аз също помня периодите преди, когато се регулираше цената на Булгаргаз, никога не се е отчитал на взет и недовзет приход и не се води в сметка. От 2010 г. ние водим сметка за всеки лев, който е изхарчен от Булгаргаз като разходи, независимо от прогнозата, която е правена. Ние веднага правим сметка за разликата между прогнозираните му приходи и действителните приходи и разходи и всеки лев, който е надвзет или недовзет приход се отчита и той стои като средства, които той трябва да набере следствие на допълнително увеличаване на цените за следващ период. Ние точно това правим сега. Разбира се, сумата е малка. Тя е предложена от самия Обществен доставчик и ние сме я приели. Тоест той започва да компенсира недовзетия приход, който му е отчетен. По този начин ние наистина имаме пълна представа за действителните разходи на Обществения доставчик и имаме ясен и точен механизъм за неговото компенсиране. Тук веднага искам да отбележа, че все пак от 2010 г. ние имахме две сравнително тежки години, в които се увеличаваше цената на природния газ и всички ние трябва да се съгласим, че пазарът, особено топлофикационните дружества и преките консуматори на природен газ трудно можеха да понесат резки повишения на природния газ. Булгаргаз в качеството му на Обществен доставчик се яви един естествен буфер на резките промени в цените на газа, което считаме, че е било полезно за цялата индустрия. Разбира се, напрежението за Булгаргаз е било съществено във финансово отношение, но все пак той има качеството на Обществен доставчик и трябва да гарантира стабилност на пазара и равновесие при използването на природния газ, както и запазване наистина на пазара на природен газ. Все пак ние бяхме свидетели 2010 г., че имаше потребители, които сменяха природния газ с мазут. Имаше един момент, в който мазутът като алтернативно гориво беше по-евтин. Сега вече разликата между природния газ и мазута е изцяло в полза на природния газ и аз не мисля, че някой би сменил природният газ с мазут. Тоест ние сме постигнали една висока степен на конкурентоспособност и приемливост за природния газ в България.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-н Семерджиев. Добър ден и на министър Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
Добър ден. Извинявайте за закъснението, но бях в Икономическата комисия, където се обсъждаше ветото на Президента. Тук съм, защото ме поканихте, г-н Председател. Нямам отношение към дейността на регулатора. Аз не контролирам тази комисия. Контролирате я вие и затова седнах и през едно място от регулатора. Ако има въпроси към мен, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря. Г-н Стаменов, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори. Заповядайте, г-н Стаменов.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ:
Благодаря Ви. За много години на всички колеги и депутати.
Аз също ще направя едно по-широко изказване, каквото направи г-н Дончев и ще започна с рисковете.
Все още смея да кажа, че в България рискът, който преживяхме през 2009 г. от кризата не е отминал. Ако погледнем цифрите, които изнесе г-н Семерджиев, първото тримесечие ще разчитаме изключително на внос. Ако този внос намалее, алтернативите са местен добив, който по технически причини първото тримесечие няма да е в кондиция, ако мога така да кажа – ще има намален добив по технически причини основно, а не е нечия вина конкретна. Разбира се, Чирен. И може би трябва да направя едно малко отклонение, което много пъти съм заявявал, въпреки добрите постижения и намалението на цената, което за мен е достижение на нашите преговарящи с Газпром, все още сме далече от цените на природния газ в Щатите или цените на природния газ в Русия. Ние все още имаме една доста висока цена и въпреки че сме малък консуматор, има още много какво да се желае.
По отношение на балансирането. Балансирането е етап от развитието на либерализацията. Аз съм съгласен с г-н Дончев, че трябва да се плащат пиковите натоварвания и веднага ще направя една аналогия с електроенергийния пазар, където има частична либерализация от 2005-2006 г. и където на балансиране подлежи само индустрията. Миналата година или още през 2011 г. започнаха тестове и останалите участници на пазара да бъдат балансирани. Но така или иначе до момента единствено на балансиране подлежеше само индустрията. Като добавим факта, че цената, която се определяше за балансиране беше административно определена, това означаваше едно откровено наказание само за индустрията и за никой друг – нито производителите си прогнозираха колко ще подадат в системата, нито другите участници на пазара.
И да се върнем на газовия пазар. Много ми се иска и си мечтая балансирането, което ще заработи в някой момент при газовия пазар, да не е изведнъж и само за индустрията. Тоест да е част от развитието на пазара и да имаме някакви алтернативи и да се върнем на рискове – да има интерконектори, да има някакви по-съществени алтернативи. Дай Боже да има повече местен добив. Тоест, наистина, когато заработи това балансиране ние да не се окажем пак единствените наказани в системата.
Малко по темата, която засегна г-н Дончев за такса пренос. Такса пренос наистина не е пипана от пет години. Обаче и преносната мрежа не е пипана от 20 години, в смисъл, ако изключим разпределителните дружества, които развиват разпределителната мрежа, преносната мрежа, може би ще ме поправят колегите от Булгартрансгаз, не е пипана, в смисъл няма никакво развитие. Ако вземем информацията, която ни подадоха от Министерството на икономиката, например за Турция, Турция за последните 30 години е направила по 1000 км годишно е развивала преносната си мрежа. Тоест ние сме на нивото на някаква островна държава или по-скоро не смея да давам дефиниция. Много ми се иска да се развива преносната мрежа, за да има и повече възможности. Миналата година ние сме предложили и беше възприето и вероятно ще се случи газификация на Средногорието и т.н.
