Д О К Л А Д по законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д

по законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.


На свое извънредно заседание, проведено на 19 октомври 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
На заседанието присъстваха Владислав Горанов – зам. министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Даниела Нонина и Венетка Тодорова – началник на отдели в дирекция „Данъчна политика”, Димитър Войнов и Диана Терзиева – главни експерти в дирекция „Данъчна политика”, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в ЦУ на НАП, Божидар Алексиев - директор на дирекция „Акцизи” към агенция „Митници”, Наташа Петрова – началник отдел в дирекция „Акцизи” към агенция „Митници”, Станислава Йорданова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна” към агенция „Митници”, Дора Ненова – директор на дирекция „Държавни помощи и регулации” в Министерство на земеделието и храните, Васил Тодоров – парламентарен секретар на Българската търговско-промишлена палата, Петър Ганев от Института за пазарна икономика и други.
Законопроектът беше представен от зам. министър Владислав Горанов.
С предложенията за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане на първо място се внасят поправки в данъка върху доходите на чуждестранни юридически лица от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения. Предложението е намаляване от 10 на 5 на сто на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, платени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица от Европейския съюз, когато платецът и получателят на дохода са свързани лица (едно от двете лица е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на другото лице) и при изпълнение на определени условия, изисквани от европейското законодателство.
В законопроекта се предлага и облагане на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим (офшорни зони), с данък 10 на сто за доходите им от услуги с източник България. Въвеждането на тази мярка цели да се противодейства на възможни данъчни измами и пране на пари. Осъществяването на сделки с чуждестранни лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, се приема за сериозен данъчен риск от всички държави – членки на ЕС.
Според мотивите към законопроекта въвеждането на данък върху тези доходи е наложително по следните причини:
- данъчната практика показва, че в почти всички случаи зад тези доходи не стоят реални услуги;
- не е възможно да се извърши обмен на информация с държавата на получателя на дохода, тъй като с юрисдикции с преференциален данъчен режим България няма сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане или други споразумения за обмен на информация, а и тези територии не проявяват готовност в обмена на информация;
- съществуват значителни трудности при доказване реалността на услугите; често пъти местните ревизирани лица са некооперативни и умишлено укриват информация или предоставят само онези данни, които обслужват защитаваната от тях теза;
- винаги съществува несигурност, че подобно дружество изобщо е регистрирано и функционира в юрисдикции с преференциален данъчен режим;
- цената на сделките лесно може да бъде манипулирана в зависимост от потребностите на участващите дружества; при нормални условия такова ценообразуване може да бъде регулирано с помощта на методите за определяне на пазарните цени; при сделките с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, тази възможност в много случаи е ограничена поради характера на самата сделка, структурирана така, че да няма пазарен аналог (например плащания за обезщетения и неустойки);
- липса на възможност да се събере информация за реалните собственици и управители на тези компании; прикриват се действителните притежатели на доходите, които често са същите български лица, изплатили дохода; този ефект се постига чрез въведените специални правила за защита и неразкриване на определени данни и допускането на формални образувания да притежават и ръководят съответните дружества, например тръстове и други; при това положение дори да е налице сключено споразумение за обмен на информация с юрисдикцията с преференциален данъчен режим, то не работи достатъчно ефективно именно поради тези ограничения в законодателството на тази юрисдикция.
На следващо място се предлага промяна в данъчното третиране на грешки, свързани с данъчни амортизируеми активи, като се изравнява данъчното третиране на тези грешки с общия ред за коригиране на счетоводни грешки. Т.е. данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите закони през съответните минали години така, че все едно грешката не е била допусната.
С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се внасят промени в Закона за счетоводството, даващи възможност на определени групи предприятия да не съставят отчет за паричните потоци. Предвижда се и промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с която се въвежда дефиниране на понятието „притежател на дохода” с цел избягване на противоречивото му интерпретиране.
Предвижда се прецизиране на разпоредбите, касаещи облагането на данъчно задължените лица, извършващи морско търговско корабоплаване, за дейността им от опериране на кораби с цел съответствие с изискванията на правото на ЕС.
Предлага се данъкът върху доходите на чуждестранни юридически лица от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество да се удържа от платеца на дохода, а не от неговия получател, което ще съответства на общия принцип на удържане на данъка при източника.
От Министерството на финансите и Националната агенция по приходите подкрепиха законопроекта и изразиха становище, че така предложените изменения и допълнения биха направили закона по-съвършен.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 14 народни представители, “Против” – 1 и “Въздържали се” – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85/01.10.2010 г., внесен от Министерския съвет.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:

МАРТИН ДИМИТРОВ