Така или иначе тази икономика трябва да се развива и ние трябва да инвестираме в инфраструктура, както инвестираме в магистрали. Това е съвсем накратко.
По-късно, ако има някакви други теми, ще взема думата отново. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-н Стаменов.
Г-н Илия Николаев – Асоциация на топлофикационните дружества. Имате ли какво да кажете, г-н Николаев?
ИЛИЯ НИКОЛАЕВ:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Мога да взема отношение по цените на топлинната енергия. Ние имахме възможност да се запознаем първо с доклада на Държавната комисия, който предложи едни цени. След това, цените, които бяха приети с решението бяха малко по-различни и смея да кажа, че това беше в резултат на анонс, който Асоциацията на топлофикационните дружества подаде към Държавната комисия за търсене на по-справедлива формула за определяне цените на топлинната енергия, тъй като в първия вариант имаше отклонения, които не считахме, че са оптимални за случая.
След проведените дискусии и направените предложения Държавната комисия възприе, макар и не в пълна степен нашите предложения, най-вече свързани с добавката към индивидуалната цена на електрическата енергия, която знаем че оказва влияние върху цената на топлинната енергия. Тази добавка беше лимитирана в рамките на процент-процент и половина за всички дружества и това предположи вече една по-обективна или по-справедлива цена на топлинната енергия. Бих казал, че проучването, което направих сред колегите, няма сериозни възражения и недоволство от цените на топлинната енергия. Разбира се, ние считаме, че има и по-обективна формула, но на този етап очевидно в такъв кратък период от време тя не може да ги приложи и няма да съответства напълно на наредбите. Така че, считаме, че най-важното беше, че имаше диалог, че се постигна частично обективизиране на цената и че диалогът продължава, което надяваме се, че в един момент ще доведе до състояние, в което няма да има нужда от такива излишни приказки по цените, свързани с регулаторните прегледи или по-скоро с междинните промени на цените, а не в самите регулаторни прегледи.
Вероятно има някои, които биха желали да има по-добри цени, но считам, че нямаме достатъчно основание да имаме претенции към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Има един деликатен въпрос, свързан с цените на газа и посредствено към определяне на цените, но това е свързано по-скоро с регулаторните периоди, а не за случай като този. Тъй като при новите формулировки на договорите с Газпром и Булгаргаз задължението за заплащане на санкции извън диапазоните на ползване, поради обективността на процеса на следване на климатичните условия за топлофикационните дружества, заплащането на такива неустойки не е твърде нормално или по-скоро не може да се счита вина на топлофикационното дружество, което е задължено да осигурява необходимите количества топлоенергия, т.е. да консумира и определени количества газ, които понякога не могат да бъдат предвидени. В този смисъл Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не приема тези разходи в ценообразуването, което може би трябва да се промени или да се регламентира този въпрос по някакъв начин, на който сега не е мястото за обсъждане, но искам като бележка да обърна внимание, че има какво да се мисли за по-нататък евентуално. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-н Николаев. Г-н Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ:
Първо ще си позволя един кратък коментар на изказването на г-н Стаменов по отношение на развитието на преносната система. Аз мисля, че един от критериите и съм имал повод тук да го казвам, е има ли потребител, който не е останал свързан към системата. Според мен, няма такъв. Ако наистина знаете, кажете го. В момента преносната система има капацитет по-голям отколкото е консумацията в България.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Да не влизаме в тази тема, г-н Председател, защото ще вземем думата и ние. За развитието на мрежата много пъти сме говорили. Не можем да кажем, че в България всичко е така направено, че да няма проблеми. Но да не влизаме в тази тема. Ако влезем в тази тема, ние ще вземем думата, а предполагам, че и г-н Сашо Дончев също ще вземе отношение.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ:
Все пак да отбележим усилията, които полага Булгартрансгаз за интерконекторните връзки, заедно с НЕК и с министерството и върви по този път. Тоест там е необходимостта да се създадат условия за физически достъп до други източници на природен газ. В това отношение наистина трябва да се прави повече, отколкото да се развива вътрешната мрежа.
По отношение на г-н Николаев само искам да кажа, че топлофикационният сектор направи едно голямо израстване последните две години. Аз с удоволствие мога да отбележа, че топлофикационните дружества работиха при много трудни условия последните години – при непрекъснато увеличаващите се цени на природния газ, при голям процент на неплащане на сметките от техните потребители. Ние променяхме не случайно метода два-три пъти на ценообразуване. В момента всички топлофикационни дружества са много по-ефективни и работят много по-добре при намалени специфични разходи в сравнение, например, в сравнение с 2009 г. Аз имам данни и мога да ги кажа, но наистина прав е г-н Аталай, да не отнемаме на всички думата.
В момента топлофикационният сектор е много по-конкурентоспособен и аз мисля, че и клиентите на топлофикационните дружества в повечето от случаите на топлофикационните райони са го почувствали и има такъв ефект.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-н Семерджиев. Г-н Дончев иска думата.
САШО ДОНЧЕВ:
Искам думата по два въпроса.
Първо, няма никакво съмнение, че г-н Семерджиев е прав в оценката си по отношение на топлофикационните дружества, но това не трябва да подменя повдигнатия от г-н Николаев въпрос. Всички големи консуматори на енергия, особено топлофикационните дружества, са задължени по Наредба 10 да поддържат резерви. Защото това е технологична система. С тази технологична система могат да се случат всякакви неща и те трябва да поддържат резерви, както на алтернативно гориво по отношение на технологични аварии, така и може би точно от гледна точка на това, че не сме Господ да предсказваме точно какви ще са потребностите на обществото от топлина и резерви от природен газ, когато са на природен газ. Следователно те могат да поддържат в Чирен собствени резерви. За това не им пречи нищо. Нормативната уредба го позволява. Но цената, това е разход и възможност да бъде калкулиран този разход в тази цена. Това е въпросът на г-н Николаев.
А колкото за мрежата - това, за което стана дума, все на тема цени сме, г-н Главчев. Първо, факт е, че повече от 30 години не е развивана преносната мрежа в България, но по-страшното е друго. По-страшното е, че със закона, който беше в сила допреди няколко години (загубил съм контрол, но може би до 2009 г.) Булгартрансгаз беше единствената компания, която имаше право и задължение, като монополист, да развива снабдяването с газ на всички територии в България. И тъй като всички територии по Конституция имат еднакво право да ползват газ, това трябваше да се случва. Булгартрансгаз или пък някакви други интереси, но аз наистина не знам, не бягам и не го казвам куртуазно, но надделяха законът да бъде променен така, че газоразпределителните дружества там където ги има и са лицензирани, да изграждат магистрални газопроводни отклонения. Ползвам професионален термин, защото болшинството разбират за какво говоря.
Вижте какво се получава сега. От една страна, имаме транспортна такса – такса за пренос на природен газ високо налагате на принципа на пощенска марка, но тя не стига до всички общини. Тя стига само до онези, които ние навремето, още по време на социализма, газифицирахме. А до другите не стига. При другите вече се добавя новата инвестиция на газоразпределителната компания. Например, търновската газификация консумира доста по-скъп газ от всички останали топлофикации поради простата причина, че някой трябва да изплаща направената 50 км инвестиция. Това не е добре за обществото. До всяка входна газорегулираща станция трябва да е единна система. И този въпрос е повдиган многократно. Той може да бъде решен по два начина: или да се остави една цена за магистралния пръстен и да се добавя втора цена, която ще отчита разходите за пренос от пръстена до всяка една община, до която е изградено. Защото, примерно, Видин е все още без газ. Силистра също е без газ. Кърджали е без газ. А това са големи инвестиции, това са много километри. Нали се сещате колко ще струва газът, който ще стигне от Стара Загора до Кърджали. Така че има какво да се мисли и това е все въпрос на ценообразуването. Това не е въпрос на нещо друго. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-н Дончев. Министър Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
Темата за развитието на газопреносната мрежа е много дълга, защото 20 години не е имало инвестиции или не е имало особени инвестиции. Само че тук въпросът опира и до това къде има смисъл да се направят тези инвестиции, защото разбирате, че ние няма как да построим по 1000 км. газопроводи на година, а и на нас не са ни и нужни. И ако построим 1000 км. ние ще снабдим всяко село, но няма икономическа логика в това да го направим. В момента се правят инвестиции. Вие споменахте Силистра като един от градовете, който е достатъчно голям и не е захранен. В момента се работи по проект Добрич - Силистра. Знаете, че съвсем скоро ще направим първа копка. Работи се по проект за модернизация на четири компресорни станции, защото развитието на газопреносната не е само инвестиция в километри тръби, а също и инвестиция в поддръжка и модернизация на компресорните станции, които са едни изключително скъпи съоръжения. Работи се по проект за Средногорието – захранване на Средногорието с газ, защото там има много индустриално консуматори, които има логика да бъдат захранени с газ. Дадена е възможност след промените в закона 2007 г., ако не се лъжа, магистрални газопроводи да се изграждат от лицензианти на разпределителни дружества. И добре, че е дадена такава възможност, за да могат там, където държавата не успява, тези лицензианти да газоснабдят дадения град. За съжаление, обаче, като го газоснабди лицензиантът, той построява магистралния газопровод и после той влиза като инвестиция при определяне на цената и там цената става скъпа. Затова държавата „Булгартрансгаз” във времето през тези 20 години е длъжник, така да се каже, на обществото, защото е трябвало за 20 години да захрани с газ всички тези големи населени места, за които има икономическа логика да бъдат снабдени с газ.
По отношение цената на газа г-н Стаменов каза, че тя е много по-висока отколкото цената в Щатите и Русия, но трябва да имаме предвид, че Русия е производител на газ и газът се намира непосредствено до потребителя. България е доста далече от Русия. Щатите също вече са производител на газ и от най-големите производители на газ благодарение на шистовата революция и точно затова газът в Щатите струва 80 долара, а в Европа струва много пъти повече. Също така трябва да се има предвид, че в момента ние плащаме цена на газа, която е една от най-ниските за Централна и Източна Европа. Има само една държава в половин Европа с по-ниска цена на газа. Не говорим, разбира се, за Великобритания и Португалия, които знаем,че имат други източници на газа и там цената е доста по-ниска от тази при нас.
По отношение на топлофикациите и цената на топлинната енергия. Един от основните фактори колко ще е цената на топлинната енергия е това колко е ефективна дадената топлофикация. Колкото повече инвестиции се направят в една топлофикация, толкова по-ниска е цената на топлинната енергия. Това е истината. Защото регулаторът пресмята определена норма на възвращаемост на тази топлофикация и колкото по-ефективна е тя, толкова по-достъпна е услугата. За да има инвестиции обаче, трябва да има висока събираемост и някои от топлофикациите в България страдат точно от ниска събираемост. Имаме топлофикации, където имаме 90% събираемост – Топлофикация-Пловдив, Топлофикация-Бургас и други, да не ги изброявам, но имаме и такива със значително по-ниска събираемост. Затова и самите потребители трябва да разберат, че коректността към топлофикация се отблагодарява с коректност от страна на топлофикация към потребителите и съответно по-ниска цена на топлинната енергия. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, министър Добрев. Г-н Цветанов имате ли нещо да добавите. Нарочно ви оставих по-накрая, за да не ме обвинят в конфликт на интереси като потребител на Топлофикация-София. Но тук сигурно има много такива. Заповядайте.
СТОЯН ЦВЕТАНОВ:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Обикновено като замирише на газ всички останали теми избледняват. Може би единствено сметките за парно могат да засенчат понякога темата за природния газ. Но тъй като моментът не е такъв, аз ще се оставя в полето на природния газ и ще замълча.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
Ако ми позволите, г-н Председател, ще добавя още едно нещо.
Изключително важно беше това, което каза г-н Стаменов, а аз го пропуснах. Става дума за местния добив на газ. Днес Министерският съвет взе решение за стартиране на конкурс за блок „Света Марина”, който е последният блок в Черно море, за който няма проведен конкурс и който не се проучва, и с изключение на блок „Силистар”, който е в съдебна процедура. Чакаме да приключи съдебната процедура, за да проведем конкурс за избор на притежател на права за търсене и проучване. Имаме геоложки данни за това. Имаме големи резерви, които досега не са били използвани, а трябва да бъдат използвани, защото местният добив на газ е значително по-евтин, отколкото която и да е вносна алтернатива. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря. Това е една добра новина за началото на годината. Заповядайте, г-н Дончев.
САШО ДОНЧЕВ:
Само едно изречение. Години наред се говори за скъпия газ и за непрекъснато растящите цени на газа. Г-н Семерджиев спомена и това е факт, че някъде около 2008 г. в резултат на кризата и рязкото спадане на цената на петрола и инертността в ценообразуването – във формирането на цената на газа, имаше един кратък период, в който мазутът, който навсякъде по света е забранен за горене, беше малко по-евтин от природния газ. Но като газовик да кажа. Няма по-евтина енергийна алтернатива на територията на България от природния газ. И никой, ако имаше по-евтина първи топлофикациите щяха да консумират нещо друго, а не природен газ. Слава Богу успешно приключилите преговори дадоха възможност на обществото да чуе тази информация и се надявам излишните разговори на темата непрекъснато растящ природен газ да се прекратят, което от свое страна, надявам се, ще даде шанс на газификацията, защото няма друга по-евтина и бърза възможна алтернатива за постигане на енергийна ефективност, от която всъщност имаме всички нужда и която е истинският проблем на България.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-н Дончев. Приближавайки се към потребителите, да преминем през Асоциацията на топлинните счетоводители – г-жа Ася Ангелова. Заповядайте.
АСЯ АНГЕЛОВА:
Добър ден и от мен.
Всъщност ние като асоциация нямаме директни отношения към цената, но мога, бидейки тук, да ви дам една информация докъде е стигнал процесът по преоборудване на уредите. Това е тема, която винаги по това време на годината, както и г-н Цветанов каза, става актуална. В България има около милион и половина разпределители в домовете на потребителите. Миналата година започна преоборудването на уредите. По данни на нашата асоциация може би около 15% от потребителите си подмениха уредите. Добрата тенденция тук е, че повечето от тях предпочитат регистрационен отчет, т.е. предимствата многократно сме ги казвали. Няма нужда да ги повтарям. Още повече, че водещите фирми в бранша от години наред произвеждат само такива уреди – дистанционните уреди нямат алтернатива.
Подмяната на уредите ще продължи активно и през тази година и следващата. Тази година очакваме да бъде пикът на подмяната на уредите.
Говорейки за цена, мога да ви кажа, че повечето от фирмите за топлинно счетоводство предлагат схеми за финансиране на уредите. Тоест знаем, че не всички могат да ги заплатят директно. Предлагат се съвместни разработки с фирми, които дават кредит на потребителите. Добрата тенденция и тук е, че хората се възползват от това. Така че имаме някакво улесняване и в това отношение.
Обикновено много често се правят сметки какви пари ще направят хората за топлинно счетоводство от подмяната на уредите, колко милиони и такива суми непрекъснато се въртят в публичното пространство. Нашите фирми съществуват и работят в България по силата на Закона за енергетиката и последните два месеца беше приета Директива 2012/27 за енергийна ефективност. В това отношение България е доста по-напред в това, че ние имаме дялово разпределение от 2002 г. В Европа това тепърва предстои да се случи – до края на м. декември 2016 г. Така че дяловото разпределение няма алтернатива. Ние го имаме от години. В момента тече преоборудване. Ще минем към модерните уреди за дистанционен отчет и ще правим, надявам се, месечни сметки без нуждата от изравнителни такива.
Ако има въпроси, съм на разположение. Това беше общо взето преглед на ситуацията към момента. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-жо Ангелова. И Асоциация активни потребители г-н Богомил Николов.
БОГОМИЛ НИКОЛОВ:
Благодаря, г-н Председател.
Освен да пожелая на всички много щастлива 2013 г. искам отново да кажа две думи за проблема с разбираемостта.
Знаем, че целият регулаторен процес на ценообразуването е много сложен, минава през много етапи, калкулиране на комуникации и т.н.-, обаче накрая завършва по следния начин. Ще ви прочета едно водещо заглавие отпреди малко. „Пишат сметките за парно на око.” Това е индикатор за това, че ние имаме реален проблем в общуването с потребителите, защото дори аз ще изпитвам трудности да опонирам на тази теза, въпреки че не я споделям и не съм напълно съгласен. Но това е резултатът от недостатъчно активната комуникация за формиране в крайна сметка на разбиране у всички нас потребителите. Колкото повече се задълбаваме в темата и се опитваме с нашите възможности да комуникираме проблема, толкова повече виждаме, че сами няма да можем нищо да направим. Затова искам да апелирам към всички представени институции и организации за малко повече усилия в тази посока, защото в крайна сметка, ако потребителите по някакъв начин не могат да разберат защо се случва всичко това, това ще продължи да възпроизвежда и сега съществуващите проблеми, най-вече с ниската събираемост. Надявам се занапред на повече усилия от страна на всички. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-н Николов. Аз смятам, че това е може би основната цел на Комисията, на чието заседание в момента присъствате – всички потребители да са наясно какво се случва. Още когато беше образувана комисията, беше по такъв повод – потребителите, независимо крайни или индустриални потребители, да са наясно как се формира цената. Това не е лесна задача, но мисля, че с общи усилия на всички, които сме тук, можем да я постигнем. Прозрачността е нещо, което трябва да го има навсякъде. Мисля че и в този случай и това е ролята на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Иначе тя си губи смисъла.
Заповядайте, г-н Дончев.
САШО ДОНЧЕВ:
В подкрепа на необходимостта да говорим по начин, който да дава шанс на всеки българин да разбира за какво става дума, аз си задавам въпроса от година време. „Кому е нужна цената на 1000 кубика природен газ.” Това е енергия и всички цени, за да могат да бъдат съпоставени, трябва да са в киловатчаса.
Реплика: Или в гигаджаули.
САШО ДОНЧЕВ:
Добре, или в гигаджаули. Няма да спорим коя система да приемем. Но тогава всеки един, независимо от образованието си и професията си, ще може да разбира за какво му говорим. А когато казваме колко струва тон дизелово гориво, или мазут, или въглища ние нищо не му казваме. Той не може да съпостави!
ДИМИТЪР ГОГОВ:
Не случайно, г-н Семерджиев, ако си спомняте, когато прочете за това каква е цената, освен всичко друго я преформулира или по-точно я съобщи в киловат часове. Методиките за това как се преработва цената от една в друга мерна единица, всички ги знаят, или поне тези, които са в бранша. Не е проблем и това е въпрос на съвсем близко бъдеще в самата фактура, която получава всеки един потребител, цената да фигурира както на хиляда кубически метра, така и в киловат часове или в мегават часове за по-големите потребители, ако такава им е системата.
Аз искам да се върна към това, което каза представителят на потребителите. С тях много пъти сме се срещали и сме говорили на тази тема. Предполагам, че всички тук имате мобилни телефони и ползвате мобилни телефони. Нито един от вашите мобилни телефони не може да бъде използван, ако сметката за него не е платена в срок. В същия смисъл говорим за дялово разпределение, говорим за уредите, но не разговаряме за това какъв е методът данните от тези уреди да бъдат практически приложими. Сигурно има за чистене в самата фактура или в описанието на услугата, която се ползва, нещо. Аз не съм се заглеждал във фактурата за топлинна енергия какви са компонентите в нея. Сигурно има какво да се изчисти за по-голяма яснота във фактурата. Но докато топлинната енергия може да бъде консумирана без ясния ангажимент да бъде заплатена и това не плащане да не поражда за този, който го извършва, каквато и да е санкция, въпросът няма да бъде решен. Нека г-н Цветанов, ако иска, да ме обори, но аз считам, че това е и неговото мнение. Не може услугата за електричество да е индивидуална и да може всеки един индивидуално да може да бъде санкциониран заради това че не заплаща услугата. Не може услугата за телекомуникации да е по същия начин. Наемът на едно жилище е по същия начин. А топлинната енергия заради това, че в един вход, в който има 30% плащащи, другите 70% да могат да живеят на техния гръб, защото е нормално, че не можеш да санкционираш тези 30%, които си плащат редовно. Защо да ги наказваш тези хора? За какво? За това че са редовни!
Въпросът е да се намери решението за индивидуалната отговорност и санкциониране на всеки един потребител. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-н Гогов. Г-н Огнян Винаров от Българска търговско-промишлена палата.
ОГНЯН ВИНАРОВ:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Първо искам да коментирам това, което каза г-н Семерджиев по отношение на цената, че от 2005 г. не е увеличавана и променяна от „Булгартрансгаз”. Това не отговаря на истината. Аз съм от пет години в ДКЕВР в Консултативния съвет и за тази година цените са пред мен: 706 е от 1 април 2012 г., 740 е от решението от 1 юли 2012г и 736, когато се намали с 0.67 и 664, като и в годините преди, като не е от 2005 г., а от предишните две години също се увеличаваше цената. Даже има момент за конфликт на интереси, тъй като г-н Семерджиев е бил в Булгартрансгаз и 5 години не трябва да определя цени. Но независимо от това!
Много интересен е въпросът към г-н Дончев, който бих го задал, тъй като той е хубаво да идва на Консултативния съвет. На последния Консултативен съвет възникна един такъв спор, чиито отговор за нас е много интересен. Направихте ли заявка, тъй като г-н Гогов се оплака, че от четири месеца чака и тръгна да сключва договора с Газпром без вашата заявка за доставка на газ чрез „Булгаргаз”.
Бих искал да кажа и да ви поздравя, ако либерализацията започне от вас и тръбата, за която се спори, че е само българо-руска ви пуснат да доставяте газ по тази тръба вие. Надявам се, че вие ще доставите на по-ниски цени. Тогава зададох въпроса на регулатора дали ще може да ви регулира на вас цените, дали ще има тези права.
По отношение на цените. Първо, аз на г-н Министъра на 11 ноември му препоръчах следното. Написахме едно писмо от Българската търговско-промишлена палата, с което настоявахме г-н Гогов да не бъде оставен сам в преговорите, тъй като се безпокояхме за резултатите. А всъщност той сключва договор за 2 900 000 000 кубика, когато 2008 г. имаме 3 100 млрд. Следващите години са 2 400 000 000, а тази година са с или без заявката на г-н Дончев (Овергаз) е 2 200 000 000. Тези неустойки кой ще ги плати?
Вторият момент е. Обвинявам с действията си ДКЕВР, че бламира и злепостави министър-председателя и министър Делян Добрев с това, че няма реално намаление с 11.1% цената на природния газ за април –декември 2012 г. и над 20% от началото на 2013 г., с което ще се нанесат съответно щети на бизнеса и на гражданите. (Морални!) Не морални, материални. След като не можете да дадете допълнителни заплати да се увеличат доходите, другото е да се намалят разходите. След като на целия български народ и на целия бизнес – аз представляват 104 асоциации в Българската търговско-промишлена палата. Това са хиляди малки и средни предприятия, които с тези цени, които сега ще ви ги кажа – 1009 долара на „Неврокоп-газ”- Гоце Делчев на 1000 кубика. На „Овергаз Изток” са 695, на „Овергаз – Север” – 713, на „Овергаз Юг” – 702, на „Софиягаз” – 722. На Черноморска технологична компания – 944, Черноморска технологична компания-Сопот 968 и „Неврокоп-газ”- Гоце Делчев – 1009. Какви са тези цени? Президентът Путин каза: „Ние ви продаваме газта на 300 долара, а вие я продавате на 1000 долара.” Този въпрос и сега е актуален.
Плюс това не се научихте? Вижте какъв е резултатът от ценовата политика на ДКЕВР. Аз съм го дал на г-н Главчев. В Топ 300 на шесто място е АЕЦ Козлодуй, на седмо място е „Булгартрансгаз”, който непрекъснато му увеличава цените без той да е дал доклад и да е поискал такова увеличение. На осмо място е Националната електрическа компания по печалби. ТЕЦ „Марица Изток”, ЕВН България, на 12-то място Електроенергиен системен оператор. НЕК също се намира тук. Най-интересното е, че на 26-то място – до 300 колко още много места има назад, е Топлофикация София. Тя е на огромна печалба. И когато в Икономическата комисия г-н Иванов постави въпроса един от директорите на счетоводните регулатори заяви, че благодарение на 30% увеличение на цената на Топлофикация София тя е на печалба. Значи онези клиенти, които си плащат редовно, те плащат и на онези, които не плащат.
Следващ момент. Още миналата година ви представихме справка на Евростат за цените на електрическата енергия и на газа във всички 27 европейски страни, където се плаща на гигаджаул – за лева на гигаджаул, за евро на гигаджаул. В България е най-скъпо – 26.9 евро на гигаджаул.
Как вие не можахте да договорите? Не може на крайния клиент да е в гигаджаули и в мегавата, а вие да сте договорили цената с Газпром на 1000 кубика. Това е различни цени на въглищата, според калоричността, на петрола и на бензините, същото е и на газа. Газът има примеси и има различна цена. Вие не може да продължавате с Газпром да договаряте такава цена.
За топлофикациите. Докторите от МБАЛ Търговище удариха шамар на всички енергетици, а може би и на министъра, но той си излезе. Те плащат газа 0.85 лв. на гигаджаул. И в писмото си до Енергийната комисия искат новите им цени да се определят в гигаджаул. Не може в Европейския съюз да е на гигаджаул газта, не може една МБАЛ Търговище да е на гигаджаул, а Булгаргаз и всички други да са кубически метри.
Последният ми въпрос е отново към г-н Дончев.
Г-н Дончев, ще влезете ли на пазара, за да се либерализира тук търговията с газ и да се зарадваме на нови цени, нерегулирани.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-н Винаров. Г-н Дончев.
САШО ДОНЧЕВ:
Ние с г-н Гогов и г-н Семерджиев имаме новина. От 1 януари има двама доставчика на газ в България и втория е Овергаз. Ние доставяме за нашите си клиенти, където имаме мрежа.
Цената на Булгаргаз с Газекспорт е договорена на 1000 кубика, но при определена калоричност. Тя е 8000 плюс-минус 100. Такива са стандартните договори.
Друг е въпросът, че кубиците не говорят нищо на публиката, на потребителите. Г-н Гогов е прав, но е прав по отношение на енергетиците, а по отношение на другите трябва да им даваме възможност.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря. Г-н Аталай искаше думата. Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Ако сме приключили с лекциите, тогава бих искал да взема думата.
Г-н Председател, благодаря за днешната среща. Разбира се, чухме много интересни становища. Дневният ред ни беше да изслушаме Председателя на ДКЕВР относно цените, определени от последния етап.
Първо, искам да изразя моето лично становище, че намаление на цената на топлоенергията ще се усети от крайния потребител, но не мога да кажа кога, защото не чухме от топлинните счетоводители да кажат, че на 1 януари или на 2 януари са си свършили тяхната работа – да са отчели точно и ясно енергията, която е изразходвана миналата година на високите цени и от 1 януари 2013 г. по какъв начин и как ще бъдат отчетени разходите за доставената топлинна енергия към крайния потребител. Това нещо не го чухме днес тук. А може би обществото точно това го интересува. Вече еуфорията и радостта от намаляването на цената мина. Ние от много време говорим, че ще има 10%, 20%, 15%, а днес разбрахме, че около 9 и нещо процента е намалението на цената на всички доставчици, включително и на европейци, така и на България. И допълнително някъде около 10% специално за България, за което аз искрено и лично от мое име поздравих министър Добрев, когато се случи това нещо. Нищо че съм от опозицията, но нещо, което е добро в края на краищата понякога трябва това да се изкаже. Но дотук с хвалбите.
Оттам нататък всичко, което трябва да се направи, всичко онова, което е необходимо да се направи към промишлените предприятия, защото останах учуден днес, че всички топлофикации са доволни от цените, включително се оказа, че и предприятията, на които доставяме газ са доволни от цените, а аз няма да мога да се съглася с това нещо. Предприятията, производителите, които ползват основна суровина газа, имайки предвид торовите заводи, изобщо не са конкурентоспособни с всички производители ,които са извън страната. Това е така.
Днес аз исках да чуя докъде, как и по какъв начин топлофикациите са стигнали до споразумение с Булгаргаз и ще плащат ли топлофикациите онези количества, които Булгаргаз е заявил или топлофикациите, които са консумирали газ са надвишили заявеното. Обществото това го интересува.
Останаха ред въпроси! Основният въпрос, на който като народен представител вече дълги години, за което се борим да направим така, че да възстановим доверието на крайния потребител към доставчиците на всякаква енергия е основна задача и на доставчиците и на народните представители, днес от представителя на потребителите аз разбрах, че това нещо още не е постигнато и не сме го постигнали. Докато не възстановим доверието на крайния клиент, на крайния потребител, за да тръгне и да си плати на драго сърце енергията, която е ползвал, ние проблемите с топлофикациите ще си ги имаме. Проблемът на Топлофикация София ще стои и проблемът на Булгаргаз също ще стои. Крайният клиент като не е платил за топлинната енергия на Булгаргаз няма как да плати Топлофикация. Булгаргаз няма как да плати на Газекспорт или откъдето купува. Този омагьосан кръг, колеги, в България върви не само откакто ние сме народни представители, а откакто се случи демокрацията да дойде в България. И този проблем и за следващите управляващи ще остане както гледам.
Въпросът за това как и по какъв начин да възстановим доверието все още стои и въпросът с развитието на газовата мрежа. Исках да кажа на г-н Добрев, който го няма в момента, че няма да им отнемаме възможността да се режат лентички, но те лентички в развитието на газовата мрежа не са рязали и няма да режат. А премиерът още в началото каза, че забранява на неговите министри да говорят с думата „ще”, а в тази сфера все още чуваме думичката „ще” – ще развиваме, ще направим от Добрич до Силистра. Министърът е от Хасково, както и аз бях народен представител от Хасково. И Хасково не е газифициран. Газ има, но спорът между кмета с тръбата от Димитровград до завода и съпътстващата тръба в България ние не можахме да го разрешим.
САШО ДОНЧЕВ: В Хасково има газ.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Но когато има тръба.
Примерно, сега ще се чудим хората, които имат газификация в Търново как ще платят онези разходи за инвестициите, както и в Хасково, ако се платят онези разходи, които са платили, а държавата е субсидирала на другите, на които е развила мрежата и на които ще им развива. Ако няма да направим така, че от данъците на обществото дотацията да стигне до всеки така, както всеки ползващ електроенергия плаща част от топлинната енергия от Силистра, примерно, и от Разград на софиянци, тези проблеми постоянно ще ги имаме.
Затова колеги, аз ще се запозная основно с всичко това, но моята молба, г-н Председател, може би в най-близко време ние да чуем от г-н Семерджиев какво правят те във връзка с незабавното отчитане на доставената топлинна енергия до крайния потребител, защото сега е работа на топлофикационните дружества да направят това. Голямата грешка, която направихме със стария закон, когато прехвърлихме топлинните счетоводители към топлофикация, ще видите сега как ще рефлектира върху топлофикациите. Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря, г-н Аталай.
Аз мисля, че проблемът за възстановяването на доверието го има не само в това, за което вие говорихте, но възстановяването на доверието в обществото е много сериозен философски въпрос, който ще отнеме доста време, тъй като доверието е загубено и доста усилия трябва да се положат за възстановяване на всяко едно доверие. Но това не означава, че не трябва да полагаме усилия в тази насока, особено в комисията, в която сме ние.
От Асоциацията на топлинните счетоводители г-жа Ангелова иска думата. Заповядайте.
АСЯ АНГЕЛОВА:
Да отговоря на въпроса за отчитането на уредите.
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма от няколко години се е погрижило затова да разпише в Наредбата за топлоснабдяване начина, по който се правят сметките, когато се променя цената на енергията по време на отоплителния сезон. Така че това от няколко години наред се случва на практика и ние не ходим да отчитаме уредите по домовете на потребителите на 1 и на 2 януари. Представете си 540 хиляди топлофицирани жилища да осигурят достъп до своите домове на 1 и 2 януари. Това няма как да се случи. Единствените уреди, които се отчитат, са топломерите в абонатните станции и това е нещо, което го прави всяка топлофикация в България. Така че ние не отчитаме уредите, когато се сменя цената на енергията.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ:
Като допълнение, защото делът е същият. Важно е търговският уред да бъде отчетен. Дяловото разпределение е абсолютно същото.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Г-н Владимиров заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ „АТАКА”
Г-н Семерджиев, виждам, че Вашето настроение и на цялата Комисия е прекрасно и приповдигнато, но на обикновените български граждани изобщо не им е приповдигнато настроението, когато си плащат сметките.
Мислех, че днес ще се говори за българина, който е принуден всеки месец да си плаща сметката за топлофикация, сметката за електроразпределителното дружество и какво ще се направи тези цени да бъдат надолу, да бъдат коригирани в насока спрямо доходите на българите 2012-2013 г. Това нещо не се чу днес.
Ние от политическа партия „Атака” категорично заявяваме, че водената от Вас Комисия и вашето председателство не си изпълнява в никакъв случай функциите за регулиране на цените на тока, водата и топлоенергията в България.
Затова ние от политическа партия „Атака” категорично заявяваме, че Вие трябва да си подадете оставката, като председател на тази Комисия, както и цялата Комисия да бъде разформирована и съставена в съвсем друг вид, в който да изпълнява наистина държавническата си функция.
Не на последно място искам да анонсирам два сигнала, които ние от политическа партия „Атака” ще внесем утре в Деловодството на Народното събрание. Единият, г-н Главчев, ще бъде към Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и другият към Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
Единият сигнал ще бъде за неизпълнение и нарушение на условията по издадените лицензии на ЧЕЗ, ЕВН и ЕОН България, поради това че ДКЕВР през 2010 г. излезе с одит, от който ясно се вижда, че има нарушение по лиценза на тези електроразпределителни дружества и нищо до момента не е направено по този въпрос. Така че вие трябваше да отнемете лицензиите на тези дружества и да си изпълните функцията като Комисия. Този сигнал ще бъде препратен към вас.
Другият сигнал е относно политиката на ДКЕВР по образуването на цените в България.
Това мога да кажа за момента.
Препоръчвам Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да не е с толкова приповдигнато настроение в бъдеще, а да се грижи за българските граждани и затова какво те плащат в края на краищата.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
Благодаря ви, г-н Владимиров. Очевидно преминахме в т. Разни. Едва ли има някой какво да допълни?
Само искам да кажа, че ще се запознаем със сигналите след като ги внесете и съответно ще ги обсъдим.
А сега благодаря на всички за днешната среща. Тя не е последна. Надявам се тя да е едно добро начало и да преминава в дух, ако ще и приповдигнат, както каза колегата Владимиров, но да бъде в конструктивен дух, в който да се изяснява какво се случва в ДКЕВР.
Сигналите, още един път казвам, ще бъдат разгледани в нашата комисия и в другата. Крайната цел е да се знае от потребителите какво се случва и да бъде възстановено доверието, както каза г-н Аталай, и към това се стремим. Макар и трудно, но да се мъчим да възстановим доверието.
Благодаря на всички за участието. Желая ви приятен ден.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16:15 часа)





Председател:
Димитър Главчев








Стенограф: Д. Христова
Знаци 71582 = 40 стр.